Граматика на съвременния български книжовен език. В три тома. Том II

ГРАМАТИКА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК В ТРИ ТОМА

Главна редакция

ст.н.ст.д-р.ДимитърТилков,проф.СтоянСТОЯНОВ, нроф. КОНС

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И Н С Т И Т У Т ЗА Б Ъ Л Г А Р С К И

ЕЗИК

ГРАМАТИКА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК ТОМ II. МОРФОЛОГИЯ

СОФИЯ • 1983 З Д А Т Е Л С Т В О НА к БЪЛГАРСКАТА А К А Д Е М И Я Н А НАУКИТЕ

ГРАММАТИКА СОВРЕМЕННОГО БОЛГАРСКОГО ЛИТЕРАТУРНОТО ЯЗНКА. ТОМ II. МОРФОЛОГИЯ ШДАТЕЛЬСТВО БОЛГАРСКОЙ АКАДЕМИИ НАУК. СОФИЯ, 1983

Главен

редактор

проф. СТОЯН СТОЯНОВ

Редакционна

колегия

.ст.н.с. КАЛИНА ИВАНОВА, проф. ПЕТЪР ПАШОВ, ст.н.с. ВАЛЕНТИН СТАНКОВ

Автори ЛЮБОМИР АНДРЕЙЧИН: Наклонение на глагола .ПЕТЯ АСЕНОВА: Предлог ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Образуване на сложни съществителни имена КАЛИНА ИВАНОВА: Образуване на глаголи чрез представки (префиксация), Залог на глагола, Вид на глагола, Начини на глаголното действие РУСЕЛИНА НИЦОЛОВА: Съюз •ПЕТЪР ПАШОВ: Образуване на глаголи чрез наставки (суфиксация), Класифика­ ция на глаголите по основата на минало свършено време ХРИСТО ПЪРВЕВ: Нелични форми на глагола РУСИН РУСИНОВ: Числително име, Наречие, Междуметие ВАЛЕНТИН СТАНКОВ: Време на глагола СТОЯН СТОЯНОВ: Граматика, Предмет и задачи на граматиката, Видове грама­ тики, Морфология, Дума и нейното значение, Строеж на думата, Слово­ образуване, Обща характеристика на морфологичната система на съвремен­ ния български език, Съществително име (без образуване на сложни съще­ ствителни), Прилагателно име, Местоимение, Видове глаголи, Лице на гла­ гола, Число на глагола КРИСТАЛИНА ЧОЛАКОВА: Частица

Институт за български език

*©

1983

^ ^ с/о .1и5аи1ог, ЗоПа «08 Б

ГРАМАТИКА ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ГРАМАТИКАТА. ВИДОВЕ ГРАМАТИКИ

§ 1. Предмет и задачи на граматиката. Думата г р а м а т и к а е от гръцки произход. Това название е произведено от § г а т т а 'буква'. В старогръцки словосъчетанието {есппе §гаттаИке е означавало „уме­ ние, изкуство да се употребяват буквите за правилно писане". От гръц­ ки език названието г р а м а т и к а е преминало в латински, а от латин­ ски е заето почти във всички европейски езици: във фр. ^гатгпа1ге, в: нем. ОгаттаИк, в рус. грамматика и т.н. Всеки естествен човешки език има две главни съставки: речников състав и граматически строеж. В речниковия състав, или лексиката, влизат всички думи, които се употребяват в даден език и които служат като градивни елементи за образуване на словосъчетанията и изрече­ нията. Колкото по-голям е броят на думите в даден език, толкова побогат е съответният език. Езиците на културните народи притежават стотици хиляди думи. Словното богатство на нашия език също така е' твърде голямо. С речниковия състав на езика като система се занимава лексикологията. Под граматически строеж на езика се разбират правилата и законо­ мерностите, според които се използуват думите в р е ч т а като средствоза общуване между хората. В граматиката се описват системно тези именно правила и законо­ мерности. Ето защо граматиката е основен дял от езикознанието. Гра­ матиката като някои други науки има абстрактен характер, понеже да­ дено общо правило обхваща голям брой отделни конкретни думи и слу­ чаи. Например правилото за образуване на форми за минало неопреде­ лено време на глаголите, правилата за образуване на минало свършено деятелно причастие, правилото за образуване на условно наклонение и пр. Като подпомага овладяването на езика, правилното и целесъобразно из­ ползуване на неговата лексика, граматиката допринася за развитието и усъвършенствуването на човешкото мислене. У древните народи граматиката е имала описателен, практически н нормативен характер. За римските граматици тя е била и з к у с т в о* (аг$) или н а у к а с твърде ограничен предмет и стеснени задачи: „наука за правилно говорене и писане" (ааегШа гес!е юяиепсП е! яспЬепсП)Истинското си място и значение като научна дисциплина граматиката заема през втората половина на XIX в., когато езикознанието постига; големи успехи. Граматиката има два дяла: м о р ф о л о г и я и с и н т а к с и с В морфологията се изучава строежът на думите, а така също образува­ нето на различните форми и носените от тях граматически значения за лице, число, време, наклонение и пр. В синтаксиса се изучават законо5

мерностите и правилата, по които се свързват думите в словосъчетания и изречения, а също така различните типове изречения с техните струк­ турни, граматически и стилистически особености. § 2. Видове граматики. Според целта, която си поставят, според предмета на изследването и според методите, които се прилагат в тях, граматиките биват: и с т о р и ч е с к и , с р а в н и т е л н и и о п и ­ сателни. а) И с т о р и ч е с к а т а граматика проследява и изучава истори­ ческия развой на даден език, т.е. развоя на неговата звукова система, на формите на думите и на синтактичните му конструкции. Съществува например историческа граматика на българския език, историческа грама­ тика на руския език, историческа граматика на полския език и т.н. б) С р а в н и т е л н а т а граматика изучава чрез сравнителноисторическия метод еднаквите процеси, явления и промени, които са ста­ вали в развоя на група р о д с т в е н и е з и ц и . Такава е например сравнителната граматика на славянските езици, сравнителната грама­ тика на германските езици, сравнителната граматика на романските езици, сравнителната граматика на тюркските езици и пр. Сравнителното изучаване на група родствени езици дава възмож­ ност да се проследи историческият процес на възникването и развоя им. Затова сравнителната граматика не само не противоречи на исто­ рическата, но сама се явява като органическа част на историческата граматика на група родствени езици. Историческата граматика може и да не бъде построена на сравнителна основа, но сравнителната грама­ тика е винаги историческа. Сравнителна граматика може да бъде само тази, която има за обект на изследване р о д с т в е н и езици. в) О п и с а т е л н а г р а м а т и к а . Граматическият строй на един или на друг език може да се описва и да се изучава в определен момент от неговото развитие независимо от мястото, което заема този момент в историята от развитието на съответния език. Такова изучаване е пред­ мет на о п и с а т е л н а т а г р а м а т и к а . Подобно описателно изу­ чаване наистина не може да се сравнява с пълното научно изследване на езика, но то е също така необходимо, както сравнителното и историче­ ското изучаване на езиците. Описателната граматика представя необ­ ходим изходен момент за историческата граматика и поради това тя съ­ що така има научен характер. Трябва все пак да се отбележи, че само с помощта на описателния метод не могат да се изяснят всички факти и явления в действуващата граматична система на даден език, без да се вземе под внимание неговата история. Това положение е изтъкнато по забележителен начин и от Фр. Енгелс, който пише: „Материята и формата на родния език могат да бъдат разбрани само когато човек про­ следи неговото възникване и постепенно развитие, а това е невъзможно, ако не се вземат пред вид, първо, неговите собствени вече мъртви фор­ ми и, второ, родствените му живи и мъртви езици" (Анти-Дюринг. С , 1950, с. 376). Така например ние не бихме могли да си обясним, без да се обърнем към историята на нашия език, защо във формите за множествено число на съществителните имена от мъжки род, като валог, поток, кожух, има промяна на [г], [к], [х] в [з], [ц], [с], т.е. валози, потоци, кожуси, а във формите за множествено число на съществителните от женски род, като 6

книга, мъка, муха, не става такава промяна при същите фонетични усло­ вия от съвременна гледна точка ([г], [к], [х] пред [и]), а имаме книги, мъки, мухи (вж. § 112, 2). Не бихме могли също така да си обясним промени в думи като орел: орли, козел: козли, боец: бойци и пр. (вж. § 110, 2, б). Към описателната граматика следва да се отнесе и т. нар. г е н е р а т и в н а г р а м а т и к а (назовавана още т р а н с ф о р м а ц и о н н а граматика). Тя възниква във връзка с развитието на кибернетиката, теорията на информацията и усилията за напълно автоматично машин­ но превеждане от един език на друг. За създател на генеративната гра­ матика се смята Н. Ч о м с к и (X о м с к и). Според него естественият човешки език представя също така кибернетично устройство, което има „вход" и „изход". Генеративната граматика съдържа следните главни елементи: опре­ делен набор от символи (наричани р е ч н и к) и сбор от г р а м а т и ч ­ н и п р а в и л а . Според идеята на нейния създател и неговите после­ дователи генеративната граматика от езиковия материал на който и да било естествен език може да произвежда, т. е.да „генерира" чрез своите п р а в и л а (определени на брой) неопределен брой граматически пра­ вилни изречения. Привържениците на генеративната (трансформационната) граматика обаче не държат сметка за важното обстоятелство, че и негенеративната (според тях „традиционната") граматика винаги е била в същност г е н е р а т и в н а , защото и нейната крайна цел всякога е била да уста­ новява правилата и законите, според които се образуват правилни фор­ ми, словосъчетания и изречения при използуване на лексиката в речта. § 3. По-важни граматики на новобългарския език. Научни интереси към новобългарския език се проявяват едвам от двадесетте години на XIX в. насам. Така през 1822 г. видният сръбски фолклорист и лексикограф В у к Ст. К а р а д ж и ч напечатал своя „Додатак к Санкт-Петербургским сравнител>ним р]ечницима сви]у ]"езика и нар] ечи] а с особитим огледима бугарског ] езика". Целта на автора е била да съобщи на света, че съществува още един славянски език, б ъ л г а р с к и я т , кой­ то не е засвидетелствуван в споменатите речници, издадени в Русия по поръка на Екатерина Велика. В този „додатак" Караджич поместил 27 български народни песни от Разложко, като дал н кратки сведения за особеностите и граматическия строеж на новобългарския език. По-късно, през тридесетте години, главно за нуждите на новосъздаващите се български училища се написват първите новобългарски гра­ матики, предназначени да служат като учебници по родния език. Тук ще посочим по-важните от тях по реда на издаването им. а) И з д а д е н и п р е д и О с в о б о ж д е н и е т о Н е о ф и т Р и л с к и . Болгарска граматика. Крагуевац, 1835 (на­ печатана с черковнославянски букви). Както се вижда от заглавната ко­ рица, граматиката е била предназначена „за употребление на славеноболгарскнте училища" и е била издадена със средствата („иждивението") на „общото новосоставлено в Габрово училище". Твърде важен е пред­ говорът на тази граматика, т. нар. „Филологическое предуведомление". В него авторът изказва интересни мисли за новобългарския език. 7

Н е о ф и т Б о з в е л и . Славеноболгарское детоводство за мал­ ките деца. Част третая, содержащая и обучающая известия славеноболгарской граматики, кратко художнословие и кратко баснословие на древ­ ните елини. Крагуевац, 1835 (с черковнослав. букви). X р и с т а к и Ща в л о в и ч]. Д у п н и ч а н и н . Граматика славеноболгарска. В Будиме граде [Будапеща], 1836 (с черковнослав. бук­ ви); 2. изд. Белград, 1845. И в а н ч о А н д р е о в [Богоров]. Първичка българска граматика, Букурещ, 1844 (с черковнослав. букви); 2. изд.: Първа българска словница. Стамбол [Цариград], 1848. А. ипй О. К у г 1 а к С а п к о { . СгаттаИк с1ег Ьи1§апзспеп 5ргасЬе. \У1еп, 1852 (и българският текст е предаден с латиница). Й о а к и м Г р у е в . Основа за българска граматика. Белград, 1858 (има няколко издания). X р. К. С и ч а н - Н и к о л о в. Граматика или буквеннца славенска. Цариград, 1858. Т е о д о р Т. X р у л е в. Българска граматика. Букурещ, 1859'. Д. Г. В. М и р к о в и ч. Кратка и методическа българска грама­ тика. Цариград, 1862. Г. В е с е л и н о в [Д. В. Манчев]. Кратка българска граматика. Цариград, 1862. С. Р а д у л о в . Учебник за българский язик, преведен и прерабо­ тен от подобен руский учебник [от Смирнов]. Болград, 1863. Д. П. В о й н и к о в. Кратка българска граматика с упражнения. Бранла, 1864; 2. изд. Виена, 1866; Българска граматика за първона­ чални ученици; 3. изд. 1869. И в а н Н. М о м ч и л о в. Граматика за новобългарския език. Русчук [Русе], 1868; 2. изд. Виена, 1873. Я н к о Т. К о ч о в. Словосъчиненне, нарядено и допълнено от. . . Цариград, 1868. Н. П ъ р в а н о в . Извод из българската граматика (Законете на българскиат йезик). Русчук [Русе], 1870. С. Р а д у л о Е. Начална граматика за изучение на българский язик. По К. Говорова наредил. . . Ки. I [и II]. Болград, 1870. Н. А. Н а ч о в . Кратка българска граматика. Цариград, 1871. Т. III и ш к о в. Начална българска граматика. Цариград, 1872. Д р а г а н В. М а н ч е в . Първоначална практическа граматика със сборник. Виена, 1874. Т. И к о н о м о в . Ръководство за словосъчиненне на българский язик. Виена, 1875. б) И з д а д е н и с л е д О с в о б о ж д е н и е т о А т а н а с Т. И л и е в . Начална практическа граматика. Пловдив, 1887; м отделно: Синтаксис на българския език. Пловдив, 1888. А л е к с а н д ъ р Т е о д о р о в [Балан]. Българска граматика за долните класове на средни училища. Кн. I, за I и II клас. Плов­ див, 1899. М а н о л И в а н о в . Българска граматика за I клас. С , 1902; Българска граматика (звукословие, видословие и правописание) за II клас. Пловдив, 1902; Синтаксис на българския език за III клас. Плов­ див, 1905. 8

Д. Ц в е т к о в . Синтаксис на глаголни(те) времена, предлози (те),. съюзи(те) и препинателни(те) знаци в новобългарския език. Т. Пазар­ джик, 1911. А. Т е о д о р о в - Б а л а н . Българска граматика. Дял I. За ду­ мите. Ч. I. Звукословие. С , 1930. Ь е о п В е а и П е и х . С-гатпшге сЗе 1а 1ап§ие Ьи1§аге. Рапз, 1933; 2"е ей. 1950. П. С. К а л к а н д ж и е в. Кратка българска граматика. Пловдив, 1936; 2. дои. изд. [Пловдив—София], 1938. Ст. М л а д е н о в , Ст. п. В а с и л е в . Граматика на българския, език. С , 1939. Н и к о л а К о с т о в . Българска граматика. С , 1939. А. Т е о д о р о в - Б а л а н . Нова българска граматика. С , 1940. Д и м и т ъ р П о п о в . Българска граматика. С., 1941. Л ю б о м и р Д. А н д р е й ч и н . Основна българска граматика.. С , 1944. Р г а п с 1 з г е к 5 1 а \у з к 1. Огатагука ]егука Ъи1§агзюе§о. \Уагзгахуа, 1954. А. Т е о д о р о в - Б а л а н . Нова българска граматика за всякого.. С , 1954—1961. С т. С т о й к о в . Увод в българската фонетика. С., 1955; 2. изд. 1961.. Ю. С. М а с л о в. Очерк болгарской грамматики (Фонетика и мор­ фология). М., 1956. Л. А н д р е й ч и н, К- П о п о в , М. И в а н о в . Съвременен бъл­ гарски език. Учебник за I курс на учителските институти. Ч. I—II.. С , 1953, 1957. К. П о п о в. Съвременен български език. Синтаксис. С , 1962; 4.. изд. 1980. Ст. С т о я н о в . Граматика на българския книжовен език. С , 1964;.. 2. изд. 1977; 3. изд. 1980. Л. А н д р е й ч и н, К. П о п о в , Ст. С т о я н о в . Граматика на: българския език. С , 1977. Д. Т и л к о в, Т. Б о я д ж и е в. Българска фонетика. С , 1977. К. П о п о в , С т. С т о я н о в , М. Я н а к и е в . Български език. (Учебник за институтите за начални учители). С , 1980.

9'

МОРФОЛОГИЯ § 4. Предмет на морфологията. Думата м о р ф о л о г и я е гръцка. По състав тя е сложна и е образувана от думите тогрпе 'форма, вид, образ' и 16§ОЗ 'знание, слово'. Следователно, както показва това назва­ ние, морфологията е дял от граматиката, в който се изучават преди всичко формите на думите — правилата за тяхното образуване и свър­ заните с различните форми на една дума граматически значения. Освен правилата на формообразуването в морфологията се изучава и строежът на думите с оглед на най-малките структурни елементи в техния състав, имащи свое значение, т. е. морфемите, различните видове морфеми и тех­ ните значения. В морфологията обикновено се изучава и образуването на нови ду­ ми от съществуващи вече думи в езика, т. е. с л о в о о б р а з у в а н е т о. В тази граматика по-нататък ще бъдат описани накратко общите словообразователни принципи и начини, а при изучаването на отдел­ ните класове думи (части на речта) ще се разглежда отделно и подробно тяхното словообразуване. По такъв начин разглеждането на дадена част на речта (съществително, прилагателно, числително, местоимение, гла­ гол и пр.) ще бъде цялостно, а няма да се разкъсва без нужда и без до­ статъчно основание, като словообразуването на всички части на речта се обособява в особен раздел. ДУМА И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ

§ 5. Опити за дефиниране на думата. Въпросът за думата като еле­ мент на човешката реч е занимавал мнозина учени, но и до днес не е по­ лучил всестранно и напълно задоволително осветление. Думата обикно­ вено се осъзнава твърде добре като езикова единица от говорещите и възприемащите даден език. Понятието „дума" обаче се оказва трудно за дефиниране. Тази трудност се дължи на различни причини. На първо място особена трудност представлява морфологичната страна на въпроса. Единството на думата като цялост, образувана от отделни структурни елементи, има твърде относителен и условен характер. Така в съвремен­ ния български език има думи, които по-рано не са били схващани като една лексикална единица. Например сложния предлог помежду сега смятаме за една дума, но по-рано той се е писал разложено по между като две думи. Същото е и с някои други думи, като сбогом (с+богом), вместо (в+мъсто), около (о+коло), привечер (при+вечер) и мн. др. Но правописният критерий е твърде условен, колеблив и несигу­ рен. Поради неговата несигурност и конвенционалност някои езико­ веди са търсили при дефинирането на думата опора предимно в смис­ ловата страна на даден звуков комплекс. Ог такава гледна точка Е. С е п и р дефинира думата като езикова единица по следния начин: „Думата 10

е един от най-малките напълно самостоятелни късове изолиран смисъл, към който се свежда изречението."1 Тази формулировка обаче не може да се отнесе към всички видове думи, например към местоименията, към предлозите и частиците, които не са напълно самостойни и независими в смислово отношение, т. е. те не са автосемантични, а са синсемантични думи; Предлозите например са думи, но те очевидно не представят та­ кива „късове изолиран смисъл", към който може нормално да се сведе изречение. Същото се отнася и за местоименията, защото и те имат отно­ сителна смислова самостойност, и особено пък енклитичните форми на някои местоимения, които не са самостойни и във фонетично отношение, тъй като в потока на речта нямат свое ударение, а се прислоняват към предходната или към следходната дума, имаща самостойно ударение, напр.: Дадоха му всичко. Уважавай другарите си. Съображението, което се изтъква от някои автори за относителната самостойност на думата, е важно, защото думата като напълно опреде­ лена морфологична или лексикална цялост се проявява само в изрече­ нието, а понякога и в по-голям контекст. Това важи особено за много­ значните думи. Като се съобразява с обстоятелството, че конкретните думи съще­ ствуват в конкретни изречения, а конкретните изречения —в конкретни «зици, и имайки пред вид винаги някакъв определен език, В. Дорошевски дава следната характеристика на думата: „Можем да приемем думата от морфологична гледна точка като морфема (т. е. най-малка значеща част) или като съчетание от морфеми, заменяеми в изречение."2 Големият френски езиковед А. Мейе (А. МеШех) дефинира думата по следния начин: „Думата е резултат от свързване на определен смисъл с даден звуков комплекс, пригоден за определена граматическа употреба."3 Колкото и трудно обаче да се дефинира понятието „дума", колкото и различни да са даваните досега дефиниции, все пак има нещо общо в тях, което е и най-същественият белег на интересуващото ни понятие. А това е именно, че всяка дума като единица от речниковия състав на даден език о з н а ч а в а н е щ о , има някакво значение за членовете на обществото, което си служи с този език. При говоримата реч това значе­ ние се носи от звук или звуков комплекс, а при писаната реч от графи­ ческото изображение на същия звук или звуков комплекс. § 6. Думата като езикова единица. Като елемент от определен чо­ вешки език думата има две страни — външна и вътрешна. Външна стра­ на на думата при говоримата реч е нейният звуков състав, т. е. учленяваните и произнасяни звукове или звукови комплекси, свързани със сми­ съл и предназначени за общуване между хората. При писане външна страна на думата е графическият образ на съответния звук или звуков комплекс, напр.: река, поле, планина, дърво, цвете, къща, книга, радост, творя и пр. В потока на речта обаче думите се изговарят много често слято една с друга, та човек, който не владее възприемания в даден момент език, не може да ги различи. Как тогава ние различаваме и разграничаваме * 3 . С е п и р. Язнк. Русск. перев. М., 1934, с. 28. XV. О о г о 5 г е » 5 к 1 . Ройз1а\уу §гата1уИ роЬИе}. №агзга\уа, 1952, р. 10—11. Цит. по Л. М а г о и г е а и . Ьех1яие йе 1а 1еггшпо1о§1е 1 т § ш з ^ и е . 3"е ей. «и§теп1ее е1 ппзе а ]оиг. Рапз, 1951, р. 150—151. а

11

/мите на своя роден език една от друга в потока на речта и при бързо .оворене? Разбира се, това се дължи преди всичко на придобит опит. Но причината е и друга. Знанието на нашия роден език или на друг език се изразява в познаването на неговата лексика (на словното му бо­ гатство) и на граматическия му строй. А както се посочи в предходния параграф, от морфологично гледище думата е морфема или група от мор­ феми, които могат да се заменят в определено изречение с други морфеми или групи от морфеми, имащи самостоятелно значение, напр.: Иванов заминава за Пловдив Петрова пристигна от Варна Христов живее в София По такъв начин чрез метода на заместването (субституцията) се до­ казва, че в дадена последователност от звукове съществуват и може да се разграничават отделни звукове и звукови комплекси, които имат са­ мостойна употреба и значение. Когато слушаме познат език, ние вед­ нага, с извънредно голяма бързина, правим смислов анализ на възприе­ мания речев поток и преценяваме кои са заменяемите в него о т р я з ъ ­ ц и (сегменти)- Тези заменяеми сегменти именно са думите (респ. словоформите) в потока на речта. При писмената реч работата е несравнимо по-проста. Опирайки се на тълкуването на думите (словоформите) като заменяеми смислови сег­ менти в говорния поток, хората са възприели в по-ново време да пишат думите, като ги отделят една от друга с празно място, наричано в поли­ графията ш п а ц и я . 1 Поради това в писмената форма на речта думата (словоформата) може да се определи като буква или редица от букви, ограничени от двете страни с празно пространство. Но това определе­ ние е съвсем външно, чисто техническо и няма нищо общо със същината на думата като знак, т. е. като съчетание от форма и значение, и като сигнал от втората сигнална система (по терминологията на съветския физиолог И. П. Павлов). Но щом като думата е субстанция (чоЕешки говорни звукове, респ. набор от букви), свързана със значение, тя е з н а к . Затова човешките естествени езици се определят като системи от знакове, а знаковете в тези системи са думите. § 7. Форма на думата. Понятието „словоформа". Известно е, че в много езици, като славянските, романските, германските, тюркскитеи др., по-голямата част от думите се употребяват с различни варианти, напр.: град — градът — града — градове — градовете; пиша — пишеш — пи­ ше — пишем — пишете — пишат; писах — писахме; пишех — пишеше; ще пиша; бях писал; пишещ и пр.; добър — добра — добро — добри — доб­ рият — добрата — доброто — добрите и пр. Тези варианти са ф о р м и на дадената дума или нейни с л о в о ф о р м и . Една от всичките словоформи на думата се приема за о с ­ н о в н а , представителна или начална. Това не означава обаче, че пред­ ставителната форма е по-важна от останалите форми на същата дума. Така например, когато се съставят речници на даден език, в тях се впис­ ват обикновено само представителните форми на думите и някои други форми, които се явяват като особени в някакво отношение или пък се 1 В по-отдалечени епохи от историята на буквеното (фонематичното) писмо ду­ мите са били писани слято една с друга, та се е получавал неразчленен текст (т. нар. зспргига соп^пиа).

12

отличават с известни правописни» (респ. правоговорни) особености. В българския език за основна форма на глагола се взема формата за се­ гашно време 1 лице единствено число на изявително наклонение, напр. чета, мин. св. четох, прич. мин. св. деят. чел. Началната форма на съ­ ществителното е нечленуваната му форма за единствено число, напр.: ден, чл. денят, изгов. [ден'ът]. Практиката за определяне на представителната форма на някои кла­ сове думи обаче не е еднаква за всички езици. Така например в езици, които притежават и н ф и н и т и в , тази форма обикновено се взема за начална на даден глагол, напр.: в рус. читать, писать, вести; във фр. Цге, есггге, в нем. 1е$еп, 5сНге1Ьеп и пр. Поради различието в практиката за избор на основната форма на глагола се явяват някои неизбежни не­ съответствия при съставяне на преводни речници. Например в рускобългарските речници глаголите се привеждат с началните си форми по следния начин: читать — чета, писать — пиша, искать — търся и пр. Очевидно българският превод на руските инфинитивни форми в случая е неточен, но тук се отнася за една условност при съпоставяне на начал­ ните форми на глаголите в двата езика, а не за техния точен превод. Същото важи за френско-българските, немско-българските, полско-българските и други речници. Всеки отделен морфологичен вариант на дадена дума е нейна отдел­ на ф о р м а или с л о в о ф о р м а . Отделните форми на една дума имат едно и също лексикално значение, но се различават една от друга поне по едно граматическо значение. Следователно от морфологично гледище всяка изменяема дума е комплекс от всички отделни нейни форми, напр.: дърво — Фг дървото — Ф2 дървета — Ф3, дървеса — Ф4, дърва — Ф5 ! дърветата — Фе, дървесата — Ф7, дървата — Ф8 Дума представителна форма

град

всички форми

град градът града градове градовете града (след числ. бр.)

Броят на словоформите за различните категории думи (части на речта) е различен. Най-многобройни форми има глаголът. Това е така, защото той притежава най-много граматически категории (лице, число, време, вид, наклонение и залог). Следователно от морфологично гледище понятието „дума" е надредно по отношение на понятието „форма на думата" или „словоформа". Всич­ ки^ форми на дадена дума, взети заедно, образуват сложен комплекс, които се означава с представителната й форма. От казаното следва, че 13

например отношението двор — дворът е отношение не между отделни думи, а между словоформи на една и съща дума, докато отношението дом —град е отношение на дума към дума, т. е. отношение на словоформа на една дума към словоформа на друга дума. Малко по-друго е положението при неизменяемите части на речта. Според някои езиковеди те нямат граматическа форма. По-правилно е обаче да се смята, че при тях дума и словоформа съвпадат, т.е. думата има една единствена форма. Както е известно, към неизменяемите думи се отнасят наречията, съюзите, предлозите, частиците и междуметията. Да вземем например наречието утре. То не се мени по форма и поради това не може да изразява различни граматически значения. Ето защо при него дума и словоформа са идентични, т.е. Д = Ф . § 8. Парадигма. Парадигма (гр. рагас1е1§та 'пример, образец, модел') е изобщо съвкупност от флексивни форми на спрегаема или склоняема част на речта (на глагол или име). В по-тесен смисъл под парадигма се разбира система от форми на определена дума (подредени по установен начин), които служат като образец (модел) за формообразуването на да­ ден клас, разред или вид думи. Например парадигмата на глагола чета от I спрежение, 1 разред за минало свършено време в съвременния бъл­ гарски книжовен език е следната: 1 л. четох 1 л. четохме Ед. ч. 2 л. чете Мн. ч. 2 л. четохте 3 л. чете 3 л. четоха По този образец се спрягат в минало свършено време всички глаголи от I спрежение, 1 разред, като бода, доведа, влека, пека, плета, преда, тека, сека и др. § 9. Значение на думата. Както се посочи вече, словоформите в есте­ ствените човешки езици са отделни говорни звукове или звукови ком­ плекси (респ. техни графични образи), които са свързани със смисъл. Мисловното съдържание, означавано от дадена словоформа, е нейно зна­ чение. Например словоформата дърво означава 'многогодишно растение с едро, твърдо и разклонено в горния си край стебло'. Това значение се свързва с всички словоформи на думата дърво като лексикална еди­ ница, затова се нарича л е к с и к а л н о значение на думата. Всички форми на една дума, колкото и многобройни да са те, имат едно и също лексикално значение. Лексикалното значение на различните категории думи (различните части на речта) има различен характер от логическо гледище. Съществителните имена и други части на речта със субстантивно значение означават понятия или представи. Останалите части на реч­ та не означават понятия. Всяка отделна граматическа форма на думата, т.е. всяка словофор­ ма, обаче има освен лексикално и свое специфично значение (респ. ня­ колко такива значения). Така например думата книга има следните сло­ воформи: книга книги книгата книгите Формата книга освен лексикалното си значение притежава и след­ ните граматически значения: женски род, единствено число, неопределеност. 14

Формата книгата притежава същото лексикално значение и следните граматически значения: женски род, единствено число, определеност. Формата книги притежава същото лексикално значение и следните граматически значения: женски род, множествено число, неопределеност. Формата книгите притежава пак същото лексикално значение и следните граматически значения: женски род, множествено число, опре­ деленост. Някои от значенията на думите заемат средно място между лекси­ калните и граматическите. Тези значения са л е к с и к а л н о - г р а м а т и ч е с к и . Въз основа на тях се прави основната класификация на думите. Така например в много езици има една категория думи, които, означават предмети, лица, животни и всякакви други неща (действия, състояния, качества, признаци), мислени като отделни и независими от други същини. Такива думи в българския език са напр.: планина, река,, земя, море, човек, орел, ден, четене, писане, радост, зеленина и пр. Наистина всяка от тях си има свое собствено лексикално значение и поради това е отделна речникова единица, отделна л е к с е м а. От друга страна обаче, всички те притежават едно и също о б о б щ е н о лексикално зна­ чение „субстантивност" и едни и същи обобщени граматически значения,, т.е. едни и същи граматически категории. Поради тези два главни при­ знака— обобщено граматическо значение „субстантивност" и едни и същи граматически категории (род, число, определеност/неопределеност) — по­ сочените думи се обособяват в една група. Това, както е известно, е гру­ пата на съществителните имена. Следователно значението „съществително име" е съчетание от обобщено л е к с и к а л н о и обобщени г р а м а ­ т и ч е с к и значения. Затова то е лексикално-граматическа категория. Също такива лексикално-граматически категории са п р и л а г а т е л ­ но име, ч и с л и т е л н о име, м е с т о и м е н и е , г л а г о л , на­ р е ч и е и пр. § 10. Многозначност на думите. Потенциални и реализирани значе­ ния. С течение на времето думите се променят. От една страна, изменя се тяхното значение. Изменения обаче стават и в звуковия им състав. Измененията в звуковия състав на думите се обуславят преди всичка от психо-физиологически причини. Основни фактори тук са: стремежът към спестяване на психо-физична енергия при артикулационните движе­ ния, удобство при учленяването на звуковете в потока на речта, т. нар. антиципация на учленението и др. Посочените причини и фактори довеж­ дат обикновено до опростяване на звуковия състав на думите, т. е. на техните форми. Така например, ако сравним лексиката на старобългар­ ския език с лексиката на съвременния български език, ще установим, че множество старобългарски думи се употребяват и сега в нашия език^ но звуковият им състав е значително променен, напр.: Старобългарски ДЖБТ. (двусрична) Аьньсь. (трисрична) члов-ькъ (трисрична) пншетл (трисрична)

Новобългарски дъб (едносрична) днес (едносрична) човек (двусрична) пише (двусрична)

15

1\акто се вижда, звуковият състав на старобългарските думи е посложен от звуковия състав на съответните новобългарски думи. Тази тенденция за опростяване и съкращаване на звуковия състав на думите, изглежда, е всеобща в езиковия развой. Но думите, както се спомена вече, претърпяват развой и по отно­ шение на своето значение. Трябва при това веднага да се отбележи, че в този развой общата тенденция е противоположна на първата, т. е. тя .води до умножаване и обогатяване значенията на думите и на техните форми. Семантичният развой на думите се обуславя от развоя на човеш­ кото мислене, от напредъка на науката, културата, изкуството, техни­ ката, обществените отношения и т. н. Поради бързия прогрес в различ­ ните области на човешкия живот налага се да се р а з ш и р я в а употре­ бата на съществуващите в езика думи, т.е. да се използува съществува­ ща дума за именуване или означаване на новосъздадени предмети (ма­ шини, уреди, апарати, химически съединения и пр.). Разширяването на употребата на думите води до разширяване (обогатяване) на техните зна­ чения. Нека илюстрираме този развой с един пример. Да вземем думата •глава. Тя е старинна дума и първоначално е означавала само 'горна или предна част на тялото на човек или животно, гдето се намират устата, мозъкът и повечето сетивни органи'. С течение на времето обаче тази ду­ ма е разширявала своята употреба. Имайки пред вид значението на гла­ вата като част на човешкото или животинското тяло, хората започнали да употребяват същата дума за именуване и на други неща, които имат някаква ф у н к ц и о н а л н а или в ъ н ш н а прилика с човешката глава, напр.: глава на семейство, държавен глава; глава лук, глава зеле, глава на гвоздей; глава на книга и пр. Поради разширяване на нейната употреба думата глава е придобила и нови значения, т.е. станала е м н о ­ г о з н а ч н а . Тя притежава сега наистина посочените значения и те се дават в тълковните речници на българския език, но когато употребим същата дума в някое изречение, тя проявява само едно от своите значе­ ния, напр.: Главата тегне изнурена, I в гърдите нито капка мощ. . . (П. К. Яворов). Днес прочетох една глава от романа „Нова земя". Изобщо много от думите в българския език притежават по няколко значения. Тези значения обаче са п о т е н ц и а л н и . В речта всяка многозначна дума участвува само с едно от няколкото си значения. За такова значение казваме, че е р е а л и з и р а н о . Поради това обстоя­ телство както омонимията, така и многозначността на думите не пречат за точното изразяване на мислите и за безпрепятственото общуване меж­ ду хората. § 11. Действителни и мними значения на думите и на техните форми. Както се изясни вече, думите (респ. словоформите) притежават по едно или няколко лексикални и също така по едно или няколко граматически значения. В дадено изречение обаче всяка дума (респ. словоформа) уча­ ствува само с едно лексикално значение и то е обусловено от контекста, в който се намира думата. Може да се каже, че значението на всяка .дума, употребена в реч, е в по-голяма или в по-малка зависимост от сми­ съла и значението на обкръжаващите я думи,т.е. от контекста, който съдържа координатите на едно от потенциалните значения на думата, реализирано именно в дадената контекстова ситуация. 16

Означава ли това обаче, че значение или значения, съдържащи се е контекста, се пренасят в значението на думата? Този въпрос се нуждае от по-подробни разяснения. Преди всичко ще трябва да определим по­ точно значението на термина к о н т е к с т . Той означава: I) „лингвистич­ но обкръжение на дадена езикова единица" и 2) „завършен в смислово отношение отрязък от реч, който позволява да се установи значението на влизащите в него думи или фрази".1 Контекстът може да има различна дължина — от една дума до няколко изречения. 1. Значения на думите и словоформите в словосъчетания, а) В с у бс т а н т и в н и п о д ч и н и т е л н и с л о в о с ъ ч е т а н и я . В този тип словосъчетания основната (независимата) дума е съществително име, а зависимите думи (детерминаторите) могат да бъдат различни части на речта: прилагателни имена, местоимения, причастия, числителни име­ на, съществителни имена и наречия, напр.: червена ябълка, високо дърво, бистра вода, горско цвете, златен пръстен; нашата родина, моят прия­ тел, задълженията ни; цъфнали шипки, летяща птица; първа награда; чаша от стъкло, чанта за книги, скалите отсреща и пр. С тези словосъчетания се означават различни понятия или конкрет­ ни обекти от действителността. Следователно те са номинативни едини­ ци, каквито са и съществителните имена, влизащи в техния състав. При това в посочените словосъчетания определящите думи (детерминаторите) означават действителни, реално съществуващи белези, качества и свой­ ства на предметите, назовани със съществителните имена,т.е. употребе­ ните определения във взетите словосъчетания имат п р я к о (непреносно) значение, напр.: високо дърво. Височината е действителен белег на дървото, защото всяко дърво заема част от пространството и притежава измерението в и с о ч и н а . Поставеният въпрос обаче се свежда до това, дали съществителното име дърво, имащо точно определено лексикално значение в изолирано положение, променя своето значение, когато е в съчетание с прилага­ телното високо, т. е. в словосъчетанието високо дърво. Веднага трябва да отговорим, че съществителното дърво запазва своето значение, но слово­ съчетанието високо дърво означава понятие, което е видово по отношение на родовото понятие „дърво". Казаното важи и за значението на съще­ ствителните имена в другите словосъчетания. Нека вземем сега други словосъчетания от същия структурен тип, напр.: високи добродетели, бистър ум, златни ръце. В тези словосъче­ тания прилагателните определения са употребени п р е н о с н о , защо­ то с тях се именуват признаци, непритежавани в същност от обектите, назовани със съществителните имена, които са определяеми. Съществи­ телното име добродетел означава абстрактен обект, който не заема част •от пространството и следователно няма измерения. Същото се отнася и до употребата на прилагателното бистър в словосъчетанието бистър ум. В изречението Той има златни ръце прилагателното златни също е упо­ требено преносно, защото не означава ръце, направени от злато, а много сръчни и похватни ръце. В тези словосъчетания контекстовите условия определят точното зна­ чение на прилагателните. Така в словосъчетанието бистра вода прилагаВж. О. С. А х м а н о в а. Словарь лингвистических терминов. М., 1966, с. 206' раматика на съвременния български книжовен език, т. II

17

телното означава 'чиста, прозрачна', а в словосъчетанието бистър ум същото прилагателно означава 'трезвен, който оценява реалистично и вярно нещата'. Но при преносна употреба би било погрешно да смятаме, че част от значението на съществителното ум се пренася в значението на прилага­ телното. Съществителното име ум обаче със своето лексикално значение изпълнява ориентираща роля, то насочва към осъзнаване на преносното значение на прилагателното бистър. б ) В г л а г о л н и с л о в о с ъ ч е т а н и я . И в глаголните сло­ восъчетания може да има пряка и преносна употреба на някои от думите. Нека разгледаме най-напредслучаи с п р я к а употреба и на двете съ­ ставки на словосъчетанието, напр.: чета книга. В това словосъчетание независимо положение има глаголът чета, а съществителното име книга изпълнява поясняваща роля, като показва кой е обектът на глаголното действие. В същото словосъчетание и двете съставящи го думи имат пряко значение. Такова е положението и в словосъчетанията сека дърва, строя къща, рисувам картина, пиша писмо и пр. При непреходните глаголи свързването на глагола с думата, озна­ чаваща непрекия обект на действието, става посредством предлози, напр.: ходя по улицата, отивам в града, пътувам из страната, мисля за хора­ та, боря се за правда, разговарям с познати и пр. И тук обаче глаголите и съществителните имена имат пряко значение. Лексикалните значения и на глаголите, и на съществителните имена са независими и не си оказ­ ват влияние. По-друго е положението, когато имаме п р е н о с н а употреба на независимата дума, т.е. на глагола, напр.: вдигам шум. В това словосъ­ четание значението на глагола се определя от значението на съществи­ телното име шум. Шумът не е предмет, а е физическо явление, което естествено не притежава маса и няма тежина. Затова глаголът вдигам в това словосъчетание придобива друго значение, а именно 'причинявам, произвеждам'. Виждаме следователно, че т. нар. преносни употреби и преносни значения на глаголите се обуславят от значението на думата, която именува обекта на глаголното действие. Затова във взетото слово­ съчетание значението на глагола вдигам е контекстово обусловено. Та­ кива употреби и значения се срещат твърде често в речта, затова са се лексикализирали и се дават в тълковните речници. Към глаголните словосъчетания се отнасят и тези, в които глагол­ ното действие се пояснява откъм някакво обстоятелство (начин, време, място, причина, цел и др.). Изразяването на обстоятелствените поясне­ ния може да става чрез наречия, чрез съществителни имена с предлози, чрез местоимения с предлози и чрез съществителни имена без предлози. Тук ще се спрем накратко само върху глаголните словосъчетания, в които обстоятелственото пояснение е изразено чрез наречие или чрез предлог + съществително име. а) Глаголни словосъчетания, в които обстоятелственото пояснение е изразено с н а р е ч и е , напр.: вървя бързо, минавам често, говоря ви­ соко, рисувам хубаво, действуват съобразително и пр. При този вид словосъчетания лексикалното значение на двете съ­ ставки е свободно (независимо), ако наречието не съвпада с форма на 18

прилагателно име, напр.: пиша добре, работиш бърже, преселиха се ла­ пи, заминаваме утре, пристигнах днес, ще пътуваме нощес и пр. Ако наречието съвпада по форма с формата на прилагателно за сре­ ден, мъжки или женски род единствено число, т. е. при морфологична омонимия, наличието на глагола в словосъчетанието има определящо значение за граматическото значение на другата съставка, напр.: пее ху­ баво. В това словосъчетание хубаво е наречие за начин. Същият звуков комплекс обаче може да бъде и форма за среден род единствено число на прилагателното хубав, -а, -о, напр. хубаво време. Други примери: държим се мъжки (наречие) —мъжки (прил.)глас, ударих здравата (на­ речие) — здравата (прилагат.) ръка. Следователно прилагателните и на­ речията, чиито форми съвпадат, имат контекстово обусловени лексикалнограматически значения. Морфологичната омонимия при тях се отменя от контекста. Понякога в глаголни словосъчетания с обстоятелствени пояснения неправилно се пренася значението на наречието и се приписва на глаголната форма. Така например среща се твърдението, че глаголни фор­ ми за сегашно време, пояснявани от наречието често, имали п о в т о р и т е л н о значение, напр.: Често минавам през градината. Всеки ден ходя на работа и пр. В тези примери обаче самите глаголни форми, взети извън контекста, не съдържат повторителност в своето значение. Р) Глаголни словосъчетания, в които обстоятелственото пояснение е изразено с п р е д л о г + с ъ щ е с т в и т е л н о и м е . Когато обстоя­ телственото пояснение е изразено с предлог + съществително име, гла­ голът може да има пряко или преносно значение. Така например в слово­ съчетанието влизам в стаята глаголът влизам има пряко значение. Не­ говото лексикално значение не се влияе от съществителното, което заед­ но с предлога изпълнява служба на обстоятелствено пояснение. Също така пряко значение има този глагол и в словосъчетанията влизам във водата, влизам в мазето, влязохме в гората и пр. В словосъчетанието влизам в беля обаче глаголът влизам има пре­ носно значение, тъй като съществителното беля означава абстрактен обект на мисълта, който няма пространствени измерения и фактически в него не може да се влиза. Следователно значението на глагола влизам в сло­ восъчетанието влизам в беля се определя от значението на съществител­ ното име беля, т.е. значението на глагола в това словосъчетание е кон­ текстово обусловено. в) В ъ в ф р а з е о л о г и ч н и с л о в о с ъ ч е т а н и я . Лексикал­ ното значение на думите е обусловено от контекста в различна степен. Така например в словосъчетанието ставам вир-вода съществителното име вир добива несамостойно значение и заедно със съществителното име вода означава 'много мокър, намокрен изобилно с вода, както към облечен'. Изречението Дърпам чергата към себе си означава 'гледам своята лична изгода, застъпвам се за своите лични интереси'. Най-силно са променили първичните си значения думите в т. нар; и д и о м и. Например в идиома през куп за грош нито една от думите не пази своето лексикално значение, което тя има извън този идиом. Същото положение имаме и в идиомите ни в клин, ни в ръкав; от трън, та на глог; от игла до конец и др. 19

2. Ролята на контекста за разграничаване значенията на многознач­ ните думи и на омонимите. Контекстът има особено важно значение за разкриване точното значение на многозначните думи и на омонимите. Както се отбеляза по-горе, голям брой от думите в нашия език са много­ значни. Тяхната многозначност обаче е п о т е н ц и а л н а извън изре­ чението. В конкретно изречение или в по-широк контекст се реализира само едно от всичките значения на дадена дума. И това значение се обу­ славя напълно от контекста, в който е употребена тя. Нека вземем за пример многозначната дума земя. Земята обикаля около Слънцето. Тук съществителното земя озна­ чава точно определена планета от слънчевата система. Земята в Тракийската низина е много плодородна. В това изрече­ ние, т. е. в този контекст, същата дума означава 'почва, пръст'. Какви е деца раждала, I раждала, ражда и сега I нашата земя хубава (Хр. Ботев). В последния пример пък думата земя означава 'отечество, родина'. Омонимите са такива думи (респ. словоформи), които имат еднакъв звуков състав и ударение на една и съща сричка, но притежават раз­ лични значения. Те обаче не се явяват като спънка при езиковото общу­ ване, защото контекстът е напълно сигурно средство за различаването по смисъл на два или повече омонима един от друг, напр.: Радост — пролет! Слънце грей, I златен клас на нива зрей (П. К. Яворов). Про­ грамата беше изнесена от V клас. Рибите са клас от подтипа гръбначни. Думи, които имат еднакъв буквен състав, но са с ударение върху различни срички, се наричат о м о г р а ф и, напр.: пара — пара, ка­ лен — кален, пета — пета и пр. В писмена реч те също така се разли­ чават по смисъл чрез контекста, понеже ние не отбелязваме при писане ударението на думите, напр.: Намерих една стара пара. От казана се вдигаше пара. 3. Контекстът и значението на предлозите. Предлозите са неизменяеми служебни думи, които се поставят пред съществителни имена и други думи със субстантивно значение, пред местоимения и пред субстантивни словосъчетания, като определят синтактичните им отношения към други думи в словосъчетанието или в изречението. Първоначално предлозите като самостойни думи са означавали само пространствени от­ ношения, а по-късно чрез преносна употреба са добили и преносни зна­ чения. Все пак, когато се изследват значенията на предлозите, трябва да се има пред вид обстоятелството, че техните значения са много пообщи и неопределени в сравнение например със значенията на съществи­ телните, прилагателните, глаголите, числителните и наречията. Освен това понякога на предлозите се приписват недействителни (фиктивни зна­ чения). Това става най-често, когато даден предлог е в съчетание със съществително име. Нека потвърдим казаното с няколко примера. $вно беше, че пътят от думите до делата за него е много къс (Й. Йовков). На пръв поглед може да се помисли, че предлогът до във взетото изре­ чение означава „разстояние между два предмета", т. е. между думите и делата. Това значение на предлога до в дадения случай обаче се носи от контекста. Ако поставим същия предлог в друго обкръжение, той няма да означава вече „разстояние между два предмета", а ще придобие друго значение, напр.: Печката е до стената. Момчето застана до про20

зореца. Той изпи чашата до дъно. Стигнахме до края на гората. Наиграха се до насита. Всички преносни значения на предлога до и на останалите пред­ лози се опират на техните първоначални пространствени значения. Тези значения именно, колкото и общи да са, представят семантичната същ­ ност на предлозите, а значенията, които се съдържат в съответния кон­ текст, не са значения на самия предлог, напр.: Влизам в стаята. Стоя в стаята. Намирам се в тежко състояние. Неправилно е от гледище на съвременния български език да се твърди, че в първото изречение пред­ логът в има ф и н а л н о значение, а във второто изречение — с т а ­ т и ч н о значение. Явно е, че финалността и статичността в тези изре­ чения се носят от глаголите влизам и стоя. Да вземем друг пример: При­ стигнахме в града в четвъртък. Може да се помисли, че в съчетание със съществителното града предлогът в означава м я с т о, а в съчетание със съществителното четвъртък означава в р е м е . Такова схващане за значението на предлога в във взетото изречение ще бъде неправилно. Значенията ,.място" и „време" се носят от съществителните имена, които стоят след предлога, а не от самия предлог. По начало предлозите не могат да означават нито лица, нито живот­ ни, нито предмети, нито време, нито място. Те означават о т н о ш е н и я между същини (материални или отвлечени). § 12. Граматическа категория. Граматическите значения, абстрахи­ рани от конкретните думи, представят отвлечени понятия, напр.: „мъжки род", „женски род", „среден род", „единствено число", „множествено чис­ ло", „минало несвършено време", „минало свършено време", „деятелен залог", „страдателен залог" и пр. Както се вижда от взетите примери, едни от тези понятия имат общ признак (род, число, време, залог), а други нямат, т. е. едни са сравни­ ми, а други са несравними. Сравними са напр. „мъжки род", „женски род", „среден род". Въз основа на общия им признак от тези понятия може да се образува по-висша абстракция — граматическо понятие „род", което ще бъде родово (най-близък род, §егш5 ргох^тит) по отношение на видовите понятия „мъжки род", „женски род" и „среден род". Такова понятие за граматическо значение, което е родово по отношение на ня­ колко (най-малко две) видови по отношение на него понятия, се нарича г р а м а т и ч е с к а к а т е г о р и я . Една граматическа форма обик­ новено притежава няколко граматически значения, принадлежащи към различни граматически категории. § 13. Отношение между звуковия състав на думата и нейното зна­ чение. Говорните звукове са природната материя, в която се обличат значенията на думите при говоримата реч. Поради това ЕТЗНИКЕЗ въпро­ сът за отношението между звуковия състав на думата и кейкото значе­ ние. Има ли природна връзка между звуковия състав на думата и нейното значение? Това е един от трудните въпроси в езикознанието. От из­ следванията, които са правени досега, и от елементарните справки и наблюдения, каквито лесно могат да се направят,се е дошло до общото убеждение, че поне от съвременно гледище за природна връзка между звуковия състав на думите и техните значения не може да се говори. Не е възможно да се установи никакво постоянно съответствие между звуковете, влизащи в състава на дадена дума, и означавания от нея обект. 21

Да вземем например българската дума камък. Тя означава предмет от действителността, който има определени свойства и качества: твърдост, голямо относително тегло, якост, устойчивост на атмосферни влияния и пр. Природна връзка обаче между тези качества и звуковете в състава на думата камък не може да се установи. Не е известно защо именно тъкмо с такова, а не с друго звуково съчетание ние назоваваме обектите от действителността, притежаващи изброените качества и свойства. Възникването на езика се крие в дълбока древност и за съвремен­ ния изследовател е невъзможно да проникне в началните фази от поя­ вата на човешката реч, когато са били създадени и първите думи назва­ ния. Не е възможно да се разгадаят принципите, по които са използу­ вани говорните звукове при сътворяване на първите думи названия. Може да се предполага обаче, че в началните фази от развитието на чо­ вешката реч използуването на отделните звукове или звукови съчета­ ния за назоваване и означаване на различните обекти от действителност­ та не е ставало случайно и безразборно. За изясняването на този въ­ прос обаче не могат да помогнат нито изследването на езиците на пле­ мената, които се намират на най-ниско културно равнище, нито езикът на най-ранните писмени паметници, нито езикът на децата. Това е така, защото езиците на изостаналите в своето културно развитие народи и племена, както и езиците дори на най-древните паметници представят вече развити и обработени езици, отишли много напред от своето първо­ начално състояние, а езикът на децата не показва нищо друго освен на­ чините, по които обработените и развити езици се усвояват спонтанно и подражателно от развиващия се млад човешки индивид. Проблемът се усложнява още повече, като вземем пред вид обстоя­ телството, че на едни и същи предмети от действителността в различ­ ните езици съответствуват различни думи. Например на нашата дума камък в стгр. съответствува тгетрод, в тур. {а$, в нем. 3(е1п; на нашата дума дърво в стгр. съответствува бвуброу, във фр. агЬге, в нем. Ваит и пр. И така явява се като общоприето схващането, че изобщо природна връзка между звуковия състав на думата и нейното значение няма. Тази установка обаче важи само за думите, които от съвременно гледище са непроизводни, т. е. не можем да ги разглеждаме като произведени от други думи, напр.: око, ухо, ръка, стол, път, вода, глава, град, сив, бос и др. За тази категория думи ние не знаем именно въз основа на ка­ къв признак на означавания предмет (десигнат) те са съставени от дадени звукове, наредени по определен начин, а не от други звукове, подредени по друг начин. Въпросът обаче за връзката между звуковия състав и значението на производните думи е по-друг. И тук, разбира се, не можем да говорим за природна връзка между звуков състав и значение (по-точно означен предмет, десигнат), но можем да изтъкнем друга връзка. Каква е тя? — За да обясним това, необходимо е да напомним важното положение, че новите думи в развитите езици се образуват, като се използуват съществу­ ващият лексикален материал и живите словообразователни елементи. Названията на новосъздадени машини, оръдия на производството, нови учреждения, институти и пр., които са резултат от развитието на нау­ ката, техниката, изкуството, се създават, като се използува съществува­ щият езиков материал въз основа на известни принципи. Нне имаме едно 22

забележител НО ИЗКЗЗВЙН6 НЗ «/ 1СНИН Ъ ьо г>и о л \ и \_ и ^ ^ и ^ , думи названия. Като използува една дефиниция на Л. Фойербах, той определя по следния начин названието: „Знак, който служи за различа­ ване, някакъв хвърлящ се на очи признак, който аз правя представител на предмета, характеризиращ предмета, за да си го представя в неговата цялостност."1 Нека онагледим тази Ленинова мисъл е няколко примера. Да взе­ мем думата писател. Тя означава 'лице, което пише, съставя художестве­ ни или научно-популярни произведения'. Как е образувано това назва­ ние? — Като е взета именно „най-характерната, хвърляща се в очи" дей­ ност на лицето. Макар това същото лице да има и редица други признаци и особености, като възраст, националност, образование и пр., те не са взети под внимание при даване на названието. Интересно е, че в старо­ българския език за човек, който се е занимавал със същата дейност, е имало друга дума (друго название) — къ^нгъчнн. Това название стои във връзка с факта, че лицето тогава (в средновековието) не само е пи­ сало литературните произведения, но обикновено и само е оформяло на­ писаните съчинения (ръкописите) в отделни книги, като е подшивало изписаните листове и ги е подвързвало художествено. И двете названия обаче не са дадени произволно, независимо от съществуващия езиков материал. За създаване на думата писател е използувана инфинитивната основа на глагола пиша (стб. пнсьтн, рус. писать),а за къ^нгъчнн — стб. дума къ^нгь. Вижда се следователно, че връзката между звуковия съ­ став на новите производни думи и съществуващия до тяхното възник­ ване езиков материал е етимологично-хронологична. Само при звукоподражателните думи може да се говори за природна връзка между звуковия състав на думата и нейното значение, напр.: грачене, грак, чуруликам, бръмча и пр. Но тази категория думи по своя строеж и по функцията си представят нещо съвсем особено в системата на езика. Те се отличават коренно от всички останали думи,'затова мо­ жем да ги смятаме за изключения. Характерният признак, който е взет под внимание при даване на определено название, се нарича в ъ т р е ш н а ф о р м а на думата. Вътрешната форма обаче не винаги е налице в съзнанието на индивиди­ те, които употребяват дадена дума. В едни случаи тя може да се открие чрез езиковедски анализ в исторически аспект, а в други случаи изобщо не може да се открие. Така например признакът „пустота, липса на ра­ стителност върху обширна земна повърхност", който съставя вътрешна •форма на думата пустиня, се осъзнава ясно от говорещите. Обратно — вътрешната форма на глагола (да) обеся не е налице в съзнанието на голяма част от говорителите. Тя обаче е ясна за езиковедите: това е при­ знакът „провисналост, увисналост", защото глаголът обеся произлиза от «Б-К-БШЖ 'окача, поставя да виси, провися'. На думи пък като тяло, риба, дърво, вода, ръка и др. вътрешната форма не може да се определи. Сега те за нас нямат вътрешна форма.

1

Вж. В. И. Л е н и н . Философски тетрадки. С , 1956, с. 320.

23

§ 14. Морфема. Думите, които влизат в речниковия състав на дадев език, са много. В съвременните езици на културните народи те са от порядъка на няколко стотици хиляди. Ако се направи изследване обаче на този огромен брой думи, ще се установи, че те не са напълно изоли­ рани и независими една от друга. Без особена трудност ще се забележи закономерна връзка както в значението, така и в строежа на множество думи. За да се уверим в това, нека разгледаме откъм значение и строеж следните думи в българския език: род, родина, народ, народност, роди­ тел, родителски, роден, природа, природен, родя. Какво е общото в значението на тези думи? — Всички те са свързани смислово чрез една обща п р е д с т а в а независимо от обстоятелството, че тя в едни случаи се явява като представа за субстанция („род", „ро­ дина", „народ" и пр.), в други случаи — като представа за признак-качество („роден", „родителски" и пр.), а в трети случаи — като представа за действие („родя"). Общото в значението на взетите думи се обуславя от нещо о б щ о в техния строеж. За да установим това, необходимо е да ги подложим на анализ по определен начин. Знаем, че всяка дума може да се раздели на части според броя на издишните тласъци в процеса на нейното изговаряне. По такъв начи» думите се разделят на срички. Сричките по начало обаче не са значещи части в състава на думата. Например сричките, на които може да се раздели думата родина, не са носители на никакви значения (ро-ди-на). При изследване морфологичната структура на думата този начин на раз­ членяване е неприложим, защото не може да ни доведе до положителен резултат във връзка с поставената цел. Ето защо трябва да приложим друг метод на делене с оглед на морфологичния строеж и образуването на думите. Така например прилагателното роден е образувано от съществител­ ното име род + наставката -ек. В съществителното име народ можем да отделим същата част -род и представка на-. В родител се съдържат струк­ турните части род- + -и- + -тел. В съществителното име родина нами­ раме същата значеща част род- и наставката -ина. Следователно можем да заключим, че общото в значението на взетата редица от думи се носи от общата част в техния строеж род. Тази част не може да се разложи на по-малки значещи елементи. Нека вземем сега друга редица думи, напр.: колар, козар, обущар, овощар, градинар, овчар, кравар. Всички те също така имат нещо общо в значението си, а именно л и ц е , което произвежда някакви предмети или се занимава с определена дейност — професия, занаят и пр. Общото в значението на тази редица имена се носи от общата част -ар. Всяко от тях е образувано именно посредством тази значеща част: колар — от кол (а) + -ар, козар — от коз (а) + -ар, градинар — от градин(а) + -ар и т. н. От анализа на взетите думи и от направените разсъждения се вижда, че в структурата на всяка дума се съдържа една или няколко значещи части, които не могат да се разложат на по-малки значещи елементи. Значеща част в състава на думата, която не може да се разложи на по-малки значещи елементи, се нарича м о р ф е м а . 24

Пръв е въвел в езикознанието понятието „морфема" видният полски? учен Я н Б о д у е н д е К у р т е н е през 80-те години на миналия век. Някои учени след това използуват този термин, но с по-друго зна­ чение. Сега терминът м о р ф е м а е един от основните термини в ези­ кознанието и по-специално в морфологията. Според своите семантични особености и структурни функции морфемите биват няколко вида. Видове морфеми § 15. Корен. Разгледаните в предходния параграф думи род, роди­ на, народ, народност, родител, родителски, роден, природа, природен,, родя съдържат морфемата род, която се явява носител на общото в тях­ ното лексикално значение. Главна морфема в състава на думата, която се явява като основен: носител на нейното лексикално значение, се нарича к о р е н . Някои думи се състоят само от една морфема, т. е. само от корен, напр.: род, град, плод, път, стол и др. Този тип думи имат най-проста морфологична структура. Думи, които съдържат една и съща коренна морфема, се на­ ричат с р о д н и . Те образуват едно семантично г н е з д о . Погрешно е да се мисли обаче, че всички сродни думи са образувани направо от общия корен. При словообразуването има последователност и йерархическа подчиненост. Така например думата воденичарски (относ~ прил. мн.ч.) не е образувана направо от корена вод- с едновременното, прибавяне на морфемите -ен, -ич, -ар, -ек, -и, а по следния начин: същ. вода -г -ен > прил. воден, прил. воден + -ща > същ. воденица, същ. водениц(а) -(- -ар > същ. воденичар, същ. воденичар + -с/с- + оконч. -и > воденичарски. § 16. Афикси (наставки и представки). Морфеми, които се поставят след корена в непроизводни думи или след други морфеми, стоящи след корена в производни думи, за да се образуват нови думи, се наричат н а с т а в к и (суфикси). Понеже наставките служат обикновено за производство на нови ду­ ми, те са предимно е л е м е н т и н а с л о в о о б р а з у в а н е т о . Макар и по-рядко, нови думи могат да се образуват и чрез приба­ вяне на морфеми пред корена на думата. В повечето случаи морфемите,, които се поставят пред корена на дадена дума, не внасят съществена, промяна в нейното лексикално значение, а променят граматическото и. значение. Например глаголът прочета е производен и е получен от гла­ гола чета чрез прибавка на морфемата про-, поставена пред корена: чет-. При това производният глагол прочета се отличава от непроизводния глагол чета главно по това, че прочета е от свършен вид, & чета е от несвършен вид. Морфеми, които се поставят пред корена или пред други морфеми,, стоящи пред корена, и служат да се образуват посредством тях нови Думи, се наричат п р е д с т а в к и ( п р е ф и к с и ) . Представките са елементи ка словообразуването. Едни от наставките се срещат в ограничен брой думи и не се из­ ползуват вече за образуване на нови думи. Следователно те са непро­ изводителни или н е п р о д у к т н в н и. Такива наставки са напр. 25-

-тай в думи като ратай, глашатай, ходатай; -ун в думи като пискун, •опекун, медун 'мечок'; -ур в думи като мехур, сладур; -ух в думи като кожух, търбух. Други наставки обаче се срещат в много голям брой думи, като се използуват и сега за образуване на нови думи. Следователно те и сега в нашия език са п р о д у к т и в н и . Такива са напр. -ар в думи като зидар, стругар, вратар, градинар, цветар и пр.; -ач в думи като гле­ дач, носач, водач, пазач, мазач, купувач и пр.; -лйв в думи като чуплйв, паметлив, лъжлив, сънлив, завистлив и пр. Представките и наставките се назовават с общия за тях термин а ф и к с и. § 17. Окончание (форматив). Наред с наставките и представките съ­ ществуват и други морфеми, които се поставят в края на думите (след основите), за да се образуват нови граматически форми, чрез които се изразяват различни граматически значения, напр. град — град-ове. Мор­ фемата -ове не изменя лексикалното значение на град, а привнася само граматическо значение „множественост" на същото понятие или същия обект, означен с формата град. Формата градове означава неопределено множество от обектите, които се назовават с формата град. Следователно морфемата -ове е носител на граматическото значение „множествено чис­ ло". По същия начин с прибавяне на тази морфема в края на думите (словоформите) двор, клас, глас, плод се образуват форми за множествено число дворове, класове, гласове, плодове. В глаголните форми чето-х, чето-хме, чето-хте, чето-ха морфемите -х, -хме, -хте, -ха изразяват граматическите значения „минало свършено време" и съответно „първо лице", „единствено число"; „първо лице", „мно­ жествено число"; „второ лице", „множествено число"; „трето лице", „мно­ жествено число". Морфеми, които се поставят в края на думите (след основите)1, за да се образуват нови граматически форми, чрез които се изразяват различни граматически значения, се наричат о к о н ч а н и я ( ф о р ­ м а т и в и) Окончанията са носители на граматическите значения на различ­ ните форми на думите. § 18. Определителен член. В съвременния български език съществува граматическа категория о п р е д е л е н о с т . Това означава, че по гра­ матически начин, чрез формата на имената, пълните притежателни ме­ стоимения и причастията може да се изразява определеност, познатост, известност на обектите, назовани със съществителни имена или слово­ съчетания от прилагателни, пълни притежателни местоимения и при­ частия със съществителни, напр.: град — градът, града [градъ]; градо­ ве — градовете; гора — гората, гори — горите; село — селото, села — се­ лата; голям—големия(т) [големнйъ(т)]; трети — третия(т) [третийъ(т)]; пристигнал — пристйгналия(т) [пристйгналийъ(т)]; добър чо­ век — добрия(т) човек и пр. За разлика от езици като гръцки, немски, френски, английски и др. определителният член в българския език е морфема, влизаща в състава 1 При съществителните имена, пълните притежателни местоимения, прилага­ телните, числителните и причастията след окончанието може да се постави опреде­ лителен член.

26

на думата, а не е отделна дума. Той обаче не е нито наставка, нито окон­ чание, нито частица (вж. § 121). В съвременния български език определителният член е морфема, която се поставя в края на имена, пълни притежателни местоимения и причастия, за да изразява определеност, известност, познатост на същи­ ната, назована със съществителното име или със словосъчетанието, в което влиза членуваното име, местоимение или причастие. § 19. Съединителни морфеми. Особен вид са съединителните морфе­ ми, изразявани в българския език с гласните -о-, -е-, -и-. Те не са3носители на граматически значения, а изпълняват само структурна роля в строежа на сложни думи, напр.: вод-о-пад, грозд-о-бер, сен-о-кос; рък-описен, рус-о-кос; въгл-е-копач, зем-е-делец, душ-е-губец, пет-и-летка и пр. Основа^ па думата § 20. Понятие за основа на думата. С термина о с н о в а (гр. Шета) в морфологията се означава онази част на думата, която остава, след като се отстранят задпоставената членна морфема и окончанието (ако има такива), напр.: написа-хме, чете-ш, преподавател-и-те- и пр. Както думите, така и техните основи могат да се изучават от с е ­ м а н т и ч н о , с т р у к т у р н о и с л о в о и з м е н и т е л н о гле­ дище. Съгласно с това основата на думата може да се характеризира по три начина. От с е м а н т и ч н о гледище тя е онази част на думата, която е носител на нейното лексикално значение. От с т р у к т у р н о гледище основата е онази част на думата, коя­ то се състои от корен и афикси (наставки и представки). В някои случаи в състава на основата може да няма афикси, т. е. тя да се състои само от коренна морфема. Например думата път се състои само от една мор­ фема. В този и подобни случаи корен, основа и дума съвпадат по звуков състав. Все пак думата път е нещо различно от коренната морфема път- и от основата път- като структурна част. Това е така, защото ко­ ренната морфема път- (евентуално и основата път-) не е граматически оформена; тя не притежава граматически значения като съставна част на думата, например в производния глагол път-увам или в съществи­ телното име пьт-ник. Обратно, думата път е граматически напълно оформена: тя притежава както лексикално значение, така и грамати­ ческите значения „съществително име", „мъжки род", „единствено чис­ ло". Особеното при този тип думи е това, че морфологичните показатели на граматическите им значения за род и число във формата за единстве­ но число сега липсват, т. е. флексията им е н у л е в а. В една отдалечена епоха от развитието на езика обаче тези имена са имали по-друга струк­ тура, в която са били налице освен корена основната (тематичната) на­ ставка и окончание (флексия), напр. *роп1-1-з. От с л о в о и з м е н и т е л н о гледище основа е онази част на ду­ мата, от която е образувана дадена нейна форма, напр.: преподава-м, преподава-ш, преподава-ме, преподава-хме и пр. § 21. Видове основи. Както се изтъкна в предходния параграф, ос­ новите на думите се образуват от корени + афикси (наставки и пред­ ставки). От словообразователно гледище според броя на афнксалните 27

морфеми основите биват п ъ р в и ч н и , в т о р и ч н и , т р е т и ч н и и т. н., напр. пис-а- (първична основа), пис-а-тел- (вторична основа), пис-а-тел-ск- (третична основа). Според своето значение пък се различават два главни вида основи — именни и глаголни. Именните основи в индоевропейските езици се разпределят според основната си наставка на г л а с н и (вокални) основи и с ъ г л а с н и (консонантни) основи. Така например в праславянски и в старобългар­ ски при имената се различават вокални -о-основи, -а-основи, -й-основи, -й-основи, -1-основи, -Г-основи и консонантни -п-, -з-, -1-, -г-основи. При глаголите се различават обикновено с е г а ш н а и и н ф и н и т и в н а основа. Някои глаголи са образували форми направо от корена, т. е. те са били без основна (тематична) наставка, затова се на­ ричат а т е м а т и ч н и глаголи за разлика от тематичните, които са притежавали основна наставка, напр. стб. мол-н-шн 'молиш' (тематичен глагол с основна наставка -н-); к-к-сн (от В-ЕД-СН) 'знаеш' (атематичен глагол, без основна наставка). В някои глаголни форми основната наставка се е сляла с личното окончание, поради което основата не може да се изолира. Такова поло­ жение имаме сега във формите на глаголите от I и II спрежение в сег. време, I л. ед.ч. и 3 л. мн.ч., напр.: бера [беръ]. . . берат [берът]. Основ­ ната наставка на този глагол в сегашно време е -е-. В посочените форми обаче тя не личи, защото вследствие на закономерен фонетичен развой още на праславянска почва се е сляла с първоначалното лично окончание и поради това се е получил един звук с носов призвук[ж(<з)],т.е. *ЬЬ.ег-о-тУ' прасл. *Ьегд > стб. ве^ж > новобълг. бера [беръ]. Основа, в състава на която има два корена на самостойни думи, се нарича сложна, напр.: плодороден, земеделски, ръкотворен и пр. § 22. Сложни думи. Думи, които съдържат сложни основи, се на­ ричат с л о ж н и . Основите на сложните думи се образуват от два корена на самостойни думи по два основни начина — чрез съединителна морфе­ ма или без съединителна морфема. Съединителните морфеми, с които се образуват основи на сложни думи, са -о-, -е-, -и-, напр.: риб-о-лов, син-еок, стар-о-български, пет-и-летка и пр. Без съединителна морфема сложни думи се образуват по различни начини, по-често срещани от които са следните: а) притежателно прилагателно за индивидуална принадлежност -+съществително нарицателно, напр.: Ботевград, Димитровград, Ивановден, Петрдвден и др.; б) повелителна глаголна форма + съществително име, напр.: кърпйкожух, развей/грах, скубйсвекърва, лапнишаран и пр.; в) числително бройно + съществително или прилагателно (чрез на­ ставка или без наставка), напр.: трикрак, триглав, четирикрак; три­ дневен, тригодишен, четириъгълен, четиримоторен, петтднен, шестме­ сечие, десетметров, петвековен, стогодишен и пр. (вж. и § 218). Повече подробности и примери вж. по-нататък при съответните ча­ сти на речта (съществително име, прилагателно име и пр.). § 23. Сложни граматически форми. Граматическите форми в българ­ ския език могат да бъдат прости и сложни. Проста е тази граматическа 28

форма, която се състои от една словоформа — обикновено основа + окон­ чание, напр.: чета, чете-ш, чето-х, чето-хме; гледа-щ, пристйгна-л, повдйгна-т и пр. Сложна е тази граматическа форма, която се състои от форма на спо­ магателен глагол или частица + някоя проста форма, напр.: написал съм, прочели бяхме, ще работя, ще съм привършил, бих помогнал и пр. § 24. Съкратени сложни думи (съкратени сложни названия). С оглед да се пестят усилия, място и време при говорене и при писане някои широко известни и често употребявани названия на учреждения, орга­ низации, предприятия, институти и др. се съкращават. По такъв начин от цели (често пъти с доста разширен състав) словосъчетания се получа­ ват съкратени сложни думи (абревиатури), напр.: Български държавни железници — БДЖ. По-голямата част от употребяваните сега в книжов­ ния ни език сложни съкратени думи са създадени и продължават да се създават във връзка с обществено-политическото ни и културно преустрой­ ство след 9. IX. 1944 г. Такива сложни съкратени думи са напр.: БКП (Българска комунистическа партия), ЦК (централен комитет), ВУЗ (вис­ ше учебно заведение), БАН (Българска академия на науките), БТА (Българска телеграфна агенция); изпълком (изпълнителен комитет), профгрупа (професионална група), профсъюз (професионален съюз) и пр. Според начина, по който са образувани, съкратените сложни думи се делят на три групи: 1. Съкратени сложни думи, образувани от началните букви на ду­ мите, влизащи в дадено сложно название (без да се вземат под внимание предлозите и съюзите). Това са т. нар. и н и ц и а л и и а б р е в и а ­ т у р и . Примери: БЗНС (Български земеделски народен съюз), БТС Български туристически съюз), ВМИ (Висш медицински институт), ГК (градски комитет), ГНС (градски народен съвет), ДИП (държавно инду­ стриално предприятие), ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз), ДСК (Държавна спестовна каса), ДТ (дипломатическо тяло), КАТ (Контрол на автомобилния транспорт), МВР (Министерство на вътреш­ ните работи), ООН (Организация на обединените нации), ОФ (Отечествен фронт), ЦК (централен комитет), ЦУМ (Централен универсален мага­ зин) и пр. 3 а б е л е ж к а . Ако в названието, от което е образувана инициалната абре­ виатура, има сложни думи, писани слято или полуразделно, в буквения състав на абревиатурата се поставят началните букви на отделните части на сложните думи, участвуващи в даденото словосъчетание, напр.: Азотноторов завод — АТЗ, Висш ветеринарномедицински институт — ВВМИ, Военновъздушни сили — ВВС и пр.

Прието е в нашия правопис този тип абревиатури да се пишат като съчетания от главни букви без интервал и без точки между тях. Същият тип съкратени сложни думи се изговарят по един от след­ ните два начина: а) Ако буквеното съчетание не може да се изговори като сричка, названията на отделните букви се изговарят отделно. При това буквите на съгласните звукове се изговарят с помощта на звука [е], а в някои случаи, както в руски, с помощта на [а], напр.: МТС [метесе], БКП [бекапе], ДКМС [декамесе], БТА [бетеа] и пр. б) Ако абревиатурата може да се изговори като сричка, тя се изго­ варя именно така, напр.: ВЕЦ [вец], ТЕЦ [тец], БАН [бан], КАТ 1кат] и пр. 29

Описваната категория съкратени сложни думи не са оформени гра­ матически и не притежават винаги граматическите категории, характер­ ни за съществителните имена — р о д и ч и с л о . В някои случаи по отношене на рода им съществува колебание, което води до колебание и при членуването им. Примери: едно ТКЗС (ср.р.), ТКЗС-то, мн.ч. ТКЗСта, ТКЗС-тата. Граматическата оформеност на тази сложна съкратена дума се дължи на обстоятелството, че основната дума в словосъчетание­ то, от което е образувана абревиатурата (трудово-кооперативно земедел­ ско с т о п а н с т в о ) , е от среден род, а изговорната й форма [текезесе] поради това, че завършва на -е, се осъзнава също като дума от сре­ ден род. При абревиатурата МТС обаче положението е друго. Основната дума в словосъчетанието, от което е образувана тя, е с т а н ц и я (ж.р.). Изговорната форма [метесе] обаче и тук се свързва поради своя завършък със съществителните от среден род. Затова съществува колебание относно нейния род: едно (една) МТС. При членуване обаче МТС-то, мн.ч. МТСпга, МТС-шагпа, ВУЗ, един ВУЗ, ВУЗ-ъпг, ВУЗ-ове, ВУЗ-овете. Тази дума се осъзнава като съществително от мъжки род, понеже при изговор в единствено число завършва на съгласен звук, т. е. като по-голямата част от съществителните имена от мъжки род. Съкратени сложни думи от този тип, които са индивидуални назва­ ния и имат значение на съществителни собствени имена, на общо осно­ вание нямат форми за множествено число и обикновено не се членуват (вж. § 130), напр. БАН, КАТ, БКП, БДЖ и др. При съгласуване по род в повечето случаи се взема под внимание родът на основната дума в словосъчетанието, от което е получена абре­ виатурата, напр.: БКП винаги е защищавала интересите на трудещите се. МТС е изпълнила вече своя план. Обаче: Студентите от нашия ВУЗ заминават на бригада (въпреки че основната дума в словосъчетанието „висше учебно заведение" е от среден род). При съгласуване по число също трябва да се има пред вид числото на основната дума в словосъчетанието, от което е получена абревиату­ рата, напр.: БДЖ разполагат вече с модерни електрически локомотиви. ВВС (военновъздушните сили) са важен фактор за отбраната на страната. 2. Съкратени сложни думи, образувани от началните срички или части на думите, които влизат в състава на сложното название. Примери: Винпром (Винарска промишленост), групорг (групов орга­ низатор), Детмаг (Детски магазин), диамат (диалектически материа­ лизъм), изпълком (изпълнителен комитет) и др. И тази категория съкратени сложни думи не са оформени грамати­ чески. Някои от тях, като групорг, парторг, учком, изпълком, са от мъж­ ки род, понеже основната дума в словосъчетанието, от което са полу­ чени (комитет, организатор), е от мъжки род, а, от друга страна, за­ вършват на съгласен звук като съществителните имена от мъжки род. Затова те образуват членувани форми и форми за множествено число като съществителните имена от мъжки род, които завършват на съгла­ сен звук, напр.: изпълкомът, изпълкома, парторгът, парторга, учкомът, учкома; профорзи, профорзите, учкоми, учкомите и пр. Когато този тип абревиатури имат значение на съществителни соб­ ствени имена, пишат се с начална главна буква, напр.: Елпром, Вин­ пром, Детмаг и пр. 30

3. Съкратени сложни думи, образувани от двусловни словосъчета­ ния, като началото на първата дума се слива с цялата втора дума. Примери: агиттабло (агитационно табло), политбюро (политическо бюро), профгрупа (професионална група), профсъюз (професионален съюз), райсъвет (районен съвет), орготдел (организационен отдел) и пр. Този тип сложни съкратени думи са напълно оформени граматиче­ ски. Те притежават граматическите значения и категории на втората съставна част, т.е. на несъкратената дума, напр.: агиттабло (ср. р.), агиттаблото, агиттабла, агиттаблата; профгрупа (ж. р.), профгрупата, профгрупи, профгрупите; профсъюз (м. р.), профсъюзът, профсъюза, профсъюзи, профсъюзите и пр. От някои такива съществителни могат да се образуват и прилага­ телни имена, напр.: профсъюз — профсъюзен, профпредседател — профпредседателски и др. СЛОВООБРАЗУВАНЕ

§25. Словообразуването като основен процес в езиковия развой. Успо­ редно с развитието и усъвършенствуването на дадено човешко общество,, с развитието на науката, изкуството и техниката се обогатява и речнико­ вият състав на езика, с който си служи това общество. Поради това ш> начало речниковият състав на езиците на културните народи е по-богат от речниковия състав на езиците на народи, изостанали в своето кул­ турно развитие. Обогатяването на речниковия състав става по два основ­ ни начина — чрез заемане на чужди думи и чрез образуване на думи върху основата на съществуващия домашен езиков материал. Създава­ нето на нови думи се налага поради необходимостта да се дават названия на нови предмети, уреди, машини, нови понятия, нови форми на обще­ ствените отношения и пр., които се създават в процеса на културноисторическото развитие на народите. Ако сравним например речника на старобългарския език с речника на съвременния български език, ще установим, че в речника на сегаш­ ния ни език има много думи, които не са съществували в старобългар­ ския, напр.: водомер, водолаз, подводница, железопътен, железничар, при­ земявам се, каменовъглен, каменотрошачка, летец, летище, летовище, летувам, писалка, разписка, разписание и мн. др. Тези думи са създадени в по-ново време, за да се назовават с тях нови понятия, нови предмети и действия. За образуването им обаче са използувани съществуващи ду­ ми в българския език, които са послужили като изходен материал и словообразователна база. Словообразуването е основен процес в развоя на всеки език. Посред­ ством него речниковият състав се обогатява с необходимите нови думи. От словообразователно гледище всички думи на даден език могат да се разделят на две групи — н е п р о и з в о д н и и п р о и з в о д н и. Непроизводни са тези, които на сегашния етап от развитието на езика се представят като п ъ р в и ч н и , непроизводни от други думи. Та­ кива са напр.: град, дол, дом, лед, мир, плод, път; глава, вода, ръка; бия, водя, дам, мия, пиша; бял, сив, слаб и др. Производни пък са тези, които са образувани от други думи по различни начини. Например при­ лагателното име дървен е производна дума, защото е образувано от съ31

ществителното дърво посредством наставката -ен, т. е. дърв(о) -\- -ен > дървен; съществителното колар също е производна дума, защото е полу­ чено от съществителното кола с наставката -ар,т.е. кол(а) + -ар > ко­ лар; прилагателното буков е производно, защото е получено от съществи­ телното бук с наставката -ов, т. е. бук + -ов > буков; глаголът сънувам -е производна дума, защото е образуван от съществителното сън посред­ ством наставката -ува-, т. е. сън + -ува(м) > сънувам; прилагателното име крайбрежен е производна дума, защото е образувано от предлож­ ното съчетание край брега с наставката -ен и свързването на двете думи в една морфологична цялост; прилагателното русокдс също така е произ­ водна дума, защото е получено от свързването на корените на думите зв словосъчетанието руса коса, т. е. рус(а) + съединителна морфема -о- + кос (а) > русокос и пр. Броят на производните думи във всеки език в сравнение с броя на непроизводните е много по-голям. Това се дължи преди всичко на след­ ните две обстоятелства: 1) от един и същи корен (респ. една и съща ос­ нова) с помощта на различни наставки и представки могат да се обра­ зуват различни думи, напр.: рък-(а) —рък-ав, рък-ав-ица, ръч-ка, ръчица, ръч-ен, ръч-ен-ица; град — град-че, град-ец, град-ски, град-ина, град.еж и пр.; 2) от различни корени (респ. основи) с помощта на един и •същ суфикс или префикс могат да се образуват различни думи от един и •същ словообразователен тип, напр.: будй-гпел, води-тел, гада-тел, гонипгел, дарй-тел, изпълни-тел, моли-тел, носй-тел, пода-тел, роди-тел, учи­ тел; гайд-ар, говед-ар, дърв-ар, желез-ар, зид-ар, кац-ар, кол-ар, млек-ар, •нож-ар; до-чета, до-пйша, до-уча, до-бера и пр. § 26. Начини за образуване на нови думи в българския език. Има няколко начина за образуване на нови думи в българския език. Те са следните: 1. П о с р е д с т в о м н а с т а в к и и п р е д с т а в к и . Този на­ чин се нарича още а ф и к с а л е н , тъй като понятията „наставка" и „представка" се обединяват в едно общо надредно понятие „афикс". Афиксалното словообразуване е основен словообразователен начин в българ­ ския език, в другите славянски езици и в индоевропейските езици изоб­ що. От корени или основи на думи посредством наставки и представки са образувани голям брой производни думи в българския език, а и в днешно време продължават да се образуват, например от съществител­ ното име вода с наставка -ен е образувано прилагателното воден, от съ­ ществителното дъб с наставка -ов е образувано прилагателното дъбов, от прилагателното стар с наставката -ец е образувано съществителното старец, от прилагателното млад с наставката -ост е образувано съще­ ствителното младост; от глаголната основа ндсй-(х) с наставката -тел е образувано съществителното име носител; от глагола пиша с представ­ ки са образувани глаголите напиша, препиша, подпиша, разпиша; от прилагателното зелен с представка въз- е образувано прилагателното въззелен и пр. 2. Ч р е з с в ъ р з в а н е н а д в а к о р е н а . Този начин се нарича още к о м п о з и ц и о н е н , понеже при него от свързването на два корена на самостойни думи се получава една сложна дума, която е нова, производна по отношение на думите, чиито корени са взети и композирани в една морфологична цялост. .32

Свързването на корените става по два основни начина: чрез съеди­ нителна морфема и без съединителна морфема. От корените на думите грозде и бера например посредством съединителната морфема -о- е обра­ зувана думата гроздобер, която е производна сложна дума. От числителното пет и съществителното месец (по-точно от словосъчетанието пет месеца) с наставката -ен е образувано без съединителна морфема слож­ ното прилагателно петмесечен. По-подробно композиционният начин ще бъде разгледан при обра­ зуването на отделните класове думи (части на речта). 3. Ч р е з в ъ т р е ш н а ф л е к с и я . Ако разгледаме думите бе­ ра — събера — събирам — събор, ще установим, че първата от тях (гла­ голът бера) е непроизводна, а останалите са производни. Глаголът съ­ бера е образуван от бера посредством представката съ-\ събирам е обра­ зуван от събера посредством наставката -а- и чрез промяна на гласния звук в корена [е : и]; съществителното име събор също е производна дума, която е образувана от глагола събера посредством промяна (сте­ пенуване) на гласния звук в корена [е : о] и чрез отстраняване на основ­ ната наставка и окончанието. Промяната на кореновите гласни по определен начин [0:е:о:и] се нарича с т е п е н у в а н е или о т г л а с (нем. АЬ1аи1) като фонетично явление (независима, спонтанна промяна), а като словообразователно средство — в ъ т р е ш н а ф л е к с и я . Като производни, образувани посредством вътрешна флексия, трябва да се разглеждат думи от типа раздор (от глагола раздера;), простор (от простра), оброк (от обрека), повдй (от повия), бой (от бия), врат (от въртя) и др. 4. П о с р е д с т в о м с л и в а н е н а д у м и . а) Посредством сливане на думи, образуващи синтактични групи (словосъчетания). По­ някога групи от думи, свързани с подчинителна синтактична връзка и образуващи словосъчетания, се сливат в една дума. Тези словосъчета­ ния могат да бъдат и м е н н и (номинативни), г л а г о л н и и п р и ч а с т н и , напр.: велик ден > Великден, Иванов ден > Ивановден, Ботев град > Ботевград, бели мел > Белимел, видов ден > вйдовден (по ана­ логия на Великден, Ивановден и др.); развей прах > развейпрах, кърпи кожух > кърпикожух, скуби свекърва > скубисвекърва, прескочи кобила > прескочйкобйла, лапнй шаран > лапнишаран и др.; долу подписан > до­ луподписан, долу означен > долуозначен, горе изложен > гореизложен и др. б) Посредством сливане на предлози със съществителни имена, с наречия и с други предлози. Примери: в место > вместо, на место > наместо, о коло > около; на горе > нагоре, на долу > надолу, на къде > накъде, от къде > откъде; в сред > всред, за ради > заради, на край > накрай, от към > откъм, по между > помежду, из вън > извън, от та­ тък > оттатък и пр. в) П о с р е д с т в о м с л и в а н е н а д в е с ъ щ е с т в и т е л н и, образуващи една смислова и морфологична цялост. Примери: министър-председател — министър-председателят; кандидат-студент — кандидат-студентът, кандидат-студенти; съдия-изпълнител, съдия-изпълнипгелят; помощник-командир — помощник-командирът, помощник-командири; ски-спорт — ски-спортьт; тенис-корт — тенис-кортьт, тенискортове и др. Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

33

г ) Ч р е з с в ъ р з в а н е на д у м и с п р о т и в о п о л о ж н и з н а ч е н и я , напр.: идй-дойдй, гдре-ддлу, крйво-ляво, тук-там, насамнатам и др. д ) Ч р е з п р и б а в я н е н а ч а с т и ц и , напр.: кой — който, коя — която, кое — което; кой — някой, коя — някоя, кое — някое, кои — някои; кой — никой, коя — никоя, кое — никое; кой — всякой, коя — вся­ коя, кое — всякое; разклащам — разклащам се, обличам — обличам се и др. От всички посочени начини за образуване на думи в българския език обаче най-широко са застъпени афиксалннят и композиционният. Ето защо те ще бъдат разгледани по-подробно, а използуването на останалите ще се покаже само в отделни случаи при образуването на някои класове думи (части на речта). Образуването на думите в българския език ще бъде представено по части на речта (съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения, глаголи и пр.). Този начин на разглеждане се обу­ славя от няколко причини. Първо, словообразуването на всяка отделна част на речта си има свои особености, които налагат и отделно разглеж­ дане. Второ, при разглеждане на словообразуването по части на речта могат да се проследят и покажат по-добре граматическите, лексикалните и стилистичните особености на получените производни думи. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Аналитизмът като главна особеност § 27. Понятие за синтетичен и за аналитичен граматически строй. Под с и н т е т и ч е н или а н а л и т и ч е н граматически строй на да­ ден език, т. е. под „синтетизъм" или „аналитизъм" се разбират преди всич­ ко начините, по които се изразяват синтактичните отношения на имена и местоимения към други думи в изречението или в словосъчетанието. В едни езици тези синтактични отношения се изразяват посредством осо­ бени завършъци (падежни окончания). Такива езици се наричат с и н ­ тетични. В други езици пък синтактичните отношения на имената и местоименията към други думи в изречението или словосъчетанието се изразя­ ват посредством различни п р е д л о з и - } - една обща „падежна" форма (сазиз^епегаПз). Такива езици се наричат а н а л и т и ч н и , напр.: Врускиезик (Синтетичен начин на изразяване) Книга лежиш на столе. Я читаю книгу. Пишу карандаиюм. Сочинения Пушкина. Пушкин — великий русский позт. Памятник Пушкину. Позма „Полтава" написана Пушкиннм. Литература о Пушкине огромная. 34

В български език (Аналитичен начин на изразяване) Книгата е върху масата. Аз чета книга(та). Пиша с молив. Съчинения(та) на Пушкин. Пушкин е велик руски поет. Паметник(ът) на Пушкин. Поемата „Полтава" е написана от Пушкин. Литературата за Пушкин е огромна.

Съвременният български език е предимно а н а л и т и ч е н . А н а ­ л и т и з м ъ т е г л а в н а о с о б е н о с т на неговия граматически строй. По тази си особеност нашият език се отличава рязко от старобъл­ гарския език, който е имал синтетичен строй, и от другите съвременни славянски езици (руски, украински, белоруски, полски, чешки и др.). § 28. Прояви на аналитизма в съвременния български език. а) Л и п с а н а п а д е ж н и ф о р м и п р и и м е н а т а . Както се спомена по-горе, старобългарският език е имал синтетичен грамати­ чески строй. Той е притежавал богато развита склонитбена система при имената и местоименнята, състояща се от седем падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен) и в трите числа (единствено, двойствено и множествено). С течение на времето обаче поради външни влияния и вътрешни развойни тенденции именно­ то склонение е изчезнало, падежните форми постепенно са се загубили, като се е запазила и установила една единствена форма (сазиз §епегаНз). Синтактичните отношения при имената и местоименнята в нашия език сега се изразяват посредством тази единствена форма в съчетание с раз­ лични предлози, напр.: В старобългарски Им. Б^АТ^Ъ ( Е ^ Т Ъ ) Род. он?\ БО\Т\ мокго Дат. йсче врьтоу скокмоу Вин. прнзъвь в о ь т \ свокго Твор. нзнде « Е 0 х т о м ь сконмь. къ.зъпн г л \ с о м ь келькмь. Мест. о ЕФЬТ-Б мокмь Зв. Е(»хте

Вновобългарски брат дрехата на брат ми рече на брат си повика брат си излезе с брат си извика с висок глас за моя брат брате

З а б е л е ж к а . От старите падежи, освен именителния, само з в а т е л н а т а ф о р м а се е запазила при имената като напълно жива и употребителна в съвременния ни език.

б) А н а л и т и ч н о и з р а з я в а н е на с т а р и я и н ф и н и т и в и на су п и на. В глаголната система на старобългарския език е имало и н ф и н и ­ т и в (неопределително наклонение) и с у п и н (достигателно наклоне­ ние). Инфинитивът е изразявал глаголно действие, неопределено по ли­ це, число и време. Супинът е изразявал също такова глаголно действие, но се е отличавал по своя зъвършък от инфинитива. Инфинитивът е за­ вършвал на -тн, а супинът на -гъ. Освен това супинът се е употребявал само след глаголи, означаващи движение, като е показвал целта на движението, напр.: Ндн л о к н т ъ ЙТЛБЪ 'Иди да ловиш риби'. Сега на мястото на стария инфинитив и на супина в новобългарския език се употребяват а н а л и т и ч н и к о н с т р у к ц и и , състоящи се от да + лична глаголна форма (уегЬит Ппйит), напр.:

35

В старобългарски

В новобългарски

И-ьсмь Австониъ N л 0 с ш т н СА съшъ ткон. И\НАША к с с е л н т н СА. Ис- прнАЪ ЕО п о к л о и н т ъ СА

Не съм достоен да се нарека твой син. Започнаха да се веселят. Защото не дойдох да му се

(ШОУ

ПОКЛОНЯ.

По тази своя особеност българският език също така се отличава от останалите славянски езици, които са запазили инфинитива. в) А н а л и т и ч н о изразяване на сравнителна с т е п е н при прилагателните имена и при наречията. В старобългар­ ския език за сравнителна степен при прилагателните имена и при наре­ чията са се употребявали синтетични форми. В съвременния български език вместо тях се употребяват а н а л и т и ч н и ф о р м и , образувани посредством частицата по + положителната степен на съответното при­ лагателно или наречие, напр.: В старобългарски

В новобългарски

Иок-вн, ИОЕ-ЪНШН, иок-ьк по-нов, по-нова, по-ново Оу А о к 'Е к во гсстъ ПОСЛ-БЖАС Защото по-лесно е после да се потвмнтн, ьРеже пяькок сьткорнтн. поправи, отколкото за пръв път да се направи (нещо). г) А н а л и т и ч н о и з р а з я в а н е н а б ъ д е щ е в р е м е . За бъдеще време в старобългарския език е имало два типа форми. При глаголите от несвършен вид те са били с л о ж н и и са се образували с помощта на спомагателен глагол и инфинитивната форма на спрегаемия глагол, напр. хоштж пнсьтн 'ще пиша'. При глаголите от свършен вид формите за бъдеще време са били п р о с т и и са съвпадали напълно с формите за сегашно време, напр. ПЙННАС-ТЪ 'ще дойде'. Сега в новобългарския език бъдеще време се изразява с а н а л ит и ч н и ф о р м и както при глаголите от несвършен вид, така и при глаголите от свършен вид. Тези форми се образуват с помощта на ча­ стицата ще (видоизменение на спомагателния глагол х«штж) и формите за сегашно време на спрегаемия глагол, напр.: Встаробългарски

В новобългарски

Н п н х д н т ъ н вл ткмкннцж. Н с ъ Е Ж А е т ъ СА пьсгуиок.

И ще го постави в тъмница. И ще се сбъдне писаното.

Други характерни особености § 29. Задпоставен определителен член. Една от най-характерните осо­ бености в структурата на съвременния български език, която го отличава от всички останали славянски езици, е наличието на задпоставен опре­ делителен член. И в българския език, както в други езици, определител­ ният член води началото си от стари показателни местоимения. Бъл36

гарският определителен член се е развил от показателното местоимение тъ, ть, то, когато е било в слаба позиция, т. е. когато е стояло подир съ­ ществителното име, към което се е отнасяло, напр.: чловъкъ тъ, жеид. тд. ЧАДО то. С течение на времето показателното местоимение е загубило своята чисто показателна функция и се е превърнало в съставна част на името пред него, т. е. в морфема, с която се изразява граматическата категория о п р е д е л е н о с т (известност, познатост на назования обект). Примери: Неопределени

форми

Определени

форми

човек човекът, човека [човекъ] път пътят [път'ът], пътя [път'ъ] добър добрият [добрййът] книга книгата село селото човеци човеците пътища пътищата § 30. Редовна употреба на форми за аорист и имперфект. В съвре­ менния български език са напълно запазени и широко използувани (с някои изменения в окончанията) старите форми за аорист (минало свър­ шено време) и имперфект (минало несвършено време), напр.: Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат се­ лянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда (Й. Йов­ ков). В тоя миг навалякът при вратата се разтика и даде път на два­ ма закъснели посетители, които седнаха тихо на свододните столове. Тогава Рада погледна и ги видя. Единият, по-старият, беше настояте­ лят — чорбаджи Мичо, а другият — Кириак Стефчов. Неволна тънка бледност покри лицето и, но тя се постара да не вижда тоя неприятен човек, който я смущаваше и плашеше (Ив. Вазов). § 31. Наличие на несвидетелски глаголни форми. Една от важните черти на новобългарската морфологична система е наличието в нея на особени форми за изказване на глаголни действия и състояния, на които изказващият ги не е сам вършител или наблюдател. Тези форми за из­ казване на такива действия и състояния съставят особено наклонение — п р е и з к а з н о н а к л о н е н и е , напр.: И з я в и т е л но Преизказно наклонение н а к л о не н ие Момчето се учи много добре. Момчето се учело много добре. По шосето минаваха войници. По шосето минавали войници. Борбата беше упорита. Борбата била упорита. Председателят д ържа реч. Председателят д ържал реч. Делегацията ще замине утре. Делегацията щяла да замине утре. § 32. Широко застъпено глаголно окончание -м за сегашно време 1 лице единствено число. В старобългарския език само т. нар. атематнчни глаголи (к-вмц дьмь, гсшь, ксмь) и глаголът нммшц нмхшн (в сег. вр. 1 л. ед.ч.) са завършвали на -уь>. По-късно това окончание се е раз­ пространило твърде много, като се е настанило при всички глаголи, които сега съставят ново, III спрежение в новобългарския език, напр.:

Встаробългарски нскьтн, нштж П&А^ТН, п \ д м ^ н\<жцдтн, и\^ни,\т.

Вновобългарск иска-м падам наричам ГЛАДЬТН, ГЛААМЖ гледам и пр. § 33. Широко разпространено окончание за множествено число -оее. Окончание -оке за множествено число в старобългарския език са имали само няколко имена от мъжки род, принадлежащи към -й-основи: сииъ—съшове, АОМЪ—АОМОВС-, чниъ—чинове, ГС^АЪ—гадове и др. След време обаче това окончание се е настанило при по-голямата част от съществителните имена от мъжки род, които са принадлежали към -ооснови, и след изпадане на краесловния -ъ са станали едносрични, за­ вършващи на съгласен звук, напр.: Встаробългарски

В новобългарски

АВоръ — АВорн двор — дворове (поет. двори) ПЛОАЪ — ПЛОАН плод — плодове (>ОАЬ — родн род — родове клхсъ —• кл^сн клас — класове и пр. § 33а. Генерализирано окончание за повелително наклонение, 2 лице множествено число -ете. Примери: Встаробългарски Вновобългарски мен — иесьте носи — носете 0ьцн — оицъте речи — речете моли — молите моли — молете Хвхлн — )<в&лнте хвали — хвалете § 34. Нови форми на притежателното местоимение за 3 лице. В ста­ робългарския език за 3 лице е имало само възвратно притежателно ме­ стоимение свой, СЕО|&, своге, свон. По-късно от формите на анафоричното местоимение *н, *\\, *к са се образували нови форми на притежателното местоимение за 3 лице. От кго (след предлози н^сго) се е получило не­ гов, негова, негово, негови. От кьх (род. пад. ж.р.) и ген (дат. пад.), след предлози НЧн, НЧич, се е получило притежателното местоимение неин, нейна, нейно, нейни. От формата т-в^ъ (род. пад. мн.ч. от показ, местоимение тъ, ТА, то) се е получило новото притежателно местоимение за 3 лице техен, тяхна, тяхно, техни. Граматическа класификация на думите § 35. Видове класификации от граматическо гледище. В зависимост от някои общи семантично-граматнчески, морфологични и функционал­ ни особености в изречението всички думи от речниковия състав на езика 38

с е разпределят в няколко групи (класове). Според споменатите особено­ сти различават се три главни делитбени основи и в съответствие с тях т ри различни граматически класификации: с е м а н т и ч н о - г р а м а морфологична и синтактична. тична, § 36. Семантично-граматическа класификация. Според най-общото в значението си и според граматическите си свойства думите от речни­ ковия състав на езика се делят на класове (групи), наричани ч а с т и н а р е ч т а . Така например, ако вземем думите къща, дърво, река, пла­ нина; кон, орел; радост, хубост, височина, широчина, четене, писане и се абстрахираме от конкретното им лексикално значение, ще установим, че всички те имат едно общо категориално понятийно значение — „пред­ мет" или пък „предметност",т. е. означават същини, които се мислят от­ делно и независимо от други същини. Освен това общо в лексикалното (понятийното) си значение същите думи притежават и общи граматиче­ ски категории — „род", „число" и евентуално „определеност/неопределеност". Поради това всички думи, които имат такова общо лексикално (понятийно) значение и такива граматически категории, се обособяват в един к л а с (една група), т. е. съставят една част на речта — с ъ щ е ­ ствителни имена. Ако вземем думите висок, широк, червен, зелен, горски, държавен, железен, ще установим, че и те имат нещо общо в лексикалното си значе­ ние, а именно „признак, качество, свойство на предмет". Също и те имат общи граматически категории „род", „число", евентуално „степен" и въз­ можност да се членуват. Затова се обособяват в друг клас, друга част на речта — - п р и л а г а т е л н и и м е н а . Думите чета, мисля, стоя, лежа, седя; (да) напиша, (да) отпътувам също така имат нещо общо в лексикалното си значение, а именно „дей­ ствие или състояние на лице или предмет". Същите думи притежават и общите граматически категории „време", „лице", „число", „наклонение", „залог". Затова и те се обособяват в отделен клас, отделна част на реч­ та — г л а г о л и . Според семантично-граматичната делитбена основа всички думи от речниковия състав на българския език се разпределят на десет к л а с а или д е с е т ч а с т и н а р е ч т а , 1 които са следните: 1. С ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а — думи, които означават пред­ мет или предметност (в общия смисъл на думата): човек, птица, къща. растение; радост, смелост, храброст, височина, доброта; писане, четене, страдание и пр. 2. П р и л а г а т е л н и и м е н а — думи, които означават каче­ ства, свойства и признаци на предмети: хубав, голям, малък, страхлив, крилат, тъжовен, горски, градски, горист, сребрист и пр. 1 Броят на к л а с о в е т е д у м и (частите на речта) през различните времена според състоянието на науката за езика е бил различен, а трябва да се отбележи, че както в миналото, така и сега тази класификация има доста условен характер. Дори самият термин „части на речта", строго погледнато, е несъответствуващ и неправи­ лен, защото се отнася за групи, класове думи от лексикалния състав на езика, а не за ч а с т и или сегменти от с в ъ р з а н а р е ч . Но терминът ч а с т и н а р е ч т а , както и много други граматически термини, е наследен от класическата граматика ( в лат. раггез огаНошз) и се употребява и до днес както в нашата, така и в чужде­ странната граматическа литература (рус. части речи, фр. рагИез Ай сНзсоигз, нем. Кейе1еПе, англ. рай о? зреесп и пр.).

39

3. Ч и с л и т е л н и и м е н а — думи, които означават брой нз предмети или техни поредни места: един, два, три, пет, двадесет, девет­ десет, сто, петстотин; първи, втори, трети, пети, тридесет и чет­ върти и пр. 4. М е с т о и м е н и я — думи, с които в определени случаи и при известни условия се заместват съществителни, прилагателни и числи­ тел ни имена: аз, ти, той, тя; мой, твой, негов; този, онзи; кой, коя, кое; който, която, което; някой, всякой и др. 5. Г л а г о л и — д у м и , които означават действия или състояния, свързани с глаголни лица: говоря, пиша, седя, мисля, гледам, рисувам, пътувам, живея, работя и пр. 6. Н а р е ч и я — думи, които означават обстоятелства при извърш­ ването на действия или пък поясняват признаци: работя бързо, пиша четливо, заминавам утре, пристигнаха днес, много слаб, извънредно го­ лям и пр. 7. П р е д л о з и — думи, конто се поставят пред съществителни име­ на, пред местоимення или пред субстантивни словосъчетания и показват синтактичните им отношения към други думи в изречението, напр.: Оти­ вам в университета. Вървя по пътя. Работя без почивка. Преминахме по дървено мостче. Това е награда- за вашето старание; учител по рису­ ване, място за почивка и пр. 8. С ъ ю з и — д у м и , които свързват еднородни части в просто из­ речение или отделни прости изречения в състава на сложно изречение, напр.: Пътят е страшен, но славен (Хр. Ботев). От вчера и завчера не­ прекъснато гърмят топовете и свирят милиони куршуми (Ив. Вазов), Виждам, че ще трябва да ти туря владишка шапка (Й. Йовков). Ще направим това, когато настъпи удобен момент. 9. М е ж д у м е т и я — думи, с които се дава непосредствен израз на чувства и на волеви подбуди или пък служат за звукоподражания; ах! ох! ех! о-ле-ле! хоп! цап! чик-чирик, га-га, тик-так и пр. 10. Ч а с т и ц и — думи, които служат за усилване значението на други думи, за образуване на някои форми и (в редки случаи) за обра­ зуване на нови думи, напр.: кажи де, Иване бе, ще отида, не викай, на­ писа ли, мия се, обличам се, кой-годе, еди-какъв, еди-чий си и пр. § 37. Морфологична класификация. Тази класификация се опира на признака и з м е н я е м о с т / н е и з м е н я е м о с т на думите. Според този признак (тази делитбена основа) се различават две категории думи: и з м е н я е м и и н е и з м е н я е м и. Изменяеми са тези, които мо­ гат да менят формата си посредством формообразуващи морфеми и по такъв начин да изразяват различни граматически значения, напр.: град, града [градъ], градът, градове, градовете; гледа-м, гледа-ш, гледа, гледа-ме, гледа-те, гледа-т; хубав, хубав-а, хубав-о, хубав-и, хубави-те; два, двата; три, трите, първи, първият [първнйът]; наш, наша, наше, наши и пр. Неизменяеми думи (части на речта) са тези, които не могат да менят формата си, т. е. имат една единствена форма, напр.: вчера, днес, утре, сега; тук, там, горе, долу; къде, кога, как; където, когато, както; и, или, но, обаче; ли, дали, нима, ох, ах и др. Някои неизменяеми думи имат фонетични варианти, но те не са отделни форми, защото с тях не 40

се изразяват нови граматически значения, напр.: бързо — бърже, тук — тука, там — тамо, едва — едвам и др. И з м е н я е м и думи (части на речта) са съществителните имена,, прилагателните имена, числителните имена, местоименията и глаголите,. а н е и з м е н я е м и са наречията, предлозите, съюзите, междуметията и частиците. § 38. Синтактична (функционална) класификация. Тази класифика­ ция се опира на синтактично-функционален признак, т. е. на обстоятел­ ството, дали думата може да функционира самостоятелно като член на. изречението, или не може. Според този признак (тази делитбена основа)' думите от речниковия състав на българския език се делят на две групи — с а м о с т о й н и и с л у ж е б н и . Самостойни са тези, които могат да функционират самостойно като членове (части) на изречението. Несамостойни или служебни са пък тези, които не могат да функционират само­ стойно като членове (части) на изречението. Напр.: Боне захвърли упла­ шено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана смутен пред Сивушка (Елин Пелин). Във взетото изречение съществителното собствено личноиме Боне е самостойна дума, защото изпълнява службата на п о д л о г ; глаголът захвърли също е самостойна дума, защото изпълнява служба на сказуемо. Наречието уплашено изпълнява служба на о б с т о я т е л ­ с т в е н о п о я с н е н и е , затова и то е самостойна дума. Самостойни думи са също глаголът изпрегна, наречието бързо, съществителното соб­ ствено име Белчо, глаголът застана, прилагателното име смутен и съще­ ствителното собствено име Сивушка, защото всички те изпълняват служ­ ба на различни членове (части) на изречението: изпрегна — сказуемо,. бързо — обстоятелствено пояснение, Белчо — пряко допълнение и т. н. Съюзът и и предлогът пред в същото изречение с а н е с а м о с т о й н и или с л у ж е б н и думи, защото не изпълняват служба на само­ стойни членове (части) на изречението (подлог, сказуемо, допълнение и пр.), а имат спомагателна, служебна роля; и свързва две отделни изречения, а пред определя синтактичното отношение на съществителното Сивушка към глагола-сказуемо застана. От синтактично гледище м е ж д у м е т и е т о заема особено място сред всички останали думи в речниковия състав на езика. То по начало не влиза в състава на изречението като негов член, нито пък като слу­ жебна дума. Междуметието е странична дума в изречението. И в семан­ тично отношение то се отличава значително от останалите категории ду­ ми, защото н я м а н о м и н а т и в н а ф у н к ц и я , не се употребява за именуване (назоваване) на предмети, явления, действия, признаци, качества, свойства и пр., нито за означаване понятия за тях, а служи за непосредствен израз на чувства и на волеви подбуди или за подражаване на звукове от заобикалящата ни действителност. Поради тези си особе­ ности междуметието стои по-близо до сигналите от първата сигнална си­ стема, отколкото до останалите думи, които са сигнали (знакове) от вто­ рата (условнорефлекторната) система. С а м о с т о й н и думи са съществителните имена, прилагателните имена, числителните имена, местоименията, глаголите и наречията, а н ес а м о с т о й н и или с л у ж е б н и са предлозите, съюзите и частиците. Междуметията се изключват от тази класификация. 41

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ Семантична и граматична характеристика § 39. Съществителното име е дума, с която се именува (назовава) конкретна или абстрактна същина. По-специално със съществителните имена се назовават различни м а т е р и а л н и о б е к т и от действи­ телността— лица, животни, естествени и изкуствени предмети: работ­ ник, учител, сестра, българин; лъв, лисица, орел, кон; камък, дърво, река, планина; къща, стол, машина, ракета и п р . ; к а ч е с т в а и с в о й ­ с т в а , мислени отделно и независимо от каквито и да било техни при­ тежатели и носители: широчина, височина, дължина, храброст, твър­ дост, сладост, доброта, пъстрота и пр.; д е й с т в и я и с ъ с т о я ­ н и я , мислени отделно и независимо от каквито и да било техни произ­ водители или застъпници: четене, писане, рисуване, ходене, мислене, строеж, дележ, стремеж и пр. Откъм семантика (значение) съществителното име се характеризира •с това, че то може да означава не само различни конкретни или абстракт­ ни обекти (мислени като определени или неопределени), но и п о н я т и я, напр.: Когато завалеше, заставахме под това дърво (единичен опре­ делен обект). Дървото (понятие) е растение (понятие). В езици, притежаващи граматическа категория о п р е д е л е н о с т , изразявана посредством определителен член, какъвто е българският, френският, немският, английският и др., членувана (определена) форма на съществително име означава п р е д с т а в а или индивидуално поня­ тие (вж. § 120), напр.: „Борът" (заглавие на стихотворение от Ив. Ва­ зов). Дайте ми книгата. Ще пътуваме с колата на министерството. Детето сега е по-добре и пр. Съществителните собствени имена също така означават представи (респ. индивидуални понятия), напр.: София, Пловдив, Рила, Витоша, Дунав, Левски, Ботев, България и пр. § 40. Съществителното име притежава граматическите категории р о д , ч и с л о , п а д е ж (остатъци) и о п р е д е л е н о с т . Граматическата категория р о д при съществителните имена е по•стоянна и независима от формоизменението. Всяко съществително има едно от трите граматически значения — м ъ ж к и р о д , женски р о д или с р е д е н р о д , — което е независимо от формоизменението и •е постоянно, напр.: дом (м.р.), един дом, домът; гора (ж.р.), една гора, •гората; поле (ср.р.), едно поле, полето и пр. При промяна на формата граматическото значение р о д на съществителното не се мени, напр.: гора, гората, гори, горите, моя горо. Граматическата категория ч и с л о при съществителните е промен­ лива и е свързана с формоизменението. С изключение с т.нар. з1п§и1апа 1ап1:ит и р1игаПа 1ап1ит (вж. § 114 и 115) съществителните имат форми .за единствено число и форми за множествено число, т. е. граматическо 42

значение е д и н с т в е н о ч и с л о и граматическо значение м н о ж е ­ с т в е н о ч и с л о , носени от определени морфеми окончания (вж. § 17). Граматическата категория о п р е д е л е н о с т е свързана с фор­ мата на съществителните имена и се носи от специални морфеми опреде­ лителни членове (вж. § 18). ВИДОВЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

А. Видове съществителни по значение 1. Съществителни нарицателни и съществителни собствени § 41. Съществителни нарицателни. Съществителни имена, с които се назовават класове обекти или всеки един обект от съответния клас, се наричат съществителни н а р и ц а т е л н и , напр.: дърво, дървото, дървета, дърветата; планета, планетата, планети, планетите; град, градът, градове, градовете; училище, наука, четене, копнеж, висота и пр. Както се изтъкна в § 39, съществителните нарицателни имена могат да означават п о н я т и я (респ. представи, когато са членувани) и раз­ лични обекти от действителността (определени или неопределени). Според казаното съществителни нарицателни имена са например об­ щите названия на г е о г р а ф с к и о б е к т и : планина, равнина, море, връх, блато, езеро, остров, полуостров и пр.; общите названия на р а с т е н и я: дърво, дъб, бук, габър, топола, цвете, лале, кокиче, теме­ нужка, минзухар; общите названия на ж и в о т н и : вол, кон, овца, ку­ че, орел, сокол, славей и пр.; названия на д е й с т в и я: смятане, ходене, писане, тъкане, носене, бране и пр.; общите названия на л и ц а: работ­ ник, учител, студент, лекарка и пр. § 42. Съществителни собствени. Съществителни имена, с които се дават индивидуални названия на отделни, единични обекти, се наричат съществителни собствени, напр.: Иван, Петър, Рила, Плевен, Марица, Дунав, България, Италия и пр. Според даденото определение съществителни собствени имена са на­ пример личните имена, презимената, прякорите, прозвищата и псевдо­ нимите на лица: Симеон, Ботев, Герака, Яворов и пр.; индивидуални на­ звания на животни: Белчо, Сивушка, Шаро, Арап и др.; индивидуални названия на различни географски обекти (морета, реки, планини, градове, села, върхове, езера и пр.): Струма, Вит, Волга, Осогово, Варна, Плов­ див, Батак, Мирково, Вежен, Вайкал и пр.; заглавия на литературни произведения: Илиада, Одисея, Клетниците, (стихотворението) „Борба", (поемата) „Грамада" и пр.; наименования на вестници и списания: (спи­ сание) „Наковалня", (вестник) „Заря" и пр. § 43. Съществителни собствени имена, произлезли от съществител­ ни нарицателни. Някои съществителни нарицателни имена могат пора­ ди своята по-особена употреба да добият значение на съществителни соб­ ствени. Това става главно в следните случаи: 1. Някои съществителни нарицателни имена, означаващи скъпо­ ценни или благородни метали и минерали, красиви цветя, нравствени и морални ценности, възвишени човешки качества и добродетели и пр., се дават на новородените деца като техни лични имена с пожелание за щастие, за успехи, за дълголетие или пък да привнасят поетичен отбля43

сък в живота им. По такъв начин подобни съществителни нарицателни имена се превръщат в съществителни собствени лични имена, напр.: рубин — Рубин, роза — Роза, трендафил — Трендафил, лилия — Лилия, теменуга — Теменуга, Теменужка; детелина — Детелина, иглика — Иг­ лика, латина — Латина, Латинка; свобода — Свобода, радост — Ра­ дост, правда — Правда, победа — Победа, вяра — Вяра, надежда — На­ дежда и пр. 2. Съществителни нарицателни имена, като общи названия ка зем­ ни форми, води, почви, местности, покрити с някаква растителност, и др., често пъти се използуват като индивидуални названия на единични обек­ ти. Понеже тези единични обекти се явяват напълно определени за тези, които използуват названията им, съответните имена се употребяват почти винаги членувани и се осъзнават като съществителни собствени, напр.: бара — Барата, било — Билото, бърдо — Бърдото, блато — Блато­ то, бранища — Бранищата, брод — Брода, валог — Валога, вървище — Вървището, ширина—Ширината и пр. (вж. и § 133). 3. Съществителни нарицателни имена се превръщат в съществителни собствени също така, когато се използуват като индивидуални названия на вестници, списания, литературни произведения, предприятия и пр., напр.: вестник „Дневник", вестник „Пладне'', вестник „Знаме", вестник „Свобода"; списание „Везни", списание „Мисъл", работилница „Струг", предприятие за мебели „Явор" и пр. § 44. Съществителни нарицателни имена, произлезли от съществи­ телни собствени. В по-редки случаи съществителни собствени имена могат да се превърнат в съществителни нарицателни. Такива са напр.: ампер — от името на френския физик Андре Мари Ампер, ват — от име­ то на английския изобретател Дж. У ат (ЩаИ), волт — от името на ита­ лианския физик Ал. Волта, кулдн — от името на френския физик Шарл О. Кулон, гоблен — от фамилното име на първите производители на та­ кива предмети в Париж и др. §45. Съществителни собствени лични имена. Българите притежа­ ват голямо богатство и разнообразие от съществителни собствени лични имена. Една част от тях са стари славянски имена, друга част са от гръцко-латински произход, трета част са създадени в по-ново време чрез калкиране, чрез преносна употреба на съществителни нарицателни имена и чрез наставки от съществителни имена, прилагателни имена, числителнн имена и глаголи. Най-сетне има няколко първобългарски и други имена на български владетели и царе, възобновени през Възраждането или покъсно, напр.: Асен, Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис, Пресиан, Калоян, Шишман и др. Най-разпространени от тези групи са гръцко-латинските и новосъз­ дадените имена, получени по различни начини. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Съществителните собствени имена се пишат с начална главна буква.

С ъ с т а в н и т е н а и м е н о в а н и я на селища, планини, реки, върхове, институти, организации, министерства, учреждения и др. под. като съществителните собствени имена са и н д и в и д у а л н и на­ з в а н и я , затова също се пишат с начална главна буква на първата дума в наименованието, напр.: Стара планина, Средна гора, Ново село. Черни връх, Министерство на народната просвета, Българска комуни44

етическа партия, Български земеделски народен съюз, Българска народ­ на банка, Институт за български език и пр. Когато в съставното наименование влизат съществителни собствени имена или други съставни наименования с индивидуално значение, те на общо основание се пишат с начална главна буква, напр-: Стара Загора, Долни Дъбник, Горни Лозен, Голямо Белово; Президиум на На­ родното събрание, Централен комитет на Българската комунистическа партия и др. 2. Съществителни с веществено и съществителни с отвлечено значение § 46. Едни от същините, назовани със съществителни имена, са м а т е р и а л н и , в е щ е с т в е н и , напр.: дърво, къща, молив, човек; планина, море, цвете и пр., а други са н е м а т е р и а л н и , о т в л е ­ ч е н и , напр.: радост, хубост, настроение, истина, височина и пр. Спо­ ред това и съществителните имена, с които се назовават .различните обек­ ти (същини), се делят на две групи: съществителни с в е щ е с т в е н о значение и съществителни с о т в л е ч е н о значение. 3. Съществителни събирателни (потта соПесМуа) § 47. Съществителни имена, с които се назовават множества от едно­ родни обекти (лица, животни и предмети), мислени като една цялост, се наричат съществителни с ъ б и р а т е л н и . Формите за множествено число на съществителните имена не са ко­ лективни съществителни, защото не означават отделни единства или ця­ лости, а неопределени, нелокализирани множества. Едни от събирателните съществителни са н е п р о и з в о д н и , а други — п р о и з в о д н и , напр.: а) Н е п р о и з в о д н и Обикновено съществително ед. ч. мн. ч. птица птици овца овце (овци) войник войници ученик ученици

Събир а т ел но същест в ит ел но ед. ч. мн. ч. ято ята стадо стада рота роти клас класове

б) П р о и з в о д н и студент гражданин учител селяк работник чиновник дъб

студенти граждани учители селяци работници чиновници дъбове

студентство гражданство учителство селячество работничество чиновничество дъбак

— — — — — —

дъбаци 45

ракита леска мравка

ракити лески мравки

ракитак лещак мравуняк

ракитаца лещаци мравуняци

4. Съществителни имена за действия § 48. Както бе отбелязано по-горе (§ 39), със съществителните имена може да се означават и д е и с т в и я , мислени отделно и независимо от техните производители. Такива съществителни се образуват от глаголнн основи и глаголни корени с помощта на наставки, напр.: четене, писане, ходене, бране, пране; страдание, лечение, вълнение; делба, беритба, вър­ шитба, коситба; валеж, дележ, градеж, строеж; гоненица, криеница, блъ­ сканица и пр. Б. Видове съществителни по състав Прости и сложни съществителни § 49. Прости съществителни. Съществителните имена, в състава на които има една коренна морфема, се наричат п р о с т и . Освен коренна морфема в състава на едно просто съществително може да има и други морфеми — една или повече представки, една или повече наставки, окон­ чание и определителен член, напр.: Морфемен Просто съществително

род народ родител писателите разпределителят [распределйтел'ът]

представки

нараз-, -пре­ нае-, пре-

корен

родродродписделдел-

с ъ с т а в

наставкн

-и-, -а-, -й-, -й-,

-тел -тел -тел тел'

окончание

-и

член

-те -ят ът]

1 |

§ 50. Сложни съществителни. Съществителни имена, в състава на които има две (в редки случаи три) коренни морфеми на самостойни думи (вж. § 65), се наричат с л о ж н и . Освен коренните морфеми в състава на едно сложно съществително може да има и други морфеми — съеди­ нителен гласен звук, една или повече представки, една или повече на­ ставки, окончание и определителен член. Сложните съществителни имена са два основни типа: едните са образувани с помощта на съединителен гласен звук, а другите без съединителен гласен, напр.: водопад (вод-опад), гроздобер, въглекопач (въгл-е-копач), земеделец, природоизпитател, пътепоказател; Ботевград, Велинград, развейпрах, контраудар и пр. 3 а б е л е ж к а . Морфемата под- може да бъде корен на самостойна дума (на­ пример на съществителното под, подът, подове) или представка (например на съще­ ствителните под-ножие, под-група, под-пис и др.). Според това съществителното подмазеач е просто, а съществителното подомазач е сложно.

46

Непроизводни и производни съществителни § 51. Съществителни имена, които не са образувани от други думи,. се наричат п ъ р в и ч н и или н е п р о и з в о д н и , напр.: брат, град, ден, дом, гост, кон, път; вода, гора, река, кост; море, поле, село и пр. Съществителни имена, които са образувани от други думи (респ. от основи или корени на други думи) посредством афикси, съединителни морфеми или по друг начин, се наричат производни, напр.: стар + -ец > старец, млад + -ост > младост, добър + -ина > добрина, носи-х, но­ си- + -тел > носител, писател- + -ски > писателски и пр. ОБРАЗУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

А. Образуване на прости съществителни § 52. Общи положения. Най-голям брой съществителни имена в бъл­ гарския език са образувани от глаголни корени и основи, от прилага­ телни и съществителни имена посредством наставки. Както ще се вид» по-нататък, композиционното словообразуване при съществителните име­ на е по-слабо застъпено. Образуването на съществителните имена тук ще бъде представена по с е м а н т и ч н и г р у п и : съществителни за лица, съществителни за животни и растения, съществителни за предмети и пр. Поотделно ще бъде разгледано образуването на простите и на сложните съществителни,. на съществителните нарицателни и на съществителните собствени имена. Наставките, посредством които се образуват съществителните имена в отделните групи, се привеждат по азбучен ред на техния буквен състав,. а не според тяхната продуктивност и актуалност. Това се прави от съобра­ жения за прегледност и удобство при правене на справки. I. Образуване на съществителни нарицателни имена § 53. Съществителни нарицателни имена за лица. Съществителни нарицателни имена за лица в българския език се образуват със следните наставки: а) Наставки за образуване на имена за лица мъже Наставка -ак, -як ['-ак] С наставката -ак, -як ['-ак] се образуват съществителни нарицателни имена за лица мъже от корени и основи на прилагателни имена, числителни имена, съществителни имена и глаголи. Наставката е слабо про­ дуктивна и привлича винаги ударението върху себе си. 1. От к а ч е с т в е н и п р и л а г а т е л н и , които означават пре­ димно отрицателни качества и признаци. Поради това и произведените съществителни имат съответно пейоративно значение: прост — простак, дърт — дъртак, глуп(ав) — глупак, див — дивак, дебел — дебелак, тъп— тъпак, слаб — слабак. Някои съществителни от същия словообразователен тип обаче нямат пейоративно значение: ляв — левак, добряк [добр'ак], 47

•веселяк [весел'ак], бедняк, босяк, новак, именяк, особняк, народняк, северняк и др. 2. От о т н о с и т е л н и п р и л а г а т е л н и с наставка -ов(и): трудов — трудовак, строевак, броневак, фронтовак, тиловак. Типът е не­ продуктивен. 3. От ч и с л и т е л н и имена: един — единак, шестак 'който има шест пръста на ръката', седмак 'който е роден в седмия месец от зачатието си', деветак. 4. От с ъ щ е с т в и т е л н и имена: Босна — бошнак, словак, пру­ сак, руснак, поляк, моряк, годинак, хлапак, копелак, кореняк, сватанак (наставката е разширена с -ан- под влияние на баджанак). 5. От г л а г о л и: близнак (от близня, -иш), изтърсак (от изтърся) 'последно дете на родителите', просяк (от прося), завързак, бързак 'кой­ то ходи или работи бързо'. З а б е л е ж к а . В българския език се употребяват известен брой съществи­ телни за лица мъже с наставка -ак, които са от арабски или турски произход, напр.: ахмак, бунак, баджанак, турлак, чирак и др. Те са заети като готови формации, за­ това не трябва да се разглеждат при словообразуването на -българските същест­ вителни.

Наставка -ан С тази наставка са образувани малко съществителни чрез присъеди­ няването й към основи на прилагателни имена, на съществителни имена и на глаголи. Наставката е непродуктивна. Приема винаги ударението върху себе си. Произведените съществителни имат пейоративно значение. С тях се именуват лица според отрицателни техни качества, признаци и дейности. 1. От п р и л а г а т е л н и имена: големан,готован, дебелан, великан. 2. От с ъ щ е с т в и т е л н и имена: българин, коматан, коритан, махалан, мързелан, капелан, парцалан, потуран, перушан, сополан, цър'вулан, кокалан, чорбалан (наставката е разширена с -л- под влияние на кокалан). 3. От г л а г о л и: забраван, повлекан, развлекан. Формите за множествено число се образуват с окончание -овци, напр.: готовановци, мързелановци, повлекановци (изключение: великан — великани). Наставка -ар (след гласен и мек съгласен -яр) С тази наставка се образуват имена на лица според тяхната профе­ сия или постоянното им занятие. Наставката е твърде продуктивна и приема винаги ударението върху себе си. Прибавя се 1) към г л а г о л н и к о р е н и , напр.: зидар, пъдар (от пъдя),пекар, бръснар, леяр, печатар, писар (с ударение върху корена, а не върху наставката!) и др.; 2) към основата на с ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а , с които се назо­ вава предметът на професията или на постоянното занятие на именува­ ното лице, напр.: бъчва — бъчвар 'лице, което прави бъчви', вестникар, воловар, дървар, железар, книжар (от книга с промяна на г в ж!), колар, лозар, ладияр (от ладия), млекар, рибар, столар, стругар, стъклар, ябълкар и пр. 48

Тези два словообразователни типа са представени о1 ю^лш ири .1 _„ гдествителни имена за лица в българския книжовен език. В съществителните кон и огън съгласният звук [н] в старобългарски е бил мек, затова сега мекостта се възстановява пред наставката -ар, та се получават съществителните коняр [кон'ар], огняр [огн'ар]. В съществителните имена, които завършват на -ца, -ица, -ец, при прибавяне на наставката -ар звукът [ц] се променя в [ч], напр.: воденица — воденичар, мелница — мелничар, митница — митничар, рудница — руд­ ничар, овца — овчар, звънец—звънчар и пр. (изключения: каца — кацар, каруца — каруцар). Звукът [р] от наставката -ар е бил мек в старобългарски, затова сега при членуване на съществителните, образувани с тази наставка, мекостта му се възстановява, а по аналогия се пренася в книжовния из­ говор и при членуването на съществителни имена, образувани в по-ново време, напр.: зидар—зидаря(т) (зидар'ъ(т)], овчар —овчарят [овчар'ъ(т)], рибар — рибаря(т), железничар — железничаря(т), печатар —• печатаря(т) и пр. З а б е л е ж к а 1. Съществителните имена грънчар, телчар, зайчар, пилчар не трябва да се разглеждат като образувани от гърне, теле, заек, пиле с наставка -чар, а от формите за множествено число грънци (ед.ч. грньць), телци (ед.ч. тем»ць), зайци, пилци с наставка -ар и промяна на [ц] в [ч]. З а б е л е ж к а 2. Съществителното главатар е образувано от глава посред­ ством разширяване на наставката -ар с -т-, т.е. -тар вероятно под влияние на байрактар (тур. ЬаугаМаг), а мулетар и магаретар може да се разглеждат като обра­ зувани от муле и магаре със същия разширен вариант -тар или пък като произведе­ ни ог формите за множествено число мулета и магарета с наставка -ар, както са образувани от формите за множествено число и съществителните обущар (от обуща), въглищар (от въглища) и диалектните магарищар (от магарища) и пилищар (от пйлища).

Наставка -ач (след гласен звук -яч [-йач]) Наставката е твърде продуктивна. Привлича винаги ударението вър­ ху себе си. Посредством нея се образуват деятелни имена (попипа а^епШ) за лица мъже според занятието им или според друга тяхна временна дейност. Образуването става, като наставката се прибавя към глаголни корени или към основи на глаголи от несвършен вид, напр.: бегач, водач, гледач, ездач, играч, косач, купувач, плетач, посрещач, продавач, събирач, тълку<вач, чистач, шивач; дояч, крояч, мияч, сеяч и пр. Този словообразователен тип е представен в лексиката на българския език от многобройна група •съществителни имена. Чрез съчетаването на наставката -ов- с -ач се е получила разширената наставка -овач. С нея са образувани от глаголи на -ира(м) деятелни съ­ ществителни, като гресировач, никелировач, дресировач, нормировач, полировач, сортировач и др. Типът е слабо продуктивен. Наставка -аш Наставката -аш привлича винаги ударението върху себе си. Посред­ ством нея са образувани малък брой съществителни за лица мъже според техни отрицателни качества, напр.: богаташ, дружбаш, службаш, тър­ гаш, чомагаш, енориаш, папищаш. 4 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

49

Наставка -ецИ-ец (с разширени варианти -йец, -еец, -енец, -анец, -ианец) Наставката -ец със своите разширени варианти е една от най-про­ дуктивните в българския език. Тя в някои случаи привлича върху себе си ударението, а в други случаи не го привлича. Посредством нея и ва­ риантите й се образуват съществителни нарицателни имена за лица мъ­ же, както следва: 1. От корени на г л а г о л и и от минали свършени деятелни прича­ стия, напр.: борец, ловец, стрелец, летец, лъжец, крадец; скиталец, страдалец, пришълец, беглец. 2. От основи на п р и л а г а т е л н и имена според някое качество или признак на именуваното лице, напр.: големец, мъдрец, подлец, ревни­ вец, сънливец, страхливец, старец, храбрец, хубавец, младенец, първенец (от първи), гдрненец, ддлненец, крайненец, чужденец, нашенец,вашенец и пр. 3. От с ъ щ е с т в и т е л н и имена: а) според произхода на именуваното лице по място или според жи­ телството му: с наставка -ец: Панагюршце — панагюрец, Тетевен — тетевенец, Сливен — слйвенец, $мбол — ямболец, Хасково — хасковец, Алжир — ал­ жирец, Армения — арменец, Холандия — холандец и др.; с наставка -йец: Австрия — австриец, Белгия — белгиец, Финйкия — финикиец, Сирия — сирйец, Боливия — боливйец, Тракия — тракиец, Миз-ия — мизйец и др.; с наставка -еец: Европа — европеец; с наставка -анец: Америка •— американец, Африка — африканец, Ита­ лия— италианец, Мексико — мексиканец, Конго — конгоанец и др.; б) според идеологията на именуваното лице, според принадлежност­ та му към философско направление и др.: Хегел — хегелианец, Кант — кантианец; Ленин — ленинец, Димитров — димйтровец, Мичурин — ми­ чуринец, Стаханов — стахановец; Питагдр — питагореец, Епикур — епикуреец, армия — армеец, гвардия — гвардеец и др. При образуване на формите за множествено число на съществител­ ните имена, образувани с наставката -ец и нейните разширени варианти, гласният звук [е] от наставката изпада, когато е след съгласен звук,а когато е подир гласен, заменя се с [й], напр.: големец — големци, хуба­ вец — хубавци, европеец — европейци, сирйец — сирййци. З а б е л е ж к а . Ако наставката -ец или неин разширен вариант стои подир група съгласни -дл-, -гл-, -бр-, -др-, -тр-, -те-, формата за множествено число може да се образува по два начина: 1) като се запази суфиксното -е-, напр.: беглец — бе­ глеца, подлец — подлеци, храбрец — храбреци, мъдрец — мъдреци, хитрец — хитре­ ци, мъртвец — мъртвеци; 2) като се изпусне суфиксното -е- и пред съгласния (л, р, в) се вметне -ъ-, напр.: беглец — бегълци, подлец — подълци, храбрец — храбърци, хитрец — хитърци, мъдрец — мъдърци, мъртвец — мъртъвци.

Наставка -ин Посредством наставката -ин се образуват съществителни нарицател­ ни имена за лица мъже от основи на съществителни имена. С получените съществителни се именуват лица според произхода им откъм населено място, според дейността им и др., напр.: 50

1. Имена за назоваване на лица според националната, народност­ ната или племенната им принадлежност: българин, русин, сърбин, тур­ чин, хърватин, арнаутин, арабин, французин, славянин и др. 2. Имена за назоваване на лица според произхода им откъм насе­ лено място. Тези имена се образуват, като наставката -ин се разширява чрез -ая-, -ян- или -чан-, т. е. с разширени наставки -анин, -янин, -чаиин: град — гражд-анин, село — селянин, Трън —трънчанин, Пловдив — плов­ дивчанин, Пирдоп — пирддпчанин, Ловеч — лдвчанин, Лом — лдмчанин и др. 3. Наставката -ин се прибавя към съществителни нарицателни име­ на, заети от чужди езици, за да се пригодят тези имена по-добре към именната система на българския език: аргатин (гр. еща(ез), бакалин (тур. Ьакка1), касапин (тур. ка&ар), солдатин (итал. зо1(1а{о), калпаза­ нин (тур. ка1рагап), партизанин (фр. рагИвап) и др. Думите адвокатин и офицерин не се употребяват вече в книжовния език, а само в битоворазговорната реч. Думата партизанин се употребява сега със значение 'участник въз въоръжените отреди, които са се борили против чуждата окупация, фашизма и капитализма'. При образуване на формите за множествено число наставката -ин отпада, напр.: българин — българи, сърбин — сърби, хърватин — хър­ вати, русин — руси, партизанин — партизани и пр. Този словообразователен тип не е вече продуктивен. Наставка -ик (с разширен вариант -ник) Тази наставка се прибавя към основи на прилагателни имена с на­ ставка -ен, към минали страдателни причастия, образувани с наставка -н, към съществителни имена и към глаголи (рядко). С образуваните по такъв начин съществителни нарицателни имена се назовават лица спо­ ред техни качества, характерни особености, дейности и пр. 1. От п р и л а г а т е л н и имена: болен — болник, гладен — глад­ ник, мазен — мазник, мръсен — мръсник, немирен — немирник, развра­ тен — развратник, умен — умник, бунтовен — бунтовник, виновен — ви­ новник, къщдвен — къщденик и др. 2. От с ъ щ е с т в и т е л н и : завист — завистник, хубост — хубост­ ник, власт — властник, връст — връстник, пост — постник, кръв — кръвник, кръст — кръстник, затвор — затворник, заговор — заговорник и др. 3. От минали с т р а д а т е л н и п р и ч а с т и я на -н: избран — избраник, пратен — пратеник, хранен — храненик, помазан — помазаник, мъчен — мъченик, заточен — заточеник, заключен — заключеник (Д. Дебелянов), удавен — удавник и др. 4. От съкратени г л а г о л н и о с н о в и на несвършени глаголи: наглед-ва-м — наглед-ник, замест-ва-м — заместник, поддърж-ам — поддръж-ник, настав-я-м 'напътствувам' — наставник, разсйп-ва-м — разсип-ник, проповедник, заповедник, заговдрник, клеветник и др. З а б е л е ж к а . Когато пред наставката -ен на изходното прилагателно стои гласен звук, суфиксното е преминава в й в производното съществително, напр.: омаен — омайник, незнаен — незнайник, потаен — потайник, оръжеен — оръжейник.

51

В някои случаи наставката -(н)ик придава на образуваните посред­ ством нея съществителни имена пейоративно значение, напр.: гладен (неутр.)—гладник (неодобр.) 'алчен, ненаситен', гален (неутр.)—гале­ ник (неодобр.) 'разглезен, без трудови навици; дете, на което се угажда твърде много', хубост (неутр.) — хубостник (неодобр.), мазен—мазник (презр.) и др. Словообразователният тип с наставка -ик (-ник) не е продуктивен. Наставка -ко С наставката -ко се образуват съществителни нарицателни за лица мъже от основи на съществителни и на глаголи. С получените съществи­ телни се назовават лица предимно според техни отрицателни качества, признаци и дейности. 1. От с ъ щ е с т в и т е л н и имена: цървул — цървулко, фасул — фасулко, сопол — сопдлко, кратуна — кратунко; дебелан — дебеланко, сополан — сополанко, преструвай — преструваше, забраван — забраванко. С разширена наставка -ул-ко е образувано от присмех съществител­ ното присмехулно. 2. О т г л а г о л н и о с н о в и : бърборя — бърбдрко, мърморя — мърмдрко, треперя — треперко; кокдрко. С разширена наставка -ур-ко от глаголната основа подлйз(ва)- е обра­ зувано съществителното подлизурко. От п р и л а г а т е л н о т о тантурест е образувано съществител­ ното тантурко. Този тип съществителни образуват форми за множествено число с окончание -овци, напр.: фасулко — фасулковци, мърмдрко—мърмдрковци, присмехулко —• присмехулковци. Наставка -ло Посредством наставката -ло са образувани малък брой съществителни нарицателни за лица от основи на несвършени глаголи. Ударението е винаги върху гласния звук пред наставката -ло, което показва, че произ­ веждащата основа е за минало свършено време. Тези съществителни са формално от среден род, но фактически с тях се назовават и мъже, и жени, и деца според неодобрителни дейности (главно говорене). Примери: вряска-м — врескало, дрънкало, креснало, кречетало, миткало, лапацало, плямпало. Типът е непродуктивен. Наставка -льо (-ъо \'-о\) Тази наставка се присъединява към основи на съществителни имена, на прилагателни имена и на глаголни корени. Определянето на произ­ веждащата основа обаче в някои случаи е несигурно и условно. Образу­ ваните съществителни имена имат подчертано пейоративно значение (на презрителност, пренебрежителност и унизителност). Примери: 1. От о с н о в и н а с ъ щ е с т в и т е л н и : зъб — зъбльо, дрипа — дрипльо, лига — лигльо, шуга — шугльо. Тези съществителни обаче мо52

гат да се тълкуват и като произведени съответно от прилагателните зъ­ бат, дрипав, лигав, шугав с изоставяне на наставките -ат, -ав. 2. От о с н о в и н а п р и л а г а т е л н и имена: щърб — щръбльо, куц — куцльо, рошав — рдшльо, гърбав — гръбльо, дръглив — дръгльо, бъзлйв — бъзльо, мързелив — мръзльо, чдрлав — чдрльо, сънлив — сънльо, мърляв — мърльо и др. 3. От г л а г о л н и к о р е н и : зяп-ам —зяпльо, глез-я се — глезлъо, мйг-ам — мйгльо. Към тази група могат да се отнесат още грабльо, ревльо, крадльо, пръдльо, сръдльо, лъжльо, плачлъо, макар че те могат да се тъл­ куват и като произведени от прилагателните граблив, ревлйв, крадлив и пр. с наставка -ьо ['-о]. Наставка -овйк Комбинираната наставка -ов-йк е непродуктивна. Ударението пада винаги на -йк. Посредством нея са образувани само следните съществи­ телни: кадровик, крановик, масовик, плановик, щурмовйк. Наставка -ник (вж. -ик) Наставка -деник Тази наставка е комбинирана (двойна). Получена е от съединява­ нето на наставките -двен/-овн-\~-ик. Ударението пада винаги върху пър­ вата част (-ден-). Наставката е непродуктивна. Присъединява се към ос­ нови на съществителни или към стари инфинитивни основи. Образува­ ните посредством нея съществителни нарицателни за мъже са малко на брой, напр.: чиновник, следовник 'последовател', шегдвник 'шегобиец', полковник, черковник, домдвник, сандвник, сватдвник, летовник и др. Наставка -тай Наставката -тай е била непродуктивна още в далечното минало. Поради това с нея са образувани само следните архаизувани вече съще­ ствителни имена: глашатай, ратай и ходатай. Наставка -тел Съществителните имена, образувани с наставката -тел, са много­ бройни (заедно със сложните около 400). Те обаче се употребяват само в книжовния ни език. В народните говори не се срещат. Едни от тях са наследени по книжовна традиция, други са възприети от руски или черковнославянски език. Наставката се присъединява обикновено към глаголни основи за минало свършено време (стари инфинитивни основи). Ударението пада винаги върху гласния звук пред наставката -тел. С този тип съществителни имена се назовават лица според тяхната профе­ сия, длъжност, занятие или друга характерна дейност. Примери: препо­ давател, завоевател, укривател, основател, предател, създател, подател, състезател, изобретател, мечтател, водител, вестител, говорител, пази­ тел, строител, учител, носител, владетел, радетел и др. 53

В старобългарския език звукът [л] от наставката -тел е бил мек. Затова сега при членуване на съществителните, образувани с тази на­ ставка, мекостта на [л] се възстановява, напр.: говорител — говорйтеля(т) [говорйтел'ъ(т)], строител — стройтеля(т) [стройтел'ъ(т)], учител — учйтеля(т) [учйтел'ъ(т)] и пр. З а б е л е ж к а . С член -я, -ят ее членуват и съществителните имена, образу­ вани с наставката -тел, които не означават лица, напр.: пълнител — пълнйтеля(т), ускорител — ускорйтеля(т), предпазител — предпазйтеля(т) и др.

Наставка -ун С тази наставка са образувани само следните съществителни нари- • цателни за лица: опекун, врескун 'врескало; който постоянно вряска', пискун 'пискало; който постоянно писка'. Наставка -ур (-дур,

-тур)

Посредством наставката -ур и нейните разширени варианти -дур, -тур са образувани само следните съществителни нарицателни за лица:-'" сладур, селяндур, немтур (обл.) 'мълчалив, необщителен човек'. Наставка -чо С наставката -чо се образуват съществителни имена за лица мъже, з които имат предимно пейоративно значение. Тя се присъединява към !. прилагателни имена, към съществителни, образувани с наставка -ан, и ; към глаголни корени (рядко). С получените съществителни се назовават'} лица мъже според техни изпъкващи отрицателни качества и признаци.? Примери: 1. От п р и л а г а т е л н и : див — дйвчо, глух — глухчо, сляп — слеп-' чо, крив — крйвчо, щур — щурчо, глуп(ав) — глупчо, кьорав —• кьдрчо. 2. От с ъ щ е с т в и т е л н и: дебелак —• дебеланчо, лудан — луданчо, поспалан — поспаланчо. ,3. От г л а г о л н и к о р е н и : свиря — свирчо, перя се — перчо, • клйнкам или клйнча — клйнчо. ' Формите за множествено число на тези съществителни се образуват с окончание -овци, напр.: глухчо — глухчовци, перчо — перчовци, дебелан­ чо — дебеланчовци. Наставки

от ч у ж д

произход

В съществителни нарицателни за лица мъже се съдържат следните по-важни словообразователни наставки от чужд произход, някои от кои­ то са станали продуктивни в българския език: -ант (лат. -апз, -апИз) и -ент (лат. -епз, -епНз). С тези наставки в латински език са се образували сегашни деятелни причастия. Повечето от тези причастия са се субстантивирали и у нас са приети като съще­ ствителни нарицателни имена за лица. В българския език същите имена са възприети с формата им за родителен падеж единствено число, като от наставката -апИз (-епИ$) е изоставен завършъкът -гя, т.е. наставките 54

са добили вида -ант, -ент. Примери: аспирант, лаборант, оркестрант, диверсант, симулант, капитулант, музикант, стипендиант, стажант, комендант, интригант; студент, асистент, абсолвент, абитуриент, де­ кадент, кореспондент и др. -ат. Тази наставка се съдържа в съществителни имена за лица мъ­ же като абонат, адвокат, адресат, дипломат, депутат, делегат, ре­ негат и др. -ер (-иер). Наставката се среща в съществителни като магазинер, доктринер, комбайнер, легионер, пионер, милионер, мисионер, пансионер, пенсионер, опозиционер, милиционер, реакционер, селекционер, колекцио­ нер, функционер, революционер; касиер, куриер, моделиер, бракониер, пор­ тиер, хотелиер и др. -ик. Наставката се среща в думи като класик, критик, лирик, мате­ матик, медик, физик, химик, теоретик, методик и др. -кс/я. Тази наставка се среща в голям брой съществителни нарица­ телни за лица, напр.: алтруйст, арматурйст, кофражйст, пейзажйст, масажист, есейст, гимназист, фрезист, танкист, очеркйст, идеалист, реалист, материалист, империалйст, специалист, провинциалист, социа­ лист, националист, криминалист, максималйст, моралист, натуралист, капиталист,-ориенталист и пр. -ор, -ьор, -тор. Тези наставки се срещат в съществителни нарица­ телни имена за лица като следните: редактор, кредитор, директор, ко­ ректор, кондуктор, инструктор, конструктор, скулптор, агресор, про­ фесор; гравьор, сондьор, пласьор, фризьор, хроникьор, жонгльор, режи­ сьор, сервитьор, парламентьдр, монтьор; консуматор, ординатор, ре­ ставратор, конспиратор, администратор и пр. • -джйя (след шумови съгласни -чия) (тур. -с1, -с1). Наставката -джйя (-чия) се среща в голям брой съществителни нарицателни имена от тур­ ски и арабски произход. Тя е разширена на българска почва с -а [-йа]. Със съществителните, съдържащи наставката -джйя (-чия), се назо­ вават деятелни лица според тяхната професия, специалност или някоя отличителна особеност, напр.: абаджия, бакърджия, чорбаджия, бояджйя, халваджйя, прангаджия, бозаджйя, тафраджйя, чохаджйя, фитилджйя, керванджйя, джебчйя, симидчйя, геврекчйя, даракчйя, батакчйя, кебапчия и др. Същата наставка обаче е станала много продуктивна, поради което с нея се образуват съществителни нарицателни имена за лица мъже и в най-ново време от различни домашни и чужди думи, напр.: шегаджия, лимонададжия, сддаджия, лавкаджия, будкаджия, мозайкаджия, двдйкаджия, трдйкаджия, маркаджия, кйфладжня, картаджия, ловджйя, цйркаджия, бюфетчйя, гратисчия и пр. б) Наставки за образуване на имена за лица

жени

Съществителните нарицателни, с конто се назовават жени, се обра­ зуват по начало от съответните съществителни за назоваване на мъже, като се присъединяват към тях (или техните основи) съответни словообразователни наставки или пък като се заменят наставките, посред­ ством които са образувани имената за мъже, с други наставки. Образу­ ваните по такъв начин съществителни нарицателни имена за жени имат същите лексикални значения и същите стилистични особености, каквито имат съответните имена за мъже, от които са получени. .55

Наставка -а Тази наставка се прибавя към съществителни нарицателни имена за мъже, образувани с наставка -ан или -льо, напр.: забраван—забравана, преструвана, развлекана, повлекана, кокалана, махалана, парцалана, дебелина, мързелана, сополана, цървулана, шалварана, коматана, ко- • ритана; лигльо — лйгла, дрйпла, зъбла, кресла, гръбла, шугла, дръгла, ; крадла, свидла, реела и др. Наставка -йня (-кйня) Тази наставка е старинна (в стб. -ъш^н). Привлича винаги ударението върху себе си. Посредством нея се образуват съществителни нарицателни за жени по един от следните начини: 1. Прибавя се направо към съответни имена за мъже, напр.: бог — ' богиня, роб — робйня, раб — рабйня, граф — графиня, херцог — херцогй- ' ня, грък — гъркйня, монах — монахиня, слуга — слугиня, поляк — поля- I кйня (и полячка); ратай — ратайкйня, цар — царкиня (по-често цари­ ца), сиромах — сиромахкйня и др. 2. Поставя се на мястото на наставката -ин или -ец в произвежда­ щите съществителни нарицателни имена за мъже, напр.: сърбин —сръбкйня, русин — рускиня, турчин — туркйня; немец — немкйня; борец — • боркйня, лъжец — лъжкйня и др. З а б е л е ж к а . Звукът [и] в наставката -йня (-кйня) произлиза от старобъл­ гарския звук ъ\, който е бил твърд (от заден ред) и поради това не е предизвиквал промяна на задноезичните съгласни [г], [к], [х], когато са стояли пред него, съответно в [ж], [ч], [ш] (I палатализация). Гласният ъ\ се е изравнил с [и] към средата на XIII в., когато законът за преминаването на [г], [к], [х] в [ж], [ч], [ш] по I палатализация не е бил вече в сила. Поради това сега имаме: богиня, гъркйня, монахиня (без палатализация!).

Наставка -ица

~

Наставката -ица съответствува в някои случаи на наставката -ец в '; имена за мъже. Съществителни нарицателни за жени се образуват с на- . ставка -ица, като тя се прибавя направо към съществителни имена или пък като се замени суфиксът -сц или -(н)ик с нея, напр.: цар — царица, « крал — кралица, даскал — даскалица, дявол — дяволица, кум — кумица, ' старец — старица, хубавец — хубавица, певец — псс-йца, вдовец — вдови­ ца; връстник — връстница, кръстник — кръстница, безделник — бездел- "• ница, къщдвник — къщдвница, храненик — храненица и др. З а б е л е ж к а . Срещу някои съществителни нарицателни за мъже, образу­ вани с наставка -ец, няма съответни имена за жени с наставка -ица, напр.: борец» гребец, летец, лоеец, мъдрец, плувец, пришълец, стрелец и др.

Наставка -ка Наставката -ка (стб. -ькл.) се използува най-широко за образуване на съществителни нарицателни имена за жени. Прибавя се към съответ­ ни съществителни нарицателни имена за мъже, образувани с някоя от 56

разгледаните по-горе наставки, а в някои случаи се поставя на мястото^ на друг суфикс. Примери: -ак (-як) + -ка (<-ькь) > -ачка (ячка): дивак — дивачка, про­ стак — простичка, дебелак — дебеличка, глупак — глупачка, веселяк — всселячка, бедняк — беднячка и др. -ар + -ка > -арка: бръснар — бръснарка, баничар — баничарка, млекар — млекарка, печатар — печатарка, книжар — книжарка, апте­ кар — аптекарка, лекар — лекарка и др. -ач (-яч) + -ка > -ачка (-ячка): гледач — гледачка, готвач — гот­ вачка, дояч — доячка, мияч — миячка, продавач — продавачка, шивач — шивачка, чистач — чистачка и др. -тел + -ка > -телка: вестител — вестйтелка, дарител — дарител­ ка, ласкател — ласкателка, любител — любйтелка, молител — молителка, носител — носителка, писател — писателка, преподавател — препода-вателка, учител — учителка, говорител — говорителка, разпределйтел — разпределйтелка и др. -ант + -ка > -антка: аспирант — аспирантка, лаборант — лаборантка, стипендиант — стипендиантка, комедиант — комедиантка, протестант — протестантка и др. ( -ент + -ка > -ентка: асистент •— асистентка, пациент — пациент­ ка, студент — студентка, кореспондент — кореспондентка, абсолвент — абсолвентка и др. -ат + -ка > -атка: абонат — абонатка, делегат — делегатка, де­ путат — депутатка, кандидат — кандидатка, лауреат — лауреат-ка и др. -ер (-иер) + -ка > -ерка (-иерка): магазинер—магазинерка, ком-байнер — комбайнерка, доктринер — доктринерка, пионер — пионерка, пансионер — пансионерка, пенсионер — пенсионерка, реакционер — реакционерка, функционер — фукционерка, революционер — революционерка, касиер — касиерка, куриер — куриерка, моделиер — моделиерка, пор­ тиер — портиерка, хотелиер — хотелиерка н др. -и/с + -ка (-ък\) > -йчка: математик — математичка, медик — медйчка, физик — физична, химик — химйчка, класик — класйчка и др. -йст + -ка > -истка: артист — артистка, алтруйст — алтруйстка, арматурйст — арматурйстка, егоист — егоистка, кофражйст — кофражйстка, масажист — масажистка, материалйст — материалйстка, парашутист — парашутистка, специалист — специалистка, трак­ торист — трактористка, телефонист — телефонйстка, юрист — юрйстка и др. -овйк + -ка > -овичка: крановик — крановйчка, кадровик — кадровйчка, плановик — плановйчка, масовик — масовйчка. -ор ('-др) + ка > -орка ('-орка); -тор + -ка > -торка: редактор — • редакторка, кредитор—кредйторка, коректор — коректорка, дирек­ тор — директорка, инструктор — инструкторка; гравьор — гравъорка, сондьор — сондьдрка, фризьор — фризьорка, сервитьор — сервитьорка, танцьор — танцьорка; консуматор — консуматорка, реставратор — реставраторка, конспиратор — конспираторка и др. -джйя (-чия) + -ка > -джййка (-чййка): балканджйя — балканджййка, чорбаджия — чорбаджййка, бояджйя — бояджййка, даракчйя — дарак57

чийка, шегаджия — шегаджййка, сметкаджия — сметкаджийка, двдйкаджия — двдйкаджийка, будкаджия — будкаджийка и др. Наставката -ка се поставя на мястото на наставката -ец. В някои случаи от съществителни нарицателни за мъже се образуват съществи­ телни нарицателни за жени, като наставката -ец се замени с наставката •ка, напр.: армен-ец — армен-ка, американец — американка, африканец— •африканка, италианец — италианка, германец — германка, испанец — испанка, грузйнец — грузйнка, чужденец — чужденка, русенец — русенка, хасковец — хасковка и др. Когато наставката -ец в произвеждащите мъжки имена е подир гласен звук, заменя се с -йка, напр.: австриец — тстрийка, кореец — корейка, китаец — китайка, европеец — европей­ ка и пр. Наставката -ка се поставя на мястото на наставката -ин. От съще­ ствителни нарицателни за мъже в някои случаи се образуват съществи­ телни нарицателни за жени, като наставката -ин се замени с наставката -ка, напр.: българ-ин— българ-ка, славянин — славянка, датчанин — •датчанка, гражданин — гражданка, селянин — селянка, пирддпчанин — пирддпчанка, врачанин—врачанка, трънчанин— трънчанка и пр. Наставка -дйка С наставката -Ьйка са образувани само няколко съществителни име­ на за жени: Те са следните: девойка, стардйка, французойка, немцдйка. Наставка -у-ша (-ушка) С наставката -уша (-ушка) са образувани малък брой съществителни нарицателни имена за жени предимно от основи на прилагателни имена. Този тип съществителни имат пренебрежително или подигравателно зна­ чение, напр.: дебел •— дебелуша, хитър — хитруша, слаб — слабуша, сла•бушка; гол — гдлуша, дърт —• дъртуша, поспалйв — поспалуша, приста­ на — пристануша, махала — махалуша, гръб — гърбуша, гърбушка. § 53а. Имена за животни и растения. Тези имена се образуват със •следните наставки: -аш: палаш (от пйлам 'диря', за куче), миткаш (от миткам, за ку­ че), дръглаш (от дръглив, за животно). Наставката приема ударението върху себе си. -ел (от стб. -ь.лъ) и -ел (от стб. -елъ). С тези наставки са образувани малък брой съществителни нарицателни имена от мъжки род за животни и растения, напр.: козел, петел, щъркел; плевел, щавел. З а б е л е ж к а . Съществителните орел, осел и съсел съдържат наставка -ел, но не са производни думи, защото срещу тях не може да се посочи дума, от която са образувани.

-ец (от стб. -ьцъ). С наставката -ец са образувани малък брой съще­ ствителни нарицателни имена от мъжки род за животни и растения, напр.: з а ж и в о т н и — врабец, жребец, скакалец, телец, скорец, щурец, юнец; з а р а с т е н и я — здравец, равнец. -йца\\-ица. С тази наставка се образуват съществителни нарицателни имена от женски род за животни и растения по два начина, а именно: 1. Наставката се прибавя направо към съществителни имена от мъж­ ки и среден род, напр.: бивол — биволица, гълъб — гълъбица, вълк — 58

вълчица, лъв — лъвйца, магаре — магарица, орел — орлица, осел — ослйца, тигър — тигрица, лис(ик) (обл.) — лисица; чубрица (стб. чдчБ0ъ), лютйца (вид гъба), краставица, любеница и др. 2. Наставката -ец се заменя с наставка -йца: врабец — врабйца, те­ лец — телица, юнец — юница. -ка. С наставката -ка са образувани малък брой имена на женски животни. Като произвеждащи основи са послужили по-стари форми на същите имена или пък имена на мъжките животни. Добавянето на на­ ставката -ка се е наложило, за да се изтъкне родовият признак на името (ж.р.), напр.: стб. гжь.— гъс-ка, кокошь.— кокошка, мъшь. — мишка; кот — котка, пат — патка, фит — фитка и др. -ок. С тази наставка са образувани имена на мъжки животни. Като произвеждащи основи са послужили имена на съответни женски живот­ ни. Наставката -ок се поставя на мястото на основната наставка -а или на наставката -ка, напр.: жаб-а — жаб-дк, биба — бибдк, гъска — гъсдк, мечка — мечок, мишка — мишок, фитка — фитдк. По аналогия на ми­ шок е образувано и съществителното плъшдк (от плъх) с увеличително зна­ чение 'голям плъх'. -улка. С тази наставка са образувани съществителните светулка и нееестулка. -уша (-ушка). С наставката -уша (-ушка) са образувани малък брой съществителни за животни, напр.: кротък — крдтуша, сив — сйвуша, сйвушка; вакъл — ваклуша, рог — рдгуша. § 536. Имена за предмети, а) И м е н а з а у р е д и , м а ш и н и , о р ъ д и я з а д е й с т в и я и др. Тези имена се образуват предимно от глаголни основи със следните наставки: -ач, -ачка: бръснач, влекач, гърбач (обл.), зъбач, мигач, брояч, бом­ бардировач, секач; вършачка, резачка, роначка, спирачка и др. -ица, -ница: игленица, лъжица, ножица, мастилница, паница, вили­ ца, пепелница, солница, захарница, стъкленица и др. -ел: възел, въбел, стубел, дрйпел, къжел, свърдел (свредел), вйтел и др. -ер: дънер, зъбер, кошер, стожер (от стог). -ла: метла, тесла, жегла, пила. •лд (-ало, -йло): весло (от -веда), гребло, бутало, духало, косило, ма­ хало, огледало, рало, стъргало, шило и др. -л-ка (-алка, -йлка): бърсалка, закачалка, закопчалка, изтривалка, сеялка, тупалка; острйлка, садйлка, теглилка, точйлка, пушилка, цедил­ ка и др. -улка: гъдулка, дрънкулка, висулка, шушулка. -ник: будилник, приемник, проводник, светйлник, хладилник, прелив­ ник, дръвник, умивалник, пепелник и др. -тел: броител, двигател, изтребител, предавател, пълнител, уплът­ нител, ускорител и др. -тор: вентилатор, номератор, регулатор, регистратор, сепаратор, трансформатор и др. б) И м е н а з а вещества Тези съществителни нарицателни имена се образуват със следните наставки:

59

-иво: вариво, гориво, садйво, топливо, плетиво, сушиво, печйво, ядйво. -йло: белило, кърмило, лепило, мазило, мастило, синило, червило, чер­ нило, щавйло. -йца (ница, -овица): горчица, кървавица, дрянковица, сливовица, крушовица, лютеница, мътеница, наденица и др. § 54. Имена на заведения, учреждения и други места, където се из­ вършва дейност. Тези съществителни нарицателни имена се образуват със следните наставки: -алня и -йлня: занималия, къпалия, читалня, пералня, спалня, събле­ калня, умивалня, пушалня; люпилня, сушилня, топилня. -ище: игрище, летовище, пасище, скривалище, сборище, читалище и др. -ник: зимник, плевник, рудник, рибарник, разсадник, телчарник, говедарник, краварник, козарник и др. -ница: бръснарница, сладкарница, готварница, млекарница, гладачница, ковачница, забавачница, воденица, гостилница, мелница и др. -дрия: амбулатория, аудитория, лаборатория, консерватория, обсер­ ватория и др. -ориум: санаториум, превантдриум, крсматдриум. -ство: агрономство, издателство, инженерство, консулство, посолство, лесничейство и др. § 55. Имена за действия. Съществителни нарицателни имена за дей­ ствия се образуват от глаголни корени и основи със следните наставки: -а. Тази наставка се прибавя към глаголи от свършен вид от II спрежение. Произвеждащата основа в същност се състои от представката и глаголния корен, напр.: пробуд-а (от пробудя, пробудиш), подбуда (от подбудя, -иш), проява, наслада, поквара, нагласа, разгласа, поява и др. Образуваните по този начин съществителни имена съдържат слаба глаголност, т. е. дават слаба представа за глаголно действие. Въпреки това те със своята кратка форма в много случаи са изместили отглаголии съществителни, образувани с наставка -ние, които имат книжен стили­ стичен оттенък, напр.: забава вм. забавление, представа вм. представле­ ние (като термин от психологията), управа вм. управление, проява вм. проявление и др. -ба\\-ба (стб. -ЬБЬ). Посредством тази наставка се образуват съще­ ствителни имена за действия от основи на несвършени и на свършени глаголи от I и II спрежение (предимно от II спрежение). В същност и тук произвеждащата основа се състои само от глаголен корен или ог представка + глаголен корен, напр.: вез-ба (от глагола вез-а, вез-е-ш), резба (корен рез-), стрйжба; борба, молба, делба\\дялба, творба, служба, дружба, прдсба, наредба, подредба, уредба, спогодба и др. З а б е л е ж к а 1. При глаголите от I спрежение, чийто корен завършва на [д], в производните съществителни [д] преминава в [ж] (от по-старо звуково съчета­ ние [жд]), напр.: дам, дад-еш — дажба, продам — продажба, разпродам — разпро­ дажба, крада — кражба, ям, ядеш — ежба (от яжба). З а б е л е ж к а 2. От III спрежение само от глагола стрелям се образува с наставка -ба съществително за действие — стрелба.

-тва. С тази наставка са образувани няколко съществителни имена за действия от инфинитивни основи, напр.: бйтва (от вн-тн), жътва ^жет­ ва (от ЖА-ТН), клетва (от КЛА-ТН), молитва (от молн-тн), жертва (по­ стара форма жрътва от ЖЙЬ-ТИ). 60

-йтба. С наставката -йтба от глаголни корени са образувани след­ ните съществителни имена за действия: берйтба, возйтба, вършитба, гонитба, делйтба, женитба, косйтба, ловйтба, менйтба, родйтба, сеит­ ба, резйтба. -ка и двка. Посредством тези наставки от свършени и несвършени глаголи са образувани съществителни имена за действия, като следните: грешка, дрямка, загрявка, почивка, поправка, преправка, преструвка, раз­ ходка, разтрйвка, бомбардировка, датирдвка, дозировка, маскировка, ориентирдвка и др. -м. С наставкака -н от стари инфинитивни основи са образувани са­ мо следните съществителни имена за действия, които са от женски род: бран (членувано бранта), дан (данта), копан (копанта), прддан (проданта), оран (оранта). Съществителното име тъкан (чл. тъканта) е образувано по същия начин и е от същия словообразователен тип, но не означава действие, а продукт от действието т ъ к а н е ; в анатомията означава 'група от клетки и междуклетъчно вещество, които са еднакви по произход, строеж и функция'. -ница. Посредством тази наставка се образуват съществителни имена за действия от отглаголни съществителни, завършващи на -не, като на­ ставката -не се замени с -ница, напр.: блъскане — блъсканица, гонене — "гоненица, викане — виканица, каране — караница, крйене — криеница, рйтане — рйтаница, тряскане — трясканица и др. Някои от този тип имена не означават вече действия, а имат други значения. Например съществителното плетеница означава 'нещо изплетено или заплетено', беленица означава 'седянка, на която се бели царевица', криеница освен действието к р й е н е означава и 'вид детска игра' и др. Съществител­ ните имена за действия, образувани посредством наставка -ница, имат разговорен стилистичен оттенък. Те означават същевременно и по-голя­ ма интензивност на изразяваното действие, напр.: виканица 'силно и про­ дължително викане', блъсканица 'усилено блъскане' и пр. -ня. С наставката -ня са образувани от глаголни корени или съкра­ тени глаголни основи малък брой съществителни имена за действия, напр.: врътня, препирня, свирня, суетня, сръдня, съсипня, черпня, шетня и др. Тези съществителни се употребяват предимно в битово-разговорната реч. -еж. Наставката -еж се прибавя към корени на първични несвършени глаголи от I и II спрежение (предимно от II спрежение). Образуваните по такъв начин съществителни имена са от мъжки род и означават дей­ ствия, състояния или резултати от действия, напр.: бавя се, бавиш се — бавеж, бодеж, гласеж, грабеж, валеж, вървеж, градеж, дележ, кроеж, ламтеж, палеж, пламтеж, растеж, строеж, тъкмеж и др. Някои от този тип съществителни имена заменят успешно отглаголни съществителни с наставка -ние, които са вече архаизувани и имат книжен-стилистичен оттенък, напр.: стремеж вм. стремление, копнеж вм. копнение, ламтеж вм. ламтение, звънтеж вм. звънтение и др. -не. С наставката -не се образуват отглаголни съществителни от ос­ нови на несвършени глаголи. По произход тези имена възлизат към ста­ робългарските глаголни имена, образувани с наставка -нь^Н-инк, и са свързани със старите инфинитивни основи на глаголите (днешните осно­ ви ка минало свършено време). Образуват се свободно както от пре61

ходни, така и от непреходни глаголи. Понеже при глаголите от III но­ вобългарско спрежение сегашната основа е винаги еднаква с основата на минало несвършено време, приема се, че отглаголните съществителни имена с наставка -не се образуват от сегашната им основа. Примери: пиша — пйса-х — писане, чета — чет-ох — четене (основният гласен звук -о- се заменя с -е-), моля — мол-й-х— молене (основният гласен -и- се заменя с -е-), мисля — мислене, бера — брах — бране, коля — клах — кла­ не, дера — драх — дране, пера — прах — пране, спя — спах —• спане, дъв­ ча — дъвках — дъвкане, тъпча — тъпках — тъпкане, смуча — смуках — • смукане, лая — лаях — лаяне и лаене, бая — баях — баяне и баене; крия — крих — крйене, мия — мих — миене; викам — виках — викане, гледам — гледане, давам -— даване, идвам — идване, казвам — казване, помагам — • помагане и пр. З а б е л е ж к а . Отглаголни съществителни с форми дъвчене, тъпчене, тъчене, смучене, лйзкене, мазкене, пишене са неправилни. Формите за минало свършено време на съответните глаголи, от които са образувани, са дъвках, тъпках, тъках, смуках, лизах, мазах, писах. Следователно правилните форми на тези отглаголни. съществителни са дъвкане, тъпкане, тъкане, смукане, лйзане, мазане, писане.

Отглаголните съществителни с наставка -не се употребяват широко както в КНИЖОЕНИЯ език, така и в народните говори. Те изразяват ясно представата за глагол но действие, поради което обикновено запазват съчетателните особености (рекцията) на изходните (произвеждащите) гла­ голи, напр.: раздавам награди-—раздаване награди, получавам писма — получаване писма. -ние. Отглаголните съществителни с наставка -ние са наследени по книжовен път от старобългарския език. Те обаче не се употребяват & народните говори. В новобългарския книжовен език са възприети от ру­ ски и черковнославянски език. Образуват се от старите инфинитивни основи както на свършени, така и на несвършени глаголи, напр.: събера (св. вид) — събра-х — събрание, пиша (несв. вид) — пйса-х — писание, накажа (св. вид) — наказа-х — наказание, простя — простих — проше­ ние (от * прострени] е), родя — родих — рождение (от *род]ени]е), престъ­ пя — престъпих — престъпление (от *прест&п]ени]е), уча •— учение, стра­ дам— страдание и пр. Ударението пада винаги върху гласния звук пред наставката -ние. -от. С наставката -от са образувани малък брой съществителни име­ на за действия като вйкот, кикот, екот, клопот, клдкот, цвъркот, шепот» тропот, грохот и др. -от-евица. С тази комбинирана наставка са образувани съществител­ ни имена за действия като шумотевица, гръмотевица, трескотевица, пукотевица. -ция. Наставката -ция се съдържа в съществителни имена от латин­ ски произход, завършващи на -Но и означаващи действия, напр. аберация (лат. аЪеггаИо), асимилация (лат. авзгтНаИо), абдикация, градация, на­ ционализация, операция, репетиция, симулация, сигнализация, рациона­ лизация и др. -аж (фр. -аде). Тази наставка се среща в имена за действия, възприе- х ти от френски език (направо или посредством други езици), напр.: арби­ траж, воаяж (уоуаце), инструктаж, масаж, монтаж, саботаж, тираж, шантаж и др. 62

§ 56. Имена за качества, свойства и други абстрактни понятияТези съществителни се образуват със следните наставки: -да (стб. -ьдь)- С наставката -да са образувани само следните аб­ страктни съществителни имена: правда, крйвда и вражда (от *к0&гъд\). -ие. Наставката -ие се среща в съществителни имена с абстрактно^ значение, които не се употребяват в народните говори, а са възприети в новобългарския книжовен език от руски и от черковнославянски. Та­ кива съществителни са: безлйчие, величие, възприятие, понятие, прили­ чие, подобие, съгласие, усилие, безсилие, безстрашие и др. -ина. С наставката -ина се образуват абстрактни съществителни за означаване на качества от основи на качествени прилагателни имена, напр.: бърз — бързина, ведър—ведрина, голям—големина, добър — добрина, зъл — злина, крехък — крехчина, лесен — леснина, пъргав •— пъргавина, плитък — плитчина, топъл — топлина, тих — тишина и др„ З а б е л е ж к а 1. От произвеждащите прилагателни, които съдържат настав­ ка -ок, може да се образуват абстрактни съществителни с наставка -ина по два на­ чина — като се отхвърли наставката -ок или като се запази, напр.: висок — висина и височина, дълбок — дълбина и дълбочина, широк — ширина и широчина. З а б е л е ж к а 2. Произвеждащите прилагателни, съдържащи наставка -ен, -ък или -ъв, запазват суфиксното -е- (респ. -ъ-), ако го запазват във формата за жен­ ски род ед.ч., и го отхвърлят, ако не го запазват в тази форма, напр.: зелен, зелена — зеленини; червен, червена — червенина; студен, студена — студенина; лесен, лесна — леснина, тесен, тясна — теснина, краен, крайна — крайнина; мъртъв, мъртва — мъртвина, крехък, крехка — крехчина и пр.

Наставката -ина приема винаги ударението върху себе си. -ота. С наставката -ота са образувани неголям брой абстрактни съ­ ществителни за качества и признаци от основи на качествени прилага­ телни. Наставката приема винаги ударението върху себе си. Примери: бос — босота, висок — висота, добър — доброта, глух —- глухота, гол — голота, гнил — гнилота, див — дивота, добър — доброта, лесен — лесно­ та, красив — красота, пуст •— пустота, сив — сивота, сляп — слепота,, топъл — топлота, широк — широта и др. З а б е л е ж к а 1. При образуване на абстрактни съществителни с наставка -ота произвеждащите прилагателни висок и широк изпускат наставката -ок, а при­ лагателното красив — наставката -йв: висок — висота, широк — широта, красив — красота; прилагателните гнусен, грозен, мръсен пък изпускат наставката -ен: гнусен — гнусота, грозен — грозота, мръсен •— мръсота. З а б е л е ж к а 2. Произвеждащите прилагателни, които съдържат наставка -ен, -ък, -ъл или -ър, изпускат суфиксното -е- или -ъ-, напр.: лесен — леснота, те­ сен — теснота; тънък — тънкото,, тежък — тежката; топъл — топлота, на­ гъл •— наглата; бистър — бистрота, пъстър — пъстрота, мокър — мокрота и др„

В сравнение със съществителните, образувани с наставка -ина, съ­ ществителните с наставка -ота изразяват означения признак по-абстракт­ но. Например съществителното височина може да означава и абстрактно понятие, и конкретен обект от действителността, докато съществителнотовисота означава само абстрактно понятие. -отйя. Тази наставка представлява разширение на наставката -ота. Тя е слабо продуктивна. С нея са образувани неголям брой стилистичнооцветени абстрактни съществителни за означаване на отрицателни при­ знаци. Наставката се прибавя най-често към основи на прилагателни имена, напр.: беден — беднотйя, бос — босотйя, див — дивотия, глезо­ тия, грозотия, голотйя, тъмнотия, леснотйя, теснотйя, мъчнотия, гнусотйя, щуротия, мръсотия и др. 63

-ост (след стари меки съгласни -ест). Тази наставка е била твърде •продуктивна и в миналото, поради което с нея са образувани голям брой абстрактни съществителни от женски род за назоваване на качества, свойства и признаци. Прибавя се към прилагателни имена, като в някои случаи наставките, посредством които са образувани те, отпадат. При­ мери: благ — благост, благостта; близък — близост, 'буен — буйност, .важност, вежливост, волност, гладкост, грубост, дрезгавост, дързост (от дързък), жилавост, жестокост, злост (от зъл, зла), извйтост, изпъкна­ лост, каленост, лйгавост, лудост, младост, мекост, мудност, нйзост (от низък, низка), наглост, нелепост, отговорност, прикрйтост, радост (от оъ-АЪ, С^А^)' разпуснатост, слабост, сладост (от сладък); свежест, те­ жест (от тежък), горест, доблест и пр. Като разширение на наставката -ост се явява наставката -ност, по­ средством която са образувани следните съществителни: бъдещност (от бъдещ), готовност (от готов), общност (от общ) и същност (от същ). -ство (-овство, -ество) (сто. -ьство). Тази наставка е твърде продук­ тивна. Посредством нея са образувани голям брой абстрактни съществи­ телни, с които се означават дейности, професии, занаяти, особености на характера, качества и др. Наставката се присъединява към съществител­ ни имена, към прилагателни имена и рядко към други думи. 1. От с ъ щ е с т в и т е л н и имена: рдб-ство, сват-овство, хъшовство, номадство, съседство, воевддство, господство, родство, блудство, дивачество (от дивак), шивачество, мошеничество, тъкачество, юначество, плетачество, бунтдвничество, пратеничество, съперничество, скитниче­ ство, фдкусничество, монашество и др. 2. От п р и л а г а т е л н и имена: вълшебство (от вълшебен), удоб­ ство, лукавство, сродство, сходство, нехайство, големствд, коварство, мно­ жество (от мъногъ, мъногл) и др. 3. От д р у г и думи: бягство (от бяг-ам), наследство (от наслед-я), единство (от числ. един). -щина. Наставката -щина произлиза от съчетаването на две наставки: -ск(и) (стб. -ь>ск), съдържаща се в относителни прилагателни, и -ина, посредством която се образуват абстрактни съществителни, т. е. -ьск + -ина > -щина1. Поради това в доста случаи образуването на абстрактни •съществителни с тази наставка може да се тълкува двояко: от произвеж­ даща основа на съществително име + -щина или от произвеждаща основа на относително прилагателно на -ски + -ина. Производството на абстракт­ ни съществителни имена в съвременния български език с наставка -щина става от основи на съществителни или на прилагателни имена, напр.: 1. От с ъ щ е с т в и т е л н и имена: българщина, семковщина, мър.мдрковщина, богоровщина (от Богоров), палячовщина, заседателщина, ван­ далщина, хулиганщина, партизанщина, маймунщина, царщина, варварщина, тарикатщина, еснафщина, тартюфщина, народнящина и др. 2. От п р и л а г а т е л н и имена: лйгавщина, лукавщина, мързелйвщина, палавщина, улавщина, гламавщина, трдмавщина, щурмовщина, груповщина, сватовщина, лакомщина и др. 1 За фонетичната промяна -ски- > щ срв. в стб. *АЪСКНЦА>А'ЬШТНЦ,\ И местни имена на -щица < -ьскнцл, като Копривщица, Кдмщица и др.

64

-лък (-лук). Тази наставка е от турски произход (-кк, -1ик). Съдържа се в турски и арабски думи, като бабаитлък, хайлазлък, рахатлък, пашалък, фудуллък, фукарлък, ергенлък и др. Привлича винаги ударението върху себе си. На българска почва наставката е станала продуктивна и поради това е започнала да служи за образуване на абстрактни съще­ ствителни, като се присъединява към основи на думи от домашен и чужд произход, напр.: войник — войниклък, ловджйя — ловджилък, овчар — овчарлък, даскал — даскаллък, пъдар — пъдарлък, доктор — докторлък, майстор — майсторлък, сват — сватлък и др. Съществителните имена, образувани с наставка -лък, не се употребяват вече в българския кни­ жовен език. Тяхната употреба се ограничава в битово-разговорната реч. функцията им е предимно експресивно-емоционална. -йзъм (гр. -куцо?, лат. -15гпиз). Тази наставка се съдържа в голям брой абстрактни съществителни, възприети в българския език от други езици, напр.: драматизъм, лиризъм, оптимизъм, песимизъм, реализъм, натурализъм, идеализъм, материализъм, туризъм, социализъм, комуни­ зъм, дарвинйзъм, марксизъм, ленинизъм, релативйзъм, позитивизъм, обективйзъм, колективйзъм, социологйзъм, психологизъм, феодализъм, импе­ риализъм, колониалйзъм и пр. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . При членуване на съществителните имена, об­ разувани с наставка -йзъм, вметнатият 5 в наставката изпада, напр.: социализъм — социализма, социализмът; реализъм — реализма, реализмът; комунизъм — комуниз­ ма, комунизмът и пр.

§ 57. Съществителни събирателни ( п о т т а соИесИуа). Съществи­ телни събирателни в българския език (вж. § 47) се образуват със след­ ните наставки: -ак (-як). Посредством наставката -ак (-як) се образуват съществи­ телни събирателни от съществителни нарицателни за животни, растения и други предмети, напр.: бук — букак (мн. ч. букаци), дъб — дъбак, върба — върбак, дрян — дренак, габър — габрак, клон — клонак, лист — листак, ракйта — ракитак, бурен — буренак, круша — крушак, слива — сливак, шума — шумак, орех — орешак (от *орех]ак), леска — лещак (от *лес1фк), орел—-орляк (с разширено значение) и др. -алак: гъст — гъсталак 'гъста нискостеблена гора', храсталак, вър­ балак, бресталак 'горичка от брястови дървета'. -оляк: върволяк (от глагола вървя) 'множество, което върви', дърволяк, треволяк, шумоляк. -уняк: мравуняк, жабуняк, бъзуняк. гство (ество). С тази наставка се образуват съществителни съби­ рателни от съществителни нарицателни за лица, напр.: учител — учи­ телство, студент — студентство, брат — братство, чиновник — чиндвничество, работник — рабдтничество, селяк — селячество и др. -я. От съществителни нарицателни от мъжки и женски род с настав­ ка -я се образуват форми за множествено число, които имат събирателно значение, напр.: даскал — даскаля. офицер — офицеря, гражданин — гражданя; книга — книжа, къща — къщя, кола — коля. Съществителните от този тип, образувани от съществителни нарицателни за лица, имат пренебрежителен стилистичен оттенък, напр.: даскаля, гражданя, офицеря. -аж (фр. -а§е). Тази наставка се среща в съществителни със събира­ телно значение, заети от френски език, напр.: амбалаж, багаж, грамаж, километраж, метраж, персонаж, трикотаж, антураж, картонаж и др. Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

65

§ 58. Умалително-гальовни и увеличителни съществителни. 1. У м ал и т е л н о - г а л ь о в н и с ъ щ е с т в и т е л н и . Тези имена изпъл няват често и емоцнонално-експресивна функция в речта. Така например умалителното съществително човечец (образувано от човек посредством наставката -ец) не означава 'малък човек' във физически смисъл, а чо­ век, към когото имаме някакво емоционално отношение." В други случаи пък на преден план изпъква прякото умалително значение на този тип съществителни, напр.: орле, пиленце, кутийка и пр. Умалително-гальовните съществителни имена се употребяват предим­ но в разговорната реч и в художествената литература. Образуват се със следните наставки: а) Наставки, прибавяни към съществителни от мъжки род -ец. Наставката се прибавя към различни съществителни имена. Образуваните умалително-гальовни съществителни са пак от мъжки род, напр.: брат — братец, човек — човечец, град — градец, вятър — ветрец, прах — прашец, крак — крачец, лист — листец и пр. Някои от тези съ­ ществителни образуват форми за множествено число с окончание -овце, напр.: градец — градовце, листец—листовце, редец — редовце, а други изобщо не образуват такива форми. В повечето случаи умалително-га­ льовните съществителни, образувани с наставка -ец, имат емоционалкогальовен и ласкателен оттенък. -е. С тази наставка се образуват умалителни съществителни от имена на лица и на животни, напр.: човек — човече, войник — войниче, юнак — юначе, първолак — първолаче, сирак — сираче; орел — орле, козел — козле, осел — осле, петел — петле, вълк — вълче, бик — биче;крак — краче, котел — котле, камък — камъче, венец — венче и др. Получените съще­ ствителни са от среден род и образуват форми за множествено число с окончание -та, напр.: човече — човечета, сираче — сирачета, орле — орлета, петле — петлета и пр. Този тип съществителни означават умалителност на назованите обек­ ти, т. е. малки и млади лица и животни, а така също малки предмети в сравнение с тези, които се именуват с произвеждащите съществителни от мъжки род, напр.: крак — краче, венец — венче и пр. З а б е л е ж к а . В народните говори се срещат често умалителни съществи­ телни, образувани с наставка -е, като зъбе, пръсте, гълъбе, които не са книжовни. В книжовния език срещу тях се употребяват съответно зъбче, пръстче, гълъбче, обра­ зувани с наставка -че.

-ле. Посредством тази наставка са образувани малък брой умали­ телни съществителни, напр.: брат — братле, врат — вратле, мъж — мъжле, нос — носле. Тези умалителни имена са от среден род и образуват формите си за множествено число с окончание -та: братлета, вратлета, мъжлета, нослета. -че. Наставката -че е твърде продуктивна. С нея се образуват свобод­ но и удобно умалителни съществителни от разни други съществителни— названия на лица, животни, растения и др., напр.: брат — братче, другар — другарче, приятел — приятелче, овчар •— овчарче, пастир — пастйрче; учител — учйтелче, агроном — агрондмче; кон — конче, лъв — лъвче, елен — еленче, славей — славейче; стол — столче, мост — мостче. 66

креват — креватче, бор — бдрче, лист — листче, клон — клонче, молив — мдливче, балкон — балкднче, фенер — фенерче и пр. З а б е л е ж к а . Произвеждащи съществителни, които съдържат наставка -ин или -ец, губят тези наставки пред словообразуващата наставка -че, напр.: българин — българче, славянин — славянче, сърбин — сръбне, татарин — татарче; септем­ вриец — септемврийче, африканец — африканче, тетевенец — тетевенче, панагюрец — панагюрче, румънец — румънче, звънец — звънче и др.

Умалителните съществителни, образувани с наставка -че, имат пре­ димно умалително значение във физически смисъл. Изключение правят тези, които са образувани от съществителни имена за лица според техни специалности, длъжности, звания и професии. Те имат в повечето случаи пренебрежителен или ироничен оттенък, напр.: даскалче, учйтелче, инженерче, агрондмче, секретарче и др. Формите за множествено число на този тип умалителни съществител­ ни се образуват с окончание -та, напр.: бдрче — бдрчета, конче — кон­ чета, столче — столчета и пр. б) Наставки, прибавяни към съществителни от ж е н с к и род •ица. Наставката -ица се прибавя към имена от женски род, които завършват на -а или -я, след като се отстранят тези завършъци, напр.: жена — женица, майка — майчица, глава — главица, ръка •— ръчйца, сян­ ка — сенчица, дрямка — дремчица, торба — торбйца, върба — върбйца, сметка — сметчица, стая — стаица, люлка — люлчица и пр. -чйца. Тази наставка се прибавя към съществителни от женски род, които завършват на съгласен звук, напр.: сол — солчйца, кръв — кръв­ чица, захар — захарчйца, газ — газчйца, мас — масчйца, болест — болестчйца, кал — калчйца и др. -ка (стб. -ьк\). Наставката се присъединява към съществителни от женски род, завършващи на -а или -я, като се постави на мястото на тези завършъци. Поради това, че по-рано е започвала със звук [ь], който е бил от преден ред, задноезичните звукове [г], [к] и [х] пред него се променят според закона за I палатализация съответно в [ж], [ч] и [ш]. Примери: верига — верижка (от *кажгьк&), тояга — тояжка, книга — книжка, мотика — мотйчка (от *мотъ1КЬк\), дреха — дрешка (от *дле^ькл.), каруца — каручка, градина — градинка, латина — латинка, машина — машинка, пътека — пътечка, хартия—хартийка, кутия — кутийка и др. Образуваните с тази наставка умалителни съществителни означават в повечето случаи малки обекти в сравнение с обектите, именувани с произвеждащите съществителни, напр.: градинка 'малка градина', ку­ тийка 'малка кутия' и пр. -ичка (от -иц(а)-\--ька). Тази наставка е двойно умалителна. В същ­ ност тук имаме наставка -ка, която ее прибавя към умалителни съще­ ствителни, образувани с наставка -ица, като се поставя на мястото на •а от наставката -ица. Затова получените умалително-гальовни съществи­ телни с двойната наставка -ичка изразяват в по-голяма степен оттенък на гальовност и ласкателност в сравнение с умалителните съществителни, от които са образувани, напр.: душица — душйчка, ръчйца — ръчичка, мушица — мушичка, главица — главичка, водица — водйчка и пр. 67

-е. Тази наставка се свързва със съществителни имена за лица и жи­ вотни, образувани с наставка -ица или -ка, като се поставя на мястото на -а от наставката. При това звукът [ц] или [к] преминава в [ч], напр.: сестрица — сестрйче, мома — момица — момиче, лисица — лисиче, пти­ ца — птиче, кукувица — кукувиче, гургулица — гургулйче, ластовица — ластовиче; пуйка — пуйче, чавка —• чавче, животинка — животинче, май­ мунка — маймунче, кадънка — кадънче и др. Тези съществителни са от среден род и означават малки (млади) лица и животни. Формите им за множествено число се образуват посредством окончание -та, напр.: се­ стрйче — сестриче-та, птиче — птичета, маймунче —• маймунчета и пр. в) Наставки, прибавяни към съществителни от среден род -це\\-це. Посредством тази наставка се образуват умалителни съще­ ствителни от среден род. Произвеждащите основи са на съществителни от среден род, които завършват в единствено число на -о, напр.: вино — винце, езеро — езерце, кило — килце, кълбо — клъбце, крило — крилце, село — селце, перо — перце, дърво — дръвце, мляко — млекце, сено — сенце, зърно — зрънце, огледало — огледалце, сметало — сметалце, коля­ но — коленце, вретено — вретенце, корито — корйтце и пр. З а б е л е ж к а . Когато пред завършъка -о на произвеждащото съществително има група от шумов и сонорен съгласен [л, м, н, р], пред сонорния съгласен севмята звук [ъ], напр.: стъкло — стъкълце, писмо — письмце, платно — платьнце, ре­ бро — ребърце, влакно — влакънце и др.

Тези умалително-гальовни съществителни имена образуват форми за множествено число с окончание -а, напр.: селце — селца, крилце — крил­ ца, стъкълце — стъкълца и пр. -ен-це. Наставката е съставна. Тя се свързва със съществителни от среден род, завършващи на -е. В нея частта -ен- е от основата на имена­ та, принадлежащи към старите -ш-основи, които в именителен падеж са завършвали на -А, а сега завършват на -е. В косвените падежи и в именителен падеж на множествено число основата им е завършвала на -ен-, напр.: семе (стб. съм А, род пад. с-вмеие), семен-а. Затова първоначал­ но наставката за умалително-гальовни съществителни от среден род и при тази категория е била -це, като се е прибавяла към основата на кос­ вените падежи. По-късно обаче чрез декомпозиция се е получила настав­ ката -енце, която е започнала да се свързва и с имена, непринадлежащи към старите -ея-основи. И така сега имаме, от една страна, семе (мн.ч. семена) — семен-це, знаме (мн.ч. знамена) — знамен-це, а, от друга стра­ на, момче — момч-енце, момиче — момич-енце, пиле — пиленце, орле — орленце, зайче — зайченце, козле — козленце, бебе —• бебенце, лале — лаленце, петле — петленце, мишле — мишленце, магаре — магаренце, ти­ ре — тиренце, прасе — прасенце, патг — патенце, птиче — птйченце, шише — шишенце, куче — кученце и др. З а б е л е ж к а . Умалителните имена оченце, ушенце, палтенце, листенце, ме­ стенце, краченце не са образувани направо от око, ухо, палто, лйст(д), място, крак, а от оче, уше, палте, лаете, месте, коаче, които са характерни за много народ­ ни говори.

-ице. Тази наставка е непродуктивна. Посредством нея са образу­ вани малък брой умалителни съществителни от среден род, като сърчице, личице, млечице, зрънчице, слънчице, грдздице и др. 68

2. У в е л и ч и т е л н и с ъ щ е с т в и т е л н и . Тези съществител­ ни се образуват със следните наставки: -йще. Наставката е непродуктивна. Посредством нея са образувани малък брой съществителни с увеличително значение, които са от среден р 0 д. Съчетава се с произвеждащи съществителни от мъжки, женски и среден род, напр.: мъж — мъжйще 'много голям мъж', жена — женище, рЪКа — ръчйще, дете — детйще, крак — крачйще, мечка — мечйще и др. -овище: чудо — чудовище, кръст — кръстовище, легло — леговище. -ага, -яга, -чага: мъж — мъжага, юнак — юначага, хайдук — хайдучага, смел (човек) — смелчага, симпатичен (човек) — симпатяга, син — синчага, хайдутин — хайдутяга. -уга: мечка — мечуга, влека — влечуга 'човек, който влачи, т. е. за­ бавя дълго издължаването си или изпълнението на поставените му за­ дачи', диря — дируга, дера — деруга 'голяма, дълбока драскотина'. -ина, -етйна, -овйна: юнак — юначйна, хала — халетйна, луд 'буен'— лудетина, мраз — мразовйна 'мразовито време', драскам—драскотина. -йя: заплес — заплесия, хубост — хубосйя, халдсан (халосник) — ха­ лосия, чудо — чудесия, ужас — ужасия, гиздав — гиздосйя. II. Образуване на съществителни собствени имена § 59. Съществителни собствени лични имена. Българските съще­ ствителни собствени лични имена са извънредно многобройни и разнооб­ разни. Откъм произход те могат да се разпределят в следните групи: 1. С т а р и с л а в я н с к и и м е н а и нови, образувани по ана­ логия на тях. От структурно гледище характерно за този тип е това, че имат сложни основи. Такива са напр.: Борислав, Бранислав, Владимир, Красимир, Любомир, Мирослав, Радивдй, Радомир, Радослав, Светослав, Светомйр, Светозар и др. От тези мъжки имена са образувани и съот­ ветни имена на жени с наставка -а, напр.: Борислава, Красимира, Миро­ слава, Радослава, Радосвета и др. 2. П ъ р в о б ъ л г а р с к и и други имена на български царе и вла­ детели. Някои от тези имена са възобновени през време на Възраждането, а други по-късно. Такива са: Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис, Пресиан, Асен, Калоян, Шишман и др. 3. Г р ъ ц к о - л а т и н с к и и е в р е й с к и и м е н а : Авксентий (гр.) 'който се увеличава', Агапий, Агапия (гр.) 'любов', Адам (евр.) 'човек', Александър (гр.), Алйпий (гр.), Ана (евр.), Анастас (гр.) 'който възкръсва', Ангел (гр.) 'вестител', Андрей (гр.), Апостол (гр.) 'пратеник', Аргйр (гр.) 'сребро', Арсений (гр.), Атанас (гр.) 'без­ смъртен', Варвара (гр.) 'чужденка', Васил (гр.), Викентий (лат.) 'по­ бедител', Виктор (лат.) 'победител', Евгения (гр.) 'благородна', Евддкия (гр.), Виктория (лат.) 'победа', Гаврил (евр.), Георги (гр.), Евангел (гр.), Евтимий (гр.), Елисавета (гр.), Кирил (гр.), Лазар (евр.), Магдалина (евр.), Емануил (евр.), Мария (евр.), Методий (гр.), Нестор (гр.), Павел (гр.-лат.), Сава (гр. от евр.), Самуил (евр.), Софроний (гр.), Спиридон (гр.), Ставри (гр.) 'Кръстьо', Стефан (гр.) 'венчан', Стрити (гр.) 'воин', Тома (евр.), Филип (гр.) 'който обича коне', Харалампий (гр.) и др. 4. И м е н а , п о л у ч е н и ч р е з п р е н о с н а употреба на съществителни нарицателни и на прилагателни. Такива са напр.: 69

гълъб — Гълъб, детелина — Детелина, Детелин, иглика — Иглика, кап­ ка — Капка, латйна — Латйна, лилия — Лилия, надежда — Надежда, победа — Победа (може би калка от лат. Виктория), правда — Правда, радост — Радост, роза — Роза, ружа — Ружа, свобода — Свобода, со­ кол — Сокол, теменуга — Теменуга, трендафил — Трендафил, бистра — Бистра, светла —• Светла (може да е калка и от лат. Клара), велик — Велик, стб. р д ь 'радостен' — Рад и др. 5. И м е н а , п о л у ч е н и ч р е з к а л к п р а н е и л и ч р е з п р е в о д на чужди имена. Такива са: Благовест — гр. Евангел, Богдан— гр. Теоддсий, Божидар — гр. Теодор, Благородна — гр. Евгения, Камен — гр. Петър, Кръстьо — гр. Ставри, Сребро —• гр. Аргйр, Светла — лат. Клара и др. 6. И м е н а , о б р а з у в а н и о т к о р е н и и о с н о в и н а с ъ щ е с т в и т е л н и , п р и л а г а т е л н и , ч и с л и т е л и и и гла­ г о л и посредством наставки. По-важни от тези наставки са следните: а) 3 а и м е н а

на

мъже

-ан, -кн. Наставката е широко застъпена при образуването на бъл­ гарските съществителни собствени лични имена, напр.: о т о с н о в и н а с ъ щ е с т в и т е л н и н а р и ц а т е л н и : бог — Божан (от *Бог]ан), вълк — Вълкан, Вълчан (от *Вълк]'ан); гора — Горан, грозде — Гроздан, злато — Златин, цвете — Цветан; о т о с н о в и н а п р и ­ л а г а т е л н и имена: голям — Големан, драг — Драган, мил — Милан, хуб(ав) — Хубан; о т о с н о в а н а ч п с л и т е л н о : пръв — Първан; о т о с н о в и н а г л а г о л и: дея, дейш (стб. д-ьЮкТ^д-бкк 'правя, вър­ ша, действувам')1—Деян, запра — Запрян, радвам се (стб. Й&ДОВЬТН СА) — Радован, стоя — Стоян, трая — Траян и др. ! ~дин. Наставката се среща в имена като Стоядин, Миладин, Вълкадйн, Варадйн, Челедйн, Мавродйн и др. -ен. С тази наставка са образувани имена като Виден, Любен, Милен, Младен, Свилен, Стамен, Върбен, Хубен, Славен, Грозден, Найден, Миелен, Добрен, Искрен, Росен и др. -йл. Наставката -ил се среща в имена като следните: Божил, Борил, Братйл, Горчйл, Добрил, Драгойл, Златил, Момчил, Радоил, Станил, Стоил, Стратйл, Страхил, Иванйл, Цветйл и др. -«и. Наставката -йн е твърде продуктивна. С нея са образувани го­ лям брой съществителни собствени лични имена за мъже, напр.: Богатйн, Бойкйн, Божйн, Брезйн, Ваклйн, Велин, Веселин, Големйн, Гълъбйн, Гергин, Добрин, Дойчин, Захарин, Малйн (от мал-ък), Орлйн, Снежйн, Русалйн, Павлин, Светлйн, Сребрйн и др. -ко. С тази наставка са образувани голям брой съществителни соб­ ствени лични мъжки имена, които имат оттенък на умалителност и ласкателност, напр.: Бджко, Братко, Велко, Еленко, Живко, Здравко, Злат­ ко, Милко, Петко, Стойко, Средко, Трайко, Славко, Йвко, Йовко, Радко, Недко, Твърдко, Грудко, Жеко, Дако, Цеко, Дйко, Лико, Ганко, Данко, Везенко, Миленко, Спасенко, Мйнко, Йонко и др. 1 Вж. напр. у П. П. Славейков: Деян ще да деи каквото всички хора (Кървава песен, Песен първа).

70

-ой. С наставката -ой са образувани съществителни собствени имена като следните: Благой, Братдй, Драгдй, Негдй, Доброй, Лепдй, Милдй, Вогой, Радой, Стандй и др. -Ъги, -уш: Драгдш, Раддш, Милош, Лалош, Братдш, Мйтош; Драгуш, Нсгуш, Байкуш, Ангелуш, Гануш, Кануш, Тануш, Петруш, Радуш, Мануш и др. б) 3 а и м е н а

на

жени

Съществителни собствени лични имена за жени се образуват обикно­ вено от съответни мъжки имена, от нарицателни имена и от прилагателни със следните наставки: -а. Наставката се прибавя направо към основи на съществителни нарицателни имена, към основи на прилагателни или към съответни мъж­ ки имена, напр.: злато — Злата, цвете — Цвета, Сребра, Бисера, До­ бра; Горан — Горана, Гроздан — Гроздана, Драган — Драгана, Милан — Милана, Милен — Милена, Младен — Младена, Вълкан — Вълкана, Деян — Деяна, Запрян — Запряна, Цветан — Цветана, Живко — Жив­ ка; Здравко — Здравка и др. -йца. С наставката -ща са образувани значителен брой съществи­ телни собствени лични женски имена, които имат оттенък на умалителност, ласкателност и гальовност, напр.: Антйца, Анйца, Гергица, Георгица, Гургулица, Деница, Димитрица, Добрйца, Еленйца, Звездица, Зе­ ница, Зорница, Калйца, Любйца, Милйца, Радйца, Ралица, Росица, Сълзйца, Тодорйца и др. § 60. Умалително-гальовни лични имена. Съществителни собствени лични имена, които имат умалително, гальовно и ласкателно значение, се образуват със следните по-важни наставки: -чо. С тази наставка се образуват умалително-гальовни мъжки имена от мъжки имена, завършващи на съгласен звук, напр.: Андрей — Андрейчо, Боян — Боянчо, Васил — Васйлчо, Драган — Драганчо, Драгдй — Драгойчо, Захарин — Захарйнчо, Иван — Иванчо, Младен — Младенчо, Стоян — Стоянчо и пр. Когато тези имена служат за назоваване на въз­ растни лица, имат само интимно-емоционален оттенък. Въпреки че на­ ставката завършва на -о, имената са от мъжки род. -ко (от стб. -ько). И с тази наставка се образуват умалително-гальов­ ни мъжки имена, като се прибавя към съответни неумалителни мъжки имена, завършващи на съгласен звук, напр.: Давид — Давидко, Желяз — Желязко, Иван — Иванко, Калин — Калйнко, Марин — Марйнко, Ра­ дой — Раддйко, Стамен — Стаменко, Стан — Станко, Велик — Велич­ ко (от *Великько) и др. -ка (от стб. -ькх).С наставката -ка се образуват умалително-гальовни •Лични женски имена от съответни лични женски неумалителни имена, които завършват на -с или -л, напр.: Ана — Анка, Бона — Бднка, Вела — Велка, Велика — Величка (от *Великька), Гана — Ганка, Горана — Горанка, Деница — Денйчка, Елена — Еленка, Калина — Калинка, ЛатиНа — Латйнка, Милена, — Миленка, Николина — Николйнка, Павлина— Лавл.йнка, Пена — Пенка, Рада — Радка, Слава — Славка, Тодора — Тодорка, Цветана — Цветанка и пр. 71

-йчка. Тази наставка е получена от -ик(а)-\--ка или от -иц(а)+-ка, но в някои имена се схваща като независима от тях, напр.: Анйчка, Ганичка, Георгйчка, Димитрйчка, Еленйчка, Зорнйчка, Иванйчка, Калинка* Марйчка, Николйчка, Радйчка, Тодорйчка и др. § 61. Съкратени умалително-гальовни лични имена. Многосричните съществителни собствени лични имена твърде често се съкращават по различни начини до една сричка. Към тази сричка се прибавя наставка -о, -ьо, -йо или друга отворена сричка, образувана от съгласен звук+-о,. -е или -и, като съгласният звук може да бъде твърд или мек. По такъв начин се получават характерни за отделните краища в България суфиксални срички. Най-често срещани от тях са следните: а) З а и м е н а

на

мъже

-о, -ьо, -йо: Ангел — Анг-о, Йордан — Дан-о, Даньо; Драган —Драг-о, Иван — Вано, Ваньо; Веселин — Весо, Върбан — Бано, Никола — Кольо, Коло; Методий •— Мето, Павел — Пальо и др. -е: Борис — Бдр-е, Димитър — Мйте, Петър — Пете, Павел — Па­ ле, Никола — Кдле и др. -го: Гаврил — Га-го, Ангел — Аго, Георги — Гдго, Григор — Гиго; Герго, Йдрго, Гуго и др. -до: Никола — Кд-до, Дддо (от Добри или Анддн), Гддо (от Георги); Йдндо, Вандо (от Иван), Сандо, Гендо, Жендо, Чендо и др. -ко: Захари — Зар-ко, За-ко; Никола — Нй-ко, Марин — Мйко, Ла­ зар — Лако, Цветко,— Цеко, Тодор — Тдко, Костадин — Дйко, Петър — , Пеко, Алекси, Александър—Леко; Дймко, Тймко, Банко, Ганко и пр. -ло: Йован (Иван) — Йо-ло, Петър — Пело, Димитър — Дйло, Ла­ зар — Лало, Цоло, Въло, Лйло и др. -но: Никола — Ко-но, Ни-но; Нано, Тано, Мано, Цано, Кдйно, Прдйно, Дойно, Пано и др. -то, -тьо: Йсеан (Иван) — Йд-то, Никола — Нито, Димитър — Мито, Мйтьо, Петър — Петьо, Георги — Гдто, Стоян — Тото, Мгнат — Гато, Иван — Вато; Нето, Мато, Лато и др. -цо, -це: Георги — Гд-цо, Гоце; Христо — Йцо, Спас — Пацо, Иван— Вацо, Петър — Пецо, Игнат — Гацо, Константин (нар. Костадин) — Коце; Йоцо, Нацо, Дацо, Цецо, Фйцо и др. -чо: Михаил — Мйчо, Никола — Нйчо, Матей — Мачо, Петър — Печо, Янаки — Пачо, Стоян — Стой-чо, Костадин — Кдчо и др. -шо: Петър — Пешо, Михаил — Мишо, Тодор — Тошо, Георги — Гсшо, Александър — Сашо; Гешо, Рашо, Пешо, Дйи:о, Лйшо и др. б) 3 а и м е н а на ж е н и -а, -я: Иванка — Ван-а, Ван-я; Елисавета — Вет-а, Екатерина — Ката, Катя; Христина — Тйна, Елена — Лена, Йордана — Дана; Ка­ лина — Каля, Валентина — Валя и др. -ка: Мария — Мйка, Параскева — Пека, Цветана — Цека, Йорда­ на— Дака, Богдана—Бдка, Евддкия и Добра — Дока и др. -ла: Йованка (Иванка) — Йдла, Стояна (?) — Цола, Велика — Лила. (Копривщица, Л. Каравелов, Българе от старо време), Гйла, Дйла. Фй- , ла, Цйла и др. 72

-та: Йованка (Иванка) — Йота, Евддкия — Лота, Стаматка и Ма­ рия — Мата, Наталия — Наша, Стоянка — Тдта и др. -ца: Богдана — Бдца, Евддкия и Добра — Ддца, Йордана — Даца, Параскева — Паца, Елена — Леца, Иванка — Ваца и др. Освен разгледаните съкратени лични мъжки и женски имена, които са народни, има още много други, по-нови образувания, дължащи се предимно на чужди влияния. Особено много са съкратените умалителногальовни съществителни собствени лични имена, образувани със завършък -и и понякога с алитерация на съдържащия се в първата сричка; съгласен звук, напр.: Мария — Мими, Борис — Боби, Димитрина — Дйди, Зюмбюлка — Зйзи, Пена, Пенка — Пеш; Павлина — Поли, Не­ дялка — Нели, Виолета — Вили, Никола — Кдко, Петър — Пепи, Сте­ фана — Фани и пр. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Съществителни собствени лични мъжки имена,, завършващи на неударен гласен звук [-о] с мек предходен съгласен, поради редук­ цията на [о] в [у] се пишат често погрешно накрая с ю вм. с ьо (респ. с йо), напр.: Ботю, Ваню, Желю, Стдю вместо правилно Ботьо, Ваньо, Жельо, Стойо и пр.

§ 62. Прякори и прозвища. Прякорите и прозвищата са особени съ­ ществителни собствени лични имена, които имат предимно експресивноемоционална функция в речта. Употребяват се главно в битово-разговорната реч и в художествени литературни произведения. Образуват се найчесто от съществителни нарицателни и от прилагателни имена чрез пре­ носна употреба или посредством суфикси, напр.: жаба — Жабата, ши­ ло — Шилото, ручйло — Ручйлото, мотовилка — Мотовилката, любопи­ тен — Любопитния, черен — Черния, куц — Куция, дълга — Дългата; казак — Казака, калмук — Калмука, чобан (тур.) 'овчар' — Чобана и пр.. Характерна формална особеност на този тип имена е тази, че са в и н а г и ч л е н у в а н и (освен когато са обращения). Пълният опреде­ лителен член обаче при мъжките имена в писмена реч почти не се употребява. § 63. Презимена (бащини и фамилни имена). а) 3 а м ъ ж е Презимената за мъже се образуват от лични имена, от имена на се­ лища, професии, занаяти, прозвища и др. със следните наставки: -ов, -ев. С тази наставка се образуват презимена на мъже от съществи­ телни собствени лични имена, от прякори и прозвища, от различни нари­ цателни имена за лица, за растения и др. Наставката придава притежа­ телно значение на образуваните с нея презимена, напр.: Иван — Иван-дв '(син) на Иван', Петър — Петров, Никола — Николов, Казака — Казаков, Близнака (прякор) — Близнаков, поп — Попов, коняр — Коняров, златар (Златаря) — Златаров, овчар (Овчаря) — Овчаров, цветар (Цве­ таря) — Цветаров, сиромах (Сиромаха) — Сиромахов; явор — Яворов, ясен — Ясенов и пр. След меки и смекчени съгласни (включително й) в миналото гласният звук [о] се е прегласял в [е], поради което наставката -ов в такава позиция се явява като -ев, напр.: Ботьо — Ботев, Станьо — Станев, Пеньо — Пенев, Стойо — Стоев (вм. Стойев), Пейо — Пеев, (вм. Пейев), Блажо — Блажев, Койчо — Койчев, Гешо — Гешев; Ковачев, Шивачев, Мишев, Мечев и пр. 73;

-ски. С тази наставка се образуват фамилни имена от бащини имена, от имена на селища, професии, занаяти и др., напр.: Михайлов — Михайлдвски, Добрев — Добревски, Буново — Буновски, Байлово — Байловски, Видима — Видински, Клисура — Клисурски, златар (Златаря) — Зла­ тарски; Биволарски, Бакалски, Чорбаджийски и пр. -ни. С наставката -ин се образуват презимена от съществителни соб­ ствени лични женски имена, напр.: Марййка — Марййкин, Ндна — Нд,нин, Бона — Бднин, Идна — Йднин, Цдна — Цднин, Петканица — Петканчин (вм. Петканичин), Андреица — Андрейчин и пр. б) 3 а ж е н и Българските женски презимена биват б а щ и н и (по баща) и м ъ ж о в и (по мъж). Образуват се от мъжките презимена с наставката -а, напр.: Иван-—Иванов — Иванова 'съпруга или дъщеря на Иванов', Пе­ тров — Петрова, Пенчев -— Пенчева, Златарски — Златарска, Пеишн —• Лешина и пр. З а б е л е ж к а . Сега в България е прието за омъжени жени в официални до­ кументи да се вписва след личното име презимето по баща, а подир това презимето или фамилното име по мъж. Когато лицето е запазило и презимето си по баща, то се поставя пред презимето по мъж, като между двете се пише съединителна чертица, напр.: Фани Попова-Мутафова.

У д а р е н и е . При презимената ударението се запазва по начало на същото място, на което е в думата, от кокто е произведено презимето. Премества се върху наставката -ов (-ев) само в Димитров (но се допу­ ска и Димитров), Иванов, Петров, Попов, Петков и някои други. При презимената, образувани с наставка -ски, също така в редки случаи пре­ минава върху гласния звук пред наставката, напр.: Ганчов — Ганчдвски, Панчев — Панчевски, Демирев — Демиревски, Михайлов — Михайловски, Раково — Раковски, Добрев — Добревски и др. Същото се отнася и за женските презимена, напр.: Ганчовска, Панчевска, Добревска; Иванова, Димитрова, Попова и др. § 64. Съществителни собствени селищни имена. Едни от съществи­ телните собствени имена на населени места са получени чрез преносна употреба на съществителни нарицателни имена, членувани или нечленувани. Други са образувани от съществителни собствени лични имена, от презимена, съществителни нарицателни имена и прилагателни имена чрез наставки. а) Съществителни собствени имена на населени места, получени ч р е з п р е н о с н а у п о т р е б а н а съществителни нарицателни имена, през­ имена и лични имена. Такива са например следните селищни имена: Бара, Ведрина, Войници, Гарван, Градина, Дъбрава, Извор, Кладенци, Кулата, Ливада, Опълченец, Остров, Труд, Бенковски, Смйрненски и др. б) Селищни имена, образувани п о с р е д с т в о м наставки: -аре: Видраре, Габаре, Козаре, Койнаре, Соколаре и др. -яне, -ане, -еие: Кокаляне, Търняне, Попдвяне, Мирдвяне, Челопечанс, Българене, Нозачене и др. -ец: Дебелец, Каменец, Катунец, Копрйвец, Крушевец, Осенец, Пра­ вец, Реселец и др. -еш: Мдкреш, Врачгш, (Полски) Тръмбеш. -ик, -ник: Каленйк, Кръвенйк, Крупник, Лакатник, Стдлник и др. -ина: Кривина, Пепелина, Раддтина, Енйна и др. 74

щг -ино: Алино, Войвддино, Добрдтино, Кунино, Мдшино и др. -ица: Божйца, Бренйца, Бръшляница, Енйца, Игнатица, Ковачйца, Детница, Лйпница, Моравица и др. -овица, -двница: Брестовйца, Крушовица, Оряховица, Габровница и др. -ище: Манастирище, Оборище, Пороище, Търговище и др. -ово, -ево: Винарово, Гецово, Димово, Драганово, Клйментово, Младеново. Никдлово, Пелово; Щръклево, Драгйжево, Драгоево, Комарево, Пйсарево, Румянцево и др. -овци: Асеновци, Васйловци, Раяновци, Копиловци и др. -ско (от .ьско): Смдлско, Темнйско, Терзийско, Конарско и др. -ци: Бйстренци, Болярци, Бусинци, Говедарци, Камарци, Девенци, Режанци, Стоевци, Стрелци и др. З а б е л е ж к а 1. В наставката -аре -е в същност е старо окончание за мно­ жествено число, напр.: козар — козаре — Козаре, соко.гар — соколаре —Соколаре и пр. З а б е л е ж и а 2. В наставките -овци и -ци -и е окончание за множествено чис­ ло, а съответните наставки за единствено число са -овец (мн.ч. -овци) и -ец (мн.ч. -ци). За изчезването на -е- от наставката -ец в множествено число вж. § 109, 2.

Б. Образуване на сложни съществителни §65. Лексикална единица, образувана от два (рядко повече) пълнозначни елемента, характеризираща се с единство на значението и съотносима в лексикално-граматичната система на българския език със съще­ ствителните имена, е с л о ж н о с ъ щ е с т в и т е л н о . Следователно сложните съществителни са образувани най-малко от два корена на са­ мостойни думи:1 въглерод, орденоносец. Съчетания от три корена в българ­ ския език са редки: хлороводород, агролесомелиоратор, автоелектроприбор, водоканалпроект, профгрупорг, синхрофазотрон, хидроелектроцен­ трала. Те отразяват чуждо влияние в българския език. Основният тип сложни съществителни са двусъставните. Съставките, които образуват сложното съществително, могат да бъ­ дат самостоятелно функциониращи по форма и значение думи в езика — север н изток—-североизток. Свързани, те представляват една нова се­ мантична, функционална и формална цялост: тютюнопроизводител, съдия-изпълнител. В други случаи съставките или една от тях не съществу­ ват като самостоятелни единици на лексикалната система и са корени или основи като елементи само на сложното образувание: гроздобер, медосбор, водопад, земетресение. Сложните съществителни биват собствени (Велислав, Владимир, Кра­ симира, Лудогорие, Димитровград) и нарицателни (знаменосец, високо­ говорител, кандидат-студент). § 66. Редът, по който се свързват елементите, съставящи сложното съществително, се определя от отношението им в сложната дума, от зна­ чението им за нейното оформяне, от тяхната лексикална съчетаемост и от граматическата им структура. Отношението между частите на сложното съществително може да бъ­ де с ъ ч и н и т е л н о, когато основите им са съединително свързани, В зависимост от даденото определение не могат да се тълкуват като сложни зществителни думи, образувани от предлог (или други служебни думи) и съществи'лно като предградие, прадядо, междуречие.

75

т. е. синтактично равноправни. Те означават единно понятие, назовано от основите на две съществителни или съдържащо признаците на обо­ значаваните от двете основи понятия: железобетон, кандидат-студент, вагон-ресторант. Отношението може да бъде и п о д ч и н и т е л н о . Тогава двете съ­ ставки са синтактично неравноправни и се свързват като определяемо и определящо, т. е. с ясно изразени синтактични отношения между съ­ ставките, които назовават едно понятие. Една от съставките е главен елемент в съчетанието, който носи основното значение на сложната дума. Другата съставка е нейно пояснение, конкретизираща я част: самолето­ носач, зърнодоставки, овцеферма. Основна, опорна част в сложното съществително най-често е вторият елемент. В мнозинството от случаите той има глаголен или именен про­ изход: земемер, розопроизводител, червеноармеец. В голяма част от слож­ ните думи именната част е произведена също от глаголна основа: домо­ управител, коневьдец, лесонасаждение. В зависимост от семантико-морфологичните особености на опорната дума се оформя и семантико-морфологичната характеристика на сложното съществително: високодобивник, опорна дума д о б и в н и к, съществително за лице от мъжки род; слож­ ната дума е също съществително за лице от мъжки род; гроздороначка —• съществително за оръдие на производство от женски род; народовластие — отвлечено съществително от среден род. Поясняващият, конкретизиращият елемент (съществително или при­ лагателно име, наречие) обикновено стои на първо място: водоизточник, въздухоплаване, животновъдство, добродетел, бързоходец. Неговите формално-граматични особености не влияят върху морфологичната характе­ ристика на сложното съществително. Наличието му се отразява върху семантиката на сложната дума. Опорната, основната част изразява някаква най-обща илн родова категория, а поясняващата част я конкре­ тизира видово или й дава някакви качествени характеристики (най-общо модални). Изключение от разгледания и най-типичен за съвременния българ­ ски език ред на съставките правят сложни съществителни, съдържащи като опорен, основен елемент повелителна глаголна форма, която се по­ ставя на първо място, а поясняващата я част — на второ място: Бори­ мечка, развейпрах, кърпикожух, Страшимир. § 67. При неравноправна синтактико-смислова връзка (подчинителна) съставките, които образуват сложно съществително, имат точно опре­ делено място. Тъй като семантиката на сложните съществителни се извежда от синтактико-смисловите отношения между съставящите ги части, въз ос­ нова на което се делят на съществителни с равноправни смислови отно­ шения между съставните елементи и с неравноправни (подчинителни) смислови отношения между тях, от значение е точното определяне на подчинителните отношения. Между опорната, основната част и подчине­ ния елемент се установяват следните семантико-синтактични зависимости з оформеното вече сложно съществително: а) п о д л о ж н а — първият член в сложното съчетание по функдия съответствува фактически на подлог: водопад, листопад; 76

б) д о п ъ л н и т е л н а — първата (подчинената) съставка в слож­ ното съчетание по функция съответствува на пряко допълнение — кръ­ водарител, памукопроизводител, пътеуказател, рудокопач, хлебопекар, орденоносец. Сложни съществителни с посоченото отношение между съ­ ставящите ги компоненти са едни от най-многобройните в българ­ ския език; в) а т р и б у т и в н а (определителна) — първата (подчинената) съ­ ставка в сложното съчетание по функция съответствува на определение: водоизточник, тежкотоварник, червеноармегц, първокласник, благород­ ство, висококачественик, високодобивник; г) о б с т о я т е л с т в е н а — първата (подчинената) съставка в сложното съчетание по функция съответствува на обстоятелствено пояс­ нение: бързоходец, ясновидец. Отбелязаните семантико-синтактични отношения, в които влизат свързващите се в сложно съществително части и които в посочените при­ мери изпъкват достатъчно определено, не са така ясно изразени в други структурни типове сложни съществителни: бормашина, газгенератор, ден­ губа, майстор-копач, съдия-изпълнител. При тях взаимоотношенията са други и ще бъдат разгледани при съответните групи сложни същест­ вителни. Забележка. При подчинителна смислова връзка между съставките на сложното съществително мястото на всяка съставка е точно определено. Това е един от белезите, различаващи сложните съществителни като лексикална цялост от вероят­ ните им изходни синонимични синтактични съчетания, които чрез срастване са про­ извели сложната дума: произвеждам тютюн —• производител на тютюн — тютюно­ производител.

За разлика от словоредната свобода на смислово равностойните син­ тактични словосъчетания (произвеждам тютюн и тютюн произвеждам, ходя бързо и бързо ходя) съставките на сложното съществително имат установен ред на следване, при който основната по значение съставка се стреми в по-голяма част от случаите да заеме крайно положение и затова обикновено стои на второ място: тютюнопроизводител, бързохо­ дец, благоразумие. § 68. Като първи (уточняващи, конкретизиращи) съставки в слож­ ното съществително се използуват различни категории думи: с ъ щ е ­ с т в и т е л н и — войнолюбец, пьлководец, тютюнопроизводство; п р и ­ л а г а т е л н и — водносиловец, черноморец; ч и с л и т е л н и — второкурсник, петилетка, петобой, десетгодишнина. Особено чести като първи съставки са елементите взаимо-, полу-, само-: взаимопомощ, полувреме, полуфабрикат, полуден, самоконтрол, самохвалство, самообслужване, самообразование. § 69. Към разгледания тип се отнасят многобройни сложни съще­ ствителни, оформящи много продуктивна група в научно-техническата терминология, представена от два основни вида: а) С първа част, представляваща съкратена форма на съществителни или прилагателни от интернационалната лексика — авио, авто-, агро-, астро-, био-, вибро-, електро-, мото-, психо-, радио-, стерео-, термо-, теле-, турбо-, физио-, фото- и др.: авиомоделизъм, авиотранспорт, авио­ бомба, автомобил, автотранспорт, автостоп, автопилот, агролесомелиорация, агротехника, биохимия, астроботаника, вибробетон, електротех­ ник, електроснабдяване, електроенергия, електроинженер, мотокрос, мо77

тоспорт, психоанализа, радиотерапия, стереофония, термеизолатор, телезрител, турбореактив, физиотерапия, фотоснимка, фотокопие, фотомонтаж. б) С първа част, представляваща съчетана съставка от интернацио­ налната лексика — аеро-, гео-, зоо-, нео-: аеронавтика, аеролиния, аеро­ динамика, геофизика, геометрия, геомагнетизъм, зоотехник, неокантианство, неохегелианство, неореализъм. Тук трябва да се включат и началните елементи на сложни съще­ ствителни в метрическите и мерните системи кило-, санти-, мили- и др.: килохерц, дециграм, сантиметър. § 70. Аналогично на отбелязаното в § 69 явление се забелязва по отношение на основната съставка в сложното съществително, предста­ вляваща съчетана съставка предимно с интернационален характер, коя­ то не се използува като самостоятелна лексикална единица. Типът е про­ дуктивен особено в научко-техническата терминология. Най-често сре­ щани съчетани основни съставки са: з а л и ц а — -граф, -лог, -нает, -ман, -фил, -фоб: лексикограф, биограф, диалектолог, кардиолог, ревматолог, библиоман, космонавт, русофил, българофил, библиофил, клаустрофоб; з а о р ъ д и я и п р е д м е т и — -граф, -бус, -план, -кар, -скоп и др.: автобус, микробус, сеизмограф, фонограф, ракетоплан, хидроплан, електрокар, мотокар, микроскоп, телескоп; и з м е р в а т е л н и у р е д и и еди н и ц и волт: електронеолт; н а з в а н и я н а з а п и с и л и с б и р к а — -грама, -тека: фонограма, дискотека; н а з в а н и я на я в л е н и я лиза, -гамия: електролиза, полигамия. Значителна част от посочените сложни съществителни служат к,ато основи на производни сложни съществителни с абстрактен характер, оформени най-често със суфиксите -ия, -ство, -ика: лексикография, диа­ лектология, космонавтика, русофилство, българофобство. Суфиксно офор­ мените основни съставки образуват също група на постоянни съставки в сложни образувания: -графия, -логия, -мания, -филия, -филство, -фо­ бия, -фобство, -скопил, -навтика. § 71. Явлението с ъ ч е т а в а н е н а с ъ с т а в к и (т. е. такива, които нямат самостоятелна лексикална употреба в езика) е представено, макар и в по-ограничен размер, и по отношение на българския материал или на възприет и адаптиран в български материал от други славянски езици, обикновено руски. Като често срещани съчетани основни състав­ ки могат да се посочат: -вед, -вод, -въд, -мер, -носец, -пие, -провод, -ход: езиковед, краевед, звеновод, хоровод, овцевъд, свиневъд, електромер, водо­ мер, орденоносец, краснопис, летопис, водопровод, газопровод, електропро­ вод, самоход, всъдеход. Известна част от посочените сложни образувания служат като про­ изводна основа на суфиксални сложни съществителни: краеведство, звеноводство, овцевъдство, свиневъдство. Производните сложни съществи­ телни обаче не оформят група с постоянни основни съставки (напр. -ведство и -водство), както бе отбелязано при сложните съществителни в § 70. Това показва, че типът е още неоформен, спорадичен. § 72. Появата на постоянни съчетани съставки като основна част на сложното съществително (независимо от това, дали тя принадлежи към интернационалния пласт лексика, или е домашна, а понякога по­ влияна и от сродни езици) в значителен брой случаи показва, че се е съз78

дал траен, обичаен, продуктивен словообразователен модел, представел компактно в лексикалната система. Това дава възможност тези сложни съществителни да се характеризират и откъм степен на осъзнаването им като нормална, наготово възпроизвеждана форма в лексикалната систе­ ма, т. е. за о б р а з у в а н и я п о а н а л о г и я — създава се следо­ вателно автоматичен, механизиран словообразователен модел. А това озна­ чава, че ако по принцип композирането на сложни думи се извежда от синтактични съчетания, т. е. от синтаксиса, от това още не следва, че в основата на всяко налично в езика сложно съществително лежи опреде­ лено словосъчетание. Голяма част от сложните съществителни са въз­ никнали по аналогия. § 73. Към постоянно съчетаните съставки трябва да се отнесат и случаи на компактно композиционно словообразуване с първи съставки,, изградени от домашен материал, т. е. чийто характер издава активни про­ цеси в системата на българската лексика. В случая се отнася за деривационен процес, при който в по-голямата част от сложни прилагателни с определени суфикси се образуват сложни съществителни (за тях вж. §86). Като най-чести първи съставки могат да се посочат благо-, богоеодо-, дву-, добро-, едино-, зло-, кръво-, мало-, много-, полу-, проекто(доетатъчно вече асимилирана в езика ни, тъй като активно участвува в домашно словообразуване), просто-, разно-, ръко-, само-, славо-: благо­ дарност, благоденствие, благодеяние, благополучие, благоразумие, благо­ родник, благосклонност, благословия, благосъстояние, благотворителност, благоустройство, благоухание, благочестие; богомолец, богохулник, бого­ хулство, Богоявление, богоугодник; водовъртеж, вододел, водопад, водопой,во доскок, водорасли; двубой, двуколка, двуличие, двумислие; добродетел, добро­ душие, доброжелателство, доброжелателност; единодействие, единодушие единомислие, единофронтовец; злодей, злодейство, злополучие, злорадство, злосторник, злоупотреба, злоупотребление; кръвоизлив, кръвопиец, кръво­ пролитие, кръвопролитност; малоазиец, малодушие, малодушник, малокръвие; многолетие, многообразие, многоцветие; полуботуши, полугражданка, полудрямка, полузабрава, полукръг, полукълбо, полумесец, полу­ мрак, полунощ, полуостров, полуселянка, полусенки, полуцилиндър, полушубка; проектодоговор, проектозакон, проектодиректива, проектопрогра­ ма, проектоустав, проектостатут; простодушие, простолюдие; разно­ видност, разногласие, разнодействие, разномислие, разнообразие; ръково­ дене, ръководство, ръкомахане, ръкопис, ръкопляскане, ръкостискане, ръ­ коделие; самовластие, самодоволство, саможертва, самоизмама, самоинициатива, самолет, самоличност, самолюбие, самонадеяност, самооблада­ ние, самообреченост, самоотбрана, саморазправа, самостоятелност, само­ убийство, самоувереност, самоуправление, самообслужване, самоуспокое­ ние, самохеалство, самочувствие; славолюбие, Славомир, славославие. Приведеният конкретен материал показва, че в тези случаи се касае за активни словообразователни процеси, протичали в различни периоди от историята на българския език от най-старото му състояние до днес. Този факт предопределя до голяма степен и стилистичния характер на значителна част от посочените сложни съществителни (благодеяние, бла­ гоухание), както и възприемането на някои от тях като архаизми (бого­ хулник, богоугодник). 79

§ 74. В днешния български език създаването на сложни думи, осо­ бено в научно-техническата област, е един от най-продуктивните начини на словообразуване, често зависещо и от индивидуално словотворчество. При класификацията на сложните съществителни може да се излиза от различни принципи. В основата на класификацията може да се положи: а) структурногенетичният тип, т. е. според принципа на съчетаване на съставките; б) синтактико-семантичният тип,т. е. според синтактико-смисловите отношения, в които влизат съставките на сложното съществително. Класификацията на сложните съществителни може да се извърши и въз основа на други критерии, като например: а) чрез извеждане на ня­ кои основни граматико-семантични особености въз основа на тяхното диахронно разглеждане; б) чрез изясняване на важното положение, изразя­ ващо се в определянето на следното обстоятелство: дали дадената група сложни думи са жива, продуктивна категория, възникваща непрекъснато върху основата на създаващи се в езика нормални синтактични съчета­ ния, или образуването на сложни съществителни става върху основата на исторически утвърден модел в езиковата система; в) чрез очертаване на различията и границите между сложни съществителни, които са истин­ ски композита и които са сраснали съчетания (сраствания); г) чрез изяс­ няване ролята и приложението на сложните съществителни в различните стилове на езика, като се посочва и по-голямата пригодност на някои •сложни думи, например в тържествен тип реч или в пейоративен тип реч. Класификацията, която ще бъде използувана тук, ще се опира пре­ димно на структурногенетичния принцип, който в зависимост от пред­ ставения материал ще се съчетава и с останалите от посочените прин­ ципи. Този принцип отговаря най-пълно на синхронното описание, което се прави. § 75. Структурногенетичният принцип на класификация осигурява единство в синхронното описание на сложните съществителни и обхваща цялата лексика — всички случаи сложни съществителни с оглед към характеризиране на изходните съставки според семантика и с оглед към начините на тяхното свързване. В случая става дума за съчетаване в •един принцип на две съществени особености на сложните съществител­ ни — техните формално-структурни признаци и техните семантико-морфологични признаци. Без да се откъсва изцяло от синтактико-семантичните особености на сложните съществителни, въпросът за тяхната класи­ фикация се разрешава по-последователно, като се излиза от формата на образуваното сложно единство—тези особености, които го правят лексикално-морфологична цялост. Затова при характеристиката на слож­ ните съществителни формално-структурният признак има предимство пред семантико-морфологичния, тъй като само с негова помощ може на­ пълно да се определи характерът на съчетанията кандидат-студент и страни—членки като сложни съществителни или като по-устойчиви, но нормални синтактични съчетания. § 76. Основен формален белег на сложните съществителни е начи­ нът, по който съставящите ги компоненти се свързват в едно сложно цяло — дали това се осъществява с помощта на свързващ елемент, или без неговото посредничество. Въз основа на тази особеност сложните съществителни се делят на три основни групи: I. Сложни съществителни със съединителна гласна (инфикс). 80

II. Сложни съществителни с неистинска съединителна гласна (ннфиксоид). III. Сложни съществителни без съединителна гласна (от аглутинативен тип). Формално-структурната характеристика на сложните съществителни отбелязва и наличието или отсъствието на суфикс при оформената вече сложна дума. С оглед към тази особеност на сложните съществителни като втори класификационен критерий (или формално-структурен подкритерий) се възприема: 1. Суфиксни сложни съществителни. 2. Безсуфиксни сложни съществителни. За следващ делитбен белег като трети йерархичен класификационен критерий се взема характерът на свързващите се в едно структурно цяло елементи, като вътрешен класификационен белег от типа съществително + глаголна основа + суфикс съществително + глаголна ос?юва (дума) като суфяксните съществителни се подреждат в зависимост от образу­ ваните с помощта на суфиксите сложни съществителни за лица, пред­ мети, вещества, отвлечени понятия и т.и. I. Сложни съществителни със съединителна гласна § 77. Сложни съществителни, чиито съставки са свързани със съеди­ нителна гласна, проявяват пълна морфологична споеност и най-плътно се доближават до същността на лексикалната единица. Затова те образу­ ват една от най-многобройните групи в съвременния български книжо­ вен език. Като съединителна се използуват: г л а с н а т а о (тя се появява при мнозинството от случаите и засега е типичната съединителна глас­ на) — злободнгвка, коравосърдечие, петролопровод, петостишие, спиртомер; г л а с н а т а е (появява се значително по-рядко и е нетипична за съвременния книжовен език; значителна част от сложните съществи­ телни, съдържащи съединителната гласна е, се схващат като остарели, тъй като отразяват особености на съчетаващите се думи, характерни за отминало състояние на езика ни, като например краесловна мекост или позиция след съгласните ж, ш, ц, ч — вишегласие, лицемерие, овчедушие, пътепис, земеделец, коневъдство, пешеходец). Мнозинството от случаите, при които привидно има съединителна гласна е, спадат към сложните съществителни с неистинска съединителна гласна, като времетраене, здра­ веопазване, чиито първи съставки са думи, съдържащи гласна е в осно­ вата си (вж. и §95). За такъв нзвод дават право данните от сравнително по-нови образувания, предимно със суфикс -не (вж. §95). § 73. Другояче стои въпросът с възприемането на и като съедини­ телна гласна. В редица български граматики тя се схваща като съедини­ телна. В други се подчертава, че съединителна гласна и се явява само когато първата съставка в сложното съществително е глагол в повели­ телна форма, т. е. гласна и не е възприета и там специално като съедини­ телна, а е поела и вторична функция — като свързващ елемент в слож­ ното съчетание: хвалипръцко, цъфтитрън, бутниколиба.

Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

81

§ 79. По аналогичен начин се използуват и други гласни като съе­ динителни — ай у — макар да принадлежат към основата на първата съставка: контраатака, контраадмирал, полумярка. (При някои сложни съществителни в същото положение се намира и гласна о, както това от­ белязахме и за гласна е ~— § 77.) В такива композита 'тя е част от осно­ вата на първата съставка —местоположение, млеконадой. Подобни слож­ ни съществителни стоят в известен смисъл на границата между сложни съществителни със съединителна гласна и сложни съществителни с не­ посредствено съчетани основи (от аглутинативен тип), като денгуба, т.е. по-скоро са сраствания, а не композита. Отбелязването на композицион­ ното словообразуване, осъществявано с помощта на истинска съедини­ телна гласна и с помощта на елемент от първата основа на съчетаващите се в сложна дума лексикални единици, има значение най-вече за точ­ ността на описанието. Поемането на вторичната свързваща функция на­ пълно съвпада с функцията на истинската съединителна гласна при офор­ мяне на лексикално-морфологичната цялост и се отразява върху акцентните особености на сложните съществителни (вж. § 101, а, в). Сложни съществителни, оформени с двата вида съединителни гласни, представляват тясно лексика лно-морфологично и акцентно единство. То се отразява еднакво върху появата на определени фонетични промени в частта, която в сложното цяло е неакцентувана или е загубила основ­ ното си ударение, превърнало се е в допълнително, вторично. Най-често явление, зависещо от акцентните движения и премени, е замяната на я с е за случаи, съдържащи променливо я: железобетдн (от желязо и бетон), млекоддбив, млекомер, млекопитаещо, местоположение, местопребиваване, местопроизшествие и др. Във връзка с това при сложните съществителни с истинска и с не­ истинска съединителна гласна не може да се търси отчетлива структурна диференциация. § 80. Ролята на съединителната гласна е основна при определя­ нето на едно съчетание като сложно съществително. Наличието на съе­ динителна гласна при съчетаване на съставките неутрализира гра­ матическата характеристика на съставката, която я предхожда, т.е. на първата съставка в сложното цяло — тя остава неизменяема по форма, като функциите на граматически променлив елемент се поемат от вто­ рата, основната част на сложното съществително: железобетон, железобетонът; кулокран, кулокранът, кулокранове; земемер, земемерът, земемери. § 81. Сложни съществителни със съединителни гласни се образуват от различни части на речта — съществителни, прилагателни, наречия, числителни, местоимения, глаголи (цели думи или основи), отглаголни съществителни и рядко от нелични глаголни форми (причастия). Те би­ ват суфиксни и безсуфиксни. /. Суфиксни сложни съществителни § 82. Суфиксните сложни съществителни се характеризират с това* че или цялото съчетание се оформя с определен суфикс, или втората (ос­ новната) от съчетаващите се съставки се комбинира, вече оформена, със суфикс. Изтъкването на тази особеност е от значение при определяне 82

характера на участвуващите съставки в сложната дума. В едни случаи при комбинирането на различни съставки в сложно съществително се използуват готови, оформени лексикални единици (самолет-о-носач), а в други — една от съставките не функционира като самостоятелна лекси­ кална единица в езика и се включва само като съставка на сложно образувание. Така съчетанието, вече оформено, съставено, получава суфик(зем-е-дел-еи). Поради това при тях членението на състав­ с ен елемент ни компоненти не е така ясно и прозрачно, както при сложните съще­ ствителни от първия тип. За сметка на това пък вторият тип сложни съществителни представляват по-силна лексикално-морфологична спойка. В сегашния етап от развитието на българския книжовен език суфиксните сложни съществителни са най-компактно представената група сложни съществителни. Наличието на съединителна гласна прави сложната дума много потясно, органически свързано единство поради улеснената от нея интонационна цялост на сложното съчетание, обединено фактически от едно ударение. Наличието на съединителна гласна унищожава в мнозинството от случаите двата акцентни центъра на сложното съчетание, каквито съ­ ществуват при сложни съществителни, оформени със съединителна чер­ тица (дефис) и без съединителна гласна, семантично равни на оформе­ ните със съединителна гласна (кула-кран и кулокран). При суфиксните сложни съществителни се наблюдават различни комбинации на структурни елементи. § 83. Съществително -{- глагол (глаголен корен, който личи пре­ димно в готово използуваната съставка •— съществително) -\- суфикс. В тази група се наблюдават следните семантични разновидности: а) З а л и ц а . Това са сложни съществителни, назоваващи лица според вида на извършваната от тях дейност, означена от глаголния елемент, който е втора, основна съставка в образуванието. Първата част, която е второстепенна, допълнителна, назовава предметно име като обект на въздействие (трайно или кратковременно, професия, склонност и т.н.). Най-често срещани наставки при сложните съществителни за лица са следните: -тел: винопроизводител, гласоподавател, домоуправител, деловодител, естествоизпитател, житопроизводител, звездогадател, зеленчукопроизводител, земевладетел, звероукротител, зърнопроизводител, книговодител, книгоиздател, книгоразносител, корабостроител, корабопритежател, котлостроител, кръводарител, ленопроизводител, машиностроител, нае­ модател, памукопроизводител, пашкулопроизводител, природоизпитател, работодател, рудопроизводител, ръководител, свещенослужител, стоко­ производител, счетоводител, сънотълкувател, сметководител, тютюно­ производител, цвеклопроизводител. В последно време продуктивността на този словообразователен тип се засилва особено в научно-техническата литература. Наставката -тел е удобна за по-широки комбинации. Възможно е разширяването на сложноименното производство с -тел да зависи от книжовния характер както на наставката, така и на сложните думи въобще с оглед към системата на книжовния език. Съживяването на словообразователния тип се свързва ис известно засилване напоследък на руското влияние в българския език. 83

-ач: битоописвач, винтонарезвач, въглекопач, гробокопач, котлочистач, кравегледач, кънкобегач, памукоберач, печаторезач, потосмукач, рудокопач, сметочистач, нафтотърсач, сънотълкувач, яйцесъбирач. Този словообразователен тип е бил и продължава да бъде значително по-непродуктивен от синонимичния му словообразователен тип на -тел. Вероятно условията, които се посочиха по-горе като стимулиращи про­ дуктивността на имената на -тел, да са оказали задържащо влияние. -ец: вестникопродавец, войнолюбец, гръмовержец, животописец, зае­ модавец, звездоброец, каменоделец, коневъдец, користолюбец, кръстоносец, орденоносец, земевладелец, земеделец, меченосец, овцевъдец, огнеходец, огнеборец, оръженосец, отцеубиец, прелюбодеец, просбописец, пълководец, ро­ бовладелец, славолюбец, свещопродавец, тунеядец, чародеец, шегобиец, щитоносец, риболовец, службогонец, родолюбец, псалмопевец, машинописец, вестоносец, песнопоец. Както личи от примерите, словообразователният тип е доста продук­ тивен по отношение на образувания в историята и в днешното състояние на езика ни. -ар (-яр): тук се отнасят единични случаи, като зъболекар, железолеяр, апоманолеяр, чугунолеяр, хлебопекар. -тор: звукоопгратор, агролесомелиоратор. Сложни съществителни с -ъор: бакелитопресьор. Чужди суфикси са съвсем редки. б) З а п р е д м е т и , о р ъ д и я (оръдия за действие или действу­ ващи предмети). Това са сложни съществителни, назоваващи предмети според извършваната с тяхна помощ дейност, означена от глаголния еле­ мент, който е втора, основна съставка в образуването. Първата част (второстепенна, допълнителна) назовава предметно име като обект на въздействие (трайно или временно). В редица случаи подобни съществи­ телни напълно съответствуват на отбелязаните в т. а и без контекст труд­ но се различават едни от други. Най-често срещани наставки при тях са: -тгл: ароматоулозител, вододглитгл, звукозаглушител, зърноуловител, ветропоказател, искрогасител, пътеводител, пътеуказател. -ач (ка): автозареждач, гранатохвъргач, ледоразбивач, небостъргач, самолетоносач, бетонобъркачка, гроздороначка, газочистачка, каменотрошачка, картофобелачка, кукурузороначка, минохвъргачка, памукопредачка, свилоточачка, силажорезачка, снегориначка, сноповръзвачка, тороразпръсквачка, тютюнонизачка, ябълкоберачка, смгтосъбирачка, сметочистачка, цвеклосъбирачка. Типът, особено вариантът за женски род на -ачка, напоследък все повече разширява продуктивните си възможности особено за думи, свър­ зани с материалното производство. Очевидно е различното използуване на суфиксите -тел я-ач(ка) при сложните съществителни за лица и за * предмети: -тел се предпочита за произвеждане на имена за лица, а -ач (ка) — при имена за предмети. -ец: броненосец. -ка: газочистачка, памукосеялка, разсолочистка, редосеялка, ръкохват­ ка, сметхоразписка, ярмомелка. Към тази словообразователна група се отнасят и сложни съществи­ телни, назоваващи предмети, като място, където се локализира или се въздействува на това, което е означено с първата съставка на сложната дума. Най-типични суфикси са: 84

-ница: водолечебница, корабостроителница, свещоливница, странно­ приемница, хлебопекарница. -ня: каменоломня, памукосушилня, плодосушилня, тютюносушилня. -(и)ще: плодохранилище, сиропиталище, старопиталище. в) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я . Това са сложни съществителни, назоваващи най-общо определен вид дейност, явление, конкретизирани по отношение на обекта от първата, допълнителната съставка. Най-чести и широко разпространени суфикси са: -ство: библиоманство, българофилство, българофобство, варопроизводство, градоустройство, животновъдство, законодателство, идолопоклонство, коневъдство, лесовъдство, огнеходство, памукопроизводство, прелюбодейство, растениевъдство, рибовъдство, риболовство, русофилство, ръководство, скотовъдство, службогонство, сметководство, съдопроизвод­ ство, съдоустройство, тютюнопроизводство, филмопроизводство, хлебо­ производство, чародейство, чревоугодничество, чугунолеярство, чевеконенавистничество, книгоиздателство. Единични са случаи като кукловодство. Особено продуктивна група сложни съществителни са тези, които съдържат втора съставка -въдство и -производство; те са по-нови образу­ вания в езика ни: птицевъдство, овцевъдство, свиневъдство, ленопроизводство, стокопроизводство, винопроизводство, житопроизводство, зелен­ чукопроизводство. -ие: богословие, главоболие, мероприятие, мракобесие, плодородие, ръ­ коделие, свободолюбие, свободомислие, славолюбие, трудолюбие, честолю­ бие, човеколюбие (типът съдържа предимно по-стари образувания). Особено продуктивен словообразователен тип, наложил се предимно в научно-техническата лексика и в терминологията, са сложни съществи­ телни, съдържащи втора, основна част отглаголно съществително, което назовава процес, дейност и конкретизираща го обектно първа част. В сложноименни комбинации участвуват както суфиксът -ние, така и су­ фиксът -не, почти еднакво разпространени: -ние: видоизменение, езикознание, естествогнание, жертвоприношение, земевладение, земеописание, земетресение, зъболечение, калолечение, лесонасаждение, литературознание, маишнознание, миросъзерцание, мировъзрение, олицетворение, природознание, раколечение, славянознание, стокообръщение, страхопочитание, стълпотворение, съновидение, стихотворе­ ние, умозрение, умозаключение, умонастроение, хранознание, прелюбодеяние. Извънредно засилената продуктивност на този тип слежни съществи­ телни напоследък не може да се откъсне от въпроса и за засиленото влия­ ние на руски езнк върху българския езнк. Това влияние е улеснено и от факта, че отглаголните съществителни на -ние са естествени и за бъл­ гарския език, тъй като отразяват пренесени чрез руски и черковкославянски език присъщи особености на старобългарския език. -не: волеизявяване, въздухоплаване, влогонабиране, водоснабдяване, водохващане, главозамайване, зъбогниене, книгоиздаване, книгорагнасяне, кораооплаване, корабостроене, кръвонапълване, звукоизвличане, машино­ строене, металолеене, металообработване, ракетостроене, свилоточене, сне гозадържане, храносмилане, плододаване. Наставка -не (типично българска народна наставка за отглаголни съществителни) характеризира също разширяващ се словообразователен Т!1 п. За разлика от наставка -ние обаче тя най-често оформя отглаголно 85

съществително, което в готов вид се съчетава с друга съставка, за да образува сложно съществително. Редки са случаите, когато сложно съществително е образувано от съществително и нелична глаголна форма (причастие), затова тук не се отделят в специална група: млекопитаещо, трудослужещ, военнослужещ, главнокомандуващ. Към отвлечените съществителни се отнасят значителна група чужди сложни думи предимно на -ия. Тук те не се включват в класификацията, тъй като в мнозинството си са възприети наготово, не са активен словообразователен тип в българския език и често без специална подготовка не се възприемат като сложни думи: дефектоскопия, електрификация, палеография, патология, педагогия, пирография, психология, рентгенология, семасиология, социология, рентгенотерапия, стереометрия, стереотипия, типография, топография, теология, терминология, технология, типоло­ гия, физиология, цинкография и др. По същата причина не се привеждат в класификацията и сложните съществителни за лица, съдържащи ана­ логични съставки — психолог, палеограф, социолог. § 84. Съществително + съществително + суфикс. В тази група се наблюдават следните семантични разновидности: а) 3 а л и ц а . Това са сложни съществителни, назоваващи лица според някакъв характерен признак, дейност, състояние, положение, принадлежност, изразени от втората, основната съставка (най-често са­ мостоятелна лексикална единица), конкретизирана от първата, допълни­ телната съставка. И в тези случаи се касае за подчинително (неравноправ­ но) отношение между съчетаващите се основи, поради което семантич­ ната характеристика на сложното съществително е резултат от отноше­ нията между съставките, които го изграждат. Най-често срещани су­ фикси са: -ец: царедворец, югославец. -ик, -ник: галванотехник, градоначалник, металоработник, дърводо­ бивник, клетвопрестъпник, идолопоклонник, народовластник, огнепоклонник, пиротехник, пътешественик, основоположник, петролоработник, престолонаследник, родоотстъпник, резбошлифовчик, тютюнора­ ботник, човеконенавистник, чревоугодник, филмоработник. Напоследък значително се увеличи използуването на съставките -добивник и -работ­ ник като основни в образуването на сложни съществителни. -ия (рядко) — югославянин. б) 3 а п р е д м е т и в н а й - ш и р о к с м и с ъ л . Срещани су­ фикси са: -(н)ик: водоизточник, приходоизточник, товароподеяник, цвсклоподемник. в) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я . Срещани суфикси са: -ие: денонощие, овчедушие, пътешествие. -изьм: авиомоделизъм, корабомоделизъм, монархофашизъм. -ина: вълкоядина, градобитнина. -ия: проектодекларация, проекторезолюция. •ство: аероинженерство, съдопроизводство. Както личи от приведения материал, типовете са слабо пред­ ставени. 86

§ 85. Съществително + прилагателно + суфикс. Това са сложни съ­ ществителни, получени фактически от сложни прилагателни, затова об­ щата семантична характеристика е по-целесъобразна там. Единствена група, която се отделя тук, са сложни съществителни на -ост (представляващи отвлечени съществителни; суфиксът субстантпвира прилагателните и придава отвлечено значение на получените съ­ ществителни): баснословност, боеготовност, боеспособност, влакнодайност дружелюбност, жизнерадост, жизнеспособност, звукопроводност, здраво­ словност, класосъзнателност, коленопреклонност, кредитоспособност, любееобилност, меродавност, миролюбивост, мразоустойчивост, нравоучителносгп, недееспособност, очевидност, трудоспособност, целенасоченост, целе съобразност, целеустременост, яйцевидност. Немалко сложни съществителни от разглеждания тип са получени по образец на вече приведените, т.е. по модел. Сложни съществителни, производни от сложни прилагателни, чиято първа част за разлика от посочените вече е ^прилагателно или понякога наречие, получено от прилагателно, са доста чести. Първата част пояснява качествено (найобщо модално), характеризира втората основна част. Такива са: благоверност, благовидност, голословност, далновидност, добросъвестност, долнокачественост, драгоценност, дълбокомисленост,дълготрайност, жестокосърдечност, живописност, коравосърдечност, кратковременност, краткосрочност, малобройност, малочисленост, миловидност, мъчнодостъпност, неблагодарност, недвусмисленост, недобросъвестност, простодушност, първобитност, разновидност, разноцветност, скорострелност, скъ­ поценност, уравновесеност, целокупност, чистокръвност, чистосърдечност. § 86. Прилагателно + съществително + суфикс. Това са сложни съ­ ществителни, образуващи самостоятелна словообразователна група. Найобщо се назовават лица, предмети или явления по характерен за тях признак, състояние, принадлежност, изразени от втората основна част, допълнително характеризирана и конкретизирана от първата част. Тази група включва сложни съществителни: а) З а л и ц а . Срещат се суфиксите: -тел: лъжеучител. -ец: белогвардеец, белоръчковец, доброволец, водносиловец, единофронтовец, красноармеец, новобранец, отечественофронтовец, речнофлотец, светломразец, средношколец, живописец, старообрядец, сладкодумец, младогвардеец, червеноармеец, червенознаменец, червенокръстец, черногорец, деветосептемвр иец. Типът става все по-продуктивен. -(н)ик: високодобивник, висококачественик, високочестотник, военно­ пленник, военнопрестъпник, верноподаник, великомъченик, пълномощник, тежкотоварник, тежкотонажник. -ар(ка): ръчнопечатар, ръчнопечатарка. -ист (чужда наставка, срещана значително по-рядко в сложноименното производство): далекомерист, неофашист, неохитлерист, противотанкист. -ин: белорусин, великорусин. б) З а п р е д м е т и (твърде ограничена група, което оправдава обе­ диняване на типовете): равнобедреник. в) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я . Срещат се суфиксите: 87

-ство: благоустройство, лсвосектантстео, [общоделство, старообредчество. -ие: благоденствие, благополучие, взаимодействие, великодушие, велико­ лепие, високомерие, единодействие, единомислие, единовластие, единоду­ шие, единоначалие, еднобрачие, жестокосърдечие (остаряло), простодушие, простосърдечие, пълнолетие, пълнолуние, разногласие, разнообразие, рав­ ноправие, сквернословие, скудоумие, сладкодумие, сладострастие, средно­ вековие, остроумие, хладнокръвие. Това е силно разширен словообразователен тип, по който се създават още нови сложни съществителни. -не, -ние: благодарение, благоустрояване, благоговение, благосъстоя­ ние, взаимоотношение, нововъведение, разнообразяване (ЕЖ. § 83, в). Ако отнасяме тези сложни съществителни тук, то е заради характеристиката, която се дава на основната част — отглаголно съществително. § 87. Числително -|- съществително + суфикс. Това са сложни съ­ ществителни, чиято семантична характеристика е подобна на отбеля­ заната за посочените в § 86. Те биват: а) 3 а л и ц а. Срещат се суфиксите: -(н)ик: първокласник, първоразрядник, второгодник (второгодница), десетокласник, осмокласник, стохилядник и др. б) З а п р е д м е т и (сборна група): петолиние, петолъчка, петдесетолевка, първообразен, шестоъгълник, триъгълник, четириъгълник. в) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я (сборнагрупа): хилядогодишнина, чствероевангелие. Посочените словообразователнн типове са слабо продуктивни, за­ това се представят недиференцирани по суфикс. Често образуванията са единични. § 88. Местоимение, наречие + съществително име или глаголна ос­ нова + суфикс. Сложни съществителни, близки по семантика на отбе­ лязаните в § 86 и 87. Те биват: а) 3 а л и ц а (сборна група): вседържател, самодеец (самодейка), пешеходец, бързсходец, себестойчик. Срещат се единични субстантивашш— висшестоящ. б) 3 а п р е д м е т н (сборна група) — общежитие. Крайно непро­ дуктивна група. в) 3 а о т в л е ч е н и п о н я т и я. В тази група се оформят отдел­ ни типове на: -ост: всеотдайност, самобитност, самодейност, саможсртвсност, са­ мостоятелност, самоувереност, себестойност-ство: самодоволство, самоубийство, самоуправство. -ие: вишегласие, своеволие, самовластие, самомнение, самолюбие, про­ тиводействие. -н(и)е: самообладание, самоопределение, самопризнание, самосъзна­ ние, самоуважение, самоуспокоение, самоуправление, самооблагане, само­ обслужване, себеотрицание, противопоставяне. -щина (единични случаи): всезнайковщина. Както вече беше посочено (вж. §69, 73), сложни съществителни от посочените типове образуват с оглед към първата съставка в тях гнезда — думи с еднакви съставки. При това съставки като само- претърпяват процес на с у ф и г и з а ц и я (термин на В. В. Виноградов), т.е. преход на знаменателната съставка в категорията на афиксите, а това означава, 88

че само- губи постепенно функциите си на пълнозначна дума и преминава-: в разреда на суфиксоидите. Разгледаните дотук сложни съществителни бяха класифицирани и тълкувани по групи и по типове въз основа на формално-структурнн и, семантични белези. Извън класификацията същевременно останаха съвсем редки и еди­ нични случаи, при които сложното съществително трудно се поддава на подреждане според определените критерии. Такива са напр. дееприча­ стие, местоимение, суеверие (и синонимичното суеверност), тщеславие.. Че при деепричастие се касае за сложно съществително, съчетано от две основи, се установява от съотнасянето й с друга дума, в която състав­ ката дее- е оформена, самостоятелно функционираща в лексикалната си­ стема дума, отделена от съчетанието — дее-способност. Затова състав­ ката дее- се възприема и се тълкува като първа, уточняваща, конкрети­ зираща съставка. 2. Безсуфиксни сложни съществителни § 89. Характерно за безсуфиксните сложни съществителни е това,. че съчетаването на компонентите става без участието на оформящ словообразователен елемент, затова е налице просто свързване на основи чрез съединителна гласна. Семантиката на сложното съчетание се из­ вежда от отношението, в което влизат помежду си съставките, които се съединяват. При безсуфиксните сложни съществителни се наблюдават значително по-ограничени комбинации на структурни елементи. § 90. Корен на съществително + глаголен корен + нулев суфикс. Характеристиката, засягаща семантиката на тези съществителни, съв­ пада с дадената за суфиксните съществителни (вж. § 83) както за ця­ лата група, така и за отделните подгрупи при наличието на паралелни семантични класове. В тази група се различават сложни съществителни: а) 3 а л и ц а: буквояд, главорез, груповод, дармоед, езиковед, живот­ новъд, законовед, звеновод, зем(л)емер, екскурзовод, изкуствовед, кожодер, кукловод, лесовъд, людоед, литературовед, лицемер, овцевъд, почвовед, птицевъд, растениевъд, стопановед, стомановар, стоковед, чародей. Продуктивността на образувания по модел като езиковед, птицевъд, кукловод е много разширена. б) З а д е й с т в у в а щ и п р е д м е т и , п р е д м е т и и в е щ е ­ с т в а : вододел, водоем, звездолет, водород, въглерод, вълнолом, водосток, гръмоотвод, иконоскоп, мълниеотвод, млекомер, кислород, окомер, оборотомер, пътепис, силомер, спиртомер, резбомер, търнокоп, ръкопис, серо­ водород, хлороводород, ъгломер. в) З а р а с т е н и я и ж и в о т н и : вълкодав, лешояд, листопад, листояд, слънчоглед. Както личи, тук липсват по-нови образувания. г) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я : делфинолов, земетръс, звукопис, иконопис, книгопис, кръгозор, косопас, летопис, летоструй, медосбор,. мироглед, памукобер, светоглед, стенопис, ценоразпис, яйцеснос. § 91. Съществително + съществително + нулев суфикс. Особеното' за тази група е, че се извършва съчетаване на самостоятелно функциони­ ращи в езика лексикални единици. При вторите, основните съставки че89-

•сто се срещат девербативи, съществуващи като оформени и самостоятелни лексикални единици. Групата е конгломеративна и не дава възможност за по-диференцирана класификация. Освен това домашни сложни безсуфиксни съществителни почти не се срещат. В нея влизат сложни съще­ ствителни: а) З а п р е д м е т и , д е й с т в у в а щ и п р е д м е т и ( о р ъ ­ д и я ) , в е щ е с т в а : асфалтобетон, бюджетопроект, въздухопровод, вагонооборот, водопровод, водораздел, газопровод, дърводобив, динамомашина, звукозапис, законопроект, конезавод, конеферма, лесопарк, нефтобаза, нефтопродукт, овцеферма, паропровод, пепелопровод, петролопро­ вод, проектодиректива, проектодоговор, проектозакон, проектопрограма, тръбопровод, хлебозавод, цвеклокомбайн, часослов, небосвод, проектоапел. Тази група сложни съществителни е най-широко представена. Съ­ ществителните са предимно от мъжки род, тъй като основната съставка в тях, която стои на второ място, е от мъжки род. При някои от приведените примери съставните компоненти се съ­ четават при равноправно синтактично положение: асфалтобетон, железобетон, лесопарк, пивоквас. б) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я : бракоразвод, вагоно ремонт, железодобив, книгообмен, медодобив, нефтодобив, нормочас, стокообмен, то.варооборот, трудоден, храноизнос, човекоден. Тук могат да се отнесат и сложните съществителни за географски посоки: северозапад, североизток, югозапад, югоизток. § 92. Друга част на речта + глаголен корен + нулев суфикс (комби­ нирана група поради единичната поява на комбинации с различни мор­ фологични категории като първа съставка: вертолет, бързоток, кръго­ врат, живопис, краснопис, средорек, суховей, тайнопис, топловод, топловоз, топломер, топлоход. От нелични глаголни форми са произведени леторасъл, саморасъл. § 93. Прилагателно + съществително + нулев суфикс. Групата е сла­ бо представена в българския език. Към нея се отнасят лекоатлет, сладо­ лед, суходол, тежкоатлет, далекопровод, топлопровод, чернозем. § 94. Числително или друга част на речта + съществително + ну­ лев суфикс. Групата е също слабо представена. Тя включва образувания като: автогол (авто- е многозначен или синонимичен елемент, означаващ а в т о м о б и л е н , а в т о м а т и ч е с к и , с а м о ) , десетобой, микрокос­ мос, макрокосмос, километър, килоцикъл, килохерц, микроязовир, петобой, първообраз, саможертва, самоотбрана, микроорганизъм, двуокис. Срещат се и единични случаи на сложни съществителни с повече от две съставки: водосамолет, сероводород, хлороводород. II. Сложни съществителни с неистинска съединителна гласна § 95. За сложните съществителни, чиито съставки се съединяват с помощта на неистинска (нетипична) съединителна гласна, беше споменато в § 82, 83. Там бе посочено, че освен съединителните гласни о и е като структурен елемент на лексико-морфологичната споеност на съставките, изграждащи сложната дума, се използуват и гласните и, а, у, принадле­ жащи към основата на първата от съчетаващите се съставки.Твърде мно•90

гобройни са случаите, при които в аналогично положение се оказва глас­ на о, а понякога и е. Следователно тези гласни не могат да се възприе­ мат като истински морфологичен показател за свързване на отделните съставки на сложното съществително, а са допълнително натоварени с тази функция. Наличието на тези гласни в първата основа създава тех­ ническо удобство за непосредствено сливане на основите: контра-атака= контраатака, кърпи-кожух—кърпикожух, зърно-доставка=зърнодоставка, полу-нощ—полунощ. Този вид сложни съществителни представляват своеобразен тип, междинен между сложните съществителни, съчетани със съединителна гласна, и сложните съществителни, съчетани без съединителна гласна (като непосредствено съчетани основи). По този начин допълнителната съединителна гласна става бифункционална, като служи едновременно и за формален завършък на първата основа, и за структурен елемент на новополученото сложно съществително, възприемайки при това изцяло функциите на съединителна гласна. За това говорят някои фонетични промени в сложната дума. Основание да се смята така дават случаите, които показват промяна в произнасянето на първата основа, която про­ мяна се е отразила най-вече в характера на ударението и като резултат — звуковата характеристика на променливо я. Новополучената сложна дума обикновено се обединява от едно главно ударение, което пада по принцип върху втората, основната част. Ударението на първата съ­ ставка се видоизменя, отслабва и се превръща във второстепенно или напълно се отстранява. Неговата промяна личи най-вече в звуковата стойност на променливо я, което в зависимост от ударението се произ­ нася като я или като е. Така например при съчетание на желязо и бе­ тон поради преминаване към едно главно ударение се произнася железобетдн. По същия начин се обясняват и случаи като млекоддбив, место­ положение, местопребиваване, местопроизшествие и др. § 96. Образуването на сложни съществителни с неистинска съеди­ нителна гласна е много живо и широко явление в съвременното компози­ ционно словообразуване. Това явление се характеризира особено ярко със създаването на определени модели, обединяващи многобройни сложни съществителни, при които се използуват определени постоянни елементи като първи съставки на сложната дума и при които променлива е втората съставка. Такива постоянни първи съставки са авто-, аеро-, авио-, био-, зоо-, кино-, радио-, електро-, фото-. Възможностите им за съчетаване с различни основи — глаголни основи или съществителни — са нео­ граничени, като в това отношение най-често използувани са кино- и радио-, напр.: а) 3 а л и ц а: киноработник, кинорежисьор, киноартист, кинодеец, кинодраматург, кинозрител, киномайстор, кинооператор, радиотехник, радиослушател и др. б) З а п р е д м е т и в н а й - ш и р о к с м и с ъ л : кинотеатър, кинокартина, кинозала, кинодокумент, киногрупа, киноапаратура, киноапарат, кинотворба, киносалон, киноцентър, киностудия, кинолектория, кинолаборатория, кинофестивал, радиоапарат, радиоклуб, радиопредава­ тел, радиослушалка, радиоприемник, радиоантена, радиокабел, радиограмофон, радиолокатор, радиоапаратура, радиочаст, радиоцентрала, Радиоуредба, радиоточка, радиостанция, радиовръзка, радиовъзел, ра91

диокапела, радиосигнал, радиолампа, радиоизотоп, радиовълна, радио­ техника и др. в) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я : киноизкуство, кинопредставление, кинопреглед, кинопрожекция, кинокомедия, кинопропаганда, кинопроизведение, киноразказ, киносатира, кинохроника, радиозалез, радиоизгрев, радиоразпръскване, радионаблюдение, радиолюбителство, радиопромишленост, радиоактивност, радиолокация, радиопеленгация и др. Следи от схващането на тези сложни съществителни като комбини­ рани самостоятелни лексикални единици без истинска съединителна глас­ на намираме в колебливото доскоро писмено оформяне на думите. Много често те се съединяват с дефис (като полуслети основи), обусловено и от по-запазения характер на самостоятелно словно ударение върху пър­ вата съставка: кино-театър и кинотеатър, фото-архив и фотоархив. 1. Суфиксни сложни съществителни § 97. Характеристиката, която бе дадена на суфиксните сложни съ­ ществителни с морфологична стойност на съединителната гласна (вж. §82), важи и за тук разглежданите съществителни. При тях се използу­ ват аналогични основни съставки, стоящи на второ място в съчетанието (глаголи, съществителни), а като първи съставки се включват различни части на речта с конкретизираща функция (обектна, поясняваща). Някои от тях се използуват наготово като чуждоезикови заемки, изпълнявайки функцията на прилагателни (авио-, аеро-, био-, зоо-, електро-, фото-), така че в известен смисъл могат да се схващат и като съкратени основи. Поради това с известно основание получените образувания могат да се тълкуват и като частично сложносъкратени съществителни. Словообразователните типове също най-общо съвпадат. Използуват се предимно суфиксни елементи, които бяха посочени. Групирани пообобщено с оглед и на структурните елементи, тези сложни съществи­ телни биват: а) З а л и ц а : зърнопроизводител, слсвослагател, телохранител, цвеклопроизводител, месоколбасар, месопродавач, хороиграч, злосторник, дър­ водобивник, електротехник, електроработник, електромонтьор, виночерпец, дърводелец, сребролюбец, хороводец, чудотворец, електровакуумист (макар и рядко, появява се вече и суфикс -ист); мореплавател, семепроизводител, въжеиграч, питиепродавец, знаменосец, детеубиец, сърцеведец; полузащитник, полуфиналист; чуждоезикови елементи на -о: авиомоделист, биохимик, хидростроител. б) З а п р е д м е т и в ш и р о к с м и с ъ л : зърноуловител, сеноко­ сачка, перодръжка, многотиражка, семечистка; двуколка, полумесец, трибагреник, трикольор, тризъбец, четириъгълник. в) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я : многообразие, злословие, сребролюбие, столетие, злоупотребяване, злодеяние, дървообработване, лето­ броене, леточисление, местонахождение, местонасаждение, местопрестъ­ пление, местоположение, месторазположение, месторождение, местонамиране, местопребиваване, млекопреработване, словоизлияние, словообразува­ не, телодвижение, телосложение, многодетство, местожителство, дърводелство, злодейство, словоборство, стогодишнина; времетраене, здравео­ пазване, полесражение, сърцебиене, морепреходност, полевъдство, семепро92

изводстео, контранастъпление, контрапредложение, контрареволюция, параходство; междуредие, междуособица, междучасие, полугодие, полусян­ ка, полумярка, полуразпадане; всекидневие, средисловие, тримесечие, тригодишнина, триангулация, четиристиише. § 98. В разгледаните дотук сложни съществителни с неистинска съе­ динителна гласна основната съставка при_ съчетаването се разполага на второ място. Отклонение от това общо правило прави само една група сложни съществителни, композирани от повелителна глаголна форма и някаква друга част на речта (обикновено съществително) като конкрети­ зираща, поясняваща, която се поставя на второ място. Използуваната като съединителна гласна и е елемент от повелителната глаголна форма: кърпи-кожух=кърпикожух, стърчи-опашка=стърчиопашка. По произ­ ход тези сложни съществителни са народен тип образувания. Това опре­ деля и стилистичното им използуване. С изключение на названията на растения и животни, стилистично почти неутрални (лайкучка, мушитрън), тези съществителни обикновено носят пейоративен стилистичен нюанс. Най-често, отнесени към лица, те служат за прозвища. Първоначалната семантика на тези сложни съществителни е доста поизбледняла за днешното езиково съзнание. Това подсказва, че повели­ телната глаголна форма се е десемантнзирала. Значението на отделното съществително вече не се извежда от отношенията между съставните ком­ поненти, а представя ново значение въз основа на преносност, на из­ вестна условност. Затова тези съществителни нямат пряко номинативно значение, а фразеологизирано значение. Сравни например значението и употребата на съчетания като лапнишаран, вариклечко, скубисвекърва. При точен анализ обаче се открива, че отношенията, в които влизат глаголната и субстантивната съставка, се свеждат до субектни (стърчи­ опашка, прогледницървул) и обектни (боримечка, разваликъща). Схващането на разглежданите сложни съществителни като различ­ ни от дотук представените, от една страна, и аналогията с преобладава­ щия структурен модел, според който основната част в съчетанието стои на второ място, от друга, се отразяват върху формалните особености на тези съществителни. Така например гласната и се заменя с истинска съединителна гласна о (въртокъщник), окончанието на повелителната форма се редуцира или изпада (развигор, изгордушица). Самото сложно съществително в някои случаи се променя, като допълнително получава суфиксен елемент или определено родово окончание, а понякога и загубва първоначалното окончание (въртокъщник от въртикъща, вариклечко от вариклечка, нехранимайко от нехранимайка, въртигор от върти гора, лъжшпрев от лъжитрева). Само при такива вторично видоизменени сложни съществителни може да се говори за суфиксни сложни съществителни. Разглежданият тип образувания са обикновено безсуфиксни: боримечка, разваликъща, мушитрън, бутникаца, бутниколиба, бутнитрън, губивреме, губидгн. Суфиксация има при образуване на отвлечени съществителни въз основа на първоначални конкретни съществителни: вариклечковщина, хвалипръцковщина, губиделник. За наличието на суфиксен елемент или за допълнително прибавен суфикс съдим от формите за множествено число, които притежават някои сложни съществителни: вироглавци, вариклечковци, нехранимайковци, хвали >гръцковци. 93

Към този структурен Тип спадат и група собствени имена — лични и географски: Борислав, Велислав, Беривой, Берислава, Борибой, Бори­ мир, Бранимир, Хранимир; Палигоров, Дерибечов, Гърмидолов; Чуйпетльово. Стилистичната характеристика на личните собствени имена се раз­ личава от посочената за цялата група. Те отразяват най-често положигелно отношение и поради старинния си характер имат понякога търже­ ствен, приповдигнат характер. 2. Безсуфиксни сложни съществителни § 99. Общата семантична характеристика на безсуфиксните сложни :ъществителни съвпада с вече направената и за предишните групи. Обра­ зуването на сложните съществителни става чрез съчетаване на същия по характер лексикален материал. Безсуфиксните сложни съществителни са: а) З а л и ц а : звеновод, злодей, аеролог, мултимилиардер, контра­ адмирал. б) З а п р е д м е т и в н а й - ш и р о к с м и с ъ л : зърнокомбайн, месокомбинат, цвеклокомбайн, дърворезба, амфитеатър, полилей, поли­ клиника, политехника, дециметър, децилитър, сантиметър, таксиметър, хекзаметър, параметър, беталъч, двуокис, полуфабрикат, полукъл­ бо, полукръг, полуостров, полувреме. в) З а о т в л е ч е н и п о н я т и я : маслосвет, млеконадой, много­ бой, злополука, дърводобив, дървопласмент, словоред, сенокос, лицеизраз, трибой, контраатака, контраудар, полуфинал, полунощ, полусезон, полусвет. III. Сложни съществителни без съединителна гласна § 100. Сложните съществителни, влизащи в тази структурна група, :е характеризират с липса на съединителна гласна при обединяването на основите, образуващи сложната дума. Съчетаващите се основи изграж­ дат семантично и функционално цяло при запазване на известна само:тоятелност на отделните съставки. Самостоятелността на съставките се определя от отношенията, в които те влизат при образуване на сложното съществително. Съществителните от тази група се градят от неравноправ­ ни в синтактично отношение съставки, т. е. налице е подчинително от­ ношение, което бе отбелязано в I и II група (при това отношение едната от съставките е основна — обикновено втората, — а другата е допълнигелна, конкретизираща — обикновено първата: Ивановден, Михайлов­ град, бормашина), или от равноправни в синтактично отношение съ­ ставки, т.е. налице е съчинително отношение с равностойно участие в изграждане на лексикалното значение на сложната дума (съдия-изпълнител). Отбелязаната особеност на сложните съществителни от тази група се отразява върху произнасянето им — съществителните с подчинително отношение между основите притежават едно ударение (понякога едно главно и едно второстепенно) — Ивановден, бормашина — затова се из­ говарят цялостно като една дума. Това обуславя по-тясната им лексикоморфологична цялост, отразена в слятото им писане. 94

Сложните съществителни от втория тип (с равноправно синтактичнии семантично отношение между съставките) запазват ударенията на двете съставки като главни, което, от една страна, поддържа до известна сте­ пен тяхната самостоятелност, а, от друга страна, се отразява на раздел­ ното им произнасяне — майстор-копач. Това предопределя и непълната им лексико-морфологична цялост, изразена в полуслятото им писане със съединителна чертица. § 101. Забелязва се и друга съществена отлика между сложнитесъществителни, влизащи в тази група. Тя се изразява в подбора на съ­ четаващите се съставки. Според лексико-морфологичния им характер сложните съществителни се обединяват в три групи: 1. О т н а п ъ л н о о ф о р м е н о п р и л а г а т е л н о (като първа съставка)+с ъ щ е с т в и т е л н о , като връзката с изходното съчетание е напълно ясна. Групата е к о н г л о м е р а т и в н а и не позволява класификация по словообразователни типове — суфиксните образувания са слабо представени. Тук влизат сложни съществителни, назоваващи: а) П р а з н и ц и , с п е ц и а л н и д н и (прилагателното, най-често притежателно, окончава на -ов, -«н+съществителното ден): Атанасовден, Бабинден, Великден, Видовден, Гергьовден, Димитровден, Еньовден, Кръстовден, Моминден, Ивановден, Петровден, Спасовден, Петковден, Власовден. б) Г е о г р а ф с к и о б е к т и : Ботевград, Димитровград, Ивай­ ловград, Крумовград, Михайловград, Момчилград, Свиленград, Симеонов­ град. При Момчилград и Свиленград има съкращаване на първата основа. 2. О т с ъ щ е с т в и т е л н о или д р у г а ч а с т н а р е ч т а - Ь с ъ щ е с т в и т е л н о (със или без суфикс, което не се отразява върху класификацията, тъй като по начало композирането става от самостоя­ телно функциониращи лексикални единици в езика, така че суфиксът принадлежи на основата, която участвува в образуването на сложната дума). При тези съществителни не личи ясно връзката с вероятно изход­ но съчетание. Първата съставка тук по семантико-синтактична функция е конкретизираща, определяща, стесняваща по принцип по-общото зна­ чение на втората, основната съставка. Тези сложни съществителни оз­ начават: а) Л и ц а: генералтошевец, четвъртфиналист, петхилядничка, свръхчовек, интернационалист. б) П р е д м е т и в н а й - ш и р о к с м и с ъ л : градирмашина, газгенератор, блокапарат, голлиния, валмашина, дизелмотор .киловатампер, киловатчас, амперметър, тонателие, тонкилометър, тонметал, тонфилм, табанхастар, фрезмашина, циферблат, чамсакъз, вакуумпомпа, вакуумапарат. в) О т в л е ч е н и п о н я т и я : генералгубернаторство, десетдневка, петдесетгодишнина, четвъртфинал, свръхопростяеане, свръхпечалба, свръхпроизводство, свръхчувствителност. Сложните съществителни от т. 1 и 2 не образуват много продуктивна група, тъй като са ограничени откъм броя на думите, които могат да се комбинират в сложно образуваните като тясно лексикално-морфологична единство без съединителна гласна. Разширяване на образуванията днес се наблюдава предимно в научно-техническата терминология. 95

3. Най-широко представената група сложни съществителни без съе­ динителна гласна са думи, възникнали от двучленни синтактични съчета­ ния, едната съставка в което изпълнява службата на приложение. Свър­ заните съставки пазят известна смислова самостоятелност, изразена в правописното оформяне на сложното цяло и в наличието на две главни ударения — кандидат-студгнт, съдия-изпълнител. Значението на полу­ чената сложна дума е почти сумарно от значенията на съставните основи •(предимно съществителни). Поради запазената известна синтактична и смислова самостоятелност отделните съставки пазят първоначалната си служба — едното от съществителните е приложение, което е определение, сравнение, уточняващо или ограничаващо значението на основната съ­ ставка в съчетанието, която оформя лексикалното значение и морфоло­ гичните характеристики на сложното съществително (инженер-химик, жарптица, министър-председател). Функцията на приложение може да се изпълнява както от първата (заместник-министър), така и от втората (министър-председател) съставка. Най-често обаче втората съставка е основна, а първата конкретизираща. Доколкото обаче става дума за ня­ каква зависимост и подчннително отношение, тя трябва да се търси не на синтактична, а на семантична основа, изразяваща се в съчетаването на съществителни, означаващи родово и видово понятие (съдия-изпълнител). В езика се създават многобройни съчетания върху основата на посо­ чените отношения. За да бъде едно съчетание сложна дума (лексикализирана единица), тя трябва да отговаря на определени условия. Такова условие е например загубата на възможността за морфологична изменяемост на уточняващата съставка, както това бе отбелязано и при другите сложни съществителни (вж. I, II, III). Ето защо съчетания като кандидатстудент и къща музей трябва да се тълкуват различно. Първото съчета­ ние е сложна дума, тъй като имаме неутрализация на морфологичните качества на уточняващата съставка (кандидат-студентът, кандидатстудентите), а при второто съчетание те са запазени изцяло или ча­ стично (къщата музей, къщите музеи). Затова случаи като къща музей не трябва да се схващат като истински сложни съществителни, лекси­ кални единици, а като устойчиви съчетания, от които постепенно се изграждат сложни съществителни. В днешния български език комбина­ циите от втория вид са много интензивни и непрекъснато поставят теоре­ тични и практически проблеми — тълкуване на случаите и правописното им оформяне. Често пъти при тях съчетаването е случайно, а не постоян­ но, затова между двете части не се поставя чертица (дефис): лекция кон­ церт, артист творец, гост солист, жена летец, домакин изложител, човек комунист, капиталист собственик, жена активистка, брат вре­ дител. По-постоянен, полулексикалнзиран характер имат съчетания ка- , то: армия-освободителка, член-кореспондент и др., затова писмената прак- . тика предпочита правописно оформяне с дефис, което противоречи на ... характера на сложните съществителни. Лексикализираните сложни съществителни най-отчетливо се разли- • чават по мястото на основната и на конкретизиращата съставка (каза се вече, че класификацията, приложена при другите съществителни, за тях не е съществена). По този признак те се делят на: а) С л о ж н и с ъ щ е с т в и т е л н и с п ъ р в а к о н к р е т и ­ з и р а щ а с ъ с т а в к а . Те назовават лица (заместник-министър, за•96

^естник-завеждащ, помощник-тракторист, помощник-счетоводител, подющник-началник, кандидат-член, заместник-председател, кръжок-ръко­ водител, кандидат-студент); предмети (ски-плац), отвлечени понятия (ски-състезание). б) С л о ж н и с ъ щ е с т в и т е л н и с в т о р а к о н к р е т и з и ­ р а щ а с ъ с т а в к а . Те назовават лица (министър-председател, гене­ рал-лейтенант, съдия-изпълнител, инженер-химик), предмети (вагон-ресторант, дом-паметник), отвлечени понятия (генерал-губернаторство). в) С л о ж н и с ъ щ е с т в и т е л н и с п ъ л н а р а в н о п р а в н а с ъ с т а в к и т е : марксизъм-ленинизъм, хотел-ресторант, ност поенос-превоз, покупко-продажба. IV. Акцентни типове при сложните съществителни § 102. Акцентните типове при сложните съществителни са няколко. Съществуват известни принципни положения, от които зависи акцентното оформяне на сложното образувание. На първо място стои стреме­ жът към пълн'а лексикализация на сложната дума и до свеждането й в семантично (понятийно), формално и акцентно отношение до простите лексикални единици (еднокоренните). Тази тенденция се изразява в на­ личието на едно ударение в сложното съществително (водопад) или в наличието на едно главно ударение (киносалон), като ударението на вто­ рата основа, участвуваща в образуването на сложната дума, или се ану­ лира, както е в първия случай, или се редуцира и се превръща в допъл­ нително, второстепенно. Главното ударение е по-силно и изпъква, а вто­ ростепенното е по-слабо. В резултат от противопоставянето на главно и второстепенно (или второстепенни) ударение се създава акцентна града­ ция, важна за оформяне на фонетичната цялост и завършеност на слож­ ното образувание. • Акцентните особености на сложните съществителни зависят и от ха­ рактера на отношенията, в които влизат изграждащите ги съставки. Сложни съществителни, оформени въз основа на подчинително отноше­ ние между съставящите ги компоненти, имат едно ударение или са в про­ цес на преминаване към едноакцентеи модел чрез преходния стадий на второстепенните ударения: железобетдн, автопортрет и автопортрет. Сложни съществителни със синтактично равноправни съставки имат две главни ударения, оформящи два акцентни центъра: съдия-изпълни­ тел, министър-председател. В зависимост от това сложните съществителни в българския език се групират в следните по-основни акцентни типове: а) С е д н о у д а р е н и е . Това е основният акцентен модел на бъл­ гарските сложни съществителни. Той обединява мнозинството от случаи­ те, разгледани в I, II, III: орденоносец, овцевъд, железобетдн, водопад, високоговорител, млекоддбив, лицейзраз. Ударението обикновено се носи от втората, основната част в сложната дума. б)С е д н о г л а в н о и е д н о (или п о в е ч е ) в т о р о с т е ­ п е н н о у д а р е н и е . С такова разпределение на ударенията се ха­ рактеризират думи с несвойствена за българския език дължина, затруд­ няваща акцентната организация на сложната дума без вмъкването на второстепенно ударение. Най-често в този акцентен модел се включват Раматика на съвременния български книжовен език, т. II

97

думи от научно-техническата терминология поради нуждата от по-голя­ ма смислова самостоятелност на съставните компоненти: радиолокатор, радиоразпръскване, физиотерапия, артериосклердза, ревмокардйт. Глав­ ното ударение и при тези случаи се носи от втората, основната съставка. Съществуват обаче колебливи случаи. Някои съставки, участвуващи като допълнителни, конкретизиращи в сложното цяло, проявяват склон­ ност да привличат главното ударение, тъй като се изтъкват в смислово отношение: макрокосмос, микрокосмос, автопортрет, автобаза, авто­ биография. Разновидност на разглеждания акцентен модел са и случаите, при които главното ударение по правило се носи от първата съставка на сложното съществително. Това са съществителни, при които той нор­ мално е основен в съчетанието (нехранимайко, бутнйколйба), които са географски названия (Свиленград, Крумовград) или названия на праз­ ници (Ивановден, Димйтровден). Явлението се среща и при чужди име­ на с неясна връзка между сложната дума и вероятното изходно словосъ­ четание: газгенератор, бйтпазар, бормашина. в ) С д в е г л а в н и у д а р е н и я , по-скоро с две равностойни ударения, при които не се различава главно или второстепенно. Нали­ чието на две равностойни ударения е обусловено от равностойността на съставките в сложното съединение, които същевременно поотделно функ­ ционират и като самостоятелни думи в езика: заместник-министър, минйстър-председател, кандидат-член, вагон-ресторант, хотел-ресторант, марксизъм-ленинизъм. г) Сложносъкратените думи оформят два акцентни модела в зависи­ мост от характера си. Инициалните буквени названия се оформят фоне­ тично (акцентно) според изговора на съответната буква на принципа на сричково разделно оформяне: БНБ = бе-не-бе, БКП = бе-ка-пе, т.е. по­ явяват се главни и второстепенни ударения. С главно и второстепенно ударение се оформят и сложносъкратените думи, образувани от значими елементи: агйттаблб, рабфак, райсъвет, мддшевкооп, прдфгрупа. Глав­ ното ударение се носи от първата или втората, основната част. V.

Правопис на сложните съществителни

§ 103. Стремежът към семантично и акцентно единство е от решава­ що значение за правописното оформяне на сложните съществителни. Много правописни колебания и непоследователности пряко произтичат от неизяснеността на акцентните типове. Семантичната цялостност и фо­ нетичното обединяване под едно основно, главно ударение улеснява пра­ вописното представяне на сложните съществителни. В зависимост от това сложните съществителни се пишат по два начина: а) С л я т о . На този правописен принцип се подчиняват всички сложни съществителни с подчинително отношение между съставките, обе­ динени от едно ударение или от едно главно и едно или повече второсте­ пенни ударения. Това са случаите, описани в I, II, III, IV: тютюнопро­ изводител, езиковед, местоположение, полукръг, Ивановден, бормашина, агиттабло, профгрупа. б) П о л у с л я т о (със съединителна чертица). На този правописен принцип се подчиняват сложните съществителни със съчинително отно98

шение между съставките, оформени с две равностойни ударения. Това са случаите, описани в III: кандидат-член, вагон-ресторант. Специален, условен правописен принцип съществува за инициалните съкратени съставни названия. Те се изписват с главни букви., като меж­ ду буквите не се поставят точки: ВУЗ, ДСК, ДНА, КПСС. ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ ПРИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

А. Род на съществителните рмена § 104. Общо за граматическата категория род. Както бе отбелязано в § 40, граматическото значение р о д при съществителните имена в бъл­ гарския език е постоянно. Всяко съществително притежава едно от трите граматически значения, влизащи в обема на понятието „граматическа ка­ тегория род", а именно то е или от мъжки, или от женски, или от среден род. Според това по признака г р а м а т и ч е с к и р о д съществител­ ните имена в българския език се разпределят в три групи: Мъжки

Р0

Д

Женски

Род

Среден

род

жена човек село девойка поле мъж учител учителка момче баща майка дете съдия сестра сестриче дядо баба писмо скала камъче камък градина дворче двор постройка и пр. построение и пр. строеж II пр. В историческия развой на българския език обаче някои съществи­ телни имена са променили своя граматически род. Така например съще­ ствителното име вечер сега е от женски род (една вечер, вечерта), но в старобългарски език е било от мъжки род. Това си значение то е запа­ зило в словосъчетанието добър вечер, а в наречието за време довечера формата за род. пад. ед.ч. вечера (след предлога до) е останала също от времето, когато съществителното е било от мъжки род. Преминаването на вечер от мъжки към женски род е станало по аналогия на съществи­ телните вечеря и нощ, които са от женски род. Същото е станало и със съществителното вар, което в старобългарски език е било от мъжки род, но сега е от женски род (вар, варта). Съществителните жар, кал, пот, прах преди са били от мъжки род. Сега обаче те показват двойственост по отношение на граматическия си род — явяват се и от мъжки, и от женски род, напр.: В огнището остана куп букова жар (ж.р.), която чезнеше бързо (Д. Талев).Л можех­ ме, родино свидна, I ний можехме с докраен жар (м.р.) I да водим бой — съдба завидна ~ I край твоя свят олтар (П. К- Яворов). Малката ка­ руца бавно се клатушкаше из дълбоката и рядка кал (ж.р.) (Елин Пелин). Кал, мн.ч. килове и калища (м.р.). Пак ще се къпе в човешки пот (м.р.) майката земя (Елин Пелин). Той постоянно бършеше потта (ж.р.) от челото си. Босите им крака ровят жежкия пясък и вдигат облак от зла99

тен прах (м.р.), който покрива цялото шествие (Елин Пелин). Прах­ та (ж.р.) от мебелите се почиства с влажна кърпа. Съществителните имена, които имат форма само за множествено чис­ ло (р1игаИа 1ап1ит), са неутрални към граматическата категория р о д , напр.: гащи, обуща, очила, трици, финанси и др. § 105. Отношение между граматически род и естествен род. По на­ чало закономерни отношения между граматическия род на съществител­ ните имена и естествения род на назоваваните с тях обекти не съще­ ствуват. Това е така, защото, първо, само някои от живите същества имат физиологически пол и, второ, не са известни досега на науката принципите, въз основа на които имената на неживите обекти от дей­ ствителността са отнесени в даден език (респ. езиково семейство) към различните граматически родове. Още повече, че в разните езикови се­ мейства и в отделните езици от тях дори често пъти имена на едни и същи обекти от действителността не са от един и същ граматически род. Така например съществителното име книга в българския език (и в другите славянски езици) е от женски род; названието на същия обект от дей­ ствителността във френския език — 1е Иьге — е от мъжки род, а в нем­ ския език — йаз ВисН — е от среден род. В някои езици като турския пък изобщо липсва граматическа категория „род". Все пак частични закономерности във връзка с отношението между граматическия род на съществителните и естествения род на означаваните с тях лица и животни могат да се посочат. За българския език те са следните: 1. П р и и м е н а

за

лица

а) При съществителните н а р и ц а т е л н и о т м ъ ж к и и ж е н с к и р о д з а л и ц а по начало граматическият род на името съответ­ ствува на естествения род на назованата категория лица. Например съ­ ществителните нарицателни имена мъж, учител, секретар, старец, крояч, гост, българин, баща, съдия, дядо, чичо, аташе са от м ъ ж к и р о д независимо от обстоятелството, че някои от тях имат завършъци, харак­ терни за съществителни имена от женски род (баща, съдия) или за сре­ ден род (дядо, чичо, аташе). Това е така, защото назованите с тях лица са мъже и представата за физиологически род (пол) е доминираща. Въз основа на нея именно се определя граматическият род на имената. б) При съществителните с о б с т в е н и л и ч н и и м е н а родът съ­ що така съответствува винаги на физиологическия пол на именуваното лице. Например Иван, Петър, Никола, Георги, Илия, Пешо, Гоце, Ва­ ньо са от мъжки род, а Веселина, Гергана, Ленче(то), Миче(то), Нели, Фани, Манон, Ивон, Долорес са от женски род независимо от обстоятел­ ството, че някои завършъци на тези имена са характерни за мъжки, а други за среден род. Примери: Ленчето е пристигнала1 вчера. Мичето Карабелева е героиня от романа „Хоро" на Антон Страшимиров. 1 Понякога в разговорната реч умалително-гальовни и ласкателни женски лич­ ни имена, като Ленчето, Мичето, Фанчето, Анчето и под. особено когато с тях се назовават деца, се употребяват като имена от среден род, напр.: Анчето е дошло са­ мичко. В такива случаи доминира представата за дете и за думата дете, която е от сре­ ден род. Затова и съществителното собствено лично женско име Анчето се явява в посочената употреба от среден род.

100

в) Умалителни и ласкателни съществителни нарицателни имена за лица, образувани с наставка -ле, -че, -ленце, -ченце, са винаги от с р е д е н р о д независимо от физиологическия род (пол) на назоваваннте с тях лица, напр.: брат — братче (моето братче), братле (твоето братле), братченце, братленце; сестра — сестрйче (нашето сестриче), сестриченце (вашето сестриченце), селянин — селянче (едно селянче), граж­ данин — гражданче, българин — българче; учител — учителче (това учи­ те лче), агроном — агрономче, старец — старче и пр. 2. П р и и м е н а з а ж и в о т и и а) При съществителни нарицателни имена за животни съществува частично съответствие между граматическия род на името и физиологиче­ ския род на означаваното животно. В същност тук съответствието в по­ вечето случаи се изразява чрез двойки корелативни съществителни име­ на — едното за мъжкото животно, а другото (предимно производно от него) за женското животно (има обаче и обратни случаи), напр.: бивол -— биволица, вълк — вълчица, гълъб — гълъбица, лъв — лъвица, осел — ослица, орел — орлица, тигър — тигрица, юнец — юница; овца — овен, коза — козел, магаре (ср.р.) —магарица и др. Само семантично съотносителни по отношение на рода са вол (м.р.) — крава (ж.р.), кон — ко­ била, петел — кокошка и др. С някои съществителни нарицателни имена от м ъ ж к и р о д се на­ зовават и мъжкото, и женското животно от даден вид или род, напр.: ястреб, сокол, славей, кос, синигер, дрозд и др. С други съществителни нарицателни имена от ж е н с к и р о д също така се назовават и жен­ ското, и мъжкото животно, напр.: лисица, ластовица (лястовица), уловйца, мечка, свиня и др. Когато съществуват корелативни съществителни нарицателни от мъж­ ки и женски род за мъжки и женски животни, като вълк — вълчица, лъв — лъвица, орел — орлица, при означаването на вида или рода, а съ­ що така за означаване на понятието за дадения вид животно се употре­ бява по-често само съществителното от мъжки род, а по-рядко само съ­ ществителното от женски род, например като заглавия в учебници по зоология: „Кон", „Лъв", „Вълк", „Орел"; „Овца", „Коза", „Кокошка" и пр. б) При съществителни собствени имена — индивидуални названия на животни — граматическият род на името съответствува на физиоло­ гическия род на назованото животно, напр.: м ъ ж к и р о д — Белчо (Нашият Белчо беше едър и кротък вол), Шаро (Малкият Шаро е умно к уче), Арап (злият Арап), Чивга (Белият Чивга е един от най-хубавите волове на чифлика) и пр. в) Умалителните съществителни нарицателни имена за животни, образувани с наставка -е, -ле, -че или -енце, са винаги от среден род не­ зависимо от това, какво животно се назовава с тях — мъжко или жен­ ско, напр.: орел — орле, козел — козле, гълъб — гълъбче, петел •— петле, петленце; лисица — лисиче, патка — патенце и пр. Това се обяснява с обстоятелството, че тези имена означават млади животни, с които обиковено не е свързана представата за физиологически пол.

101

3. П р и

имена

за

неодушевени

предмети

При съществителните нарицателни имена за неодушевени предмети не може изобщо да се говори за съответствие между граматически род на имената и естествен род на означаваните с тях предмети, тъй като неодушевените предмети нямат физиологически пол. Тук може да се по­ стави въпрос само има ли принцип, въз основа на който са отнесени имената за неодушевени същества към един от трите граматически ро­ да — мъжки, женски или среден. Трябва веднага да се отговори, че се­ мантичен принцип за българския език досега не е установен. Принадлеж­ ността към мъжки, женски или среден род при тази категория съществи­ телни нарицателни имена се опира единствено върху формално-граматически (морфологически) признак. Това обаче ще се изясни в следващия параграф. § 106. Отношение между граматическа форма и граматически род. Между граматическата форма и граматическия род на съществителните имена в българския език съществува доста ясна и последователна зави­ симост. Тя се изразява в следното: а) Съществителните имена, които завършват в единствено число на с ъ г л а с е н з в у к , са предимно от м ъ ж к и р о д , напр.: клас, плод, двор, край, кон, син, дом, чин, гълъб, човек, другар, учител, ловец, бълга­ рин и пр.. б) Съществителните имена, които завършват в единствено число на -а, -я, са предимно от ж е н с к и р о д , напр.: вода, глава, река, жена, лекарка, певица, родина, градина, гъркиня, пустиня, земя, воля и пр. З а б е л е ж к а . Съществителни нарицателни за лица мъже, завършващи на -а, -я, са от м ъ ж к и р о д, защото при тях представата за естествения им род опре­ деля и граматическия им род, напр.: баща (един баща), съдия (един съдия) и др.

Към женски род спадат обаче и много съществителни, завършващи в единствено число на съгласен звук, напр.: кост — костта, сол — сол­ та, пръст — пръстта, есен — есента, пролет — пролетта, захар — захарта, кръв — кръвта, ос — оста, радост — радостта, младост — младостта, власт — властта и пр. в) Съществителните имена, които завършват в единствено число на -о, -е, са от с р е д е н р о д, напр.: село, крило, колело, косило, рало, ду­ хало; поле, море, дете, орле, козле, момче, момиче, сестриче, братче, пи­ ленце и пр. От среден род са и някои съществителни нарицателни, които в един­ ствено число завършват на -и, на -у или на -ю, напр.: такси (едно такси, таксито), жури (едно жури, журито), бижу (едно бижу, бижуто), меню (едни меню, менюто), пардесю (едно пардесю, пардесюто). З а б е л е ж и а. Съществителните нарицателни имена за лица мъже и съществи­ телните собствени лични мъжки и женски имена, завършващи на -о, -е, -и, са от мъж­ ки или женски род в зависимост от физиологическия род на означаваните лица, напр.: вуйчо (м. р.), чичо (м р.), аташе (м. р.), Пешо (м. р.), Руси (м. р.), Ленче (ж. р.), Лили (ж.р.).

Имената на месеците, които завършват на -и, са от мъжки род: януари, февруари, юни, юли, септември, октомври, ноември, декември. § 107. Съществителни имена от общ род (соттигма). В съвремен­ ния български език има съществителни имена за лица, с които могат да се означават и мъже, и жени, и деца, т.е. тези имена са от о б щ р о д . 102

Такива са: роднина, пияница, мижитурка, шушумига, лапнймуха, хай­ мана и някои други. Освен това има съществителни от мъжки род за означаване на длъж­ ности, звания, чинове и професии, от която не се образуват корелативни съществителни от женски род за означаване на същите длъжности, зва­ ния, чинове и професии. Поради това с тях се означават и мъже, и жени, напр.: професор, доцент, министър, майор, капитан, летец, шофьор и др. Най-сетне в езиковата практика все по-често се употребяват съще­ ствителни от мъжки род, означаващи звания, чинове и длъжности, при­ тежавани или заемани от жени. Тази употреба обаче среща отпор от страна на нормативната граматика. Б. Число на съществителните имена § 108. Граматическата категория число. В основата на граматиче­ ската категория ч и с л о лежи количествен признак на именуваните обекти. Съществителното име може да означава е д и н о б е к т (опре­ делен или неопределен) или пък неопределено множество от еднородни обекти. Тези две значения на съществителното име се изразяват по гра­ матичен начин, чрез отделни форми, които се противопоставят една на друга, затова са именно носители на граматическото значение „единствено число" и граматическото значение „множествено число", напр.: Единствено

число

Множествено

число

град градове книга книги село села Граматическото значение „единствено число" и граматическото зна­ чение „множествено число" съставят обема на граматическата категория ч и с л о. Неопределената (нечленуваната) форма за единствено число е о с ­ н о в н а ф о р м а на съществителното име, напр.: човек, двор, книга, ръка, село, море. От формата за единствено число се образува формата за множестве­ но число, като се прибави към нея о к о н ч а н и е или като се замени окончанието (респ. основната наставка, на която завършва съществи­ телното) с друго окончание, напр.: Единствено

число

Множествено

двор човек книг-а рък-а сел-д^ мор-е Начините, по които се образуват формите съществителните имена, са следните:

число

двор-две човец-и книг-и ръц-е сел-а мор-я\\мор-ета за множествено число на 103

1. Образуване на форми за множествено число на съществителните от мъжки род § 109. Форми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки род. Формите на едносричните съществителни имена от мъжки род се образуват по правило с окончание -ове, напр.: хляб— хлябове, бут — битове, стол — столове, град — градове, цвят — цветове и пр. Съществителните, които завършват в единствено число на -й, обра­ зуват формите си за множествено число с окончание -еее, напр.: бой — боеве, брой-—броеве, строй — строеве и др. Изключение правят съще­ ствителните бей, змей и яй, които образуват формите си за множествено число с окончание -ове: бейове, змейове (и змееве), яйове. Други окончания, с които се образуват форми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки род, са следните: Окончание -и. То е първично и е служило за образуване на формите за множествено число на всички съществителни от мъжки род, спадащи към старите -о- и -/о- основи. Сега с това окончание се образуват форми за множествено число от следните едносрични съществителни: бик — би­ ци и бикове, влах — власи, внук — внуци, враг — вразй (поет.) и врагове, вълк — вълци, глист — глисти, гост — гости, грък — гърци, дар — да­ ри (поет.) и дарове, двор — двдри (поет.) и дворове, звук — звуци (поет.) и звукове, знак — знаци и знакове, зъб — зъби, йон — йони, клон — кло­ ни и клонове, лъч — лъчи, пост — пости, прът •— пръти и прътове, рак — раци, роб — роби (и рядко робдве), скут — скути и скутове, смок — смоци и смдкове. сноп — снопи и снопове, танц — танци, трън — тръни, сракт — факти, филм — филми, химн — химни, храст — хра­ сти, чех — чехи, швед — шведи, шоп — шопи, ямб — ямби и ямбове. Окончание -е. С него се образуват форми за множествено число са­ мо от следните съществителни имена: княз — князе, кон — коне, крал — крале, мъж — мъже, цар — царе. Окончание -а. То е старо окончание за именителен падеж двойствено число. С него сега се образуват форми за множествено число само ст съществителните крак — крака и рог — рога (и рогове). Формата за множествено число от брат е братя. Тя е пряк наслед­ ник на стб. събирателно съществително от ж.р. БЙ^ТМЛ II Б(>\тн^ (има и форма вртрн^). Формата за множествено число листа (ед.ч. лист) е образувана в същност от съществителното листо (ср.р.), а не направо от лист. Окончание -ища. С него се образуват форми за множествено число от следните едносрични съществителни: край — краища, кър — кър ища, път — пътища, сън — сънища. Със същото окончание образуват ду­ блетни форми за множествено число и други едносрични съществителни, напр.: гьол —гьолове и гьдлища, двор — дворове и дворища, друм — дру­ мове и друмища, кал — килове и калища, куп — купове и купища, плет — плетове и плетища, трап — трапове и трапища и др. Дублетните фор­ ми, образувани с окончание -ища, имат в повечето случаи стилистичен оттенък на разговорност, а също така някои от тях означават увеличителност или безредност (хаотичност) на именуваните обекти, напр.: купища, трапища, плетища и др. 104

При образуване на формите за множествено число на едносричните съществителни имена от мъжки род се наблюдават следните особености и закономерности: 1. О т н о с н о у д а р е н и е т о , а) Всички съществителни от чужд произход и съществителните от славянски произход, които образуват фор­ мите си за множествено число с окончание -и, не местят ударението си, напр.: акт — актове, бал — балове, бар — барове, бент — бентове, блок — блокове, бюст — бюстове, граф — графове, диск •— дискове, марш— маршове; влах — власи, гост — гости, звук — звуци и пр. Изключение правят съществителните жрец — жреци, лъч —.лъчи и враг — врази, кои­ то в множествено число преместват ударението върху крайната сричка. б) Съществителните, които образуват формите си за множествено число с окончание -е или -а, местят ударението на последната сричка: княз — князе, кон — коне, крал — крале, мъж — мъже, цар — царе, Крак — крака, рог — рога, лист(о) — листа. в) Съществителните от домашен произход, които образуват форми за множествено число с окончание -ове или -еве, по отношение на ударе­ нието се разпадат на три групи: а) съществителни, които не местят ударението сн (— ), напр.: бич — бичове, блян — блянове, бор — борове, брак — бракове, брой — броеве, зет — зетьове, злак — злакове, знак — знакове, клуп — клупове и др.; Р) съществителни, които местят ударението на втората сричка (—=—), напр.: вол — волове, дол — долове (и долове), кош — кошове (и кошове), нож — ножове (И ножове), поп — попове, стол — столове и др.; у) съществителни, които местят ударението на последната сричка ( —), напр.: бряг — брегове, враг — врагове, врат — вратове, глас — гласове, град — градове, гръб — гърбове, грях — грехове, клас — класове, плат — платове, син — синове и др. 2. О т н о с н о и з б о р а н а о к о н ч а н и е т о , а) Съществител­ ни, с които се означават лица според националния им или областен про­ изход, образуват формите си за множествено число с окончание -и, напр.: влах — власи, грък — гърци, чех — чехи, швед — шведи, трак — траки, франк — франки, *хун — хуни. б) Едносричните съществителни от ч у ж д п р о и з х о д образу­ ват формите си за множествено число с окончание -ове, напр.: акт — актове, бал — балове, бар — барове, бент — бентове, винт — винтове, диск — дискове и пр. Изключение правят само следните имена: йон — йони, танц — танци, факт — факти, химн — химни, бас — баси (и ба­ сове), алт — алти (и алтове). в) Едносричните съществителни от д о м а ш е н ( с л а в я н с к и ) п р о и з х о д образуват множествено число п р е д и м н о с оконча­ ние -ове, но от тях около 20 образуват формите си за множествено число с окончание -и (вж. по-горе). С окончание -е образуват формите си за множествено число пет име­ на; с окончание -а — само две, с окончание -ища — пет, а още десетина образуват дублетни форми и с окончание -ища. 3. З в у к о в и п р о м е н и . Задноезичните съгласни [г], [к], [х] пред окончанието [-и], което е от дифтонгичен произход, според закона за II палатализация преминават съответно в [з], [ц], [с], напр.: враг — 105

врази, вълк — вълци, грък — гърци, рак — раци, влах — власи н др. Из­ ключения: чех — чехи, трак — траки, франк — франки. §110. Форми за множествено число на многосричните съществи­ телни от мъжки род. Тези съществителни образуват формите си за мно­ жествено число със следните окончания: Окончание -и. С него се образуват п о п р а в и л о формите за мно­ жествено число на многосричните съществителни имена от мъжки род. То се прибавя направо към формата за единствено число или се поставя на мястото на някоя наставка. а) Когато неопределената форма за единствено число завършва на съгласен звук (освен [-Й]), окончанието се прибавя обикновено направо към тази форма, напр.: буквар — буквари, булевард — булеварди, вест­ ник — вестници, граничар — граничари, гълъб — гълъби, дърводелец — дърводелци, изпълнител — изпълнители, ледоразбивач — ледоразбивачи, работник — работници и пр. б) Когато неопределената (нечленуваната) форма за единствено чис­ ло завършва на -й, окончанието се поставя на мястото на -й, напр.: ге­ рой — герои, злодей — злодеи, кравай — краваи, порой — порои, славей — славеи, трамвай — трамваи и пр. в) Когато неопределената форма за единствено число завършва на •а или -я, окончанието се поставя на мястото на -а или -я, напр.: баща — бащи, слуга — слуги, пияница — пияници, роднина — роднини, съдия — съдии, комисия — комисии, бетонджйя — бетонджйи и пр. Окончание -овци (-евци). С него се образуват форми за множест­ вено число: а) на съществителни имена за лица, чиято неопределена (нечлеиувана) форма в единствено число завършва на -о, а също така па имена за лица, образувани с някоя от наставките -чо, -ко, -льо, -ан, -анко, -анчо, -улко, напр.: дядо — дядовци и деди,1 чичо — чичовци, вуйчо — вуйчовци, глупчо — глупчовци, дйвчо — дивчовци; батко — батковци; бърбдрко — бърбдрковци, дрипльо — дрипльовци, готован — готовановци, дебеланко— дебеланковци, присмехулко— присмехулковци и др.; б) на съществителни собствени лични имена и презимена, напр.: Борис — Борйсовци, Васил — Васйловци, Георги — Гедргевци, Дими­ тър —• Димйтровци, Живко — Жйвковци, Иван — Ивановци, Методий — Четодиевци, Никола — Никдловци; Славейков — Славейковци и др. но кончание -ови. с това окончание се образуват форми за множествеа така\на съществителни нарицателни за лица, означаващи роднинство, на, напр.:^й«а съществителни собствени лични мъжки имена и презименови, Христо -^ояОови, вуйчо — вуйчови, чичо — чичови; Иван — Явя­ ват семейството и А^°ви; Павлд« - Павлови и пр. Тези форми означаОтивам у чичови * на лицето, о т Ч и е т 0 и м е Р са образувани, напр.: ц Окончание -овце -овии П Г °Т *° К о в о жилище жествено число 0 т някоГумалит*п« К Т а н и е с е образуват форми за мнозувани^наставка -ец. I ^ Г о Т ^ ^ Т ™ » «"ариц^лии, обра' Формата за множествено „ У с т а в н о : частта -ов- е а деди означава роднинско отншнв„ Исл ,° дядовци означава 'етапи • А ние децата), Р „апр Тоеа ^ ^ ^ " у ™ ™ * п Р | 0 = ; „"„ Ф = е0и - • • • ( И в - Вазов). ^ "° от деди и прадеди. Език свещен на моите Юб

от окончанието за множествено число при едносричните съществителни от мъжки род, а -ц(с), -ц(и) е от наставката -ец. Примери: градец — градовце, листец — листовце, цветец — цветовце, рсдец — редовце; вдлец—волдвци и др. Окончание -ове. С окончание -ове се образуват форми за множествено число само на следните двусрични съществителни имена от мъжки род: вятър — ветрове, огън — огньове, център — центрове, шанец — шанцове (шанци). От съществителното номер множествено число е номера. При образуване на формите за множествено число на многосричните съществителни от мъжки род се наблюдават следните особености: 1. У д а р е н и е т о н е с е м е с т и . То остава върху същата срич­ ка, върху която е в неопределената форма за единствено число, напр.: буквар — буквари, булевард — булеварди, вестник — вестници, председател — председатели и пр. Изключение: момък — момци, номер — номера. 2. З в у к о в и п р о м е н и . а)Задноезичните съгласни [г], [к], [х] пред окончанието -и, което е от дифтонгичен произход, според закона за II палатализация преминават съответно в [з], [ц], [с], напр.: ученик — ученици, войник — войници; валог — валози, белег — белези, кожух — ко­ жуси, сиромах — сиромаси и пр. Законът за втората палатализация на задноезичните съгласни обаче не е вече в сила. Затова има изключения от него при образуване на фор­ мите за множествено число, напр.: дансинг — дансинги, клиринг — кли­ ринги, орех — дрехи, успех — успехи и др. б) Ако формата за единствено число съдържа суфиксно [е], произ­ лизащо от стб. [ь], такова [е] се изпуска при образуване на формата за множествено число, напр.: стар-ец— стар-ци, борец — борци, ловец — ловци, стрелец — стрелци, орел — орли, петел — петли, котел — котли, овен — овни и пр. З а б е л е ж к а . Ако пред наставката -ец във формата за единствено число стои съгласен звук -(- [р], [л] или [в], формата за множествено число може да се обра­ зува по два начина: а) като се изпусне [е] от наставката и се вмъкне [ъ] между [р], [л] или [в] и предходния съгласен звук, напр.: мъдрец — мъдърцй, беглец — бегъл­ ци, подлец — подълцй, мъртвец —• мъртъвци; б) като се прибави направо окон­ чанието -и към формата за единствено число, напр.: мъдрец — мъдреци, беглец — беглецй, подлец — подлеци, мъртвец — мъртвецй. Предпочитат се формите за мно­ жествено число, образувани по първия начин.

в) Ако пред суфиксното [-е-] от наставката -ец във формата за един­ ствено число стои гласен звук, това [-е-] във формата за множествено число се редува с [й], напр.: боец — бойци, европеец —европейци, визан­ тиец— византийци, китаец — китайци и др. г) Ако в краесловието на формата за единствено число има вметнат [ъ] между шумов и сонорен съгласен, във формата за множествено число този [ъ] се изпуска, напр.: косъм — косми, вопъл — вопли, жезъл — жез­ ли, вихър — вихри; метър — метри, театър — театри, тигър — тиг­ ри, министър — министри, спектакъл — спектакли, софизъм — софизми, плеоназъм — плеоназми и пр. З а б е л е ж к а 1. Вметнат [ъ] в крайна сричка на формата за единствено чис•о не изпада, ако не е между шумов и сонорен съгласен, напр.: восък — восъци, пи­ сък — писъци, блясък — блясъци. 2. Звук [ъ] от крайна сричка в неопределената форма за единено число се запазва и във формата за множествено число, когато е в суфикс -ък

107

или -лък, напр.: пясък — пясъци, замък — замъци, остатък — остатъци, сватлък— сватлъци, свитък — свитъци, чертвъртък — четвъртъци и др. Изключение: мо­ мък — момци и потомък — потомци. Звукът [ъ] от крайната сричка на формата за единствено число се запазва във формата за множествено число също и когато е под ударение (обикновено в думи, зае­ ти от турски), напр.: салкъм — салкъми, чадър (перс.) — чадъри, сарък — саръци, сатър — сатъри и др.

д) Съществителните нарицателни имена, образувани с наставка -ин, при образуване на форми за множествено число изпускат тази наставка, напр.: българин — българи, варварин — варвари, врачанин — врачани, гражданин—граждани, селянин — селяни, сърбин — сърби и пр. §111. Бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род. Ако съществителните от мъжки род, чиято неопределена фор­ ма в единствено число завършва на съгласен звук, се определят от числително бройно два, три, четири и т.н., приемат особена форма за мно­ жествено чисто, наречена б р о й. н а. Тя се образува с окончание -а или -я, напр.: град — два града, стол — три стола, славей — два славея, кон — четири коня, огън — два огъня, път — два пътя (различно от два пъти) и пр. Бройната форма е застъпница на старобългарската форма за имени­ телен и винителен падеж двойствено число на съществителните от -ои -/о-основи. Тази форма се употребява също и след наречията колко, толкова, няколко, напр.: колко броя, колко лева; няколко броя, няколко лева; толкова броя, толкова лева и пр. Когато наречията колко и толкова се употребяват във възклицателни изречения, след тях се употребяват обикновените форми за множествено число, напр.: Колко романа е напи­ сал Вазов? Обаче: Колко романи и повести е прочел този човек! От съществителни нарицателни за лица обаче в езиковата практика все по-често се предпочитат обикновените форми за множествено число след числителни бройни, напр.: петдесет и пет войници, сто и пет­ десет учители, триста летовници и по. След мъжколичните числителни бройни, завършващи на -ма, -има, -йна (вж. § 208), също се употребяват обикновените форми за множестве­ но число, напр.: двама студенти, петима инженери, седмина работни­ ци и пр. Бройната форма не се употребява също подир колцина, неколцина, малцина, напр.: колцина учители, неколцина ученици, малцина работници. Във връзка с образуването и употребата на бройните форми за мно­ жествено число необходимо е да се отбележат още и следните особености: 1. Вметнатият [ъ] не отпада, напр.: косъм — два косъма, жезъл — два жезъла, огън — два огъня, тигър — два тигъра и пр. Изключение нравят съществителните метър, литър и производни от тях, когато озна­ чават мерни величини, а не предмети, напр.: пет метра, десет литра, сто километра (различно от два метъра, три литъра). 2. Звукът [е] от наставките -ец, -ел, -ен не отпада в бройната форма, напр.: три прозореца, два орела, пет овена и пр. От съществителни с наставка -ец, -ел, -ен обаче се предпочитат след числителни бройни обик­ новени форми за множествено число, напр.: пет прозорци, три орли, сто овни и пр. 3. Ударението на бройната форма за множествено число не пада ни­ кога на последната сричка. По това тази форма ясно се отличава от чле108

нуваните форми с кратък член -а [-ъ], когато ударението е върху послед­ ната сричка, напр.: град, членувана форма града [градъ], два града [града], бряг, членувана форма брега [брегъ], два бряга [бр'ага] и пр. 4. Бройната форма за множествено число не се употребява извън словосъчетание, в което пред нея има числително бройно или друга дума, затова не се членува никога. 2. Образуване на форми за множествено число на съществителните от женски род § 112. Съществителните имена от женски род образуват формите си за множествено число с г л а в н о о к о н ч а н и е -и. Когато неопре­ делената (нечленуваната) форма за единствено число завършва на -а или -я, окончанието се поставя на мястото на тези завършъци, а когато за­ вършва на съгласен звук, окончанието се поставя направо към формата за единствено число, напр.: жен*а — жен-й, книга — книги, земя — земи, линия — линии, радост — радости, кост — кости и пр. При образуване на формите за множествено число на съществител­ ните от женски род се наблюдават следните особености: 1. У д а р е н и е т о запазва мястото си върху същата сричка, върху която е на неопределената форма за единствено число, напр.: градина — градини, светлина — светлини, планина — планини, ластовица — ласто­ вици, глава — глави, река — реки, особеност — особености, радост — ра­ дости и пр. Изключение: гръд — гърди. 2. Пред окончанието -и задноезичните съгласни [г], [к], [х] не се променят. Това е така, защото формите за множествено число в повечето случаи са наследени от времето, когато на мястото на окончанието -и в тези форми е стоял звук [-ТА], който е бил от заден ред и не е променял артикулацията на стоящите пред него задноезични звукове. По-късно обаче (към XIII в.), когато [и] се е изравнил артикулационно и акустически с [и], законите за I и II палатализация не са били вече в сила. Примери: книга — книги, мъка — мъки, муха — мухи, снаха — снахи. 3. Съществителните имена ръка и нога образуват формите си за множествено число с окончание -е: ръка — ръце, нога — нозе. Тези фор­ ми обаче са застъпници на старите форми за именителен падеж двойствено число, в които окончанието -е (от -Ь) е от дифтонгичен произход. Поради това именно съгласните [к] и [г] са променени по закона за II палатали­ зация съответно в [ц] и [з]. 4. От съществителните овца и свиня се образуват дублетни форми за множествено чисто: овца — овци и овце, свиня — свини и свине. 5. От съществителните нива, къща и някои други могат да се обра­ зуват форми с окончание -и и с окончание -я или -а, напр,: нива — ниви и нивя, къща — къщи и къщя, книга — книги и книжа. Формите, образу­ вани с окончание -я или а, са доста самостойни и имат значение на р1игаПа 1ап1ит със събирателно значение. 6. Съществителните от женски род, във формите за единствено число на които има вметнат [ъ] или [е], при образуване на форми за множествено число губят вметнатия [ъ] или [е], напр.: мисъл — мисли, неприязън — неприязни, съблазън — съблазни, песен — песни и др. 109

3. Образуване на форми за множествено число на съществителните от среден род § 113. Съществителните имена от среден род образуват формите си за множествено число със следните окончания: 1. С окончание -а образуват формите си тези съществителни, чиито неопределени форми за единствено число имат наставка -о, -ло, -ало, -ило, -це, -енце, -ище. Окончанието -а се поставя на мястото на краесловното -о или -е, напр.: село — села, ведро — ведра, вино — вина, звено — звена, кино — кина, перо — пера, ребро — ребра; бутало — бутала, перце — перца, писъмце — писъмца, момиченце — момиченца, пиленце — пиленца, игрище — игрища, училище — училища и пр. 2. С окончание -я образуват формите си за множествено число тези съществителни от среден род, чиито неопределени форми за единствено число имат наставка -ие, -тие, -ние, напр.: известие — известия, копие — копия, нещастие — нещастия, острие — острия; събитие — събития, въ­ стание — въстания, събрание — събрания и пр. 3. Съществителните имена море, поле, цвете, лозе образуват множе­ ствено число с окончание -я: поле — поля, море — моря, цвете — цветя, лозе — лозя. З а б е л е ж к а . Съществителните имена море и поле образуват също така фор­ ми за множествено число и с окончание -ета: море — морета, поле — полета. Тези форми са изместили вече от употреба формите моря и поля, които са архаизувани и имат поетически стилистичен оттенък.

4. С окончание -ета, -та образуват формите си за множествено число съществителните от среден род, които имат наставка -е, -че, -ле и някои субстантивирани отглаголни съществителни имена с наставка -не, напр.: венче — венчета, врабче — врабчета, орле — орлета, петле — петлета, пиле — пилета, прасе •— прасета, теле — телета; братче — братчета, конче — кончета, картднче — картднчета, столче — столчета, книжле— книжлета; пране — пранета, ядене — яденета; колие — колиета, перде— пердета и пр. Съществителните имена от чужд произход, чиято неопределена фор­ ма за единствено число завършва на -и, -у, -ю, образуват форми за мно­ жествено число с окончание -та, което се прибавя направо към формата за единствено число, напр.: такси — такси-та, шаси — шасита, рандеву — рандевута, пардесю — пардесюта, меню — менюта и др. 5. С окончание -ена образуват формите си за множествено число следните съществителни имена: име — имена, знаме — знамена, време — времена, семе — семена, племе — племена, стреме — стремена, рамо — рамена (н рамене), бреме — бремена (и рядко бремета). 6. С окончание -еса образуват формите си за множествено число следните съществителни имена: чудо — чудеса, небо\\небе— небеса, дър­ во — дървеса (поет.) и дървета, слово — словеса (арх.) и слова. 7. С окончание -и образуват форми за множествено число съществи­ телните око, ухо, животно и съществителни, които са по произход стари сегашни страдателни причастия с наставка -м-, напр.: око — очи, ухо — уши, животно — животни, делимо — делими, множимо — множими, сказуемо — сказуеми, насекомо — насекоми и др. 8. Съществителните рамо, коляно и крило образуват форми за мно­ жествено число и с окончание -е, което е застъпник на старото окончание 110

за двойствено число -"в: рамо — рамена и рамене, коляно — колена и ко­ лене, крило — крила и криле. Формите с окончание -е и сега пазят двой­ ственото си значение, напр.: Той падна на колене (а не: на колена). Взех го на рамене. Орелът разпери криле. 9. Думата дете образува по особен начин форма за множествено чис­ ло: дете — деца. О т н о с н о у д а р е н и е т о на формите за множествено число при съществителните от среден род съществуват следните о с о б е н о ­ сти и з а к о н о м е р н о с т и : а) З а п а з в а т у д а р е н и е т о на същото място, на което е във формата за единствено число: а) съществителните, които образуват формите си за множествено число с окончание -ета, напр.: братче— братчета, въже — въжета, зайче — зайчета, клонче — клончета, конче — кончета, пръстенче — пръстенчета, креватче—• креватчета, българче — българчета и пр.; р) по-голямата част от съществителните, чиито неопределени форми в единствено число имат повечеотдве срички, а формите им за множе­ ствено число се образуват с окончание -а, -я, -и, напр.: говедо — говеда, корито — корита, копито — копита, манйсто — маниста, вретено — вретена, вярване — вярвания, нещастие — нещастия, занятие — занятия, вълнение — вълнения; училище — училища, читалище — читалища, по­ прище — поприща, дружество •— дружества, свидетелство — свидетел­ ства; сказуемо — сказуеми, насекомо — насекоми и пр.; у) съществителните, които имат ударение върху крайната сричка в неопределената форма за единствено число, напр.: ведро — ведра, ре­ бро — ребра, писмо — писма, колело— колела, пардесю — пардесюта и пр. б) М е с т я т у д а р е н и е т о в ъ р х у п о с л е д н а т а с р и ч к а на формата за множествено число съществителните, чиято форма за един­ ствено число е двусрична с ударение на първата сричка и образуват форми за множествено число с окончание -а, -ена, -еса, -я, -е, напр.: ви­ но — вина, злато — злата, масло — масла, право — права, жито — жи­ та, мито — мита, сито — сита, стадо — стада, рало — рала, шило — шила, било — била; време — времена, семе — семена, племе — племена; чудо — чудеса и др. в) Съществува тенденция да се установи ударението върху к р а й н а т а с р и ч к а н а формата за множествено число на съществителните от среден род, които са образувани с наставка -ло, -ало, -ило, напр.: ветрило — ветрила, кормило — кормила, кандило — кандила, косило — косила, лепило — лепила, мастило — мастила, хвърчило — хвърчила; ду­ хало — духала, махало — махала, огледало — огледала, стъпало — стъпа­ ла и пр. При тази група обаче има доста изключения и дублети по от­ ношение на ударението в множествено число. § 114. Съществителни, които имат форми само за единствено чис­ ло (зт§и1апа тагйит). В българския език, както и в други езици, има съществителни имена, от които не се образуват и не се употребяват фор­ ми за множествено число. В българския език такива са: 1. Съществителни, означаващи абстрактни понятия, които не могат да се мислят като множества, напр.: социализъм, идеализъм, реализъм, романтизъм, героизъм, алтруйзъм, човещина, щастие, любов, младост, старост, привързаност, детство, юношество и др. 111

2. Някои съществителни събирателни, образувани с наставка -спгво, напр.: учителство, студешпство, рабдтничестео, селячество и др. 3. Имена на газове, някои метали и други вещества, напр.: въздух, кислород, водород, азот, олово, калай, никел, кобалт, магнезий, гипс, ориз, грис, пипер, праз, чесън, кромид и др. 4. Съществителни собствени имена, които са индивидуални названия на страни, планини, реки, езера и др., напр.: България, Франция, Вито­ ша, Рила, Марица, Струма, Дунав, $нтра и пр. § 115. Съществителни, които имат форми само за множествено число (р1игаНа 1ап{ит). Някои съществителни в съвременния български език имат форми само за множествено число. Техният брой е сравнително мальк. Според обектите, които означават, те могат да се разпределят по следния начин: 1. Съществителни, означаващи предмети, които се състоят от две основни части, напр.: очила, клещи, окови, букай, везни, щипци, обуща, навуща, гащи, нджички, плещи и др. З а б е л е ж к а . Тези съществителни могат да означават определени множества и да се определят от числителните едни, двои или от числително бройно -)- съществи­ телното чифта, например: двои очила, десет чифта обуща и пр.

2. Имена на вещества, предмети и други същини, които могат да се мислят само като множества от отделни частици или съставни елементи, напр.: трици, въглища, мощи, макарони, устои, разноски, финанси и др. 3. Имена на някои народни обичаи и обреди, напр.: повратни 'об­ редно посещение на младоженците и роднините на младоженците у мо­ мините родители след сватбата', поклади (диал.) 'заговезни', засевки 'об­ редно сеене на брашно за сватбен хляб', заговезни. 4. Индивидуални названия на планински масиви и вериги, които се употребяват почти винаги членувани (вж. § 133), напр.: Алпите, Андите, Апенините, Вогезите, Карпатите, Кордилерите, Пиренеите, Ро­ допите, Хималаите и .др. 5. Съществителните имена ерата, кола, уста по-рано са били р1игаПа 1ап1ит, но сегаГот кола и ерата има нови, редовни форми за мно­ жествено число: ерата — врати, кола — коли. Формата уста се употре­ бява и за единствено, и за множествено число, напр.: Устата му беше променена, някак провиснала. . . (Елин Пелин). Уста проклинат цяла вселена! (Хр. Ботев). Вратата се блъснаха пак и нов вик се чу, последван от кучешко джафкане (Ив. Вазов). Вратата трещеше от ударите (Ив. Ва­ зов). Безшумно излезе колата от тесните улици и спря зад селото (Елин Пелин). В. Остатъци от падежни форми при съществителните имена § 116. Отпадане на старата именна флексия. Старобългарският език е имал богато развита именна система •— три числа и по седем падежа за всяко от тези три числа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, творителен и местен. Трябва да се отбележи обаче, че според съвременните езиковедски схващания звателният падеж вече не се смята за истински падеж, а като о с о б е н а ф о р м а , която в повечето случаи не е свързана синтактично с останалите членове на изречението, а се явя­ ва като странична (вметната). 112

В развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм (вж. § 27—28) се е стигнало до заменянето на старите падежни форми със съчетания от различни предлози + обща падежна форма (сазиз §епегаПз). Старобългарското именно склонение се е разпаднало бавно и посте­ пенно. Падежните форми са отпаднали, като само някои от тях са се за­ пазили до наше време в езика. Най-много падежни форми са запазени, и то като система, при местоименията. При съществителните най-добре се е запазила звателната форма, която е още напълно жива в българ­ ския език. В редица народни говори се пази също така добре родително-винителната форма при съществителните собствени лични мъжки имена (освен завършващите на -а и -я), при съществителните нарицателни имена от мъжки род за родство и при презимена, образувани с наставка -ов, -ев, -ин, напр.: Кажете на Петра (вм. на Петър), Повикайте Ивана (вм. Иван), Вземете от Стояна; за Христа, от Ботева, до Вазова, на дяда, на вуйча и пр. Сега тези форми са отпаднали от нормите на книжовния език, но при преиздаване съчиненията на българските класици е прието да се запазват употребените от авторите родително-винителни форми, напр.: До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца. . . (Ив. Вазов). Янко, разносвачът на пощата, беше се отбил до хумниците, за да остави едно писмо на дяда Моска (Й. Йовков). Остатъци от стари падежни именни форми се срещат и в други слу­ чаи, най-вече в някои наречия от именен произход, нанр.: горе (мест. пад. от гоуь), долу (мест. пад. от долъ по -й-основи), гърбом, (твор. пад. от г(»ъвъ), отръки (род. пад. от (>жкл) и др. § 117. Звателна форма на съществителните имена от мъжки род. 1. Съществителните имена от мъжки род, чиято неопределена (нечленувана) форма за единствено число завършва на съгласен звук (без [к], [х], [ж], [ч], [ш], [ц]), образуват звателна форма с -е, напр.: Борис — Борисе, Васил — Василе, Владимир — Владимире, Димитър — Димитре, Иван — Иване, Крум — Круме, Петър — Петре, Стоян — Стояне; бог — боже, брат — брате, войник — войниче и войнико, град — граде, дъб — дъбе, народ — народе, син — сине, юнак — юначе и юнако. Из­ ключения: старец — старче, отец — отче. Съществителните, които имат вметнат [ъ], в звателната форма го изпускат, напр.: Димитър — Димитре, Петър — Петре. Изпуска се също така [-е-] от наставката -ец в съществителните старец — старче и отец — отче. 2. Съществителните имена, чиято неопределена форма за единствено число завършва на [к], [х], [ж], [ч], [ш], [ц] или имат наставка -ин, обра­ зуват звателна форма с -о, напр.: работник — работнико, хлапак — хла­ пако, юнак — юнако (и юначе), войник — войнико (и войниче), сиромах — сиромахо, мъж — мъжо, сеяч — сеяно, земеделец — земеделецо, храбрец— храбрецо; българин — българино, гражданин — гражданино и пр. 3. Съществителните имена, чиято неопределена форма за единствено число завършва на -й или на съгласен звук, който някога е бил мек (освен [ж], [ч], [ш], [з], [ц]), образуват звателни форми с -ю, напр.: ра­ тай — ратаю, славей — славею, край — краю; учител — учителю, пред­ седател — председателю, другар — другарю, кон — кдню и др. Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

113

4. Съществителните имена брат и син освен редовните звателнифор­ ми брате, сине имат и дублетни форми братко и с«н/со сгальовно-ласкателен стилистичен оттенък. Съществителното име зет има звателна форма зетко. У д а р е н и е т о н е с е м е с т и при образуване на звателни форми за съществителните имена от мъжки род, напр.: Александър — Александре, Асен — Асене, Борис — Борисе, Владимир — Владимйре, Пе­ тър — Петре; земеделец — земеделецо, храбрец — храбрецо, старец — старче и пр. Изключения: отец — отче, творец — твдрче (и творецо). § 118. Звателна форма на съществителните имена от женски род. 1. Съществителните имена от женски род, чиято неопределена форма за единствено число завършва на -а или -я, образуват звателна форма с -о, напр.: баба — бабо, гора — горо, душа — душо, земя [зем'а] —земьо [зем'о], леля — лельо, змия [змийа]—змййо, мама — мамо, майка — майко, родина — родино, партия [партийа] — партийо, сестра — се­ стро и пр. В двусрични и многосрични съществителни от женски род у д а ­ р е н и е т о не може да пада на последната сричка в звателната форма. Ако в неопределената форма за единствено число последната сричка е ударена, в звателната форма ударението се отмята върху по-предната сричка, напр.: гора — горо, жена — жено, земя—земьо, сестра — се­ стро, планина — планйно и пр. У д а р е н и е т о в звателната форма на двусрични и многосрични съществителни от женски род с е з а п а з в а , ако в неопределената форма за единствено число не е на последната сричка, напр.: родина — родино, майка — майко, лудетина — лудетино, ластовичка — ластовичко и пр. Звателни форми на съществителните собствени лични женски имена, завършващи в основната си форма на -а или -я, не се предпочитат в изи­ скания книжовен стил. Те са добили вече оттенък на стилистична непълноценност и грубоватост, поради което употребата им се ограничава в битоворазговорната реч, напр.: Елена — Елено (разг.) —Елена! (неутр.), Мария — Марййо (разг.) — Мария! (неутр.), Маргарита — Маргарито (разг.) — Маргарита (неутр.) и пр. 2. Народни съществителни собствени лични женски имена, като Бо­ на, Дона, Йона, Ндна, Цдна и др. под., както и нарицателното име мо­ ма, образуват звателни форми с окончание -е, което се поставя на място­ то на крайния гласен звук -а в общата форма на името, напр.: Бона— Боне, Дона — Ддне, Идна — Йдне, Ндна — Ндне, Цдна — Цдне, мома — моме и др. С окончание -е се образуват звателни форми и от лични женски имена с наставка -ка, а също така от съществителни собствени и от нарицателни с наставка -ица, напр.: Бонка — Бднке, Верка — Верке, Донка — Дднке, Еленка — Еленке, Живка — Жйвке, Здравка — Зрдавке, Иванка — Иванке, Калинка — Калйнке, Маргарйтка — Маргарйтке; гълъбица — гълъбице, Звездица — звездйце, Георгйца — Георгйце, Милйца — Милице и пр. З а б е л е ж к а 1. Форми като Бонче, Дднче, Иванче, Фанче и пр. не са звател­ ни, ак са умалително-гальовни. Те добре се различават от звателните форми по това, Ч? 1 1 пред наставката -е преминава в [ч] по закона за I палатализация: Фанка — Фанче -_ фанчето.

114

З а б е л е ж к а 2. Редовната книжовна звателна форма от съществителното другарка е другарка, а не другарке.

§ 119. Съществителни имена, които нямат звателни форми. В бъл­ гарския език нямат звателни форми: а) всички съществителни в м н о ж е с т в е н о ч и с л о , напр.: гра­ дове, учители, работници, братя и пр.; б) съществителните имена от с р е д е н р о д както в единствено, така и в множествено число, напр.: село, села, поле, поля, полета, момче, дете, гълъбче и пр.; в) съществителните имена от ж е н с к и р о д (нарицателни и соб­ ствени), чиято неопределена форма в единствено число завършва на съ­ гласен звук, напр.: пролет, есен, радост, младост и пр.; г) съществителните имена от мъжки род-(собствени и нарицателни), чиято неопределена форма в единствено число завършва на -ой, -а, -я, -о, -е, -и, напр.: Благой, Драгдй, Радой, Стандй, Никола, Драгия, Илия, Ботьо, Ваньо, Пеньо, Петко, Христо, Пешо, Гецо, Добри, Страти, Съби; баща, дядо, чичо, вуйчо, аташе и пр. З а б е л е ж к а . От съществителното име владика и от съществителните, обра­ зувани с наставка -ина, -ага, -яга, -ица, означаващи мъже, се образуват звателни форми с -о, напр.: владика —владика, халетйна — халетйно, лудетина — лудетино, юначага — юначаго, пияница — пияницо и др.

Г. Членуване на съществителните имена (изразяване на граматическата категория определеност) § 120. Същност на граматическата категория определеност. Една от най-важните граматически особености на новобългарския език, по която той се отличава от останалите славянски езици, е наличието в него на задпоставен определителен член. Определителният член е морфологичен показател на граматическата категория о п р е д е л е н о ст. За да из­ ясним същността и значението на тази граматическа категория в българ­ ския език, можем да излезем от началото на една народна приказка. „Едно време имало един просяк старец. Като ходел да проси, все така си думал: „Кой какво прави, на себе си го прави." Една жена чула тия думи и си рекла на ума: „Чакай аз ще ти кажа тебе, какви са тия думи!" Взела, та омесила една пита с отрова и я дала на стареца. Той не знаел каква е работата и турил питата в торбата си. Като излязъл старецът из селото, срещнал го на пътя един човек, който бил много гладен и му рекъл: „Ти дядо, като ходиш да просиш, трябва да имаш в торбата нещо за ядене. Дай ми, моля ти се, малко хлебец да си похапна, че съм много изгладнял!" — Да ти дам, синко, рекъл старецът, бръкнал в торбата си, извадил питата и му казал: „На ти тая пита, тя е още топла, ей сега ми я даде една жена." След това старецът си заминал из пътя. Човекът изял питата и се упътил за в селото си. Той бил син на жената, която Дала питата на стареца." В началото на този откъс съществителните имена старец, жена и пита са употребени нечленувани, защото с тях се назовават непознати обекти, споменати за пръв път в приказката. При по-нататъшните спо­ менавания на същите обекти обаче те се явяват като известни, познати на предаващия и на възприемащия съобщението, затова имената им са 115

членувани — стареца, старецът, жената, питата, т.е. 'известният вече старец', 'известната вече жена', 'известната вече пита'. Следователно формата старец означава неопределено, непознато лице в напреднала възраст. Нещо повече дори — тази форма означава всеки и всякакъв старец. От логическо гледище същата форма означава поня­ тието „старец". Обратно — формата старецът или стареца означава из­ вестен, познат старец на предаващия и на възприемащия съобщението. Такова смислово съотношение съществува и между формата жена, означаваща неизвестна, непозната жена, и жената, означаваща извест­ на, определена, позната жена. Познатостта, определеността в значение­ то на формите старецът (стареца) и жената се носи от морфемите (вж. § 14 и 18) -ът, -а [-ъ] и -та. Тези морфеми, наречени определителни чле­ нове, са изразители на граматическата категория определеност. Във взетите примери функцията на определителния член е да и н ­ д и в и д у а л и з и р а в съзнанието на говорещия назованите с члену­ ваните форми обекти от действителността, т.е. да ги превърне в индиви­ дуални понятия (респ. в представи). Затова тази функция на определи­ телния член се нарича и н д и в и д у а л и з и р а щ а , а самата опреде­ леност — и н д и в и д у а л н а . Освен посочената определеност обаче определителният член може да изразява и к о л и ч е с т в е н а определеност, т.е. количествена изчерпаност на обектите от някое множество. Нека поясним и това значение с примери. Да вземем изречението Войници от поделението помогнаха при при­ бирането на реколтата. Нечленуваната форма войници означава, че не всички войници от даденото поделение са взели участие в прибирането на реколтата. Тя е равнозначна на словосъчетанието „някои войници" или на словосъчетанието „част от войниците". Ако членуваме същата форма обаче, т.е. ако кажем Войниците от поделението помогнаха при прибирането на реколтата, изказването ще придобие друг смисъл. То ще означава именно, ч е в с и ч к и в о й н и ц и с а взели участие в ра­ ботата. Следователно членуваната форма войниците притежава грама­ тическото значение к о л и ч е с т в е н а о п р е д е л е н о с т , защото може да се замени със словосъчетанието „всички войници". Членувана форма на съществително име в множествено число обаче в зависимост от контекста може да означава и индивидуална групова определеност, напр.: Ученици от столичните училища изнесоха голяма художествена програма. Най-добре се представиха учениците от Десето средно политехническо училище. Членуваната форма учениците от вто­ рото изречение не означава 'всички ученици от десето училище изобщо', а тези, които са взели участие в изнасянето на програмата. Следовател­ но по същество множествената членувана форма учениците в дадения контекст изразява индивидуална определеност, отнасяща се до опреде­ лена група от лица. И така граматическите значения и н д и в и д у а л н а о п р е д е ­ л е н о с т и к о л и ч е с т в е н а о п р е д е л е н о с т съставят съ­ държанието на понятието „граматическа категория определеност" в бъл­ гарския език. Определеност може да се изразява и по други начини: чрез лексикал­ ни средства, чрез контекста и чрез самото лексикално значение на опре116

делени категории съществителни имена. Това обаче не е вече грамати­ ческо значение о п р е д е л е н о с т , защото не е изразено чрез морфо­ логични показатели, т. е. чрез формите на самите думи. Освен и н д и в и д у а л и з и р а щ а , или изобщо уточняваща, функ­ ция членът в българския език, както и в други езици, може да изпълнява и г е н е р а л и з и р а щ а (обобщаваща) функция. В'такива случаи чле­ нуваното име не означава точно определен, известен обект, а целия р о д , т.е. всички обекти, които се мислят в обема на означеното с името поня­ тие. Например в изречението-съждение за родова съотнесеност Дърво­ то е растение членуваното съществително дървото не означава опреде­ лено, познато дърво, а в и д а „дърво", който във взетото изречение е отнесен към р о д а „растение". Същата функция изпълнява членът и в други типове изречения и словосъчетания, напр.: Върбата (— всяка вър­ ба) обича влажните места; Овцата е домашно животно; Щъркелът е прелетна птица; Седмица на гората; Ден на детето и пр. Тази функция на члена се нарича г е н е р и ч н а , а самият член с такава функция г е н е р и ч е н (от лат. §епиз, §епепз 'род'). § 121. Морфологична същност на определителния член. Определи­ телният член, който се употребява в българския книжовен език, произ­ лиза от старото показателно местоимение тъ,ть, то в слаба позиция,т.е. когато е стояло подир думата, към която се е отнасяло, или на второ място в именна група, напр.: члов-нкъ тъ > човекът, ж«и\ т \ > жената, ЧАДО то > чедото; докрвдн тъ ЧЛОК-БКЪ > добрият човек и пр. В някои български народни говори се срещат и други членни морфе­ ми, произлезли от други показателни местоимения в старобългарски език, каквито са били онъ, оих, оио; окъ, ок\, око; сь>, сн, се. Така например в централните родопски говори се употребява троен определителен член: -от (-ат), -та, то; -ос (-ас), -са, -со; -бн (-ан), -на, -но. Членните морфеми, съдържащи звук [н] или [с], в тези говори освен определително имат и показателно значение: -ос (-ас), -са, -со за близки предмети, а -бн (-ан), -на, -но за отдалечени от говорителя предмети. Примери: м ъ ж к и р о д : домот; домбс; домон; ж е н с к и р о д : жената; женаса, женана; с р е д е н р о д : селото; селосо; селонр. В множествено число за мъжки, женски и среден род членните мор­ феми са: -те, -се, -не; -та, -са, напр.: м ъ ж к и р о д : дворовете; дворрвесе; двдровене; ж е н с к и р о д : бабитб; бабисе; бабине; с р е д е н р о д : децата; децаса, децана. (Вж. Ст. К а б а с а н о в . Говорът на с. Момчиловци, Смолянско. — ЙИБЕ, 4, 1956.) В редица югозападни говори (Прилеп, Охрид, Битоля, Дебър, Кичево, Струга, Ресен, Тетово, Струмица, Галичник) също така се употре­ бява троен член: -от, -ов, -он — първият за обикновено определяне, вто­ рият за близки до говорителя предмети, а третият за отдалечени пред­ мети, напр.: дом—домот, ддмов, домон и пр. (Вж. Б. Ц о н е в . Исто­ рия на българский език. Т. 2. С , 1934, 510—511.) За разлика от езици като немски, френски, гръцки и др. българският определителен член не се смята за отделна дума. От друга страна, чле­ нът в българския език е задпоставен, докато в споменатите езици е предпоставен, напр.: 117

В български

В гръцки

Във френски

В немски

Нечл. форма

книга

РСРХОЯ

йуге

ВисН

Чл. форма

книгата

ч (ирхо?

1е Июге

йа$ ВисН

В граматичната литература върху българския език не е имало яс­ нота и единство по въпроса, какво представлява определителният член от морфологично гледище, т.е. като съставна част на думата. Едни ав­ тори са го определяли като частица, други като обикновено окончание, а трети като приставка (творница) или суфикс. Тези квалификации обаче са неправилни. Определителният член в българския език не е частица, защото има отделна категория думи (част на речта) — ч а с т и ц и , — а членът не е отделна дума, но е значеща съставна част на думата. Чле­ нът не може да се определи и като обикновено окончание, защото той се поставя в някои форми подир тяхното окончание, та в такъв случай ще излезе, че тези форми имат две окончания. Например от формата за един­ ствено число на съществителното име дъб чрез прибавяне на окончанието -ове се получава формата му за множествено число дъб-ове. Но тази форма също така може да бъде членувана, т.е. дъбове-те. Ако смятаме члена за обикновено окончание, трябва да приемем, че формата дъбовете има две окончания (-ове и -те), а това би било нелогично. Не е правилно определителният член да се третира и като наставка (суфикс), защото наставките са морфеми, които служат за образуване на нови думи, а с определителния член, както посочихме по-горе, се образуват особени (определени) ф о р м и на някои категории думи. Определителният член в българския език е съставна част на думата. Той е формообразуваща морфема, която се поставя в края на имена, пъл­ ни притежателни местоимения и причастия, за да се изрази определеност, известност, познатост (респ. обобщеност) на същината, назована с чле­ нуваното име или със словосъчетанието, в което влиза членуваното име или местоимение. В българския език се членуват съществителните имена, прилагател­ ните имена, числителните имена, пълните форми на притежателните ме­ стоимения и причастията. Членуването на съществителните имена ще бъде разгледано и опи­ сано тук в три аспекта: м о р ф о л о г и ч н о - ф о н е т и ч е н , се­ мантичен и синтактичен. I. Членуване на съществителните имена в зависимост от морфологичните и фонетичните им особености (морфологично-фонетичен аспект) § 122. Общо правило. Членуваните (определените) форми на съще­ ствителните имена в съвременния български език се образуват, като към нечленуваните се прибави определителен член. Формата на члена, която се поставя след нечленуваната форма на името, зависи от рода на 118

съществителното в единствено число, от завършъка на формата и от функ­ цията на името като член на изречението. В зависимост от това члену­ ването на съществителните имена може да се представи по следния начин: /. Единствено число а) М ъ ж к и

род

§ 123. Съществителните имена от мъжки род, които завършват в единствено число на съгласен звук, получават член [-ът], наречен п ъ ­ л е н , или [-ъ], наречен к р а т ъ к . Според сегашния български правопис тези членове се изобразяват графически по следните начини: 1. Когато крайният съгласен звук на съществителното е историче­ ски твърд или впоследствие затвърдял, пише се пълен член -ът, а кра­ тък член -а, напр.: двор — дворът — двора [дворъ], зъб — зъбът — зъба [зъбъ], човек — човекът — човека [човекъ], град — градът — града [градъ], сняг — снегът — снега [снегъ] и пр. 2. Когато крайният съгласен звук на съществителното име е исто­ рически мек, т.е. бил е мек в старобългарски, при членуване обикнове­ но мекостта му се възстановява. В такива случаи се пише пълен член -ят ['-ът] и кратъкчлен -я['-ъ], напр.: ден (стб. дьиь) — денят [ден'ът] — деня [ден'ъ], кон — конят [кон'ът] — коня [кон'ъ)], път (стб. пжть) — пътят [път'ът]—пътя [път'ъ], учител (стб. оучнтел'ь)—учителят [учйтел'ът] — учителя [учйтел'ъ] и пр. Понеже наставките-ар (стб. -\0'ь) и -тел (стб. -тел'ь.) са съдържали меки съгласни пред крайния -ь, то и образуваните по-късно думи с тези наставки се пишат при членуване по същия начин, напр.: железничар — железничарят — железничаря, вестникар — вестникарят — вестникаря, секретар — секретарят — секретаря, преподавател — преподавателят— преподавателя, заместител—заместителят — заместителя и пр. З а б е л е ж к а . Думи от чужд произход, като авоар, базар, будоар, дувар, кантар, пазар, пеньоар, резервоар; пастел, хотел, мотел и др., или от славянски произход, като петел, котел и др., не са образувани с наставка -ар и -тел, затова не се изговарят с мек съгласен звук пред членната морфема и се пишат съответно: авоа­ рът — авоара, базарът — базара, пастелът — пастела, хотелът — хотела, пе­ телът — петела и др.

В речниковия състав на съвременния български книжовен език освен съществителните, образувани с наставка -ар или -тел, са запазени още 10 имена от мъжки род, които се изговарят с мек съгласен звук пред члена и при писане се членуват съответно с -ят, -я. Тези съществителни са следните: ден — денят — деня, зет — зетят — зетя, кон — конят — коня, крал — кралят — краля, лакът — лакътят — лакътя, нокът — нокътят — нокътя, огън — огънят — огъня, път — пътят — пътя, сън — сънят — съня, цар — царят — царя. 3. Когато съществителното име завършва на -й, пълният член се пише -ят [-й-ът], а краткият -я [-й-ъ], напр.: бой — бдят [бойът] — бдя [бойъ], край — краят [крайът]—края [крайъ], славей — славеят [славейът] — славея [славейъ] и пр. 119

З а б е л е ж к а . Съществителните от мъжки род, които завършват в единствено число на -а или -я, получават член -та, а тези, които за'вършват на -о или -е, получа­ ват член -то, напр.: баща — бащата, владика — владиката, слуга — слугата, съ­ дия — съдията, бояджйя — бояджйята; дядо — дядото, вуйчо — вуйчото, чичо —. чичото, аташе — аташето, конферансие — конферансието и пр.

§ 124. Употреба на пълния член при съществителните от мъжки род в единствено число. Както се отбеляза по-горе (вж. § 123), при чле­ нуването на съществителните имена от мъжки род, които в единствено число завършват на съгласен звук, се различават два варианта на опре­ делителния член — п ъ л е н -ът, -ят и к р а т ъ к -а, -я. Пълният ва­ риант се употребява, когато членуваното съществително изпълнява ня­ коя от следните служби в изречението: а) П о д л о г . Примери: Вятърът вее студено из планината (Ив. Вазов). Облакът бучи, не­ бето трещи, земята се търси — ето какво било битката (Ив. Вазов). Спи градът в безшумните тъми (Д. Дебелянов). Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели I и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли, I меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра, I виши колони непреклонни успокоената гора (Д. Дебелянов). И знае пътни­ кът утруден, че презнощ тръпните листа I с участен ромон ще му спом­ нят на миналото повестта. . . (Д. Дебелянов). Пристигнахме доста ра­ но на Карнарския хан. Както е обичаят, отседнахме там. . . (Ив. Ва­ зов). Защото на човека става весело, когато ще пътува през една Стара планина пролетно време и когато денят е чудесен и дружината е добра (Ив. Вазов). Другарят му, напротив, рус, белолик, без брада, малко приличаше на италианец, а още по-малко на италианец от Калабрия (Ив. Вазов). Ако съществителното подлог има съгласувано предпоставено опреде­ ление, членува се определението, напр.: Престолният град е сломен (Хр. Ясенов). За тези случаи обаче ще се говори по-нататък. Когато съществителното подлог има задпоставено определение, чле­ нува се съществителното подлог, напр.: И върху него точи меч разискрен I гигантът огненочервен, I . . . (Хр. Смирненски). В т.нар. номинативни изречения, когато съществително от мъжки род единствено число означава определен обект (лице, предмет и пр.), то също се членува с пълен член. Такива изречения се срещат като за­ главия, наименования и под. Примери: „Белимелецът" (заглавие на раз­ каз от Ив. Вазов), „Манастирът" (наименование на глава от романа „Под игото"), „Учителят — пример и вдъхновение!" (из печата). З а б е л е ж к а . Прякори и прозвища на лица мъже обикновено не се члену­ ват с пълен член и когато изпълняват служба на подлог в изречението, напр.: — З а даскала ли приказвате? — обади се Калмука [вм. Калмукът], който беше се събудил и изправил до нас (Й. Йовков). При тия думи Калмука подигна бялата си брада и гърлесто и лениво започна да се смее (Й. Йовков). — Добро утро, Калмук! — поздрави го Котомана, макар че беше надвечер (Й. Йовков). Деяна мина важно, тежко, начу­ мерен и сърдит, отпусна се тежко на червената възглавница, стъкмена към края на сивата рогозка, и процеди. . . (Г. Караславов). Казака не искаше да знае как и за­ що беше избухнала караницата (Г. Караславов).

б ) С к а з у е м н о о п р е д е л е н и е . Примери: Байракът ни е водачът, без него сме като без ръце (Л. Стоянов). Той беше председателят на Централното земеделско дружество и от него люляковчани очакваха много за дружеството си (Й. Йовков), Той беше героят днес (Ив. Вазов). 120

в) П р и л о ж е н и е , поясняващо съществително име от мъжки род единствено число, което е подлог. Примери: Тази сутрин тук беше и Дянков, лесничеят (Й. Йовков). Дойде и другият артист, другарят на госпожица Шмид (Й. Йовков). Янко, раз­ носвачът на пощата, беше се отбил до хумшщите, за да остави едно писмо на дяда Моска (Й. Йовков). Да живее Първи май — празникът на труда! § 125. Ударението при членуване на съществителните имена от мъж­ ки род в единствено число, а) Е д н о с р и ч н и с ъ щ е с т в и т е л н и. При членуване на някои едносрични съществителни имена от мъж­ ки род в единствено число ударението не се мести, а при членуване на други то се мести върху членната морфема. Ударението н е с е м е с т и при членуването на почти всички едносрични съществителни от ч у ж д п р о и з х о д и при една част на едносричните съществителни от до­ машен произход.. С н е п о д в и ж н о у д а р е н и е при членуване са едносрични съществителни имена от мъжки род, като следните: ад — адът, акт — актът, алт, ар, бал, бар, бас, бел — белът, бент, бинт, бич, блам, блок, блян, боб, бог, бод, бой, бокс, бон, бор, брод, брак, брат, брой, бронз, брус, бряст, бук, бунт, бут, бъз, бюст, вал, валс, взвод, взор, взрив, винт, влак, влах, влог, внос, внук, вожд, вой, вол, вход, гост, грам, грах, грим, гроб, грозд, двор, джоб, дрян, жрец, звяр, здрач, зет, ключ, кош, меч, мост, плъх, прът, роб, ров, склон, спор, стълб, трап, хляб, шип и пр. С п о д в и ж н о у д а р е н и е при членуване са едносрични съ­ ществителни имена от мъжки род, като следните: бик — бикът, бит — битът, бряг — брегът, бяс — бесът, век, вид, вик, вир, вкус, враг, врат, връх — върхът, вълк, глад, глас, глъч, гнет, гняв — гневът, град, гръб — гърбът, грък — гъркът, гръм — гърмът, грях — грехът, дар, ден — денят, дим, дол, дом, дреб, дроб, дух, дъб, дъх, дял — делът, ек, звук, звън, звяр — зверът (и звярът), зид, зов, зъб, клас, крак, кръг, лед, лес, лов, лъв, лъч, миг, мир, мраз, мъж, мях — мехът, нос, плет, рог, род, свят — светът, смях — смехът, сняг — снегът, труд, цвят — цве­ тът, цяр — церът и др. В съвременния български книжовен език се употребяват около 510 едносрични съществителни имена от мъжки род. От тях 402 не местят ударението си при членуването им в единствено число, а 108 го преме­ стват върху члена. От съществителните с неподвижно ударение при членуване в един­ ствено число обаче по-голямата част са от чужд произход, а именно от 402 съществителни с неподвижно ударение 269 са от чужд произход и 133 от домашен. От съществителните с подвижно ударение, напротив, почти всички са от домашен произход, а именно от 108 само 5 са от чужд произход. Установява се следователно, че при членуване в единствено число на едносрични съществителни от чужд произход ударението не се пре­ мества върху члена. От 274 такива имена правят изключение само 5 {клас — класът, стил — стилът, тел — телът, тим — тимът, тип — типът).

121

При домашните едносрични съществителни от мъжки род обаче не е така. От 236 такива съществителни 133 не местят ударението си при членуване в единствено число, а 103 го преместват върху члена. б) Д в у с р и ч н и и м н о г о с р и ч н и съществителни. Ударението на двусричните и многосричните съществителни имена от мъжки род при членуването им в единствено число н е п р о м е н я м я ­ с т о т о с и , напр.: абонат — абонатът, автор — авторът, борец — борецът, вятър — вятърът, говедар — говедарят, председател — предсе­ дателят, театър — театърът, социализъм — социализмът и пр. § 126. Вметнатият [ъ] и членуването. При членуване на съществи­ телните имена от мъжки род в единствено число, ако имат вметнат [ъ], той се запазва, напр.: вятър (стб. к-ьтвъ)— вятърът, вятъра; косъм (стб. космь) — косъмът, косъма; литър (фр. Шге) — литърът, литъ­ ра; метър (фр. тИге)—метърът, метъра; театър (фр. ИгШге) — театърът, театъра и пр. Изключение правят съществителните с наставка -йзъм или -азъм, напр.: алтруизъм — алтруизмът, алтруизма; героизъм—героизмът, героизма; идеализъм — идеализмът, идеализма; комунизъм — комуниз­ мът, комунизма; оптимизъм — оптимизмът, оптимизма; реализъм — реализмът, реализма; сантиментализъм — сантиментализмът, сантиментализма; социализъм — социализмът, социализма; ентусиазъм — ен­ тусиазмът, ентусиазма; плеоназъм — плеоназмът, плеоназма; сарка­ зъм — сарказмът, сарказма и пр. б) Ж е н с к и р о д § 127. Всички съществителни имена от женски род в единствено число получават член -та, напр.: вода — водата, гора — гората, градина — градината, жена — жената, земя — земята, змия — змията, провин­ ция — провинцията; бедност — бедността, вечер — вечерта, вярност — верността, длан — дланта, есен — есента, кост — костта, ос — оста, лой — лойта и пр. Относно у д а р е н и е т о при членуването на съществителните име­ на от женски род в единствено число съществуват следните особености: 1. При членуване иа съществителните, които завършват на -а или -я, ударението с е з а п а з в а в и н а г и на същото място, на което г в нечленуваната форма, напр.: вода — водата, родина — родината, шпавица — тепавицата, ластовица — ластовицата и пр. 2. При членуване на съществителните, които завършват на съгла­ сен звук, ударението винаги се премества върху члена, т.е. върху крайшта сричка на членуваната форма, напр.: вест — вестта, власт — власт­ на, кост — костта, леност — леността, самодейност — самодейностпа и пр. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Когато се членуват съществителни имена от кенски род, окончаващи в единствено число на съгласен звук [-т], при писане буква&т се удвоява, напр.: пролет — пролетта, пръст — пръстта, хубост—• хубостга, младост — младостта, кост — костта, общност — общността и пр.

22

в) С р е д е н

род

§ 128. Всички съществителни имена от среден род в единствено число получават член -то, напр.: блато — блатото, корито — коритото, детд — детето, море — морето, поле — полето, съкровище — съкровище­ то, училище — училището, читалище — читалището; бижу — бижуто, меню — менюто, такси — таксито и пр. При членуване у д а р е н и е т о с е з а п а з в а на същото място, на което е в нечленуваната форма, напр.: бреме — бремето, дете — де­ тето, писане — писането, поприще — попрището, училище — училище­ то, настроение — настроението и пр. 2. Множествено число § 129. Съществителните имена се членуват в множествено число спо­ ред "гласния звук, на който завършва множествената форма, а не според рода си. Ако формата завършва на -е или -и, съществителното получава член -те, а ако завършва на -а или -я, получава член -та. Следователно при избора на членната морфема тук се проявява т. нар. вокална хармо­ ния. Примери: бор — борове — боровете, бряг — брегове — бреговете, град — градове — градовете, княз — князе — князете, кон — коне — ко­ нете, звук — звуци — звуците, зъб —• зъби — зъбите; борба — борби — борбите, вода — води — водите, радост — радости — радостите, ръка— ръце — ръцете, нога — нозе — нозете; коляно — колене •— коленете, ра­ мо — рамене — раменете, насекомо — насекоми — насекомите; път — пътища — пътищата, сън — сънища — сънищата, крак— крака— краката, рог — рога — рогата, брат — братя — братята; кни­ га — книжа — книжата; нива — нивя — нивята; братче — братчета — братчетата, дете — деца — децата, момче — момчета — момчетата, се­ ло — села — селата, поле — поля — полята, време — времена — времена­ та, чудо — чудеса — чудесата, коляно — колена — колената, рамо — ра­ мена — рамената и пр. При членуване на съществителните имена в множествено число уда­ рението остава върху същата сричка, върху която е в нечленуваната форма, напр.: семена — семената, дървеса — дървесата; пътища — пъ­ тищата, хлябове — хлябовете, цветове — цветовете, кошове — кошовете, радости — радостите, гори — горите и пр. II. Членуване на съществителните имена в зависимост от някои по-общи особености на значението им (семантичен аспект) /. Съществителни собствени имена § 130. Както се посочи в § 42, съществителните имена, с които се Дават индивидуални названия на отделни, единични обекти, се наричат съществителни с о б с т в е н и , напр.: България, Витоша, Варна, Плов­ див, Лондон, Иван, Мария, Белчо и пр. Съществителните собствени имена следователно означават представи или индивидуални понятия, понеже обемът на означаваното с тях поня123

тие се състои от един мислен обект. От това пък следва, че назован обект със съществително собствено име е винаги определен за съзнанието на говорещия (респ. пишещия) и възприемащия съобщението. Индивидуал­ ната определеност произлиза в същност от обстоятелството, че десигнатът на съществителното собствено име е винаги с а м о е д и н , и то н а п ъ л н о о п р е д е л е н о б е к т от действителността. Разбира се, представата, която даден индивид има за назования със съществителното собствено име обект, може да бъде по-пълна или по-бедна. Това зависи от опита му, от начина, по който той е придобил познанията си за назо­ вания обект. Съществителното собствено име София има един точно опре­ делен десигнат — град с известно географско местоположение, столица на Народна република България. Определеността в случая се заклю­ чава именно в това. И така определеността по начало е изразена в лекси­ калното значение на съществителното собствено име. Не се явява необ­ ходимост чрез изменяне формата на съществителните собствени имена да се внася допълнително значение към това, което те означават с пред­ ставителната (обикновената) си форма, т.е да им се придава граматическо значение „определеност". Затова по начало съществителните собствени имена н е с е ч л е н у в а т . От това основно положение обаче има редица изключения, които ще се посочат на съответните места в следващото изложение. Съществителните собствени имена биват: а) лични имена, презимена, прякори, прозвища и псевдоними на лица; б) частни (индивидуални) имена на животни; в) индивидуални названия на географски обекти; г) индивидуални названия на книги, вестници, списания, фабрики, пред­ приятия, учреждения, организации, важни исторически събития, епо­ хи и др. § 131. Лични имена, презимена и прякори. 1 . Л и ч н и т е и м е н а по начало не се членуват, напр.: Алеко, Ана, Асен, Аспарух, Богдан, Веселин, Владимир, Елена, Милка, Младен, Петър, Стоян, Тодор, Фи­ лип и пр. От общото правило правят изключение следните групи лични имена, които се употребяват п р е д и м н о членувани: а) някои лични мъжки имена, които завършват на -а, напр.: Сава — Сивата, Пера — Перата, Тома — Томата и др.; б) умалителни и ласкателни лични мъжки имена, образувани с ня­ коя от следните наставки: -ка, -ичка, -ничка, -е, -енце, -че, -ле, напр.: Васил — Васе — Васето, Васепце — Васенцето; Борис — Бдре — Бдрето Бдрка — Бдрката, Никола — Кдле — Кдлето, Иван — Ванка — Бан­ ката; Симеон — Мднка — Мднката и др.; в) умалителни и ласкателни женски лични имена, образувани с ня­ коя от следните наставки: -е, -ле, -че, напр.: Ана—Анче—Анчето, Ане — Ането; Елена — Ленче — Ленчето; Мария — Мйче — Мйчето, Милка — Мйле — Мйлето; Бона — Бднка — Бднче — Бднчето и др. Необходимо е да се изтъкне, че членуваните форми на съществител­ ните собствени лични имена от т. б) и в) се употребяват редовно във всич­ ки функции в изречението, докато нечленуваните форми се употребяват само като о б р а щ е н и я . Примери: Покачи се, Савичка, на върха на дядовата Христова черница и гледай, ако не вярваш (А. Каралийчев). — Савичката (много ме е яд на Савичката!) ще пасе магаретата на влашу124

рите — тъй е писано. Савичката се изчервява силно (А. Каралийчев). Монката, десетгодишно момче, болно и хилаво сираче, тръгна край дяда си като сянка (Елин Пелин). — Монка, чедо . . ., хайде, синко! (Елин Пелин). Иско загледа настрани. —Да му дадял Мичето. . ..То се свърши (А. Страшимиров). 2. П р е з и м е н а т а , ф а м и л н и т е и м е н а и п с е в д о н и ­ ми т е не се членуват, напр.: Ботев, Вазов, Раковски, Смйрненски, Яво­ ров, Ясенов, Лилиев, Разцветников и др. 3. П р я к о р и т е и п р о з в и щ а т а на лицата произхождат обикновено от съществителни нарицателни имена или от прилагателни имена, характеризиращи някои особености на индивида, напр.: Иванчо Йотата („йота" — название на буква), Иван Смока, Димо Казака, Рачо Чобана, Марин Ручйлото, Никола Мотовилката, Петко Шилото, Пенко Антиката, Гущера, Жабата, Калмука, Чакала, Любопитния и др. Прякорите и прозвищата могат да се употребяват самостоятелно или като приложения към официалните лични имена. И в единия, и в другия случай те се явяват в и н а г и ч л е н у в а н и (освен когато са обращения). Прозвища и прякори от мъжки род в единствено число обикно­ вено не се членуват с пълен член, напр.: —Добро утро, Калмук! — поздрави го Котомана, макар че беше надвечер. Калмука не погледна него, а Матаке и рече: — Добре дошел, гостенино! — и пак поглади брадата си (Й. Йовков). Членуването на прякорите и прозвищата се обяснява с обстоятел­ ството, че те произхождат в повечето случаи от съществителни нарица­ телни имена (смок, ручило, мотовилка, жаба и др.). Членът им придава значение „индивидуална определеност" и ги превръща в съществителни собствени имена (вж. за това и § 134, г). § 132. Частни (индивидуални) имена на животни. Тези имена се употребяват п р е д и м н о н е ч л е н у в а н и , напр.: Балан, Белчо, Сивчо, Арап, Мечо, Шаро, Балкан, Ваклуша и др. Примери: Без да слуша оправданията на Аго, чичо Митуш излиза по-напред, поглежда към воловете и вика: — Балан! Къде е бил Балан, не се знаеше, но току се показа запътен към дама. Чичо Митуш извика: — Чйвга, Чйвга! И Чйвга се появи след Бала на1. И двата бяха бели с извити еленови рога (Й. Йовков). — Какво, Белчо? А? Кажи, искаш ли нещо? Белчо заклащаше глава, въздишаше дълбоко и почваше бавно да пре­ живя с беззъбата си уста (Елин Пелин). § 133. Географски названия. Индивидуалните названия на географ­ ски обекти по правило се употребяват н е ч л е н у в а н и , напр.: Со­ фия е столица на Народна република България. Отивам в София. Рила е н ай-високата планина на Балканския полуостров. Марица води началот о си от Рила. Пловдив е разположен на двата бряга на Марица. 1 В този случай няма никакво съмнение, че формата Балана е родително-винителна (вж. § 116), а не е членувана.

125

Някои такива названия обаче могат да се употребяват и членувани, напр.: Искър минава край София. В неделя бяхме на Искьра. Дунав е една от най-големите европейски реки. Дунавьт е придошел. Индивидуалните названия на много планински масиви и вериги се употребяват само в множествено число и в и н а г и ч л е н у в а н и освен когато са обращения или при написване върху географски карти, напр.: Андите, Апенините, Алпите, Карпатите, Кордилерите, Пиренеите, Родопите, Хималаите и др. Родопите Родопи горделиви — грамада вековечна, от върхове гранитни верига безконечна, защо ме тъй привлича видът ви див, суров? (Ив. Вазов)

В научната литература е изказвано мнение, че членуването в този случай се дължи на чуждо влияние, че то е пренесено от езици, в които имената на някои от тези обекти се употребяват също така само в мно­ жествено число и са винаги членувани. Членувани имена обаче, като Родопите, Татрите, Бакаджиците, Резньовете, Кривините и др., по­ казват, че причината за членуването им не трябва да се търси само в чуждото влияние. Членуват се още индивидуални географски названия, които имат с ъ б и р а т е л н о з н а ч е н и е , напр.: Лудогдрието, Средногдрието, Поморавието, Повдлжието и др. Често се членуват и имена на местности, върхове, води и др., когато се употребяват само от жителите на дадено селище, напр.: Амбовото, Бирата, Билото, Блатото, Бранищата, Бъзето, Вадата, Вървището, Леската, Локвата, Ширината и др. Членуваните форми на съществителните собствени имена, като на­ звания на местности, се обясняват с това, че много често обикновени нарицателни имена или субстантивирани прилагателни поемат функция­ та на съществителни собствени имена. Привнасянето на категорията о п р е д е л е н о с т чрез членуване превръща обикновеното съществи­ телно нарицателно име или пък прилагателното име за индивидуална или родова принадлежност в съществително собствено име, т.е. в инди­ видуално название, което означава точно определен обект от действи­ телността, напр.: бара (нариц.) — Барата (собств.), било — Билото, бла­ то -— Блатото, брод — Брода и пр. § 134. Названия на вестници, списания, предприятия, учреждения, исторически събития и др. а) Съществителни собствени имена, като на­ звания на в е с т н и ц и и с п и с а н и я, не се членуват, напр.: в е с т ­ н и ц и — „Дневник", „Ехо", „Жупел", „Заря", „Знаме", „Зора", „Кормило", „Пладне", „Поглед", „Свобода", „Труд" и др.; с п и с а н и я — „Везни", „Златорог", „Наковалня", „Мисъл", „Изкуство" и др. б) Съществителни собствени имена, като н а з в а н и я н а л и т е ­ р а т у р н и п р о и з в е д е н и я , н е с е ч л е н у в а т , ако не са чле­ нувани от техните автори, напр.: „Бесове", „Хоро", „Тютюн", „Борба" и др. Обаче: „Престолът", „Родопите", „Работникът", „Вълкът" и др. в) Съществителни собствени имена, като названия на п р е д п р и я ­ т и я , у ч р е ж д е н и я , ф а б р и к и , о р г а н и з а ц и и и др.,обик126

новено не се членуват, напр.: (фабрика) „Глория", (тъкачница) „Платно", (работилница) „Струг", (дружество) „Сила", (читалище) „Светлина" и пр. г) Съществителни собствени имена, като названия на и с т о р и ­ ч е с к и с ъ б и т и я и е п о х и , обикновено се членуват, напр.: Възраоюдането, Освобождението, Съединението, Ренесанса и др. Функ­ цията на члена тук е индивидуализираща, да превърне съществител­ ното нарицателно име в индивидуално название, т.е. в съществително собствено. 2. Съществителни нарицателни имена § 135. Нечленувана форма на съществително нарицателно име озна­ чава п о н я т и е или отделен, но неопределен обект от целия клас пред­ мети, които се мислят в обема на назованото понятие. Да вземем на­ пример съществителното палто. Употребено отделно, то служи за име­ нуване на понятието „палто". Десигнат на нечленуваната форма в един­ ствено число може да бъде всеки обект, който се мисли в обема на назо­ ваното със съществителното име понятие, а десигнат на членуваната форма в единствено число е само един точно определен обект от всички, които се мислят в обема на означеното понятие. С членуваната форма за единствено число следователно се изразява най-често и н д и в и д у а л н а о п р е д е л е н о с т , известност или познатост на назования обект. В изречения като Живакът е метал обаче членът на съществителното име живакът има о б о б щ а в а щ о значе­ ние и не изпълнява индивидуализираща функция (вж. § 120). С членуваната форма за множествено число, както се изясни погоре (§ 120), може да се изразява освен известност, познатост на назо­ ваните обекти още и к о л и ч е с т в е н а о п р е д е л е н о с т . Това се отнася впрочем и до единствено число при имена, които означават в е щ е с т в о , и при имена със с ъ б и р а т е л н о значение. § 136. Съществителни нарицателни, с които говорещият назовава родителите си или свои роднини, а) Съществителните имена мама, тате, майка, татко се употребяват в и н а г и н е ч л е н у в а н и . При това трябва да се отбележи, че в съвременния български книжовен език ма­ ма и тате (остар. тато) не могат да имат определения (освен когато са обращения), напр.: Възторгът на мама заразява и мен. . . (Т. Г. Влайков). Нямам тато, нито мама — / тато да ругае, I мама да ридае. . . (П. К. Яворов). Мама знаеше много народни песни и приказки. След съществителните майка и татко може да стои кратка форма на притежателното местоимение за първо лице ми, напр.: Майка беше работлива и Майка ми беше работлива. Татко работи в завода и Татко ми работи в завода. З а б е л е ж к а . Съществителното име мама се употребява членувано само в някои вулгарни и нецензурни изрази, напр.: Мамата му разплакаха.

б) Съществителните баба, дядо, леля, вуйчо, стрина, чичо, вуйна, бате, кака и др., когато означават 'баба ми', 'дядо ми', и т.н., се упо­ требяват п р е д и м н о н е ч л е н у в а н и , напр.: Баба (=баба ми) беше много сладкодумна. Дядо (=дядо ми или моят дядо) ходеше на лов. Бате стана учител. Кака пристигна снощи. в ) П р е д и м н о н е ч л е н у в а н и се употребяват също така фор­ мите на някои прилагателни в множествено число със значение на съще127

ствителни: бабини, дядови, чичови, вуйчови и др., напр.: Дядови о/сивеят на долния край на селото. Отивам у бабини. Ще гостуваме у чичови. Лелини имат хубави ябълки. У бабини ще идем (Т. Г. Влайков). г) Членуването на съществителните нарицателни имена, с които се назовават лица според селищния им произход, в множествено число е факултативно, напр.: Габровци (габровците) са големи шегобийци. Трънчана (трънчаните) са прочути строители. § 137. Сложни съществителни нарицателни имена, които се пишат полуразделно. При членуването на сложни съществителни нарицателни имена, които се пишат полуразделно, се членува винаги само втората част, напр.: кандидат-студент, кандидат-студентът; стажант-лекар, стажант-лекарят; член-кореспондент, член-кореспондентът; генерал-полковник, генерал-полковникът; заместник-министър, заместник-министъ­ рът и пр. III. Членуване на съществителните имена в зависимост от тяхната служба в изречението (синтактичен аспект) § 138. Общо за синтактичния аспект при членуването. Членуването на съществителните имена в зависимост от синтактичната им служба в изречението по начало трябва да се разглежда в синтаксиса. За да се представи обаче този важен въпрос от граматиката на българския език ц я л о с т н о и н а е д н о м я с т о , тук ще се дадат в обобщен вид закономерностите и особеностите, които съществуват при членуването на съществителните имена в зависимост от синтактичните им позиции. Тези закономерности и особености се изразяват в следните положения: /. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги членувани § 139. Съществителното име е п о д л о г. 1, Съществителното е под­ лог и е название на глаголното лице при спомагателния глагол съм, като означава обект, на който се приписва белег, качество или свойство. Примери: Знамето е червено (невъзможно: Знаме е червено). Водата е гореща. Виното е кисело. Кафето е горчиво. Бащата беше болен. Майката била даровита. Реката е широка. Книгата е интересна. Резултатът ще бъде добър. Родителите са доволни. Борбата е безмилостно жестока (Н. Вапцаров). Живота бе ведър I и лесен. . . (Н. Вапцаров). Нощта е черна и зловеща, I нощта е ледна като смърт (Хр. Смирненски). Членуваната форма на съществителното подлог в този тип изречения означава познатост, известност, определеност на обекта, на който се при­ писва по предикативен начин качество или свойство. Членът изпъл­ нява следователно и н д и в и д у а л и з и р а щ а функция. 2. Съществителното име е подлог и е название на глаголното лице при спомагателния глагол съм, като означава в и д о в о п о н я т и е по отношение на понятието, означено със съществителното сказуемно определение. Примери: Живакът е метал. Заекът е животно. Орелът е птица. Прилепът е бозайник. Гълъбът е добър летец. 128

факултативно изключение от тази закономерност прави съществи­ телното човек, напр.: Човекът е разумно същество и Човек е разумно същество. Членуваната форма на подлога в този тип изречения не означава определен обект. В изречението Орелът е птица членуваното съществи­ телно орелът има о б о б щ а в а щ о (генерализиращо) значение. Чрез същия тип изречения съществителното подлог, което означава видово п о н я т и е , се съотнася към р о д о в о по отношение на него поня­ тие. Следователно Орелът е птица е равно по значение на Всеки орел е птица или Всички орли са птици. Затова в тези изречения членът на подлога има генерализираща функция, т. е. той е г е н е р и ч е н (вж. §120). Изключения се срещат в някои въпросителни изречения от същия тип, представящи реторични въпроси, в които съществителното име под­ лог не е членувано, напр.: Върбадърволие? (разказно: Върбата е дърво). Магаре стока ли е? и др. 3. Съществителното е подлог и е название на глаголното лице при глаголите изглеждам, показвам се, струвам се, оказвам се. Примери: Детето изглежда весело (невъзможно: Дете изглежда весело). Боите изглеждаха тъй светли и тъй пресни, като че бяха сложени едва вчера (Й. Йовков). Всред безкрайната бъркотия на стаята иконата изглеж­ даше още по-хубава, по-светла и по-нова, родена сякаш из околния хаос също тъй, както слънцето се ражда из мрачините на нощта (Й. Йов­ ков). И днес градът изглежда същият, какъвто е бил преди петдесет, преди седемдесет години (А. Каменова). Лагерниците изглеждат здрави. Жената изглеждаше уморена. Началникът се показа (—се прояви като) добър. Работата ми се струва трудна (невъзможно: Работа ми се стру­ ва трудна). Задачите се оказаха много лесни. Подлозите и в този тип изречения са винаги членувани, защото и тук на обекта, означен със съществителното, се приписва (в този случай с известна резервираност) по предикативен начин белег качество или свойство. 4. Съществителното е подлог и е название на глаголното лице при глаголите казвам се, наричам се, именувам се. Примери: Другарят се казва Иванов (невъзможно: Другар се казва Иванов). Детето се именува Петърчо. Реката се казва Тополница. Бащата се казвал Първан. Момиченцето се наричало Маргаритка. Цветето се нарича бегония (цветето, което виждаме, за което говорим, а не всяко цвете изобщо). Членът на подлога в този тип изречения има индивидуализираща функция. § 140. Съществителното име е пряко допълнение. 1. В много фразеологични словосъчетания с преносно значение съществителните имена като п р е к и д о п ъ л н е н и я са в и н а г и ч л е н у в а н и . Примери: Свивам си устата (Свивай си устата). Свивам си куйрука. Хвърлям петалата. Хвърлям топа. Бия тъпана. Събирам парсата и др. 2. Съществителното е пряко допълнение на някой с в ъ р ш е н г л а г о л с п р е д с т а в к а , който означава завършък на действие. Примери: (да) добера нещо: Днес ще доберем доматите, — крушите, — сливите , ябълките, — гроздето, — слънчогледа, — памука и пр.; раматика на съвременния български книжовен език, т. II

129

(да) допиша нещо: Дописах вече доклада, — отчета, — писмото, — обявлението и пр.; (да) дожъна нещо: Дожънахме житото, — ечемика, — овеса; (да) доям нещо: Доядохме хляба, — месото, — готвеното и пр. 3. Съществителното е пряко допълнение на някой свършен глагол с представка, който означава, че глаголното действие засяга всичките обекти или цялото количество от дадено вещество. Примери: (да) обера нещо: Обрахме ябълките (всичките), — крушите, —сливи­ те, — дюлите; Утре ще оберем царевицата, — прасковите; Обрали са вече гроздето и пр.; (да) оскубя нещо: Оскубахме бурена, — лука, — тревата, — пле­ велите; (да) обруля нещо: Обрулихме орехите, — сливите, — крушите. В тези случаи може да се говори за глаголно управление на члену­ ваната форма на съществителното име като пряко допълнение. Както се вижда от приведените примери, членуваните форми на съществител­ ните имена изразяват к о л и ч е с т в е н а о п р е д е л е н о с т (вж. § 120). 4. Съществителното име е п р я к о д о п ъ л н е н и е на безличен глагол има или няма и е дублирано чрез кратката форма на съответното лично местоимение, напр.: Децата ги има на снимката (невъзможно: Деца ги има на снимката). Останаха небето, облаците, дърветата — човека го нямаше (П. Вежинов). § 141. Съществителното е непряко допълнение. Когато съществител­ ното име в служба на непряко допълнение изразява частичност (партитивност), то е в и н а г и ч л е н у в а н о . Примери: Взех си от хляба. Сръбнах от виното. Набрах си от гроздето. Вкусих от яденето. Отчу­ пих си от питата. От яденето хапнахме, като заедно с нас ядоха и сто­ паните (Ж- Колев). § 142. Съществителното е несъгласувано определение. 1. Съществи­ телното име е несъгласувано предложно определение с някой от следните предлози, имащи пространствено значение: е, върху, до, зад, извън, край, между, посред, пред, през, при, срещу, сред и определяемото е членувано. Примери: Отпосле той казваше, че на два пъти лампата в стаята на Нона беше угасвала и пак беше светвала (Й. Йовков). Като погълчаха малко за приключението във воденицата, Викентий се приготви да му каже лека нощ (Ив. Вазов). Вазата върху масата е прекрасна. Днес окосихме ливадата до реката. Полетата зад Балкана постепенно се снишават от запад към изток. Столът зад вратата е счупен. Обектът извън града ще бъде завършен наскоро. Улицата край реката е като алея. Бригадата ще работи пътя между селата. Пътят между селата е твърде лош. Книгата на С = върху) масата е моя. Чешмата на пазара е повредена. Снимката над дивана е на майка ми. Почистиха мястото около кладе­ неца. Капките по пода са от мазнини. Къщата срещу читалището е на председателя. Полянката сред гората е осеяна с цветя. Употребените в примерите предлози имат конкретно пространствено значение. З а б е л е ж к а . Съчетанието на някои от употребените по-горе предлози + съ­ ществително име в изреченията, взети за пример, може и да не бъде определение, а

130

да изпълнява друга служба, напр.: Книгата на масата е моя. Предложното съчета­ ние на масата в това изречение е о п р е д е л е н и е . Поставете книгата на масата. Съчетанието на масата сега пък е о б с т о я т е л е т в е н о п о я с н е н и е , защо­ то отговаря на въпрос къде? Направиха чешма на пазара (на пазара е обстоятелствено пояснение). Поправиха чешмата на пазара (на пазара е н е с ъ г л а с у в а н о о п р е ­ деление).

2. Предлог на + съществително име като несъгласувано определе­ ние означава конкретен обект, на който принадлежи това, що е означено с определяемото. В такива случаи несъгласуваното определение е в и н а г и ч л е н у в а н о . Примери: Нона, дъщерята на Исьоренския чифликчия,' излезе от градината на хотела, гдето беше приказвала досега с пограничния офицер Галчев и с началника на пощенската станция Милчевски (Й. Йовков). Не бяха из­ минали и стотина крачки, когато чуха, че някой^ вика зад тях: разда­ вачът на станцията тичаше след кабриолета (Й. Йовков). Милчевски се спря полуобърнат към кабриолета, извади от джоба си китка ключо­ ве, вързани за панталоните му с верижка, потърси между тях ключа на касата и се замисли (Й. Йовков). Изведнаж му се стори, че се е добли­ жил до същината на работата (П. Вежинов). Наблизо зад оградите ня­ какъв невидим човек сечеше дърва и ударите на брадвата кънтяха по ця­ лата улица (П. Вежинов). Най-после ковчежникът на полка. . . му наброи цяла купчина книжни окупационни пенгьо (П. Вежинов). 3. Съчетание от предлог откъм, отсам, отвъд, оттатък + съще­ ствително име изпълнява служба на н е с ъ г л а с у в а н о о п р е д е ­ л е н и е . В такъв случай съществителното е в и н а г и ч л е н у в а н о . Примери: Мястото откъм гората е много хубаво. Ливадата отсам ре­ ката е тяхна. Построихме лагера на равнището оттатък реката. Се­ лото отвъд баира се нарича Байлово. § 143. Съществителното е н е о б о с о б е н о п р и л о ж е н и е в м н о ж е с т в е н о ч и с л о и пояснява обикновено съществителни соб­ ствени имена. Примери: Професорите Милетич и Цонев дадоха важни трудове по българска диалектология. Инженерите Димитров и Христов са автори на проекта. Стипендиите ще се дадат на студентите Иванов, Петров и Коларов. Реките Искър, Вит, Осъм и Янтра са десни притоци на Дунав. § 144. Съществителното е о п р е д е л я е м о , което се пояснява от индивидуално название на музикално или литературно произведение. В такъв случай съществителното е в и н а г и ч л е н у в а н о . Примери: Това ми даде повод да напиша стихотворението „Дипломираните' '(Ив. Ва­ зов). В Пловдив написах поемата „Загорка'1, темата на която наумява „Грамада" (Ив. Вазов). От „Загорка" извлякох драмата „Руска", която има голям успех (Ив. Вазов). Воеве и ревове са здрависвали почти всичко, що съм дал добро в нашата литература, здрависаха и романа „Под иго­ то", и то след като е преведен на всички европейски езици, а може би именно за това (Ив. Вазов). Големите симпатии, що бе намерил рома­ нът „Казаларската царица" в широките читателски кръгове, важните обществени явления, които изважда на показ, дълбокият драматизъм, който оживява действието му, ме поблазниха да напиша, да извлека от него драмата, която днес се играе в Народния театър под същото име (Ив. Вазов). Други примери: повестта „Селкор", разказът „Иде ли?", одата „Левски", баладата „Хаджи Димитър", операта „Трубадур", опе­ ретата „Българи от старо време" и пр. 131

§ 145. Съществителното е обстоятелствено пояснение. 1. Съчетание от предлог извън, оттатък, откъм, отсам, отвъд + съществително име изпълнява служба на обстоятелствено пояснение з а м я с т о . В та­ къв случай съществителното е в и н а г и ч л е н у в а н о . Примери: Излязохме извън града. Намираме се извън селото. Топката излиза извън очертанията на игрището. — Господин надзирател, може ли да преместим онези камъни извън двора, а след това да се поокъпем. във ви­ ра?— замоли Дечо дежурния (Ж- Колев). Измъкнахме се предпазливо и безшумно извън селото, наляхме вода в манерката от една чешма и сед­ нахме до голям камък да ядем. (Ж- Колев). Далече откъм реката се носе­ ше неспирното крякане на жабите (Елин Пелин). Като идех, откъм лозята се спущаха сган башибозуци (Ив. Вазов). Някой пей в леса — о т ­ въд реката (Н. Ракитин). Кучетата минаха като вихрушка, гласовете им се чуваха, вече далече отвъд дола (Ем. Станев). Отсам оградата имаше го­ лям орех. Примамлива и лека зеленей I оттатък танците тревата (Н. Вапцаров). 2. Съчетание от предлог на, който има конкретно (пространствено) ф н н а л н о значение, + съществително име изпълнява служба па об­ стоятелствено пояснение з а м я с т о . В такъв случай съществителното е в и н а г и ч л е н у в а н о . Примери: Отивам на обекта. Ходих на лозето. Пристигнахме рано на гарата. Така накитена и пременена, па и както беше хубава, като иде на хорото, ех, то вече не можеш да и се нагледаш! (Т. Г. Влайков). . . . Те отидоха там, в дола па кладенеца, да налеят студена водица (Т. Г. Влайков). Ненко отиде на ливадата да я донавади (Т. Г. Влайков). Задължителното членуване на съществителното като обстоятелстве­ но пояснение в тези случаи се обяснява с обстоятелството, че обектът, към който е насочено глаголното действие, е конкретен и определен за съзнанието на говорещия. 3. Съществителното е обстоятелствено пояснение за в р е м е с пред­ лог през. Примери: През лятото дните са дълги. Овесът се сее през пролетта. През ваканцията прочетох отново Елин Пелин. През нощта заваля дъжд. През деня беше много горещо. През зимата тук лежи мъгла. Това беше вече през постите, през Петровите пости (Т. Г. Влайков). По-лани през лятото. . ., докара ми се да се отбия в Русчук за няколко дена (Т. Г. Влайков). През нощта откъм гората долитаха викове, свиреха влакове — правеха маневра. . . (Ж- Колев). През деня близо до нас ореше един селя­ нин, подсвирваше си на воловете (Ж- Колев). През есента на 1943 г. чета „Бойчо Огнянов". . . провела успешно бойно-политическа акция в село Сеславци, отстоящо само на 15 км от София (Ж. Колев). През седмицата никой не е отсъствувал. З а б е л е ж к а 1. И е ч л е н у в а н и съществителни с предлог през като об­ стоятелствени пояснения за време имат друго значение, напр.: През нощ ще работим ( = Една нощ ще работим, а една няма да работим). През ден ще дежурим. През сед­ мица ходя в Пловдив. З а б е л е ж к а 2. Изрази като Това се случи през войната. Това е станало през въстанието не могат да се смятат за книжовни. Книжовни са: Това се случи през време на войната. Това е станало през време на въстанието.

4. О т г л а г о л н о с ъ щ е с т в и т е л н о с наставка -не като об­ стоятелствено пояснение з а в р е м е с предлог с е в и н а г и члену132

в а н о. Примери: С тръгването заплака. Още с влизането започна да се кара. Започнаха работата още с пристигането. Още с пристигането си той започна да изпълнява указанията на полицията (Ж- Колев). З а б е л е ж к а . Ако отглаголното съществително на -не в служба на обстоя­ телствено пояснение з а в р е м е с предлог с кма свое пояснение, то може да бъде и н е ч л е н у в а н о , напр.: Машината се повреди още със започване (започването) на работата. Още с влизане в стаята тя разбрала каква е работата.

5. Съществително име с предлог според е обстоятелствено пояснение н а ч и н . Примери: Постъпвам според закона (как? и спорел, що?). Ще действуваме спо­ ред обстоятелствата. Помощи ще се отпускат според нуждите. Награди ще се дават според заслугите. У нас посрещат според дрехите, а изпращат според ума. Бележки се пишат според знанията. Ще постъпя според случая. Дядо Захария се сети, че според обичая трябва да се бяга. оттук преди изгрев слънце (Елин Пелин). Простирай се според чергата си (Погов.). Задължителното членуване на съществителните като обстоятелствени пояснения з а н а ч и н с предлог според се обяснява с това, че съществи­ телното име след предлога според означава винаги определен обект на мисълта (предмет, явление), по който се ориентира начинът на глаголното действие: Постъпвам, според закона (т.е. закона, който се мисли само като определен, известен, познат във всеки конкретен случай). 6. Съществителното е обстоятелствено пояснение з а о т с т ъ п к а с предлог въпреки. Примери: Ще работим усилено въпреки трудностите. Въпреки лишенията и немотията ще пращам детето на училище. Въпреки съпротивата на врага ротата се придвижваше напред. Въпреки забраната на стражари­ те ние подадохме глави през прозорците (Ж- Колев). Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите, Марко туряше своите ви­ наги на софрата си (Ив. Вазов). Вазов заяви обаче, че въпреки оставката си от председателското място остава член на съюза и симпатизира живо на неговата дейност (Ив. Шншманов). за

2. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги нечлену в ани

§ 146. Съществителното име е номинативно изречение. Когато съ­ ществителни нарицателни имена са номинативни изречения и са наиме­ нования на учебници или пък са употребени като фирми и етикети, са в и н а г и н е ч л е н у в а н и . Примери: наименования на учебници (написани върху корици и титулни страници) — алгебра, биология, бо­ таника, география, геология, електротехника, естествознание, история, физика, химия и пр.; фирми и етикети (без приложения) — аптека, слад­ карница, хлебопекарница, млекарница; сол, пипер, захар, брашно и пр. §147. Съществителното е вътрешно допълнение на непреходен глагол Когато съществителното име е вътрешно допълнение на някой непрехо­ ден глагол, употребява се в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: Аз пътувам път пустинен I към сънувана страна (Хр. Ясенов). Скитни­ ците катунари I ще стануват тука стан (П. П. Славейков). Ден денувам кътища потайни — / нощ нощувам пътища незнайни (П. К. Яворов). 133

§148. Съществителното е пряко допълнение. 1. Когато съществител­ ното име е пряко допълнение на някой възвратен глагол, като бера си, вземам си, късам си и др. под., употребява се в и н а г и н е ч л е н у в а и о. Примери: Бера си цвете. Набрах си грозде. Наберете си череши. Взех си хляб. Вземете си круши. Взел съм си дрехи. Ще си вземем книги. Ако се членуват съществителните като преки допълнения при посо­ чените глаголи (когато това е възможно), изменя се смисълът на изрече­ нието: възвратната частица си добива смисъл на възвратно притежател­ но местоимение, напр.: Вземи си дрехите = Вземи дрехите си. Невъз­ можно обаче: Набрахме си ягодите. 2. Когато съществителните време, възможност, надежда, нужда, основание, полза, смисъл, спасение, съмнение, управия и някои други слу­ жат като преки допълнения на безличните глаголи има и няма, употре­ бяват се в и н а г и н е ч л е н у в а н и . Примери: Има нужда. Има време. Има надежда. Има полза. Има възможност. Няма възможност. Няма нужда. Няма време. Няма полза и пр. 3. Съществителните град, сняг, дъжд, роса, слана, когато са преки допълнения на безличните глаголи вали, пада, плиска, роси, ръми, пръ­ ска,сипе, трупа, са в и н а г и н е ч л е н у в а н и . Примери: Вали дъжд. Валяло е град. Ще вали сняг. Преваляло е дъждец. Нощес е натрупало сняг. Паднало е слана. Сипе сняг като през сито. З а б е л е ж к а . В изречения като Сняг се сипе на парцали, Дъждът се лееше непрестанно и под. съществителните сняг и дъждът са подлози, а глаголите се сипе и се лееше са л и ч н и .

§ 149. Съществителното е непряко допълнение. 1. Когато съществи­ телните имена са непреки допълнения със съотносителни предлози от— на, от—в, из—в, употребяват се в и н а г и нечленувани. Примери: Ходя от къща на къща. Скита се от село на село. Пчелите кацат от цвят на цвят. Тя влиза от врата във врата. Децата препускат из улица в улица. Работата се подобрява от ден на ден. Побелелият поп Серафим с кандилница в ръка бърза от гроб на гроб, чете молитви и поменици и сърдито се кара на жените. (Елин Пелин). Той ходи от група на група, от дете на дете и раздава жито, умислен и свещенодействуващ пред паметта на покойната Божана (Елин Пелин). От дясната ни страна, из разсечените гърди на планината, гърмяха глухо водопадите, чиито вълни от камен на камен, от яма в яма се фърляха с бясна бързина до самите поли на планината, дето се изгубваха, разделени на малки вадички и бари, из градините (Ив. Вазов). 2. Съществителното е н е п р я к о д о п ъ л н е н и е в израза Има разлика от нещо до нещо. Примери: Има разлика от човек до човек. Има разлика от стока до стока. Има разлика от плат до плат. Има раз­ лика от вино до вино и пр. 3. Съществителното е н е п р я к о д о п ъ л н е н и е с предлог в на глаголи, които имат преносна (непряка) употреба и значение. Примери: Влизам в беля (в що влизам?). Влизам, в стълкновение. Влизам в спор. Влизам в грях. Не ме карай да влизам в беля ("невъзможно: да влизам в белята). Изпадам в захлас. Изпадам в отчаяние. Изпадам във възторг. Намирам се в нужда. Намирам се в затруднение. Отивам в отпуск. За­ минавам в отпуск. И дядо Йоцо плъзнеше в незнание за световните съби134

тия в нерушимия покой на селцето си (Ив. Вазов). Той падаше полекалека в безучастна апатия към всичко, що го заобикаляше, в едно незлобливо състояние, близко до старческо полишаване (Ив. Вазов). Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да за­ бравиш всичките тъги и страдания (Хр. Ботев). Престолният град е сломен I и храбрата рат е разбита — I и аз съм попаднал във плен I сред чужда и вражеска свита (Хр. Ясенов). З а б е л е ж к а . Във фразеологичните словосъчетания влиза ми в работата със значение 'интересува ме' и влизам в положението на някого (му) със значение 'съчувствувам на някого (му)' съществителните работа и положение са винаги члену­ вани. Това се дължи вероятно на употребата на кратките дателни форми на личното местоимение (ми, ти, му, и, ни, ви, им) при тях: влизам в положението му и поради това влизам му в положението.

§ 150. Съществителното е несъгласувано определение. 1. Съществи­ телното е несъгласувано определение с предлог без. В такъв случай то е в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: Прозорци без стъкла имат само две къщи. Човекът спря погледа си върху прозорците без стъкла. На двора има една каца без дъно. Докарайте кацата без дъно, за да я поправим. Той налива вода в каца без дъно Твойта вражда беше вражда сатанинска, I твойта любов беше любов исполинска, I любов без с ъмненье, без свяст, без предел, I що кат кръст огромен ти беше понел (Ив. Вазов). Зимата пее свойта зла песен, I вихрове гонят тръни в полето, I и студ, и мраз, и плач без надежда I навяват на теб скръб на сърцето (Хр. Бо­ тев). Мразя пръчки дреновинки I и молив чуплив; /мразя книги без кар­ тинки / и другар плачлив (Ран Босилек). Дни на радости сърдечни, I дни без горест и беди I отшумяха бързотечни I като пролетни води (Стари­ нен руски романс, превел Л. Стоянов). Когато е необходимо да се изрази определеност на означения със словосъчетанието обект, членува се само определяемото, напр.: човек без съвест — човекът без съвест. 2. Съществителното е несъгласувано определение с предлог на и означава вида или формата на обекта, назован с определяемото. Примери: плат на райета, одеяло на карета, сирене на буци, захар на бучки, мляко на прах, калай на пръчки; игра на карти, игра на думи и пр. Ако понякога определението се членува, това става немотивирано н без нужда, напр.: Платът на райетата (ъм. на райета) е по-качествен. 3. Съществителното е несъгласувано определение с предлог по и означава учебен предмет или наука. В такъв случай то е в и н а г и н е ­ ч л е н у в а н о . Примери: урок по история, учител по рисуване, тетрад­ ка по алгебра, специалист по химия, доктор по философия, асистент по физика и пр. Урокът по история беше интересен. Днес ще имаме урок по математика. Научих си урока по физика. Учителят по рисуване е. добър художник. Извадете си тетрадките по алгебра. Специалистът по химия пристигна. 4. Съществителното име е б е з п р е д л о ж н о несъгласувано опре­ деление. Примери: чаша вода, парче хляб, бучка захар, метър плат, кола дърва, кутия цигари, буца пръст, килограм ориз, троха хляб, кап­ ка вода, зрънце жито и пр. Дайте ми чаша вода. Чашата вода ме освежи. Жената забеляза парчето хляб. Детето взема бучката захар. По улиците блестяха на слънцето големи локви вода (П. Вежинов). Фалим, фалим — отговориха признателно уморените пленници, съгрени от благодатната 135

глътка ракийца (Ив. Вазов). В Пчеларово ходих аз, върнах се пак там, за да взема ей туй е — Захария показа едно шише коняк (Й. Йовков). Всеки държеше в ръцете си комат хляб, койтю Галунка беше им дала, и като вървяха, поотчупваха си и ядяха (Й. Йювков). От една не много чиста кърпа той извади голям сноп банкноти и го подаде на Галунка (Й. Йовков). Като натъпкахме в раниците всичкия хляб, който имаше, една кутия мас и няколко глави лук, поблагодарих и излязох (Ж- Колев). В словосъчетания от типа чаша вода определение е съществителното, което означава това, от което е взето известно количество.1 Несъгласуваните определения в този вид словосъчетания са здраво свързани смислово и синтактично с определяемото. Затова при членуване членът се прибавя към първата дума, а второто съществително (определе­ нието) е винаги нечленувано. § 151. Съществителното е сказуемно определение. 1. Съществително­ то име е сказуемно (предикативно) определение или основа на такова определение при спомагателния глагол съм и означава родово понятие по отношение на понятието, назовано със съществителното, което е под­ лог. В такава позиция сказуемното определение е в и н а г и н е ч л е ­ н у в а н о . Примери: Желязото е метал. Дървото е растение. Кучето е животно. Прилепът е бозайник. Орелът е птица. Земята е планета. З а б е л е ж к а . В изречението Желязото е метмлът, който най-много се из­ ползува определената (членуваната) форма металът не означава вече родово поня­ тие по отношение на понятието, назовано със съществителното желязо. Съчетанието металът, който най-много се използува означава едно понятие, идентично във взе­ тото изречение с понятието „желязото" (членът в последната дума има обобщаващо значение).

Същото смислово отношение имаме между изреченията Земята е планета и Земята е планетата, на която живеем ние. 2. Съществителното име е сказуемно определение или основа на раз­ ширено атрибутивно сказуемно определение при някой от глаголите: изглеждам, показвам се, струвам се; ставам, излизам, (някакъв); казвам се, наричам се, именувам се, зова се. Такова сказуемно определение е в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: Мъжът изглежда добряк. Началникът се показа човек. Жената ми се стори къщовница. Търговецът излезе измамник. Момчето станало после големец. За пари Генович станал шпионин, Найденов — мекере, а Михайловски — подлец (Хр. Ботев). Вазов в Сопот не стана търговец (Ив. Вазов). Един прост, безграмотен овчар става български цар (Ив. Ва­ зов). Не плачи, майко, не тъжи, I че станах ази хайдутин, /хайдутин, майко, бунтовник (Хр. Ботев). Големец станал разбойникът (разбойни­ кът е подлог). Детето се казва Огнян. Това цвете се именува иглика. Дума, която пояснява сказуемото, като означава предмет, засегнат от глаголното действие, се нарича допълнение. Промените, които се извърш­ ват с телата, се наричат явления. Част от. окръжност, ограничена от две точки, се нарича дъга. 1 В старобългарския език това определение се изразява с родителен частичен (йепШуцз рагШлуш), напр. ДЬЖАЬ мн ч\шж ВОА»- Схващанията за определение и определяемо в този тип словосъчетания в граматиките на съвременния български език обаче не са еднакви. В словосъчетанието чаша вода едни смятат за определение вода, а други чаша. От гледище на историята на езика ни правилно е да се смята за определение вода.

136

3. Съществителното име е сказуемно определение към пряко допъл­ нение. Примери: Събранието избра Иванов (за) председател. Назначиха девойката учителка. Назначиха я учителка. Обаче: Уволниха я учителката (учи­ телката е пряко допълнение., а кратката вшштелна форма я дублира същото допълнение). Поставиха го за пазач. . . . Величествения син крин, който краси нашите градини, ние наричаме „магарешки уши". . .; висо­ кото, с червено стебло, с големи листа тропическо цвете, което пълни много дворове с хубост и зеленина, днес наричат, не знам защо, „кърлеж" (Ив. Вазов). Имам брат учител. З а б е л е ж к а . При преките допълнения на глаголите наричам и именувам сказуемното определение м о ж е д а б ъ д е и ч л е н у в а н о , ако е изразено със :ъществително собствено име, което се употребява само с членувана форма, напр.: Тази местност наричат Почивалото. Него го наричат Чудото.

§ 152. Съществителното е приложение. 1. Ако съществителното име е приложение, което стои пред съществително собствено лично име, през­ име или фамилно име и означава научно звание, титла, офицерски вое­ нен чин, название за роднинство и др. под., употребява се в и н а г и н е ч л е н у в а н о. Примери: академик В. В. Виноградов, академик Ст. Младенов, професор Шишманов, доктор Кръстев, доцент Иванов, цар Си­ меон, крал Милан, султан Мохамед, княз Черкаски, граф Игнатиев, лорд Байрон, маршал Толбухин, генерал Заимов, полковник ^1нков, под­ полковник Калитин, капитан Андреев, лейтенант Петров, поручик Ма­ нев, Патриарх Евтимий, митрополит Климент, епископ Софроний, отец Натанаил, поп Андрей, архитект Николаев, инженер Иванов, баба Илийца, дядо Йоцо, дядо Либен, чичо Митуш, леля Гена, стрина Дойна, хаджи Генчо, Стоян войвода, чорбаджи Марко и др. 1 Поканен да дам нещо за настоящия юбилеен сборник, издаван в чест на професор Шишманов, . . . аз си спомних горното посещение и с радост, и с благодарност към знаменития юбиляр написах тия редове (Ив. Вазов). Доктор Кошников беше голям приятел с онбашията, с когото пиеше ракията си, и действи­ телно беше криво гледан от чорбаджиите, които предпочитаха ^[нелията хекимин (Ив. Вазов). Само на няколко крачки от него, на отсрещната п трана на улицата, беше писалището на съседа му, доктор Радков ч Ив. Вазов). Поручик Манев излезе, на двора потиснат и с понижено на­ строение (П. Вежинов). Казвам се поручик Манев. Идвам при вас по служ­ ба (П. Вежинов). Доктор Соколов беше млад човек, на двайсет и осем години, левент, с лъскава руса коса, синеок, с открито простодушно ли­ це, нрав буен, чудак и лекомислен (Ив. Вазов). Отец Натанаил се изсмя (Ив. Вазов). Чичо Митуш, старейшината на чифлишките аргати, си го спомни, защото днес беше се карал с Василя — е чорбата беше сипал малко кокали, а тия работи той не му прошрваше (Й. Йовков). Ако се членува такова приложение (когато това е възможно), то се превръща в определеямо, а съществителното собствено име става опреде1 Това са предимно звания, титли и пр., които придружават почти винаги името на лицето, притежаващо даденото звание или титла като знак на ученост, достойн­ ство или благородство. Звания обаче като писател, адвокат, лекар, агроном, журналист и др. се схва­ щат повече като означения на професии, затова не са добили в езиковата практика употреба като изброените по-горе.

137

ление, напр.: Поручикът Соколов (приложение) носеше знамето. Архи­ тектът Зидаров е автор на проекта. Когато приложението се отнася към две или повече съществителни собствени лични имена, то е в и н а г и ч л е н у в а н о , напр.: Като представители на Университета ще присъствуват професорите Попов и Христов. Асистентите Василев и Димитров ще бъдат дежурни. 2. Съществителното нарицателно име е приложение, което пояснява друго съществително нарицателно, като му дава ново название: работ­ ник зидар,} народ мъченик, студент отличник, вагон хладилник, къща музей, поет революционер, писател реалист, работник стахановец и др. Примери: Към къщата музей „Гео Милев" в Стара Загора бе построена голяма експозиционна зала. . . Тя цялата е изпълнена с грижливо събрани и подредени на специални табла снимки, карикатури, рисунки, копия от ръкописи, макети, списания, документи и предмети, отразяващи твор­ ческия път на поета революционер Гео Милев (из печата). Една делегация от комунистически депутати неотдавна се яви при министър-председателя Неру, като поиска да бъдат освободени всички затворници комуни­ сти (из печата). Далеч съм от мисълта, че и Самоков може да бъде град музей (из печата). Столетов връх (връх Се. Никола) се превръща в нацио­ нален парк музей (из печата). Ленинград е град история, град-музей (из печата). На прекрасния човек комунист поетът партизанин Веселин Андреев посвети своята „Балада за комуниста" (Ж. Колев). Войникът шофьор Васил Василев се смущавал (Ж. Колев). Съществителните като приложения от този вид са в и н а г и н е членувани. Определяемото и приложението означават едно понятие, което е в и д о в о по отношение на понятието, означено само с определяемото: „писател" — родово понятие, „писател реалист" — видово понятие по от­ ношение на понятието „писател". Понеже словосъчетанията от типа писател реалист означават едно понятие, категорията о п р е д е л е н о с т се изразява граматически, ка­ то се членува само единият член на словосъчетанието, а именно съществи­ телното, което стои на първо място, напр.: комунист интелигент (при­ ложение е интелигент), интелигент комунист (приложение е комунист). 3. Съществителното нарицателно име е приложение, което се свързва с определяното от него съществително с предлог като. В такъв случай приложението е в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: гроздето като храна, царевицата като фураж, семейството като фактор за възпита­ нието, граматиката като наука, Каравелов като белетрист, Ботев като личност и пр. В този вид словосъчетания възвратният предлог като може винаги да се замени със спомагателния глагол съм в сег. вр. 3 л. ед. или мн. чис1 Според сегашния официален правопис тези с л о в о с ъ ч е т а н и я се пишат полуразделно (работник-зидар, писател-реалист), но това е неправилно, тъй като те не са сложни думи, което личи от факта, че н я м а т е д и н н о с л о в о и з м е н е н и е, напр.: работник зидар — работници зидари, писател реалист — писате­ ли реалисти и пр. По това те се различават от сложните думи като кандидат-студент— кандидат-студенти, заместник-министър — заместник-министри и др., които и м а т единно словоизменение.

138

ло, напр.: гроздето като храна — Гроздето е храна, граматиката като наука — Граматиката е наука и пр. Нещо повече дори: съждението Гроздето е храна се явява необходима логическа предпоставка за слово­ съчетанието гроздето като храна. § 153. Съществителното е обстоятелствено пояснение. 1. Съществи­ телното име е обстоятелствено пояснение з а м я с т о с предлог на, който има отвлечено (абстрактно) значение — статично или финално. В такава синтактична позиция съществителното е в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: Мъжът е на работа (къде е мъжът?). Детето е на училище. Младе­ жите са на събрание. Отивал! на училище (къде отивам?). Рано е, хората току-що са тръгнали на работа (Елин Пелин). Иде на оран при ратая: ако ратаят е нов и аджамия някой, дядо Славчо ще фане сами да му по­ каже. . . (Т. Г. Влайков). Райка беше хрисима и срамежлива мома. Тръг­ не вечер на вода с бели менци, чисто облечена с възсукани бели ръкаве и навтикана с росно цвете (Т. Г. Влайков). На работа отивахме с твърдото решение, че днес трябва да избягаме (Ж. Колев). Като станах обаче ми­ нистър, рядко ходех на доклад (Ив. Вазов). Тези обстоятелствени пояснения имат по-отвлечено значение. В из­ речението Отивам на училище обстоятелственото пояснение на училище не означава конкретно място, конкретен обект, към който е насочено движението, изразено с глагола, а означава по-скоро какво ще върши глаголното лице. Отивам на училище, т. е. отивам да върша определена дейност, д а у ч а. Отивам на работа, т. е. отивам д а р а б о т я . З а б е л е ж к а . Сега в книжовния език вместо изрази отивам на гъби, оти­ вам на вода, отивам на дърва и пр. се употребяват отивам за гъби, отивам за вода, отивам за дърва и пр. Предлогът за има по-определено финално значение и придава в тези случаи по-голяма точност на израза.

2. Съществителното име е обстоятелствено пояснение з а м я с т о с предлог от и означава действие, дейност или място, гдето се извършва някаква дейност (вместо самата дейност). Съществителното с предлог от в такава служба е в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: Връщам се от оране, — от косене, — от представление, — от забава, — от теат ьр, от цирк, —от работа и пр. Ненко, като се прибра по-ранко от оран, излезе пак да пообиколи към чешмата (Т. Г. Влайков). Ако съществителното в служба на обстоятелствено пояснение за мя­ сто с предлог от се членува (когато това е възможно), означава конкретен обект, напр.: Връщам се от училището (от сградата). Прибрахме се късно от театъра. 3. Съществителното е обстоятелствено пояснение с предлог по, който има о т в л е ч е н о ф и н а л н о значение. В такъв случай съществител­ ното е в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: Пътувам по работа. Отивам по търговия. Ходя по печалба. Оставам тук по служба. Когато отиваше по търговия, обличаше се бамбашка. . . (Ив. Вазов). Недялко беше заминал за София по работа (Ж- Колев). — Казвам се поручик Ма­ нев. Идвам при вас по служба (П. Вежинов). 4. Отглаголно съществително с наставка -не, когато е в съчетание с предлога на и изпълнява служба на обстоятелствено пояснение з а в р е м е , се употребява в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: Обадете се на тръгване. Върнаха се на разсъмване. На заминаване ще ви се обадя. На вр ъщане ще се отбия у вас. Илийца бе смъкнала на тр ъг139

еане от пармаклъка тая дреха за бежанеца, мислейки, че е на ратай (Ив. Вазов). Днес на излизане от „Славянска беседа" към обяд случайно го срещнах на отвъдния тротоар — блестящ от здраве и доволство (Ив. Шишманов). На разсъмване при нас, дойдоха очакваните групи (Ж- Колев). Недялко не дойде и на разс ъмване ние се изтеглихме навътре в гората, из­ точно от село Осойца (Ж- Колев). 5. Съществителното име е обстоятелствено пояснение з а н а ч и н с някой от предлозите без, в, на, по, чрез. В такъв случай то е в и н а г и н е ч л е н у в а н о . Примери: Той говори без заобикалки (как?). Тя се изразява без запъваш. Дей­ ствуваха без хитруване. Учениците пишат вече без грешки. Ще вървим напред без колебание. Продължавайте работата без разправии. Тоз издайник грозен и божи служител, I който тая титла без срам бе похитил, I на кого устата, пълни с яд и злост, I изрекоха подло: „Фанете тогоз!" (Ив. Вазов). . . . Че ръката братска без гордост, без вик, I подадена скриш­ но на някой клетник, I са много по-мили на господа вишни I от всичките химни и тропари лишни (Ив. Вазов). Девет годин той I скита се бездо­ мен, без сън, без покой (Ив. Вазов). Последните стотина метра Мерджа­ нов измина бегом, без прибежки, под обстрела на една разярена Емге, която обаче стреляше за невярване лошо (П. Вежинов). Войниците вървят в крак и пеят. Те действуват в противоречие с наредбата. Старият поет живееше в забвение. Животът им минава в несгоди. Живеем си в мир и сговор. Плащаме в брой. Двамата бяха живели в обич и доверие, помагаха си и искаха да оставят на децата си добро име и добро наследство (Елин Пелин). Конят се разигра, пламна, сви уши и с всички сили се понесе в галоп (Й. Йовков). Ние стояхме в нерешителност и се разговаряхме тихо (Ив. Вазов). В тъги, в неволи младост минува. . . (Хр. Ботев). Събрахме доматите на купове (как?). Картофите се садят на гнезда. Хората се движеха на групи. Вали на пресекулки. Планинският вятър се усили, брули по лицата, развява им дрехите, снегът хвърчи и се върти на кълбуци, но те не бягат (Ив. Вазов). =?|. Ще действуваме по съвест. Той работи по настроение. Лежах по гръб и си припомних отделни броеве на „Работническо дело" (Ж- Колев). Поетът бичува обществените недостатъци чрез хумор и сатира. Постигнали са всичко чрез труд и постоянство. 6. Съществителното име е обстоятелствено пояснение з а к о л и ч е ­ с т в о или с т е п е н с някой от предлозите без, в, до, на, около. Примери: Той пие без мярка (=много. извънредно много). Работим без отдих. Труди се без почивка. Храна имаме в изобилие. Гроздето се роди тази година в изобилие. Бригадирите ядоха плодове до насита. Разтворът се вари до сгъстяване. Търка се до зачервяване (до каква степен? и докога?). Биеха ги до смърт. Почивам на воля. 0дат на поразия (=много, извън­ редно много). Спали сме около час. Там той работил около година и на­ пуснал. Водата е спаднала около метър. 7. Съществителното е обстоятелствено пояснение з а ц е л с пред­ лог за или на. Примери: Спряхме за нощуване. Отбихме се край реката за почивка. Повикаха го за работа. Прибрахме се за вечеря. Тръбата свири за сбор. Към нас за бягство се присъедини още един другар (Ж. Колев). Спуснахме се надолу 140

и се настанихме за нощуване на малка полянка (Ж- Колев). Оттук под ръководството на комисаря бяха разпратени хора за политическа работа из селата (Ж. Колев). Спряхме край извора на почивка. Той отиде при косачите на разговор. Една вечер при землянката спря на нощувка голям обоз (Елин Пелин). Бае Стоян отиде при коларите на разговор, за да разпита отде идат, накъде отиват, да чуе новини и да разгледа колите и добитъка (Елин Пелин). През нощта останахме на почивка до ^Свинската поляна" (ЖКолев). Съществителните имена с предлог за като обстоятелствени поясне­ ния з а ц е л могат да се заменят с подчинени обстоятелствени изречения за цел, които се въвеждат със сложен финален съюз за да или само с да. По това те се отличават от съчетания на предлога за със съществителни имена като к о с в е н и д о п ъ л н е н и я , напр.: Прибрахме се за ве­ черя по смисъл е равно с Прибрахме се, за да вечеряме. Обаче в изречение­ то Мисля за другарите непрякото допълнение за другарите не може да се замени с подчинено обстоятелствено изречение за цел. 8. Съществителното име е обстоятелствено пояснение з а у с л о в и е с предлог при или след съчетанието в случай на. Примери: При дъжд излетът няма да се състои. При засушаване да се полива редовно. Да се използува само при пожар! При отсъствие на башр. си Митко беше една от главните ни връзки (Ж- Колев). Колата да се използува само при злополука. Инструментите да се използуват само в случай на пожар. Водата от езерото ще се използува само в случай на суша. 3. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно членувани § 154. Съществителното име е подлог. Съществителното име е п о д ­ л о г при спомагателния глагол съм и означава понятие, което се дефи­ нира чрез сказуемното определение и неговите пояснения (включително и подчинени изречения). Примери: Деепричастието е глаголна форма, която пояснява действието на друг глагол, означавайки добавъчно дей­ ствие. Местоименията са думи, които се употребяват вместо съществи­ телни, прилагателни и числителни имена. Съществителното е дума, която означава предмет. Съюзите са служебни думи, които свързват едно­ родни части в простото изречение или отделни прости изречения в съ­ става на сложното изречение. Физиката е наука за природата. Хореят е двусрична ритмична стъпка, която има ударение на първата сричка. Епитетът е художествено определение, което има субективна и емоцио­ нална стилистическа стойност. Съществителното подлог в този тип изречения се явява п р е д и м н о ч л е н у в а н о . Обяснението на този факт не среща трудности. Раз­ глежданите тук изречения представят по същество разширение на изре­ ченията от типа Живакът е метал. Най-разпространеният тип логическа дефиниция на дадено понятие е чрез най-близкия род и чрез видово отличие (йеПпШо рег ^епиз ргохЬ тига е{ (ШГегепИат $ресШсат). Затова и тук членът има о б о б щ а ­ в а щ о (генерализиращо) значение. 141

В същия тип изречения обаче се употребяват, макар и по-рядко, и нечленувани съществителни като подлози. Примери: Ода е лирическо стихотворение, което се посвещава на нещо величаво, най-често забележи­ телна личност,която с действията си изразява интересите на общество­ то, или пък на важни обществени събития, цели и идеали (Е. Николов). Сатира е поетическо произведение, в което се осмиват обществени или лични недостатъци с цел да се въздействува нравоучително (Е. Николов). Троп е дума с иносказателно значение (Е. Николов). В такива изречения (с нечленуван подлог) спомагателният глагол може да се замени с глагола се нарича, напр.: Троп е дума с иносказател­ но значение. Троп се нарича дума с иносказателно значение. Дума с ино­ сказателно значение се нарича троп. § 155. Съществителното име е предложно дателно допълнение. Съ­ ществителните имена като дателни предложни допълнения при непреход­ ни глаголи се употребяват п р е д и м н о ч л е н у в а н и . Примери: Радвам се на успеха. Радваха се на плодородието. Бащата се скара на децата. И войникът, и Колчо се смеят на простотията Йоцова (Ив. Ва­ зов). Затуй той се ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина (Й. Йовков). — Бабо мари, защо не духнеш туй пусто кандило, ами свети на котката, та драще по рогозката и ме не оставя да заспя? (Хр. Ботев). Обаче: Той помагаше на вдовици и сираци (дателните допъл­ нения са нечленувани). З а б е л е ж к а . В изрази като Радвам се на добро здраве. Радвам се на почит и уважение допълненията са нечленувани.

§ 156. Съществителното е о б с т о я т е л с т в е н о п о я с н е н и е з а м я с т о към глагола отивам с предлога в, който има конкретно зна­ чение, напр.: Отивам в стаята. Отивам в мазето. Отидохме в градината. Ще отидем в гората. Обектът, който е цел на движението, в повечето случаи е предвари­ телно известен и се явява като напълно определен за съзнанието на го­ ворещия, затова и съществителните като обстоятелствени пояснения в посочените случаи са п р е д и м н о ч л е н у в а н и . 4. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно нечленувани § 157. Съществителното подлог със своите пояснения дефинира по­ нятието, означено със съществително в служба на сказуемно определение при глаголите казвам се, наричам се, именувам се и др. под. Примери: Дума, която пояснява сказуемото, като означава предмет, засегнат от глаголното действие, се нарича допълнение (Е. Николов). Дума, коя­ то пояснява съществително име в изречението, като показва признак на предмета, се нарича определение (Е. Николов). Определение, което дава на предмета друго название, се нарича приложение (Е. Николов). Стра­ ната, която лежи срещу правия ъгъл в правоъгълния триъгълник, се нарича хипотенуза. Членуването на съществителното страната е пра­ вилно и необходимо, защото в правоъгълния триъгълник има само една страна, която лежи срещу правия ъгъл. § 158. Когато са употребени в изречения, представящи поговорки и сентенции, съществителните имена са също така п р е д и м н о н е ­ ч л е н у в а н и . Примери: 142

|]

Град глад не прави. Киша — по-лошо от суша. До очи радост, до зъби сладост. Живот се с пари не купува. Удавник се и за сламка хваща. Нужда закон изменява. На зла круша зъл-прът. Дума стрела не е, но в сърце се забива. Уста правят, уста развалят. Думане — сребро, мълчане — злато. Скъперник два пъти плаща. Трън грозде не ражда. Вода и огън хатър не гледат. Обаче: Дървото се свива, докато е младо. Желя­ зото се кове, докато е горещо. Употребата на нечленувани съществителни цмена в поговорки и сен­ тенции се обяснява с обстоятелството, че в тях се говори за неопределени лица, предмети и явления. Когато в такива изрази съществителните са членувани, членът има обобщаващо (генерализиращо)значение, напр.: Дървото се свива, докато е младо (дървото изобщо, всяко дърво, а не определено, познато, известно дърво). § 159. Съществителното име е номинативно изречение или основна част на такова изречение при лаконично описание и повествование. Примери: Летен ден. Пътуваш с каручка. Ширине, ниви, ливади. Пак ниви, пак ливади, пак поле. Сред полето бяло параклисче (Елин Пелин). Септемврийска тиха вечер. Полянка, об­ расла с върбалак от едната страна (П. Ю. Тодоров). Пак прашен колар­ ски път, пак неизвестно село (Ж- Колев). Сиромашия до шия. Кал до ко­ лене. Свят като цвят. — Градина. Пролет. Май. Цветя. I Скамейка. Шепот сладък. I И сред цветята — той и тя. Любов и тъй нататък. II Поле Природа. Красота. I Река. Гора оттатък. I Пробуда. Сбъдната мечта. I Възторг и тъй нататък (Т. Измирлиев). Когато обаче съществителните в такава употреба означават опреде­ лени обекти и е необходимо да се подчертае тази определеност, употребя­ ват се членувани, напр.: Редакцията. Понеделник. По маси и столове лежат разхвърляни хиляди ръкописи на признати и непризнати още та­ ланти (Т. Измирлиев). § 160. Съществителното име е название на обект, изобразен (нари­ суван, фотографиран) върху някаква материя. В такива случаи то се употребява п р е д и м н о н е ч л е н у в а н о . Примери: Жътва, Ла­ лета, Божури, Нощ, Дървари, Работници, Манастир, Ливада, Зима, Цветя, Залез, Закуска, Пейзаж, Почивка и пр. Съществителните като названия на обекти, изобразени върху някак­ ва материя (картини), се членуват в следните случаи: а) когато означават единствени или общоизвестни обекти, напр.: Балканът, Старият Самоков, Рилският манастир и др. (неправилни са означенията Етрополски Балкан, Рилски манастир, Искърски про­ лом и под.); б) когато означават известни, познати обекти, но само от гледището на художника (субективно), напр.: Малкият залив, Край реката, Ста­ рецът с иконите, Хубавото старо време, На нивата, Сватовете и др. § 161. Съществителното име е п р я к о д о п ъ л н е н и е на личен глагол имам или нямам. Примери: Имам време. Имам книги. Имам книгите, за които ме питахте. Имам пари. Имам парите, които са необходими. Имам рана. Имам раната на крака отдавна. Имам главоболие. Имам кашлица. Имам каш­ лицата от два месеца. Нямам родители. Нямам братя. Нямам вяра. 143

I

Нямам вяра(та), че това ще стане. Нямам намерение. Нямам основание да се съмнявам. Той имаше големи способности. Той имаше способностите на баща си. Сега аз, като постъпя, нямам ни форма, ни завивка, ни по­ стелка, ни шапка, ни нищо. . . (Хр. Ботев). Из България така също нямам никакво известие (Хр. Ботев). Но хубавата господарка на Исьоренския чифлик, Антица, нема щастие да живее дълго, тя се помина, когато Нона беше дванайсетгодишна (Й. Йовков). Но не че тя има наниз, /скъпи огърлици, I с свила ръбени сукмани, I три върви жълтици (Ив. Вазов). § 162. Съществителното име е н е с ъ г л а с у в а н о о п р е д е л е ­ н и е с предлог от и означава материята, от която е направен предметът, назован с определяемото. Примери: чаша от стъкло, чанта от найлон, кутия от картон, струна от злато, топка от гума, лъжица от дърво, птичка от глина и пр. Предпочитам чаша от стъкло. Чашите от стъкло са за предпочитане. Чантите от найлон са красиви. . . . Банкерската душа звучи I с единствената своя струна от злато (Хр. Смнрненски). Несъгласувано определение, изразено с предлог от + съществително име, не е така здраво свързано с определяемото, както е свързано съгла­ суваното определение. Наистина словосъчетанието птичка от глина, взето изолирано, извън изречение, изглежда напълно еднакво по смисъл със словосъчетанието глинена птичка, понеже и двата вида словосъчетания изразяват едно и също понятие. Като сложен член на изречението обаче словосъчетанието птичка от глина губи в известна степен своята вътреш­ на сплотеност. Тази особеност изпъква ясно при логическото акцентуване на определението. Ако определението от глина стане логически предикат в изречението, добива самостойиост и се превръща в к о с ­ вено допълнение. Ако определяемото е нечленувано, а определението се членува, опре­ делението също така се превръща в к о с в е н о д о п ъ л н е н и е неза­ висимо от логическото акцентуване на членовете на изречението, напр.: Детето направи птичка от глината (от що направи птичка?). Най-сетне, ако членуваме и определяемото, и определението, чле­ нуваното предложно съчетание от глината може да запази смисъла си на определение, ако нито върху него, нито върху определяемото пада ло­ гическото ударение в изречението, напр.: Детето направи птичката от глината. Членуването на определението в последното изречение обаче не е необходимо. § 163. Съществителното име като н е о б о с о б е н о п р и л о ж е ­ н и е е общо название на населено място или друг географски обект и стои пред или след съществително собствено име. Примери: село Ветрен, село Мирково; река Искър, река Марица; град София, град Пловдив, град Самоков; връх Богдан, връх Еледжик, връх Лисец; Рила планина, Пи­ рин планина, Странджа планина, Шар планина, Люлин планина; гара Роман, гара $на, гара Макоцево; езерото Ван, пустинята Гоби, плане­ тата Марс и др. Река Дунав е дълга около 2860 км. Тя е втора по дъл­ жина след река Волга в Европа (Ст. Петров, Д. Канев). Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в село Жеравна, Котленско. . . Бащата на Йовков . . . през 1897 г. се преселва с цялото си семейство в село Чифуткьой (сега Йовково). . . На следната година, след като завършва гимна­ зия, Йовков става учител в село Чифлик-Мусу-бей (Долни Извор) (Ст. Пе­ тров). Там по-видело, но природата е още в сън, полумракът още се за144

държа в падините, в горите на Люлин планина, в сънливата още оалканска долина, дето се вие рекичката под върбалаци (Ив. Вазов). Рила пла­ нина е част от Тракийско-Македонския масив (Ст. Петров, Д. Канев). Гара Горна Оряховица е важен възел на железопътната линия Со­ фия — Варна. Когато съществителните са в единствено число, в подобни случаи о б и к н о в е н о н е с е ч л е н у в а т . Когато са в множествено число обаче, те са в и н а г и ч л е н у в а н и , напр.: Селата Чеканчево и Макоцево са на 2 км разстояние едно от друго. Трябва да се отбележи, че има доста случаи, когато приложението, отнасящо се към индивидуално название на географски обект (звезда, планета, езеро, пустиня и др.), се употребява в и н а г и ч л е н у в а ­ н о , напр.: звездата Орион, планетата Венера, пустинята Сахара, езе­ рото Вайкал, седловината Предел, платото Памир и др. З а б е л е ж к а . Когато съществителното нарицателно планина стои като при­ ложение пред индивидуалното название (съществителното собствено име), ч л е н у ­ в а с е р е д о в н о , напр.: Река Дунав извира от планината Шварцвалд.

§ 164. Съществителното име е о б с т о я т е л с т в е н о п о я с н е ­ н и е з а в р е м е с предлог посред. Примери: Изпотих се посред зима. Измръзнахме посред лято. Надигнал се е посред нощ. Влезе посред час. Напусна посред час(а). Обрали ги посред бял ден. Нашите пътници при­ стигнаха на последната станция посред нощ (Ив. Вазов). Па поиска, щото няма — / посред зима любеница, I посред лято от лед вода (Нар.п.). Посред лято, в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо (Й. Йовков). В посочената служба съществителните се употребяват п р е д и м ­ но н е ч л е н у в а н и . § 165. Съществителното е обстоятелствено пояснение з а п р и ч и ­ н а с предлог от или по. Примери: Плаче от радост (по каква причина?). Очите й се наляха от мъка. Превива се от смях. Изчерви се от срам. Скубе косите си от яд. Трепере от вълнение. Не влизаше в стопанството от инат. Ахнахме от изненада. И се стискат и цалуват, I и от радост плачат. . . (Ив. Вазов). Тодор позна кой беше и от страх изгуби дума и ума: пред него стоеше Лянката (Й. Йовков). На сутринта, ни жив, ни мъртъв от страх, още не из­ тръпнал от бележките на раните си. . . .Тодор стоеше пред огъня у дома си (Й. Йовков). — Само ние двамата сме. . . — отговори тя, като сплиташе езика си от уплаха (Ж- Колев). Те бяха изтръпнали от ужаса, че скоро в селото ще нахълтат разбеснели се фашисти (Ж- Колев). Уволниха го по болест (защо? по каква причина?). Греши по невни­ мание. Освобождаваше се от такса по бедност. Той замина на фронта по желание. Канен съм бил досега 20 пъти по разни случаи, но винаги съм отказвал по болест (Ив. Вазов). Заминавам по нареждане (то) на директора. Като свърших науките си в Сопот и постоях малко празен, баща ми, по съвета на сопотчанина, учителя Съйков, ме прати в 1865 г. да учителствувам в Калофер. . . (Ив. Вазов). Както се вижда от приведения материал, съществителните като об­ стоятелствени пояснения з а п р и ч и н а с предлог о т или по се употре­ бяват п р е д и м н о н е ч л е н у в а н и .

10 Граматика на съвременния български книжовен език, т. 'I

145

нуването на съществителното име след предлога по като обстоятелствено пояснение з а п р и ч и н а е ф а к у л т а т и в н о . По-добре е обаче употребата на члена да се избягва, когато това е възможно.

5. Някои случаи, когато членуването на съществителните не е мотивирано § 166. Съществителното име е н е с ъ г л а с у в а н о о п р е д е л е ­ н и е с предлог без. Примери: Докарайте кацата без дъното (правилно: Докарайте кацата без дъно). Наемаме стаята без леглата. Дайте ми стола без облегалото. Ще настаним най-напред децата без родителите. Ако в езиковата практика понякога се употребяват членувани съ­ ществителни след предлог без като несъгласувани определения, това е и з л и ш н о и н е п р а в и л н о членуване. От приведените по-горе при­ мери се вижда, че когато се членува съществителното, предложното определение добива известна самостойност, поради което се получава не­ яснота и неопределеност на изразената мисъл. Така например смисълът на изречението Ще настаним най-напред децата без родителите може да се разбира по два начина: а) Ще настаним най-напред децата, които са без родители, б) Ще настаним най-напред децата, но не и родителите. § 167. Съществителното има несъгласувано определение с предлог на, означаващо неопределен обект, чрез който се характеризира или срав­ нява това, което е означено с определяемото. Примери: Тя има очите на сърна (правилно: Тя има очи на сърна). Отдалечи се с походката на вълчица (правилно: •—с походка на вълчица). Обаче: Той имаше ха­ рактера на майка си (членуването е правилно, защото лицето, с чийто характер се сравнява характерът на лицето, означено с подлога, е из­ вестно, определено). § 168. Съществителното е несъгласувано опредение с предлог на и означава вида или формата на обекта, именуван с определяемото. Примери: Платът на каретата е по-красив (правилно: Платът па ка­ рета е по-красив). Захарта на бучките е по-качествена (правилно: За­ харта на бучки е по-качествена). § 169. Съществителното подлог със своите пояснения е дефиниция на понятието, назовано със съществителното, което е сказуемно опреде­ ление при глагола се нарича, напр.: Частта от равнината, ограничена от окръжността [три пъти излишно членуване!], заедно с точките на самата окръжност се нарича кръг (Учебник по планиметрия за VII клас, 1957). Правилният езиков израз на същата дефиниция е: Част от равни­ на, ограничена от окръжност, заедно с точките на самата окръжност се нарича кръг. Освен тези по-типични случаи в езиковата практика се срещат и дру­ ги най-разнообразни случаи на немотивирано, излишно членуване на съ­ ществителните имена, което се отразява неблагоприятно върху добрия стил, върху благозвучието и точността на речта.

146

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ Семантична и граматична характеристика § 170. Прилагателното име е дума| с която се назовава признак, качество или свойство на предмет, напр.: нова сграда, широк двор, висока планина, червен молив, зелена трева, малко дете, горско цвете, бетонен мост, дървена кутия, лйпов чай и пр. Признаците на предметите обаче не могат да се мислят отделно от самите предмети. Поради това прилагателните имена сами обикновено не означават отделни понятия, а означават е д н о п о н я т и е заедно със съществителното, към което се отнасят. При това трябва да се отбе­ лежи, че прилагателното име стеснява обема на понятието, означено със съществителното име в даденото словосъчетание, или по-точно то пре­ връща означеното от съществителното име понятие от родово във видово по отношение на него, напр.: Родово

понятие

Видово

понятие

„роза" „червена роза" „птица" „прелетна птица" „език" „български език" Ако искаме да изразим понятие като отделна, макар и абстрактна същина, думата, с която ще изразим такова понятие, ще бъде вече от­ влечено съществително, а не прилагателно, напр.: Прилагателно

Отвлечено

съществително

широк, -а, -о, -и широчина висок, -а, -о, -и, височина добър, -а, -о, -и доброта млад, -а, -о, -и младост свеж, -а, -о, -и свежест § 171. Поради изтъкнатите семантични (смислови) особености при­ лагателните имена обикновено не се употребяват самостоятелно в речта, а в съчетание със съществителни имена, като означават заедно с тях различни понятия или различни обекти, т. е. изпълняват функция на номинативни (називни) единици в системата на езика. Семантичната неса­ мостоиност и неопределеност на прилагателното име обуславя и него­ вата граматическа несамостоиност и зависимост от съществителното, при което се употребява. Докато съществителното име притежава например независимо и постоянно граматическо значение р о д (вж. § 4°), прилага­ телното име не притежава независимо и самостойно граматическо зна­ чение р о д . Родът на прилагателното се обуславя от рода на съществи­ телното, с което се свързва по смисъл и се явява като негово определе­ ние. Същото се отнася и за граматическото значение ч и с л о . Следова147

телно всяко прилагателно притежава форми за м ъ ж к и , ж е н с к и и с р е д е н р о д в единствено число. В старобългарски език прилага­ телните имена са имали отделни родови форми и за множествено число, но по-късно се е установила една обща форма за трите рода, напр.: ши­ рок двор, широка река, широко поле, широки дворове (реки, полета). Прилагателните имена м о г а т д а с е ч л е н у в а т , напр.: широк— широкия [ширбкийъ], широкият [ширбкийът]; широка — широката; ши­ роко — широкото; широки — широките. ВИДОВЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ

ИМЕНА

А. Видове прилагателни по значение § 172. Според значението и граматическите си особености прилага­ телните имена в българския език се делят на две основни групи: к а ч е ­ ствени и относителни. § 173. Качествени прилагателни. Качествени се наричат тези при­ лагателни, с които се назовават признаци, качества и свойства, присъ­ щи на определяните обекти и застъпени в тях в п о - г о л я м а или в по-малка степен. С качествените прилагателни се означават най-често: р а з м е р и на предметите, напр.: високо дърво, голяма сграда, широка улица, малко дете, дълъг мост и пр.; ц в е т о в е , напр.: червено знаме, син плат, зелена трева, жълта дюла, виолетова рокля и пр.; в к у с о в е : сладко грозде, солена вода, кисела ябълка, горчив хап и пр.; ф и з и ч е с к и с в о й с т в а : здрав камък, рохкава почва, мек хляб, кораво дърво и пр.; и н т е л е к т у а л н и , в о л е в и и н р а в с т в е н и к а ч е с т в а на лица: умен човек, талантлив младеж, добра жена, съвестен гражданин, непреклонен борец и пр. Качествените прилагателни притежават следните граматически и семантически особености: 1. Важна семантическа особеност на качествените прилагателни е тази, че те означават такова качество или свойство на предмет, което може да се мисли в по-голяма или в по-малка степен. Оттук произтича и най-важната им граматическа особеност, че могат да се степенуват, напр.: високо дърво, по-високо дърво, най-високо дърво, широк, по-широк, най-широк (път), добър, по-добър, най-добър (успех) и пр. З а б е л е ж к а . Качествени прилагателни, които означават цветове и някои признаци, като бос, мъртъв, жив и др., обикновено не се степенуват, напр.: червен плат, жълто лале, бяла риза, сив костюм, босо дете, мъртва птица, жива риба и пр.

2. От качествените прилагателни чрез наставки и представки могат да се образуват други прилагателни, с които се изразяват различни отте­ нъци и степени на означеното качество или пък емоционално отношение към определяния обект, напр.: тънък — тъпичък, слаб — слабичък, ни­ сък — нисичък; кисел — киселичък; груб — грубоват, слаб — слабоват, прост —• простоват; тънък — тънкуляв; червен — червеникав, зелен — зеленикав; мургав — възмургав, рус — възрус; любезен — прелюбсзен и пр. 3. От качествените прилагателни могат да се образуват наречия с наставка -е или -о, напр.: добър — добре, зъл — зле, бърз — бърже, ба­ вен — бавно (вървя бавно), хубав — хубаво (пеят хубаво) и пр. 148

4. Чрез наставки от качествените прилагателни могат да се образу­ ват съществителни имена, напр.: храбър-—храбрец, хубав — хубавец, стар — старец, подъл — подлец; млад — младост, хитър — хитрост, свеж — свежест, зелен — зеленина; добър — доброта, сляп •— слепота, глух — глухота, пуст — пустота и пр. 5. От качествените прилагателни съществуват двойки с противопо­ ложни значения (антоними), напр.: хубав — грозен, добър — лош, висок— нисък, тънък — дебел, тесен — широк и др. § 174. Относителни прилагателни. С относителни прилагателни се означават такива качества, признаци и свойства на предметите, които се мислят като някакво о т н о ш е н и е към друг предмет. Тези отноше­ ния могат да бъдат различни: в е щ е с т в о , от което е направен опре­ деляният предмет: дървена кутия, златен пръстен, железен лост, ка­ менна ограда, глинени съдове, дочено облекло и пр.; м я с т о , от което произхожда или в което се намира предметът: горско цвете, кюстендилски ябълки, речна вода и пр.; п р и н а д л е ж н о с т : братов син, бащин дом, български език, Ботеви песни, народен учител, стопански двор и пр.; п р е д н а з н а ч е н и е на определяния обект: хладилен вагон, измерва­ телни уреди, плавателен съд, превозни средства и пр. Относителните прилагателни притежават следните граматически и семантически особености, които ги отличават от качествените: 1. Т е в и н а г и с а п р о и з в о д н и д у м и, докато качествени­ те могат да бъдат както производни, така и непроизводни. Образуват се от други думи, чрез които се мисли признакът, качеството или свой­ ството на определяния обект, напр.: гора — горски 'който се отнася за гора', дърво — дървен 'който е от дърво', брат — братов 'който при­ надлежи на брат' и пр.; вчера — вчерашен, утре — утрешен, година — годишен, месец — месечен и пр. 2. Относителните прилагателни означават такъв признак, който не може да се мисли в по-голяма или в по-малка степен. Затова важна тяхна граматическа особеност е, че н е с е с т е п е н у в а т, напр.: стък­ лена чаша. Признакът „стъклена" не може да се мисли застъпен повече или по-малко в определяния предмет, затова не съществува основание да се каже „по-стъклена" или „най-стъклена" чаша. 3. Като съгласувани определения относителните прилагателни мо­ гат да се заменят със съответни несъгласувани определения, образувани от предлог + съществително име или наречие, от което е получено от­ носителното прилагателно, напр.: железен лост-—лост от желязо, ци­ ментов завод — завод за цимент, детска литература — литература за деца, горска поляна — поляна в гора, часовникова стрелка — стрелка на часовник и пр. Някои относителни прилагателни обаче не могат да се заменят удоб­ но със съответно предложно съчетание (несъгласувано определение), напр.: вечерен звън, есенен пейзаж, пролетно настроение, зимни вечери, младеж­ ки години и пр. § 175. Преминаване на относителни прилагателни в качествени. Раз­ граничаването между качествени и относителни прилагателни не е аб­ солютно. В зависимост от употребата едно и също прилагателно в опреде­ лен случай може да има значение на относително, а в друг случай, при Друга употреба, да се схваща като качествено. Най-често относителни 149

прилагателни имена преминават в качествени, когато се употребяват преносно, напр.: дървена линия (пряко значение) — дървена глава (пре­ носно значение) 'неподатлив за въздействие, упорит човек или характер', каменно корито (пряко значение) — каменно сърце (преносно значение) 'коравосърдечие, нечувствителност', златни украшения (пряко значе­ ние) — златни ръце (преносно значение) 'необикновено похватни, изкус­ ни ръце' и пр. § 176. Прилагателни имена от причастия. У някои причастия връз­ ката с основните признаци на глагола — д е й с т в и е и в р е м е —• се е загубила до голяма степен, поради което те означават по-самостойни признаци и са преминали или,в някои случаи преминават към катего­ рията на прилагателните имена. 1. Изцяло са преминали към прилагателните старите с е г а ш н и с т р а д а т е л н и п р и ч а с т и я , образувани с наставка -м (-им, -аем, -яем, -уем), напр.: любим, -а, -о, -и; търпим, нетърпим, поносим, непоно­ сим, видим, невидим, неуловим; сгъваем, неузнаваем, несменяем, невменяем; неминуем, неописуем и др. 2. В много случаи м и н а л и с т р а д а т е л н и п р и ч а с т и я , образувани с наставка -н или -т от свършени глаголи, също са се пре­ върнали в прилагателни или по своята употреба се схващат като при­ лагателни имена, напр.: възпитан, загладен, занесен, заплеснат, извит, изравнен, наранен, набит, охранен, пременен, прикрит, проклет, уморен, унесен и др. 3. Някогашните с е г а ш н и д е я т е л н и п р и ч а с т и я горещ, вонещ, същ сега са прилагателни имена. Като прилагателни се явяват в някои случаи сегашни деятелни причастия, напр.: блестящ (успех), треп­ тящ, пламтящ, димящ, цъфтящ и др. 4. Някои минали с в ъ р ш е н и д е я т е л н и причастия също са преминали към прилагателните, напр:. гнил, грохнал, заспал, замръз­ нал, загаснал, изсъхнал, капнал (от умора), пребледнял, увяхнал, унил, ъфнал и др.

Б. Видове прилагателни от словообразоеателно и структурно гледище § 177. От словообразователно гледище прилагателните имена са два вида: н е п р о и з в о д н и и п р о и з в о д н и . Непроизводни са тези, които не са образувани, т. е. н е с а п р о и з в е д е н и от други думи. Такива прилагателни са сравнително малко в българския език, напр.: бос, гол, груб, лек, нов, прост, слаб и др. Производни са тези, които са образувани от други думи, напр.: градски (от град + -ск-и), горски (от гор(а) + -ск-и), дървен (от дърв(о) +-ен), буков (от букЛг-ов), рогат (от рог + -ат), гърбав (от гръб+ -ав) и пр. § 178. От структурно гледище прилагателните са също два вида: п р о с т и и с л о ж н и . Прости са тези, в състава на които има една коренна морфема, напр.: сив, слаб, висок (вис-ок), дървен, крилат, възрус, попътен (по-път-ен), преподавателски (пре-по-да-ва-тел-ск-и) и пр. 150

Сложни са тези, в състава на които има повече от една коренна мор­ фема на с а м о с т о й н а дума (вж. § 22), напр.: белолик, бързоходен, петгодишен, шестмесечен и др. ОБРАЗУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИ

ИМЕНА

/. Прости прилагателни 1. Образуване на качествени прилагателни § 179. Качествени прилагателни се образуват от съществителни име­ на, от други прилагателни, от глаголни корени и основи и от наречия. Наставките, посредством които се образуват качествени прилагателни в българския език, са следните: а) Непродуктивни наставки -л (стб. -лъ). Среща се в прилагателните кръгъл (стб. кяткглъ), топъл (стб. топлъ), подъл. -ьл. С наставката -ъл (стб. -ьлъ) е образувано прилагателното све­ тъл (стб. св-ътьлъ, ск-ктьль, -о). С наличието на -ь- в наставката се обяс­ нява запазването на групата -тл-, която иначе (без ь) би трябвало да се опрости в -л-, както е в плел (от *плетлъ). -ък (стб. -ъкъ). Среща се в прилагателни като близък, гладък, дързък, зорък, кдвък, кратък, крепък, крехък, кротък, ловък; малък, ни­ зък, нисък, плитък, плосък, ровък, рядък, тънък (стб. тияькъ), тежък (стб. ТАЖЬКЪ) и някои други. З а б е л е ж к а . Прилагателното бдяк е образувано също така със суфикс -ък, [бойък], но се пише с я, понеже [йъ] според сегашния български правопис се отбе­ лязва с буквата я. -ър (стб. -аъ). Среща се в прилагателните бистър (стб. БИСТ^Ъ),

бодър (стб. въдръ), ведър, добър, едър (стб. (Адръ), мокър, пъстър, (с вметнато -т-, срв. пис-ьтн|| пнс-хтн 'пиша'), храбър, щедър. -ок. С тази наставка са образувани прилагателните висок, дълбок и широк. -улкв. С наставката -уляв са образувани само прилагателните тънкуляв (от тънък) и русуляв (от рус). б) Продуктивни наставки -ав, -яв. С тази наставка се образуват качествени прилагателни име­ на от с ъ щ е с т в и т е л н и имена, от г л а г о л н и к о р е н и и от п р и л а г а т е л н и и м е н а , напр.: о т с ъ щ е с т в и т е л н и : гръб— гърбав, дрипа — дрипав, дъх — дъхав, жила •— жилав, лига — лигав, не­ дъг — недъгав, чума — чумав, трици — трйчав, сипаница — сипаничав (с преминаване на ц в ч); метил — метйляв, кестен — кестеняв, пепел — пепеляв идр.;от г л а г о л н и к о р е н и : хлъзгам се — хлъзгав, съскам^— съскав, ^плъзгам се — плъзгав, туткам се — туткав, пйпкам се — пйп151

кае; о т п р и л а г а т е л н и и м е н а : дребен, дребна — дребн-ав, бо­ лен, болна — болн-ав, глуп — глупав, хилав, лошав, мургав, бледав и др. •кае. С тази наставка са образувани прилагателните блудкав, леп­ кав, сйпкав, хрупкав, пухкав и някои други. •ат. Тази наставка се прибавя към с ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а . Образуваните посредством нея прилагателни означават подчертана осо­ беност, свързана обикновено с някоя част на тялото, напр.: брада — брадат, зъб — зъбат, рог — рогат, космат, устат, крилат, опашат и др. Този тип прилагателни често се използуват в преносен смисъл и функ­ ционират предимно в битоворазговорната реч. Така например прилага­ телното устат не означава човек с голяма уста в пряк смисъл, а чо­ век, който много говори; зъбат пък се употребява, за да се характери­ зира човек, който отговаря дръзко и грубо. ~ест. Наставката -ест се прибавя към съществителни имена. Обра­ зуваните с нея прилагателни означават характерни признаци на лица и на предмети, напр.: жила — жилест, грива — гривест, зърно — зър­ нест, слой — слоест, глина — глинест, шило — шйлест, сянка — сенчест, топка — тдпчест и пр. -йв, -лйв, -елив. С тези наставки се образуват прилагателни имена от глаголни корени и от съществителни имена, напр.: от г л а г о л н и к о р е н и : бъбря — бъбрив, рева — ревлйв, бода — бодлив, сърдя се — сръдлив, чуплйв, скоклив, закачлив, дремлйв, пестелив, пресметлив, шавръклйв и др.; от основи на с ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а : правда — правдив, сън — сънлив, мързел — мързелив, памет — паметлйв, сопол — сополйв, гурел—гурелйв, кост — костелив и пр. -йкав, -енйкав, -езнйкав. Стези наставки се образуват качествени при­ лагателни от други прилагателни. Чрез тях се означават по-слаби или по-неопределени качества и признаци в сравнение с качествата и призна­ ците, които означават произвеждащите прилагателни, напр.: зелен — зеленикав, червен — червеникав, жълт — жълтеникав, бял — белезникав, бледен — бледнйкав, воден — воднйкав, сладък — сладникав и др. -ист. Наставката се прибавя към с ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а . Прилагателните, образувани с нея, означават в доста случаи особености на местности, на природни предмети и явления, напр.: блато — блатист (блатиста местност 'местност, осеяна с блата'}, гора — горист, трева •— тревист, камен (камък) — каменист, скала — скалист. -йт. С наставката -ит се образуват качествени прилагателни от съ­ ществителни имена. Наставката привлича върху себе си ударението. При­ мери: белег — бележит (с преминаване на г в ж по I палатализация), име — именит (в същност от старата основа на косвените падежи имен-), знаменит, чест — честит, мастит, каменйт, пламенйт, упорит, сърдит. •ичък. С наставката -ичък се образуват качествени прилагателни от други прилагателни. Новообразуваните прилагателни с тази наставка имат умалително и ласкателно значение, напр.: слаб — слабичък, бос-— бдсичък, нов — ндвичък, бял — беличък, сив — сйвичък, блед •— бледичък, розов — рдзовичък, жълт — жълтичък, дебел — дебеличък, прост — про­ стичък, висок — висдкичък, широк — ширдкичък и пр. З а б е л е ж к а . Произвеждащите прилагателни, които съдържат словообразователна наставка -ък, обикновено отхвърлят тази наставка, напр.: тън-ък — тъ­ пичък, гладък — гладичък, кротък — кротичък, сладък — сладичък и др.

152

-оват. С наставката -оват се образуват качествени прилагателни от прилагателни и от съществителни имена. Ударението пада винаги върху втората сричка на наставката, т. е. върху последната сричка на новооб­ разуваното прилагателно. Този тип прилагателни означават в повечето случаи качества и признаци, които наподобяват качествата и признаците, означавани от произвеждащите прилагателни. Примери: прост — простоват, слаб — слабоват, груб — грубоват, кръгъл — кръгловат, чуден — чудноват, глупав — глуповат: клин — клиноват 'който има клинове' или 'който прилича на клин', ъгъл — ъгловат, възел — възловат, ствол — стволоват и др. -овен (-евен). Наставката се прибавя към съществителни имена. Уда­ рението е винаги върху първата й сричка. Някои от образуваните при­ лагателни с наставката -овен (-евен) са стилистично оцветени, напр.: бунт — бунтовен, гръм — гръмдвен, грях — греховен, дъжд — дъждовен, лъжа — лъжовен, съдба — съдбовен, тегло — тегловен, тъга — тъжсвен (с ж под влияние на тъжен); плач — плачевен, душа — душевен и др. -овйт. Наставката -овйт се прибавя към съществителни имена. Уда­ рението е винаги върху втората й сричка. Този тип прилагателни озна­ чават, че приписваният с тях признак на лица или предмети е застъпен в голяма степен ,напр.: глас — гласовит 'който се отличава със силен и хубав глас', реч — речовйт, дар(ба)—даровйт, мраз — мразовйт, лек (лекарство) — лековит, вар — варовит, вятър — ветровит, жал — жаловйт, бик — биковйт, дух — духовит, страх — страховит, плод •— пло­ довит и др. -телен (от -тел + -ен). С тази наставка са се образували качествени прилагателни от старата инфинитивна основа на глаголите. Ударението пада винаги върху гласния звук пред наставката. Примери: поучителен, производителен, освежителен, ободрителен, отмъстителен, внимате­ лен, съзнателен, назидателен, ласкателен и пр. Прилагателните от този словообразователен тип в повечето случаи означават в ъ з м о ж н о с т , г о д н о с т или с к л о н н о с т на определяния обект да извършва някаква дейност. 2. Образуване на относителни прилагателни § 180. Относителни прилагателни в българския език се образуват със следните наставки: а) Прилагателни за лична принадлежност -ов (-ев). С тази наставка се образуват прилагателни притежателни от съществителни собствени и от съществителни нарицателни за лица, напр.: брат — братов, чичо — чичов, вуйчо — вуйчов, дядо — дядов, Иван — Иванов, Никола — Николов, Кольо — Кдльов, Станьо — Станьов и пр. При образуването на този тип прилагателни гласният звук [о] не се прегласява в [е] подир съгласните [й], [ж], [ч], [ш], както се прегласява при образуване на презимената (бащините имена) (вж. §63). Когато прилагателни се образуват от презимена, наставката -ов (-ев) не се повтаря, напр.: Вазов — Вазови съчинения, Ботев — Ботеви тър­ жества, К.аравелов — Каравелова повест и пр. 153

Прилагателните за лична принадлежност означават, че определяният с тях обект принадлежи на лицето, от името на което е образувано съот­ ветното прилагателно, напр.: братов син 'син на брат'. -ин. Тази наставка се прибавя към съществителни имена за лица и животни, завършващи на -а или -я, напр.: мама — мамин, сестра — сестрин, леля — лелин, кака — какин, Богдана — Богданин, Иванка — Иванкин, Николина — Никдличин, баща — бащин, кукувица — кукувйчин, къртица — къртичин и пр. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Прилагателните за лична принадлежност, обра­ зувани от съществителни собствени лични имена и от презимена, се пишат с начална главна буква, напр.: Кольо — Кольовото момче, Ботев — Ботевите стихотворения, Славейков — Славейковите поеми, Мина — Минините писма, Вазов — Базовите ро­ мани и пр.

б) Прилагателни за обектна отнесеност Под о б е к т н а о т н е с е н о с т се разбира п р и н а д л е ж н о с т на определяния обект, п р о и з х о д на определяния обект, п р е д н а ­ з н а ч е н и е на определяния обект и др. под. Този тип относителни при­ лагателни се образуват със следните наставки: а) За прилагателни, означаващи о б щ а принадлежност -ск-и (стб. -ьск-). Тази наставка се прибавя към съществителни нари­ цателни и съществителни собствени имена, напр.: град — градски, село — селски, гора — горски, ученик — ученически, враг — вражески, монах — монашески; София — софийски, Бургас — бургаски, Витоша — витошки, Париж — парижки, Пазарджик — пазарджишки, Ловеч — ловешки и др. Когато пред наставката -ски има звук [з, с, ж, ч, ш], звукът [с] от на­ ставката отпада, напр.: Бургас — бургас-ки, Кавказ—• кавказ-ки, Па­ риж — парйж-ки и пр. Задноезичните съгласни звукове [г], [к], [х] пред наставката -(е)ски се променят съответно в [ж], [ч], [ш] по закона за I палатализация, напр.: враг — вражески, ученик—ученически, монах — монашески; юнак — юнашки (от юначки), вдовица — вдовйшки (от вдовйчки) и пр. -ешки. С тази наставка са образувани прилагателни за обща прина­ длежност от съществителни нарицателни имена за лица и за животни, напр.: баба — бабешки, кдт(ка)—котешки, пиле — пилешки, оюаба— жабешки, бебешки, кравешки, мравешки, кдзешки, телешки, пилешки, шйлешки, двнешки, сърнешки, рачешки (от рак), момчешки, момичешки и др. -и (стб. -нн<*-ь/ь). Тази наставка се среща в малко относителни при­ лагателни за обща принадлежност, каквито са: вълчи (от вълк), овчи (от овца), лисичи (от лисица), кокоши, кози, козя (пътека), пачи (пачи крак, паче перо), птичи (от птица) и др. -ен. С наставката -ен са образувани голям брой прилагателни за обект­ на отнесеност от съществителни нарицателни имена, напр.: народ — на­ роден, държава — държавен, училище — училищен, читалище — читали* щен, жито — житен, партия — партиен, окръг — окръжен (с преми­ наване на г в ж по I палатализация), отечество — отечествен, вещество— веществен, почва — почвен, клетва — клетвен и пр. -ови (-евй). Тази наставка се среща в прилагателни, заети от руски език, напр.: полк — полкови, строй — строеви, боеви, огневи, звеневй, по­ леви (военно-полеви съд) и др. Ударението е винаги на последната сричка. 154

-ов. Чрез тази наставка са образувани относителни прилагателни, като групов (от група), блоков (от блок), цехов, пунктов, участъков, правов (правов ред), смислов (от смисъл) и др. -овен (-евен). С наставката -овен (-евен) са образувани относителни прилагателни за обща принадлежност като следните: вековен (от век), върховен (от връх), гробдвен, духовен, книжовен, световен, синовен, ду­ шевен (душевни страдания) и др. р) За прилагателни, означаващи п р е д н а з н а ч е н и е Относителни прилагателни, означаващи предназначение на опреде­ ляния обект, се образуват със следните наставки: -ски. Наставката се прибавя към съществителни нарицателни имена, напр.: дете — детски (детска литература 'литература, предназначена за деца'), ученик — ученически (ученически стол, ученически чанти), юно­ ша — юношески (юношески костюми), лозар — лозарски (лозарска пръ­ скачка) и др. -ен. Чрез наставката -ен са образувани относителни прилагателни, означаващи предназначение на определяните обекти, като следните: чай — чаен (чаен сервиз 'сервиз за чай', чаена лъжичка 'лъжичказа чай'), супа — супен (супена лъжица 'лъжица за супа'), плуване — плувен (плу­ вен басейн 'басейн за плуване'), гориво — горивен (горивни материа­ ли) и др. -илен, -ален. Наставките се прибавят към глаголни корени. Примери: (о)хладя — хладилен (хладилен вагон 'вагон за охлаждане'), родя — ро­ дилен (родилен дом), дъбя — дъбилен (дъбилни вещества), багря — ба­ грилен, играя —• игрален, спя — спален (спален вагон), венчая — венчален (венчален пръстен) и др. -йтелен, -ателен. В същност наставката е -телен. Тя се прибавя към основата за минало свършено време (старата инфинитивна основа) на глаголи предимно от II и III спрежение. Примери: измеря — измери-х — измерй-телен (измерителни уреди 'уреди за измерване'), разхладя — разхладйтелен (разхладителни напитки), напоя — напоителен (напоителен канал, напоителна система), раздавам — раздавателен (раздавателен списък), строя — строителен (строителни материали), накажа — нака­ зателен (наказателна акция), подмладйтелен, възбудителен, възродите­ лен, окуражителен, увеселителен, изчислителен, осветлителен, състеза­ телен (състезателен екип) и пр. у) За прилагателни, означаващи в е щ е с т в е н п р о и з х о д За образуване на относителни прилагателни, означаващи веществото (материята), от която е направен определяният обект, се използуват следните наставки: -ен. Наставката е много продуктивна. Тя се прибавя към съществи­ телни нарицателни имена, означаващи различни материи. Примери: бе­ тон — бетонен (бетонен мост, бетонна плоча), дърво (дървена маса, дървено легло), желязо — железен, захар — захарен, захарна; коноп — конопен, кадифе — кадифен, коприна — копринен, лен — ленен, мрамор— мраморен, стомана — стоманен, стъкло — стъклен, хартия — хартиен, лой — лоен и пр. В повечето случаи -е- от наставката -ен не изпада при образуване на формите за женски и среден род единствено число и във формата за мно­ жествено число, напр.: бетонен, бетонена, бетонено, бетонени; дървен, 155

дървена, дървено, дървени; стоманен, стоманена, стоманено, стомане­ ни и пр. -ов. Наставката се прибавя към съществителни нарицателни имена, означаващи предимно дървета, плодове, вещества и др. Примери: бор — боров, бук — буков, дъб — дъбов, върба — върбов, леска — лесков (ле­ скова тояга), ягода — ягодов (ягодово сладко), малина — малинов (сок), цимент — циментов и др. 5) За прилагателни, означаващи д р у г и о т н о ш е н и я -шсн. С тази наставка се образуват относителни прилагателни от наречия за време и за място, напр.: днес — днешен, вчера—вчерашен, утре — утрешен, тука — тукашен, там (о) — тамошен, кога — когашен, сега — сегашен, някога — някогашен, преди — предишен, лани — ланшен, по-рано — по-раншен, одеве — одевешен и др. По аналогия на тях е образувано и прилагателното годишен от съществителното година. -ен: река — речен (речен пясък 'пясък от река',), седмица — седми­ чен (седмичен план 'план за една седмица'^ месец — месечен, срок — срочен 'свързан с определен срок' и др. 3. Наставки в прилагателни от чужд произход § 181. В съвременния български език има много прилагателни имена, възприети от чужди езици. Естествено те имат и наставки според словообразователните склонности на съответните езици, от които са заети. При възприемането им в българския език обаче са се променили чрез приба­ вяне на нова наставка, за да се поставят в хармония с морфологичния облик на българските прилагателни имена. Най-характерни и найпродуктивни наставки, посредством които се образуват прилагателни в българския език, са -ен и -ск-и. Затова обикновено в края на прилагател­ ни от чужд произход се поставя наставката -ен и по-рядко -еск-и. Примери: -ал-ен: актуален, -лна, -лно, -лни; банален, витален, гениален, гло­ бален, индивидуален, индустриален, капитален, комунален, конвенциален, легален, стадиален, алувиален, колегиален, нотариален, монументален, териториален, материален и пр. -ар-ен: авторитарен, аграрен, дисциплинарен, елементарен, лапидарен, нуклеарен, парламентарен, пленарен, санитарен, тоталитарен и др. -йв-ен: ефективен, кооперативен, обективен, субективен, факултати­ вен, интензивен, агресивен, импулсйвен, фрикатйвен, ултимативен, ин­ формативен, декларативен, конспиративен, демонстративен, нормативен, реактивен, конспективен и пр. -дз-ен: витаминозен, грандиозен, луксозен, претенциозен, скрупульдзен, фамдзен, мистериозен, шикозен, грациозен и пр. -дн-ен: безапелационен, конституционен, революционен, традиционен, диверсионен, дискусионен, сензационен, авиационен, провокациднен, нивелациднен, дестилационен, изолационен, регулационен, комбинациднен, лек­ ционен и пр. -он-ал-ен: регионален, ембрионален, национален, рационален, емоцио­ нален, пропорционален, конвенционален и др. -йч-ен. Чуждата съставна част на тази наставка се среща в думи от гръцки и от латински произход (гр. -гио<;, лат. -1си$3 фр. ^^^ие). Промя­ ната на [к] в [ч] е резултат от I палатализация, т. е. -ик+-ен>-ичен. 156

Примери: академичен, икономичен, климатичен, периоаичен, поетичен, практичен, сатиричен, аналитичен, геометричен, демоничен, автентичен, драматичен, концентричен, ароматичен, систематичен, ревматичен, дог­ матичен, теоретичен, фанатичен, енергетичен и пр. Голяма част от при­ лагателните, съдържащи тази наставка, се схващат като к а ч е с т в е н и , защото с тях се означават качества и признаци, които може да се мислят застъпени в по-голяма или по-малка степен в определяния обект, поради което и самите прилагателни могат да се степенуват, напр.: поетичен— по-поетичен, практичен — по-практичен, икономичен — по-икономичен, демоничен — по-демоничен и пр. -йч-еск-и. Тази наставка се състои от чуждата част -ич- (със същия произход, както в -ич-ен) + -еск-и (от стб. -ьск-). В българския книжо­ вен език прилагателните с тази наставка са възприети от руски. Настав­ ката -ическ-и се среща в голям брой прилагателни от чужд произход. Примери: геометрически, граматически, исторически, биологически, ико­ номически, политически, електрически, дипломатически, стратегически, идеологически и пр. Когато от една основа се употребяват две прилагателни — с настав­ ка -йчен и с наставка -йчески, — те обикновено се различават смислово и стилистически. Прилагателните с наставка -ичен се схващат в повечето случаи като к а ч е с т в е н и , а прилагателните с наставка -йчески — като о т н о с и т е л н и , напр.: Качествени

Относителни

икономична машина икономическа политика практична стопанка практическа задача лирична натура лирически жанрове прозаичен събеседник прозаически видове естетичен вкус естетически норми В доста случаи обаче двете прилагателни не се различават смислово и стилистически, напр.: алгебричен — алгебрически, геометричен — геоме­ трически, астрономичен — астрономически, биологичен —• биологически, биографичен — биографически, епидемичен — епидемически и пр. Когато между двете прилагателни няма смислова разлика, препоръчително е да се употребява прилагателното с наставка -ичен, напр.: алгебричен израз вм. алгебрически израз, геометрично чертане вм. геометрическо чертане, епидемични заболявания вм. епидемически заболявания и пр. 4. Образуване на прилагателни чрез представки § 182. Както бе посочено по-горе (вж. § 173, 2), с представките въз- и пре- от качествени прилагателни могат да се образуват други при­ лагателни. въз-. С тази представка се образуват прилагателни, които означават по-слаба степен на признака, назован с произвеждащото прилагателно, напр.: зелен—въззелен 'слабо зелен', кисел — възкисел 'слабо кисел', горчив — възгорчйв, мургав — възмургав, нисък — възнйсък и др. Образуваните с представката въз- прилагателни имена имат винаги две еднакви по сила ударения — едното върху представката въз- и дру157

гото върху същата сричка, на която е в произвеждащото прилагателно, напр.: възмургав, възмдкър, възкйсел и пр. пре-. С представката пре- се образуват прилагателни имена от каче­ ствени прилагателни. Новообразуваните прилагателни означават по-сил­ на степен на признака, назован с произвеждащото прилагателно, напр.: добър — предобър, доволен — предовдлен, любезен — прелюбезен, голям— преголям, учтив — преучтйв и др. Прилагателните, образувани с представката пре-, имат две еднакви по сила ударения — едното върху представката, а другото върху същата сричка, на която стои в произвеждащото прилагателно, напр.: добър — предобър, млад — премлад и др. Освен представките въз- и пре- употребяват се и някои представки от чужд произход за образуване на прилагателни имена от други при­ лагателни, напр.: а-: полшпйчен —аполитичен 'безразличен към политиката', мора­ лен— аморален 'неморален', симетричен — асиметричен 'несиметри­ чен' и др. анти-: религиозен — антирелигидзен 'противорелигиозен', фашист­ ки — антифашистки, милитаристйчески — антимилитаристически, хуманен — антихуманен, семитски — антисемйтски, капиталистически — антикапиталйстически и др. Прилагателните, образувани с представка -а или -анти-, имат две ударения: едното по-слабо (второстепенно) върху представката и друго по-силно (главно) върху същата сричка, на която е в произвеждащото прилагателно, напр.: нормален — анормален, симетричен — асиметричен, морален — аморален; хуманен — антихуманен, религиозен — антирели­ гидзен и пр. З а б е л е ж к а . Прилагателни имена, като безок, безсъвестен, наднормен, надпланов, безрезервен, подбалкански и др. под., не са образувани от съответни безпрефиксни прилагателни чрез представки. Този тип прилагателни са образувани в същ­ ност от предложни съчетания (предлог + съществително име), напр.: без око (очи) —• безок, без ръка (ръце) — безрък; без съвест — безсъвестен, над норма(та) — над­ нормен, над план(а) — надпланов, без резерви — безрезервен, под Балкана — подбал­ кански и пр.

//. Сложни прилагателни § 183. Сложни прилагателни са тези, в състава на които има повече от един корен на самостойна дума (вж. § 22). Най-обикновен тип сложни прилагателни в българския език са тези, двата корена на които са свър­ зани посредством съединителен гласен звук -о- или -е-. В състава на слож­ ното прилагателно може да няма наставка, но по-често има, напр.: русо-кдс, бел-о-лйк, плод-о-рдд-ен, зем-е-дел-ски, душ-е-губ-ен и др. В смислово отношение най-често в т о р а т а ч а с т на сложната ос­ нова е н е з а в и с и м а (главна), а п ъ р в а т а ч а с т е з а в и с и м а (подчинена) и се явява като нейно пояснение. Например в сложното при­ лагателно русокос втората част (-кос) е корен на съществителното име коса и има същото лексикално значение. Първата част (рус-) е корен на прилагателното рус, -а, -о и притежава същото лексикално значение. Съединителната морфема -о- има само структурно значение (вж. § 19). Втората част от основата на взетото прилагателно е независима, а пър 158

вата —зависима. 1ш-тинни и^д-тит^иил^

и ш и ш ^ ш ^ ^•^^м.^^^ ^^^.^

сти в дадения случай е такова, каквото е в подчинителното словосъчета­ ние руса коса. В сложните прилагателни с подчинителна връзка между двете части на основата обаче има и други видове отношения от синтак­ тично гледище. В т о р и т и п сложни прилагателни са тези, при които двете ча­ сти на основата са н е з а в и с и м и (равноправни) една към друга, т. е. свързани са със с ъ ч и н и т е л н а връзка, напр.: литературно-музи­ кален (=литературен и музикален), философско-исторически, руско-български, аграрно-промишлен, историко-етнографски и др. 1. Сложни прилагателни с подчинителна връзка между двете части на основата § 184. Сложни прилагателни с независима част на основата, която е глаголен корен. Първата част на такива прилагателни е съществително име и се явява като допълнение на втората част или пък е наречие, което пояснява втората част като обстоятелствено пояснение, напр.: плод-о-твор-ен 'творящ плодове' II ч. _ сказуемо I ч. пряко допълнение рък-о-пис-ен ' с ръка писан' II ч. _ сказуемо I ч. ~ непряко допълнение бърз-о-рек 'бързо говорещ' II ч. _ сказуемо I ч. обстоятелствено пояснение Други примери: б е з н а с т а в к а — прекорек, саможив, кривоглед, разноглед, късоглед, далекоглед ; с н а с т а в к а — ръкотворен, съдбоносен, плодоносен, главоболен, главоломен, душегубен, вагоноремонтен, далекобден, бързоходен, бавноходен, първороден, скоротечен, скорострелен, славолюбив, властолюбив, сърцераздирателен, земеделски, каменоделски, робовладел­ ски и др. § 184а. Сложни прилагателни с независима част на основата, която е съществително име. Първата част на основата на такива прилагателни е основа на прилагателно име или наречие и се явява като определение на втората част, напр.: сладкогласен 'със сладък глас' II ч. _ определяемо I ч. определение многолик 'с много лица' II ч. _ определяемо I ч. определение Други примери: б е з н а с т а в к а - — белолйк, белобрад, белоствол (белостволи буки), белоглав, белондг, бледолик, вито рог, късоврат, дебеловрат, чипондс, дългондс, кривондс, черноок, сивоок, синеок, босоног, пълнолйк, ведролйк, нискочел, ведрочел, къдрокос, дългокос, дългоух, дълго­ крак, късокрак и др.; с н а с т а в к а — белодробен, нискостеблен, висо­ костеблен, сладководен, пълноводен, плитковдден, пълногласен, пълнокръ159

вен, малокръвен, малокалибрен, малоумен, слаботелесен, слабоумен, многогласен, слаботоков, силнотдков, високоддбивен, висококачествен, вйсокофреквентен, долнокачествен, селскостопански, културноисторйчески, на­ роднодемократически, средногорски, старопланински, старобългарски и др. В същност тези сложни прилагателни са съотносителни със съот­ ветни подчинителни субстантивни словосъчетания, напр.: нискостеблен — ниско стебло, високодобивен — висок добив, културноисторйчески — кул­ турна история, старопланински — Стара планина, източноевропейски— Източна Европа и пр. § 185. Сложни прилагателни с независима част на основата, която е прилагателно име. Първата част на основата на такива прилагателни е наречие или съществително име (рядко), напр.: ясночервен, тъмночервен, огненочервен, светлозелен, бледозелгн, тъмнозелен, бледордзов, светлосйн, тъмносин, светлокафяв, снежнобял, полужйв, полумъртъв, полудив, полуподвйжен, полусънен, полуграмотен, лекоподвйжен; трудоспособен, ра­ ботоспособен, леснозапалим и пр. Сложните прилагателни, чиято първа част на основата е наречие за уточняване и означава оттенък, нюанс, степен или количество на при­ знака, означен с втората част на основата, имат обикновено две ударе­ ния — и върху първата част на основата (наречието), и върху втората част (прилагателното), напр.: тъмнозелен, светлосйн, снежнобял, мъчноизлечим, леснозапалим и пр. § 186. Сложни прилагателни с независима част на основата, която е причастие. Зависимата (първата )част на основата на тези прилагателни може да бъде основа на съществително име, прилагателно име или наре­ чие, напр.: металорежещ, металообработващ, дървообработващ, електропишещ, огнедишащ, новодошъл \\ новодошел, новопристигнал, новоназначен, новообразуван, новооснован, новооткрит, многознаещ, бързопйшещ, далекопйшещ и пр. З а б е л е ж к а . Тъй като някогашните сегашни страдателни причастия са пре­ минали изцяло към категорията на прилагателните имена (вж. § 493), сложните при­ лагателни, в състава на които влизат те (леснозапалим, мъчнопроходим и пр.), са от­ несени към предходния параграф. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Сложните прилагателни с подчинителна връз­ ка между двете части на основата се пишат в и н а г и с л я т о , напр.: белолик, къ­ сокрак, плодотворен, културноисторйчески (образувано от словосъчетанието култур­ на история), народнодгмократически (образувано от словосъчетанието народна де­ мокрация) и пр.

2. Сложни прилагателни със съчинителна връзка между двете части на основата § 187. Както бе отбелязано по-горе (вж. § 183), в българския език има сложни прилагателни, на които двете части на основата са с а м о с т о й н и и н е з а в и с и м и една от друга, т. е. свързани са със с ъ ч и ­ н и т е л н а в р ъ з к а помежду си. Тези прилагателни също могат да бъдат образувани с помощта на съединителна морфема или без по­ мощта на такава морфема, напр.: с ъ с с ъ е д и н и т е л н а морфема — индустриално-аграрен, филосдфсго исторически, литературно-музикален, историко-литературен, историко-географски, историко-етнографски, коларо-железарски, руско-български, френско-български и пр.; б е з с ъ е 160

д и н и т е л н а м о р ф е м а — бял-червен, син-зелен, тънък-висок, немил-недраг, кален-вален, пиян-залян и др. З а б е л е ж к а . Прилагателните от типа тънък-висок съдържат две коренни морфеми на самостойни думи, но нямат единно словоизменение (тънък-висок, тънкависока, тънко-високо, тънки-високи). Поради това тяхната квалификация като с л о ж ­ н и д у м и тук е условна. Някои ги определят като двойни думи. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Сложни прилагателни, на които двете части на основата са независими една към друга, т. е. свързани са със съчинителна връзка, се пишат винаги п о л у р а з д е л н о , чрез съединителна чертица (дефис), напр.: историко-етнографски, родителско-учителски, френско-български и пр.

При колебание относно начина на писането (слято или полуразделно) като опора може да служи обстоятелството, дали сложното прилагател­ но е съотносително със съответно подчинително субстантивно словосъче­ тание, или не е, напр.: културноисторически (пише се слято, защото има подчинително словосъчетание културна история), народнодемократиче­ ски (пише се слято, защото има словосъчетание народна демокрация); литературно-музикален (пише се полуразделно, защото няма нормално словосъчетание литературна музика), родителско-учителски (пише се полуразделно, защото между двете части може да се постави съюзът и) и пр. Самостойна употреба и субстантивация на прилагателните § 188. Освен основната си функция като атрибутивни определения (в словосъчетания със съществителни имена) или като предикативни (сказуемни) определения прилагателните имена могат да изпълняват в речта и други, по-самостоятелни функции. При това в такива случаи могат да се различат няколко степени на самостойност в употребата и значе­ нието им. 1. С а м о с т о й н а у п о т р е б а , когато има в същност е л и п ­ с а на о п р е д е л я е м о т о (съществителното) в даден контекст или при определена ситуация (поради споменаването му в предходното из­ речение). Извън дадения контекст или определената ситуация самостой­ ната употреба на прилагателното би била невъзможна, напр.: В гради­ ната има червени и бели рози. Белите са по-красиви. Прилагателното белите във второто изречение замества словосъчетанието белите рози. Тази самостойна употреба обаче е възможна само в дадения контекст. Съществителното рози се подразбира много ясно и неговото изпускане се осъзнава добре от изразяващия (респ. възприемащия) съобщението. Следователно тук имаме типичен случай на самостойна употреба на при­ лагателното поради е л и п с а на определяемото. Понеже в подобни случаи ясно се осъзнава, че е изпуснато опреде­ ляемото, което се мисли заедно с определението, не може да се смята, че прилагателните при такава самостойна употреба са субстантивирани. 2. С а м о с т о й н а у п о т р е б а , клоняща към субстантивация, когато има елипса на определяемото поради честата му употреба в ня­ кои типове словосъчетания. Напр.: богат (=богат човек), учен (=учен човек), луд (=луд човек), болен (=болен човек), живите (=живитг хора), сляп (=сляп човек). И лудият бяга от пияния (Погов.). И всякоя възраст, класа, пол, занятие ! взимаше участие в това предприятие: I богатий с

11 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

161

парите, сюрмахът с трудът, /момите с иглата, учений с умът, I . . . (Ив. Вазов). Уморените заспаха, /живите — те нека бдят (П. Р. Сла­ вейков). При определена ситуация: В хлебопродавницата: Дайте ми два бели (= Дайте ми два бели хляба). Типовият пресен ли е? (=Типовият хлаб пресен ли е?). В месарницата: Телешкото ( — телешкото месо) замразено ли е? Дай­ те ми килограм агнешко ( = агнешко месо). Свинското (=свинското месо) колко струва? В други случаи: Доведете болната (=болната жена). Съобщете то­ ва на дежурния ( = дежурния лекар). Горският (=-горският стражар) седна близо до нея, взе недовършения венец и започна да го разглежда (Елин Пелин). При описаната употреба прилагателните имена имат смисъл на съ­ ществителни имена със специализирано значение. За пълна субстантивация обаче и в подобни случаи не би могло да се говори, защото и при. такава употреба на прилагателните заедно с тях се мисли почти винаги и някое съществително име. 3. П ъ л н а с у б с т а н т и в а ц и я . По пътя на самостойната упо­ треба, показана в предходната точка (2), прилагателните имена могат да се субстантивират напълно, т. е. да се превърнат в истински съществи­ телни имена. Субстантивира се обикновено формата за среден род един­ ствено число, напр.: Сварихме сладко от череши. Сладкото стана многа хубаво. Купихме си тава за варене на сладко. Аго, за бога, направи това добро, помисли, че и ти имаш деца!. . . (Ив. Вазов). Погледът мрачену умът не види / добро ли, зло ли насреща иде. . . (Хр. Ботев). Доброто ще победи злото. Червеното печели. Както се вижда от приведените примери, при пълна субстантивация прилагателните имат значение на съществителни имена и това им значе­ ние е напълно самостойно, независимо от контекста и от ситуацията, в която се осъществява съобщението. З а б е л е ж к а . Субстантивирани прилагателни са и много селищни названия, напр.: Драганово (=Драганово село), Борисово, Ботево, Стоянова, Климентово, Скравена (от съкйъкенл кьсь 'скрито село'), Конска, Равна, Равно, Долен и др. ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ ПРИ ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

А. Род на прилагателните §189. По-горе (§171) се посочи, че граматическото значение р о д при прилагателното име е зависимо от рода на съществителното, чието определение се явява. Поради това всяко прилагателно в единствено чис­ ло има отделни форми за м ъ ж к и , за ж е н с к и и за с р е д е н род. О с н о в н а ф о р м а на прилагателното е нечленуваната му фор­ ма за мъжки род единствено число. В повечето случаи основната форма на прилагателните в българския език завършва на съгласен звук, напр.: бял, болен, бетонен, ведър, висок, глинен, голям, добър, дълъг, дребен, охелезен, жълт, зелен, зърнест, крилат, кротък, кристален, леден, лгеков, мирен, мрачен, нов, огнен, пълен, речен, розов, снежен, щастлив, червен и пр. Тази форма се нарича п р о с т а или н е р а з ш и р е н а. 162

Други прилагателни имат основна форма, която завършва на -и. Тя се нарича р а з ш и р е н а . Разширената форма е застъпник на съот­ ветна старобългарска форма, която е завършвала на -Ъ1Н. В старобъл­ гарски език прилагателните имена са имали по две форми за мъжки, женски и среден род в единствено, двойствено и множествено число. Едната е била неопределена по значение, а другата е била разширена чрез фор­ мите на старото анафорично местоимение *н, *ГА, *К И е била определена по значение, напр.: довръ — А»Б()Ъ1Н, А»Б(>Ь — АОБ(>М&, Д О Б Й О — ДОБЙОГС и пр. Затова и в съвременния български език разширените форми, които са се запазили само за мъжки род единствено число, завършват на -и, напр.: долен — долни (Долни Дъбник), горен — горни (Горни Богров), черен — черни (Черни връх), горски, полски, български и пр. Някои типове прилагателни имат само разширени форми. Такива са прилагателните, образувани с наставката -ск-и (стб. -ь.ск-ъш) и с наставка -и (стб. -нн от *-ь]ь), напр.: градски, руски,овчи, кози, вражи и пр. Формата за ж е н с к и р о д се образува от простата форма за мъж­ ки род чрез прибавяне на окончание -а или -я. Ако прилагателното има само разширена основна форма, окончанието за женски род се прибавя, след като се отстрани разширението -и, напр.: бял — бял-а, сив — сива, горски — горска, вълчи — вълча, син — синя, кози — козя и пр. Формата за с р е д е н р о д се образува от основната форма чрез прибавяне на окончание -о, -ьо ['-о] или -е, напр.: бял — бяло, сив — сиво, син — синьо [сйн'о1; български — българско и пр. Прилагателни, които имат само разширени основни форми и пред разширението -и стои съгласен звук [ж], [ч] или [ш], образуват дублетни форми за среден род с -о и с е, напр.: вражи — вражо и враже, овчи —• овчо и овче, кокоши — кокошо и кокоше и др. Прилагателните, чиито прости основни форми завършват на -ш, съ­ що така показват колебание при образуване на формата за среден род единствено число, напр.: висш — висшо и висше, низш — низшо и низше, бивш — бившо и бивше. От прилагателните бъдещ и настоящ формите за среден род се образуват с -о: бъдещо (обаче: бъдеще време), настоящо, но субстантивираннте форми за среден род единствено число се пишат с -е: бъдеще (добро бъдеще, светло бъдеще), настояще. Прилагателни с наставка -лия, възприети от турски език, не се ме­ нят по род, напр.: късметлия мъж, късметлия жена, късметлия дете. В множествено число прилагателните имат една обща форма за трите рода (вж. следващия параграф). Б. Число на

прилагателните

§ 190. Прилагателните имена като съществителните притежават гра­ матическа категория ч и с л о , която се изразява с форми за единствено и за множествено число. В съвременния български език прилагателните имат една обща форма за трите рода в множествено число. Тя се образува от основната форма с окончание -и. По произход това окончание е за винителен падеж множествено число по -о- и -а- склонение (-ь|). Затова задноезичните съгласни [г], [к], [х] не се променят пред него, напр.: 163

Единствено число друг, друга, друго кротък, кротка, кротко глух, глуха, глухо

Множествено число други (от д(»оугь!) кротки (от коотъкъх) глухи (от ГЛОУ^ЪО

От първоначалните именителни форми за мъжки род множествено число досега са се запазили следи само в мнозина, малцина, колцина. Някои прилагателни, заети от турски език, са неизменни. Те нямат нито родови форми за единствено число, нито форми за множествено число, напр.: сербез мъж, сербез жена, сербез дете, сербез (мъже, жени, деца), пешкин ербап, кутсуз и др. Звукови промени при образуване формите на прилагателните за род и число § 191. При образуване форми на прилагателните за женски и сре­ ден род единствено число и на формите за множествено число стават следните звукови промени: 1. Прилагателните, образувани с наставка -ен (стб. -ьн-), обикно­ вено загубват суфиксното -е-, напр.: бавен, бавна, бавно, бавни; грозен, грозна, грозно, грозни; железен, желязна, желязно, железни; земен, земна, земно, земни; златен, златна, златно, златни; конен, конна, конно, кон­ ни; лиричен, лирична, лирично, лирични; лунен, лунна, лунно, лунни; пътен, пътна, пътно, пътни и пр. З а б е л е ж к а . Поради основния закон за строежа на сричката в българския език, който се изразява в това, че гласният звук не може да бъде отделен чрез шумов съгласен от сонорен съгласен, и на други ограничения в съчетаемостта на съгласните, в някои прилагателни не е възможно изпадането на суфиксното -е-, напр.: стъклен, стъклена (невъзможно: стъклна); маслен, маслена (невъзможно: маслна); писмен, писмена (невъзможно: писмна), влакнен, влакнена (невъзможно: влакнна); платнен — платнена, тиквен — тиквена и др.

Много относителни прилагателни, образувани с наставка -ен и озна­ чаващи в е щ е с т в е н п р о и з х о д на определяния обект, ке изпу­ скат суфиксното -е-, напр.: бирен, бирена, бирено, бирени; винен, винена, винено, винени; глинен, глинена, глинено, глинени; дървен (стб. ДЙ-БВ-БНЪ), дървена, дървено, дървени; картонен, картонена, картонено, картонени; копринен, копринена, копринено, копринени; леден, ледена, ледено, леде­ ни; ленен (стб. лки-внъ), ленена, ленено, ленени; меден, медена, медено, медени; телен, телена, телено, телени и др. Някои прилагателни пък могат да образуват същите форми и по двата начина, т. е. и с изпускане, и без изпускане на суфиксното -е-, напр.: бетонгн, бетонена и бетонна, бетонено и бетонно, бетонени и бетонни (напр. у Н. Вапцаров —яки бетонни стени); стоманен, стома­ нени и стоманни (нспр. у Д. Дебелянов — Заглъхна Удово, където много I стоманни сили през'деня кънтеха) и др. 2. Прилагателни, образувани с наставка -ен, която стои след гласен звук, променят суфиксното -е- в -й-, напр.: боен, бойна, бойно, бойни; двоен, двойна, двойно, двойни; ненадеен, ненадейна, ненадейно, ненадей­ ни; оръдеен, оръдейна, оръдейно, оръдейни; очебиен, очебийна, очебийно, очебийни; буен, буйна, буйно, буйни и др. 164

З а б е л е ж к а . Някои относителни прилагателни, означаващи веществен про­ изход, правят изключение от тази закономерност, т. е. не променят суфиксното -е-, което стои след гласен звук, напр.: калаен, калаена, калаено, калаени; лоен, лоена, лоено, лоени; тенекиен, тенекиена, тенекиено, тенекиени; хартиен, хартиена, хар­ тиено, хартиени; чаен, чаена, чаено, чаени и др.

3. Прилагателни, чиито нечленувани форми за мъжки род единствено число завършват на -ъв, -ък, -ъл, -ър, изпускат -ъ- от крайната сричка, напр.: мъртъв, мъртва, мъртво, мъртви; близък, близка, близко, близ­ ки; гладък, гладка, гладко, гладки; дързък, дръзка (и с метатеза на ъ!), дръзко, дръзки; ковък, ковка, ковко, ковки; кратък, кратка, кратко, кратки; крепък, крепка, крепко, крепки; крехък, крехка, крехко, крехки; кротък, кротка, кротко, кротки; ловък — ловка, малък — малка, ни­ зък — низка, плитък — плитка, плосък — плоска, ровък — ровка, ря­ дък — рядка, сладък — сладка, тежък — тежка, тънък — тънка, хладък — хладка, ярък — ярка, нисичък — нисичка, тъпичък — тъпичка, хубавичък — хубавичка, височък — височка, високичък — високичка и пр.; вакъл, вакла, вакло, вакли; кръгъл, кръгла, кръгло, кръгли; подъл, подла, подло, подли; светъл, светла, светло, светли; топъл, топла, топло, топли; бистър, бистра, бистро, бистри; бодър, бодра, бодро, бодри; ведър, ведра, ведро, ведри; добър, добра, добро, добри; едър — едра, мокър — мокра, пъстър — пъстра, хитър — хитра, храбър — храбра, щедър — щедра и др. З а б е л е ж к а . Прилагателното бояк е образувано с наставка -ък [бой-ък], затова и то изпуска -"6- при образуване формите за ж. и ср. род ед.ч. и във формата за мн. ч.: бойка, бойко, бойки.

4. Прилагателни, които представят •Ь-ова сричка или завършват на ударена -Ь-ова сричка, та се изговарят и пишат с я ['а], във формите за единствено число запазват този изговор, а във формата за множествено число прегласяват я ['а] в е, напр.: бял, бяла, бяло — бели; голям, голяма, голямо — големи; зрял, зряла, зряло — зрели; ляв, лява, ляво — леви; ням, няма, нямо — неми; сляп, сляпа, сляпо — слепи; цял, цяла, цяло — цели и др. З а б е л е ж к а . Прилагателни, които завършват на -ък, ако имат ударена •Ь-ова сричка пред този завършък, поради изпадането на -ъ- и окончанието -и в мно­ жествено число също прегласяват л ['а] в е, напр.: рядък, рядка, рядко — редки; рязък, рязка, рязко — резки.

5. Прилагателни, които са образувани с наставка -ен и пред нея имат ударена Ъ-ова сричка, се изговарят с я ['а] само във формите за женски и среден род единствено число, а във формата за мъжки род единствено число и във формата за множествено число прегласяват я ['а] в е: тесен (корен т-ьс-), тясна, тясно — тесни; десен, дясна, дясно — десни; бесен (корен Б-ЬС-), бясна, бясно — бесни. З а б е л е ж к а . Прилагателното десен не съдържа Ъ-ОБа сричка (стб. А«ЬШ>), но по аналогия па ляв (стб. Л-КЕЪ) по-късно е започнало да се изговаря с я във формите за ж. и ср.р. ед.ч.: дясна, дясно.

6. Когато формата за мъжки род единствено чксло завършва на -нен, т. е. когато пред наставката -ен стои н, поради изпадане на суфиксното -е-, останалите форми се пишат с -нн-, напр.: военен — военна, военно, военни; конен — конна, конно, конни; лунен — лунна, лунно, лунни; по­ стоянен — постоянна, постоянно, постоянни и пр. 165

З а б е л е ж к а . Поради влияние от руски език или поради свръхстарателност формите за женски и среден род единствено число и формата за множествено число на прилагателни като естествен, обикновен, особен, свещен, смирен, съвършен и някои други се пишат погрешно с -нн- и се изговарят съответно с удължено н [н]: естественно ("вм. естествено), обикновенно (вм. обикновено), особенно (вм. особено) и пр.

У д а р е н и е . При изменението на прилагателните по род и число ударението запазва мястото си на онази сричка, на която е в основната форма, напр.: бавен, бавна, бавно, бавни; висок, висока, високо, високи; зелен, зелена, зелено, зелени; български, българска, българско, български; внимателен, внимателна, внимателно, внимателни; тъждвен, тъждвна, тъждвно, тъждвни; добър, добра (поради изпадане на ъ), добро, добри; горист, гориста, гористо, гористи; делови, делова, делово и пр. В. Остатъци от падежни форми при прилагателните § 192. В старобългарски език прилагателните имена са имали пълна падежна флексия, различна при това за простите и за сложните форми. В съвременния български език обаче, както при съществителните имена, падежните форми са изчезнали. Запазила се е само една обща форма (ста­ рата форма за именителен падеж). Като з в а т е л н а ф о р м а за мъжки род единствено число се е установила разширената форма, която завършва на -и, напр.: мили брате, драги другарю, бедни народе и пр. В народни умотворения, главно в народни песни, се срещат остатъ­ ци от някои падежни форми на прилагателни имена. Примери: За р о д и т е л е н падеж: Ми прияхнал коня шаренаго, шаренаго, коня дебелаго, дебелаго, коня кършигоро. (Нар. п.)

За д а т е л е н

падеж:

Ала съм думал и думам: „Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти — доброму добро да прави, лошия с ножа по глава!" (Хр. Ботев)

За т в о р и т е л е н

падеж:

Яжте и пийте, дружина, и добра дума думайте! Със добром да се запомним на тая земя чуждинска. (Нар. п.)

В този откъс добром е субстантивирана форма за ср.р. ед.ч. от при­ лагателното добър, -а, -о. Благо усмихнат, старай стопанин тихом пристъпи при коледари. (П. П. Славейков)

Тук тихом е адвербиализирана форма от прилагателното тих, -а, -о. 166

7". Членуване

на

прилагателните

I. Членуване на прилагателните в зависимост от техните морфологични и фонетични особености / . Единствено

число

§ 193. Членуване на формите за мъжки род. Ф о р м и т е на п р и л а г а ­ т е л н и т е з а м ъ ж к и род единствено число приемат ч л е н -ят [-йът], наречен

п ъ л е н , или -я ([йъ], наречен к р а т ъ к . При това тук различаваме два случая: а) Н е ч л е н у в а н а т а ф о р м а з а в ъ р ш в а на с ъ г л а с е н з в у к Когато нечленуваната форма на прилагателното за мъжки род един­ ствено число завършва на съгласен звук, членът се прибавя след разши­ ряването на тази форма с -и. Примери: азотен — аздтни-ят [азотнийът], бос — босият, босия [босийъ(т)], голям — големия(т), жив — жйвия(т), ляв — левия(т), бял —белия(т), хубав — хубавия(т), конен— кднния(т), малък — малкия(т), голям — големия(т) и пр. б) Н е ч л е н у в а н а т а

форма

завършва

на

-и

Когато нечленуваната форма завършва на -и, членът се прибавя на­ право към тази форма: Примери: български — българския(т), руски — руския(т), градски — градския(т), вълчи — вълчия(т), лисичи — лиси­ чия (т), овчи — овчия(т); полкови — полковия(т), строеви — строевия(т) и пр. З а б е л е ж к а 1. При формата за м.р. ед.ч. имаме двойно изразяване на опре­ делеността, с два морфологични показателя — с -и-, който е наследник на старото показателно местоимение *н (от */ь), сраснало се с формата на простото прилагател­ но и придобило още в старобългарски стойност на определителен член, и след това с -я(т) [-й-ъ(т)], който е истински член, прибавен по аналогия на съществителните имена. З а б е л е ж к а 2. В народните говори (а понякога и в книжовния език) се срещат членувани форми на прилагателните имена за индивидуална принадлеж­ ност (вж. § 180, а), при които членът се прибавя направо към неразширената фор­ ма за м.р. ед.ч., т. е. както при съществителните имена, напр.: братов — братова, братовьт; сестрин — сестринът, сестрина; Иванов — Ивановът; мецанин (от мецана) — мецанинът (напр. у Хр. Радевски мецанинът манталитет, в. Стършел) и др.

в)Скъсен

член-й

В мерена реч у поетите от по-старите поколения (Ив. Вазов, П. П. Славейков, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Хр. Смирненски и др.) се срещат членувани форми на прилагателни имена за мъжки род единствено число със скъсен член -й. Този вариант е еднакъв по смисъл с другите два ва­ рианта и се прибавя след разширяване на формата с -и (ако основната форма завършва на съгласен звук) или направо към основната форма, ако тя завършва на -и, напр.: безок — безоки-й (=безокият и на безокия), безумен — безумний, вечен —вечний, висок — високий, грозен — гроз167

ний, жален — жалний, жесток — жестокий, страшен — страшний, хла­ ден — хладний; морски — морский, горски — горский, вражески — вражеский, вълчи — вълчий и пр. Примери в откъси от художествени творби в мерена реч: И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье: богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът. (Ив. Вазов) Тамо вдън горите атонски високи, убежища скрити от лъжовний мир, де се чува само ревът беломорски или вечний шъпот на шумите горски, един монах тъмен, непознат и бледен пред лампа жумеща пишеше наведен. (Ив. Вазов) Другарко, сещам аз: час сбогом и от теб, към своя хубав край на земний ми живот

последний час настава, и от света да взема — се вече приближава тъжовната поема. (П. П. Славейков)

Стозвучний рев на битката вседневна I не стихва в снежните поля (Хр. Смирненски). Зад сивия облак на утрешний ден I неведом бе нашият път (Хр. Смирненски). За старий свят настъпват сетни дни (Д. Дебелянов). И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна, I тъй както гасне мор ний ден, за да изгрее чист и ведър (Хр. Ясенов). У съвременни български поети и изобщо в съвременния български книжовен език този вариант на определителния член при прилагателните имена не се употребява. Нещо повече дори, употребата му се смята като отклонение от нормите на книжовния език. Има някои важни съобра­ жения обаче, поради които е препоръчително този вариант да се изпол­ зува и занапред, особено в мерена реч. З а б е л е ж к а . Разширените форми на прилагателните (главно когато са обращения) понякога се пишат и изговарят като членуваните им форми със скъсения член за мъжки род единствено число, напр.: Кажи ми, кажи бедтй (вм. бедни) народе... (Хр. Ботев). 0, мой боже, правни (вм. прави) боже! (Хр. Ботев). Драгий Шишманов, Любезннй Христов и пр. Тези форми са неправилни.

г) З в у к о в и п р о м е н и п р и ч л е н у в а н е т о н а п р и л а г а т е л н и т е в мъжки род е д и н с т в е н о число При членуване на формите за мъжки род единствено число на прила­ гателните имена стават звукови промени, които са напълно аналогични с промените при образуване на формите за женски и среден род един­ ствено число и на формите за множествено число (вж. § 191), напр.: бял — бели (мн.ч.) — белия(т); цял —• целия(т), зрял — зрелия(т), ба­ вен — бавна — бавния(т), малък — малка — малкия(т), сладък — слад­ ка — сладкия(т), добър — добра — добрия(т), хитър — хитра — хитрия(т), топъл — топла — топлия(т), мъртъв — мъртва — мъртвия(т), лунен — лунна — лунния(т) и пр. 168

д) У п о т р е б а на п ъ л н и я в а р и а н т на о п р е д е л и т е л н и я ч л е н Членуването на формата на прилагателното за мъжки род единствено число с пълния (разширения) вариант се ръководи от синтактично пра­ вило, което важи и за членуването на съществителните имена от мъжки род в единствено число, завършващи на съгласен звук. Тук обаче слу­ чаите са по-разнообразни. Пълният член -л/и [-й-ът] се употребява, ко­ гато членуваната форма на прилагателното изпълнява някоя от следни­ те служби в изречението: а) О п р е д е л е н и е н а п о д л о г а . Примери: Престолният град е сломен. . . (Хр. Ясенов). В прозорците ми слънцето звъни I и пролет­ ният ден ме кротко буди. . . (Хр. Ясенов). Селският доктор чичо Горан, с възпретнати до колене крачоли на потурите си, с обрамчена торбичка гази наведен из реката и търси пиявици (Елин Пелин). р) О п р е д е л е н и е н а с к а з у е м н о о п р е д е л е н и е при спомагателния глагол съм. Примери: Той беше най-прочутият майстор на каруци. Христо Ботев е най-великият български поет революционер. Иванов е най-добрият работник в бригадата. у) П о д л о г . Когато прилагателното е самостойно употребено или е субстантивирано, то може да изпълнява служба на подлог. В такъв случай, ако означава определен обект, се членува с пълен член. Примери: Не, той взе, що му се пада, I мъртвият не ни е враг (Д. Дебелянов). Из храсталака изскочи горският, червен и хубав като вчера (Елин Пелин). Дежурният е в стаята си. Болният има нужда от пълно спокойствие. 5) С к а з у е м н о о п р е д е л е н и е (когато прилагателното е са­ мостойно употребено или е субстантивирано). Примери: Петър Димитров е най-силният по успех. Бащата е виновният. Е) О п р е д е л е н и е н а п р и л о ж е н и е , което пояснява под­ лога. Примери: Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде (Й. Йовков). Онзи непрокопсаник, Цоновият син, тръгнал да гони кошутата (Й. Йовков). § 194. Членуване на формите за женски род. Членуваните форми на прилагателните за женски род единствено число се образуват от съот­ ветните нечленувани форми, като се прибави член -та, напр.: бавна — бавната, бедна — бедната, бяла — бялата, бясна — бясната, висока — високата, голяма — голямата, желязна — желязната, кротка — крот­ ката, добра — добрата, топла — топлата, крайна — крайната, не­ винна — невинната и пр. § 194а. Членуване на формите за среден род. Членуваните форми за среден род единствено число на прилагателните се образуват, като към съответните нечленувани форми се прибави член -то, напр.: бавно — бав­ ното, бедно — бедното, бяло — бялото, бясно •— бясното, високо — висо­ кото, голямо — голямото, желязно — желязното, кротко — кроткото, добро — доброто, топло — топлото, крайно — крайното, невинно — не­ винното и пр. § 1946. Членуване на прилагателните с неизменна форма. Прилага­ телните имена с неизменна форма (заети от турски език) се членуват, 169

като към нечленуваната форма се прибави член за мъжки или за жен­ ски род в зависимост от типа на самото прилагателно. а) Прилагателните имена с наставка -лия получават член -та, който се прибавя към нечленуваната форма, напр.: акъллия (мъж, жена, дете) — акъллията, късметлия — късметлията, чифтелия — чифтелията, ме­ раклия — мераклията, каймаклия — каймаклията, капаклия — капаклията, пискюллия — пискюллията, шекерлия — шекерлията, берекетлия — берекетлията, кефлия — кефлията и пр. З а б е л е ж к а . Този тип прилагателни се членуват понякога и с член -ят, ако се отнасят към съществителни от мъжки род, напр.: Да не би да е тоя, кьосето, чифтесакалият, със сините очила? (Ив. Вазов).

б) Прилагателните без наставка, завършващи на съгласен звук, по­ лучават член -ьт или -а \-ъ\, когато са субстантивирани и означават прозвища, напр.: сербез — Сербезът, Сербеза, пешкин — Пешкина, кут­ суз — Кутсуза и др. 2. Множествено число § 194в. Членуваните форми на прилагателните за множествено число се образуват, като към нечленуваните форми (общи и за трите рода) се прибави член -те, напр.: бял, бяла, бяло, бели — белите; бавен, бавна, бавно, бавни — бавните; бодър, бодра, бодро, бодри — бодрите; весел, весела, весело, весели — веселите; добър, добра, добро, добри — добрите; тесен, тясна, тясно, тесни — тесните; горски, горска, горско, горски — горските; акъллия, акъллии — акъллиите, късметлия, късметлии — къс­ метлиите и пр. У д а р е н и е . При членуване на прилагателните имена ударението н е с е м е с т и , напр.: хубав — хубавия(т), хубава — хубавата, хуба­ во — хубавото, хубави — хубавите; стъклен — стъкления(т), стъкле­ на — стъклената, стъклено — стъкленото, стъклени — стъклените; червен — червения(т), червена — червената, червено — червеното, чер­ вени — червените и пр. З а б е л е ж к а . При членуване на формите за мъжки род единствено число на прилагателното добър поради отпадане на -ъ ударението се мести на гласния звук -и-, с който се разширява основата: добър — добрйя(т).

II. Членуване на прилагателните като определения 1. Необособени определения § 195. Членуване на прилагателните като определения на съществи­ телни нарицателни. В съвременния български език нормален словоред на словосъчетание от съществително нарицателно име с прилагателно като негово необособено определение е този, при който прилагателното стои пред съществителното. Промяната на този словоред се чувствува от българите почти винаги като отклонение от словоредните норми на кни­ жовния език или като стилистично оцветен вариант на съответното сло­ восъчетание, напр.: висок връх, велик поет, светли надежди, български език и пр. Обърнат словоред (инверсия) на определяемото имаме в случаи като следните: облак тъмен, буря страшна, дъждец дребен, дърво високо. 170

поле широко, гора зелена, вода студена, простотията Йоцова, брезите бели и пр. Както вече се изтъкна по-горе (вж. § 170), с този тип словосъчетания се означават понятия, напр.: „бял кон", „червена ябълка", „правоъгълен триъгълник" и пр. За да се изрази граматическата категория о п р е д е ­ л е н о с т , т. е. да се означи, че назованият със словосъчетанието обект е известен, определен, познат, членува се словосъчетанието като цялост­ на номинативна единица, т. е. членната морфема се употребява само веднъж. Понеже определителният член в българския език е произлязъл от слабото (задпоставеио) показателно местоимение в старобългарски тъ, ть, то, той първоначално е бил енклитика и е заемал място в именната група според закона за индоевропейската енклитика. Съгласно с този закон членът като енклитика е заемал в т о р о място в именната група, т. е. стоял е след първата дума. Сега обаче той се е превърнал в съставна част на членуваната форма (в нейна морфема), затова в именно (субстантивно) словосъчетание от определяемото (съществително) и съгласувано с него необособено определение (прилагателно) се членува п ъ р ­ в а т а дума. а) При н о р м а л е н с л о в о р е д , т. е. когато определението е на първо място, членува се то. Примери: Благолажът погали бялотомъниче, което лежеше пред него на купче. . . (Елин Пелин). Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат (Елин Пелин). В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре (Елин Пелин). Учителката мина мо­ ста, дойде под каменната стена и погледна нагоре (Й. Йовков). Пък и розовите храсти бяха вече засъхнали, напрашени и черни като тръни (Й. Йовков). б) При п н в е р с и я н а о п р е д е л е н и е т о се членува опре­ деляемото (съществителното), което е на първо място в словосъчетанието, напр.: И върху него точи меч разискрен!гигантът огненочервен (Хр. Смирненски). Солдатите груби не сещаха жал, I децата из пътя хвърляха му кал (Ив. Вазов). То е незнайника клет, I в бащин край който живя на чужбина (П. П. Славейков). Изглеждам аз годините преминали: ! рой призраци с разплакани очи (Д. Дебелянов). Главата тегне изнурена, I в гърдите нито капка мощ; I мъгла в душата уморена, I като в настъпи­ лата нощ (П. К- Яворов). В поезия обаче, предимно в мерена реч, при инверсия на съгласувани определения в редки случаи се членуват и двете думи в словосъчетанието (и съществителното, и прилагателното), напр.: — Защо ми искаш тайните? — каза гигантът стария, — изглеждам аз безкрайните граници на България! (Ив. Вазов) Накрай небето чистото рой облаци изскачат, над бърдото гористото сърдито сенки влачат. (Ив. Вазов)

171

I

Членуването на задпоставени (инверсирани) определения (прилага­ телни) при членувани определяеми (съществителни) в мерена реч се обу­ славя очевидно от м е т р и ч е с к и с ъ о б р а ж е н и я . Независимо от това обаче, когато се членуват, те придобиват по-голяма самостойност в изречението и са силно акцентувани логически, поради което мо­ гат лесно да се обособяват. ; § 196. Членуване на прилагателните като определения на съществи­ телни собствени. 1. Когато прилагателното е определение на съществи­ телно с о б с т в е н о л и ч н о име, о б и к н о в е н о с е ч л е н у в а , независимо от обстоятелството, че съществителни собствени лични имена по начало не се членуват, напр.: хубавата Елена, високият Иван, бялото Ленче, малкото Анче, Илия любопитния(т), големия(т) Петър, малкия(т) Митко, куция(т) Лазар и пр. В народни умотворения, а понякога и в лични художествени творби обаче се срещат и нечленувани прилагателни като определения на съще­ ствителни собствени лични имена, напр.: бяла Неда, тънка Стана, ху­ бава Яна, гиздава Мария, млад Стоян, болен Ленчо и др. Бърза бяла Неда, жъне и отваля, I а сърце й трепка като птичка плаха. . . (П. П. Славейков). Даваш ли, даваш, балканджи Йово, /хубава Яна на турска вяра? (Нар. п.). —Зълво Петкано, Петкано, /заръчал ми е млад Стоян. . . (Нар. п.). Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода. Едвам се Стоян затулил и Стояница си спомнила за млад Гургул, с когото са се любили (Елин Пелин). Посредством употребата на нечленувани прилагателни като опреде­ ления на съществителни собствени лични имена се придава архаичен оттенък на стила и приказност на повествованието. Когато прилагателното име се е превърнало в неразделна част от името на някое историческо лице, то е з а д п о с т а в е н о и е винаги н е ч л е н у в а н о, но с разширена форма, ако е за мъжки род един­ ствено число, напр.: Петър Велики, Иван Грозни, Болеслав Храбри, Ека­ терина Велика и др. В тези случаи разширената форма на прилагател­ ното първоначално се е схващала като определена (изразяваща опреде­ леност, известност на именуваното лице). Ако съществителното собствено лично име се употребява винаги членувано (вж. § 131), то и прилагателното като негово определение е в и н а г и ч л е н у в а н о , напр.: Савата —храбрият Сава, Монката— малкият Монка, Анчето —малкото Анче, Ленчето—бялото Ленче и пр. Дядо Захарий върви полека и крепи на гърба си малкия Монка (Елин Пелин). В заключение към тази точка (1) трябва да се подчертае, че прилага­ телните като задпоставени определения на съществителни собствени лич­ ни имена са в и н а г и ч л е н у в а н и (освен когато съществителните са обращения). В такава позиция прилагателното означава обикновено важен атрибут на именуваното лице. 2. Когато е п р е д п о с т а в е н о определение на съществително собствено име, означаващо п р е з и м е , п р я к о р или п р о з в и щ е , прилагателното е в и н а г и ч л е н у в а н о , напр.: стария(т) Славей­ ков, младия(т) Ботев, храбрият Странджа, великият Левски и др. 172

3. Когато прилагателното е определение на съществително собствено име, което е индивидуално название на страна, населено място, планина, река и др., наблюдават се следните особености и закономерности във връзка с членуването: а) Ако съществителното собствено име е от мъжки или от среден род единствено число, прилагателното е предпоставено и е в и н а г и ч л е ­ н у в а н о , напр.: старият Пловдив, днешният Смолян, мрачният Лон­ дон, древният Рим, мътният Искър, сегашното Макоцево и пр. б) Ако съществителното собствено име е от женски род и е в един­ ствено число, прилагателното е винаги предпоставено, като може да бъде членувано или нечленувано. Н е ч л е н у в а н о е при имена на страни и градове в случаи, когато словосъчетанието се схваща като у с т о й ­ ч и в о , напр.: древна Елада, стара Гърция, днешна Европа, средновеков­ на България, миролюбива Индия, героична Куба, голяма София и пр. § 197. Членуване на прилагателните като определения на обращения. При употребата на прилагателни като определения на съществител­ ни имена, които са обращения, се наблюдават следните особености във връзка с членуването: Прилагателното (предпоставено или задпоставено) е в и н а г и н е ­ ч л е н у в а н о . При това, когато се отнася към име от мъжки род в единствено число, завършващо на съгласен звук, формата му е разшире­ на (звателна), напр.: мили брате, скъпи приятелю, драги Иване; мила майко, мила родино, драга другарко, мило дете, непознато другарче; Родопи горделиви; Горо, горо, майко мила, I толкоз годин си хранила I мене, горо, юнак стари, . . . (Хр. Ботев). Ой, Павле, Павле, богати Пав­ ле! (Нар. п.). В редки случаи формата на прилагателното за мъжки род единстве­ но число може да бъде и неразширена, напр.: Ой дъбе, дъбе, син-зелен дьбе, I та що си, дъбе, зелен повянал. . . (Нар. п.). Лъжовен сеете, I гре­ ховна душо. . . (Нар. п.). § 198. Членуване на прилагателните като еднородни определения. В словосъчетания от едно определяемо с две или повече необособени съ­ гласувани определения определенията могат да бъдат е д н о р о д н и и н е е д н о р о д н и . Еднородните са свързани помежду си със съчинителна връзка, напр.: Той беше пъргав, пресметлив и очоваден човек (Елин Пелин). Прилагателните пъргав, пресметлив и очоваден са еднородни определения. От логическо гледище еднородните определения са два ти­ па, а именно: а) Словосъчетанието от едно определяемо и няколко еднородни, съ­ гласувани с него определения означава е д н о п о н я т и е , напр.: ху­ бава и плодородна земя, бистра и студена вода, възпитан и способен мла­ деж:, важни и отговорни задачи и пр. В този тип словосъчетания с еднородни предпоставени определения се членува само първото прилагателно, напр.: хубавата и плодородна земя, бистрата и студена еода, възпитаният и способен младеж, важните и отговорни задачи и пр. б) Словосъчетанието от едно определяемо и няколко еднородни, съ­ гласувани с него определения означава толкова понятия, колкото са определенията, напр.: оперно, оперетно и балетно изкуство; копринени, 173

ленени, памучни и вълнени платове; български и руски книги; остроъгълни, правоъгълни и тъпоъгълни триъгълници и пр. Словосъчетанието оперно, оперетно и балетно изкуство означава три понятия: „оперно изкуство", „оперетно изкуство" и „балетно изкуство". При последователното изреждане на тези три отделни словосъчетания общото определяемо, съществителното име изкуство, за икономия и за избягване на повторението се изразява само веднъж, та от трите словосъ­ четания чрез брахилогия (съкращаване) се получава само едно: оперно изкуство оперетно изкуство балетно изкуство оперно, оперетно и балетно изкуство Словосъчетанието български и руски книги означава две понятия — „български книги" и „руски книги", а словосъчетанието копринени, ленени, памучни и вълнени платове — четири понятия. Когато е необходимо да се означи определеност на означените със словосъчетанието обекти, граматическата категория о п р е д е л е н о с т трябва да се изрази толкова пъти, колкото са на брой означените обекти, т. е. колкото са определенията. Затова в с я к о о п р е д е л е н и е от този тип словосъчетания се членува отделно, напр.: оперното, оперетно­ то и балетното изкуство; копринените, ленените, памучните и вълне­ ните платове. Димитър Благоев заедно със своите съратници Гаврил Георгиев, Георги Кирков и други запази идейната и организационната чистота на революционното пролетарско движение у нас (из печата). Дружбата между българския и корейския народ намира реален израз във взаимното сътрудничество и взаимната помощ във всички области на живота (из печата). Съвещание на комунистическите и работническите партии. Преглед на политическия и стопанския живот. Коментар на вътрешните и външнополитическите събития. 2. Обособени

определения

§ 199. Членуване на прилагателните като обособени определения. Определенията могат да се обособявате изречението. Една от най-важните особености на обособените определения е, че те съдържат потенциална предикативнсст и поради теша се приближават до предикативните (сказуемните) определения. По причина на това те н е с е ч л е н у в а т н и к о г а . Примери: Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа (Елин Пелин). Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удав­ ници . . . (Елин Пелин). Под моста играеше като момиче реката, пър­ гава и бистра, плискаше по камъните. . . (Елин Пелин). Пред него над зеленото поле се издигаше слънцето, голямо и червено (Й. Йовков). А зад тезгяха, сред пушека и мъглата на печените наденици стоеше Сарандовица, снажна, мъжествена, хубава и в напредналата си възраст. . . (Й. Йовков). Но жрец и воин на живота, I ту благ, ту огненожесток, I ти горд възлезе на Голгота I и не отрече своя бог (Д. Дебелянов). Тъжен и морен, аз плувах самин из тълпата огромна I на някакъв град огрешен и позорен (Д. Дебелянов). З а б е л е ж к а . В редки случаи обособените определения не съдържат еле­ мент на предикативност, а са чисто а т р и б у т и в н и. Поради това те се членуват

174

винаги, когато се отнасят към съществителни, означаващи определени обекти. При­ мери: Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали! (Елин Пелин). В словосъчетанието оня баир съществителното име баир означава определен обект на мисълта, затова обособеното определение (прилагателното име) ниския е членувано. Шерифът притежаваше модния и сладък порок да обича ракията, лю­ тата (Ив. Вазов). Това беше дало повод да се говори, че между него и Сарандовица, младата, имало тайни някакви връзки (Й. Йовков).

III. Членуване на прилагателните като сказуемни определения § 200. Прилагателните имена като сказуемни определения могат да поясняват подлог в изречението или пък пряко допълнение. И в еди­ ния, и в другия случай те са в и н а г и н е ч л е н у в а н и. Примери: а) П о я с н е н и я н а п о д л о г : Времето е хубаво. Нощта е тиха и безлунна. Морето е спокойно. Знамето ни е трицветно. Майката била даровнта. Сградата е стара. Левски беше безстрашен. Денят пред тебе е чудесен, I велика — ясната ти цел (Мл. Исаев). Ще бъда стар, ще бъда много стар. . . (Н. Вапцаров). Живота бе ведър и лесен, I живота бе ще­ дър ! и песен бе ти (Н. Вапцаров). Буйна е младежката кръв, момчета! (Елин Пелин). Славка бе все тъй хубава, мила и млада (Елин Пелин). Нощта е черна и зловеща, I нощта е ледна като смърт(Хр. Смирненски). Манастирът тесен за мойта душа е (Ив. Вазов). Момъкът излезе добър. Боите изглеждаха тъй светли и пресни, като че бяха сложени едва вчера (Й. Йовков). Съдията стоеше в каруцата разтреперан и уплашен (Елин Пелин). З а б е л е ж к а . Едно от значенията на прилагателното същ (същи), съща, също е 'не друг, а този или такъв, който е познат, известен от по-напред'. С това си значение същото прилагателно като сказуемно определение се употребява почти в и н а г и ч л е н у в а н о , напр.: Градът е същият. Работата ми е същата. Се­ лото си е същото.

б) П о я с н е н и я н а п р я к о д о п ъ л н е н и е : Той завари же­ на си и майка си премалели от страх, а като го видяха жив и здрав, те извикаха и го уловиха за ръцете, като че се бояха да не излезе пак (Ив. Вазов). Той я виждаше тънка, пъргава и бяла като сняг (Елин Пелин). Весел ме гледат мили другари (Хр. Ботев). IV. Членуване на самостойно употребени прилагателни като обращения § 201. Самостойно употребени и субстантивирани прилагателни мо­ гат да служат за обращения в изречението, напр.: Може би си прав, любими, ! ала мене ме боли I и тежи ми, и тежи ми. . .(Н. Вапцаров). Постарай се да се поправиш, драги! Не се безпокой, уважаеми! Във връзка с членуването на самостойно употребени прилагателни като обращения могат да се посочат следните особености и закономер­ ности : а) Самостойно употребени прилагателни,с които се означават приз­ наци, имащи субективна и емоционална стойност, като мил, драг, скъп, любим, любезен, уважаем и др. под., когато са обращения, н е с е ч л ен у в а т. Когато основната им форма завършва на съгласен звук, в служ175

ба на обращение тя е разширена с -и, напр.: мил — мили, драг — драги, уважаем — уважаеми и пр. (вж. горните примери). б) Когато са последвани от кратки форми на притежателното местоимение за 1 лице ми, ни, прилагателните (обращенията) са в повечето случаи членувани, напр.: Милото ми, колко се радвам, че дойде! 0, болничкото ни, то ще оздравее и др. Строго погледнато обаче, в такива случаи членуваните прилагателни не са обращения, а имат стойност на отделни възклицателни номинативни изречения. Това личи между другото и от обстоятелството, че в съ­ четание със съществително име съществителното не може да се употреби със звателната си форма, ако има такава, напр.: Милият ми брат, сър­ цето ми плаче, като те гледам! (Невъзможно: Милият ми брате, сър­ цето ми плаче. . .). З а б е л е ж к а . Ако прилагателното е употребено като същинско обращение, то не се членува и в случай, когато след него стои кратка форма на притежателното местоимение за 1 лице, напр.: Мили ми (брате), получих писмото ти. Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз не ви казах къде отивам (Хр. Ботев).

в) Самостойно употребени прилагателни, с които се означават обек­ тивни признаци, като краен, горен, долен, ляв, десен, нисък, висок, малък и др., когато са обращения, се употребяват в и н а г и ч л е н у в а н и, напр.: Крайният, преместете се насам! Малкият, какво правиш там? Малката, пази се! Малките, не късайте цветя! и пр. З а б е л е ж к а . С членувано самостойно употребено прилагателно като обра­ щение може да се изразява и субективно-емоционално отношение към обекта, за който е предназначено съобщението, напр.: — А х , бедния! Ела по-близо. Бедпия, те те обидиха без право! (Й. Йовков). Нещастната, колко си се съсипала и състарила! И в такива случаи обаче членуваното прилагателно може да се тълкува като отделно възклицателно номинативно изречение (вж. предходната точка (б). Сравни също следния пример: — Ох, мидичкото! — просълзи се Стояница (Елин Пелин).

г) Относителни прилагателни за индивидуална принадлежност, обра­ зувани с наставка -ов или -ин, като татков, чичов, вуйчов, байов, мамин, лелин, какин и др., когато са самостойно употребени като обращения (вповечето случаи в среден род), са п р е д и м н о ч л е н у в а н и , напр.: Ела, татковото, ела да видя кой те ядосва. Възможно е обаче и: Ела, татково, ела. . . Слушай уйчовото, . . . (Т. Г. Влайков). Ти не знаеш, дядовото, колко те харесвам и колко си ми на сърцето още от много време! (Т. Г. Влайков). Хоп, троп, Радке ле, хоп байовото! (Нар. п.). Членувани прилагателни като обращения от този ткп се срещат и във форма за женски род единствено число, напр.: —На, татовата [отнася се за момче], иди ми отчети от панерчето със жълтиците двай­ сет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна (Ив. Вазов). Яжте, тато­ вата, да порастете! (Ив. Вазов). — Оставете баре един жив, бабината! (Ив. Вазов). Формите татовото, маминото, бабиното, дядовото са от среден род поради елипса на определяемото, което може да бъде евентуално чедо, детенце, пиленце и др. под. Не е ясно обаче как се е установила формата за женски род един­ ствено число в случаи като татовата, бабината и под. Вероятно е тя да се дължи на елипса на съществителни от женски род единствено чис­ ло, каквито са например старобългарските съществителни ЧАДЬИЧСМ^А^.

176

Д. Степенуване на прилагателните имена § 202, Същност на граматическата категория степен. По-горе беше отбелязано, че качествените прилагателни имена означават качество или свойство на предмет, което може да бъде застъпено в по-голяма или в по-малка степен (вж. § 173). Когато употребим например словосъче­ тание широк двор, висока планина, тясна улица, ние нямаме точна пред­ става за размерите на назованите обекти, за широчината на двора, за височината на планината или за теснотата на улицата. Можем да си ги мислим с едни или с други размери, по-големи или по-малки. От качествените прилагателни обаче посредством наставки или пред­ ставки можем да образуваме нови прилагателни, които да изменят в ня­ каква степен значението на произвеждащото прилагателно. Получените по такъв начин производни прилагателни означават различни степени и нюанси на качествата и свойствата, назовани със съответните произ­ веждащи прилагателни. Така например от качествените прилагателни рус, тънък, кисел, голям можем да образуваме производните русичък, възрус; тъпичък, тънковат, тънкуляв; кйселичък, възкйсел; големичък, преголям. Но и чрез употребата на тези прилагателни ние си мислим нали­ чието на означеното качество у един или повече предмети, без да го срав­ няваме или съпоставяме със същото качество у други предмети. В старобългарския език качествените прилагателни са имали особе­ ни синтетични форми, които са означавали, че даден признак е застъпен в по-голяма степен в с р а в н е н и е със същия признак у друг пред­ мет, напр.: ДОБ()Ъ — двБ^-ьн 'по-добър', ДОБ^-ЪНШН 'по-добра', ДОБЛ-БК 'по-добро'; ьювъ — иов-вн 'по-нов', нок-вншн 'по-нова', ивк-кк 'по-ново' и пр. Постепенното развитие на аналитизма в българския език обаче за­ сяга и тези синтетични форми на прилагателните имена. Вместо тях се настаняват други, аналитични (описателни) форми. Най-ранни примери от аналитично изразяване на сравнителна степен се срещат в писмени паметници от XIV в. Чрез особени форми прилагателните имена в съвременния българ­ ски език могат да изразяват степента на признака на даден предмет в с р а в н е н и е със същото качество у други предмети. Промяната на формата, за да се означи, че качеството е в по-висока с т е п е н в срав­ нение със същото качество у друг или други предмети, се нарича с т е ­ п е н у в а н е на прилагателните имена, а самите форми — с т е п е н и за с р а в н е н и е . § 203. Форми и значения на степените за сравнение. Прилагател­ ните имена в съвременния български език имат т р и степени за срав­ нение: п о л о ж и т е л н а , с р а в н и т е л н а и п р е в ъ з х о д н а . а) П о л о ж и т е л н а с т е п е н . Тя се изразява чрез обикнове­ ната форма на прилагателното (членувана или нечленувана). Означава признака или качеството, без да се сравнява със същото качество у друг обект, напр.: хубава книга, хубавата книга; големи успехи, големите успехи; добър другар, добрият другар; лесен начин, лесният начин и пр. б) С р а в н и т е л н а с т е п е н . Изразява се с форма, образувана чрез частицата по + формата за положителна степен в единствено или множествено число (членувана или нечленувана), напр.: хубава книга — 12 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

177

по-хубава книга, високо дърво — по-високо дърво, добрият другар — подобрият другар, възрастните хора — по-възрастните хора и пр. Сравнителната степен на прилагателното означава, че назованият признак е в по-висока степен в сравнение със същия признак у друг обект. При това, когато се употребява формата за сравнителна степен, се мис­ лят с а м о д в а обекта, които се сравняват по даден признак. в) П р е в ъ з х о д н а с т е п е н . Изразява се с форма, образувана чрез частицата най + формата за положителна степен (членувана или нечленувана), напр.: хубав дом — най-хубав дом, големите постижения— най-големите постижения; добрата работа — най-добрата работа и пр. Превъзходната степен означава, че назованият признак е в н а й в и с о к а с т е п е н в сравнение със същия признак у други предме­ ти. При това, когато се употребява формата за превъзходна степен, мис­ лят се винаги п о в е ч е о т д в а о б е к т а , сравнявани по един и същи признак. У д а р е н и е . Във формите за сравнителна и превъзходна степен ударението се отмята винаги върху частицата по или най, като формата за положителна степен запазва също своето ударени^. Следователно фор­ мите на прилагателните за сравнителна и превъзходна степен имат подве ударения — едно върху частицата и друго върху изходната форма за положителна степен, напр.: здрав — по-здрав (срв. съществителното поздрав), крив — пд-крйв (срв. съществителното покрив), мощен — по-мо­ щен (срв. прилагателното помощен); добър — най-добър, хубав — найхубав и пр. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . При образуване на формите за сравнителна и превъзходна степен между частиците по и най и формата за положителна степен се поставя съединителна чертица (дефис), напр.: весел — по-весел, най-весел; висок — по-висок, най-висок; силен — пд-сйлен, най-силен и пр.

178

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ Семантична и граматична характеристика § 204. Числителното име е изменяема част на речта, която означава численост (количество, брой на предметите или числения им ред в дадено множество) и в изречението се употребява като пояснение към съществи­ телно име или (по-рядко) самостоятелно. Примери: един човек, две девойки, три ябълки, четири книги и пр.; първи син, втора нощ, трети ден и пр.; едно, две, три, четири, пет и пр. Числителните имена са основно средство за изразяване на количе­ ство, но освен с тях количествена представа може да се означи и с други думи от други части на речта — с ъ щ е с т в и т е л н и (ято, стадо, клас, дъбак, лещак, селячество и др.), п р и л а г а т е л н и (малък, голям, безброен и др.), -м е с т о и м е н и я (колко, колцина, няколко, не­ колцина, николко и др.), г л а г о л и (удвоя, утроя и др.), н а р е ч и я (малко, много, повече и др.). Освен това количество се означава и по чи­ сто морфологичен път — чрез формите на имената за единствено и мно­ жествено число. За да се отграничат числителните имена от останалите форми, чието значение също се свързва с представа за количество, поуместно е тяхното обобщено значение да се определя с термина „чис­ леност". По значение и по употреба числителните имена приличат на прилага­ телните, понеже означават числото като признак на предмет (на същина). Само при самостоятелна употреба, т. е. при броене или при математиче­ ски изчисления и действия, те се сближават със съществителните имена, понеже подобно на тях означават числото като отделна същина, напр.: едно, две, три, четири, пет и пр.; 2 + 2 = 4 ; 5 x 5 = 2 5 ; и пр. Като част на речта със свои характерни морфологични особености числителното име се обособява по-късно от съществителното и прилага­ телното име и поради това в неговата система са се запазили, макар и видоизменени, немалко остатъци от по-старото състояние. В старобългар­ ския език числителните от едно до четири са прилагателни имена, а от пет до десет и сто — съществителни. Обстоятелството, че едни от основ­ ните днес числителни имена са били в миналото прилагателни, а други — съществителни, определя доста голямото разнообразие в морфологичните им особености. По значение числителните имена се делят на две основни групи: количествени (бройни) и редни (качествени). К о л и ч е с т в е н и т е (бройните) числителни имена означават чис­ лов (количествен) признак на предмети (същини): един дом, две топки, 179

,,,.г~ ,„. № », ^с^с/1 к-уут-ч п пр. АС могаг да оъдат употреоени и суостантивирано и тогава имат свойство на отвлечени съществителни имена: едно, две, три, четири, пет и пр. Р е д н и т е (качествени) числителни имена означават числов при­ знак, чрез който се определя поредното място на един предмет (същина) в множество еднородни предмети (същини): първи ред, втори ден, пе­ та седмица, десети том и пр. По значение и граматически особености те много приличат на прилагателните имена и поради това някои грама­ тици ги причисляват към тях. Основна категория числителни са количествените (бройните). От тях се образуват не само редните числителни, но и други думи с числително значение. § 205. Двата вида числителни имена се различават не само по зна­ чение, но и по граматически особености. Количествените числителни име­ на нямат граматически род ( с изключение на един, една, едно; два, две), не се менят по число (с изключение на един, едни), тъй като означават точно определено количество. Редните числителни имена се менят по род и число подобно на прилагателните, но както и количествените не могат да се степенуват. Едните и другите числителни могат да се членуват. Остатъци от падежни форми има само количественото числително име един за мъжки род: едного (вин. пад) и едному (дат. пад.). Примери: Вървели, вървели и видели едного да пасе овце (Нар. пр.). Имала майка, имала едного сина Стояна (Нар. п.). Едному горяла къщата, а друг искал огън да си запали лулата (Поел.). Тези остатъци от стари винителни (по произход родителни) и да­ телни форми се употребяват само в народната реч, обикновено когато числителното име е субстантивирано, т. е. използувано е като съществи­ телно име. По състав числителните имена биват п р о с т и , с л о ж н и и с ъ ­ с т а в н и . П р о с т и т е числителни имена имат в състава си една ко­ ренна морфема с числително значение: две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, сто и д р . С л о ж н и т е числителни се образу­ ват от съединяването на две прости числителни в една сложна дума: единадесет, дванадесет, петнадесет, двадесет, тридесет, деветдесет, две­ ста, петстотин, деветстотин и др. С ъ с т а в н и са числителните, състоящи се от две и повече числителни имена, които запазват свойства­ та си на отделни думи, но служат за назоваване на едно число: двадесет и пет, петдесет и седем, сто осемдесет и шест, хиляда петстотин че­ тиридесет и четири и пр. § 206. За по-голяма краткост освен с думи в писмената реч числи­ телните имена могат да се предават и с особени писмени знаци, наречени цифри. Те биват арабски (1, 2, 3, 4, 5 и т.н.) и римски (I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X и т.н.). Арабските цифри се употребяват за преда­ ване не количествени и по-рядко на редни числителни, а римските — само за редни числителни имена. З а б е л е ж к и . 1. След арабска цифра за означение на редно числително може да се постави точка, за да се избегне двусмислие — 1. — първи, -а, -о; 3. — тре­ ти, -а, -о; 5. — пети, -а, -о. Напр.: 1. рота (за разлика от 1 рота). След римски циф­ ри обаче не се поставя точка. - 2. След арабски цифри, които означават година, страница, параграф и под., не се пише. точка: 1978 г., 112 стр., § 2 и др.

180

3. При означаване на дати е прието денят и годината да се означават с арабск] цифри, а месецът — с римска, като за отделяне на цифрите се пише точка: 9.1 X 1944 г. (обаче 9 септември 1944 г.).

Количествени (бройни) числителни имена а) Образуване и граматически особености § 207. Количествените числителни имена от едно до десет, сто, хи ляда, милион, милиард и т. н. са основни, тъй като назовават основнит< числа от десетичната бройна система: 1 — един (м.р.), една (ж.р.), еднс (ср.р.); 2 — два (м.р.). две (ж. и ср.р.); 3 — три, 4 — четири, 5 — пет. 6 — шест, 7 — седем, 8 — осем, 9 — девет, 10 — десет, 100 — сто 1000 — хиляда, 1 000 000 — милион, 1 000 000 000 — милиард и т.н. З а б е л е ж к а . Изговор „седъм", „осъм" не е приет в книжовния език. Оста ряла е и формата „хилядо", образувана по образец на сто. Некнижовни са също формите „мильон" и „милярд" вм. милион и милиард.

От съвременно гледище основните количествени числителни именг са непроизводни думи и не могат да се изведат от други думи. По граматичен род се менят само числителните един (една, едно) \ два (две за ж. и ср.р.), тъй като в старобългарския език са били прила гателни имена. По морфологическите си особености числителните хиляда, милион, милиард и т. н. са съществителни кмена и като тях притежават категориите род и число (един милион — много милиони, два милиона, един милиард — много милиарди, два милиарда), обаче по значение у употреба, а също и по участие в образуване на съставни числителни при> надлежат към системата на числителните имена. По-особен е случаят с числителното хиляда, от което се е диференцирало съществителнотс хиляда (една хиляда, много хиляди), участвуващо и при образуването на съставни числителни: две хиляди, пет хиляди, сто хиляди. Останалите количествени числителни са производни думи, защото а образувани от основните (непроизводните) чрез умножение или чрег прибавяне. Чрез у м н о ж е н и е се образуват количествени (бройни) числител ни имена за означаване на числа, в състава на които влизат еднородна числителни категории (десетици, стотици, хиляди и пр.). При образува нето им множителят се поставя пред множимото, напр.: Клас „десетици"

Клас „стотици"

двадесет и двайсет тридесет и трийсет четиридесет петдесет шестдесет и шейсет седемдесет осемдесет деветдесет

двеста и двесте триста четиристотин петстотин шестстотин седемстотин осемстотин деветстотин

Клас „хиляди" две хиляди

Клас „милиони" два милиона 181

три хиляди три милиона десет хиляди десет милиона сто хиляди сто милиона и т.н. петстотин хиляди и т.н. Числителните, които означават десетици и стотици, образуват една морфологична и акцентна цялост и поради това се пишат като една дума (слято). Числителните за означаване на 20, 30 и 40, а също и на 200 и 300 носят ударение на първата си съставка, а числителните за означа­ ване на клас „десетици" от 50 до 90 — върху втората си съставка: два­ десет, тридесет, четиридесет, двесте, триста; петдесет, шестдесет, се­ демдесет, осемдесет, деветдесет. Числителните за означаване на клас „стотици" от 400 нагоре се образуват с формата стотин (род. пад. от стотина) и се изговарят с ударение на първата съставка: четиристотин, петстотин, шестстотин, седемстотин и пр. Числителните за означаване на 20, 30, 40 и 60 имат в книжовния език дублетни форми, получени чрез съкращаване на съставната част -десет в -йсет: двадесет и двайсет, тридесет и трийсет, четиридесет и четирийсет, шестдесет и шейсет. Съкратените форми се употребяват предимно в устната книжовна реч, но все по-широко навлизат и в някои стилове на писмената реч. Не се допускат в книжовния език форми като „двайсе", „трийсе", „четирийсе", „шейсе". Числителното двесте (стб. дък-н сьтъ) се измества в книжовния език от формата двеста, образувана по образец на триста. Числителните за означаване на хиляди, милиони и пр. имат съста­ вен характер, тъй като всяко числител но пази морфологичните си особе­ ности и се пише отделно: две хиляди, пет хиляди, сто хиляди, петмилиона, десет милиона и др. Чрез п р и б а в я н е се образуват количествени числителни за озна­ чаване на числа, в чийто състав влизат разнородни числени категории (десетици и единици; стотици и единици; стотици, десетици и единици; хиляди, стотици, десетици и единици и пр.). При образуване на числи­ телните за числата от 11 до 19 по-малката числителна категория (едини­ ците) се поставя пред по-голямата (десетиците), а при всички останали числителни по-малката числена категория се поставя след по-голямата, напр.: единадесет (един на десет) двадесет и пет дванадесет (два на десет) тридесет и шест тринадесет сто петдесет и един четиринадесет двеста осемдесет и три петнадесет хиляда петстотин осемдесет и три шестнадесет седемнадесет , осемнадесет деветнадесет Числителните за означаване на числата от 11 до 19 са сложни и се пишат като една дума, тъй като съставките им образуват една морфоло­ гична и акцентна цялост. Те имат единно ударение, което винаги пада върху сричката -на-. Освен пълните форми тези числителни имат и равно­ правни съкратени варианти, получени от съкращаване на втората съставка -десет в -йсет: единадесет и единайсет, дванадесет и дванайсет, трина182

десет и тринайсет, четиринадесет и четиринайсет и т. н. Не се допу­ скат в книжовния език форми като „единайсе", „дванайсе" и др. Всички останали количествени числителни имена, образувани чрез прибавяне, и м а т с ъ с т а в е н х а р а к т е р , т. е. всяко числително пази морфологичната си самостоятелност. Пред последната съставка на такива числителни се поставя съюз и, за да се означава приключване на прибавянето: сто осемдесет и четири, хиляда осемстотин деветдесет и две. § 208. Като пояснения на съществителни имена за л и ц а м ъ ж е се употребяват особени форми на количествените числителни, наречени м ъ ж к о л и ч н и , които се образуват с наставка -(и) ма: двама, трима, четирима и четирма, петима, шестима и др. След мъжколичните числи­ телни имена съществителните се поставят в обикновената си форма за множествено число: двама ученици, трима войници, петима студенти, шестима работници и др. Употребата на бройна форма за множествено число в такива случаи вече се преценява като остаряла „трима войника", „петима студента" (по-добре се пази бройната форма за множествено число само след двама: двама войника). Мъжколичните числителни имена се употребяват и за назоваване на множество лица, от които поне един е мъж, напр.: В стаята влязоха трима — двама младежи и една девойка. М ъ ж к о л и ч н и т е числителни имена могат да се употребяват и с а м о с т о я т е л н о (без съществително след тях) за назоваване на множество лица или на множество мъже и жени: Вие тримата сте ви­ новни за всичко. Ако множеството се състои само от жени, ще се употреби обикновената форма на числителното име, а не мъжколичната: Вие три­ те (двете) елате тук. Освен мъжколичните числителни имена с наставка -(и)ма съществу­ ват и мъжколични числителни с наставки -ица и -мина, но се употребя­ ват по-рядко: двоица, троица, четворица; двамина, тримина, седмина, осмина, деветмина, десетмина. З а б е л е ж к а . След количествени числителни имена (без мъжколичните) съ­ ществителните имена от мъжки род, завършващи на съгласен звук, се поставят в бройна форма за множествено число: два тома, три вола, пет стола, десет килогра­ ма и т. н. След съставно числително, което завършва на един, една или едно, съществи­ телното се поставя в множествено число, но може и в единствено число: тридесет и една крави (тридесет и една крава), петдесет и една тетрадки (тетрадка). Обаче: двадесет и един стола (бройна множествена форма).

б) Количествени (бройни) числителни за приблизителност § 209. За приблизително означаване броя на предметите (същините) се употребяват числителни имена, които обикновено се образуват чрез безсъюзно свързване на дадено числително със следващото по ред от съ­ щия клас, като се спазва естественият ред на числата: един-два (една-две, едно-две), две-три, три-четири, пет-шест, седем-осем, девет-десет, единадесет-дванадесет, дванадесет-тринадесет, осемдесет-деветдесет, стодвесте и т. н. За числата от 10 до 100 се образуват числителни имена за приблизителност и с наставката -ина: десетина, единайсетина, дванайсетина, тринайсетина, петнайсетина, стотина. Употребяват се и числи­ телни, които представят комбинация от двата начина на образуване: десетина-единадесет, десетина-петнасейт, стотина-двеста и др. 183

З а б е л е ж к а . Количествените числителни за приблизителност, които са образувани чрез безсъюзно свързване на две числителни имена, се пишат пслуслято (чрез дефис), тъй като имат единно значение, но същевременно запазват и морфоло­ гичната си самостоятелност.

в) Дробни числителни имена § 210. За именуване на дробни числа служат дробните числителни имена, които са разновидност на количествените. Дробните числителни са винаги съставни — състоят се от две числителни, като с първото (ко­ личествено числително) се означава числителят на дробното число, а с второто (редното числително) се означава знаменателят му, напр.:-, една втора, -* 8

две трети, -^

една четвърт, -^

1

една осма, -^- — 2

две осми, -ух- — осем десети, -^= — една сто двайсет и пета, ^ — две сто двайсет и пети и т.н. Дробните числителни се свързват със значение за женски род, за­ щото се подразбира изпуснато съществително „част": една втора (част), една трета (част), две пети (части) и т. н. Те имат и форма за множе­ ствено число, образувана с окончание -и: две трети, пет шести и др. За означаване на някои дробни числа с числител единица се употре­ бяват и други дробни числителни, образувани с наставки ин-а (ума­ лителни форми с наставка -инк-а) и -тин-а (-тинк-а): половина, половин­ ка (пред съществително половин, напр. половин килограм, половин ябълка), третина, третинка, четвъртина, четвъртинка (пред съществително четвърт, напр. четвърт круша, четвърт век), петина, петинка, шестина, шестинка, дванайсетина, дванайсетинка, петнайсетина, петнайсетинка, двайсетина, двайсетинка, стотина, стотинка и пр. Поради това, че дробните числителни с наставка -ин-а съвпадат по форма с числителните за приблизителност (десетина, дванайсетина, пет­ десетина и пр.), по-често се употребяват дробни числителни с наставка -инк-а: десетинка, дванайсетинка, петдесетинка и др. Формата стотинка се употребява субстантивирано за означаване на една стотна част от основната парична единица в България — лева. г) Членуване на количествените (бройните) числителни имена §211. Числителното един се членува също като прилагателните име­ на, тъй като в миналото е принадлежало към категорията на прилагател­ ните: едини-ят (едини-я), една-та, едно-то, едни-те. Срещат се и форми за мъжки род, в които членната морфема е прибавена направо към основ­ ната форма на числителното (един-а, един-ът), но те вече се смятат за остарели. Количествените (бройните) числителни имена, които завършват на -а, приемат член -та: два-та, двеста-та, триста-та, хиляда-та, трима­ та, шестима-та, двоица-та, троица-та. Числителните милион, милиард и пр. принадлежат към съществи­ телните имена и се членуват като тях: милион-ът (милион-а), милиони­ те: милиард-ът (милиард-а), милиарди-те и пр. 184

Всички останали количествени числителни, т. е. числителните, които завършват на -е, -и, -о и на съгласен звук, приемат член -те: две-те, три-те, четири-те, сто-те, пет-те, осем-те, десет-те, двадесет-те, петдесет-те, четиристотин-те, петстотин-те, деветстотин-те и пр. Фор­ ми като „петте стотин", „шестте стотин" вече са излезли от книжовна упо­ треба. В разговорната реч могат да се срещнат членувани форми и с -тях вместо с -те, но се схващат като диалектни и не се допускат в писмена реч: „петтях", „десеттях", „двайсеттях" и др. Числителните имена, които приемат член -те, се изговарят с уда­ рение върху него: четирите, петте, стоте, двадесетте, тридесетте и т. н. Изключение правят само числителните двете и трите, които при членуване запазват непроменено мястото на ударението си. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . При членуване числителните имена, които за­ вършват на -т, се пишат с две т (-тт-): петте, шестте, двадесетте.

При съставни числителни имена, образувани чрез умножение, се членува само първото числително име: двете хиляди, петте хиляди, пет­ десетте хиляди, стоте хиляди, тристата хиляди, двата милиона и др. При съставни числителни, получени чрез прибавяне, се членува послед­ ното числително: двадесет и петте, сто и петдесетте, сто двадесет и петте. Редни числителни а) Образуване §212. С изключение на редните числителни първи и втори, които не са образувани от корените на един и два, всички останали редни чис­ лителни имена се образуват от количествените с прибавяне на съответни наставки. От количествените числителни три и четири се образуват с наставка -ти редни числителни трети и четвърти, като в основата им настъпват и някои звукови промени. Всички останали прости и сложни редни числителни се образуват от съответните количествени с наставката -и: пети, шести, седми, осми, девети, десети, единадесети, дванадесети, двадесети, тридесети, петде­ сети, осемдесети и др. От числителното сто и нагоре редните числителни имена имат следните форми: стотен и стотни двустотен, двестотен и двустотни тристотен и тристотни четиристотен и четиристотни петстотен и петстотни шестстотин и шестстотни седемстотин и седемстотни осемстотин и осемстотни деветстотен и деветстотни При образуване на тези числителни участвува наставката -т-\-ен1-н-* От хиляда, милион и милиард редните числителни се образуват с на­ ставка -ен/ен-: хиляден, милионен, милиарден. От числителни, които озна­ чават повече хиляди, милиони и милиарди редното числително е сложна 185

дума, чиято първа част е количествено (бройно) числително, а втората — редно: две хиляди — двехиляден, три хиляди — трихиляден, десет хиля­ ди — десетхиляден, сто хиляди — стохиляден, пет милиона — петмилионен, осем милиарда — осеммилиарден и др. От съставните количествени числителни, получени чрез прибавяне, се образуват редни числителни, като последният им член приеме редна форма: двадесет и пети, шестдесет и седми, сто петдесет и осми, хиляда деветстотин и осми и др. б) Род, число и членуване § 213. По значение и по граматична особеност редните числителни имена приличат на прилагателните и подобно на тях се менят по род и число, а също като тях се и членуват. Родовите форми на редните числи­ телни имена се образуват с окончание -а за ж е н с к и р о д единствено число и с окончание -о за с р е д е н р о д единствено число. В м н о ж е с т в е н о ч и с л о има една обща форма за трите рода, която се образува с окончание -и. Примери: първи, първа, първо — първи втори, втора, второ — втори трети, трета, трето (не „третьо") — трети пети, пета, пето — пети стотен и стотни, стотна, стотно — стотни хиляден, хилядна, хилядно — хилядни сто и двадесет, сто и двадесета, сто и двадесето Формата за множествено число съвпада с формата за мъжки род единствено число, но се различава от нея по значение и при членуване, срв. първи клас и първи класове; първият клас и първите класове. § 214. Редните числителни имена се членуват, също както прила­ гателните имена. Към редните числителни от мъжки род единствено число се прибавя пълен член -ят или кратък член -я, към формите за женски род — член -та, а към формите за среден род единствено число — член -то и към формите за множествено число — член -те: първият (първия), първата, първото — първите вторият (втория), втората, второто — вторите третият (третия), третата, третото — третите петият (петия), петата, петото — петите десетият (десетия), десетата, десетото — десетите двадесетият (двадесетия), двадесетата, двадесетото — двадесетите стотният (стотния), стотната, стотното — стотните сто и двадесетият (сто и двадесетия), сто и двадесетата, сто и двадесетото. З а б е л е ж к а . Формата за мъжки род единствено число може да се членува и със скъсен член -й: първий, вторий, третий. Те се срещат в произведения на постари писатели или в поетична реч.

Правилото за употреба на пълния и на краткия член при числителните от мъжки род единствено число е, както при прилагателните. Когато редното числително име е от мъжки род единствено число и е определе­ ние към подлога (или самото изпълнява служба на подлог, ако е употре­ бено субстантивирано), членува се с пълен член, а във всички останали 186

случаи — с кратък член. Примери: Падна в боя и вторият знаменосец. Първият остана последен. Казах на първия срещнат. Числителното първи, когато е употребено като качествено прилага­ телно със значение 'преден', може да се степенува: първи — по-първи, най-първи, напр.: Посъветвахме се с по-първите хора на селото. Умалително-галъовни числителни § 215. От количественото числително един (една, едно) и от редните числителни имена се образуват съответни умалително-гальовни с настав­ ката -ичък!-ичк-, напр.: едничък, едничка, едничко; първичък, първичка, първичко; вторичък, вторичка; третичък, третичка; петичък, петичка. От количествените числителни два (две), три, четири, а също и от мъжколичните числителни двама, трима, четирима се образуват съот­ ветни умалително-гальовни числителни със следните наставки: -чки: двечки, трички. -пки: двенки, тринки. -ки: четирки. -ка: двамка (от двама), тримка (от трима), четиримка. -ца: двамца, тримца. Те се употребяват предимно в детска реч и в реч, адресирана към деца, напр.: Радостта ни е голяма, I ний помагаме на мама! ! Тя от двечките се хвали ! и по бузките ни гали! (В. Паспалеева). Хайде дружно I към полята, I там дваминка I при цветята! (Ст. Дринов). Дробните чис­ лителни имена от типа половина, третина, четвъртина, петина и др. също образуват съответни умалителни съществителни чрез наставката -ка, напр.: половина — половинка, третина — третинка, четвъртина — .четвъртинка, осмина — осминка и др. Съществителни имена от числителни § 216. От количествени числителни се образуват с наставките -(ор)ка, -ойка и -ица съществителни имена, които означават числото като отделна същина, напр.: един — единица две — двойка три — тройка четири — четворка пет — петорка, петица шест — шесторка, шестица седем — седморка, седмица осем — осморка, осмица '.: девет — деветорка, деветица, деветка десет — десеторка, десетица, десетка -.:. единадесет — единадесеторка сто — стотица За означаване числова стойност на банкноти се употребяват специал­ ните форми десетачка, двайсетачка. В миналото са се употребявали стотарка и хилядарка. 187

Прилагателни

имена от

числителни

§ 217. От количествени числителни се образуват прилагателни по следните начини: а) С наставки -оен (-ойн и -орен) -орн- се образуват прилагателни, които означават броя на частите в състава на предметите (обикновено се образуват числителни за по-малките числа): двоен, двойна; троен, тройна; четворен, петорен, шесто рея, седморен, осморен, деветорен, де­ сеторен, дванайсеторен, двайсеторен и др. б) С наставка -кратен I -кратн- (получена от десемантизаця на при­ лагателното кратен) се получават прилагателни, които означават колко пъти се осъществява нещо: еднократен, двукратен, трикратен, четири­ кратен, петократен, шестократен, стократен, хилядократен и др. Напр.: еднократна помощ, еднократно повикване, трикратно почукване и пр. Със същото значение са и прилагателните двояк и трояк, образувани с наставка -ояк. § 218. Числителни имена участвуват като първа съставка при обра­ зуване на с л о ж н и п р и л а г а т е л н и . Когато сложното прилага­ телно има в състава си к о л и ч е с т в е н о числително, наблюдават се следните случаи: 1. Числителното две участвува в сложното прилагателно обикновено под формата дву-: двусричен, двутактов, двураменен, двустранен, двуго­ дишен и двегодишен и др. 2. Числителните три и четири запазват непроменена формата си в състава на сложното прилагателно: трисричен, четирисричен, триета­ жен, четириетажен, тримесечен, четиримесечен и др. 3. Останалите числителни имена се свързват с втората съставка чрез съединителна гласна -о-: едносричен, петосричен, петостъпен, осмокрак, • петолистен, шестостенен и др. Обаче ако втората съставка означава мярка, величина или размер,съединителна гласна не се използува: пет­ годишен, четиритонен, десеттонен, двадесетгодишен, шестдесетгоди­ шен и др. Сложни прилагателни, които се образуват с числително редно като първа съставка, винаги имат съединителна гласна -о-: първостепенен, второкласен, второстепенен, петокласен, десетокласен и др. П р а в о п и с н и б е л е ж к и . Сложните прилагателни, в които първата част е числително име, се пишат по следните начини: 1. Слято се пишат сложни прилагателни, в които първата (числителната) част е изписана с букви, т. е. представя дума, напр.: първостепенен, първокласен, второ­ класен, осмостенен, тристепенен, петлистен, единадесетгодишен и единайсетгодишен, тридесетгодишен и трийсетеодишен и др. 2. Полуслято (със съединителна чертица) се пишат сложни прилагателни, в които числителната част е изписана с цифри, напр.: 3-годишен, 5-годишен, 40-тонен, 85-килограмов, 184-метров и др. 3. Разделно се пишат частите на сложните прилагателни, в които числител­ ното е съставно и е изписано с букви, напр.: двадесет и осем годишен, сто двайсет и пет метров, сто осемдесет и четири килограмов и др. Наречия

от

числителни

§ 219. От числителни имена се образуват наречия с различни значения: 188

а) НареЧИЯ, КОИТО о з н а ч а в а т е д н о к р а т н о с т и л и н и г я ч р с п и с .

очипомь,

дваж, триж; еднократно, двукратно, трикратно, напр.: Да мине вед­ нъж тази ужасна нощ (Л. Стоянов). Плющне дваж-триж криле, па пак ги простре неподвижни и черни във въздуха (Ив. Вазов); б) наречия, които означават количествено нарастване на признака: двойно, тройно, четворно, петорно, напр.: Той ми се отплати двойно и тройно (Ив. Вазов); в) наречия, които се употребяват при изброяване: първо, второ, тре­ то и др., напр.: Нашата чета — доколкото тя бе останала-—мъчеше се да отгатне где именно може да се намери място, което да притежава следните две условия: п ьрво, да бъде страна разбунтувана и второ — да има хляб (3. Стоянов).

189

МЕСТОИМЕНИЕ Семантична и граматична характеристика § 220. Местоименията са думи, с които при определени условия и об­ стоятелства може да се заместват съществителни (респ. словосъчетания с основна дума съществително име), прилагателни или числителни име­ на. Някои видове местоимения пък служат в речта да се посочват различ­ ни обекти и техни признаци или да се пита за тях. Л е к с и к а л н о т о з н а ч е н и е на местоименията е твърде об­ що и неопределено. Тези, които заместват съществителни, прилагателни и числителни имена, изразяват лексикалното значение на думата, вме­ сто която са употребени. Следователно те, както ще се види по-нататък в изложението, нямат свое собствено лексикално значение в точния сми­ съл на думата, а изпълняват анафорична служба в речта, т. е. отправят съзнанието на възприемащия съобщението към имена на споменати вече или известни обекти. Напр.: Тишината се пак възстанови, а заедно с нея и първото съчувствие към Огнянова, който приемаше отвсякъде прия­ телски погледи. Той беше героят днес (Ив. Вазов). В първото от цитира­ ните изречения е употребено местоимението нея вместо съществителното име тишина и местоимението който вместо съществителното Огнянов. Във второто изречение местоимението той е употребено пак вместо съ­ ществителното Огнянов. В дадения контекст тези местоимения означават същите неща, които означават заместените с тях имена. § 221. В граматично отношение местоименията са твърде разнооб­ разна категория думи. Затова по-подробно ще бъдат характеризирани при разглеждане на отделните видове. Една от най-важните граматически особености на личните местоимения и на някои други местоимения е тази, че при тях са запазени п а д е ж н и ф о р м и , които имат все още жива употреба в съвременния български език, докато имената са загубили падежната си флексия. Местоименията притежават също така грамати­ ческите категории р о д (освен личните местоимения за 1 и 2 лице), ч и с л о и л и ц е (само личните и притежателните). § 222. Видове местоимения. Според значението си местоименията в българския език се делят на следните групи: 1. Лични местоимения: аз, ти, той, тя, то, ние, вие и пр. 2. Притежателни местоимения: мой, твой, негов, наш, ваш, техен. 3. Възвратни местоимения: себе си, се, си; свой, своя, свое, свои. 4. Показателни местоимения: тоя, този; оня, онзи, онези и пр. 5. Въпросителни местоимения: кой, коя, кое; какъв, чий и пр. 6. Относителни местоимения: който, която, което; какъвто, чий­ то и пр. 190

7. Неопределителни местоимения: някой, някакъв, нечий и пр. 8. Отрицателни местоимения: никой, никоя, никакъв и пр. 9. Обобщителни местоимения: всеки, всякой, всякакъв и пр. Лични местоимения § 223. Думи, с които могат да се заместват названия на лица, пред­ мети и всякакви други същини, се наричат л и ч н и местоимения. При това названието може да бъде изразено само със съществително име или със словосъчетание от съществително и други думи. Напр.: Монката слушаше тайнствените думи на дяда си, пропити с гореща вяра, и макар че не ги (вм. тайнствените думи на дяда си) разбираше, на душата му ставаше светло и топло. Той (вм. Монката) сложи бледото си лице върху рамото на дяда си, взря се във високия дървен кръст на могилата и се замисли (Елин Пелин). Личните местоимения в съвременния български език притежават граматическите категории л и ц е , ч и с л о , п а д е ж , а формите за 3 ли­ це единствено число и р о д. Сегашното лично местоимение за 3 лице той, тя, то произлиза от старо показателно местоимение. Затова то има родови форми за мъжки, женски и среден род в единствено число, докато личните местоимения за 1 и 2 лице не притежават категорията род, те са безродови. Личните местоимения имат форми за единствено и за множествено число. Падежни форми са се запазили само за именителен, винителен и да­ телен падеж. Употребата на падежните форми се обуславя от синтактич­ ната служба на съответното местоимение в изречението, напр.: Аз (им. пад. — подлог) получих известието вчера. Викат ме (вин. пад. — пряко доп.) по важна работа. Дадоха ми (дат. пад. — непряко доп.) хуба­ ва книга. § 224. Личните местоимения в съвременния български книжовен език имат следните форми: П а д е ж дателен

винителен Лице

Число

Единствено

именителен

1. 2. 3. м. р. ж. р. ср. р.

Множествено 1. 2. 3.

пълна форма

кратка форма

аз ти той тя то

мене (мен) тебе (теб) него нея него

ме те го я го

ние (ний) вие (вий) те

нас вас тях

ни ви ги

пълна форма

кратка форма

(мене) (тебе) (нему) (ней) (нему)

ми ти му й му

(нам) (вам) (тям)

ни ви им

191

§ 225. Употреба на личните местоимения. 1. Пълните дателни форми се схващат вече като остарели и поради това се употребяват сравнително рядко в съвременния книжовен език. Вместо тях се предпочитат анали­ тични форми, образувани от предлог на + съответната пълна форма за винителен падеж, напр.: На тебе (вм. тебе) казвам, На него (вм. нему) възложиха работата, На нея (вм. ней) дадоха наградата, На нас (вм. нам) се пада това задължение и пр. 2. Кратките форми за винителен падеж и за дателен падеж са е н к л и т и к и (не получават ударение в потока на речта). Те са подвиж­ ни енклитики, напр.: Помогнаха ми —Другарите ми помогнаха. Поръ­ чах му да се върне веднага — Аз му поръчах да се върне веднага. Познават го — Не го познават. Кратките форми на личните местоимения като членове на изрече­ нието не могат да носят логическото ударение. Ако обектът, означен с лично местоимение, е логически предикат, т. е. ако той е новото, което се съобщава в изречението (респ. съждението), употребява се пълна местоименна форма, напр.: Поръчаха ми да занеса писмото — На мене по­ ръчаха да занеса писмото. Кратките форми на личните местоимения не се употребяват след предлози. Изключение правят само предлозите върху, около, срещу, меж­ ду и помежду, подир които може да се употреби к р а т к а д а т е л н а форма, напр.: върху му, около ми, срещу му, между ни, помежду им. 3. Както в разговорната реч, така и в книжовния език пълна и крат­ ка форма на лично местоимение могат да се употребяват едновременно за означаване на един и същ обект на глаголното действие, т. е. пряко или косвено допълнение в изречението може да се дублира чрез пълна и кратка форма на лично местоимение, напр.: Мене ме, мамо, змей люби (Нар. п.). То и мен, ако питаш, ми думаха за тебе (Елин Пелин). На тебе ти е лесно. На вас ви е известно това и пр. За дублирането на допълненията посредством кратки (енклитични) местоименни форми може да се каже по-конкретно следното: а) Когато допълнението е изразено с пълна местоименна форма и се намира пред сказуемото в изречението, то обикновено се дублира със съответна кратка местоименна форма, напр.: Мен хулите не ме смущават, I врагът с които те покри (Хр. Радевски). На мене ми подариха хубава книга. Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се родили. . . (Елин Пелин). Мен сигурно там ще ме турят, мислеше той, чакай ба­ рем с време да стигна (Елин Пелин). На нас ни съобщиха късно за присти­ гането на делегацията. Него го нямаше на събранието. Тогава на нея не и позволиха да види децата си. В такава позиция обаче (пред сказуемото) се употребяват и недублирани допълнения, изразени с пълни местоименни форми, напр.: На теб, Българийо свещена, I покланям песни си сега (Ив. Вазов). В по-редки случаи кратката форма може да предхожда сказуемото, а пълната да стои след него, напр.: Но тия въпроси те не интересуват тебе, защо ме разпитваш? (Ив. Вазов). б) Поради липса на падежни форми при имената в съвременния бъл­ гарски език понякога се налага субектно-обектните отношения в изре­ чението да се уточняват чрез употребата на кратки местоименни форми, напр.: Детето го (допълнение) ухапало куче (подлог). Зайчето го грабна 192

орел. Двамата млади ги жалеха всички. Гнездото го струполи бурята, птиците се пръснаха на четири страни. . . (Ив. Вазов). По аналогия на тези необходими удвоявания на допълненията обаче се срещат и съвсем ненужни, напр.: Писмото го получих вчера. Задача­ та я изпълнихме в срок. Препоръките ви ще ги имаме пред вид. в) Когато пряко допълнение на безличен глагол има или няма е членувано, то винаги се дублира с кратка местоименна форма, напр.: Дежурния го нямаше в стаята. Материалите ги няма в папката. И три­ мата ги има в списъка. 4. Скъсените пълни форми ний (за 1 л. мн.ч. им. пад.), вий (за 2 л. мн.ч. им. пад.); мен (за 1 л. ед.ч. вин. пад.), теб (за 2 л. ед.ч. вин. пад.) се използуват предимно в мерена реч по метрични съображения, напр.: Мен хулите не ме смущават, I врагът с които те покри (Хр. Радевски). Елате вий, елате, подлеци! (Хр. Смирненски). Ний всички сме деца на майката земя. . . (Хр. Смирненски). В немерена книжовна реч тези фор­ ми не се толерират като правилни. 5. Когато непряко дателно допълнение е изразено аналитично, по­ дир предлога на се употребява задължително пълна винителна форма на съответното местоимение, а не дателна форма, напр.: На него (а не: „на нему") съобщиха. На вас (а не: „на вам") предстои тази работа. На тях (а не: „на тям") ще помагаме днес. 6. Прието е за израз на учтивост вместо формата за 2 лице един­ ствено число да се употребява формата за 2 лице множествено число. Формата на глагола (сказуемото) в такъв случай също е във 2 лице мно­ жествено число. Сказуемното определение, отнасящо се към подлога, обаче се поставя в единствено число, напр.: Съобщавам 2?и(вм. ти), дру­ гарю Директор, че всички работници са на работните си места. Другарко Петрова, Вие (вм. ти) ще отговаряте за реда в лагера. Другарю Иванов, Вие сте несправедлив (а не: несправедливи). Ако причастие и спомагате­ лен глагол образуват сложна глаголна форма, причастието е в множе­ ствено число, напр.: Димитров, Вие сте постъпили (а не: постъпил) правилно. П р а в о п и с н и б е л е ж к и . 1. Формата Вие, употребена вместо ти, се пише с начална главна буква. 2. Кратката дателна форма за женски род единствено число, макар че е безударна, се пише винаги с ударение, за да се отличава от съюза и, напр.: Повикаха майката и й съобщиха за случилото се.

Притежателни местоимения § 226. Местоимения, които означават отношения на принадлежност, се наричат п р и т е ж а т е л н и , напр.: мой, твой, негов, наш, ваш, те­ хен; ми, ти, ни и пр. Притежателните местоимения като определения отговарят на въ­ прос чий. Те заместват такива притежателни определения, които са из­ разени с прилагателни за лична принадлежност или с предлог на + съ­ ществително име, напр.: Ивановият син—синът на Иван— неговият син — синът му; Иванкината сестра — сестрата на Иванка — нейната сестра — сестра й; земята на българите — нашата земя — земята ни; жилищата на работниците — техните жилища — жилищата им. 13 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

193

Притежателните местоимения по произход са свързани с личните местоимения, затова като тях притежават граматическата категория л и ­ ц е , а кратките дателни форми на личните местоимения се употребяват и като притежателни местоимения, напр.: Лични местоимения Число

Единствено

Лице

1. 2. 3.

Множествено 1. 2. 3.

Притежателни местоимения кратка дателна форма

пълна форма

пълна форма

кратка форма

аз, мене (мен) ти, тебе (теб) м. р. той, него ж. р. тя, нея ср. р. то, него

ми ти му й му

мой, моя ... твой, твоя... негов, негова ... неин, нейна ... негов, негова ...

ми ти му й му

ние, нас ... вие, вас . . . те, тях.. .

ни ви им

наш, наша ... ваш, ваша .. . техен, тяхна ...

ни ви им

При притежателните местоимения се различават пълни и кратки фор­ ми. Пълните форми по граматическите си особености са твърде близки до прилагателните имена. Като тях могат и да се членуват. Кратките форми са в същност кратки дателни форми на личните местоимения за съответното лице и число. § 227. Притежателните местоимения в съвременния български кни­ жовен език имат следните форми: Пълна Число

единствено число

Лице

мъжки род

женски род

ф о р м а Кратка множествено форма число за трите рода среден род

Единствено (един притежател)

1. 2. 3.

мой твой м. р. негов ж. р. неин ср. р. негов

твоя негова нейна негова

мое твое негово нейно негово

мои твои негови нейни негови

ми ти му й му

Множествено (много притежатели)

1. 2. 3.

наш ваш техен

наша ваша тяхна

наше ваше тяхно

наши ваши техни

ни ви им

МОЯ

§ 228. Употреба на притежателните местоимения. 1. Пълните форми на притежателните местоимения се употребяват обикновено като съгла­ сувани определения в изречението, напр.: — То си е. моя работа — от­ говори Лазо глухо и преглътна гласа си. — И нейна работа ще е да си намери друг, ако не си е намерила досега — рече Стамо (Елин Пелин). Сърцето си вече казахме I с печалните наши две лири (Хр. Ботев). Език свещен на моите деди, . . . (Ив. Вазов). Когато са самостойно употребени или са субстантивирани (вж. § 188), притежателните местоимения могат да изпълняват и други служби в из194

речението, каквито изпълняват съществителните имена, напр.: Нашето (пряко доп.) не даваме, чуждото не щем. Нашите (подлог) напредват. Вчера бяхме у вашите (обет. пояснение). Наши ще да са свършили та­ зи работа. Формите за 3 лице негов, негова, негово не са съществували в старо­ българския език. Те са възникнали по-късно (вж. § 34). 2. Кратките форми на притежателните местоимения не получават уда­ рение в потока на речта. Те са е н к л и т и к и. Употребяват се като несъгласувани определения, но върху тях не може да пада логическото ударение. Когато е необходимо да се изтъкне отношението на притежа­ ние, употребяват се пълните форми, напр.: Работата им е качествена. Тяхната работа е качествена. Положението ми е тежко. Моето поло­ жение е тежко. Успехът му е най-висок. Неговият успех е най-висок. Притежателните местоимения имат отделни кратки форми за 1, 2 и 3 лице единствено и множествено число. Кратки родови форми съще­ ствуват само за 3 лице единствено число: м.р.—му, ж.р. —«,ср.р. —ми. § 229. Членуване на притежателните местоимения. Както се отбе­ ляза вече, пълните форми на притежателните местоимения могат да се членуват. Членуването им става по следния начин: 1. Пълните форми мой (за 1 лице) и твой (за 2 лице) се членуват, като членът [-ъ], респ. [-ът] се прибави направо към нечленуватата фор­ ма: мой — моя [мой-ъ], моят [мой-ът]. Останалите пълни форми за мъжки род единствено число се члену­ ват, като членът се прибави след разширяване на формата с -и, напр.: негов — неговия(т) [неговийъ(т)], неин — нейния(т), наш — нашия(т), ваш — вашия(т), техен — техния(т). В мерена реч у поети от по-старите поколения се срещат форми за притежателни местоимения за мъжки род единствено число, членувани със скъсен член -й, напр.: И наший блян, и наший земен блян I безследно ще угасне сред вълните (Н. Лилиев). Като утеха сетна проблясват небе­ сата I сред бледата позлата на наший дълъг ден (Н. Лилиев). Тогава стенеха вихрушки януарски, I но техний леден дъх в сърцата пролетар­ ски I разпали гняв и стръв (Хр. Смирненски). Тя идеше развихрена и властна, I смъртта обезсмъртила в свойта песен, I и нейний лик пред нас за миг израсна I велик като живота (Н. Лилкев). Та може ли добрите хора I тъй да забравят наший край (Хр. Смирненски). В тъги родени, тъжно мрат I и упования, и вяра; I о дни, де свършва ваший път, ! де тъй в безумна изпревара? (Д. Дебелянов). З а б е л е ж к а 1- В гоЕорите (а понякога и в художествената литература) се срещат членувани форми на местоименията наш, ваш, негов, в които членът е при­ бавен направо към нечленуваната форма, т. е. както при съществителните имена, напр.: негов — негова, неговът, наш — нашът, ваш — вашът. В съвременния кни­ жовен език тези форми не се допускат. 3 а б е л е ж к а 2. Коренът на местоимението техен е Ъ-ов (стб. т-ь^ъ), затова формите за женски и среден род имат „якав" изговор: тяхна, тяхно.

Употребата на пълния и краткия член за мъжки род единствено число според синтактичното правило е напълно аналогична на употребата на прилагателните имена (вж. § 193, д), напр.: Нашият (определение на подлога) народ е водил героични борби за своята свобода. Гостоприем­ ството на нашия (определение на несъгласувано определение) народ е известно. 195

Членуването на формите за женски и среден род единствено число и на формите за множествено число става, както при прилагателните имена — за женски род с член -та, за среден род с член -то и за мно­ жествено число с член -те: моя — моята, твоя — твоята, негова — не­ говата, нейна — нейната, наша — нашата, ваша — вашата, тяхна — тяхната; мое — моето, твое — твоето, негово — неговото, нейно — ней­ ното, наше —• нашето, ваше — вашето, тяхно — тяхното; мои — моите, твои — твоите, негови — неговите, нейни — нейните, наши — нашите, ваши — вашите, техни — техните. В говорима книжовна реч и в писмена мерена реч членуваните местоименни форми моята, твоята, моето, твоето, моите, твоите, наша­ та, вашата, нашето, вашето, нашите, вашите имат редовно употребя­ вани дублети, скъсени с една сричка: моята — мойта, твоята — твойта, моето — мойто, твоето — твойто, моите — моите, твоите — твоите, нашата — нашта, вашата — вашта, нашето — нашжо, вашето — вашто, нашите — наште, вашите — ваште. Примери: Де мойта свежа рос­ на зелен, I де грозда, в късен зной налян? (Д. Дебеляиов). Погледни как в почуди I никнат злачни моря, I и трептят пеперуди: I твойта жътва узря! (Н. Лилиев). Аз дойдох да дочакам мирен заник, I че мойто слънце своя път измина (Д. Дебеляиов). Липите шъпнат твойто име (Н. Ли­ лиев). Но ти беше с броня железна, I но камък бе твойто сърце I . . . (Хр. Смирненски). Ние знаем, I че без нашта обич, I че без нашто I огром­ но сърце I на века ни железните скоби I са бездушни, мъртвешки ръце. . . (Хр. Радевски). Моите пролетни надежди I тях ги слънце не огря (П. П. Славейков). В тръбите надолу към сухи поля I ще святкат в Клисура електроцентрали, I ще греят в съзвездия моите села (Мл. Исаев). Тогава моите гости се събраха I и дълго безпощадно ми се смяха (Д. Де­ беляиов). И не роса ще го пои, I а твоите сълзи. . . (П. К. Яворов). Съд­ бата с блуднишко безочие I отдавна наште пътища замрежи (Д. Дебеля­ иов). Дойдох обезквартирен във нощта I да спя под ваште хъркания мъж­ ки (Д. Дебеляиов). З а б е л е ж к а . Формите мойо — мойото, твойо — твойото, нашо — нашото, ваша —вашото са диалектни и употребата им не се допуска в книжовния език. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Нечленуваната форма за 3 лице неин е двусрична и се пише с и (но членувана нейния(т)), а останалите форми, образувани от личното местоимение нея, се пишат с й: нейна, нейната, нейно, нейното, нейни, нейните. Възвратни

местоимения

§ 230. Възвратните местоимения са д в а в и д а : възвратно л и ч ­ н о и възвратно п р и т е ж а т е л н о . Употребяват се в определени случаи вместо обикновените притежателни местоимения. 1. Възвратно лично местоимение § 231. Възвратното лично местоимение замества название на обект, който съвпада с глаголното лице на сказуемото или пък означава, че глаголното действие се върши за глаголното лице, напр.: Познай себе си. Човек познава себе си най-добре. Обличам се (=себе си). Мия се. Кой какво прави, на себе си го прави. Бера си (—на себе си) лешници. 196

Поради изтъкнатите особености възвратното лично местоимение 'не може да бъде подлог в изречението и няма форма за именителен падеж. § 232. Формите на възвратното л и ч н о местоимение са следните: Падеж

Пълна форма

Именителен Винителен Дателен

Кратка форма

(себе), себе си (себе, себе си)

се си

Формата себе за винителен и дателен падеж се употребява рядко. Дателната форма себе си също е неупотребителна. Вместо нея се употре­ бява аналитичната форма, образувана от предлога на + виннтелната форма себе си (себе), т. е. на себе си (на себе). Кратките форми се (за винителен падеж) и си (за дателен падеж) са енклитики. § 233. Възвратното лично местоимение изпълнява в изречението служба на пряко или на непряко допълнение, напр.: Познай себе си (пряко доп.). Тя мислеше само за себе си (непряко доп.). Кой какво прави, на себе си (непряко дат. доп.) го прави (Погов.). Край тебе хоро ще вият, по твоя свирня ще хепат, ти стожер насред ще стоиш, нивга хоро не ще люлееш — на себе да се порадваш. . . (П. Ю. Тодоров). С помощта на кратките форми се и си се образуват възвратни глаго­ ли, напр.: мия — мия се, правя — правя си, мисля — мисля си и пр. 2. Възвратно притежателно местоимение § 234. Формите на възвратното п р и т е ж а т е л н о са следните: Пълна Лице

м. р.

1. 2. 3.

форма

единствено число

Падеж

именителен

свой

винителен

(своего)

ж. р.

своя

местоимение

множествено ср. р.

свое

Кратка форма

ЧИС10

свои

си

Кратката форма си (обща за мъжки, женски и среден род единствено и множествено число) е енклитична. § 235. Възвратното притежателно местоимение изпълнява служба на определение в изречението. Когато е самостойно употребено или пък субстантивирано, може да изпълнява и други служби (срв. § 228). Родително-винителната форма за мъжки род единствено число се употребява рядко, напр.: Свой своего не храни, ала тежко му, който го няма (Погов.); своего брата, своего рода. Кратката форма си изпълнява служба на несъгласувано определе­ ние и употребата й е задължителна, когато определяемият обект прина­ длежи на глаголното лице, напр.: Аз обичам родината си. Ти обичаш 197

родината си. Той обича родината си. Уважавам другарите си. Почитай­ те родителите си. Те ще бранят правата си. Заехме веднага местата си. Пълните форми свой, своя, свое, свои се употребяват като съгласувани определения, когато определеният от тях обект принадлежи на глагол­ ното лице. Когато обаче глаголът (сказуемото) е в 1 или 2 лице, а опре­ деляният обект принадлежи на глаголното лице, допуска се употреба н на обикновено притежателно местоимение. Все пак и в такъв случай се предпочита употребата на възвратно притежателно местоимение. При­ мери: Зная своите (моите) задължения. Знаеш своите (твоите) задъл­ жения. Той знае своите задължения (различно по смисъл от: Той знае неговите задължения). Дядо Йордан се опита да ги сплаши със своята строга дума, но тя бе загубила тежестта си (Елин Пелин). Аз обичам своя стих, I лъчезарен и прозрачен — / ту ласкателен и тих, I ту язви­ телен и мрачен (Хр. Ясенов). Ние виждаме своите (нашите) слабости. Вие ще разкажете за своето (вашето) пътуване. Те изпълняват своите задължения (различно по смисъл от: Те изпълняват техните задължения). § 236. Пълните форми на възвратното притежателно местоимение се ч л е н у в а т като пълните форми на обикновените (невъзвратните) при­ тежателни местоимения: свой — своя [свойъ], своят [свойът], своя — своя­ та, свое — своето, свои — своите. Членуваните форми за женски и сре­ ден род единствено число и членуваната форма за множествено число имат скъсени с една сричка варианти, които се употребяват свободно, без ограничение в говоримия литературен език и в мерена реч: своята \\ свойта, своето \\ свойто, своите \\ своите. Примери: А все по-страшно пада нощ над нас, I чертаят мрежи прилепите в мрака, I утеха сетна твойта немощ чака, I а в свойта вяра сам не вярвам аз (Д. Дебелянов). Цар на сенките незрими, I пълен с бури и затишия, аз обичам своите рими ! и разгулни игростишия (Хр. Ясенов). Той чувствува дълбоко неправдите в живота, I но не и свойта мощ (П. К. Яворов). 0, тая горестна забрава I на чувството, че си самин, I че не за тебе засилва I от своите лодка Лоенгрин (Н. Лилиев). Зная свойто мястоIвъв живота! и напразно I няма да се дам (Н. Вапцаров). Показателни местоимения § 237. С показателните местоимения се посочват различни обекти (лица, предмети и пр.), атака също и техни качествени и количествени признаци, напр.: този човек, тази планина, онова село, тези градини, онези дървета; хубав град — так ъв град, добра жена — такава жена, полезни книги — такива книги; десет тетрадки — толкова тетрадки и др. Други при­ мери: Тая вечер имаме тлака, та баре да погледаш момите ни. На от то­ ва прозорче ще ги изгледаш всичките (Ив. Вазов). Огнянов отдавна не бе­ ше присъствувал на такова любопитно събрание — обичай, завещан от старината (Ив. Вазов). Тия рози се прехвърляха откъм градината на Гергилана, защото тя беше като тераса, на пет-шест метра високо над улицата (Й. Йовков). Показателните местоимения в съвременния български език са на­ следени от старобългарския език, но са претърпели някои промени глав­ но чрез прибавяне на усилвателни частици към първоначалните форми. Такива частици са: -в, -ва, -зи, -я, напр.: стб. тъ, тх, то — новобълг. 198

то-зи, то-я, та-зи, та-я, то-ва, те-зи; стб. оиъ, он\, оно — новобълг. он-зи, он-я, она-зи, она-я, оне-зи; стб. ТАКЪ, ТЛКЬ, Т\КО — новобълг. такъ-в, така-ва, тако-ва, таки-еа. § 238. Различават се следните видове показателни местоимения: а) За посочване на л и ц а и п р е д м е т и : Единствено число м. р.

ж. р.

ср. р.

Множествено число за трите рода

За близки лица и пред­ мети

този (тоз) II тоя

тази (таз) II тая

това (туй)

тези (тез) II тия

За по-отдалечени лица и предмети

онзи || оня

онази (оназ) || оная

онова (онуй)

онези (онез) II ония

Б е л е ж к и за употребата на формите за лица и предмети: 1. Формите този и тоя, тази и тая, тези и тия, онези и ония, онази и оная, онези и ония са равнозначни в смислово и в стилистично отно­ шение. 2. Скъсените с една сричка форми тоз, таз, тез, оназ, онез имат разговорен стилистичен оттенък. В мерена реч обаче те се използуват наред с нескъсените форми, напр.: Тоз, който падне в бой за свобода, I той не умира. . . (Хр. Ботев). Тоз хайдутин, що го любиш, I на кол утре да го видиш. . . (Хр. Ботев). Остави таз песен любовна, I не вливай ми в сърце отрова. . . (Хр. Ботев). Не е Дойна, не. Таз Венда се казвала (Й. Йовков). 3. Формите туй и онуй имат разговорен стилистичен оттенък и не се допускат в изискана книжовна реч. 4. Показателните местоимения за предмети и лица се употребяват обикновено като съгласувани определения в изречението (вж. примерите в предходния §), но могат да се употребяват и самостоятелно (без съще­ ствителни имена след тях). Тогава те имат стойност на съществителни напр.: Таз Венда се казвала (Й. Йовков). Тези какво правят тук? ' 5. В диалектите се употребяват форми тъзи, онъзи, обаче те не се допускат в книжовния език. б) За посочване на п р и з н а ц и : Единствено число м. р.

такъв онакъв йнакъв толкав тдлчав

ж. р. такава онакава йнаква тдлкава тдлчав а

1

ср. р. такдва онакдва йнакво тдлкаво тдлчаво

Множествено число за трите рода

такива онакйва йнакви тдлкави тдлчави

З а б е л е ж к и . 1. По аналогия на такъв в разговорната реч се срещат форми такъва, такъво, които не се допускат в книжовния език. Не се допуска също така употребата на формите такваз, таквдз, таквйз и такйви. 2. Местоименията онакъв, онакава, онакдва, онакйва; толкав, тдлкава, тдлкаво, тдлкави имат разговорен стилистичен оттенък.

199

3. Местоимението толчав, толчава, толчаво, тдлчави е диалектно.

в) За посочване на ч и с л о и к о л и ч е с т в о : толкова (толкоз, толко), напр.: И тримата бяха женени, имаха деца и всички живееха в една къща със старите — къща голяма, хубава, дето имаше място за още толкова души (Елин Пелин). Горо, горо, майко мила, I толкоз годин си хранила I мене, горо, юнак стари I . . . (Хр. Бо­ тев). Колко шума по гората, I толкоз здраве на таз къща (Нар. п.). § 239. У писатели от по-старите поколения от показателните местоимения този (тоз), тоя, онзи, оня (за м.р. ед.ч.), когато са употребени самостойно и се отнасят за лица, се срещат следните падежни форми: Именителен падеж този (тоз), тоя онзи, оня Винителен падеж тогози (тогоз) оногози (оногоз) глогова оногова Дателен падеж томува ономува Примери: Тоз човек безстиден със ниско чело, I . . . I на кого устата, пълни с яд и злост, I изрекоха подло: „Фанете тогоз!" (Ив. Вазов). Чест томува, що над рало / гръб привежда в жар и хлад (П. Р. Славейков). Въпросителни местоимения § 240. С въпросителните местоимения се заместват названия на не­ известни обекти (лица, предмети и пр.), на качествени и количествени признаци, когато се пита за тях, напр.: Какви са намеренията на при­ временното правителство? . . . По чия заповед ставаха политическите убийства? . . . Кой изпълняваше заповедите Ви? . . . От кого купихте белгийските шишанета? (Ст. Заимов). § 241. Различават се следните видове въпросителни местоимения: а) За л и ц а и п р е д м е т и : Единствено число м. р.

кой

ж. р.

коя

ср. р.

кое

Множествено число за трите рода

кои

Примери: Кой глас ще ми викне, запее? (Хр. Ботев). Коя е тази ху­ бава страна? Кое младо, кое живо I тъй не е любило? (Ив. Вазов). Кои планини обграждат Софийското поле? Формите на въпросителните местоимения за лица и предмети обикно­ вено се употребяват в съчетание със съществителни имена като техни съгласувани определения, но могат да имат и самостойна употреба (без съществителни подир тях). Тогава те имат стойност на съществителни имена, напр.: Кой изхлипа в пустошта I на замлъкналите зали? (Д. Дебелянов). Любов — тая сладка мъка, I кой не я е пащал? (Ив. Вазов). За предмети и обикновено за животни се употребяват също така субстантивираните местоимеини форми какво и що, напр.: Какво се движи насреща? Що се вижда на поляната?

200

б) За

признаци: Единствено чисю м. р.

какъв колкав колчав

Ж. р.

каква колкава кдлчава

ср. р.

какво кдлкаво кдлчаво

Множествено число за трите рода

какви кдлкави кдлчави

Примери: Какъв резултат получихте? Каква книга вземахте? Какво поведение има детето? в) За п р и т е ж а н и е : Единствено число м. р.

чий

ж. р.

чия

ср. р.

чие

Множествено число за трите рода

чии

Примери: Чий подвиг възпява поетът? По чия вина стана повреда­ та? — Чие сърце в гърди жежки I силно не е било? (Ив. Вазов). Чии до­ мове посетихте? З а б е л е ж к а . В някои български диалекти вместо въпросителното местоимение за притежание чий, чия, чие, чии се употребява кой, коя, кое, кои, иапр.: Кое Свм. чие) е това дете? Коя (вм. чия) е тази къща? Кои (вм. чии) са тези вещи? Тази употреба е неправилна и не се допуска в книжовния език.

г) За к о л и ч е с т в о : колко, колцина (само за лица) След колко се употребява б р о й н а форма за множествено число на съществителните от мъжки род, чиято неопределена форма в един­ ствено число завършва на съгласен звук, а след колцина се употребява обикновената форма за множествено число, напр.: Колко лева струва та­ зи книга? Колко броя получихте днес? Колцина работници от завода са рационализатори? §242. Когато въпросителното местоимение кой (за м. р. ед. ч.) се употребява самостоятелно (без съществително име след него) и се отнася за лице, има следните падежни форми, чиято употреба според службата им в изречението е задължителна в книжовния български език: Именителен падеж кой Винителен падеж кого Дателен падеж кому Примери: Кой (подлог) говори по радиото? Кого (пряко доп.) награди­ ха? (а не: Кой наградиха?). Кому (непряко дат. доп.) предадохте писмото? З а б е л е ж к а . Вместо формата за дателен падеж кому се предпочита съче­ тание от предлог на -\- винителната форма кого, т. е. на кого, напр.: На кого (вм. ко­ му) поръчахте да отиде?

§ 242а. Въпросителните местоимения за лица, за предмети и за при­ знаци се използуват в речта и за изразяване на повишени емоционални състояния (учудване, възхищение, възторг, презрение и др.),т. е. във в ъ з к л и ц а т е л н и изречения. Тяхната функция в такива случаи обаче е е к с п р е с и в н а , а не въпросителна, напр.: Хубава е нашата Пирин планина! 201

Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости! (Ив. Вазов). Относителни местоимения § 243. Относителното местоимение служи за връзка на подчинено изречение с главно и замества име или местоимение, употребено в глав­ ното изречение. Относителните местоимения се образуват от въпроси­ телните с помощта на частичката -то: кой — кой-то, коя — коя-то, кое — кое-то и пр. § 244. Различават се следните видове относителни местоимения: а) За л и ц а и п р е д м е т и : Единствено чисю м. р.

който

ж. р.

Ср. р.

която

което

Множествено число за трите рода

които

що — обща форма за мъжки, женски и среден род единствено число и за множествено число; каквото — обща субстантивирана форма за всякакви същини (лица, предмети и пр.), напр.: Каквото повикало, такова се обадило (Погов.). Каквото съм обещал, ще го изпълня. Относителните местоимения за лица и предмети се съгласуват по род и число с името или местоимението, към което се отнасят, напр.: Моторът, който пее горе, I е труд на моите ръце (Н. Вапиаров). Формата що може да се употреби вместо всяка форма за единствено число и вместо формата за множествено число, напр.: Навремени се спи­ рахме и извръщахме да гледаме великолепната панорама, що представя долината на Стрема. . . (Ив. Вазов). Но да спомним и за тия, I що по цяла нощ не спят, I ум на работа напрягат, I глад и нужди що търпят (П. Р. Славейков). б) За п р и з н а ц и : Единствено число м. р.

какъвто

ж. р.

каквато

ср. р.

каквото

Множествено число за трите рода

каквито

Примери: Той тръгна и като се крепеше с усилие на краката си, излезе из портата все така величествен и хубав, какъвто си беше (Елин Пелин). Какъвто беше господарят, такава беше и стоката му: кончето беше слабо, дребно, с разрошена козина (Й. Йовков). в) За п р и т е ж а н и е : Единствено число м. р.

чийто

202

Ж. р.

чиято

ср. р.

чието

Множествено число за трите рода

чиито

Местоимението чийто, чиято и пр. не се съгласува с името или ме­ стоимението в главното изречение, а се съгласува по род и число със съществителното име, което стои след него в подчиненото изречение, напр.: Хай, дяволи да им вземат душите/ — казваше чичо Марин, като сваляше полека Огнянова, чиито болежки се бяха усилили от тръскането (Ив. Вазов). Уплаши го това онемяване на водениците, чиито тежки, доскоро бръмчащи камъни не можеха вече да стрият на брашно сухото житно зърно (Елин Пелин). Смирненски е поет, чието творчество ще остане завинаги в златния фонд на българската литература. г) За ч и с 71 о и к о л и ч е с т в о : колкото Напр.: Ще ни отпуснат толкова материали, колкото ни са необ­ ходими. Относителните местоимения който (за лица) и каквото (за предме­ ти) се употребяват и самостоятелно, напр.: Който се учи, ще сполучи (Погов.). Каквото е необходимо, ще се направи. §245. Когато относителното местоимение който (за м. р. ед. ч.) се отнася за лица и е употребено самостоятелно, има следните падежни форми, чиято употреба е задължителна в книжовния език според служ­ бата им в изречението: Именителен падеж който Винителен падеж когото Дателен падеж комуто Примери: Тоя момък, когото видяхме вече при бея. . ., беше син на един чорбаджия от калъпа на Юрдан Диамандиев (Ив. Вазов). Човекът, за когото всички се гриотт (Елин Пелин). Не ти, комуто се кланят / калугери и попове I и комуто свещи палят I православните скотове (Хр. Ботев). Когато не се отнася за лица, местоимението който не се скланя, напр: Вестникът, който (а не: когото) четете, днешен ли е? Вместо формата за дателен падеж комуто в съвременния книжо­ вен език се предпочита съчетание от предлог ма + винителната форма когото, т. е. на когото, напр.: А ти боже на разумът, I защитниче на робите, I на когото (вм. комуто) щат празнуват I денят скоро наро­ дите! (Хр. Ботев). Това е човекът, на когото (вм. комуто) дължим бла­ годарност. Неопределителни местоимения § 246. С неопределителните местоимения се заместват названия на неопределени обекти (лица, предмети и пр.) и названия на неопределени качествени и количествени признаци. Неопределителните местоимения се образуват от въпросителните с помощта на морфемата -ня, която има ъ-ов произход(и-в-)' напр.: кой — някой, коя — някоя, кое — някое и пр. § 247. Различават се следните видове неопределителни местоимения:

203

а) За л и ц а и п р е д м е т и : Единствено число м. р.

някой

ж. р.

Ср. р.

някоя

някое

Множествено число за трите рода

някои

Примери: Чу, че някой ходи по пруста тежко, бавно (Ив. Вазов). Както се види, те идеха от някоя ближна воденица, защото бяха сухи (Ив. Вазов). . . .И ако някой светъл ден премине буря през града, / и чуя тропот на коне и металичен звън на. шпаги, I яз ще напусна мрачний сън на своите горести недраги (Хр. Ясенов). Боже, за някой грях ръце всесилни I издигна ти и нас наказа (П. К- Яворов). Субстантивираната форма нещо се употребява само за неодушевени предмети и за животни, напр.: Виждам нещо. Нещо се движи насам. Има ли нещо ново? Като неопределително местоимение се употребява и числителното бройно един, една, едно, едни, когато с него не се означава единичност на определяния обект, а неопределеност, напр.: Едно време един (=някой си) баща, като взел да поостарява, разделил всичко между синовете си, а на себе си нищо не оставил (Нар. п.). Един ден кучето липса (Елин Пелин). Не ви ли е срам, какво искате от едни жени! (Й. Йовков). Един (=някой) ден ще свършим и тази работа. б) За п р и з н а ц и : Единствено число м. р.

някакъв

в) За

ж. р.

някаква

ср. р.

някакво

Множествено число за трите рода

някакви

притежание: Единствено число м. р.

нечий

ж. р.

ср. р.

нечия

нечие

Множествено число за трите рода

нечии

г) За ч и с л о и к о л и ч е с т в о : няколко, неколцина (само за лица) След неопределителното местоимение няколко съществителните имена от мъжки род, чиято неопределена форма за единствено число завършва на съгласен звук, получават б р о й "на ф о р м а за множествено число, напр.: няколко лева, няколко броя, няколко ученика и пр., а след неколци­ на такива съществителни за лица получават обикновена форма за мно­ жествено число, напр.: неколцина ученици, неколцина работници, не­ колцина летовници и пр. § 248. Неопределителни местоимения, образувани с други морфеми. Освен морфемата ня- неопределителни местоимения се образуват от въ204

просителните с помощта на морфемите еди-, -годе, да е. Тези местоимения са следните: еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои; кой-годе, коя-годе, кое-годе, кои-годе; кой да е, коя да е, кое да е, кои да е, който (и) да е; еди-какъв, еди-каква, еди-какво, еди-какви; какъв-годе, каква-годе, какво-годе, какви-годе; какъв да е, каква да е, какво да е, какви да е, какъвто (и) да е; еди-чий„ еди-чия, еди-чие, еди-чии; чий-годе, чия-годе, чие-годе, чии-годе; чий да е, чия да е, чие да е, чии да е, чийто и да е; еди-колко, колко-годе, колко да е; еди-що, що-годе, що да е. С частицата си, поставена след неопределително местоимение, се за­ силва неговата неопределителност и му се придава известен пренебрежи­ телен стилистичен оттенък, напр.: някой — някой си, някакъв — някакъв си, нечий — нечий си и пр. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Неопределителните местоимения, образувани с помощта на частичките еди- и годе-, се пишат със съединителна чертица (дефис) между формата на въпросителното местоимение и самата частичка, напр.: еди-кой, какъв-годе и пр. Неопределителните местоимения, образувани с помощта на частиците да е и си, се пишат без съединителна чертица (разделно), напр.: кой да е, какъв дае, някой си, еди-кой си, някакъв си, нечий си и пр.

§ 249. Когато неопределителните местоимения някой, еди-кой, койгоде, кой да е (за м.р. ед.ч.) се употребяват самостоятелно и се отнасят за лице, имат следните падежни форми: Именителен падеж някой, еди-кой, кой-годе, кой да е Винителен падеж някого, еди-кого, кого-годе, кого да е Дателен падеж някому, еди-кому, кому-годе, кому да е Вместо дателните форми някому, еди-кому и пр. се предпочитат ана­ литичните форми, образувани от предлога на+винителната форма, напр.: на някого (вш. някому), на еди-кого си (ви. еди-кому си) и пр. Отрицателни местоимения § 250. С отрицателните местоимения се отрича съществуването на обекти (лица, предмети и пр.), а така също наличието на качествени и количествени признаци. Отрицателните местоимения се образуват от въпросителните с помощ­ та на представката ни-, напр.: кой — никой, коя — никоя, какъв — ника­ къв, чий — ничий и пр. § 251. Различават се следните видове отрицателни местоимения: а) За л и ц а и п р е д м е т и : Единствено число м. р.

никой

ж. р.

никоя

ср. р.

никое

Множествено число за трите рода

никои

205

Субстантивираната форма нищо се употребява за неодушевени пред­ мети и обикновено за животни, напр.: Нищо не виждам. Нищо не е поскъпо от живота. Ходи Никола, дохажда, I води й врачки, знахари, I с разни я билки цериха, I от нищо не й преиде (П. Р. Славейков). б) За п р и з н а ц и : Единствено число м. р.

никакъв

в) За

ж. р.

никаква

ср. р.

никакво

Множествено число за трите рода

никакви

притежание: Единствено число м. р.

ничий

ж. р.

ср. р.

ничия

ничие

Множествено число за трите рода

ничии

г) За ч и с л о и к о л и ч е с т в о : николко §252. Когато отрицателното местоимение никой (м. р. ед. ч.) се упо­ требява самостоятелно (без съществително име след него) и се отнася за лице, има следните падежни форми, чиято употреба е задължителна в книжовния език: Именителен падеж никой Винителен падеж никого Дателен падеж никому Примери: Никой не е идвал тук. Не съм виждал никого (а не: никой). Гората, майка хубава, / скрий ли се в нея хайдутин, I никому нищо не казва (Нар. п.). Вместо дателната форма никому в съвременния книжовен език се предпочита съчетание от предлога ма+винителната форма, т. е. на нико­ го, напр.: На никого (ъи. никому) не е позволено това. Обобщителни местоимения § 253. Обобщителните местоимения служат за обобщено означаване на всеки един обект (лице, предмет и пр.) от дадено множество, на вся­ какви признаци и на цялото количество от дадени неща. Образуват се от въпросителните местоимения посредством представката вся-, която е ъ-ова (стб. местоимение кьс-вкъ, -\, -»), напр.: кой — всякой, коя — всякоя, какъв — всякакъв и пр. Някои от тези местоимения са наследени напра­ во от старобългарски: ЕЬС-ЬКЪ—всеки, вьськх — всяка, вьсько — всяко. § 254. Различават се следните видове обобщителни местоимения: а) За л и ц а и п р е д м е т и : Единствено число м. р.

всякой всеки 206

ж. р.

ср. р.

всякоя всяка

всякое всяко

Множествено число за трите рода

всякои всеки

Примери: Всеки (всякой) ден минавам през градината. Всяка коза за свой крак (Погов.). И всякоя възраст, класа, пол, занятье I зимаше участье в това предприятье (Ив. Вазов). Всяко (всякое) дете ще получи книж­ ка. Всеки (всякои) очи не гледат еднакво (Погов.). Субстантивираната форма всичко се употребява за неодушевени пред­ мети и обикновено за животни, напр.: Всичко тече. Оттук се вижда всичко като на длан. Всичко е живо и здраво, I всичко на паша тръгнало? (Нар. п.). Самостойно употребяваната форма всеки означава всякакво едно (как­ вото и да било) лице: Всеки трябва да се труди. б) За п р и з н а ц и : Единствено число м. р.

всякакъв

ж. р.

ср. р.

всякаква

всякакво

Множествено число за трите рода

всякакви

в) За к о л и ч е с т в о : Единствено число м. р .

всичкия(т)

ср. р.

ж. р.

всичката (всичка)

всичкото

Множествено число за трите рода

всички || всичките

^

Формите за мъжки и за среден род единствено число се употребяват винаги членувани, напр.: Всичкия хляб изядохме. Всичкият бензин е из­ текъл. И паницата изреждаше всичкия народ (Ив. Вазов). През всичкото време бяхме в напрежение. Всичкото грозде е узряло. Формата за женски род също се употребява винаги членувана, напр.: Всичката боя сложих във водата. Всичката слама е мокра. Изключения се срещат само в народни песни, напр.: Всичка е стока весела, /всичко е живо станало. . . (Нар. п.). Формата за множествено число се употребява както членувана, така и нечленувана. Двата варианта не се различават смислово и стилистически, напр.: Той напълни всичките джобове на палтото и панталоните си с лешници, които след малко изхвърли, защото бяха зелени (Ив. Ва­ зов). Той отговори на поздрава му и почна да изтръсва прашуляка от всичките си джобове, докато се събра за една цигара (Елин Пелин). — Е, господине, из тоя път са минали преди шест години всички нашен­ ци, и то под куршумите!. . . (Ив. Вазов). Пред кратката форма на притежателно местоименке ми, ти, му и пр. формата за множествено число е винаги членувана, напр.: всичките^ си джобове, всичките си роднини, всичките му приятели, всичките й книги и пр. §255. Когато местоимението всеки (всякой) (м.р. ед.ч.) е употребено самостоятелно (без съществително име след него) и се отнася за лице, има следните падежни форми: 207

Именителен падеж всеки, всякой Винителен падеж всекиго, всякого Дателен падеж __ всекиму, всякому Примери: Всеки с името си (Й. Йовков). От всекиго ще се иска да се труди. За всекиго ш.е има работа. И всекиму добро струва, I само, знайте, за парата I . . . (Хр. Ботев). Вместо дателните форми всекиму, всякому в съвременния български книжовен език се предпочитат съчетания от предлога ка+винителна форма, напр.: на всекиго (вм. всекиму), на всякого (вм. всякому).

208

ГЛАГОЛ Семантична и граматична характеристика § 256. Системата на глагола в съвременния български книжовен език е твърде развита и богата откъм форми и значения. За разлика от систе­ мата на имената тя е запазила богатството на старобългарската глаголна система, като в някои случаи дори е придобила нови категории. При име­ ната българският език е загубил падежната си флексия и изразяването на синтактичните отношения в изречението сега става посредством една обща форма с помощта на различни предлози. По тази своя особеност новобългарският език се отличава от всички останали славянски езици. Във връзка със загубването на падежната флексия е възникнала друга характерна особеност на съвременния български език — граматическата категория о п р е д е л е н о с т . В областта на глагола развойната тенденция е била съвсем друга. Почти всички глаголни форми и свързаните с тях граматически значения, които са съществували в старобългарския език, са се запазили и в съвре­ менния български език. Другите славянски езици са опростили значи­ телно старите си глаголни системи. Най-характерната особеност на новобългарския глагол е това, че той притежава много добре развита система за изразяване на категория­ та в р е м е — форми за девет различни глаголни времена. Друга важна особеност на глаголната система на новобългарския език е наличието в нея на специално (преизказно) наклонение за изразя­ ване на несвидетелска модалност. § 257. Глаголът е дума, която означава действие или състояние, свързано с глаголно лице, напр.: бера, чета, пиша, мисля, работя, строя, ходя, гледам, пътувам и пр. С глаголите се изразяват активни признаци на лица, предмети и други същини. Между глаголите и съществителните имена, които означават актив­ ни признаци (действия и състояния), обаче има съществена разлика. При съществителните имена представата за активния признак (дейст­ вието или състоянието) не е свързана с никаква друга представа, тя си е самостоятелна, напр.: четене, писане, ходене, рисуване и пр. При глагола и по-специално при определения глагол (уегЬит ! т И и т ) представата за активния признак (действие или състояние) е свързана винаги с представата за производителя на този признак, т.е. с пред14 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

209

ставата за лицето или предмета, който произвежда даденото действие или състояние. Като се абстрахираме от частното и конкретното, можем да обобщим активните признаци д е й с т в и е и с ъ с т о я н и е в общо понятие „глаголно действие", а производителите и застъпниците на действията и състоянията — лицата и предметите — в едно общо понятие „глаголно лице". § 258. Глаголите като съществителните, прилагателните, числителните и местоименията имат граматически и лексикални значения. Без да се променя лексикалното значение, чрез промяна на окончанията или по друг начин може да се променя формата на даден глагол, като по та­ къв начин се изразяват допълнителни значения: за л и ц е т о , което върши действието, за в р е м е т о , когато се върши то, за отношението на говорещото лице към реалността на действието и пр. Посредством про­ мяна на глаголната форма следователно могат да се изразяват различни граматически значения и к а т е г о р и и . Броят и характерът на гра­ матическите категории при глаголите не е еднакъв за всички езици. Както се посочи по-горе, българският език се отличава с богатство и разнообразие от граматически значения и категории на своята глаголна система. Глаголът в съвременния български език притежава следните грама­ тически категории: л и ц е , ч и с л о , з а л о г , в и д , в р е м е и н а ­ клонение. ВИДОВЕ ГЛАГОЛИ

§ 259. В зависимост от лексикалното си значение и формалните си особености глаголите в българския език могат да се делят по някол­ ко начина. Преходни и непреходни глаголи § 260. Според някои особености на своето лексикално значение гла­ голите в българския език, а и в много други езици се делят на п р е ­ ходни и непреходни. 1. П р е х о д н и г л а г о л и . Едни глаголи означават такива дей­ ствия, които могат да се осъществяват, като засягат различни обекти извън производителя на действието. Поради това казваме, че действието на такива глаголи може да п р е х о ж д а , т.е. да преминава от деятеля върху друг предмет, който се засяга направо от това действие. Затова именно този тип глаголи се наричат п р е х о д н и (транзитивни). Името на обекта, който се засяга направо и изцяло от действието на преходен глагол, е п р я к о д о п ъ л н е н и е като член на изрече­ нието. Прякото допълнение се свързва смислово със сказуемото и го по­ яснява без предлог, напр.: Войниците строят мост. Ще строим завод. Председателят прочете доклада. Вчера обрахме ябълките. Преходните глаголи се познават по това, че към означаваните от тях действия може да се постави въпрос кого? (за лице) или що? (за нелице), напр.: почитам (кого?), награждавам (кого?), чета (що?), бера (що?), градя (що?) и пр. 210

Преходните глаголи означават предимно: а) к о н к р е т н и д е й с т ­ в и я , насочени към предмети и причиняващи в тях някакви изменения, или пък действия, вследствие на които се произвеждат предмети или други същини, напр.: нареждам книги, рисувам картини, пиша писмо, поправям машина, строим къща и пр.; б) в ъ з п р и я т и я и у с е щ а ­ н и я , напр.: виждам човек, усещам студ, търпя лишения, чувам шум, забелязвам грешки и пр. 2. Н е п р е х о д н и г л а г о л и . Друг семантичен тип глаголи из­ разяват действия, които не могат да се обективират, т. е. не м о г а т д а п р е м и н а в а т от деятеля (глаголното лице) върху други обекти, като ги засягат направо и изцяло. Действието на такива глаголи може да има по-особено Отношение към различните обекти (лица, предмети и пр.). При това тези отношения се изразяват обикновено с някой пред­ лог, напр.: вървя по улицата, борим се за мир, пътувам със самолет, помагам на приятелите, връщам се от работа, възхищавам се от дар­ бите му и пр. Този тип глаголи се наричат н е п р е х о д н и . Името на обекта, който има косвено отношение към действието на непреходен глагол, е н е п р я к о (косвено) допълнение в изречението. Непрякото допълнение се свързва със сказуемото (глагола) обикновено чрез предлог, напр.: Той все още мислеше за учителката (Й. Йовков). Изборът на предлога, чрез който непрякото допълнение се свързва с глагола, зависи от някои особености в лексикалното значение на са­ мия глагол. Тази страна от значението на непреходния глагол, която изисква употребата на един или друг предлог като връзка с непрякото допълнение, се нарича у п р а в л е н и е или р е к ц и я на глагола, напр.: бродя из гората, боя се от кучето, вървя по пътеката, гордея се с учени­ ците си, доближавам се до целта, завиждам на здравите, чудя се на сме­ лостта му, оплаквам се от главоболие, стремя се към справедливост и пр. При префигираните непреходни глаголи в много случаи се забеляз­ ва съответствие между представката, с която са образувани, и предлога, чрез който се свързват с непреките си допълнения, напр.: вмъквам се в шахтата, влизам във водата, доближавам се до оградата, надвисвам над пропаст, отказвам се от покупката, прескачам през плета, сдоби­ вам се с нещо, съгласявам се с някого и пр. Непреходните глаголи означават предимно: а) движение или поло­ жение на глаголното лице в пространството, напр.: бродя, крача, тичам, ходя, плувам, лежа, вися, седя и пр.; б) физическо или душевно състояние, физиологическа функция на организма и под., напр.: боледувам, студувам, гладувам, мръзна, треперя, мълча, страдам, спя, дремя и др.; в) промяна в състоянието на лице или предмет, напр.: отслабвам, пълнея, вехна, жълтея, съхна, червенея, узрявам и др. Преходността и непреходността на глаголното действие могат да се мислят като о с ъ щ е с т в е н и или като в ъ з м о ж н и (потенциални) видове субектно-обектни отношения в изречението. Преходността е реа­ лизирана, когато обектът на глаголното действие е изразен с отделна ду­ ма (пряко допълнение), напр.: чета книга, строя къща, гледам филм, слушам музика. Преходността е нереализирана (потенциална), когато прекият обект на глаголното действие не е изразен с отделна дума (пряко допълнение), напр.: чета на глас, чета с очила, пиша красиво, пиша на приятеля си, строим усилено, слушам съсредоточено. 211

Независимо от обстоятелството, дали преходността на даден глагол е реализирана, или не, той е преходен, щом съдържа в значението си по­ тенциална преходност, т. е. възможност за посочения тип съчетаемост. При непреходните глаголи непреходността на действието също така се разкрива чрез изразената или възможна съчетаемост на даден глагол. Ако глаголът не може да получи пряко допълнение, той е непреходен. Това не означава обаче, че действия, изразени с такива глаголи, не мо­ гат изобщо да имат отношение към различни обекти. И непреходните глаголи могат да се употребяват, без да е означен обект, който има от­ ношение към тяхното действие, напр.: ходя бавно, седя самотен, лежа болен, спя дълбоко. 3. Г л а г о л и с д в о я к а с ъ ч е т а е м о с т : к а т о п р е х о д ­ н и и к а т о н е п р е х о д н и . Съчетаемостта на някои глаголи е не­ стабилна и показва колебание в речевата практика. Това колебание се изразява в обстоятелството, че един и същи глагол може да се употреби като преходен или като непреходен, напр.: минаваме границата и ми­ наваме през границата, преминахме реката и преминахме през реката, прескочих плета и прескочих през плета, играя карти и играя на карти, газя тревата и газя по тревата, достигам нещо и достигам до нещо, жадувам нещо и жадувам за нещо. Аз жадувам гръм и трясък, и рушение на замъци (Хр. Ясенов). Народите жадуват за мир (Г. Димитров). Жадувал си толко години за дете — господ ти праща две (Елин Пелин). Той мина реката по дървеното мостче (К. Петканов). И Свилен прескочи плета (Елин Пелин). Дворната врата беше залостена и той прескочи през зида (Д. Ангелов). § 261. Преходността може да се обуславя и от словообразователния модел на глагола. В редица случаи при словообразуването чрез пред­ ставки, ако произвеждащият непрефигиран глагол е непреходен, произ­ водният е преходен, напр.: бродя (непрех.) — пребродя (прех.), крача (непрех.) — прекрача (прех.), пътувам (непрех.) — пропътувам (прех.), плувам (непрех.) — преплувам (прех.), вървя (непрех.) — извървя (прех.) и др. § 262. По-особено е положението при някои глаголи, които по на­ чало са непреходни, но само в определени (редки) случаи се употребя­ ват и като преходни. Това са именно случаите, когато те получават т. нар. вътрешни допълнения, изразени със съществителни, етимологично свързани с глагола, напр.: Ден денувам — кътища потайни, I нощ но­ щувам — пътища незнайни (П. К. Яворов). Скитниците катунари I ще стануват тука стан (П. П. Славейков). Аз пътувам път пустинен I към сънувана страна (Хр. Ясенов). Лични и безлични глаголи § 263. В зависимост от обстоятелството, дали глаголната форма съ­ държа в значението си представа за глаголно лице (респ. глаголен су­ бект), или не съдържа такава представа, глаголите се делят на л и ч н и и безлични. 1. Л и ч н и г л а г о л и . Лични глаголи са тези, чиито форми съ­ държат в значението си представа за глаголно лице (субект на действието), напр.: Трактористът оре. Те заминават. Ученикът чете. Пишеш (гла212

голното лице е изразено в обобщен вид чрез окончанието на формата). Работим. Играят. Този тип глаголи са най-често употребяваните в съвременните езици. 2. Б е з л и ч н и г л а г о л и . Безлични глаголи са тези, чиито фор­ ми не съдържат в значението си представа за глаголно лице (субект на действието). Тяхната форма е т р е т о л и ч н а, т. е. те имат форма за 3 лице единствено число, напр.: вали, гърми, ръми, свечерява се, има, няма, изглежда и пр. И при безличните глаголи обаче може да се изрази условно „субект" на действието с личното местоимение за 3 лице единствено число среден род то, напр.: То се е мръкнало вече. То било валяло. Безличните глаголи означават главно: а) природни явления: вали, ръми, роси, гърми, съмва (се), мръква (се), свечерява се и др.; б) различни телесни и душевни състояния: спи ми се, яде ми се, горчи ми, срам ме е, яд ме е, не ме е грижа и др.; в) безлично изразяване на липса, наличие, възможност, необходи­ мост и др., напр.: има, няма, изглежда, трябва, стига и др. В парка има много хора. В класа няма болни. Нощес ще бъде студено. Когато сказуемото е изразено с безличен глагол, в изречението не може да има подлог, напр.: Човека (пряко доп.) го нямаше. Сина Ви го има в списъка. В кръчмата нямаше селяни. Някои от посочените безлични глаголи могат да се употребяват и като лични, щом като е изразено глаголното им лице, напр.: Тук вали много дъжд. Иванов има добри приятели. Нощес времето ще бъде студено. Невьзвратни и възвратни глаголи § 264. По форма глаголите в българския език се делят на н е в ъ з вратни и възвратни. 1. Н е в ъ з в р а т н и глаголи са тези, които не съдържат в състава си възвратното лично местоимение се (за винителен падеж) или си (за дателен падеж), напр.: чета, моля, давам, обличам, събирам и пр. 2. В ъ з в р а т н и т е глаголи се образуват от п р е х о д н и гла­ голи с помощта на възвратното лично местоимение се или от п р е х о д ни и н е п р е х о д н и глаголи с помощта на възвратното местоимение си, напр.: мия — мия се, обличам — обличам се, обливам — обливам се, бръсна — бръсна се, приготвям — приготвям се, правя — правя си, строя — строя си, играя — играя си, лежа — лежа си, мисля — мисля си, живея — живея си и пр. а) Възвратните глаголи, образувани със се, имат следните значения: а) Пряко възвратно значение. Това означава, че действието излиза от субекта (глаголното лице) и се връща върху него, напр.: мия, се, обли­ чам се, обувам се, суша се и др. Кратката местоименна форма в тези слу­ чаи може да се замени с пълната винителна форма себе си, т. е. мия се = мия себе си, обличам се = обличам себе си, обувам се = обувам себе си и пр. Р) Страдателно значение — глаголното лице се засяга от действие, което е произведено от друг деятел, напр.: Дърветата се разлюляваха от вятъра. Децата се възпитават от родителите. Възвратни глаголи със страдателно значение се образуват по начало от преходни глаголи 213

(вж. § 260). Производителят на действието, което засяга глаголння су­ бект, се изразява с непряко допълнение посредством предлог от и съще­ ствително име, напр.: Мостът се строи от бригадири. у) Пряко взаимно значение — означеното с възвратния глагол дей­ ствие се извършва едновременно от две или повече лица, като преминава взаимно от един деятел върху друг, напр.: уважаваме се (взаимно), оби­ чаме се (взаимно), разбираме се и пр. Камен и Цена се обичат. Иванова и Петрова се ненавиждат. Възвратни глаголи с взаимно значение се образуват от преходни глаголи. 5) Възвратният глагол е н е п р е х о д е н и възвратното местоимение се не може да се замени с пълната форма себе си, напр.: вълнувам се, смея се, страхувам се, ядосвам се, гордея се, трудя се, запъвам се и др. Срещу някои от този тип възвратни глаголи не съществуват невъзвратни, напр.: гордея се, смея се, страхувам се и др. е) Възвратният глагол е б е з л и ч е н , напр.: съмва се, мръква се, свечерява се, развиделява се, смрачава се, разбира се, спи ми се, яде ми се и др. 6) Възвратните глаголи, образувани с възвратноместоименната фор­ ма си, имат следните значения: а) Непряко (дателно) възвратно значение. Субектът на действието е непряк (дателен) обект на същото глаголно действие, напр.: строя сш къща (=строя къща на себе си), купувам си книги (=купувам книги на себе си), нося си дърва (=нося дърва на себе си), говоря си (=говоря* на себе си) и пр. Р) Непряко (дателно) взаимно значение. Възвратната форма показ­ ва, че субектите на глаголното действие са два или повече, като те са същевременно и непреки (дателни) обекти на същото действие, напр.: Иван и Петър си помагат (=Иван помага на Петър и Петър помага на Иван); пречат си, завиждат си, правим си услуги, подаряваме си книги, пишем си писма и пр. у) Възвратната форма със си означава, че действието се върши з а с а м о т о г л а г о л н о л и ц е (за самия субект), напр.: мисля си, играя си, седя си, лежа си, живея си, чета си и пр. Възвратни глаголи, които без възвратноместоименната форма си нямат дателна рекция (не> изискват дателно допълнение), се схващат като стилистически оцветени, напр.: Лежа си, дишам си — и плача. . . (Д. Дебелянов). Прости и сложни глаголи § 265. В зависимост от това, дали съдържат една, или повече коренни морфеми, глаголите биват два вида — п р о с т и и с л о ж н и . 1. П р о с т и са тези глаголи, които съдържат в състава си една' коренна морфема, напр.: бер-а, бер-е-ш, съ-бир-а-м, пиша, пре-пис-а-х, раз-по-ред-и-хме и пр. З а б е л е ж к а . Представките не са корени на самостойни думи, ето защо глаголи, които съдържат една или повече представки, са прости, напр.: из-по-намд-а-ха.

2. С л о ж н и са тези глаголи, в състава на които има повече от една коренна морфема на самостойна дума. Двата корена на сложната гла214

голна основа са свързани посредством съединителен гласен звук -о- или -е-. Единият от корените на сложната основа е глаголен, а другият е на име или наречие. Независимата (надредната) част на основата в смислово отношение е глаголната част, а именната или наречиината служи като нейно пояснение, напр.: вод-о-снабдявам 'снабдявам с вода', ръкомахам 'махам с ръка'. Други примери: благоухая, благоденствувам, боготворя, богохулствувам, гласоподавам, главоболя, лъжесвидетелствувам, саморазправям се, самооблагам се, самозалъгвам се, самокритикувам се, ръководя, ръкопля­ скам и др. ВИДОВЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ Лични (определени)

и нелични (неопределени) глаголни форми

§ 266. Според това, дали са носители на граматическото значение г л а г о л н о л и ц е , или не, глаголните форми се делят на две групи — л и ч н и (определени) и н е л и ч н и (неопределени). 1. Л и ч н и г л а г о л н и ф о р м и . Този тип форми са носители на граматическото значение г л а г о л н о л и ц е , което може да бъде първо, второ или трето. Личните глаголни форми могат да се явяват с различни окончания за изразяване на категориите л и ц е и ч и с л о , т. е. могат да се спрягат, напр.: пиша, пишеш, пише, пишем, пишете, пишат; четях, четеше, четеше и пр. 2. Н е л и ч н и г л а г о л н и ф о р м и . Наричат се така, защото не притежават граматическото значение г л а г о л н о л и ц е . Тъй като с тях не може да се изразява граматическата категория лице, те не се спрягат. В системата на българския глагол нелични форми са прича­ стията, деепричастието и съкратеният инфинитив. Условно към неличните глаголни форми се отнасят и отглаголните съществителни с настав­ ка -не и -ние. Прости и сложни глаголни форми § 267. Според морфологичната си структура глаголните форми са два вида — п р о с т и и с л о ж н и . 1. П р о с т а глаголна форма е тази, която се състои от глаголна основа + глаголно окончание (в някои случаи окончанието може да липсва), напр.: ход-я ходи-х ходе-х ходи-ш ходи ходе-ше ходи ходи ходе-ше ходи-м ходи-хме ходе-хме ходи-те ходи-хте ходе-хте ходил ход-ят ходи-ха ходе-ха ходел и пр. 2. С л о ж н а глаголна форма е тази, която е образувана от проста форма + форма на спомагателен глагол или частица, напр.: ходил съм щях да пътувам ще пиша ходил си щеше да пътуваш ще пишеш ходил е щеше да пътува ще пише

215

ходили сме ходили сте ходили са

щяхме да пътуваме щяхте да пътувате щяха да пътуват

ще пишем ще пишете ще пишат и пр.

ОБРАЗУВАНЕ НА ГЛАГОЛИ

§ 268. Нови глаголи се образуват по два начина —: с помощта на наставки (суфиксация) и чрез представки (префиксация). Съществува и смесен тип глаголно словообразуване — чрез едновременно прибавяне на наставка и представка. От словообразователно гледище по-основно, поважно за образуването на глагол е присъединяването на наставка, тъй като тя винаги е свързана със съответен форматив (основна гласна и глаголни окончания). Образуване на глаголи чрез представки (префиксация) § 269. Образуването на глаголи с помощта на представки е жив, продуктивен процес в съвременния български език. Най-често представ­ ките се прибавят към вече съществуващи глаголи от несвършен вид. Много по-рядко изходният глагол е свършен или двувидов. При това като правило, когато представката се прибавя към глагол от несвършен вид, тя изпълнява не само словообразователна функция, създавайки нов глагол с лексикално значение, различно оттова на изходния, но е натова­ рена и с граматична функция — новообразуваният глагол е от свършен вид. Макар и по-рядко, чрез глаголни представки се образуват глаголи от други части на речта — най-често от съществителни и прилагателни имена. В тези случаи новият глагол получава едновременно представка и наставка. § 270. В българското глаголно словообразуване участвуват следните 17 глаголни представки: в- (въ-), въз-, до-, за-, на-, над-, о- (об-), от-, по-, под-, пре-, пред-, при-, про-, раз-, с- (съ-) и у-. Като се изключат пре-, про- и раз-, всички останали глаголни пред­ ставки функционират в съвременния български език и като предлози. Предлозите зад и през се използуват като глаголни представки в изоли­ раните случаи задмина и презполовя. Предлогът без участвува в строежа на няколко глагола—бездействувам, безделнича, безпокоя, безумствувам, безчестя, безчинствувам, — но тези глаголи са образувани посредством наставки от именни съчетания, в които предлогът е налице, или от име, в което вече представката е прибавена. Глаголите, в които участвуват чуждите представки де- (дез-), дис-, ре- и др. (напр.: деморализирам, дезинформирам, дисхармонирам, реор­ ганизирам), са образувани чрез наставки от имена, включващи съответ­ ните представки, поради което не представят префиксални образувания. С помощта на всяка една от глаголните представки се образуват група глаголи с общо значение. При това глаголните представки са мно­ гозначни, така че броят на словообразователните типове, образувани чрез тях, е значително по-голям от броя на представките. Някои словообразователни типове са загубили своята продуктивност, други про­ явяват продуктивност в рамките на определени стилове от съвременния български език. 216

Значения на отделните представки § 271. Представка е- (вь-). С тази представка се образуват два типа глаголи: 1. Глаголи, означаващи, че чрез действието субектът или обектът получава ново качество. Те се образуват най-често от имена (съществи­ телни и прилагателни), означаващи това качество: вдървя (се), вкокаля (се), втечня (се), влоша (се), вманиача (се). 2. Глаголи, означаващи, че посредством действието, което се упраж­ нява на входа на някакъв обект, нещо със сила се отправя към вътреш­ ността. Същевременно действието се довежда до резултат: вбия, вгледам се, вместя, внедря, въвра. Те се образуват както от други глаголи, така и от имена. Често се срещат в конструкции с непряко допълнение, въ­ ведено с предлог в: вторачиха се в него, въвлякоха го в стаята, въвлякоха го в опасна работа. § 272. Представка въз-. Тази представка участвува в състава на пет малобройни непродуктивни групи глаголи, разпространени в книжните стилове на съвременния български език: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: възваря, възвра, възпрепятствувам. 2. Глаголи, означаващи, че чрез действието обектът или субектът получава ново качество: възмутя (се), възмъжея, възпламеня, възцаря (се). 3. Глаголи, означаващи повторно извършване на действието на про­ извеждащия глагол: възпроизведа, възродя, възсъздам. 4. Глаголи, означаващи действия, доведени до резултат и извърш­ вани над определен обект: възложа, възлегна се, възседна. 5. Глаголи, означаващи действия, доведени до резултат, осъще­ ствявани в значителна степен и насочени нагоре: възголемя се, възгордея се, въздам, възлюбя, възпея. Типът е сравнително добре застъпен в съвре­ менния български език, но е също непродуктивен. § 273. Представка до-. Глаголите с тази представка се делят на че­ тири типа: 1. Глаголи, означаващи, че се довежда до резултат и се осъществя­ ва до крайната му фаза действието на произвеждащия глагол: доближа, доградя, додялам, дожъна, доиграя, докося, домажа. Типът е продуктивен. 2. Глаголи, означаващи подновяване на действието на произвежда­ щия глагол, при което се постига допълнителен резултат: довнеса, докупя, доплатя, допълня, досипя. Типът е продуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че чрез действието се достига до опреде­ лена крайна цел: довлека, догоня, докарам, долазя, домъкна, домъкна се. Типът е продуктивен. 4. Глаголи, означаващи поставяне начало на действието. Повечето от тях са третолични по форма глаголи, задължително придружавани от кратките местоименни форми ме, ми или ми се: догневява ме, догнусява ме, доисква ми се, допива ми се, досмешава ме, дочернява ми. Формите с ме и ми са образувани от именни съчетания, а формите с ми се — от глаголи. Д е з и д е р а т и в н и я т оттенък в значението на формите с ми и ми се не е във връзка с глаголната префиксация. Типът е доста раз­ пространен. 217

§ 274. Представка за-. Тази представка участвува в изграждането на 11 типа глаголи: 1. Глаголи, означаващи поставяне начало на действието на произ­ веждащия глагол: заахкам, заброя, завикам, загаля, задрънча, заехтя, зажаля, зазъбя се, заискам, закрача, залапам. Типът е продуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: забавя, завърна се, загасна, задавя се, задуша. Ти­ път е продуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че чрез действието обектът или субектът получава ново качество, което най-често се изразява от произвеждащото (прилагателно или съществително) име: заблатя се, забременея, задомя се, зарибя, заякча. По-рядко такива глаголи са произведени от други глаго­ ли: загрозя, захабя. И този тип е продуктивен. 4. Глаголи, означаващи довеждане до резултат и насочване в дъл­ бочина или към центъра на обекта действието на произвеждащия глагол: забия, забода, загнездя, загнездя се, заседна. 5. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се насочва центробежно: забутам, завея, запратя, запътя се. 6. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: закрия, закътам, замотая, замрежа, затрупам. 7. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се разпространява върху цялостната повърхност на обекта: закрия, закътан, замотая. 8. Глаголи, означаващи действие, чрез което се стига до сближаване на обекти, субекти или субекти и обекти на действието. При това сближаваните субстанции могат да са равноправни (ако са еднородни, напр. зашивам два плата един за друг) или да предполагат приближаване на един обект към друг (зашивам копче за дреха). Повечето глаголи от тази група са отглаголни образувания. Примери: забримча, залепя, запоя, за­ хапя, защипя. 9. Глаголи, означаващи, че се извършва в слаба степен действието на произвеждащия глагол: забърша. завехна, загния, замия, замета. Част от тези глаголи са характерни главно за разговорния стил на съ­ временния български език. 10. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява продължително и в силна степен, при цялостно ангажи­ ране на субекта. Тези глаголи се образуват от произвеждащите чрез едно­ временно присъединяване на представката за- и възвратната частица се: забъбря се, загледам се, заговоря се, заиграя се, залежа се, заслушам се, запия се. 11. Глаголи, чието действие унищожава, отрича действието на про­ извеждащия глагол: залича, запразня, зарека се. Типът е непродуктивен. § 275. Представка из-. С тази представка се образуват седем типа глаголи: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: изближа, извая, изгладя, иззидам, изкопая. Типът е продуктивен. 218

2. Глаголи, означаващи, че посредством действието обектът или су­ бектът придобива качеството, изразявано от произвеждащото го прила­ гателно или съществително име: избледнея, избистря се, изкористя се, избистря, изруся, изхайтя. Типът е продуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се насочва центробежно: изблъскам, избутам, из­ бягам, изгоня, излетя, изпъдя, изтласкам, изхвърча. Типът е продуктивен. 4. Глаголи, означаващи, че действието на основния глагол се осъ­ ществява еднократно: избръмча, изгърмя, изкикотя се, изсумтя, изщра­ кам. Произвеждащите и производните глаголи означават слухови въз­ приятия. В рамките на този семантичен кръг типът е продуктивен. 5. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: изгася, издраскам, изкърпя, изчета. Типът е продуктивен. 6. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се разпространява върху всички обекти, попада­ щи в неговия обсег: избеся, изброя, изженя, изсека, изхапя. Типът е про­ дуктивен. 7. Глаголи, означаващи, че чрез действието на произвеждащия гла­ гол се стига до някакъв определен резултат: извардя, издиря, изискам, измоля. (Чрез дирене се стига до намиране, чрез молене — до получа­ ване на нещо.) Типът е застъпен с около 20 глагола, но не е продуктивен. § 276. Представка на-. С помощта на тази представка се образуват девет словообразователни типа: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: набедя, наготвя, надипля, нажуля, напакостя. Ти­ път е продуктивен. 2. Глаголи, образувани главно от прилагателни имена и означаващи, че обектът или субектът на действието придобива качеството, означавано от прилагателното: нагорещя се, нажаля се, надебеля, наскърбя. Този тип е сравнително слабо разпространен. 3. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се осъществява в голяма степен чрез натрупване: навали, нагреба, напечеля, насоля, нахваля, нацелувам. Типът проявява известна продуктивност в рамките на разговорния стил на съвременния български език. 4. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се осъществява върху много обекти чрез натруп­ ване: набеля, набруля, набера, накроя, нашия. Типът е доста разпростра­ нен и има известна продуктивност в разговорния стил на съвременния български език. 5. Глаголи, които се образуват от други глаголи чрез едновремен­ ното прибавяне на представката на- и кратката местоименна форма се. Те означават, че действието се довежда до резултат и се осъществява до пълно насищане: навикам се, нагладувам се, налудея се, наприпкам се, нахленча се, наяздя се. Типът е продуктивен. 6. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява в слаба степен: набода (за брада), нагния, налюти ми. Ти­ път е слабо разпространен и непродуктивен. 219

7. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като при това се засяга повърхността на обекта: накапя, налепя се, насмоля, нашаря. Типът е продуктивен. 8. Глаголи, означаващи, че чрез действието на произвеждащия гла­ гол, което се упражнява на входа на някакъв обект, нещо със сила се отправя към вътрешността. Действието се довежда до резултат: напъ­ хам, натикам, натъпча. 9. Глаголи, означаващи, че се поставя начало на действието на про­ извеждащия глагол или че това действие се упражнява върху обект, който преди това не е бил подлаган на него: нагазя, нагриза, намразя, напия, напъпя. Типът е непродуктивен. § 277. Представка над-. Глаголите с тази представка се делят на три типа: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се извършва над областта на обекта: надвеся се, надпиша (книга, картина), надсмея се. Типът е слабо разпространен и непродуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че при упражняване на действието на про­ извеждащия глагол субектът на действието е постигнал по-висок ре­ зултат от друг субект: надборя, надбягам, надиграя, надпия, надсвиря, надхитря. Първият субект изпълнява функцията на подлог в из­ речението, а вторият — на пряк обект, така че тези глаголи са задължи­ телно преходни. Типът е продуктивен. 3. Глаголи, означаващи подновяване на действието на произвежда­ щия глагол, при което се постига допълнителен резултат: надплета, над­ строя. Типът е непродуктивен. §278. Представка о- (об-). С помощта на тази представка се обра­ зуват пет словообразователни типа: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: обеся, омеся, опера, опека, ощипя. Типът е про­ дуктивен. 2. Глаголи, които се образуват най-често от прилагателни или съ­ ществителни имена и означават, че субектът или обектът на действието получава качеството на произвеждащото име: обеднявам, обуржоазявам се, озверявам се, оздравявам, облагородявам, озлочестявам, опопвам. Ти­ път е продуктивен. 3. Глаголи, които се образуват най-често от съществителни имена (много по-рядко от прилагателни) и означават, че обектът на действието получава квалификацията, означавана от произвеждащото име: облажавам, обожавам, оприличавам, отъждествявам, оценявам. Типът е непро­ дуктивен. 4. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: обера, огра­ бя, одимя, осоля. Типът е продуктивен. 5. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се разпространява върху цялостната повърхност на обекта: обеля, оглозгам, опърля, ощавя. Типът е продуктивен. § 279. Представка от-. Глаголите, образувани с тази представка, образуват седем словообразователни типа: 220

1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и че чрез него се извежда извън областта на дей­ ствието субектът или обектът на действието: отбутам, отгоня, откъртя, оттека се, отчупя. Типът е сравнително добре разпространен и продук­ тивен. Тези глаголи често се срещат в конструкции с непряко допълнение, въведено чрез предлог от (отделих от парите си, отпътувах от София). 2. Глаголи, означаващи действия, насочени в обратна посока на други, предхождащи действия. Новото действие отрича предходното и унищожава неговия резултат: отбода, отвия, отзова, отплета се, отсед­ лая, отуча, отшия. Тези глаголи обикновено се образуват чрез едновре­ менно прибавяне на представка и словообразуваща наставка по модела на представъчните глаголи, чието действие отричат. (Така напр. отбода едва ли има за непосредствен произвеждащ глагол бода. По-вероятно е да е образуван по модела на забода — бода.) Типът е продуктивен. 3. Глаголи, чрез които се реагира на предходно действие със също такова, отразено действие, или по определен от предходното действие начин: отблагодаря се, отговоря, отзова се, откукам. Типът е про­ дуктивен. 4. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол не се извършва повече: отболи ме, отехтя, отзвуча, отмириша се, отсърдя се. Типът притежава известна продуктивност, главно в разговорния стил на съвременния български език. 5. Глаголи, образувани чрез едновременното прибавяне на пред­ ставката от- и кратката възвратна форма си и означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се осъществява до пълно насищане: отживея си, отпея си, отспя си, отям си. Типът е не­ продуктивен. Глаголите, принадлежащи към него, са характерни за раз­ говорния стил на съвременния български език. 6. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: отгледам, откърмя, отпоря, отрасна. Типът е продуктивен. 7. Глаголи, означаващи, че чрез действието субектът или обектът му получават качество, присъщо на произвеждащото име: отслабна, от­ чуждя се, отслабя. Типът е слабо разпространен и непродуктивен. § 280. Представка по-. Тази представка участвува в седем словообразователни типа: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се извършва в слаба степен: подразня, поместя, поядосам. Типът е силно продуктивен, но представката по- се прибавя най-често към вече префигирани глаголи като втора: позаинтригувам, поизпека, понадраскам, поодумам, поразкървавя, поулесня. 2. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява в течение на ограничен интервал от време: побавя се, повозя, походя, пошия. Типът е продуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява с прекъсвания и в слаба степен. Те се образуват чрез едно­ временното присъединяване на представката по- и имперфективираща на­ ставка и не притежават форма за свършен вид: побийвам, поблейвам, подъвквам, поросява, пояздвам. Типът е силно продуктивен, особено в рам­ ките на разговорния стил на съвременния български език. 221

4. Глаголи, означаващи, че се довежда до резултат действието на произвеждащия глагол: повлияя, покача, помета, потая се, пощадя. Този тип е слабо продуктивен в съвременния български език. 5. Глаголи, означаващи, че обектът или субектът на действието до­ биват качеството на произвеждащото име (прилагателно или съществи­ телно): побългаря се, подобря се, поевропейча се, поскъпя, поясня. Типът е продуктивен. 6. Глаголи, означаващи поставяне начало на действието на произ­ веждащия глагол: повлека, полетя, понеса, потътря. Типът е непро­ дуктивен. 7. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и засяга повърхността на обекта: полепя се, попу­ кан се, попъпля, посипя. Типът е непродуктивен. § 281. Представка под-. Тази представка участвува в състава на шест словообразователни типа: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се осъществява под обекта или в неговата долна част: подвра, подлея, подровя, подхвана. Тук се отнасят и глаголи­ те, означаващи тайно, прикрито извършване на действието на произвеж­ дащия глагол: подкупя, подлъжа, подпитам, подправя. Типът е про­ дуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се извършва в слаба степен: подкиселя, подпека, подпърля, подсмихна се, подтичам. Типът е продуктивен в разговорния стил на съвременния бъл­ гарски език. 3. Глаголи, означаващи настъпване на действието на произвеждащия глагол: подгоня, поднося, подхвана. Типът е непродуктивен. 4. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: подваря, подготвя се, подменя, подплаша. Типът е непродуктивен. 5. Глаголи, означаващи, че в резултат от действието субектът или обектът му добива качеството иа произвеждащото съществително или при­ лагателно име: подмладея, подновя се, подмладя, подсиля. Типът е не­ продуктивен. 6. Глаголи, чрез действието на които обектът се провокира (или импулсира) към извършване на следващо действие: подбудя, подкарам, подсетя, подтикна. Типът е непродуктивен. § 282. Представка пре-. Глаголите с тази представка се делят на девет типа: 1. Глаголи, означаващи повторно извършване на действието на про­ извеждащия глагол. При това може да се касае за просто повторение или за повторение по нов начин: пребоядисам, прегладя, прегрупирам, препиша, пречертая. Типът е продуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се извършва в по-голяма от определената степен: пребия, прегоря, прежуля, прекърмя, преям. Типът е продуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че чрез действието на произвеждащия гла­ гол се разделя на две части определена пространствена (или временна) област: прегазя, преплувам, прескоча, прецедя, презимувам. Типът е сла­ бо продуктивен. 222

4. Глаголи, означаващи, че чрез действието на произвеждащия гла­ гол се разделя на две обхванат от него субект или обект: преградя, пре­ гриза, прекърша, прехапя. Типът е непродуктивен. 5. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол не се извършва повече: преболедувам, прежаля, пресрамя се, пресърдя се. Типът е непродуктивен. 6. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се разпространява върху целия обект: пребродя, преброя, преровя, претършувам. Типът е непродуктивен. 7. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като обхваща цялостната повърхност на обекта: прегърна, премрежа, препеня. Типът е непродуктивен. 8. Глаголи, означаващи, че при упражняване на действието на про­ извеждащия глагол субектът на действието е постигнал по-висок резул­ тат от друг субект: преборя, преженя, прередя. Типът е непродуктивен. 9. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: преглътна, прекатуря, прекръстя, претегля. Ти­ път е слабо продуктивен. § 283. Представка пред-. Тази представка участвува в състава на два словообразователни типа: 1. Глаголи, означаващи действие, което се извършва преди друго действие, означавано от произвеждащия глагол. Поради осъществяване действието на представъчния глагол става излишно осъществяването на друго действие: предвкуся, предначертая, предплатя, предскажа. Типът е непродуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че чрез извършването на действието на произвеждащия глагол неговият обект става достояние на възприемащ действието участник в ситуацията: предназнача, предоставя, предпиша, предявя. Типът е непродуктивен. § 284. Представка при-. С тази представка се образуват шест слово­ образователни типа: 1. Глаголи, означаващи, че чрез действието на произвеждащия гла­ гол се постига намаляване (или унищожаване) на разстоянието между два или повече обекта (или субекта), които се намират в неговия обсег: привържа, придърпам, прикова, прилаская, приравня се, пришия. Типът е слабо продуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява в слаба степен: примижа, припечеля, припърля, притъпя. Типът е непродуктивен в съвременния български език. 3. Глаголи, означаващи, че се подновява действието на произвежда­ щия глагол, при което се постига допълнителен резултат: приградя, при­ дам, прикупя, притуря, приумножа. Типът проявява известна продук­ тивност. 4. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: привърша, приготвя, пришпоря. Типът е непро­ дуктивен. 5. Глаголи, означаващи, че се поставя начало на действието на про­ извеждащия глагол: придреме ми се, припие ми се, прище ми се, прияде ми се. Типът е продуктивен главно в рамките на разговорния стил на съвременния български език. 223

6. Глаголи, означаващи еднократно осъществяване на действието на произвеждащия глагол: пригърми, приритам, прискимтя, притреперя, прищумоля. Типът е непродуктивен. §285. Представка про-. Тази представка участвува в състава на 11 словообразователни типа: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: провлека, продемонстрирам, прокълна, проследя, прочета. Типът е продуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че обектът или субектът на действието до­ бива качеството на произвеждащото съществително или прилагателно име: провиня се, прохладя се, проясня се. Типът е непродуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че чрез действието на произвеждащия гла­ гол се разделя на две части определена пространствена или временна област: провра, проникна, процедя, прослужа. Типът е продуктивен. 4. Глаголи, означаващи, че чрез действието на произвеждащия гла­ гол се разделя на две обхванат от него субект или обект: пробода, про­ стрелям, продупча, прошия. Типът е продуктивен. 5. Глаголи, означаващи еднократно осъществяване на действието на произвеждащия глагол: пробуча, прозвъня, промърморя, просумтя. Ти­ път е продуктивен. 6. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява за кратко и с прекъсвания. Те се образуват чрез едновремен­ но присъединяване на представката про- и имперфективираща наставка и не притежават форма за свършен вид: програквам, прозвънвам, проревавам, проръмжавам. Типът е продуктивен, като са застъпени почти из­ ключително глаголи за слухови възприятия. 7. Глаголи, означаващи, че се поставя начало на действието на про­ извеждащия глагол: прогледам, пропуша, пропея, проходя. Типът е про­ дуктивен. 8. Глаголи, означаващи интензивно осъществяване на действието на произвеждащия глагол: проглуша, пропищя, процъфтя. Типът е непро­ дуктивен. 9. Глаголи, означаващи, че действието на основния глагол се осъще­ ствява в слаба степен: прокашлям се, пропера, просъхна. Типът е непро­ дуктивен. 10. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: прогния, промия, промисля, прочистя. Типът е продуктивен. 11. Глаголи, означаващи, че чрез действието на произвеждащия гла­ гол се стига до изразходване, до изчерпване на обекта му: прогуляя, про­ играя, пропия. В съвременния български език типът е непродуктивен. § 286. Представка раз-. С тази представка се образуват седем слово­ образователни типа: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се извършва интензивно. В по-голямата си част глаголите от тази група се образуват чрез едновременно прибавяне на представка раз- и кратка местоименна възвратна форма се: разбеснея се, разбогатея, разиграя се, разлежа се, разхваля. Типът е продуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява интензивно, като се довежда до резултат и се насочва центро224

бежно и в много посоки: разблъскам, развея се, разгоня, разсея, разхвърля, разчуя се. Типът е продуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като посредством неговото осъществяване областта на действието се разделя на части: разбраздя, разграфя, разкроя, разкъ­ сам, разчертая. Типът е продуктивен. 4. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява интензивно, като се довежда до резултат, и че чрез него се обхваща цялата област на действието: разваря, разгоря, раздъвча, раз­ работя. Типът е продуктивен. 5. Глаголи, означаващи действия, насочени в обратна посока на дру­ ги, предхождащи действия. Новото действие отрича предходното и уни­ щожава неговия резултат: разбинтовам, развенчая, разглобя, разнижа, разтрупам. Типът е продуктивен. Тези глаголи понякога се образуват по модела на представъчния глагол, чието действие отричат, срв. развинтя — завинтя, разглобя — сглобя. 6. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: разбъркам, разделя, разроша, разчопля. Типът е слабо продуктивен. 7. Глаголи, означаващи, че чрез действието неговият субект или обект придобива качеството на произвеждащото съществително или при­ лагателно име: разболея се, раздени се, разхайтя се, разводня, разкървавя. Типът е продуктивен. §287. Представка с-(сь-). С тази представка се образуват седем словообразователни типа: 1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: сваря, свържа, скрия, смеся, съгреша, сътворя. Типът е продуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че субектът или обектът на действието до­ бива качество, характерно за произвеждащото съществително или при­ лагателно име: сбабя се, свечери се, съживя се, скъся, смекча, състаря (се). Типът е продуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се насочва към постигане на ефект, като се осъществява внезапно и с голяма сила: сблъскам се, сграбя, сдрусам, спипам. Типът е продуктивен. 4. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като същевременно се намалява областта на него­ вото приложение: сбия, сгуша се, сгърча, спека. Типът е продуктивен. 5. Глаголи, при които чрез осъществяване на действието на произ­ веждащия глагол се постига намаляване (унищожаване) на разстоянието между два или повече субекта или обекта, намиращи се в неговия обсег: сдобря, сплета, сродя, събера. Типът е продуктивен. 6. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като същевременно се насочва надолу: свлека, смък­ на, срутя, стоваря се. Типът е продуктивен. 7. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се осъществява еднократно: сгъна, спъна се, стресна се. В съвременния бъл­ гарски език този тип е непродуктивен. § 288. Представка у-. Тази представка влиза в състава на следните шест словообразователни типа: 15 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

225

1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се насочва в дълбочина или към центъра на обекта: убода, увлека, ужиля, усвоя. Типът е продуктивен. 2. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се насочва надолу: увисна, умиря, у падна, утъпча. Типът е непродуктивен. 3. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се насочва центробежно: убягна, улетя. Ти­ път е непродуктивен. 4. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат: убия, увредя, увехна, утеша, учудя, ушия. Типът е продуктивен. 5. Глаголи, означаващи действие, чрез което обектът или субектът получава качеството на произвеждащото съществително или прилага­ телно име: умилея, унижа се, увековеча, уволня (се), уточня, уясня. На българска почва този тип е слабо продуктивен. Голям брой принадле­ жащи към него глаголи са заети от руски език. 6. Глаголи, които също се образуват от прилагателни (много порядко и от съществителни) имена и означават, че обектът на действието получава квалификацията, означавана от произвеждащото име: уважа, удостоверя, удостоя, уподобя. Типът е непродуктивен. Не всички глаголи, в чийто състав има представка, могат да бъдат отнесени към един от изброените словообразователни типове. Много представъчни глаголи са неясни от съвременно словообразователно гледище, срв. напр. продавам, услужа, докарам се, завидя, наградя, снеса. В тези случаи се говори за лексикализирани представки. Лексикализирани са и представките, участвуващи в състава на глаголи, които в съвременния български език не притежават безпредставъчни съответствия, срв. напр.: възпитам, доставя, насърча, въоръжа, приема, допра, получа, сложа. Глаголи с повече представки § 289. Чрез прибавяне на представка се образуват нови глаголи и от глаголи, в чийто състав вече е налице една (в по-редки случаи повече от една) глаголна представка. Новите глаголи се наричат полипрефиксални (многопредставъчни), а процесът на образуването им — полипрефиксация. Полипрефиксацията е продуктивен словообразователен процес във всички славянски езици, но е особено характерна за съвременния бъл­ гарски език, и то главно за разговорния стил, тъй като в голямото си мно­ зинство полипрефиксалните глаголи са носители на експресивност. Почти всички български глаголни представки (с изключение само на в- и от-) се срещат като вторични. При това те се свързват с различни представъчни глаголи в различни техни значения и образуват голям брой словообразователни типове, част от които са силно продуктивни. В един словообразователен тип се обединяват група глаголи, в които последната прибавена представка участвува с едно от присъщите си зна­ чения. Така например представката на- функционира като вторична с три от своите девет значения, като създава три типа многопредставъчни глаголи: 226

1. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат, като се осъществява в голяма степен чрез натруп­ ване: навнеса, надокарам, наразора, наразмажа, насваря, насъбера. Този тип е силно продуктивен в разговорния стил на съвременния българ­ ски език. 2. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се осъществява върху много обекти чрез натруп­ ване: надоведа, надолея, назакарам, наизрека, наосоля, наоткарам, напостеля, напрепиша, насритам, наубия. Типът е продуктивен в разговор­ ния стил на съвременния български език. 3. Глаголи, означаващи, че действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат и се осъществява до пълно насищане: напрескачам се, наразхождам се, насъбирам се. Типът е слабо продуктивен. § 290. Разликите в степента на продуктивност на отделните словообразователни типове са големи. Различна е и степента на съчетаемост на отделните вторични представки с представъчни глаголи, образувани с помощта на една или друга представка. Така например с представката до- се образуват само четири глагола от глаголи с първична представка над- (срв. донадстроя). Същата пред­ ставка обаче участвува като вторична в над 70 глагола с първична пред­ ставка от- (доотгледам, доотговоря), в над 190 глагола с първична пред­ ставка на- (донасмоля, донакастря) и в около 240 глагола с първична представка»- (об-) (срв. доовършея, дооградя, дооздравея, доопера, дооценя). Между количеството на словообразователните типове, които се обра­ зуват с дадена вторична представка, и нейната обща продуктивност няма пряка връзка. Така например с представката за- се образува само един словообразователен тип, който обединява глаголи, означаващи, че се поставя начало на действието на произвеждащия глагол: завъзлизам, задонасям, заизреждам, занасипвам, занаострям, заоплаквам, запрецъфтявам, заразбирам, засвалям, заутвърждавам. Характерно за този тип е, че представката се прибавя почти изключително към несвършени глаголни основи. Този единствен словообразователен тип обаче, в който заучаствува като вторична представка, е изключително продуктивен, осо­ бено в разговорния стил на съвременния български език. § 291. Между глаголите, в чийто състав има повече от две пред­ ставки, първо място заемат тези, които са образувани с помощта на сложната представка изпо- от други представъчни глаголи: изпоразровя, изпоизбия, изпонавържа, изпообъркам, изпопребия, изпопрочета, изпо раз­ режа, изпосъдера, изпоубода, изпонаприказвам. Изпо- представя комплекс от две представки, функциониращи с едно и също (дистрибутивно) значе­ ние, срв. потроших съдовете — изтроших съдовете — изпотроших съдо­ вете. Поради силно експресивния си характер глаголите от този тип са характерни изключително за разговорния стил на съвременния българ­ ски език. Образуване на глаголи чрез наставки (суфиксация) § 292. Суфиксалното глаголно словообразуване се отличава със зна­ чително разнообразие. Нови глаголи се образуват от съществителни, прилагателни, числителни, местоимения, наречия, междуметия и други 227

глаголи с помощта на около 30 наставки, които можем да разделим на продуктивни и непродуктивни, на домашни и чужди, а също и според спрежението на новополучените глаголи, т. е. в зависимост от основната гласна в сегашно време, с която се свързва наставката. Най-малко са наставките, с чиято помощ се образуват глаголи от I и II спрежение, а най-голямо е разнообразието и най-голям брой нови глаголи се обра­ зуват с наставки в новото III спрежение. За по-голяма прегледност глаголните наставки се дават по реда на спреженията на новообразуваните глаголи. Наставки за образуване на глаголи от I спрежение § 293. Наставка -я- (глаголи на -на, -пеш). С помощта на тази на­ ставка се образуват голям брой глаголи от свършен вид, които в сравне­ ние с изходните глаголи придобиват значение на е д н о к р а т н о ст (бода — бодна, греба — гребна, жуля — жулна, кимам — кимна, мятам— метна, охкам — дхна, пухам — пухна, режа — резна, свиря — свирна, скърцам — скръцна, тракам — тракна, тропам — тропна, чукам — чукна, щипя — щйпна, щракам — щракна и др.), значение на н а ч и н а т е л н о с т (белея се — белна се, жълтея се — жлътна се, зяпам — зяпна, кипя — кипна, кривя — кривна, лежа — легна, летя — литна, обичам — обикна, пламтя — пламна, рева — ревна и др.) или значение на у м а л и т е л н о с т (дремя — дремна, здбам — здбна, кова — кдвна, пия — пийна, ровя — ровна, ръся — ръсна, смуча — смукна, сърбам, сръбна, ям, ядеш. — ядна и др.). В някои случаи глаголите имат по две значения, напр. сръбна: сръбнах малко от супата и сръбнах само един път. § 294. Наставка -а- (глаголи на -йя, -аеш). С помощта на тази на­ ставка се образуват от съществителни и прилагателни имена малък брой глаголи: игра — играя, велик — величая, дълбок — дълбая, ласка — ла­ ская, мечта — мечтая, седло — седлая, скука — скучая, юзда (узда) — разюздая, обуздая, черта — чертая и др. § 295. Наставка -е- (глаголи на -Ья, -^еш, в минало свършено време -кх). Това е една от най-продуктивните наставки, с помощта на която се образуват от прилагателни имена непреходни глаголи, които означа­ ват състояние или преминаване в ново състояние (качество): бесен — бес­ нея, бос — обосея, дебел — дебелея, зелен — зеленея, куц — окуцея, луд — лудея, ням — немея, пуст — пустея, румен — руменея, светъл — свет­ лея, стар — старея, тъмен — тъмнея, умен — поумнея, хубав — хуба­ вея, цял — оцелея, черен — чернея, щур — щурея, ясен — яснея и др. В по-редки случаи с тази наставка се образуват глаголи и от съществителни имена: ерген — ергенея се, мома — момея се, вдовец — овдовея, скот — оскотея, студ — застудее и др. Наставки за образуване на глаголи от II спрежение § 296. Наставка -в- (глаголи на -я; след шушкава съгласна -а, -ши). В същност глаголният форматив (основната гласна -и- и окончанията) се прибавя направо към изходната дума и по този начин изпълнява 228

и ролята на словообразователен елемент. Това е един от най-продуктив­ ните съвременни словообразователни типове, чрез който се получават голям брой глаголи от съществителни, прилагателни, числителни, наре­ чия и междуметия. Най-многобройни са глаголите, получени от с ъ щ е с т в и т е л н и и м е н а : агне — агня се, белег — бележа, блато — заблатя, злато — позлатя, гост — гостя, дар — даря, закон — узаконя, ключ — ключа, кураж — окуража, люде — обезлюдя, пепел — изпепеля, поп — опдпя, пролет — запролетй се, струя — струя, трева — затревя, търбух — търбуша и др. От п р и л а г а т е л н и и м е н а са образу­ вани също така доста глаголи, напр.: бодър — ободря, велик — увелича, вехт — овехтя, дребен — надребня, евтин — поевтиня, крив — кривя, лаком — лакомя се, нов — подновя, рус — изруся, сакат — осакатя, сух— суша, топъл — топля, шарен — шаря, ясен — изясня и др. От ч и с л и ­ т е л н и и м е н а са образувани малко глаголи: втори — повторя, тре­ ти — потретя, хиляда — хилядя. Има и няколко глагола о т м е с т о и м е н и я: себе си — обсебя, свой — усвоя. Произведени от н а р е ч и я са глаголи като: близо — доближа, инак (иначе) — преинача, рано — раня, срамота — осрамотя. От м е ж д у м е т и я са образувани глаголите: кудкудяк — кудкудяча, бър-бър — бърборя, гър-гър — гъргдря, мърмър — мърморя, пър-пър — пърпдря, цър-цър — църцдря и др. Както се вижда от примерите, почти половината от глаголите, образувани с тази наставка, се употребяват само с представки, т. е. се получават с ед­ новременно прибавяне и на представка. Почти всички глаголи са преходни. § 297. Наставка (н)ич- (глаголи на -нича). С помощта на тази на­ ставка от руски произход се образуват ограничен брой непреходни гла­ голи: лакей — лакейнича, лентяй — лентяйнича, гримаса — гримаснича, * важен — важнича, кокетен — кокетнича, нервен — нервнича, оригинален— оригиналнича, остроумен — остроумнича, сервйлен — сервилнича, фамилиарен — фамилиарнича и др. При някои глаголи изходното съществи­ телно съдържа наставката -(н)ик, така че би могло да се приеме, че те са образувани с наставката -и-, т. е. с прибавянето направо на глаголен форматив и редуване на [к] с [ч]: двулйчник —двуличнича, заговориш — заговдрнича, нахалник — нахалнича, посредник — посреднича, разврат­ ник — развратнича, съперник — съпернича, фдкусник — фдкуснича. Тези глаголи обаче са свързани с глаголите, образувани с -(н)ича, акцентно (ударението пада винаги на същото място, на което е било в изходната дума) н семантично (всички те имат отрицателен оценъчен елемент дори и когато изходната дума означава положително качество, напр.: любезен — любезнича, нежен — нежнича, откровен — откровенича, остроумен — остроумнича). § 298. Наставка -ол- (глаголи на -олк). С тази наставка се образу­ ват само няколко глагола от глаголи: гърмя — гърмоля, ръмя — ръмоля, тропам — трополя, шумя — шумоля. Новополучените глаголи са с ума­ лително значение. § 299. Наставка -от- (глаголи на -дтя).С нейна помощ се образуват ограничен брой глаголи също така от глаголи. Тя придава на глаголите отрицателен оценъчен оттенък: драскам — драскотя, клдпам — клопдтя, крякам — крекдтя, къркам — къркдтя, лъжа — лъгдтя, кълча се — кълчдтя се, мачкам — мачкдтя, мърся — мърсдтя, тропам — тропотя, цапам — цапотя, шепна — шепдтя, щипя — щипдтя. 229

§300. Наставка -т (глаголи на -тя).С помощта на тази наставка се образуват непреходни глаголи от други глаголи или направо от меж­ думетия: слушам — слухтя, шумя — шумтк, шепна — шептя, звъня — звънтя, лъхам — лъхтя, грухам (грух) — грухтя, пуфкам (пуф) — пуфтя, тупам (туп) — туптя и др. § 301. Наставка -ур- (глаголи на -уря). С тази наставка са образу­ вани само няколко глагола: жабуря се, подкожуря. § 302. Наставка -<*- (глаголи на -ча). С тази наставка са образувани ограничен брой глаголи от съществителни, прилагателни и междуметия (или от други междуметни глаголи): славянин — пославянча, христия­ нин — похристиянча, мохамеданин — помохамеданча, пиян (пияница) —• опиянча се, кон — окднча се, катър — вкатърча се, мек — смекча, бръм­ кам (бръм) — бръмча, му! — муча, фу! — фуча, сграбя — сграбча, изтъпаня се — изтъпанча се, куп — скупча се. Наставки за образуване на глаголи от III спрежение § 303. Наставка -а- (глаголи на -ам). С тази наставка се образуват малък брой глаголи от съществителни, прилагателни и междуметия: ах! — ахам, нани! — нанам, помпа — помпам, печат — печатам, куц — куцам, бързо •— бързам. § 304. Наставка -'а- (глаголи на -ям). И тази наставка е със сла­ ба производителност. С нея се образуват нови глаголи от съществителни и прилагателни имена: вечеря — вечерям, баня •— баням, кал — калям, стрела — стрелям, червйв — очервйвям. § 305. Наставка -ва- (глаголи на -вам). Тази словообразователна глаголна наставка също е малко производителна — с нея са образувани няколко глагола от съществителни имена: байц — байцвам, вяра—вяр­ вам, обяд — обядвам, след (а) — следвам, беседа — беседвам, доклад — докладвам. З а б е л е ж к а . Наставките-а- (-я-) и -е- с нейните разширения -ав- (-ле-) са из­ вънредно широко разпространени при образуване на несвършени по вид от свършени глаголи. Тяхната видообразуваща функция се разглежда в § 367.

§ 306. Наставка -ов- (глаголи на -двам). С тази наставка се обра­ зуват ограничен брой глаголи от съществителни имена и от чужд произ­ ход: бинт — бинтовам, корона — корондвам, патент — патентовам, преса — пресдвам (и пресувам), струг — стругдвам (и стругувам), цинк— поцинкдвам, шифър — шифровам, шнур — прошнуровам, шприц — шпри­ цовам, щампа — щампдвам, щриха — защриховам. При два глагола има комбинация на наставките -ир- и -ов-: привилегирдвам, сортирдвам. § 307. Наставка -ув- (глаголи на -увам). Тази наставка е една от найпродуктивните — с нея се образуват голям брой предимно непреходни глаголи от съществителни имена (акт — актувам, атака — атакувам, бунт — бунтувам, век — векувам, глад — гладувам, зима — зимувам, Ко­ леда — коледувам, лек — лекувам, мома — момувам, нощ — нощувам, ов­ чар — овчарувам, път — пътувам, ред — редувам, спорт — спортувам, танц — танцувам, фабрика — фабрикувам, хайдутин — хайдутувам, цар — царувам, член — членувам, шега — шегувам се, щурм — щурму­ вам и др.) и сравнително по-рядко от прилагателни имена (бесен — бес230

нувам, кротък — кротувам, луд — лудувам, мил — милувам, мъдър — мъдрувам, хитър — хитрувам и др.). Има няколко глагола, в които ударението не пада на наставката (командувам, кбстувам и шлайфувам), които най-често се изговарят без у: командвам, коствам, шлайфам. § 308. Наставка -ствув- (глаголи на -ствувам). Тази наставка може да се разглежда като разширен вариант на наставката -г/е-, прибавяна към съществителни имена, съдържащи наставка -сте-: (пиянство — пиян­ ствувам, съответствие — съответствувам) или -ст- (чест — чествувам, власт — властвувам). Характерно за всички глаголи на -ствувам е мя­ стото на ударението — докато при всички други глаголи от III спрежение ударението пада на предпоследната сричка,т.е. преди -ам, при гла­ голите на -ствувам ударението остава на същата сричка, на която е в изходната дума: бодър — бддърствувам, бедствие — бедствувам, дирек­ тор (или директорство) — директорствувам, скитник (или скитниче­ ство) — скйтничествувам. Ударението може да падне на предпоследната сричка, т. е. на първата част на наставката, само ако в изходната дума има ударено окончание: тържество — тържествувам, същество — съще­ ствувам, първенство — първенствувам, пиршество — пиршествувам. Об­ ща тенденция в изговора е елементът -ву- от неударения форматив -ству­ вам да се изпуска: действам, властвам, любопитствам, пиянствам, спо­ собствам, упорствам, чувствам. По този начин глаголите изглеждат образувани с наставка -вам и с малки изключения имат ударение на пред­ последната сричка, без обаче ударението да сменя мястото си в сравне­ ние с изходната дума — остава поръчителствам, разбойничествам, директорствам и др. § 309. Наставка -к- (глаголи на -кам). С помощта на тази наставка се образуват глаголи от междуметия (ах — ахкам, ех — ехкам, бръм — бръмкам, вай — вайкам се, ква — квакам, мяу — мяукам, пуф — пуфкам, тюх — тюхкам се, хи-хи — хихйкам, хър — хъркам и д,р.) или от от­ делни звукове (е — екам, я —• якам, ссс —• съскам, ъ — ъкам). Широко се използува наставката -к- и като умалителна, която се прибавя към гла­ голи: гледам — гледкам, дялам — дялкам, зяпам — зяпкам, плача — плачкам, ритам — рйткам, свиря — свиркам (и свирукам), тропам — треп­ кам и др. Тези глаголи са особено характерни зат. нар. „детски език" — при разговор с малки деца. Умалителната наставка -к- има няколко разширени варианта, които са слабо производителни: -инк- (спя — спйнкам), -ичк- (боря се — боричкам се), -ник- (бъркам — бърнйкам), -ук(куцам — куцукам, хълцам — хълцукам, щапам — щапукам), -'ук- (каш­ лям — кашлюкам), -улк- (светя — светулкам), -урк- (живея — живуркам, цапам — цапуркам), -ушк- (-учк-) (клатя — клатушкам и клатучкам). § 310. Наставка -ир- (глаголи на -ирам). Тази чужда по произход наставка има извънредно голямо разпространение, с нейна помощ са об­ разувани от заимствувани съществителни много глаголи (в същност в повечето случаи наставката -ир- е била налице в глагола при заимствуването му): аванс — авансйрам, база — базирам, бронз — бронзйрам, вак­ сина — ваксинирам, газ — газирам, грим — гримирам, дебют — дебюти­ рам, деколте — деколтйрам, диплома — дипломирам, документ — доку­ ментирам, екип •— екипирам, желе — желйрам, ипотека — ипотекирам, йод — йодирам, капаро — капарйрам, катастрофа — катастрофирам, 231

конвой — конвоирам, лак — лакйрам, масаж — масажирам, норма — нор­ мирам, озон — озониран, план — планирам, протеже — протежйрам, ре­ клама —_ рекламирам, скица — скицйрам, склероза — склерозйрам, тра­ се —• трасирам, фасон — фасонйрам, хром — хромйрам, цимент — цимен­ ти рам, шок — шокирам, шут — шутйрам и др. В известен брой глаголи не личи ясно изходната дума (или има съотносителна дума): абдикирам (абдикация), гравйрам, декларирам, инсинуйрам, претендирам и др. § 311. Наставка -тир- (глаголи на -изйрам). Тази наставка е разши­ рение на -ир- п също се прибавя към имена от чужд произход. Нейното разпространение е също значително, макар и по-малко от -ир-: автомат — автоматизирам, алкохол — алкохолизйрам, герой •— героизирам, идеал — идеализирам, ирония — иронизирам, кристал — кристализирам, масов — масовизиран, морал — морализйрам, Пастьдр — пастьоризйрам, роман — романизйрам, символ — символизирам, терор — тероризирам, характер— характеризирам, шаблон — шаблонизирам и др. И тук има много глаголи на -изйрам, при които има само съотносителни имена: аклиматизиран (аклиматизация), електризирам, комунизйрам, специализирам, хипноти­ зирам (хипноза), яровизйрам (яровизация) и др. Глаголите на -йрам и -изйрам са по начало двувидови. § 312. Наставка -ас- (глаголи на -асам). С тази наставка са обра­ зувани малък брой глаголи от свършен вид от съществителни имена. Тъй като етимологически наставката е била -яс-, тя предизвиква палатализация (редуване) на предходните съгласни: мъх — мъшасам, пъпка — пъпчасам, слънце — слънчасам, уроки — урочасам. § 313. Наставка -'ас- (глаголи на -ясам). Тази чужда по произход (както всички, съдържащи -с-) наставка е значително разпространена, като с нейна помощ са образувани свършени глаголи от съществителни имена (рядко от прилагателни): блато — блатясам, бурен — буренясан, въшлив — въшлясам, гъба — гъбясан, зелен — зеленясам, корона — коро­ нясам, кръв — кръвясам, мухъл — мухлясам, охтика — охтикясам, пле­ сен — плесенясам, рахат — рахатясам, ръжда — ръждясам, трева — тревясам, фира — изфирясам, хрема — хремясам, цвят — цветясам, чер­ вей — червясам и др. В отделни случаи тази наставка се използува като у в е л и ч и т е л н а (с пейоративно значение), напр.: грабна — грабясам, мирувам — нирясан. § 314. Наставка -йс- (глаголи на -йсам). Тази наставка е по-слабо продуктивна: здраве — здрависам, зограф — зографйсем, икономия — ико­ номисам, проклет — проклетйсам, сапун — сапунйсам, угар — угарйсам, червен — червисам. Новополучените глаголи са от свършен вид, а глаго­ лът стопанисан се употребява почти изключително в несвършен вид — стопанисвам. Глаголът стъписам може да се изведе от стъпя или от стъпка. § 315. Наставка -ос- (глаголи на -осам). Тази наставка има значи­ телно разпространение — с нея се образуват свършени по вид отименни глаголи: бадана — бадандеам, бял — белдеам, вар — вардеам, дамга — дамгдеам, джйро — докиросам, захар — захардеам, кола — колдеам, кръст — кръстосам, къна — къндеам, лустро — лустросан, мана — нандеам, миро — мирдеам, парцал — парцалдеан, плячка — плячкдеам, пря­ кор — прекордеам, пудра — пудрдеам, пуст — пустдеам, ренде — ренддсам, сват — сватдеам, спирт — спиртдеам, чаршаф — чаршафдеам, 232

чифт — чифтдсам, чума — чумдсам, шамар — шамаросам, шина — шиндсам, щампа — щампдсам, яд — ядосам и др. Някои от тези глаголи имат пейоративно значение, зависещо и от изходната дума, но отрица­ телна оценка личи ясно в отглаголните образувания скитдсвам (срв. скитам), цигандсвам се (срв. циганя се), цапарддсам (или цапардсам) — срв. цапна (свършените по вид скитдсам и цигандсам се не се употре­ бяват). След мека съгласна глаголите, образувани с тази наставка, се пишат с -ьосам: магьдсам, паникьдсам (или паникдсам), сефтьдсам (сефтдсам). § 316. Наставка -дис- (глаголи на -дйсам). Тази наставка също е разширение на чуждата наставка -с- (по-точно на -ис-) с турската настав­ ка -сП-. С нейна помощ се образуват ограничен брой глаголи от имена (или пък съотносителни с имена): боя — боядисам, калай — калайдйсам, келепйр — келепирдйсам, дюшеме — дюшедйсам, уйдурма — уйдурдйсам, шашарма — шашардйсам и др. Повечето от тези глаголи са народноразговорни. Всички са свършени по вид. ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ НА ГЛАГОЛА

А. Лице на глагола § 317. Граматическата категория л и ц е н а г л а г о л а се основа­ ва на обстоятелството, дали глаголното лице (глаголният субект) е ли­ цето, което говори; дали е лицето, на което се говори (към което се об­ ръща авторът на изказването); или е лице, за което се говори. Според това се различават т р и граматически лица — п ъ р в о л и ц е , в т о ро л и ц е и т р е т о л и ц е . § 318. П ъ р в о л и ц е — глаголното лице е и автор на изказва­ нето. Първо лице има морфологичен показател л и ч н о о к о н ч а н и е . За глаголите от различните спрежения и за различните времена обаче личното окончание не е едно и също, напр.: чет-а (1 л. ед.ч. сег.вр.), ход-я (1 л. ед.ч. сег.вр.), чете-м (1 л. мн.ч. сег.вр.), ходи-м (1 л. мн.ч. сег.вр.), гледа-м (1 л. ед.ч. сег.вр.), гледа-ме (1 л. мн.ч. сег.вр.), чето-х (1 л. ед.ч. мин.св.вр.), чето-хме (1 л. мн.ч. мин.св.вр.) и пр. По лексикален начин първо граматическо лице може да се изрази само с личното местоимение за 1 лице аз (ед.ч.) — ние (мн.ч.), напр.: Аз искам да те помня все така. . . (Д. Дебелянов). Аз пътувах насам за пръв път (Ив. Вазов). Ний бяхме петима в окопа (Л. Стоянов). Ние потеглихме въз планината (Ив. Вазов). В научни и публицистични съчинения формата за 1 л. мн.ч. често се употребява вм. формата за 1 л. ед.ч., за да се изрази скромност и да не се изтъква личността на автора, напр.: Отбелязахме (вм. отбелязах), че като излизаме от духа и съдържанието на литературните произведе­ ния, за начало на новата ни литература трябва да считаме Славяно­ българската история на Паисия (Б. Пенев). За да допълним показанията от този род и за да се види доколко те предават една обща истина върху художественото зачеване и изпълнение, ще предадем и мнението на двама от най-добрите наши поети именно на Яворов и Кирил Христов (М. Ар­ наудов). Това е т.нар. а в т о р с к о 1 лице множествено число. 233

§ 3 1 9 . В т о р о л и ц е — глаголното лице е лицето, за което е пред­ назначено изказването на говорещия. Формата за 2 лице в едни случаи има морфологичен показател — лично окончание, — а в други случаи няма морфологичен показател, т. е. има нулево окончание, напр.: чете-ш (2 л. ед.ч. сег.вр.), ходи-ш (2 л. ед.ч. сег. вр.), чете-те (2 л. мн.ч. сег.вр.), ходи-те (2 л. мн.ч. сег.вр.); чете- (2 л. ед.ч. мин.св.вр. — липсва окон­ чание), чето-хте (2 л. мн.ч. мин.св.вр.) и пр. Второ граматическо лице може да се изрази по лексикален начин с лично местоимение за 2 лице единствено или множествено число, както и с друга дума, която е обращение в изречението, напр.: Ти имаш глас чуден — млада си (Хр. Ботев). Вие говорите, а не разсъждавате (Елин Пелин). Лукави станахте вие селяците (Елин Пелин). Иване, имаш писмо. В разговорна реч, а също така и в художествената литература се употребяват форми за 2 лице (предимно в единствено число) с о б о б ­ щ е н о (разширено и преносно) значение. В такава употреба формата за 2 лице не означава само лицето, към което е адресирано изказването на говорещия, а и всяко друго лице, напр.: Летен ден. Пътуваш с ка­ ручка. Ширине, ниви, ливади. [. . .] Сред полето бяло параклисче. [. . .] До параклисчето бунар. [• • .] Отбиеш се да утолиш жаждата си и не можеш. Тръгваш пак. Каручката тропа. Летен ден (Елин Пелин). — Трябва да запишете. Знаеш, хората държат сметка (Елин Пелин). Да те присрещне старата ни прага I и, сложил чело на безсилно рамо, I да чезнеш в нейната усмивка блага I и дълго да повтаряш: мамо, мамо. . . (Д. Дебелянов). Взреш се в нечии очи I и утеха там подириш. . . (Н. Вапцаров). С такова обобщено значение при емфатично изказване се употребя­ ват и формите за повелително наклонение (вж. § 475). Те в тази си повествователна функция губят подбудителния си смисъл и се приравняват по своята модалност към формите на изявително наклонение, напр.: До гроба слънце те гори I и все ори, ори, ори. . . (П. К. Яворов). Като отидохме в гората, па като се развъртяхме: сечи, сечи, за нищо време натоварихме колата и се върнахме. — З а селските жени едно време ня­ маше почивка: гледай деца, работи на полето, готви, пери, преди, тъчи — от младини до старини. За израз на учтивост, в официални отношения и при общуване меж­ ду непознати лица е прието вместо формата за 2 л. ед.ч. да се употребява формата за 2 л. мн.ч. на глагола, което важи и за личното местоимение за 2 лице, напр.: Изведнъж тя се възви към Палазова, изгледа го и каза: — Вие като че сте боледували? — Аз? Не, нищо не ми е. — Лошо плащат на учителите — каза тя, и погледът и ходеше по оръфаните крачоли и изтрити лакти на Палазова. — А може би имате и близки да издържате, майка, може би? (Й. Йовков). — Вие, госпожи­ це, или много се смущавате, или не сте подготвена (Елин Пелин). За къде пътувате, другарю? § 320. Т р е т о л и ц е — глаголното лице е лицето, за което се говори (не е нито говорещият, нито неговият събеседник). Трето грамати­ ческо лице има морфологичен показател (глаголно окончание) в множе­ ствено число, а в единствено число в повечето форми няма морфологи­ чен показател (окончание), напр.: чете (3 л. ед.ч. сег.вр. — няма окон234

чание), чет-ат (3 л. мн.ч. сег.вр.); чете-ше (3 л. ед.ч. мин.несв.вр.), четя-ха (3 л. мн.ч. мин. несв. вр.); чете (3 л. ед.ч. мин.св.вр. — няма окончание), чсто-ха (3 л. мн.ч. мин.св.вр.) и пр. По лексикален начин трето граматическо лице може да се изрази с лично местоимение за 3 лице единствено или множествено число, а така също с всяко съществително име или с друга част на речта, която има субстантивно значение, напр.: Гордо Ботев там застана (Ив. Вазов). Събра той сухите дърва/ и тръгна в мисли рой улисан (Н. Хрелков). Стоилка погледна наоколо със сивите си очи, взема си блюдото, па стана и тя (Елин Пелин) Уморените заспаха, /живите — те нека бдят (П. Р. Славейков). Той говори пламенно. С обобщителното местоимение всички, когато е самостойно употре­ бено, може да се изразява п ъ р в о , в т о р о и т р е т о лице за мно­ жествено число, напр.: Всички имаме право да се учим. Всички имате право да се учите. Всички имат право да се учат. Това е така, защото самостойно употребената (субстантивираната) форма всички означава вся­ какви лица. Формата за 3 лице множествено число понякога се употребява и с о б о б щ е н о значение, т. е. без да означава определени вършители на глаголното действие, напр.: Днес погребваха стоте, I дето ги зари блиндажа (Н. Вапцаров). —Лошо плащат на учителите — каза тя, и по­ гледът и ходеше по оръфаните крачоли и изтрити лакти на Палазова (Й. Йовков). В Кърджалийско отглеждат висококачествен тютюн. По радиото съобщиха, че времето ще се развали. Б. Число на глагола §321. Граматическата категория ч и с л о се обуславя от броя на глаголните лица (лицата, които произвеждат действието). Когато глаголното лице е е д н о , имаме граматическо значение е д и н с т в е н о ч и с л о . Това значение се изразява с особени форми, които могат да бъдат за първо, второ или трето лице. Следователно мор­ фологичните показатели на граматическата категория ч и с л о при гла­ гола са различни за всяко от трите лица. Това сат.нар. лични оконча­ ния, които не са еднакви дори за трите спрежения и за различните глаголни времена. Както се отбеляза по-горе (вж. § 320), в някои случаи личното окончание може да липсва, т. е. морфологичният показател на категорията число да бъде нулев, напр.: рисува-м, рисува-ш, рисува (окон­ чание липсва); рисува-х, рисува-ше, рисува-ше (мин. несв. вр.) и пр. Когато глаголните лица са повече от едно, имаме граматическо зна­ чение м н о ж е с т в е н о ч и с л о . Това граматическо значение се из­ разява със специални форми, които, както в единствено число, са раз­ лични за 1, 2 и 3 лице, за различните времена, а не са еднакви и за раз­ личните спрежения, напр.: рисува-ме, рисува-те, рисува-т; рисува-хме, рисува-хте, рисува-ха и пр. § 322. Безличните глаголи (вж. § 263, б) имат форма само за 3 лице единствено число. Следователно по отношение на категорията ч и с л о са 5т§и1апа гапгит, напр.: вали, гърми, беше се мръкнало, има, няма, стъмни се и пр. 235

§ 323. Глаголи, чието действие не може да има само един произво­ дител, притежават само форми за множествено число (за 1, 2 и 3 лице), т. е. теса р1игаПа 1ап1ит, напр.: насядаме, насядате, насядат; налягахме, налягахте, налягаха; наскачахме, изпонаизскачаха и др. Влакът на отпускарите пристигна в София към обяд и, преди да спре, войниците наскача­ ха и се спуснаха към изходите (К. Петканов). Струпали се бяха там любопитни около десетина камили, които бяха налягали по корем с подвити колена (Д. Талев). Под тясната палатка на сухата слама I наля­ гаха бързо другари и сън ги обори (Ем. п. Димитров). Гостите наставаха да си идат (Ив. Вазов). Изути по лапчуни, старците безшумно минаха и насядаха по възглавниците (Й. Йовков). З а б е л е ж к а . Когато подлогът (названието на глаголното лице) е изразен със съществително в единствено число, но означава много лица или предмети, гла­ голът може да се употреби и във форма за 3 лице единствено число, напр.: През вре­ ме на войната народът измираше от глад и болести. Ротата насяда за отдих на широка поляна. Падна люта слана и шумата на дърветата опада бързо. Плодът изпохапа от сушата.

В. Залог на глагола

ч

§ 324. Залогът е глаголна морфологична категория, която показва отношението на глаголното лице към действието, изразявано чрез глагола. Съществуват два основни типа залогови отношения. Ако глаголното лице, изразено граматически в окончанието на гла­ гола, съвпада с вършителя на действието (деятеля), налице е деятелен (активен) залог: (Аз) пиша писмо. (Той) е живял в Пловдив. Бихте ли се разходили с мене? Дядо си послужил с хитрост. Ако обаче глаголното лице не съвпада с вършителя на действието, говори се за страдателен (пасивен) залог: Младежът се обучава от спе­ циален треньор. Страната ни беше представена от нашите най-добри певчески сили. (Терминът страдателен залог, зает от руското езикознание и станал традиционен в българската граматика, се основава върху характерното при този залог съвпадение на глаголното лице с получателя на глагол­ ното действие — „страдащия".) § 325. Ядро на противопоставянето актив—пасив (деятелен—стра­ дателен залог) представят глаголите от деятелен залог, при които гла­ голното лице, съвпадайки с вършителя на действието, не съвпада с не­ говия получател, и глаголите от страдателен залог, при които глагол­ ното лице съвпада с получателя на действието. Характерно за това противопоставяне е, че чрез него в езика полу­ чават граматичен израз едни и същи явления. Формите „Секретарката написа писмото" и „Писмото беше написано от секретарката" предават едно и също отношение: съществуват две логични категории — вършител и получател —• и едно действие, което се насочва от вършителя към по­ лучателя. Граматически обаче разглежданото отношение се представя по различен начин: в единия случай вършителят се слива с глаголното ли­ це, а в другия остава извън него. § 326. Категорията залог пронизва цялата глаголна лексика. Това означава, че всяка лична глаголна форма принадлежи или към деятел236

ния (активния), или към страдателния (пасивния) залог. Някои нелични глаголни форми (причастията) също притежават залогови характери­ стики, които поради специфичните им особености ще бъдат разгледани отделно (вж. §489 и сл.). Залогът е категория от словоизменителен тип. Това означава, че страдателният залог е изграден не от самостоятелни глаголи, а от гла­ голни форми, които са съотносителни с други глаголни форми — форми за деятелен залог в кръга на същата лексема. Страдателните форми се образуват от формите за деятелния глагол по строго установен начин. Деятелният залог се приема за основен и в речниците се дават като заглавки неговите форми, защото чрез него се изразява по-просто логиче­ ско отношение — съвпадение на глаголното лице с вършителя на дей­ ствието. Освен това той се състои преди всичко от прости глаголни фор­ ми, като напр. нося, мия, ходя. излизам, действувам и др. под. Найсетне много от деятелните глаголи не притежават страдателни съответ­ ствия, докато значението на страдателните форми по принцип може да бъде предадено чрез деятелен залог. Деятелен залог Форми § 327. Деятелният залог не е еднороден в морфологично отношение. Той включва в състава си глаголни словоформи, образувани по разли­ чен начин. Към деятелния залог се отнасят глаголи с проста (синтетична) струк­ тура в основната си форма независимо от лицето, числото, времето и на­ клонението, в което са употребени, напр.: Четох една интересна книга. Ходил ли е днес в парка? Народите отстояват правото си на мирен жи­ вот. Разяснете им нашата позиция/ Към деятелния залог принадлежат и аналитично оформени структу­ ри, в чийто състав влизат частиците се и си със словообразуваща или формообразуваща функция, напр.: Той ми се усмихва приятелски. Баща ми се е споразумял с чичо. Ти си отспа за цялата седмица. Облякох се на­ бързо. Ще си прекарваме телефон. Забележка.

За някои по-особени форми вж. по-долу.

Значение и употреба § 328. Морфологичната нееднородност на деятелния залог е свър­ зана със семантична нееднородност. Преди всичко глаголното лице, което при него задължително съв­ пада с вършителя на действието, може да има различно отношение към получателя (обекта) на действието. Възможностите са две: I) Глаголното лице, което според дефиницията на деятелния залог е същевременно и вършител, не изразява получател на действието: Говоря. Пътешествувам. Стоварвам се. II) Глаголното лице съвпада едновременно и с вършителя, и с получа­ теля на действието: Мия се. Прегръщаме се. Самообесвам се. Във втория случай е налице възвратна разновидност на деятелния залог. 237

I. Г л а г о л н о т о л и ц е н е с ъ в п а д а с п о л у ч а т е л я на д е й с т в и е т о § 329. Глаголите, в които глаголното лице съвпада с вършителя на действието, но не изразява получател на действието, също се разпреде­ лят в няколко групи: 1. Преходни деятелни глаголи. Това е най-многобройната група дея­ телни глаголи. При това преходните деятелни глаголи имат особено зна­ чение за категорията залог, тъй като именно от тях с редки изключения се образуват съответни форми за страдателен залог. 2. Непреходни деятелни глаголи, които не съдържат формален по­ казател за непреходност (ходя, скитам, благодаря, летя, оставам). По форма те съвпадат с преходните, но при тях действието не може да пре­ мине върху пряк обект. Именно поради липсата на формален показател границата между т. 1 и 2 не е непреодолима: в рамките на една и съща лексема може да се наблюдава „съжителство" на преходни значения с непреходни, срв.: бия в Полицаите. . . заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата (Д. Димов), където глаголът е преходен и има значение 'на­ насям някому удари, побой; удрям' и в Само моето сърце чувах как тре­ вожно бие (Н. Вапцаров) или в Кръвта биеше в слепите му очи (Й. Йов­ ков), където глаголът е непреходен и има значение 'за сърце, кръв и др. — туптя, пулсирам'. Затова в тълковните речници преходността или непреходността на глагола се отбелязва при всяко отделно значение. Непре­ ходните деятелни глаголи с проста структура (без формален показател за непреходност) притежават ограничени в употребата си страдателни причастия за среден род (ходено, скитат, благодарено, летяно). Тази тяхна особеност се отразява върху залоговата съотносителност (вж. § 352). 3. Непреходни деятелни глаголи, в чийто състав участвува части­ цата се (отзовавам се, прощавам се, зеленея се, оттичам се, белея се, пльосвам се, втвърдявам се, безпокоя се, движа се, надигам се). В рамките на тази група глаголи частицата се няма възвратно значе­ ние, т. е. тя не показва, че действието, извършвано от глаголното лице, се възвръща отново върху него. Тук се има словообразователна функ­ ция: с нейна помощ се образуват не глаголни форми, а отделни непре­ ходни глаголи. При това частицата се играе роля на формален показа­ тел за непреходност. Нейното наличие показва, че при посоченото от глагола действие функцията на получателя остава незаета, т. е. че при тези глаголи е невъзможно съществуването на пряк обект — получател на действието. Не може да съществува никакво съмнение, че непреходните глаголи, включващи в състава си словообразователна частица се — формален по­ казател за тяхната непреходност, — принадлежат към деятелния залог. При тях глаголното лице, изразявано чрез окончанието на глагола, съв­ пада с вършителя на глаголното действие. Набелязват се две групи непреходни глаголи, образувани с помощ­ та на словообразователната частица се: а) Глаголи, срещу които не съществуват преходни или непреходни съответствия без частица се, срв. напр.: боя се (при отсъствие на „боя"), страхувам се, смея се, усмихвам се, осмелявам се, озъртам се, надявам 238

се, появявам се, сбогувам се, съгласявам се, старая се, ослушвам се, споразумявам се, състезавам се и др. В разговорно-фамилиарната реч могат да се срещнат оказионални образувания от тези глаголи с изпадане на частицата се, напр.: Сега ще ви усмихна. Гледай си работата, жена му ще го съгласи за две минути. Набий ги и ги споразумей! Тези изключения обаче само подчертават несамостоятелния характер на формите без се, тъй като се употре­ бяват със съзнание за тяхната неправилност, за да се постигне хумо­ ристичен ефект. б) Глаголи, срещу които съществуват съответствия, образувани без словообразователната частица се, напр. зарадвам се, оплаквам се, отнасям се, съживявам се, нося се, прибирам се, ориентирам се, качвам се, основа­ вам се и др. В рамките на тази подгрупа също могат да бъдат набелязани някол­ ко разновидности. Така например глаголите, образунани със се и без се, могат да притежават коренно различни значения, напр. струвам (Колко сълзи всяка песен струва! — Ив. Вазов) и струвам се ($1сно се струваше миналото, ясно изглеждаше и това, което предстоеше — Й. Йов­ ков) или заемам (Той ясно видя войниците, които бяха заели местата си в окопа и му викаха да се прибере и не пречи — Й. Йовков) и заемам се (Старецът ставаше в зори и веднага се заемаше със своите канарчета — Д. Талев). Тази семантична несъотносителност може да се отнася само до опре­ делени значения; срв. напр. глаголите движа и движа се, които в основ­ ните си значения са твърде близки и се разграничават по това, че единият е непреходен, а другият — не. Движа се обаче притежава едно значение, което не се споделя от движа — в съответно синтактично обкръжение той означава 'общувам, дружа', напр.: Обществото, в което тя се движи, й прави чест (Елин Пелин). Глаголите със се и без се обаче могат да съвпадат напълно по значе­ ние, при положение че глаголът без се е също непреходен, срв. напр.: скитам (От ония е, дето насекъде скитат, а никъде не хващат коре­ ни — Д. Талев) и скитам се (Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили-недраги по чужди места. . . — Ив. Вазов), синея (Синее до край хоризонта морето, прииждат и бягат игриви вълни — К. Христов. В теб синеят язовири, като рилски езера — Ас. Босев) и синея се (Скоро една планина започна да се синее право пред тях — Ст. Загорчинов. Околийският началник Хатипов в униформа се синееше меж­ ду редиците — Ем. Станев). Това съвпадение също може да засегне глаголите изцяло или да се отнася само към отделни техни значения. Така напр. белея притежава три значения, а белея се — две. В едно от тях — 'изпъквам с белия си цвят'—двата глагола напълно съвпадат, срв.: И градът не е черен. Градът с нови сгради белее (Л. Даскалова) и Откъм края на селото, от­ въд градините, в които се белееха цъфнали овошки, се чу песен (Й. Йовков). Между такива глаголи може да се появи вече не семантична, а сти­ листична разлика, основана на по-честата употреба на едната от двете форми. Така например поради преобладаващата употреба на синея се глаголът синея е станал по-необичаен и днес се среща почти изключи­ телно в поетичната реч. 239

Съществува голяма група непреходни глаголи, образувани със словообразователната частица се, които се обединяват от общата си семантика — те означават, че глаголното лице преминава в някакво ново фи­ зическо или психическо състояние, придобива ново (временно или по­ стоянно) качество или пък изпитва определено душевно състояние, посочено от глаголната основа, срв. напр.: амбицирам се, активизирам се, ентусиазирам се, идиотизирам се, нормализирам се, вбесявам се, втвърдявам се, тревожа се, възмущавам се, възпламенявам се, втечнявам се, подновявам се, простудявам се, разхубавявам се, засрамвам се, смирявам се, съживявам се, погърчвам се, избистрям се, нагорещявам се, опитомя­ вам се, удвоявам се и др. Когато на такива глаголи съответствуват преходни глаголи без се, те също означават преминаване в ново състояние, придобиване на ново качество или изпитване на определено душевно състояние, посочено от глаголната основа, но тук глаголното лице не се променя само, а променя (или съдействува, за да бъде променен) обекта на действието, изразен чрез пряко допълнение. Срв. напр.: стабилизирам (Тя [конференцията) имаше за цел да стабилизира положението на германците на Балканите след поредните поражения на Източния фронт — П. Илиев) и стабилизирам се (Благодарение на обстоятелството, че управлението на Отечествения фронт изхожда от народа и се опира на народа, вътрешното положение на страната все повече се стабилизира — Г. Димитров), вбесявам (Същите деца, които до вчера ме вбесяваха, задето не можеха и най-простата задача да решат, сега даваха бързи и точни отговори на цяла редица степенувани въпроси — О. Василев) и вбесявам се (Завареше ли я малко нещо весела, вбесяваше се и й казваше най-тежки думи — К. Петканов), разхубавявам (Каквото лошо намери в миналото, Паисий го разхубавява или премълчава — Г. Ба­ калов) и разхубавявам се (Както се разхубавяваше душата му, така се разхубавяваше лицето му — Елин Пелин), погърча I погърчвам (Култу­ рата им е заличена от гърците, които искали да ги погърчат — Д. Габе) и погърча се I погърчвам се (Вервам ти, че не си се погьрчил — Д. Талев), удвоя I удвоявам (Тя удвои, утрои усилията си — Ив. Вазов) и удвоя се I удвоявам се (Не издаде с нищо Султана големия си страх и тревожните си мисли, а силите й като да се удвоиха — Д. Талев). Основна особеност на всички непреходни глаголи, съдържащи в състава си словообразователната частица се, е тяхната абсолютна, фор­ мално подчертана непреходност. Поради това тези глаголи са залогово дефективни — от тях не могат да бъдат образувани форми за страдателен залог. Разхубавява се, загрозява се, беше се подмладила от изреченията Името се разхубавява от човека, който го носи. . . Или се загрозява от него. . . (П. Вежинов), Тя като че се беше подмладила от самата дума „мир", която чу от хаберджията (Ц. Гинчев) са форми не от разхубавя­ вам се, загрозявам се и подмладя се I подмладявам, се, а от преходните глаголи разхубавявам, загрозявам и подмладя I подмладявам. 4. Преходни и непреходни деятелни глаголи, в чийто състав влиза частицата си (въобразявам си, заслаждам си, отигравам си, отепивам си, спомням си, отивам си, лягам си, влизам си и др.). Частицата си в състава на тези глаголи изпълнява словообразуваща функция, което ясно личи от обстоятелството, че те или а) изобщо не 240

притежават съответствия без си (срв. напр.: въобразявам си, отспивам си), или б) се разграничават съществено от съответните глаголи без си, напр.: служа си (Този жизнерадостен момък имаше голяма слабост към ефектните фрази и всякога щедро си служеше с най-хиперболични изра­ зи — Й. Йовков) и служа (Христо служеше като държавен архитект в столицата — Ив. Вазов). Срв. също така отивам си, което означава 'връщам се в своята къща' (Аз нито пия, нито пуша, нито комар играя, от работата право в къщи си отивам — Св. Минков), 'махам се, напу­ скам определено място' (Всички мълчат, но гостът не си отива — Ив. Ва­ зов), 'за време — преминавам, отминавам' (Виждам и нощта, която си отива, и деня, който пристига с огненото слънце на челото си — Хр. Смирненски) и 'умирам, загивам' (Тук идваха да се поклонят пред паметта и саможертвата на своите загинали бойни другари и живите опълченци. Но всички те вече си отидоха — Т. Живков). Във всички тези значения отивам си се е отделил твърде много от значението на съответния глагол без си (отивам). Принадлежността на образуваните с частицата си глаголи към дея­ телния залог не подлежи на съмнение: глаголното лице при тях е вършнтел на действието. От тях обаче като правило не се образуват страдателнн форми. З а б е л е ж к а . Глаголите, образувани сьс словообразуваща частица си, не бива да бъдат смесвани със съчетанията от глагол и местоименна възвратна форма си, срв. купувам си, което е равно ка купувам на себе си, срв. купувам ти, купувам му и т.н. (Ако си не събереш ума, аз ще се откажа от твоите гозби и ще си купувам от бакалницата хляб и бито сирене — Ив. Вазов).

5. Непреходни глаголи в 3 лице, употребявани задължително с еле­ менти ме, ми и ми се (боли ме, догневява ме, досмешава ме, прилошава ми, призлява ми, прияжда ми се, доспива ми се, ходи ми се и др.). Това е особен случай на реализация на деятелния залог. На пръв поглед тези глаголи биха могли да се определят като безлични — преходни (обра­ зувани с елемент ме) и непреходни (образувани с елементи ми, ми се) глаголи. В същност обаче те съдържат граматични и семантични при­ знаци, които дават основание да бъдат разглеждани като лични непре­ ходни деятелни глаголи. Наистина те пе притежават лични окончания, съвпадащи с глаголното лице, обаче енклитичните местоименни форми ме и ми, които задължително влизат в структурата (глаголи „досмешавам", „призлявам" не съществуват, а ям, ходя имат лексикално значение, раз­ лично от това на яде ми се, ходи ми се), служат като указател за гла­ голното лице, за числото и рода на вършителя на действието (догневява ме, догневява те, догневява го, догневява я и т.н., призлява ми, ти, ми, й, ни, ви, им, яде ми се, яде му се, яде ви се и т.н.). Чрез.тези енклитични форми се изразява вършителят па действието. Така боли ме означава '(аз) изпитвам болка', боли я — 'тя изпитва бол­ ка', боли ги — 'те изпитват болка', напр.: Нима наистина не съжаляваше, не я болеше за тези три години живот? (Кл. Цачев). И ония, които не бяха кооператори, ги болеше за липсалите пари (Ст. Ц. Даскалов); при­ яжда ми се е равно по граматичното си значение на '(аз) изпитвам жела­ ние да ям', напр.: Друг път ми се прииждате геврек и той повикваше геврекчия и ми купуваше,'без да съм му казал (Д. Немиров). Същевремен­ но енклитичните форми са показател на това, че действието не може да притежава получател. Поради това може да се приеме, че оформените 16 Граматика на съвременния бъл(арски книжовен език, т. II

241

чрез тях глаголни лексеми са деятелни и непреходни. Те не притежават форми за страдателен залог. Глаголите, влизащи в тази група, се делят на две подгрупи: а) гла­ голи, образувани с елементи ме, ми или ми се, срещу които не съществу­ ват преходни или непреходни съответствия без тези емементи, срв. напр. мързи ме (при отсъствие па „мързя"), призлява ми, прилошава ми, догневява ме, досрамява ме, домъчнява ми, прияжда ми се, и б) глаголи, обра­ зувани с елемент ми се, съотносителни със съответни деятелни глаголи с проста структура (спи ми се — спя, работи ми се — работя и др.), но разграничени по значение, означаващи 'изпитвам силно желание да извършвам посоченото чрез глаголната основа действие', напр.: Грозде да има, мамо. Грозде ми се яде (Г. Караславов). II. Г л а г о л но т о л и ц е с ъ в п а д а с п о л у ч а т е л я на д е й с т в и е т о ( в ъ з в р а т е н в а р и а н т на д е я т е л н и я залог) § 330. Тези глаголи също се разпределят в няколко групи. Г С о б с т в е н о в ъ з в р а т н и г л а г о л н и ф о р м и . Те се образуват от преходни глаголи с помощта на частицата се, която в този случай показва, че действието, извършвано от глаголното лице, отново „се връща" към него като към пряк обект, напр.: Обличаме се в пътнически дрехи, снабдяваме се според средствата си с храна и — от железопътната станция тренът ни понася към Ца­ риброд (Ал. Константинов). Двете диви патици разгледаха внимателно всичко наоколо, успокоиха се и почнаха да се къпят (Елин Пелин). Нито съм се събличал, нито съм мигнал, нито съм се мил (Чудомир). Започнах да се бръсна на двора на чешмата (К. Калчев). В лексикално отношение обличам се, събличам се, къпя се, мия се, бръсна се, реша се, снабдявам се, харесвам се (=харесвам себе си), черпя се и др. са напълно еднакви с изходните преходни глаголи обличам, мия, харесвам и т.н. Поради това не съществуват основания те да бъдат раз­ глеждани като самостоятелни глаголни лексеми, а частицата се в техния състав — като словообразуваща. Тук се е формообразуваща частица, но­ сител на граматично значение, а обличам се, мия се и т.н. са форми за възвратен вариант на деятелния залог от обличам, мия и т.н. Възвратните глаголни форми със собственовъзвратно значение не са особено често явление в езика. Съществуват няколко условия, на които трябва да отговаря един глагол, за да може от него да бъде образувана възвратна форма. а) Позицията на глаголното лице трябва да бъде заета от живо съ­ щество (човек или животно, или олицетворен предмет), напр.: Анка се мие. Котката се ближе. Есента се облече в златна премяна. Това огра­ ничение е несъществено, понеже преходните глаголи, при които глагол­ ното лице не може да бъде живо същество, са много малко. Значително по-често се срещат отделни глаголни значения, които се подчиняват на това ограничение. (Така например глаголът бия в значението си 'за ча­ совник, камбана и др. — издавам звук' не може да притежава възвра­ тен вариант). 242

б) Значението на глагола трябва да позволява присъствието на пря­ ко допълнение, изразено чрез дума, означаваща живо същество. Това изискване вече съществено ограничава разпространението на възврат­ ните форми. Поради него не могат да се образуват възвратни форми от глаголи като говоря, казвам, пея, пия, строя, разтварям, построявам, ушивам и мн. др. в) Значението на глагола трябва да позволява позициите на субекта и обекта (вършителя и получателя на действието) да бъдат заети от едно и също живо същество. Съществуват обаче семантични групи глаголи (начини на действие), при които такова срастване на функциите е невъз­ можно. Така например възвратни форми не могат да се образуват от гла­ голи като надбягвам, надживявам, превъзхождам, преживявам и др. под., също така от съпровождам, придружавам, сприятелявам, сродявам, как­ то и от предвождам, предшествувам и др., от развъждам, разгонвам и т.н. Някои глаголни форми от възвратния вариант на деятелния залог могат да бъдат употребени със своеобразно значение. Чрез тях се изра­ зява действие, при което глаголното лице не е негов пряк производител: извършването на действието е „преотстъпено" от него на друго лице, което може да бъде или да не бъде назовано в изречението, напр.: под­ стрижа се I подстригвам се в следните изречения: —• Накъде си тръгнал? —• Да се подстрижа — отговори Манило, като се спря пред един опушен прозорец, на който едва личеше избелял от времето надпис: „Ще ви подстрижа безплатно и ще ви почерпя!" (Ал. Бабек). Напоследък посещавах Доцевото кафене. . . Там пиех кафе или се подстригвах. Доце беше и кафеджия, и бръснар (Кр. Григоров). Срв. също Той се бръсне винаги при Стефан. Купих салам, яйца, фризирах се — и петте лева хвръкнаха. Тъй като действието се извършва по волята на глаголното лице, което е не само негов получател, но и инициатор, няма основание фор­ мите от този тип да се разглеждат като страдателни. Подобна по значение е употребата на някои деятелни глаголи в съ­ четание с местоименна форма си, напр.: Шия си костюм (при добър ши­ вач), Ще ида в поликлиниката да си премеря кръвното, Прекарахме си телефон и др. под., в които глаголното лице също така не е физически вършител на действието. И тук връзката глаголно лице—действие се определя като деятелна, тъй като глаголното лице, което запазва значе­ нието си на инициатор на действието, се представя като негов деятел, при все че физически не го извършва. 2. В з а и м н о в ъ з в р а т н и г л а г о л н и ф о р м и . Взаимно възвратните глаголни форми имат дефективна парадигма — те се срещат само в множествено число, напр.: Някое време и двамата се гледат, измерват се, претеглят се с очи (А. Гуляшки). Не бих дошла, ако знаех, че Дафина и Никола се обичат (К. Петканов). Кукувицата и сойката още се мразеха (Елин Пелин) и др. Тези глаголни форми се определят като възвратни условно, тъй ка­ то истинско срастване на функциите на вършителя и на получателя на дей­ ствието при тях не се наблюдава. Фактически тук са налице еднакви, паралелно извършващи се действия, при коит© вършителите и получатели­ те си разменят местата. Така например Васил и Кятя се прегръщат озна­ чава, че Васил прегръща Катя, а същевременно и Катя прегръща Васил. 243

четиримшпи приятели се ииичаха о з н а ч а в а , че всеки един от п р и я т е л и т е е обичал о с т а н а л и т е трима и същевременно е бил обичан от всеки един от т я х . С ъ щ е с т в у в а т и преходни с л у ч а и между с о б с т в е н о в ъ з в р а т н и т е и взаи м н о в ъ з в р а т н и т е г л а г о л н и форми, с р в . н а п р . Децата се пръскат с вода, което м о ж е да о з н а ч а в а , че в с я к о едно от децата п р ъ с к а всички о с т а н а л и , к а т о с ъ щ е в р е м е н н о п р ъ с к а и себе си. З а б е л е ж к а . Не са взаимновъзвратнн глаголите, чиито форми за множе­ ствено число могат да имат реципрочно значение, но при които елементът се изпъл­ нява функция не на формообразуваща, а на слопообразуваща частица, срв. непре­ ходните деятелни глаголи срао/савам се, разминавам се, влюбвам се. При тях вършителите на действието не могат да бъдат представени като негови преки обекти (полу­ чатели), т. е. Разминахме се не означава „Аз те разминах и ти ме размина", а Аз се разминах с тебе и ти се размина с мене. Глаголите форми в множествено число, съпроводени от частицата си и при­ тежаващи реципрочно значение, също не са взаимновъзвратнн, напр.: Графът и графинята си разказват един другиму мъките и радостта (Ив. Вазов). А шести­ мата глухонеми падат от смях и си изпотрошиха пръстите да си споделят удовол­ ствието'(Ал. Константинов). Добре си услужвате вие, търговците!. . . —произнесе той след малко. — Ние теглим каиша, а вие се побратимявате с гърците и печелите милиончета (Д. Димов). Другата сметка — прошения, гербови марки и други таки­ ва — поемам аз. . . Няма да се циганим я! Хора сме, ще си дотрябваме. . . (К. Кал­ чев). При тези форми частицата си показва тъкмо това, че всеки от субектите на дей­ ствието е непряк обект на същото действие, извършвано едновременно от друг участ­ ник в действието, който също има функция на непряк обект. В глаголни форми за множествено число от типа на живеем си, напр.: Кроехси цели планове, как ще се наредим, как ще си живеем и ще се обичаме (Ил. Волен) си е носител на емоционалната отсенка, характерна за т. нар. дативус етикус, и няма отношение към залога на глагола. В такава функция си може да се появи и при взанмновъзвратните форми, напр.: обичахме си се ние с тебе. . . Отбелязаните форми са характерни за разговорната реч.

3. С о б с т в е н о в ъ з в р а т н и г л а г о л и , образувани със словообразователен елемент само- и частицата се (самоконтролирам се, самоизяждам се, самоубивам се), напр.: Габор обаче ми възрази, че трябва да престана да се самозаблужда • вам, освен ако това ме утешава, защото всички опити за разкъсване на обсадата са пропаднали (П. Славянски). Ако някоя бяла жена дръзне да се омъжи за негър, тя се самоизключва завинаги от обществото (Св. Мин­ ков). Българският трудещ се народ също ще намери начин да се самоза­ щити срещу узурпаторите и потисниците и да стане най-сетне пълен господар на своите съдбини (Г. Димитров). Тези глаголи са типична особеност на българския книжовен език. Те са сравнително малко на брой и се употребяват почти изключително в книжните (интелектуалните) стилове, когато трябва да се подчертае, че става дума наистина за възвратен вариант на деятелния залог. Еле­ ментът само- не изменя съществено семантиката на изходния деятелен преходен глагол, а служи главно за дублиране и подчертаване на въз­ вратната функция на формообразуващата частица се. По всяка вероят­ ност този тип глаголи е възникнал поради това, че в съвременния българ­ ски език формите от рода на заблуждавам себе си, убивам себе си, контро­ лирам себе си, изтезавам себе си са възможни главно само теоретически, но са почти неупотребими. Както собственовъзвратните глаголни форми, така и самостоятелните глаголи от типа на самозаблуждавам се са деятелни (глаголното лице е фактическият вършител на действието) и преходни (наличието на се по244

казва, че действието има свой получател в лицето на вършителя си). Те не бива да се смесват с още по-рядко срещаните непреходни деятелни глаголи, като самозабравям се, самоопределям се, самоосъзнавам се, само­ отричам се, саморазправям се, които в някои случаи се отдалечават доста от значението на изходния глагол (срв. напр. самозабравям се в значение 'превишавам правата си' или самоопределям се, което означава 'обикно­ вено за народ — определям какъв съм, къде се числя', вм. Апостолът разполага с неограничена власт в организацията, но не се самозабравя от положението, което заема в нея (Ив. Унджиев). Трябваше най-после да се уважат правата на народите, да ги оставят да се самоопределят и да си изберат бъдещата съдба (Ив. Вазов). Употребата на глаголите, образувани със словообразователен еле­ мент само- и частица се, е оправдана в умерена степен главно в интелек­ туалните стилове, изискващи по-точно изразяване. В разговорната реч обаче тези глаголи трябва да се избягват, тъй като привнасят преднаме­ рена книжовност в речта. Страдателен залог Форми §331. Българският (и изобщо славянският) глагол не притежава форми, специализирани единствено за изразяване на страдателен залог. Като формален изразител на страдателно значение се използуват два типа сложни форми. 1. Възвратнострадателни форми, образувани от преходни деятелни глаголи чрез формообразуващ елемент се, генетически свързан с краткото възвратно местоимение се. Названието им е условно, тъй като тук се не притежава „възвратно" значение — функциите на вършителя и на по­ лучателя на действието не съвпадат. Теоретически възвратнострадател­ ни форми се образуват от всички деятелни форми, така че възвратнострадателното спрежение дублира спрежението на деятелните глаголи: Пиша писмо — писмото се пише (от мене), писах писмо — писмото се писа, пишех писмо — писмото се пишеше и т.н. Възвратнострадателните форми за някои времена обаче почти не се употребяват в езика, вж. § 334—340. 2. Причастнострадателни форми, образувани от спомагателен гла­ гол, копула и минало страдателно причастие на спрегаемия глагол. Тео­ ретически в езика съществуват страдателнопричастни форми за всички глаголни времена: сегашно време — съм (бъда, бивам) + минало страдателно причастие минало несвършено време — бях (бивах) + минало страдателно при­ частие минало свършено време — бях (бидох) + минало страдателно при­ частие минало неопределено време — съм + минало страдателно причастие минало предварително време — бях + минало страдателно причастие бъдеще време — ще бъда + минало страдателно причастие бъдеще в миналото — щях да бъда (щях да съм) + минало страда­ телно причастие 245

бъдеще предварително време — ще бъда (ще съм) + минало страдателно причастие бъдеще предварително време в миналото — ще съм бил + минало страдателно причастие Използуват се различни форми на спомагателния глагол в различни времена: съм, бъда, бивам, бях, бивах, бидох, бил съм, ще бъда, ще съм, щях да бъда (щях да съм), щял съм да бъда. При някои времена прнчастнострадателнпте форми са повече от една. От друга страна, някои форми се използуват за изразяване на различни темпорални значения. В последния случай омонимията се снема от контекста. Причастнострадателпнте форми за някои времена обаче почти не се употребяват в езика. Причастието може да бъде както от свършен, така и от несвършен вид, но статистиката показва, че прнчастнострадателните форми в над 90% от случаите на употреба са от свършен вид. Значение и употреба § 332. Страдателният залог също се отличава със семантична неедно­ родност. Той обхваща всички глаголни форми, при които за разлика от деятелните форми вършителят на действието не съвпада с глаголното лице. Както при деятелния залог, така и тук основното вътрешно под­ разделение се обуславя от различното отношение на глаголното лице към получателя на действието. В езика са осъществени и двете възмож­ ности: 1) Глаголното лице, което според дефиницията на страдателния залог не може да бъде негов вършител, съвпада с получателя на дей­ ствието, напр.: Бях наказан. Да се отстрани от играта! 2) Глаголното лице не съвпада нито с вършителя, нито с получателя на действието, напр.: Тук не се пуши. Оттук е минаване. Мръква се. Свечерява се. Във втория случай е налице безличен вариант на страдателния залог. I. Г л а г о л н о т е л и ц е съвпада с п о л у ч а т е л я на д е й с т в и е т о § 333. В тази група влизат глаголни форми, образувани от преход­ ни деятелни глаголи, от които се разграничават само граматически, но не и по отношение на лексикалната семантика. Поради това именно те се разглеждат като форми, а не като отделни думи. За изразяване на това залогово отношение се използуват както възвратнострадателни, та­ ка и причастнострадателни форми. § 334. Употреба на възвратнострадателните форми. Вършителят на действието, който е отделен от получателя, не винаги се изразява в езика. Та'ка например не е необходимо той да получи езиков израз, ко­ гато позицията на получателя на действието е заета от реалпя, която не е в състояние да бъде вършител на същото действие. Най-често това са случаите, в които получателят е неодушевен предмет, напр.: Писмото се пише вече. Масата ще се дръпне насам. Той бе изклинчил благоразумно още когато се запя опасната песен, като не пожела да до­ чака лаврите на публиката (Ив. Вазов). Много вино се изпиваше в къщите, а още повече в кръчмата, пред която каруците стояха с часове (Й. Йов­ ков). Дъските имаха розов оттенък, понеже всяка седмица се изтъркваха 246

със счукани керемиди (Д. Димов). Разгръщаха се всевъзможни книги, два пъти по-дебсли от библията, правеха се справки, произнасяха се латин­ ски имена (Св. Минков). Не съществува възможност глаголите от цитираните примери да бъ­ дат смесени с възвратни деятелни форми или с непреходни деятелни гла­ голи със словообразуваща частица се в състава си. § 335. Ако обаче позицията иа глаголното лице, съвпадащо с полу­ чателя на действието, е заета от реалия, която би могла да извършва посоченото в глаголната основа действие, вършителят на действието обик­ новено получава езиков израз в изречението или в по-широкия контекст. Така се отстранява възможността глаголната форма да бъде изтълкувана като деятелна, напр.: Момчето се наказва от учителския съвет. Детето се изкъпа от майката. В подобни случаи формите за страдателен залог се срещат много рядко. Възможността те да се появят в изречения, изразяващи актуално извършвани действия, както е в посочените примери, е по-скоро теоре­ тическа. По-вероятно е чрез тях да бъдат изразени неактуални действия, напр.: В такива случаи учениците се наказват от учителския съвет или Най-добре е детето да се къпе от майката. § 336. Срещат се рядко и случаи на употреба на страдателен залог при получател на действието живо същество, без да бъде посочен изрично вършителят му, напр.: Нанася се през една нощ — тъй или инак — небивало петно на це­ лия град: опозорява се — в самото околийско управление — единствената дъщеря на най-видно семейство (А. Страшимиров) или Би трябвало, спо­ ред мене — продължи Батинката, — да му се опише животът, разби­ раш ли ма, и да му се изтъкне опитът. Такива хора трябва нашироко да се популяризират (К- Калчев). И в двата цитирани случая контекстът показва, че подчертаните глаголни форми са от страдателен залог. Такива употреби обаче са редки. Широкото им разпространение е нежелателно, тъй като би довело до утежняване на стила и до двусмислици. Впрочем във втория цитиран случай се касае за реплика на герой, чийто стил съвсем не е образцов. § 337. Срещат се глаголни форми, които на пръв поглед биха могли да се възприемат и като н е п р е х о д н и деятелни глаголи, и като страдателни форми от преходни деятелни глаголи. Тогава на помощ за раз­ граничаването им идва контекстът, напр.: Тази смес се втвърдява от само себе си (сама) — деятелен залог, но Земята се втв ърдява от студа — страдателен залог. Когато липсват указанията на контекста, напр.: Го­ лям студ. Земята се втвърди — следва да се говори за непреходни дея­ телни глаголи. § 338. Има страдателни глаголни форми, чието значение не може да бъде предадено, ако не бъде изразен езиково и вършителят на действието, срв. напр.: Небето се покри от облаци с невъзможното „Небето се покри" или с възвратния вариант на деятелния залог Аз се покрих (—покрих себе си) и заспах. Срв. също Мракът се проряза (от светкавици). Тези модели облекло се предпочитат (от младите) и др. § 339. Страдателният залог е получил по-слабо развитие в езика от деятелния, и то не само защото не всички деятелни глаголи притежават страдателни форми, а и защото в по-честия, логически по-простия и по247

естествения случай глаголното лице съвпада с вършнтеля па действието. Независимо от това обаче и формите за страдателния залог са достатъч­ но живи и сравнително добре застъпени в българския език. З а б е л е ж и а. При сравнение на съвременния български език с езика от епо­ хата на Възраждането и първите десетилетия след Освобождението се установява, че възвратноотрадателните форми са претърпели известни ограничения в употре­ бата си. Така например естествените за Вазов и неговите съвременници възвратнострадателпн форми в минало свършено време от типа на Скоро те фанаха да дохож­ дат по един, по двама и длъгнестата маса насред кръчмата се заобиколи от изглад­ нели хора, които с лъжица в ръцете нетърпеливо чакаха да им напълни Странджата блюдата (Ив. Вазов) или Трапезата се вдигна и кафето се подаде от едно високо, румено, чернооко момиче, облечено в черно, което не обърна ничие внимание (Ив. Ва­ зов) днес звучат вече архаично. Един съвременен български писател би предпочел в тези случаи прнчастнострадателни форми или глаголи в деятелен залог.

Възвратнострадателните форми са доста характерни за съвременния български език. Те притежават форми за двата вида и за всички глаголнн времена, които точно съответствуват на формите на деятелните гла­ голи. Някои от тях са много слабо разпространени, съществуват само теоретически, като езиков модел, но при нужда могат да бъдат образува­ ни н да влязат в употреба. Така дори от редките и в деятелния залог фор­ ми за бъдеще предварително време в миналото могат да се образуват тео­ ретически и форми за страдателен залог, напр.: Ако не беше заваляло, нивата сега вече щеше да се е изорала. Наблюденията върху българския език подкрепят схващането за пълнота на възвратнострадателната пара­ дигма, напр.: Значи, витамини трябва да се търсят не само в храната, но и дру­ гаде. И те се търсят. И се намират (Св. Минков) — несв. видсег. вр. Когато се назначи делото пред общинския народен съд, тогава ще раз­ гласим по радиоточката (Н. Хайтов). Искам да се приведе в идеален ред всяка стая, всеки кабинет, всяка вещ! (Др. Асенов) — св. вид сег. вр. Виж, вятърът е отворил вратата, каза някой груб глас в тъмнината и тоз час се запали газова ламбица (Ив. Вазов). В настъпилата пауза се чу глух шепот и миг след това се разнесе страшно думканс по вратата (К. Калчев) — св. вид мин.св.вр. Наздравиците следваха една след друга, те се правеха седешката, по тогавашния обичай (Ив. Вазов). А тези раз­ говори за войната, за намеса и мобилизация, за фронтове и реквизиции се водеха навсякъде (Г. Караславов) — несв. вид мин. несв. вр. Хората, постили за пречест, а в селото да няма капка вино, колкото за комка. Ако това нещо бе се предвидяло по-рано, то пак тъй и тъй, но дядо поп се сети чак сутринта, когато влезе в черквата (Елин Пелин) — св. вид мин. предв. вр. При добра воля за мен ще се направи едно изключение (К. Георгиев) — св. зид бъд. вр. Не е въпросът, какво ще пасат кравите, а къде ще се играят футболните мачове (П. Вежкнов) — несв. вид бъд. вр. Идеше ли Петър у Цанкови, кръв щеше да се пролее (Ив. Вазов) — св. вид бъд. в мин. § 340. Макар и рядко могат да се срещнат и преизказани възвратнострадателни форми, напр.:' Усоите се пълнели от момински песни, младеж­ ки викове и сладкогласни кавали (Елин Пелин). Възможна е и употребата на форми за страдателен залог в условно наклонение, напр.: Как биха се събрали толкова вторични суровини без пионерска помощ? Всяка майка треперела при мисълта, че нейното чедо би се помамило от славата на велик подвиг (Елин Пелин)- Възможна е дори появата на страдателен 248

залог в императива, при все че тук се наблюдава чувствителна семантич­ на трансформация: адресатът е отстранен от позицията на глаголното лице и остава неизразсн в контекста, напр.: А стан номер шест да се поправи. Да се намери начин (К. Калчев). По този начин страдателната форма при императива е носител и на модалиата отсянка — за говорещия като че ли е безразлично кой именно ще изпълни заповедта (молбата, по­ желанието) му, срв.: И аз сега, като размислих, дойдох на това мнение. . . нека се изловят тия магарета (Ив. Вазов). Обезличаването на изпълни­ теля може да придаде на формата отсянка на безцеремонкост. Това прави употребата й характерна за заповеди па началници, отправени към под­ чинени, без да се фиксира точно изпълнителят, напр.: — Чий е този сенник, а? — На Капанови — обущари едни. — Да се срине. Скривалища са те — всички сенннци, обори, сайванти и так далше. Да се сринат! (А. Страшимнров). Да се вбеси червеният поп! Без кръст — без гроб! (Г. Милев). При тези форми вършнтелят на действието не получава езиков израз. § 341. Употреба на причастнострадателните форми. При тях, както при възвратиострадателните форми, вършителят па действието може да остане непзразен, напр.: Но дружината желаеше да пе бъде забележена, като се връща в селото (Ив. Вазов). Очерни ме той, пък аз, за да бъда оправдан, ще заведа дело да го съдим за откраднатите дарове (Н. Хайтов). За разлика от възвратиострадателните форми причастнострадател­ ните не могат да бъдат смесвани с глаголи от деятелен залог, поради което се употребяват в някои случаи, където възвратиострадателните форми са малко вероятни или практически невъзможни. Причастнострадател­ ните форми обаче могат да бъдат смесван]! със съчетания от форми на спо­ магателния глагол и сказуемни определения — страдателни причастия. Това от своя страна налага известни ограничения в тяхното разпростра­ нение. Малка е например вероятността за употреба на причастнострадателна форма от несвършен глагол в сегашно време, особено в актуално сегашно, срв.: В момента телевизионната програми е гледана от хиляди хора. В същото изречение много по-естествепо би прозвучала възвратнострадателната форма — се гледа. § 342. Причастнострадателните форми (с различна и понякога много малка честота) могат да съответствуват на деятелни глаголни форми за двата вида, за всички времена и за различни наклонения. При тях обаче поради липса на сегашно страдателно причастие и поради особености в спреженпето на спомагателния глагол съм се наблюдава значителна омонимпя. Така например съвпадат причастнострадателните форми за се­ гашно и за минало неопределено време при глаголите от несвършения вид. Те се разграничават само в контекста, напр.: Тя е чакана винаги с нетърпение от всички ни, което съответствува на деятелна форма — Чакаме я с нетърпение и Тя е чакана от наш човек три дни на гарата, но не се е явила, което съответствува на Наш човек я е чакал на гарата. Причастнострадателна форма, съставена от страдателно причастие от несвършен вид и форма на спомагателния глагол беше (бе), може да има едно от следните три темпорални значения — на минало несвършено, минало свършено и минало неопределено време. Съществува омонимия и при причастнострадателните форми, образувани от глаголи от свър­ шен вид. Така например формата, съставена от беше (бе) и страдателно 249

причастие от преходен деятелен глагол от свършен вид, може да озна­ чава минало свършено или минало предварително време, а формата, обра­ зувана от ще бъда и съответно причастие — бъдеще и бъдеще предвари­ телно време. Освен това съчетанието от спомагателен глагол н страдателно прича­ стие може да не представя форма за страдателен залог, а съчетание на спомагателен глагол със сказуемно определение. Такива съчетания се срещат често в българския език и понякога трудно се разграничават от причастнострадателните форми. § 343. Независимо от формалната си дефектпвност причастнострада­ телните форми са доста разпространени в българския език, напр.: Той изгуби избора, изгуби и вероятността да бъде избран някога за кмет на Люляково (Й. Йовков) — св. вид сег. вр. Дали съм следен поотдалсче или рижият вече е решил, че ме е хванал достатъчно здраво, но най-после добивам възможност да изляза на чист въздух (Б. Райнов) — несв. вид сег. вр. Видовите различия в рамките на сегашното време при причастно­ страдателните форми са силно разколебани. Това се дължи на особената видова характеристика на миналите страдателни причастия, върху която се е отразила липсата на сегашни страдателни причастия. В българския език се срещат съчетания на страдателни причастия от несвършен вид с форми на спомагателния глагол бъда и бивам, с конто обикновено се образуват формите за сегашно време от свършен вид, напр.: След това се отпусна и се остави да бъде воден, все тъй леко зашеметен от виното и вълнението, от горчивото усещане за безвъзвратност (П. Вежинов) или Във всеки един от клубовете бивам допускан без формалности (Б. Рай­ нов). Тези глаголни форми съответствуват на деятелни форми от несвър­ шен вид в сегашно време. Срещат се също така причастнострадателнн форми, образувани от сегашно време на спомагателния глагол съм и страдателно причастие, което има форма от свършен вид, но получава несвършено значение в текста, напр.: Особено младите хора си въобразяват, че всяка смърт е придружена от някаква нечувана болка (П. Вежинов). Тоя кът, някогашна гробница на бившите фабриканти, беше превърнат от доброволните дружини в едно от най-красивите и привлекателни места на парка (К. Калчев) — св. вид мнн.св.вр., срв. също Но тоя диалог биде прекъснат от слугиня­ та (Ив. Вазов), където е използувана архаична форма от глагола съм, днес излязла от употреба. Дядо Еким не се обади повече, макар да беше си наумил да заяде Борис за днешния мач, на който момчетата от „Бал­ канска звезда" бяха „пердашени" сериозно (К. Калчев) — несв. вид мин. св.вр. Ония, които най-много се бяха увлекли и провинили, бяха съветвани общо от роднини и близки (Й. Йовков). В полуразрушената кула край входната врата, превърната в хамбар, и сега се валяха късове от тая колона, защото от два и половина века насам княжеският дом бе опожа­ ряван много пъти (Ем. Станев) — несв. вид мин. несв. вр. Дарба имаш ти, голяма дарба! Тя ти е дадена от бога, и на бога трябва да служиш с нея, не на дявола (Й. Йовков) — св. вид мин. неопр. вр. — Какъв сми­ съл има да откриеш втори път велосипеда? — Има, разбира се, и без то­ ва е откриван няколко пъти (П. Вежинов) — несв. вид мин. неопр. вр. Речта се. свърши при тържествена тишина (тогава още не беше въведен 250

обичаят на ръкопляскането) (Ив. Вазов) — св. вид мин. предв. вр. Доверчивостта на дядо Добри, беше голяма. Той знаеше, че осемдесет декара ниви — половината от онова, което при делбата се падна нему — бяха купувани общо, но случайно в продавателния акт бяха писани само на името на Вълчана (Й.Йовков) — несв. вид мин. предв. вр. Вярвате ли, че в тая област ще бъдат постигнати окуражителни успехи? (П. Вежинов) — св. вид бъд. вр., срв. също: Но тук е само половината връв — другата ще е, навярно, прерязала и останала в тоя боклук (Й. Йовков), където ще е прерязана съответствува на деятелната форма ще са я пре­ рязали (ще я е прерязал някой), която представя модална употреба на форма за бъдеще време, изразяваща минало действие с потенциалнопредположителна отсянка (вж. § 443). На заседания ще бъдат разисквани въпроси за публицистичната ангажираност на писателя, за разширява­ не и укрепване на връзките между творците от всички краища на земята (в. Лит. фронт) — несв. вид бъд. вр. И мостовете помежду ни щяха да бъдат изгорени — веднъж и завинаги (Л. Гуляшки) — св. вид бъд. в миналото. Причастнострадателни форми се срещат сравнително често в рам­ ките на преизказните времена, напр.: Навремето той бил изпратен от вуйчо си — еленски чорбаджия — да следва медицина в Москва (А. Гуляшки) — преизк. форма, св. вид, мин. св.вр. Накрай ковбоят съобщи, че изкопаното съкровище се намирало долу, пред къщата на господин професора, и че ей сега щяло да бъде пренесено в кабинета му (Св. Минков) — преизк. форма, св. вид., бъд. вр. Този арест едва ли не станал причина да се провалят някои важни партийни работи: за нищо щяла да бъде разкрита цяла конспирация (К. Калчев) — преизк. форма, св. вид, бъд. в миналото. Срещат се също така и причастнострадателни форми от перфектен вид, напр.: Тук е била и мраморната колона, върху която са били написани военните задължения на рода Кубнар към царя, вдълбани със злато върху пъстър мрамор (Ем. Станев). В рамките на условното наклонение са възможни както възвратнострадателни, така и причастнострадателни форми, напр.: Боя се, че в такъв случай той би бил набит и изхвърлен от къщата. Същото се от­ нася и до императива, напр.: Да бъдат наказани всички виновни! Вода­ чите да бъдат разстреляни! § 344. Особености в разпространението и употребата на възвратнострадателните и на причастнострадателните форми. При все че прите­ жават пълни парадигми, възвратнострадателните и причастнострадател­ ните глаголни форми не са взаимнозаменяемн във всички случаи. Коя форма ще бъде употребена — причастнострадателната или възвратнострадателната — зависи от редица конкретни семантични и граматични фактори. При основните времена от изявителното наклонение се наблюдават следните особености в разпространението от двата реда форми за страдателен залог. § 345. В с е г а ш н о в р е м е на глаголите от несвършен вид пре­ обладават възвратнострадателните форми. Основна причина за това е съвпадението на причастнострадателната форма за сегашно време от не^свършен вид със съответната форма за минало неопределено време. Тъй 251

като значението ла причастието по-лесно се свързва с резултата от дей­ ствието, отколкото с действието като процес, при липса на изрично ука­ зание ог страна па контекста тези форми се възприемат като форми за минало неопределено време. Ако в текста Тази година горскостопанският комбинат трябва да подготви и залеси около 17 000 дка. Вече са залесени 3500. Дава се предимство на иглолистните - - бял бор, смърч. От широко­ листните се използуват планински явор, ясен, липа, дива череша (в. Раб. дело) заменим се използуват със са използувани, формата няма да бъде схваната като сегашна. Възможност за замяна на възвратнострадателната форма от несвършен вид в сегашно време с прнчастнострадателна се наблюдава в рамките на подчинени изречения, като при това оформя­ нето им става с участието не на редовната за сегашно време от несвършен вид форма на спомагателния глагол съм, а с формата бъда, с която се образуват причастнострадателните форми за сегашно време от свършени по вид глаголи, напр.: Тази ракия беше тригодишна, специална, много тържествена, за да се налива току-тъй, за нищо (А. Гуляшки), където формата съответ­ ствува на деятелната да я наливаме и на припастнострадателната да бъде наливана, но не и на „да е наливана", която практически не съществува. Срв. също: Цветята трябва да красят градините, а не гърдите, на мо­ мичетата/. . . Той се усмихна и се позамисли. Всъщност може да се къ­ сат, но умерено (К. Калчев). В израза Значи, витамини трябва да се т ърсят не само в храната, но и другаде. И те се т ьрсят. И се намират (Св. Минков) глаголната форма от подчиненото изречение може да се замени с да бъдат търсени, докато другите две форми могат да имат само причастнострадателни съответствия, образувани с глагола бивам (И те биват търсени. И биват намирани.). В рамките на сегашно време причастнострадателните форми имат ре­ шителен превес над възвратнострадателните само в случаите, когато по­ лучателят на действието е живо същество. Когато глаголът е от свършен вид, а функцията на получателя не е заета от живо същество, в сегашно време могат да се срещнат както въз­ вратнострадателни, така и причастнострадателни форми, напр.: Искам да се приведе (=да бъде приведена) в идеален ред всяка стая, всеки каби­ нет, всяка вещ (Др. Асенов). § 346. Поради процесуалното значение на минало несвършено време и при него в страдателен залог преобладават възвратнострадателните фор­ ми. Причастнострадателният вариант се предпочита главно в случаите, когато получателят на действието е живо същество. При това то трябва да е в състояние да извършва посоченото от глаголната основа действие, напр.: Ония, които най-много се бяха увлекли и провинили, бяха съвет­ вани от роднини и близки (Й. Йовков-), но От време на време се колеше и добитък, та колибарите се пооблажваха с печенко и пърженко (Н. Хайтов). § 347. И в рамките на минало свършено време в случаите, когато по­ лучателят на действието е живо същество, причастнострадателните фор­ ми са много по-естествени и предпочитани и трудно могат да бъдат за­ меняни с възвратнострадателни, напр.: На времето той бил изпратен от вуйчо си — еленски чорбаджия — да следва медицина в Москва (А. Гу­ ляшки). Когато вършителят на действието е посочен в изречението, също се предпочита припастнострадателната форма, срв. Но тоя диалог биде

252

прекъснат от слугинята (Ив. Вазов). Изречението Тоя диалог се прекъсна от слугинята днес Еече коси ясен архаичен оттенък. Бидох (биде) също е архаична, неупотребявана днес форма. Тя се заменя от бях, беше (бе). В случаите, когато в рамките на минало свършено време е допустима синонимна замяна на двата реда форми, причастнострадателните изтък­ ват резултата от действието, напр.: А хлябът беше печен под връшник — по старинен балкански обичай (А. Гуляшки), докато възвратнострадателните изтъкват действието като процес — В настъпилата пауза се чу глух шепот (К. Калчев). § 348. Резултативният характер на действията, изразявани чрез ми­ нало неопределено време, е основна причина в страдателен залог при него да се срещат почти изключително причастнострадателни форми. Появата на възвратнострадателни форми е възможна главно в интелектуал­ ните стилове, и то при глаголи, които не притежават деятелни съответ­ ствия, в чийто състав да участвува формообразуваща или словообразуваща частица се, напр.: Задачата за усъвършенствуване на селищното строителство се е поставяла не веднъж наред с по-често срещаната фор­ ма е поставяна. Някои страдателнопричастни форми за минало неопределено време фактически изразяват минало свършено действие, напр. Ето ми и жур­ налистическата карта, и пропуска, който ми е даден лично от другаря Чолаков (К. Калчев), където е даден съответствува по-скоро на даде, от­ колкото на е дал. Такива примери свидетелствуват за близостта на зна­ ченията на двете времена, § 349. Когато позицията на получателя е заета от живо същество, в минало предварително време също се предпочита прнчастнострадателната форма. Тя е задължителна в случаите, когато наред с преходния деятелен глагол, от който е образувана, съществува и непреходен деяте­ лен глагол със словообразуваща частица се, напр.: Тоя таварищ, както го наричаш, на днешния ден беше изправен на разстрел пред саморъчно изкопан от него гроб (К. Георгиев). В останалите случаи са възможни и причастнострадателни, и възвратнострадателни форми от глаголи от два­ та вида, но не във всички случаи причастнострадателните могат да бъ­ дат заменени, напр.: Той знаеше, че осемдесет декара ниви — . . . — бяха купувани общо, но случайно в продавателния акт бяха писани само на името на Вълчана (Й. Йовков). § 350. В б ъ д е щ е в р е м е причастнострадателните и възвратнострадателните форми могат да се редуват твърде свободно. Причастно­ страдателните форми не се заменят тогава, когато получателят на дей­ ствието е живо същество, напр.: За разлика от друг път тази заран едва ли можете да бъдете посочен като пример на подчинените си! (Др. Асенов). По-естествени са те и когато позицията на получателя е заета от интегрална част на живо същество, напр.: Много се опасявам, Методи, че нечии уши ще бъдат издърпани здравата за неочаквания и неоправдан резонанс на инцидента с учителя (К. Георгиев). Не е оправ­ дана появата на възвратнострадателни форми и в случаи, когато наред с деятелния преходен глагол съществува деятелен непреходен със се, с формата на който може да бъде смесена страдателната форма, напр. Градът ще бъде съборен и сто педи под земята ще се копае (А. Страши253

миров), където подчертаната форма не може равностойно да се замени от ще се събори. В останалите случаи двата реда форми са взаимнозаменяеми, напр.: От много неща зависи. По какъв член на закона ще бъде подведен, какъв съдебен състав ще се подбере. (Докато „живият получател" на първото действие по-естествено се свързва с причастнострадателна форма, вто­ рата форма е синонимиа на ще бъде подбран.) § 351. Общото ограничение на възвратнострадателните форми при на­ личие на получател живо същество не засяга формите на императива, освен в случая, когато значението на глаголното действие дава възмож­ ност то да бъде извършвано от получателя му, срв. например: Да бъдат из къпани всички деца! с двузначното Да се изкъпят всички деца! I I . Г л а г о л н о т о л и ц е не с ъ в п а д а с п о л у ч а т е л я н а д е й с т в и е т о ( б е з л и ч е н в а р и а н т на с т р а д а т е л н и я залог) § 352. Този вариант обхваща глаголи и глаголни форми, които пред­ ставят действието като извършвано „изобщо", без да дават идея за вършителя или за получателя му. Те са оформени с окончания за 3 л. ед.ч., но и това единствено „лично" окончание не дава информация за лице, което да съвпада или не с вършителя на действието. (Оттук идва услов­ ният термин безличен глагол и безлична глаголна форма.) Въз основа на това, че глаголното окончание не съвпада с вършителя на действието, „безличните" глаголи и глаголни форми се разглеждат в рамките на страдателния залог. Безличният вариант на страдателния залог има две основни разновидности: 1. Самостоятелни глаголи, които нямат съответствия в деятелен за­ лог. Те се обединяват в две семантични подгрупи: а) Глаголи, означаващи природни явления, срв.: съмва, съмва се, мръква, мръква се, заесенява се, запролетява се, разсъмва, разсъмва се, свечерява, свечерява се, стъмнява се и др., напр.: Като се заесени, обличат ми дълго вълнено абенце (Т. Г. Влайкев). Запролетеше ли се, мама насаждаше лехи с лик и домати (Кр. Григоров). Свечеряваше се. Слънцето беше залязло (Й. Йовков). При тези глаголи идеята за вършител и получател на действиете е отстранена по семантичен път — тя не се допуска от самото значение на глаголите. Частицата се, която съпровожда някои от тях, представя структурен елемент, който участвува в оформянето им, но е лишен от каквото и да е смислово-граматично съдържание и затова най-често няма задължителен характер — глаголите със се и без се имат еднаква лекси­ кална и граматична семантика, напр.: Зора е. Съмва се (К. Христов). Хайде, съмва се вече (Д. Талев). Вече съмва — тъмнините I слънцето ще разпилее (П. К. Яворов). Ако рано мръква, и ти рано лягай, ако рано съмва, и ти рано ставай^ (П. Р. Сла­ вейков). Мръкваше се, трябваше да се нахранят и те (Й. Йовков). б) Глаголи, означаващи различни модални отношения, срв.: може (дори може се), трябва, изглежда, бива, личи, личи си и др., напр.: Може да ни изколят като пилета, и никой жив човек няма да узнае (Ив. Вазов). Селяните се засмяха колкото се може по-високо (Й. Йевков). Не изглеждаше, че тук го е довело желанието да види родното си гнездо 254

(Елин Пелин). Вълчицата е още жива, но, изглежда, е на умиране (Й. Йов­ ков). — Не — подхвана пак прекъснатия разговор му/завият мъж и от тона му личеше, че той е мислил само за това (Г. Караславов). Ти тряб­ ва да знаеш своя хляб и своята вода (Й. ЙОВКОР). Повечето от тези глаголи са еднокореини с деятелни глаголи с пъл­ на парадигма по лице и число, но са се диференцирали съществено от тях по лексикалното си значение, така че не могат да бъдат разглеж­ дани като техни форми. 2. Глаголни форми, образувани от деятелни глаголи. Те притежават една особеност, отличаваща ги съществено от страдателните глаголни форми, при които глаголното лице съвпада с получателя на действието, и влизаща в известен смисъл в разрез с характеристиката на страдателния залог. Поради това, че при тях действието се предава като извършвано изобщо, при отстранена идея за вършител и получател, те могат да бъ­ дат образувани свободно както от преходни, така и от непреходни гла­ голи. Това обстоятелство говори, че в рамките на страдателния залог представят периферно, изолирано явление. Тази група обхваща две раз­ новидности: а) Глаголни форми, образувани от третолична глагелна форма и формообразуващ структурен елемент се, който тук показва, че глагол­ ното лице не съвпада нито с вършителя, нитос получателя на действието, срв. пуши се, живее се, говори се, остава се, пристига се, тръгва се, яде се, пие се, спи се и др. под., напр.: Не може да се спи. С широко отворени очи се взираме напред (Й. Йов­ ков). Околийският началник нарочно се забави в стаята на писарите, през която се минаваше, за да се иде в канцеларията на кмета (Г. Кара­ славов). Така че в Европа се пуши вече близо 450 години (в. Вечерни нови­ ни). Все пак какво ще стане с един такъв комитет, ако, да речем, се мине без война? (Ст. Дичев). б) Глаголни форми, образувани от минало страдателно причастие в ср.р. ед.ч. и формата на спомагателния глагол за 3 л. ед.ч. от типа на говорено е, оставано е, ходено е, пушено е, ядено е, напр.: Личи, че тук снощи е чистено. На моето креватче е лежат. По този въпрос много е говорено и писано и др. под. В състава на тези форми влизат причастия, образувани също както от преходни, така и от непреходни глаголи. Те се срещат много рядко. Мотивираност на страдателния залог. Модална употреба на страдателните форми § 353. Употребата на страдателните форми се определя от различни фактори. Наблюдават се два основни случая: 1) Вършителят на действие­ то не се изразява чрез допълнение към глагола, а е известен от по-широ­ кия контекст или се подразбира и 2) Вършителят на действието се по­ сочва изрично от член на изречението — непряко допълнение. 1. В първия случай употребата на страдателния залог може да бъде обяснена с нежелание или затруднение вършителят на действието да бъ­ де назован в рамките на изречението. Допуска се и стилистична мотиви­ ровка. По-конкретно неизразяването на вършителя, а оттам изборът на страдателния залог може да се обуславя от няколко причини: 255

а) Говорещият (пишещият) преценява, че получателят па действието е по-важен от неговия вършител и трябва да бъде изтъкнат чрез употре­ ба на страдателна залогова форма и чрез отстраняване на вършителя на действието, напр.: Там е. цялата работа, че това, което с такъв труд сте открили, е вече открито (П. Вежипов) — важен е фактът на откритието, а не кой го е направил — или Веднъж в годината тук се събират близки и приятели на загиналия, в чиято чест е издигнат па­ метникът (К- Георгиев) — на пръв план се изтъква загиналият, а ав­ торът на паметника в случая не е важен за съобщението. б) При изразяване на общовалидни действия, често при сентенции и пословици, когато позицията на вършителя би могла да се заеме от думи като хората, човек, всеки, който и да е и др. под., напр.: Мари, как може хем грозде да се зоби, хем вино да се пие? (Ив. Вазов), което би се предало в деятелен залог като Как може човек хем грозде да зоби, хем вино да пие, или Чуждото щастие не се пипа — каза той шеговито, — то може само да се погледа (П. Вежинов), което може да се представи като Чуждото щастие никой не го пипа (не бива да го пипа), хората могат само да го погледат. в) На говорещия е известен вършителят на действието, но той не го назовава обикновено поради някакво модално или емоционално от­ ношение, при това твърде различно — положително или отрицателно — при отделните конкретни случаи. Такъв тип употреба на страдателния залог се среща често, когато вършителят на действието е участник в говорния акт, напр.: Тръгнах тази сутрин уж на време, гледам пред ма­ газина стоварили дини. Няма как — нали е за пръв път през сезона, пак щг се краде работно време. . . Отстраняването на вършителя може да бъде продиктувано от дели­ катност, от пренебрежение или безразличие (такъв е случаят с употре­ бата на страдателнпте форми в описателния императив), от нежелание да се посочи прекият виновник за извършването на действието. Чрез отстраняване на участниците в говорния акт от позицията на вършителя се предават разнообразни модални отсенки. Така в съобщението може да се внесе известна несигурност. Напр.: От друга страна, ние също така не можем да му разрешим отпуск в настоящия момент, понеже законът никъде не предвижда отпуск на мъртъвци. — А не може ли да му се разреши отпуск с по-раншна дата? — попита плахо подначалникът Пенчев (Св. Минков). Говорещото лице, поради подчиненото си положение, предпочита да не посочи конкретния вършител, върху когото пада отговорността за разрешаването на отпуска, поради което не употребява деятелна форма (Не може ли да му разрешим — да му разрешите отпуск с по-раншна дата?).Чрез отстраняване на участниците в говорния акт от позицията на вършителя обаче може да се постигне обратна модалност — действие­ то да се представи като сигурно, задължително, срв. Можеш ли да пре­ пишеш доклада до утре? — Разбрано. Ще бъде преписан вм. Разбрах, ще го препиша. В този случай говорещият приема изпълнението на действие­ то като задължителна необходимост и същевременно чрез употребата на страдателна форма подчертава, че то ще бъде изпълнено независимо от неговата воля.

256

г) Вършителят на действието може да не бъде известен за говоре­ щия (пишещия). В такъв случай употребата на деятелен глагол, който изисква неговото установяване и изразяване в текста, може да бъде съ­ ществено затруднена, напр.: Тук е била и мраморната колона, върху която са били написани военните задължения на рода Кубиар към ца­ ря, вдълбани със злато върху пъстър мрамор (Ем. Станев). д) Вършителят на действието, обратно, може да е вече изразен във връзка с друго, споменато действие в рамките на по-широкия контекст или дори в същото изречение, напр.: Те не знаеха, че Мунчо всеки ден хо­ деше да хвърля с попържни камъни въз гробовете на турците; така щото беше се обрал всичкият камъняк наоколо (Ив. Вазов). В този случай употребата на формите за страдателен залог е мотивирана от чисто сти­ листични причини — за разнообразяване на изразните средства или за отстраняване на повторения. 2. Сравнително редки са случаите, в които се употребяват страдателни форми, при все че вършителят на действието е изразен от член на изречението — косвено допълнение. Тук причините за избора на страдателните форми са предимно стилистични. а) Тъй като при наличие на изразен вършител на действието фор­ мата за страдателен залог е много по-рядко срещана и по-необикновена от деятелната, нейната употреба може да прикове вниманието върху из­ вършваното действие, както и върху неговия вършител, напр.: Той биде предаден — и от един поп! (Ив. Вазов), където наред с присъединител­ ния съюз м и с интонацията страдателната форма подчертава вършителя на действието, а заедно с това и самото действие: Телефонът. Спасител­ ната връзка с външния свят. Вдигате го с надежда, обречена бързо да гасне: жицата е прерязана. Това е лошото на телефонната връзка, че шпаги предполага жица, а всяка жица може да бъде прерязана от тия, дето не ви мислят доброто (Б. Райнов). При първата страдателна форма вършителят е отстранен — важен е фактът, че жицата е прерязана, а кой е направил това, все още няма значение. В следващия момент, обрат­ но, мисълта се насочва към вършителя на действието — то не е извър­ шено случайно, от случайни хора и това на свой ред се изтъква, като от­ ново се прибягва до страдателна форма, но този път при изразен (и даже характеризиран) вършител. б) Употребата на страдателната форма може да се дължи на контек­ стуални причини: получателят на действието е вече известен от предход­ ния текст, което може да личи от конкретното му изразяване — чрез местоимение или съществително, определено от показателно местоимение, напр.: На времето той бил изпратен от вуйчо си — еленски чорбаджия — да следва медицина в Москва (А. Гуляшки). Тоя кът, някогашна гроб­ ница на бившите фабриканти, беше превърнат от доброволните дру­ жини в едно от най-красивите и привлекателни места на парка (К. Кал­ чев). В такъв случай естествено е получателят на действието да заеме първото място в изречението: при обективен прав словоред това място принадлежи на граматичния подлог, който съвпада с глаголното лице.

17 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

257

Г. Вид на глагола Същност на категорията в и д § 354. Видът е граматическа категория, която показва начина, по който протича глаголното действие по отношение на признака цялост­ ност на действието. Всички езици притежават езикови средства, които изразяват, найобщо казано, характера на протичане на глаголното действие. Тези сред­ ства принадлежат към функционално-семантичната категория, наречена аспектуалност. Характерът на протичане на действието може да бъде означаван по лексикален, словообразователен и граматичен път, т. е. с помощта на лексикални, словообразователнн и граматични средства. За славянската функционално-граматическа категория аспектуалност е ха­ рактерно наличието на морфологично ядро,т. е. на морфологична кате­ гория, която изразява характера на действието по най-абстрактен, найобобщен начин. Тази категория, която е присъща на всички славянски глаголни словоформи, се нарича в и д н а глагола. Всяка българска глаголна словоформа принадлежи към един от два­ та вида — с в ъ р ш е н или н е с в ъ р ш е н . Малкото на брой двувидовп глаголи получават определена видова семантика — свършена или несвършена — в контекста. § 355. Глаголният вид означава характера на протичане на дей­ ствието предимно с оглед на неговата цялостност / нецялостност, синте­ тичност / отсъствие на синтетичност. Свършеният вид е синтетичен. Той не само предава целостта на процеса на действието, цялостно изчерпания обем на неговата продължителност, но преди всичко представя самото действие като определено цяло, напр.: Мина ли край тях? Видях, че са боядисали оградата. Това момче винаги намира време и уроците си да научи, и на майка си да помогне. Запалиш ли лампата, и пеперудките току долетят и почнат да кръжат край нея. Докато си намеря очи­ лата, три пъти ще съмне. Светни ми за минутка! През тази година много неща преживяхме. Развели знамена, те отминаваха с бодра крачка. Подчертаните глаголни форми, които се различават както по лекси­ калното си значение, така и по редица граматични особености, имат ед­ накво видово значение — те представят действието в неговото цялостно извършване независимо от мястото му във времето, от реалното му траене, от единичното или многократното му осъществяване. ••'.$ § 356. Н е с в ъ р ш е н и я т вид се противопоставя на свършения, тъй като на него не е присъщ признакът цялостност на действието, напр.: Какво правиш тука? Ще пеем до зори. Нашата страна граничи на север със СР Румъния. Всяко лято, когато тръгваме към морето, се отбива­ ме на село при баба. Понякога ще отиваме на Витоша. Той знаеше добре няколко езика. Вече три пъти му падаше шапката, но той пет пари не даваше. Ти споменаваше, че ще излизаш. Помнете заветите на Георги Димитров! Сравнително рядко някои несвършени глаголни форми могат в кон­ текст да изразяват действие, схванато като определена цялост: Познаваш ли Минка? — Да. Тя веднъж ми ши една рокля. Ще му пиша едно писмо, 258

но дали ще ми отговори? Пий наша студена вода и не мисли повече за то­ ва. Ние само се поздравихме и се ръкувахме — не сме говорили за нищо. Подчертаните глаголни форми са загубили в контекста несвърше­ ното си видово значение, т. е. неутрализирали са се по вид. Случаите на неутрализация са редки. Те обаче говорят в полза на схващането, че семантически „силен", „маркиран" член в противопоставянето свършен/не­ свършен вид, е свършеният вид, който във всички случаи пази видовата си семантика. При определяне на свършения вид като маркиран член в противопоставянето решаващо важно е, че всяка глаголна форма от свършен вид подчертава цялостния, синтетичния характер на действие­ то, докато нецялостният характер на действието на несвършените гла­ голни форми не винаги се налага на езиковото съзнание. Форми § 357. Тъй като в огромното си мнозинство глаголните действия мо­ гат да бъдат представени и като синтетични, и като несинтетични, в бъл­ гарския език преобладават глаголите, които притежават форми както за свършен, така и за несвършен вид, напр.: напиша/написвам, разбия/ разбивам, почна/почвам, тръгна/тръгвам, обикна/обиквам, реша/реша­ вам, боядисам/боядисвам. Тези глаголни форми са еднакви по лексикал­ ното си значение и се различават само по вид. Като видови двойки се разглеждат също така глаголи от типа пра­ вя/направя, чета/прочета, деля/разделя, бележа/отбележа. При тях лип­ сва пълно лексикално тъждество, тъй като глаголната представка внася известен допълнителен оттенък, като конкретизира, уточнява действието, изразено чрез глаголната основа. Тези глаголи обаче са достатъчно близ­ ки по значение и в редица случаи разликата им се свежда (или почти се свежда) до граматичната разлика между формите за свършен и несвър­ шен вид. (Срв. напр., от една страна, Реши ли задачата?—Решавах я, но не можах да я реша и, от друга — Направи ли си хвърчило? — Почнах да го правя, но не съм го направил.) § 358. В българския език съществуват и глаголи, които са дефективни по вид. Това са предимно несвършени по вид глаголи, изразяващи действие, което поради своето лексикално значение не може да бъде пред­ ставено синтетично, като неделима цялост. (Срв. напр. бродя, колебая се, лежа, мълча, знача, мога, нуждая се.) Някои от тези глаголи са свърза­ ни словообразователно с глаголи от свършен вид (напр. забродя, разко­ лебая се, полежа), но са твърде далеч от тях по лексикалното си значение, за да може да се смята, че образуват видови двойки с тях. Съществуват и малко на брой свършени глаголи, от които не може да се образува несвършена глаголна форма по причини от формален ха­ рактер, напр.: посъветвам, замилвам. Глаголите, които притежават форми само за един от двата вида, са дефективни по вид. Те обаче не излизат извън системата на глаголния вид, понеже притежават свое определено видово значение. § 359. Тъй като категорията глаголен вид е граматическа категория, притежаваща висока степен на абстракция, тя е присъща на всяка гла­ голна форма и всяка глаголна форма се противопоставя по видовото си значение на всички глаголни форми от противоположния вид, независи259

мо от това, дали в езика съществува глагол на форма с тъждествено (или почти тъждествено) лексикално значение. Така напр. направя се противо­ поставя с видовото си значение не само на направят и правя, но и на всички глаголни форми от несвършен вид, т. е. и на поправям, и на пиша, и на бродя, и на колебая се. § 360. Първичните по произход глаголи, които не са образувани от някоя друга дума в езика, както и глаголите, които се извеждат от имена, принадлежат в грамадното си мнозинство към несвършения вид на гла­ гола, напр.: бия, бърша, вия, водя, глезя, губя, дращя, дъвча, кова, крия, мия, раста, сея, спя, трия, чета, чупя, ям, както и отименните димя, зова, плача, рева, червя и мн. др. В съвременния български език съществуват обаче и около 50 глагола, чиято непроизводна първична форма е свършена по вид. Тъй като ня­ кои от тях се употребяват често, заслужава да им бъде обърнато спе­ циално внимание. Това са: благоволя*, благословя, вестя*, видя*, вържа*, глобя*, го­ дя*, гостя, дам, даря*, здрачи се, ида ('приближавам се, пристигам, на­ стъпвам'), кажа*, каля*, кача се, контузя, кръстя ('назовавам'), купя, лиша, пазаря*, платя, пленя*, пратя, простя, равня се, раня ('нанасям рана'), раня* ('ставам рано'), реша, река, родя, сетя се, сипя ('наливам течност или нещо зърнесто'), скопя, скоча, спася, сторя, строя ('на­ реждам в редици'), стъпя, туря, търколя, тътря, харижа, хвърля, чуя*, явя се. От изброените глаголни форми се образуват посредством наставки форми от несвършен вид, лексикално тъждествени със свършените, напр.: дам/давам, ида/идвам, купя!купувам, спася! спасявам. Първичните глаго­ ли от несвършен вид не притежават свършени форми с тъждествено лек­ сикално значение. З а б е л е ж к а . Със знак * са означени глаголните форми, които в по-старата книжнина са се употребявали като двувидови глаголи, напр.: Говори, болярино Синисий — рязко се обади логотетът, сякаш не благоволеше към появилия се болярин (Ст. Загорчипов). По друма на пътника стари / сега чудеса се вестят (Ив. Вазов). Та не видя ли аз? (Ив. Вазов). . . .Като не можеш да ме гледаш — аз никого не вър­ жа в тази къща (П. Ю. Тодоров). А ти глобиш и убиваш I кого дето хванеш (Л. Каравелов). По едно време се обади някой за Вела стринина Илчовичина, и тя уж се годи (Т. Г. Влайков). Строго избираше тя своите кавалери и само на тези, които по нещо се издигаха и отличаваха от другите, тя дареше своето внимание (Т. Г. Влай­ ков). Ами ние сме, каже Трайчев, сгодени (Ив. Вазов). Става ли по-яко? — Е, раз­ бира се. Кали се (Й. Йовков). Не виждаш лъч, не чуеш звук отвън / и пак за тях коп­ нееш в тежък сън (П. К- Яворов).

От гледище на нормите па съвременния български книжовен език обаче посочените глаголни форми имат само свършено значение. Употре­ бата им като несвършени се допуска в художествената литература, къ­ дето придава архаична, просторечна или диалектна окраска на речта на героите. § 361. Явлението двувидовост не е характерно за съвременния бъл­ гарски книжовен език. При глаголи от домашен произход то почти не се среща. Наистина светк ('освещавам нещо с обреди и молитви') може да притежава както несвършено, така и свършено значение, напр.: За­ позна го и с поп Лака, който четеше за уроки и светеше вода за прокуждане бродниците (Ив. Вазов) и Трябва да светим вода на горния чардак (Ив. Вазов). От съвременно гледище обаче трябва да се говори за пара­ лелно съществуване на несвършен глагол светя и на глагол светя!светя260

вам, чиято свършена видова форма съвпада с несвършения глагол. Та­ къв е случаят и с несвършения глагол честитя, напр.: Аз още отсега ти честитя (Ив. Вазов) (срв. също Не ми честитете още!), който съвпа­ да със свършената форма на глагола честитя/честитявам, напр.: Днес ви е имен ден и аз дойдох да ви честитя и поднеса тоя скромен букет (Елин Пелин). Двувидовостта е застъпена по-широко при един тип глаголи от чужд произход (вж. §372). § 362. Безпредставъчните глаголи, които имат в състава си словообразователна наставка, принадлежат по правило към единия от двата вида. Н е с в ъ р ш е н и по вид са голяма група глаголи, образувани от имена с наставките -ув- (-ствув-), -ов-, -в-, напр.: арестувам., атакувам, бракувам, гостувам, гладувам, действувам, добрувам, комплектувам, кри­ тикувам, лудувам, мъдрувам, нощувам, публикувам, робувам, слугувам, таксувам, флиртувам, царувам, щурмувам; адвокатствувам, демагогствувам, клюкарствувам, любопитствувам, пиянствувам, приветствувам; бинтовам; докладвам, обядвам и мн. др. Някои от тези глаголи вопределен контекст могат да изразяват дей­ ствието като цялостно извършено, напр.: През нощта дойдоха двама по­ лицаи и го арестуваха. В тези случаи обаче наблюдаваме неутрализация на немаркирания несвършен вид, а не двувидовост на глагола. Към несвършения вид принадлежат глаголите, образувани от съще­ ствителни и прилагателни имена с помощта на наставките -ее- и -ае-, напр.: белея, о/сивея, момея се, старея; дълбая, желая, играя, лаская, чертая и др. Несвършени са и отименните глаголи, заети от руски език или об­ разувани на българска почва по руски модел, в чийто състав се открива наставка -ич- (-нич-), напр.: гримаснича, кокетнича, любезнича, нервнича, посреднича, скромнича и др. С помощта на някои рядко срещани в езика наставки, внасящи емоционално-оценъчни отсенки, се образуват от глаголни основи глаголи, които също принадлежат към несвършения вид. Това са наставките -к-, -ук-, -ичк-, -инк-, -ушк-, съчетани с наставка -а-, както и -от'-, -ор'-, -ул'-, напр.: звънкам, трепкам; блещукам, писукам; боричкам се; спинкам; клатушкам се; драскотя, цапотя; скиторя; кривуля и някои други. § 363. По-многобройна е групата несвършени глаголи, в чийто съ­ став влиза наставка -н-, напр.: бръсна, вехна, гасна, гина, гъгна, дебна, дръгна, зъзна, кисна, крепна, кълна, лепна ('лепкав съм'), мръзна, мък­ на, никна, плакна, рина, секна (се), съхна, тегна, тръпна, тъна, тътна, чезна, шепна, шушна и някои други. Тези глаголи за разлика от друга група глаголи, в чийто състав наставката -н- е показател за свършен вид (вж. § 365), не са образувани от други глаголи, поне от съвременно гледище. р?' Глаголите от изброените словообразователни типове не притежават съответни свършени глаголни форми с тъждествено лексикално значение. С помощта на чуждите наставки -'ас-, -ос-, -ис-, -дис-, съчетани с наставка -а-, се образуват глаголни форми, които принадлежат към свър­ шения вид на глагола, напр.: буренясам, зеленясам, плесенясам; варосам, кръстосам, ядосам; здрависам се, икономисам, сапунисам; боядисам, калайдисам. Те притежават тъждествени в лексикално отношение несвър­ шени форми, напр.: буренясам!буренясвам, варосам/варосвам. 261

З а б е л е ж к а . За вида на голямата продуктивна група глаголи, образувани с чуждата наставка -ир- (-изир-) -\- наставка -а-, вж. § 372.

§ 364. Голямо мнозинство от българските глаголи са образувани от други глаголи чрез присъединяване на представки или наставки. При това представките (и перфективиращата наставка -н-) променят повече или по-малко значението на глагола, към който се присъединяват, като уточняват в едно или в друго отношение глаголното действие. Наред с това, ако се присъединяват към несвършени глаголи, те задължително променят техния вид в свършен, т. е. изпълняват граматична, п е р ф е к т и в и р а щ а функция, напр.: мисля — размисля, работя — поработя, живея — изживея, говоря — проговоря, бода — бодна, обичам — обикна и мн. др. Понякога, както отбелязахме, промяната засяга много слабо лексикалното значение на глагола (срв. къдря — накъдря, тъка — из­ тъка, кося — окося, каня — поканя, кроя — скроя и др.). В тези сравни­ телно редки случаи граматичната функция на представката, т. е. функ­ цията й да перфективира (да превръща в свършен) несвършения глагол надделява над лексикалната. Все пак дори в тези случаи е налице извест­ на лексикална разлика между глаголните форми за несвършен и свър­ шен вид, поради което те се разглеждат като самостоятелни лексикални единици. З а б е л е ж к а . Когато глаголна представка се прибавя към глагол от свър­ шен вид, тя видоизменя само неговото лексикално значение, без да променя грама­ тичната му характеристика, напр.: хвърля — изхвърля, изхвърля — поизхвърля, поизхвърля — изпоизхвърля.

§ 365. В българския език съществуват следните глаголни представки, посредством които се образуват свършени глаголи от несвършени: в(ъ)-, въз-, до-, за-, из-, на-, над-, о-(б)-, от-, по-, под-, пре-, пред-, при-, про-, раз-, с(ъ)-, у-. В някои случаи глаголите, в чийто състав е включена глаголна пред­ ставка, не могат да бъдат изведени, поне от съвременно гледище, от про­ извеждащ несвършен глагол, напр.: създам, обадя, простра, обидя, на­ следя, ужася. Те обаче също принадлежат към свършения вид на глагола. Полипрефиксацията (наличието на две и повече от две представки в състава на един глагол) не е особено често срещано явление в българ­ ския книжовен език. Все пак то е доста живо и продуктивно, напр.: доизуча, посъбера, разпозная, насъбера, преразгледам и др. под. Натруп­ ването на повече представки обаче (изпонабия, понасъбера, изпоразсипя, изпоизмажа) е свързано обикновено с придаване на известен емоционално-експресивен оттенък, поради което се ограничава главно в раз­ говорния стил на езика. Като изключение някои глаголи с три пред­ ставки, неутрални в стилистично отношение, са характерни за книжов­ ните стилове на езика, напр.: предразположа, преразпределя. В тези слу­ чаи обаче за разлика от предходните не се отделят ясно три словообразователни операции, напр.: бия — набия — понабия — изпонабия, но деля — разпределя — преразпределя, където етап деля — *пределя, поне от днешно гледище, не се открива. Както беше посочено, към средствата за образуване на свършени глаголи от несвършени принадлежи и наставката -н-. Нейната основна функция е да модифицира значението на произвеждащия глагол, като същевременно променя и неговия вид, напр.: ближа — близна, кълва — клъвна, свиря — свирна, летя — литна, рева — ревна, капя — капна. По 262

този начин перфективиращата наставка -н- функционално се изравнява с глаголните представки и затова се разглежда успоредно с тях. З а б е л е ж к а . В съвременния български език съществуват няколко глагола, които са несвършени по вид, при все че са образувани посредством префиксация: отстоя ('намирам се на известно разстояние от нещо'), предстоя, състоя се ('съста­ вен съм, съдържам'), подлежа, завися и някои други. Тези редки изключения се обяс­ няват със семантични причини. Към глагол, който изразява неизменно състояние, се прибавя глаголна представка, която също така има чисто статично значение и не може да придаде на глаголното действие значение на цялостно изчерпване. Статич­ ното значение не е характерно за българските глаголни представки, поради което разглежданата група глаголи е малобройна и непродуктивна. Възможност за съз­ даване на този тип е съществувала в по-стар период от развитието на славянските езици, когато категорията вид не е била получила още стройно граматично изразяване.

Освен изброените глаголни представки, към които бихме могли да прибавим срещаните в единични случаи връх- (връхлетя), зад- (задмина) и през- (презполовя), в състава на някои глаголи откриваме представки, които обаче нямат перфективираща функция. Така например интернацио­ налните представки де(з)-, екс-, им-, ре- и др. твърде често не се възприе­ мат като отделни морфемни единици от езиковото съзнание на българина, тъй като в българския език липсват съответни глаголи без представки, напр.: дезинформирам, експортирам, импровизирам, репатрирам. Дори тогава, когато произвеждащият глагол ясно може да бъде отделен, ин­ тернационалната представка не променя видовото му значение, напр.: декодирам, децентрализирам, дезинфектирам, реконструирам, реорга­ низирам. Българската представка без- се среща в състава на известен брой глаголи, напр.: безделнича, безобразнича, безпокоя, безумствувам, безчестя и др. Тази представка обаче не е глаголна: тя не се свързва с глагол­ ни основи, от които да образува нови глаголи, и поради това не може да изпълнява перфективираща функция. Глаголите, в чийто състав тя се открива, са несвършени по вид. Те са образувани от имена, в чийто състав представката вече фигурира като словообразователен елемент, напр.: безделник, безобразен, безпокоен и др. Глаголите, започващи с обез-, се отнасят към свършения вид на гла­ гола, тъй като те са образувани от име или именно съчетание, съдържащо без-, с помощта на глаголна представка о-, която пази перфективиращата си функция, напр.: обезвредя, обеззаразя, обезкървя, обезнадеждя, обезсоля, обезщетя и др. Несвършени по вид са някои глаголи, в чийто състав се откриват глаголни представки, но които не са образувани от друг глагол, а от префигирано име, напр.: съжител — съжителствувам, сътрудник — съ­ труднича, изобилие — изобилствувам. § 366. Видът на сложните по словообразователен състав глаголни форми, напр.: благоухая, боготворя, гласоподавам, класоосъзная сеIкласоосъзнавам се, противоположа!противополагам, самоубия се!самоубивам се се определя изключително от вида на втората, глаголната съставка Слож­ ният строеж на глаголните основи не се отразява на видовата им харак­ теристика. § 367. Характерна особеност за категорията вид в съвременния бъл­ гарски език е неограничената възможност за образуване на несвършени глаголни форми с тъждествено лексикално значение от всички свършени глаголни форми. Този процес, при който свършеното глаголпо действие 263

се превръща в несвършено, т. е. в имперфективно, се нарича и м п е р ф е к т и в а ц и я . В резултат от имперфективацията се получават вто­ рични несвършени глаголни форми (вторични имперфективи). Имперфективацията се осъществява чрез прибавяне на имперфективиращи наставки към основите на свършените глаголни форми. Тези на­ ставки са -а- (-'а-), -ва-, -ава-, (-'ава-), -ува-. Изборът на наставката се определя от принадлежността на глагола към определено спрежение и разред. При някои разреди имперфектива­ цията се съпровожда от звукови промени в корена на глагола. Примери за имперфективация: измета!измитам, изрека!изричам, дам!давам; умра! умирам; изкова!изковавам; светна!светвам, погна!погвам; вдигна!вдигам; погледна!поглеждам; защипя/защипвам, избъбря/'избъбрям; изстържа!изстъргвам; кажа!казвам; затлъстея!затлъстявам, оседлая/оседлавам; из­ трая! изтрайвам, излея!изливам, узрея!узрявам; зашия!зашивам; реша/ре­ шавам, скроя!скроявам, изгоря!изгарям, събудя!събуждам, помоля/помолвам, стъпя/стъпвам, купя/купувам, смутя!смущавам; заблестя!заблестявам, издължа!издължавам, видя!виждам; харесам!харесвам, плесенясам! плесенясвам, накарам/накарвам, погледам!поглеждам.. В съвременния български език за разлика от положението в старо­ българския и другите славянски езици процесът имперфективация е ге­ нерализиран. Обобщаването на процеса се осъществява в две посоки. От една страна, чрез наставки за имперфективация се образуват вторич­ ни несвършени форми от всички свършени форми. Изключение в това отношение правят свършените основи, в чийто състав има словообразователна или видообразуваща наставка, съдържаща звук в, особено ако той е след съгласна, напр.: продиктувам, подействувам, помилвам, за­ приказвам, извоювам, съгласувам. Някои от тези глаголи при необходи­ мост могат да изразяват и несвършено видово значение, с което се пости­ га преодоляване на видовата дефективност. От друга страна, в съвременния български език имперфективацията се използува като единствено средство за създаване на двойки глаголни форми, които се различават само по видовата си характеристика. Имперфективиращите наставки не се използуват за изразяване на повторителност, както в другите славянски езици, напр. рус. сиживать, хаживать. Изчезнали са и суплетивните двойки, характерни за останалите славян­ ски езици, напр. рус. класть-положить, както и двойките определеномоторни/неопределеномоторни глаголи, от които в другите славянски езици се образуват представъчни глаголи, напр. рус. донести (св. вид) — доносить (несв. вид) с разлика във видовото значение. В съвременния бъл­ гарски език са останали старите представъчни глаголи от свършен вид, а мястото на старите представъчни глаголи от несвършен вид е заето от несвършени представъчни глаголи, произведени от свършените по об­ щите правила за имперфективация, напр.: донеса!донасям, доведа!довеждам. По такъв начин са отстранени случаите, в които представката не притежава перфективираща функция, както и случаите, в които се полу­ чават несвършени глаголи без имперфективираща наставка. Така българ­ ското видообразуване е получило строен, завършен вид, освободило се е от наблюдаваните в по-ранна епоха изключения и е обобщило имперфек­ тивацията като изключително видообразуващ процес.

264

З а б е л е ж к а . Наставките -ва- и -а- (-'а-) се използуват и за образуване на форми за просто условно наклонение, но тази тяхна функция е твърде обособена, твърде специфична и не може да доведе до нарушаване на хомогенността във функ­ ционирането на имперфективиращите средства. Имперфективиращата наставка -увасъвпада по звуков състав със сложната словообразователна наставка -ув- + -а-, която се среща в състава на глаголи като действувам, чувствувам, но тя също така лесно се разграничава от нея, тъй като се прибавя към свършени глаголи, напр. купя / ку­ пувам .

§ 368. Във връзка с образуването на вторичните несвършени гла­ голи възникват някои въпроси, които имат пряко отношение към езико­ вата норма. Както беше отбелязано, тези глаголи се образуват от свър­ шените с помощта на няколко наставки. В редица случаи от една свър­ шена глаголна основа се образуват два или повече несвършени, като се използуват различни словообразователни средства. В тритомния „Речник на съвременния български книжовен език" (София, 1955, 1957, 1959) са регистрирани 570 вторични несвършени глагола, представени с по два или с повече словообразователни варианта. От тях 501 са образувани от свършени глаголи от II спрежение, 57 — от свършени глаголи от I спрежение и само 12 — от свършени глаголи от продуктивното III спрежение. Тези словообразователни варианти ня­ мат лексикална разлика помежду си, но много често не могат да бъдат разглеждани като дублети, тъй като единият от тях е стилистично ограни­ чен. Така например наред с книжовните, стилистично неутрални глаголи оздравявам, избождам, заколвам съществуват диалектни словообразова­ телни варианти оздравям, избадам (и избаждам), закалям (и запалвам), наред с неутралните стопявам, спомням си — народно-разговорните ста­ пям, спомвам си, наред с неутралния съобразявам — архаичният съображавам. В редица случаи обаче двата словообразователни варианта са равно­ стойни или мъчно разграничими в стилистично отношение и това дава основание да бъдат разглеждани като дублети. Тъй като дублетността е нежелателно явление в книжовните езици, а в случая то обхваща около 340 вторични несвършени глагола, ясно е, че проблемите, които възник­ ват във връзка с него, не са маловажни. През последните десетилетия естествената тенденция към отстраняване на дублетите в езика се проя­ вява доста силно по отношение на разглежданото явление. Наблюдаваните тенденции са свързани с механизма на видообразуването. При 130 от регистрираните 340 дублета се наблюдава конкурен­ ция между наставките"-^- и -'а- (вариант на -а- след мека съгласна) и -ва-, напр.: потулям — потулвам, подлепям — подлепвам, закрепям — закреп­ вам, пропадам — пропадвам, съзирам — съзирвам. В този случай трябва да се дава предпочитание на формата, образувана с -ва-, когато изход­ ният свършен глагол е от II спрежение. В редките случаи, когато изход­ ният глагол е от I спрежение, се предпочита формата, образувана с -а-. Не при всички групи обаче могат да се формулират общи правила, регламентиращи употребата на една от двете форми. Така в случаите, когато в единия дублет се наблюдава стара промяна в коренната гласна, обикновено книжовна е формата, образувана по новия, продуктивния начин, напр.: загребвам (не: „загрибам"), отморявам (не: „отмарям"). В тези случаи не се говори за дублети, а за словообразователни варианти. По-естествени и употребими са обаче формите отлитам, изгарям, нагар­ чам, отколкото отлетявам, изгорявам, нагорчавам. 265

В случаите, когато при едната форма се наблюдава редуване на ко­ ренна съгласна, по-често именно тя е стилистично неутрална и се пред­ почита в книжовния език, напр.: отмъщавам (отмъстявам), утвържда­ вам (утвърдявам), наглеждам (нагледвам), зазиждам (зазидвам), от­ глеждам (отгледвам). В редица случаи обаче не може да бъде дадена преднина на един от дублетите, напр.: нагощавам. и нагостявам, пропу­ щам и пропускам, подслаждам и подсладявам. При конкуренция на наставки -'ава- и -'а- стилистично неутрална е .по-често формата на -'ава-, напр.: възхвалявам (възхвалям), населявам (населям), изкривявам (изкривям). Понякога обаче дублетите са напълно равностойни: сменявам — сменям, закръглявам —закръглям, нагласявам — нагласям. При наличието на дублети, образувани с наставки -ава- и -ва-, които се прибавят към корена, завършващ на -й-, преднина се дава на пър­ вата наставка, напр.: потаявам се (потайвам се), надоявам (надойвам), напоявам (напойвам). Генерализирането на процеса имперфективация е свързано с уточ­ няване на неговите словообразователни средства. Отстранени са редица остарели форми и са заменени с нови, образувани по продуктивен начин. Днес не се срещат форми като напр.: довършувам, описувам, пристигвам, напреднувам, намервам, разсъждам, споменувам, променявам, отвлачам, подминувам (в. Право), нито отнисам, пронесвам се, отгледвам, допадвам, осакащам, срещани в писмените стилове на българския книжовен език отпреди 60 години. Напълно е изчезнала от съвременния български книжовен език имперфективиращата наставка -ува- (без ударение), а образуваните чрез нея форми, напр.: намокрювам, покашлювам, казувам, се възприемат като диалектни или архаични и остават извън рамките на книжовната норма. В близко бъдеще наблюдаваните все още дублетни форми в областта на вторичните несвършени глаголи рязко ще намалеят. § 369. Както беше изтъкнато, в някои случаи глаголните представки променят много слабо лексикалното значение на глагола, така че функ­ цията им да перфективират глаголната основа минава на преден план. Десемантизацията на глаголните представки (т. е. обезличаването на лек­ сикалната им функция) се наблюдава сравнително рядко и няма характер на строен граматичен процес. Така в някои случаи само срещу част от значенията на несвършения глагол се открива съответен свършен глагол с десемантизирана представка, напр.: хапя, който притежава свършено съответствие ухапя, отговарящо на значенията му 'наранявам, като сти­ скам със зъби' и 'засягам с думи, уязвявам', но чието значение 'за насе­ комо—жиля, бода' (мухите хапят) остава без представъчно съответ­ ствие. Все пак в редки случаи десемантизацията на представките дава из­ вестно отражение върху граматическата категория вид на равнището на нейното функциониране. Вторичните несвършени глаголни форми, в чий­ то състав фигурират десемантизирани представки, имат ограничена упо­ треба: те не могат да изразяват сегашно актуално време, както и актуално минало несвършено време, минало свършено време, минало неопределено време, минало предварително време, бъдеще време, бъдеще време в мн266

налото, бъдеще предварително време и бъдеще предварително време в миналото. Така например изрази от типа * Аз написвам писмо на Милка или * Аз щях да написвам писмо на Милка са невъзможни. Сферата на употре­ ба на посочените форми се ограничава в рамките на някои разновидности на сегашно време (сегашно историческо, сегашно репортажно п сегашно повторително) и в повтормтелния имперфект, напр.: Когато му стане­ те) мъчно, написва(ше) дълго писмо на приятеля си. Такава синтактична ограниченост се наблюдава при около 200 вторични несвършени глагола, т. е. при около 3,25% от общото количество представъчни глаголи в българския език. При това в почти-д-от случаите отражението на десемантизацията върху синтактичната употреба не обхваща глаголите изцяло, а се ограничава само с някои от техните значения. Наблюденията върху десемантизацията на глаголните представки като частен случай на перфективацията още веднъж подчертават същност­ ната разлика между перфективацията и имперфективацията: в резултат от първия процес се създават преди всичко нови лексикални единици, които същевременно притежават и нова граматична (видова) характе­ ристика, докато вторият процес не засяга лексикалното значение на гла­ гола и представя само видообразуващо средство. § 370. Вторичните несвършени глаголни форми на свой ред, макар и рядко, могат да станат база за образуване на нови свършени глаголи. Перфективирането им се осъществява с помощта на представка, която, както при първичните несвършени глаголи, променя, уточнява значе­ нието на глагола, като същевременно му придава ново видово значение, напр.: скачам — заскачам, разглеждам — заразглеждам, приказвам — по­ приказвам, сядаме — насядаме. За разлика от първичните несвършени глаголи обаче вторичните несвършени се перфективират само с пред­ ставките за-, по- и на- в определени техни значения. При наличие на фор­ мална възможност посочените свършени глаголи могат отново да се под­ ложат на имперфективация, напр.: Детето радостно заскачваше при все­ ки нов номер. Ние често насядвахме около тази маса. Видът на глаголните форми, които съдържат в състава си както перфективираща представка, така и наставка за имперфективация, се определя от реда, по който тези морфеми са се прибавяли към изходния глагол. Меродавна в случая е последната операция: ако глаголът е не­ посредствен резултат от прибавяне на представка към несвършена ос­ нова, той е от свършен вид и, обратно, ако последният етап е прибавя­ не на видообразуваща наставка, налице е несвършена форма. С тези разлики в реда на операциите се обяснява наличието на омонимни глаголни форми, които при еднакъв морфемен състав имат раз­ личие както в лексикалното си значение, така и във видовата си харак­ теристика. Така например глаголът захвърлям, означаващ 'започвам да хвърлям' (Детето се ядоса и захвърля играчките си из стаята) е обра­ зуван от хвърлям посредством префиксация, докато захвърлям в значе­ ние 'хвърлям на страна, изоставям' (Не"'ме захвърляй на пътя) е резул­ тат от имперфективация на захвърля (Захвърлиха го на пътя). Срв. също така наставаме ('ставаме, изправяме се на крака') —Гостите на­ ставаха да си ходят — непосредствено произведен от ставам, и наста267

вам ('дохождам, идвам') — Настава есен — резултат от прибавяне на имперфективираща наставка към настана, закупувам ('започвам да ку­ пувам'), произведен непосредствено от купувам, и закупувам ('купувам в големи количества'), несвършена форма от закупя, или западам ('започ­ вам да падам'), свършена форма от падам, п западам ('постепенно упадам'), несвършена форма от западна. § 371. Както беше посочено, глаголите от домашен произход, както н повечето глаголи заемки, принадлежат или към несвършения, или към свършения вид на глагола. Изключение правят някои глаголи, които не подлежат на вторична имперфективация по формални причини и чиято дефективност се преодолява чрез използуването на една и съща форма за израз и на свършено, и на несвършено значение, напр.: Ръководството ще ти съдействува и въпросът ще се реши положително, но Аз винаги съм поддържал този почин и съм съдействувал за осъществяването му. При тази малка група глаголи фактически е налице двувпдовост, обусло­ вена от формални причини. § 372. Във връзка с явлението двувидовост интерес представя голя­ мата група (над 500) глаголи заемки, оформени в българския език със сложната наставка -ир--\--а- (~ира-) нли-изир--\--а- (-изира-). Заети от западноевропейски езици, които не познават категорията вид, тези гла­ голи дълго се противопоставят на организиращата роля на българската видова система с нейните специфични средства за перфективация и им­ перфективация. Те означават според контекста свършен или несвършен вид, т. е. тяхното подчиняване на българската видова система се проявя­ ва по отношение на видовата семантика, но дълго не получава морфоло­ гичен израз. Двувидовостта обаче, както видяхме, не е характерна за българския език и той се стреми да подчини заетите глаголи на своята система, като използува установените през вековното си развитие морфо­ логични средства. Глаголите на -ира-, означаващи действия, които не могат да бъдат представени като цялостно извършвани, са видово дефективни, т. е. при­ тежават само несвършен вид, срв. напр. доминирам, импонирам, контра­ стирам, симпатизирам, фигурирам. Подчиняването на двувидовнте глаголи на морфологичната система на българския глаголен вид върви в две посоки — от една страна, чрез представки, която подчертават, уточняват свършеното видово значение, характерно за двувидовата глаголна основа. За целта се използуват представките за-, про-, из-, от- и по-рядко на-, с-, о-, пре-, у-, напр.: заангажирам, законспирирам, запланирам, зарегистрирам, проагитирам, продемонстрирам, проконтролирам, процитирам, избродирам, изгравирам, издекламирам, изкристализирам, откопирам, отреагирам, наелектризирам, намагнитизирам, напарфюмирам се, сгрупирам, сформирам, сформулирам, охарактеризирам, прекопирам, урегулирам. Възприема­ нето на тези представъчни глаголи в езика подпомага закрепването на значението на несвършения вид към техните изходни глаголи. За един българин, който употребява глаголите запланирам, издекламирам, наелектризирам и съответно запланирвам, издекламирвам, наелектризирвам, глаголите планирам, декламирам, електризирам вече не са двувидови, а само несвършени.

268

От друга страна, отговаряйки на вътрешната необходимост на бъл­ гарските глаголи да се диференцират по вид, редица заемки на -ира- се подлагат на българска почва на имперфективация посредством приба­ вяне на наставката -ва-. В случая тя подчертава несвършеното значение, характерно за двувидовата основа, напр.: анулирвам, блокирвам, бомбардирвам, изолирвам, интернирвам, организирвам, складирвам, хипнотизирвам. За двувидовостта на разглежданите глаголни основи свидетелствува обстоятелството, че при някои от тях се наблюдава подчертаване на ви­ довото значение и по двата възможни начина, напр. гравирам — изгравирам/' изгравирвам. Морфологичното подчиняване на глаголите заемки от видовата си­ стема на българския език е явление, което характеризира преди всичко устната езикова изява, като прониква понякога и в писмените стилове на книжовния език. Нормите, на които се подчинява съвременният бъл­ гарски книжовен език на днешния етап от своето развитие, допускат глаголни форми от типа на запланиран!запланарвам или блокирвам в разговорния стил на книжовния език. Употребата им в писмените стило­ ве обаче се възприема като ненормативно отклонение. § 373. Категорията вид е присъща на всички глаголи и глаголни форми. Фактът, че всяка глаголна форма принадлежи или към свърше­ ния, или към несвършения вид на глагола, свидетелствува за наличие на висока степен на абстракция и говори в полза на определянето на ка­ тегорията вид като граматическа, морфологична категория. Налице е и определена система от морфологични средства за формално изразяване на вида, представена преди всичко от средствата за перфективация и имперфективация. Независимо от формалното многообразие, чрез което се осъществяват тези процеси, те притежават именно морфологична, гра­ матична същност. Дори в случаите, когато едно формално средство съ­ четава в себе си граматични и лексикално-семантични функции (типичен пример за това са глаголните представки), същественото е, че то безизключително е носител и на граматична семантика и неотменно изпълнява граматична функция. Значение и употреба § 374. Общото значение на свършения вид, който представя дей­ ствието като определено цяло, не се съчетава със значението на някои форми от състава на глаголната парадигма, най-характерната черта на които е предаването на действието в неговото развитие без указание за изчерпаност, за цялостност. Поради този факт парадигмата на свършени­ те глаголни форми е непълна (дефективна). Дефективността се изразява в невъзможността да се образуват фор­ ми за сегашно деятелно причастие, деепричастие и отглаголно съществи­ телно на -не от свършената форма на глагола. Така например формите решаващ, ставащ, написващ; решавайки, ставайки, написвайки; решаване, ставане, написване, образувани от несвършените глаголни форми решавам, ставам, написвам, не притежават съответствия от свършен вид. Ограничения, продиктувани от спецификата на общото значение на свършения вид, се наблюдават при повелителното наклонение. Те се обяс269

няваг със специфичната природа на императива (вж. § 452, 475), подтик­ ващ към изпълнение на пряко действие, при което представата за са­ мото протичане на действието надделява над представата за неговата цялостност. Ограниченията добиват обобщен характер при отрицателната форма па повелителното наклонение, което изобщо не може да се образува от свършени глаголни форми. Срв. невъзможното *не стани/ *не реши! *не пиши! Основанието за тази дефективност на свършената видова фор­ ма се крие в специфичното значение на забраната, която отрича действие­ то категорично, от основи, без да се стига до представа за неговото ця­ лостно изчерпване. З а б е л е ж к а . Случаите, в които ограничението е снето, т. е. налице е свър­ шена повелителна форма в съчетание с отрицание, са или остатъци от старо състояние, или могат да бъдат обяснени в рамките па правилото. Така например фразеологизмът не (му, й) вържи кусур отразява малко по-старо състояние на езика, когато вържа е функционирал като двувидов глагол (вж. § 360). По традиция от много по-далечно минало с останало фразеологизирапото съчетание не дай боже, в което фактически не е налице императивно значение поради нереалността на „събеседника" и на акта на общуване. Тук модалният оттенък е по-скоро желателен. Желателната модалност в българския език се изразява най-често чрез форми на изявителното наклонение (вж. § 453). Не дай боже да завали дъзкд = Дано да не завали дъжд, но с по-ярка екс­ пресивна отсянка, придавана от наличието на формата за повелително наклонение.

Повелителните форми от свършен вид се свързват с отрицание (без обаче да изразяват забрана) в рамките на определени синтактични кон­ струкции или контекстни положения, характерни за разговорния стил на българския език. Така например в рамките на съставното сказуемо, образувано от две повелителни форми, свързани със съюза че или та, първата от които, обикновено иди или върви, има спомагателно значение, а втората е гла­ гол с реално значение, тази втора форма може да бъде свършена по вид и придружена с отрицание, напр.: Иди сега че не го познай кой е и откъде е (Ал. Константинов). Като го гледаш как се мъчи, иди че не му помогни! Цял час си търся очилата, а те били на носа ми. Иди та не признай, че съм разсеяна. След всич­ ките му безобразия иди че не скъсай с него! Тук не е налице забрана, а съвсем друга модалност — чрез посоче­ ните конструкции се изразява убеденост, че е естествено, уместно, нало­ жително да се реализира действието, посочено чрез отрицателната пове­ лителна форма. Отрицанието има реторичен характер. Действието, което предстои да се осъществи, по самата си същност е неотменимо. (Иди че не му помогни = Не можеш да не му помогнеш, налага се да му помог­ неш.) То се осъществява най-често от говорещия. Обращеннето към съ­ беседника е също реторично, тъй като липсва подкана или заповед. Съ­ беседникът е призован по-скоро да сподели убедеността на говорещия в необходимостта от извършване на действието, отколкото да го извърши сам. § 375. Отрицателна заповед от свършен вид може да се срещне (пак в разговорния стил на българския книжовен език) и в сложни противо­ положни изречения, първото от които съдържа отрицателна повелителна форма, а второто — закана към събеседника, в случай че не изпълни заповедта, напр.: Ти не го възпитай, не му създай навици навреме, пък после се оплак­ вай. . . Нека, нека! Не ми върни и утре свирката, ама аз като кажа 270

на майка ти. . . Ти не си вземи Минка, ожени се за онази хайта, Христо­ вата, пък нека после да ти чука сол на главата. . . Тук отрицанието е също реторично. Заповедта има фактически пози­ тивен характер. Модалността също не е императивна, а условна: дей­ ствието, най-често с характер на закана, ще се осъществи, ако събесед­ никът не изпълни „заповедта", и то в обратен на зададения смисъл. Задължителната двусъставност не винаги се осъществява в рамкнтена едно противоположно изречение, напр.: Няма да ида на училище! — Не иди, де! Подобни случаи са още едно доказателство за несъвместимостта на значението на свършения вид със значението на отрицателната повели­ телна заповед: при всички тях фактически няма императивно значение. Така се потвърждава общото правило, че формите от свършен вид не се употребяват в рамките на отрицателното повелително наклонение. § 376. Общото значение на свършения вид дава съществен отпеча­ тък върху синтактичното му функциониране. Свършените глаголни фор­ ми не могат да се появят в съчетание с глаголи, означаващи фазовост на процеса (т. е. показващи начало, продължение или край на действие­ то). В такава позиция може да се появи само несвършен вид, напр.: почнах/почвах да пея, но не и * почнах да изпея, ще продължа/продължавам да решавам задачите, но не и *ще продължавам да реша, престанах/ преставах да създавам, но не и * престанах да създам. Това ограничение в употребата на свършения вид е обусловено от неговото общо значение. Той предава действието като цялостно извърш­ вано и следователно неделимо на фази. § 377. Наред с посочените ограничения в употребата на свършените глаголни форми, обусловени от общото значение на свършения вид, при изследване функционирането на глаголните видове се наблюдават редица особености, които се обясняват с частните видови значения на свършения и на несвършения вид. Когато встъпят в контекста, формите на свършения и на несвърше­ ния вид влизат в определени взаимоотношения както помежду си, така и с останалите глаголни категории (преди всичко с формите за времената и наклоненията). Преплитането на техните значения със значенията на другите глаголни категории се отразява по определен начин в употре­ бата им. В условията на контекста се появяват ч а с т н и т е з н а ч е н и я на всеки един от двата вида. Някои частни значения се наблюдават при по-разнообразни и по-неопределени синтактични обкръжения, други се срещат при строго определени и ограничени условия. Те обаче са частни случаи от общото значение на дадения вид. § 378. Свършеният вид на глагола притежава три частни видови значения: конкретно-фактическо, конкретно-типично и сумарно. Основно и най-често срещано е к о н к р е т н о - ф а к т н ч е с к о т о значение. При него формата за свършен вид означава единичен, кон­ кретен акт на действието, отделен факт, взет в неговата цялост. Конкретно-фактическото значение на свършения вид практически не зависи от контекста. То се среща навсякъде, където е възможна появата на форма от свършен вид, в най-различни условия на нейното функциони­ ране, напр.: 271

Веднъж случайно те се завариха в селската бакалница (Елин^Пелин). Васил се слиса, уплаши се и начаса отиде в града за доктор (Й. Йовков). Секретарят беше уморен, а аз влязох с намерение да хвърля един поглед и да си отида (Ст. Ц. Даскалов). Вържи прашеца добре. Ще прецедиш билката през един тюлбен. Щом изстине, ще я дадеш на момата, да я изпие, ама на гладно сърце (Д. Талев). Ти сигурно си подочул нещо, май­ ка ти не може да не се е изтървала. . . (К. Георгиев). К о н к р е т н о - т и п и ч н о т о значение на свършения вид се среща много по-рядко, при специфични условия. Формата за свършения вид в този случай означава повтарящо се действие, изразено чрез един негов акт, представен като конкретен, нагледен пример за други подобни актове. Указание за това, че конкретният акт изразява типично, повта­ рящо се действие, се съдържа в контекста, напр.: Понякога той [врабецът] биваше особено разположен. Събере всички наоколо, почне да им разправя нещо и отведнъж подметне такъв въпрос, че всички се запрепират и в китката се вдигне ужасен шум (Елин Пелин). Особено се разлютяваше, щом някой от тях му напомнеше някой член от закона, винаги сложен на ореховото му ковчеже (Иван Вазов). Обикно­ вено, след като се върнеха от училището, те приказваха за различни случки там (Г. Караславов). Но както винаги, когато тютюнев дим по­ падне в гърлото му, той се закашля (Ст. Ц. Даскалов). Конкретно-типичното значение на свършения вид се свързва не са­ мо с реално повтарящи се, а и с потенциално възможни действия, които могат да се проявят всеки миг. В тези случаи свършените глаголни фор­ ум на изявителното наклонение биха могли да се заменят с форми на мсловно наклонение, без да се промени смисълът на изказването, напр.: Какъв народ имаме, братя! Само да разбере, че ти си негов честен син, ще ти даде и сърцето си, и душата си! (П. Стъпов). Ние сме стари приятели с тебе, как сърце ти даде да помислиш, че на твоя челяд ще напакостя? (П. Велков). С у м а р н о т о значение на свършения вид също е обусловено от контекста и е сравнително рядко срещано. За да се прояви то, необходи­ мо е формата за свършения вид да бъде придружавана от лексикално средство за изразяване на ограничена кратност (три пъти, няколко пъти, многократно). В такъв контекст свършеният вид се използува, за да се изрази не единичен акт на действието, а сбор, сума от конкретни факти, представени в тяхното цялостно извършване, напр.: Кога премина реката? — попитах го и няколко пъти повторих то­ ва все по-високо (Й. Йовков). Той ходи дълго. Кръстоса два пъти полето (Елин Пелин). Очите й се спряха няколко пъти на златоткания покров, който висеше в ръцете на болярката (Ст. Загорчинов). Сто пъти ти казах вече само в празник да го носиш, а в делник да опасваш батьовия си, вехтия каиш (Чудомир). § 379. Независимо от това, кое частно значение изразява формата на свършения вид на глагола, тя винаги представя действието в него­ вото цялостно извършване. Разликата между отделните частни видови значения се състои в това, че със свършени форми могат да се изразяват както еднократни действия, така и сума от еднократни действия, пред­ ставени чрез едно цялостно еднократно действие, взето като пример за редицата еднообразни, повтарящи се действия. 272

§ 380. Несвършеният вид на глагола притежава четири основни част­ ни видови значения: конкретно-процесно, неограничено-повторително, общофактическо и постоянно-процесно. § 381. Несвършената форма на глагола изразява к о н к р е т н о п р о ц е с н о значение, когато представя еднократно извършвано дей­ ствие, заемащо определено положение в потока на времето. Действието е представено в процеса на неговото осъществяване. Конкретно-процесното значение се наблюдава в контексти, които отразяват конкретна ситуа­ ция, напр.: И Цановица се беше съвзела от първия страх и по-разбрано обясня­ ваше как станала работата (Т. Г. Влайков). Обядваха в някаква кръчма, дето Цеца имаше много познайници, подире излязоха и тръгнаха да се разхождат по градините (Г. Райчев). Бъчварят сърба дълго. С настър­ вение изяде всичката супа (Ем. Станев). С несвършени форми, изразяващи конкретно-процесно значение, мо­ гат да бъдат означени и подчертано продължителни действия, напр.: Те лукаво се взряха надолу, закачливо си смигваха и гледаха дълго-дълго, докато се зора пукна и небеса побеляха (Елин Пелин). И до ден днешен тоя спомен ме преследва (К- Георгиев), § 382. Чрез н е о г р а н и ч е н о-п о в т о р и т е л н о значение на несвършения вид действието се представя като редица от повторения, които не приключват в някакъв конкретно определен момент и се извърш­ ват неопределен брой пъти. Значението на неограничена повторителност се изгражда с помощта на контекста, напр.: Всеки ден от ония дълги, лениви и спокойни манастирски дни ние двамата обядвахме заедно вън под сянката на гъстолистната лоза (Елин Пелин). Но Нейко заставаше винаги на онази страна, на която натежа­ ваше общественото мнение (Й. Йовков). Случват се понякога такива не­ ща на свръхвпечатлителните натури (К. Георгиев). Костадин се връща­ ше към полунощ, тършуваше за ядене в кухнята и понякога отиваше да спи в прясното миризливо сено (Ем. Станев). Неограничено-повторителното значение може да бъде употребено с допълнителна конкретно-типична отсянка в контекст, в който формата за несвършен вид е употребена редом с форма за свършен вид в конкретно-типично значение, напр.: Като продадеше (св. вид) хляба на фурната, Ангел Колов тръгваше (несв. вид) по улицата, при тоя еснаф ще се отбие (св. вид), при друг ще се отбие (св. вид) на приказка, тук ще изпуши (св. вид) цигара, там ще поседи (св. вид). При Леко Алексов той също се спираше (несв. вид), са­ мо че до оградата. Подпре се (св. вид) с лакти на оградата, побьбрят (св. вид) едно-друго, Леко Алексов го кани (несв. вид) да влезе, но хлебарят поклаща (несв. вид) глава — не обича да гледа каменни кръстове, а и много каменна люспа хвърчи (несв. вид) изпод длетото, може някоя люспа да ти влезе (св. вид) в окото (Й. Радичков). § 383. О б щ о ф а к т и ч е с к о т о значение е най-широкото зна­ чение на несвършения вид. Чрез формите на несвършения вид, които го изразяват, се констатира само дали са налице, или не назованите дей­ ствия, без да се посочва дали те са еднократни, или повтарящи се, дали са локализирани, или не в определен момент на времето, дали са крат­ ки, или продължителни, дали са постигнали, или не своята цел, напр.: 18 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

273

А! Къде си ходил? — Никъде не съм ходил — рече Гроздан (Й. Йов­ ков). Остана му един син. И кой знае защо този син не идваше да го споходи (Й. Йовков). Ти ли й каза да живее при тези хора или тя сама отиде? — Не съм и казвал нищо, моето момче, напротив, настоявах да не отива (К- Георгиев). Стефан се учудва, но не казва нищо. Той беше най-обикновен рибар и не беше пътувал никъде (М. Грубешлиева). Към формите на несвършения вид, изразяващи общофактическо зна­ чение, се отнасят и формите, които означават действие, повторено точно определен брой пъти, напр.: Дай, даскале, да се целуваме до три пъти (Ив. Вазов). Аз два пъти влизах в бара, уж да търся баща си, за когото майка ми много се безпокои (П. Незнакомов). § 384. Чрез формите на несвършения вид, изразяващи и о с т о я н н о - п р о ц е с н о значение, се представят постоянно извършвани дей­ ствия, напр.: Ето — аз дишам, /работя, живея. . . (Н. Вапцаров). Той носеше бе­ лега на други времена (А. Каралийчев). В цяла Копривщица съществува­ ше само една къща, в която се намират столове и столици (Л. Каравелов). Джуджетата го умъртвяват — наистина, но неговият огнен дух вместо да гасне — все повече свети и сгрява сърцата ни с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България (Н. Хайтов). Постоянно-процесното значение на несвършения вид означава и дей­ ствия, които в момента не се извършват, но са присъщи на субекта, напр.: Мария. . . .Нали знаете, аз не умея да свиря. Любенов. 0, вий свирите божествено (Ст. Л. Костов). Много обичам гумени цървули. Ям ги като баница (А. Каралийчев). § 385. Употребата на частните видови значения не зависи само от тяхната специфична семантика. Тя се влияе и от редица фактори от лек­ сикален, морфологичен и синтактичен характер. Особено голямо значение имат взаимоотношенията между абстрактнообобщената семантика на граматичните форми за време и наклонение, от една страна, и на частните видови значения, от друга. § 386. Семантиката на конкретно-фактическото значение на свърше­ ния вид е несъвместима със семантиката на времената за съвременност (сегашно и минало несвършено време). Това значение се съчетава сво­ бодно с времената за предходност и следходност както в изолирани из­ казвания, така и в свързан разказ. В свързания разказ обикновено гла­ голите от свършен вид с конкретно-фактическо значение служат за пре­ даване на последователно сменящи се действия, всяко от които отбе­ лязва отделен момент от развитието на разказа, напр.: Защо не се пазиш, оцапа си дрехите (К- Петканов). Кабината и сто­ ловата не бяха оцелели случайно. Както ми обясни Смит, те били отде­ лени от останалия корпус на яхтата с вътрешен железен скелет (М. Марчевски). Момичето се сепна, погледна стенния часовник и скокна веднага (Ив. Вазов). Да отидем в колибата, ще ви сваря чай и ще се стоплите (М. Грубешлиева). Конкретно-фактическото значение на свършения вид се среща и в минало неопределено време — обикновено в изолирани изказвания. Ма­ кар и рядко, неговите форми могат да предадат и последователно извър­ шени действия, наир.: Сигурно си подочул нещо, майка ти не може да 274

не се е изтървала (К. Георгиев). И като изкарам пролет воловете, секи ми се чуди как сьм ги така отгледал и отхранил! (Т. Г. Влайков.). Формите за конкретно-фактическо значение са широко разпростра­ нени в да-конструкциите, напр.: Житото на Пендевци е като пясъка в реката — никой не може да го изчерпи (К. Петканов). Дайте да изчис­ лим материала, да направим скиците и да установим датата на завърш­ ването (А. Гуляшки). Тези форми се срещат също така често в повелително наклонение (като се изключват отбелязаните в § 374 ограничения), както и в услов­ но наклонение, напр.: Твое светейшество, и вие, славни боляри, напрегнете вниманието си и оценете думите ми, както заслужават (Ив. Вазов). Ния изтича зад не­ го и го прихвана, задъхана от уплаха: — Върни се! Остави ги! Върни се, ела. . . Ще те убият! (Д. Талев). Всеки друг би объркал конците. . . (Ив. Вазов). Аз бих ви оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия жив глас мнението ви за моята дарба или бездарност (Ив. Вазов). § 387. Формите за свършен вид, изразяващи сумарно частно видово значение, имат същата съчетаемост, каквато и формите с конкретно-фак­ тическо значение, с тази разлика, че поради специфичните изисквания на контекста рядко изграждат свързан разказ. Те обаче често се включ­ ват в разказ, в който основната линия на действието се изгражда от свършени форми с конкретно-фактическо значение, и в този случай озна­ чават някои от последователните моменти в развитието на разказа, напр.: Той я беше видял от вагонния прозорец няколко пъти за крат­ ки мигове (Ив. Вазов). Исках да го изгоря много пъти (Ив. Вазов). Иван Бухалът се изкашля няколко пъти и забърка из всичките си джобове (Ив. Вазов). Той удари няколко пъти по масата и тръгна да си отива (Елин Пелин). Натъжен, той към свойта мила се затече, I па както бягаше, сто пъти се зарече, I че песни дор е жив не ще да пее вече! (КХристов). § 388. Тъй като конкретно-типичното значение на свършения вид изразява действие, взето в неговото цялостно извършване, но като пред­ ставител, като нагледен пример за неприключена поредица от такива действия, то се съчетава свободно с времената за съвременност, напр.: Където погледнеш: назад, напред, долу, горе — все бук. . . (Ив. Ва­ зов). Щом вдигне чаша (а то биваше май често), I тя стрелне го с очи, да го стопи на место (К.. Христов). Вечер, доде изчетеше повечерката си пред куностаса, големите бяха длъжни да присъствуват (Ив. Вазов). Заяко бе опитал всички духови инструменти, кога имаше пари, купеше, кога останеше без пари, продадеше (И. Радичков). Много по-трудно конкретно-типичното значение се съчетава със семантиката на времената за предходност и следходност. От времената за предходност най-вероятна е появата му в минало неопределено време, напр.: Толкова скиташ, пък никога не съм те видяла да се върнеш с лов (Елин Пелин). Бог да прости конска майка — казват, когато конят им е помогнал да прекарат трудно някое обстоятелство (П. Р. Славейков), Формите за бъдеще време на глаголи от свършен вид с конкретнотипично значение изразяват сегашни или минали действия, напр.: Рядко някой път ще разреши на децата да прескочи някое с кошничка и да донесе малко грозде да си куснат (Ст. Ц. Даскалов). Рядко ще се 275

случи другоселец да се ожени на къща (Й. Радичков). Нейните весели, светнали очи бяха влетели в главата. Огънят им беше загаснал и рядкорядко ще блесне в тях пак напреднята искра (Т. Г. Влайков). Конкретно-типичното значение на свършения вид се среща често в да-конструкции, напр.: Организмът дърпа към магазините на „Плодзеленчук" да си рьфне ябълчица и да зобне пъшка грозде (Г. Краев). Из­ правеха ли се пред престола, на който седеше княгинята, те можеха да повторят само нейната последна дума (Андерсен — прев. Св. Минков). Това частно видово значение е несъвместимо със семантиката на по­ велителното наклонение и се среща много рядко в рамките на условното наклонение, където не винаги звучи приемливо, напр.: Това страшно учуди всичките, защото никога не би помислили, че тоя смирен Варлаам бил толкова опасно същество (Ив. Вазов). § 389. Спецификата на конкретно-процесното значение на несвър­ шения вид, представящо действието в процеса на осъществяването му, обуславя неговото свободно свързване с времената за съвременност. Там то се среща извънредно често, особено в диалога, напр.: Ех, че жега бре, плаче нивата, плаче. Рони се онова ми ти жито като сълзи. . . (Елин Пелин). Напердашил я оня вампирин!—говореше със злъч Гюмюшгерданката и следеше злобно Юрталанката. . . (Г. Караславов). Не, бе бай^Деньо — обърка се Гороломов, — не казвам за тебе, за себе си казвам (Й. Йовков). Сбогувахме се сърдечно с колхозниците. След малко колите ни носеха към Киев (Н. Фурнаджиев). Това значение обаче не се среща при времената за предходност, тъй като процесното значение, на което е носител, не се съчетава с ха­ рактерната за техните значения прекратеност на действието. Тъй като времената за следходност не съдържат граматически из­ разен признак прекратеност на действието, при тях няма обективна преч­ ка за употреба на несвършени форми с конкретно-процесно значение, напр.: Щом Ането тръгне нататък, аз ще вървя подире й (А. Каралийчев). Аз буквално ще следвам вашия мъдър съвет, господин Братомойев (Ив. Вазов). Тъй като при времената за следходност действието не е още осъще­ ствено, при тях разграничаването между конкретно-процесното и общофактическото значение на несвършения вид не може да се прокара ясно. Понякога е трудно да се реши дали една несвършена форма, употребена във време за следходност, изразява действието като процес или като факт, напр.: Ще работим нивите, както трябва, и пак ще се съвземем (Елин Пелин). Ти ли ще плащаш глобата? — навъси се Моис към баща си и с укор погледна бременната Сара (П. Спасов). По-широкият контекст може да подскаже с кое частно видово значе­ ние функционира несвършената форма, но в някои случаи се допуска двояко тълкуване. Конкретно-процесното значение на несвършения вид се среща в да-конструкциите, напр.: Божана е болна от бащината и болест — то се вижда, колкото и да крият, колкото и да се залъгват (Д. Талев). Давай акъл, момче, какво да правим. Ти, дето има една дума, си ми дете, малко смешно излиза, че съм дошъл акъл да искам, но сърцето ми към вас ме води (К. Георгиев).

276

Тук понякога разграничаването му от общофактическото значение също е затруднено, тъй като представените действия също така не са още осъществени, напр.: Нямаше значение какво ще говори, беше важно само да се говори, да се говори всичко, каквото дойде на ум, само да не се мълчи: за един миг да не се мълчи, защото детето веднага ще се разплаче (Й. Ра­ дичков). Несвършените форми, изразяващи конкретно-процесно значение, се срещат често в повелително наклонение, където понякога внасят от­ тенък на настойчивост или нетърпение, напр.: Не се сърди, Ноне, аз ти казвам право (Й. Йовков). Върви. Ей сега ще дойда и аз (Д. Талев). За всички твои дукати, златици и перпери не давам Сара. Де е тя, казвай! (Ст. Загорчинов). В условно наклонение те се срещат рядко и трудно се разграничават от формите с общофактическо значение. Означават обикновено по-про­ дължителни действия, напр.: . . .Самичък I бих търсил I в простора I далечна I планета (Н. Вапцаров). И ето, слънцето да угасиш желал би I и катастрофа мирова да предизвикаш (Ел. Багряна). § 390. Несвършените глаголни форми, изразяващи общофактическо значение, не се срещат при времената за съвременност, тъй като тяхната семантика не се съчетава с представата за процес, протичащ в определен момент от времето. Те се съчетават свободно с времената за предходност, напр.: Аз съм работил и съм се потил в балкана (Ив. Вазов). Радо, ти си плакала? За какво тия сълзи, пиленце? (Ив. Вазов). Беше се развиделило и тъмната, мъчителна нош, ми се стори тъй далечна. А може би не бях спал повече от половин час (Й. Йовков). Да, аз убих двама турци, аз, който муха не бях убивал (Ив. Вазов). Несвършените форми с общофактическо значение се срещат, макар и рядко, при времената за следходност. В тези случаи общофактическото значение понякога трудно се разграничава от конкретно-процесното зна­ чение, напр.: Че защо ще се обръщам към чужди хора? Аз нямам нужда (Ив. Вазов). Защо ще пламва България? Не ми трябва да пламне Бълга­ рия (Ив. Вазов). При да-конструкциите общофактическото значение на несвършения вид се среща сравнително често, напр.: Не зная как да те зова, любима! (В. Андреев). Нищо не ни е направил — рече презрително Ганчо Панайо­ тов. — Нищо не ни е направил — само на глупаци иска да ни прави (Г. Караславов). В повелително наклонение общофактическото значение се среща срав­ нително по-рядко, главно в рамките на отрицателната заповед, напр.: Не глези, не бий, не повишавай тона! (Н. Стефанова). Ти няма що да ме' заплашваш! — развика се подир него Йорданчо. •— Затова ли слезе от гората? Зидай си там дуварите и не се меси в чуждите сметки! (0. Василев). Несвършени форми с общофактическо значение се срещат и в условно наклонение, напр.: Би ли ме обичала, ако бъдех такъв, какъвто ме кичат пред тебе? (Ив. Вазов). Че Румена никому не прощавала. . . напълно ще се убедим по-нататък, когато видим как е станала тя хайдутка и как се е разправяла със своите врагове. Спокойно би могло да се твърди, че тая нейна отмъстителност е и главният двигател на живота и, който я хвърля в бездната на всякакви рискове (Н. Хайтов). 277

§ 391. Спецификата на неограничено-повторителното значение на не­ свършения вид създава благоприятни условия за употребата му във времената за съвременност, напр.: В такива дни по-рядко се мисли за смъртта (Й. Йовков). Прощавай! Нали съм жена, понякога в яда си сб ьрквам (К. Петканов). Кукувицата от време на време се обажда в листака (Ив. Вазов). Понякога нощем. I мъжете дома I се връщали гузни и плахи (Н. Вапцаров). От време на време езда­ чът гладеше гиздавата му грива и приятелски му говореше (Елин Пелин). Във времената за предходност неограничено-повторителното значе­ ние се среща много по-рядко. То не се наблюдава в минало свършено време, което предполага прекратеност на действието, тъй като включва в семантиката си неограничена повторителност. Може да се появи обаче в остана­ лите времена за предходност, напр.: Той много често е виждал нейните хубави очи, неотделно устремени в него (Елин Пелин). Между многото случайни посетители на това заве­ дение се е мяркал често един странен човек на средна възраст (Св. Минков). Рядко аз бях виждал нещо тъй величествено и хубаво (Й. Йовков). Несвършените форми с неограничено-повторнтелно значение се съ­ четават свободно с времената за следходност. Срещат се също така и в да-конструкции,и в повелително наклонение, напр.: Аз ще се навъртам по-често около вас, ще си приказваме за Бълга­ рия (Ал. Константинов). . . .Случвало се е да се спират хора на пътя под стряхата им да слушат нейната песен (Т. Г. Влайков). По-хубаво е да съм жив и от време на време да те виждам (К. Петканов). — Невъз­ можно! — Не говори тая дума, когато е приказка за женска интрижка (Ив. Вазов). Пък аз изобщо не знам да играя — усмихна се момичето. — Няма ли да ви е скучно да ме учите? — Не, разбира се, но в такъв случай аз просто ще съм принуден'1да ви побеждавам. — Побеждавайте ме (К. Георгиев). Сравнително по-рядко тези форми се срещат в рамките на услов­ ното наклонение, напр.: Слушай, Радо, дохождаш ли в Клисура, на гости у госпожа Муратлийска? Тя живее сега в Клисура. Аз ще изработя това. И там са опасности. . . но поне да. се отървеш от тукашните интри­ ги. — Навсякъде, където тебе бих виждала (Ив. Вазов). § 392. Естествената сфера на употреба на несвършените форми с постоянно-процесно значение е сегашно време. Значително по-рядко те се съчетават и с други времена, напр.: Шумят дните, минават нощите, текат годините. . . (К. Калчев). Човек се бори с една стена, направена от гатанки, и без тая борба той не може да живее, драги мой, ще загине (Елин Пелин). Докога? — Веко­ вете летят (Н. Лилиев). ...Ай животът се движеше напред и на вся­ ка криволица разкриваше по някаква неподозирана възможност (Ст. Ди­ чев). Дните ще текат и много работи ще се променят (Й. Вълчев). § 393. Значенията на двата вида обикновено са строго разграничени. В най-честия случай отразяваната чрез глагола ситуация допуска употре­ бата или само на свършената, или само на несвършената форма. Замяна­ та на глаголна форма от единия вид със съответна глаголна форма от другия вид довежда или до безсмислица (срв. невъзможността да се упо­ треби глаголна форма от свършен вид за израз на единично действие при времената за съвременност), или до съществена промяна в смисъла на 278

изказването (срв. напр.: Момичето беше изминало това разстояние за четири часа с Момичето беше изминавало това разстояние за четири часа, където при замяна на свършения вид с несвършен еднократното действие се превръща в многократно). Съществуват обаче такива типове контекст, в които замяната на еди­ ния вид с другия не води до съществена промяна в смисъла. Модална и стилистична употреба на глаголните видове (Видова конкуренция) §394. Възможността за взаимна замяна на глаголните видове (т. е. за тяхната синонимна употреба) се нарича в и д о в а конкуренция. Видова конкуренция се наблюдава между определени частни значе­ ния на свършения и на несвършения вид. При това възможността за из­ бор на форма от свършен или несвършен вид в определен контекст не означава, че спецификата на видовите значения изчезва. Напротив, тя проличава ясно в смисловите или модалните оттенъци, които се изразя­ ват от двете различни видови форми. § 395. Когато глаголните форми отразяват единични (неповторителни) действия, наблюдават се два типа конкуренция: между общофактическото значение на несвършения вид и конкретно-фактическото значе­ ние на свършения вид и между конкретно-процесното значение на свършения вид и конкретно-фактическото значение на свършения вид. Тъй като конкуренция се наблюдава в случаи, когато езиков израз получават действия с характер на конкретен акт, по-подходящи и следователно стилистически неутрални са формите на свършения вид. Несвършените форми, представящи действията аналитично, влизат в из­ вестно противоречие с фактическото състояние, поради което обикновено стават носители на допълнителни модални и стилистични отсенки. § 396. Първият тип конкуренция се среща значително по-често, не­ гова сфера на приложение са времената за предходност, времената за следходност, да-конструкциите и условното наклонение. При това фор­ мите на несвършения вид назовават действието, представят го като обща констатация, а формите за свършения вид го предават по-конкретизи­ рано, по-определено, свързано с конкретните условия на реализацията му, напр.: Не, не ме канете. Аз вече закусих (закусвах). Той ще ходи (ще иде) в командировка. Мисля след няколко дена да замина (да заминавам) Би ли се записал (записвал) за такава скъпа екскурзия, ако не беше спечелил тези пари? В изречението Да, аз убих двама турци, аз, който муха не бях уби­ вал (Ив. Вазов) първата глаголна форма може да бъде само от свършен вид, тъй като изразява твърде конкретизирано действие. Втората форма би могла да бъде и свършена. Несвършеният вид обаче тук е по-подходящ, тъй като чрез него действието се определя като най-общ факт (никога не бях убивал) и на неговия фон именно изпъква конкретната ситуация, отразена чрез свършената форма. Замяна на видовете може да се осъще­ стви и в следващия пример, по и там противопоставянето конкретно/ обобщено действие достатъчно обосновава направения от писателя из279

бор: Нищо не ни е направил — само на глупаци иска да ни прави (Г. Караславов). При конкуренцията между общофактическото значение на несвър­ шения вид и конкретно-фактическото значение на свършения вид по-че­ сто модално натоварена се оказва несвършената форма. Това се дължи на обстоятелството, че нецялостният характер на несвършения вид в опре­ делени контекстни условия влиза в противоречие с изразяването на дей­ ствието като общ факт. Така може да се придаде неестествена аналитич­ ност на действието, която да се схване, най-общо казано, като отрица­ телно отношение на говорещото лице към същото това действие. Отрица­ телното отношение се конкретизира като незаинтересованост, досада, неубеденост в необходимостта да се извърши действието, затруднение при извършването му, желание на говорещото лице да покаже, че няма нищо общо с него. Използуването на несвършения вид в условията на конку­ ренция с такъв тип модална отсянка се наблюдава в разговорния стил и в езика на художествената литература, доколкото той отразява разго­ ворната реч. Такъв вид модалност се изразява в следните два типа контекст: 1. При изразяване на въпрос или отрицание. В някои случаи не­ свършените глаголни форми подчертават, че за действието се пита изоб­ що или пък че то изобщо се отрича, но без да се внася допълнителен модален оттенък, напр.: Но Гроздан беше до вратата и чу как Нейко каза: — Гроздан ли? Той все тука ли беше? Не е ли излизал? — Не е излизал — каза Къню (Й. Йовков). Ако контекстът позволява въпросът или отрицанието да бъде изра­ зено с конкретно-фактическото значение на свършения вид, употребата на несвършената глаголна форма с общофактическо значение, привнася­ ща аналитичност, процесност, при подходящ контекст и интонация може да стане изразител на отрицателно отношение на говорещото лице към действието. Във въпросителните изречения конкретната модалност, изразявана от формата за несвършен вид, може да бъде неодобрение на действието, за което се пита, убеждение, че неговото извършване е безсмислено, съм­ нение в целесъобразността му, напр.: — Кой? Аз ли да се махам? — озъбва се бащата и брадясалият му образ става страшен. — Аз ли да се махам? — повтаря в просъница той и блъсва дъщеря си в платнената стена (Св. Минков). —За какво си купувал този салам, като имаме месо? (Чудомир). При отрицание формите за несвършен вид, изразяващи общофакти­ ческо значение в условие на конкуренция, могат да показват пълно раз­ граничаване на говорещото лице от действието или пък досада, недовол­ ство, раздразнение от извършването на действието, напр.: Ще ме дава под съд — помисли си Гроздан (Й. Йовков). Но той ни­ кога не бе писал стихотворения, не бе декламирал в училищния двор на Ботевия празник, не бе арестуван и не е изпращал от затвора снимка на своята учителка (К. Георгиев). Нямаш нищо общо с най-близкия си приятел? — Във всеки случай не съм разбивал аптека с него. . . А като обираш аптека ний какво? . . . Да седим и да те гледаме, а? — Не с ьм обирал аптеки, казах ви (Б. Райнов). Какви знамена? Откъде-накъде знамена да съм окачвал. . . (Кр. Григоров). 280

2. В съобщителни изречения формите за несвършен вид, изразяващи общофактическо значение в условия на конкуренция с конкретно-фактическо значение на свършения вид, могат да станат също така носители на отрицателно отношение на говорещия към действието от съобщението. Това става в плана на миналите времена, а още по-често — при преда­ ване на предстоящи действия чрез форми за бъдеще време, повелително наклонение и чрез да-конетрукции, напр.: За такива мисли порицават. Порицавахте ме вече, стига (разг. реч). Никола не мислеше и да надниква в стаята, където тя спеше. Ще помоли приятеля си за моторетката и ще я откара обратно в К.аранци. Той всъщност нямаше за какво да надниква в стаята (Й. Радичков). § 397. Конкуренцията между конкретно-фактическото значение на свършения вид и конкретно-процесното значение на несвършения вид за израз на единични действия е застъпена значително по-слабо, при това често в такива случаи, в които конкретно-процесното значение е твърде близко до общофактическото му значение. Конкуренцията се среща при времена за следходност, при да-конструкции, в повелително наклонение и — рядко — в условно наклонение. В този случай формите на двата вида също запазват специфичните си значения: свършеният вид подчер­ тава цялостния характер на действието, взето в неговите конкретни условия, докато при несвършения вид указания за изчерпаност, кон­ кретност и реализация не се дават, напр.: Ще ме почакаш ли, докато разтребвам (разтребя) стаята? Не тряб­ ва да се отминава (да се отмине) този факт без внимание. Отстъпвайте (отстъпете) предпазливо, защото противникът е много бдителен. Би ли разбивал (разбил) касата, ако не се надяваше, че ще може да се измъкне? В случаите, където конкуренцията между конкретно-процесното зна­ чение на несвършения вид и конкретно-фактическото значение на свър­ шения вид е възможна, формата на несвършения вид може да привнесе оттенък на нетърпение, желание на говорещия към действието да се при­ стъпи незабавно. Тези отсенки се наблюдават при изразяване на още неосъществени действия и са характерни за разговорния стил на речта. В повелително наклонение нетърпението, изразявано чрез несвършената форма в условия на конкуренция, може да доведе до известна грубост на заповедта, напр.: Вече щяхме да потегляме, когато към колата се приближи Васил (А. Гуляшки). Емексиз Пехливан погледна сърдито воденичаря. . . — За­ що не отваряш, воденичарино? (Ив. Вазов). — Сядай тук, диване тако­ ва! — викаше му полугласно Чумакът и го натискаше на стола. — Ще те убия! (Й. Йовков). Пращай незабавно документите! — нареди капи­ тан Бозов (К. Георгиев). § 398. Конкуренция между свършени и несвършени глаголни фор­ ми се наблюдава и тогава, когато чрез тях се изразяват повтарящи се действия. При конкуренция между конкретно-типичното значение на свърше­ ния вид и неограничено-повторителното значение на несвършения вид носител на стилистично-модално значение са формите за свършения вид. Фактически, взети отделно, сами за себе си, глаголните форми изразяват единични действия. Значението на повторителност се обуславя от опре­ делени контекстуални условия. 281

Сферата на конкуренцията между конкретно-типичноти значение на свършения вид и неограничено-повторителното значение на несвършения вид се ограничава с времената за съвременност (сегашно и минало несвър­ шено), да-конструкциите и формите за условно наклонение. Среща се и при форми за бъдеще време, употребени за израз на сегашни или ми­ нали действия. При това двата глаголни вида запазват своите специфични значения, така че свършените форми придават на действията по-конкре­ тен, нагледен и следователно — по-експресивен характер. Поради това те са характерни главно за разговорната реч и за езика на художестве­ ната литература, където се наблюдават както в диалога, така и в авторовата реч. Срещат се и в публицистични жанрове с по-експресивен ха­ рактер, напр.: Излезе (излиза) в пет часа от работа, отбие се (отбива се) в гастронома, купи (купува) нещо за ядене и забърза (завързва) към къщи. Ето вече две години не се е случило (случвало) да закъснее без причина. Много пъргави момичета бяха. Станеха (ставаха) сутрин рано, измиеха се (из­ миваха се), хапнеха (хапваха) нещо набързо — и хайде на работа. В една къща все се намира работа. Все трябва и да се помете (помита), и да се изтърси (изтърсва), прахът да се избърше (бърше, избърсва), да се изпере (пере, из пира) по нещо. . . В редица случаи формите за свършен вид с конкретно-типично зна­ чение изразяват и допълнителни модални отсенки на възможност, спо­ собност, готовност за изпълнение на действието. Особено често те се про­ явяват при да-конструкциите, напр.: . . . Той беше готов I сто пъти да умре на кръста Христов. . . (Ив. Вазов). Може да сготви три яденета, и пак няма да каже, че се е уморила. Тя да ти изпее песен, че да видиш какво се казва глас! § 399. Възможностите, които дава конкуренцията между двете част­ ни видови значения, проличават най-силно в случаите, когато свърше­ ните и несвършените глаголни форми се употребяват успоредно за из­ граждане на един разказ. На фона на несвършените форми, които изра­ зяват действието по-общо и неутрално, нагледният, конкретен характер на свършените форми изпъква по-ярко. Разказ, изграден само от свърше­ ни форми, може да прозвучи натегнато и маниерно. Ето един пример за успоредна употреба на свършени и несвършени форми за израз на повторителни действия в условия на конкуренция, взет от съвременната ни художествена литература: От нашата работа нищо на мегдан не излиза, фурнаджийска работа! Станеш в петляно време, замесиш тестото, после идеш да напалиш фур­ ната и докато се обърнеш, гледаш, тестото вече втасало, набъбва в ко­ ритото, като че иска да излезе от него. „Хайде, жена, казвам на жената, да намесваме тестото, щото фурната ще изстине!'" И вземаме ние да намесваме тестото и да го правим на кръгли хлебове, докато стигнем половината (Й. Радичков). Начини на глаголното действие § 400. В близка връзка с категорията вид на глагола стоят начините на глаголното действие. 282

Измежду всички морфологични средства, чрез които се изразява ха­ рактерът иа протичането на действието, начините на действие изпъкват със своя системен характер и най-близко взаимодействуватс глаголния вид. Начините на глаголното действие представят семантично-словообразователни групировки от глаголи, свързани помежду си със семантична близост, произтичаща от общност в начина на протичане на действието. Глаголите, включени в тях, могат да показват например начало на дей­ ствието, срв.: зашушуквам/зашушукам, нагазвам/нагазя, помъквим!по­ мъкна, прохождам!проходя, цъфвам!цъфна, остществяване на действието до крайната му фаза, срв.: дожънвам/дожъна, домазвам/домажа, дочертавам/дочертая, осъществяване на действието върху много обекти при под­ чертано натрупване, срв.: нагърбвом! нагърбя, ножънвам/нажъна, нашивам/нашия и мн. др. Чрез начините на действие се дават указания за пространствената координация, насочеността и интензитета на-действието. §401. При повечето начини на действие единната семантика, която обединява глаголите в определена групировка, се носи от словообразователии средства (представки или наставки). Само на основата на тези словообразователно характеризирани групировки се очертават и словообразователно нехарактеризираните начини на действие, които се обе­ диняват единствено въз основа на това, че глаголите, които ги съставят, изразяват еднотипно протичащи действия. Глаголите без формални по­ казатели могат да бъдат класифицирани по начини на действие само въз основа на изградената класификация на словообразователно характери­ зираните глаголи. Значението на глаголните основи също се отразява върху начините на действие. Един словообразователен елемент може, свързан с различни основи, да изразява различни начини на действие. Обратно, един и същ начин на действие може да бъде представен от гла­ голи, оформени с различни формални показатели. За разлика от морфологичните категории начините на действие не представят от себе си противопоставяния на граматични форми с едно­ родно значение. Те не се опират на специална стройно изградена система от форми, както глаголният вид. Системните връзки, които се наблюдават при тях, нямат всеобхва­ щащ характер и остават извън рамките на граматичните парадигми. Категорията вид обаче е в тясна зависимост с начините на действие. Ви­ довите различия не се изразяват изолирано от тях. Редица начини на действие в съвременния български език се свързват само с несвършения вид на глагола. Поради това, както и поради същественото участие на словообразуването в изграждането на начините на глаголното действие, тези групировки се разглеждат като семантично-словообразователни кла­ сове с висока степен на лексикална абстракция, притежаващи елементи на граматичност. В съвременния български книжовен език съществуват над 50 начина на действие, т.е. над 50 класа глаголи, обединени от общност в характера на протичане на действието. Различните начини на действие обаче са крайно неравномерно застъпени в езика. Някои начини на действие са представени със стотици и хиляди глаголи, а други — с малък брой, в редки случаи дори само с по няколко глагола. Във връзка с това и зна­ чението им, както и отражението, което те дават върху останалите кате­ гории на глагола, е различно. 283

Въз основа на наличието / отсъствието на определен словообразова­ телен елемент — носител на специфична семантика в състава на глаго­ лите — начините на действие се делят на характеризирани (със слово­ образователен елемент), нехарактеризирани (без словообразователен еле­ мент) и непоследователно характеризирани (една част от съставящите глаголи притежават, а друга част не притежават словообразователен елемент). § 402. Характеризираните начини на действие се делят на прости и сложни. Прости са тези от тях, които се отличават с един словообразо­ вателен елемент (представка или наставка). Така например единствено представката пред- служи като формален показател на един начин на действие (антецептния), в който се обединяват глаголи, изразяващи дей­ ствие, извършвано преди друго, предстоящо (или предполагаемо) действие, като с това обикновено се прави излишно осъществяването на това друго действие, напр.: предвкусвам/предвкуся, предпазвам/предпазя, предпла­ щам/предплатя и т. н. Силно застъпен в съвременния български език е и т е р а т и в н о а т е н у а т и в н и я т начин на действие, в който влизат глаголи, озна­ чаващи слаби, прекъслечни действия, напр.: пободвам, покърпвам, посгрешавам. Тази семантика се носи от представката по-. Семантиката на глаголите от този начин на действие е несъвместима със семантиката на свършения вид, поради което те са видово дефективни. Близък по значение до този начин на действие е и т е р а т и в н о д е л и м и т а т и в н и я т начин на действие. Той включва глаголи, озна­ чаващи прекъслечни действия, но не слаби, а краткотрайни, срв.: пробучавам, проревавам, прохърквам. Негов формален показател е представ­ ката про-. И итеративно-делимитативните глаголи притежават само фор­ ми за несвършен вид. Останалите начини на действие, чието значение се изразява само чрез един словообразователен елемент (на брой към 20), притежават форми както за несвършен, така и за свършен вид. Те носят допълнителна информация за начина, по който протича глаголното действие, което не противоречи на основната информация, получавана от граматическата ка­ тегория вид на глагола. § 403. Сложните характеризирани начини на действие включват в състава си по две или повече подгрупи, образувани с различни словообразователни средства. В семантично отношение тези подгрупи са рав­ нозначни или са с пренебрежими разлики в значенията. При тях именно се наблюдава сложното отношение между словообразуване и начини на действие — вижда се, че семантиката на един начин на действие може да бъде привнасяна от различни, макар и близки по значение, формални показатели. Тези начини на действие също са над 20 на брой. Тук се посочват само няколко, за да се даде представа за облика на тези словообразователно-семантични класове. А т е н у а т и в н и я т начин на действие включва глаголите, из­ разяващи действия, осъществявани в слаба степен, срв.: приглеждам/ пригледам, наглеждам/нагледам, поглезвам/поглезя, забърсвам/забърша, пресъхвам/просъхна, подгрявам/подгрея, въздържам/въздърока, ръсвам/ръсна, напр.: Ръсни малко сол. 284

Всички негови формални показатели — представките при-, на-, по-, за-, под-, въз- и наставката -н -, независимо от това, че могат да внесат лек емоционален или стилистичен оттенък, характеризират действието именно като осъществявано в слаба степен. Д е л и м и т а т и в н и я т начин на действие е представен от го­ ляма група глаголи, образувани с представката по-, напр. побавям се/ побавя се, понижавам/помижа, и ограничен брой глаголи с представката над-, напр. надзъртам/надзърна. Делимитативните глаголи означават действия, които се осъществяват през подчертано ограничен интервал от време. С представките из-, про- и наставката -н- се образуват групи глаго­ ли, влизащи в е д н о а к т н и я начин на действие и означаващи дей­ ствия, осъществявани само веднъж, напр.: иззвънтявам/иззвънтя, прозвънтявам/прозвънтя, звънвам/'звънна. Разликите в значенията на отдел­ ните групи глаголи са много леки и не засягат характера на протичането на действието. Сложна структура притежава и н г р е с и в н и я т начин на дей­ ствие, чрез който се изразява, общо взето, поставяне начало на действие­ то. Той включва глаголи, образувани с^представките при-, на-, по-, до-, за-, про-, под- и наставката -нх-, напр.: пригладнява ми/пригладнее ми, намразвам/намразя, побягвам/побягна, поисква ми се/доиска ми се, заблъсквам/заблъскам, прохождам/проходя, подгонвам/подгоня, цъфвам/цъфна. Малките различия, внасяни от отделните словообразователни елементи, не засягат съществено характера на протичане на действието. С представките при-, на-, по-, до-, под- се образуват групи глаголи, които формират к о м п л е т и в н и я начин на действие. Те изразяват подновяване на вече извършвано действие, при което се постига допъл­ нителен резултат, срв. напр.: прикупувам/прикупя, наплитам/наплета, понаждам/понадя, додавам/додам, надстроявам/надстроя. Няколко неравномерни по брой на глаголите групи, образувани с представките о-, пре-, из-, с-, за-, про- съставят р е з у л т а т и в н о п а н к у р с и в н и я начин на действие. Той характеризира действието като обхващащо изцяло определен обект, напр.: обирам/обера, пребродвам/пребродя, издрасквам/'издраскам, скосявам/скося, завземам/завзема, прогизвам/ прогизна. Сравнително добре застъпен в съвременния български език е р ез у л т а т и в н о - ц и р к у м к у р с и в н и я т начин на действие, включ­ ващ глаголи, които означават действия, разпространявани върху ця­ лостната повърхност на обекта, напр.: обелвам/обеля, осапунявам/осапуня, пребулвам/пребуля, заграждам/заградя, белосвам/белосам, брадясвам/бра­ дясам. Негови формални показатели са представките о-, пре-, за- и на­ ставките -ас-, -ос-, -ис-, -дис-, -яс-. Особен характер на действието имат с у п е р г р е с и в н о - р е з у л т а т и в н и т е глаголи. Те предполагат наличието най-малко на два субекта, извършващи едно действие, като при това субектът на гла­ гола, изразяващ супергресивно-резултативен начин на действие, извърш­ ва действието в по-голяма степен от другите субекти, с които става срав­ нението, срв. напр.: преборвам/преборя, надвиквам/надвикам, надхитря­ вам/надхитря. Формални показатели са представките пре- и над-. Този начин на действие има и взаимен вариант, при който субектите са в рав285

ноправна позиция и всеки от тях се стреми да извърши действието в повисока степен от другия, напр.: надбягвам се, надхитрявам се. Взаимните глаголи притежават само форми за несвършен вид, тъй като семантиката на супергресивно-резултативния начин на действие из­ исква наличието на обект, за да бъде осъществено действието като цялост. При непреходните глаголи вършителят остава сам в стремежа си към постигане на резултат. Така семантиката на този начин на действие, съ­ четана с непреходността на глаголите от взаимния вариант, прави не­ възможна появата на свършения вид, срв.: *Ще се надлъжем ли? *Надбягахме се. Това е един пример за влиянието на начините на действие вър­ ху категорията вид на глагола. § 404. Като напълно нехарактеризирани словообразователно в съ­ временния български език могат да бъдат окачествени само р е л а т и в н и я т и е в о л ю т и в н и я т начин на действие. Начинът на протичане на действието на релативните глаголи се ха­ рактеризира с това, че се предполага взаимоотношение между засегнат от действието обект или субект и някаква друга субстанция, напр.: гра­ нича, соча, страня, числя се. Този начин на действие няма морфологични показатели. В него се включват и някои представъчни глаголи (напр. изобилствувам, приличам), но при тях не представките са носители на р е л а т и в н а т а семантика. Лишен от морфологични показатели е и е в о л ю т и в н и я т начин на действие. Той обединява глаголи, из­ разяващи действия, извършвани с неизменна сила, напр.: адвокатствувам, гледам, действувам, крепя, лудувам, ратувам, царувам. Неговата семантика също изключва възможността за представянето му в свършен вид. § 405. Непоследователно характеризирани са четири начина на дей­ ствие: е ф е к т и в н и я т (е ф е к т и в н о - к о м у н и к а т и в н и я т ) , многоактният, общорезултативният и статалн и я т. Първият начин на действие включва два варианта: е ф е к т и в е н и е ф е к т и в н о - к о м у н и к а т и в е н. И в двата случая чрез дей­ ствието на глаголите се преминава към ново, определено от глаголната основа състояние. При първия вариант обаче се променя субектът на действието (напр.: обосявам/обосея, узрявам/узрея, надебелявам/надебелея, издължавам се/издължа се, вампирясвам/вампирясам, идиотизирам се, калугеря се, докато при втория в ново състояние преминава обектът на действието, напр.: обистрям/обистря, удвоявам/удвоя, нагорещявам I наго­ рещя, изнежвам/ изнежа, идиотизирам, калугеря. Ефективният (ефективно-комуникативният) начин на действие е твърде разпространен в съ­ временния български език. Негови морфологични показатели са почти всички глаголни представки, както и наставката от чужд произход -изир-, напр.: автоматизирам, стандартизирам, стандартизирам се. Глаголи от ефективния вариант се образуват с наставките -е-1-а-, напр.: бледнея, тлъстея, и с -ас-, срв. мирясвам, червясвам. Наред с това редица основни глаголи също са носители на ефективна (ефективно-комуникативна) се­ мантика, напр.: калугеря, калугеря се, турча, турча се. Тук се отнасят и някои глаголи от чужд произход, образувани с наставките -ир- и -ов-, без тези наставки да изпълняват фукция на формални показатели, напр.: амбицирам, амбицирам се, цивилизовам, цивилизовам се. 286

Особено разпространен в съвременния български език е о б щ о р е з у л т а т и в н и я т начин на действие. Глаголите, включени в не­ го, изразяват действия, насочени към довеждане до резултат (формите за несвършен вид) или довеждане до резултат (формите за свършен вид). Семантиката на този начин на действие също се носи от редица глаголни представки, напр.: о-, у-, пре-, при-, на-, из-, по-, с- и др.; срв. огъвам! огъна, убивам/убия, премервам! премеря, приготвям!приготвя, направям! направя и т. н. Голям е броят и на основните глаголи, нехарактеризирани с морфологични показатели, които спадат към този начин на действие, срв. напр.: вадя, давя, доя, лющя, петня, товаря, щавя и мн. др. В редица случаи се наблюдава преливност между семантиката на общорезултативния и еволютивния начин на действие. Някои глаголи са носители на общорезултативна семантика в конкретно-актуалната си употреба (напр.: Леля отиде да окът нивата), но употребени неактуално, добиват значенията на еволютивния начин на действие (Тя жъне бързо). Насоченост към резултат (или постигане на резултат) изразяват не само общорезултативният, а и редица други начини па действие, например резултативно-панкурсивният, резултативно-циркумкурсивният и мн. др. При тях обаче наред с резултативната семантика е налице и друга, спе­ цифична за всеки отделен начин на действие семантика. Всички те се окачествяват като специалнорезултативни. С т а т а л н и я т начин на действие включва глаголи, които изра­ зяват неизменно състояние на обекта. Неговата семантика изключва въз­ можността за представяне на глаголите в свършен вид. В състава на статалния начин на действие влизат глаголи с наставка -е-!-а-, напр.: белея, белея се, гордея се, простея, соленея. Към тази група се числят и глаголите от типа на момея се, гражданея се. Те са носители на общ се­ мантичен елемент 'държа се като' (мома, гражданин), който ги отделя в определена лексикална група, но не ги обособява с оглед към характе­ ра на протичане на действието. Друг морфологичен показател на статалния начин на действие е на­ ставката -н2-, срв. гизна, дебна, мръзна, тръпна. Доста голяма е групата на морфологично нехарактеризираните статални глаголи от типа на гор­ ча, дремя, клеча, мижа, спя, стърча, ширя се. Статалният начин на дей­ ствие е твърде близък по семантика до релативния и понякога е трудно да се определи към кой от двата начина на действие принадлежи един морфологично нехарактеризиран глагол. В такива случаи на помощ идва допълнителен критерий: от статалните глаголи могат да се образуват чрез префиксация с представката по- делнмитативни по начин на действие глаголи (напр.: погорчавам/погорча, подремвам!подремя, поклечавам! поклеча), докато релативните глаголи не се поддават на този процес (не съ­ ществуват глаголи *пограничавам!погранича — от гранича или *подължавам!подължа — от дължа). М н о г о а к т н и я т начин на действие включва глаголи, означа­ ващи действия, съставени от няколко еднородни акта. Типична група в него образуват глаголите с наставка -/са-, напр.: ахкам, боцкам, дялкам, кръшкам, мляскам, свиркам, трепкам, фраскам. Дори в случаите на дей­ ствие наставката подсилва впечатлението за мултипликативност, напр.: праскам от пращя, цвъркам от цвъртя. Групата на морфологично неха­ рактеризираните многоактни глаголи се комплектува от глаголи, чието 287

лексикално значение е в противоречие с момента траене, напр.: ахам, бода, дупча, кипя, кихам, кълва, мигам, трепкам, чукам, щракам. При определяне на кръга на многоактните глаголи без формален показател също се срещат известни затруднения — в някои случаи резултативни глаголи придобиват в контекста мултипликативно значение. § 406. Във връзка с начините на действие се намира категорията пределност / непределност на действието. Това е една абстрактна кате­ гория, която обхваща и разделя на две противопоставени групи цялата глаголна лексика. Пределни са глаголите, в чиято семантика е включено наличие на вътрешен предел. Действието се стреми да постигне (или по­ стига) този предел. Всички начини на действие, които притежават както форми за несвършен, така и форми за свършен вид, са комплектувани от пределни глаголи. При непределните глаголи действието по своята същност изключва наличието на предел. Поради това семантиката на тези глаголи е несъв­ местима със семантиката на свършения вид. Непределни са глаголите от видово дефективните начини на действие: итеративно-атенуативния, итеративно-делимитативния, еволютивния, многоактния, релативния и статалния. Глаголите, които с някои от значенията сн принадлежат към общорезултативния, а с други — към еволютивния начин на действие, се проявяват и като пределни (в първия случай), и като непределни (във втория), напр. Тази покривка я бродира леля ми (пределен, резултативен), но Тя бродира в една кооперация (непределен, еволютивен глагол). Тъй като категорията пределност/непределност има абстрактен ха­ рактер, обхваща цялата глаголна лексика и се отразява по определен начин върху видовата парадигма на глаголите, тя се определя като лексикално-граматическа категория. Нейното положение между граматиче­ ската категория вид и семантико-словообразователните групировки, на­ ричани начини на глаголното действие, е междинно. Д. Време на глагола Времето като граматическа категория. Система на глаголните времена в българския език § 407. Чрез времето като граматическа категория се определя поло­ жението на действието към момента на говоренето. Моментът на гово­ рене (писане, мислене), който е основен ориентир за граматичните вре­ мена, е обществен акт. За разлика от други, извънезикови бази за ориен­ тиране във времето, като например началото на нашата ера, моментът на говорене при всеки говорен акт мени своето положение във времето. И това е естествено — езикът е обществено явление и когато човек го­ вори, той става център на общуването и отмерва хронологически своите и чуждите действия, изразени чрез глаголи, именно спрямо момента, в който говори. § 408. Към момента на говоренето глаголните действия могат да бъдат ориентирани било пряко, непосредствено, било с помощта на друг допълнителен ориентационен момент, който от своя страна е поставен в положение на предходност или на следходност спрямо момента на гово­ ренето. Времената, които изразяват действия, ориентирани направо към 288

ч

момента на говоренето, се наричат в р е м е н а с п р о с т а о р и е н т а ­ ц и я и л и а б с о л ю т н и в р е м е н а — сегашно време (презенс), което означава, че действието е съвременно на момента на говорене (напр. пиша), минало свършено време (аорист), което означава, че действията са протекли — в о п р е д е л е н момент или период — преди момента на говоренето (писах), минало неопределено време (перфект), означаващо също, че действията са извършени преди момента на говорене, но без указания за конкретния момент или период, в който са протекли (писал съм), и бъдеще време (футурум), изразяващо действия, които ще се из­ вършат — или ще се вършат — след момента на говоренето (ще чета). Времената, които изразяват действия, свързани темпорално с допълни­ телен ориентационен момент, се наричат в р е м е н а с ъ с с л о ж н а • о р и е н т а ц и я или о т н о с и т е л н и в р е м е н а . Относителни времена са: минало несвършено време (имперфект), което означава, че действието е съвременно на минал допълнителен ориентационен момент (пишгх), минало предварително време (плусквамперфект) — действието е минало спрямо минал ориентационен момент (бях писал), бъдеще в миналото (футурум претерити) — действието е бъдещо спрямо минал ориен­ тационен момент (щях да пиша), бъдеще предварително (футурум екзактум) — действието е минало спрямо бъдещ ориентационен момент (ще съм писал), бъдеще предварително време в миналото (футурум екзактум пре­ терити) —• действието е минало спрямо определен момент, който от своя страна е бъдещ спрямо друг минал ориентационен момент (щях да съм писал). . §409. Освен делението на времената на абсолютни и относителни, което се изгражда въз основа на признака с к а к ъ в о р и е н т а ц и о ­ н е н м о м е н т са свързани действията — момента на говорене или друг допълнителен минал или бъдещ момент, — съществува и друга класифи­ кация на глаголните времена, основаваща се върху признака, в к а кв о о т н о ш е н и е са поставени действията спрямо ориентационния момент — отношение на съвременност, предходност и следходност. Съ­ образно с този признак глаголните времена в българския език могат да бъдат разделени на три групи: времена за с ъ в р е м е н н о с т , които изразяват действия, съвременни (сегашни) на ориентационния момент (се­ гашно и минало несвършено време), времена за п р е д х о д н о с т , из­ разяващи действия, минали спрямо ориентационния момент (минало свър­ шено, минало неопределено, минало предварително, бъдеще предвари­ телно и бъдеще предварително в миналото), и времена за с л е д х о д ­ н о с т , • които изразяват действия, бъдещи спрямо ориентационния мо­ мент (бъдеще време и бъдеще време в миналото). Времената от всяка от тези три групи притежават редица общи особености, които се дължат на еднотипната темпорална ориентация на действията при тях. Така време­ ната за съвременност изразяват действия, непрекратени, незавършени в •сйответНия ориентационен момент (срв. аз пиша!пишех писмо), времената за предходност винаги изразяват и прекратеност на действията спрямо ориентационния момент (срв. писах!писал съм!бях писал!ще съм писал писмо), а времената за следходност не посочват дали действията са пре­ кратени, или не след ориентационния момент (срв. ще пишапцях да пи­ ша писмо).

й9 Граматика на съзремгнния бьлгарзкн книжозен език, т. II

289

Времената за всяка от посочените три групи — за съвременност, предходност и следходност — притежават и други общи семантични и функционални особености. Например, както ще бъде посочено и по-нататък, сегашно и минало несвършено време имат редица еднотипни черти в употребата си, което дава основания минало несвършено време да бъде определено като сегашно в миналото. Подобно явление наблюдаваме и при времената за предходност и за следходност. Трябва да се подчертае, че относителните времена не са ориентирани едновременно към два момента — момента на говоренето и допълнител­ ния момент, за който се говори. Те са свързани темпорално само с е д и н ориентационен момент (минал или бъдещ), а вече чрез него са поставени в отношение и към момента на говоренето. Например косвената връзка с момента на говоренето на действията в минало несвършено време (т. е. връзката им посредством момента, за който се говори) се потвърждава от факта, че глаголната форма за минало несвършено време не съобщава дали действието, което се е извършвало в миналия момент, продължава да се осъществява и в момента на говоренето, срв.: — Иван още ли че­ те? — Преди малко още четеше, но дали сега чете, не зная. Очертаната по-горе система на българските глаголни времена е из­ градена върху техните о с н о в н и значения, които откриваме при вся­ какъв контекст. Основните значения на времената обикновено се проявя­ ват в няколко разновидности, които се наричат ч а с т н и темпорални значения. Глаголните времена в българския език притежават и п р е ­ н о с н а у п о т р е б а , при която се изразяват и стилистични, и модални отсенки. Тези отсенки обикновено се дължат на логическото противоре­ чие между основните значения на темпоралните форми и контекста (на­ пример сегашно историческо време — вж. § 415). Следователно и в пре­ носните употреби на темпоралните форми откриваме основните значения на съответните глаголни времена. Сегашно време (презенс) § 410. Форми. Формите за сегашно време се образуват от с е г а ш ­ н а т а о с н о в а на глаголитес помощта на специални окончания. Се­ гашната основа завършва на -е (чете), на -и (говори) или на -а (-я) (ви­ ка, обикаля). Според основата за сегашно време (която съвпада с фор­ мата за 3 л. ед.ч.) глаголите в сегашно време се делят на 3 с п р е ж е н и я: I с п р е ж е н и е — глаголи с основна гласна -е-: чета, четеш, че­ те; бера, береш, бере; пея, пееш, пее. II с п р е ж е н и е — глаголи с основна гласна -и-: говоря, говориш, говори; мълча, мълчиш, мълчи; стоя, стоиш, стои. III с п р е ж е н и е — глаголи с основна гласна -а- или -я-: тръг­ вам, тръгваш, тръгва; пращам, пращаш, праща; хвърлям, хвърляш, хвърля.

290

Окончанията за сегашно време по спрежения са: Число

Ед. ч. Мн. ч.

1 спр.

Лице

1. 2. 3. 1. 2. 3.

И спр.

III спр.

-а, -я -ш

-я, -а -ш

-м -ш

-м -те -ат, -ят

-м -те -ят, -ат

-ме -те -т

Образци за спреженията на глаголите в сегашно време I мета метеш мете метем метете метат

спрежение мога зная можеш знаеш може знае можем знаем можете знаете могат знаят

дремя дремеш дреме дремем дремете дремят

З а б е л е ж к и . 1. Глаголите от I спрежение, които завършват в 1 л. ед.ч. на -ка, -га (сека, тека, река, мога), пред основната гласна е променят съгласните к, г съответно в ч, ж: сечеш, можеш. 2. Окончанията -я, -ят (съответно за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч.) в I спрежение се употребяват след гласна (зная, живея) и в няколко други основни глагола (дремя, сипя, капя и др.). 3. Окончанията -а и -ат (съответно за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч.), когато са под уда­ рение, се изговарят -ъ, -ът — плета [плетъ], плетат [плетът]. 4. Глаголите дам и ям в 1 л. ед.ч. имат съкратена основа — дам — дадеш; ям — ядеш.

II моля молиш моли молим молите молят

спрежение стърча стърчиш стърчи стърчим стърчите стърчат

стоя стоиш стои стоим стоите стоят

З а б е л е ж к и . 1. Окончанията -а, -ат (съответно за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч.) във II спрежение се употребяват само след съгласните ж, ч, ш: движа, движат; мълча, мълчат; реша, решат. 2. Окончанията -я, -а и -ят, -ат (съответно за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч.), когато са под ударение, се изговарят -ъ, -йъ, -ъ, -ът, -йът, -ът: вървя [върв'ъ]; стоя [стойъ], стърча [стърчъ]; вървят [върв'ът], стоят [стойът], стърчат [стърчът]. 3. В 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. на глаголите от I и II спрежение основната гласна се губи: плет-а, плет-е-ш, плет-ат; върв-я, върв-и-ш, върв-ят.

III

спрежение

отивам отиваш отива

обикалям обикаляш обикаля 291

отиваме . обикаляме отивате обикаляте отиват обикалят §411. Спрежение на спомагателния глагол съм. Формите на спома­ гателния глагол съм (който няма основна гласна) в сегашно време са: •съм, си, е, сме, сте, са. Тези форми са енклитични, но след отрицанието не получават ударение: аз^съм, те^са, но не^съм, не^са (изговор [не съ]). §412. Ударение. 1. В I и II спрежение някои глаголи в сегашно време имат ударение на последната сричка (мета, вървя, стоя), а дру­ ги на вътрешна сричка (пиша, говоря, копнея). При глаголите от III спре­ жение ударението никога не пада върху последната сричка: празнувам, изпитвам, премествам. 2. Ударението е неподвижно (т.е. остава върху една и съща сричка) за всички форми за сегашно време на даден глагол: пиша, пишеш, пише и т.н., вървя, вървиш, върви и т.н. Прибавянето на представка към гла­ голите също не променя мястото на ударението: пиша — напиша — препиша. 3. При образуването нз несвършени глаголи от свършени с крае­ словно ударение с помощта на наставките-а-, -я-, -ва- (но не и -ава-, -ява-), ударението в новополучените несвършени глаголи пада върху корена: "долетя — долитам, прочета — прочитам, пренеса — пренасям, устроя — устройвам, но посетя — посещавам, преброя — преброявам. § 413. Основна форма на глагола. Основна форма на глагола в съ­ временния български език е формата за 1 л. ед.ч. сегашно време. Тази форма се дава като представителна и в речниците на българския език. § 414. Значение и употреба. О с н о в н о з н а ч е н и е . Сегашно време означава действие, което е съвременно на момента на говоренето. Думата „съвременно" показва, че действието в сегашно време може да се върши както конкретно в момента на говоренето, така и в по-голям период от време, включващ в рамките си момента на говоренето. В съ­ ответствие с това основното значение на сегашно време се проявява в две главни разновидности (частни значения) — конкретно (актуално) сегашно време и обобщено (неактуално) сегашно време. 1. К о н к р е т н о ( а к т у а л н о ) с е г а ш н о в р е м е . При кон­ кретното сегашно време презентните форми изразяват действия, извърш­ ващи се непосредствено в момента на говоренето, напр.: Озова се ненадейно Павле, весел и засмян, и се озърташе. —• Кого дириш, Павле? —• Тебе, ама гледам и за някой друг — отговори той (Ив. Вазов). Щом мама ме видя, извика: — Какво стъпваш като млада невя­ ста с пълни менци? — Отивам при тате на дюкяна — гузно промънках аз (Г. Белев). Поех към изхода,, когато чух мек басов глас: — Лалю ли тър­ сите? . . .Отиде до печатницата, но ще се върне. . . Седнете,.ако иска­ те. Аз също чакам едного от компанията (Б. Райнов). . Конкретното сегашно време се среща само при глаголи от н е с в ъ р ­ ш е н в и д: семантичният елемент непрекратеност на действието в мо­ мента на говоренето, който е присъщ на сегашно време, не може да се съчетае със значението на свършения вид. Случаите от типа на.Защо не влезеш? (с глагол от свършен вид) не дават основания да се прави заключение;-че свършеният вид прониква в сферата на актуално сегашно време, тъй като формата за сегашно вре292

ме може да се употреби тук само поради наличието на отрицателна фор­ ма на глагола. Фактът, че употребата на свършения вид е невъзможна при отделни утвърдителни глаголи в сегашно време, доказва, че единич­ ните сегашни действия не могат да бъдат изразявани с глаголи от свър­ шен вид. 2. О б о б щ е н о , ( н е а к т у а л н о ) с е г а ш н о в р е м е . При обобщеното сегашно време глаголните форми изразяват действия, които не са локализирани само в момента на говоренето, а се извършват в по голям период от време, който обаче включва момента на говоренето в обсега си. Обобщеното сегашно време се среща в няколко разновидности. Найчесто то се наблюдава при п о в т о р и т е л н о т о з н а ч е н и е на сегашно време, където глаголните форми изразяват повтарящи се действия,, без тези действия да протичат непременно и в момента на говоренето, напр.: — Виж, виж, Пенко. •— Какво да видя, Ано? Става толкова време хлопам на хилядо порти •— нищо. . . Досрамя ме, Ано, и при бай Фили­ па да ходя. . . Се го лъжа, че ще му се изплатя, че днес-утре ще намеря, работа. . . И той пак дава. . . (Ив. Вазов). — Василчо! — извика тя. . . Аз съм циганка. Баща ми прави врътена, майка ми ги продава. . . (Й. Йов­ ков). Откак се ожени, не излизаш често по свят? (Елин Пелин). По цели дни лежа неподвижно, броя часовете, които ми остават да живея, и раз­ съждавам върху миналото си, върху живота и хората (Д. Димов). Тук понякога идват да оглеждат парцели. . . Парцели за вили — пояснява сто­ панинът (Б. Райков). Обобщено сегашно време се наблюдава и при глаголи, които изра­ зяват не повторителни, а н е п р е к ъ с н а т о р е а л и з и р а щ и с е действия, напр.: Живея с мисълта за него. . . Обичам го, макар че има хиляди недо­ статъци (Ив. Вазов). Обичам животните и зная, че техният и моят живот са частица от една и съща неизвестна сляпа сила. Обичам да ги наблюдавам и изучавам (Елин Пелин). И повторителните, и непрекъснато реализиращите се действия в обоб­ щено сегашно време могат да изразяват значения на о б и ч а и н о с т или на к в а л и ф и к а т и в н о с т, когато се прави процесна характе­ ристика на дадено лице или предмет: Сутрин рано в пет часа стават с мама, подредят градината, пчели­ те и после в седем и половина той тръгва на работа (Бл. Димитрова). Навярно сте го срещали много пъти. . . Той продължително и с особено внимание изглежда всички проходящи жени, поздравява всички любезно и от всички приема любезна усмивка. Зашрто той е ерген. Той живее сам,. ляга сам, става сам, пие с компания, но се напива сам, страдае сам и сам се утешава (Елин Пелин). Към обобщеното сегашно време спада и т. нар. потенциално значе­ ние на сегашните форми, при което реализацията на действието е въз­ можна в който и да е момент от периода, когато те се извършват (напр.: Той отлично пее и рисува), а също и г н о м и ч е с к о т о с е г а ш н о в р е м е , което се употребява в сентенции, напр.: Желязото се кове, до­ като е горещо. 3. Близко до гномического сегашно време е с е г а ш н о а б с о ­ л ю т н о в р е м е , което изразява общовалидни научни истини, напр.: Водата ври при 100 градуса. Рибите дишат с хриле. 292

Обща особеност на всички действия в обобщено сегашно време е, че действието включва в обсега си момента на говоренето, т. е. съвремен­ но е на него, а не е поставено в положение само на предходност или са­ мо на следходност спрямо него. Именно поради тази валидност на обоб­ щените сегашни действия за момента на говоренето те не се възприемат нито само като минали, нито само като бъдещи, въпреки че обикновено са се извършвали и преди момента на говоренето и продължават да се извършват и след него. Ясната темпорална ориентация на обобщените сегашни действия не позволява в случая да се говори за „атемпоралност" дори при действията, които фактически изразяват общи и вечни истини (като напр.: Земята се върти около слънцето). Семантичният признак непрекратеност на действието в момента на говоренето е присъщ и на обобщеното сегашно време. Но при повторителното сегашно време е възможна и употребата на свършен вид, напр.: А пък аз живея, така да се каже, с всички тия събития. Събудя се нощем, а в главата ми все това. . . запаля цигара, подпра се на въз­ главницата и продължавам да мисля (Д. Ангелов). Легна вечер — очи не затварям от мисъл за нея. . ., стана сутрин с натежала глава — тя пак пред мен (Д. Талав). Светлините мигат, бледочервени, самотни. . . От­ дръпне се перде, нощно рошава глава надникне и сепнато се скрие (В. Андреев). Свършеният вид в такива случаи е употребен в своето конкретно типично значение, при което отделно действие се представя като пример на поредица актове от същото действие. Всяко едно от такива свършени действия отговаря на особеностите на свършения вид — цялостност, приключеност, но цялата поредица от действия не е завършена спрямо мо­ мента на говоренето. Следователно в своята цялост процесът е непрекратен, въпреки че е съставен от отделни, завършени сами за себе си актове. Свършеният вид в подобни примери спомага за постигането на поголяма образност и живост в описанието, тъй като на конкретното ти­ пично значение на свършения вид е присъщо да предава действията порелефно и по-отчетливо — всяко действие се представя като нагледен пример за поредица от същите действия. Следователно свършеният вид в повторително сегашно време се използува със стилистична цел и упо­ требата му обикновено е незадължителна, факултативна. В подчинени изречения, поясняващи главни изречения с глагол в обобщено сегашно време, свършеният вид обикновено не може произ­ волно да се заменя с несвършен, тъй като тук той означава последова­ телност, докато несвършеният вид означава едновременност с действията в главното изречение, напр.: Есени, когато тежки мъгли легнат на небосклона, когато огнени и златни рани нашарят гората, когато птичките бягат, когато цветята мрат и тревата более, колко мъчно ми е тогава за моята забравена пе­ сен (Елин Пелин). Докато конкретното сегашно време се употребява предимно в диалогична реч, обобщеното сегашно време е по-разпространено, особено в научния стил (без научноисторическите съчинения). Самият характер на научните съчинения например по граматика, математика, биология, зоо­ логия, химия, физика създава слаби възможности действията да се пред­ ставят като минали или бъдещи или пък да се ограничат само в момента 294

на говоренето, поради което най-подходящо в случая се оказва именно обобщеното сегашно време, напр.: Строежът на изречението в съвременния български език се различа­ ва от строежа на изречението в другите славянски езици с някои своеоб­ разни особености, които произлизат преди всичко от отсъствието на падежни форми и на инфинитива (Л. Андрейчин). Алгебричен израз, който се образува с помощта на константи и променливи, свързани със знаците за събиране, изваждане, умножение, деление и степенуване, се нарича рационален алгебричен израз (Г. Геров). Бозайниците са найвисшите гръбначни животни. Космената обвивка и потните жлези ги отличават от останалите гръбначни животни и играят голяма роля за регулиране на телесната температура (Ц. Пешев). 4. С е г а ш н о р е п о р т а ж н о в р е м е . Сегашно време се упо­ требява и в репортажи на спортни състезания, събрания и др., когато чрез сегашните факти се предават и последователни действия. В такива случаи говорим за сегашно репортажно време, напр.: Димитров подава на Илиев, който му връща топката и бързо изтичва напред. По своя характер действията в такива случаи са конкретни и се из­ вършват в конкретни, определени моменти. Особеното тук е, че последо­ вателно изказаните глаголни форми могат да изразяват и последователни действия — черта, по която сегашно репортажно време се отличава от сегашно конкретно време и се свързва със сегашно историческо. Тази последователност се обяснява с обстоятелството, че в случая моментът на говоренето се движи заедно с развитието на описваните действия, или по-точно —• тук се наблюдава последователно движение, сменяне на са­ мите моменти на говорене, към които сегашните действия са ориентирани. Действията в сегашно репортажно време могат да бъдат и едновре­ менно извършвани и тогава те се представят като група от действия, ориентирани едновременно към един и същ момент на говорене, напр.: Илиев поема топката и тръгва напред, а всички защитници се при­ движват към него. Съдията тича заедно с тях. Зрителите окуражават своя любимец. Вратарят обаче също е на своя пост. 5. С е г а ш н о в р е м е в п о д ч и н е н и и з р е ч е н и я , п о ­ я с н я в а щ и г л а г о л и о т т и па н а у с е щ а м , м и с л я , к а з ­ в а м . Формите за сегашно време се употребяват в такъв контекст, за да се изрази едновременност с времето на глагола в главното изречение, който може да бъде както в сегашно, така и в някое, минало и в бъдеще, време, напр.: Викентий мислеше, че сънува (Ив. Вазов). Той видя, че долу по пътя идат жени (Й. Йовков). Толкова години тя беше гледала отдалеч тази планина и все си мислеше, че е висока като стена и че зад нея пак започва такова равно и хубаво поле (Г. Караславов). Като отвориш прозореца, ще видиш, че навън вали сняг. В подчиненото изречение в такива случаи действията не са ориенти­ рани чъм момента на говорене на автора на изречението, а към момента на идеална дейност (говорене, чувствуване, мислене) на лицето, което извършва действието, изразено с глагол за идеална дейност. В сложното изречение, съдържащо в главното изречение глагол за идеална дейност в минало и бъдеще време, сегашното време не трябва да 295

се смята за преносно употребено, тъй като ориентацията му е насочена към съвременен за него момент — момента на идеална дейност. По своя темпорален характер такава употреба на сегашно време твърде много се доближава до случаите, когато сегашната форма се из­ ползува за предаване на мисли, чувства, разсъждения на героя в п о л у п р я к а р е ч . Макар и предадени като вътрешен монолог, действия­ та в полупряка реч в сегашно време не са ориентирани към момента на говоренето на автора на съчинението, а към момента на „мислене" на героя: Тая нощ баба Цена сънува сън. Голям облак, а войската отива в облака, и Стоян е там, света Богородичке! Каква страхотия! Облакът бучи, небето трещи, земята се търси — ето какво било битката. Стоян се изгуби в облака, няма го вече, ами сега! . . . Тя се сепна, разбуди се. Вътре тъмно, чер мрак. Само вятърът пищи навън. Това е битката. Боже господи Исусе Криете, закриляй го! (Ив. Вазов). 6. С е г а ш н о в р е м е в п о д ч и н е н и и з р е ч е н и я , п о я с ­ н я в а щ и г л а в н и и з р е ч е н и я в б ъ д е щ е в р е м е . Сегаш­ ните форми (обикновено от свършен вид), употребени в подчинени изре­ чения в бъдеще време, изпълняват фактически функциите на бъдеще време, напр.: — Хайде, че като се ожениш •— каза с облекчение Сали ^1шар, — ще ти направя една каруца (Й. Йовков). Надвечер, когато светът се прибе­ ре, те ще впрегнат виторогите биволи и през стария мост ще потънат в тъмнината (А. Каралийчев). — Да ти попея ли една. . . Аз като пея, ти ще плачеш (А. Каралийчев). Ах Бойчо, Бойчо, ако ме оставиш пак, чини ми се, че ще те изгубя навсегда (Ив. Вазов). 0, шипко, познавам една жена, която ако те помилва само веднъж, всичките бодли ще ти опадат (Елин Пелин). — Ако някой гръмне, ще ги предупредим да ни атакуват веднага с мини (Д. Димов). Той ще си купи книгата, която си избере. От примерите се вижда, че такава употреба на сегашно време не при­ тежава никакви стилистични функции. Тя се наблюдава обикновено при подчинени обстоятелствени изречения за време или условие или пък в подчинени определителни изречения. (От тези случаи трябва да отличаваме гномическата употреба на се­ гашно време в пословици нли сентенции от рода на следните: Каквото надробиш, такова ще сърбаш. На каквото постелеш, на такова ще легнеш. Тук явно има пряко сегашно обобщено време, въпреки че в главното изречение е налице форма за бъдеще време.) Употребата на формата за бъдеще време в подчинени изречения, поясняващи главни изречения в бъдеще време, е допустима само в слу­ чаи, когато глаголната форма изразява и определена модална отсянка — обикновено на намерение, напр.: Ако ще ме каните някъде — усмихна се момичето, — няма да прие­ ма. Не обичам да ме съжаляват (Р. Босев). То, който ще краде мед, от неговото плашило ще се уплаши (А. Каралийчев). Дойде си ей! Макар и болен, дойде да приеме присъдата. Ако ще падне, тук да падне, но да се раздели със своите, както се полага след толкова задружен труд7 (Ст. Ц. Даскалов). Употребата на сегашно време вместо бъдеще време в подчинени из­ речения, поясняващи главни изречения в бъдеще време, трябва да се 296

смята за случай на самостоятелно значение на сегашната форма, което съществува успоредно с нейното основно значение. § 415. Преносна употреба на сегашно време. 1 . С е г а ш н о и с т о ­ р и ч е с к о в р е м е . Когато формите за сегашно време бъдат употре­ бени за предаване на минали действия, те служат обикновено за изо­ бразяване на миналите факти като извършващи се в момента на гово­ ренето пред очите на слушателя или на читателя. По такъв начин дей­ ствията се представят с по-голяма живост и динамичност, а описанието придобива подчертана образност. Такова сегашно време се нарича се­ гашно историческо. В нашия език сегашно историческо време може да замества както> минало свършено време, така и минало несвършено време. Когато се­ гашно историческо време замества минало свършено време, то предава основната линия на развитие на разказа, т.е. предава действията и тях­ ното последователно развитие, напр.: Но той намалява крачките си, изважда някаква хартия, навярно пис­ мо, поспира се, чете и се усмихва. Той ош/г повече се усмихва, когато, като оставя писмото, дълго се взира в друго нещо, което много прилича на малка фотография. После той скрива всичко това и, все със същата ща­ стлива усмивка на лицето си, тръгва пак чевръсто и плющи ритмично с камшика (Й. Йовков). Когато обаче сегашно историческо време замества минало несвършена време, то, както и минало несвършено време, означава не последовател­ ни действия от основната разказвателна линия, а второстепенни, обик­ новено едновременни действия, рисуващи обстановката около определен момент от основната разказвателна линия, напр.: Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяр­ кат там от тъмни зори (Елин Пелин). В разказ, чиято основна разказвателна линия се ЕОДИ С глаголни форми в сегашно историческо време, действията, минали по отношение на определен момент от основната линия, се означават с форми за ми­ нало неопределено време, действията, съвременни на момент от разказ­ вателната линия •— пак с форми за сегашно историческо време, а дей­ ствията, следващи след определен момент от основната разказвателна линия — от форми за бъдеще време. Срв. напр.: Посрещаните излизат от залата и се приближават до самолета, който току-що е кацнал на бетонната писта. Мнозина се вълнуват, някои дори тичат. Ето след малко ще се отвори вратичката на самолета и оттам ще излязат дългоочакваните гости. В нашия книжовен език в неповторително сегашно историческо вре­ ме се употребяват глаголи от несвършен вид дори и в случаите, когатосегашно историческо време изгргжда основната линия на разказа. Гла­ голите от свършен вид, както и при прякото сегашно време, се използу­ ват в сегашно историческо време обикновено при неговата повторителна употреба, напр.: А орелът все се виеше. Плющне дваж-триж криле, па пак ги простре неподвижни и черни във въздуха (Ив. Вазов). Наоколо бюфета имаше постоянно движение: посетители дохождат, поръчат си бира или уиски, изпият, заплатят и се оттеглят мълчаливо (Ал. Канстантинов). И бо297

лестта се усили. Току зачернее човеку пред очите, удари го в глава, отще му се всичко — легне ни жив, ни мъртъв, по цели дни и недели. Съхне, еехне, губи се (Елин Пелин). ^Тнчо беше от ония светли, жизнени хора, които умеят да се радват и на дреболиите в живота. Стане сутрин рано, наплиска се на студената вода с ледена корица по краищата и му е приятно и весело от резливата хладина на водата (Ст. Ц. Даскалов). После? — После го повлечем с жената, та край село. Там го заровихме •в сламата, божем да скрием, пък то (Елин Пелин). Както изтъкнахме, сегашно историческо време се използува доста често в х у д о ж е с т в е н а т а л и т е р а т у р а . При това в тази ли­ тература нерядко се наблюдава съвместна употреба на сегашно истори­ ческо време и на миналите изявителни времена. За разлика от разговор­ ната реч, където сегашно историческо време се използува предимно за описване на конкретни случаи и възможностите за бърз и внезапен пре­ ход от минало време към сегашно историческо време и обратно са поголеми, в авторската реч на белетристичната (и репортажната) литера­ тура преходът от минало време към сегашно историческо време и обрат­ но обикновено не може да се извършва така внезапно и така непосред­ ствено. Той е стилистично мотивиран, обикновено когато в разказа се появи логическа необходимост отделни моменти да се откроят по-ярко на фона на останалия текст. Такива моменти могат да се отличават напри­ мер с психологическа напрегнатост и динамизъм. Ето няколко примера: В миг развълнуваният в цялото си същество старец изправи величе­ ствената си фигура, вдигна старчески ръце, затвори очи и усърдно за­ чете молитва. . . Но пред затворените му очи. . . призракът на шише­ то растеше, растеше, за да изпълни цялата вселена. А в него лукаво се смееха блестящите очи на сатаната. Бързо се навежда изуменият све­ щеник и прави дълбок поклон. Но очите му отново се отварят и виждат под престола шишето, пълно с неумолимо изкушение. Пак се изправя .горкият старец, затваря очи, скръства смирено ръце, вдига побеляла .глава към небето и шепне от сърце: „Не изкушай раба твоего, владико •господи!" (Елин Пелин). Калин се хвърли право отгоре му, падна връз него, хвана го за ушите — за такъв случай той толкоз беше бленувал —• и го натисна. Натиска го, мачка го, души го. Под него вълкът прави ютчаяни усилия да се отърве. Калин чувствува страшните му гърчове и затова удвоява силите си и още повече го натиска и бъхти с цялото си тяло (И. Йовков). Сегашно историческо време може да замества миналите времена и при описания, които не се отличават с напрегнатост, но за които е психо­ логически мотивирано едно по-детайлно и по-ярко изобразяване. Такава употреба на сегашно историческо време е особено характерна при описа­ ния на природни картини. Сегашно историческо време се използува и в н а у ч н о и с т о р и ч е с к и с ъ ч и н е н и я . При тях обаче по-често се употребяват преизказните глаголни форми, тъй като разказващият не може да бъде сви­ детел на по-далечните исторически събития. Когато става дума за поблизки исторически факти или пък за много известни събития от далеч­ ното минало, понякога е възможна и употребата на минали изявителносвидетелски времена. Сегашно историческо време обикновено се изпол­ зува в научноисторически съчинения за предаване на събития от по298

«

ново време. В такива случаи то обикновено се употребява не с цел да се оживи разказът, а за да се придаде на описваните събития по-голяма достоверност и научна точност в сравнение с миналите преизказни вре­ мена. С помощта на сегашно историческо време авторът излага истори­ ческите случки обективно, без да отбелязва, че говори по чужди думи или източници, напр.: През периода на общата криза настъпва разложе­ ние както на базата, така и на политическата надстройка на капи­ тализма. Засилва се подчиняването на буржоазната държава на интере­ сите на монополистическия капитал, който се стреми да си създаде усло­ вия за извличане на максимална печалба. В и с т о р и ч е с к и с ъ ч и н е н и я с по-популярен характер се­ гашно историческо време може да се използува вместо минали преизказ­ ни времена и с цел да онагледи и да оживи описанието, напр.: Към края на XVIII век Копривщица е вече заможно село. Но идват кърджалиите през 1793 година и ограбват и опожаряват създаденото от трудолюбивите и предприемчиви копривщенци. Още две турски на­ падения, още два пожара опустошават всичко (А. Каменова). В с л у ж е б н и а в т о б и о г р а ф и и обаче сегашно историческо време не се употребява. Административният стил, в който са издържани служебните автобиографии, не търпи оживяване на действията чрез се­ гашно историческо време. Освен това би било нескромно и дори смехо­ творно авторът да представя нагледно отделните събития от собствения си живот, напр.: Раждам се през 1936 г. Гимназия завършвам в Лом. През 1954 г. постъпвам в Софийския университет „Кл. Охридски", който завършвам в 1959 г. По-естествено в такива случаи звучат изявителносвидетелските вре­ мена, тъй като авторът описва събития, в които е участвувал лично. (За ранното детство, което авторът не помни, най-подходящи са преизказните времена.) За преразказване на съдържанието на литературни, фолклорни и други произведения се използува особена разновидност на сегашно исто­ рическо време, която някои автори наричат с е г а ш н о р е ф е р а т и в н о в р е м е , напр.: Момчил отговаря, че досега не е намерил хубава девойка, но че е узнал за Айкуна девойка в Будим и ще отиде да я иска. На път той се напива с вода от омайното кладенче и заспива. Айкуниният брат Нишлима Муста бег със своите 60 сердари го улавя, оковава и затваря. Айкуна девойка го вижда и го харесва за либе. Когато братът и отива в кафе­ нето, тя освобождава Момчил и избягва с него (П. Динеков). 2. Особен случай в употребата на сегашните форми представлява т. нар. с ц е н и ч н о с е г а ш н о в р е м е , което се среща в авторските ремарки в драматически произведения: Македонски (тропа извън на вратата). Отворете, бре хора! Измрели ли сте, та не чуйте! (Чука пак.) Македонски съм аз, сам Маке­ донски. . . Не отваряте? По тайте се? Има някоя лъскава при вас! Раз! Два! Три! (Рита силно вратата, тя се отваря с пукот. Македонски «лазя с една стиска дърва под мишницата, облечен в дебел кожух (полушубка) и рунтава гугла. Гледа учуден в тъмната стая.) Ха! Тук гаче няма никой! (Ив. Вазов). Албена. Отивам си, Нягуле! Виждаш ли как те слушам. (Отива си, като се обръща и се усмихва.) (Й. Йовков). 299

По своето темпорално значение сценичното сегашно време (подобно на реферативното сегашно) е близко до сегашно историческо време, тъй като, когато четем драматически текст, ние възприемаме авторските ремарки в същност като описания на обективно минали действия. Съще­ временно обаче ние свързваме в съзнанието си тези действия и със съот­ ветните моменти на сценичното говорене, като поставяме действията в отношение на съвременност спрямо тях. В такъв смисъл сценично сегаш­ но време се приближава по своя характер повече до сегашно репортаж­ но време. Сценично сегашно време притежава същите особености на съчетава­ нето си с глаголния вид като сегашно историческо (със сегашно реферативно) и сегашно репортажно време. 3. У п о т р е б а н а с е г а ш н о в м е с т о б ъ д е щ е в р е м е ( с е г а ш н о п р е д с к а з н о в р е м е ) . Както вече отбелязахме, при наличието на съответен контекст формата за сегашно време може да из­ рази — по преносен път — и бъдещи действия. В такива случаи сегаш­ ната форма се използува вместо формата за бъдеще време, за да изрази определени допълнителни стилистични отсенки в глаголното значение, които не могат да бъдат изразени от бъдещата глаголна форма. Тази употреба на сегашно вместо бъдеще време е незадължителна (факулта­ тивна), т. е. сегашно време може свободно да се редува с бъдеще време. Когато сегашните форми са употребени преносно вместо бъдещи форми, те представят фактически бъдещите действия като извършвани пред нашия поглед. Това им придава стилистична отсянка на нагледност и релефкост. Напр.: — Какво ли ще-бъде. . . да обърна назад и да се прибера у дома. Отварям вратата и насред двора: стой! — спирам. Повиквам жената, децата, па им думам: хайде, тетювите, гребете от прешова кой с какво може. Ще полудеят (А. Каралийчев). Знаеш ли как си представям на­ шия бъдещ живот? . . . Ти ставаш много богат и знаменит. Купуваме си ние една прекрасна вила в Банки или Княжево. Обзавеждаме си там хубава градинка. Ще си купим автомобил — аз ще го карам, ще се науча (К. Зидаров). Ела да ти покажа какво райско кътче съм открил! Ама наистина райско кътче. . . Напускам квартира, зарязвам всичко и се преселвам окончателно и завинаги тук (Б. Райнов). В случая е налице пълна успоредица със сегашно историческо вре­ ме. Тя се изразява, на първо място, в еднаквия характер на стилистич­ ните особености на сегашно историческо време и на сегашно време вме­ сто бъдеще — нагледно, релефно изобразяване на действията. На второ място, за сегашно историческо и за сегашно предсказно време са общи и всички особености, свързани със съчетаването на двете разглеждани упо­ треби с глаголния вид. § 416. Модална употреба на сегашно време. Близка до сегашно пред­ сказно време, но различна от него е употребата на сегашно време вместо бъдеще време в случаите, когато сегашните форми изразяват и опреде­ лено модално значение. Както и при сегашно предсказно време, тази употреба на сегашните форми в значение на бъдеще време е по съще­ ство преносна, тъй като и при нея по преносен път се създава определена експресивност в представянето на действията. За разлика обаче от се­ гашно предсказно време, където експресията е само стилистична, т. е. 300

където бъдещите действия само се оживяват и онагледяват, при модал­ ната употреба на сегашно време вместо бъдеще се изразява и особено отношение на говорещия към изказваното от него действие: потенциална готовност за осъществяване на действието, свързана с увереност в неотменимостта на действието. Тази отсянка произтича от факта, че говоре­ щият е толкова сигурен в осъществяването на бъдещото действие, кол­ кото е сигурен и в реалността на извършването на едно сегашно действие. Ето няколко примера: — Утре заминавам за Охрид. Може да ида и по-далеч (Д. Талев). — Довечера си тръгвам за село. — Утре ще си ходим заедно — каза Йор­ дан. — Не, довечера тръгвам (Ив. Петров). От други ден минаваме в акции — рече Илич, който слушаше Матьо внимателно (Д. Ангелов). — Аз още утре напускам работата и няма вече да стоя във вашата къ­ ща (Д. Кисьов). — Не се безпокойте. След два дни се връщам в София и сумата ще бъде възстановена (П. Вежинов). — И щом ще вършите без­ образия, няма ме вече с вас. Ходете си сами! (Ем. Коралов). — В събота сме на вечеринка, нали? — наруши мълчанието Гита (К. Калчев). •— Заманов, ако утре приема известие, че Соколов и другарите му са в которника, имаш от мене десет лири в кърпа вързани (Ив. Вазов). Когато групата стигна най-близката хижа, Тина категорично заяви, че не пра­ ви нито крачка по-нагоре, и останалите се съгласиха с нея (Д. Кисьов). Много близка до разглежданата модална употреба на презенса е упо­ требата на сегашните форми в условно наклонение за изразяване на под­ чертана готовност или способност за извършване на дадено действие, напр.: — Ако налапам един масул и другият му край остане над водата, пре­ карвам и цял час! — отвърна раздразнен Филип (П. Стъпов). _•— И да не си ми казал още веднъж за имане, че главата ти пречупвам (Й. Йовков). И модално употребеното сегашно време, и условното наклонение за готовност изразяват подчертана готовност и способност на говорещия да осъществи действието Разликата между условното наклонение за готов­ ност и съответната на него модална употреба на сегашно време се за­ ключава в представянето (при условното наклонение) на действието като евентуално възможно занапред (и обикновено като зависимо от осъще­ ствяването на някакво условие) н съответно (при модалната употреба на сегашно време) в изразяването на действието не като евентуално възмож­ но, а като реално бъдещо действие, което не зависи от осъществяването на някакво условие и в чието реализиране не може да има никакво съмнение. В случаите, когато изразяват бъдещи действия, сегашните форми мо­ гат да изпълняват и добре доловима повелителна функция. Говорещият не само предава своята увереност, че бъдещите действия ще се извършат именно така, както той казва, но същевременно изказва и отсянка на повелителност. Тази повелителност (която наблюдаваме и при някои случаи от употребата на бъдеще време, вж. § 443) проличава още по-ясно в следните примери от разговорната реч, където интонацията играе осо­ бено важна роля: Слушай, да не се разправяме повече. Сядаш на масата и веднага започваш да пишеш домашното си! или Не ме карай повече да повтарям. Вземаш книгата, и веднага я връщаш на Иван! Такива книги още не са за тебе. Срв. и гледните примери: 301

— Слушай заповед: оставаш тук и се предаваш. Щом те отведат е заставата, искаш веднага връзка с полковник Косев. . . Съобщаваш му, че съм по дирите на Неуловимия. Да следят нашата група. . . (Ив. Ар­ жентински). Полковникът ме повика в кабинета си и докато стоях мирна пред бюрото му, заповяда: — Отиваш за две седмици в хижа „Еделвайс^ (Ив. Аржентински). Най-важните материали вземате ти и Донка и. още сега се махвате оттука (К. Кюлявков). От казаното става ясно, че сегашните форми, макар и да не прите­ жават голямо богатство от модални значения, се употребяват доста че­ сто за изразяване на потенциална готовност за осъществяване на дей­ ствията (свързана с увереност у говорещия в тяхната неотменимост) и на повелителност. И може би именно поради голямата честота на модалната употреба на сегашно време понякога се наблюдава избледняване на модалното значение на сегашните форми, особено в случаите, когато те са с лексикална семантика от рода на 'заминавам' и изразяват действия., които ще се извършат в близко бъдеще. Минало свършено време (аорист) §417. Форми. Формите за минало свършено време се образуват от особена основа (за глаголите от I и II спрежение —старата инфинитивна основа, а за глаголите от III спрежение — сегашната основа) и следните окончания: Ед. ч. 1 л. -х Мн. ч. 1 л. -хме 2 л. — 2 л. -хте 3 л. — 3 л. -ха Образци на спрежението на глаголите от I, II и III спрежение в ми­ нало свършено време: I плета плетох плете плете плетохме плетохте плетоха

спрежение

съхна съхнах съхна съхна съхнахме съхнахте съхнаха II

спрежение

вървя вървях вървя вървя вървяхме вървяхте вървяха 302

пиша писах писа писа писахме писахте писаха

точа точих точи точи точихме точихте точиха

пея пях пя пя пяхме пяхте пяха

III

спрежение

чукам чуках чука чука чукахме чукахте чукаха

отварям отварях отваря отваря отваряхме отваряхте отваряха

З а б е л е ж к а . За класификацията на глаголите по разреди според наставката на основата за минало свършено време вж. § 420—422.

§418. Спрежение на спомагателния глагол съм в минало свършена време. Спомагателният глагол съм има две форми в минало свършено време: бях бидох бе (беше) биде бе (беше) биде бяхме биддхме бяхте бидохте бяха бидоха Между формите бе и беше няма смислова разлика. Формата бидох се употребява рядко, и то само за изразяване на страдателен залог (вж. § 331). §419. Ударение. 1. Безпредставъчните глаголи и представъчните от несвършен вид, които в сегашно време имат ударение на корена, в ми­ нало свършено време могат да запазват ударението на същото място или да го пренасят на последната сричка: мазах и мазах, говорих и гово­ рих, стрелях и стрелях, преписвах и преписвах. Изключение правят гла­ голите, образувани с чуждите наставки -аса-, -яса-, -еса-, -иса-, -оса-, -диса-, -ира-, при които ударението не може да стои накрая: брадясах, боядисах, телефонирах. 2. Глаголите от I спрежение, които образуват минало свършено време на -ох, имат ударение само на корена: влязох, рекох, пекох, ядох, прочетох, донесох, предадох, накладох и пр. Изключение правят глаго­ лите дойдох, отидох, найдох, зайдох, които допускат ударение на послед­ ната сричка. 3. Представъчните глаголи от свършен вид запазват ударението на същото място, на което то се намира в сегашно време: преписах (не: „преписах"), направих, прегледах, изстрелях, извървях, прегърмях, съ­ брах и пр. Изключение правят глаголите на -ох, посочени в предход­ ната точка (напр. прочета, но прочетох, донеса, но донесох). З а б е л е ж к а . При глаголите, които във 2 и 3 л. ед.ч. в минало свършено и в сегашно време съвпадат, формите за тези две времена могат да се различават по мястото на ударението, напр.: той ходи (сег. вр.) и той ходи. (мин. св. вр.), той стреля (сег. вр.) и той стреля (мин. св. вр.), тя танцува (сег. вр.) и тя танцува (мин. св. вр.).

Подобно разграничаване по ударението се прави и при някои от глаголите, които имат еднакви форми за минало свършено и за минало несвършено време (вж. §431, 4).

303

К л а с и ф и к а ц и я на г л а г о л и т е по о с н о в а т а на м и н а л о с в ъ р ш е н о в р е м е § 420. Формите на минало свършено време се образуват от специал­ на основа, която се нарича м и н а л а с в ъ р ш е н а и л и а о р и с т н а. Исторически основата на минало свършено време е свързана със старата инфинитивна основа, но от съвременна гледна точка се извежда от основата на сегашно време (презентната основа), тъй като за основна форма на даден глагол е приета формата за 1 л. ед.ч. на сегашно време. Според сегашната си основа глаголите се делят на три спрежения (вж. § 410), а според миналата си свършена основа — на р а з р е д и в рамките на спреженията. § 421. Миналата свършена основа се формира със следните тематични (основни) гласни, които заместват основните гласни на сегашната основа: -а- (респ. -я-), -и-, -о- (което се редува с -е-), или пък без основна гласна при отпадане на основната гласна от сегашната основа. Следователно, ако се разглежда формата на минало свършено време на глаголите сама по себе си, бихме отделили само четири групи глаголи: 1. Минало свършено време на -ах или -ях: ковах, къпах, казах, мъл­ чах, думах; летях, баях, стоях, стрелях и др. 2. Минало свършено време на -их: платих, гасих, носих, реших, съ­ перничих, въоръжих и др. 3. Минало свършено време на -ох (във 2 и 3 л. ед.ч. -е): четох (чете), пасох, плетох и др. 4. Минало свършено на -х: пих, чух, играх, плюх и др. В тези форми гласните пред -х не са тематични, те принадлежат на корена, а не на •основата, срв.,от една страна, пи-я, пи-е-ш — пи-х, игра-я, игра-е-ш — игра-х и, от.друга страна, мръзн-а, мръзн-е-ш — мръзн-а-х. Затова и не казваме, че глаголи като играх образуват минало свършено време на -ах, а на -х, докато мръзнах е образувано с -ах. § 422. Броят на разредите обаче е по-голям, тъй като се взема под внимание съотношението на миналата свършена основа със сегашната, при което се проследява не само с каква основна гласна в минало свър­ шено време се замества основната гласна на сегашно време, но и какви промени настъпват при съгласните, предхождащи основните гласни, на­ пример редуване на съгласни в резултат на стари палатализации (кажа — казах, лъжа — лъгах) или редуване на твърди и меки съгласни (допра —• допрях, капя — капах). Различаването на твърди и меки съгласни при основообразуването и формообразуването на минало свършено време гра­ фически се свежда до разграничаване на -а- и -я-, като буквата я означа­ ва или мекост на предходната съгласна (напр. летях = лет'ах), или йа след гласна (напр. стоях = стойах). Следователно при класификацията на глаголите по разреди трябва да се разграничават глаголи на -ах и глаголи на -ях, макар че основната гласна е една и съща (а). Такова разграничение естествено ще се направи и при сегашно време: глаголи на -а (~ъ) и глаголи на -я (='ъ или йъ), напр.: ора [оръ] и летя [лет'ъ], стоя [стойъ]. Също така е необходимо да се отделят глаголите с шушкави съгласни пред основните гласни, защото при тях освен редуванията има и още една особеност — в книжовния ни език шушкавите съгласни ж, ч, ш са винаги твърди, така че след тях не се пише я. 304

Като вземем пред вид тези особености на изходните сегашни основи и на получените от тях минали свършени основи, получаваме с е д е м р а з р е д а в I с в р е ж е н и е , т р и р а з р е д а във II ;с п р е ж ен и е и д в а р а з р е д а в III с п р е ж е н и е. Извън тази класифика­ ция остават само единични глаголи като особени случай. I спрежение —сегашна

основа

н а -е-

П ъ р в и р а з р е'Д1 Миналата свършена основа ее< образува с ос­ новна гласна -о- (във 2 и З д . ед.ч.ного -е). В този разред влизат само 24 основ­ ни глагола, които обаче им&Т.м висока честота на употреба, и голям брой производни .глаголи с.представки от същия разред. Това са глаголи с твърди съгласни д, т, с, з и^.пред окончанието -а (-ъ] в основната форма: бода боде паса бода — — бодох, бодох, боде паса — —• пасох, пасох, пасе пасе съ-блека— — пекох, пече /' '' '' .пека съ-блека .—съблякох,/,съблщ& съблякох,.'ръбле^щх^/№ка • бъда—-бидох, биде,)'] \уп>, плета — плетох','плеМе плетох',' плете бъда —. бидох, биде.]'] , до-веда — доведох, доведе ,„ преда.—предох,, преде " доведе^ г'.']преда -— предох,, преде.' ,,..... влека—'влякох, влече ..:',.. !,',';раста —.растох, расте влека —^лякох, влече . .}! \ раста —. расщрх, распА '' •1«< ,,, ' " . > ;:ЛВЛ 0 ; Г Г ; ; ; .- реко;С;0че. • 1Гу • .;.'Г . . < / " '.ПЙРЛ ПИЛОН гнета"'— гнетох, гнете* реки, , \— , ... дам, гнетададеш — гнетох, гнете;, „...„„„, река,— рекох', рече река ,'—• сякох,-^сеч^ — дадох, даре 1 Ь; <,. Ц , -,,-. •.•1.Ч Ь 1 В Н Д С ^ и - ' <щ '-,Л >",".: -, Г,11Г>ЛШУП1'Л1 ^.тгкрх, .тече др-йда — дойдох, дойде ,' тещ г ..„,.,, дам, дадеш — дадох, даре,^-,...*сека — сякох,-сече клада — кладох, кладе треса — тресох,' тре$&. . ., тека ^.тзкох^ ,тече (.;-др-ида — дойдох, дойде { , (ЧШ( (1 крада — — кладох, крадох, кладе краде чета --^цетох, чете клада ' треса — тресох/ тресет ° н о "" в-ляза — — крадох, влязох, влезе ям, ядец&^тг-рдох, крада краде • чета —^щпох, чете яде ' и мета —• влязох, метох, влезе .мете. в-ляза— "? -ям, ядеШ^-ядох, яде в-неса—• — внесох, внесе. мета метох, :мете, в-неса — внесох, внесе, Важна особеност на глаголите ..от първи разред на I спрежение е задължителното преминаване, на ударението една'че'ричка напред (пре­ да— предох) —• единствено, .при глаголите от този^-разред има в нашия език такова придвижване' на ударението напред. Изключение правят само, глаголите дойда, — дойдох ,и бъда,— бидох/.щи,.които има обратно движение на ударението..Не, е.крайно .ударението д1,основната фарма и на глагола 'вляза,(и другит^йредставдзчни, ох:|с'ъщия^1<9.ре^; 'изляза, /'заля­ за и Т.Н.), а при глагола* бъда има и редуване на кореновата глас^ на — бидох. '» .! •,-./••

' •; И '•

'• •",:

.. > '.; к ., ч

<_, Ш

НН/ЧЦоО

Образци от 1 р а з р е д на I с п р е ж е н и е четр, влекц-\юи внеса $д*йдял дамдам 7.' /.Стол четр>/^ влека,\\\щ%\\ внеса {у шл\$д>йд®\к[\^ вЛЯКОХМЪ четок внесох <дойдая дадох чвтощч вляко\ъ\\щп\ внесе внесох {пи.д&йдаи^кф дадохмигл чете',' влече-{л\у. •дойдел даде г четв,^ влече\ л\щ\\\ внесе (шгдойдвлкщ^у даде чете' > влече' \\'ж внесе:::: \дойде даде: Стол У:\тте' ф влече ' \\щт впесе. лл?г,ф)дойде /ф даде.',л\ул .четохме влякох-ш ъНесохж )дойддхль& дадохМ\ •\у>--четохАре влякохч№\л\ вЛе«^x^ие•><\0)до^Ш.олец^> дадохзтш ттокще влякох1ГЩл\ влякахгт внесохте фойддхгве дадохте*. }-че,токще внесохте.уудойдджщ/:) дадохт&ул четошчч у1вляквхт< внесоха внесоха •I'. •• .дойдоха; .дойдоха; ц дадща дадща п'( '' > |;«'/1:гл}>';<-четожа"Ч';;елжотй!.иг) ' •' ло;?;В т.о:.рл,ф10 з! р-е;д. Мрнала.та св^рш^н»тенора ;са;;образува».с ос? твна- тласна ^а-,' < предхождаиалот твърда 'нешушкава; съгласна, ;Каято не се прцменя (не се редува; лЦгна -^•цъенах (•лъсках)1 Тук > влиза много»бройнат?а-!група (на-д.400 основни глагола)-1 на>>т,лагшште, образувани с наставжа> -я-, напр.; оста,, блесна, близна^ бодна,-бръкщ) бу-тна, забягна, 305 20 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

вдигна, вйсна, грейна, дъхна, жилна, звънна, капна, клюмна,\легна, лепна, мах­ на, дхна, падна, ритна, седна, тикна, хвръкна, цепна, чукна, щйпна и мн.др. Към втори разред са и глаголите зова, кова, кълва, ора, рева, ръеа, снова, тъка, от-ърва. При глаголите бера, дера, пера кореновата гласна -еизпада в минало свършено време: брах, драх, прах. Глаголите веза т греба образуват минало свършено време с премятане на ударението на­ пред (везах, гребах), тъй като в миналото те са били от 1 разред. Образци от 2 р а з р е д на I с п р е ж е н и е легна шепна рева пера греба легнах шепнах ревах прах гребах легна шепна рева пра греба легна шепна рева пра греба легнахме шепнахме ревахме прахме гребахме легнахте шепнахте ревахте прахте гребахте легнаха шепнаха реваха праха гребаха Т р е т и р а з р е д . Миналата свършена основа се образува с ос­ новна гласна -а-, пред която, също както във 2 разред, има твърда нешушкава съгласна, но в изходната основна форма на глагола тази съгласна е мека: капя — капах (капах). В този разред влизат ограничен брой основни глаголи (23), като нови глаголи не се създават (освен с представки): бъбля къкря трепя бъбря къпя тътря бъхтя мъмля фъфля дремя мъмря хапя пъпля хъхря дъдря здбя сипя цъцря капя скубя щипя клепя треперя Глаголът стеля образува миналата си свършена основа с изпадане на кореновата гласна е (стлах, стла); префиксните от този глагол могат да образуват минало свършено време и по II спрежение: застлах и застелих. Образци

отЗразредна1спрежение

капя дремя треперя фъфля капах дрямах (дремах) треперах фъфлих капа дряма (дрема) трепери фъфла капа дряма (дрема) трепери фъфла капахме дрямахме (дремахме) треперихме фъфлихме капахте дрямахте (дремахте) треперихте фъфлихте капаха дрямаха (д ре маха) трепериха фъфлиха Ч е т в ъ р т и р а з р е д . Миналата свършена основа се образува с основна гласна -а-, както при 2 и 3 разред, но в изходната основ­ на форма на глаголите има шушкава съгласна, която се редува с нешуш­ кава в основата на минало свършено време: кажа — казах (редуване ж—з), лъжа — лъгах (редуване ж—г), плача — плаках (редуване ч—к) и пиша — писах (редуване ш—с). Има и няколко глагола с редуване на 306

групи съгласни, което постепенно се изоставя в съвременния български език: глождя — глдзгах (вече се свързва с глозгам, а от глождя имаме глождих); дращя — драсках, пощя — посках. В 4 р а з р е д влизат следните 26 основни глагола: Редуване ж—з Редуване ж—г Редуване ч—к Редуване ш—с ближа бауча бриша лъжа вържа дъвча бърша стража кажа мяуча мириша стържа лижа плача о-паша мажа смуча пиша нижа суча уйдйша режа тъпча уйдурдйша харйжа чеша реж ен ие плача пиша мажа резка стържа мазах рязах (резах) стъргах плаках писах маза ряза (реза) стърга плака писа маза ряза (реза) стърга плака писа мазахме рязахме (резахме) стъргахме плакахме писахме мазахте рязахте (резахте) стъргахте плакахте писахте мазаха рязаха (резаха) стъргаха плакаха писаха П е т и р а з р е д . Миналата свършена основа се образува с основна гласна -а-, пред която обаче съгласната е мека, така че графически е -я-, като в изходната основна форма на глагола съгласната пред окончанието е твърда: простра — прострях. Това е най-малобройният разред — в не­ го влизат само 6 основни глагола (от които обаче има около 100 произ­ водни с представки): вра, зра (съзра), мра (умра), до-пра, простра, ща. Образци о т б р а з р е д н а I с п р е ж е н и е вра умра простра ща врях умрях прострях щях вря умря простря щя вря умря простря щя вряхме умряхме простряхме щяхме вряхте умряхте простряхте щяхте вряха умряха простряха щяха Ш е с т и р а з р е д . Миналата свършена основа се образува с ос­ новна гласна -а-, пред която има й, така че графически има -я- след гласна: вая — ваях [=вайах]. Към този разред се отнасят ограничен брой глаголи на -ая и -ея: алея зея лая рея се бая зная мая се тая блея кая се надея се трая вая на-клея нехая шляя се вея крея отчая се Префиксните глаголи на зная са по следващия разред, срв. зная — знаях, но позная — познах. Също и други глаголи от този разред могат да образуват минало свършено време по 7 разред, напр. вея — веях и 307

вях (срв. следните два случая на една и съща страница в повестта „Ге­ раците" от Елин Пелин: Халата нахлу вътре, развея бялата му коса и духна свещта. . . Косата и брадата му се развяха.), блеях и блях, реях се и рях се, шлях се и шляях се. ^ Р

г

азци от 6 р а з р е д на I с п р е ж е н и е трая . траях-,

крея иадея се креях надеях се трак*ъ\: крея надея се траЙ?Щ крея надея се траякШ' }^^Щяхме к реяхме надеяхме се у тракХте ^ Ах1^Щяхте креяхте надеях те се л траяха Щйяха креяха надеяха се С е д м и р а з р е д . Миналата свършена основа се образува без основна гласна, като след отпадането на основната гласна на сегашната основа остава намиращата се пред нея гласна от лексикалната основа. В този разред влизат голяма група .глаголи, (повече от 250 основни), като най-значителна е групата гдагрли, образувани с продуктивната наставка -е-я (мил — милея, вж. §29.5). Глаголите,.от 7 разред имат сле­ дователно основна форма на -ая (;яя), ^ея,::-уа,:,хуя (-юя). Поради голя­ мата, важност на.глаголите от,;гози разред,^.разнообразието им <$, при­ веждат | пещи пълни списъци!^";изк,лючени^7да ..глаголите на тея^тп», ~ях)• :;•••;

' О и ЕаУСКС[С. •

•

, ! 1 Ш К;-ГЯШ}.(: г • ;•: ;':',1',ВНП'И\.>. . >'| Е ,', :

'} П

блуждшопо ъщижелая . л<тз вр.ои:,'Мотая:([<х\ролта-я.^о в терзая и а отви бозая \.ЧЦЕЩ гшнимаяжтл-н&и ънужШяЩ\\ругая - щткая мщ^ат ч величйя.Ю\ ежолопо-зная ;Зо отнол юбещая^хлеедлйя, ю 'доб-уздая?мг,н от еенча&щветея^щцграя[••••\щ} --у. Обладаящ^скучая,1глнл/хая•[•;. •) пндоа о-про-вергая раз-катая осезая старая се чертая(чъртая) вещая п иколебая се . :л пикая , •;> д-стая _-;щ'д.:• витая копая питая , страдая раз-юздая гадая копчая (и кркЧШ^Ъ-правдая^^ъзерцая в ^ ' № тм (:? дерзая Лаская \ ^ридая /^ьчетая /л>-^& у т юс я й дълбая мечтая ' . ' АЪо-рииая^'-\к'-^ ^

влияя, гуляя, сияжшляя ае-.(я^йдагможе да/,6^а^.и по >,6фазред), също и фвДКИ|У§^||га№»:>Ией1АЯЯ.С(?у,йй^{ ( 8ЯЯ 1 :,; ГЛ.КГШМ .Д 9 :[ •- В Я Ч Г 0 3 Ш Г:)Г.О '?.- ВМ!( Н Л У У М а ф . 1 ; >;1 ^НГ>Т ,\\ Г.МН ОТИОН К Ч ф ! , - й " «ГП^БГЛ ЙНЯОН ПЧГЧ!ЯВ'{'10 Т1ГЛШТО ' 1 . Гл^ГООВД; [На :ГЙ8 -г|:«8Й'за ^ Х?ЛУЛ - • \'.йй .8Н0ВГЛ

Към тази група глаголи се отнасят около,'2р6,- основни''глагола, а се образуват и нови, затовк се привеждат само прибери: аленея гордея се '''о-кццея 'пълнея':!-хубавея белея дебелея " ]~линея V. }! руменея,, -чернея бледнея п'о-евтинщ ,1:.'мдадея синея .,,\,.щурея о-босея ^ - .•—"-• .- .1кивея -.••.• п^Ц?м^я •\м^ъ*1№$1-'\:ясн*ея и -^"пГ, .... ' р|д'едно тгрй^ва да сд/гдрер^ат н^кдл^р1 нецроизводни, глагола: ще$ 1 М^:^я,[щ. ^ щ о о т д е ^ о ^ г . а т ^ ^ ре^рдат^' глаголите, които. | м ^ 4

308

шушкава съгласна — след нея вместо я се появява а: върШШ'— вършах* Това са следните глаголи: венчея вършея глушея до-грешее ме

Глаголи на -еягърчея се до-дражее ми за-копчея при-лошее ми

-ах въз-мъжея сиромашея до-смешее ме до-страшее 'ме'" човечея се

Глаголи на -ия — и х Тук се отнасят само 9 основни глагола, които обаче имймного про­ изводни с представки и голяма честота на употреба. бия крия рия вия мия трйяпгл:' гния пия шия '"'^? Глаголи на -г/я — -ух и '-%й на-дуя плюя на-хлфр:! плуя об-уя ЧуЯ 'ХУ:':

•юх

Образци от 7 р а з р е д на I с п р е ж е н и е я

чу -]УП\плЮя в ършся мия мечтая влияя живея Чух $.-хПЛЮХ мечтах влиях ж ивях вършах мш мечта влия живя върша ми чу у.: плю мечта влия живя върша ми чу плю мечтахме влияхме ж ивяхме вършахме михме чухме плюхме мечтахте влияхте ж ивяхте вършахте михте чухте плюхте мечтаха влияха живяха вършаха миха чуха плюха По особен начин образуват миналата си свършена основа глаголите по-ема (наема, заема и т.н.) и кълна: заема: заех, зае, зае, заехме, заехте, заеха кълна: клех, кле, кле, клехме, клехте, клеха (или: кълнах, кълна, къл­ на, кълнахме, кълнахте, кълнаха).

II с п р е ж е н и е — с е г а ш н а

о с н о в а н а -и-

П ъ р в и р а з р е д . Миналата свършена основа се образува с ос­ новна гласна -и-, т.е. практически се запазва основната гласна на сегаш­ ната основа: даря, дариш — дарих. Това са далеч преобладаващата част от глаголите на II спрежение — повече от хиляда основни глагола с хиляди производни префиксни. Тук ще бъдат посочени само примери, които за удобство се дават на групи: Глаголи на -я

их с л е д

бедя благодаря

съгласна

изобретя кадя

платя родя

с крайно

ударение

угаря хабя

ат

варя вестя гася горещя даря деля дробя съ-живя

клеветя коря лепя ловя миря се мърся под-новя пазаря се

рося садя о-свободя сладя соля съ-старя топя тръбя

царя цедя ценя числя за-шеметя щадя явя се из-ясня и др.

Глаголи на -я — -их след съгласна с н е к р а и но у д а р е н и е Л\/ ИгЬ/ь бавя мисля споря бистря зъбя се моля съдя боря се каня нося товаря раз-вйнтя клатя остря хваля виря кръстя паля храня газя кърпя паря цепя гладя лазя правя чистя говоря любя за-пътя се шаря давя меря ре ня щавя жаля местя сьйря яздя и др. Глаголи на -я их след г л а с н а с к р а й н о у д а р е н и е В тази група влизат само 17 основни глагола на -оя, -ая и -г/я: броя у-достоя поя строя (несв.) гноя доя роя се строя (св.) гоя кроя у-своя струя двоя се покоя се на-слоя тая у-троя след шушкава

Глаголи на -а — -их съгласна с крайно

ударение

В групата влизат около 70 основни глагола на -жа, -ча и -ша: дружа у-велича по-виша у-дължа мрача греша кръжа из-опача лиша множа на-сърча в-лоша за-снежа из-тънча реша тъжа и др. за-якча и др. суша и др. Глаголи на -а их следшушкава съгласнас некраино ударение В тази група има около 170 основни глагола на -жа, -ча и -ша: грижа се влача важнича върша в-лджа дупча двуличнича кърша пържа кича любезнича плаша служа мъча своеволнича пуша тревожа и др. скоча и др. фдкуснича и др. търбуша и др. 310

Образци о т ! р а з р е д на II с п р е ж е н и е деля мисля броя дружа служа делих мислих броих дружих служих дели мисли брой дружи служи дели мисли брой дружи служи делихме мислихме броихме дружихме служихме делихте мислихте броихте дружихте служихте делиха мислиха броиха дружиха служиха В т о р и р а з р е д . Миналата свършена основа се образува с ос­ новна гласна -а- с л е д м е к а с ъ г л а с н а (графически -я-): летя — летях. Във втори разред на II спрежение влизат всичко 73 основни гла­ гола на -я с л е д с ъ г л а с н а и три глагола на-я с л е д г л а с н а . С изключение на глагола видя — видях всички с а с к р а й н о у д а ­ р е н и е в сегашно време. Глаголи на -я — -Ах с л е д бдя блестя блещя боля бумтя бухтя валя

видя

воня врещя вря (вра) вървя въртя горя грухтя гърмя димя ехтя

съгласна

жумя (жмя) прухтя звънтя пръхтя звъня пуфтя кипя пухтя клаптя пълзя крещя пърдя кънтя пъхтя ламтя ръмолй летя свистя лъхтя седя лъщя скимтя лютя скриптя мъждя сладня мързи ме слухтя пищя смъдй ме пламтя смърдя плющя спори ми пращя (пръщя) сумтя

сърби ме твърдя трептя трещя тумтя туптя тънтя търпя хриптя хруптя хрущя цвъртя цъфтя шептя шипя шумоля шумтя шумя шуртя

Глаголи на -я — -ях: с л е д г л а с н а Има само три основни глагола: боя се, стоя и из-буя. Образци от 2 р а з р е д на II с п р е ж е н и е вървя вървях вървя вървя вървяхме вървяхте вървяха

търпя търпях търпя търпя търпяхме търпяхте търпяха

стоя стоях стоя стоя стояхме стояхте стояха

избуя избуях избуя избуя избуяхме избуяхте избуяха 311

Т р е т и р а 3; р- е,д<.; Миналата свършена редова се образува с ос­ новна гласна -а-, която, се намира след ш у ш к а в а с ъ г л а с н а . Това са глагО'л'й'0'т същи^г"тШ, както във 2 разред, само че в съвременния български книжовен език* не1 се пише/н не се произнася я след шушкава съгласна, т.е. шушкавите съгласни са затвърдели. В този разред влизат само 7 основни глагола на -жа и 20 основни глагола на -ча (няма глаголи на -ша). Повечето от тях имат висока честота на употреба и много про­ изводни префикси. '•'•''; '••'•'• ,;

"- Ч) "" •"'•' ' '""^Глйголи на -жа

жах

гъмж&идщяжа, <жужа, тлежа>, мижа, ръмжа, тежа •Глаголи на -ча —• -чах бръмча еча лича (непрех.) търча муча фуча буча журча мълча хвърча горча звуча руча хуча гълча квича дрънча '•' ' клеча стърча цвърча Няколко глагайа от II спрежение показват някои особености при образуването на минало свършено време: спя — спах, спа, спа, спахме, схахте, спаха коля •— клах,; кла, кла, клахме, клахте, клаха реша — ресах, реса, реса, ресахме, ресахте, ресаха (по I спрежение) (и реших, реши. . .) ••ахо. . V

•

С:

у'

"•,••••

- -л\ач

Образ^йот 3 р а з р е д на II «Лй-р е ж е н и е хв ърча д ържа.,. „{,( тежа м ьлча хвърчах държах. ^. тежах ш мълчах. държа . УЖ,6 тежа мълча •ш\>д. хвърча хвърча. • държа ,, тежа 6Г мълча. • тежахме мълчахм$т. хвърчахме държахщ,,,тежахте мълчахгщцу хвърчахте държахгНе държаха, тежаха мълчаха,хщ\: хвърчаха III с п р е ж е н и е — с е г а ш н а

основа

н а -а- (-я-)

Глаголите от III спрежение имат основа на минало свършено време, равна на сегашната основа, като при някои от тях се допуска само фа­ култативно преместване на ударениетр към края на миналата свършена основа: зидам — зидах и зидах, бракониерствувам — бракониерствувах, намокрям — намокрях. Теоретически следователно няма.основание за от­ деляне на разреди в рамките на III спрежение, но тъй като мекостта на съгласната пред основната гласна графически се бележи е, буквата я, може да се приеме като практически удобна подялбата на.два разреда с пълен съвпадеж в сегашната и в миналата свършена основа: глаголи на -ам ах и глаголи на -ям -—ях. • Трето спрежение е ново в историята на българския език и е наймногобройно, тъй като към него се отнасят глаголите, образувани с мно­ го продуктивни наставки (-а-м, -ва-м, -ува-м, -ка-м, -ира-м, -изира-м. 1312

-аса-м, -еса-м, -иса-м, -оса-м, -диса-м, -тиса-м), а също така и всички вторични несвършени глаголи, образувани с видовите наставки -а-м (-я-м), -ва-м, -ава-м, (~ява-м), -ува-м. Ие е възможно следователно да се напра­ вят изчерпващи списъци на глаголите от III спрежение, а ще бъдат по­ сочени само отделни примери (сравнително повече глаголи от III спре­ жение са дадени при словообразуването на глаголите с наставки, вж. §303—316). Общо към III спрежение се отнасят не по-малко (тъй като постоянно сеобразуват нови, а и не всички съществуващи са отразени в речниците и справочниците) от 1600 основни и 4500 префиксни глагола, към които трябва да прибавим и повече от 15 000 вторични несвършени глаголи, образуващи се от всеки свършен по вид основен и префиксен глагол. П ъ р в и р а з р е д . Миналата свършена и сегашната основа съв~ падат и са образувани с основна гласна -а-, предхождана от твърда съ­ гласна: сънувам — сънувах, откарам — откарах. Глаголи на -ам аоонирам боядисам бързам вярвам гостувам дялкам евакуйрам идеализирам клатушкам коронясам кръвясам кръстосам кръстосвам

купувам куцам любопйтствувам мариновам мачкам мотивирам мъдрувам нощувам нямам обядвам организирам п исателствувам питам

-ах

плесенясам пращам пукам пуквам рецензирам решавам ритам сватдсам сватдсвам свирукам сигнализирам сипвам тананикам

тревясам тревясвам управлявам фиксирам хлопам шегувам се шлифдвам щурмувам щракам черейсам червйсвам ядосам ядосвам

Образци от 1 р а з р е д на III с п р е ж е н и е ядосам позирам мачкам обичам сънуеам обичах сънувах позирах мачках ядосах обича сънува позира мачка ядоса обича сънува позйра мачка ядоса обичахме сънувахме позирахме мачкахме ядосахме обичахте сънувахте позирахте мачкахте ядосахте обичаха сънйваха позйр'аха мачкаха: ядосаха В т о р и р а з р е д . Миналата свършена и сегашната основа съв-падат и са образувани също с основна гласна [-а-], но за разлика от 1 разред тя се намира след мека съгласна и графически се бележи с бук­ вата я: стрелям — стрелях, хвърлям — хвърлях. Глаголите от този раз­ ред са много по-малко от глаголите в 1 разред, като основните са само десетина: баням, валям, вечерям, въргалям, преживям, калям, кашлям, кланям се, пързалям се, стрелям, о-червйвям. Вторичните несвършени гла­ голи на -ям са повече, но и те далеч отстъпват на вторичните несвършени глаголи на -ам. м;,,: 313

донасям закрилям затварям избистрям измислям

изцйклям намокрям нахвърлям обикалям отравям

оформям повтарям почерням проговарям разделям

разчдрлям стоплям събарям турям удавям и др.

Образци о т 2 р а з р е д н а Ш с п р е ж е н и е стрелям обагрям забравям калям стрелях калях обагрях забравях стреля каля обагря забравя стреля каля обагря забравя стреляхме каляхме обагряхме забравяхме стреляхте каляхте обагряхте забравяхте стреляха каляха обагряха забравяха § 423. Значение и употреба. О с н о в н о з н а ч е н и е . Минало свършено време изразява минало действие, вършено или извършено в определен, кЪнкретен момент или период и прекратено преди момента на говоренето, напр.: Изведнъж откъм източната страна на селото из цвили кон, след него — и други. Чу се и някакъв вик. Старецът забърза да се прибере, но не можа да надвие любопитството си и тръгна да види какво има (Й. Йовков). Отец Йеротейстоя една минута да го гледа така. Викентиевото лице от бледност беше неузнаваемо. Той се вслушва една-две ми­ нути, па завря ключа, възви полека и бутна вратата (Ив. Вазов). Донесе ли брашно? — Не можах да намеря (Ем. Коралов). Прекратеността на действието преди момента на говоренето логиче­ ски произтича от ориентацията на предходност спрямо този момент. От­ далечеността на действието в минало свършено време от момента на го­ воренето е без значение за темпоралната ориентация на действието — то може да е и в далечното минало, и в непосредствена близост с момента на говоренето. Наличието на елемент конкретност, локализираност на действието в значението на минало свършено време се доказва от факта, че аористните форми не се съчетават с наречия за неограничена повторителност, като понякога, често, обикновено, винаги, които противоречат на пред­ ставата за определено място на действието във времето. Не може да се каже напр.: Той често ходи на кино. Конкретността на действия­ та в минало свършено време не позволява също така съчетаване на аористните форми с изрази от рода на отдавна не, откога ме и др. Наличието на конкретност, локализираност на действието в минало свършено време се подпомага и от един друг елемент в значението на аористните форми — те изразяват свидетелска осведоменост на говорещия за извършеното действие. Изказвайки едно действие като наблюдавано, говорещият не може да не изрази и осведоменост за неговото конкретно протичане, както и за момента, в който то се осъществява. 1. Как се съчетава темпоралното значение на минало свършено вре­ ме със значението на с в ъ р ш е н и я и н е с в ъ р ш е н и я вид. Из­ вестно е, че свършеният вид изразява действието като цялостно, приклю­ чено. Това значение на свършения вид е в пълна хармония с темпорал314

ното значение на формата за минало свършено време и по-точно с при­ знака прекратеност на действието, който поради своята благоприятна съчетаемост с целостта на действието по вид прави минало свършено време едно от най-приложимите „полета" на свършения вид. Темпоралният и видовият фактор придават на глаголното действие в аорист от свършен вид строга определеност. Действието не се пред­ ставя като някакъв неограничен процес в миналото, а е дадено със своето начало и същевременно със своя край, завършено е по време и е изчер­ пано по вид. Ако си представим времето като една линия, действието в минало свършено време от свършени глаголи би представлявало една точка, един определен отрязък от тази линия, в който то се е появило, извършило и престанало да се извършва. Минало свършено време от свършени глаголи представя в синтети­ чен, „сбит" вид и действия, чието фактическо траене във времето е мог­ ло да бъде много продължително: Той изживя напусто живота си. Магелан обиколи земята. Колкото и продължителна да е фактическата трай­ ност на действието в такива случаи, то е представено в „сбит" вид като действие с ясно очертани граници без какъвто и да е вътрешен развой. Следователно със своята цялостна единичност и обособеност, със своята приключеност •— фактори, които се дължат на свършения вид — и със своята прекратеност — фактор, който се дължи на граматичното време — всяко действие в минало свършено време от свършени глаголи става способно да очертае ясно една определена точка в линията на вре­ мето, да отбележи отделен момент от тази линия. Вследствие на това в свързан разказ чрез формите за минало свършено време от свършен вид обикновено се предават последователно сменящи се действия, всяко от които отбелязва отделен момент от развитието на разказа, различен от моментите, означени от извършването на околните действия в аорист от свършен вид. Поредицата от тези моменти изгражда основната линия на развитие на разказа, напр.: Той спря до малкото мостче. . . и като никога не се върна у дома, а прегази реката и се упъти към близката наша нива (Елин Пелин). Именно тези особености на свършената аористна форма създават възможност моментите, отбелязани от действията в минало свършено време от свършени глаголи, да изпълняват в свързан разказ функцията на ориентационни „моменти, за които се говори", т.е. функцията на сто­ жери, към които могат да бъдат ориентирани действията в миналите относителни времена. Най-обикновеното значение на формите за минало свършено време от глаголи от с в ъ р ш е н в и д е значението, при което се изказват конкретни единични действия както в изолирано изказване, така и в свързани разкази, напр.: Без да каже дума, Шина грабна кобилицата и заслиза бързо към града. Няколко минути по-късно тя чу, че картечницата затрака. . . тя се усмихна (Й. Йовков). — Мъркушка вчера си изгуби звънчето. — Коя Мъркушка? — Мъркушка, една наша овца (Елин Пелин). 2. Формата за минало свършено време от свършен вид може да из­ разява и с у м а р н о значение, т.е. да означава не конкретен факт, а съвкупност от факти, представени като едно цяло. Такова е значението на глагола извърши в следния пример: 315

Ръката му машинално пресегна и взе брадвата: той машинално излезе от дупката си, машинално мина, като се сниши зад чувалите с жито: изправи се побледнял като мъртвец, спусна се въз Емексиза, който стоеше гърбом, и заби брадвата в тила му. Всичко това той извърши като насън (Ив. Вазов). Като случай на сумарно значение на формата за минало свършено време от свършен вид трябва да се счита и употребата на свършен аорист с обстоятелствени пояснения за повторителност, напр.: Той два пъти обиколи къщата, но не можа да я намери — сякаш в земята беше потънала (Ив. Вазов). Наистина няколко пъти плен­ никът чу тропане на патерици и разбра, че Амирали не се доверява на Лука и самичък го пази (Ст. Загорчинов). 3. Н е с в ъ р ш е н и я т в и д позволява действието да се възприе­ ме и с известна вътрешна развойност, която създава представа за него-. вото траене във времето — нещо, което при свършения вид напълно липсва. Ясно е, че при минало свършено време и значението на несвър­ шения вид не влиза в противоречие с темпоралното значение. Липсата на указания за приключеност на действията в несвършен аорист, възможността те да се възприемат с известна вътрешна развой­ ност и трайност, както и отсъствието при тях на строга единичност, при­ съща на действия в свършен аорист, не позволяват на несвършените дей­ ствия в минало свършено време да отбележат с реализирането си опре­ делени, диференцирани един от друг моменти във времето, т.е. не поз­ воляват те да изграждат основната разказвателна линия със същата естественост като действията в свършен аорист. Действията в минало свър­ шено време от несвършени глаголи, когато са в непосредствено съсед­ ство едно с друго за разлика от действията в минало свършено време от свършени глаголи обикновено се преплитат или се извършват едно­ временно, а не са последователни едно спрямо друго. Напр.: Войниците се бавиха още няколко време. Храниха и тиха конете, храниха се и сами. След това те се построиха (Й. Йовков). Юрталана говори дълго, вика, руга го, заплашва го, моли му се — момчето си стое­ ше все така мълчаливо и смръщено, заковано до вратата с фуражка в ръце (Г. Караславов). Разгледаното значение на формите за минало свършено време от не­ свършен вид, при което те изразяват г р у п а преплитащи се действия, е само едно от частните значения на несвършения аорист. Друго осо­ бено важно частно значение на минало свършено време от несвършени глаголи е о б щ о ф а к т и ч е с к о т о значение, при което се изразява по общ начин някакъв минал факт. Напр.: — Помниш ли.а. .^сушалата година? За дъжд молебен правихме. При могилата, де. . . (Й. Йовков). — Вие богатите можете да си позволите това. Аз търсих за моите деца кондури, но не намерих никакви. . . . (Д. Димов). — Иване! — подвикна Даша, като видя разпилените по зе­ мята хартиени парченца — затова ли метох? (Д. Ангелов). Действията в посочените примери са дадени като изобщо извършени в определен минал период. 4. Особено разпространена е употребата на формите за минало свър­ шено време от несвършен вид за изразяване на определена (по-дълга или по-кратка) п р о д ъ л ж и т е л н о с т н а д е й с т в и е т о . Това 316

не е случайно: прекратеността на действието в минало свършено време преди момента на говоренето много добре се съчетава с представата за определена продължителност. Напр.: Девет години той скита се бездомен, без сън, без покой. . .' (Ив. Вазов). Любенов се засмя, после махна очилата си и почна да ги бър­ ше с кърпа. Той ги бърса дълго и внимателно, най-после ги сложи. . . (Д. Ангелов). После се упъти навътре в полето. Дълго скита без по­ сока и стигна до реката (Ив. Петров). Интересни са случаите, при които продължителността на действие­ то, изразено от несвършени форми за минало свършено време, се под­ чертава чрез повтаряне на глаголната форма, напр.: Той гледа, гледа, докато му се замъгли погледът, изтри очите си с ръка и пак гледа (Елин Пелин). Близка до това значение е употребата на минало свършено време от несвършен вид за изразяване ограничено-повторителни действия, напр.: Няколко пъти през нощта се събуждах от силния лай на кучето (Й.Йов­ ков). На места тротоарите бяха разбити. Росанка на два пъти се спъва и Евгени й предложи ръка (Д. Ангелов). §424. Модална употреба. Преносната модална употреба на минало свършено време в сравнение с другите времена не е много развита. Но за сметка на това употребените с модална цел форми за минало свършено време притежават силна експресивност. Например формитеза минало свършено време от свършен вид, когато са употребени в значение на бъ­ деще време, могат да изразят ярко подчертана, категорична сигурност в осъществяването на действието: : : Малее, ако подушат оная кучета: какви хора крием в къщата си, отидохме (К. Зидаров). — Ти все много знаеш! — кресна ядосан полицей­ ският и дигна капака. {^— Откри ги!' -" помисли $.шо и като уловено зверче се огледа на коя Шрана да се прикрие, ако отвътре почнат да стрелят (Ем. Коралов): Коленете му се подгъваха. „Отидоха си. . . Отидоха си момчетата; отидох си и ЙЗ" — помисли си замаяно, без да може да съобрази друго-, • освен че трябва да се "измъкне дще начаса и да предупреди партизаните (Д. Ангелов): '-^-ОлШе, убиха ме! — Шшшт! Мълчи, не си само ти (Б. Райнов). .;'.: .• . . Силната модална отсянка на категорична увереност в неотменимостта, в Неизбежността на действието се" дължи- на противоречието между темпоралното значение на формите- §а минало свършено време и факти­ ческата темпорална принадлежност1 на действията — говорещият е тол­ кова убеден в неизбежността на бъдещите действия, че ги ; п^дстввя|каг*0 вече осъществени. • •'•' ;-: *' • .: -•-; .г-и'Както проличава й от- посочените? примери, мбДйлнат*а Ьтеяяка, -из­ разявана от формите за минало свършено" време в такйва^бтучай^Й&хо^г на с модалното значение на сегашните форми, които'също^огат^да из­ разяват увереност в -неотменимостта на[действието (вж. § 416): 'Модел­ ната отсянка при сегашно време обаче е много по-слабо изразена. Вероят­ но това се дължи на факта,4 че за разлика от формите за минало свър­ шено време сегашните форйи могат д& предават бъдещи действия и в непреносна употреба. При това формите за минало сзършено време се употребяват с модално значение доста1 псрядко от сегашните форми —• главно за изразяване на действия, застрашаващи по някакъв начин го-

т

ворещия (или друго лице) и извършващи се обикновено в най-близко бъдеще. Както ще посочим по-нататък, подобна модалност могат да изразя­ ват и минало несвършено и минало неопределено време, а също и минало предварително време. Минало неопределено време (перфект) § 425. Форми. Формите за минало неопределено време са с л о ж ­ н и . Те се образуват от миналото свършено деятелно причастие на гла­ гола и сегашно време на спомагателния глагол съм. Формите за един­ ствено число на минало неопределено време се менят по род. пиша прочета писал (писала, писало) съм прочел (прочела, прочело) съм писал (писала, писало) си прочел (прочела, прочело) си писал (писала, писало) е прочел (прочела, прочело) е писали сме прочели сме писали сте прочели сте писали са прочели са Формите за среден род 1 и 2 л. ед.ч. се употребяват рядко. З а б е л е ж к а . В З л . ед. и мн.ч. спомагателният глагол е, са в минало не­ определено време не се изпуска (с изключение на някои по-особени случаи — вж. §429).

§ 426. Словоредни особености на формите за минало неопределено време. 1. Когато формата за минало неопределено време се намира в началото на изречението (главно или подчинено, което е отделено от пред­ ходното с подчертана пауза), спомагателният глагол стои след прича­ стието: Срещал съм този човек. Когато съм излизал, срещал съм го. 2. Когато формата за минало неопределено време не се намира в началото на изречението, спомагателният глагол стои пред причастието: Аз съм срещал този човек и Не съм срещал този човек. 3. Енклитичните местоименни форми се поставят след спомагателния глагол (с изключение на 3 л. ед.ч., където стоят пред спомагателния глагол): Аз съм го срещал, Ти си го срещал, Той го е срещал. Когато в такива случаи има две енклитични местоименни форми — винителна и дателна, — винителната стои след дателната: Той му го е давал често. 4. Въпросителната частица ли стои след думата, за която се пита. При общ въпрос — за глаголното действие — тя се поставя между при­ частието и спомагателния глагол: Ти срещал ли си го? (но: Ти ли си го срещал — частен въпрос). 5. При възвратни глаголи частицата се се поставя след спомагател­ ния глагол (с изключение на 3 л. ед.ч., където е обратното): Мил съм се, Сутринта съм се мил, Мил се е. § 427. Форми на спомагателния глагол съм. Формите за минало нео­ пределено време на спомагателния глагол съм са: бил (била, било) съм бил (била, било) си бил (била, било) е били сме били сте били са 318

§ 428. Ударение. Ударението на утвърдителните форми за минало неопределено време пада върху причастието, като формите на спомага­ телния глагол остават неударени: видял^съм, видяла^си. При отрица­ ние ударение получава и спомагателният глагол: не съм видял, не съм видяла. § 429. Значение и употреба. О с н о в н о з н а ч е н и е : Минало не­ определено време изразява минало действие, вършено или извършено пре­ ди момента на говоренето, но без данни за свързаност на извършването на действието с някакъв определен минал момент, т. е. без данни за кон­ кретност, за локализираност на действието във времето, напр.: Вземи торбичката. Вътре съм ти загърнала в един зелев лист малко сирене (А. Каралийчев). Ти затуй ли излиза? — Кога съм излизал? Не съм из­ лизал аз! (Й. Йовков). На практика минало неопределено време се употребява обикновено когато става дума за неопределени по време на извършване действия (от тази неопределеност идва и названието на това време — минало н е ­ о п р е д е л е н о . Но, както неведнъж е подчертавано в нашата грама­ тична литература, времето на извършване на перфектното действие може и да се уточнява — например чрез различни обстоятелствени пояснения, срв.: Пристигнал съм точно в 6 ч а с а. Влакът е заминал в 3 часа. И така, докато минало свършено време винаги предава действието заедно с момента на извършването му, в неговото протичане в този мо­ мент, минало неопределено време може да предава действието както с времето на извършването му, така и без това време. Именно поради тази своя особеност минало неопределено време обикновено представя дей­ ствието не като процес (със свое място във времето), а като чист ф а к т . Това от своя страна може да доведе до появата на някои допълнителни отсенки в значението на перфекта, като например актуалност на резул­ тата от действието в момента на говоренето: след като едно действие не се мисли в процеса на протичането му, а се съобщава само като чист факт, много естествено е, че при изказването му се чувствува наблягане върху р е з у л т а т а от него, наличен в момента на говоренето. Срв. също разликата между аориста и перфекта във въпросителни изречения, напр.: Ти ходи ли на лов? и Ти ходил ли си на лов? Чрез фор­ мата за минало свършено време говорещият задава въпрос за конкретно, определено действие във времето, а чрез формата за минало неопределено време той пита дали изобщо действието е съществувало в миналото. Очертаното тук тълкуване на различията между минало неопределе­ но време и минало свършено време намира подкрепа от обстоятелството, че за разлика от аористните форми, както беше отбелязано, перфектните форми от несвършен вид могат да се съчетават с наречия като понякога, често, обикновено, винаги, с изрази от рода на отдавна не, откога не, още не, както и с някои други елементи от контекста, които създават представа за неконкретност на действието във времето. В случаите пък, когато контекстът изисква действието да бъде пред­ ставено като конкретен процес със свое място във времето, а не изобщо като минал факт, наблюдаваме обратното явление — аористът катего­ рично се предпочита пред перфекта, напр.: —Значи, той си позволи да ти чете своя гадък мадригал? — Чете ми го. . . Какво искаш да му сторя? . . . Смях се (Ив. Вазов). 31»

Поставянето на действията в горния пример в минало неопределено твреме съществено би променило тяхното звучене, тъй като на преден план ще излезе ф а к т ъ т, че те са се извършили, а не самото им реализиране в един определен момент, срв. напр.: Чел ми го е. . . Смял съм се. От казаното стана ясно, че минало неопределено време е с п р о ­ с т а о р и е н т а ц и я , тъй като действията, които изразява,, не се свърз­ ват темпорално с някакъв допълнителен ориентационен момент. 1. Отсянката на актуалност на резултата от действието в момента на говоренето се долавя особено добре в случаите» когато формите за минало неопределено време изразяват състояние, т. е. когато притежават с т а т а л н о з н а ч е н и е . При него минало неопределено време пре­ дава само наличния в момента на говоренето резултат от миналия процес без каквато и да било представа за този процес. Напр.: Нане Стоичко със съпругата си е спрял колата насред улицата и продава дренки. %нт Шутия, без яка, по чехли, с метнато на гърба кожено палто, се е хванал за ритлата и наднича в колата. (Елин Пе­ лин). — Ай, завалията, как са го цашарили! — викаха селяните, като •го гледаха със състрадание (Ем>. Коралов). Господин началник! Това е безобразие! Нищо не съм направил, а вижте как са ме оковали (Б. Райнов). При тази употреба на минало неопределено време (която се среща само при глаголи от свършен вид, обикновено резултативни по харак­ тер) резултатът от действията е ярко подчертан и самите действия не,се схващат като някакви процеси, а ^- чрез своите резултати — рисуват една статична картина, налична в момента на говоренето. Понякога при употребата на статално. минало неопределено време спомагателният глагол, може да изпадне,, напр.: Хубаво време, слънце. Балканът се разхубавил, зелени дъбрави го, опасват долу. . . Над тях бели облаци се спрели като кули. Ив селото — и в него пролет. (Й. Йов­ ков). Влажно, мокро; ситен дъжд пръска, небето се разтопил» на, сту­ дена пара и премазало ниските къщи па, селото (Ив. Вазов). 2. Много по-често е разпространено т, нар. а к ц и.о н а л н о з н а 4 ч е н и е иа минало неопределено време. То е главно значение на перфекта. При него за разлика от статалното значение на преден план из­ лиза не резултатът от действието,.я самото действие, изказано рбикнове^ но като общ факт. Често пъти чрез обстоятелствен из-раз може да се ут;6чт нява и времето н& извършване на та^ква дежтвияьв- мадало неопределено време, напр.: .....;; :. ,-\ • . •• .: ц;\ .,.:•• •-.:-. -.••\-\-\ Кога подивее,'Светилото в;.килера,. колко • ее. пряудм!ьВм$ста -двата стари пищова, видя; напластен цял араепал пушки, $•;,;•,.Той се рщвика към баба Иванща, кйято се подаде; ,т*т М.але„ мш.еАкайл(, отварял с.крцг валището? Кой е нитал тия. А1аскарлъци.тщаЪ^фо1.Иваница "з&.щгледа слцсина; —-Че-кой го е отварящ аз ли? . . > Всичщц; Васил, Дими? тър, Киро, . .: (Ив. Вазов:). Не забравяй, че^\тая,\стая %• седял Ващаров (Б. Райнов). — Ти.щпи тези дьрва,>Ш> те>са сурови и-мъчно горящ. -А>з тази нощ съм ,ги сякъл. . . (Д. Кисьов). — Как подир малтд фщ${сутринта съм го порьяал. :. (Елин Пелин)., •• ,; -. ; ;.'; ок9<.<>т, И пои акционалното значедиа на. перфекта (което за ъазящщфт^а,талното допуска и двата глаголни: вида)",,В). повечето елучащ седедав^ол-;сянка на актуалност на резултата, от, действието^в.момента, на.,щйрренед .(аоааН .аМ) » ХУЛО . . . 620

то. При глаголите от свършен вид тази свързаност на резултата с момен­ та на говоренето е по-ясно подчертана. Напр.: — Виж тия кошове, дето с ъм ги набелязал, всичките ще се роят {VI. Йовков). —Ла ти кажа ли, онез домати и пиперът, и грашката, че и сините патладжани на сърцето ми са оживели. . . Купил съм си и книжки по градинарство, а в къщи имам едно сандъче, дето съм скътал трийсет пликчета с разни семена (А. Гуляшки). 3. При глаголите от н е с в ъ р ш е н в и д , особено когато са с поабстрактно лексикално значение, отсянката на резултативност е по-сла­ ба или пък изобщо може да отсъствува, напр.: — Дохадял съм тъдява. Аз ходя из селата, продавам хума. . . <(Й. Йовков). — Та тук, та там, та тук, та там, та най-сетне наме­ рих в едно чирпанско село отвъд, хее, към Стара Загора. Тогава, четирийсе и толкова годишен мъж съм ревал като дете, ревал съм от мъка и на, вам лъжа мен истина, ако не бяха децата, щях да се затрия за едното чудо. . . (Г. Караславов). Аз колко пъти съм посрещал тука дя­ кон Левски и съм се чукал с него (Ив. Вазов). Коя е най-голямата ви ра­ дост в живота? — Боже мой, трябва да призная, че не с ъм имал много радости (Б. Райнов). — Ех, Виолета! Колко пъти тук, на тази маса . . . сме мечтали да станем киноартистки (Д. Кисьов). —-Аз съм чу­ вала, че тук някъде има много интересна пещера (П. Спасов). Чел съм три пъти „Под игото" (разг.). И в двата случая обаче — и при свършени, и при несвършени гла­ голи — наличието на резултативност или на актуалност се дължи на обстоя­ телството, че действията в минало неопределено време са съобщени не като процеси във времето, а като факти, от които вече може да се правят по логичен път едни или други изводи, актуални в момента на говоренето. 4. Особено често минало неопределено време се използува във в ъ п р о с и т е л н и и в о т р и ц а т е л н и и з р е ч е н и я , с които се пита за действието изобщо или пък то се отрича изобщо, без да се има пред вид конкретен случай, напр.: Ти Стамбул виждал ли си, синко? Голямо нещо (Ив. Вазов). — И тук грешка имате: тази вечер револвер не съм носил. . . (Ив. Вазов). — Не си ли виждала $.нко?. . . — От оная нощ не се е връщал (Ем. Ко­ ралов). —• Как? Тенекия с жълтици? Какво искаш да кажеш? — Не съм ли ти разправял? (П. Спасов). — Защо не ми каза, че ще избяга? — Той нищо не ми е казвал (Д. Кисьов). 5. В п о д ч и н е н и и з р е ч е н и я , п о я с н я в а щ и г л а г о ­ л и о т т и п а н а у с е щ а м , м и с л я , к а з в а м , минало неопре­ делено време изразява действия, извършени преди действията в главните изречения, напр.: — Аз най-положително зная, че Стефчов е предал Огнянова. . . — каза студентът (Ив. Вазов).—• Ах, да — каза тя, — виждам, че си проходил. Честито оздравяване (А. Гуляшки). — Росен ми каза, че си пристигнал и. . . какво ми донесе? (П. Спасов). Когато и последният нем­ ски танк отгърмя по шосето за Банкя, аз. . . почувствувах, че съм ужасно изгладнял (А. Гуляшки). Както и при сегашно време, действията в минало неопределено вре­ ме в такива случаи са ориентирани към момента на говоренето (мисленето, чувствуването), изразен от глагола в главното изречение. Този момент 21 Грматика на съвременния български книжовен език, т. II

321

изпълнява служба на своеобразен момент на говоренето за действията в подчинените изречения. Ако времето на глагола в главното изречение е минало, възможно е в подчиненото изречение да се употреби освен минало неопределено вре­ ме и минало предварително в.реме. Срв.: . . .Почувствувах, че бях ужасноизгладнял. 6. Когато са употребени в к о н т е к с т н а с е г а ш н о и с т о ­ р и ч е с к о в р е м е , формите за минало неопределено време означават п р е д в а р и т е л н о о с ъ щ е с т в е н и д е й с т в и я спрямо дей­ ствията от основната линия на разказа, напр.: Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал. Браздулици пот шарят изгорялото лице на стареца и мокрят опънатата му от напрягане шия (Елин Пелин). 7. Необходимо е да отбележим, че понякога формите за минало не­ определено време могат да се употребят и за изразяване на действия, предшествуващи не момента на говоренето, а някакъв момент в бъдещето, т. е. да имат фактическо з н а ч е н и е н а б ъ д е щ е п р е д в а р и ­ т е л н о в р е м е . Срв. напр. следните примери от разговорната реч: Ако утре до 5 часа не съм дошъл, няма да ме чакате повече. Ще се явя на изпит, след като съм поработила и практически. Ако случайно не дойда, то ще е затова, че синът ми си е дошъл. Ще ти го кажа, кога­ то съм решил окончателно, не още сега. Утре ще донеса книгите, вие ще ги разгледате и всеки ще получи тази книга, която сам си е избрал. Както проличава от посочените примери, формите за минало неопре­ делено време (които в тези случаи не могат да бъдат замествани от аористни форми) се срещат в такава употреба само в подчинени — предимно обстоятелствени изречения: След една седмица аз вече ще съм свършил изпитите. Като се върна довечера в къщи, синът ми ще си е дошъл. Когато дойдеш утре, аз вече ще с ъм прочел книгата. Използуването на перфектните форми вместо форми за бъдеще пред­ варително време само в определен тип подчинени изречения свързва по­ сочената употреба на минало неопределено време с еднотипната по ха­ рактер употреба на сегашно време. 8. От липсата на данни за локализираност на действията в минало неопределено време до голяма степен произтича и фактът, че чрез него обикновено не може да се води основната линия на свързан разказ. При­ чина за неизползуването на минало неопределено време като разказва­ телно време е и субективната натовареност на перфектното значение с различни отсенки, която се наблюдава доста често (например отсенките на актуалност, на резултативност в момента на говоренето). Те са много подходящи за диалога, но когато се предава някаква случка, в центъра на вниманието са процесите, действията, заемащи определено място във времето, а не изобщо фактът, че те са се извършили, или пък произли­ защата от това актуалносг на действията в момента на говоренето. Ето защо употребата на минало неопределено време в свързан разказ е много по-неподходяща от употребата на минало свършено време. И все пак срещат се случаи, при които разказът може да се води и с форми за ми­ нало неопределено време. От една страна, това може да бъде експреси322

вен разказ. Напр.: Купила съм месо, сготвила съм го, сложила съм го на масата да яде — и той пак недоволен (разг.). Примерите от рода на този в същност нямат характер на повество­ вание, тъй като при тях минало неопределено време, въпреки че изра­ зява последователни действия, е предпочетено пред минало свършено време именно за да се подчертае фактът от извършването на действията, а не самият процес. По-интересни са случаите, при които минало неопре­ делено време изразява последователни действия в свързан разказ, из­ граден въз основа на п р е д п о л о ж е н и я , напр.: — Кой знае? Може и да не спи! — помисли си той. — Знам ги аз жените. Видяла ме е и е рекла, чакай уж да се скрия, та да го подмамя. Не крий се, не хитрувай, аз и без това ще дойда! — заговори с глас той (Елин Пелин). — Никой ли не те заговори? — . . . Един стражар ми поиска кибрит и аз му услужих. . . Той не изглеждаше лош човек. . . — Не изглеждал лош! Пък аз ще ти кажа: той е дръпнал конците. Той. Отминал си и негова милост е завъртял телефона. Ало, тъй и тъй. А тук веднага са си плюли на ръцете. Щом като иде човек отвън, значи — ще се среща с някого. . . Затуй са решили тукашните хора да следят, в тях да са им очите. Тръгнали са по някого и хоп — на място. А на­ шите, види се, са усетили примката, скочили са да бягат и ония по тях — пат-пат. Тъй е било (А. Гуляшки). При такава употреба на формите за минало неопределено време тях­ ното темпорално значение съвпада с темпоралното значение на минало свършено време — действията са представени като заемащи определено положение в миналото. Възможността за такова изравняване на темпо­ ралните значения на двете времена се крие в по-общия характер на зна­ чението на минало неопределено време в сравнение със значението на минало свършено време: перфектът за разлика от аориста по принцип е неутрален по отношение на локализираността на действията и следо­ вателно допуска и представянето им като извършващи се в конкретен момент в миналото. Същите причини откриват възможност чрез перфектните форми при съответен контекст да се изразяват и действия, които в същност имат значение на минало несвършено време, напр.: Идвало ми е на ум да поискам да оставиш пушенето. Не съм го сто­ рила, защото съм се бояла да не ме послушаш. Сега, като те гледам, аз сякаш си обяснявам това . . . Аз сякаш съм те ревнувала от цигарата — и същевременно съм се бояла да не би без цигара да не приличаш на себе си (Й. Йовков). А колко младежки дни са изгрявали, без дори да се се­ щаш с какво ще ги запълниш. Разбира се, на масата винаги е лежало не­ що започнато, но ти нерядко оптимистично си решавал, че това, започ­ натото, може да бъде свършено и по-късно (Б. Райнов). § 430. Модална употреба. По-горе отбелязахме, че понякога форми­ те за минало неопределено време могат да изразяват и особена отсянка на п р е д п о л о ж е н и е , напр.: — Кой знае? Може и да не спи/ — помисли си той. •— Знам ги аз жените. Видяла ме е и е рекла, чакай уж да се скрия, та да го подмамя.^ Не крий се, не хитрувай, аз и без това ще дойда! — заговори с глас той (Елин Пелин). — Правили са обиск, а? — с изкривено лице каза след мал­ ко Валентин, като погледна бюрото си. — Търсили са, но какво са на323

мерили? Не съм глупав, всичко предварително унищожих (Д. Кисьов). —Той се е пошегувал — каза Драгомир. — Той има тоя отвратителен навик да се шегува с най-сериозни неща. Признай си — обърна се той към мене, —нали се пошегува одеве? (А. Гуляшки). Може би поръчката се е загубила по пътя (Б. Райнов). Отсянката на предположение тук се дължи на факта, че действията са изказани като умозаключителни: говорещият прави извод за тяхното наличие в миналото въз основа на някои конкретни обстоятелства или следи от тях.

З а б е л е ж к а . В българския език на основата на перфектните форми е раз­ вита особена п р е д п о л о ж и т е л н а или у м о з а к л ю ч и т е л н а модална категория, която се изразява от темпорални форми, сходни с преизказните, но със запазен спомагателен глагол в 3 л. ед. и мн.ч.: писал е (със значение на мин. св. и мин. неопр. вр.), пишел е (мин. несв. вр.), бил е писал (мин. предв. вр.), щял е да пише (бъд. вр. в мин.). Чрез такива форми най-често се предават действия (обикно­ вено в свързан разказ), за чието наличие говорещият прави извод въз основа на собствено умозаключение, напр.: — Никой ли не те заговори? — . . . Един стражар ми поиска кибрит и аз ми услужих. . . Той не изглеждаше лош човек. . . —• Не изглеждал лош човек! Пък аз ще ти кажа: той е дръпнал конците. Той. Отминал си и неговата милост е завъртял телефона. Ало, тъй и тъй. А тук веднага са си плюли на ръцете. Щом като иде чо­ век отвън, значи — ще се среща с някого. . . Затуй са решили тукашните хора да сле­ дят, в тях да са им очите. Тръгнали са по някого и хоп — на място. А нашите, ви­ ди се, са усетили примката, скочили са да бягат и ония по тях — пат-пат. Тъй е било (А. Гуляшки). Каменов не се е криел, за да избегне арестуването си. По-скоро не само заради това. Той добре е разбирал — нали е адвокат, — че уликите са на­ сочени умишлено срещу него. Вероятно е знаел или поне е подозирал кой му е органи­ зирал този капан. Но защо не е имал повече доверие в милицията? Защо не се е явил да разкаже всичко, каквото е знаел? Как е щяло да улесни то следствието. . . Може би не е бил изяснил докрай някои обстоятелства. Изчаквал е (Д. Пеев). В ранния стадий на старобългарския език (IX в.) са се пазели редица особености, характерни за българския език през предписмсната епоха (К. Мирчев).

Доста често при подобна употреба формите за минало неопределено време изразяват не само предположителност, но и известна н е с и ­ гурност: Тома не само не изяви желание да продава, ами беше продумал тук и там, загатнал, че има намерение да окръгли имота си с още земя. . . •— Види се, оставил му е злато оня пръч 0наки! — косеше се Пантелей (А. Гуляшки). — Нощес бързах. . . Сигурно съм го извадила [хляба] недопечен (К. Зидаров). 1. Когато са употребени преносно вместо форми за бъдеще време, перфектните форми могат да изразяват отсянка на у в е р е н о с т в о с ъ щ е с т в я в а н е на д е й с т в и е т о : — Една думица само, и ти си спасила Рад Лупу (Ив. Вазов). — Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото — хе, под горичката там!. Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то кажи-речи сме стигнали/ (Елин Пелин). — Късметлии сме — каза девойката, че няма месечина. . . —-А ние комай сме стигнали вече. Хайде! (А. Гуляшки). — Ха си станал, ха съм те пребил от бой! (разг.). Подобно модално значение, както посочихме и по-горе, е присъщо и на минало свършено време, а също и на сегашно време. Модалната отсянка, изразявана от перфектните форми на такива случаи, обаче е значително по-слаба в сравнение със съответната отсянка при минало свършено време. 324

Освен това тук минало неопределено време за разлика от минало свършено време обикновено не изразява заплашващи действия и набля­ га на предположителността, т. е. на обстоятелството, че действията мо­ гат и да не се реализират. 2. Когато са употребени след израза току-виж, перфектните форми (с изпуснат спомагателен глагол в 3 лице) също изразяват фактически бъдещи действия. В такива случаи те съдържат в значението си особена модална отсянка на п р е д п о л о ж и т е л н о с т. Напр.: — Аз ви моля, като се върнете от София, да наредите постът да се засили. Току-виж, че някой ден партизаните ни нападнали и избили като мухи (Д. Кисьов). — В такава страшна виелица е страшно да се пътува. Току-виж, че сме се отклонили от правия път (А. Гуляшки). Току-виж, батко ти си дошъл за Нова година. 3. На основата на статалното значение на минало неопределено вре­ ме са се развили и някои по-особени нюанси на н е д о в о л с т в о , н е ­ т ъ р п е н и е или д о с а д а на говорещото лице. Те се срещат в почти фразеологизирани изрази от рода на следните: — Амии, измисляш. . . — Е, добре де, нека да измислям! Седнал съм да се разправям с тебе! (П. Стъпов). — Какво ще кажеш — рече тя, — да не мислиш, че съм изгоряла за теб! (Елин Пелин). — Седни де, какво си се разбързала (Д. Кисьов). — Сега си се размърморил, а вчера като пукел мълчеше (Д. Кисьов). — На нас ни трябват и учени хора. — По­ трябвали са ни —отвърна с отвращение Фердо изатопурка с дебелите си крака из праха (Д. Кисьов). — То се е видяло, че и днес няма да се по­ жъне (Елин Пелин). Ако действията в горните примери бяха в сегашно или в минало свършено време, посочените отсенки нямаше да изпъкнат така ясно, както при минало неопределено време. 4. Формите за минало неопределено време могат да изразяват и особена ж е л а т е л н а ( о п т а т и в н а ) отсянка. Например в клетви те подсилват емоционалността на изказа. В такива случаи перфектните форми изпускат спомагателния глагол в 3 л. Напр.: — Хайде чорбаджии­ те — кучета ги яли, на тях кооперативното не им е присърце. . . (А. Гу­ ляшки). Млъкни, че господ те убил. Понякога в значението на перфектните форми, употребени след ча­ стицата да и след наречието стига, се долавя не само отсянка на жела­ ние, но и п о в е л и т е л н о с т: — Навън, проклетнице проклета! Да не си стъпила на прага ми вече! — изкрещя Хаджи Ровоама (Ив. Вазов). — Втори път да не съм те чувала да ми казваш како, че виждаш ли! — закани се Виолета и показа ръката си (Д. Кисьов). — Марш оттук. .. Да не съм те видял още веднъж в българска къща, че ще те убия (Ем. Коралов). Минало несвършено време (имперфект) § 431. Форми. Формите за минало несвършено време се образуват от особена основа (основата на сегашно време с някои промени) и след­ ните окончания: Ед. ч. 1 л. -х Мн. ч. 1 л. -хме 2 л. -ше 2 л. -хте 3 л. -ше 3 л. -ха 325

Основата на минало несвършено време запазва ударението на се­ гашната основа. При нейното образуване се наблюдават следните осо­ бености: 1. При глаголите от I и II спрежение с ударение на последната срич­ ка основата на минало несвършено време завършва на -я- (т. е. основната гласна за сегашно време е или съответно и се заменя с основна гласна я). Изключение в това отношение представляват формите за 2 и 3 л. ед.ч., където основната гласна е е. Напр.: плета вървя плетях вървях плетеше вървеше плетеше вървеше плетяхме вървяхме плетяхте вървяхте плетяха вървяха З а б е л е ж к а . В 1 и 2 л . мн.ч. основната гласна я (която произхожда от старо *) не се променя в е, въпреки че се намира пред мека сричка — плетяхме, пле­ тяхте.

След съгласните ж, ч, ш основата на минало несвършено време при глагол с краесловно ударение се образува с гласна а или с гласна е: държа — държах и държех; стърча — стърчах и стърчех, душа — ду­ шах и душех. След гласна основата на минало несвършено време при глаголи с краесловно ударение се образува с я или с е: стоя — стоях и стоех. 2. При глаголите от I и II спрежение с ударение на вътрешна срич­ ка основата на минало несвършено време завършва на е: пиша нося пишех носех пишеше носеше пишеше носеше пишехме носехме пишехте носехте пишеха носеха 3. При глаголите от III спрежение основата на минало несвършено време е еднаква с основата на сегашно време, т. е. тя завършва на -аили на -я-: питам хвърлям питах хвърлях питаше хвърляше питаше хвърляше питахме хвърляхме питахте хвърляхте питаха хвърляха 4. Някои глаголи от II спрежение (глаголите от 2 разред) и глаго­ лите от III спрежение имат еднакви форми за минало свършено и ми­ нало несвършено време (с изключение на 2 и 3 л. ед.ч.), напр.: Мин. св. време горя викам горях виках горя вика 326

Мин. несв. време горя викам горях виках гореше викаше

горя вика гореше викаше горяхме викахме горяхме викахме горяхте викахте горяхте викахте горяха викаха горяха викаха В някои случаи между минало свършено и минало несвършено време при глаголите от III спрежение се прави разлика по мястото на ударе­ нието — при минало свършено време то може да стои и на крайната срич­ ка, а при минало несвършено време е винаги на вътрешната сричка: виках, вика, хвърлях, хвърля и виках, викаше, хвърлях, хвърляше. Когато формите за минало свършено и за минало несвършено време съвпадат, разликата между двете времена се определя от контекста и от ситуацията, напр.: Те дълго стояха на прозореца (мин. св. вр.) и Ко­ гато минахме оттам, те стояха на прозореца (мин. несв. вр.). (Срв.: Той дълго стоя на прозореца и Когато минахме оттам, той стоеше на прозореца.) § 432. Спрежение на спомагателния глагол съм (бъда). Формите на спомагателния глагол за минало несвършено време са: съм (да) бъда бях бъдех беше (бе) бъдеше беше (бе) бъдеше бяхме бъдехме бяхте бъдехте бяха бъдеха Формите бях, беше (бе) са еднакви с формите за минало свърше­ но време. Формите бъдех, бъдеше, които днес се употребяват рядко, се срещат в условни изречения (когато действията се схващат като предстоящи): Ако утре бъдех там, бих ви помогнал. § 433. Значение и употреба. О с н о в н о з н а ч е н и е . Минало несвършено време изразява действия, съвременни на минал ориентационен момент. Формата за минало несвършено време не посочва дали действието продължава да съществува и в момента на говоренето, или е прекратено преди него. Възможно е при употребата на минало несвър­ шено време говорещият да добави даже по описателен път, че и самият той не знае дали действията, които съобщава, продължават да съще­ ствуват и в момента на говоренето, или не: — Жив ли е още? — запита Щайнберг. Гребер опипа с ръка лице­ то му. Беше неподвижно. — Не зная — каза той. Преди няколко ми­ нути живееше още (Ремарк, превод от М. Чернев и Л. Пенчев). —Няман кой да чуе — каза Гребер. — Къде живее? — По-рано живееше на Я ~ плац 6. Дали още живее там, не зная (пак там). Фактът, че глаголната форма за минало несвършено време не по­ сочва дали действието е престанало да се извършва преди момента на говоренето, или продължава да се осъществява и в него, може да се обясни именно на основата на схващането за сложната ориентация на минало несвършено време: действието се извършва в момент, м и н а л по отношение на момента на говоренето; то е незавършено в миналия момент; дали продължава да се извършва и в момента на говоренето, формата за минало несвършено време не съобщава. 327

1. Както и при сегашно време, значението на минало несвършено време се проявява в няколко разновидности. Главно от частните значе­ ния на минало несвършено време е значението на к о н к р е т н о ( а к ­ т у а л н о ) минало несвършено време. При него действието се представя като конкретен процес, наличен само в определен момент, принципно по същия начин, както и при конкретното сегашно време. Напр.: Майката в л е з е в стаята. Ирина плачеше тихо и по пълничките й мургави бузи се търкаляха сълзи. Рулото й се беше развило и косата й падаше в безпорядък върху шията. . . (Д. Димов). Христан се отби от пътя и зърна през стъклото Бурназов. Той седеше до шофьора, пушеше цигара след цигара и държеше на коленете си голяма кожена чанта, в която бе скрита биографията на един комунист (Ив. Петров). От посочените примери се вижда, че действията в минало несвършено време, когато са изказани непосредствено едно след друго, обикновено се извършват едновременно, а не са последователни едно спрямо друго. 2. По същия начин, както сегашно време, минало несвършено време може да има и о б о б щ е н о ( н е а к т у а л н о ) значение. При него действията се извършват в по-голям период от време, надхвърлящ рам­ ките на определен момент: Летните дни и седмици бавно се търкулваха като колелата на тежка кола — претоварената кола на лятото. Вечер преспанци се връщаха от полето капнали от умора, напечени от слънцето, прашни, с изподраскани боси нозе, а с тях нахлуваше в града тежкият дъх на узрялото лято (Д. Талев). — Вярно, ние с моята другарка Пенка Балканова не се раз­ бирахме, но не по политически причини, съвсем не! Аз лично се занима­ вах с бакалия, имах дюкянче, колкото за беля, а тя беше работничка, буйна натура. . . И под влияние на новите идеи, които изповядваше, навлезе в борбата. Аз, разбира се, не и противоречех (К. Калчев). Обобщеното минало несвършено време може да изразява почти всич­ ки разновидности в употребата на обобщеното сегашно време. Това на първо място се отнася за обобщеното п о в т о р и т е л н о минало не­ свършено време: Всяка сутрин Белчо ставаше, отърсваше се от сламата, облизваше си натръпналите от лежане места, излизаше изпод сайванта и тр ъгваше към реката да пие вода. Той вървеше бавно, спокойно, равнодушно и държеше главата си гордо, сякаш съзнаваше великото дело, което е оста­ вил зад себе си (Елин Пелин). Обобщено-повторнтелните действия в минало несвършено време по своя характер не се различават от съответните на тях действия в сегаш­ но време: те не се повтарят определен брой пъти и не са последователни едно спрямо друго. Действията и в двете времена — обобщен вариант — могат да се извършват във всяка точка от определения период, а могат и да не се извършват в нея. Следователно и при обобщеното минало не­ свършено време действията се отличават с процесна валидност за всеки момент от времето на извършването им. Но и при обобщеното минало несвършено време депстзията могат да бъдат неповторителни. При глаголи, които означават непрекъснато реализиране на действието, то се схваща като п о с т о я н н о о с ъ ­ щ е с т в я в а щ о с е в дадения период от време, а не като повторително: 328

Останал сам прост, Марко обичаше учението и учените. . . Той има­ ше доста мъглява представа за практическата облага, която .можеше знанието да донесе на тоя народ. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света. Той вярваше в науката, кактовярваше в бога, без разсъждение (Ив. Вазов). И повторителните, и непрекъснато осъществяващите се действия мо­ гат да бъдат о б и ч а й н и : Четеше от сутрин до вечер, докато сивата светлина на кишавия зимен ден се превърнеше в мрак, а после запалваше лампата и почваше да плете (Д. Димов). Всеки празник те ходеха у старите. Кизълбашката ги гощаваше с вкусни и изобилни гозби, черпеше ги със старо винце, скътано и скрито от години за такива дни, тичаше около тях пъргава и неуморна като момиче (Г. Караславов). Но доста често обобщените действия в минало несвършено време от обичайни преминават в к в а л и ф и к а т и в н и : Той имаше благ, добродушен характер и умееше да говори мъдро,, сладко, с една жива и дълбока духовитост, за което всички го обичаха (Елин Пелин). Панко беше крайно беден селянин. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни. За изораването им сдружаваше своята измъчена от впрягане крава с вола на някой свой съсед, като се зад ължаваше да му оре толкова дни, колкото дни е орал за себе си. Жена му прибираше почти сама зърното, а през това време той жънеше и косеше на чужди ниви. Есента и зимата сечеше дърва изчужди мери и ги извозваше до малката гара Дъбовец (Д. Ангелов). 3. Пълното сходство между сегашно време и минало несвършеновреме съществува и по отношение на наличието на н е п р е к р а т е н о с т в значението на тези времена. Това сходство проличава особенодобре, когато се хвърли поглед върху отношението на минало несвършеновреме към глаголния вид. Както при сегашно време, така и при кон­ кретното единично минало несвършено време употребата на свършен вид е неприложима. Причините за това са същите, каквито са и при сегашновреме — невъзможност да се съгласува цялостният характер на свърше­ ния вид с непрекратеността на глаголното време. Свършеният вид може да се съчетае с форма за минало несвършено време почти само в случаите,. когато тя изразява повторително (обикновено обобщено) действие. Напр.: Той тръгваше бавно, съсипан от чакане, измъчен от мисли, капнал за сън, кривнеше към село, после се отбиеше през ливадите и скиташепо пътищата безцелно, като смахнат (Елин Пелин). Особеностите на съчетаемостта на минало несвършено време със свър­ шения и несвършения вид не само потвърждават пълното сходство и в това отношение между сегашно и минало несвършено време, но съще­ временно те доказват и безспорното наличие на признака непрекратеносг в значението на минало несвършено време. 4. М и н а л о н е с в ъ р ш е н о в р е м е в п о д ч и н е н и и з ­ р е ч е н и я , п о я с н я в а щ и г л а г о л и о т т и п а усещам, мисля, казвам. Тук също се наблюдава сходство между минало несвършено и сегашно време. Доказателството за това е и „съжителството", което съ­ ществува между сегашно и минало несвършено време в посочените син329

тактични условия, където употребата на сегашно или минало несвършено време е еднакво правилна. Напр.: — Аз наблюдавах отстрана как той жадно, с наслаждение поглъ­ щаше (срв. поглъща) антрефилетата, усмихваше се (срв. усмихва се) и със светнали очи пущаше (срв. пуща) сегиз-тогиз по едно „браво!"' (Ал. Кон­ стантинов). Мария забеляза, че той имаше (срв. има) бледо, красиво и надменно лице. . . (Д. Димов). Никой не му отговори. Всички знаеха, че от някое време по Железник ходеше (срв. ходи) една хайдушка дружина (Д. Талев). Подчертаните имперфектни действия в тези примери са ориентирани, както и другите действия в минало несвършено време, към определен минал момент или период, за който се говори. Причините за такова „съжителство" на двете темпорални форми вече изяснихме отчасти, когато говорихме за сегашно време. Тук ще допъл­ ним само, че докато при сегашно време ориентационният момент, изразен чрез глагола за идеална дейност в главното изречение, се схваща като своеобразен самостоятелен „момент на говорене", при минало несвършено време същият този момент загубва независимия си характер и действие­ то в подчиненото изречение се поставя в отношение на предходност само спрямо основния момент на говоренето. В такива случаи двете темпорални форми — сегашната и имперфектната — могат да се редуват със стилистична цел. Например при изпол­ зуване на формата за минало несвършено време като че ли в съзнанието на читателя или слушащия изпъкват действията на автора на цялото изречение, а при употреба на сегашната форма на преден план се по­ ставят действията на героя, т. е. на вършителя на действията в главното изречение, който усеща, мисли или говори. Казаното за характера на взаимоотношенията между минало несвър­ шено и сегашно време в подчинени изречения, поясняващи главни изре­ чения с глагол за идеална дейност, напълно се отнася и за характера и употребата на тези две времена в полупряка реч. И в полупряка реч и сегашно, и минало несвършено време запазват своя пряк характер с тази разлика, че сегашното действие е ориентирано към момента на съ­ ществуване на идеалната дейност като към обикновен момент на гово­ ренето, а действието в минало несвършено време е ориентирано към съ­ щия момент като към минал допълнителен ориентационен момент и чрез него — към основния момент на „говорене" на автора. Поради това полупряката реч в минало несвършено време в сравнение с полупряката реч в сегашно време е свързана повече с автора, а по-малко с героя. Срв. •следните примери, където авторът е използувал в полупряка реч и се­ гашно, и минало несвършено време: Севда влезе в Юрталановия двор със страх и дълбока, необяснима тревога. Сърцето и биеше лудо, кръвта преливаше в слепите и очи. Всич­ ко си стоеше по старому, всичко й беще познато, близко, мило. Двете кучета, ето, и те я познават, въртят се на железните вериги, махат с опашките си и скимтят от радост. . . В двора имаше и някаква промяна, но Севда гледаше и не можеше да разбере каква беше тази промяна. Да, дето беше старото бунище, сега са струпани дърва. Откъде бяха тия дърва? От корията! (Г. Караславов). 330

5. В случаите, когато формите за минало несвършено време (роиктювено от свършен вид) са употребени в п о д ч и н е н и изречения, поясняващи главни изречения в бъдеще време в • м и н а л о т о , действията в подчинените изречения също имат значение на бъдеще време в миналото, въпреки че са изразени от имперфектни форми, напр.: Ако това станеше, то пътуването. . . щеше да бъде най-възхити­ телната разходка. . . (Ив. Вазов). Не една, половин думица само да ка­ жеше, и щяхме да отидем в пандиза (Г. Караславов). Повечето от мъжете, които останаха върху могилата, виждаха неминуемата си гибел и раз­ браха, че драмата щеше да свърши, когато немците обсипеха позицията им с огъня на минохвъргачките си (Д. Димов). Ако тръгнеха от лагера утре сутринта, най-късно привечер щяха да стигнат до границата (Д. Димов). И ако някои от двамата по невнимание наранеше смъртно 'другия, той, умирайки, навярно щеше да каже: „Ти да си жив" (Ив. Петров). Той щеше да купи книгата, която си избереше (разг.). Както при сегашно време, формата за минало несвършено време се употребява с такова значение обикновено в подчинени обстоятелствени изречения за време или условие или в подчинени определителни изречения. При разглеждането на сегашно време посочихме, че употребата на сегашната форма вместо формата за бъдеще време в някои видове под­ чинени изречения в същност е остатък от по-старото състояние на езика и трябва да се разглежда като случай на самостоятелно значение на се­ гашно време. Обяснение за подобна употреба на минало несвършено време можем да търсим в аналогията между сегашно и минало не­ свършено време, която, проявена така ярко при почти всички останали употреби на тези две времена, е могла да окаже необходимото влияние върху появата и на тези функции на минало несвършено време. Следо­ вателно и при минало несвършено време този случай в употребата му трябва да тълкуваме като особен случай на отделно значение на имперфектната форма, лежащо извън нейното основно значение и изпълняващо •функциите на бъдеще време в миналото. От казаното дотук ясно проличава почти пълната успоредност, която съществува между сегашно и минало несвършено време в българския •език. Такава успоредност е възможна само при еднотипност на темпо­ ралната ориентация на сегашно и минало несвършено време. В същност минало несвършено време се отличава от сегашно време само по това, че изразява действие, вършено в минал момент (при сегашно време дей­ ствието се върши в сегашен момент). Следователно не случайно в някои наши граматики минало несвършено време се определя като „сегашно в миналото". За еднотипността на темпоралния характер на сегашно време и на минало несвършено време говори и фактът, че когато говорещият желае .да „пренесе" едно действие от сегашен в минал план, при което иска да запази всички останали граматични особености на действието, той обик­ новено замества сегашната форма с формата за минало несвършено вре­ ме. Това явление наблюдаваме главно в случаите, когато говорещият коригира събеседника си по отношение на темпоралната принадлежност на изказаните от събеседника действия в сегашно време: 331

— Но той те обича. — Кой, мъжът ми ли? — Да. — Обичаше ме, но сега. . . — ИЛюбица си закри очите (Ив. Вазов). — Работи ли булка­ та ти, Танасе? — Работи, тате. По-право сега не работи, трябва да гледа детето. Но работеше (Д. Ангелов). §434. Модална употреба. 1. Модалната употреба на минало несвър­ шено време е развита много добре. Формите за минало несвършено вре­ ме могат да изразяват например модалната отсянка на по-голяма с и ­ г у р н о с т и к а т е г о р и ч н о с т в извършването на действията. В такива случаи те са употребени вместо формите за бъдеще в миналото. Напр.: Няколко железни лакти притиснаха слабите му ребра, да ги стро­ шат. Той се задъхваше. Подир две минути идеше: „Со страхомъ божьмь и вЬрою приступите!" Потокът щеше да рукне назад и повлече Колча в устрема си (Ив. Вазов). Един от тях съобщаваше на експерта, че два военни камиона заминават след половин час. Друг ешелон от моторни коли тръгваше в шест часа сутринта (Д. Димов). Днес избухваше стач­ ката, предстояха безредици, арести, побоища, но той щеше да ги гледа само като зрител, от безопасно място (Д. Димов). На бай Иван Станоев, управител на ведомствената почивна станция Сакар Балкан, предстое­ ше тежка задача. Утре пристигаше първата смяна от почиващите и тая нощ той трябваше да изготви план за разпределение на хората по етажи и стаи (П. Незнакомов). Употребата на минало несвършено време в посочените примери пред­ ставлява точен паралел на модалната употреба на сегашно време за из­ разяване на увереност в неотменимостта на действието (вж. § 416). 2. Понякога чрез формата за минало несвършено време могат — по преносен път — да бъдат съобщени и действия, които фактически се из­ вършват в момента на говоренето, а не са минали спрямо него. С употре­ бата на формата за минало несвършено време вместо сегашната форма в случая се цели не да се означи действителното отношение на действието към момента на говоренето, а да се придаде на действието особена модал­ на оцветеност, т. е. говорещият се стреми да изкаже и някакво особено свое отношение към него. Тази модална отсянка може да има различен характер — например на омаловажаване на действието, за което се съоб­ щава, на несигурност в осъществяването на изказваното желание, на припомняне на действието от говорещия и др. В разговорната реч, която е отразена до известна степен и в художествената литература, доста че­ сто се употребява например минало несвършено вместо сегашно време, когато говорещият изразява някакво свое желание, но от скромност не иска то да прозвучи категорично и се стреми да го смекчи, да го омало­ важи. Когато влизаме при някое по-високопоставено лице, твърде често се обръщаме към него например с думите: Исках да се консултирам с вас по някои въпроси, ще имате ли сега време? или Исках да ви помоля, за една услуга и др. Ясно е, че в случая желанието ни съществува сега» в момента на говоренето, и ние не го съобщаваме като съществувало в миналото. Чрез формата за минало несвършено време обаче ние смек­ чаваме това желание — формата „искам" би звучала много категорично. 3. Особено разпространена в разговорната реч е употребата на имперфекта и на другите минали относителни времена с модално значение на д о с е щ а н е. Тази употреба се среща обикновено във въпросителни 332

•изречения в изолирано изказване, когато от контекста или от обстанов­ ката се подразбира, че действията се отнасят и за момента на говоре­ нето (съответно — момента, за който се говори): — Как се казвахте? —• небрежно попитя тя. —• Все забравям ваше­ то име. —Данкин —отговори младежът (Д. Димов). — Всичко щеше да е наред, ако не беше този там, как се казваше. . ., Борис Желев. Той е бъбрив и мнителен. . . (К. Калчев). Ама той е пак с онова зло — Днка ли беше, Танка ли? Опасно женище, брей!. . . Чакай сега да видим кой още от списъка е за южна. Атанасов. . . Кой беше тоя Атанасов? Аха, референтът (в. Нар. култура). Коя беше тя? Аха, оная грозотия]. . . '{П. Незнакомов). — Каква беше поръчката ви? — обърна се тя към Па­ зел, без да съзнава точно какво изговаря. Павел повтори поръчката (Б. Болгар). — Аха! — поклати глава Злати Василев, сякаш се досеща­ ше за нещо. — Не живееше ли у вас една учителка? Росица Енева се каз­ ва. . . — У нас — рече Мина с глас на умиращ човек (Д. Ангелов). В посочените примери минало несвършено време изразява действия, налични в момента на говоренето. Чрез имперфектната форма говорещият изразява предварителна осведоменост за фактите, която в момента на задаване на въпроса липсва. 4. В разговорната реч и в художествената литература често може да се срещне и особена о п т а т и в н а ( ж е л а т е л н а ) модална упо­ треба на минало несвършено време във възклицателни изречения: — Ех, защо нямахме още патрони? — възкликна Сирма, като мил­ ваше дългата лъскава цев на картечницата. А то, само една патронна лента. . . (Д. Ангелов). — Ех, да имах един кожух, едни ботуши и една кола дърва — въздъхна той, — да си наръшкам огъня, да си постеля в къта под камината и да си полегна, малее! (А. Каралийчев). — Ти не ми се сърди. . . Аз никого не съм обичала освен тебе. Ох, да можех да раз­ кажа на всички моми! (К. Кръстев). Ех, златна младеж! Де да бях и аз на вашите години! (К. Кюлявков). От контекста в такива примери се разбира, че действията съществу­ ват в момента на говоренето, т. е. че фактически те са сегашни. Ако обаче действията в такива случаи са изразени не от имперфектни, а от сегашни форми, нюансът на съжаление от пропуснатата възможност, характерен за минало несвършено време, се чувствува по-слабо. Срв. напр.: — Е х , защо нямаме още патрони. . . — Ех, златна младеж! Де да с ъм и аз на вашите години. Същия характер имат и действията в минало несвършено време от свършен вид във възклицателни и въпросителни изречения в полупряка реч, където обикновено се употребяват формите за сегашно време. Напр.: Глупавата сантименталност, в която бе изпаднал, се дължеше си­ гурно на бездействието му от забавянето на телеграмата. Да пристиг­ неше веднъж тази дяволска телеграма!. . . (Д. Димов). Само да не я убие­ ха през този ден. Само да не я осакатяха и направеха негоден за партий­ на работа инвалид. . . (Д. Димов). Понякога в такива случаи формата за минало несвършено време може да означи и действие, което изразява желание, насочено към минал мо­ мент, а не към момента на „изказване" в полупряката реч, напр.: И за­ що му трябваше да гони момчето — нека си набереше царевица, нека

333

цялата нива см ъкнеше у дома си, да се не види и нивата й, и номерата ш (Г. Караславов). Близка до това модално значение на минало несвършено време е употребата на формата за минало несвършено време в клетви: — Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да по­ чернеят. . . — Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да сезад ьнеше в гърлата и на двамата ви и да ви задави, поразена тахтабо! (Ив. Вазов). •—Да им опустее въстанието!. . . Па и Гина, лудетината, та дори и куфоглавият Генко, и те с пексимет ще ги хранят, чапкъните! Да ги задавеше макар! (Ив. Вазов). В повечето от разгледаните дотук случаи на модална употреба на минало несвършено време модалната отсянка се дължи на противоре­ чието между реалното значение на формите за минало несвършено време и контекста, т. е. свързването чрез имперфектните форми на фактически сегашни действия с представата за някакъв минал момент. Например, при минало несвършено време за досещане такъв минал момент е мо­ ментът, когато говорещият е знаел факта, за който пита, по-точно — времето преди забравянето на този факт. 5. Нека накрая хвърлим поглед и върху модалната употреба на ми­ нало несвършено време в у с л о в н и и з р е ч е н и я . В условието (протазиса) на такива изречения минало несвършено време изпълнява поня­ кога не само темпорални, но и модални функции и предава действия», които фактически могат да бъдат не само минали, а и сегашни, и бъдещи спрямо момента на говоренето. Подобно на формите за условно наклоне­ ние формите за минало несвършено време в такива случаи изразяват действията като предполагаеми, евентуално възможни, а не като реално, осъществяващи се. Особено подчертана е модалната отсянка, когато им­ перфектните форми заместват сегашни форми. Срв. напр.: Ако човек го погледнеше отстрани, би си помислил, че той не се инте­ ресува и не знае какво става в тази къща (минало действие) (Г. Карасла­ вов) и —• Ако мислеха за нас, децата ни нямаше да боледуват от тубер­ кулоза и да правим стачки (фактически сегашно действие) (Д. Димов). — Ако имах повече време, не бих чел, а щях да съм в момента на кино (фактически сегашно действие) (разг.). — Представете си какво би било^ ако докторът дойдеше и ни кажеше сега: „Господа, днес няма да тръг­ нете. . ." (фактически бъдещи действия) (Ив. Вазов). Както се вижда и от примерите, формите за минало несвършено» време в такива случаи изразяват предположителност и могат да бъдаг и в свършен, и в несвършен вид. Тук няма да проследяваме конкретните условия, при които имперфектната форма изразява предположителна (хипотетична) модалност. Ще се спрем главно на въпроса за характера на тази модалност на минало несвършено време. ^ В условието на условните изречения модалното значение на ми­ нало несвършено време се приближава до значението на сложното услов­ но наклонение, което по по-общ начин изразява предполагаемо, възмож­ но действие. Срв. напр.: И ако някой от двамата по невнимание наранеше (срв. би наранил} смъртно другия, той, умирайки, навярно щеше да каже: „Ти да си жив-' (Ив. Петров). Но ако погледът на Добра, с който сподири бея, би бил 334

(срв. беше) пламък, за един миг турчинът би се превърнал на пепел: (Д. Талев). В някои случаи формата за минало несвършено време в подчинени условни изречения изразява и модално значение на неосъщественост (иреалност), пряко произтичащо от по-общото значение на хипотетич­ на модалност на формата, напр.: — Не една, половин думица само да кажеше, и щяхме да отидем в пандиза (Г. Караславов). — Ох! — изпъшка дълбоко Мермеров и хва­ на косите си. — Ако знаех, че няма да има никакъв обрат, какъв кому­ нист щях да стана (Д. Кисьов). (За иреалната употреба на минало несвършено време вж. и § 438.). Минало предварително време (плусквамперфект) § 435. Форми. Формите за минало предварително време са с л о ж ­ н и . Те се образуват от минало несвършено време на спомагателния гла­ гол съм и миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол. Формите за единствено число на минало предварително време се менят по род. ходя

препиша

бях ходил бях преписал (преписала, преписало) беше (бе) ходил беше (бе) преписал (преписала, преписало) беше (бе) ходил беше (бе) преписал (преписала, преписало) бяхме ходили бяхме преписали бяхте ходили бяхте преписали бяха ходили бяха преписали Ако две глаголни форми за минало предварително време следват не­ посредствено една след друга, спомагателният глагол пред втората фор­ ма понякога може да се изпуска: Той беше дошъл и влязъл. §436. Словоредни особености на формите за минало предварително време. 1. Обикновено спомагателният глагол (който има свое ударение) стои пред причастието, независимо от това, дали глаголната форма се намира в началото на изречението, или не: Беше пристигнал навреме. Той беше прочел книгата. 2. Енклитичните местоимения се поставят между спомагателния гла­ гол и причастието: Бях го видял. При наличието в такива случаи на двеенклитични местоименни форми — винителна и дателна — винителната. стои след дателната: Аз бях му го дал вече. 3. Въпросителната частица ли се поставя между спомагателния гла­ гол и причастието: Беше ли тръгнал вече? Ако в такива случаи има и кратка местоименна форма, частицата ли стои винаги пред нея: Беше лиму казал? 8&> I 4. При възвратни глаголи частицата се се поставя след поставената, на първо място съставка на глаголната форма: Бях се замислил и Замис­ лил се бях. З а б е л е ж к а . От спомагателния глагол съм не съществуват форми за ми­ нало предварително време.

§ 437. Значение и употреба. О с н о в н о з н а ч е н и е . Миналопредварително време означава действия, извършени преди определен 335

минал ориентационен момент. Важна особеност на минало предварително време е, че обикновено действията се изказват без връзка с конкретното време на извършването им, т. е. като нелокализирани във времето. Поня­ кога времето на извършване на действията може и да се конкретизира с различни обстоятелствени пояснения, напр.: Аз бях дошъл още в 7 часа. Минало предварително време, както и минало неопределено време, има две важни частни значения — с т а т а л н о (означаващо състояние) и а к ц и о н а л н о (означаващо действие, процесност). 1. При с т а т а л н о т о значение на минало предварително време, което се среща при глаголи от свършен вид обикновено с резултативен характер, на преден план изпъква резултатът от действието, наличен в момента, за който се говори, а не самото действие. Напр.: Подир една минута той се извърна към дружината с твърде изме­ нено лице. Бузите му се бяха почти слепнали от уплашване и прехласване (Ив. Вазов). Китката на офицера беше паднала и те не бяха я за­ белязали (Й. Йовков). Двете жени стояха заплеснати в разговор на Ра­ ковски. Малкото момиченце бе хванало за полата едната жена, докато с •другата ръка притискаше към себе си голяма шарена топка (Б. Райнов). Евгени. . . излезе на двора, който беше потънал в зеленина (Д. Ан­ гелов). 2. По-разпространено е т. нар. а к ц и о н а л н о значение на ми­ нало предварително време. При него е подчертано самото действие (пре­ дадено често пъти с уточнено време на извършване), а не резултатът от него, въпреки че и в този случай нерядко може да се долови отсянка на актуалност на резултата от действието в момента, за който се гово­ ри, напр.: Не по-малка дързост показваше и Хаджи Смион, който беше виждал русите на 48 лято в Букурещ. . . Най-яростен беше Иван Стамболият, който беше посетил в Цариград Топхането (Ив. Вазов). Бяхме пътували вече много часове. . ., когато автобусът след внезапен завой възлезе по малка рътлина и спря сред някакъв площад (Б. Райнов). Жена му се •връщаше от балкона, дето бе изтърсвала жакардовата покривка (Г. Ми­ шев). И преди това — цяла година бе посрещал партизани в кошарата, кога с баща си, кога сам. Бе им носил храна. Бе слизал във Врачеш и Бо­ тевград да разузнава (В. Андреев). Батю му Юрдан и неговият син Ки­ ро, който си беше дошъл снощи в отпуск, преглеждаха жътварката на­ сред двора (Ив. Петров). Денем и нощем. . . германските бронирани ко­ лони се движеха така устремно по обратния си път на север, по който преди три месеца бяха се спуснали на юг, сякаш се спасяваха от плен или унищожение (Д. Ангелов). Захария се чудеше отгде Аго взема тия сили: слизал беше вече толкоз пъти (Й. Йовков). Както проличава и от посочените примери, при акционалното зна­ чение на минало предварително време е възможна употреба на глаголи и от с в ъ р ш е н , и от н е с в ъ р ш е н вид. Освен това при него, както и при съответното значение на минало неопределено време, действията могат да бъдат и повторителни. 3. В редки случаи чрез формите за минало предварително време може да се предават и п о с л е д о в а т е л н и действия, част от основ­ ната линия на разказа. Тъй като в такива случаи действията са извър-336

шени преди миналия ориентационен момент, тези действия се схващат като по-отдалечени от момента на говоренето от подобни действия в ми­ нало свършено време. Напр.: Подир това теоретично встъпление Гошо Свинята бе минал и към конкретния проект. . . Възползвай от настъпилата пауза, наследникът се бе осмелил да забележи, че построяването на подобен кораб ще изисква много пари. — Пари! . . . Пари има колкото щеш — бе отвърнал нехай­ но студентът. . . И понежг наследникът бе продължил да любопитствува по въпроса за парите, Гошо все тъй нехайно бе благоволил да поясни.—• За това няма какво да се кахърим. Проста работа: ще пуснем подпис­ ка. . . — Ами тогава да решаваме, кво ще протакаме — бе се обадил някой от присъствуващите. Настанало бе мълчание (Б. Райнов). §438. Модална употреба. 1. Модалната употреба на минало предва­ рително време е сходна с модалната употреба иа минало несвършено време. Например и формите за минало предварително време могат да изразяват отсянка на с к р о м н о с т или д е л и к а т н о с т . Срв. напр.: Извинете, вие бяхте казали да ви се обадя, за да ми предадете до­ кументите. Дали са готови вече? Бях ви помолил да ми запазите една книга. Бихте ли ми я дали? Посоченото модално значение на действията в минало предварително време се дължи на обстоятелството, че те фактически са ориентирани направо към момента на говоренето — по същия начин, както и дей­ ствията в минало свършено (и минало неопределено) време. Срв. напр.: Извинете, вие бяхте казали да ви се обадя, за да ми предадете документи­ те и Вие казахте (сте казали) да ви се обадя, за да ми предадете доку­ ментите. Ясно е, че тук модалната отсянка в значението на минало предварително време е резултат от представата за връзка на действията, които фактически са актуални в момента на говоренето, с определен ми­ нал момент. Несъмнено това свързване на действието с минал момент и представата за липса на пряк досег с момента на говоренето до известна степен го отдалечава в миналото и го омаловажава, като нрави начина на изказването му по-удобен, по-смекчен. Минало свършено време със своята конкретност би придало в такива случаи по-категоричен вид на нашето желание. 2. Сходна със съответната модална употреба на минало несвършено време е и употребата на минало предварително време за изразяване на отсянка н а д о с е щ а н е или п р и п о м н я й е. Тази употреба на ми­ нало предварително време е твърде честа, особено в разговорната реч. Напр.: — Ти къде беше ходил на екскурзия в неделя? Пак забравих. — От кой магазин беше купил тези бонбони? Искам и аз да си купя от същи­ те. —- Та докъде бях стигнал! Ах да — сетих се. Несъмнено и в тези случаи модалната отсянка се дължи на пред­ ставата за връзка на действията с определен минал момент, когато гово­ рещият е знаел, че те са били осъществени. 3. Формите за минало предварително време могат да изразяват и особена ж е л а т е л н а ( о п т а т и в н а ) отсянка в значението си. За разлика от формите за минало несвършено време обаче те изразяват же­ лание, насочено главно към минал момент. Напр.:

22 Граматика на съзремеяния български книжоз ен език, т. II

337

— Ех, да бях се родил тогава! Че да имах една картечница! Ех, Филипе! Представяш ли си, а? (П. Стъпов). —Заради тебе, Филипе, не мо­ жах да видя съкровищата. Ех! Поне да бях ги пипнал! Но ти развали всичко! (П. Стъпов). И защо ли идат сега. Да бяха почакали да поработи поне половин година (К. Кръстев). Как се поддадох? Как не се опомних на време? Да бяха ме съдили поне. . . Я дошли, я не дошли на процеса десетина души. . . (К. Кръстев). — Да бе оставил поне едно детенце за радост, а то. . . (Г. Краев). Чрез употребата на формите за минало предварително време, които в случая притежават и по-общо, иреално модално значение, също се подчертава липсата на реализация на действията и с това се подсилва и съжалението на говорещия, че действията не са осъществени. Понякога при подобна употреба на минало предварително време се наблюдава и модална отсянка на молба, на деликатна подкана, отпра­ вена от говорещия към друго лице: — А ти, Василе, да беше отишъл да доведеш гостите, а? (К. Зи­ даров). Не викай толкова, че ще чуят горе Драгомир и Тинка. . . Деца, вие да бяхте се прибрали (К. Зидаров). — Маноле, че да беше дал по ед­ на ракия бе, така бива ли? — прави си устата той (Г. Краев). —Да бях­ ме поживели поне в Охрид. — Тук е нашият дом (Д. Талев). В посочените примери формите за минало предварително време явно не изразяват минали действия, а изпълняват функциите на „деликатно" повелително наклонение. В повечето от разгледаните случаи на оптативна употреба на ми­ нало предварително време (а също и на минало несвършено време) мо­ делната отсянка се съдържа и в значението на частицата да. Но ние ги посочваме тук, защото самите темпорални форми за минало предвари­ телно време (съответно за минало несвършено) време в сравнение с фор­ мите за минало неопределено (съответно за сегашно) време изразяват по по-експресивен начин чувството на желание у говорещия или съжа­ лението му от несбъднатото желание. 4. Особено интересна е употребата на минало предварително време в условни изречения (а понякога и извън тях) за изразяване на неосъще­ ствени действия (при утвърдителни глаголи) и съответно на осъществени действия (при глаголи с отрицание). Изразяването на н е о с ъ щ е ­ с т в е н о с т (и р е а л н о с т) е характерно и за бъдеще време в мина­ лото. В това отношение между двете времена съществува взаимозависи­ мост — формите за минало предварително време изразяват иреални дей­ ствия в условието (протазиса), а формите за бъдеще в миналото — в за­ ключението (аподозиса) на условните изречения. Липсата на реализация на действията в минало предварително време (при утвърдителни глаго­ ли) или съответно реализацията на тези действия (при отрицателни гла­ голи) обуславя осъществяването (или неосъществяването) на действията в заключението, изразени обикновено с форми за бъдеще в миналото. Напр.: — Ако ти тогава беше се върнал или беше дошъл да я вземеш при себе си — нямаше да стане с нея това, което стана (Д. Талев). — Умът беше той за нас, работниците, и как го уважавахме. . . Само един ме­ сец да го бяха д ържали в затвора, и щеше да остане жив и да се радва, но ония бързаха. Предчувствуваха, че им идва краят. . . (Д. Кисьов). 338

Формите за минало предварително време в иреална употреба могат да изразяват само минали действия, а формите за бъдеще в миналото могат да предават освен минали действия също и сегашни и бъдещи не­ реални действия (вж. §446). 5. Както отбелязахме, формите за минало несвършено време в ус­ ловни изречения също могат да изразяват и минали (предварителни) дей­ ствия. В такива случаи минало несвършено време се приближава функ­ ционално до минало предварително време. Срв. например следните изре­ чения, където и формите за минало предварително време, и формите за минало несвършено време изразяват иреални действия: •— . . .Само един месец да го бяха държали в затвора, и щеше даостане жив и да се радва, но ония бързаха (Д. Кисьов) и — Не една, по­ ловин думица само да кажеше, и щяхме да отидем в пандиза (Г. Караславов). Способността обаче на минало несвършено време да предава в услов­ ни изречения не само минали, но и сегашни и бъдещи действия създава предпоставки за известни различия между значенията на формите за ми­ нало несвършено време и формите за минало предварително време в ус­ ловни изречения дори и когато минало несвършено време изразява ми­ нали действия. Минало несвършено време и в такива случаи подчертава условността, хипотетичността на действията, а минало предварителновреме — липсата или съответно наличието на действията в условието. Бъдеще време

(футурум)

§ 439. Форми. Формите за бъдеще време са сложни. Те се образуваг от формите за сегашно време, като пред тях се постави частицата ще, която не носи ударение: уча препиша ще уча ще препиша ще учиш ще препишеш ще учи ще препише ще учим ще препишем ще учите ще препишете ще учат ще препишат О т р и ц а т е л н и т е ф о р м и за бъдеще време се образуват с помощта на неизменяемата граматична форма няма + да + формите за сегашно време, а по-рядко — и с помощта на отрицателната частица не, която се поставя пред утвърдителната форма — не ще (след отрицание частицата ще получава ударение): няма да уча не ще уча няма да учиш не ще учиш няма да учи не ще учи няма да учим не ще учим няма да учите не ще учите няма да учат не ще учат няма да препиша няма да препишеш няма да препише

не ще препиша не ще препишеш не ще препише 33»

няма да препишем не ще препишем няма да препишете не ще препишете няма да препишат не ще препишат В някои народни говори и у някои писатели и поети предимно от •миналия век и от началото на този век се срещат по-стари форми за бъ­ деще време от типа на ща да отида, щеш да отидеш; ще отида, щеш да отидеш. . .; ще да отида, ще да отидеш. . .; направи ща, направи щеш. . ., които днес не се употребяват в книжовния език. В някои от тези форми елементът ще, който е получен от глагола ща (стб. ^оштж), се спряга като глаголна форма. §440. Словоредни особености на формите за бъдеще време: 1. Ча­ стицата ще и формата няма стоят винаги пред спрегаемия глагол. 2. Енклитичните местоименни форми и частицата се се поставят между части­ цата ще и спрегаемия глагол: ще го видя, ще й донеса. Когато в такива случаи има две енклитични местоименни форми — винителна и дателна, — винителната стои след дателната: 1це му го кажа, ще им го дам. 3. Въпро­ сителната частица ли — при общ въпрос — се поставя след спрегаемата форма на глагола: Ще го видиш ли? Ще бъдеш ли там? (но: Ти ли ще го видиш? — частен въпрос). Словоредът Ще ли попиташ? Ще ли дойдеш? се схваща като диалектен. 4. При глагол в отрицателно бъдеще време кратките местоименни форми и частицата се се поставят след съюза да: няма да го видя, няма да им говориш, няма да се връщам. 5. При глагол в отрицателно бъдеще време въпросителната частица ли се поставя обик­ новено след формата няма: Няма ли да ми кажеш? Няма ли да попиташ? Изрази като Няма да ми кажеш ли? Няма да попиташ ли? се употребя­ ват главно при реторични въпроси, когато се изразява изненада или недоволство. 6. След спрегаемия глагол няма (но не и след да) могат да се поставят и други думи: Няма вече да питам. Няма пак да го чакам. §441. Бъдеще време на спомагателния глагол съм. Спомагателният глагол съм има две форми за бъдеще време: ще съм, ще бъда ще си ще бъдеш ще е ще бъде ще сме ще бъдем ще сте ще бъдете ще са ще бъдат Между тези две форми няма съществена смислова разлика. Но тъй като върху формата бъда може да пада логическото ударение, често тя се предпочита, когато трябва да се наблегне на действието — срв. Ти ще бъдещ ли там? и Ти ще си ли там? Срв. също Ти там ли ще си?, което звучи напълно нормално, тъй като логическото ударение не пада върху глагола. (Логическото ударение пада върху думата, която стои пред ча­ стицата ли.) § 442. Значение и употреба. О с н о в н о з н а ч е н и е . Бъдеще време означава действие, което ще се върши след момента на говорене­ то, напр.: — Не плачи, миличко. Остани у дома два-три деня. . . Ще ти на­ правя нови, хубави дрехи, ще ти купя обущета и нова кърпа, ще ти ку­ пя и герданче и гривничка (Елин Пелин). — Къде така? — Ще го водя в града да му търся работа —• отговори Петър (Елин Пелин). — Хайде 340

лягай, че утре ще ставаме рано. Отиваме в града на пазар. Там ще ти купя сандалки. В други ден ще тръгваш на училище (А. Каралийчев), — Пък догодина ще мажем къщата, вар ще трябва, цимент (Г. Белев). — От кого са тез подаръци, кой ги праща? — Гражданите, кой. Тия дни ще ги раздават (Й. Йовков). Кооперация ще си образуваме •— рече им той. — Ще внасяме кой колкото може (Г. Райчев). Както се вижда и от посочените примери, действията в бъдеще вре­ ме могат да бъдат изразени и от свършени, и от несвършени по вид гла­ голи. Когато формите за бъдеще време са от свършен вид, те подобно на формите за минало свършено време от свършен вид представят действия­ та в „сбит" вид. Това открива пред бъдеще време възможност да из­ гражда в такива случаи и основната линия на разказа. Действията,, предходни спрямо определен момент от бъдещата основна линия, се от­ белязват от форми за бъдеще предварително време, съвременните на мо­ ментите от основната линия действия — от несвършени глаголи в бъдеще време, а бъдещите моменти от основната линия •— от свършени глаголи в бъдеще време. 1. В подчинени изречения,поясняващи глаголи със значение на усе­ щам, мисля, казвам, формите за бъдеще време означават действия, които ще настъпят след действието в главното изречение без оглед на неговото собствено време, напр.: Почувствувах се триж по-нещастен, като си помислих, че на Въз­ несение ще бъда не дома, а на планината и нямаше да мога да видя ни леля Дъмша, ни Ангелинка (Елин Пелин). И цяло Люляково облекчително въз­ дъхна и се зарадва, когато всички се увериха вече, че вършачката ще дойде (Й. Йовков). По едно време през нощта към 12 часа дойде полицаят Геор­ ги Вутов, хвана ме за краката и ми рече, че ще ме убиват. . . (В. Ан­ дреев). Вестниците съобщават, че утре ще вали. 2. Ако глаголът в главното изречение е в минало време, в подчине­ ното изречение може да се употреби и бъдеще време в миналото, срв. първия от горните примери, където в еднакво синтактично положение е употребена и форма за бъдеще време, и форма за бъдеще време в миналото. Както обяснихме.в раздела за сегашно време, действията в подчине­ ните изречения в случая са ориентирани към момента на говорене (мис­ лене, чувствуване), изразен от глагола в главните изречения. 3. В подчинени изречения (предимно обстоятелствени), поясняващи главни изречения в бъдеще време, формите за бъдеще време обикновено се заместват от форми за сегашно време, напр.: — Ако утре станеш ра­ но, няма пак да закъснееш за работа. § 443. Модална употреба. Бъдеще време, както и другите глаголни времена, може да изразява и различни допълнителни модални отсенки. При него обаче въпросът за характера на тези отсенки и за ролята, която те играят в общото значение на глаголните форми, е по-особен. Именно защото става дума за изразяване на бъдещи действия, които те­ първа ще се осъществяват, мзявителната реалност тук не може да бъде така очевидна, както е например при сегашно време или при миналите времена. Въпреки това, изолирани от по-широк контекст и изказани със спокойни интонации, формите за бъдеще време изразяват ясно опреде­ лено хронологично отношение, като при това не изразяват и някакво 341

съмнение на говорещото лице в осъществяването на действията, нито пък ги предават като наложителни за друго лице, срв. напр.: Той ще щете. Този факт потвърждава, че обикновено формите за бъдеще време предават действията в тяхната изявителна реалност. 1. Формите за бъдеще време в българския език, както и футурните <форми в редица други езици, могат — и по н е п р е н о с е н път — да изразяват модално значение на п о т е н ц и а л н а г о т о в н о с т , с п о ­ с о б н о с т да се извърши действието. Това модално значение, което е много сходно със съответното потенциално значение на сегашно време -{вж. 416), проличава особено ясно при употреба на формите за бъдеще време в заключението (аподозиса) на условни изречения, напр.: —Ако има чета нова, и аз ще вляза в нея (Ив. Вазов). — Аз ще се заколя, ако тая нощ има нощна атака. Вие трябва да знаете, че турчин нощна атака не прави (Й. Йовков). В такива случаи формите за бъдеще време се приближават функцио­ нално както до условното наклонение за възможност, така и до услов­ ното наклонение за готовност. Срв. следните примери: Не игла, помис­ ли си пак Шибил и въздъхна. Нож може да държи тъй в устата си и от тоя нож човек на драго сърце би умрял (срв. ще умре) (Й. Йовков). — Не съм гладен, ама ако почерпите, пийвам (срв. ще пия) едно винце <Й. Йовков). В експресивно-модално отношение обаче бъдещите и условните фор­ ми ясно се разграничават по значение. В заключението (главното изре­ чение) на условни изречения условното наклонение изразява не сигу­ рен резултат, а само известна възможност, предположение или готов­ ност: Ако догодина имам време, бих отишъл на екскурзия. В такива слу­ чаи употребата на формите за условно наклонение е белег на по-изискано, по-деликатно изразяване, докато формите за бъдеще време имат народноразговорен характер, срв.: Ако имам време, бих дошъл с вас на екскур­ зия" м Ако имам време, ще дойда с вас на екскурзия (срв. и модалната градация от повелителност към потенциалност в случаи като следните: Подай ми книгата — Ще ми подадеш ли книгата? — Би ли ми подал книгата?). Предположителна (хипотетична) отсянка на потенциална готовност <или способност) в значението на формите за бъдеще време се наблюдава п при други случаи, особено към въпросителни или отрицателни изрече­ ния от типа: Ще напишеш ли доклада в определения срок? (в смисъл: Можеш ли да напишеш доклада е определения срок?), Ти няма да напи­ шеш домашното си упражнение до довечера (в смисъл: Ти няма да можеш, няма да успееш да напишеш домашното си упражнение до довечера). 2. При подходящ контекст и интонация обаче формите за бъдеще време, както и формите за сегашно време (вж. §416), могат да изразят и ясно доловима модална отсянка на поверителност, съчетана с изло­ жител ност, т. е. те могат да притежават и и м п е р а т и в н а модалност. Тази отсянка може да бъде изразена в различна степен. Срв. напр.: — Ще прощавате. . . Може ли съвсем за малко (К- Зидаров). — Д ми кажи ти — ама право ще ми кажеш. . . Ла нямаш нещо сърдечно. . . с този? (К- Кюлявков). Самуил отвърна очи от него и се обърна към гот­ вача: — Ще приготвиш само едно ядене (Д. Талев). Когато излезе, ще го следиш неотстъпно чак до влака. Ще ходиш нехайно и без да се обръ•342

щаш (Б. Райнов). — Може и без речи да стане това — прекъсна го Йото Иванов. — Ти ще мълчиш. Никой не ти е дал думата — смъмра го Щерьо (Д. Кисьов). Мушо наля чашите и се чукна. — Не ща вече — казвам. — Ще пиеш, къде се намираш. (Г. Краев). Както проличава и от примерите, отсянката на повелителност в та­ кива случаи е придружена от нюанс на наложителност. Понякога този нюанс изпъква над повелителността: —• Момчето си отиде, а борчът остана. И оня ден неговият човек вика на мъжа ми: „Даначето, кай, ще дадеш, няма как! Ще го дадеш, иначе ще извадим, вика, червен лист, а то ще е по-лошо за всички вии (А. Гуляшки). Тия позиви са за тебе. За пет минути трябва да си пред девическата гимназия. Ще намериш Райна Зарбева и Тереза и ще им да­ деш позивите да ги пръснат по класовете и в коридорите (К- Зидаров). 3. Наличието на посочените непреносни модални отсенки в значе­ нието на формите за бъдеще време довежда и до п р е н о с н а у п о ­ т р е б а на тези форми — за потенциално-предположително или за по­ велително или „наложително" предаване на фактически сегашни или ми­ нали действия. Например в изречения като следните, където формите за бъдеще време изразяват не бъдещи, а фактически сегашни или минали действия, в значението на глаголите изпъква модалната отсянка на п о ­ т е н ц и а л н а г о т о в н о с т , с п о с о б н о с т за осъществяване на действието: — Какво има? — попита Васил. — Какво ще има. .. Убиха добитъ­ ка на вятъра (Й. Йовков). А какво стана Джапар, какво прави?. . . — Какво ще прави Джапар — каза той след малко. — Добре е, тука е. . . (Й. Йовков). — Не ходиш на църква, затова не си го чувал. —• Как ще ида? — отвърна много сериозно старецът. Пропукала се е пущината, страх ме е да не падне някоя керемида (Г. Караславов). А тебе, Илийчо, аз съм държала на коленете си, ами тогаз ти беше фърфалак, де ще ги помниш ония години (А. Гуляшки). — Ще ме плашиш, а? Келеш! Сега ще те удуша! (Й. Йовков). — Хванах ли те, пакостнико! Ще ми се пле­ зиш сутринта, а? Ще ми се плезиш и ще замерваш старите хора с камъ­ ни! — избоботи дебел глас от храста (Г. Краев). Тя продължи с горчи­ вина: — Не мога да те позная: Колко съм се лъгала. Ти ли си %нко Лес­ ков!. . . Ще опитваш юначеството си върху едно беззащитно момиче! И ще отговаряш така на учителката си (Ем. Коралов). По своето модално съдържание такива изречения имат приблизи­ телно следния смисъл: Какво може да има (първия пример) или Момееш {способен си) да опитваш юначеството си върху едно беззащитно момиче! И можеш (в състояние си, позволяваш си) да отговаряш така на учител­ ката си и др. 4. В по-друг аспект са употребени формите за бъдеще време (пре­ димно на спомагателния глагол съм) в следните примери, където изразя­ ват фактически сегашни действия: — Къде е Танев? Оня третият! — Къде ще е. . ., мърмори стопа­ нинът, като свива рамене. — Тук някъде в София трябва да е (Б. Рай­ нов). — Чука се на пътната врата. . . — Кой ли пък ще е по това вре­ ме? (К- Зидаров). Това направи впечатление на всички войници. . . Умен човек ще е — каза Зарее и побутна с лакът Синигера в хълбока (К- Кръ­ стев). 343

В тези примери в значението на формите за бъдеще време на преден план изпъква потенциално-предположителната отсянка. В подобни слу­ чаи формите за бъдеще време изразяват още по-засилена потенциалнопредположителна отсянка, когато са придружени от частицата да: — В къщи ще да е, няма къде да иде (Г. Краев). От бледите лъчи на ощърбения месец. . . не можеше да се разбере добре какво е написа­ но. . . — Някаква провокация ще да е — рече той (Г. Караславов). Но защо са сложили тук плочата? Може би да се вижда от всички? — Тъй ще да е (П. Стъпов). 5. Твърде често при преносната модална употреба на формите за бъдеще време в значението им изпъква модалност на н а л о ж и т е л ­ н о с т. Напр.: Подполковник Каменов се усмихваше многозначително, като че ис­ каше да каже: разбирам ви, разбирам. Все пак началник съм, какво да се прави, ще хвалите и мене, и жена ми (К. Кръстев). — Как върви ра­ ботата?— попита ги Рангел. —Ще върви, щом аз им стягам парче­ тата на универсала — обади се вместо тях другарят Блаже (Д. Ки­ сьов). — Иван вчера цял ден е учил. — Ще учи, какво ще прави като има поправителен изпит (разг.). — Петко отиде ли вече на училище? — Ще отиде та, няма да те чака цял ден (разг.). 6. Особен случай в значението на бъдеще време наблюдаваме при у п о т р е б а т а му в м е с т о п о в т о р и т е л н о с е г а ш н о и м и н а л о н е с в ъ р ш е н о в р е м е , напр.: — Добри, стига си разтривал тези чушки! — упрекна Възкреса Чардаклиева мъжа си. —• Това селското все ще проговори в него — обърна се тя към Беслеменов. — Умори ме с тези чушки (Д. Кисьов). Майка му не даваше прашинка да падне върху пода, върху килимите, столовете, леглата, масите, а той. . ., той ще влезе в къщи с изцапани обуща, ще остави учебниците си небрежно върху масата или стола, ще захвърли бельото, след като се е преоблякъл, а тя тича след него (П. Стъпов), — Та едно време, като не е имало учени, по-добре ли беше? — казваше той, — Тогава хората не лъжеха, пламваше дядо Йорго. Ще му дадеш на изполица — зърно няма да изяде. Ще му дадеш пари под лихва — думица няма да ти каже (Г. Караславов). Какви трапези се слагаха! По цяла ялова крава ще сложат, по цял вепър ще опекат в пещта (Д. Талев). От две-три години насам тя ставаше все по-суетна. Гледаше с часове кръглото си лице в огледалото и се мажеше с какви ли не кремове и по­ мади. Ще се изправи, ще оглежда линията на фигурата си, ще облича и съблича роклите, полите и блузите (К. Кръстев). В такива случаи формите за бъдеще време (предимно от свършен1 вид) се употребяват вместо сегашни или имперфектни форми за изразяване на обобщено-повторителни действия, характеризиращи определено лице. Бъдещите форми тук спомагат повторителните действия да се диферен­ цират едно от друго по-ясно в сравнение с подобни действия в сегашно обобщено пряко (и преносно) време и в минало несвършено обобщено време. Поради това повторителността на сегашните или на миналите квалификативни действия, когато те са предадени с бъдещи форми, се до­ лавя по-добре, а самите действия се открояват по-релефно. Срв. напри­ мер следните откъси, където са употребени съвместно и сегашни, и им344

перфектни, и бъдещи глаголни форми с фактически едно и също темпо­ рално значение — на квалификативно минало време: Гражданите спорят, шумят, той седи настрана и мълчи, като че това не се касае до него. Тази глупава пасивност го тревожи, той отваря уста да каже нещо, да възрази, но някой от щаба ще го хване за ръката и ще му каже с бащински покровителствен тон: „Ти мълчи. . ." И той млъкваше покорно и се вслушваше в солидните и самоуверени разговори на почтените граждани (Ал. Константинов).—Едно ми е мъчно на ме­ не. Помниш ли като ги наредеше ония ми ти кръстци в Среден лъз? Кой откъдето се зададе — ще каже: Стоилови са, само той може да жънетакова жито и да върже такива снопи (А. Каралийчев). Фактът, че формите за бъдеще време в такива случаи се употребяват само при характеристиката на определено лице (човек или друг активно действуващ субект), направена с оглед на обичайните действия, които, то извършва, не е случайност. Той говори, че основната причина за по­ явата на посочената употреба се крие в модалното значение на бъдещите форми, в случая значението на потенциална готовност, способност да сеизвърши действието. Бъдеще време в миналото § 444. Форми. Формите за бъдеще време в миналото са сложни. Те сеобразуват от минало несвършено време на спомагателния глагол ща -Ь да + сегашно време на спрегаемия глагол: пиша пристигна щях да пиша щях да пристигна щеше да пишеш щеше да пристигнеш щеше да пише щеше да пристигне щяхме да пишем щяхме да пристигнем щяхте да пишете щяхте да пристигнете щяха да пишат щяха да пристигнат Срещат се рядко и форми, образувани от частицата ще и минало не­ свършено време на спрегаемия глагол: ще пишех, ще пишеше и пр. Отрицателните форми се образуват от минало несвършено време на* безличната форма няма + да + спрегаемия глагол: нямаше да пиша нямаше да пристигна нямаше да пишеш нямаше да пристигнеш нямаше да пише нямаше да пристигне нямаше да пишем нямаше да пристигнем нямаше да пишете нямаше да пристигнете нямаше да пишат нямаше да пристигнат Срещат се по-рядко и форми за отрицание от типа на не щях да пи­ ша, не 1цеше да пишеш и пр. и от типа не ще ходех, не ще ходеше и пр. Когато две форми за бъдеще в миналото се повтарят в близко съсед­ ство, спомагателният глагол при втората глаголна форма обикновено сеизпуска: Щях да тръгна и да забравя да заключа. § 445. Значение и употреба. О с н о в н о з н а ч е н и е . Бъдеще вре­ ме в миналото означава действие, което е бъдещо (предстоящо) спрямоопределен минал момент, напр.: 345*

Слухът за изриването на труповете на двамата пехливани щеше •още днес да полети като светкавица през тия полухайдушки гнезда <(Ив. Вазов). Гъмжаха, щураха се хора около скелята, където параходът щеше да спре (Ив. Вазов). Слънцето още не беше изгряло, но от неговите усилия да се изтръгне от земята цялото небе на изток бе пламнало ка­ то пожар. Още малко и то щеше да се въздигне в сините висини и оттам •да се усмихне на работния народ (Ив. Петров). Гроздан стигна до нивата и се спря на оня край, отдето щеше да почне да коси (Й. Йовков). — Бях­ те ли уверен, че в съда. . . щях да кажа истината? — Напълно, мисис'. . . . — Защо! —• Защото не приличате на приятелите си (Д. Димов). Действията в посочените примери са поставени в ясно определено •отношение на следходност спрямо определен минал момент. Дали те са -се осъществили, или не, глаголните форми не посочват. От контекста обаче се разбира каква е по-нататъшната „съдба" на действията (вж. горните примери, в повечето от които контекстът показва, че действията са се реализирали). Освен това глаголните форми за бъдеще време в миналото не дават сведения и кога са осъществени действията (ако из­ общо са осъществени) — преди момента на говоренето или след него. Именно тези особености в значението на бъдеще време в миналото са •предпоставка за появата на различните модални отсенки, които често пъти като че ли заглушават темпоралния елемент в това значение. Както отбелязахме и в раздела за бъдеще време (§ 443), по начало в значенията на времената, означаващи бъдещи действия, освен чисто темпорални елементи фигурират и повече или по-малко очертани хипо­ тетични (предположителни) модални отсенки. Тези отсенки се дължат преди всичко на факта, че осъществяването на бъдещите действия не може да се представи със същата реалност, както осъществяването на •сегашните или на миналите действия. Ето защо дори и при типично тем­ поралната употреба на формите за бъдеще в миналото, когато действията, изразявани от тях, не са свързани с никакви условия, пак се долавя известна предположителност в изказването им. Това създава предпостав­ ки за широко развитие на модалната употреба на бъдеще време в -миналото. §446. Модална употреба. 1. Когато са употребени в заключението на условни изречения, формите за бъдеще в миналото обикновено изра­ зяват подчертана отсянка на п р е д п о л о ж и т е л н о с т ( х и п о т е ­ т и ч н о с т), тъй като извършването на действията е поставено в зави•симост от осъществяването на съответните услоЕия, напр.: И ако той не беше толкова замислен и се обърнеше, щеше да види, •че те бяха се събрали вече на куп (Й. Йовков). Мичкин съзна, че ако и тази група успееше да се измъкне от засадата, червената ракета щеше да се издигне в небето (Д. Димов). Посочената предположителна модалност, която пряко произтича от темпоралното значение на формите за бъдеще в миналото, не може да •се смята за господствуваща над темпоралния елемент в общото им значе­ ние. Дори и в условните изречения формите за бъдеще в миналото озна­ чават пак ясно определено отношение на следходност на действията към .дадения минал момент, т. е. изпълняват преди всичко темпорална служ­ ба. Това се потвърждава и от факта, че в условни изречения в значението на тези форми ясно се чувствува по-голяма положителност в изказването 346

на действието, отколкото при истинското условно наклонение, срв. напр.: Щях да кажа, Бих казал. 2. От факта, че в значението на формите за бъдеще в миналото липс­ ват данни относно по-нататъшната реализация на действията, логиче­ ски произтича положението, че бъдеще време в миналото може да озна­ чава и действия, които не са осъществени. Тази способност на значението на бъдеще време в миналото е довела до широко разпространената и р е а л н а модална употреба на бъдеще в миналото, при която глатолните форми изразяват неосъществени действия, напр.: Ти спаси цялото ми царство, което щяха да завладеят мои врагове, ,ако не бяхте отишли навреме (Б. Райов). — Ако ти тогава беше се вър­ нал или беше дошъл да я вземеш при себе си, нямаше да стане с нея това, което стана (Д. Талев). — Скоро при командира! За малко щяхме да те юставим в ръцете на злодеите (Ем. Коралов). — А чу ли аеропланите? . . . — Нищо не съм чула. — И по-добре. Щеше да се изплашиш (К. Кю­ лявков). — Чакай, чакай. . . Ти сам ли видя или някой ти каза? — Сам •видях. Даже един партизанин щеше да лге фрасне, защото исках да мина по Славянска (К. Кюлявков). — Ой, какво щяхме да направим! $ по•скоро свали кръста от шията!. . . Как не те видях по-рано. . . Хубаво щяхме да я наредим (К- Кюлявков). От посочените примери проличава, че формите за бъдеще в миналото могат да означават неосъществени (иреални) действия предимно когато са употребени в заключението на условни изречения. В случаите, при които бъдеще време в миналото отразява иреалност извън рамките на условните изречения, условието, макар че не е изразено външно, обик­ новено съществува в съзнанието на говорещия в потенциално състояние. 3. Разновидност на иреалната употреба на бъдеще време в миналото « употребата на формите за бъдеще в миналото вместо форми за сегашно или за бъдеще време, за да се изрази особена отсянка на н е с и г у р н о с т в осъществяването на действията или на а н у л и р а н о с т на предвижданото им осъществяване, напр.: Ние щяхме да ходим утре на Витоша, но времето се развали, та •дали ще отидем, не се знае (разг.). Ако не беше се разболял, щеше в момента да си на концерт (разг.). Довечера щяхме да ходим на кино, но се отказахме (разг.). — Какъв си ми рошав! И целият си се изцапоркал. [Лицето, към което се обръщат, работи по изграждането на новата си къща.] — Та нали щяхме да правим сватба по Петровден. . . — Да не сте я отложили? — Мама и тате държат за наесен. Кой, казват, прави сватба посред'лято (Д. Ангелов). 4. Друга модална отсянка, изразявана от формите за бъдеще в ми­ налото — отсянката на п р и п о м н я н е, на д о с е щ а н е. Срв. напр.: — Та къде щяхме да ходим тази вечер? Ах, да — на гости. Трябва да тръгнем навреме, за да не закъснеем (разг.). От тоя ден телефонните разговори за Койчо, когато той липсваше в стаята, станаха монопол на шефа и горе-долу всички те се водеха по горния образец: — А-а, вие сте Катето, което щеше да го чака на Славейков тази вечер (А. Касабов). Посочената модална отсянка, която се среща и при минало несвър­ шено и минало предварително време, още един път показва голямото сходство на модалните значения на тези времена. Това сходство не е учудващо, като се има пред вид близостта на минало несвършено, минало 347

предварително и бъдеще време в миналото •— и трите времена са и от­ носителни, и свидетелски. Освен това минало предварително време и бъдеще в миналото се образуват с помощта на формата за минало не­ свършено време на спомагателния глагол — съответно съм и ща, — вслед­ ствие на което тези времена запазват много от особеностите на самото минало несвъпшено време. Бъдеще предварително време § 447. Форми. Формите за бъдеще предварително време са сложни. Те се образуват от бъдеще време на спомагателния глагол съм (бъда) и миналото свършено деятелно причастие на глагола: пося ще ще ще ще ще ще

съм (ще бъда) носил (носила, носило) си (ще бъдеш) носил (носила, носило) е (ще бъде) носил (носила, носило) сме (ще бъдем) носили сте (ще бъдете) носили са (ще бъдат) носили прочета

ще съм (ще бъда) прочел (прочела, прочело) ще си (ще бъдеш) прочел (прочела, прочело) ще е (ще бъде) прочел (прочела, прочело) ще сме (ще бъдем) прочели ще сте (ще бъдете) прочели ще са (ще бъдат) прочели Между формите, образувани с ще съм и с ще бъда, няма смислова разлика. Вторите обаче се употребяват по-рядко. Отрицателните форми се образуват с помощта на отрицателните фор­ ми за бъдеще време на спомагателния глагол съм: пося

няма да еъм (не ще съм, няма да бъда) носил, носила, носило няма да си (не ще си, няма да бъдеш) носил, носила, носило няма да е (не ще е, няма да бъде) носил, носила, носило няма да сме (не ще сме, няма да бъдем) носили няма да сте (не ще сте, няма да бъдете) носили няма да са (не ще са, няма да бъдат) носили Формите от типа няма да съм носил се употребяват най-често. § 448. Значение и употреба. Бъдеще предварително време означава действия, които се извършват преди определен бъдещ момент, за който се говори. Действията в бъдеще предварително време следователно са със сложна ориентация — те са предходни спрямо допълнителния ориентационен момент, който от своя страна е бъдещ по отношение на момента на говоренето. 348

Бъдеще време в миналото по своя характер е сходно с минало не­ определено и минало предварително време. И то като тези две времена може да има статално и акционално значение. За разлика от тях обаче бъдеще предварително време се употребява по-често със с т а т а л н о ­ т о си значение, при което глаголните форми представят не самото дей­ ствие, а наличното в бъдещия ориентационен момент състояние, настъ­ пило вследствие на осъществяването на действието. Напр.: Ще пристигнем късно. Децата ще са си легнали вече и сигурно ще са заспали (разг.). Сигурен съм, че като вляза, той ще е седнал край печ­ ката и ще се е зачел така дълбоко, че няма и да ме усети (разг.). — Като пристигнем, той ще е заминал, да. . ., заминал! (П. Стъпов). Както и при минало неопределено и минало предварително време, статалното значение на бъдеще предварително време се проявява само при глаголи от свършен вид, обикновено резултативни по характер. При а к ц и о н а л н о т о значение на бъдеще предварително време е подчертан не резултатът от действието в бъдещия ориентационен мо­ мент, а самото действие, напр.: Обзалагам се, че утре до 5 часа той ще е ходил поне три пъти до пощата да пита дали има писмо за него. В подчинени изречения (обикновено обстоятелствени), поясняващи главни изречения в бъдеще време, формите за бъдеще предварително време не се употребяват. В такива случаи те се заместват от форми за минало неопределено време, или по-точно казано, формите за бъдеще вре­ ме на спомагателния глагол съм се заместват от форма за сегашно време. § 449. М о д а л н а т а у п о т р е б а на бъдеще предварително вре­ ме не е развита. Случаите от типа Това ще (да) го е направил той, при които се изразява предположение, нямат нищо общо с бъдеще предва­ рително време. Те са резултат от присъединяване на частицата ще (която тук играе ролята на показател за предположителност, а не за бъдещност) към формите за минало неопределено време. (Вж. по-подробно при бъ­ деще време, § 443, 4.) Бъдеще предварително време в миналото § 450. Форми. Формите за бъдеще предварително в миналото са слож­ ни. Те се образуват от бъдеще време в миналото на спомагателния глагол съм (бъда) 4- миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол: хооя щях да съм (да бъда) ходил (ходила, ходило) щеше да си (да бъдеш) ходил (ходила, ходило) щеше да е (да бъде) ходил (ходила, ходило) щяхме да сме (да бъдем) ходили щяхте да сте (да бъдете) ходили щяха да са (да бъдат) ходили получа щях да съм (да бъда) получил (получила, получило) щеше да си (да бъдеш) получил (получила, получило) щеше да е (да бъде) получил (получила, получило) щяхме да сме (да бъдем) получили 349

щяхте иа сте (оа оъаете) получили щяха да са (да бъдат) получили Отрицателните форми се образуват с помощта на миналото несвър­ шено време на безличния глагол няма: нямаше да съм (да бъда) получил (получила, получило) нямаше да си (да бъдеш) получил (получила, получило) нямаше да е (да бъде) получил (получила, получило) нямаше да сме (да бъдем) получили нямаше да сте (да бъдете) получили нямаше да са (да бъдат) получили Срещат се по-рядко и форми за отрицание от типа на не щях да съм (да бъда) получил, не щеше да си (да бъдеш) получил и др. Когато две форми за бъдеще предварително време в миналото се повтарят в близко съседство, спомагателният глагол при втората глаголна форма обикновено се изпуска: Досега щях да съм го преписал и да съм забравил. §451. Значение и употреба. Бъдеще предварително време в мина­ лото представя действието спрямо някой минал момент по същия начин, както го представя обикновеното бъдеще предварително време спряма момента на говоренето. Или, с други думи, формите за бъдеще предва­ рително време в миналото означават, че действието е минало спряма определен момент, който от своя страна е предстоящ (бъдещ) спрямонякой минал момент, за който се говори, напр.: Детето щеше още вчера да си е написало домашните упражнения и да си е научило уроците, ако^ не бяха ни дошли гости. Ако не беше завалял дъжд, досега щях да съм прекопал градината. С цел да изясним по-добре същността на темпоралната ориентация на бъдеще в миналото нека да разгледаме и следния пример: Акцията трябваше да се развие по следния начин: когато през нощта диверсантът влезеше в мината, Иванов, който предварително щеше да се е скрил вът­ ре, трябваше да запали лампата и да го залови. Но всичко стана малк> по-другояче. Действието „скрил" е представено като предходно спрямо» действието „влезеше", което от своя страна се явява като следващо спря­ мо друг минал момент, в случая — момента, от чието гледище се пла­ нира акцията. Бъдеще предварително време в миналото се среща предимно в услов­ ни изречения и обикновено изразява и м о д а л н а отсянка на предположителност (хипотетичност), свързана с отсянка на иреалност (неосъщественост). Срв. напр.: Ако беше се приготвил навреме, досега щяхме да сме излезли — действието не е осъществено. Такива отсенки, както' видяхме по-горе, са присъщи и на бъдеще време в миналото, с което бъ­ деще предварително време в миналото показва голяма близост. Бъдеще предварително в миналото може да се употреби обаче и из­ вън условни изречения и в такива случаи модална отсянка на предпо­ ложение или на неосъщественост може да не е налице. Срв. напр.: . . . Застрахователните премии щяха да спаднат, с работниците по приста­ нищата щяха да се сключат нови споразумения, защото и те щяха да са стояли без работа месеци наред — а те, господарите на житото, щяха да държат високите цени (П. Спасов). (Посоченият пример е в авторска реч и действията фактически са осъществени.) 350

Е. Наклонение на глагола §452. Наклонението като морфологична категория. В спрежението на българския глагол се изразяват освен различни времена, видове и залози още и някои отношения на говорещото лице към действието, на­ пример дали то предава действието като реално или като възможно (срв. чета и бих чел), дали то е свидетел на действието или говори за него по> думите на друго лице (срв. четоха и чели), дали действието се свързва с волята на глаголното или на говорещото лице. Такива форми на глагола, които показват отношението на говоре­ щото лице към действието, се наричат н а к л о н е н и я . В българския език има четири наклонения: изявително, преизказно,. повелително и условно. 1. Изявително наклонение § 453. Форми, значение и употреба на изявително наклонение. Изявителното наклонение означава действието в неговото реално осъществя­ ване. Освен това в българския език то означава, че действието се съоб­ щава по собствено наблюдение или убеждение на говорещото лице. Изявителното наклонение се изразява чрез изучените досега форми на глаголните времена, напр.: чета, четох, четях, бях чел, бях четен, ще чета, ще съм чел и др. (при формите за бъдеще време действието още не е осъ­ ществено, но се приема, че то реално ще се осъществи). Напр.: Нашите славни битки в отечество България ги помни народът. . .. Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за правда и свобода. Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни признава? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ние се жертвуваме за свободата на Бъл­ гария. Наистина мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немилинедраги по чуждите места, мъчно е и за мене със старите си кокали и с болните си гърди да шетам и да в ьрша тия работи, аз дето едно вре­ ме носех левското знаме, аз, храбрият Странджа. Но мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни. И ще умрем със слава и в борба и няма да издъхнем като кучета по тия улици (Ив. Вазов). Изявителното наклонение е основно наклонение в езика. За разграничението в употребата на изявително и преизказно на­ клонение в някои случаи на разказвателната практика ще се говори понататък. 2. Преизказно наклонение § 454. Образуване на формите за времената в преизказно наклонение.. Преизказното наклонение означава, че говорещото лице съобщава за> действието по думите на друго лице (възприети по устен или писмен път),, напр.: играл, играел, писал, пишел, бил донесъл, щял да донесе и пр. Всички глаголни времена в българския език си имат особени форми за преизказно наклонение, така че всяко глаголно време може да бъде изразено с две форми: изявителна, напр. писа, пишеше, и преизказна: писал, пишел. Формите за отделните времена от преизказното наклонение 351

-се наричат п р е и з к а з н и в р е м е н а (а формите на отделните времена от изявителното наклонение се наричат и з я в и т е л н и времена). Преизказните глаголни времена се образуват от изявителните по •следния начин: Простите изявителни времена се заменят със съчетание от прича­ стие на -л (свършено — при минало свършено време, и несвършено при минало несвършено и сегашно време) и сегашно време на спомага­ телния глагол съм, напр.: четох — преизк. чел съм, чета — преизк. че­ тял съм. В сложнитз изявителни времена спомагателният глагол (съм, ща) се обръща по същия начин в комбинация от причастие на -л и сегашно време на съм: бях чел — преизк. бил съм чел, ще чета —• преизк. щял съм да чета и пр. Характерно за формите на времената в преизказно наклонение е, че всяка форма служи за преизказване на две времена (с изключение на формата за минало свършено преизказно време, вж. по-долу). Тези •съвпадения не са случайни, а се дължат на характера на формалните процеси, при които някои форми от изявително наклонение се транс­ формират в преизказни с помощта на едни и същи причастия: четях — четял съм (мин. несв. вр.) чета — четял съм (сег. вр.) Също и при спомагателните глаголи в сложните времена: бях — бил съм (при мин. предв. вр.) съм — бил съм (при мин. неопр. вр.) ще — щял съм (при бъд. и бъд. предв. вр.) щях — щял съм (при бъд. в мин. и бъд. предв. в мин.) По този начин четири от петте форми за времената в преизказно наклонение служат за предаване на аналогични темпорални отношения в различни планове: сегашно и минало несвършено, минало неопределено и минало предварително, бъдеще и бъдеще в миналото, бъдеще предва­ рително и бъдеще предварително в миналото. (По-пълни указания вж. при отделните времена по-долу.) При всички преизказни времена в 3 л. ед. и мн.ч. спомагателният глагол е, са се изпуща. За словореда на съставните елементи (причастие и спомагателен гла­ гол съм) важи казаното във връзка с минало неопределено време (вж. там). Форми и употреба на отделните преизказни времена § 455. Сегашно преизказно време. Формите за преизказване на се­ гашно време се образуват с помощта на несвършеното причастие на -л от дадения глагол (напр. ходел, четял) и сегашно време на спомагателния глагол съм (с изпущане на е, са в 3 л.):

352

Изявително

Преизказно

Несвършен вид: ходя ходя ходел съм ходиш ходел си ходи ходел ходим ходели сме ходите ходели сте ходят ходели Свършен вид: кажа кажа кажел съм кажеш кажел си каже кажел кажем кажели сме кажете кажели сте кажат кажели (За съвпаденията на формите с минало несвършено преизказно време вж. по-долу.) Примери: Думат, змеят слязъл в нашата нива. Свил гняздо. Всяка сутрин баба Куча отивала (вм. отива) да му носи топло мляко. Слагала (вм. слага) паничката под крушата. На пладне, кога отидела (вм. когато отиде) — паничката празна (А. Каралийчев). И виж какво нещо измис­ лили: който се запишел (вм. който се запише) за член, не трябвало (вм. не трябва) да ходи по кръчмите (Й. Йовков). Сегашно време се прейзказва, за да се означи, че се предава чуждо твърдение. Ако не смятаме за нужно да изтъкваме това (в случай, когато предаваме действието като свое убеждение, макар и по думите на друго лице), служим си със сегашно изявително време, срв. Влакът имал за­ къснение и Влакът има закъснение. При разказ в минало преизказно време в подчинени изречения фор­ мите за сегашно време обикновено не се преизказват, напр.: Той поискал да се върне. Казал, че иска да се върне. В западното наречие (и в някои съседни с него източни говори) съ­ ществува само свършено причастие на -л (ходил, чел), което се употре­ бява и вместо несвършеното причастие (ходел, четял). Поради това ня­ кои носители на българския език от западните краища правят грешки, като казват напр.: Омръзнал им вече, защото говорил (т.е. говорел, в сми­ съл на „говори") постоянно все едно и също. Иска да сме отишли (т.е. да сме отидели, в смисъл на „да отидем") заедно. § 456. Минало свършено преизказно време. Минало свършено преиз­ казно време, което се среща най-често, се образува от: а) минало дея­ телно свършено причастие (на -л) от дадения глагол (напр. ходя — ходил, чета — чел) и б) сегашно време на спомагателния глагол съм (с изпущане на е, са в 3 л.):

23 Граматик а на съвременния български книжовен език, т. II

353

И з я в и т е л н о

П р е и з к а з н о

Несвършен вид: ходя ходих ходил съм ходи ходил си ходи ходил ходихме ходили сме ходихте ходили сте ходиха ходили С в ъ р ш е н вид: кажа

казах казал съм каза казал си каза казал казахме казали сме казахте казали сте казаха казали Примери: Когато баба Йова разправи за паледния му час, всички се увериха, че тоя път той не се шегува. Върнал се човекът от дърва, раз­ товарил магаренцето си, вързал го, турнал му сенце и щом влязъл в къщи, та приседнал край огъня и запалил лулата си, нещо го прерязало през половината. . . (Елин Пелин). Минало свършено преизказно време се употребява задължително всеки път, когато говорещото лице не е било свидетел на даденото дей­ ствие, а говори за него въз основа на думите на друго лице. Наблюдаванаотавтора Ненаблюдавана и прес л у ч к а — в м и н а л о с в ъ р - и з к а з а н а от д р у г о л и ц е шено и з я в и т е л н о време с л у ч к а —в минало свър­ шено п р е и з к а з н о време Командирът даде заповед и пърКомандирът дал заповед и пър­ во отделение зае позиция. Бойците во отделение заело позиция. Бойциот второ отделение останаха в зе- те от второ отделение останали в млянката. землянката. Като се наведе малко, командиКато се навел малко, команди­ рът скочи в окопа към рекичката, рът скочил в окопа към рекичката. Гъст картечен откос зашари по Гъст картечен откос зашарил по окопа (В. Андреев). окопа. Минало свършено преизказно време се среща по-често от всички други преизказни времена. То е основно време на разказа в преизказно наклонение, както минало свършено изявително време е основно време на разказа в изявително наклонение. З а б е л е ж к а . Както виждаме, формите на минало свършено преизказно време се образуват по същия начин, по който се образуват и формите на минало не­ определено време, но в 3 л. ед. и мн.ч. се различават: в минало неопределено време спомагателният глагол е, са се запазва, а в преизказното време се изпуска по пра­ вило, напр.: Той е застанал пред входа (мин. неопр.) и Той застанал пред входа (мин. свърш. преизк. вр.). От друга страна, трябва да се помни и смисловата раз­ лика между двете форми: минало неопределено време предава действието откъм ре­ зултата му или като общ факт посредством връзката му със сегашния момент (той е застанал), а минало свършено преизказно предава действието направо като процес

354

в миналото (той застанал), само че — за разлика от минало свършено изявително (той застана) — по думите на друго лице, а не по пряко наблюдение.

§ 457. Минало несвършено преизказно преизказно време се образува от: а) минало стие (на -л) от дадения глагол (напр. ходя б) сегашно време на спомагателния глагол в 3 л.): Изявително

време. Минало несвършено деятелно несвършено прича­ — ходел, чета — четял) и съм (с изпущане на е, са

Преизказно

Несвършен вид: ходя ходех ходеше ходеше ходехме ходехте ходеха

ходел съм ходел си ходел ходели сме ходели сте ходели

Свършен вид: кажа кажех кажел съм кажеше кажел си кажеше кажел кажехме кажели сме кажехте кажели сте кажеха кажели Примери: Тия дни била забелязана вълчица със своите вълчета, ко­ гато ги учела как да нападат. Тези успехи на българите се улеснявали отчасти от анархията, която господствувала във Византия, и от вой­ ните, които тя водела тогава по другите фронтове. Употребата на минало несвършено преизказно време е задължител­ на, когато говорителят не е наблюдавал лично действието, а го предава по думите на друго лице. З а б е л е ж к а . Поради съвпадение на основата при глаголи от III спрежение (както и при някои глаголи от II спрежение, напр. търпя) формална разлика между свършено и несвършено причастие на -л не се забелязва освен евентуално в ударението, напр. гледал и гледал, давал и давал. Затова при преизказните форми в такива случаи времето — минало свършено или минало несвършено — се определя по смисъл (както впрочем е и в изявителното наклонение). В горните случаи фор­ мите улеснявали, господствувала означават минало несвършено време, което се вижда както от успоредната форма водели, така и направо от смисъла. При съмнение може изречението да се обърне в изявително наклонение, като се постави в 3 л. ед.ч., при което двете минали времена не съвпадат, напр.: Този успех се улесняваше (мин. несв.) от анархията, която господствуваше (мин. несв.) във Византия.

Същите форми служат и за преизказване на сегашно време (вж. погоре). Двете преизказни времена се разпознават по смисъл, срв. напр.: Тогава той много се радвал (=радваше се) и Сега той много се радвал (=радва се). Поради влияние от западните и някои съседни с тях източни говори (където липсва несвършено причастие на -л) в книжовния език понякога неправилно се употребява свършено вместо несвършено причастие на -л при минало несвършено време, напр. у Каравелов (под влияние на ко355

привщенския говор): Дядо Либен сукал (правилно: сучел) мустаците си, Хаджи Генчо говорил (правилно: говорел), а Янаки си чесал (правилно: чешел) врата. Такава неправилна замяна може да се наблюдава и при сегашно преизказно време. § 458. Минало неопределено преизказно време. Формите за преизказване на минало неопределено време се образуват от изявителните форми, като се заменят в тях формите на спомагателния глагол съм, си, е и пр. с техните преизказни форми бил съм, бил си, бил и пр., напр.: Изявително

Преизказно

Несвършен вид: ходя ходил съм ходил си ходил е ходили сме ходили сте ходили са

' бил съм ходил бил си ходил бил ходил били сме ходили били сте ходили били ходили

Свършен вид: кажа казал съм бил съм казал казал си бил си казал казал е бил казал казали сме били сме казали казали сте били сте казали казали са били казали Примери: А пък дето казват, че вълчицата се била овьлчила (вм. изя­ вително: се е овълчила) в нивите, не вярвам. Не били ( = не са) прости клечки, ходжа им бил чел (вм. изявително: ходжа им е чел), магия им било правено (Й. Йовков). Преизказните форми на минало неопределено време се употребяват, когато желаем да изтъкнем, че предаваме чужди думи, напр.: Иван бил заминал вчера. Когато говорим по свое убеждение, употребяваме изявителни форми, макар да не сме били свидетели, напр.: Иван е зами­ нал вчера. При разказ в минало преизказно време в подчинени изречения формите за минало неопределено време обикновено не се преизказват, напр.: Той помислил, че е дошло вече време. Такива подчинени изречения се преизказват в случаи, когато се изразява някакво подчертано недове­ рие, съмнение, несъгласие: Той помислил, че било дошло вече време. Както ще видим по-долу, същите форми служат и за преизказване на минало предварително време. Двете времена в преизказно наклоне­ ние се различават по смисъл в речта. Той бил пристигнал днес — Той е пристигнал днес, но Той бил пристигнал преди моето заминаване — Той беше пристигнал преди моето заминаване. Преизказната форма на минало неопределено време се среща срав­ нително рядко, тъй като то се употребява по-често в подчинени изрече­ ния, които обикновено не се преизказват, срв. напр.: Той помисли, че е 356

дошло вече време и Той помислил, че е дошло вече време. Такива подчинени изречения се преизказват в случаи, когато се изразява някакво подчер­ тано недоверие, съмнение, несъгласие: Той помислил, че било дошло вече време. § 459. Минало предварително преизказно време. Формите за преизказване на минало предварително време се образуват от изявителните форми, като се замени миналото несвършено време на спомагателния глагол бях, беше (бе) и пр. с преизказните му форми бил съм, бил си, бил и пр., напр.: Изявително

Преизказно

Несвършен вид: ходя бях ходил беше ходил беше ходил бяхме ходили бяхте ходили бяха ходили

бил съм ходил бил си ходил бил ходил били сме ходили били сте ходили били ходили

Свършен вид: кажа бях казал бил съм казал беше казал бил си казал беше казал бил казал бяхме казали били сме казали бяхте казали били сте казали бяха казали били казали Употребата на минало предварително преизказно време е задължи­ телна, когато говорителят не е наблюдавал лично действието и резул­ тата от него, а го предава по думите на друго лице. Примери: Едва в 986 год., когато Самуил бил потеглил за Пелопонес и бил до­ стигнал до Коринтския провлак, Василий предприел първия си поход в България (Ив. Пастухов). Дядо Либен в това време таман си бил дошъл из черква и едвам успял да свали от главата си своята голяма овча шапка (Л. Каравелов). Когато говорещото лице е било свидетел само на настъпилото в ре­ зултат на действието положение в момента, за който се говори, то си служи с изявителните форми на минало предварително време, въпреки че не е било свидетел на самото действие, напр.: Животът беше си играл по това лице с безпощадна жестокост, нищо човешко, добро, женствено не беше останало там (Ив. Вазов). Същите форми служат и за преизказване на минало неопределено време. При употреба двете времена се разпознават по смисъл, напр.: Днес бил пристигнал (мин. неопр. = е пристигнал) пратеник от мини­ стерството? Тогава бил пристигнал (мин. предв. = беше пристигнал) пратеник от министерството. § 460. Бъдеще преизказно време. Формите за преизказване на бъде­ ще време се образуват от изявителните форми, като се замени частицата 357

ще (получена от сегашно време ща, щеш и пр.) с преизказните форми на глагола ща з а с е г а ш н о време: И з я в и т е л н о Несвършен ще

ще ще ще ще ще

ходя

ходиш ходи ходим ходите ходят

П р е и з к а з н о вид:

ходя

щял съм да ходя щял си да ходиш щял да ходи щели сме да ходим щели сте да ходите щели да ходят

Свършен вид: кажа щял съм да кажа ще кажа щял си да кажеш ще кажеш щял да каже ще каже щели сме да кажем ще кажем щели сте да кажете ще кажете щели да кажат ще кажат Формите за преизказване на бъдеще време съвпадат с формите за преизказване на бъдеще в миналото (вж. по-долу). Двете времена се раз­ личават по смисъл в изречението. З а б е л е ж к а . Формите на бъдеще преизказно време са получени от по-ста­ рите изявителни форми ще да кажа, щеш да кажеш и пр., от които, както видяхме, са получени по-сетне днешните форми чрез превръщане на спомагателния глагол ща, щеш и пр. в неизменяема частица ще.

Отрицателното бъдеще време се преизказва, като се постави в пре­ изказна форма безличният спомагателен глагол няма — нямало: Изявително

Преизказно

Несвършен вид: ходя няма да ходя няма да ходиш няма да ходи няма да ходим няма да ходите няма да ходят

нямало да ходя нямало да ходиш нямало да ходи нямало да ходим нямало да ходите нямало да ходят

Свършен вид: кажа няма да кажа нямало да кажа няма да кажеш нямало да кажеш няма да каже нямало да каже няма да кажем нямало да кажем няма да кажете нямало да кажете няма да кажат нямало да кажат З а б е л е ж к а . Поради неизменяемостта на частицата ще в по-ново време са се явили и форми, в които самият глагол е в преизказна форма: ще съм четял, ще си

358

четял ("= щял съм да чета, щял си да четеш) и пр.: не ще съм четял (= нямало да чета) и пр.

Срещат се рядко и други преизказни бъдещи форми, като не щял да чете, не щели сте да четете, не щели да четат. Примери: Дошел един. . . депутатин ли го рече, какъв. Щял да спаз­ ва слово (Й. Йовков). — Нямало да излезе нищо от тази работа. —- Вяр­ но ли е, че си щял да заминаваш? — Щели сте да държите изпит за учи­ тел, вярно ли е? (Ст. Ц. Даскалов). Бъдеще преизказно време се употребява, когато желаем да изтъкнем, че предаваме чужди думи, напр.: Иван щял да отиде утре на излет. Когато говорим за бъдещи действия по свое убеждение (макар и да са ни съобщени те от друго лице), служим си с бъдеще изявително време, напр.: Иван ще отиде утре на излет. § 461. Бъдеще в миналото преизказно време. Бъдеще в миналото пре­ изказно време се образува от изявителните форми, като се замени ми­ нало несвършено време на спомагателния глагол щях, щеше и пр.(или нямаше) с формите за преизказване щял съм, щял си и пр. или нямало, напр.: Изявително

Преизказно

ходя щях да ходя щеше да ходиш щеше да ходи щяхме да ходим щяхте да ходите щяха да ходят

щял съм да ходя щял си да ходиш щял да ходи щели сме да ходим щели сте да ходите щели да ходят

Отрицателна

форма

нямаше да ходя нямало да ходя нямаше да ходиш нямало да ходиш нямаше да ходи нямало да ходи нямаше да ходим нямало да ходим нямаше да ходите нямало да ходите нямаше да ходят нямало да ходят Примери: На мегданя станало видело, а околните къщи щели да плам­ нат. Планът на Сюлейман бил да мине Балкана при Шипка. Ако това станело, русите щели да загубят войната и българският народ щял да остане пак под робство. Болното дете нямало да издържи толкова дъл­ го пътуване с влака, затова било пренесено със самолет. Формите за преизказване на бъдеще време в миналото съвпадат с формите за преизказване на бъдеще време (вж. по-горе). Трябва да раз­ личаваме тези две преизказни времена едно от друго по смисъл в изре­ чението, срв. напр.: Казва, че е щял да дойде утре (бъд. преизк.) и Щял да дойде вчера, но се разболял (бъд. в мин. преизк.). § 462. Бъдеще предварително преизказно време. Бъдеще предварител­ но преизказно време се образува, като се замени в изявителните форми спомагателният глагол, т.е. частицата ще (получена от сегашно време 359

~^., 1л^ш и пу.), или оезличната форма няма с преизказните им форми щял съм, щял си (-{-да) и пр. или нямало, напр.: Изявително

Преизказно

донеса ще съм донесъл ще си донесъл ще е донесъл ще сме донесли ще сте донесли ще са донесли

щял съм да съм донесъл щял си да си донесъл щял да е донесъл щели сме да сме донесли щели сте да сте донесли щели да са донесли

Отрицателна

форма

няма да съм донесъл нямало да съм донесъл няма да си донесъл нямало да си донесъл няма да е донесъл нямало да е донесъл няма да сме донесли нямало да сме донесли няма да сте донесли нямало да сте донесли няма да са донесли нямало да са донесли По същия начин могат да се преизкажат формите с бъда: щял съм да бъда донесъл, щял си да бъдеш донесъл, нямало да бъде дснесъл и пр. Примери: Когато дойдел пак след две години, той щял да е завършил гимназията и щял да бъде кандидат за университета. Опасявал се, че нямало да съм приготвил добре урока си, ако дойдел да ме повика в пет часа. З а б е л е ж к а . 1. Поради неизменяемостта на частицата ще в по-ново време са се явили и форми, в които спомагателният глагол съм или бъда е в преизказна форма: ще съм донесъл —ще съм бил донесъл (ще бъда донесъл —ще съм бьдел до­ несъл), ще си прочел —ще си бил прочел и др. 2. Поради съвсем рядката употреба на бъдеще предварително време в миналото няма да се запознаваме с неговите преизказни форми.

§ 463. Общи положения при употребата на преизказните времена. Основните закономерности в употребата на преизказните времена се на­ блюдават във всекидневната народна и книжовна реч. Най-важните по­ ложения бяха посочени при отделните преизказни времена. Тук ще на­ правим обобщение и ще посочим някои по-особени случаи: 1. При миналите времена (без минало неопределено) употребяваме преизказни форми задължително, когато говорим по чужди думи за ненаблюдавано от нас действие. Срв. напр.: Той погледна. По улиците се носеха конници. — Той погледнал. По улиците се носели конници. 2. Можем да преизказваме и наблюдавани и дори извършвани лич­ но от нас действия, когато предаваме нещо, което е казано за тях от ня­ кое лице, напр.: Аз съм бил в яхъ^а^при конете и като ме чула как съм викал, рекла: „Той лош чиляк" (И. Йовков). 3. При сегашно и бъдеще време се употребяват преизказни форми по избор, когато се подчертава, че се говори по чужди думи за ненаблюдавано или неизвършено още действие, напр.: Днес магазините били от­ ворени и Утре магазините щели да бъдат отворени. Ако сме убедени в реалността на сегашното или бъдещото действие, употребяваме изявител360

но наклонение, макар да сме узнали за действието от думите на друго лице, напр.: Сега Иван готви доклад. Ще го изнесе утре. Употребата на минало неопределено преизказно време също става по избор: Иван е чел тази книга (изявително, наблюдавано или ненаблюдавано, но убедено) и Иван бил чел тази книга (преизказно, с резерви­ раност). В този случай минало неопределено време показва близост със сегашно (поради връзката си с момента на говоренето). 4. Във въпросителни изречения употребата на изявителни и преизказни форми за минали действия зависи не от отношението на говорещото лице към действието, а от отношението на другото лице, към което се обръщаме. Затова казваме, напр.: Какво правихте вчера на събранието? Имаше ли много ученици на събранието? — въпреки че ние не сме били там. 5. Преизказните времена са самостоятелна категория по отношение на непряката реч, макар че имат в основата си еднаква цел с нея — да предават чуждите думи. Преизказните времена се използуват и само­ стоятелно (напр.: Мръкнало. Завалял дъжд. — Утре щяло да вали дъжд), и в непряката реч (напр.: Казват, че утре щяло да вали дъжд). От друга страна, в непряката реч могат да се употребяват и изявителни времена (напр.: Казват, че утре ще вали дъжд). § 464. Форми за по-силно преизказване и употребата им. Към фор­ мите за преизказване на глаголните времена може да се прибави прича­ стието бил, за да се подчертае по-силно, че говорещото лице предава чужди думи. Това става обикновено, когато се отнасяме критично, с посилно недоверие, неодобрение, ирония към чуждите думи, напр.: Той се хвали, че бил живеел сега добре с другарите си (за отсянката срв. още: хвали се, че живеел и хвали се, че живее). Вярно ли е, че уж бил щял да дой­ де утре началникът? (за отсянката срв. още: щял да дойде и ще дойде). Формите за по-силно преизказване могат да се употребяват наред с обикновените преизказни форми (за подчертаване на критично отноше­ ние към по-важните моменти), напр.: Няколко пъти вече Консула му каз­ ва, че в един чужд двор в Чамурлий бил знаел (по-силно преизказване, вм. знаел) заровено имане, та да отидели (обикновено преизказване) да го извадят (Й. Йовков). § 465. Изразяване на неочаквани действия. Форми за сегашно вре­ ме на преизказно наклонение се употребяват, особено в говоримата реч, за означаване на неочаквани факти и положения, напр.: Туй не било злато! Никакво злато не е (Й. Йовков). Виж каква би­ ла (=каква е) работата! (Й. Йовков). Та тоя човек бил (=е)светец! — каза той (Ив. Вазов). Боже мой, какви низости имало (=има) на света! (Ив. Вазов). Чорбаджи, ти си имал (=имаш) лепа девойка, машалла (Ив. Вазов). Ти си знаел (—знаеш) интересни неща, а мълчиш. Преди половин век немският балканист Г. Вайганд изказа мнение, че в такива случаи се изразява учудване (в тях той виждаше особено наклонение „айггпгаИуиз"). По-правилно би било обаче тук да виждаме смислова категория „неочакваност", отколкото емоционална категория „учудване". В същност изненадата може да бъде свързана и с неудовол­ ствие, а не само с адмирация. За подчертаване на специфичното значение и тук, както при засиле­ ното преизказване, формата може да се разшири с причастието бил, напр.: 361

Боже мой, какви низости било имало ( = има) по света! Ти си бил знаел (знаеш) много неща, а мълчиш. У п о т р е б а на р а з к а з в а т е л н и т е в р а з л и ч н и видове разказ или

наклонения повествуване

§466. Изявително и преизказно наклонение — разказвателни накло­ нения. Изявителното и преизказното наклонение в българския език се употребяват широко за водене на различни видове разказ. Установените закономерности в употребата на двете разказвателни наклонения в на­ родната битова практика служат за основа на тяхната употреба и в кни­ жовната практика, която обаче е значително по-сложна и съдържа поразнообразни случаи. В книжовната практика различаваме фактически или делови разказ и художествен разказ. В двата случая използува­ нето на разказвателните наклонения има свои характерни особености. У п о т р е б а на р а з к а з в а т е л н и т е наклонения п р и п р е д а в а н е на и с т о р и ч е с к и събития § 467. Употреба на преизказно наклонение. Към 862—863 г. Кирил и Методий заминали за Великоморавия, за да започнат тук своята проповедническа и преди всичко учителска дейност на славянски език. Те но­ сели със себе си преведените вече славянски книги и водели някои от своите ученици. Плодотворната дейност на Кирил и Методий във Великомора­ вия не продължила дълго. Скоро те се сблъскали с немското духовенство, което дотогава се разпореждало с религиозните работи в княжеството на Ростислав (История на България, БАН). Формите за сегашно време в подчинени изречения в исторически разказ са в изявително, а не в преизказно наклонение, срв. напр.: Ки­ рил и Методий заминали за Великоморавия, за да започнат тук своята проповедническа дейност. Употребата на преизказни форми за сегашно време в такъв случай би нарушила обективния тон на разказа, срв. напр.: Кирил и Методий заминали за Великоморавия, за да започнели тук своя­ та проповедническа дейност. При разказване на исторически събития, особено от сравнително поново време, може да се използува и сегашно историческо време: В края на 1917 и през първата половина на 1918 г. в България за­ почва да се създава революционна обстановка. Нарастването на револю­ ционния подем довежда до избухването на войнишкото въстание през есента на 1918 г., което е първият опит да се сложи край на монархокапиталистическото господство в нашата страна (История на Бълга­ рия, БАН). Когато се изказват някои мисли като твърдения или заключения, формите е, са в 3 лице на миналите времена се запазват, т.е. в такъв слу­ чай се употребява минало неопределено време, напр.: През XVII и XVIII е. условията за живот в Османската империя са били съвсем неблагоприятни за мирно духовно развитие. Догдето трае­ ли войните на Турция с Русия, Австрия и Венеция, османските войски кръстосвали българските земи по всички посоки (Хр. Гандев). 362

Както показва и даденият пример, минало неопределено време се употребява обикновено само в началото на някой нов момент от разказа, когато се изказва някакво твърдение, а след това разказът продължава с преизказни времена. § 468. Употреба на изявително наклонение в особени случаи. По­ някога, когато се споменава накратко в общ смисъл за важни истори­ чески събития и факти, могат да се употребяват и изявителни минали времена, както е напр. в следните случаи: Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха хри­ стияни, покръстиха се? (Ив. Вазов). Когато българите се заселиха на Балканския полуостров и особено откакто се покръстиха, те се наме­ риха под силното влияние на старата гръкоримска култура, облечена в одеждите на християнството (Й.Иванов). В такива случаи авторът говори като че ли от общонародна или общочовешка гледна точка за даденото важно събитие и неговото лично становище към това събитие остава на заден план. Такъв начин на из­ лагане обаче е неуместен, когато се предават конкретни подробности, маловажни исторически факти или когато се прави цялостно и свързано историческо изложение, където се преплитат и по-значителни, и по-не­ значителни факти в едно общо цяло и се налага за единство в начина на разказването нормалната употреба на миналите преизказни времена. Когато историческият разказвач говори за събития, на които е бил съвременник, той си служи с изявителни времена. Така например в „Исто­ рия на България", издадена от БАН, събитията от Септемврийското въ­ стание от 1923 т. и след това са предадени с изявителни времена: Най-широк размах и най-големи успехи имаше въстанието във Вра­ чански окръг. Комунистическото движение във Врачанския окръг бе сил­ но и здраво свързано с народните маси. . . Силата на Врачанската окръж­ на организация се състоеше преди всичко в революционната подготовка и решителност на местните партийни организации и групи. . . Благо­ дарение на това подготовката на въстанието се извърши бързо и орга­ низирано. Когато разказваме (описваме) с п о м е н и т е си за случки и съби­ тия, в които сме били участници или на които сме били съвременници, служим си с изявителни и преизказни времена според това, дали сме били свидетели на случката сами, или сме слушали (чели) за нея. Ето един пример из богатата литература от този род, посветена на партизан­ ското движение: Настъпиха студените февруарски дни. Заваля сняг. Щабът на пар­ тизанския отред Гаврил Генов издаде заповед за придвижване на парти­ заните от Оряховска околия в с. Добролево, където щеше да се изготви планът за нападението на с. Борован. За ден на нападението беше опре­ делен 14 февруари. На 10 февруари партизаните Стойко и Дамянчо трябваше да се срещнат със секретаря на партийната организация от с. Крива бара и още с няколко другари от същото село. Срещата се състояла на около два километра западно от с. Бутан (Авр. Митев).

363

Употреба

на р а з к а з в а т е л н и т е наклонения в художествен разказ а) В народното творчество

§ 469. Преизказно наклонение в народните приказки. В народните приказки разказвачите си служат с преизказии глаголни времена, по­ неже там се говори за далечни случки, на които те не са били свидете­ ли, напр.: Едно време имало двама братя: по-стар и по-млад. По-старият оби­ чал да казва и да върши правото, затова го наричали „прав", а по-мал­ кият обичал да лъже, ходел по кривото и вършел лоши работи, затова го наричали „крив". По-старият брат всякога се карал на по-малкия, когато правел някоя кривина на човеците. . . § 470. Смесване на преизказно и изявително наклонение в народште песни. В народните песни формите на изявителните и преизказните зремена се употребяват смесено, без да се различават по смисъл: I. Че влезе Янка в градинка, набрала цвете всякакво, направа китка смесена, па я на Иван забоде. . . II. Кавали свирят в усое, Калина мете дворове, Като зачула кавали, тя на майка си думаше. . .

Това смесване на изявителни и преизказии времена се дължи на свое­ бразното развитие на текста на старинни народни песни. Поради устаовената форма, свързана със стихотворния размер на текста, преизазните форми като по-ново явление са прониквали тук частично и неавномерно. Така се създава положение изявителните и преизказните орми да се намират в текста не точно според установената им функция, ази практика се използува след това и при създаване на нови народни гени. З а б е л е ж к а . Наред с изявятелната и преизказната форма на минало свърено време в народните песни се срещат и форми от минало неопределено време, ютребени разказвателно: Влязла е в .чала градинка, / набрала цвете всякакво, / на­ ши китка шарена.

б) В личното художествено творчество § 471. Изявително наклонение в разкази, повести и романи. Когато шгат разкази, повести и романи, писателите си служат с изявителни аголни времена независимо от това, дали рисуваните случки са били [блюдавани от тях в действителността, или имат в основата си источески събития и случки, разказвани от други лица, или пък са плод въображението на автора, напр.: Макар вир-вода, заслепяван от светкавиците, заглушавай от трескаците, Краличът вървеше по посока измежду шубраки, дървета и бошни, които му не даваха никакъв подслон. Най-после едно бухтене на 5а, която пада от високо, проби другите шумотевици и достигна до 4

\

слуха му. Това беше воденичен улей.Веднага блясъкът на една нова мъл­ ния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Кралтът притьрча и се спря пред стретината и. Побутна вратата — тя се отвори. Той влезе. Воденицата беше тъмна и глуха. . . Скоро стъпки приближиха отвън и Краличът бързо се свря в едно тясно място между хамбара и зида. — Виж, вятърът е отворил вратата — каза някой груб глас в тъм­ нината и тозчас се запали газова ламбица (Ив. Вазов). Чрез изявителните глаголни времена писателят постига по-голяма живост и естественост на изображението. В качеството си на творец, а не на физическо лице естествено е той да прониква непосредно чрез въ­ ображението си във всички случки и събития, които рисува, и да ги предава от позицията на всевиждащ наблюдател, но неприсъствуващ фи­ зически в изобразяваната среда. Измежду нашите писатели само Л. Каравелов се е опитал да даде художествен разказ с помощта на преизказно наклонение, но е останал без последователи, тъй като преизказните времена в такъв случай убиват живостта на разказа и са в противоречие с творческата роля на автора. Ето един пример от повестта „Маминото детенце": Тие няколко думи охрабриле нашият герой до такава степен, щото той повдигнал главата си и повторил твърдо и без запинание думите на майка си: „Аз никога не съм влазял в зимникът и не съм можал да зная, че майка ми си крие парите в дуварът.11 — А кой ти е давал да харчиш из градът и по зефетите? — попи­ тал бащата. — Аз му давах — отговорила майката. После тия кратки обяснения бащата, майката и наследникът влезле в стаята и сьставиле домашен съвет. § 472. Разказвателните наклонения в легенди. За предаване на случ­ ки и събития с легендарен характер се употребяват обикновено преизказни глаголни времена, тъй като чрез тях се подчертава особено изра­ зително тяхната фантастичност и ролята на народното предание, напр.: В дълбокото подножие на тия върхове имало село. . . Жителите му, същи горски деца, живели волно, като планински орли. По широките поляни ехтели звънци от гойни стада, усоите се пълнели от момински песни, младежки викове и сладкогласни кавали (Елин Пелин). Възможно е обаче при творческата разработка на предания със сю­ жети, по-близки до нашето време, да се използуват и изявителни вре­ мена, напр.: Припукаха пушки. Стъклата на прозорците зазвънтяха, къщите се залюляха, върху земята сякаш падна черна сянка. Шибил се спря, стра­ шен, хубав. Накъса броеницата, но карамфила не хвърли, кръстоса ръце на гърди и зачака. Миг-два — колкото сеймените отново да напълнят пушките си. Остър писък се издигна откъм долната махала. Шибил не трепна. Друг писък откъм портата на Велико-кехая. Шибил се обър­ на: беше Рада. Тя тичаше към него и простираше ръце, като да го за­ пази, той разтвори ръце, като да я прегърне. Припукаха пак пушки. . . И всичко утихна. Слънцето огряваше камъните на калдъръма. Като петно кръв между двата трупа се червенееше карамфилът (Й. Йовков). 365

§ 473. Разказвателните наклонения при повествуване във форма на лични наблюдения. Когато разказът на автора се преплита, реално или условно, с неговия личен живот или се дава като пряка реч на някое по-близко до събитията лице, т.е. когато разказвачът присъствува като физическо лице в описваната среда, употребата на изявителни и преизказни времена зависи от фактическото отношение на разказвача към от­ делните случки, напр.: Около нас гъмжило и глъчка, ние даваме ухо ту тук, ту там, случ­ ваме едного, който се показваше (пряко!) като очевидец и изслушваме страшната история от начало до край. В същия ден, в който бяхме ми­ нали (пряко!) на отиване оттук, учителят дошел (преизк.!) пак, но не вляъзл в хана, а отишел в къщата на Сарандовица. Бил много възбуден... (Й. Йовков). Латинка във венчалното си рухо беше дотолкова хубавица, щото не можеше човек да се не занесе, като я гледа, — ние всички ахнах­ ме, като я видяхме (случка, на която самият разказвач е присъствувал) . . .Хасан излязъл (случка, която самият разказвач не е видял) из ръжта. Латинка се уплашила, прегърнала П родина и извикала. . . (Л. Каравелов). § 474. Изявителни и преизказни времена в пряката реч на героите. В пряката реч на героите в различните видове съчинения употребата на изявителни и преизказни глаголни времена зависи от действителното отношение на героите към действията. Действия, на които героят е бил свидетел, се изказват с изявителни времена, а действия, за които героят говори по думите на други лица, се предават с преизказни времена. Ето как в едно литературно произведение героинята, в разговор с детето си, разказва ту с изявителни, ту с преизказни глаголни форми за печалния край на своя съпруг: По едно време той се загуби съвсем. Стопих се да го диря. А той из­ теглил пари от банката срещу имота ни, заложил къщата и градината и заминал за столицата. Там в една комарджийница загубил една нощ всичките си пари. Като ги загубил — разправяха сетне другарите му, — изведнъж изтрезнял и се ударил по челото: „Брей, какво направих!" И хукнал да бяга. Като изляз ъл вън от града, ударил по железния път и се хвърлил под колелата на идещия влак (А. Каралийчев). 3. Повелително наклонение § 475. Форми за повелително наклонение. Специални прости форми за повелително наклонение съществуват само във 2 лице (ед. и мн. ч.), т.е. само в тоя случай, когато волята на говорещото лице може да бъде предадена лично и непосредно на изпълнителя. Тези форми се образуват от основа на -и (след гласна -и) в единствено число и на -е (след гласна -й) в множествено число. Формата за един­ ствено число няма лично окончание, а формата за множествено число има окончание -те:

Гспрежение Основа на -и, -е: чети четете Основа на-й: пей пейте 366

Пспрежение ходи ходете стой стойте

Шспрежение

гледай гледайте

Няколко глагола образуват повелително наклонение от съкратена основа (без основна гласна или с друго отклонение): влез — влезте, из­ лез — излезте, дръж — дръжте, дай — дайте (от дам, дадеш), яж — яжте (от ям, ядеш), виж — вижте (от видя, видиш); вместо дойдй — дойдете се казва ела — елате (от гръцки), а вместо отиди — отидете се казва върви — вървете (със значение на свършен вид) и иди — идете (от еднозначния свършен глагол ида). Някои често срещани глаголи, ка­ то мога и ща, нямат форма за повелително наклонение. Ударението на повелителното наклонение в I и II спрежение е ви­ наги върху последната сричка в единствено число и остава на същото място и в множествено число: чета — чети, четете; да взема — вземи, вземете, да кажа — кажи, кажете; пиша — пиши, пишете, да напиша — напи­ ши, напишете, ходя — ходи, ходете, стоя — стой, стойте и пр. В III спрежение ударението е, както в сегашно време: гледам — гледай, гледайте. § 476. Форми за отрицание при повелително наклонение. При отри­ цание се прибавя частицата не пред глагола (не чети, не четете, не стой­ те) или пък се употребяват особени отрицателни форми, образувани с помощта на спомагателната повелителна форма недей, недейте и „инфинитивната" форма (вж. § 509) на дадения глагол: недей ходи — недейте ходи, недей игра — недейте игра, недей чете — недейте чете, недей гле­ да — недейте гледа и пр. Форми като недей да ходиш, недейте да играете са по-скоро разговорни. Отрицателните форми ^за повелително наклоне­ ние се образуват само от несвършени глаголи (вж. по-долу). § 477. Частици за усилване при повелително наклонение в разго­ ворния стил. Значението на повелителното наклонение може да бъде засилено с частицата де или едновременно с частицата де и съюза че: чети де, играйте де, недей бърза де, не се обаждай де; че слушай де, че недей бърза де, че не се обаждай де и пр. § 478. Сложни форми за повелително наклонение. С помощта на ча­ стиците да и нека се образуват и сложни (описателни) форми за пове­ лително наклонение за всички лица и числа: да мълча, да мълчиш, да мълчи, да мълчим, да мълчите, да мълчат; нека да мълча (нека мълча), нека да мълчи (нека мълчи) и пр.; да не мълчиш, нека да не мълчи и пр. В говоримия език се среща употреба на бъдеще време с отсянка на повелително наклонение: ще чакаш! няма да стоиш тук! § 479. Значение и употреба. Повелителното наклонение означава дей­ ствие, чието извършване трябва да настъпи по волята на говорещото лице. Под „воля" тук трябва да се разбира не само заповед в тесния сми­ съл на думата, както обикновено се мисли, но също така и желание и дори молба. По своята природа повелителното наклонение означава пред­ стоящи действия, които се отнасят било към непосредно следващия мо­ мент, който практически не се разграничава от сегашното време, било към по-отдалеченото бъдеще. Примери: Повикай майстори от Тракия, камъни да дялат. — Какво си се заплеснал, прибирай биволите да си ходим — утре жътва ни чака. — Моля ти се, мале, в събота на задушница, като отидеш на гробищата, отбий се на нейния гроб (А. Каралийчев). — Излезте! — извика онба­ шията (Ив. Вазов). — Цветанчо, повече дърва тури, нека да стане го­ лям огънят (Ив. Вазов). — Да си вървиш! — извика той, обхванат от 367

нечовешка ярост. — Да си вървиш още сега! (Й. Йовков). — Чувай, Продане, когато умра, ти да посееш на гроба ми един слънчоглед (А. Каралийчев). — Да си събираме ума в главите, че дявол ще ни вземе (Ив. Ва­ зов). — Да си жива, Райно! Се. Кирил и Методий да ти помогнат (Ив. Вазов). Примери от повелително наклонение с отрицание: — Не ме връщай от сред пътя. — Не бързай. Стой да те погледам. — Недей разправя, страх ме е от тебе (А. Каралийчев). § 480. Употреба на свършени и несвършени глаголи в повелително наклонение. При повелителното наклонение се забелязва по-широка упо­ треба на несвършения вид на глаголите за сметка на свършения. Това явление се наблюдава в две посоки: 1. При употреба на повелително наклонение в утвърдителен смисъл (т.е. без отрицание) са възможни по начало и двата вида на глаголите — свършен и несвършен, напр. седни и сядай, отговори и отговаряй. На прак­ тика обаче доста често се среща несвършеният вид, употребен вместо свършения: Излезте! — извика онбашият. — Милке, Рачко! Излазяйте (също в смисъл на излезте) — извикаха и други (Ив. Вазов). — Ха сега, махайте се (в смисъл на махнете се) от главата ми (А. Ка­ ралийчев). Тази употреба на несвършения вид на глагола вместо свършения при повелително наклонение се среща обикновено в случаи, когато да­ деното действие трябва да бъде веднага изпълнено. Затова заповед, из­ казана чрез глагол от несвършен вид (ставай, махай се), е по-настоятел­ на, „по-нетърпелива", а следователно в известен смисъл и по-груба в сравнение със заповед, изказана в същия смисъл чрез глагол от свър­ шен вид (стани, махни се). 2. При употреба на повелително наклонение в отрицателен смисъл, т.е. когато се изказва забрана, е възможен само несвършеният глаголен вид: не сядай, не тръгвай, не отговаряй, недей сяда, недей тръгва, недей отговаря (изрази като „не седни", „недей седни" са невъзможни в нашия език). Единствено изключение прави изразът не дай боже, но тук фор­ мата дай е останала по традиция от миналото, когато е означавала не­ свършен вид. Примери: Кажи на кака Гинка, че ми прилоша, та си отидох . . . За книжката не казвай нищо (Ив. Вазов). — Нощта преваля, не ме спирай! (А. Каралийчев). Също и в тоя случай играе роля изтъкнатата в т. 1 особеност на повелителното наклонение да съсредоточава вниманието повече върху прякото протичане на действието. Ала важно е също да се изтъкне, че и самата забрана добива по-основен и изразителен характер по тоя на­ чин, понеже така действието се забранява, тъй да се каже, още от осно­ ви, без да се стига до представата за неговата синтетична цялост. Това съображение се подкрепя красноречиво и от съществуването на сложни форми за забрана, образувани със спомагателен глагол недей, който със своя смисъл решително посочва, че в тоя случай вниманието се съсредо­ точава именно върху прякото извършване на действието, а не върху неговата синтетична завършеност. По своята природа повелителното наклонение означава предстоящи действия, които се отнасят било към непосредно настъпващите, било към някои по-малко или повече отдалечени моменти от бъдещето. 368

В следния пример имаме интересно приложение на повелителното наклонение в минало време: Дохожда ли някой от батюви? Ц буля, я децата. Ако са ти искали нещо, да им си дала. Да не си ги в ьрнала празни (Й. Йовков). Сложната форма с да, основана върху формата за минало неопреде­ лено време, може понякога да се отнася и за бъдещи действия: До теб ща, Радо, да седна, до твойто дясно коляно, сакън да не си бе гала. (Нар. п.)

4. Условно наклонение § 481. Форми. Нормалните форми за условно наклонение се образу­ ват от съединението на: а) минало деятелно свършено причастие (на -л) зт дадения глагол и б) особените форми на спомагателния глагол съм — 5их, би, би, бихме, бихте, биха: ходя

кажа

бих ходил бих казал би ходил би казал би ходил би казал бихме ходили бихме казали бихте ходили бихте казали биха ходили биха казали Обикновено спомагателният глагол стои пред причастието. Само в (редки случаи редът може да бъде обратен — правил бих, желал бих, напр.: Ца можех мие поне пак да го чуя, славил бих пак живота аз отново \и забравил бих всичко, що ми е вгорчивяло света (П. П. Славейков). Сре­ щат се рядко форми с неизменяем глагол би: аз би направил, ти би на­ правил и пр. Тия форми обаче не могат да се смятат за книжовни. Обикновено след бих могат да стоят енклитични местоимения и ча­ стицата ли: бих му казал, бихте ли му услужили, бих се разходил, бихме си помислили. § 482. Друг тип форми за условно наклонение (срещани в народната реч) се образуват с помощта на наставките -вам, -ям, -ам, които се из­ ползуват и за образуване на несвършени глаголи от свършени: ям

търпя

ядвам търпявам ядваш търПяваш ядва търпява ядваме търпяваме ядвате търпявате ядват търпяват Успоредно на тия „сегашни" форми се употребяват и съответни форми за м и и а л о време на условното наклонение, които се спрягат като минало несвършено време: 24 Граматика на съвременния български книжовен език, т, Н

369

ядвах търпявах ядваше търпяваше ядваше търпяваше ядвахме търпявахме ядвахте търпявахте ядваха търпяваха Срещат се рядко и форми за бъдеще време: щеядвам, ще ядваш ли?и пр. За по-силна изразителност понякога се среща удвояване на съглас­ ната в от наставката -вам (след гласна), което в същност представя удвоя­ ване на самата наставка: отиввам, пиввам, даввам, от отида, пия, давам и пр. Употребяват се и преизказни форми, еднакви за двете основни вре­ мена: ядвал съм, ядвал си, ядвал, ядвали сме, ядвали сте, ядвали; също и за по-силно прензказване: ядвал съм бил, ядвал си бил, ядвал бил, ядвали сме били и пр. § 483. Значение и употреба. Условното наклонение означава дей­ ствие, което се представя като евентуално възможно занапред. Възмож­ ността за извършване на дадено действие се поставя във връзка с осъще­ ствяването на някакво условие, затова обикновено това наклонение се среща в условни изречения. Примери: Адски гняв кипна в душата му и погледът, който им хвърли, би ги уплашил, ако биха го забелязали. — Първият човек, когото би попи­ тал, би му казал това. — И* ако Младен наистина го доизкара, тогава той би му простил другите слабости и грехове. Срещат се, макар и по-рядко, примери от условно наклонение и извън условни изречения, означаващи само възможно, а не условно в точния смисъл на думата действие: Преобърнаха всичко, изгледаха всички кътове, които би послужили за убежище (Ив. Вазов). Така тя би стояла с часове: очите втренчени в нещо несъществуващо, без мисли и без желания. Това той прочете бавно, тържествено и напевно, както би го прочел в черква (Й. Йовков). Формите на условно наклонение с бих се употребяват без разлика на времето, вж. примерите. В значението на формите за условно наклонение от типа ядвам, търпявам може да се долови повече или по-малко ясно особена отсянка на готовност или способност за извършване на дадено действие: изяждам — готов съм да изям или способен съм да изям (докато бих изял се употребява в общ смисъл на евентуална възможност). Примери: — Слушай, Радо, дохождаш ли в Клисура, на гости у госпожа Муратлийска? (Ив. Вазов). — Иван Недялковият ще да я грабне, отрязвам си езика (Ив. Вазов). —Ако ни хванат, съдират ни от бой (Й.Йовков). — И да не си ми казал още веднъж това, че главата ти пречупвам (Й. Йов­ ков). — Да беше друга, изпьждах я (Й. Йовков). —Ако знаеше, насре­ ща и не се стояваше (Й. Йовков). Примери с форми за преизказване (срв. с по-горните примери): Гла­ вата му пречупвал. Насреща й не се стоявало. В тоя случай наставката за несвършеност (-вам, -ям, -ам) губи свое­ то видово значение и изразява само отсянка на условно наклонение. За­ това такива форми могат да се образуват и от несвършени глаголи, което би било невъзможно, ако тези наставки запазваха първоначалната си видова служба. Тези условни форми нямат самостойно видово значение, 370

а изразяват вида на изходния глагол, от който са получени. Така напр. изядам и изяждам означават свършен вид, понеже се получават от изям, а ядвам означава несвършен вид, понеже се получава от ям. § 484. Употреба на двата вида форми за условно наклонение. Форми­ те за условно наклонение от типа ядвам, търпявам се употребяват рядко в книжовния говорим език, а при писане дори се избягват. В литератур­ ните произведения се срещат понякога в пряката реч на действуващите лица като отражение на говоримия език. Условното наклонение за възможност с бих има по-широко значение от другия тип условно наклонение и може да изразява също и отсянка на готовност или способност. Затова двата типа форми могат да бъдат употребени понякога редом едни до други с еднаква служба, както е например в следния случай: Да имах мощ, обрисвах ти калта и в твоя чистий бляск те бих показал, и с удара на твойта красота аз хулниците твои бих наказал. (Ив. Вазов)

§485. Употреба на условното наклонение в книжовния език. Забе­ лязва се значително по-широка употреба на обикновеното условно на­ клонение в книжовния език, отколкото в простонародния, тъй като със своята отсянка на евентуална възможност тази глаголна категория може да служи като удобно средство да се изрази дадено желание или намере­ ние по-смекчено, с по-голяма предпазливост и деликатност (срв. напр.: бих желал, бих казал, бих те помолил, бихте ли ми казали? и пр.). § 486. Разграничение между условно наклонение и бъдеще време в миналото. Честата употреба на формите за бъдеще време в миналото (щях да правя, щеше да правиш) в условни изречения е причина те да бъдат причислявани неправилно понякога също към условното накло­ нение. В действителност не е трудно да се забележи, че форми като щях да замина, щях да услужа, щях да потърся изразяват действието с не­ съмнена положителност (като напълно решено и зависещо само от ня­ кои външни условия), докато форми като бих заминал, бих услужил, бих потърсил изразяват, че действието се предвижда само като възможно, но още не като решено и следователно зависещо не само от външни ус­ ловия, но и от по-нататъшното решение на даденото лице. § 487. Употреба на глаголиите времена и наклонения в условни изречения. Условните изречения са сложни изречения, които се състоят от две части: у с л о в и е (подчинено изречение) и т в ъ р д е н и е (глав­ но изречение). Условните изречения биват минали или бъдещи, а според това и глаголните форми в тях са съответно или минали, или бъдещи и сегашни. Най-често глаголите в двете части на условните изречения са в изявително наклонение. При бъдещи условни изречения условието се изразява обикновено със сегашно време, а заключението с бъдеще: Ако получа пари, ще си купя съчиненията на Смирненски. При минали условни изречения условието се изразява с минало предварително или минало несвършено време (на практика обикновено 371

равнозначни), а твърдението — с бъдеще в миналото: Ако бях получил ( = ако получех) пари, щях да си купя съчиненията на Смирненски. Вместо бъдеще или бъдеще в миналото в твърдението (главното изре­ чение) може да се употреби условно наклонение, когато желаем да изра­ зим не сигурно решение, а само известна възможност, предположение или готовност: Ако получа пари, бих си купил съчиненията на Смирненски. При самото условие се употребява по-рядко условно наклонение, вероят­ но затова, че неговата условна отсянка е изразена достатъчно ясно от условния съюз ако, ако да, да. Изрази като ако бих получил вм. ако по­ луча или ако бях получил се срещат по-рядко и звучат неестествено (осо­ бено в преводи от чужди езици). НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ

§ 488. Към неличните глаголни форми биват причислявани прича­ стията, деепричастието и отглаголните съществителни; по традиция се добавят и остатъците от стария инфинитив. Както вече бе изтъкнато, при тези форми липсва граматичната категория лице с нейните формални и семантични особености. С оглед на словоизменението едни от неличните глаголни форми имат облици за трите рода (причастията) и двете числа (причастията и отгла­ голните съществителни), а други пък изобщо не се менят (деепричастието и остатъците от инфинитив). Групата на неличните глаголни форми е свързана формално и семантично с най-представителните части на речта: причастията — с глагола, прилагателните и съществителните; деепри­ частието — с глагола и наречието; отглаголните съществителни — с гла­ гола и съществителното; остатъците от инфинитив — с глагола. Есте­ ствено е при това положение, че в различни случаи отделните типове нелични глаголни форми ще гравитират формално и семантично към споменатите съответни части на речта с всичките произтичащи от това последици. Така например от словоизменително гледище причастията се приобщават към прилагателните имена, а отглаголните съществител­ ни — към съществителните имена. Обособяването на неличните глаголни форми в самостойна група става с оглед само на един критерий — липсата на граматическата ка­ тегория лице. Ала не бива да се забравя, че в същност те се отличават сами за себе си с доста характерни структурни и семантични черти. Това естествено не изключва възможността отделните нелични глаголни форми да са по-непосредно свързани помежду си с оглед както на семантични, така и на структурни, генетични, синтактични и стилистични особености. Съществено е да се подчертае, че най-характерна черта на неличните глаголни форми е в същност тяхната хибридност, при това във всички възможни посоки — форма, значение и употреба. Двойнственост проявя­ ват и отглаголните съществителни имена, колкото и да са отдалечени те от причастията: известна е при тях (вж. § 508) формалната и семантич­ ната специализация, която е причина и следствие за колебанията между особености, характерни за глагола и за съществителното име.

372

Причастия § 489. Причастията са нелични глаголни форми, чрез които на лица и предмети могат да се приписват признаци от глаголни действия. В глаголното спрежение на съвременния български книжовен език функцио­ нира своеобразна система, в която достатъчно стабилно са обособени от­ делните причастни категории. Тази причастна система включва сегашно деятелно причастие, минали деятелни причастия (свършено и несвър­ шено) и минало страдателно причастие. Неопределено е мястото на се­ гашното страдателно причастие, каквото не се е изградило като само­ стоятелна категория, въпреки че в системата неговото място остава не­ заето (вж. § 493). Достатъчно непосредни връзки — генетични, структур­ ни, семантични и стилистични — с тая система има и деепричастието (вж. §503). Днешната система от причастия на българския книжовен език е обо­ собена от различни по произход форми. Преди всичко това са причастия, присъщи открай време на живата народна реч: минали деятелни (свър­ шено и несвършено) и минало страдателно; на второ място са сегашните (деятелно и отчасти страдателно) причастия, които липсват в народната реч. По-особено е мястото на деепричастието, което генетично и семантич­ но има наистина много общо със сегашното деятелно причастие, но все пак е обособено като отделна нелична глаголна категория; макар че се наблюдава в някои диалекти, тази форма е характерна предимно за пис­ мената реч (вж. § 505). Всички тези причастия не притежават граматическата категория глаголно лице, но към останалите граматически категории те имат повече или по-малко непосредно отношение. Тъй като категорията з а л о г предполага отношение между глаголен субект и глаголно действие, би следвало да се подчертае, че при­ частията (като нелични форми) нямат изразен по граматичен път субект на действието. При тях залоговите отношения се представят по лекси­ кален път или чрез контекста. От това обаче не следва, че причастията и деепричастието не боравят с категорията залог. Само че при тях връз­ ката „субект — глаголно действие" е атрибутивна (играещо дете, закъс­ няла есен, прочетена книга), докато при личните глаголни форми тази връзка е предикативна (детето играе, есента закъсня, той прочете кни­ гата). Така или иначе в нашата граматична литература се говори за дея­ телни и за страдателни причастия, както следва: Деятелни Сегашно — четящ, играещ; ходещ, търпящ, лежащ и лежещ; раз­ казващ, определящ. Минало свършено — чел, играл; ходил, търпял, лежал; разказвал, определял. Минало несвършено — четял, играел; ходел, търпял, лежал и лежел; разказвал, определял.

373

Страдателни

Минало — четен, играя; изразходен, търпян, пролежан; разказван, определян. Сегашно — любим, необходим, неделим, обработваем, спускаем. Деятелността и страдателността са тук следователно израз на актив­ но или пасивно отношение в съответствие с признака, приписван на су­ бекта чрез съответното причастие. Граматическата категория в р е м е не може да намери пълноценна изява в системата на причастията. Доколкото се говори за сегашни и за минали причастия, тия названия се отнасят главно до основата, от която те са образувани, а не до някакви по-конкретни последователно и ста­ билно изразявани темпорални отношения (вж. §492). С оглед на каза­ ното причастията се обособяват така: С е г а ш н и — деятелно и (отчасти) страдателно. М и н а л и — деятелни (свършено и несвършено) и страдателно. Категорията време намира по-определен израз при миналите дея­ телни причастия, доколкото двете им разновидности се извеждат от аористната или от имперфектната основа (вж. § 495, 498). Граматическата категория в и д също има отношение, макар и до­ ста опосредено, към различните причастия: едни (сегашни) могат да се образуват само от несвършени глаголи, а други (минали) пък не са пряко зависими от вида на изходната глаголна основа. Категориите р о д (мъжки, женски, среден), ч и с л о (единствено и множествено) и о п р е д е л е н о с т се проявяват съвършено естествено при всички причастия — така, както те се проявяват при глагола и при­ лагателното име. Тук по начало словоизменението се подчинява на за­ кономерностите, характерни за прилагателните имена (вж. § 171). Както се вижда, остава все пак положението, че повечето от грамати­ ческите именни и глаголни категории намират някакъв израз (непълен, неравен и непоследователен) при различните причастия. Изобщо хибрид­ ният характер на цялата причастна система обуславя и частичната проя­ ва на граматическите категории. От друга страна пък, именно хибридната природа на причастията е един от факторите, който ги обособява като относително самостоятелна система в глаголното спрежение. А тази от­ носителна самостоятелност открай време е давала основания на грамати­ ците да отделят причастията като самостоятелна част на речта — у нас Неофит Рилски и други възрожденци (в по-ново време чуждестранни ав­ тори, като например Шведова) — или пък да ги разглеждат например в пределите на прилагателното име (Вшюградов). Сегашно деятелно причастие § 490. Сегашното деятелно причастие е ново явление в съвременния български книжовен език. То е било нормална категория в старобългар­ ския книжовен език, но впоследствие изчезва от глаголното спрежение. Възстановяването му протича в продължение на повече от едно столетие чрез посредничеството на черковнославянски и руски, където тази кате­ гория е била на времето възприета от старобългарски. Днес сегашното деятелно причастие е твърдо установено в системата на българския гла374

гол със свой специфичен строеж (основа и наставка), който го отличава от същата категория в останалите славянски езици. Сегашното деятелно причастие все още се проявява като присъщо на книжовния език — по­ вече в писмената и по-малко в устната реч. § 491. Образуване. В процеса на своето възстановяване сегашното деятелно причастие е развило своеобразни строежни елементи. От съ­ временно гледище неговите форми се образуват от основата на минало несвършено време на глаголи от несвършен вид -[- наставка -щ: чета — четя-х — четя-щ; играя — играе-х — играе-щ търпя — търпя-х —• търпя-щ; ходя — хдде-х — хдде-щ лежа — лежа-х и леже-х — лежа-щ и леже-щ стоя — стоя-х и стое-х— стоя-щ и стое-щ казвам — казва-х — казва-щ; определям — определя-х — определя-щ Днешното устройство на сегашно деятелно причастие допуска в същ­ ност дублетност на формите, образувани от принадлежащи към I и II спрежение глаголи, напр.: четя-щ и чете-щ, търпя-щ и търпе-щ, спя-щ и спе-щ и под. Дори в продължение на близо половин столетие (до 1945 г., когато е въведено днешното правописно устройство) формите с основна гласна -е- (-ещ) са бивали представяни и препоръчвани като норматив­ ни, срв.: четещ, плетещ, търпещ, спещ, ходещ, играещ, пишещ и под. Днес обаче в литературата преобладава разграничението с оглед на това, дали върху основната гласна стои, или не ударение, напр.: четящ, тър­ пящ, но играещ, ходещ — т. е. допусканите дублети четещ, търпещ и под. се употребяват значително по-рядко. В нашата граматична традиция, намерила отражение в правописните речници и в учебниците и сама съществено повлияна от правописното устрояване на тези форми, образуването на сегашни деятелни причастия се извежда от сегашната глаголна основа, като в зависимост от спрежението и от мястото на ударението се обособяват няколко наставки: -ящ (под ударение) I спрежение

II с п р е ж е н и е

чет-ящ, плет-ящ, яд-ящ върв-ящ, търп-ящ, гърм-ящ -ящ или -ещ (под ударение) тъч-ащ и тъч-ещ леж-ащ и леж-ещ, сто-ящ и сто-ещ -ещ (без ударение) бй-ещ, зна-ещ, пйш-ещ говдр-ещ, хдд-ещ -щ (за глаголи от III спрежение) казва-щ, купува-щ, определя-щ, разваля-щ Този начин на образуване на сегашни деятелни причастия също има свои основания — генетични, структурни и дидактични. В книжовноезиковата практика десетилетия наред се срещат отделни архаични форми (по своята същност черковнославянско-руски), срв. на­ стоящ, ведущ, сведущ, цветущ и под., които функционират като прила* гателни имена. Форми като верующ, играющ, следующ, страждущ или страдающ и под. се възприемат сега като отклонения от установените строежни норми. Някои по-старинни черковнославянско-руски облици се пазят като съставки на устойчиви словосъчетания, срв. глас во(ъ)375

пиющ(ий), плачуща върба, пишуща машина, текуща политика и под., но често и в такива случаи българските облици надделяват (срв. пишеща машина и под.). §492. Значение и употреба. Сегашното деятелно причастие означава активен признак на предмет с оглед на извършваното от субекта дей­ ствие, без то да се свързва с някакъв ориентационен момент. Категория­ та в р е м е тук няма реална проява и затова една и съща форма може да изразява признака независимо от времето на основния глагол-сказуемо, напр.: Преподавателят посреща идващите студенти, Препо­ давателят посрещна идващите студенти, Преподавателят щ е посрещне идващите студенти. Основната употреба на сегашното деятелно причастие е атрибутивна, т. е. то функционира като определение (съгласувано или несъгласувано): гледаща майка, говорещ младеж, страдащ народ, минаващи хора, присъ­ ствуващи делегати и под. Естествено тази употреба се улеснява много от семантичното приобщаване на сегашните деятелни причастия към при­ лагателните имена, срв. още: Тогава идва най-трудното — към предсе­ дателската стая като мътна вода приижда целият род, с пеленачета и тюхкащи се бабички (в. Лит. фронт). Сегашни деятелни причастия се използуват често и субстантивирани, в служба на съществителни имена, напр.: Един само буден сред толкова спящи, I ти един за всички като демон бдящи I работи, бори се, стреска, вълнува (Ив. Вазов), Народна република България е държава на всички трудещи се. В залата имаше много правостоящи. Сегашни деятелни при­ частия все повече се утвърждават за означаване на деятелни лица — та­ кава е например много бързо разпространилата се дума водещ (ръково­ дител и говорител на предаване по радиото и по телевизията). Сравнително по-широка употреба имат сегашни деятелни причастия като термини, като съставки на термини, словосъчетания или на тер­ мини изрази, напр.: млекопитаещи (субстантивирана форма), блуждаещи звезди, входящ дневник, входящо и изходящо устройство, миеща се мечка, плаващи ребра, текуща политика и мн. др. През последните няколко десетилетия сегашните деятелни причастия получават по-широка употреба, те стават все по-известни и в разговор­ ната практика, срв. напр.: падащи предмети (Пази се от падащи пред­ мети), спящи кукла, пишещо устройство, пристигащи и заминаващи влакове и под. Много характерна е употребата на сегашни деятелни причастия в обособени конструкции, напр.: Тъкмо затова огромното количество ста­ робългарски паметници. . . образуват старобългарската официална ли­ тература, изразяваща интересите на феодалната класа (П. Динеков). В същност употребата на сегашни деятелни причастия като ядра на обо­ собени конструкции е сравнително ново явление в синтаксиса на кни­ жовния език — такива конструкции идват под влияние на други кни­ жовни езици (на първо място и на първо време от руски) с обработен синтаксис — чрез преводи, чрез изучаване на съответните езици и пр. Те са характерни за писмената реч, особено за публицистични, докумен­ тални и научни текстове. Обикновено вместо причастни обособени кон­ струкции се предпочитат подчинени изречения, напр.: Той срещна някол­ ко младежи, идващи от бригадирския лагер (които идваха. . .). По ули376

ците се мяркаха тук-там минувачи, неспокойно поглеждащи към сивото небе (които поглеждаха. . .). Макар и в отделни случаи, може да се наблюдава взаимно семантично проникване между сегашни страдателни причастия (вж. § 493) и сегашни деятелни причастия, напр.: говорим език — говорещ се език, обработваема земя — обработваща се земя, спускаем апарат — спускащ се апарат и под. Въпреки че сегашното деятелно причастие е вече напълно установено в системата на глаголното книжовноезиково спрежение, допускат се греш­ ки в неговата употреба. Това са предимно грешки около отделни форм-и, главно с оглед на наставките, т. е. и на правописа, срв.: „въртяща" вм. въртяща се (сцена), „трудящи" вм. трудещи се (хора) и под. Освен това сегашното деятелно причастие идва в съвременния книжовен език по писмен път, без неговите правописни (и структурни) облици да са имали опора в народната реч или стабилно и пълно покритие в самата книжовноезикова действителност. Трябва обаче добре да се разграничават случаите, когато старинни причастия се употребяват с подчертана стилизираща роля в художествената литература за дообрисуване па образи, обстановка, епоха и др., напр.: Лазар пишеше дълги писма до познати люде в Цариград, . . . народни люде, молеше ги и ги зовеше да помогнат на Преспа, на бедния народ, алчущ и жаждущ за своя народна църква и наука (Д. Талев). Употребата на сегашни деятелни причастия предполага добро по­ знаване на стилистичните норми и похвати. Най-общо казано, с тези форми не бива да се прекалява, умереното им и уместно използуване трябва да бъде основна предпоставка за естествено изложение. Сегашно страдателно причастие § 493. В същност за сегашно страдателно причастие в съвременния български език не може да се говори — такава пълноценна глаголна категория липсва, макар че в старобългарския език е била жива. И това е така, въпреки че — както вече беше подчертано — мястото на такава категория в системата на причастията остава и досега незаето. Затова семантичното съдържание, което би трябвало да бъде изразявано чрез сегашни страдателни причастия, бива поемано от други причастни фор­ ми или от други езикови средства, например от минали страдателни при­ частия (вж. § 500). Сегашни страдателни причастия са бивали употребявани доста често от възрожденски книжовници и изобщо историята на книжовния език показва, че глаголната система се е нуждаела от такава категория (сто­ летия наред употребявана в писмеността), но причини от различно есте­ ство не позволяват тя да се установи в днешното българско книжовноези­ ково спрежение. Въпреки това сегашни страдателни причастия с харак­ терната си семантика (възможност или невъзможност за извършване на действие върху даден предмет) и днес продължават да се употребяват в различни книжовноезикови прояви. В строежа на тези форми ясно се откроява формант -(е)м, който се прибавя към сегашна основа на преходен глагол и функционира в същност като наставка, напр.: люби-м, необходи-м, обработва-ем, управля­ ем и под. Натрупването и употребата на сегашни страдателни причастия 377

се поддържа и от твърде продуктивния тип абстрактни съществителни имена с наставка -ост, която може да се свързва без особени затруднения с основи на сегашни страдателни причастия, напр.: движимост, дели­ мост, необходимост, търпимост и под. Практиката през последните десетилетия поднася не един случай от употреба на сегашни страдателни причастия, срв. напр. спускаем апарат, главно под влияние на руски образци. Остава обаче като основно поло­ жението, че някогашни сегашни страдателни причастия се използуват предимно като прилагателни имена, напр.: любим, необходим, нетърпим, проходим, управляем и под. Особено са предпочитани те в ролята на спе­ циални термини от науката и производството — били те субстантивирани (множимо, насекомо, сказуемо и под.), или съставки на словосъче­ тания от типа на движими имоти, обработваеми площи, полезни изкопае­ ми и под. Минало свършено деятелно причастие § 494. Това е основният тип минало деятелно причастие, присъщо открай време на българския език. Сред останалите причастия то се отли­ чава със своята обликова, семантична и функционална стабилност — както в диалектите и изобщо в народната реч, така и в книжовния език, при това в неговата устна и писмена разновидност. § 495. Образуване. Формите на минало свършено деятелно причастие се образуват от миналата свършена (аористна) основа на съответния гла­ гол с характерната наставка -л: чето-х — че-л, писа-х — писа-л живя-х — живя-л, пи-х — пи-л ходи-х — ходи-л, търпя-х — търпя-л лежа-х — лежа-л, греши-х — греши-л гледа-х — гледа-л, рисува-х — рисува-л стреля-х — стреля-л, разделя-х — разделя-л От структурно гледище се наблюдават някои характерни особености, свързани с основата на това причастие в зависимост от разреда*на из­ ходния глагол. Така едни форми се образуват без променена аористна основа (игра-л, пра-л, живя-л, пи-л, ходи-л, лежа-л, греши-л, рисува-л, разпределя-л), други пък претърпяват известни промени (чето-х — че-л, че.-л-а и пр., реко-х — рекъл, но рекла и пр., дойдо-х — дошъ-л, но дош­ ла и пр. От някои глаголи се образуват еднакви форми за минало свърше­ но и за минало несвършено (вж. § 498) деятелно причастие, срв. въртя-л, търпя-л, шептя-л и под.). Причастия, образувани от принадлежащи към III спрежение непрефигирани глаголи, могат да се различават само по мястото на ударението: формите с ударение върху тематичната гласна могат да бъдат само минали свършени деятелни (гледал, стрелял, казвал и под.), докато формите с ударение върху кореновата гласна могат да бъдат и свършени, и несвършени (гледал, стрелял, казвал и под.). Миналите свършени деятелни причастия от глаголи, принадлежащи към I и II спрежение, се изменят в съответствие с прегласа на старата ятова гласна, напр.: живял, живяла, живяло, поживели; търпял, търпяла, търпяло, но търпели и под. Изобщо за миналите свършени деятелни причастия са характерни всички особености, присъщи на съответната 378

аористна основа. Затова в книжовното произношение има утвърдено по­ ложение, според което причастията, образувани от непрефигирани гла­ голи, получават същото дублетно ударение, срв.: писал и писал (писах и писах), ходил и ходил (ходих и ходих), казвал и казвал (казвах и казвах), стрелял и стрелял (стрелях и стрелях). Очертава се известна тенденция, според която при някои форми с основа на -а(я) от III спрежение да се предпочита ударение върху тематичната гласна (гледал, казвал, стрелял) за да се постига известно разграничение с миналото несвършено деятелно причастие (гледал, казвал, стрелял); естествено това още не означава, че минали свършени деятелни форми от типа казвал, стрелял и под. са некнижовни. Освен правописни отклонения, свързани с т. нар. ятово правило (срв. „търпяли" вм. търпели, „живяли" вм. живели), трябва да се имат пред вид и дублетните облици от типа лежал (мин. св. и мин. несв.) и лежел (само мин. несв.), стоял (мин. св. и мин. несв.) и стоел (само мин. несв.), дошъл и дошел (и двете форми само мин. св.) и под. Твърде чести са и някои правописни грешки във връзка с редукцията на неударени широки гласни, срв.: „рекал" вм. рекъл, „плакъл" вм. плакал и под. § 496. Значение и употреба. Миналото свършено деятелно причастие означава признак от действие, извършено или извършвано от глаголния субект преди действието, изразявано от главния глагол в изречението. Това означава, че такъв признак на предмет може да се представя като извършен в момента на говоренето (срв. Гледам дошлия войник), преди момента на говореното (срв. Гледах дошлия войник) и след мо­ мента на говоренето (срв. Ще гледам дошлия войник). Миналото свършено деятелно причастие има самостоятелна употре­ ба, която споделя по начало всичко, характерно за прилагателните имена. То може да функционира преди всичко като определение, напр.: Закъсне­ лите ученици стояха настрана. Пътниците слизаха бързо от пристиг­ налия влак. Самостоятелна е и употребата на субстантивирани, напр.: Един мни­ мо умрял, който се буди в гроба, се опитва поне в отчаяния си ужас да диг­ не пръстта. . . (Ив. Вазов). Дошлите се бяха насъбрали пред^ училището. Доскорошното минало. . . изчезна от паметта му. . . (Й. Йовков). Друг характер има обособената употреба на минало свършено дея­ телно причастие. Тя е по-нова, присъща е предимно на писмената реч и' е във връзка с обогатяването на книжовния синтаксис през изминалото столетие. За утвърждаването на такива конструкции са допринесли из­ тъкнати писатели, срв. напр.: Аз се разпростих дружески с младите съпрузи, слезли на тая станция. . . (Ив. Вазов). Година беше се минало, откак Василчо, яхнал черния си кон, беше се изгубил от очите на Божура (Й. Йовков). Несамостоятелната употреба на минали свършени деятелни причастия се отнася до тяхното участие в състава на сложни глаголни форми за изявително, преизказно и условно наклонение: ходил съм (мин. неопр.), бях ходил (мин. предв.), ще съм ходил (бъд. предв.), щях да съм ходил (бъд. предв. в. мин.); ходил съм (мин. св.), ходил съм бил (мин. неопр. и мин. предв.), щял съм да ходя (бъд. и бъд. в мин.), щял съм да съм ходил (бъд. предв. и бъд. предв. в мин.); бих ходил (усл.), ядвал съм, ядвал съм бил. 379

Минало несвършено деятелно причастие § 497. Второто от миналите деятелни причастия е по-нова категория, оформила се във връзка с появата и утвърждаването през последните няколко столетия на преизказно наклонение в системата на българския глагол. § 498. Образуване. Формите на минало несвършено деятелно прича­ стие се образуват от имперфектната основа с характерната наставка -л: четя-х — четя-л, пише-х — пише-л живее-х — живее-л, пие-х — пие-л ходе-х — ходе-л, търпя-х — търпя-л лежа-х и леже-х — лежа-л и леже-л стоя-х и стое-х — стоя-л и стое-л гледа-х — гледа-л, рисува-х — рисува-л стреля-х — стреля-л, разделя-х — разделя-л Естествено там, където има съвпадение между аористни и имперфектни основи, съвпадат и формите за минали свършени деятелни и минали несвършени деятелни причастия, напр.: вървял, търпял и под.; а там, където има дублетност в имперфектните основи, тя остава и за причастните несвършени форми, срв.: греша-л и греше-л, стоя-л и стое-л и под. Както при миналото свършено деятелно причастие, и тук има обли­ ци, които се подчиняват на нормата за ятовия преглас и следователно е необходимо повече внимание с оглед на правоговора и правописа, напр.: търпели — не „търпяли", четели — не „четяли" и под. От внимание се нуждаят и допусканите дублети: лежал и лежел, грешал и грешел, печал и печел, стоял и стоел и под. § 499. Значение и употреба. Миналото несвършено деятелно прича­ стие означава преизказиост. В този смисъл то няма самостоятелна упо­ треба (като определение), а се използува само в състава на преизказни глаголни форми за сегашно и минало несвършено време (носел съм) яли за отрицателни форми на някои бъдещи времена (нямало да ходя, нямало съм да ходя, нямало да съм ходил), напр.: Много пъти, при голяма нуж­ да, преди да поиска от чужди хора, старият мислел, мълчал, като че имал пари, а не смеел да ги бутне (Й. Йовков). Миналото несвършено деятелно причастие не е разпространено рав­ номерно из българската езикова територия. Най-общо казано, среща се последователно в източни области, а в централни, западни и югозападни не е представено навсякъде. Това обстоятелство обуславя и някои не­ точни и неуместни употреби на минало свършено вместо минало несвър­ шено деятелно причастие, напр.: — Това лято ме замоли да съм я пуснел (не: „пуснал"!) да иде да жъне (Й. Йовков). Минало страдателно причастие § 590. Миналото страдателно причастие е нелична глаголпа форма, която е преживяла векове, без да претърпи някакви съществени изме­ нения от формално или семантично гледище. Затова то е намерило своето естествено място още в нашите първи възрожденски граматики. § 501. Образуване. Формите на миналото страдателно причастие се образуват от миналата (аористната) основа на съответния преходен гла­ гол с наставка -н или -т: ' 3 80

пренесо-х — пренесе-н, чето-х — чете-н каза-х — каза-н, пйса-х — пйса-н проля-х — проля-н и проля-т, развях — развя-н и развя-т ши-х — ши-т, измй-х — измй-т изтръгна-х — изтръгна-т, открехна-х — открехна-т вддй-х — вдде-н, кдсй-х — кдсе-н, ндсй-х —• ндсе-н изтърпя-х — изтърпя-н, премълча-х — премълча-н купува-х — купува-н, разказва-х — разказва-н разпределя-х — разпределя-н, събаря-х — събаря-н Продуктивна е наставката -н, а непродуктивна — -т (с нея се обра­ зуват причастия само от някои глаголни основи — напр. с наставка -на или с открита коренова гласна), срв.: бръсна — бръсна-т, преби-я — преби-т и под. Отделни глаголи с елемент -ея в сегашната основа могат да образуват минали страдателни причастия с двете наставки, срв.: пре­ грея — прегря-н и прегря-т, но преживея — преживя-н. Глаголите, които в аористната си основа имат тематична гласна -о-, и някои глаголи от II спрежение (1 разред) с аористна основа на -их образуват минали стра­ дателни причастия с наставка -(е)н, срв.: плето-х — плетен, купи-х — купен и под. Във връзка с формалната характеристика на миналото страдателно причастие трябва да се имат пред вид още някои фонетико-морфологични и правописни особености. Така например в определени случаи се проявява прегласът на старата ятова гласна в съответствие с книжовната правоговорна и правописна норма, срв.: преживян, преживяна, преживяно — но преживени; изтърпян, изтърпяна, изтърпяно — но изтърпени и под. § 502. Значение и употреба. Значението на минало страдателно при­ частие се свежда до това, че резултатът от извършеното действие се пред­ ставя като признак на съответния предмет или лице. Тази причастна фор­ ма е сред най-активно употребяваните. Самостоятелната употреба на минали страдателни причастия е мно­ го близка до употребата на прилагателните имена преди всичко като определения: прочетена книга, развеселени хора, награден работник и под., напр.: Проляната от сърцето на народа кръв пада като огнена роса в нашите сърца (Г. Милев). Такава употреба се улеснява много от способ­ ността на тези причастия да се адективират — те най-лесно и най-широко преминават семантично и функционално в категорията на прилагател­ ното име, напр.: Вечер, отвъд зъбчатия гръб на планината, която сега се издигаше по-черна и по-страшна, грееха огнените сияния на запале­ ните села (Й. Йовков). Миналите страдателни причастия могат да имат и субстантивирана употреба, т. е. да функционират като съществителни имена, напр.: По­ канените чакат в приемната зала. Навън се чуваха гласовете на изпи­ таните. Миналото страдателно причастие фактически е поело функциите и на сегашно страдателно причастие в определени случаи. Става дума поконкретно за образуваните от несвършени глаголи минали причастия, които семантично-синтактично функционират като сегашни страдателни, напр.: Историята на благодушно свиваните (вм. „свиваемите") рамене (в. Стършел). 381

много често срещана самостоятелна употреба се наблюдава при обо­ собените части на изречението. Като ядра на обособени конструкции функционират причастия както от свършени, така и от несвършени гла­ голи, напр.: И те носели една книга, намерена в Света гора, в която се пишело, че Турция ще падне (Й. Йовков). Но тия кервани, изпращани от гръцки търговци и навяващи романтиката ня минали времена, от­ давна бяха престанали да идват (Д. Димов). Несамостоятелната употреба на миналото страдателно причастие се свързва преди всичко с т. нар. причастнострадателно спрежение на гла­ гола. Става дума по-точно за образуването на страдателни залогови фор­ ми в различни наклонения и за различни времена, напр.: Картината е нарисувана от талантлив художник. И знаменитият гост биде триум­ фално въведен в хладната механа (Ив. Вазов). На няколко маси в тази стая бяха наредени инструментите и лекарствата (Д. Димов). Сто­ ките ще бъдат прегледани от комисията. Причастнострадателното спре­ жение включва форми за деветте изявителни и преизказни времена (вж. §331). Деепричастие § 503. Деепричастието е също така нова категория в съвременния български книжовен език. Установено е в глаголната система към края на миналото столетие с активната подкрепа на Ив. Вазов и на други талантливи писатели (П. П. Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров). Измежду различните по строеж и по произход облици предпочетени са в изграждащия се новобългарски книжовен език деепричастия, присъщи на югозападни български диалекти, където те и сега са живи и употребителни. § 504. Образуване. Деепричастия се образуват, като към сегашната глаголна основа се прибавя наставка -йки: чете-йки, играе-йки, пише-йки, бие-йки търпе-йки, ходе-йки, леже-йки, стое-йки гледа-йки, казва-йки, рисува-йки, определя-йки Основната гласна при глаголи от II спрежение се заменя с -е: ходи — ходе-йки, търпи — търпе-йки и под. Деепричастия могат да се образуват само от н е с в ъ р ш е н и по вид глаголи, както това е характерно и за сегашното деятелно причастие (двете категории са впрочем в генетични и семантични връзки). § 505. Значение и употреба. Деепричастието означава второстепенно, допълнително и едновременно действие спрямо глагола (сказуемото) в съответното изречение. Бидейки хибридна форма, която притежава черти от глагола и от наречието, естествено е тя да функционира като обстоя­ телствено пояснение, напр.: И тя извади хляба и му го подаде, знаейки, че преди всичко хляб бе­ ше потребен на бунтовника (Ив. Вазов). След половин час аз съм готов и гледайки в бележника си, аз си спомних, че днес съм щастлив (Хр. Смирненски). Само слънцето и морето сияеха все така тихо, спокойно и осле­ пително, оставайки безучастни към тревогите на хората (Д. Димов). Изразяваната от деепричастието едновременност спрямо действието на главния глагол (сказуемо) може да бъде предавана и от сегашно дея382

телно причастие. Поради това и възможността за взаимна замяна между тези две категории, напр.: Когато тя излезе пред мъжа си, облечена за театъра, с гордата осанка на'царица, влачейки със себе си една атмосфера от тънък аромат, пленителна, сияющя от красота, той занемя от захлас. . . (Ив. Вазов). Техните връстници във Франция бълнуваха войни, походи, не вярвайки в трайността на мира и вярващи, че неподвижността не е сериозна бо­ лест (сп. Листопад). — Аз съм по-стар от вас десет години, мои млади приятели — каза П., обръщайки се към двамата, но гледащ само Тама­ ра (сп. Физкултура). Въпреки че е живо в югозападни и западни диалекти, деепричастието е най-присъщо за писмената разновидност на книжовната реч. Несъм­ нено за това положение допринася и характерната му употреба в обосо­ бени конструкции, при което негови пояснения са нещо обичайно, напр.: Сега бъдещето се разстилаше пред нея като градина, която трябваше да измине, късайки от плодовете на всяко дърво (Д. Димов). Наличието на деепричастие несъмнено обогатява изразните възмож­ ности на книжовния ни език. С деепричастни форми обаче трябва да се борави внимателно — прекалената им и неуместна употреба прави реч­ та по-книжна и я отдалечава от обикновеното разговорно общуване. Отглаголни с ъществителни § 506. Към спрежението обикновено се отнасят два типа отглаголни съществителни: присъщите на народната реч форми с наставка -не и постарите книжовни облици с наставка -ние, срв.: четене, писане, ходене, гледане; писание, повишение, убеждение. От различни глаголни основи могат да се образуват и други съществителни, срв:. вършитба, косйтба, сватба и под. (с наставка -и-т-ба); валеж, кърпеж, летеж, стремеж и под. (с наставка -еж); заблуда, обява, пробуда, просвета и под. (с на­ ставка -а). Такива облици обаче не се извеждат от всички глаголи, т. е. те нямат парадигматичен характер, поради което биват оставяни извън глаголното спрежение. В съвременния книжовен език се е установила между двата основни типа отглаголни съществителни доста ярка обликова, семантична, синтактична и стилистична разграниченост. § 507. Образуване. Отглаголните съществителни с наставка -не се образуват от н е с в ъ р ш е н и по вид глаголи. В различни диалекти наставката се отличава с някои разновидности предимно с оглед на консонантния елемент -н-, който може да е с различна по степен мекост. За облиците с наставка -ние видът на глаголната основа няма решаващо значение — от съвременно гледище те могат да бъдат извеждани както от несвършени (срв. владение), така и от свършени (срв. въведение), гла­ голи. В книжнината от Възраждането се срещат двете разновидности (с -не и -ние), но може да се каже, че през целия XIX в. преобладават книжните форми от типа видение, заблуждение, употребление и под. При това с наставка -ние са били образувани форми и от живи българ­ ски глаголи, срв. казвание, купувание, пърхание, чуруликание и под. Прекалената употреба на книжните облици налага към края на ми­ налото столетие да се изясни тяхната съдба и изобщо ролята и мястото им в книжовния език. В оживена дискусия се установява, че се е очер383

тало вече по онова време доста ясно разграничение между двата типа отглаголни съществителни: формите с наставка -не като продуктивни и присъщи на народния език се отличават с характерната си глаголност; те се образуват от всеки несвършен по вид глагол и са в същност пред­ ставителен тип в глаголното сирежение. Същевременно много често упо­ требяваните и в много случаи без нужда облици с наставка 'Ние се очер­ тават като съществителни с повече предметност, с по-слабо изразена или с изобщо неизразена глаголност, напр.: отделение, изречение, допълнение, обявление и под. Всичко това дава основания на първите наши езиковеди да предложат и съответни заместници на облици с наставка -ние, срв. израз вм. изражение, заблуда вм. заблуждение, обява вм. обявление, про­ буда вм. пробуждение, просвета вм. просвещение, употреба вм. употре­ бление и под. Поради своята краткост и благозвучие такива съществи­ телни имена се оказват доста удобни, та употребата им се задържа и утвърждава. По-конкретно отглаголни съществителни с наставка -не се образу­ ват, като наставката се прибавя към глаголни основи на -е (I и II спрежение) и -а или -я (III спрежение): чете — чете-не, знае — знае-не, шие — шие-не ходи — ходе-не, търпи — търпе-не, стои — стое-не купува — купува-не, определя — определя-не Само в отделни случаи такива съществителни се образуват вместо от сегашна от аористна (минала) основа, напр.: писа-не, бърса-не, маза-не, тъка-не и под. Някогашни старобългарски отглаголни съществителни с наставка •ние, активизирани отново в нашия книжовен език през Възраждането не без посредничеството на черковнославянски и руски (където на вре­ мето са преминали от старобългарски), днес се свързват с глаголи от двата вида, с предпочитание към свършения, напр.: видение, владение, забавление, изпълнение, обявление, поръчение, просвещение, учение и под. Не липсват двойки успоредни съществителни, които се отнасят към едни и същи глаголи (понякога различни по вид), срв.: видение — виждане, владение — владеене, просвещение — просвещаване, учение — учене и под. Отглаголните съществителни възприемат по начало всички грама­ тични особености, присъщи на съществителното име изобщо. Така и два­ та типа образуват множествените си форми по един и същ начин, с окон­ чание -(и)я, срв.: допълнение — допълнения, отделение — отделения, разпределение — разпределения, събрание — събрания; четене — четения, смятане — смятания, предаване — предавания, прехвърляне — прехвър­ ляния и под. Народни отглаголни съществителни могат да образуват множествено число и с окончание -та, срв.: гледане — гледанета, свиж­ дане — свижданета, ходене — ходенета и под. с разговорен оттенък. § 508. Значение и употреба. Отглаголните съществителни означават, най-общо казано, опредметени действия — сами за себе си, без да бъдат те свързани с определен вършител, т. е. без наличието на глаголен субект. За отглаголните съществителни с наставка -не е характерна подчерта­ ната вече и ясно изразена действеност, процесуалност, напр.: Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност (Д. Ди­ мов). Вербалността при тях намира и свой естествен синтактичен израз, напр. в допълнение или определение: четене (на) книга, писане (на) 384

стшиил,

слеиипс

\пи)

ц/ил;п п ..^^лм и и . . г . . + ^^«.

въображение се дължи на вродената ни склонност към романтично осъ­ знаване на ония непознати неща, които са далеч от нас по време и по разстояние (Св. Минков). От плясъка на вълните, от полъхването на вятъра и шумоленето на дърветата се отделяха сподавени звуци, които замираха в нощта (Д. Димов). От края на миналото столетие насам тази глаголност често бива предмет на спорове в синтактичен и в стилисти­ чен план. Отглаголните съществителни с наставка -ние много по-рядко са но­ сители на глаголност, и то в различна степен за конкретни форми. В този смисъл тяхната употреба е вече установена и по правило те функ­ ционират като „чисти" съществителни: обявление, отделение, определе­ ние, поделение, разписание и под., напр.: Упоението му растеше, люлее­ ше го сякаш люлка, и може би под влияние на разговора още преди вечерята, твърде често във въображението му се явяваше една и съща картина (Й. Йовков). Противопоставянето с оглед на глаголност/неглаголност е достатъч­ но ярко при определени двойки отглаголни съществителни, срв.: поде­ ление — поделяне, отделение — отделяне, обявление — обявяване, про­ свещение — просвещаване и под. Естествено има и случаи, когато семан­ тичното разграничение не е така ярко изразено, та може да се наблюдава взаимно проникване и преливност, срв. повишаване и повишение (на це­ ни), понижаване и понижение (на водно равнище), разпределение и раз­ пределяне (на някакви предмети) и под. Отглаголните съществителни от двата типа биват по начало предпо­ читани в различните стилове на книжовния език. Поради способността си да изразяват действието опредметено, при това без наличието на опре­ делен субект, т.е. на глаголно лице, такива форми са удобни за по-аб­ страктно изложение, й не случайно те са присъщи на публицистични, научни, административни и делови текстове. Такива съществителни есте­ ствено се използуват и в художествени произведения, но прекалената им употреба там принизява повествованието. Най-общо може да се каже, че добрите писатели, публицисти и научни работници, обществени и култур­ ни дейци, които имат висока езикова култура, избягват да ги употре­ бяват често. На отглаголни съществителни от двата типа се дават значителни' предпочитания в областта на терминологията, някои от тях много активно приемат терминологични функции в различни области на знанието и производството, срв.: делене (деление), изваждане, събиране, умножение (умножаване), напояване, металолеене с противоналягане и мн. др. Дори и в тази насока се прекалява с възможностите на такива облици, срв. още: стъклопоставяне, стъкломиене, дори пясъкоструене. Остатъци от инфинитив § 509. Загубата на инфинитива е, както вече се изтъкна (вж. § 28), една от характерните черти на съвременния български език. Запазените остатъци от тази старинна категория нямат системен и представителен характер. В същност дори неможеда се говори за инфинитив, а само за инфинитивна основа — наставката -ти е изчезнала и днес тя се среща 25 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

385

х

, _1

. ^^ьд* иь* /ил-##».м. \ и г и , п с / , оиии лл

мигни

(миене) и под. Най-често и най-последователно стара инфинитивна основа се пази във формите за минало свършено време (аорист). Казаното се отнася в същност само за глаголи от I и II спрежение, срв.: пиша — писах (писа-, стб. пнсхтн), ходя — ходих (ходи-, стб. ^однтн,) и под. Глаголите от III спрежение имат само една основа за сегашно и за минало свършено време, напр.: гледа-м, гледа-ш — гледа-х; стреля-м, стреля-ш — стреля-х. Според основата на стария инфинитив се прави допълнителна класифи­ кация на глаголите п о р а з р е д и , като се вземат под внимание ха­ рактерни морфо(но)логични особености (вж. § 420—422). Стари инфинитивни основи се срещат: 1) в някои съставни глаголни сказуеми при глаголите мога, не мо­ га; смея, не смея, напр.: не мога каза, не можем каза, не можете каза; не смея направи и пр.; 2) при образуване на отрицателни повелителни форми с недей, напр.: недей ходи, недейте ходи; недей прави, недейте прави; недей плака, не­ дейте плака и пр.; 3) при образуване на архаизувани вече форми за бъдеще време по­ средством спомагателния глагол ща, щеш. . ., напр.: ходи ща, ходи щеш, ходи ще, ходи щем, ходи щете, ходи щат и под. В книжовния език тези форми не се употребяват вече, срещат се в някои диалекти и са засви­ детелствувани в творчеството на писатели от по-старите поколения (Каравелов, Ботев, Вазов, Яворов, П. П. Славейков и др.). Днес такива облици се използуват от автори, когато те желаят да придадат на по­ вествованието си диалектен или исторически колорит.

386

НАРЕЧИЕ Семантична и граматична характеристика §510. Наречието е самостойна неизменяема дума, която означава п р и з н а к на действие, на друг признак или на предмет. В рамките на наречието като част на речта се включват и такива самостойни неизменяеми думи, които в изречението изпълняват предикативна функция (предикативни наречия, предикативи) или уточняват в някакво отно­ шение съдържанието му (наречие за логическо уточняване и за модалност). Основният морфологичен признак на наречието е флективната му неизменяемост, т. е. то не може с помощта на окончания да получава различни граматични форми. Наистина някои наречия имат по две или повече фонетични разновидности, напр.: бързо и бърже, далеко, далече и далеч, издалеко, издалече и издалеч, тука и тук и пр., но те представят варианти на едно и също наречие, а не са различни негови граматични форми. Наречията за начин, които са съотносителни с качествени прила­ гателни имена, могат да се степенуват, но това също така не противоречи на основния им морфологичен признак, тъй като формите за степенуване се образуват с помощта на частиците по и най, а не с промяна в окон­ чанието. Бидейки флективно неизменяема дума, наречието по начало няма парадигма и поради това се употребява в речта само с една форма. Важна морфологична черта на наречията е тяхната лексикална и словообразователна съотносителност с думи от другите самостойни ча­ сти на речта — съществителни, прилагателни, числителни, местоимения и глаголи. Като лексико-граматична категория наречието е възникнало по-късно от другите самостойни части на речта и затова повечето от на­ речията са образувани от други пълнозначни думи. От историческо гле­ дище едни от наречията представят вкаменили се стари падежни форми на съществителни, прилагателни и някои числителни имена (зиме, ле­ те, нощес, вчера, утре, днес, пролети, пролетес, лятос, денем, нощем, виком, гърбом, добре, зле, твърде, сетне, тихом, слепешком, първоми пр.), или на глаголни форми от спрежението на глагола (сякаш, тичешком, плачешком, плачешката, тичешката, благославящо, тържествуващо и пр.), а други са образувани от съответни изходни имена с помощта на словообразователни морфеми, специфични за този клас думи (бързо, гузно, леко, лесно, ласкаво, жадно, жаловито, приспивно; граждански, борчески, майсторски, мечешки, мъжки, селски; първо, второ, трето, двойно, трой­ но, четворно и пр.). Значителен е броят на наречията, получени от съе­ диняването на предлог и име в стара падежна форма или в съвременната му форма (присърце, довечера, насъне, наесен, насила, отглади, нашир, 387

начело, наум, насън, наслука, напосоки, накуп, накръст, наистина, презглава и пр.) или от прибавянето на предлог към друго наречие (нататък, оттатък, дотогава, оттогава, досега, засега, нарядко, надълбоко, на­ вътре, нагоре, надолу и пр.). Тези съчетания от предлог и име или от предлог и друго наречие придобиват свойства на наречия, когато съставните им части са загубили качествата си на отделни думи и са се слели в една цялостно оформена дума с единно лексикално значение. Ако този процес не е доведен докрай, не може да се говори за наречия като цялостно оформени думи, а за нар е ч н и с ъ ч е т а н и я (по детски, по момчешки, у дома, от къщи, зад къщи, на топло, на студено, на ниско, на равно, на завет, по тъмно, по светло и пр.). Значението и функцията на наречието, в чийто състав има предлог, се обуславят в значителна степен от значението на предлога, въпреки че той е загубил качествата си на отделна дума и се е превърнал в нераз­ делна част от наречието. Все пак, когато се определят значението и функ­ цията на такова наречие, се изхожда от цялостната му оформеност като дума със самостойно значение. В по-голяма степен значението на пред­ лога слага отпечатък върху значението на наречийното съчетание, тъй като тук той още пази качествата си на отделна дума. З а б е л е ж к а . В съвременния български език се употребяват и някои на­ речия, заемки от чужди езици: от р у с : включително, вкратце, всуе, всячески, въобще; от фр.: ангро, анфас, апропо, квит, неглиже; от гр.: еня; от лат.: априори, гратис, контра. Освен това в речника на езика ни са навлезли и някои наречия от турски (арабско-персийски) произход, но те се употребяват изключително в народната реч и в книжовния език имат други съответствия, напр.: бадева, барем, башка, аслъ, затъ, хептен, разгеле, хич и др.

Съотносителността на наречията с думи от другите самостойни ча­ сти на речта (съществителни, прилагателни, числителни, местоимения и глаголи) има не само исторически и словообразователен, но и семантикофункционален характер. Като най-архаичен пласт в класа на наречията местоименните наречия вече в значителна степен са загубили морфоло­ гичната си делимост и от съвременно гледище се схващат като непроизводни. § 511. Откъм произход и служба наречията се делят на о б и к н о в е н и и м е с т о и м е и н и . О б и к н о в е н и т е наречия са съотносителни със съществителни, прилагателни, числителни и глаголи и ви­ наги означават признак на действие, на качество или на предмет. М е с т о и м е н н и т е наречия са съотносителни с местоимения и в сравне­ ние с обикновените наречия заемат същото място и положение, каквото заемат местоименията спрямо останалите имена. Местоименните наречия биват: а) показателни: тука (тук), там, сега, тогава, така (тъй), инак (иначе), толкова (толкоз), затова; б) въпросителни: къде (где), кога, как, колко, защо; в) относителни: където (гдето), когато, както, колкото, защото; г) неопределителни: някъде (нейде), някога, някак, няколко; д) отрицателни: никъде (нигде), никога, никак, николко; е) обобщителни: всякъде, всякога, всякак. З а б е л е ж к и . 1. По-пълно местоименните наречия се представят при раз­ глеждане на наречията за място, за време, за начин, за количество, за причина и

388

цел. 2. В изречението местоименните наречия изпълняват служба на обстоятелствено пояснение, а въпросителните и относителните наречия — и служба на съюз.

§ 512. От семантично-морфологично гледище наречията се разпре­ делят в следните разреди: 1. Качествено-относителни наречия, които в семантично и морфоло­ гично отношение са съотносителни с прилагателни имена, напр.: важно, хубаво, грозно, весело, смешно. 2. Количествени наречия, които в семантично и морфологично от­ ношение са съотносителни с числителни имена, напр.: първо,второ, трето. 3. Предметно-обстоятелствени наречия, които в семантично и мор­ фологично отношение са съотносителни със съществителни имена, напр.: нощес, есенес, денем, нощем, лете, зиме. 4. Процесуални наречия, които в семантично и морфологично отно­ шение са съотносителни с глаголни форми, напр.: седешком, плачешката. 5. Местоименни наречия, които в семантично и морфологично отно­ шение са съотносителни с местоимения, напр.: тук, там, кога, как. Към процесуалните наречия се причисляват и деепричастията. От една страна, те споделят морфологичните и синтактичните особености на наречията, обаче, от друга страна, в значението им се пази в по-голя­ ма степен процесуалността на признака, поради което се отнасят към системата на глагола. В същност деепричастието е категория, междинна между глагола и наречието. § 513. Като част на речта наречието представя незатворен клас от думи. От една страна, лексикалният фонд на тази част на речта се на­ бира предимно от думи, които в семантично и словообразователно отно­ шение са съотносителни с думи от останалите самостойни части на речта, а, от друга страна, някои наречия разширяват функцията си в речта и преминават в категорията на несамостойните части на речта (предлози, съюзи, частици). Сред самостойните части на речта наречието заема пери­ ферно място, което се определя от две негови особености: първо, че озна­ чава признак на друг признак или на предмет и, второ, че лексикал­ ният му състав включва преди всичко думи, съотносителни с думи от дру­ гите самостойни части на речта. Признакът, който наречието означава, може да има квалификативен, квантитативен, пространствен, темпорален или каузативен характер. § 514. Наречието не притежава граматически категории със синтак­ тично значение, т. е. то няма граматични форми, чрез които да се изра­ зява смислово-синтактичното му отношение към думата, която пояснява. Смислово-синтактичната му връзка с думата, която пояснява, най-често се изразява чрез п р и л а г а н е . Прилагането като вид подчинителна връзка изисква наречието да се постави в съседство с поясняваната от него дума. Когато е необходимо да се изрази нова смислова отсянка в отношението между наречието и поясняваната дума, връзката между тях е предложна, напр.: светя до късно, от утре тръгвам, до вчера здрав, ядене от вчера, сливи от лятос и пр. Предложната подчинителна връзка е задължителна при предложните наречни съчетания. Въпреки че влиза в състава на наречното съчетание, предлогът пази качествата си на от­ делна дума със служебна функция и изразява смислово-синтактичното му отношение към поясняваната дума, напр.: излизам от къщи, намирам се зад къщи, връщам се у дома, влизам на топло, излизам на студено и п ). 389

От друга страна, наречието може да се пояснява от друго наречие, от наречно съчетание или от име. Когато наречието се пояснява от име, смислово-синтактичната връзка между тях се изразява предложно, напр.: високо в небето, дълбоко под земята, нейде в мрака, долу в полето^и^пр. I З а б е л е ж к а . Като глаголна форма деепричастието наследява съчетателните особености на глагола и по това също се отличава от другите наречия.

§ 515. Най-характерната с и н т а к т и ч н а ф у н к ц и я на наре­ чието е о б с т о я т е л с т в е н а т а , т. е. в изречението то изпълнява функция на различни видове обстоятелствени пояснения. Тази синтак­ тична функция се проявява, когато наречието пояснява глагол, прилага­ телно име или друго наречие. С най-висока честота е употребата на на­ речието като обстоятелствено пояснение към глагол, но значително мя­ сто в съвременния български книжовен език заема и използуването му като обстоятелствено пояснение към прилагателно име. Пояснявайки гла­ гол, наречието разкрива признак на глаголното действие или обстоятел­ ство, при което то се извършва. А като пояснение на прилагателно име наречието назовава признак на признак или ограничава, конкрети­ зира проявлението му от някаква страна. Наречието може да бъде пояс­ нение и към друго наречие, когато трябва да се конкретизира или да се уточни значението му главно от количествена или степенна страна. При­ мери: Той пипнешком намери револвера си, стана, тихо отвори вратата и излезе бос на пруста (Ив. Вазов). Но напролет баба Марга се помина съвсем ненадейно (Елин Пелин). Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улици, свиреше и играеше вихром по мегдана, по разградените сиромашки дворища, шибаше по кепенците и по вратите, тичаше като зъл дух по покривите, викаше обез­ умял по комините и се заканваше немилостиво на сиромашта (Елин Пелин). Стори му се, че кадифените му, омразно красиви очи я гледаха с нахална втренченост (Д. Димов). Часовоят пред вратата на войводата се ослуша и сладостно мъчителната дрямка литна от очите му (Д. Талев). Сам възприемаше много бавно и тромаво, но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят (Г. Караславов). § 516. Функция на н е с ъ г л а с у в а н о о п р е д е л е н и е из­ пълняват наречията, които поясняват съществителни имена. Обикно­ вено те могат да бъдат пояснявани от наречия за количество и степен, от наречия за място, време и др., напр.: Снаха му, която бе излязла да види Цвета, няколко пъти го съгледа, че излиза пред кръчмата насреща, постои пред вратата и пак влезе (Елин Пелин). Сбери малко хляб — рече той и гласът му трепна (Г. Караславов). Много пъти тия увеселения са траяли цели дни наред (К. Ве­ личков). § 517. Специфична синтактична функция имат п р е д и к а т и в н и т е н а р е ч и я . Заедно с абстрактните по значение глаголи съм, бъда (бивам) и полуабстрактния по значение глагол стана/ставам те изпълняват службата на главна част в едносъставно изречение, напр.: Но не се обиждам, защото ми е весело (Ем. Манов). Че ти казвам: драго ми е, като гледам купните(А. Каралийчев). И става толкоз душно, I че да дишащ I не би могъл спокойно, I с пълна гръд (Н. Вапцаров). 390

§ 518. Най-сетне наречията могат да бъдат използувани за образу­ ване на и м е н н и и з р е ч е н и я , напр.: „Челата горе!" — викна му Йохан (Хр. Смирненски). Надеждата възкресе I и над града разбунен зов разле се: I „Младежите напред!" (Хр. Смирненски). Долу таз война зловеща Iи нейните жреци! (Хр. Смир­ ненски). ОБРАЗУВАНЕ

§519. Малка част от наречията от съвременно гледище са непроизводни (напр. много, вън, вътре, там, още и др.). Повечето от наречията са производни от други думи — съществителни, прилагателни, числителни и глаголи. Една група наречия са образувани от местоименни корени и затова се наричат местоименни наречия. Най-сетне има наречия, полу­ чени от сливане на два предлога: отзад, отпред, назад, напред и др. П о с ъ с т а в наречията са п р о с т и и с л о ж н и . Сложни на­ речия се образуват: а) от сливането на предлог и просто наречие, напр.: отвън, отвътре, навън, оттатък, наблизо, отблизо, наляво, отдясно, нагоре, надолу, възлеко и др.; б) от сливането на предлог и съществител­ но име, напр.: насреща, отсреща, отстрана, отстрани, вкъщи, довечера, надвечер, призори и др.; в) в редки случаи и по други начини, напр.: сиреч, тоест, кажи-речи, еди-къде и др. 1. Наречия от съществителни имена § 520. От съществителни имена обикновено се образуват наречи я за време и място. Те представят вкаменили се стари падежни форми (със или без предлог) на съществителни имена. От стар р о д и т е л е н падеж са образувани наречията снощи, от­ страни, довечера, отръки, допъти и др. Стар в и н и т е л е н падеж представят наречията сутрин, вечер, зимъс, днес, нощес, есенес, пролетес, лятос, вред и др. Стар т в о р и т е л е н падеж представят наречията бегом, кръгом, гърбом, силом, редом, денем, нощем, тихом, ребром и др. Стар м е с т е н падеж представят наречията горе, долу, зиме, лете, утре, есени, пролети и др. Наречията за време, представящи стари форми на съществителните имена за местен падеж, могат да се заменят със съчетания от предлог и съответното съществително, напр.: зиме — през зимата, лете — през ля­ тото, есени — през есента, пролети — през пролетта (последните две вече са остарели). 2. Наречия от прилагателни имена § 521. От прилагателни имена се образуват най-много наречия. Ос­ новно място тук заемат наречията, образувани със словообразователна наставка -о от прилагателни имена, които в мъжки род единствено число завършват на съгласен звук, напр.: бавно, бързо, весело, вкусно, времен­ но, седмично и др. Те съвпадат с формата на съответното прилагателно за среден род единствено число, но се отличават от него по синтактич391

ната си служба. Прилагателното име най-често изпълнява атрибутивна служба, т. е. служи като съгласувано определение към съществително име, а съотносителното с него наречие обикновено пояснява глагол (сказуемо) и изпълнява спрямо него служба на обстоятелство, срв. бавно (прил.) говорене и говоря бавно (нареч.). Със словообразователна наставка -и се образуват наречия за начин от прилагателни имена, които в мъжки род единствено число завършват на -ски или на -ически, напр.: братски, приятелски, майсторски, хищнически, физически и др. Те съвпадат с основната форма на прилагателното име и се отличават от него по синтактичната си служба, напр.: братски отношения и братски се прегърнахме. В разговорната реч се употребяват наречия за начин, които са по­ лучени чрез семантико-синтактичното преосмисляне на членувани при­ лагателни имена от женски род единствено число, срв.: здравата, мъж­ ката, силната, умната, лудешката и др., напр.: Нягул и Найден се ка­ неха вече да зашиват здравата по гърба ония трима вироглавци (Ст. Загорчинов). От стар местен падеж на прилагателни имена са възникнали наречия като добре, зле, твърде, наяве, сетне и др. 3. Наречия от числителни имена § 522. От числителни редни имена с деривационна наставка -о се образуват наречия, които се употребяват като вметнати пояснения при изреждане: първо, второ, трето, четвърто и пр. Със същото значение може да се срещне и наречието първом, което е форма за стар творителен падеж на числителното име първи. От числителни имена са възникнали и наречията веднъж (еднъж), дваж (дважди), триж (трижди), напр.: Плющне дваж-триж криле, па пак ги простре неподвижни и черни във въздуха (Ив. Вазов). Да мине веднъж тази ужасна нощ (Л. Стоянов). Наречия се образуват от прилагателни, получени от числителни име­ на, напр.: двойно, тройно, петорно, десеторно, двояко, трояко, единно, единствено и др., или от прилагателни, в чийто състав участвува числително име, напр.: еднократно, двукратно, трикратно, десетократно, стократно и др. 4. Наречия от глаголи § 523. Към тази група се отнасят наречия, получени от сегашни деятелни причастия. Със словообразователна наставка -ешком (от ещ-ком) се образуват наречия, които представят стар творителен падеж на се­ гашно деятелно причастие: плачешком, лежешком, тичешком и др. Порядко от сегашни деятелни причастия се образуват наречия и с наставка -ешката: тичешката, плачешката и др. В същност те произлизат от ня­ когашната форма на сегашно деятелно причастие, към която е прибавена наставка -ка, последвана и от членна морфема за женски род -та, напр.: Тя се спусна тичешката надолу (Ив. Вазов). От сегашни деятелни причастия се образуват рядко и наречия с наставка -о, т. е. те представят форма за среден род единствено число на съответното сегашно деятелно причастие, която е преосмислена в наре392

чие (изненадващо, тържествуващо, благославящо и др.). напр.: Из чер­ новата се изнесоха хоругви и се наведоха благославящо (Елин Пелин). От глаголи възникват и някои други наречия. Наречието сякаш представя адвербиализирана глаголна форма за 2 л. ед. число на гл. сякам 'мисля, струва ми се'. От глаголи са образувани наречия като кажи-речи, иди-дойди, току-речи, тоест и др., напр.: Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали (Елин Пелин). Най-сетне по морфологична природа (флексивна неизменяемост) и по синтактична служба съвпадат с наречията и деепричастията на -ейки, -айки (-яйки), но те се причисляват към глагола, защото означават дей­ ствие или състояние. 5. Наречия от местоимения (местоименни наречия) § 524. Наречията, образувани от местоименни основи (корени), се отличават от останалите наречия по това, че в речта заместват други наречия, т. е. по значение и служба приличат на местоименията, които в речта заместват други имена. Местоименните наречия в българския език са следните: За

Показателни Въпросителни Относителни Неопределителни Отрицателни Обобщителни

място

тука (тук) там къде (где) където (гдето) някъде (нейде) никъде (нигде) всякъде

За

време

сега тогава кога когато някога никога всякога

За

начин

така инак (иначе) как както някак никак всякак

Чрез прибавяне на предлози към местоименни наречия се образуват нови наречия: натам, оттам, дотам, досега, дотогава, оттогава, накъ­ де, докъде, докога, откога, докъдето, откъдето, докогато, откогато, по­ някога и др. Неопределителни наречия се образуват също от въпросителните чрез прибавяне към тях на частиците еди-, -годе и да е: еди-къде, еди-кога, еди-как; кога-годе; кога да е, как да е и др. В някои от тях неопределеността се засилва чрез прибавяне на частицата си: еди-къде си, еди-кога си, еди-как си, някъде си. 6. Образуване на умалителни

наречия

§ 525. От някои наречия, произведени с наставка -о от качествени прилагателни, а също и от някои други наречия се образуват умалителни наречия, присъщи предимно на разговорната реч. Те се получават с при­ бавяне на наставка -ичко, -ко, -инко, -анка (-инка), напр.: бързо — бързичко, дебело — дебеличко, кротичко, късничко, лекичко, мъничко, нисичко, простичко, тихичко, трудничко, множко, повечко, ранко, евтинко, мънинко, сегинка, туканка и др. С наставка -ата се образуват умалителни 393

паусчин от умалителни прилагателни имена, напр.: умничка — умничката, здравичка — здравичката, хубавичката и др. Те означават посилно застъпване на признака, съчетано с гальовност. Умалителните наречия, получени от изходни качествени наречия, могат да се степенуват, като най-често се използува сравнителна степен, напр.: по-бързичко, по-кротичко, по-простичко, по-ранко, по-множко,помънинко, по-лекичко и др. Умалителните наречия означават субективна оценка на признака (ласкавост, гальовност, ирония и др.), усилване или отслабване на при­ знака. Те са стилистично оцветени изразни средства на разговорната реч. ВИДОВЕ НАРЕЧИЯ ПО ЗНАЧЕНИЕ

§ 526. По най-общото си значение наречията се делят на две основни групи: о п р е д е л и т е л н и и о б с т о я т е л с т в е н и . Определителни наречия § 527. Определителните наречия означават свойство, качество, начин, количество, степен или интензивност на действието, на качеството или на предмета. Към тях се отнасят наречията за н а ч и н и за к о л и ч е ­ с т в о и с т е п е н . Тук се причисляват и предикативните наречия, чий­ то лексикален състав се набира главно от наречията за начин. § 528. Наречия за начин. Наречията за начин са най-многобройна­ та и продуктивна група в съвременния български език. Към нея се от­ насят повечето от наречията, образувани от п р и л а г а т е л н и имена и от г л а г о л и (звънко, здраво, логично, мислено, сладко, смаяно, сме­ ло, смешно, студено; братски, борчески, бащински, детински, селски, сиромашки, скъпернически; здравата, умната, яката; добре, зле, бър­ же; слепешката, мълчешката, дебнешката; слепешком, мълчешком, дебнешком; благославящо, изненадващо и пр.), а също и някои наречия, про­ излезли от с ъ щ е с т в и т е л н и имена (виком, гърбом, даром, бегом, ребром и пр.). Понятието „начин" тук се използува в по-общ смисъл и с него се означават признаци, които поясняват действието или качество­ то не само откъм начина на протичането или проявлението му, но и от­ към разни други негови отсенки (качество, свойство, характер, ласкателност, отслабване на признака и пр.). Наречията за начин като обстоя­ телствени пояснения отговарят на въпросите как, по какъв начин. Основно място в тази група заемат наречията, съотносителни с при­ лагателни имена. Наречията за начин обикновено се образуват с на­ ставка -о от качествени прилагателни имена. От някои относителни при­ лагателни имена също се образуват наречия за начин, но за разлика от съответните прилагателни имена развиват качествено значение, напр.: копринено бели облачета, огледално лъскава повърхност, природно интели­ гентен човек и др. Наречия за начин с наставка -о се образуват и от при­ лагателните имена на -им (-ем), а също и от някои минали страдателни причастия, напр.: непоносимо гъст дим, неизлечимо болен пациент, при­ повдигнато поетичен език, престорено пренебрежителен поглед и др. Наречията за начин, които са съотносителни с качествени прилага­ телни имена, могат д а с е с т е п е н у в а т . Формите за сравнителна 3 94

и превъзходна степен се образуват по същия начин, по който се образу­ ват съответните форми за прилагателните имена, напр.: вкусно, по-вкусно, най-вкусно; влажно, по-влажно, най-влажно; лошо, по-лошо, най-лошо; зловещо, по-зловещо, най-зловещо; скъпо, по-скъпо, най-скъпо; скромно, по-скромно, най-скромно; добре, по-добре, най-добре; зле, по-зле, най-зле. Наречията, които не са съотносителни с качествени прилагателни имена, нямат форми за степенуване, тъй като не назовават признак, из­ мерим по степен на проявление. Те се образуват от относителни прилага­ телни, от съществителни или от глаголи. Наречията за начин, образувани с наставка -и от прилагателни име­ на, не са единни по произход. Една част от тях произлизат от относителни прилагателни на -ски (бащински, младежки, варварски, юнашки, дявол­ ски, човешки и пр.), а друга част (сравнително по-малка по количество) е от прилагателни на -ически, установили се в нашата лексика под влия­ ние на руски език (методически, политически, скъпернически, хищнически, стратегически, херметически, угоднически и др.). Означаваният от тях качествен признак се съпътствува от предметно-относителна отсянка (по-ярко изразена в наречията, образувани от прилагателни имена на -ически), напр.: Той отговаряше на всички братски и на всички пожелаваше лек труд и добър берекет (Елин Пелин). И той пипна мъжки търнокопа (А. Каралийчев). Освен туй, студен към нея, царят винаги беше бащински до­ бър, весел и шеговит с децата си (В. Друмев). Цялата развълнувана пу­ блика е устремила погледите си към юношески бодрия стар поет (Ив. Шишманов). По устните му трепереше лека усмивка, неговата постоянна ус­ мивка, добродушна и понякога детински хитра (Д. Талев). Трябва да имаше седемнадесет години, едва наболите мустаци не скриваха момин­ ски червените му устни (А. Дончев). Пристигна с влака вечерта, уморе­ на физически, но с бодър дух и ясна мисъл (Д. Димов). В някои наречия на -и, употребени като пояснение на прилагателни имена, качественото значение се придружава и от отсянка на значение за степен, напр.: Най-дълго се бори Чръната, едно че беше нечовешки силен, и друго за това, че селяците го щадяха и искаха жив да го хванат (А. Дончев). Бенц свикна да я вижда във всички форми на нейното многообразие — въз­ будена, безразлична, сериозна или лудешки безгрижна (Д. Димов). Наречията за начин, образувани с наставки -о или -и от изходни прилагателни имена, са омонимични с форми на съответните прилага­ телни имена и се различават от тях главно по синтактичната си функция. Прилагателните имена изпълняват службата на съгласувано определе­ ние към съществителни имена или на именна част в съставно сказуемо, а наречията за начин поясняват глагол или прилагателно име и спрямо тях изпълняват служба на обстоятелствено пояснение. Когато с наречие на -и трябва да се означи признак, който е в съот­ ветствие с обичай или норма, в съответствие със същността (природата) на предмет или лице, към него се прибавя предлог по, писан отделно, напр.: по братски, по детски, по войнишки, по селски, по младешки, по спартански и др. Тези наречни съчетания се отличават от наречията братски, детски, войнишки, селски и пр. по това, че предметно-относителният елемент в значението им се проявява още по-определено и от395

четливо. На тази основа в значението им възниква и ясно доловима сравнителна отсянка. Примери: Ония, които вървят след него, крачат по войнишки и с пламнали очи (Й. Йовков). Началникът на гарата, който схвана, че между манифе­ стантите настана смут, скочи по младежки върху покрива на чешмата и дигна високо ръка (Г. Караславов). Той помнеше войната, дето беше примерен офицер, знаеше, че без писмена заповед не може да се направи една крачка, а този майчин син — видиш ли го? — я кара съвсем по кър­ джалийски (Л. Стоянов). Тя разпери ръце, хубавите й плътни устни останаха по детски полуотворени (А. Гуляшки). Държеше се свободно, приказваше по градски с един мек, приятен глас (Кр- Григоров). Бялата му коса, черните мустаци, цялата глава, та и ръцете някак по старешки трепнаха в прихлупената светлина на окачената над него лампа (Ст. Ди­ чев). Да не падаме пред ония, дето искат с ботуш да ни сгазят, I дето нощем по вълчи вият, I дето денем по змийски лазят (Г. Джагаров). Докато наречията от типа братски, детски и пр. поясняват само глагол или прилагателно име, наречните съчетания с предлог по могат да поясняват и съществителни имена (обикновено в кулинарната прак­ тика), напр.: наденички по еленски, гълъби по манастирски, пържени пиперки по карловски, кафе по варшавски, шаран по краковски и др. От свързването на предлог по и стари дателни форми на прилагател­ ни имена се образуват наречни съчетания от типа по старому, по военному, по домашному и др., които също така имат ярко доловимо предметноотносително значение, напр.: А инак всичко си вървеше по старому (Й. Йовков). Очите и го стрел­ наха по новому, закачливо, но и малко засрамено (Ст. Загорчинов). В ка­ фенето на Военния клуб Матей Матов видя мнозина познати, съслуживци, бивши подчинени и приятели, които въпреки цивилните дрехи се държаха някак по военному, все още с грижливо сресани мустаци и парфюмирана коса (Л. Стоянов). Той отиде да си сръбне чашка ракия и да закуси нещо, приготвено по домашному (Г. Караславов). Аз стигнах това било на живота миналата година, но си карам по предишному (А. Гуляшки). Само околийският началник все по-често започна да гало­ пира до родното си село, облечен по обикновеному със спортно сако и ка­ валерийски брич (Г. Караславов). Наречията за начин, образувани по пътя на семантико-синтактичното преосмисляне на членувани прилагателни имена от женски род единствено число (бързата, здравата, мъжката, силната, сляпата, ум­ ната, яката и др.), се употребяват за назоваване най-висока степен на признака на глаголното действие (по това те се доближават до наречията за количество и степен). Употребата им е съсредоточена преди всичко в разговорната книжовна реч. От тях с наставка -ичка се образуват съот­ ветни умалителни наречия: тихата — тихичката, кротката — кротичката, мирната — мирничката и др. Примери: Иван го извлече от тезгеха и като го прегърна здравата през кръста, отведе го настрана (Елин Пелин). Цял ден гостите, които бяха пристиг­ нали от града, работиха мъжката (А. Каралийчев). От някогашни сегашни деятелни причастия са образувани два вида наречия за начин с еднакво значение — едните с наставка -ешком (от формата за творителен падеж на сегашно деятелно причастие), а другите 396

с наставка -ешката (от форма за сегашно деятелно причастие, последвана от наставка -ка и членната морфема за женски род -та), напр.: дебнешком, стоешком, влачешком, бежешком, бързешком, крадешком, лежешком, плачешком, седешком, тичешком, шепнешком; дебнешката, стоешката, влачешката, бежешката, бързешката, крадешката и др. Тези наречия се употребяват главно в народната реч. Те поясняват глаголното действие откъм начина на извършването му, като съдържат в значението си и известна отсянка на сравнение, напр.: Пристигнах бежешката. Слепеш­ ком напипах ключа на лампата. Кучето крадешком се промъкна под пор­ тата. Това куче хапе мълчешката. Влезе тичешката и др. Наречните съчетания с предлог по и наречията, образувани от няко­ гашни сегашни деятелни причастия, си приличат по това, че в значение­ то им има отсянка на сравнение и уподобяване. Рядко като наречие за начин се използува и адвербиализираната форма за среден род единствено число на някои сегашни деятелни прича­ стия (благославящо, изненадващо). Доста голяма е групата на наречията за начин, образувани от съеди­ няването на предлог и име (в съвременна или стара падежна форма), напр.: вкупом, заедно, наглед, надлъж, наизуст, накръст, накуп, напре­ ки (напреко), наслука (наслуки), насила, насъне, наръки, насаме, наяве, отръки, презглава, присърце и др. Групата на наречията за начин се до­ пълва и от някои други наречия: лека-полека, надве-натри, криво-ляво, горе-долу, иди-дойди и др. Освен обикновените наречия съществуват и местоименни наречия за начин: а) показателни: така (тъй), инак (иначе); б) въпросително: как; в) относително: както; г) неопределителни: някак, еди-как, някак си, еди-как си; д) отрицателно: никак; е) обобщителни: всякак, как да е, как-годе, както и да е. З а б е л е ж к а . Някои от местоименните наречия в същност представят наречни съчетания. Тук и по-нататък те се привеждат за пълнота.

§ 529. Наречия за количество и степен. Наречията за количество и степен означават количество, размер, степен, повторителност или ин­ тензивност на признака, присъщ на действие, на качество или на пред­ мет. Отговарят на въпросите колко, в каква степен. За разлика от наре­ чията за начин те се употребяват като пояснения не само на глаголи и прилагателни, но и на съществителни имена, като разкриват количеството на лица или предмети или пък степента на проява на признака, застъпен в същината. По произход наречията за количество и степен са разнородни — образуват се от прилагателни, числителни и местоимения, но има и на­ речия, образувани от други основи. В едни случаи наречията вече са загубили словообразователната и семантичната си връзка с думите, от които са произлезли (доста, още, едвам, съвсем, поне и др.), а в други случаи, които обхващат по-голямата част от тях, тази връзка е напълно ясна. Различният произход на наречията за количество и степен се е отразил върху лексикално-семантичното им разнообразие, а също и вър­ ху употребата им. 397

От семантично и морфологично гледище наречията за количество и степен се поделят на следните групи: 1. Наречия, които от съвременно гледище не са съотносителни с думи от други части на речта (все, доста, едвам, много, пак, почти, съвсем, чак, поне, още, даже, доста, вече и др.). Те разкриват в по-общ смисъл степента (количеството) на признака, назован с наречието. 2. Наречия, образувани от прилагателни имена {абсолютно, без­ крайно, безгранично, безпределно, достатъчно, дълго, дребно, дълбоко, дяволски, евтино, едро, кратко, късо, изключително, извънредно, високо, ниско, неизразимо, неизмеримо, прекалено, продължително, постоянно, постепенно, приблизително, скъпо, тъмно, ясно, обилно и др.). Те ви­ наги разкриват степен на проявление на признака. Някои от тях се упо­ требяват преди всичко като пояснения на прилагателни имена. Примери: По тая причина той рядко прибягваше до фармакопеята си, на коя­ то и не разбираше латинските, и всичката му аптека се сбираше на една поличка (Ив. Вазов). Това е дребен, свит и плах човек, наивен и мал­ ко глупав, или пък се преструва на глупав (Й. Йовков). Кристално чиста, като висините сини, I намериха те спяща жаждащи мечти (П. К. Яво­ ров). Той беше човек с високо самомнение и се ценеше не само като обра­ зован, но като крайно умен (Ем. Станев). Над ослепително бялото шосе, над накапалите царевици трептеше мараня (Ем. Станев). Думите на инспектора й се сториха безкрайно обидни (Д. Димов). Тя беше пияна, ужасно пияна (Д. Димов). Но тя бе някак страшно упорита (Н. Вапцаров). И съм чудно щастлив: край селата ме чакат I непокорни момци, дето буйно растат (В. Андреев). Стрелбата беше така дяволски точна, че обезкуражава дори най-запалените бабаити (Н. Хайтов). Някои наречия, образувани от прилагателни имена, могат да се упо­ требяват и като наречия за начин, и като наречия за количество и степен, срв. напр.: Обстановката се промени коренно; коренно погрешна оценка. Това се отнася и за някои други наречия. 3. Наречия, образувани от числителни имена. От своя страна те биват: а) за изброяване: първо, второ, трето, четвърто, пето и пр.; б) за повтаряне: веднъж, дваж (дважди), триж (трижди), едно­ кратно, двукратно, трикратно, четирикратно, десетократно, стократ­ но и пр.; в) за съставност: единично, поединично, двойно, тройно, четворно, петорно, десеторно и пр. Тези наречия изразяват точно измерение на, количеството или сте­ пента на признака и по това се отличават от наречията, производни от прилагателни имена, чрез които наречия степента на проява на признака се определя в най-общ вид. Примери: Повторно премалнях, краката ми се подкосиха от радост (А. Каралийчев). А Росица слуша клета I дума страшна, триж проклета, I слу­ ша, тръпне и проклина (П. К. Яворов). И зимата щеше да бъде дваж и триж по-тежка, ако наистина русите се отдръпнеха отвъд Дунав (Г. Караславов). Старикът имаше воля, стократно по-силна от него­ вата, и нямаше да отстъпи (А. Дончев). Трябват мишци днес двойно по-яки (П. Пенев). 4. Местоименни наречия за количество и степен. Те биват: 398

а) показателни: толкова (толкоз), дотолкова; б) въпросителни: колко, доколко, колцина; в) относителни: колкото, доколкото, отколкото, колчем; г) неопределителни: няколко, няколко си, неколцина, еди-колко, едиколко си, донякъде; колкото и да е, колко-годе; д) отрицателно: николко. Когато поясняват съществителни имена, някои наречия за количе­ ство и степен (много, малко, доста, повече, твърде, безброй, безкрай, безчет и др.) означават неопределен брой лица или предмети, напр.: много работници, малко хора, безброй години, повече студенти, безчет зърна и др. Лексикално и функционално тази употреба ги сродява с числителните имена. Това се вижда и от възможността да се използуват членувани, напр.: многото хора, повечето студенти, малкото поляни и др. Обаче като пояснения на други съществителни имена, в чието значение участвува представа за признак, някои от тези, а също и някои други наречия (доста, достатъчно, малко, почти съвсем, напълно) вече озна­ чават само степен, а не количество, например: почти дете, почти равни­ на, доста здравеняк, съвсем момче и др. § 530. Предикативни наречия. От останалите определителни наречия те се отличават преди всичко по синтактичната си служба. Предикативните наречия не поясняват пълнозначни глаголи, а се свързват с глаголи, които имат абстрактно (съм, бъда) или полуабстрактно (стана, ставам) значение и изпълняват службата на главна част в едносъставно изрече­ ние. В семантично отношение те не посочват призцак на действие, на ка­ чество или на предмет, а изразяват недействено състояние. Примери: Само ми е жално за твоите младини (Ив. Вазов). В ума и нямаше мисъл, пред очите й беше тъмно, не виждаше водата, не чуваше плясъка (Й. Йовков). На Казака му беше мъчно да я гледа (Г. Караславов). Чудно му беше, че такъв мъничък, свит, свитичък човечец може да приказва така остро гладко, като адвокатин (Г. Караславов). Когато е в сегашно време, формата за 3 лице единствено число на спомагателния глагол съм може да се изпусне, а това е сигурно указание, че смисловото съдържание на сказуемото се носи от наречието, напр.: — Жално, че не успях даже да благодаря на бай Марка за неговото великодушие към тебе. . . (Ив. Вазов).— Чудно, как знаете толкова ра: боти, когато не се интересувате. . . (Ив. Вазов). — Хубаво, че те застиг­ нах, да не съм самичък, зер сега има и горски пилета из Балкана — за­ ключи той, като се подсмихваше в тъмнината (Ем. Станев). В някои случаи предикативното наречие се употребява като само­ стоятелно изречение, напр.: Отварям очи, вече е съмнало, сънят е отми­ нал. Тихо, спокойно (Л. Стоянов). Като семантично ядро на съставно именно сказуемо предикативното наречие може да бъде пояснявано от второстепенни части—дателно или винително допълнение. Тези пояснения са задължителни, когато преди­ кативното наречие означава физическо или душевно (психическо) състоя­ ние на човек, напр.: мъчно му е, мъчно ми е, не го е еня и др. Основната част от предикативните наречия са наречия за начин с наставка -о, които са разширили функцията си в резултат от свързването си с абстрактен или полуабстрактен по значение глагол, напр.: приятно (ми е), шумно (ми е), жално (ми е), чудно (ми е), шумно (е), топло (е), 399

трудно (е) и др. Едни от предикативните наречия запазват еднакво по начало значение със съотносителните им прилагателни имена, а други го променят. Прилагателното име драг има значение 'мил, скъп', а предикативното наречие драго означава 'мило ми е, приятно ми е, доволен съм', срв.: Мили ми са планините I и на север, и на юг; I драги (прил. име) ми са равнините, I разбраздени с наший плуг (П. Р. Славейков). Драго (предик. наречие) ми е, личи си, че сте се съвършено поправили (Ив. Вазов). С променено лексикално значение се употребяват и някои други предикативни наречия, съотносителни с прилагателни имена {свидно, криво, мъчно, тежко, жално, мило и др.), напр.: Как не му е свидно за тази земя, която ражда най-хубавата храна (А. Каралийчев). Тебе, булка, може да ти е криво, това го знам, ала и нас ни е мъчно, и нас ни боли (Г. Караславов). Тежко ми й, дядо, жално ми й, I ала засвири — не бой се (Хр. Ботев). Мило е да погледне човек на природата, на горите и планините (Л. Каравелов). Предикативните наречия, които са съотносителни с качествени при­ лагателни имена, могат да се степенуват, напр.: днес ми е по-весело от вчера; навън стана по-светло (по-топло); по-приятно ми е да бъда с тебе. Някои предикативни наречия са съотносителни с причастия, употре­ бявани обикновено като прилагателни имена, напр.: видело (е), докривяло (ми е), казано (е), наредено (е), заповядано (е) и др. Примери: Но зари зората весело, става видело и там (Хр. Радевски). Докривяло е на женурята за старата нива хлебородница (А. Каралийчев). Бивало е да го видят отстрана, че приказва нещо сам на себе си и се усмихва (Елин Пелин). Заповядано ми е да се явя в щаба (Ем. Станев). Само като предикативни наречия се употребяват в разговорната реч думите блазе, гнус, еня, напр.: Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти. . . (Хр. Ботев). Дядо Руси стоеше на пейката неподвижен, загледан пред себе си. Не го беше еня за герловските турци, не искаше да знае за грижите на чорбаджии­ те (Й. Йовков). Предикативните наречия могат да означават: а) Състояние на природата и заобикалящата ни среда: студено, топло, тихо, горещо, влажно, тъмно, спокойно, уютно, тясно, душно и др. Примери: На нея страна, над черния гръб на баира, изгряха звезди. Топло беше (Й. Йовков). На сутринта беше тихо (Й. Йовков). Вън беше^ тъмно, валеше дъжд (Й. Йовков). В стаята беше топло и приятно (Й. Йовков). В общинската стая беше душно (Кр. Велков). Навън беше хладно (Елин Пелин). През деня беше горещо (А. Дончев). б) Физическо и психическо състояние на човека: добре, зле, криво, досадно, мъчно, тежко, противно, отвратително, обидно, опасно, смеш­ но и др., напр.: Добре му е като рак на въглени (Нар. поел.). — Хей, мом­ че, защо плачеш? —• кротко го погали по главата старият учител. — Криво ми е (А. Каралийчев). в) Оценка на състоянието от морално-етична или емоционална страна: жал, мило, драго, грешно, жалко, весело, еня, приятно и др. Примери: Идваше ми на ум, че е грешно да се кръщават децата във вода (Ст. Загор400

ЧИНОВ). Свои ХОра Сме, жал ми а ии пи: елсиим

пити \1\у-

х_,~...*—,. „ , „

е мило и драго, I че се е пролет пукнала (Нар. п.). Мене ми е много приятно, че дойдохте (Ем. Станев). И драго започна да ми става, че от толкова далеко идват хора (Ст. Загорчинов). г) Интелектуално състояние или състояние с модална окраска: чуд­ но, нужно, странно, необходимо, лошо, хубаво, жално и др. Примери: Ясно беше, че предпочита да го оставя сам (Л. Милева). Странно бе обаче, че шепотът на мислите му е толкова сетивен и той го чува от­ вред, подобно тиха музика, която незнайни ръце изтръгваха от листата на дърветата (Ем. Станев). Пък и не беше чудно: наближаваше Преобра­ жение господне и по това време лястовичките и щъркелите се събираха, да си ходят (Й. Йовков). — Казак, не ставай дете. . . Не е хубаво така! . . . (Г. Караславов). д) Оценка на някакво състояние или положение: рано, късно, да­ леч (е), близо и др. Примери: Опомнихме се. I Късно. I Бяхме вързани жестоко (Н. Вапцаров). Да­ леч ли е, чичо, Цариград? — пита дядо Петко работните селяни (Ал. Кон­ стантинов). Рано е. Не е съмнало още (Елин Пелин). Обстоятелствени наречия § 531. Обстоятелствените наречия поясняват глаголи, прилагателни и съществителни имена откъм място, време, причина, цел, т. е. разкриват външните обстоятелства, които съпътствуват проявата на действието и на качеството или съществуването на предмета. Обстоятелствен характер имат и наречията, които внасят допълнителни смислови и модални отсенки и значения в съдържанието на изречението (или в значението на отделни негови части). Обстоятелствените наречия биват: з а м я с т о , з а в р е м е , з а п р и ч и н а и ц е л , за л о г и ч е с к о у т о ч ­ н я в а н е и за м о д а л н о с т . § 532. Наречия за място. Наречията за място означават мястото или посоката, спрямо които се ориентират действието, качеството или пред­ метът. Те отговарят на въпросите как, где, откъде, накъде, докъде. За означаване на някои по-общи понятия за място се използуват наречия, образувани от имена {горе, долу, вътре, вън, близо, далеко, от­ ляво, отдясно, отсреща, отстрана, наляво, надясно, насреща, настрана', наоколо, навъзбог, вред, вредом, наземи, напреки, дома и др.). Същото значение имат и наречията, получени от съединяването на предлог и просто наречие (нагоре, догоре, надолу, навътре, отвътре, отвън, отбли­ зо, отдалеч, надалеч и др.) или от съединяването на два предлога (от­ зад, назад, напред и др.). Най-често сложните наречия за място се образуват с предлозите на и от. Употребени като пояснения на статични глаголи, тези наречия означават местоположение (напр.: работя навън, наблизо, отвън, отгоре; стоя насред, отпред, отделно, отзад, отгоре, наблизо; живея наблизо, надалеко, наоколо, отгоре, отдясно, отляво и др.). Като пояснения на финални глаголи наречията, образувани с предлог на, означават насоч­ ване, а наречията, образувани с предлог от — отдалечаване (напр.: вли­ зам отгоре, отдолу, отвън, отзад; излизам навън, нагоре, наблизо, на­ пред; насочвам се навън, нагоре, напред, назад, надясно, наляво; приети26 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

401

гам отвън, отдолу, отгоре, отзад). С други предлози сравнително рядко се образуват производни наречия: догоре, досред, извътре, изотзад и др. Основно място сред наречията за място се пада на тези от местоименен произход. Те са следните: а) показателни: тук (тука), там, тъдява, татък, насам, натам, нататък, оттук, оттам, отсам, оттатък, дотук; б) въпросителни: къде (где, де), накъде, откъде, отгде (отде), до­ къде; в) относителни: където (гдето), накъдето, откъдето (отгдето, от­ дето), докъдето; г) неопределителни: някъде (нейде, негде), някъде си (нейде си, негде си), отнякъде, отнякъде си, нанякъде, нанякъде си, донякъде, едикъде, еди-къде си, еди-откъде, еди-откъде си; д) отрицателни: никъде (нигде, нийде), наникъде, отникъде (отнигде); е) обобщителни: всякъде (всъде), отвсякъде (отвсъде), навсякъде (навсъде), къде да е, накъде да е, откъде да е, къде-годе. З а б е л е ж к а . Изхождайки от положението в старобългарския език, някои езиковеди в миналото се стремяха да разграничат употребата на наречията къде и где в съвременния ни книжовен език. Наречие КЖАОУ' в старобългарския език се е употребявало при глаголи за движение, а наречие къде (ГА<) — при глаголи за състоя­ ние. В съвременния български език не се прави разлика в употребата на тези наре­ чия и те могат да се използуват както при глаголи за движение, така и при глаголи за състояние.

Наречията за място обикновено поясняват глаголи, като посочват мястото или насочеността на действието, напр.: Хрътката все лаеше и виеше, като гледаше насам (Ив. Вазов). Той пребледня и се дръпна назад, защото кучето се хвърли на него като вълк, с отчаяно джавкане (Ив. Вазов). Отстрана стоеше дядо Матей Маргалака и по бялата му брада течаха сълзи (Елин Пелин). Машинистът се олюля наляво, наклони се надясно и се затече към вършачката като овен (А. Каралийчев). Някаква сянка се мяркаше отсреща на стената — ту голяма, ту малка (К. Калчев). Волската кола скрибуцаше лениво по черния път, ние вървяхме отпред с брат ми, а буля с „двата зъма"ки мама бяха седнали в колата до плетения сандък и бохчите и оглеждаха нивите наоколо (К- Калчев). Наречията за място се употребяват като пояснения на прилагателни имена, като ограничават проявлението на признака в определени гра­ ници, напр.: Един бял гъсок — бял отдолу, от човката чак до опашката, но с леки пепеляви петна по гърдите и по крилата — стои под салкъма, бли­ зо до каменното корито (Й. Йовков). Обикновено наречието за място показва, че признакът се отнася са­ мо за част от определяния предмет. Най-сетне наречията за място могат да определят и съществителни имена, като поясняват предмета в пространствено отношение. Такава употреба имат наречията, които означават посока или ориентация в про­ странството (вън, навън, отвън, вътре, отвътре, навътре, напред, на­ зад, тук, там, отсам, насреща, отсреща, оттатък, наоколо, нагоре, от­ горе, надолу, отдолу, вляво, отляво, вдясно, отдясно и др.). В тези случаи 402

наречието се поставя непосредствено след или пред съществително, озна­ чаващо познат, определен предмет. Примери: Огряните скали отсреща немееха (Ив. Вазов). Свещеникът в среброткан хитон тръгна напред, народът по него и по хълма надолу се спусна пъстро шествие (Елин Пелин). Дърветата наоколо хвучаха и се прегъваха доземи (Елин Пелин). Като видра се гмурна с ръцете напред (срв. и: напред с ръцете) в един подмол (А. Каралийчев). Веднъж дори сложи и мене отзад на седлото и минахме през цялото село (К. Калчев). Ноем­ врийското небе над покривите и комините насреща тоя път беше гъсто синьо (Д. Талев). § 533. Наречия за време. Наречията за време означават времето, когато се извършват или проявяват действието, качеството или предме­ тът. Те отговарят на въпросите кога, докога, откога. Наречията за време се разпределят в следните групи: 1. Наречия, образувани от имена по различни начини, най-често чрез адвербиализация на стари падежни форми: зиме, лете, деня, пощя, денем, нощем, утром, есени, наесен, напролет, довека, тепърва, вчера, снощи, завчера, довечера, днес, нощес, лятос, зимас, есенес (есенеска), пролетес, привечер, призори, допъти, навреме, сетне и др. 2. Наречия, образувани с наставка -о от прилагателни имена: рано, късно, временно, постоянно, неизменно, седмично, всекидневно, ежечасно и др. 3. Местоименни наречия. Те са: а) показателни: сега, досега, отсега, засега, тогава (тогаз), дотога­ ва (дотогаз), оттогава, нататък; б) въпросителни: кога, докога, откога; в) относителни: когато, докогато, откогато, докато, дорде(то), от­ как (откакто), докле; г) неопределителни: някога, нявга, донякога, отнякога, понякога (понякогаш), някога си, донякога си, отнякога си, еди-кога, еди-кога си, едидокога, еди-докога си; д) отрицателни: никога (никогаш), нивга; е) обобщителни: всякога (всякогаш), сявга, всегда, винаги, кога да е, кога-годе, докога-годе, откога-годе. Някои наречия за време, предимно образувани от качествени прила­ гателни имена, могат да се степенуват, напр.: рано, по-рано, най-рано; късно, по-късно, най-късно; сетне, по-сетне, най-сетне; после, по-после, най-после; напред, по-напред, най-напред и др. Производните наречия за време обикновено се образуват от основ­ ните чрез прибавяне към тях на предлозите от и до, които имат проти­ воположно значение (първият означава отдалечаване от една начална граница- във времето, а вторият — приближаване или достигане на една крайна граница): отскоро, доскоро, отсега, досега, оттогава, дотогава, откога, докога и др. Наречията за време означават: а) общи понятия за време: рано, късно, отрано, седмично, навреме (овреме), денем, нощем, лете, зиме, есени, надвечер, призори, привечер, всякога, тутакси, ежечасно, донякога и др.; б) ориентация във времето преди момента на изказването: вчера, за­ вчера, току-що, доскоро, наскоро, отдавна, отскоро, снощи, оттогава, одеве, някога, нощес, лятос, пролетес, лани, предварително и др.; 403

в; ориентация във времето към момента на изказването: сега, отсега, засега, отзарана, довечера и др. г) ориентация във времето след момента на изказването: после, от­ после, сетне, напролет, наесен, занапред, тепърва, посем-сега и др.; д) повторителност: понякога, сегиз-тогиз, навремени, напъти, чатпат и др. З а б е л е ж к а . Някои наречия могат да бъдат отнесени едновременно към две групи, напр.: нощес — 'през миналата нощ' и 'през нощта, която ще настъпи след този ден'; зимъс — 'през миналата зима' и 'през следващата зима'.

Най-често наречията за време се използуват като пояснения на гла­ голи и прилагателни имена. Когато поясняват глаголи, те означават времето на извършване на действието, а когато са употребени като пояс­ нения на прилагателни имена, ограничават проявата на признака в опре­ делени темпорални граници. Примери: Сега воденичарят се изправи и погледна учудено непознатия (Ив. Ва­ зов). Тия въпроси се изобразиха твърде ясно по посърналото и мрачно сега лице на Соколова (Ив. Вазов). Но напролет баба Марга се помина съвсем ненадейно (Елин Пелин). Изгнаници клети, отломка нищожна I от винаги храбър народ мъченик. . . (П. К. Яворов). Мирната допреди публика зашумя (Ем. Станев). В някои случаи временното отношение, възникнало между прилага­ телното и наречието, се съпровожда от сравнително-съпоставителна от­ сянка: Само Балкан изглеждаше съсредоточен, по-навъсен и по-упорит от всякога (Й. Йовков). През тия дни беше идвал с баща си и с Антоанета кумът Александър Христакиев — угрижен, сърдечен и вежлив повече от всякога — да поднесе своите съболезнования (Ем. Станев). Рядко наречие за време може да пояснява и съществително име, напр.: Но вчера ходи при него и от тая среща, както и от срещите напо­ следък, се върна недоволен и оскърбен (Ем. Станев). § 534. Наречия за причина и за цел. Наречията за причина и за цел са само няколко. Те се образуват от свързването на местоимение (това, що) с предлог за: затова, защо, защото. За изразяване на причина и цел се използуват също и някои наречни съчетания, в чийто състав обикновено има предлог за и местоимение. Следователно наречията и наречните съчетания за причина и за цел имат местоименен произход. Както и другите местоименни наречия, те биват: а) показателни: затова (затуй), ето защо; б) въпросителни: защо, за какво; в) относителни: защото, щото; понеже; г) неопределителни: за нещо, за нещо си, еди за що, еди за какво, еди за какво си; д) отрицателно: за нищо; е) обобщителни: за какво да е, за какво-годе, за що-годе, за каквото и да е. у-. Наречията за причина и за цел се употребяват: а) при запитване за причината, поради която се извършва действието; б) при запитване за целта, с която се извършва действието; в) за изясняване причината или целта на действието; г) като съюзна връзка на подчинено обстоятел­ ствено изречение за причина и за цел с главното изречение. 404

§ 535. Наречия за логическо уточняване и за модалност. Наречията за логическо уточняване и за модалност внасят допълнителни смислови отсенки в съдържанието на изречението (или в значението на отделни негови части) или изразяват личното отношение на говорещото лице към достоверността на съобщаваните факти и явления. Наречията за логическо уточняване и за модалност заемат перифер­ но място в системата на наречията. Думите, заемащи периферията на определена лексико-граматична категория, обикновено не притежават всички черти на собствената категория, но в замяна на това имат някои други черти, които ги сродяват с думите от друга лексико-граматична категория. Поради това границата"между наречията за логическо уточня­ ване и за модалност и частиците]не е затворена, а съществуват думи, които заемат междинно положение между наречията и частиците (надали, божем, уж и др.). Поради по-особените семантични и синтактични свойства на наре­ чията за логическо уточняване и за модалност някои автори ги отделят от категорията на наречията и ги обособяват в самостоятелна лексикограматична категория, наречена м о д а л н и д у м и . Тези автори из­ хождат само от семантичните и синтактичните им свойства, но недооценяват значението на морфологичните им признаци, които съвпадат с тези на другите наречия. Освен това немалка част от думите с модално значение се употребяват и като същински наречия, без да са се разпад­ нали на отделни думи омоними. При това положение основателно е да се запази традицията, установена в българската граматична литература. Същевременно обаче трябва да се посочи по-особеното им място в систе­ мата на наречията. Наречията за логическо уточняване и за модалност съставят група­ та на т. нар. формални наречия, които за разлика от останалите наречия заемат периферията на тази лексико-граматична категория и семантично и функционално се сближават с друга лексико-граматическа категория — частиците. По значение наречията за логическо уточняване и за модалност се разпределят в следните основни групи: а) за уточняване: главно, включително, действително, допълнително', вярно, именно, естествено, напразно, например, нарочно, обичайно, осо­ бено, отново, обикновено, предимно, собствено, точно, тъкмо и др.; б) за категоричност: наистина, необходимо, непременно, очевидно, са­ мо, сигурно и др.; в) за предположение и привидност: вероятно, като че ли, комай (предимно в разговорна реч), невям (предимно в художествената реч), навярно, сякаш; барем, негли, санким, чунким (последните четири наречия имат простонародна употреба); г) за съпоставяне: досежно, досущ, относно, съобразно, съгласно, съ­ ответно, сравнително и др.; д) за заключение: прочее, следователно. З а б е л е ж к а . Някои наречия за логическо уточняване и за модалност се употребяват и като съюзи: сякаш, прочее, следователно.

В изречението наречията за логическо уточняване и за модалност изпълняват служба на обстоятелствени пояснения. Примери: Той знаеше, че доброто и злото се излюпват в човека, както пилен­ цата се излюпват из яйцето, но той не знаеше защо именно злото тряб405

ваше да се излюпва в душите на неговите деца (Елин Пелин). Най-хубавата ми ливада лапнаха. Точно през нея намерили, че е сгодно да мине желез­ ницата (А. Каралийчев). Тъкмо когато се натикат навътре всички до един, планината ще се сгромоляса отгоре им и никой няма да види бял свят (А. Каралийчев). Тя беше слаба, с тънко и сухо лице, и очите и, сигурно черни, гледаха тъжно (Ат. Далчев). Колачев стоеше все така неподвижен и горд, привидно безразличен към всичко (Г. Караславов). Той клонеше към шейсетте, но годините му още не личаха — изглеждаше сравнително по-млад (Д. Спространов). Докато Манол бързо се нагажда­ ше към следвоенните условия, у Костадин се трупаше отвращение от търговията, особено от кръчмата (Ем. Станев). Излиза, че аз наистина вярвам само в него и не виждам, че такива като мене Рогатия ги издига високо, за да ги лиши от воля (Ем. Станев). Повечето от наречията за модалност се употребяват и като вметнати думи в изречението (действително, наистина, несъмнено, непременно, навярно, вероятно и др.), а за някои от тях тази употреба е единствена (прочее, впрочем.) При употреба като вметнати думи придобиват модален характер и някои наречия за начин, за място и за време (безусловно, буквално, видимо, вярно, естествено, напротив, обратно, явно и др.). Примери: Действително, чужди човек имаше там в сянката, между кокошар­ ника и обора, но тъмнината беше тъй гъста, че нищо не личеше там (Ив. Вазов). Черни облаци се явиха, прочее, над Огняноватаглава (Ив. Ва­ зов). Наистина, с какво ще живея, когато няма да имам нишр? (Ем. Ста­ нев). Впрочем, аз дойдох не толкова за него, а да не мисля за Бориловите намерения и да се развличам (Ем. Станев). Очевидно, срещу тях трябва­ ше да се действува другояче (Г. Караславов). И наистина, пиянството трая, докато трая зимата и докато имаше сняг (Й. Йовков). Това беше, вероятно, една предпазлива мярка от страна на тъмничните власти (К. Величков). Най-сетне, къщата беше нейна и, после, прилично е чо­ век да се посъветва със стопанката си (Д. Талев). ОТНОШЕНИЕ НА НАРЕЧИЯТА КЪМ ДРУГИТЕ ЧАСТИ НА РЕЧТА

§ 536. От една страна, в класа на наречието като част на речта се включват думи, които в семантично и словообразователно отношение са съотносителни с думи от останалите самостойни части на речта (съще­ ствителни, прилагателни, числителни, местоимения и глаголи), а, от друга страна, поради семантични и функционални изменения някои наречия излизат извън кръга на тази лексико-граматична категория и се упо­ требяват в речта като думи от други лексико-граматични категории. Следователно като част на речта наречието образува една отворена си­ стема. Поради специфичните си семантични и морфологични признаци, кои­ то вече бяха изяснени, наречието рядко се подлага на субстантивация. Субстантивирана употреба могат да получат някои определителни наречия (много, малко, повече, лошо, глупаво и др.), напр.: Многото се мина, мал­ кото остана (Поел.). Устните на повечето се бяха попукали до кръв 406

(Ив. Вазов). Лошото е, че краят на войната не се вижда (Г. Караславов). Това е глупавото, я! По-тесни са връзките на наречието със служебните думи. При опре­ делени условия някои наречия разширяват синтактичните си функции и придобиват свойства на служебни думи. Преходът на наречия в слу­ жебни думи е обусловен преди всичко от функционални изменения, на­ стъпили в тях, но в някои случаи той е свързан и с промяна в лексикал­ ното им значение. При по-голямо емоционално натоварване значението на някои наре­ чия избледнява и те развиват емоционално-експресивна употреба, свой­ ствената на междуметията, напр.: Ужасно! Ужасно! — Разказвате I ся­ каш като че там сте били! (Н. Вапцапов). § 537. Преход на наречия в съюзи. Наречията играят важна роля при образуване на съюзите. Като наречия и съюзи едновременно се упо­ требяват въпросителните и относителните местоименни наречия {къде, кога, където, как, както, колко, колкото, колчем, защо, зашрто и др.). Употребени в сложно съставно изречение, те имат двояка служба: от една страна, изпълняват служба на обстоятелствено пояснение в състава на подчиненото изречение, а, от друга — служат за съюзна връзка на подчиненото с главното изречение. Примери: Поражението ще ни научи как да победим (Г. Димитров). Антон си спомни какво се разправяше от възрастните хора в село за паметника (П. Спасов). Само Тошка не разбираше още добре защо свекървата и Иван я гледаха така накриво (Г. Караславов). Христина го попита какво са натоварили в каруцата (Ем. Станев). Старецът знаеше колко го обича неговият син (А. Каралийчев). Никой не знаеше откъде е дошъл слепият гъдулар (А. Каралийчев). Както се беше поизправил, Индже се килна назад и падна (И. Йовков). Колчем погледнех надолу, свят ми се завиваше (А. Каралийчев). Някои наречия са разширили синтактичното си значение и се употре­ бяват освен като наречия и като съюзи: обаче, сякаш, само, току, токущо, инак и др. (съюзната употреба на някои от тях е характерна само за народната реч). Примери: Всичко се купува, само здраве не може да се купи (Поел.). Не са били два сокола, Мерудо, I току били двоица братя по тебе I —• двоица братя, два юнака за чудо (К. Христов). Още при първия живителен лъх на про­ летта, току-що напъпят овошките, току-що затичат децата боси по стоплената още влажна земя, току-що се очисти небето, ето че през улиците и дворищата на селото премине бърза сянка, мерне се пред кра­ ката ти, удари насрещната стена, оттам на покрива и изчезне (Елин Пелин). Тя беше болна и не можеше да ходи, инак първа би се затичала (Й. Йовков). Иван стоеше до стената, сякаш беше мъртвец (А. Кара­ лийчев). Най-сетне наречията участвуват в състава на сложни съчинителни и сложни подчинителни съюзи (не само — но и, само че, така също, а така също; затова че, сякаш че, когато и да, колкото и да, като че, тъй като, както и да и др.). Примери: Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, I затуй че ти си черна робиня (Хр. Ботев). Накъдето и да погледнеш, наляво или надясно, очите не могат да се наситят на широката панорама от гори и долове (Ем. Ста407

нев). Колкото и късно да си легнеше, той се събуждаше винаги в едно и също време (Ст. Ц. Даскалов). § 538. Преход на наречия в предлози. При определени условия в речта някои наречия с пространствено и в редки случаи с временно зна­ чение загубват самостоятелната си употреба и развиват функция на пред­ лози. Предложна употреба имат наречията отвъд, отвън, открай, от­ татък, отсам и др. Примери: Отвън манастира тече кристална и шумяща река (Ив. Вазов). Ня­ къде отвъд реката кукурига закъснял петел (А. Каралийчев). Отвъд реката се надига високата планина, държавата на овчарите (А. Кара­ лийчев). З а б е л е ж к а . В народната реч като предлог се употребява и местоименното наречие къде, напр.: Кьде ручок той се качваше на кончето си и пак побесняваше из полето, както казваха селяните — отиваше да навиди работниците (Елин Пелин).

В други случаи по-основна е предложната функция на някои думи, но те могат да се употребяват и като наречия: против, подир, помежду, насред, напр.: ти си против; ще дойдеш подир; застана насред; говорим помежду си. Има и случаи, когато предложната и наречийната функция на ду­ мите са се разграничили до такава степен, че се е развила омонимия, напр.: Ние си дойдохме преди (предлог) залез слънце. Живеем, както преди (наречие). Когато едно наречие се употребява като предлог, значението му има по-конкретен характер в сравнение със значението на същинските пред­ лози. Някои наречия изискват (управляват) употребата на точно опре­ делени предлози подир тях, напр.: съобразнос, съответно с, независимо от, сравнително с. § 539. Преход на наречия в частици. Функционалната близост, която съществува между някои видове наречия (главно между наречията за логическо уточняване) и частиците, е предпоставка, която обуславя при определени условия преминаването на наречия в категорията на части­ ците или употребата им като частици. Със значение на частици могат да се използуват наречията добре, как, къде, още, просто, само, хубаво, чак и др. Божем, надали и уж заемат междинно положение между наре­ чия и частици. Примери: Как, ние сме били един до други и не сме знаяли? (Ив. Вазов). Как, искаш ли час да живееш? (Н. Вапцаров). Къде ми е останало време да се занимавам с това! (разг.). Това нещастие просто й отравяше съществу­ ванието (Ив. Вазов). — Можеш да нощуваш и у вас. Но понякога ще се наложи да спиш тук. — Хубаво (Ем. Станев). Само да не му отмалеят ръчиците (А. Каралийчев).

408

ПРЕДЛОГ Семантична и граматична характеристика § 540. Предлозите са неизменяеми думи, които изразяват синтактич­ ните отношения на зависимост между членовете на изречението или сло­ восъчетанието, т. е. отношенията между съществителни, местоимения или числителни и техните определения; между глаголи, наречия или при­ лагателни и техните допълнения. Предлозите свързват: а) глагол със съществително име (или друга дума със субстантивно значение), напр.: Коне вече не държеше, но за коне мислеше винаги (Й. Йов­ ков). Не можа да устои на изкушението и да не се отбие в него (Й. Йов­ ков). ..Ив същото време се подиграва с всичко живо из двора (Й. Йов­ ков). Стълбата ни изведе на светло (Ем. Станев); б) съществително име (местоимение, числително) със съществително име (или дума, която може да го замества), напр.: Излезе и пое пътя към къра (Й. Йовков). Но криеше под фрака сладка паника I от чувство за своето превъзходство (Вл. Башев); в) съществително име с наречие: светът от вчера; г) прилагателно име със съществително (или негов заместител), напр.: Какво тревожи твоя сладък сън? I Шума на капещите листи в мрака (Г. Джагаров). Мястото на предлога пред името или именното словосъчетание опре­ деля названието му както в български, така и в много други езици (пред­ лог), калкирано от лат. ргаерозШо (ргае 'пред' и розШо 'поставяне', 'положение'). В старобългарския език обаче има един предлог, който може да стои и след имената: Й\АН (=заради, по причина на): БЛЛЖШН ИЗГЪ­ РМИ п^ьвъдъ! ^ А Н ; зхкнстн |>\АН П^ЪД&ША Н. Състав и произход на предлозите §541. Според морфологичния си строеж и по произход предлозите могат да бъдат п р о с т и (първични) и с л о ж н и (производни, вто­ рични). § 542. Простите предлози са съставени от една морфема: без, въз, до, за, зад, из, към, на, над, низ, о, от, пред, при, след, сред, у, чрез. По произход простите предлози са твърде стари — повечето от тях са наследени от най-отдалечени епохи и затова са общи за всички славян­ ски езици: в, до, за, из, на, о, от, при, у. От гледище на съвременния бъл­ гарски език те са морфологически неразчленими, но за някои от тях се 409

предполага, че са образувани от други прости предлози чрез разширя­ ване с друг елемент. Например в предлозите без, въз, низ, през, чрез се различава разширение със -з; в предлозите над, под, пред и зад — добавка -д; а предлогът към може да се разглежда като образуван от старобългарския предлог къ с разширение -м. Малко на брой прости предлози са нови по произход. Те произлизат от падежни форми на съществителни, които са имали предложна функ­ ция, но и в съвременния език не са загубили самостоятелната си употре­ ба, така че връзката между служебната и самостоятелната дума е оче­ видна и днес. Това са предлозите върху (мест. пад. ед.ч. от стб. коъу^ъ), край (мест. пад. ед.ч. от стб. коьн), между (мест. пад. дв.ч. от стб. межд\), след (от стб. съществително сл^дъ 'следа'), сред (от стб. наречие СЙ^АЬ, срд-б 'в средата'). § 543. Сложните (производните) предлози са образувани от свърз­ ването на: а) прости предлози с други предлози — всред (в+сред), на­ сред (на-\-сред), помежду (по-\-между), измежду (из+между), заради (за+ради), поради (по+ради), покрай (по+край); б) прости предлози с имена — вместо (в-\-място), наместо (на-\-място), около Со+коло 'ко­ лело'), според (с+по+ред), свръх (с+връх), подир (по+дшъ); в) про­ сти предлози с наречия — извън (из-\-вън), въпреки (в+пб%къ\), отвъд (Ът+овьАе 'тук', окждоу 'оттам'). Сложните предлози са по-нови по произход, но както се вижда, формалното деление на прости и сложни предлози не съвпада с хронологическото деление на стари и нови предлози. Старите прости предлози също са били някога сложни (срв. на-д, пре-з, пре-д, за-д). В езиковия развой се наблюдава преминаване на сложните предлози в прости. Но­ вите предлози произлизат пряко от наречия — били те косвени падежи на имена, или наречийни образувания по произход. Като се има пред вид, че наречията обикновено са нови образувания от съществителни, прилагателни и глаголи, ясно е, че те са преходно стъпало, през което предлозите минават (без това да е необходимо условие). Така някои думи се употребяват и като предлози, без да са загубили функциите си на наречия, напр.: Ела отсам (наречие). Отсам (предлог) реката се простират ниви. И светъл всевиновник отгоре, ако бди, I той нека те с утеха най-щедро награди! (П. К. Яворов). Кучетата се нахвърлиха с лай отгоре му. Ето най-подир часът на кипналата мощ. . . (П. К- Яворов). „Подир сенките на облаците" (П. К. Яворов). Къде не беше ти, къде не бях подире ти и аз (П. К. Яворов). Застани отпред! С грижлива, неуморна ръка раз­ сейваше тъмната сянка отпред очите му (Д. Талев). З а б е л е ж к а . Сложните предлози, които представляват свързване на про­ сти предлози с имена или наречия, се пишат слято (като една дума): вместо, всред, въпреки, извън, накрай, свръх, около. В правописната практика на сложните пред­ лози обаче, образувани от сливането на два прости предлога, няма единство. По принцип слятото писане зависи от степента на лексикализиране на сложните пред­ лози. Когато те се схващат като лексикална цялост, трябва да се пишат слято, напр.: . . . Иззад ъгъла внезапно изскочи Богдана Цонина (Д. Талев). . . .Среща, хе — от­ зад пердето / нему то се навестява (П. К- Яворов). Откъм улицата час по час избух­ ваше детска врява (Д. Талев). Едва бе поспал докъм полунощ и вече не бе мигнал (Д. Талев).

410

Сложните предлози трябва да се различават от съчетанията от два предлога, които изразяват по-сложни отношения между думите. В тези случаи съчетаните пред­ лози запазват лексикалната си самостоятелност — всеки един е изразител на отдел­ но самостойно отношение. Затова те се пишат разделно, напр.: . . . Стотина каменни къщи по на два, по на три ката. . . (Д. Талев). Куршум ще Лаза догони I за в гро­ ба .. . (П. К. Яворов). Предложни

изрази

§ 544. Предложните изрази са групи от две или повече думи, които притежават смислово единство и изпълняват ролята на предлози. Пове­ чето предложни изрази имат характер на устойчиви съчетания. Обик­ новено една или повече от съставките им са предлози. Самостойните думи, които влизат в състава им, могат да бъдат: а) съществителни имена: с оглед на, по отношение на, по повод на, въз основа на, в изпълнение на, пред вид на, по случай, с (без) оглед на; б) наречия: подобно на, съгласно с, съобразно с, независимо от, вследствие на. Връзката между предложните изрази и следващите ги съществител­ ни се осъществява от прост предлог. Изпускането на този предлог е на­ рушаване на книжовната норма. Правилно е: с оглед на явилите се труд­ ности, а не с оглед явилите се трудности; пред вид на предстоящата среща, а не пред вид предстоящата среща; въз основа на взетото реше­ ние, а не въз основа взетото решение, съобразно с условията, а не съобраз­ но условията; благодарение на взетите мерки, а не благодарение взетите мерки; по повод на писмото Ви, а не по повод писмото Ви; вследствие на положените грижи, а не вследствие положените грижи. От друга страна обаче, когато предлогът има чисто свързващо зна­ чение, без да внася някакво уточняване в израза, може да бъде изпуснат. Правилно е: по случай празника и относно прибиране на реколтата, а не по случай на празника и относно до прибиране на реколтата. Съ­ временната езикова практика показва, че много по-често се употребяват по повод, отколкото по повод на, напр. по повод годишнината от Април­ ското въстаине; вследствие, отколкото вследствие на, напр. вследствие настъпилите студове. Има основание в тези два случая да се приеме за правилна факултативната употреба на предлога на, т. е. книжовната норма да допуска като дублетни и формите с на и без на. Предложните изрази са характерни за научния, официално-деловия и публицистичния стил. Те изразяват твърде абстрактни отношения (при­ чина, следствие, заключение) и придават отсянка на книжност на речта. Тяхното установяване в българския език е резултат от книжовното влия­ ние на руски език, а в отделни случаи — на чешки (със или без оглед на). Фонетично-акцентни особености на предлозите § 545. Българските предлози нямат смислово-стилистични варианти. Предлозите в и е имат фонетични варианти във и със, които се пишат пред думите, започващи съответно с в- или ф- и с- или з-, напр.: в село, но във фабриката, във Видин; с мене, но със сина си, със знаме. Удвоените пра­ вописни варианти се употребяват в стихотворната реч по метрични съоб­ ражения (когато е необходимо да се осъществи една сричка повече), напр.: От болка I нека хапя устни, I но само да вървя със вас (П. Матев). И със 411

една безмълвна неизбежност I прозвъннаха кристалите на чувствата I във моята стремителна душа (П. Матев); както и в случаите, когато предлогът носи собствено ударение, напр.: със и без усложнение, във и извън него и под. В мерената реч (предимно у по-старите поети) се допуска и употреба на со и во на мястото на със и във, а също така и разширени или съкратени варианти на някои предлози, ако това се налага заради спазване на ри­ тъма, размера или благозвучието на стиха, срв.: около и окол, подир и подире, сред и среди, като и кат, напр.: . . . Че аз съм сам, че няма никой окол мен (П. К- Яворов). Сърцето си разкъсах — со струите I на топла кръв дано те мога стопли (П. К. Яворов). З а б е л е ж к а . Предлогът в се произнася като ф във всички случаи, освен когато предхожда дума с начална съгласна и е налице регресивна асимилация по звучност (уподобяване на предходна беззвучна съгласна в звучна под влияние на следходната звучна), срв.: ф Айтос, ф ъгъла, ф Охрид, ф Лом, ф Русе, но в гората, в Девня.

§ 546. Обикновено предлозите не получават собствено ударение в потока на речта. Те се свързват в единна акцентна цялост с думата, която ги следва, т. е. те са проклитики, напр.: готвеше се за война, урок по история, през града, погледна с тъга. Някои сложни предлози (найчесто двусрични или трисрични) имат собствено ударение, напр.: въпреки, освен, свръх, помежду, спрямо, извън, насред, отсам, оттатък. Когато предлогът е носител на логическото ударение, тогава получава и словно ударение: . , . Силом и без време скъсаната корда (П. К- Яворов). Ще по­ говорим преди заседанието. Предлозите, които могат да предхождат кратки лични местоимения, също получават ударение, а местоименията са техни енклитики: помежду^ни, срещу^му, върху^им, дколо^ни. Преминаванена ударението от име­ то върху предлога (представката) се наблюдава при някои адвербиализирани съчетания от предлози и имена, които сега се пишат като една дума: ддземи, наземи, отръки, наръки, присърце. Рекция (управление) на предлозите § 547. В синтетичните езици, какъвто е бил и старобългарският, предлозите определят падежа на имената, които стоят след тях. Такава форма на синтактично свързване се нарича управление (рекция): пред­ логът „управлява" падежната форма на съществителното. Между падежа и предлога съществува тясна зависимост — предлогът според значението си в даден случай се употребява с определен падеж. Например в старо­ българския език предлозите везь, А», *ТЪ, НЗЪ, рьдн и др. се употре­ бяват само с род. пад., къ — само с дат. пад., междоу — само с твор. пад., пвн —само с мест. пад. Други предлози управляват два или три падежа, като уточняват и допълват значенията им във всяка конкретна употреба, например предлозите их, по, о се употребяват с вин. или мест. пад., предлозите и^, И^АЬ, подг, п р д ь с вин. или твор. пад., за да из­ разят движение или покой. С три падежа се употребяват предлозите въ (род., вин., мест.), $\ (род., вин., твор.), по (дат., вин., мест.). § 548. Следи от рекцията на предлозите в новобългарския език се наблюдават при свързването им с местоимения, в системата на които има 412

остатъци от синтетизъм (от падежни форми), например след предлог се появява пълната родително-винителна форма на личните местоимения (с мене, от вас, за тях, при него и т. н.): С него можеше вече да се приказва (Й. Йовков). Само след предлозите върху, между, помежду и около може да се упо­ треби кратката дателна форма на личното местоимение, напр.: върху ми — върху мене, помежду ни = помежду нас, около му — около него. Макар че аналитизмът напълно се е установил в именната система на новобългарския език, в някои народни говори и в езика на по-старите писатели след предлози се среща употребата на родително-винителни форми и при съществителните от мъжки род, означаващи лица, напр.: Той беше забелязал, че понякога Минка приказваше с Генда, Великовия син, съседа му (Й. Йовков). Винаги в ума на Дафина беше да каже: . . . Целувайте ръка на чичо си Дафина! (Й. Йовков). Ти само с онзи се съ­ бираш, със смахнатия Станча (Й. Йовков). Употребата на тези падежни форми днес се чувствува като остаряла. Предлози и представки § 549. Освен като служебни думи за изразяване на синтактична връзка простите предлози играят роля и на словообразователни елементи. Старите прости предлози като представки се свързват с глаголни (и порядко с именни) основи, напр.: без-действувам, въз-пявам, до-вършвам, за-минавам, зад-минавам, из-важдам, на-мирам, от-минавам, над-минавам, о-писвам, пред-ставям, при-готвям, с-веждам; без-душие, от-глас, въз-глас, у-мисъл, на-пръстник, въз-главница. Обратно — новите прости предлози се свързват изключително с именни основи, напр.: край-брежие, между-царствие, сред-нощен. Сложните предлози не се употребяват като представки. § 550. Понеже по произход са предлози, представките пазят първо­ началното пространствено значение на съответния предлог, например предлогът в изразява проникване и местонахождение във вътрешност. Представката в придава същото значение на думите, които се образуват с нея — нося, но внеса — внасям, дишам, но вдишвам, влизам от стб. л-ъстн, мззж. На повечето глаголни представки и днес отговарят тъждествени пред­ лози и често тяхната употреба е паралелна: глаголните представки из­ искват предлог — омоним или синоним, напр.: влизам в, излизам от (из), добирам се до, заминавам за, отказвам се от, съгласявам се с(ьс). § 551. Специфичната употреба на представките като словообразова­ телни морфеми добавя нови значения в смисловата им характеристика, различни от първоначалните пространствени значения, и разширява функ­ циите им — представките са основно средство за изменение и нюансиране на лексикалното значение, но те се превръщат постепенно и в граматичен показател на свършения вид, срв. напр.: пиша — несв. вид и в-пиша, до-пиша, из-пиша, на-пиша, о-пиша, пре-пиша, под-пиша, за-пиша, пред­ пиша — св. вид. От друга страна, някои предлози в процеса на своя развой са загу­ били определени пространствени значения, които са били характерни за тях в старобългарския език. При това същите значения се пазят от 413

съответните представки. Така например представката за- пази старото пространствено значение на предлога за 'положение или движение зад нещо', което ясно личи в глаголи и съществителни като за-лязва, за-хожда, за-лез, за-ход, за-йде. Представката с- нюансира глагола със старото значение на предлога с 'движение в посока от горе на долу': с-лизам, с-пускам, с-немам, с-валям, с-ривам. Но в съвременния език и двата пред­ лога не се употребяват в посочените значения, поради което се стига до нарушаване на съответствието предлог/представка, срв.: залязвам зад, слизам от. Предлози и с ъюзи § 552. Предлозите и съюзите като служебни думи са твърде близки по функция: и едните, и другите са граматически средства за свързване. Като илюстрация на тази близост може да послужи като, наречие по произход, което се употребява и като предлог, и като съюз: Тя изтри­ ваше очите си и като им правеше сянка с ръка, гледаше пак (Елин Пелин). И като видя калните им обуща, стана му гадно (Елин Пелин); но: Тя седеше на големия камък като на трон. . . (Елин Пелин). Някои предлози (главно нови) се свързват със същински подчинителни съюзи (че, да) и образуват сложни съюзи за въвеждане на под­ чинени изречения: без да, вместо да, въпреки че, освен че (да, като), преди да, след като. Това са предлози, които пазят жива връзка с първо­ началното си лексикално значение (вместо, въпреки) или изразяват един вид отношения, между които няма абстрактно-граматични (без, освен, преди, след) и дори не са престанали да се употребяват и като наречия (преди), напр.: Преди него тук вардеше дядо Мартин. . . (Елин Пелин) и Всичко си беше, както преди. В това отношение прави изключение граматикализираният пред­ лог за, който, макар и натоварен с множество абстрактни значения и втори по честота в езика след предлога на, също се свързва в сложен съюз. Семантично (смислово) съдържание на предлозите §553. Предлогът е служебна дума, която изразява отношения между обектите, явленията и ситуациите в действителността. Затова значението му не може да се разглежда извън словосъчетанието. Всяко частно значение на предлога зависи от контекста и от значението на съчетаващите се ду­ ми, напр.: На кея чака малка навалица (Д. Димов) и На другия ден ста­ вам рано (Д. Димов). Общото значение на всеки отделен предлог се уста­ новява въз основа на единството, което образуват неговите частни зна­ чения. Така например общото значение на предлога в 'местонахождение или проникване във вътрешността на някакъв пространствен или темпо­ рален обект', което носителят на езика осъзнава като самостоятелно, се основава на всички употреби на този предлог, наложени в речевата прак­ тика. § 554. Предлозите, образувани в по-ново време от други части на речта, пазят жива връзката с лексикалното значение на първоизточника си, напр. предлогът срещу и съществителното среща, предлогът около и съществителното колело, предлозите сред, посред, насред и съществи414

телното среда, предлозите между, помежду, измежду и съществителното межда, предлогът след и съществителното следа и т. н. Поради това тези предлози са изразители на по-конкретни отношения. Обратно — старин­ ните предлози, като в, на, от, по, до, т. е. думите, които най-рано са се превърнали в предлози, са се лишили напълно от собствено лексикално значение и са способни да изразяват само най-абстрактни отношения. Като единствен категориален признак, който обединява различните видове предлози (независимо от съотношението на конкретното и абстракт­ ното в тяхното значение), се налага ф у н к ц и я т а и м д а и з р а з я ­ в а т о т н о ш е н и я в р е а л н и я с в я т . В основата на общото (или собственото) значение на предлозите лежи определена представа за вза­ имоотношение, за връзка. Функционално натоварени да изразяват отношения, предлозите са способни да поемат върху себе си изразяването на нови отношения, които отначало са сходни, близки до изразяваните вече отношения. Паралелно с обогатяването и разнообразяването на системата от отношения, изразя­ вани от един предлог, става разтоварването му от конкретните значения и заменянето им с нови значения, изразяващи освен пространственонагледни отношения между предмети още абстрактни отношения между събития, свойства, явления (като причина, цел, връзка, начин и под.), които се предават не само с предлога, но и чрез целия езиков израз. Този процес на постепенно загубване на конкретното, лексикалното зна­ чение на предлозите за сметка на развитието и обогатяването на аб­ страктните им значения (което ги доближава до функциите на граматич­ ните морфеми) се нарича десемантизация. От друга страна, колкото е повисока степента на десемантизация на един предлог, толкова по-удобен изразител става той на каквото и да било отношение. Тази двустранна зависимост характеризира семантичния (смисловия) развой на предлозите. § 555. Особено важно значение придобиват предлозите в аналитич­ ните езици, какъвто е и българският. Аналитизмът поставя българския език на особено място между славянските езици, които по отношение на именната система стоят днес по-близо до старобългарския, отколкото съвременният български език. Първоначалното значение на почти всеки предлог е било простран­ ственото. При пространственото значение на предлозите се различават две разновидности: статично, при глаголи, които изразяват покой, съ­ стояние (напр.: Сеното шушне под краката им — Й. Радичков. А в При­ леп са скрити I в мъха на стените ! легенди, които ни чакат — Н. Вапцаров), и финално — при глаголи за движение, направление (напр.: Слегнали после на двора, 1а горе, I вече зората блести — Н. Вапцаров). В старобългарския език тази разлика се е изразявала чрез противо­ поставянето на вин. и мест. пад. след предлога. Имало е предлози, които са познавали само статична (пон) или само финална (къ, нзъ) употреба. § 556. Българският език в развоя си от синтетизъм към аналитизъм още в ранния среднобългарски период (XII—XIII в.) при съществува­ ща падежна система е започнал да пренебрегва противопоставянето по­ кой — направление. Това явление е обща особеност на балканските ези­ ци. Загубата на формалното разграничаване между покой и посока до­ вежда до установяване на финална и статична употреба- при всички пред­ лози с пространствено значение единствено в българския език и в проти415

воположност с другите славянски езици, срв.: Отива към реката, но и Живее към реката; Стоя при децата, но и Отивам при децата; Отивам до прозореца, но и Стоя до прозореца и под. Въпреки че пространственото значение е ядрото, около което се гру­ пират всички останали значения на предлога, то не може да се смята за негово общо значение, тъй като никога не е единствено, а понякога до­ ри не е първоначално (например предлогът без не е придружен от про­ странствена представа). Общото значение на предлога е така отвлечено и сложно, че може да' бъде напълно разкрито само чрез подробното описание на всички негови частни значения. Значение и употреба на предлозите Предлогът без § 557. Предлогът без няма пространствени значения. Във всичките му употреби се проявява основното му общо значение за отсъствие. 1. О т с ъ с т в и е , н е д о с т и г : а) В приглаголна употреба, напр.: Цяла нощ сме ходили с път и без път. . . (Н. Хайтов). Хайде — ние си можем и без парцали и без га­ щи, ами нея как да я представим в града? (Н. Хайтов). Без срам остала навсегда! (П. К. Яворов). б) В приименна употреба, напр.: Той беше генерал без армия (Ив. Ва­ зов). Можеше ли да се води енергична борба без жертви? (Д. Димов). И студ, и мраз, и плач без надежда I навяват на теб скръб на сърцето (Хр. Ботев). Живот без маска и без грим — I озъбено свирепо куче (Н. Вапцаров). 2. Л и п с а н а н я к а к в а ч а с т о т е д н о ц я л о , н е г о ­ л я м н е д о с т и г : Наближаваше осем без четвърт (Д. Димов). Два без нещо! — отвръщам с прекалено спокойствие (Бл. Димитрова). Предлогът в § 558. Предлогът в е основен предлог с пространствено значение. В абстрактните му значения се усеща винаги първоначалното му конкретно пространствено значение. 1. П р о с т р а н с т в е н и значения: а) Място, където прониква действието на глаголи за движение, на­ правление: То слага отпечатъка си върху лицата на всички мъже, оти­ ващи в окопите (Д. Димов). Стоян нагази в снега и се отправи нататък (Д. Талев). б) Място, в чиито предели се намира или извършва нещо: В кесията той имаше и двайсетина гроша свои пари (Д. Талев). Изпит, бледен, даскал Ангел лежеше в каруцата със затворени очи и мълчеше (Й. Йовков). в) Преносни пространствени значения: означаване на област, в коя­ то се намира или извършва нещо или към която е насочено глаголното действие с абстрактни съществителни или такива съществителни, които само в преносен смисъл могат да означават място. Понякога самият гла416

гол или необичайното му свързване със съществителното определя пре­ носния характер на предложното съчетание: Тия неща са врязани в паметта ми (Д. Димов). Някои старщхора запазвали в сърцето си романтичното любопитство на младостта (Д. Ди­ мов). После отново потъваха в мислите си (Д. Димов). Той легна и заспа блажен сън — уморен, сит и с неясни, но хубави надежди в сърцето си (Д. Талев). Познат му беше тоя мирис и пробуждаше в душата му драгост, умиление. . . (Д. Талев). Към тази употреба се отнасят предложните съчетания при глагола вярвам и глаголни изрази със същото значение — имам/нямам вяра: Вяр­ вам в единний светлий комунизъм, изправител недъзите на обществото (Хр. Ботев). . . .Че вярва в щастието и че последното ще продължи (Д. Димов). 2. Т е м п о р а л н и ( в р е м е н н и ) з н а ч е н и я : а) В съчетание с имена, означаващи части от деня, годината, дни на седмицата или въобще имена с темпорално значение, напр.: Стоян Глаушев излезе от плевнята още в зори (Д. Талев). В това време от стълбите долетяха тичащи стъпки (Д. Димов). Тоя разговор ставаше в навечерието на Милкиното тръгване (Ив. Вазов). В тоя миг влакът спря (Ив. Вазов). б) Заедно с името след него означава откъс от време, през което се върши действието. Това е израз за предел във времето, достигнат от дей­ ствието, и показва срока, времетраенето му. Предлогът в в този случай е синоним на предлога за, напр.: И кошмарните пламъци на тялото й нямаше да решат съдбата му само в една нощ (Д. Димов). Срещнали сме се в толкова време веднаж и ти да плачеш! (Елин Пелин). в) Отрязък от време, след което става нещо. Предлогът в в този слу­ чай е равен по значение на предлога след, напр.: Старата Рилска в ня­ колко дни грохна и легна на легло (К. Петканов). В един миг само Гроздан се видя грабнат в железните им ръце (Елин Пелин). 3. С ъ с т о я н и е т о , в к о е т о с е н а м и р а е д и н о б е к т , показано като дадено, съществуващо или като резултат, последица от някакво действие. В зависимост от това могат да се различат две разно­ видности: а) Състояние, в което преминава нещо — с глаголи като превръщам се, преобразявам се или с подобно значение, напр.: Зашр тя искаше да се превърне в пепел? (Д. Димов). Тия въпроси измъчваха главата на Бенц, превръщаха нощите му в кошмар (Д. Димов). Понякога падаха снегове, които веднага се стопяваха. . . и превръщаха улиците в непроходими блата (Д. Димов). б) Състояние, в което се намира нещо. Когато се отнася за психиче­ ски състояния на лица, предлогът стои пред абстрактни имена, напр.: Той се намираше в онова състояние на пълно безразличие към всичко. . . (Д. Димов). Само покерът и алкохолът го спасяваха от кошмарния при­ зрак на аероплан в пламъци (Д. Димов). Тъй, в страха си, като не знае­ ше къде другаде да отиде, той се запъти към старите, рухнали хаджи Серафимови конаци (Д. Талев). Сетне отеднаж лицето й пламна в ярка червенина (Д. Талев). 4. В с ъ ч е т а н и я с о б с т о я т е л с т в е н и значения: а) Начин, по който се извършва действието, или формата, в която се намира нещо, напр.: Конете тръгнаха в тръс (Й. Радичков). Написа 27 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

417

книга в сътрудничество с един художник (разг.). В захлас гледаха това чудно дело на младия майстор. . . (Д. Талев). Не знаех ли, че в подсъзна­ нието на всеки морален човек съществуваха в зародиши всевъзможни извратености (Д. Димов). б) Начин, по който се измерва или изчислява нещо: плащаме в ле­ вове, измерваме разстоянето в километри, отчитаме работата в трудодни. 5. В с ъ ч е т а н и я с о п р е д е л и т е л н о з н а ч е н и е — ча­ сти, от които се състои едно комплексно цяло: драма в пет действия, роман в два тома, филм в две серии, пионери, групирани в отряд, вело­ сипедисти в пакет. 6. М о д а л н и с ъ ч е т а н и я , които показват, че нещо трябва да стане по волята или по пълномощието на някого, но днес се доближават по^характер д о ф р а з е о л о г и ч н и т е с ъ ч е т а н и я и представля­ ват свързване на предлога в със съществителното име: Те не са будили у тълпата толкова учудване с търпението си пред страданията е името на Христа. . . (Елин Пелин). Семантично близки до тези съчетания са изрази, които изказват клетви и заклинания: Кълна се в бога. Кълна се в детето си. Заклевам се в честта си; и под. 7. В и д а или ц в е т а на предмета при глаголи за съприкоснове­ ние и обличане. В тази употреба на предлога в най-живо се чувствува първоначалното му пространствено значение: Ще бъдеш в бяло, I с вейка от маслина! и като ангел в бяло облекло. . . (П. К. Яворов). И стегнат в червения си параден мундир, той остави ма­ сата със съжалителна усмивка (Д. Димов). Посрещна ме майордомът във фрак и черна жилетка (Д. Димов). Сетне младата жена го видя как излезе, облечен в кожухчето (Д. Талев). 8. З н а ч е н и е з а в р ъ з к а и о т н о ш е н и е : а) Връзка и отношение на качество или на дейност с обекта, назован с името след предлога. Изразява се ограничение на приложението на качеството или дейността в някакви предели, напр.: Наша Грозда в ли­ цето е такава, че като я погледнеш, снежна грудка да имаш на сърце, ще се стопи като от пролетно слънце (Елин Пелин). б) Област, където се проявява някакво качество, познание, способ­ ност, напр.: Ти си напреднал в работата (Д. Талев). Добър си бил в занаята и много ти се надевал (Д. Талев). Предлогът вместо (и наместо) § 559. Двата сложни по строеж предлога (в--\-място, на--\-място) имат еднакво конкретно значение: замяна на даден предмет с друг: Ерофим, слугата, когото отскоро бяха хванали вместо Аго, махаше с ръка и викаше (Й. Йовков). . . . Наместо Хюсеин\Авни паша на везирския пре­ стол ще дойде Мидхат паша (Хр. Ботев). Предлогът всред (вж. сред) Предлогът въпреки (и пряко) § 560. Предлогът въпреки показва превъзмогване на някакво про­ тиводействуващо обстоятелство: Въпреки умората и болестта той се мъчеше да изглежда бодър. 418

В същото значение рядко се употребява като предлог наречието пряко, напр.: пряко желанието ми, пряко волята му и под. Пряко се употребява също и със значение на през, напр.: пряко ниви и ливади. Овошките и къщите хвърляха вече дълги сенки пряко улицата (Й. Йовков). Предлогът върху (и въз, връз) § 561. Основното общо значение на предлога върху е свързано с кон­ кретното значение на съществителното връх. Същото значение имат и по-рядко срещаните синонимни предлози въз и връз (кръстосване на1 въз с връх). 1. П о л о ж е н и е и л и д в и ж е н и е о т г о р е н а н я к а к в а п о в ъ р х н о с т (в пряк или преносен смисъл) — една употреба, която приближава предлога върху до пространственото значение на предлога на, но тук то е изразено по-отчетливо: Страсти и неволи I ще хвърлят утре в ърху тях I булото на срам и грях. . . (П. К. Яворов). Сетне те погледнаха вълка, изправен върху снега, и влязоха пак в кръчмата (Й. Радичков). По белите и тесни беневреци и по синия долакътник, облечен в ъз дебела конопена риза с незакопчано огърле, личеше, че той е от далечните полски села (Елин Пелин). Кучетата се щураха из пруста и оставяха връз мазилката кални отпе­ чатъци (Й. Йовков). 2. Д е й с т в и е , н а с о ч е н о п р о т и в , с р е щ у някого и л и н е щ о , с враждебно отношение: И взе да хвърля камъни въз нас да го не наближаваме (Н. Хайтов). . . .Той махна с балтията въз мене и щеше да ме е съсекъл, ако не подрипнах настрана (Н. Хайтов). 3. Д р у г и у п о т р е б и и з н а ч е н и я : а) Предлогът върху може да въвежда названието на предмета на вниманието, на разглеждането, на интелектуалното занимание, въобще, напр.: Изследване върху развоя на склонението в славянските езици. б) Предлогът въз означава посока на движението нагоре: Нахвърлих­ ме се пак въз нея и я завлякохме нагоре въз баира, но тя не иска да върви (Н. Хайтов). Предлогът до § 562. Основното значение на предлога до както в старобългарския, така и в съвременния български е предел, граница по отношение на мя­ сто, време, мярка, състояние. 1. П р о с т р а н с т в е н и значения: а) Предел на мястото, където достига движението или действието. Предлогът въвежда наречие за място или съществително, което посочва пространствената граница на разпространение на глаголното действие. Тази употреба на предлога е приглаголна и може да бъде финална или статична в зависимост от значението на глагола. Напр.: Като додоха до синора, излязоха по няколко напред и се запънаха едни срещу други като петли — карат се (Й. Йовков). Поради пороите и лошите пътища. . . никакви припаси не стигаха вече до войските 419

(Й. Йовков). Ти не идвай — каза тя на момата-домакиня, която искаше да я изпроводи до едно място. . . (Ив. Петров). б) Граница при означаване на изходната точка на отрязък от про­ странството, разстояние. В съчетание с предлога от, напр.: С кръвта си кръст ще начертая I от Дунав до Егея бял I и от Албанската пустиня I до Черноморските води}(П. К. Яворов). От склоновете на планината до брега на морето разстоянието е 27 км. в) Проникване на глаголното действие във вътрешността на обекта, който представлява негов пространствен предел. В тази си употреба предлогът до се свързва само с глаголи за движение и е синоним на пред­ лога в. Покрай общото за двата предлога значение „проникване" пред­ логът до означава допълнително известен престой в границите на обекта и се предпочита, когато трябва да се подчертае краткотрайността на действието: От ка се доби малкото, не мога да го изкарам до механата да иде. . . (Елин Пелин). Лепо, мини привечер да ме заведеш до село (Елин Пелин). Ще ида до института да видя какво ново има. г) Близост, непосредствено съседство, напр.: Другоселецът стоеше до него в тъмнината (Й. Йовков). Циганките клечаха до телената огра­ да заедно с циганчетата си. . . (Ив. Петров). Често значението на предлога се допълва и подсилва от наречието близо: близо до дома. Идеята за близост, значението „редом, заедно, наблизо" се изразява в съчетание на предлога с имена, които се повтарят или които съдържат „един" и „друг": Кон до коня, юнак до юнака. . . (Нар. п.). Въздишка кротка, пръст до пръст I ръка набожно прави кръст (П. К. Яво­ ров). Срещу стената бяха наредени един до друг стари дървени дюкяни (Д. Талев). 2. П р е н о с н и п р о с т р а н с т в е н и з н а ч е н и я . Тези зна­ чения на предлога до се определят от по-високата абстрактност на думи­ те, пред които стои предлогът: Човекът трябваше да прибегне до хитрост, за да се спаси от ужаса на верблюда (Й. Радичков). И тъй до край, и тъй дотук, до гроба (П. К. Яворов). От това признание до паническото бягство оставаше само една крачка (Ив. Вазов). Този човек е по-близо до божията истина (Елин Пелин). 3. Т е м п о р а л н и значения; а) Предел във времето, напр.: До вечерта Люцкан можа да върви наедно с всички и никъде не изостана (Й. Йовков). Никакви увещания, никакви молби не можеха да накарат Сала $шар да остане до по-късно (Й. Йовков). Изведнъж я обзе въпросът, какво щеше да прави до сутринта (Д. Димов). б) Граница на период от време при посочване на началния му мо­ мент. Съчетанието включва и предлога от, с който се отбелязва началният момент на времетраенето, а предлогът до — неговата граница, напр.: Работимемного, /работим от сутрин до здрач (Н. Вапцаров). От видело до видело турците вардят пътищата за външни хора (Ст. Дичев). От тъмни зори до залез слънце. . . плевяха и беряха листа мургави хора (Д. Димов). в) Граница на период от време, предшествуващ някакво събитие, явление, действие, напр.: Внезапно възбуждане облада обществото в ка420

фенето, до одеве тъй тихо и флегматично (Ив. Вазов). До преди малко свиреше на пиано, а сега прелиства ноти (Д. Димов). Така се дебнеха до юни, когато една сутрин Трифон Татаров осъмна кмет (Ив. Петров). 4. К о л и ч е с т в е н и о т н о ш е н и я : а) Граница на едно количество, количествен предел, напр.: От един­ ствената бутилка десетте чаши се напълниха едва до половината (Д. Ди­ мов). Безпричинните отсъствия са били сведени до нула (в. Отеч. фронт). б) Приблизителен брой. В тази употреба предлогът до е близък по значение на предлога около, но докато до посочва границите на прибли­ зителния брой, около ги поставя отвъд количественото определение, напр.: Ще трябва да се съберат още привечер, но най-много до десетина души (Ст. Дичев). Вятър мята листи пожълтели I до три лета не сме били в къщи (Н. Вапцаров). в) Окончателно изчерпване на едно количество, явление, действие, напр.: И тук те бидоха избити до един (Д. Талев). Иван отпи от виното, подържа го в устата си. . ., а след туй изпи цялата чаша до дъно (Й. Ра­ дичков). Баба и дядо съставиха своя план за действие и го обмислиха до последната точка. . . (Ив. Петров). 5. О т н о ш е н и е з а с т е п е н : а) Краен предел на състояние или граница на изживяване, напр.: След такава нощ той се чувствуваше повяхнал, главата му тежеше, ста­ ваше зъл към хората й се ядосваше на себе си до ненавист (Елин Пелин). Жално, до болка жално му стана за самия него (Й. Йовков). Войниците се смяха до премаляване (Й. Йовков). б) Степен, в която се съдържа качество, напр.: Това галено и под­ сладено име до немай-къде му прилягаше (Й. Йовков). Лицето на дядо се беше преобразило до такава степен, че ако облечеше бяла риза с врато­ връзка, можеше да мине за секретар-бирник (Ив. Петров). 6. Д р у г и отношения: а) Зависимост от нещо. Предложното съчетание е пояснение на спо­ магателния глагол съм: Четенето е до време. Успехът е до късмет. То е до човека. Към тази употреба може да се отнесе и фразеологизмът Не ми е до.. ., който изразява нежелание да се върши някакво действие или пък отри­ цателно отношение към някой обект (лице, предмет и др.): Не ми е до шега. Не ми е до песен. Не ми е до сватба. — Седем жени има в своя харем и не до жена му е стигнало, а иска да те посрами (Д. Талев). Само до екзарха ми е сега! (Ст. Дичев). б) Означаване на предмета, към който е насочено действието, обик­ новено след третолични глаголи, като отнася се, касае се, напр.: Не се касае само до недоверие, а и до опитност (Д. Димов). Колкото до самия полковник, аз го познавам много добре (Ем. Станев). в) При обращение или адресиране. Предлогът стои пред името на обекта, към който е отправено обращението: допитване до народа, про­ шение до министъра, молба до декана, писмо до баща му. Предлогът до се съчетава понякога с други пространствени пред­ лози — към, над, под, — които уточняват мястото на пространствената граница в близост, по-високо или по-ниско от обекта, чието име стои след съответните предлози: Сплъстената му гъста коса закриваше ни­ ското му чело и падаше до над очите му (И. Йовков). 421

Предлогът за (и заради,

поради)

§ 563. В съвременния български език предлогът за е на второ мя­ сто по разнообразие и богатство на функциите си и по честота на употре­ бата си след предлога на. Същевременно това е най-силно измененият български предлог, който напълно е изгубил изконното си значение — направление назад или следване на някого или нещо във финални кон­ струкции, а в статични — разположение в задната страна на нещо, като се е превърнал в основен предлог за изразяване на финално-целни и причинни отношения. Днес предлогът за е изразител на следните типове отношения: 1. П р о с т р а н с т в е н и отношения: а) Залавяне: И Боне хвана кравата за роговете и полека почна да я вдига (Елин Пелин). Попът хвана Нена за ръцете, изправи я на крака и я изтика из портата (Елин Пелин). Но изведнаж някой изневидело го дръпна за кожуха отзад (Елин Пелин). б) Посока, направление, целенасоченост на движението в простран­ ството. За разлика от другите пространствени предлози предлогът за притежава само финална употреба, без статична. Той се свързва с огра­ ничен брой глаголи за движение, които показват началото на продължи­ телно движение, и с ограничен брой имена: През едно чудесно кастилско утро Фани отпътува с колата си за Толедо, старата столица на Испа­ ния (Д. Димов). То е в Клисура и пази едничкия път, който отива от тия места за границата (Ив. Вазов). Предлогът за се съчетава с други финални предлози (към, в), за да се внесат допълнителни смислови отсенки в общото значение за посока — проникване, приближаване и под.: По пътя за в къщи аз се присмивах на себе си (Ем. Станев). Потеглиха за към града. 2. О т н о ш е н и е з а в р е м е : а) Период от време, през който се върши глаголното действие ('за колко дълго време'), напр.: Пред него Фани изрази намерението си да остане за известно време в Испания (Д. Димов). Той пробяга 100 м за единадесет секунди. б) Престой или отсъствие във време, което тече, след като престане глаголното действие, напр.: За няколко секунди в залата настъпи пълно мълчание (Д. Димов). в) Време, ограничено около момента на говоренето, напр.: Сега за сега тя е най-хубавата в село. . . (Елин Пелин). За днес упражненията свършиха. г) Обстоятелство, случай, поради който се върши действието. Пред­ логът въвежда име, означаващо празник от календара, нарочен случай и под. и е близък до употребата за причина: Младият войник Лепо Гьорин се връщаше уволнен за лятната работа в село (Елин Пелин). Ела си за Свети Георги, за именния ми ден. д) Пореден път на извършване на действието, напр.: За пръв път в своя живот орелът беше толкова близо до хората (Ем. Станев). И ний през сълзи накипели I обръщаме за сетен път I . . . угаснал взор, —за се­ тен път! простираме ръце в окови. . . (П. К. Яворов).

422

3. И з р а з я в а н е н а о т н о ш е н и е в т е с е н с м и с ъ л : а) Изясняване характера на отношението след глаголи и имена, показващи спомени, мислене, чувства, заявяване. В случая се отнася за управление на глаголи като мисля, спомням си, говоря, казвам, питам, надявам се, копнея и под., които изтъкват косвени допълнения, изразени с предлога за+съществително име или друга дума със субстантивно зна­ чение. Напр.: После всички отново зашумяха, заговориха за жени, за работа, за турци, за политика (Елин Пелин). За какво се замисли? Деца имаш — нека работят, ти почивай. . . (Елин Пелин). Щом влезе в рая, дядо Матейко се сети за бабата си. . . (Елин Пелин). От постоянно мислене за Платон личността му изглеждаше напълно откъсната от времето и пространството (Д. Димов). б) Неосъществена възможност или качество, напр.: Милият Белчо, и той на война тръгнал! Него за всичко го бива! (Елин Пелин). в) Въвеждане име на обект, по отношение на който се преценява ситуацията, напр.: Ако никой не научи, че госпожата е имала припадък, ще бъде много по-добре за тебе (Д. Димов). За сърцата, що се любят, I и смъртта не е раздяла (П. П. Славейков). г) Изразяване на ново отношение въз основа на познат факт. Поня­ кога предлогът образува съчетанието колкото за, но по-често се употре­ бява сам и в тавтологична конструкция: Колкото за строг — строг съм. За работа — работиш като волец (Елин Пелин). За пиене — ще пия (Елин Пелин). 4. О т н о ш е н и я з а ц е л . Това е една от най-характерните упо­ треби на предлога. С предлога за се въвеждат имена, които означават целта, към която се стреми глаголният субект: С кои очи ще тръгна аз по съдилищата за такива работи? (Елин Пелин). . . .Та си на извор отишла I за бистра вода студена (П. Р. Сла­ вейков). Умря сиромах за правда, I за правда и за свобода (Хр. Ботев). Като пиленца ще си писукат за нея. . . (Елин Пелин). О т в л е ч е н а ц е л н а у п о т р е б а — предлогът се свързва с отвлечени имена и образува целни изрази (често вметнати), които посоч­ ват редкостта на едно явление или напразната цел на глаголното дей­ ствие: за чудо и приказ, за хубост, за добро, за щастие, за лек, за цяр, за спомен и т. н. Не за добро той тъй рано изпрати жетварите (Елин Пелин). 5. П р и ч и н а . Предлогът за+съществителното име (или друга субстантивна дума) твърде често изразява обстоятелство за причина: Безумец! Да гине за една жена (Елин Пелин). Там горе в пъклото ще ви съхнат езиците за капка вода. . . (Елин Пелин). Беше му тъжно, а се усмихваше и се чувствуваше виновен за глада си, . . . за своята безпо­ мощност и за тая смътна тъга, която бе стиснала сърцето му (Д. Талев). Костов се извини на два пъти за скромността на вечерята (Д. Ди­ мов). 6. П р е д н а з н а ч е н и е . Това са именни словосъчетания, в кои­ то второто съществително след предлога за показва за какво служи обек­ тът, назован с първото: От Освобождението постоянно даваше^прошения за пенсия (Елин Пелин). Какво ще излезе от всичко това? Испанска повест за любов и 423

смърт лиУ (Д. Димов). Бели пари за черни дни; паста за зъби; сапун за пране. 7. П р е ц е н к а з а с у б е к т а и л и о б е к т а н а г л а г о л нотодействие: Й$ Не съм за рая аз сиромах човек. . . (Елин Пелин). Ти си мръсник, защото не считаш работника за нищо (Д. Димов). Смятай работата за опечена (Н. Хайтов). 8. Р а з м я н а и с т о й н о с т : а) Измерване на стойност, напр.: Вие сте жени и нямате за пет пари постоянство (Елин Пелин). Не за една, за две мелници има вятър в гла­ вите им (Елин Пелин). б) Размяна на един предмет с друг, напр.: Дренки, а дренки, а! Дренки за кълчища продавам (Елин Пелин). Око за око, зъб за зъб. в) Сравнение за определяне размера на действието, което извършва субектът. Предлогът за е синоним на местоимението колкото, което може да се употреби обяснително и паралелно с предлога: Този работи за десет работника. $м за двама, работя за четирима. 9. П о л з а , и з г о д а . Обектът е „облагодетелствуван" от действие­ то, изразено от глагола. Среща се след глаголи като гласувам, сражавам се, бия се, умирам, пия, към които се прибавят и глаголите женя се, вен­ чавам се, омъжвам се, сватосвам се, годявам се: След тежка вътрешна борба той не бе гласувал за консервативния кандидат в областта (Д. Димов). Каза му, че е сгрешила с Блажения и че след празниците ще се венчае за него (Елин Пелин). Те отдавна са монополизирали правото да се грижат за ближния (Д. Димов). Такава употреба и такова значение предлогът за има и в някои фор­ мули, благопожелания и заклинания: За много години! За твое здраве! Млъкни за бога! Недей за бога! и под. 10. Синонимен на предлога за в причинно-целевите му употреби и значения е сложният предлог заради; зарад (за+ради). И двата пред­ лога представляват причината като мотив на някакво действие, но пред­ логът заради я означава по-ясно и диференцирано: Изпреварили го, пречукали го с една-две сопи — затрили го. Заради два ръждясали звънци! (Н. Хайтов). Повечето бяха дошли заради Ния (Д. Талев). — Фон Гайер даваше големи контингенти на „Никотиана" заради мене (Д. Димов). Както предлогът за, така и предлогът заради могат да изразяват в чия полза се върши действието, напр.: 0, нека поживея I за тебе, майко, за родина I и зарад нея. . . и за нея (П. К. Яворов). Не заради мене, а заради децата и заради него там. . . в гроба (Д. Талев). 11. Д р у г и значения: а) По чия вина се извършва действието, напр.: Миналия месец падна в блатото заради една гъска (Й. Радичков). б) Замяна, заместване, напр.: С благ благувам — вяра зарад вяра (П. К. Яворов). в) Обекта на глаголи за мислене, реч, напр.: Но една душа все тайно/ зарад мен ще жали още (П. К. Яворов). Изгубил те от поглед, когато I ще престана I да мисля зарад тебе. . . (П. К. Яворов). Последните две употреби на предлога заради са остарели. Днес в тези случаи се предпочита предлогът за. • 424

Повече стилистично, отколкото смислово от употребите на предлога заради се различава предлогът поради, който се предпочита в научната, деловата и публицистичната реч и носи известна отсянка на книжност: Тука духаше вятър и поради това нямаше никаква мъгла (Ст. Загорчинов). Предлогът зад § 564. Предлогът зад е нов по образуване. Той е изразител на старо­ то пространствено значение на предлога за — разположение или движе­ ние в задната част на нещо — и липсва в другите славянски езици, тъй като в тях се е запазило посоченото значение на предлога за. 1. М я с т о о т к ъ м г ъ р б а н а н я к о г о и л и в з а д н а ­ т а ч а с т н а н е щ о : Там, дето живеят верблюдите — в Сахара или зад дългата китайска стена, — земята е превърната в пясък (Й. Радичков). Той можел да стои зад вратата ни, без да го виждаме (Й. Радичков). 2. Н е п о с р е д с т в е н а б л и з о с т п р и д в и ж е н и е . При тези случаи предлогът зад е заменим с предлога след. Вървяха един зад друг и Вървяха един след друг. Предлогът заради (вж. за) Предлогът из (и низ; предлозите иззад, изпод, измежду, извън) §565. 1. Основното старо значение на предлога из е отделяне, отда­ лечаване от вътрешността на нещо, движение отвътре навън. Това зна­ чение на предлога из обаче твърде рано е било стеснено от основния пред­ лог с изходно значение от: Някои разгънаха кенарлии пешкири и из тях се показаха варени кокошки. . . (Й. Йовков). Аз чезна и се сливам I с мъгли страхотни — задушливи I на ада сякаш из недрата I стихийно блъвнали въз мене (П. К. Яворов). 2. Много по-широка употреба предлогът из днес има с новото си статично пространствено значение: р а з п р ъ с н а т о положение и л и д в и ж е н и е б е з о п р е д е л е н а п о с о к а в границите на определено пространство: Току един ден Наум Боляр се разшета из чаршията от дюкян на дю­ кян (Д. Талев). Всеки искаше да изпрати поне един поздрав до своите близки, пръснати по различни места из България и Влашко (Д. Талев). Бъхтането с брата стана по пладнина, гоненето из гората, хващането на жената — докато да зайде слънце. . . (Н. Хайтов). 3. Д в и ж е н и е п о п р о д ъ л ж е н и е т о , п о д ъ л ж и н а ­ т а н а н е щ о : Все туй копнение в духът, I все туй скиталчество из път, I на който не съзирам края (П. К. Яворов). Нека ви топли из пъ­ тя! — каза му тя (Й. Радичков). 4. Предлогът из се съединява с други пространствени предлози (зад, под, между) и наречието вън, като образува сложни предлози и запазва в тях отделителното си значение, напр.: Една нощ пустинникът не издържал, излязъл иззад камъните (Й. Ра­ дичков). И аз лежа безсилен да се дигна I изпод надвисналия леден мрак (П. К. Яворов). Лицето му беше побеляло като черупка на яйце изпод накривения гривест шлем (Д. Талев). Изпод праха се показаха труповете на падналите кърджалии (Й. Йовков). Ще търсим специалист измежду 425

завършилите агрономство (из печата). Извън света са нашите наоежби . . . (П. К. Яворов); извън пределите на страната, извън мярка, извън себе си. П р а в о п и с н а б е л е ж к а . Сложните предлози с първа част из- се пи­ шат слято. З а б е л е ж к и . 1. Вместо предлога из във второто и третото му значение (движение без определена посока или разпръснато разположение в границите на дадено пространство; движение по продължението на нещо) се употребява предло­ гът низ (главно в народната реч), напр.: Златаница седеше сама край огнището — младите бяха излезли на гости низ село (Д. Талев). Карай си низ пътя, слушаш ли, човече! (П. К- Яворов). 2. Освен това предлогът низ показва движение по надолнище, надолу по нещо и в това си значение е противоположен на предлога въз, напр.: Една крива пътека се извиваше от село въз баира — низ баира — въз баира — низ баира — четири дена (Н. Хайтов). Гледам, проваляме Хамам бунар и слизаме низ Криво било за Дьовлен (Н. Хайтов).

Предлогът извън (иззад, изпод) (вж. из) Предлогът като § 566. Предлогът като по произход е наречие, но се употребява също като сюаз и като предлог. 1. Основната функция на предлога като е да изразява с р а в ­ нение: а) Чрез сравнение се разкрива сходството между лица, предмети, състояния и качества или степента, в която се проявява дадено качество, напр.: Ама тая вода не е като вода, а мешано с камънак и дърво — стра­ хотия! (Н. Хайтов). Времето на верблюда станало като сън (Й. Радич­ ков). Ама тая — жена и половина, бяла като мляко. . . (Н. Хайтов). Неговите черни като въглен очи горели изпод черните му вежди (Л. Каравелов). Черна като катран коса украсява Грозданкиното бяло лице (Елин Пелин). И трепет, и любов златиста, I чиста като първи сняг, I в моята душа лъчиста I възвишила светъл стяг (Н. Лилиев). Тук се отнасят стандартизирани сравнения с характер на устойчиви съчетания от рода на бял като сняг, черен като катран (земята, нощта), блед като платно, тънък като топола, светъл като слънце и под. б) Чрез сравнение се разкрива начин на действието (в предложни съчетания с обстоятелствено значение), напр.: Земята е изпръхнала и се рони като захар (Елин Пелин). Очите й те режат катоснож (Н. Хай­ тов). Пази старо, грозно хоро I Калиопа красна, I като в клетка зад решетка I птачка сладкогласна (П. К. Яворов). ...Ти като възторжена сестра I събра на цялата земя I и радостта, и бурната печал!. . . (Хр. Смирненски). 2. У т о ч н я в а н е : а) Преценка за лица и предмети чрез свеждане на по-общата катего­ рия към по-частна (като = „от рода на"), напр.: Има мост, ама е чак в селото, не е като за нас (Н. Хайтов). Аз таквиз професори като тоя вътро. . . (Ем. Станев). б) Посочване на временни или характерно качество (като = „в ка­ чеството на"), напр.: Като съпруга тя не можеше да се оплаче, но като жена тя страдаше (Г. Стаматов). Като вестникопродавец той повикал на помащ и деветгодишния Данчо (Г. Караславов). Надарен с практичен 426

ум и търговски способности, той ое съумял. . . ии ое селяните си като пръв човек (Елин Пелин). Предлогът край (покрай, накрай) § 567. Предлогът край е един от новите предлози, който има кон­ кретно пространствено значение във финална и статична употреба. 1. Д в и ж е н и е и р а з п о л о ж е н и е в б л и з к о с ъ с е д ­ с т в о , по протежение, отстрани на нещо: Самите дяволи седели като турци край огъня и много приличали на турци (Й. Радичков). 2. В преносен смисъл показва е д н о в р е м е н н о с т , п р и д р у ­ ж а в а н е , съпътствуване на едно действие от друго: Край грижите по децата и къщата не и оставаше време за тежки размисли и терзания на душата. З а б е л е ж к а . Същите значения има и производният предлог покрай, но при него пространственият оттенък 'по дължина, по протежение на нещо' е засилен от пространственото значение на съставката по 'редом с, по посока на'. Производният предлог накрай освен близост изразява разположение от външ­ ната страна на обекта, напр.: Те живееха накрай града, по-напред в една напусната воденица, а по-после в една никаква колиба. . . (Ив. Вазов). Ще дойдеш ти накрай световната пустиня. . . (П. К. Яворов).

Предлогът крьз (вж. през) Предлогът към (и откъм) § 568. Предлогът към е един от основните финални предлози в ста. робългарския език (стб. къ). Днес той чувствително е ограничил финал, ните си функции и е изразител на: 1. П р о с т р а н с т в е н и отношения: а) Движение по посока на определена цел, без тя да се достига, напр.: Животните тичаха бясно към кръчмата (Й. Радичков). От го­ рата възвихме към Грохотно (Н. Хайтов). б) Относителна близост. Това значение на предлога към е характер­ но само за съвременния български език от славянските езици, напр.: Конете спряха и почнаха да се притискат един към друг (Й. Радичков). 2. Ц е л т а н а д е й с т в и е т о , представена като започване на нова дейност или преминаване в ново състояние: Светлината разтвори дверите на душата ми и я потегли към светост и чистота (Ем. Станев). 3. О т н о ш е н и е с п р я м о н я к о г о и л и н е щ о : Излезе вто­ рото и не от друго, а тъкмо от обич към бога. . . (Ем. Станев).Проявя­ вах интерес към всичко, което ми показваше или говореше (Й. Радичков). 4. П р и б л и з и т е л н о с т п о в р е м е и л и к о л и ч е с т в о (към — около): Ела към пет часа. Теглото на тази машина е към два тона. 5. Н е щ о , к о е т о с е п р и б а в я , п р и н а д л е ж и и л и е с в ъ р з а н о по характер с предмет или група предмети: От утре към стачката на студентите се присъединява и администрацията на Университета (из печата). 6. Предлогът към се свързва с други предлози, като образува с тях сложни предлози (откъм), или се употребява паралелно с други пред­ лози, които уточняват значението му (за към): Прозорците бяха широко 427

итаирени и в стаята струеше зелен здрач откъм градината (Д. Талев). Откъм улицата час по час избухваше детска врява (Д. Талев). Предлогът между (помежду) § 569. В предлога между ясно се долавя смисловата връзка със съ­ ществителното межда, от което той произхожда, а и пространствените му значения са близки до конкретното значение на това съществително. 1. П о л о ж е н и е и л и д в и ж е н и е м е ж д у д в а и л и по­ в е ч е п р е д м е т а и л и ц а : И самата „Петлова чукаи се вижда, ей там, между баирите и тополите (Й. Радичков). Но още по-често се бе радвал на божията хубост по земя и небе, между людете. . . (Д. Талев). 2. По отношение на времето показва п е р и о д а , к о й т о р а з ­ д е л я д в а м о м е н т а : Българският исторически роман между две­ те войни. Ще мина да те взема между пет и шест часа. 3. О т н о ш е н и е м е ж д у л и ц а и п р е д м е т и п р и в з а и ­ м о д е й с т в и е , п р о т и в о п о с т а в я н е , с р а в н е н и е и д е лб а: Да живее дружбата между народите! За тая публика между ахтапода и шопските царвули в Мраморното море, между кокошката и гар­ гата, между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие (Хр. Ботев). З ' а б е л е ж к а . Равностоен по значение на между е сложният предлог по­ между, който се предпочита пред кратките дателни местоимения: разпрата помежду им.

Предлогът на § 570. Предлогът на е най-често употребяваният български предлог, тъй като е натоварен с най-многобройни и най-абстрактни значения. Пре­ връщането му в чисто граматично средство за изразяване на стари па­ дежни отношения — косвено дателно допълнение на глагола и анали­ тично предаване на притежателно отношение — е най-важният критерий за определяне на хронологичната граница между двата основни периода в развоя на българския език — синтетизма и аналитизма. Същевременно установяването на предлога на при дателно допълнение и при притежа­ телни конструкции е най-отличителната черта на българския аналитизъм. 1. О т н о ш е н и е н а п р и н а д л е ж н о с т , притежаван е: Слабият дъх на немощните му гърди едвам движи изсъхналите и попукани устни (Елин Пелин). Краката ни се спъват в мумифицирани от сухия въздух трупове на грабливи птици (Д. Димов). Водите на при­ станището са тихи като езеро. . . (Д. Димов). Аз бродя в своя друм, пиян I от виното на самотата (Н. Лилиев). Близко до значението за принадлежност е въвеждането на допълне­ ние (респ. несъгласувано определение) към съществителни, произведени от преходен глагол или означаващи действие: Тоя път нямаше оглушителни крясъци и песни, нямаше прескачане на чиновете, нямаше лудо препускане из стаята и по ходника вън. . . (Д. Талев). Аз страдам. И в самозабвението на труда, I и в саморазяждането на покоя, — I на битието в зноя. . ., аз страдам (П. К. Яворов). 2. В съчетание със съществително име (или друга дума със субстантивно значение) за и з р а з я в а н е н а к о с в е н о д о п ъ л н е н и е : 428

а) След предлога на се поставя името на лицето или предметът, върху който минава или е насочено действието, напр.: Републиката да­ ваше по малко, но на всички (Д. Димов). Само с няколко думи връщат живота на много умиращи (Й. Йовков). А на ония, които го слушаха, винаги се струваше, че в очите на Сали #шар има друг човек (И. Йов­ ков). Те пренебрегват всекидневни нужди I и на скептичните тревоги I разтварят пред излитане крила (П. Матев). Той ме разсипа мене, той — грях му на душата! (Елин Пелин). б) При някои глаголи, като уча, навиквам, мириша, предлогът на въвежда името на косвения обект, който не е обект на действието, а пояс­ нение за свойството на самото действие, напр.: . . .Татко ми да ме научи I на к'ъвто иска занаят (Хр. Ботев). Всеки трябва да се научи на ред, да привикне на труд. Въздухът миришеше на вода и шума (Елин Пелин). 3. П р о с т р а н с т в е н и отношения: а) Място, в чиито предели или върху чиято повърхност се проявява дадено действие. В това си значение предлогът на е синонимен на пред­ лога върху: . . .Лъжа и робство I на тая пуста земя царува! (Хр. Ботев). На скута му заспива едно хлапе. . . (Д. Димов). На кея чака малка навалица (Д. Димов). На върха на&брезите един до друг кацваха два коса (Елин Пелин). б) Направление, посока на действието, напр.: Въпреки неразполо­ жението си, отивам на плажа (Д. Димов). Госпожица Икономова се качи на катедрата, сложи очилата си, отвори дневника (Д. Талев). . . .Ах, ръка си кой ще турне I на туй сърце, дето страда? (Хр. Ботев). Ти върви сам, господин старши, моят път е на друга страна (Елин Пелин). . . .И сребърни мрежи изплита, I и вихром отлита на юг (Н. Лилиев). 4. Ц е л н и отношения: а) Направлението на действието е подчинено на някаква цел — да се получи, да се придобие, да се вземе нещо, напр.: Да изпълним дума заветна — I на смърт, братко, на смърт да вървим! (Хр. Ботев). Да не си въобразявате, че ще ви поканя на лов за пъстърви? (Д. Димов). Любеха, но ходеха на срещи I не с девойките, а със смъртта (П. Матев). Все пак отивам на вечеря. I Цветя за дамата съм купил (Вл. Башев). Целни са и изрази като Отивам на училище (на работа, на кино, на театър), където обектът не се схваща пространствено, а има значение отивам да се уча (да видя спектакъл). Пространствените изрази отивам в театъра, в училището и под., в които съществителното след юедлога е членувано, имат по-конкретен характер. б) Предназначение. В съвременния български език в тази си употре­ ба предлогът на е изместен от предлога за. Изразяването на предназна­ чение с предлога на се среща рядко в някои лексикализирани изрази с елемент на преценка, в поздрави и пожелания, като на инат, на плач, на здраве, на добро, на зло и под.: Гласът му се откъсна като на плач (Елин Пелин). Времето е на дъжд. Вятърът духа на пролет. в) Причина, повод на действието, напр.: То 'га се сберат момите! пред нази, майко, на хоро. . . (Хр. Ботев). И затова с особена страст се залавяше да помага на майстор Франц, когато докарваха на поправка някой от по-големите автомобили. . . (Елин Пелин).

429

5. Т е м п о р а л н и ( в р е м е н н и ) о т н о ш е н и я : а) Разположение във времето, значение, което има отсенки като момент във времето, срок от време, през който или около който се извърш­ ва нещо, насоченост на действието към даден момент от време, отбеляз­ ване на дати и др., напр.: На другия ден Сали Яшар беше в ковачницата си (Й. Йовков). На сутринта времето омекна и заваля сняг (Елин Пелин). Варвара се събуди на разсъмване с болки в ревматичните си крака (Д. Димов). На 14 ноември 1885 година аз и новоназначеният пиротски кмет. . . минувахме във файтон сръбската граница (Ив. Вазов). б) Едновременно изразяване на времето и обстоятелствата, при кои­ то се върши действието, напр.: Селяните станаха да си ходят и на про­ щаване всеки друсаше ръката на Матаке, като на стар приятел (Й. Йов­ ков). Градът се простира в краката ми, тъй както го видях на идване, по шосето от Драма (Д. Димов). И две сълзи — които ти скришом I на прощаване ще ми дадеш (П. Матев). в) Периодична смяна на части от времето, в комбинация с предлога от, напр.: От време на време съзирате в далечината полски хижи. . . (Д. Димов). Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немило­ стиво косеше (Елин Пелин). От Коледа на Великден. От дъжд на вятър. 6. С ъ в м е с т н о с т с д е й с т в и е т о . Изразяват се обстоятел­ ствата, при които протича действието или които са условие, предпоставка за неговото протичане: Дрехите на клоуна ту блясваха снежно бели на месечината, ту се губеха из сенките (Й. Йовков). Я го виж какъв се е окумил, като петел на дъжд (Й. Йовков). Литна ли стремглав надоле устремен, I душа копней на светло да почине (П. К. Яворов). 7. О т н о ш е н и я з а к о л и ч е с т в о : а) Означаване на възраст или изразяване на възрастта като период от време през живота на човека, напр.: Матаке не искаше да признае, че на неговите години можеше да го примами жена. . . (Й. Йовков). Бях на осемнадесет години. Нямах никакви грижи (Елин Пелин). б) Мярка, степен, количествено нарастване, размер на разстояние, напр.: Отмерваха на кубици готовите дърва. Другарките на Катерина, които стояха на почтено разстояние, вземат по един камък. . . (Елин Пелин). На няколко крачки от оградата милиционерът открил следи от автомобилни гуми на тежкотоварен камион (из печата). в) Разпадане цялото на части — значение на предлога на, насле­ дено от старобългарския, което стои твърде близко до означаване на начин и може да се разглежда като негово частно значение (начин на из­ мерване, начин на разпределение), напр.: Тя имаше дълга, кестенява коса, която падаше на плещите и на два разкошни плетеника. . . (Елин Пелин). 8. О т н о ш е н и е з а н а ч и н : А птичетата, птичетата, дето се появиха на другия ден! Колко много бяха, на облаци, на облаци, небето почерня (Й. Йовков). Умората на приятни тръпки се свличаше от снагата му. . . (Й.Йовков). От гра­ дината през отворения прозорец идва тихо мърморене на гръцки (Д. Ди­ мов). На смърт е моята душа ранена, I на смърт ранена от любов. . . (П. К. Яворов). 430

9. П р е х о д в н я к а к в о н о в о , д р у г о с ъ с т о я н и е 'при глаголи като превръщам се, ставам, правя се, преструвам се. В съчета­ ние с глагола превръщам се предлогът на е синоним на предлога в, но че­ сто съществува смислова разлика: съчетанията с предлога на изразяват привидност или временност на новото състояние, докато при съчетания­ та с в изпъква отсянка за окончателното приемане на някакъв нов вид, образ. Тази разлика идва от значението на глагола: Ти ме дари с божествено смирение, ! превърна моята душа на храм . . . (Н. Лилиев). Хайде, юноши немити и момичета немили, I да се пра­ вим на могъщи, да играем на безгрижни (Вл. Башев). 10. И з р а з я в а н е н а о р ъ д и е н а д е й с т в и е т о : Дай им да водят кози и на гайди да свирят (Й. Йовков). Той отново започна да пресмята на пръсти (Й. Йовков). 11. О с о б е н о с т и п р и у п о т р е б а т а н а п р е д л о г а на: Поради голямата си натовареност с разнообразни значения предло­ гът на е най-често употребяваният в нашия език. За да се избегне повто­ рението му, може да се използуват следните промени в строежа на фра­ зата, които не се отразяват на значението й: а) Да се замени предлогът на с друг предлог със синрнимно или близко значение, напр.: Озоваха се върху (вм. на) перона на гарата. На децата от (вм. на) народа се дават всички права. б) Да се замени отглаголното съществително, предшествувано от предлога на, със спрегнат глагол, напр.: Предателството попречи да избухне Априлското въстание (вм. на избухването на Априлското въ­ стание) на определената дата. в) Да се замени съществителното с предлога на, изпълняващо служ­ бата на несъгласувано определение, с притежателно прилагателно — съ­ гласувано определение, напр.: Елин Пелин е художник на селската ду­ шевност (вм. на душевността на селянина). Патосът на Яворовото творчество (вм. на творчеството на Яворов). г) Да се изпусне предлогът на след отглаголно нечленувано съще­ ствително от преходен глагол, напр.: планът за извеждане спътника (вм. извеждане на спътника) в орбита; начините на задоволяване по­ требностите (вм. задоволяване на потребностите) на гражданите. д) Неправилно се изпуска предлогът на при несъгласувано опреде­ ление на съществителни като началник, управител, ръководител и др., напр. началник гара, началник отдел, началник управление или ръково­ дител движение. Това безпредложно свързване се е появило под влия­ ние на съответните руски форми с безпредложен родителен падеж и тряб­ ва да се избягва. Правилни са съчетанията началник на отдел, началник на управление и т.н. е) Неправилно се употребява предлогът на вместо предлога в при посочване на час: трябва да се казва и пише Влакът тръгва в 16 часа, пристига в 22 часа, не „на 16 часа", „на 22 часа". Предлогът над § 571. Предлогът над е характерен пространствен предлог, който и във финална, и в статична употреба е противоположен по значение на предлога под. 431

1. Предлогът над означава м я с т о п о - г о р е о т н е щ о , където е насочено или където се извършва действието. Различни отсенки на това значение могат да характеризират мястото като: а) Близост до горния край на нещо, напр.: Сякаш всичко се разпиля и разсипа над селяните. . . (Й. Радичков). б) Предел, граница, около която или по-горе от която съществува количество, размер, величина, степен, напр.: Тя е над тридесет години. София е разположена на 570 метра над морското равнище. Максимал­ ните температури през януари са 5 градуса над нулата. в) В преносна употреба означава, че нещо стои по-горе, надвишава друго нещо или се предпочита пред него, напр.: Сали Яшар беше се из­ дигнал над всички по божа дарба (Й. Йовков). В народните приказки доброто винаги възтържествува над злото. Дългът към отечеството стои над всичко. Употребен между две форми на едно и също съществително, предло­ гът над показва притежание на качество в най-висша степен, напр. юнак над юнаците, мома над момите и т.н. 2. О б е к т н и о т н о ш е н и я : а) Обект, над който се упражнява ръководство, властвуване, господ­ ство, насилие, надзор, напр.: . . .Да имам баща войвода I над толкоз мина-дружина I . . . А аз при вуйча да седя (Хр. Ботев). б) Обект, към който е отправено или върху който е съсредоточено действието след глаголи със значение работя, мисля, трудя се, бдя, тре­ перя, съжалявам се, смилявам се, надсмивам се, злорадствувам и произ­ водните им съществителни, напр.: И над това чудо напразно съм горил нощем вощеници и лой. . . (Ем. Станев). Ти люлката си ми люляла /...,/ над мен по цели нощи бдяла I през моите нощи безпокойни (Ив. Вазов). Предлогът накрай (вж. край) Предлогът наместо (вж. вместо) Предлогът наспроти (вж. срещу) Предлогът насред (вж. сред) Предлогът низ (вж. из) Предлогът о (и около) § 572. Предлогът о е типичен стар пространствен предлог, по-голя­ мата част от значенията на който са поели други предлози, а самият той днес се употребява рядко. Изконното конкретно пространствено значение на предлога о— 'око­ ло, наоколо, от всички страни' се е поело в съвременния български език изцяло от новия предлог около. Днешните значения на о са произ­ водни и близки до това старо значение. 1. К о н т а к т , д о п и р , д о с я г а н е , представени като опорна точка за известно действие или като негова преграда: Един вътрешен човек се пробуди в него и му крещеше и го съветваше и го приковаваше о земята (Ив. Вазов). Ще притисне Никола о стената, ще го обърне в свой слуга (Ем. Станев). Блъскаше се умът ми като риба о лед (Ем. Станев). Пушката му изтраква о камънака и той безпомощно вдигна окървавените си ръце (Н. Хайтов). 432

2. О б х в а щ а н е , о б г р а ж д а н е н а п р е д м е т а , придру­ жено с прикрепване към него: И мислите им все около нея I се виеха, кат сърмений колан I о кръшната и тънка половина (П. П. Славейков). За да не избяга, завързал ги с вериги о високите дървета (Ран Босилек). 3. Предлогът около е нов по произход, образуван от сливането на о и коло. Изразява: а) Обхват, обграждане, заобикаляне от всички страни, напр.: Всички насядаха на възглавници. . . около трапезата (Д. Талев). Повле­ чен от магията, която се извършваше около него, Стойко даваше пари (Д. Талев). В преносен смисъл предлогът има значение 'във връзка с', напр.: Разговорите се въртяха около политиката. б) Положението на някого или на нещо в пространството, което го обкръжава, напр.: После започна битката из дълбоките долища около Струмица (Д. Талев). в) Приблизителност — предлогът около е близък по значение на пред­ лога към, напр.: Шумящите и разпенени води протичаха между две ниски скали на около три разтега една от друга (Д. Талев). Предлогът освен §573. Предлогът освен изразява изключване (='извън'), напр.: Пък освен туй имаше и такъв юнашки вид (Й. Йовков). Освен теб, мале, ни­ кого нямам (Хр. Ботев). Предлогът о»1 (и отвъд, отсам, оттам, оттатък) § 574. Предлогът от е основният (и почти единствен) предлог в съ­ временния български език, който изразява отношенията за отделяне. Първоначалната функция на предлога в старобългарския език е отдале­ чаване на изходната точка на едно движение. От това конкретно про­ странствено значение се развива изразяването на начална точка на вся­ ко друго действие, на изходност, на отделяне въобще. Днес предлогът от изразява: 1. О т д а л е ч а в а н е , и з х о д н о с т : а) Начална граница на действието, обикновено при финални гла­ голи, при статични — предложното съчетание изразява разположение спрямо някакъв обект, напр.: От неподвижната настръхнала гора не идеше нито звук (Ем. Станев). Нощем от нея повяваше топла вълна, която разнасяше упоителна миризма на млада зеленина (Ем. Станев). Все пак той не се изкуши да доведе ордата си от своя аул, който беше само на два дена път от столицата (Д. Талев). Изобилна вода тече от тях и пълни каменното корито, което прелива (Елин Пелин). б) Отделяне на предмет от друг предмет, напр.: Една заран наме­ риха разбита общинската канцелария и от чекмеджето на масата вдиг­ нати. . . хилядо лева грешни сиромашки пари (Елин Пелин). . . .Едри, тромави коне, които с мъка отлепват твърдите си копита от насмоления паваж (Д. Талев). Откъсна го от сърцето си (разг.).

28 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

433

в) Начален предел във времето. Когато неговата граница е означена, в конструкцията се включва и предлогът до, напр.: От вчера след обяд съм доста разстроен. . . (Ив. Вазов). От започването на войната с ита­ лианците фабриката не работеше (Д. Димов). От тъмни зори до мрак тук се чуваше шумна врява (Д. Талев). Познавам я, та какво да я не по­ знавам, от дете я знам (Елин Пелин). От заран до вечер той вървеше по пътища и по стъгди със стиснати юмруци. . . (Елин Пелин). 2. П а р т и т и в н о с т ( о т д е л я н е н а ч а с т о т ц я л о ) : а) Цяло, изразяващо съвкупност, от която се отделя определено ко­ личество, напр.: Седя на една от скамейките по булевард Сен Мишел (Д. Талев). От персонала на цялата болница е оцелял само един побъркан монах (Д. Димов). Сложих пред всекиго от вас остър кинжал. . . (Д. Талев). б) Цяло, от което се взема неопределена част, напр.: . . . Тия сил­ ни, безстрашни мъже, които бяха пили от виното на победата (Д. Та­ лев). Яде му от хляба (разг.). Извади от златото, за да му плати. . . Вземай от това лекарство. 3. П р о и з х о д : а) Произход и местопроизход. Това е приименна употреба на пред­ лога, която означава началото на някого или нещо, като резултат на рождение или близост, зависимост от някакво лице, обществена група, място: В това парижко кафене идват всякакви люде и от всички краища на света (Д. Талев). . . .Тукашните славяни бяха от един и същ корен с тия отвъд Хемус (Д. Талев). Богати и красиви моми от града минаваха често всред тая отдалечена улица, където беше обущарницата на младе­ жа (Елин Пелин). Вести от родината. Кандидати от провинцията. б) Материален произход, веществен състав: По широкия тротоар пред мене безспирно тече буен поток от люде (Д. Талев). Главният майстор. . . протрива с малка пила от арабско желязо горната, изтънена част на цял куп мечове. . . (Д. Талев). Там беше нейното гнездо, свито от сухи водорасли и пух. . . (Ем. Станев). Коминът беше широк, квадратен, изплетен от цепени на две лесковини. . . (Й. Радичков). Чаши от стъкло. Съдове от порцелан. Твърде близко до значението за произход и материя е изразяването на определение чрез предлога от — качеството на определяемия обект се разкрива чрез съставните му части: По широкия тротоар пред мене безспирно тече\буен поток от люде (Д. Талев). Днес минах покрай вас, оставих ви една любеница, исках да попитам да нямате нужда от нещо (Й. Радичков). Армия от просяци, сбирка от редки съдове, хармония от цветове. в) Източник за получаване на нещо. За разлика от предишните две разновидности на значението за произхода на предлога от тази разно­ видност се изразява с глаголно-именна конструкция, чийто основен сми­ съл за някаква полза, изгода, печалба или източник на сведения се съ­ държа в значението на глагола: Той никога не започва сам работа, но помага на другите и от това живее (Д. Талев). Като не получи никаква вест от тях, Аспарух избра третата дружина конници. . . (Д. Талев). Той не научил нищо от ста­ рата, тя си тръгнала с фенера (Й. Радичков). Едит би предпочела по434

скоро да й изтръгнат езика, отколкото да каже от кого е получила сто­ ката (Д. Димов). 4. А б л а т и в н и о т н о ш е н и я (отношения за отстраняване, от­ бягване). Това са глаголно именни конструкции, в които глаголът показ­ ва конкретно отдалечаване или запазване, оттегляне, спасяване, а име­ то, въведено от предлога, — нещо, от което се боят, скриват, което от­ бягват: Пазеше очите си от сянката на изкушението и ръцете си от съпри­ косновението си с тяло, родено за похот (Елин Пелин). . . .Без нито едно същество, което би могло да го отърве от ужасното чувство на са­ мотност (Д. Димов). Крум завари главния майстор скришом от помощ­ ниците си да протрива горната, изтънена част на цял куп мечове. . . (Д. Талев). Крум си беше спомнил за тая любима храна на старите бъл­ гари, която даваше сила и лекуваше от много болести (Д. Талев). 5. П р и с р а в н и т е л н а с т е п е н и с ъ п о с т а в я н е (за изразяване на разлика или сравнение): Господи — извика Песоглавецът, — сега лицето ми трябва да е станало по-грозно от кучешко! (Елин Пелин). Различават се като небето от земята (разг.). 6. Изразяване на л о г и ч е с к и с у б е к т в страдателна кон­ струкция: От заник слънце озарени, олеят морски ширини. . . (П. К. Яворов). Но отровеният от ракия Еньо не издържа и след десетина мъчителни дни почина (Елин Пелин). 7. Изразяването на п р и ч и н а е много близко до функцията на личен деятел в страдателни конструкции, доколкото и личният деятел, и причината могат да се възприемат като производители на действието. Употребата на предлога от за изразяване на причина може да бъде как­ то приглаголна, така и приименна. В първия случай се посочва причи­ ната на някакво действие, а във втория — причината за поява на някакъв признак: Иска ви се да глътнете от любов света (Ем. Станев). Като човешко сърце, което се пръсва от жажда, от мъка, от копнеж (Д. Талев). После присви колене насред пътя, премаляла от умора, от страх, от радост (Д. Талев). 8. П р е м и н а в а н е о т е д н о с ъ с т о я н и е и л и п о л о ­ жение в друго: а) Посочване на началното състояние при прехода на едно състоя­ ние в друго: от нощите правят дни, събуди се от сън, от честен човек стана изменник. То тихо заплака със сълзите на дете, което бе грубо пробудено от един хубав сън (Д. Талев). б) Промяна на едно пространствено положение с друго. В съчета­ ние с предлога на и повторение на съществителното име: Когато минава­ ше пипнешком от едно място на друго, той молеше бога да упътва кра­ ката му. . . (Елин Пелин). Вървеше тя от град на град, от село на село и не мислеше да се връща (Д. Талев). 9. К о л и ч е с т в о : а) Обхват на известен кръг обекти от действието. Предлогът от се съчетава с предлога до и двата предлога свързват антонимично противо­ поставени имена (съществителни, прилагателни, числителни) или наре­ чия, напр.: От заран до вечер той вървеше по пътища и стъгди (Елин Пелин). Братът портиер я измери с очи от глава до пети (Д. Димов). От децата до старците — всички са на събор (разг.). 435

о; Количеството време, изтекло от началото на някакво действие до момента, за който се говори. Предлогът е синоним на отпреди, напр.: От една година Еньо рядко се мяркаше в къщи (Елин Пелин). От извест­ но време той беше мрачен и разсеян. 10. В историята на българския език предлогът от е конкурент на предлога на при изразяването на притежателно отношение. Като пред­ лог с първоначално отделително значение от естествено приема партитивното значение (отделяне на част от цяло). Явна е и близостта на при­ тежателното значение до партитивното, а също така и до значението за произход. По съответен път предлогът от е бивал пренасян и в прите­ жателни конструкции, където по-силно се схваща партитивното значение или значението за произход. В съвременните български диалекти (главно западни и югозападни), където се среща изразяване на притежателни отношения с предлога от, се чувствува много силен оттенък на партитивност, на цяло, към което се отнася част, или на произход. Изобщо изразяването на притежание чрез предлога от не е присъщо на българския език. Замяната на предлога на с от в този случай е възмож­ на само, ако не се касае за чиста притежателност, а за партитивност или произход (напр.: Това е дръжка от мотика (на мотика); яйце от черна кокошка (на черна кокошка); делегатите от окръга (на окръга) и под.). З а б е л е ж к а . Наречия, образувани от свързване на предлога от с наречия и местоименни форми, изпълняват функция и на пространствени предлози: отсам изразява положение от по-близката до говорещия страна на предмета; а оттам, от­ въд, оттатък — положение от по-далечната или срещуположната за говорещия страна на предмета, напр.: Ходил по пазарищата и панаирите отсам и оттатък Вардара, губил се по чужди места... (Д. Талев). И есе тъй го заварваше чичо Митуш — отвън вратника стои, чака (Й. Йовков).

Предлогът отвъд (оттам, оттатък, отсам) (вж. от) Предлогът откъм (вж. към) Предлогът по § 575. Предлогът по е стар предлог с основно пространствено зна­ чение. Днес той изразява пространствени, темпорални и множество аб­ страктни отношения, които го правят един от най-натоварените и често употребявани български предлози. 1. П р о с т р а н с т в е н и о т н о ш е н и я : а) Повърхност, върху която се извършва действие или се намира нещо, напр.: Най-после се зачува далечното и тежко бучене по релсите (Й. Йовков). Сякаш целта на борбата се изчерпваше с биене на юмрук по гърдите (Д. Димов). По тревата падат сребърни листа (Н. Вапцаров). б) Пространство, върху което се извършва действие без определена посока. Има близост със съответното значение на из, но при по няма асо­ циация с някакви граници, както при предлога из, напр.: Учителят Райко Вардарски стоеше настрана от това общо оживление по Преспа (Д. Талев). На много места по света в тая същата вечер можеше да се види баснословен блясък, богатство и разкош (Й. Йовков). в) Посока на действието. Действието има същата посока с нещо друго или следва нещо. Тук се отнася и употребата на предлога след 436

глаголи със значение 'жаля', 'скърбя', 'тъжа' и под. и производните им имена, напр.: Може би е оглупял от мъка по Христина (Ем. Станев). Конярят шибна конете и те се понесоха по пресните дири на шейната... (Й. Радичков). 2. Т е м п о р а л н и отношения: а) Времето, около което става нещо, напр.: Конят ми силен — по пладнина бях на Студената чешма (Н. Хайтов). Такива студове не било имало дори по времето на библията (Й. Радичков). По едно време той влезе в слънцето и изчезна (Й. Радичков). Та това, дето се случи, стана. . . по гроздобер (Н. Хайтов). На сутринта, още по хлада и ро­ сата, той застана пред вратата на къщата (Й. Йовков). Баща ми за­ ръча да се прибереш по видело (Д. Димов). б) Продължителност на действието, времетраене, напр.: По цели дни наред ниско над земята се надвисва не небе, а някаква мътна и тежка мъгла (Й. Йовков). По цели нощи той разсъждаваше върху това (Д. Ди­ мов). 3. Н а ч и н н а д е й с т в и е т о : а) Разпределение, напр.: Да изпроводим и тям за Великден по едно червено яйце (Хр. Ботев). Излязоха пред дама да изпушат по една цигара (Й. Йовков). Той туряше по един челичен диск (Й. Йовков). б) Предлогът по изразява действието умножение, напр.: Имам двай­ сет и четири вола — по дванасейт на плуг (Й. Йовков). Изчисляваше и умножаваше по числото на купчините (Г. Караславов). в) Опосредственост при предаване на съобщение, напр.: Ние полу­ чаваме по градската поща едно безименно писмо (Хр. Ботев). Влезе във връзка по телефона с другите фирми (Д. Димов). Майка ти ти изпраща по слугинята да закусваш мляко и баница (Д. Димов). г) Между две еднакви имена предлогът изразява последователност, постепенност, напр.: Час по час някоя от снахите влизаше безшумно при болния старец (Д. Талев). Изгуби се Метю, а след него — малко по мал­ ко — и гората. Палиха я, грабиха я, секоха я. . . дърво по дърво, парче по парче (Н. Хайтов). д) Недостатъчно обличане, напр.: В тоя студ беше само по сукне­ ната си абичка (Й. Йовков). Ирина съблече изпрашеното сако на черния си костюм и остана по тънка копринена блуза с къси ръкави (Д. Димов). 4. П р и ч и н н и т е о т н о ш е н и я с предлога по представляват едно развитие на старобългарското пространствено значение за разполо­ жение и движение след нещо (което в някои случаи може да разкрива целта на движението): Кой го чака, I та сираче да заплаче I по родина? (П. К. Яворов). Тъгувам по някого или нещо, жаля по някого. Близко до изразяването на причина е изразяването на о с н о в а ­ н и е , с ъ о т в е т с т в и е (по = според): По обичая си Сали $шар про­ дължаваше да седи всяка вечер вън на пейката (Й. Йовков). И няма ни­ кога душа I криле по воля да размаха! (П. К. Яворов). . . .Сам главатар на хайдути, но по закон християнски (Д. Талев). Тя стана негова жена по закон и по обичай (Й. Йовков). 5. Х а р а к т е р и с т и к а о т к ъ м р а з л и ч н и к а ч е с т в а и о с о б е н о с т и : По население, по умствено и културно движение държи първенство (Ив. Вазов). Това бяха дребни, сухи мъже — наем­ ници по професия (Д. Димов). 437

6. Предлогът по сочи о б л а с т т а н а н я к а к в а д е й н о с т (при съществителни като учител, учебник, урок, специалност и под.); Колко е голям и де е разположен градът, който обича, нека види в учеб­ ниците по география (Хр. Смирненски).Отложи лекцията си по хигиена за друг път (Д. Димов). Учителят по история беше неспокоен (Г. Белев). Предлогът под § 576. 1. Предлогът под изразява само един вид п р о с т р а н ­ с т в е н и о т н о ш е н и я , които и днес в своята финална и статична употреба са най-старите и същевременно най-често срещаните: ' м я с т о п о - д о л у о т н е щ о или н я к о г о , к ъ д е т о с е и з в ъ р ш в а или к ъ д е т о е н а с о ч е н о действието': Под тези есенни звезди I шумят заключени води. . . (Н. Лилиев). Гос­ подарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата (Ив. Вазов). Така той извървя дола, като се провираше под сведените вър­ би и ракитаци (Елин Пелин). а) Място, в непосредствена близост до долната част на което се из­ вършва действието, напр.: Така измина около стотина крачки и пътят го изведе точно под върха, в една гънка на планината (Ем. Станев). За да се засили впечатлението за близост, предлогът под се комби­ нира с предлога до, напр.: Когато и двете й плитки бяха отзад, увисваха до под коленете й като два черни смока (Й. Йовков). . . .И като спуснала косите си чак до под пояса (Й. Йовков). б) Граница, в чиято близост или по-ниско от която се определя не­ що, напр.: Цената на картините е много рядко под сто долара (Г. Бе­ лев). Той беше под средния ръст и шинелата стигаше до глезените му (Челкаш). Във всички посочени отсенки на пространствената си употреба пред­ логът под е противоположен по значение на предлога над. 2. Въпреки еднообразието в пространствените значения на пред­ лога под въз основа на тях (и под влиянието на някои чужди езици) в сравнително по-ново време в книжовния език са се развили значения, които са в зависимост от значенията на съществителните, свързващи се с предлога: а) Посочване на отличителен белег, основен смисъл, съдържание, които са предмет на мисълта, напр.: Но под тоя разсеян вид, под това студено нехайство към събитията, които решаваха съдбата на Бълга­ рия, се криеше черно отчаяние (Ив. Вазов). . . .Под вънкашност чужда и под име ново I със сърце порасло и на кръст готово (Ив. Вазов). б) Начин на действието, напр.: Той стигна до хана, който неотдав­ на беше купил, а сега даваше под наем (Й. Йовков). Долу в ниското зад два баира, които се срещаха под ъгъл, се виждаше зеленият връх на едно дърво (Й. Йовков). в) Обстоятелства на действието, често като условие или причина за неговото протичане, напр.: Само под лъчите на свободата може да цъфти хубост (Ив. Вазов). Под светлината на един фенер се мъчехме да налуч­ каме на картата истинския път за Шахлии (Й. Йовков). Под грозния звук на шрапнелите I изтръпват и най-смелите (Г. Милев). 438

г) Обстоятелства на действието, които се схващат като ръководно начало, закрила, влияние, въздействие, напр.: Като марксистка партия на работническата класа обаче Партията се оформи под ръководството на Димитър Благоев. . . (Г. Димитров). Там под докторските грижи. . . би могло по-лесно да се умири смутената душа и въображение на тая нещастна Офелия (Ив. Вазов). Под закрила сме ние, моя рожбо, сега (Хр. Радевски). д) Обстоятелства на действието, които показват подчинено, зависимо положение, напр.: Пие наведохме очи под строгия му поглед (Д. Талев). Всеки друм, . . ., всеки подозрителен пътник бил турен под надзор на заптиетата (Ив. Вазов). Предлогът подир (вж. след) Предлогът покрай (вж. край) Предлогът помежду (вж. между) Предлогът поради (вж. за) Предлогът посред (вж. сред) Предлогът посредством (вж. чрез) Предлогът пред (и преди) §577. Предлогът пред изразява следните отношения: 1. М я с т о о т к ъ м л и ц е т о и л и л и ц е в а т а с т р а н а н а н е щ о : Сред есенното запустение I пред вас съм пак, о дървеса! (Н. Лилиев). Но днес момичето се е натъкмило пред огледалото (Й. Радичков). . . .Защото тя стои в сияние пред мене. . . (П. К- Яворов). 2. Н е п о с р е д с т в е н а б л и з о с т п о м я с т о : Фернандес / лежи в полята/ пред стените на Мадрид (Н. Вапцаров). Следобяд при­ стигнаха вагоните на последната спирка пред Владая (К. Петканов). 3. Б л и з о с т п о в р е м е . Тази употреба на предлога пред е твър­ де ограничена, макар че е съществувала в старобългарския (пред плад­ не, пред изгрев). В съвременния български книжовен език близост по време се изразява с предлога преди. Предлогът пред е преди всичко пространст­ вен предлог, а темпоралните му функции са поети от предлога преди. Предлогът преди означава разстояние от време, считано от дадения момент в посока към миналото, напр.: Преди няколко време в Пловдив са посочени четирима души българчета. . ., които са избавили невинното момче от нож (Хр. Ботев). Той. . . се упъти нагоре по пътеката, отдето преди идването на разбойниците беше слязъл старият калугер (Ст. Загорчинов). 4. П р и ч и н а : Тя изтръпна пред догадката, че той знае всичко (Елин Пелин). 5. По о т н о ш е н и е н а к о г о и л и що се п р о я в я в а н я ­ к а к в о к а ч е с т в о , ч у в с т в о и л и се и з в ъ р ш в а н я к а к ­ в о д е й с т в и е : Всички граждани на НРБ са равни пред закона (Конст. на НРБ). Той е виновен пред мен. За да се покаже и погордее пред хора­ та. . ., впрегна двата жребци, кулестия и черния (Й. Йовков). 6. В п р и с ъ с т в и е т о н а к о г о с е в ъ р ш и д е й с т в и е т о: Той никога не е запалил цигара пред родителите си. 7. П р е д п о ч и т а н и е , н а д в и ш а в а н е , преднина: Какво е той пред мен — един селски даскал (разг.). 439

Предлогът през § 578. Предлогът през изразява: 1. П р о с т р а н с т в е н и отношения: а) Проникване, прекосяване напряко и от край до край вътрешност­ та на обекта, напр.: Два трактора бяха тръгнали по тъмно да търсят пътища през преспите (Й. Радичков). б) Преминаване, прехвърляне от другата страна, напр.: И макар че Мурад се прехвърлил през дувара, той пак успял да го удари (Й. Йов­ ков). Ший грижовно хубавица I и любовно I през прозореца поглежда. . . (П. К. Яворов). в) Обхващане, обикаляне върху повърхността на предмета, напр.: Преметнала чанта през рамо, тя бавно се отдалечаваше. г) Разстояние, напр.: През девет царства в десетото; къща през две улици. 2. Т е м п о р а л н и отношения: а) Период от време, в границите на което се върши нещо, напр.: Но това е само през лятото (Й. Радичков). Мак-Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия (Хр. Ботев). б) Периодични интервали от време, напр.: През два-три дни посе­ щаваше болното. в) Едновременност с някое действие или явление. Предлогът има значение 'по време на', напр.: Аз слушам празнично тържествен звън I през утрен сън. . . (П. К. Яворов). През тези януарски студове Балкан експрес бил блокиран от снега на югославската граница (И. Радичков). З а б е л е ж к а . Твърде рядко у някои поети се среща предлогът кръз в зна­ чение на през, напр.: Той вихром се изви кръз черните мъгли (П. П. Славейков).

Предлогът при § 579. Предлогът при е основен предлог за изразяване на простран­ ствено отношение в статична и финална употреба. 1. Н е п о с р е д с т в е н а б л и з о с т . За разлика от предлога до при прибавя отсянка на някаква вътрешна близост: При гърдите гри­ вата висеше до над краката му (Й. Йовков). И утешителка надежда I при труженик селяк отива (П. К. Яворов). В тая късна вечер I ида аз при тебе (Н. Лилиев). З а б е л е ж к а . При посочване на мястото, в близост с което се е състояло сражение, битка, предлогът при неправилно се замества с предлога под под руско влияние: правилно е битката при Москва, а не „под Москва".

2. П о л о ж е н и е в ъ в в р е м е т о спрямо друго действие или спрямо живота на известно лице: При Симеон българската държава най-много се разраснала и укрепила. 3. О б с т о я т е л с т в а , п р и д р у ж а в а щ и , п р е д и з в и к ­ в а щ и и л и п р о т и в о п о с т а в я щ и се на д е й с т в и е т о : При всичките си неволи пак е сладък животът. При тази заетост на­ мери време и за нас. |ч~ 4. С р а в н е н и е . Предлогът при е равен на пред в същото зна­ чение: Като роза между тръни беше той при тях. 440

Предлогът против (вж. срещу) Предлогът пряко (вж. въпреки) Предлогът с §580. В съвременния български език предлогът с е изразител глав­ но на социативни отношения (съвместност, придружаване, взаимност). Характерното за неговия исторически развой е, че той напълно се е осво­ бодил от старобългарските пространствени отношения за отдалечаване, изходност, които са преминали днес върху предлога от. Паралелно с това предлогът с така е развил социативните си функции, че във всяка днешна негова употреба се чувствува оттенък на съвместност, на при­ дружаване. 1. С о ц и а т и в н и о т н о ш е н и я (отношения на съвместност): а) Придружаване. В това си значение предлогът с е равносилен на съюза и и понякога може да бъде заменен от него, напр.: Галчев беше изпратил войника с конете напред (Й. Йовков). Дръпна се моята Каля от прозореца и скоро се върна с майка ми (Ем. Станев). Изведнъж златката се метна, сграби гнездото в лапите си и. . . падна с него на един клон (Ем. Станев). б) Взаимодействие — действието се извършва между два субекта, така че те се оказват в еднакви отношения един спрямо друг, напр.: Няколко пъти се извива, спуща и издига, като че играеше с вятъра (Ем. Станев). Вечер мракът се смесваше с мъглата (Ем. Станев). Ех, братя, защо любовта между мъж и жена се смесва с любовта към бога? (Ем. Ста­ нев) . в) Средство, оръдие на действие. В тази функция предлогът с заедно с името след него е заместник на стар творителен падеж, напр.: Ястре­ бът изкрещя и замаха с крила (Ем. Станев). До него Тръпко тихо сумтеше с нос (Д. Талев). Блъскаха ги накъм портата с гърди, с лакти. . . (Д. Талев). г) Начин на действието, напр.: Те се спуснаха от оловното небе и го нападнаха със сърдито грачене (Ем. Станев). Работеше със страст, с увлечение, ръката му ставаше сигурна, погледът — точен (Й. Йовков). Същия ден след обяд Сали $шар влезе в къщи и с широки крачки и с устре­ мен в земята поглед. . . тръгна към къщурката (Й. Йовков). З а б е л е ж к а . Начин на действието изразяват и тавтологични фразеологични съчетания с общо значение „близо, едно срещу друго": Двете войски се удариха гърди с гърди. Срещнаха се лице с лице, очи с очи.

д) Условие, съпътствуващо действието. Това е слаба разновидност на употребата „начин на действието", напр.: Промяната в обществото тряб­ ва да започне с промяна в отношението ни към жената (Д. Димов). Знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, Iбурна страшно, огнено метежна! (Н. Вапцаров). Осъмнахме с новината, че Германия е нападнала Съветския съюз. е) Едновременност с действието: а) Действието на глагола се придружава от действие, изразено с отглаголно съществително. Предложното съчетание е синонимно на деепричастие: С влизането (= влизайки) попита стопанина дали може да пренощува. (3) развитие на действието с хода на времето, напр.: С годините столицата започна да се простира към планината. С възрастта памет­ та става предателка. С пролетта разцъфтяха нови надежди. 441

ж) Снабденост: а) принадлежаща част: Водеше го едър пръч с тъмен гръб и с голе­ ми черни рога, извити като куки (Ем. Станев). Малко по-нататък се бе изправил Тодор Божинов. . . тънък, висок, с дълга шия. . . с хлътна­ ла уста и ниско чело, с големи кръгли очи. . . (Д. Талев). Пристъпи Ла­ зар, огледа се и бързо извади от пазвата си грамаден револвер с издут барабан. . . (Д. Талев). Р) характеризиращо качество: Имаше и въоръжени татари, тело­ хранители на купци, часогадатели, съногадатели, птицегадатели и та­ кива с хороскопи за часорождение (Ем. Станев). Махаше с ръка същият оня едър мъжага с цепнатата вежда (Ст. Загорчинов). у) обграждане, покриване, обличане: Край една горска поляна, об­ расла с рядка трева и билки, се издигаше грамаден бук (Ем. Станев). От парата на дъха му неговата муцуна се покри със сребристи игли. . . (Ем. Станев). Мочурливата равнина, оградена отвред с венец от пла­ нини (Ем. Станев). Облечен с нови дрехи. 2. О б е к т н и о т н о ш е н и я : а) Изразяване на отношение към обекта, напр.: Какво са заядате днес с мене? (И. Йовков). Утешавах се с надеждата, че в исихията всичко ще ми се разясни. . . (Ем. Станев). Тя го бе викала тук да го оскърби с любов­ та си към Ередия (Д. Димов). б) Обект на отношение, оценка, напр.: —Какво става е Клара? — попита тя внезапно (Д. Димов). Не е добре със здравето. Как стои въ­ просът с надниците? в) Отрицателна оценка при повторение на едно име — израз на укор, недоволство, възмущение, напр.: магаре с магаре, глупака му с глупак. г) Отношение на размяна, напр.: Поиска да замени нивата с две ливади. Заменям едностаен апартамент с двустаен в центъра. 3. К о л и ч е с т в е н и о т н о ш е н и я : а) Означаване на голямо количество, голям брой предмети, интер­ вали от време, много дълго време, напр.: Държаха с часове място (Й. Йов­ ков). Не бях го виждал с години, но веднага го познах. Коне със стотици бяха минали през ръцете му. б) Посочване на разлика в количеството, възрастта и при сравнение, напр.: с десет години по-млад, сняколко килограма по-тежък, с осем ябъл­ ки повече, с пет сантиметра по-дълъг. . . В такива случаи предлогът с може да се изпусне. 4. С ъ д ъ р ж а н и е , в м е с т и м о с т . Към този случай се отнася и управлението на глагола пълня (и производните от него думи): С мъ­ ки, с нещастия е пълен този живот, но все пак има нещо, което е хубаво (Й.Йовков). Нощта беше пълна с подозрителни звуци (Ем. Станев). З а б е л е ж к а . За българския език е характерно безпредложното изразяване на отношението съдържащо/съдържание, така че предлогът с може да се изпусне, напр.: чаша вода, кошница грозде, бутилка мляко, торба орехи, два чувала грах.

5. П р и п о з д р а в и и п о ж е л а н и я . Това са стари употреби за съвместност на предлога с (срав. с-богом, с+твор. пад. от бог): Хайде със здраве, хубава Яно! . . . Остани сбогом, брате Иоване (Нар. п.). Останете си с добро, с поздрав; с благопожелания и под.

442

Предлогът свръх §581. Предлогът свръх изразява надхвърляне, надминаване на ня­ какъв предел, физически или материален: свръх силите ми. Предлогът след (а подир, подире) § 582. И двата синонимни предлога са свързани по значение със съответните съществителни следа и диря. Те изразяват: 1. Д е й с т в и е , с в ъ р з а н о с н я к а к в а ц е л , к о е т о с т а ­ ва по с л е д и т е на н я к о г о и л и н е щ о , н а м и р а щ о се в д в и ж е н и е : И вълк след стадо — вихър леден I подгоня облаците вече (П. К. Яворов). Натам, сякаш подир бързата сянка на лястовицата се понесе и погледът на болния (Д. Талев). Къде не беше ти, къде не бях I подире ти и аз? (П. К .Яворов). Между две еднакви съществителни или между числителното един и местоимението друг означава н е п р е к ъ с н а т о с т , последо­ в а т е л н о с т , напр.: Миг след миг, крачка след крачка страхът му растеше (Й. Йовков). Както се бяха раждали един след друг (Д. Талев). 2. О т с т о я н и е о т в р е м е в п о с о к а о т д а д е н и я м о ­ м е н т к ъ м б ъ д е щ е т о , т. е. по-късно от друго действие: На 15 съ­ щия месец, сиреч един ден след празника. . ., минуват двама от царските хищни бюлбюли. . . (Хр. Ботев). З а б е л е ж к а . В книжовната реч се предпочита предлогът след, докато упо­ требата на подир има по-разговорен характер.

Предлогът според § 583. Предлогът според е също нов предлог, образуван от пред­ лозите с+ио+съществителното ред и означава о с н о в а н и е , с ъ ­ г л а с у в а н е , с ъ о б р а з н о с т . Близък е до съответното значение на предлога по, но изразява по-голяма конкретност и определеност, срв. постъпвам по съвест и постъпвам според съвестта си; действувам по заповед и действувам според заповедта на началника; работя по план, работя според плана на Центъра. Бог всичко вижда и нека ме съди според както съм заслужила (Д. Та­ лев). В съчетания с имена на лица и лични местоимения предлогът озна­ чава мнение, напр.: Според Ботев най-висше щастие е да умреш за сво­ бодата на отечеството. Предлогът спрямо § 584. Предлогът спрямо означава о т н о ш е н и е към н я к о г о и л и н е щ о, но по-ясно и категорично от предлога към. Добър спрямо доброто, твърд и предпазлив спрямо злото. . . (Д. Талев).

443

Предлогът сред (всред,

насред,

посред)

§ 585. Предлогът сред и сложните предлози, в чийто състав влиза той, имат пространствено и темпорално значение, близо до конкретното значение на съществителното среда, от които произлизат. 1. М я с т о в с р е д а т а н а о п р е д е л е н о простран­ с т в о или с р е д а т а , в к о я т о с е р а з в и в а д е й с т в и е т о : Той палати най-богати I сред града направи (П. К. Яворов). Наум Боляр бе убит сред чаршията (Д. Талев). Царят слизаше към града, за да се намери сред повече люде, сред народа си. . . (Д. Талев). Вървя всред смълчаните хижи I в море непрогледна тъма (Хр. Смирненски). И ето сред вятъра и виелицата се дочуваше проточен вълчи вой, самотен, -плач­ лив, страшен (Й. Йовков). 2. М о м е н т в с р е д а т а н а о п р е д е л е н о в р е м е : Какво си облякъл кожух посред лято? Жената стояла сред пладне на портата (Хр. Ботев). З а б е л е ж и а. Предлогът посред освен посоченото общо значение изразява по-тясна връзка с понятието за повърхност в сравнение с предлога сред.

Предлогът срещу (спроти и против) § 586. Предлогът срещу (от среща) запазва във всички свои употре­ би отсянка от конкретното си първоначално значение: п р о т и в о ­ п о л о ж н о д в и ж е н и е или п о л о ж е н и е с п р я м о пред­ мета. 1. Д в и ж е н и е и р а з п о л о ж е н и е в п о с о к а , п р о т и ­ в о п о л о ж н а на н е щ о , б е з о т с я н к а на в р а ж д е б н о с т : На стената срещу иконостаса беше окачено елипсовидно огледало (Д. Та­ лев). Но ето стана Ничо и отиде, та право срещу него се спря (Д. Талев). 2. П р о т и в о п о с т а в я н е , в р а ж д е б н о о т н о ш е н и е , в з е м а н е н а м е р к и с п р я м о н я к о г о и л и н е щ о : Нямаше думи за отговор, нито за успокоение срещу неговия, както си мислеха, справедлив гняв (Д. Талев). 3. Т е м п о р а л н а у п о т р е б а — денят и особено вечерта, коя­ то предхожда следващия ден: петък срещу събота; срещу Нова година; срещу сватбата на сестра ми. 4. С ъ п о с т а в я н е , с р а в н е н и е , з а м я н а : Планът е из­ пълнен със 120 срещу 100% миналия месец; срещу подпис; срещу запла­ щане. З а б е л е ж к а . В значенията, присъщи на предлога срещу в народната реч рядко се употребява предлогът спроти (наспроти).

Предлогът против е близък до първото значение на срещу — насоч­ ване в противоположна посока, но обикновено с отсянка на враждеб­ ност, напр.: Наистина не еднъж народът е явявал твърдата воля на характера си с въстания против своите царе, против своето духовенство . . . (Хр. Ботев). Предлогът у § 587. В съвременния български книжовен език предлогът у е за­ пазил, развил и специализирал функциите си от старобългарския език за изразяване на близост. Изразяването на конкретна пространствена 444

близост с предлога у е отстъпило пред предлозите при и до. Употребата на у се е утвърдила широко при: 1. И з р а з я в а н е н а б л и з о с т п р и съществител­ ни и м е н а з а л и ц а (собствени имена, лични местоимения, субстантивирани прилагателни от роднински имена, като мамини, бабини, лелини и др.), които често се свързват с представата за семейството или дома на някого. Това значение за близост се е обогатило с нова финална функ­ ция, непозната в старобългарския, напр.: Приготви се още сега, че ще впрегна каруцата и ще идем у майка ти (Й. Йовков). Напразно търсих истина у тях. . . (П. К. Яворов). Каза­ ха си още, че у съседите двеста прасета измръзнали във фермите (Й. Ра­ дичков). З а б е л е ж к а . Неправилна и некнижовна е замяната на предлога у в тази функция с предлога в: „в нас" вм. у нас; „в бабини" вм. у бабини.

2. С ъ с т о я н и е , п о л о ж е н и е и л и к а ч е с т в о , п р и с ъ ­ щ о н а л и ц е . Посочената употреба е близка до отношението за при­ надлежност и в някои случаи предлогът у може да заменя предлога на със същото значение: У старите хора силите намаляват. Имат крила като у птиците. 3. М н о ж е с т в о , в к о е т о с е п р о я в я в а някаква о с о б е н о с т . Предлогът у е равностоен на предлозите всред, между: У(=сред) жените любопитството е по-силно развито. Инфарктът се явя­ ва по-често у ( = всред) мъжете. З а б е л е ж к а . Предлогът у неправилно заменя предлога в (под влияние на западните говори) за изразяване на място, в пределите на което става нещо или към което е насочено действието, а също така и за изразяване на времето, през което става нещо. Не е правилно „у гората", „у стаята", а в гората, в стаята; не „у петък", „у осем часа", а в петък, в осем часа.

Предлогът чрез (и посредством) § 588. Предлогът чрез (зает от руски) е бизък до значенията за начин и оръдие на действието на предлога с, но се предпочита пред него при по-отвлечени ситуации и при имена на лица. 1. С р е д с т в о , о р ъ д и е н а д е й с т в и е т о : Г-н Андраши, който познава, види се, своите едноплеменници в Цариград, отговорил чрез славянските уста на г. Родича. . . (Хр. Ботев). Верблюдът живее единствено чрез тревата, доказателство за което е неговото преселване от луната след опустошаването й (Й. Радичков). 2. Н а ч и н н а д е й с т в и е т о : Самият Саваот ни показва света чрез светлина и тъмнина. . . (Ем. Станев). З а б е л е ж к а . Синонимен на предлога чрез в първото значение е предлогът посредством (също от руски произход), но той има по-книжна употреба и трябва да се избягва.

445

съюз Семантична и граматична характеристика § 589. Съюзите са неменливи думи. Те означават синтактични и смислови отношения, като свързват: а) еднородни части на изречението, напр.: И птичето, и камъкът са в ръцете ми (К. Зидаров); б) предикативни единици (изречения) в сложното изречение, напр.: Понякога траурнотъмният силует на дървото я разтъжаваше, като че в него виждаше някогашната Елисавета с нейната пропиляна младост, и сърцето и се свиваше от страх, че не и остава още много до старостта (Ем. Станев); в) отделни самостойни изречения в по-голяма синтактична и смис­ лова цялост, в която второто просто или сложно изречение е отделено в устната реч с по-дълга пауза, отбелязвана в писмената реч с точка или друг подобен по функция препинателен знак, напр.: Развеселяваха се един други, играеха до премаляване. Но имаше нещо болно в това веселие (Й. Йовков). С малко повече устойчивост на характера вие бихте станали отличен работник. Защото сте родена да изкушавате (Б. Райнов). Съчинителните съюзи (най-вече някои съединителни и противопоставителни съюзи, като и, а, но, обаче), употребени в началото на първото изречение от даден пасаж (написано обикновено на нов ред), може да свързват това изречение по смисъл не с предходното изречение, а с це­ лия предходен пасаж или дори с по-голяма част от предходния текст, напр.: Друг беше Стефан. За него нямаше път. Доде го видиш, че из­ лиза из село, току-виж, озовал се над воденицата, щръкнал на баира ви­ сок и едър, какъвто си беше, и децата, които често влизаха в градината да берат сливи, щом го видеха, не слизаха, а просто нападваха и бягаха, колкото им крака държат. Ще речеш, сокол се спуснал на врабчета. Но Стефан не винаги избираше прекия път за воденицата (Й. Йов­ ков). З а б е л е ж к а . Съюзът да в сложните форми на бъдещите времена» (напр.: няма да чета, щях да чета, щях да съм чел, щял съм чел и т.н.) функционира като формообразуваща частица. Специфична е функцията на да, когато свързва два гла­ гола в съставно сказуеио, напр.: започнах да чета, продължих да чета, спрях да че­ та, мога да чета, трябва да чета, не бива да чета и т. н. В този случай да не въвежда подчинено изречение, а свързва двете части на една разширена част на изречението, като двата глагола са в синтактично отношение на подчинение — вторият глагол „запълва" една от валенциите на първия глагол, който пък в семантично отношение го модифицира. Като се има пред вид това, само условно да в съставното сказуемо може да се смята за съюз.

§ 590. Както и другите служебни думи, съюзите не са част на изре­ чението. По това съюзите се различават от самостойните части на реч­ та — съществително име, прилагателно име, глагол и т. н. 446

Подобно на предлозите съюзите изразяват синтактични и смислови отношения между елементите, които свързват. Разликата между тези две части на речта е следната: 1. Предлозите означават определени отношения, като свързват р а з ­ н о р о д н и части на изречението, а съюзите свързват е д н о р о д н и части на изречението и цели и з р е ч е н и я . 2. Предлозите са управляващи думи, т. е. от тях зависи в кой косвен падеж (винителен или дателен) ще бъде местоимението, което съпровождат, напр.: пред нас, насреща ни, зад някого, без никого, с всекиго и т. н., дока­ то съюзите не притежават синтактичното свойство управление. От другия вид служебни думи — частиците — съюзите се различа­ ват по това, че те са свързващи думи в изречението, докато частиците нямат такава функция. Някои съюзи обаче, които означават и опреде­ лена модалност на подчиненото изречение (напр. че, да), се сближават по функция с модалните частици (дали, ли, дано), които пък може да функционират и като свързващи думи в сложното изречение (вж. § 602). § 591. Съюзите са н е м е н л и в и думи, но някои съюзи може да имат пълен и съкратен вариант, напр.: или и ил', ами че и амче, като и кат' и др. под. Тези варианти не се различават по синтактичната си функция, а имат само различна стилистична характеристика. Съкрате­ ните варианти се срещат днес рядко в по-небрежната битово-разговорна реч, а у по-стари автори са застъпени и в мерена реч, докато пълните варианти имат повсеместна употреба, напр.: Ала той умилно, даже I гле­ да ги заемен, I кат че иска да им каже: I Елате към мен! (Ив. Вазов). Но кажи какво да правя, I кат ме си, майко, родила I със сърце мъжко, юнашко [. . .] (Хр. Ботев). Той ли, ил някой негов наместник [. . .] (Хр. Ботев). Акцентни особености § 592. Едни от съюзите (повечето от т. нар. същински съюзи) като и, а, ами, ама, но, ако, да, че и др. са неударени думи. При изговор те се присъединяват към следващата ги ударена дума, т. е. те са проклитики, напр.: Накъса броеницата, но^карамфйла не хвърли, кръстоса ръце на гърди и зачака (И. Йовков). Но тя знаеше, че^той пак щеше да дойде и^това я изпълваше с радостна тревога (Ем. Станев). Тя се забавляваше, а^аз бях играчката (Б. Райнов). З а б е л е ж к и . 1. Частицата съюз ли, употребена като самостоен съюз или като съставка в сложните съотносителни съюзи ли — ли и ли — или, е енклитика, напр.: Но издйгне^ли иззад гората I слънцето могъщия си лик, I в къщата нахлува през стъклата I планината със скиорски вик (Ел. Багряна). Сън^_,ли^е било, истина^ли е било — не знам (Й. Йовков). Байряк^ли се не развява, / или нямаш сърце младо? (Хр. Ботев). 2. Съюзът пък може да бъде и проклитика, и енклитика (по-рядко) в зависи­ мост от мястото си в изречението, напр.: Кървава да вдигна напивка, / от коя и любов немее, / пьк^тогаз и сам ще запея — / що любя и за що милея!. . . (Хр. Ботев). Тък­ мо всички се съгласиха, тй^пък се отказваш.

Останалите прости съюзи (в по-голямата си част те имат адвербиален и местоименен произход) носят ударение, напр.: обаче, понеже, де­ то, задето, защото, щото, щом, дорде, докле, тоест, сиреч, сякаш и др. В акцентно отношение сложните съюзи също се делят на две групи: неударени съюзи и съюзи с ударение. Неударените сложни съюзи са про447

клитики. Те са сравнително малко на брой. Образувани са от съставки, които по начало са проклитики, напр.: и да, а пък, но пък, или пък, та па, та да, че да и др. Примери: На всички хора не позволявам да лепят, но на вашите хора дадох разрешение, а^пьк^там афишите най-много се четат (Чудомир). Никой не ме е карал, че^да^искам да ми плащат (Н. Хайтов). Ще се сипне ця­ лото село, та^да^го види за приказ и пример (Г. Караславов). В сложните ударени съюзи ударение носи обикновено само една от съставките. Неударените предпоставни съставки са проклитики към нея, а неударените задпоставни съставки, вместо да се присъединят като енклитики към нея, по-често стават проклитики към следващата ударена дума в изречението, напр.: макар че, въпреки че, освен че, освен да, без да, стига да, в случай че, по причина че, и то, камо ли и др. Примери: Не ми оставаше нищо друго, освен да^чакам да проходят други деца на моята възраст (Ив. Петров). Той не можеше да си представи Калина инак, освен^чеяде и спи (Й. Йовков). Христина бързо като котка се спусна по стълбите надолу, без да^остави теслата на Дъбака (Елин Пелин). Мо­ ля, поздравете господин министъра от моя страна, макар^чеоще не съм имал честта да му бъда представен (Ст. Л. Костов). В съотносителните съюзи с повтарящи се части (напр.: или — или, ни — ни, нито — нито, ту — ту, я — я, хем — хем, а — а, ха — ха, бре — бре, бе — бе, било — било, кое — кое и др.). обикновено всяка от съставките носи ударение. Изключение правят съотносителният съюз ли — ли, чиито съставки са енклитики (вж. по-горе), и съотносителният съюз и — и, чиито съставки са проклитики, напр.: Зимата пее свойта зла песен, I вихрове гонят тръни в полето, I и^студ, и^мраз, и^плач без на­ дежда I навяват на теб скръб на сърцето (Хр. Ботев). В някои съотносителни съюзи с различни части е ударена само ед­ ната част, а другата част е проклитика, напр.: не^само — но и, не^само — а и, не^че — а, не^само — ами и и др.; в други съотносителни съюзи с различни части има ударение и в първата, и във втората част (срв. как­ то— така^и). Напр.: А всъщност синовете му, вече възрастни мъже, широкоплещести исполини, които, колкото работата биваше по-тежка, толкова с по-голямо настървение се нахвърляха върху нея, не че не искаха, а^нямаше защо да слушат стареца (Й. Йовков). Както по-първият, така^и този плащаше тозчас гроша (Ив. Вазов). Място на съюзите в изречението § 593. Мястото на съюзите в изречението в по-голямата част от слу­ чаите е строго определено. Когато свързват две еднородни части на изре­ чението, съюзите стоят между тях, напр.: Наоколо беше пак пусто и мърт­ во (Ив. Вазов). Ползуваше се с уважението на гражданите, защото бе от видно, ала обедняло семейство (Ем. Станев). При по-усложнени синтактични структури съюзите могат да функ­ ционират като различните видове скоби в един сложен математически израз. Така например един съюз може да свърже две еднородни части на изречението, които като цялост се свързват с някаква еднородна част на изречението чрез друг съюз, получената цялост се свързва с помощта на трети съюз с друга еднородна част и т. н. Възможни са различни ком448

бинации, в които могат да участвуват и съотносителни съюзи с еднакви и (или) различни съставки. (В приведените по-долу примери с различни видове скоби са отделени различните синтактични цялости.) Примери: (Скитанията и нуждите) не бяха успели още да убият в душата му гордостта, уви, [(благородна и прекрасна в щастието), но безсилна срещу (зимните ветрове и въртенията на глада)] (Ив. Вазов). След та­ кива вечери двамата ставаха [(мълчаливи и сърдити) или пък отчаяно нежни един към друг] (Ем. Станев). Когато еднородните части на изречението са свързани със съотноси­ телни съюзи с еднакви или различни съставки, тези съставки стоят пред всяка от еднородните части на изречението, напр.: Град прекрасен, окол­ ности и живописни, и величествени (Ал. Константинов). Божура не усе­ ти ни злорадство, ни съжаление (Й. Йовков). Бойният дух не само у войниците, но и у офицерите беше покрусен и разклатен (Ал. Стамболий­ ски). 3 а б е л е ж к а. Съставките на съотносителния съюз било — било може да стоят не само пред еднородните части на изречението, но и след тях, напр.: Той е по­ стоянно в мраморните кариери на Беговица, там подбира камък било за надгробни паметници, било за корита на чешми (Й. Радичков). Нали сме си животни все — човек било, добитък било, кога се нещо посече, все с йод го мажат (Чудомир).

§ 594. В сложното изречение съюзите обикновено стоят на грани­ ците между предикативните единици, които свързват, напр.: Навярно та­ зи вечер Борис щеше да я изпрати до къщи, без да се докосне до нея, за да постигне целта си по-сигурно на другия ден (Д. Димов). Вървеше бавно, ала от походката и личеше, че е смутена (Ем. Станев). З а б е л е ж к и . 1. Съюзът да стои в началото на подчиненото изречение, ако то започва с глагола (между да и глагола в подчиненото изречение може да стоят само клитики — кратките форми на личните и притежателните местоимения, на въз­ вратното местоимение и отрицателната частица не), напр.: Три пъти идва сестричето ми Тотка да ме вика за вечеря (А. Каралийчев). Ако подчиненото изречение не започва с глагола, а с друга част на изречението, съюзът да стои пред глагола, а не в началото на изречението, напр.: Лошо е да имаш в къщата си чужд човек (Ем. Станев). Лесно е къщата да запалиш, но човешкото сърце да запалиш е мъчно (А. Каралийчев). • 2. Съюзите пък и обаче може да стоят в началото на изречението, което свърз­ ват, и вътре в него, напр.: Той е отпаднал много, пък аз съм толкова щастлива (Ем. Станев). Той е отпаднал много, аз пък съм толкова щастлива. Уж е Европа, уж не знам какво, обаче мъглата е по-черна от катран (Й. Радичков). Изглеждаше, че ни­ що ново отвън няма вече да дойде да изтръгне душата му от това бавно и тихо уми ране. Това се случи обаче (Ив. Вазов). 3. Съставките на някои сложни съюзи (срв. да, пък) понякога могат да бъдат отделени с други думи от първата съставка на сложния съюз, напр.: То бива-бива, ама чак пък толкоз. . . (П. Вежинов). Той дойде при нас, та с нас заедно да дели залъка, глада и страданията (Ив. Вазов). 4. Частицата съюз ли, употребена самостоятелно или като съставка на съотносителните съюзи ли — ли и ли — или, не може да стои в началото на изречението, защото е енклитика (вж. заб. 1 към § 592 и цитираните там примери).

§ 595. Освен непосредствено пред изречението, което свързват, в сложното изречение съюзите може да стоят и пред друго изречение, пред­ хождащо изречението, което трябва да бъде въведено от съюза. Това пред­ хождащо изречение може да започва с друг съюз, чрез който се свързва със следходното изречение, най-често като негово подчинено изречение. По такъв начин два съюза с различна функция се оказват в непосред­ ствено съседство. Напр.: Тогава Палазов направи такава изразителна и смешна гримаса, че без да продума, разбра се какво искаше да каже (Й. Йов29 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

449

ков). Вървя и си прехвърлям разни работи през ума, ама като взех да наближавам моста, все той ми в главата (Й. Радичков). § 596. Съюзите може да стоят и в абсолютното начало на изрече­ нието, напр.: Ако сте толкова гладен, елате с мене (Ем. Станев). Щом съм талантлив и интелигентен, мислех си аз, защо трябва да бъда ве­ рен и в края на краищата кому трябва да бъда верен (П. Вежинов). За да останеш, за да си потребен, I за да те има и след теб дори, I ти вся­ ка вещ и образ покрай тебе I открий отново и пресътвори (В. Ханчев). Състав и произход на съюзите § 597. По състав съюзите биват: п р о с т и , с л о ж н и и с ъ о т н о с и т е л н и . Простите съюзи представляват една дума, напр.: а, ама, ами, ала, но, пък, да, и, че, обаче, като и др. Повечето от простите съю­ зи са същински съюзи, т. е. още в старобългарския език са се използу­ вали със съюзна функция, напр.: а, и, но, обаче, или, да и др. През вре­ ме на историческия развой на българския език инвентарът на съюзите е бил подложен на промени: изчезнали са някои съюзи и са се появили нови, като в много случаи се наблюдават промени и във функциите на отделни съюзи, а също така и промени, които засягат цялата съюзна си­ стема или отделни нейни системи. Новите прости съюзи са предимно от домашен произход — само от­ делни съюзи, като напр. ама (дошъл от арабски през турски език) и ряд­ ко употребяваното днес в разговорната реч зер (частица съюз за причи­ на, заета от персийски чрез турски), имат чужд произход. Новите домаш­ ни съюзи са се образували или чрез добавка на предлози, съюзи, части­ ци, местоименни елементи и др. към простите съюзи, като в резултат на това обикновено са се образували сложни съюзи (вж. за тях в § 603), или чрез преминаване на други части на речта в класа на съюзите. В съюзи могат да се превърнат както несамостойни, така и самостойни части на речта. Необходимо условие, за да се превърне една самостойна част на речта в съюз, е, от една страна, тя да престане да бъде част на из­ речението, а, от друга страна, да може да стои в началото на изречението или между две синтактични единици, като стане показател за смисловосинтактичните отношения между тях. Особено подходящи за превръщане в съюзи са някои местоименни думи — най-вече с адвербиален характер. § 598. Относителните местоименни наречия започват да функциони­ рат само като съюзи, когато загубят напълно местоименната си стойност, престанат да бъдат част на подчиненото изречение и започнат да служат само като знак за определено отношение на подчиненото изречение към главното, т. е. сочат, че подчиненото изречение функционира като об­ стоятелствено пояснение за време, за причина и т. н. Като местоименни думи относителните наречия могат да се употре­ бяват определено свързано и неопределено свързано. При определено свързаната им употреба те заместват наречие или друг обстоятелствен израз от главното изречение, напр.: В момента, когато влязох в стая­ та, чух силен шум. При неопределено свързаната им употреба относител­ ните наречия се съотнасят с показателно наречие от главното изречение. Това показателно наречие насочва към цялото подчинено изречение, а 450

не само към относителното наречие, напр.: Тогава, когато влязох в стаята, чух силен шум или Когато влязох в стаята, тогава чух си­ лен шум. Показателното наречие може да се изпусне и тогава относител­ ното наречие остава единстЕен показател за функцията на подчиненото изречение, напр.: Когато влязох в стаята, чух силен шум. Използуването на относителните местоименни наречия само като свързващи думи в повечето случаи е паралелно с местоименната им опре­ делено свързана и неопределено свързана употреба, например при ко­ гато, където, откъдето, отдето, както, колкото и др. Има и случаи, когато някои съотносителни местоименни наречия се употребяват по-че­ сто само като свързващи думи (срв. откогато, докогато, след като), а трети пък се използуват почти изключително като съюзи и само по из­ ключение могат да се срещнат в неопределено свързана местоименна употреба (срв. като, защото, задето). Напр.: И все ще никне, където не и е мястото, ще се намеси, където никой не я кани (Д. Талев). Отдето помина (а той помина навсякъде), по ди­ рята си остава ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди (Ив. Ва­ зов). Додето идеше насам, той има време да съобрази, че е невъзможно за словото да го вика беят (Ив. Вазов). Селяни, опичайте си ума, докато е време! (Елин Пелин). Той повдигаше всеки вързан сноп, както скъперни­ кът повдига торба със злато (Елин Пелин). Вие, доколкото знам, сте съветник по културните въпроси, а не по хигиената (Б. Райнов). К.ато не можа да грабне някое агне, трябваше да тури нещо в стомаха и да залъже глада си, защото леговището й беше близо (Й. Йовков). Наоколо светът се облизва от тлъстата Коледа и мечтае за Новата година, от която всеки чака нещо ново, а само той се начумерил, като че ли някой му е крив, задето живее още на тая земя (Г. П. Стаматов). При употребата на относителните местоименни наречия само със съюзна функция понякога показателното наречие корелат от главното изречение се присъединява към относителното наречие и се образува сложен съюз — тъй както, така както, затова защото и др. под., напр.: Това до немай-къде напомняше гората, тъй както се виждаше денем—• бяла и натегнала от скреж (Й. Йовков). Мъжът знаеше, че тя обича разбит хайвер — така както той умееше да го приготвя (П. Вежинов). В някои случаи относителното наречие в чисто съюзна употреба за­ почва да означава специфични, нови отношения между подчиненото и главното изречение и по този начин се отдалечава във функционалносемантично отношение от наречието в местоименна употреба. Доста силно се е отдалечило дето (гдето) в чисто съюзна употреба от местоименно употребеното дето. Съюзът дето свързва с главното изречение не само подчинено изречение за място, но и подчинени изречения за причина, за изключване, за последица, както и по-рядко срещаните днес подчи­ нени субстантивни изречения (подложни, допълнителни и др.). Напр.: На, пада ти се, дето ( = понеже) така жестоко осъждаш младите (Елин Пелин). Дето (=вместо да) ще шеташ на други, други на тебе да шетат (П. Р. Славейков). Дядо Славчо, ще му река, Райка аз я обичам толкова, дето (=че) не ма как. . . (Т. Г. Влайков). Остави, дето (=че) се разбуди подозрителността на турската власт, ами и околното турско населе­ ние закипя — за отмъщение (Ив. Вазов). 451

. . .,и1^чи<-.и и о м ишилто е започнало да означава освен темпорално отношение между действията в главното и в подчиненото изречение и съпоставително отношение — употреба, възникнала по книжен път, напр.: Докато на Запад един крал рядко знаеше писмо, не само във Византия, но и в издънките и като България и Сърбия владетелите биваха поети, книжовници (В. Мутафчиева). Обогатяване във функционално-семантично отношение се наблюдава при превръщането в съюзи и на други относителни наречия. Наречието съюз като свързва изреченията не само в определени темпорални отно­ шения, но в зависимост от семантиката на сказуемите в главното и в подчиненото изречение може да означи и причинно-следствено отноше­ ние; както може да свързва с главното изречение не само подчинено из­ речение за начин или за сравнение, но и подчинени темпорални изрече­ ния, както и вметнати коментиращи изречения, които се отнасят към съдържанието или формата на цялото главно изречение или на части от него, и т. н. Напр.: Като беше дълго време страдал, той познаваше какво нещо е теглото в чужда земя, и сърцето му вземаше участие в неволите на другите (Ив. Вазов). Както беше се поизправил, Индже се кална назад и падна (Й. Йов­ ков). Тук привечер излизаха по жилетка съпритежателите, както е прието, на чист въздух и всред природата (П. Вежинов). От относителните местоимения само щото в българския език е раз­ вило и функция на съюз — за причина и за последица. Съюзът щото за последица, който се среща у по-стари автори, днес не е присъщ на книжовния ни език. Причинният съюз щото днес се среща само в раз­ говорната реч. Напр.: Два дни тук гладувах, щото съм сирак (Ив. Вазов). Толкова ли е як твоят строй, щото при войска и полиция петдесет души емигранти да го обърнат с краката нагоре (Ал. Константинов). § 599. Въпросителните местоимения и наречия също са обогатили листата на съюзите в българския език. В прости съюзи са се превърнали вкаменялата стара форма за местен падеж штомк (чьсомь) на въпросител­ ното местоимение што (чьто) и вкаменялата стара форма за творителен падеж колчем на местоимението колнко. Щом свързва подчинени тем­ порални, причинни и условни изречения с главното изречение, а кол­ чем— подчинени темпорални изречения. Напр.: Щом стигна до училището, побърза да потули опасните книжа (Ив. Вазов). Щом не вървиш напред, вървиш назад (Поел.). Щом ти не искаш хляба ми, аз пък не те искам в къщата си (Г. Караславов). Тя гледаше, колчем идеше на черква, дванайсетте апостоли, изписани на олтаря, че стоят на облаци[. . .] (Ив. Вазов). От въпросително местоимение е произлязъл и съотносителният съюз кое — кое (вж. §604). З а б е л е ж к а . В съвременния български език още се срещат като съюзи въпросителни по форма (без -то) относителни наречия, като откак, доде, догде, до­ къде и др., напр.: Откак тръгна в болницата да се лекува, взе много да разбира от болести и ле­ карства, поради което наскоро в помещението ни се появи и една „домашна аптечка" с аспирин и хинин, с давилови капки и йод, че дори и с една спринцовка за биене на ин­ жекции в случай на нужда (К- Калчев).

§ 600. Освен местоименните наречия и някои други наречия (в част от тях се откриват стари местоименни корени) са се превърнали в съюзи 452

или функционират и като съюзи. Това са наречията за време докле, дорде, току и наречията, с които се съотнася по някакъв начин действието в изречението, в което фигурират, с действието в другото изречение, обикновено предходно — инак, иначе, само (само че), също (а също, и също, така също и) и др. Напр.: Докле е младост, златно слънце грей, I сърцето златни блянове ле­ лей (П. П. Славейков). И плесват с ръце, па се прегърнат I и с песни хвръкнат те в небесата — I летят и пеят, дорде осъмнат, I и търсят духът на Караджата. . . (Хр. Ботев). Нямаше нищо, всичко се спотаи пак, само далече някъде по пътя тракаше монотонно натоварена кола (Г. Караславов). Това, разбира се, много рядко се е случвало, иначе съвсем трудолюбиво съм живяла «_ целият ми живот е бил в пълна хармония и разбирателство с човека (Й. Радичков). Ние, които сме прави с пушка в ръка, спим; тия, които лежат долу, също спят (Л. Стоянов). § 601. Освен наречията и някои местоименни форми в съвременния български книжовен език малко други самостойни части на речта са преминали в класа на простите съюзи. Някои съществителни имена са влезли в сложни съюзи (вж. § 603). От глаголна форма се е образувал само един прост съюз — сякаш (2 л. ед. ч. от глагола сякам, който днес не се употребява в българския книжовен език). Напр.: Реките на два­ мата ти синове пропаднаха внезапно, сякаш влязоха в нажежени пясъци (Й. Радичков). Глаголни форми откриваме в някои сложни и съотносителни съю­ зи — сякаш че, сякаш да, стига да, стига само да, не стига че, . . . но и, било — било (вж. § 603, 604). 3 а б е л е ж к а. Днешният прост съюз тоест е старо съчетание от показател­ но местоимение и глаголна форма (стб. то гееть, букв. 'това е').

§ 602. Освен наречията други неизменяеми части на речта, които са се превърнали в съюзи, са частиците. За да се превърне една частица в съюз, необходимо е тя да стои в началото на изречението или между две изречения, респ. между две еднородни части на изречението, като означава някакво отношение между тях. Като прости съюзи се употре­ бяват частиците даже, дори, зер, ли (^ако), нали (^понеже), нека (^макар че) и др. Напр.: Поуспокоих се, даже почувствувах облекчение (П. Вежинов). Те са­ мо почваха отново. Дори начинът, по който почваха, бе същият (Д. Ди­ мов). Той ще чака да дойдат всички, които са тръгнали. Зер има от да­ лече, има сакати, слепи (Елин Пелин). Пътче ли е, то води за някъде, значи не е лошо (Н. Хайтов). Но нали е селце, куче някъде ще премине, нечия крава ще се отвърже и ще тръгне да се лута из улиците, а патру­ лът, щом чуе стъпки, веднага пита в тъмното кой е там и зарежда оръжието, щото е такава инструкцията (Й. Радичков). Частици влизат в състава на някои единични сложни или съотноси­ телни съюзи (вж. § 603, 604). Частиците ли, дали и дано в подчинени изречения {ли и дали в косвеновъпросителни, дано в косвеножелателни изречения) се доближават до съюзите по това, че с изключение на ли сочат началото на подчиненото изречение, но основната им функция е модалната, а не да означават от­ ношение между двете изречения, напр.: 453

Интересно е да се знае дали този скъперник ще натисне спусъка все пак и ако го натисне, дали ще ме улучи (Ив. Петров). Първата ми дума беше да попитам има ли известие от брата си (Ив. Вазов). Преди да потегли назад, Йоско, по обичая си, почака дано му дадат някой лев, прочете табелката на вратата и огледа отвън къщата (Ем. Станев). § 603. Сложните съюзи съдържат две или три съставки, които стоят непосредствено една до друга — напр.: и да, ами че, след като, по при­ чина че, независимо че, камо ли и др. В зависимост от вида на съставките различаваме следните основни групи сложни съюзи: 1. Сложни съюзи, образувани от съчетаването на два или три про­ сти съюза -— аче, ами че, и да, та да, а пък, но пък, нито пък, като да, та па, па и, пък и, или пък, ако да, ако и да, ако пък, че да и др. Както се вижда, в българския език са широко разпространени сложните съюзи, образувани от съчинителни съюзи. Съчетават се два прости съюза за про­ тивопоставяне (а пък, но пък), съюз за противопоставяне и съединителен или присъединителен съюз (аче, ами че, пък и, па и), разделителен и противопоставителен съюз (нито пък, или пък), два съединителни съю­ за (та па, та че). В тези сложни съюзи едната съставка (обикновено вторият прост съюз) или подсилва, подчертава отношението, което се изразява чрез първия съюз (а пък, но пък, та па, та че), ако двата съю­ за са от един и същ подвид, или служи, за да се изрази едно по-услож­ нено отношение между съединяваните изречения, ако двата съюза са от различни подвидове (напр. нито пък и или пък означават разделителносъпоставително отношение, пък и — съпоставително-присъединително от­ ношение и т. н.). Напр.: Ние гладуваме толкова дни, а пък не видим, че можем да вземем пари (Ив. Вазов). Изобщо всеки считаше за чест да съобщи по този важен въ­ прос нещо, което знае по-отрано, или пък което сега е узнал (Ив. Ха­ джийски). Ако ти кажат, че ази I паднал съм с куршум пронизан, I и тогаз, майко, не плачи, I нито п ьк слушай хората, I дето ще кажат за мене: I „Нехранимайко излезе" [. . .] (Хр. Ботев). Когато сложните съюзи са съставени от съчинителни и подчинителни съюзи, сложните съюзи означават такива отношения между свързваните синтактични единици, които повече или по-малко се различават от от­ ношенията, които се означават от съставките на сложния съюз — напри­ мер с и да и с ако и да се означава отстъпка, с та да и с че да се свързва с главното изречение подчинено изречение с финално-следствено значе­ ние и т. н., напр.: И да е видял, не ще посмее да каже на Михаил (Ем. Станев). Хайде, казва, с мене в съвета, че да видим що за благодетел си ти! (Н. Хайтов). 2. Сложни съюзи, образувани от съчетаването на предлози и съюзи — напр.: без да, за да, вместо да, освен да, преди да, въпреки че, освен ако, след като и др. Предлозите способствуват да се означи чрез сложния съюз специален вид отношение между изреченията, като „допълват" съю­ за, който съпровождат. Най-разширена съчетаемост с предлози имат най-натоварените с различни функции съюзи — да и че. В сложните съюзи с че и като предлогът и съюзът не може да бъдат разделени от други думи, докато в сложните съюзи с да и ако, макар и рядко, двете съставки може да не стоят в непосредствено съседство, напр.: 454

Върна се от града и не се отби, макар че я поканих (Ем. Станев). Така или иначе, тя стана по-добра и по-грижлива, въпреки че нейните собствени грижи значително се бяха увеличили (П. Вежинов). Изведнъж й се счуха стъпки, като че някой ходеше край колибата (Ем. Станев). Какво друго можех да очаквам от Вера, освен да се върне внезапно и без предизвестие (П. Вежинов). Нямаше да ходя никъде, не исках да върша нищо, освен може би да спя, но това бе най-неосъществимото (Б. Райнов). Те [офицерите] гълтаха по две хапчета и обявяваха дуел на всеки, който ги погледнеше, без да им се усмихне (Св. Минков). Животът наоколо продъл­ жаваше да шуми еднакъв със своите неволи, трудове, дребни борби, без сам да земе в тях участие, чужди за него и чужденец за тях (Ив. Вазов). 3. Сложни съюзи, образувани от наречия и съюзи, напр.: само че, само да, само и само да, тъкмо да, тъй че, така че, сякаш че, сякаш да, но затова, но затова пък, затова че, тъй като, стига да, стига само да, а също, и също, току да, още повече че, независимо че, толкова повече че и др. Подобно на предлозите в разгледаните по-горе сложни съюзи и наречията тук спомагат да се изрази с помощта на сложния съюз едно по-модифицирано отношение между свързваните синтактични единици. В някои сложни съюзи с да и че наречията в същност сочат характера на смисловото отношение между изреченията, които се свързват със сложните съюзи —: напр.: сякаш че и сякаш да свързват подчинени из­ речения за сравнение с главните, тъй че и така че — подчинени изрече­ ния за последица, само че свързва съчинително, противоположно или ограничително изречение с първото предхождащо го изречение и т. н. В други случаи наречието не видоизменя така съществено функцията на сложния съюз в сравнение с функцията на простия съюз, с който се съ­ четава, а само я дообогатява — напр.: само да, само и само да, само ако, а също, и също, но затова, но затова пък. Примери: Би казал человек, че тия хора дойдоха само да турят по едно голя­ мо име в историята и да си идат (Ив. Вазов). Голямата прилика между нея и Сарандовица изведнъж се хвърляше в очи, само че тая беше по-тън­ ка, по-пъргава — в разцвета на оная красота, чиято сетна съблазън загасваше вече у другата, старата Сарандовица (Й. Йовков). Мъгла, в която можеш да намериш път само ако бъдеш верен на себе си (П. Вежи­ нов). Дрипав беше, но затова сит (Ив. Вазов). Не питам как, кога и от кого е извършена идентификацията, т ъй като планът на тая малка операция ми е предварително известен (Б. Райнов). 4. Сложни съюзи, образувани от частици и съюзи — напр.: ако ли,ако ли пък, даже и, дори и, дори да, даже да, даже и да, дори и да, даже ако, дори ако, а то, а пък то, ами че то, то пък. Частиците обогатяват функциите на простия съюз, с който се съ­ четават — даже, дори и то имат подчертаващо усилващо значение, а ли показва алтернативност на условното изречение, напр.: Дори да умирам, I живота със грубите I лапи челични аз пак ще оби­ чам! (Н. Вапцаров). Ако ли, мале, майно ле, I жив и здрав стигна до се­ ло, I жив и здрав с байряк във ръка, I под байрак лични юнаци, I напети в дрехи войнишки, I с левове златни на чело, I с иглянки пушки на рамо I и с саби-змии на кръстът — / о, тогаз, майко юнашка! I о, либе, мило, хубаво! — / берете цветя в градина [. . .] (Хр. Ботев). Работех пак в завода. А пък пю I уж същия завод, машини същи, I но частите им блес­ нали— злато! (Н. Вапцаров). 455

^. ^ щ т п п агнили, иирааувани от предлог, съществително име и прост съюз, напр.: е случай че, по причина че, при условие че, с цел да и др.По­ ради честа употреба тези съчетания са се лексикализирали, станали са устойчиви и поради специфичното лексикално значение на съществител­ ното име в тях са започнали да въвеждат подчинени изречения за условие (в случай че и при условие че), за цел (с цел да) и за причина (по причина че). Извършило се е следователно прегрупирване в сложните изречения: съществителното име случай, причина, условие, цел се е присъединило към че- или да-изречението, което го е определяло, като новополучената конструкция е започнала да изпълнява обстоятелствена функция. Напр.: Каравелов [. . .] казва му, че съм зарязал вече вестника и че съм побегнал из Букурещ, по причина че ме преследвало тукашното правителство (Хр. Ботев). С цел да направи превода си по-достъпен, преводачът си по­ зволява приемливи отклонения. В случай че не ти се обадя до пет часа, ела направо в къщи. 6. Сложни съюзи, образувани от местоимение със или без предлог и прост съюз, срв.: поради това че, заради това че, въпреки това че, бла­ годарение на това че, нищо че, при всичко че, при все че и др., напр.: Поради това че дълго чаках трамвая, закъснях. Благодарение на то­ ва, че намерих книгата в библиотеката, можах да си направя справката. Твоето писъмце не ми се видя извънредно гениално, при всичко че е родено в щаба на литературните сили (Ал. Константинов). Положението на негрите, при все че те вече не са роби и имат известни права, далеч не е толкова добро, колкото би могло да се очаква в едно цивилизовано обще­ ство (Г. Белев). А когато пък учителите решаваха да дават свое, отдел­ но представление, те винаги даваха и нему роля, и то една от главните, нищо че беше свършил само трети клас (Ст. Ц. Даскалов). Освен посочените шест групи съюзи има и единични сложни съюзи с друг състав — напр.: камо ли (наречие+частица), все пак (две наречия), ако ще би (прост съюз+две глаголни частици), ако би да (прост съюз + глаголна частица+прост съюз) и др. § 604. За съотносителните съюзи е характерно, че всяка от техните съставки стои във всяка от синтактичните единици, които свързват. По своя състав тези съюзи биват два вида: съотносителни съюзи с еднакви съставки и съотносителни съюзи с различни съставки. Първият вид съ­ относителни съюзи могат да имат повече от две съставки, т. е. да се по­ втарят в цяла верига от свързани синтактични единици, а вторият вид съотносителни съюзи обикновено свързват само две синтактични единици. Съотносителните съюзи с еднакви съставки са доста много в съвре­ менния български книжовен език, като тяхната употреба в редица слу­ чаи е подчертано стилистически диференцирана — напр. съюзите а — а, я — я, хем — хем, кое — кое, ха — ха, бе — бе, бре — бре се използу­ ват само в народната и в разговорната реч, както и в езика на художе­ ствената литература за постигане на такава стилизация. По произход съотносителните съюзи с еднакви съставки са твърде разнообразни. Всред тях има същински съюзи в исторически или само в съвременен план (и — и, или — или, ни — ни, нито — нито, ту — ту, хем — хем, я — я), а също самостойни части на речта, превърнали се в съюзи, след като са престанали да бъдат части на изречението — напр.: било — било (минало деятелно причастие на съм), кое — кое (въпросител­ но местоимение). Примери: 456

И на обществен тоя мъчител I и поп, и черква с вяра слугуват[. . .] (Хр. Ботев). В такова време, мислех си, рибата или много кълве, или ни­ как (П. Вежинов). Ни бога зачитат, ни от дявола се боят (Елин Пелин). Затова той избягваше възраженията: нито ги правеше, нито искаше да му ги правят (Ив. Вазов). То гледаше ту баща си, ту Моканина (Й. Йов­ ков). Ако си лош с него, лошо те чака, ако се държиш добре, той те да­ рува я с имане, я с палати, я с царски дъщери (Й. Радичков). Хем ака­ демия, хем консерватория — с един масраф/ (Ал. Константинов). З а б е л е ж к а . Някои други въпросителни местоимения и наречия, като кой — кой, кога — кога, къде — къде, също могат да се употребяват съотносително, но засега все още не са престанали да бъдат части на изречението, поради което ня­ маме основания да ги причислим към съотносителните съюзи, напр.: Ако е въпросът, всеки е взел участие тогава в събитията. Кой с живота си е платил, кой с пушка, а който не може с пушка или с живота си, той пък с мълчание е участвувал (Й. Радичков). Най-често те вземаха скритом боя от бакалницата на Сарандовица и боядисваха бялата му брада, кога червено, кога зелено, кога пък на ня­ колко цвята, като някое знаме (Й. Йовков). Къде с бой, къде с думи, добичетата се кандърдисаха и тръгнаха, даже в лек тръс (Й. Радичков).

Има и съотносителни съюзи с еднакви съставки, образувани от ча­ стици — а — а, бе — бе, бре — бре, ха — ха, напр.: А замахнеш с косата, а удариш в къртичина! (Й. Радичков). Бе мегдан очистиха тъй, бе акации насадиха, бе локвите пресушиха из улиците, бе реката подградиха — и все под очите и съветите на Чакалова (Ив. Вазов). Бре анонимни записки ли не щеш, бре доноси ли не щеш, бре заплашвания ли не щеш — нищо не помага (Ал. Константинов). Ха това колело да спре, ха тоя ремък да попипне (Ем. Станев). Знае той — ха кажеш, ха се разчуло (П. Спасов). § 605. В българския книжовен език съотносителните съюзи с раз­ лични съставки са доста разнообразни. Тези съюзи биват два основни вида: с прости съставки и със сложни съставки. Първият вид се състои от следните съчетания: частица и съюз (дали — или, ли — или); съюз и друг съюз (ни — нито). Напр.: Да продължа напред не бива, трябва да постоя в покрайнината, да разбера дали двамата селяни ще останат в царевицата, или ще хукнат веднага към село (Й. Радичков). Че аз нощен пазач ли съм или свинар, та със сопа да ходя из селото (Чудомир). Примъквам се по-близо до ни­ вата, заставам съвсем в края на гората, но през мъглата не мога да видя ни кола, ни добитък, нито човека (Й. Радичков). Съотносителните съюзи със сложни съставки представляват разно­ образни комбинации от съюзи (прости), частици и (или) наречия, напр.: не че — а, не че — ама, не че — но и, не само — но и, не само — ами и, не стига че — но и, не стига (че) — ами (и) (стига е бивша глаголна форма, превърнала се в съюз, срв. стига да), както — така и, и — както и и др. Примери: Непознатите войници научиха не само за луничките, ами и за пар­ тизаните, за хляба и за разписката, дадена на войничето (Й. Радичков). Не че не желаех да отговоря, а просто не можех да раздвижа челюстта си, за да произнеса името си (К. Калчев). Имаш чувството, че тая леднозъбеста уста не само гризе краката, но и изсмуква силите ти (В. Ан­ дреев). Не стига че пътят влиза в гора, ами прави голям завой (Й. Радич­ ков). И тогава, както и сега, живеех на „Раковски", в центъра на града 457

Ц1. оежинов;. Както през миналата година, така и през настоящата година постигнахме над 8 на сто годишен прираст на националния до­ ход (в. Раб. дело). Съюзи и съюзни думи § 606. Освен съюзите съществуват и съюзни думи, респ. съчетания от думи в служба на съюзи. За разлика от съюзите те са част на изрече­ нието и не означават пряко смислови и синтактични отношения между две изречения в рамките на сложното изречение. Съюзните думи изпъл­ няват ролята на свързващо средство, тъй като влизат в определено син­ тактично и смислово отношение с член от другото изречение или с цялото друго изречение. Лексикални системи от съюзни думи представляват от­ носителните и въпросителните местоимения и наречия (вж. и § 598). § 607. Относителните местоимения и наречия (който, що, дето, чий­ то, какъвто, когато, където, накъдето, закъдето и т. н.) най-често за­ местват име, местоимение или именно словосъчетание, наречие или друг обстоятелствен израз от главното изречение. Като „повтарят" една част на главното изречение в подчиненото изречение, те осъществяват и връз­ ка между двете изречения. Напр.: Тъй Драгота можа да запази за себе си посоката, която му трябва- ше (Й. Йовков). От враната, що изпадне тежко, сокол ще стане (Поел.). Още на другата сутрин, щом се събуди върху голата земя, където бе- . ше позаспал, Люцкан усети такава слабост, каквато никога досега не беше го налягала (Й. Йовков). Ала нека започнем разказа си от ония да­ лечни дни, когато Лампадефория се намираше в навечерието на пълна стопанска катастрофа (Св. Минков). Пеперудата отлетя така внезап­ но, както бе долетяла (П. Вежинов). Когато относителните местоимения и наречия нямат съотносителна дума от главното изречение, те се свързват направо със сказуемото на главното изречение, като цялото подчинено изречение запълва една от неговите валенции, т. е. функционира като подлог, допълнение, сказуемно определение или обстоятелствено пояснение. В последния случай от­ носителното наречие може да се превърне в съюз (вж. § 598). Напр.: Който се учи, ще сполучи (Поел.). Ако искате да знаете истината, жена му е, която не може да търпи (Ал. Константинов). Чакай пък сега аз да разкажа, каквото знам (Й. Йовков). Някои от относителните местоимения и наречия могат да „заместват" цялото главно изречение в подчиненото изречение и по този начин да играят свързваща роля, напр.: Бай Ганьо, преди да почне обеда, начева да се кръсти, ама хем се кръ­ сти, хем се усмихва, с което иска да покаже на стопаните, че той не е от онези простите хорица и не че дотам вярва, ама все не е лошо. . . (Ал. Константинов). . . .Сетрето му окъсано, омацано в кал и мокро, жилетка без копчета, разгърната, отдето се виждаше, че той няма риза, панталони оръфани и кондури продънени (Ив. Вазов). Относителните наречия както, доколкото и местоимението каквото могат да стоят в началото и на вметнати изречения, които като цяло по своя смисъл доста свободно се свързват с главното изречение, напр.:' 458

Миришеше на младост, както казва Любен Каравелов (Ив. ьазов;. Доколкото забелязах — каза артистката, — Вие предпочитате млади­ те (П. Вежинов). Май, каквото гледам, идат облаци от Балкана, хем са дъждовни (Ив. Вазов). Подобно на въпросителните местоимения в случаи като Какъв юнак! (Й. Йовков) и Как бяха скръбни моите детски дни! (Д. Дебелянов) от­ носителното местоимение какъвто и наречието както могат да означат висока степен на признак в подчинено изречение (т. нар. интензифицираща употреба). В този случай както и какъвто не сочат причинно-следствено отношение между подчиненото и главното изречение, но са необ­ ходим лексикален елемент в подчиненото изречение, което влиза в това отношение, а също така показват, че изречението, в което се намират, е синтактично зависимо от другото. Затова има основания да смятаме както и какъвто и в този случай за съюзни думи, напр.: И какъвто си е широкоплещест и набит, попривсде се и тръгна, сякаш се готвеше да вдига с рамо някаква тежест (в. Раб. дело). Както беше кисел и сърдит, оставаше някой да го закачи за нещо и ядът му да прелее (Кл. Цачев)'. Относителните местоимения и наречия служат като съюзни думи и в съчетанията който и да, каквото и да, където и да, каквото и да, когато и да, както и да и др. под., които въвеждат подчинени изречения за от­ стъпка. Съчетанията с относителните наречия се доближават много по функция до съюзите, тъй като започват да сочат и най-общото отношение между главното и подчиненото изречение. Напр.: И колкото и да ненавиждаха Драгота, все пак трябваше да се съ­ гласят с него, защото туй, което казваше, беше най-умно (Й. Йовков). Цели четири недели, който и да минеше оттам, ще види изправена до върбата стройната фигура на момък с голяма тояга в ръка, млад, бодър, бдящ като войник на поста си (Елин Пелин). § 608. Въпросителните местоимения и наречия (кой, какво, що, ка­ къв, чий, как, кога, къде, защо и др. под.) служат като съюзни думи, ко­ гато въвеждат т. нар. косвени въпроси — въпросителни по форма подчи­ нени изречения, които поясняват глагола в главното изречение (рядко може да поясняват някое причастие или деепричастие) или някое съще­ ствително име, като мисълта, досещането, новината, упътването и др., напр.: Тя искаше да знае какво прави той, къде ходи, какво мисли (Елин Пе­ лин). И гледат ги как вървят из селото сами, как се изкачват към Хар­ мана и спират под зеленото знаме (Й. Йовков). В едно училище в Сидней, Австралия, един от учителите решил неговите ученици да получат по­ точна представа какво означава числото един милион (в. Раб. дело). Неразбрало добре в колко часа е заминаването, момчето изпусна влака. Значение на съюзите § 609. Както отбелязахме в началото, съюзите са несамостойни (слу­ жебни) думи. Самостойните части на речта (съществително име, глагол, прилагателно име и др.) сами назовават предмет или признак дори и взети извън изречението, напр.: човек, висок, чета и т. н. За разлика от самостойните части на речта съюзите означават с и н т а к т и ч н и н с м и с л о в и о т н о ш е н и я между определени синтактични единици 459

и вследствие на това са много по-несамостоятелни в семантично отноше­ ние — значението им е тясно свързано с определени семантични признаци на членовете в отношението, оформено с тяхна помощ. Функцията и зна­ чението на съюзите се преплитат, образуват единство — признак, който сближава съюзите с другите служебни думи, особено с предлозите. Тъй като означават отношения, съюзите имат абстрактно значение, понякога трудно поддаващо се на определяне. Семантичната несамостоя­ телност на съюзите позволява те да бъдат полифункционални, т.'е. един съюз да означава различни синтактични и (или) смислови отношения или различни варианти на едно синтактично и (или) смислово отноше­ ние. Така например съюзът че е натоварен с най-разнообразни функции: като подчинителен съюз той свързва с главните изречения подчинени подложни, допълнителни, сказуемноопределителни, определителни изре­ чения, подчинени обстоятелствени изречения за последица и за причина, а като съчинителен съюз — еднородни части на изречението при изреждане и изречения в сложни съчинени изречения, които описват действия във временна последователност, като второто действие може да бъде обу­ словено от първото. Примери: Известно е, че Иван се приготвя да си замине. (Изречението, което се въвежда с че, е подчинено подложно.) Научих, че Иван се приготвя да си замине. (Изречението, което се въвежда с че, е подчинено допълни­ телно.) Видях Иван, че се приготвя да си замине, (%-изречението е под­ чинено сказуемноопределително.) Мисълта, че Иван се приготвя да си замине, я зарадва, (%-изречението е подчинено определително.) Толкова лошо се скарали, че Иван се приготвя да си замине, (%-изречението е под­ чинено обстоятелствено за последица.) Трябва да купя някои неща, че Иван се приготвя да си замине. (Уе-изречението е подчинено обстоятел­ ствено за причина.) Направи добро, че го хвърли в морето (Поел.). В това сложно изре­ чение че е съчинителен съюз, който свързва две изречения, означаващи последователни действия. Обули кучето с пресни цървули, то се забра­ вило, че си изяло краката (Поел.). В това сложно изречение че е съчини­ телен съюз, който свързва две изречения, във второто от които действие­ то е следствие от действието в първото изречение. Като изключим съюза че, в съвременния български книжовен език почти не се срещат съюзи, които може да се употребяват като съчинителни и като подчинителни. Много по-често явление е използуването на съю­ зите в рамките само на съчинението или само на подчинението, като при това с тяхна помощ се изразяват различни смислови отношения в зави­ симост от семантиката на свързваните синтактични единици. Така на­ пример съчинителният съюз а може да свързва синтактични единици в отношение на слабо противопоставяне, на съпоставяне и па присъеди­ няване (в последния случай съпоставителното отношение е доста изблед­ няло). Примери: Слушам, думала на майка си — мъчно и било, че дружките й се изпоженили, а тя още стояла (Й. Йовков). Със съюза а тук се изразява отношение на противопоставяне. Там едно бяло облаче бе се избързило над Витоша, а след него изскачаха, едно след друго, други по-малки и разпокъсани (Елин Пелин). Със съюза а в този пример се изразява отно­ шение на съпоставяне. Задържаше го до последната минута, когато ор460

динарецът вече си идваше, забравила своя дом, страха си, своя мъж, готова на всичко. А когато той си отидеше, тичаше към колибата с щастливо, разхубавено лице, със слепи за околния свят очи (Ем. Станев). Съюзът а присъединява второто изречение към първото. § 610. Различните синтактични единици могат да се свързват съюзно, като влизат в две основни синтактични отношения: с ъ ч и н и т е л н о и п о д ч и н и т е л н о . При съчинението единиците са синтактично рав­ ноправни, макар че смислово едната може да обуславя наличието на другата единица. При подчинението единиците са синтактично неравно­ правни — едната синтактична единица е невъзможна без другата (глав­ ната), подчинена е, зависима е от нея. При съчинението свързаните син­ тактични единици могат да бъдат еднородни части на изречението или изречения в рамките на сложно съчинено изречение, като техният брой може да надхвърля две, докато при подчинението съюзите свързват само изречения в сложно съставно изречение, като свързаните съставки са задължително две — главна и зависима. Някои от съчинителните и подчинителните съюзи могат да се употребяват и при присъединяване. Съчинителни съюзи §611. Съчинителните съюзи, които свързват равноправни в синтак­ тично отношение части на изречението или равноправни изречения, са няколко вида в зависимост от смисловите отношения между свързваните единици: 1) съединителни; 2) съпоставителни; 3) разделителни; 4) заклю­ чителни; 5) пояснителни. С ъ е д и н и т е л н и т е (копулативните) съюзи означават най-про­ ста връзка между свързваните единици, без да сочат някакви специални отношения между тях. Съединителните съюзи в българския книжовен език са: и, и — и, ни, нито, ни — ни, нито — нито, ни — нито, нито — ни, па, че, та па и та че (тези два съюза днес вече са остарели и почти не се употребяват), също и, както и, както — така и, и — както и, така също, хем — хем. Както личи от приведения списък, съединителните съюзи са е д и ­ н и ч н и и с ъ о т н о с и т е л н и . Единичните съюзи могат да свързват две синтактични единици, но могат и да добавят или присъединяват една синтактична единица към друга, по-рано спомената или известна от си­ туацията (тази синтактична единица не фигурира в изречението, в което е съюзът). Напр.: Тежко и уморително безмълвие цареше в запаления въздух (Елин Пелин). Сядаше под асмата и неспокойните и очи чакаха прибирането на пленниците в лагера (Ем. Станев). И бае Тодор припна, взе шишето, па на връщане мина, та се похвали и на баба попадия (Елин Пелин). Че като доде и Данко Харсъзина, че и други, и други, че като викнах на цигуларите: Хъ сега! (Ал. Константинов). Това изпълнено предвещание, както и другите чудотворства, прославили още повече угодника (Ив. Вазов). Не, не, не е хубаво, нито е прилично. —~ Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише (Ат. Далчев). А тетка Бисера все такива приказки измисляше — неуместни и глупави. И все ще никне, където не й е мястото, ще се намеси, където никой не я кани (Д. Талев). З а б е л е ж к а . От случаите, когато съединителните съюзи служат за доба­ вяне и присъединяване на синтактична единица, трябва да се различават случаите,

461

когато някои съединителни съюзи (и, хем, нито, ни) служат като частици ла усил­ ване, напр.: Добре, че ми се обади. Инак нямаше и да те позная (Елин Пелин). Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облаче (Елин Пелин). Чичо Марин знае­ ше твърдоглавството на Бойча, затова нито се опита да го задържи (Ив. Вазов). Право към нас отиват — говореше тихо той.^— Право към Брешлян, нали, Илия? — Хем наистина! Право към Брешлян! (Й. Йовков).

С ъ о т н о с и т е л н и т е съединителни съюзи не само свързват, но и подчертават всяка от съединяваните синтактични единици, напр.: При бистри води тъкмо тогава се нахвърлят върху стръвта и мря­ ната, и кленът (П. Вежинов). Нямаш нито жили, нито нерви, I нямаш нашата злочеста плът (Ат. Далчев). [. . .]Влизам — хем ще пия кафе, хем ще гледам кой минува (Ал. Константинов). Както той сам, както покойната му съпруга, така и кафенето му биеше в очи със своята ори­ гиналност и чудат вид (Ив. Вазов). И преди, както и сега, живеех в една стара къща в покрайнините на града. § 612. С ъ п о с т а в и т е л н и т е (адверзативните) съюзи се упо­ требяват, когато трябва да се подчертае, че втората синтактична еди­ ница по своя смисъл се различава от първата синтактична единица или й противоречи по някакъв начин, по-точно — противоречие на възмож­ ните следствия във връзка с нейното съдържание. Съпоставителните съю­ зи са следните: а, ала, ама, ами, но, пък, а пък, но пък, обаче, нито пък, само, само че, не само — но и, не само — ами и, не само — ай, не че — а (и), не — но и, не стига че — но и, не стига че — а и и др. Простите съпоставителни съюзи се различават помежду си не само по своята функция и употреба, но и по стилистичната си характеристика: ама, ами, до известна степен ала и пък се използуват най-вече в битоворазговорната реч, но и обаче са характерни за книжовната реч, а е стилистически неутрален съюз, напр.: Моят вид наистина не я зарадва, но поне я успокои (П. Вежинов). Той изговори няколко думи на своя роден език, които тя не разбра, ала почувствува тяхната искреност (Ем. Станев). Той седеше все така над­ весен над книгите, само че не над ония кошмарни томове с километрично дълги обяснения и формули, а над едни малки американски ръководства, които разкриваха в една страница толкова много тайни от небесната механика, та стигаха чак до електрическия чайник на добрия дядо господ (Св. Минков). Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и да е болест болен, оздравя! (Й. Йовков). Не им сти­ га тепавица и дарак, ами сега и ветрена мелница! (Елин Пелин). Те бя­ ха свършили обяда си, но изглеждаха виновни и гузни, пък и лицето на Илия беше болезнено и страдалческо (Й. Йовков). А ти се хубавееш, се светлееш, I никой обаче никаква полза от теб не вижда (Ст. Михайловски). Той не е шпионин, само е голям будала (Ив. Вазов). Съотносителните съюзи не само — но и, не само — ай, не само — ами и, не стига че — но и, не стига че — ай, не стига че — ами и озна­ чават градационно съпоставително отношение, т. е. отношение, в което втората синтактична единица доминира в смислово отношение над пър­ вата, а съотносителните съюзи не че — а и, не че — но и, не че — ами и — обикновено съпоставително отношение без градация, напр.: Няма съмнение, днешният ден щеше да бъде напълно загубен. И не само загубен, но и отвратителен с угризенията и преценките за същност462

та на моята собствена личност (П. Вежинов). [. . .]Бай Ганьо сра­ межливо прикри с гърба си дисагите, обърна своето просълзено и запотено лице, каза пардон!, смръкна енергически и пропъди слугинята, т. е. не че й каза да си излезе, но тя побърза да избяга, като помисли, че ми­ лионерът може да е получил някое скръбно известие (Ал. Константинов). Не стига, че си скъса нервите по теб, ами и сега искаш да я ядосваш. . . (П. Вежинов). § 613. Р а з д е л и т е л н и т е съюзи свързват синтактични еди­ ници, които от гледна точка на съдържанието си взаимно се изключват в един и същ момент или в различни интервали от време. Разделител­ ните съюзи са: или, или — или, ли — или, ли — ли, дали — или, било — било, било че — било че, ту — ту, я — я, кое — кое, а — а, ха — ха, бе — бе, бре — бре. Съюзите а — а, ха — ха, бе — бе, бре — бре и кое — кое имат народно-разговорен характер. Напр.: Дотогава или камилата, или камиларя (Поел.). Аз пак ще попитам: бездънна глупост ли е туй, или мерзко раболепие на една нещастна роб­ ска душа? (Ал. Константинов). Според това, дали времето се стопляше, или застудяваше, язовецът спеше непробудно, ту се събуждаше и дълго мигаше (Ем. Станев). И млади, и стари — свинете ли тръгнеха да из­ карват, с говедата ли на паша, или с колата на копан отиваха, от вода ли жените се връщаха, или без работа някои се шляеха, всички се от­ биваха от пътя си да позяпат какво се правеше в двора на довчерашния планински бездомник (О. Василев). Било че окото му привикна на мрака, било че тъй му се стори, той видя в ъгъла, до самото прозорче, нещо из­ правено, като човек, и съвършено неподвижно (Ив. Вазов). Свекървата припкаше ту до избата, ту до къщи [. . .] (Елин Пелин). Па да не мис­ лиш, че аз кой знае какви чудеса гоня, да не мислиш, че искам да ста­ вам я началник, я подначалник (Ал. Константинов). Видях те, че придрасна покрай ишлика и а тук да те стигна, а там. . . (Ил. Волен). § 614. З а к л ю ч и т е л н и т е съюзи присъединяват изречения, които по съдържание са извод от предходното изречение или изречения. Заключителните съюзи са: и тъй, и така, следователно, ето защо, зато­ ва, тогава, прочее, тъй че, така че и др. Напр.: Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истин­ ска слава е посмъртна (Ат. Далчев). Богатите чужденци раздаваха ще­ дро злато и купуваха всичко: къщи, места, градини, дървета, кучета, котки, покъщнина, така че старите обитатели на градчето осъмваха за една нощ милионери и заминаваха незабавно за столицата (Св. Мин­ ков). Тя [властта на футбола] няма сили да разруши стената между характерите, неспособна е да превърне спортните трибуни в една буйна държава на нравите. Това е ограничената власт на една популярна игра и нищо повече. Ето защо не в нея, т. е. не във футбола, трябва да се тър­ си съществуването на онази тайна сила, която кара „мъдрия град" да забравя себе си, да тича разгорещен като състезателен кон (Ст. Продев). Ивайло бил тука, и сам в манастира. — Как? Сам?. . . Тогава той е в клопка (Ив. Вазов). Дядо Либен имал обичай да показва всекиму своята градина, следователно цветята му били известни на всичкото село (Л. Каравелов). Вчера дойдох тук да търся слънце, а найдох мъгла и дъжд, също и днес. Прочее днес се връщам в София (Ив. Вазов). 463

§ 615. П о я с н и т е л н и т е съюзи свързват синтактична единица, която е или равнозначна, или синонимна по съдържание на предходната синтактична единица. Пояснителните съюзи имат книжен произход. Те са: тоест, сиреч (днес вече остарял), а именно. Понякога като поясните­ лен съюз може да се употреби и съюзът или. Напр.: Искам да си намеря самостоятелна квартира, тоест стая (М. Грубешлиева). Пуснаха го, тоест аз го пуснах завчера (Ив. Вазов). Невястата оправи ли се, сиреч мина ли и оная болест? (Т. Г. Влайков). Славянска­ та църква се изгражда тепърва в България, в България се утвърждава и достига пълното си развитие и средновековната българска славянска, или, по-добре казано, старобългарската литература (Ем. Георгиев). Подчинителни съюзи § 616. Подчинителните съюзи свързват само изречения в сложно съ­ ставно изречение или в надфразова синтактична цялост. Подчинителните съюзи биват два основни вида в зависимост от вида на подчиненото из­ речение, което въвеждат: и з я с н и т е л н и и о б с т о я т е л с т в е н и. Изяснителните подчинителни съюзи свързват с главните изречения подчинени изречения, които в сложното изречение функционират като имена — това са подложните, допълнителните, сказуемноопределителните и определителните изречения. Изяснителните подчинителни съюзи са: че, да, рядко дето. В подчинените изречения за изключване (подложни, допълнителни) се употребяват съюзите: освен че, освен да, вместо да, де­ то. Като съюзи в подчинените изяснителни изречения служат частиците дали и ли, а като съюзни думи — относителните и въпросителните местоимения и наречия. Напр.: Знае се само, че през един слънчев ден на пролетта, когато капчу­ ците звъняха весело и из топлата мокра земя се разпукваха първите ко­ кичета, Хераклит Галилеев се завърна в родината си съвсем преобразен и неузнаваем (Св. Минков). Той бе ерген и като че не мислеше да се жени (Елин Пелин). Гледаше ме утрин, вечер Иво там от бели двори I и тъжовна аз го слушах той да пее и говори [. . .] (П. П. Славейков). Цяла зима Донка е тъкала нова, писана черга с вярата, че с тази черга ще топли своята бъдеща челяд (Елин Пелин). Аз блуждая I без вяра нявга да наме­ ря I навън посока из удавен I в мъглите лес (П. К- Яворов). Той си ня­ маше май други удоволствия, освен да мърмори или да събира маломер­ ната риба за почерпка вечер с приятели (П. Вежинов). Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече нараснаха (Й. Йов­ ков). Дето ще шеташ на други, I други на тебе да шетат (П. Р. Сла­ вейков). §617. О б с т о я т е л с т в е н и т е съюзи са няколко вида в зави­ симост от значението на въвежданите от тях подчинени обстоятелствени изречения: 1. З а м я с т о . Като съюзни думи, въвеждащи подчинените обстоя­ телствени изречения за място, се използуват наречията където, гдето, дето, откъдето, накъдето, закъдето и др., напр.: Там, дето тия две дървета, като два зелени стълба, се изправяха нагоре към небето, отвъд чертата на хоризонта беше селото Сенебир и в него живееха двамата сенебирски братя Петър и Павли (Й. Йовков). Аз вървя винаги срещу 464

него, отивам винаги там, откъдето той иска да ме отблъсне, да ме про­ гони, да ме принуди да бегам (Д. Талев). 2. З а в р е м е . Подчинените обстоятелствени изречения за време се въвеждат от съюзите като, след като, докато, щом като, преди да, щом, откак, откакто, докле, дорде, от съюзните думи наречия когато, докогато, откогато, догдето и др., напр.: Когато стигнах в къщи, раз­ казах приключението на майка си (Ем. Станев). Беше чудесна вечер и аз така се възгордях, че докато Вера се усети, платих цялата сметка (П. Вежинов). Поиска да запуши, но преди да запали цигарата, чу от­ татък стенанията на своята хазайка (Й. Радичков). И косматият раз­ бойник показа на светлината на огъня парите, които Батул извади от възела, докле Събо още-говореше (Ст. Загорчинов). 3. З а н а ч и н и з а с р а в н е н и е . За въвеждане на подчине­ ните изречения за начин и сравнение се използуват съюзите без да, като, като че, като че ли, като да, сякаш, сякаш че, сякаш да и съюзната дума както, напр.: Тя съзна, че отговаря на тоя поглед, без да иска,с цялото си същество, по един необясним начин, като че внезапният издиг на чув­ ствата беше се пренесъл от него в нея (Ем. Станев). Ненадейно той спря да бъбре и устреми поглед към Теодосия, сякаш едва сега го виждаше ясно (Ст. Загорчинов). Това момиче, Христина Ацова Ненова, или Тапа, беше почти забравено, както много други, изхвръкнали отдавна из Дъбрава (Ст. Ц. Даскалов). 4. З а к о л и ч е с т в о и с т е п е н . Подчинените обстоятелствени изречения за количество и степен се въвеждат от съюзните връзки кол­ кото, доколкото, отколкото, колкото да, отколкото да, нежели, нежели, да и др., напр.: По-лек и по-пъргав, Консула бягаше, колкото сила има (Й. Йовков). Обясних му, доколкото можах, с празната си глава, но сам усещах, че обясненията ми са неубедителни (П. Вежинов). В просъницата му се стори, че крещи: „Ефрейторов! Ефрейторов!" и маха безцел­ но с крилата си, колкото да се размества ^пространството, без да лети, подобно мисъл, залутана в съзнанието (Й. Радичков). Той бе от онт хора, които са по-страшни с вързан език, отколкото със свободни ръце (Ст. Загорчинов). 5. З а п р и ч и н а . Подчинените обстоятелствени изречения за при­ чина се свързват с главните изречения със съюзите защото, че, тъй като, понеже, дето, задето, затова че, по причина че и др., напр.: Хераклит Галилеев не се плашеше вече от катастрофи, защото носеше в сърцето си магичния талисман на американското хладнокръвие [. . .] (Св. Минков). И понеже управителят не проявяваше никакво любопитство, тя побър­ за да се препоръча сама (П. Вежинов). Той се ядосваше, задето се съгласи да върви на реката с директора (Ем. Станев). Дай да купя едно букварче за наш Радулча, че е много паметно момче и очите му все в книгата гле­ дат! (А. Каралийчев). 6. З а ц е л . Подчинените финални изречения се въвеждат от съю­ зите за да, да, та да, само и само да, дано, дано да и др., напр.: Кър­ джалиите се раздвижиха, като се мъчеха да не правят шум, за да не ги усетят в Урум-Еникьой (Й. Йовков). И всякак се трудеше да замести родната му майка, да му даде майчинска обич и нежност (Д. Талев). Лани ме научиха да направя едно прошение до царя. Да му обадя кой е

30 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

465

дядо Божил, аз де, да му се оплача от немотията и да му пиша за лъв­ чето, дано ми отпусне някоя пенсийка (А. Каралийчев). 7. З а у с л о в и е . Подчинените условни изречения се въвеждат от съюзите ако, ако ли, да, стига да, ли, в случай че, при условие че и др. т напр.: Ако сте толкова гладен, елате с мен (Ем. Станев). За тебе е все същото, стига да върви търговията (Д. Талев). Да имах поне една дър­ вена свирка от ония, дето ги докарват балканските грънчари на сбора, щях да си свиря с нея и да се разтушавам! (А. Каралийчев). 8. З а о т с т ъ п к а . Подчинените изречения за отстъпка се въвеж­ дат от съюзите макар че, макар (и) да, ако и да, и да, при всичко че, при все че, въпреки че, независимо от това че, нищо че, дори и да, даже и да, нека, съюзните изрази който и да, каквото и да, както и да, колкото и да и др., напр.: Кой ли може I неволя клетнишка изказа, I макар че вче­ рашна се дума? (П. К. Яворов). Говореше само Тодор, защото Аничка, ако и да се въртеше все наблизо «_ чуваше какво се приказва, мълчеше и само очите и като че се смееха (Й. Йовков). Колкото и да беше втрещена, Мария забеляза, че по бледото му лице бе останала съвсем малко кръв (П. Вежинов). Понякога на Ния й минаваше през ума, че то тъгуваше по свой начин за майка си, при все че не можеше да я знае, да я помни (Д. Талев). 9. З а п о с л е д и ц а . Подчинените обстоятелствени изречения за последица се въвеждат от съюзите че, та, така че, тъй че, напр.: Той отказа да дойде, така че останахме само трима (Ив. Вазов). Само по някой ще нададе вик или ще се засмее, та мнозина ще се извърнат да се почудят на лекомислието му (Д. Талев). Той стана така рязко, че съ­ бори пепелника от малката масичка (П. Вежинов).

466

МЕЖДУМЕТИЕ Семантична и граматична характеристика §618. Междуметието е неизменяема (лишена от всякакви морфоло­ гични категории) дума, с която се изразява непосредно чувство (емоция) или емоционално-волева подбуда. В изречението се употребява като стра­ нична дума или пък като самостойно изречение в речта, а в някои слу­ чаи и като сказуемо с експресивно значение. Междуметията са аморфни в морфологично отношение думи. При тях не може да се говори нито за словоизменение, нито за словообразу­ ване. Те имат самостойно ударение, което в някои случаи е по-силно от ударението в останалите думи. Освен това в много междуметия се сре­ щат емфатично удължени звукове, а в някои междуметия — и звукове, които са извън фонемната система на езика. За разлика от думите, отнасящи се към други лексикално-граматически класове (части на речта), междуметията не притежават називно (номинативно) значение. Те са своеобразни думи, които в зависимост от интонацията (а в някои случаи и в зависимост от мимиките, жестовете и от обстановката на разговора) се осъзнават от колектива като изразители на определено емоционално или емоционално-волево съдържание. Меж­ думетията не назовават емоциите и емоционално-волевите подбуди, а не­ посредно ги изразяват. По това те рязко се отличават от другите катего­ рии думи. Голяма част от междуметията са произлезли от инстинктивно произ­ насяни звукове и звукосъчетания (на това се дължи и съществуването на еднакви междуметия в различните езици), но постепенно са се откъс­ нали от рефлекторните прояви и са се превърнали в думи, осмислени като средство за непосредно изразяване на емоционалните и емоционалноволевите реакции у човека. Междуметията са проява предимно на чув­ ствената и чувствено-волевата страна на човешката психика, но не могат да бъдат изолирани и от останалите нейни страни, от мисленето в него­ вата цялост. § 619. По въпроса за лексикалното значение на междуметията не е постигнато единство на мненията. Според едни изследвачи те изобщо са лишени от лексикално значение (и това им дава основание да не ги приемат за единици от речниковата система на езика). Посоченото ста­ новище не може да се приеме, защото противоречи на учението за думата като звуков комплекс (а в някои случаи и отделен звук), който е носи­ тел на определено лексикално значение. Други изследвачи приемат, че междуметията, както и другите категории думи, назовават понятие. Но и това твърдение се нуждае от известна корекция и уточняване, тъй като 467

лидиц™ и^^авниване на междуметията в лексикално отношение с Дру­ гите категории думи не допринася за изясняване на спецификата им. Лексикално значение на междуметията съставя емоционалното и емоционално-волевото състояние, което те непосредно изразяват. В това от­ ношение се отличават както от пълнозначните думи, които имат називно (номинативно) значение, така и от служебните думи, чието лексикално значение се покрива с граматичните им функции в речта. С помощта на интонацията, а в някои случаи и чрез израза на ли­ цето, погледа, жестовете и други външни средства междуметията получа­ ват конкретно значение. Те са област, в която е трудно, а в много слу­ чаи и невъзможно да се разграничи език от реч. От специфичното лексикално значение на междуметията зависи тех­ ният емоционален и експресивен характер. Те са най-ярките средства за емоционална и експресивна реч, поради което и най-широко се изпол­ зуват в разговорната реч. § 620. Голяма част от междуметията са м н о г о з н а ч н и . Твърде често едно и също междуметие се използува в речта за изразяване на различни чувства. В зависимост от конкретните условия на речта и на интонацията междуметието ах може да изрази съжаление, състрадание, болка, уплаха, възмущение, укор, закана, радост, възхищение, напр.: Ах, мислила ли съм така — / мене жива да ме хванат. . . (В, Андреев). Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, I вий — развихрени предтечи на безоблачните дни! (Хр. Смирненски). Ах, какъв е хитър, какъв е лукав! (Ем. Станев). Междуметието ох може да послужи за изразяване на скръб, мъка, учудване, изненада, досада, нежелание, силно приятно вълнение или преживяване, напр.: Ох, как горчи! Мамо, отрова ли ми даде да пия?... (Д. Талев). Ох, как умно е говорил той пред тебе, княже! (Ем. Станев). Ох, дотук ми е дошло от тези кафенета! — заклати глава Кина (Г. Караславов). Значението на междуметието се конкретизира от интонацията, с коя­ то се изговаря, и от съдържанието на изречението, в което е употребено. Място на междуметието в изречението § 621. В изречението междуметието се употребява най-често като странична дума, която синтактически не е свързана с останалите части на изречението, но има пряко отношение към съдържанието му. Примери: Ах, тез песни и таз усмивка I кой глас ще ми викне, запее? (Хр. Бо­ тев). Ах, сладка е смъртта за отечеството! (Ив. Вазов). Боже мой, и каква е природата тука при този дрипав и мръсен Погановски манастир с неговия още по-мръсен игумен! (Ив. Вазов). Междуметието може да образува самостойно (междуметно) изрече­ ние, напр.: Ех! —въздъхна тя и очите и застинаха в тъга и дълбоко съжаление (Г. Караславов). Ух! Много се забавиха бре, Тошо (Г. Караславов). $ка жена е тя, ей! И такваз една — гледаш я, смее се, че като пламне! Малее! Огън! Има да те гони тя тебе като муха по тавана. . . (Й. Йовков). Междуметия се срещат в структурно неразчленими изречения, напр.: Ах. . . да! — каза Луис (Д. Димов). А детски обувки не желаете ли? — Ах, да!. . . (Д. Димов). 468

междуметието може да оъде структурно-организиращ център на из речение, в което то изпълнява функция на „главно" неразчленимо изре чение, напр.: Ех, че мръсник беше този счетоводител! (Д. Димов). Ех че хубави бяха тия години! (Д. Димов). Ех, че живот ще живеем ние < тебе, двамцата! (А. Каралийчев). „Подчиненото" изречение може да бъде и безглаголно, напр.: Ех, ч сняг, майка му стара! (Ст. Ц. Даскалов). Ех, че кон! —говори Никола и посяга да го помилва (Й. Йовков). Ей, че въпрос! —възкликна няко1 от задните редове (Ем. Станев). Брей, че народ! (А. Каралийчев). В разговорната (и особено в детската) реч някои междуметия и най вече звукоподражателните думи могат да се употребяват в служба н; сказуемо (в същност те заместват истински глагол като негов експреси вен синоним), напр.: Виж, едно дето й не харесвам, че много опитва. Мине се не мине — греб с голямата лъжица, да опита за оцет, мине не мине — греб, за со^ да опита, лап с пръсти пържена рибка, лап кюфтенце, лап бяло месс от мисирка, лап кокоша трътка и то се събира малко по малко в коре ма й, надува го и й разваля линията, значи (Чудомир). Мине не мине — вряк! — дете, мине не мине — вряк-вряк! — две деца (Чудомир). Закъс нее ли някой четвърт час след отпуска, да речем — пляс! пляс! с биче (Чудомир). Някои междуметия се поддават на субстантивация и тогава могада изпълняват служба на различни части на изречението, напр.: Ахо-ихо гладно ляга (Поел.). По поле ходи и „олеле" вика (Гатанка) В тяхното ура сякаш се люлеят и ечат вековните гори на Балкана (Й. Йов ков). Като коза се катереше по стръмната пътека и никой не я чу де каже „ох" (А. Каралийчев). Момчето с кравата взе да реве с все сила. „Олеле, уби кравата! Олеле, уби кравата!" И все със „Олеле, олеле!" отид( в селцето да обади (Й. Радичков). Произход на междуметията § 622. Междуметията са извънредно стар и същевременно жив пласт от думи в лексиката на всеки език. Вътрешно те са разнородна катего­ рия, която се е формирала по различни пътища и в различно време. Пс произход междуметията се делят на п ъ р в и ч н и ( с ъ щ и н с к и ) и производни. § 623. П ъ р в и ч н и т е междуметия са много стари и техният про­ изход не винаги може да бъде обяснен. Освен това те имат и твърде свое­ образна фонетична структура. Обикновено са едносрични или двусрични думи. От словообразователно гледище първичните междуметия са неразчленими на отделни морфеми. Е д н о с р и ч н и т е междуметия обикновено се състоят: а) от един гласен звук, който е емфатично удължен: о, е, я. б) от гласен и съгласен звук, като гласният звук може да бъде емфа­ тично удължен: ох, ой, их, ех, ей, ай, ба, ах, уф, ух, фу(фуу), фю, (фюю), ха. в) от един гласен звук и два съгласни звука, като гласният звук е твърде често емфатично удължен: хей, хъм, пфу (пфю), льох, вай, бей, тюх, хоп. 469

г) от един или няколко съгласни звука, някои от които се изгова­ рят удължено или имат други особености: шшш и пшт — изговарят се с удължаване на ш; хм-м или хм-хм — изговаря се с ларингално х с носов призвук; ц-ц-ц или тц-тц — изговаря се с инспираторна съгласна ц (предноезична апикална алвео-дентална преградна съгласна); дбру (за отпъждане на свини) и тпру (за спиране на коне) — изго­ варят се с билабиален вибрант р. Във фонетичната структура на първичните междуметия се срещат специфични звукове, които не се намират в други думи и излизат извън фонемния състав на българския език. Това може да се обясни със ста­ ринния им произход и със специфичното им място в системата на езика. Д в у с р и ч н и т е междуметия обикновено се състоят от три зву­ ка — два гласни и един съгласен, като гласният звук, който е под уда­ рение, обикновено се изговаря удължено: уха, уху, охо, иху, аха, ехе. Емфатично удължен може да бъде в някои междуметия неудареният звук: ихаа (за израз на задоволство, възторг, радост), иха (за подвикване при игра на хоро, ръченица). Срещат се двусрични междуметия, които се състоят от четири звука: ехей (за провикване), леле, гиди и др. !•*!**Т р и с р и ч н и междуметия се срещат доста рядко, като и при тях един от гласните звукове (обикновено последният) е емфатично удъл­ жен: олеле. Характерно за междуметията е, че те могат да се удвояват и утрояват: ха-ха и ха-ха-ха, хи-хи и хи-хи-хи, хе-хе и хе-хе-хе, ай-ай и ай-ай-ай, ей-ей и ей-ей-ей. При двусрични междуметия обикновено се повтаря само втората сричка: иха-ха, уха-ха. От свързването на две междуметия се получават сложни междуметия: ах-леле, ох-леле, леле-варе, ай-гиди и др. § 624. П р о и з в о д н и т е междуметия са по-нови образувания в езика. Техният лексикален състав се набира от преминаване на думи от други лексикално-граматически класове в категорията на междуме­ тията. В междуметия могат да преминат някои пълнозначни думи, чиято употреба се свързва с известни емоции. За да се превърнат в междуметия, тези думи, от една страна, трябва да загубят напълно номинативното си значение и словоизменителните си способности, а, от друга — да заси­ лят до краен предел емоционално-експресивната си функция и да се пре­ върнат в речеви знаци за изразяване на емоционално или емоционалноволево състояние. При преминаване на пълнозначни думи в категорията на междуметията се създават думи омоними. В междуметия могат да преминат някои съществителни, глаголи, наречия и фразеологични съчетания, чиято употреба е съпроводена със засилен емоционален елемент. Обаче отделните лексикални единици, които обикновено се сочат като производни междуметия, не са загубили в еднаква степен номинативното си значение, а това показва, че те не са поели в еднаква степен и функциите на междуметия. В категорията на междуметията са преминали звателните форми на съществителните майка (мама, майчица) и бог (господ): мамо, мале, леле мале, майчице, мамичко, боже, божке, господи, боже господи, леле боже и др. под. Звателната форма на съществителното име може да бъде придружена и от определение: Майчице мила! Мале мила! Боже мой! и др. 470

В тия случаи цялото словосъчетание е загубило номинативното си зна.-ение и се е превърнало в междуметие. Примери: Олеле, майчице, изгори ми душицата'. (А. Каралийчев). Ще ни за­ стрелват, братя. . . Мамичко!. . . —с молещ детски глас изпищя един младеж (Ем. Станев). Ах, боже, ах, боже— закърши ръце под завивка­ та госпожа Дена, ужасена и отчаяна (Елин Пелин). Че да белоса окъртената стена и напише черни и червени цветовце. Как ще ми светне, божке-е-е! (А. Каралийчев). Ех, божичко, колко хубаво ще бъде тогава (Т. Г. Влайков). Боянов ясно виждаше цялото й лице и очите й, и краищата на воала й, които се развяваха под раменете й, също като крила. Госпо­ ди! Откъде дойде това щастие за него, той буден ли е, или виждаше из­ мамлив някакъв сън? (И. Йовков). Като междуметия се разглеждат и някои други съществителни и на­ речия, които при известни обстоятелства получават в речта твърде сил­ на емоционално-експресивна или емоционално-волева натовареност. Та­ кива са напр.: вятър, глупости, краставици, тикви, ужас, позор, огън, марш, горко, слава, срам, хвала и др. Примери: Офицери, вятър! Врангел произвеждал през време на бягството де кого свари. . . (Ем. Станев). За какъв бяс го назначихме началник, ако не може едни селяни да кандърдиса. Началник! Краставици! (Ал. Констан­ тинов). Мълчи мари! Какво си се разврякала като коза — тросна й се Зъмбакът, като все още бъркаше из пояса на Лака. — Корема му разпрали!. . . Тикви! (Чудомир). Кой друг е можал да внуши на циганите, сиреч на музикантите, такъв респект към себе си, както бай Ганьо? Само като им мигне с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! (А. Каралийчев). Комай цяла година откак е свършила вой­ ната — негодуваше Лоев, — а една игла не можеш да намериш на па­ зара. И ако найдеш някъде, не се накуся, скъпо — огън! (Г. Караславов). След един час ход ние, смазани, разсипани, възхитени, стигнахме обето­ ваната скала. О, ужас! От нея нагоре ни се изпречи урва, висока, неизгледна и изчезваща нейде в облаците (Ив. Вазов). Марш! Вън! Да дойде скоро съдържателят (Елин Пелин). Заставаме мирно: — За стрел-ба! Огън! (Л. Стоянов). При употребата на посочените съществителни и наречия като между­ метия взема превес емоционално-експресивната страна от значението им, а смисловото им съдържание избледнява, но все пак не изчезва напълно. Най-близко до междуметията е преносната употреба на вятър, кра-. ставици и тикви. Те вече почти напълно са загубили номинативното си значение и се използуват като емоционално-експресивни думи. Наречията горко, долу и съществителните огън, ужас, глупости, по­ зор, слава, срам, хвала в междуметна употреба съдържат твърде силен емоционално-експресивен заряд, но все още не са загубили характера си на наречия или на съществителни имена. Освен това емоционалната им натовареност е пряко свързана с лексикалното им значение. Те се из­ ползуват за изразяване само на точно определено чувство или волева подбуда и в това отношение се отличават до известна степен от същин­ ските междуметия, голяма част от които са многозначни. Поради тези причини няма достатъчно основания да се твърди, че посочените по-горе съществителни и наречия са се превърнали в междуметия. По-уместно е 471

да се говори за междуметията им употреба в рамките на лексикалнограматическата категория, към която принадлежат. Като междуметие се употребява формата за множествено число от дявол (дяволи, дяволите), напр.: Причини, дяволите — причини—въз­ рази Марко (Елин Пелин). Съществителното дявол се е обезсмислило твърде рано; възможността му да премине в междуметие е заложена в експресивния му характер. Междуметен характер има и устойчивото съ­ четание дявол да го вземе, (дяволи да го вземат). Като лексикална цялост то се използува в речта за изразяване на недоволство, яд, възмущение или пък на възхищение и възторг. Примери: Каква кал, дявол да го вземе, каква кал! — рече високо учителят и, като взе една книга от долапа край него, почна да я рови (Елин Пелин). Бре, момче, бре ханджи, тичайте, уловете тогоз бръснаря, дявол да го вземе! (Нар. пр.). Дм ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! (Елин Пелин). Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино-нектар, да го вземе дяволът! (Ал. Константинов). Подобна употреба имат и някои други съчетания: Майка му стара! Ама работа! Тюх да се не види! В междуметия преминават някои частици (ба, я и др.), когато с тях се изразяват силни чувства. В българския език се възприемат и някои междуметия от чужди езици: уви и ура (рус), браво, варда и баста (итал.), ало (англ.), карамба (исп.), гиди, машала и аман (тур.) и др. Видове междуметия по значение § 625. По значение междуметията се делят на две групи — в ъ з к л и ц а т е л н и и п о д б у д и т е л н и (императивни). Към първата група се отнасят междуметия, с които непосредно се изразяват чувства, породени у човека във връзка с неговото душевно и физическо състоя­ ние или при възприемане на явленията от действителността, а към вто­ рата група — междуметия, с които се изразяват емоционално-волеви подбуди. § 626. В ъ з к л н д а т е л н и т е междуметия са основен вид и за­ това са най-многобройни. Те могат да изразяват най-разнообразни чув­ ства — радост, възхищение, възторг, одобрение, изненада, учудване, упрек, протест, съжаление, възмущение, ужас, ирония, злорадство, пре­ небрежение, отвращение и пр. Примери: Ох, не за радост и не за разтуха I при теб дойдох, о бащино огнище (Ив. Вазов). Ех, какъв ли подир пет години I ще израсне този чуден свят! (Н. Фурнаджиев). Ох, дайте ми вода, че ми прилоша (Ст. Ц. Даскалов). Ех, да дойде това време, па бая ви Мито ще гледате какво прави! (Ст. Ц. Даскалов). Ох, сестричке, дойде си най-после! (Ст. Ц. Даскалов). При възклицателните междуметия е силно развита полисемията, тъй като те могат да се изговарят с различна интонация. В зависимост от интонацията междуметието ох може да изразява болка, скръб, мъка, окайване, оплакване, учудване, изненада, досада, нежелание, вълнение, ра­ дост. Междуметието ех се използува за изразяване на задоволство, въз­ торг, възхищение, копнеж, желание, несъгласие, възмущение, досада, 472

съжаление, тъга. Их може да се употреби за израз на възторг, радост,, желание, копнеж, досада, укор, неудоволствие. Широки изразни възмож­ ности има междуметието ух — употребява се за израз на досада, недо­ волство, укор, окайване, оплакване, проклинане. Както се вижда, се­г мантичната структура на някои междуметия е толкова широка, че някои от значенията им се намират дори в антонимично отношение. Възклицателни по значение са също така междуметията, с които се изразява емоционална оценка на обстановката или на състоянието на субекта, напр.: баста, бразо, карамба, слава, хвала, вятър, глупости, краставици, тикви, позор и др. § 627. П о д б у д и т е л н и т е междуметия са по-малобройна група. Тук се отнасят междуметия за призоваване (ало, ехей, хей, ей и др.), за предупреждаване (варда), за подкана (дий), за категорична заповед. (марш, огън, вън и др.). Примери: Варда-а-а! — профуча е тоя миг голяма тежка шейна с пет-шест момчета и момичета (К. Константинов). Огън! — изкрещя някой с див глас (А. Каралийчев). Марш! — извика им Е. С. — Говеда безподобни! (Й. Радичков). Извънредно труден и сложен за разрешаване е въпросът за мястото на думи като греб, лап, мляс, гък, млък, бод, боц, мац и др. под., кои­ то се определят ту като „глаголи с ултрамигновен вид", ту като „глаголни междуметия" или „междуметни глаголи". Те са неизменяеми думи с ярко изразен експресивен характер, но ме могат без известни уговорки да бъдат причислени към междуметията, тъй като се различават от тях по значение (те са експресивни синоними на съответни глаголи) и по> граматически особености (пазят следи от някои граматически категории на глагола — вид, наклонение, преходност и непреходност — и в изре­ чението обикновено изпълняват служба на сказуемо). Тези думи съста­ вят особен разред подбудител ни междуметия, които заемат междинно мя­ сто между глаголната система и междуметията. Подбудителното междуметие млък е съотносително по значение с по­ велителната форма на глагола млъкна, но се различава от нея по екс­ пресивност, напр.: Млък! — изхвуча Стоичко, като се обърна свирепо* (Елин Пелин). Звукоподражателни думи § 628. Близки до междуметията са звукоподражателните думи, с~ които се възпроизвеждат най-разнообразни звукове от действителността или с които се наподобяват гласове и крясъци на животни и птици. По традиция звукоподражателните думи се описват като вид междуметия. Наистина във фонетико-морфологично отношение те показват доста го­ лямо сходство с междуметията, но същевременно се и отличават от тях.. Докато междуметията изразяват непосредно емоционално състояние или емоционално-волева подбуда, звукоподражателните думи чрез звуковата си форма наподобяват или възпроизвеждат най-разнообразни звучения в действителността, които човек възприема със слуха си. Звукоподража­ телните думи имат звукоизобразителен характер и винаги са образни и експресивни думи. Те заемат периферийно място в речниковата система. В речта се използуват като средство за засилване образния и експресив­ ния й характер. 473

Възприеманите от действителността звучения се преработват в чо­ вешкото съзнание и се предават чрез средствата на звуковия състав на •езика (обаче се срещат и някои особени звукове, които са извън звуко­ вата система на езика). Фонетичният състав на звукоподражателните ду­ ми е пряко обусловен от характера на звучението и от възприемането му със слуха. Най-често звукоподражателните думи са едносрични, но не се из­ ключва и съществуването на двусрични или с повече срички, напр.: бум, прас, шляп, туп, скръц, цамбур и др. Едносричните звукоподражателни думи обикновено се състоят от три или четири звука, подредени по след­ ните начини: консонант — вокал—консонант (СУС) или консонант — консонант — вокал — консонант (ССУС): туп, пух, пуф, бум, пук, джав, дзън, бръм, пляс, хлоп, хряс и др. Когато в началото на звукоподража­ телната дума има два консонантни звука, вторият е винаги плавен р или л, срв. бр, пр, хр, пл и др. Срещат се звукоподражателни думи, които се състоят само от съглас­ ни звукове — един или повече: жжж (жужене), ррр (ръмжене), ввв (тре­ перене от студ), кррр (счупване), бррр (бръмчене), пет (за прогонване на котка) и др. Когато звукоподражанието е от един съгласен звук, той се изговаря удължено, а когато се състои от два съгласни звука, съскавият или плавният звук изпълнява сричкотворна функция. Звукоподражателните думи за възпроизвеждане на животински зву­ кове обикновено се състоят от два или три звука, като последният е емфатично удължен (беее, меее, мууу и др.) или е кратък гласен звук у {бау, мяу и др.). Характерни за звукоподражателните думи са повторенията на зву­ кове и срички, като в някои случаи при повторение на сричката настъп­ ва и редуване на гласни или съгласни звукове: га-га-га, па-па-па, хартхарт-харт, хък-мък, пата-кюта, цамбур-ламбур, топур-лопур и др. Значението на звукоподражателните думи има синкретичен характер. То се мотивира от звуковата им структура, тъй като чрез нея се възпро­ извеждат или наподобяват звученията в действителността. Звукоподра­ жателните думи изразяват съответните представи за звученията в дей­ ствителността. Въпреки че значението им се формира върху основата на представи за конкретни звучения, то има обобщаващ, а в някои случаи и условен характер. Благодарение на специфичното си значение те вна­ сят в речта образност и експресивност. Примери: И поручикът, като вземе с шмайзера: кррр! по ботуша, а ботушът •отдолу подскочил и оня изпод леглото: па-па! подир поручика (Й. Радич­ ков). Добре, ама чувам, че и оня тича подире ми, туп-туп, и по едно •време вика: Ей, бае, чакай бе, бае! (Й. Радичков). Хррр. . . — изхърка дебеличкият магазинер и седна с подскок на железния креват, отмятайки одеалото (Ст. Ц. Даскалов). Муу! — мучеше жално някой и пляскаше до­ бичето по крака (Ст. Ц. Даскалов). Звукоподражателните думи, съотносителни с глаголи, се употребя­ ват в свързаната реч и като сказуемо, чието значение за разлика от гла­ гола внася по-голяма образност и експресивност, напр.: Вратицата тясна, закачи се рибата, подхлъзна се и цап! в_ огъня (Ал. Константи­ нов). Ще взема един камък и бух! в прозореца (Й. Йовков). 474

Образуване на други думи от междуметия и звукоподражателни думи § 629. От междуметия и звукоподражателни думи се образуват с на­ ставки други думи — предимно глаголи и съществителни имена. Глаголи се образуват със следните наставки: •ка-: ах — ах-ка-м, ох — ох-ка-м, бръс — бръс-ка-м, тюх — тюх-ка-м, пуф — пуф-ка-м, вай — вай-ка-м, кът-кът — кът-ка-м, бау — бау-ка-м, хм — хъм-ка-м и др. -а-: бух — бух-а-м, троп — троп-а-м, цък — цък-а-м, кукуригу — кукуриг-а-м и др. -от-1-оти-: бу-бу — буб-от-я, буб-оти-ш; ки-ки — кик-от-я, кик-от-иш и др. -т-1-ти-: грух — грух-т-я, грух-ти-ш и др. -ч-1-чи-: бръм — бръм-ч-а, бръм-чи-ш и др. -н-1-не-: шшш — шуш-н-а, шуш-не-ш и др. -и-: жжж—жужа, жуж-и-ш и др. При образуване на някои глаголи от междуметия и звукоподража­ телни думи се извършват и звукови промени: 1. Редуване на гласни звкуове: ь : о: бър-бър — бърборя, мър-мър — мърморя, дър-дър — дърдоря. 0 : ь: хм — хъмкам, пет — псъткам. " .* у: шшш — шушна. 2. Удължените гласни и съгласни звукове от междуметията и зву­ коподражателните думи се заменят със съответни нормални звукове: фър — фъркам, ах — ахкам, ох — охкам, йх — ихкам, къш — къшкам, му — мукам и муча. 3. Кратката гласна у от звукоподражателните думи се заменя в глаголите с нормална гласна у: мяу — мяукам, бау — баукам, пиу — пиукам, фиу •— фиукам и др. При образуване на глаголи от звукоподражателни думи може да настъпи и метатеза: скръц — скърцам. Освен глаголи от междуметия и звукоподражателни думи се образу­ ват и съществителни имена със следните наставки: -ък: тряс — трясък, пляс — пляс-ък и др. -от: грох — грох-от, ки-ки — кикот и др. Несвършените глаголи, получени от междуметия и звукоподража­ телни думи, образуват отглаголни съществителни имена с наставка -не, напр.: тропане, цъкане, кукуригане, хъмкане, грухтене, бръмчене, жу­ жене и др. Образуваните от междуметия и звукоподражателни думи глаголи и съществителни имена запазват в по-голяма или по-малка степен образноекспресивния си характер.

475

ЧАСТИЦА Семантична и граматична характеристика § 630. Частиците са думи със свои специфични семантични и грама­ тични признаци, които ги обособяват в отделна лексико-граматична ка­ тегория (част на речта). По форма те са неизменяеми лексикални единици, които нямат опре­ делена морфологична структура, тъй като произходът им е разнороден. Частиците принадлежат към категорията на служебните думи и се характеризират със семантична и функционална несамостоятелност. Те не могат да бъдат употребявани като самостоятелна част на изречението. По-голямата част от частиците функционират тясно свързани смислово с отделни думи или словосъчетания в сферата на изречението, т. е. съче­ тават се с различните части на изречението, напр.: Какво стана работата Ви с Вълчана, за нивите де (Й. Йовков). Познаваш ли Калина Пшеничката?. . . — Познавам. — Хубаво момиче, нали? (Елин Пелин). Те оба­ че могат да се отнасят към смисъла на цялото изречение, напр.: Ех, имаше ли сега друг като него я! (Т. Г. Влайков). Ето на стопли ми чо­ векът душата (Ст. Загорчинов). Само в отделни случаи (при диалогична форма на речта) някои от частиците могат да образуват самостоятелно непълно, елиптично изре­ чение, напр.: Обрали ми са всичките дрехи, моите и Бръчковите. — Тая нощ? — попита учуден Македонски. — Да! (Ив. Вазов). Пари ли искаш? — го­ ворил Тачката. — Имам ги. Ето на! (Й. Йовков). Па ако обичате, съ­ гласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага. А? (Ал. Констан­ тинов). Ще пишеш ли оттам? — Надали. Друга част от частиците обикновено не се срещат като отделни ду­ ми, а функционират тясно свързани с някои категории думи или форми. Те служат като структурни елементи за образуване на думи или за орга­ низиране на граматични форми. Тяхната основна функция е граматична. Такива са например частиците -годе, еди-, се, си и др., с които се офор­ мяват някои неопределителни местоимения и наречия (еди-кой, какъвгоде, някой си, някъде си и др.) или непреходни глаголи {боя се, връщам се, смея се, отивам си, спомням си и др.); частиците по и най, с които се формират степените за сравнение (по-голям, най-често и др.), или ча­ стицата ще, с която се образуват формите за бъдеще време (ще видя, ще говоря и т. н.), и др. Този вид частици по едни белези съвпадат с частиците, които са отделни думи, а по други — се приближават до морфемите, които са словсобразователни и формообразуващи елементи, и затова донякъде зае­ мат междинно положение. Те стоят все пак много по-близо до части476

оите, които функционират като лексикални единици, отколкото до мор­ фемите, понеже се свързват с оформени в лексикално и граматично от­ ношение единици, пазят до известна степен своята самостоятелност сми­ слово и структурно и в повечето случаи имат същите функции, както частиците думи. Затова те се причисляват към частиците, обособени като отделна лексико-граматична категория. Запазвайки известна самостоя­ телност в употребата си, те не се сливат със съответните думи и форми. В предпоставена и задпоставена позиция спрямо единиците (думи и фор­ ми), с които образуват едно цяло, тези частици са свързани с тях писмено чрез съединителна чертица или ако са разположени дистантно, — без чертица, напр.: кой-годе, еди-как си, по-високо, най-късно, някой си, ще бъда, по юнак, по е за предпочитане, най е за вярване и т. н. § 631. В зависимост от основните си функции частиците се разделят на следните групи: 1) частици със с л у ж е б н а р о л я в г р а н и ­ ц и т е н а и з р е ч е н и е т о ; 2) частици със с л о в о о б р а з у в а щ а р о л я; 3) частици с ф о р м о о б р а з у в а щ а р о л я . Към първата група — частици със служебна функция в изречение­ то — спадат: а, а бе, ама, ами, ами че, аха(а-а), але,1 анджак, ба, бе, беки, белки (белким), божем, бозна, бре, брей, гиди, да , да2, даже, даже и, дори, дори и, де е, е че, ей, ей че, ето, ето на, ето ти, ето че, зер, и, именно, кешки, ки, ле, леле, ли, ма, май, май че, мари, ми, ми ти, мигар, мори, му, на, надали, нали, например, не, невям, негли, нейсе, нека, ни, нима, нито, о, ой, па, просто, пък, санким, сиреч, те, ти, тоест, уж {ужким), ха, хай, хайде (хайдете), хайде де, хе, хей, хем, хи, хий, хич, холан, чак, че, чунким, я. Към втората група — частици със словообразуваща функция — при­ надлежат -годе, еди-, би, да, и, ли, се, си, не, ще, -що, ми, ми се. Към третата група — частици с формообразуваща функция — се от­ насят: по(-), най(-), няма, се, ще, да2, нека, нека да, недей (недейте). § 632. Частиците не са носители на предметно-реално значение. Те не назовават предмети, явления, факти, действия, признаци (количе­ ствени или качествени) и др., а изразяват отношение към тях. Тяхното смислово съдържание обикновено е в тясна зависимост от значението на думите или словосъчетанията, с които се свързват, или от общия сми­ съл на изречението, в което са употребени. Същевременно частиците придават различни допълнителни оттенъ­ ци на думите, словосъчетанията или изреченията, към които се отнасят, и по този начин смислово ги допълват, уточняват или усилват. Частица­ та а например, употребена във въпросително изречение, има функция на частица за п и т а н е, но служи и да се посочи, че у с и л в а, п о д ­ ч е р т а в а въпроса, напр.: А, чорбаджи, та вие се не готвите за бунт, а?-—попита с ехидна усмивка едноокият (Ив. Вазов). Същата частица а в позиция при глаголна форма за повелително наклонение има роля, близка до функцията на подбудителните частици, тъй като служи, за да се изрази н а с т о я т е л н а п о д к а н а за действие, т. е. внася до­ пълнителен оттенък на известна експресивност, напр.: Ще вземем на Колча момиче, дето му е прилика. . . А кажи го ти, Колчо, нали ти си го ха­ ресал! (Т. Г. Влайков). Частицата ами, контекстуално обусловена, разкрива полярно про­ тивоположни смислови оттенъци, но също може да развие и допълни477

телни оттенъци. В едни случаи тя има роля на утвърдителна частица и изразява п о т в ъ р ж д е н и е на факти или с ъ г л а с и е с нещо, напр.: Ти ли си? •— Аз съм ами! Не виждаш ли? (П. Вежинов). В други случаи пък, служейки като изразител на в ъ з р а ж е н и е или н е с ъ г л а ­ с и е , тя може да внася и допълнителна отсянка на и р о н и я , напр.: Казал на Божура, че щял да се върне и да я вземе. — Ами, ще се върне той, когато се върне баща ми от оня свят (Й. Йовков). § 633. Едни от частиците имат само е к с п р е с и в е н харак­ т е р . Те служат само да се п о д ч е р т а е нещо, да се н а б л е г н е на нещо, напр.: Житие велико! Заради което I той забрави всичко, дори и небето! (Ив. Вазов). Други могат да придават на отделните части на из­ речението или на изречението като цяло разнообразни смислови отте­ нъци и по този начин служат да се изрази волево или емоционално от­ ношение към даден факт, който се съобщава, или да се посочи начинът, по който той се схваща от говорещия. Например ж е л а н и е се изра­ зява с частици като да2 и дано: Разправи ми като на по-голяма сестра, оплачи ми се, та дано ти олекне (К. Петканов). Да беше мор, да беше чума. I. . .1 А то градушка ни удари (П. К. Яворов). С частиците май и надали се изразява оттенък на н е с и г у р н о с т , с ъ м н е н и е или п р е д п о л о ж е н и е за нещо, напр.: Тая Сара май-май царица ско­ ро ще ни стане (Ст. Загорчинов). Той се разсърди и надали вече ще я по­ гледне (Елин Пелин). И в двата случая тези частици са носители на модални оттенъци. Частиците ба, де, кешки и др., които внасят оттенък на н е д о в о л с т в о от нещо, с ъ ж а л е н и е или у к о р , служат като изразители на емоционални оттенъци към съобщавания факт, напр.: Ди­ ване съм си, диване и туй то! Гонят ли те — бягай, дават ли ти — взи­ май, ама де, главо, де! (Елин Пелин). Думите на свекърва й я шибаха като с пръчка: „Кешки да бях си останала там!" — си думаше тя (Т. Г. Влайков). § 634. Редица частици могат да изразяват едновременно повече от един смислов оттенък. Например наред с усилителната си функция ча­ стиците ми, ти, му, пък, я и др. са носители на различни емоционални и други оттенъци. Така частицата я едновременно може да служи за у с и л в а н е на п о д к а н а , за п о с о ч в а н е и да придава известни емоционални оттенъци на у ч у д в а н е или на някакво н е п р и я т ­ н о ч у в с т в о , напр.: Я вижте, и друга дружина дошла там! (Ив. Ва­ зов) или: Бре песните ми. . . Я ги виж, някой ги стъпкал! (Ив. Вазов). § 635. За доизясняване семантиката на частиците в някои случаи до­ принася и интонацията, с която се изговарят. Частицата ами например, когато изразява о т р и ч а н е на нещо или в ъ з р а ж е н и е , н е с ъ ­ г л а с и е , се произнася с възходяща интонация, напр.: А баща им за­ мина за Пловдив — ще показва своята машина. . . — Инженер ли е? — Ами, инженер! Самоук — рационализатор (Н. Стефанова). Какво ти пред­ лага? Пази се, той има нюх. — Ами, ами има. . . Нищо, мъчи се да хи­ трува (Ем. Станев). Когато пък е носител на оттенък за п о т в ъ р ­ ж д а в а н е или с ъ г л а с и е с нещо, тя се изговаря с низходяща инто­ нация, напр.: Малко да бяхте преварили, щяхте да сварите тука бистричани. . . Тука ли бяха?— Тука, ами (Й. Йовков). С възходяща интонация се произнася и усилителната частица а, ко­ гато подчертава емоционален оттенък на н е д о в о л с т в о , в ъ з м у 478

щ е н и е или у к о р във въпросителни изречения, напр.: Вчерашно хла­1 пе на побелели глави ум ще дава? Не ще молитва, а? Протестантин! (Елин Пелин). Кой ме е излъгал ли? Ами нивата на „Заимица", а? За правата правдина не ми ли я взеха, а? (Г. Караславов). § 636. За разкриване семантиката на едносричните частици от зна­ чение е и как се произнасят по отношение н а к в а н т и т е т а — кратко и отсечено или удължено, както и единично или удвоено. С частицата а например, произнесена кратко, отсечено и с възходяща интонация, се изразява оттенък на н е с и г у р н о с т , к о л е б а н и е относно край­ ния резултат на някакво действие, напр.: Тогава се връщам пак на Ду­ нава, на реката. Полека простирам дъската, й, й, й, стигна! (Ив. Ва­ зов). Същата частица а, изговорена пак с възходяща интонация, но удвое­ на, служи, за да се означи, че се очаква някакво действие да настъпи почти непосредствено след друго, напр.: Лицето му отведнъж се зачер­ ви. От очите му, а-а, сълзи да потекат (А. Михайлов). Разперила криле [божата кравичка] а-а да хвръкне (К. Христов). Също емоционално-усилителният оттенък на частицата хе проличава както от съдържанието на контекста, така и от изговора й с възходяща интонация и с удължение на крайната гласна, напр.: Дай ми да си хапна. . . Нямаш!. . . хуба­ ва работа! Хе друга беше майка ти. . . ще намери, ще те нахрани (Й. Йовков). § 637. Има обаче и частици, чието смислово съдържание е ясно из­ вън контекста. Те могат да се употребяват и самостоятелно в реплики и могат да бъдат определени като частици със собствено лексикално зна­ чение. Такива частици са утвърдителната частица да, напр.: Къде оти­ вате? В болницата ли? — Да — едва се изтръгна от пресипналото ми гърло (Л. Стоянов); отрицателната частица не, напр.: —• Видя ли те ня­ кой? — Не; мисля, когато влязох, никого нямаше на улицата (Ив. Вазов); също частицата за посочване ето, напр.: Солун! Ето Солун! Ето го мо­ рето! От връх един викна метежната сган (Ив. Вазов). А, имаш писмоот майка си. — Как щях да забравя да ти го дам. . . — Ето! (М. Грубешлиева). Тези частици обаче в обсега на изречението могат да добият и други допълнителни смислови оттенъци. Така утвърдителната частица да във въпросителни изречения внася отсянка на с ъ м н е н и е , н е с и г у р ­ н о с т , к о л е б а н и е , напр.: Да не си учителката дето ни дойде но­ щеска? (Л. Александрова). Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро. .. — Да не стяга сватба? — пошушнаха жените (Н. Каралиева). Да си му казал нещо? Да си бил на село? Да ти услужа с нещо? Отрицателната частица не в сферата на изречението може да изразява и отказ за нещо или противопоставяне за осъществяването на някакво действие, напр.: Стоян се втурна към стария свещеник и понечи да це­ луне ръката му. — Не, не — отклони го кротко, услужливо дядо поп Да­ наил {Д.. Та лев). § 638. Съвсем малък брой частици, напр. като ле, леле, варе, море, в някои свои употреби в народни песни могат да са лишени от каквото' и да е см-ислово съдържание и да стоят в стиха само по метрически изис­ квания, напр.: Рано ранила Вълкана, леле I на личен ден на Гергьовден (Нар. п.). Шетба шета море крал Миал, I шетба шета по Латина града (Нар. п.). 479-

Също формообразуващата частица се например фигурира само като структурен елемент в безлични глаголи, като съмва се, мръква се, развиделява се. Нейното смислово и граматично съдържание е редуцирано и све­ дено до нула и затова тя може да се изпуща, без това да окаже влияние върху семантико-функционалната страна на съответния безличен глагол, срв.: съмва и съмва се. Независимо от някои изключения семантиката на частиците е найтясно обусловена от контекста. Затова и лексикалното значение на части­ ците като думи носители на различни смислови оттенъци, които допъл­ ват, уточняват или усилват значението на пълнозначните думи и на сло­ восъчетанията или общия смисъл на изреченията, към които се отнасят, може да се определи като с ъ о з н а ч а в а щ о (конотативно), чийто ха­ рактер е емоционално-експресивен, модален или логико-смислов. § 639. Като усилват или оцветяват смислово съдържанието на от­ делните части на изречението или на цялото изречение, в което са упо­ требени, частиците със служебна роля същевременно изпълняват и с т и ­ л и с т и ч н а ф у н к ц и я . Тя се състои във възможността им да при­ дават известна експресивност, емоционалност или модалност на речта, с което я правят и по-изразителна. Следователно тяхното лексикално значение съвпада със стилистичната им функция. Някои от словообразуващите и формообразуващите частици наред със своята граматична функция като конструктивни единици за образу­ ване на думи и форми също могат да са носители на експресивни, емоцио­ нални или модални оттенъци. Словообразуващата частица си например, когато се свързва с неопре_делителни местоимения, усилва неопределителното им значение и съще­ временно им придава п р е н е б р е ж и т е л н а отсянка, напр.: Маке­ донски някой си проси помощ за бедни доброволци! (Ив. Вазов). Тук емоционално-експресивният оттенък на пренебрежение се пренася върху ця-. лото изречение. В случая частицата си притежава и стилистична функ­ ция. Носител и на стилистична функция е също частицата -годе, която, свързвайки се с въпросителните местоимения, изразява неопределеност и едновременно с това внася оттенък на п р и м и р е н и е , с ъ г л а ­ с и е с нещо, което може да бъде най-малко, най-незначително, напр.: Ти помниш, снощи си приказвахме, че ще ни трябва какво-годе добиче (Ил. Блъсков). Също формообразуващи частици, като да, нека и нека да, едновре­ менно с граматичната си функция изпълняват и стилистична роля. Образу­ ваните с тях сложни форми за повелително наклонение наред с модалните значения за ж е л а н и е, м о л б а , п о д к а н а , з а п о в е д , у в е ­ щ а н и е , з а б р а н а могат да придават и известни емоционални отте­ нъци на доброжелателство или на неприязнено отношение и затова се употребяват в пожелания, благословии или в клетви, напр.: * — Ох на майка милото! Да си ми живо и здраво! (Д. Талев). При­ станала Яна от Лисичо Било, I за Вуте гайдаро от Вълчо Котило! I. . . — Бре, що думаш, Пижо — нек е хаирлия! (Елин Пелин). Змии да раж­ даш!. . . — Змии очите ти да изпият! — отговори тя (Елин Пелин). Те могат да придават и известен оттенък на тържественост и поради това •се използуват често в поезията, ораторските речи или в лозунги, напр.: •480

На ви мойта книга, тя е вам завет: I нека се преписва и множи безчет (Ив. Вазов). Нека носим йоще срама по челото,/синила от бича, следи от теглото (Ив. Вазов). И отдих свят да зацари в прихлупените мрачни хижи. I И нека в тях да засияй усмивката на първи май! (Хр. Смирненски). Функцията на словообразуващите и формообразуващите частици, която по начало е граматична, може да бъде и смесена — с т и л и с т и ч но-граматична. § 640. Някои от частиците със служебна роля в изречението имат и с и н т а к т и ч н а функция, която се изразява във възможността им да формират някои видове изречения. Отрицателните частици не ни, нито служат за образуване на отри­ цателни изречения, напр.: Цели три месеца по ясното небе не се мерна ни сянка от облачец (Елин Пелин). Брат бъди ми, враг не бивай, I огън поглед тук не впивай! (П. К. Яворов). Въпросителните частици ли, дали, нали, негли, нима, мигар форми­ рат въпросителните и въпросително-възклицателните изречения, напр.: Ти помниш ли морето и машините ! и трюмовете, пълни с лепкав мрак? (Н. Вапцаров). Нима до вчера големите надежди, I до вчера живите мечти . . . — рухват? (Елин Пелин). С частиците, които внасят емоционални оттенъци могат да се офор­ мяват възклицателни изречения, напр.: Вместо да се разбере с баща си и да го предума, стана по-лошо. Кешки да не беше му дохождала такава мисъл в главата! (Т. Г. Влайков). Модалните частици да2, дано, нека, на, ха, хайде и др. оформяват подбудителни изречения, напр.: Да плачеш,синко, да искаш I с дружина да те не води! (Хр. Ботев). Дядка запей! —• настояваше Марин. — Ха, дядка! —• рече Гаврил (Елин Пелин). Добичето като че се посъвзе. . . — Ще му мине, недей бра грижа (Й. Йовков). Частиците със служебна роля в изречението освен стилистичната си функция имат и г р а м а т и ч н а функция, която се състои в това, че някои от тях могат да оформяват различни видове прости изречения — въпросителни, отрицателни, въпросително-възклицателни, възклицател­ ни и подбудителни изречения. Във възклицателните, въпросително-въз­ клицателните и подбудителните изречения те са носители и на допълни­ телни емоционално-експресивни оттенъци. Тук тяхната функция е сме­ сена — с т и л и с т и ч н о - г р а м а т и ч н а . Семантичните и граматичните признаци на частиците, които ги обо­ собяват като отделна лексико-граматична категория думи, са следните: 1) частиците са неизменяеми думи без определена морфологична струк­ тура; 2) те не могат да бъдат части на изречението и нямат напълно са­ мостоятелно значение; 3) те служат за усилване на значението на пълнозначните думи, словосъчетанията и съдържанието на цялото изречение или им придават различни смислови оттенъци; 4) едни от тях имат слу­ жебна роля в изречението, а други служат за образуване на думи или граматични форми; 5) тяхната функция е смесена — стилистично-грама­ тична; в зависимост от това, какъв е типът им, частиците могат да имат стилистична, стилистично-граматична или граматична функция; 6) лек­ сикалното им съдържание съвпада с техните стилистично-граматични функции.

31 Граматика на съвременния български книжовен език, т. II

481

Произход

на

частиците

§ 641. Установяването на произхода на частиците е труден и сло­ жен въпрос. Голяма част от тях са старинни и начинът на образуването им остава неясен от гледище на съвременния български език. По отно­ шение на произхода си частиците могат да се разделят на две групи: I. Частици, които са п ъ р в и ч н и и с неясен произход. Към тях спадат частиците а, бе, бре, брей, да, де, е, еди-, ей, ле, ли, ма, мари, море, на, най-, о, ой, по-, уж, ха, хай, хе, хей, хи, я. За произхода на някои от тези частици са изказани известни предположения в литера­ турата. Например за частиците да и е се предполага, че са от местоименен произход, за частицата де се смята, че има връзка с глаголната форма дей от някогашния глагол дея (стб. д-вг^тн), за частиците бе, бре — че са свързани с формата брате, както и частиците ма. мари — с мьтн, МАт^оь. и за на — че е свързана с местоимението онъ, ои^, оно. II. Към втората група се отнасят частици от по-късен произход. Те са в т о р и ч н и и са възникнали по различни пътища. По начина на образуването си те се разпределят в следните групи: 1. Частици, които са се оформили от сливането на две първични едносрични частици, от първична частица и съюз или първична частица и местоимение. От обединяването на две частици в една дума са- се обра­ зували частиците аха (от а и ха), даже (от да и же), дали (от да и ли), нали (от на и ли), хайде (от хай и де). От сливането на частица със съюз са възникнали частиците дано (от да- и но), божем (от во и же), а части­ ците ето и нито — от свързването на първичната частица е и ни с местои­ мението то. Частици са се получили и от сливането на частица с глагол, като невям от не и вям, от две синтактично свързани думи, като сиреч от сн и Й-ЬЧЬ, тоест от то кстъ и от сливането на думите на израз, напр.: надали от не вям дали, бозна от бог знае. 2. Известен брой частици са се развили от някои форми на само­ стоятелни, неслужебни думи в резултат на функционалното им обособя­ ване в служебни думи като носители на допълнителни смислови отсенки или като структурни — формообразуващи или словообразуващи елементи. а) Една група от тях са възникнали от глаголни форми. Това са частиците би, ще, нека, недей. Частицата би, която служи да се изрази предположение, възможност е от глагола вмтн; частицата ще, с която се формира бъдеще време, се е получила от глагола ща, произлязъл от стб. ^оштж, }соштешн (от ^ОТ-БТН); частицата нека, с която се изразява подкана или заповед, е образувана от не и формата хай 'не се грижи, остави'. Частицата недей (недейте) е възникнала в резултат на десемантизацията и деграматикализацията на дефективния глагол недей 'не пра­ ви, не върши' при свързването му с друг глагол (съкратен инфинитив или <За+глагол във 2 л. ед. и мн. число) — недей пита, недей да питаш. В такава позиция формата недей не е носител на граматичен признак за глаголно действие. Запазвайки само значението за отричане и семантиката на наклонението, тя е станала изразител на волево отношение — превърнала се е в модална частица за отрицателна заповед или забрана, с която се формират сложните отрицателни форми на повелително на­ клонение за 2 л. ед. или мн.ч. 482

б) От именни форми също са се развили частици. Такава е например частицата -годе, която изразява неопределеност, често с отсянка на при­ мирение, съгласие. Тя се е получила от местния падеж на старобългар­ ското съществително гсдъ — 'угода'. в) Друга група частици са се появили вследствие на развитие на омонимия при някои местоимения и наречия. Формите ми, ти, му са се развили като емоционално-експресивни частици върху основата на йа^уиз е1гпсиз от личните местоимения в резултат на тяхната десемантизация и деграматикализация като местоимения. Вследствие на функцио­ нална и смислова диференциация при наречията именно, просто, чак и др. са възникнали частиците за уточняване и усилване просто, чак, именно, като именно в съвременния език функционира само като частица. 3. Съществуват и частици от чужд произход. Те са предимно от тур­ ски, турско-персийски или турско-арабски произход. Такива са части­ ците ами, анджак, беки, белки(м), гиди, зер, кешки, ки, нейсе, хем, хич, холан, чунким. Частицата май е от румънски произход, а частицата ми­ гар — от гръцки произход. Те са характерни за народно-разговорната реч и се употребяват в художествената литература най-вече в диалози за типизация на лица. Място на частиците спрямо думите, към които се отнасят, и мястото им в изречението § 642. Частиците в съвременния български език могат да имат стро­ го определено място, но могат да се употребяват и свободно. Според мястото, което заемат по отношение на думите, към които се отнасят, или с които се свързват при образуване на думи или грама­ тични форми, частиците са два вида: 1. Ч а с т и ц и с п о с т о я н н о м я с т о , които се поставят са­ мо п р е д думата, при която са употребени, или само с л е д нея: а) Частици, които стоят пред думите, са: а бе, аха, ба, беки, белки(м), бозна, гиди, да, дали, дано, даже и, дори и, еди-, едва ли, е че, ей, ей че, ето, ето че, и, именно, леле, най, не, негли, недей, нека, ни, нима, нито, о, ой, по, ха, хай, хей, че, ще. При някои от тези частици се наблюдават и отклонения. Частиците нима, хей, май, май че, именно, беки, белки и па понякога се поставят и след думите, напр.: Не дават май. Ти нима направи това? Той именно дойде. Отклонение има и при частицата не, когато тя във функция на словообразуваща частица се свързва с въпросителни местоимения или наречия. В този случай стои винаги след тези местоимения или наречия, напр.: какъв не, къде не. б) Частици, които стоят винаги след думите, към които се отнасят, са: би, -годе, ки, ле, ли, ми, ми ти, си, ти, -що. 2. Частиците, употребявани свободно, нямат определено място спря­ мо думите, на които придават известни смислови оттенъци. Те могат да стоят и пред тях, и след тях. Такива са частиците: а, бе, бре, божем, даже, де, дори, е, зер, ма, мари, мигар, море, му, нали, нейсе, просто, пък, уж, хайде, хайде де, хе, хем, хи, хий, холан, чак, я. Някои от тези частици само в известни свои употреби имат постоян­ но място. Това са частиците: я, де, е, на. Частиците а и на стоят винаги пред думата, към която се отнасят, когато изразяват подкана, напр.: 483

Ех, а доиграйте си, деца! — додаде стрина Илчовица (Т. Г. Влайков). Частицата де се поставя винаги след думата, когато изразява уточняване, напр.: И малкият проговорил вече, Христо де, приказвал вече (Й. Йовков). По отношение на изречението частиците обикновено нямат опреде­ лено място, затова могат да се употребяват свободно — в началото, края и вътре в него. В началото на изречението не могат да стоят частици, които функционират само в задпоставена позиция спрямо думите, както и в края на изречението не се употребяват частиците в предпоставена по­ зиция към думите, с които се свързват. Ударение на частиците § 643. Едни от частиците се употребяват в речта с ударение, а дру­ ги без ударение. С ударение са обикновено многосричните частици и само някои от едносричните. Без ударение са едносричните частици, които биват е н к л и т и к и и п р о к л и т и к и . Само енклитики или само проклитики могат да бъдат частиците с постоянно място спрямо думите, към които се отнасят, а частиците без постоянно място са и ен­ клитики, и проклитики. 1. С у д а р е н и е при всички свои употреби са частиците: а, ба, да, ей, на, най, о, ой, по, уж, ха, хай, хе, хей, хем, хи, хий, хич, чак. Примери: Е що, невесто — пресрещна я Стоян, — сега с това ще си светим, а? (Д. Талев). Извинете. . . имате ли нужда от водач? — О, да — от­ връща разсеяно чужденецът (Св. Минков). Аз съм Левски! Ей ме на! (Ив. Вазов). С малки изключения частицата е също се употребява с ударение. С ударение са и частиците не и де само в някои свои употреби. Частицата не, която обикновено е проклитика, носи ударение, когато е употребена самостойно или когато отрича отделна част на изречението, а не цяло­ то изречение, напр.: Райко се уплаши не на шега и взе да се взира отново през шумата (Ст. Загорчинов). Ще пътуваш ли утре? — Не. Частицата де, която обикновено е енклитика, има ударение, когато е поставена пред думите, към които се отнася, при изразяване на подкана или на емо­ ционални оттенъци, напр.: Що чакате? Де, убийте ме, аз съм Ивайло (Ив. Вазов). Тя носи ударение и при самостоятелна употреба,^напр.: Мо­ га! — викаше Иван Велин. — Де, де! — дразнеше го Чубрата(Й. Йовков). 2. Частиците би, ки, ле, ли, ми, ми ти, си, ти, които се употребя­ ват винаги след думите, с които смислово се свързват, образуват с тях една акцентна цялост, затова те винаги са енклитики, напр.: тръгваш ли; оня ми ти народ; мдмне ле; някой си. Енклитики могат да бъдат и частиците де, не, я в някои свои употре­ би. Енклитика е частицата де, употребена след думите, напр.: Не се сър­ ди де! Влез де, не стой там. Частицата не е енклитика, когато се свързва с въпросителните местоимения и наречия, напр.: какъв не, как не, откъ­ де не и т.н., а частицата я е енклитика, когато функционира като усилителна частица, напр.: Ех грешило, бъркало от глупост, с тоя ум не ще остане я? (Ив. Вазов). 3. Частиците да1, и, ни, па, че и ще имат постоянно място пред ду­ мите, към които се отнасят, и се свързват с тях акцентно като проклити484

ки, напр.: Всякога да бъде слънце младостта ви! (Елин Пелин). Ни ду­ мица горката му невеста/ не смея да каже (П. П. Славейков). Ще дой­ да днес. Също частицата не, когато отрича сказуемото в изречението, е ви­ наги проклитика, напр.: Дядо Славчо нищо не жалеше за нея (Т. Г. Влайков). 4. Частиците бе, бре, зер, ма, май, му, пък нямат определено място по отношение на думите, с които се свързват смислово, затова могат да бъдат и енклитики, и проклитики при една и съща служба, срв.: Ма, Никдлице,. . . кметът викал наш Джонка (А. Страшимиров) и Станке, стани ма, изправи се, мила — повдигна я леко Цвета (Елин Пелин). Някои от двусричните частици могат да се употребяват и без ударе­ ние (като проклитики или енклитики). Проклитики са понякога части­ ците ами, гиди, мари и море, свързвайки се акцентно с думите, пред които стоят, напр.: Хай да се не види! — каза чичо Митуш загрижено. — Ами сега? (Й. Йовков). Леле моя, I ти Пирин планина! I Море черно цариградско вино (П. К. Яворов). Разсипници! На просяк ще ме направите, гиди ма­ гарета с магарета! (Чудомир). Същата частица гиди може да се употреби и енклитично, напр.: Де гиди, млади години I колко се лесно минахте! (Елин Пелин). Семантичен анализ на частиците 1. Видове частици със служебна роля в изречението § 644. Семантичната класификация на частиците със служебна роля в изречението представлява немалка трудност, тъй като с една частица могат да се изразяват разнообразни смислови оттенъци и често една и съща частица е носител едновременно на повече смислови оттенъци, които така са преплетени помежду си, че е мъчно да се определи ней­ ният тип. Според основните смислови оттенъци, които изразяват, частиците могат да се разделят на следните групи: 1) частици за усилване; 2) емо­ ционални частици; 3) модални частици: а) волево-подбудителни; б) утвър­ дителни; в) отрицателни; г) въпросителни и д) частици за изразяване на отношение към достоверността на факти; 4) частици за посочване и опре­ деляне. 1. Частици за усилване § 645. Частиците за у с и л в а н е придават по-голяма изразител­ ност и убедителност на речта. Те нямат някакво определено смислово съдържание. Усилителната им функция се състои в това, че с тях се из­ тъква, подчертава значението на отделна дума — част на изречението —• или се набляга на логическата страна на съдържанието на изречението или на неговата емоционалност или модалност. Често, когато засилват емоционалното съдържание на изречението, те внасят и някакъв емоцио­ нален оттенък, затова понякога мъчно могат да се разграничат усилителните частици от емоционалните. Частиците за усилване са характерни 485

за разговорната реч и най-често се употребяват в реплики. Частиците за усилване са два вида: 1. Ч и с т о у с и л и т е л н и частици, чиято основна функция е да подчертават, изтъкват нещо. Такива са частиците: ама, даже, дори, даже и, дори и, ки, ми, ми ти, му, о, ой, па, просто, пък, ти, хем, чак, че и частиците, които се употребяват при обращения или сами служат като обращения: бе, а бе, бре, брей, ле, леле, ма, мари, море, холан. Примери: Твоето появление по това време у Рада в стаята й ще се забележи, ще бъде даже скандал (Ив. Вазов). Не се досещаха дори да му донесат храна (Й. Йовков). Аз не толко, че ми е дотрябвало да взема ум от тях, ама ха рекох да видя какво ще кажат пък те (Ст. Ц. Даскалов). Купува­ ше и тъкмеше й всичко. . . — все самичък хем (Т. Г. Влайков). Той бе­ ше силен и просто го повлече със себе си (Й. Йовков). Ще ми покажете ли пътя? — Че ей го пътя! —• посочи с ръка железничарят (А. Гуляшки). Мръкне — мине, вардя време I чак и господ да задреме, I тикна в пояса камата, I па към Росини в тъмата (П. К. Яворов). Частиците ми, ми ти и ти обикновено се употребяват след показа­ телните местоимения онзи, оная, онова, ония, такъв, такава, такова, та­ кива, напр.: Двесте лева? В оная ми сиромашия! (Ив. Вазов). Драгановият син му заби камата в гърба. . . сетне той излежа седем години и го опро­ стиха. Таквиз ми ти работи, братя! (А. Каралийчев). Частицата ки се употребява в отрицателни изречения, напр.: Та не г малък ки •—натърти с бащинска гордост тати (Ст. Чилингиров). Тази частица е характерна за просторечието, но се използува и в езика на художествената литература за типизация на герои. С частиците ама, пък, му, ми ти, ти, просто, че най-често се из­ тъква емоционалното съдържание на изречението. С тях се подчертават разнообразни емоционални оттенъци — на задоволство, възхищение или учудване от нещо или недоволство, яд и пр. Примери: Ама утро ли е, бай Ради? Свежо, чисто! (Н. Каралиева). Ония ми ти елечета от ален и зелен атлаз, грейнали като слънце (Й. Йовков). Ех че гуляй му дръпнахме! (Ал. Константинов). А каква беше пък песно­ пойка, и какъв меден глас имаше! (Т. Г. Влайков). Какъв ти нов живот! Спим, пием, ядем! (П. П. Славейков). Господ да го порази изедник с изедника му! — проклинаха го бабичките -(Г. Караславов). Частиците о, ой, хем, че, употребени при форми на повелително на­ клонение, усилват волево-подбудителния смисъл на изречението. Те се употребяват за подчертаване на различните модални оттенъци — молба, увещаване или заповед, напр.: Тино, че ела поне ми светни да прибера чергите (А. Каменова). Те­ бе, синко, е прилика, I чуй, съседкина Велика, I хем да видиш — домовита! I Всички знаят — даровита (П. К. Яворов). Ой, махни, махни кахъри люти, I ти млад другарин, недей се вайка (П. П. Славейков). Частиците о, па, че също се употребяват за подчертаване на потвърж­ дение или съгласие, напр.: Я ми кажи ти, отиваш ли да те заведа аз тебе на Чепино? — На Чепино? О, да, с голямо удоволствие (Ал. Константинов). —-Лов имате ли, имате ли? — Па има, намира се (Елин Пелин). 486

Частиците а бе, бе, бре, брей, ма, мари, холан, характерни за раз­ говорния език, и частиците ле, леле, море, срещани най-често в езика на народното творчество, употребени при обращение или като обращение, служат най-често да се подчертае известна интимност, фамилиарност, напр.: Хей, момче, спиш ли бе, хей? Д прибери оглавника (Елин Пелин). Добър ден, Пешке, къде се губиш, ма — цяло лято не съм те виждала (Чудомир). Доста си, доста, момне ле, I по свят ходила, I света горила! (Нар. п.). 2. Частици, които спадат към други групи, но едновременно с това служат и за усилване. Такива са частиците а, ами, де, е, ето, зер, ли, на, ха, хай, хе, яЧастиците а, ами, ха, хай, хе, я усилват обикновено емоционалното съдържание на изречението, напр.: И ний работим, ама и тези синковци не падат по-долу, аа, не падат по-долу, пипат синковците! (Ал. Константинов). Едва повдигна очи към Кипра и смутолеви само: — Хубава си. . . мома хе-е като картинка (П. Ю. Тодоров). Въпросителната функция на частицата ли в някои случаи избледнява и тя се превръща в частица за усилване, която служи да се подчертае емоционалното съдържание на изречението, напр.: Доведе майци си от­ мяна и помощница. Че то пък невеста ли беше! (Т. Г. Влайков), или употребена при повторени едни и същи глаголи от несвършен вид, — да се наблегне на продължителността на действието, напр.: Той се пре­ струва на заспал и хърка ли, хърка (Ал. Константинов). Тези частици не само усилват емоционалното съдържание на изре­ чението, но внасят и известна емоционална отсянка, затова тяхната функция е е м о ц и о н а л н о - у с и л и т е л н а. Частиците де, е, зер, ли, хе и я усилват модалния смисъл на изречение­ то. От тях частиците де, е, зер и я се употребяват, когато се набляга на потвърждаването на факт или когато трябва да се подчертае съгласие с нещо, напр.: Сега остани при дяда си. Тъй де. Нали той е сам (Ем. Станев). Хай­ де, Манго, да ядеме. — Да ядеме зер! — нали сме дружина, да се слуша­ ме (Л. Каравелов). Частиците а, де, е, ха, хай, хайде, хе, я се употребяват и при фор­ мите на повелително наклонение. В този случай те имат смесена модалноусилителна функция, защото служат за усилване на повелителното на­ клонение и внасят известен волево-подбудителен оттенък, напр.: Де раз­ кажи, де! Разкажи де си ходил, какво си видял из Балкана (Д. Немиров). Е, да ходим, там ни чакат (Г. Стаматов). Отрицателните частици не, ни, нито също могат да функционират и като усилителни. Частиците ни и нито служат едновременно за отри­ чане на нещо и за подчертаване на отричането, напр.: Ни думица гор­ ката му невеста I не смея да каже (П.П.Славейков), а частицата не, употребена в някои въпросителни изречения, напълно се е обеззначила като отрицание и има само функция за усилване, напр.: —• Не открадна ли? — Кой? — Не улових ли те два пъти? (Ив. Вазов). Цялата тази втора група частици имат смесена функция — е м о ц и о н а л н о - у с и л и т е л н а или м о д а л н о - у с и л и т е л н а. 487

^. емоционални

частици

§ 646. Към тази група се отнасят частици, които, най-общо казано, придават емоционални оттенъци на думите или на цялото изречение. От една страна, емоционалните частици стоят близо до частиците за усил­ ване, тъй като те в много случаи не само подчертават емоционалното съ­ държание на изречението, но едновременно с това внасят и известна емоционална окраска. От друга страна, емоционалните частици стоят близо и до междуметията. Разликите между емоционалните частици и междуметията се свеждат до интензитета на емоциите, които се изразя­ ват с тях. И тъй като и в единия, и в другия случай различията са само степенни, мъчно може да се постави строга граница между емоционалноусилителните и емоционалните частици, от една страна, и, от друга — между емоционалните частици и междуметията. Характеристиката на емоционалните частици се затруднява и от обстоятелството, че и други такива частици, като модални или за посочване, могат да носят и извест­ на емоционалност наред с основната си функция. Като чисто емоционални частици се смятат тези, които функциони­ рат само като емоционални или в някои от своите употреби са само емо­ ционални. Това са частиците: а, ами, ба, гиди, да2, де, де гиди, зер, кешки, нейсе, хай, хайде, хич, санким, че, чунким, я. От тях частиците гиди, де гиди, кешки и хич имат само емоционална употреба, а останалите ча­ стици имат други функции. Едни от емоционалните частици внасят оттенък на възражение, не­ одобрение, съжаление, недоволство, укор, закана, ирония, а други — оттенък на одобрение, задоволство или учудване, изненада. 1. Частиците а, ами, ба, де, зер, хайде, чунким, употребявани при реплики, изразяват в ъ з р а ж е н и е , често примесено с оттенък на н е ­ о д о б р е н и е или и р о н и я , напр.: Ще скокнеш. Нали обичаш да скачаш? — А-а, страх ме е1. Толкова от високо (Т. Г. Влайков). Казал на Божура, че щял да се върне и да я вземе. — Ами, ще се върне той (Й. Йовков). А бе вярно ли е, дето се чува, че имало примирие? — Ба, ще ти се (Л. Стоянов). Неразбрана же­ на!. . . — Неразбрана зер, като му казвам истината в очите (Ст. Ко­ стов). Кажи! На кого съм изял нещо, а?. . . — Хайде, хайде! Да не си отварям устата и аз, бай Вълчане (Й. Йовков). Чунким голяма работа да вземеш един човек в колата? (Л. Стоянов). 2. С частиците а, ба, гиди, де, зер, хич, санким, че, чунким се при­ дава оттенък на н е д о в о л с т в о , у к о р или з а к а н а , напр.: Македонски викаше гръмогласно, като пулеше кръвнишки очи възмаджарите: — Гаврите се а? Туркофили! Варвари! (Ив. Вазов). Разсип­ ници! На просяк ще ме направите, гиди магарета с магарета! (Чудомир). Де тояга, де! А каква е тая служба толкова бърза? (Ив. Вазов). Хайде с имота си закъсал,. . ., ама па хич бива ли да отрепеш и добитъка си (Кр. Григоров). Санким малко са на бай Асеня неговите грижи, ами и чуж­ дите ще оправя! (К. Константинов). — Ако е той, в къщи да не се завръ­ ща. Не искаме такава поразия. Чунки по мед и масло ни е тръгнало(Ц. Церковски). Само не ме дърпай, че! — изгледа я той унищожително (Г. Караславов).

488

С частицата кешки се изразява оттенък на н е д о в о л с т в о , при­ месено със с ъ ж а л е н и е , напр.: Думите на свекърва й я шибаха като с пръчка. Кешки да бях си останала там! — си думаше тя (Т. Г. Влайков). 3. Частиците да2, де гиди и нейсе се употребяват при изразяване на някакво приятно чувство. Те са носители на оттенъци на з а д о в о л ­ с т в о или в ъ з х и щ е н и е , напр.: Нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже (Ал. Константинов). А и каква мома беше станала Райка. . . Една стройна, па гиздава — да и се ненагледаш (Т. Г. Влайков). 4. Някои от емоционалните частици, като ба, я, употребявани за израз на изненада или учудване, стоят на границата между емоционал­ ните частици и междуметията, напр.: Не се ли върна още болярин Игрил? . . . — Де ли се е дянал? Ни со­ колите му се вият по небето, нито загарите лаят. Ба, това какво ли е? (Ст. Загорчинов). Брей, че ти си бил цял поет бе, Марк Аврелий, я гле­ дай! (Ал. Константинов). Междинно положение между емоционална частица и междуметие зае­ ма и частицата хай, когато придава оттенък на яд, недоволство, напр.: Хай човекът му с човек! Къде е отишъл? (Л. Стоянов). 3. Модални частици § 647. По своя характер частиците от тази група са разнородни. С модалните частици се изразява волево отношение към съобщаваните фак­ ти от действителността или начина, по който се схващат от говорещия. Затова с употребата на тези частици фактите могат да бъдат представяни като желани, положителни, сигурни или като съмнителни, несигурни или предполагаеми. С тях могат да се потвърждават или отричат факти или да се изрази необходимост от отговор за изясняване на нещо. Модал­ ните частици имат много по-ясно и по-определено смислово съдържание, отколкото емоционалните и усилителните частици. Те се употребяват обикновено при сказуемото в изречението и затова най-често смислово се отнасят до цялото изречение. Тези частици наред с модалните отте­ нъци могат да внасят и известна емоционалност или да усилват смисъла на думите в изречението. При някои от тях се преплитат едновременно няколко функции — модална, усилителна и емоционална. Модалните частици се разделят на следните групи: а) волево-подбудителни частици; б) утвърдителни частици; в) отрицателни частици; г) въ­ просителни частици; д) частици за изразяване на отношение към досто­ верността на факти. а) В о л е в о - п о д б у д и т е л н и

частици 2

§ 648. Волево-подбудителни частици са: а, да , дано (давно и ега — диалектни), де, нека, ха, хай, хайде, хайде де, я. С тях се изразява ж е л а н и е , п о д к а н а към действие, у в е щ а в а й е, м о л б а , з а ­ п о в е д или з а б р а н а . Същински волево-подбудителни частици са да2, дано, нека и недей. Затова частиците да2, нека и недей са послужили за образуване на сложните форми на повелителното наклонение. Оста489

талтс частици — и, ие, ли, лии, лииие и я — служат да усилят повелител­ ното наклонение, като същевременно носят и известен волеви оттенък.

Те имат смесена модално-усилителна функция. 1. Частиците да2, дано, нека изразяват ж е л а н и е . Примери: Да беше мор, да беше чума, I . . . I А то — градушка ни удари (П. К. Яворов). Дано ми найдат пушката, I пушката, майко, сабята. . . (Хр. Ботев). Ти екни, запей, Балкане, I нека буря тресне! I Нека бурята под­ хване I бойните ни песни! (Хр. Радевски). З а б е л е ж к а . Оттенък на желание може да придава и просторечната части­ ца белки(м), напр.: —Ха дано всичко свърши добре—въздъхна Чудото. — Белки .имаме късмет! (П. Вежинов). Към тази група спадат и диалектните частици давно и ега.

2. Частиците а, да2, де, недей, нека, ха, хай, хайде и я служат за изразяване на п о д б у д а , п о д к а н а към действие, м о л б а , н а ­ п о м н я н е или з а п о в е д . Примери: — Да вървим, развидели се — добави той~оживено и напълни пуш­ ката (Ем. Станев). Де заповядайте, де, не свенете се! — канеше го любез­ но управителят (Елин Пелин). Хайде сега, синко, възседни магарето и премини покрай къщата на дяда си Вълка (Л. Каравелов). Недей ме пи­ та, майко мила, I от що съм люто наранен (П. К. Яворов). Клетнико, лъжата нека бъде с мяра; I ако си Павлета, как да хвана вяра? (П. К. Яворов). Да играе! Транкалоята искам, пък какво? (Й. Йовков). Със същите частици се изразява и у в е щ а в а й е, напр.: Да плачеш, синко, да искаш, I с дружина да те не води (Хр. Ботев). Тотке, хайде, чадо — остани тука при тия хора (Елин Пелин). — Слу­ шай, Елке, не говори така. Я си помисли за детето. Кому ще го оставиш? (Елин Пелин). Частицата да2, свързана с частицата не, служи за изразяване на з а• б р а н а , напр.: Да не си стъпила на прага ми вече — изкрещя Хаджи Ровоама (Ив. Вазов). 3. Частиците да2, дано, нека и а, ха, хай, хайде могат да са носители и на емоционални оттенъци едновременно с волево-подбудителната си •функция, затова се употребяват при п о з д р а в и , п о ж е л а н и я , б л а г о с л о в и и или при к л е т в и , напр.: Нощният гостенин боязливо приближи. — Ха, добър вечер на всин­ ца ви! — рече той (А. Каралийчев). Хайде, на добър час! — подаде ръка Петър. . . — Дано ти оздравее дъщерята (П. Спасов). — Да си жив и здрав, бабиното момче, за доброто, което ни правиш! (Сп. Кралевски). Що ми уби кучето, Дечо?. . . Дечоо, Дечо, бял ден да не видиш, Дечо! (Чудомир). Чума да те тръшне! Дано пукнеш, че да се отърва от тебе (Й. Йовков). Функцията на волево-подбудителните частици е модална или смесе­ л а — м о д а л н о - е м о ц и о н а л н о - у с и л и т е л н а. б) У т в ъ р д и т е л н и

частици

§ 649. Утвърдителните частици имат сравнително ясно смислово съ­ държание. Те изразяват потвърждение на нещо, а също така съгласие с известно положение или с мнението на събеседника. Употребяват се обикновено в реплики, при отговори, но се срещат и в авторска реч. 490

* ТИ'ЬрДИ'1'СЛПП ч и ^ . « . ^ . .

ким. От тях основна частица за потвърждаване и с най-ясно смислиои съдържание е частицата да. 1. Частиците да1, а (а-а), аха, ами се употребяват при отговори за п о т в ъ р ж д а в а н е на факти и на правилността на някакво поло­ жение или твърдение,както и за изразяване на с ъ г л а с и е . Примери: Аз ви попитах скоро ли ще имате заседание?. . . — Да, довечера, гос­ подине! (Ив. Вазов). — Ужасно е! — каза той глухо. — Да, ужасно! — кимна капитанът. Сякаш една ръка се протяга от гроба и сочи с пръст убийците (П. Вежинов). Ти погаждаш ли се с дядови Маринови? — Аа, погаждаме се, ами що да не се погаждаме (Ил. Волен). На колко години е? —• Към двайсет. . . — Е, че младо е момичето. — Младо, ами (Й. Йовков). — Ти от дека си?. . . — От далеко, дядо, от Ханчетата. — Аха, знам (Елин Пелин). Частицата да е характерна за книжовния език, а частиците а (а-а), ами и аха са разговорни. Употребена в авторска реч, частицата да поня­ кога внася и отсянка на усилване. В случая нейната функция е модалноусилителна, тъй като служи да се потвърди и подчертае даден факт, напр.: И слънцето на хоризонта тъмен, I да, нашто ярко слънце ще просветне (Н. Вапцаров). 2. По-различен характер имат утвърдителните частици нали, нейсе и санким. Частицата нейсе, която се употребява само в реплики, има и ярко подчертан емоционален характер. Съгласието, което изразява, е придру­ жено винаги с оттенък на п р и м и р е н и е с нещо, на с н и з х о ж д е н и е или б л а г о в о л е н и е към някого, напр.: Аз рекох, че е пари, ама не излезе пари. Нейсе (Й. Йовков). Бай Га­ ньо извади кесията си. . . нарина една шепа монети. . . избра една и я подаде на берберина, ама я подаде така, като че искаше да каже: хайде, на, нейсе, от мен да замине (Ал. Константинов). Нейната функция е смесена — модално-емоционална. Частицата нали има също смесена функция. Тя се употребява в ре­ плики и в авторска реч, когато трябва да се подчертае потвърждаването на нещо, което е известно, или се предполага, че е известно, напр.: От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех (Елин Пелин). Майка й все и се кара и и надумва. Мащеха нали е (Т. Г. Влайков). Тук нали е модално-усилителна частица. Същата функция има и просторечната частица санким, напр.: Рекох да ти кажа. Ти санким и сам се сещаш. . . Тая вечер може да дойдат годежари (В. Мутафчиева). В други случаи частицата нали внася оттенък на настояване, уверяване за нещо, което е вече споменато или известно, напр.: Ти си крив, Свилене! — Сиромашията е крива! Нали ти говорих. . . в чужда къща живея (Елин Пелин), и изпъква със смесена функция на утвърдителна и волево-подбудител на частица. В обсега на утвърдителните частици влизат чисто утвърдителни и частици със смесена модално-емоционална или модално-усилителна функция.

491

в) О т р и ц а т е л н и

частици

§ 650. Отрицателните частици също като утвърдителните имат ясно определено смислово съдържание. С тях се отричат части на изречението или цялото изречение и се оформяват отрицателните изречения. Отрица­ телни частици са частиците не, ни и нито. Към тях се отнася и частица­ та недей, която като изразител на отрицателна заповед има смесена функ­ ция на отрицателна и волево-подбудителна частица. В някои случаи от­ рицателните частици носят и усилителен или емоционален оттенък. Ча­ стиците не, ни и нито, чиято основна функция е да изразяват о т р и ­ ч а н е , се различават помежду си смислово. 1. Частицата не наред със случаите, в които служи за пълно отри­ чане, може да изразява непълно отричане или да придава и утвърдителен смисъл на изречението. а) П ъ л н о о т р и ч а н е се постига при употребата на не към сказуемото на изречението. В този случай частицата отрича смисъла на ця­ лото изречение и служи да се посочи нещо противоположно, напр.: Не е лъжа, гдето се рекло, че човек притръпва пред най-големите ужаси (3. Стоянов). Обади се куче, проточи лай и зави. . . — Стояне, чу ли? Не е на хубаво това виене! (К. Петканов). Отрицателният смисъл на изречението се усилва, когато частицата не се употребява с други отрицателни думи (отрицателни местоимения, наречия или пък с частиците ни, нито), напр.: Дядо Славчо нищо не жалеше за нея (Т. Г. Влайков). Употребена самостоятелно, тя може да изразява и з а б р а н а , напр.: Да $ажа ли за годежа?. . . — Не. . . Утре (Г. Стаматов). б) Когато отричането засяга не сказуемото, а друга част на изрече­ нието, то е ч а с т и ч н о , н е п ъ л н о , защото не се отрича съдържа­ нието на цялото изречение, а само отделна негова част, напр.: Райко се уплаши не н а шега и взе да се взира отново през шумата (Ст. Загорчинов). — За каквото и да отиваме в Америка, едно нещо е вярно: че напускаме родината си не от добро (Ал. Бабек). в) Когато с частицата не се отричат думи с отрицателно значение в предикативна употреба при логическо ударение на спомагателния гла­ гол или когато се отричат имена с представките без- и не-, както и съ­ ществителни с предлог без, общият смисъл на изречението става п о л о ­ ж и т е л е н . В случая частицата не, като отрича отделната дума, която е отрицателна, изразява п о т в ъ р ж д е н и е на нещо. Това потвърж­ дение обаче не е пълно, то съдържа в себе си известна у г о в о рк а, напр.: Аз за тях, може би не съм нищо (Елин Пелин). Не от незнание на­ правих това. Твърдя това не без основание. Той не е бездарен. г) П ъ л н о п о т в ъ р ж д а в а н е на нещо се изразява, когато тази частица е употребена в двете части на сложно съставно изречение, в което подчиненото е допълнително, напр.: Моя имот говзеха двамата братя. . . Не ще кажа да не им е халал (Й. Йовков). д) Употребена в някои въпросителни изречения, частицата не на­ пълно се е обеззначила като отрицание и има само функция за у с и л в а н е — например в реторичен въпрос за подчертаване на достове­ рен факт: 492

— Не открадна ли?. . . — Не улових ли те два пъти? (Ив. Вазов). А двата напокона от моя хак? Не ги ли изяде? (Й. Йовков). 2. Отрицателните частици ни и нито нямат такава разнообразна употреба. Те служат едновременно за о т р и ч а н е и за п о д ч е р ­ т а в а н е на отричането, напр.: Ни думица горката му невеста, I не смея да каже (П. П. Славейков). Божан, . . . уверяваше всички. . . че баща му няма нито стотинка готови пари (Елин Пелин). Тези частици се употребяват и за изразяване на о т р и ц а т е л н а з а п о в е д , з а б р а н а , напр.: Мъже, жени, I народ, I ни крачка назад (Н. Вапцаров). Чакай, Митруш. Нито дума за това никъде и никому (Д. Добревски). Частиците ни и нито за разлика от частицата не имат едновременно функция на отрицателни и усилителни частици. г) В ъ п р о с и т е л н и

частици

§ 651. Въпросителните частици служат за оформяване на въпроси­ телните изречения. Те се употребяват в пряк или реторичен въпрос с изключение на частицата ли, която се среща и в непряк въпрос. Към тях спадат два вида частици: 1) частици, които в основната си функция са въпросителни, като ли, дали, нали, нима, мигар и 2) частици, които принадлежат към други категории частици, но имат и въпросителна функция — а, е, беки, белки(м), негли, зер, хе. В едни случаи въпросителните частици изразяват само питане, а в други едновременно с въпросителната си функция внасят и различни емоционални и модални оттенъци. 1. Частиците ли, нали и а в някои свои употреби са чисто въпроси­ телни. Също частиците е и хе във въпросителната си функция служат само за з а п и т в а н е , без да внасят други отсенки. На въпросите с частиците ли и с може да се даде положителен или отрицателен отговор, напр.: Аз попитах няма ли някой опитен водач от село (Ив. Вазов). Ти пом­ ниш ли морето и машините, I и трюмовете, пълни с лепкав мрак? (Н. Вапцаров). Ама Цвета бива си я — хубава мома!. . . — Хареса я, а? (Елин Пелин). Па ако обичате, съгласен съм и у вас да остана, доде­ то съм в Прага. А? (Ал. Константинов). Когато се очаква п о т в ъ р ж д е н и е на нещо или с ъ г л а с и е , употребява се частицата нали, напр.: Че като му ударихме един гуляй, чак до съмнало. Нали ма, Василке, нали помниш? (Й. Йовков). Частиците е и хе се употребяват, когато се изисква да се продължи разговорът, напр.: Опита ли го [виното], Тодоре? — Опитах го, опитах го, отче! —• Е? — Тънко, вкусно и рязко, рязко! (Елин Пелин). Ти знаеш ли неговата лоза? — Зная. . . — Зная. Хе? (Ив. Вазов). Тези частици, както и частицата а, когато означава, че събеседникът не е схванал ясно съобщението и иска да му бъде повторено, употреба, характерна за просторечието, напр.: Ей, момче! — извика високо и дрез­ гаво господинът. — А? — обърна се момъкът (Елин Пелин), се употре­ бяват като самостоятелен въпрос. 493

*.. и ^ ч ч и <л а сирили челните частици едновременно с въпросител­ ната си функция са носители и на допълнителни емоционални и други модални оттенъци. Такива са частиците: ли, дали, нали, нима, негли, а, беки, белки(м), зер, мигар. а) Наред с въпросителната функция частицата ли, дали, нима, негли и по-рядко мигар са изразители и на допълнителни модални оттенъци на к о л е б а н и е , с ъ м н е н и е , н е с и г у р н о с т , напр.: Защо да не чуеш молбата му? Какво лошо има тука? Завист ли, какво ли? (Елин Пелин). Дали делото беше безвъзвратно пропаднало (Ив. Вазов). Нима ще бликне пак в гърди предишната мощ? (Д. Дебелянов). В тиха скръб гледам към заник, I. . . I скоро и ази, тук стран­ ник, I негли ще чуя зов: „хайде"! (Ив. Вазов). Гледай само това момиче да не изпущаме, невесто! — Ех, да пратим мигар пък да попитаме (Т. Г. Влайков). б) Частиците нима, нали, мигар, негли, беки, белки(м), зер, офор­ мявайки въпросително изречение, същевременно могат да му придават и емоционални оттенъци на в ъ з р а ж е н и е , н е д о в о л с т в о , у к о р или на у ч у д в а н е , н е д о у м е н и е или на п р и я т н а или н е п р и я т н а и з н е н а д а , напр.: Тя — моята свърши. . . I Ще висна обесен. I Но белким се свършва със мен? (Н. Вапцаров). Мигар черната мизерия / с празни думи се гаси? (Хр. Смирненски). В Батак, I нима, забравихте, кои ни клаха? (К. Хри­ стов). Кажи, нали си даскал? Що питаш мене? Нали си даскал? (Ив. Ва­ зов). Боже, ти Минке, какво думаш?. . . Беки го прежали, Минке? (Ц. Церковски). Ти ли тропаше преди малко? — попита той изведнъж с друг глас. . . Негли ти мене си търсил, а? (Ст. Загорчинов). И баба по­ падия така каза. . . — Хм. . . зер и тя го [виното] опита, Тодоре? (Елин Пелин). Въпросителните частици имат модална или смесена — модално-емационална функция. д) Ч а с т и ц и з а и з р а з я в а н е н а о т н о ш е н и е к ъ м д о с т о в е р н о с т т а на ф а к т и § 652. Частиците от тази група се употребяват, когато трябва да се посочи, че известни факти са несигурни или несъвместими с действител­ ността. Тук спадат частиците: беки, белки(м), божем, бозна, едва ли, май, май че, надали, невям, негли, уж. Те се отнасят обикновено към сказуемото на изречението. По своята семантика тези частици стоят мно­ го близо до наречията с модално значение и се делят на две групи: 1. Частици, които придават оттенък на с ъ м н е н и е , н е с и г у р ­ н о с т или п р е д п о л о ж е н и е , като беки, белки(м), бозна, едва ли, май, май че, надали, невям, негли. От тях частиците надали, едва ли и бозна са носители на оттенък на с ъ м н е н и е , н е с и г у р н о с т , ка­ то частицата бозна съдържа и отсянка и на н е о п р е д е л е н о с т , а частиците беки, белки(м), май, май че, негли и невям служат за изразя­ ване на п р е д п о л о ж е н и е , напр.: Те са далеко от мене и надали ще бъда чут (Ив. Вазов). И някога за път обратен I едва ли ще удари час (П. К. Яворов). Тъмно край тъм­ ния Етър пред тях I бозна що шепнат ракити (П. П. Славейков). Град 494

като море, белким се найое някоя раоотица. . . кикви ии е ^ . ^ л р а и т вов). Стигнахме май, дето заръча войводата (Ст. Загорчинов). Там е още град, та могат се намери милостиви хора, на които като се оплача, негли щат ми помогнат (Ил. Блъсков). И вепър може да те срещне и хусарин, па невям да те случат и вражилици, и магесници (Ст. За­ горчинов). Частиците беки и белким са просторечни, а негли, невям, божем — диалектни. З а б е л е ж к а . Като частен случай към тази група спадат и частиците а (удвое­ на а-а) и аха. Употребени към сказуемото на изречението, те могат да внасят оттенък на п р е д п о л о ж е н и е за настъпване на някакво действие веднага, непосред­ ствено след друго действие, напр.: Разперила [божата краеичка] криле, а-а да хвръкне (К. Христов). Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат, кога полето а-ха ще пламне в пожар (Елин Пелин). Иван почва да сумти като г-аспал и а-ха да прихне от смях (Ал. Константинов).

2. Частици, с които се изразява н е с ъ в м е с т и м о с т с действи­ телността или п р е д н а м е р е н о с т , п р и в и д н о с т , като божем,. божем, невям. Те се употребяват: а) когато се предават чужди думи, за да се изтъкне н е с ъ в м е ­ стимостта, противоречието с действителностт а, напр.: Какво се е случило? Дали не си е заминал? Щеше уж да идва за песни (Г. Караславов). Най-малкият и син божем снаха щеше да й доведе — да има кой очи да й затвори (П. Ю. Тодоров); б) когато се посочват факти, за които се предполага, че отговарят на действителността, а в същност са несъвместими с нея, напр.: Тук ли живее г. Чакалов? — питам аз уж по английски, но то се види какво английско е било туй, че тя не ме разбра (Ал. Константинов). Там го заровихме в сламата, божем да го скрием, пък то. . . (Елин Пелин); в) когато се изразява оттенък на п р е д н а м е р е н о с т , п р и ­ в и д н о с т при посочване на нещо като действително, което в същност не отговаря на действителността, напр.: Тръгнах. . . бързо-бързо, за да покажа, че отдалеч ида уж (3. Стоя­ нов). Мита, зърнала из мала градина баща си, притули под престилка китка и се залута по лехата: невям цветето си ще плеви (П. Ю. Тодоров). 4. Частици за посочване и определяне § 653. Частиците от тази група са сравнително малко на брой. Функ­ ционално частиците за посочване и за определяне са близки помежду си. 1. Ч а с т и ц и з а п о с о ч в а н е . Към тази група се отнасят ча­ стиците е, ей, ето, на, хе (хе-е), хи (хий), я и диалектните те и але. Те служат да се посочи нещо, което става или се намира пред лицето, което говори, напр.: Свекърът е в градината. Ей го е там, до дюлята (Й. Йовков). Ето, свато — посочи Юрталана, — всичко е тука (Г. Караславов). Тичай,. Радке, че я подолки какъв са огън наклали! (А. Страшимиров). При посочване на по-далечни предмети или действия се употребя­ ват частиците хе, хи (произнесени с удължение на гласната), е (произне­ сена удължено) и ей, напр.: И счувам му едвам цафарата — като че ли да свири хи-и бозна де (П. П. Славейков). 495

оа колоритност на речта в художествената литература понякога се употребяват диалектните частици те и але, напр.: Те ми булката, дядо Митре, познаваш ли я? — рече Стоян (Елин Пелин). — Недей така! Дойди. . . Хайде, але какво вика: „Пошегувах се кай" (Ил. Волен). Когато показателните частици е, ето, ей, хе, хей са употребени в съчетание с частиците ти или че или при показателни местоимения и наречия, или когато две и повече частици за посочване са употребени заедно, към основната им функция се прибавя и у с и л и т е л е н от­ тенък, напр.: Цял Сопот пламнал! Гори като цигарена книга. Ето ти втора Кли.сура (Ив. Вазов). Добра се засмя без причина, ей тъй, от безгрижие (К. Петканов). Тамън си Янка издума, I ето че иде дружина (Нар. п.). Ей го е на тук седи още. Функцията на частицата я често се кръстосва с други функции — модална или емоционална или и двете заедно, напр.: Баща ти беше добър бояджия, бог да го прости! Я какъв юнак из. въдил! (Чудомир). Къде ще вървиш, бре сине, я се погледни на какво при­ личаш! (А. Каралийчев). 2. Ч а с т и ц и з а о п р е д е л я н е . Определителните частици слу­ жат за у т о ч н я в а н е на смисъла на отделните думи части на изре­ чението или на смисъла на цялото изречение, към което се отнасят. Ча­ стици за определяне са: именно, сиреч, тоест, например, които са произ­ лезли от наречия. Към тях спадат и частиците де, ето, санким и анджак. Определителната функция на тези частици се преплита с функцията за у с и л в а н е , тъй като те служат едновременно за у т о ч н я в а н е и за п о д ч е р т а в а н е на това, което се уточнява, напр.: Някакво предчувствие му каза, че Марийка именно е това момиче (Ив. Вазов). Той се хранеше с трева, сиреч гладуваше повече от вълк (Ив. Вазов). Вие искате от мен да стигнем здрави и читави в Браила, нали? Тоест не ние, а житото (П. Спасов). Освен тези обикновени работи, всеки ден се раждаха. . . и по цял куп извънредни, . . .: ту например ще го изпрати госпожицата да й носи някое пимко, . . .ту майорката ще го запрати у сестра си (Т. Г. Влайков). И малкият проговорил вече, Христо де, приказвал вече (Й. Йовков). Чак до късно през есента ханът се пълнеше с хора и веселбите продължаваха непрекъснато. . . Ето това време беше най-приятно за нас с дяда Гена (Й. Йовков). Д целувай ръка, снахо, по стар обичай, че да ти пусна едно зрънце! Жълтица санким (П. Велков). Частиците именно, сиреч, тоест, например са книжовни и се упо­ требяват предимно в езика на публицистиката, частицата де за уточня­ ване е типична за народно-разговорната реч, а частиците санким и ан­ джак са просторечни. II. Словообразуващи частици § 654. Словообразуващите частици функционират като структурни елементи за образуване на сложни по строеж думи. Те се свързват с • определени категории лексеми и променят тяхното значение или им при­ дават нов смислов оттенък. Словообразуващи частици са: -годе, еди-496

(еде-), -що, се, си; би, да1, и, ли, не, ще, ме, ми, ми се. От тях частиците -годе, еди- (еде-), би и ще не се срещат като самостоятелни думи, а оста­ налите се употребяват и като отделни думи. 1. Частиците -годе, еди- (еде-), -що, си и не се свързват с место име­ ния и наречия, като частиците -годе, еди- и не напълно променят тяхното значение, а частиците си, -що им придават само нов оттенък. а) Частиците -годе и еди- (еде-), не, свързани с въпросителни местоимення и наречия, са носители на значение за неопределеност и обра­ зуват сложни неопределителни местоимения, като кой-годе, какъв-годе, що-годе н т.н.; еди-кой, еди-какъв, еди-що и т.н. и сложни неопредели­ телни наречия — как-годе, кога-годе, колко-годе и т.н.; еди-къде, еди-кога, еди-как, еди-колко и т.н. Формирайки сложни неопределителни местоимения и наречия, части­ ците -годе и еди- придават и други допълнителни оттенъци. Частицата -годе наред със значението за н е о п р е д е л е н о с т внася и отсянка на п р и м и р е н и е / с ъ г л а с и е с нещо, което мо­ же да е и най-незначително, напр.: Ти помниш дето снощи си приказвахме, че ще ни трябва какво-годс добиче (Ил. Блъсков), а частицата еди- придава на сложните неопределителни местоимения и наречия и оттенък на п о ­ с о ч в а н е, без да се конкретизира п о с о ч в а н и я т обект, напр.: Началникът. . . му изпрати известие да се намери на еди-кое място и да налови риба пъстърва (3. Стоянов). Частицата не, свързана с въпросителни местоимения и наречия, обра­ зува сложни обобщителни местоимения и наречия, като кой не 'всеки', какъв не 'всякакъв, всевъзможен', къде не 'навсякъде' и т. н., напр.: Коля, плугове, жетварки и какви не още сечива бяха натрупани пред ко­ вачницата му (Й. Йовков). б) Частицата си, свързана с неопределителни местоимения и наре­ чия, образува сложни неопределителни местоимения — някой си, няка­ къв си, няколко си, еди-кой си, еди-какъв си и т.н. и сложни неопредели­ телни наречия — някъде си, някога си, някак си, еди-как си, еди-къде си, еди-кога си и т.н. Тя усилва неопределителното им значение. Като структурен елемент частицата си в неопределителните местоимения поня­ кога е носител и на емоционален оттенък на п р е н е б р е ж е н и е , напр.: Дошъл някой си в нощта и иди му се доверявай! (Хар. Русев). По-малко продуктивна е словообразователната частица -що. Свърза­ на с наречията за време — едва, едвам, току и тъкмо, — тя образува сложни наречия едва-що, едвам-що, току-що и тъкмо-що, усилвайки тях­ ното значение за време. 2. Частиците от местоименен произход се, си, ме, ми, ми се форми­ рат деятелни глаголи с разделно оформена структура, като смея се, спом­ ням си, досмешава ме, дожалява ми, приплаква ми се и др. а) Възвратните местоименни форми се и си като конструктивни еле­ менти в структурата на аналитично оформените глаголи — боя се, стра­ хувам се, смея се, осмелявам се, надявам се, появявам се и др. или въобра­ зявам си, отвземам си, отивам си, отигравам си и др. — напълно са се деграматикализирали и десемантизирали като местоимения и са се пре­ върнали в частици със словообразуваща роля. С частицата.се се образуват еднозалогови деятелни непреходни гла­ голи. При тях частицата се изключва всякаква обектна функция от стра? 32 Граматика на съвременния български книжонен език, т. II

497

на на вършителя на действието и е показател за непреходност. С части­ цата си се формират също еднозалогови деятелни глаголи, но преходни и непреходни. б) Местоименните форми ме, те, го я, ми, ми се, свързани с глаголни форми в 3 лице, образуват също глаголи с разделно оформена структу­ ра — досмешава ме, догневява ме, дожалява ми, прилошава ми, дощява ми се, удава ми се, струва ми се и др. Десемантизирани и деграматикализирани като падежни форми на личното местоимение ме, ми, ми се са се трансформирали в словообразуващи частици. 3. Частиците да1, да2, би, и, ли, не, ще като частици със словообразуваща роля влизат в състава на сложни неопределителни1 местоимения и наречия или в сложни съюзи и сложни частици: 1) да в сложните неопределителни местоимения — кой да е, който да е, какъв да е, какъв­ то да е и др.; в неопределителните наречия — къде да е, кога да е, как да е, както да е и др.; 2) да2 в сложната частица да не би дан в сложния съюз да не би да; 3) би в сложните съюзи да не би да, ако ще би, ако ще би да, ако би и да и в сложната частица да не би да; 4) ли в сложните наречия едва ли не, като че ли; 5) не в сложния съюз да не би да, в сложната ча­ стица да не би да или в сложното наречие едва ли не; 6) и в сложните нео­ пределителни местоимения и наречия — който и да е, какъвто и да е, кога и да е, както и да е и т.н. и в сложните съюзи ако би и да и др.; 7) ще в сложните съюзи — ако ще би да, ако ще би и др.

III. Формообразуващи частици § 655. Формообразуващите частици се употребяват свързани с отделни думи или форми и служат като структурни елементи за образуване на граматични форми, на които придават и смислово-граматично съдържа­ ние. Според това, дали се срещат като отделни думи в езика, или не, те са два вида: а) същински формообразуващи частици, като по, най, ще, употребявани само тясно свързани с други думи или форми; б) частици в служба на формообразуващи елементи, които функционират в езика и като отделни думи частици със служебна роля в изречението или като глаголни или местоименни форми. Това са частиците да2, нека, нека да, няма, се. В зависимост от това, какви форми образуват, формообразува­ щите частици се делят на две групи: 1. Частици, с които се формират степени зч сравнение: по и най. а) Частицата по служи за образуване на сравнителна степен при прилагателни и наречия. Тя се свързва с тях обикновено със съедини­ телна чертица. Когато обаче е употребена дистантно, тя се пише без чертица, но с ударение, срв.: Животът ще дойде по-хубав I от песен, ! по-хубав от пролетен ден (Н. Вапцаров) и По ми са сладки коравите къшеи, дето ми дават хората (Ст. Загорчинов). Макар и по-рядко, с частицата по се степенуват и глаголи, съществи­ телни имена, някои местоимения и предложни изрази. В тези случаи тя се пише отделно и с ударение, напр.: Колкото повече наближаваха Игликина поляна, толкоз по се замисля­ ше за другарите си (Й. Йовков). Ако не послушаш моите съвети, то на­ шите граждани ще те накарат да бъдеш по човек (Л. Каравелов). По 198

какви сиромаси хора харизват и овни, и юнчета (Г. Караславов). По за вярване е, че тя се крие тъдява някъде из нивите (Й. Йовков). б) Частицата най служи за образуване на превъзходна степен при прилагателни и наречия, с които се свързва със съединителна чертица. Тя може да степенува и глаголи, съществителни имена или предложни изрази, като в този случай се пише с ударение и без чертица, срв.: Най-скъп венец от песни ще ти свия (Д. Дебелянов). Аз работните люде най обичам (Т. Г. Влайков). Той излезе най юнак. Децата бяха седнали най накрая. 2. Частици, които служат за образуване на глаголни форми. Към тях спадат частиците, с които се образуват сложни глаголни форми за бъдещите времена и за повелителното наклонение, както и формите за залог. Това са частиците: ще, да2, нека, нека да, недей, няма, се. а) Частиците ще, да2 и няма функционират като структурни елементи в сложните форми за бъдещите времена. Частицата ще служи за обра­ зуване на глаголните форми за б ъ д е щ е о п р е д е л е н о и за б ъ ­ д е щ е п р е д в а р и т е л н о , напр.: Добрите селяни се чудеха какво ще правя из планината (Ив. Ва­ зов). Те все ще са чели на тези езици нещо и върху поезията (П. П. Сла­ вейков)! Образувайки формите за бъдеще време, частицата ще определя и неговата семантика. Частицата да2 участвува като структурен елемент в сложните форми за някои от бъдещите времена, като бъдеще в миналото, бъдеще предва­ рително в миналото, във всички бъдещи времена в отрицателна форма с елемент няма и бъдещите времена в преизказно наклонение. Примери: — Уж аз щях да говоря, а от вас мълчаливите не можах да се вредя (К- Петканов). Досега щях да съм се върнал, ако не те чаках; Докле не видим де са, колко са, няма да се върнем в стана (Ст. Загорчинов). Пи­ таш ме защо съм азIдохождал нощя у вас/. . ./ И що щял съм да крада (Хр. Ботев). Частицата да1 в тези форми, почти десемантизирана като волево-подбудителна частица, се е превърнала във формализиран структурен еле­ мент и заедно с формите на спомагателния глагол ща е граматически показател за бъдеще време. С частицата няма се образуват отрицателни форми за бъдеще вре­ ме — няма да чета, няма да съм чел и т.н. Като задължителен структу­ рен елемент в тия форми безличната глаголна форма няма не е носител на признак за глаголно действие. Деграматикализирана като глагол, се­ мантично изравнена с отрицанието не (срв. няма да дойдак не ще дойда), тя се е трансформирала в модална отрицателна частица с формообразуваща роля и заедно с формализираната частица да е граматически показа­ тел за отречено предстоящо действие, изразено от съответния глагол. б) Частиците да2, нека, нека да, свързани с глаголи, служат за обра­ зуване на сложните глаголни форми за повелително наклонение. Частиците да2 и нека като структурни елементи в тези форми запаз­ ват своето смислово съдържание на волево-подбудителни частици и ка­ то изразители на подкана, молба, увещаване, заповед и забрана офор­ мяват семаниката на наклонението. Повелителните форми, образувани

499

със сложната частица нека да, внасят по-голяма експресивност при из­ разяване волята на говорещия, напр.: И нека в тях да засияйIусмивката на първи май! (Хр. Смирненски). Нека да посмее да дойде. Нека да се обади само! в) Местоименната форма се в приглаголна употреба функционира като граматикализиран елемент. Свързана с някои преходни глаголи, тя се е обезличила като възвратно местоимение и се е превърнала във формообразуваща частица. В случая тя организира двете разновидности на деятелния залог — собственовъзвратните форми, като мия се, удрям се, събличам се, къпя се, и взаимновъзвратните форми, като обичаме се, мразим се, уважаваме се, бием се и пр. Като структурен елемент в тези форми тя сочи, че при първия ва­ риант вършителят на действието е и негов получател, срв. мия се, къпя се, увивам се, където частицата се стои най-близо до възвратното ме­ стоимение, а при втория вариант частицата се, употребена при глаголни форми за множествено число, е показател за еднакви, паралелно извършващи се действия, при които вършителите и получателите си раз­ менят местата, срв. прегръщаме се, мразим се, гледаме се и т.н. (вж. § 330). Значително деграматикализирана и десемантизирана като местоиме­ ние, частицата се образува и формите за страдателен залог. Като задъл­ жителен структурен елемент в тази форма тя сочи, че глаголното лице е получател на действието, но не е негов вършител, напр.: Всяка сутрин децата се извеждаха на разходка от по-младата учителка. Ремонтът се извършваше от добри работници. С частицата се се образуват и безлични глаголи. В тях тя е напълно формален елемент, изпразнен от всякакво смислово-граматично съдържа­ ние и затова може да се изпуща, без това да окаже някакво въздействие върху семантично-функционалната страна на глагола, срв. съмва се и съмва, развиделява се и развиделява, святка се и святка и др.

500

СЪКРАЩЕНИЯ вж. — виж гр. — гръцки (гръцка дума или форма) диал. — диалектно (диалектна дума или форма) лат. — латински (латинска дума или форма) нар. — народна дума (дума, употребявана предимно в народните говори) нар. п. — народна песен нар. пр. — народна приказка погов. — поговорка поет. — поетична дума (дума, принадлежаща към поетическия стил) поел. — пословица прасл., праслав. — нраславянска дума или форма разг. — разговорна дума (дума, принадлежаща към разговорния стил) РСБКЕ — Речник на съвременния български книжовен език. Т. I—III. С , БАН, 1955—1959. срв. — сравни стб. — старобългарски (старобългарска дума или форма) Знакове * — показва, че думата или формата, пред която стои, е предпола­ гаема, тъй като не е засвидетелствувана в писмени паметници. > — показва, че думата или формата, която стои след него, произ­ лиза от думата или формата, която е пред него. < — показва, че думата или формата, която е пред него, произлиза от думата или формата, която е след него. || — показва, че думите или формите, между които е поставен, са еднакви по значение, употребяват се успоредно и могат да се заменят една с друга без ограничение. / — за отделяне на стихове [ ] — за фонетичен запис *=» показва, че думите или формите, между които е поставен, са приблизително еднакви по значение.

501

СЪДЪРЖАНИЕ Граматика Предмет и задачи на граматиката. Видове граматики Предмет и задачи на граматиката (§1) Видове граматики (§2) По-важни граматики на новобългарския език (§3) Морфология Предмет на морфологията (§4) Дума и нейното значение Опити за дефиниране на думата (§5) Думата като езикова единица (§6) Форма на думата. Понятието „словоформа" (§7) Парадигма (§8) Значение на думата (§9) .Многозначност на думите. Потенциални и реализирани зна­ чения (§10) Действителни и мними значения на думите и на техните форми (§11) Граматическа категория (§12) Отношение между звуковия състав на думата и нейното значение (§13) Строеж на думата Морфема (§14) Видове морфеми Корен (§15) Афикси (наставки и представки) (§16) Окончание (форматив) (§17) Определителен член (§18) Съединителни морфеми (§19) Основа на думата Понятие за основа на думата (§20) Видове основи (§21) Сложни думи (§ 22) Сложни граматически форми (§23) • Съкратени сложни думи (съкратени сложни названия) (§ 24) Словообразуване • • Словообразуването като основен процес в езиковия развой (§25) Начини за образуване на нови думи в българския език (§26) Обща характеристика на морфологичната система на съвременния българ­ ски език Аналитизмът като главна особеност Понятие за синтетичен и за аналитичен граматически строй (§27) Прояви на аналитизма в съвременния български език (§ 28) Други характерни особености Задпоставен определителен член (§ 29) Редовна употреба на форми за аорист и имперфект (§ 30) Наличие на несвидетелски глаголни форми (§ 31) Широко застъпено глаголно окончание -м за сегашно време 1 лице единствено число

5 6 7 10 10 Ю П 12 14 14 15 16 21 21 24 24 25 25 25 26 26 27 27 27 27 28 28 29 31 31 32 34 34 34 35 36 36 37 37 37

503

Широко разпространено окончание за множествено число -ове (§33) Генерализирано окончание за повелително наклонение 2 ли­ це множествено число -ете (§ 33а) Нови форми на притежателното местоимсиие за 3 лице (§ 34) Граматическа класификация на думите Видове класификации от граматическо гледище (§ 35) . . . Семантично-граматическа класификация (§ 30) Морфологична класификация (§ 37) Синтактична (функционална) класификация (§38) . . . . Съществително име Семантична и граматична характеристика (§ 39—40) Видове съществителни имена А. Видове съществителни по значение 1. Съществителни нарицателни и съществителни собствени Съществителни нарицателни (§41) Съществителни собствени (§ 42) Съществителни собствени имена, произлезли от съществи­ телни нарицателни (§43) Съществителни нарицателни имена, произлезли от съществи­ телни собствени (§ 44) Съществителни собствени лични имена (§ 45) 2. Съществителни с веществено и съществителни с отвлечено значе­ ние (§ 46) 3. Съществителни събирателни (погшпа со11ес(1Уа) (§ 47) 4. Съществителни имена за действия (§ 48) Б. Видове съществителни по състав Прости и сложни съществителни Прости съществителни (§ 49) Сложни съществителни (§50) Непроизводни и производни съществителни (§51) Образуване на съществителни имена А. Образуване на прости съществителни Общи положения (§52) I. Образуване на съществителни нарицателни имена Съществителни нарицателни имена за лица (§ 53) Имена за животни и растения (§ 53а) Имена за предмети (§ 536) Имена на заведения, учреждения и други места, където се извършва дейност ("§ 54) Имена за действия (§ 55) Имена за качества, свойства и други абстрактни понятия (§56) Съществителни събирателни (погшпа соПесПуа) (§ 57) . . . Умалително-гальовни и увеличителни съществителни (§ 58) II. Образуване на съществителни собствени имена Съществителни собствени лични имена (§ 59) Умалително-гальовни лични имена (§ 60) Съкратени умалително-гальовни лични имена (§ 61) . . . . Прякори и прозвища (§62) Презимена (бащини и фамилни имена) (§ 63) Съществителни собствени селищни имена (§ 64) Б. Образуване на сложни съществителни (§65 —103) I. Сложни съществителни със съединителна гласна (§ 77—100) . . . . 1. Суфиксни сложни съществителни (§82—88) 2. Безсуфиксни сложни съществителни (§ 89—94) II. Сложни съществителни с неистинска съединителна гласна (§ 95—99) 1. Суфиксни сложни съществителни (§97—98) 2. Безсуфиксни сложни съществителни (§ 99) III. Сложни съществителни без съединителна гласна (§ 100 —101) . . IV Акцентни типове при сложните съществителни (§ 102) V. Правопис на сложните съществителни (§ 103) Граматически категории при съществителните имена А. Род на съществителните имена , , , , , . , . ,

38 38 38 38 38 39 40 41 42 43 43 43 43 43 44 44 45 45 46 46 46 46 46 47 47 47 47 47 58 59 60 60 63 65 66 69 69 71 72 73 73 74 75 81 82 89 90 92 94 94 97 98 99

Общо за граматическата категория род (§ 104) Отношение между граматически род и естествен род (§ 105) Отношение между граматическа форма и граматически род (§ 106) Съществителни имена от общ род (соттиша) (§ 107) . . . Б. ЧИСЛО на съществителните имена Граматическата категория число (§ 108) !. Образуване на форми за множествено число на съществителните от мъжки род Форми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки род (§109) Форми за множеЛвено число на многосричните съществител­ ни от мъжки род (§110) Бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род (§111) 2. Образуване на форми за множествено число на съществителните от женски род (§112) 3. Образуване на форми за множествено число на съществителните от среден род (§113) Съществителни, които имат форми само за единствено число (мпки1апа 1ап1ит) (§114) Съществителни, които имат форми само за множествено чис­ ло (р1игаПа 1ап1игп) (§115) В. Остатъци от падежни форми при съществителни имена Отпадане на старата именна флексия (§116) Звателна форма на съществителните имена от мъжки род (§117) Звателна форма на съществителните имена от женски род (§118) Съществителни имена, които нямат звателни форми (§ 119) . Г. Членуване на съществителните имена (изразяване на граматическата категория определеност) Същност на граматическата категория определеност (§ 120) . Морфологична същност на определителния член (§121) . . I. Членуване на съществителните имена в зависимост от морфологич­ ните и фонетичните им особености (морфологично-фонетичен аспект) Общо правило (§122) 1. Единствено число а) Мъжки род (§123—126) б) Женски род (§ 127) в) Среден род (§ 128) 2. Множествено число (§129) II. Членуване на съществителните имена в зависимост от някои по• общи особености на значението им (семантичен аспект) 1. Съществителни собствени имена (§ 130—134) 2. Съществителни нарицателни имена (§ 135—137) III. Членуване на съществителните имена в зависимост от тяхната служба в изречението (синтактичен аспект) Общо за синтактичния аспект при членуването (§ 138) 1. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги членува­ ни (§ 139—145) 2. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги нечленувани (§ 146—153) ". 3. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно члену­ вани (§ 154 — 156) 4. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно нечленувани (§ 157—165) 5. Някои случаи, когато членуването на съществителните не е мо­ тивирано (§ 166 — 169) Прилагателно име Семантична и граматична характеристика (§ 170—171) Видове прилагателни имена А, Видове прилагателни по значение (§ 172—176)

90 100 102 102 103 103 104 104 100 108 109 110 111 112 112 112 113 114 115 115 115 117 118 118 119 119 122 123 123 123 123 127 128 128 128 133 141 142 146 147 148

505

Качествени прилагателни ( § 173) Относителни прилагателни (§ 174) Преминаване на относителни прилагателни в качествени (§175) Прилагателни имена от причастия (§ 176) Б. Видове прилагателни от словообразователно и структурно гледище (§ 177—178) " Образуване на прилагателни имена I. Прости прилагателни 1. Образуване на качествени прилагателни (§ 179) 2. Образуване на относителни прилагателни (§ 180) 3. Наставки в прилагателни от чужд^произход (§ 181) . . . . . . . . 4. Образуване па прилагателни чрез представки (§ 182) II. Сложни прилагателни (§ 183—187) 1. Сложни прилагателни с подчинителиа връзка между двете части на основата Сложни прилагателни с независима част на основата, която е глаголен корен (§184) Сложни прилагателни с независима част на основата, която е съществително име (§ 184а) Сложни прилагателни с независима часг на основата, която е прилагателно име (§ 185) Сложни прилагателни с независима част на основата, която е причастие (§ 186) 2. Сложни прилагателни със съчинителна връзка между двете части на основата (§ 187) Самостойна употреба и субстантивация на прилагателните (§ 188) . . Граматически категории при прилагателните имена А. Род на прилагателните (§ 189) Б. Число на прилагателните (§ 190) Звукови промени при образуване формите на прилагателните за род и число (§ 191) В. Остатъци от падежни форми при прилагателните (§ 192) Г. Членуване на прилагателните I. Членуване на прилагателните в зависимост от техните морфологич­ ни и фонетични особености 1. Единствено число Членуване на формите за мъжки род (§ 193) Членуване на формите за женски род (§ 194) Членуване на формите за среден род (§ 194а) Членуване на прилагателните с неизменна форма (§ 1946) . 2. Ачножествено число (§ 194в) II. Членуване на прилагателните като определения 1. Необоссбени определения Членуване на прилагателните като определения на съществи­ телни нарицателни (§ 195) Членуване на прилагателните като определения на съществи­ телни собствени (§ 196) Членуване на прилагателните като определения на обращения (§ 197) Членуване на прилагателните като еднородни определения (§ 198)

2. Обособени определения Членуване на прилагателните като обособени определения (§ 199) III. Членуване на прилагателните като сказуемни определения (§200) IV. Членуване на самостойно употребени прилагателни като обращения (§201) Д. Степенуване на прилагателните имена Същност на граматическата категория степен (§202) . . . . Форми и значения на степените за сравнение (§203) . . . . ислително име Семантична и граматична характеристика (§204—206)

148 149 149 150 150 151 151 153 156 157 158 159 159 159 160 160 160 161 162 163 164 166 167 167 167 167 169 169 169 170 170 170 170 172 173 173

174 174 175 175 177 177 177 179

'Количествени (бройни) числителни имена (§207—211) 181 а) Образуване и граматически особености (§ 207—208) 181 б) Количествени (бройни) числителни за приблизителност (§ 209) . . 183 в) Дробни числителни имена (§210) 184 г) Членуване на количествените (бройните) числителни имена (§211) 184 Редни числителни (§ 212—214) 185 а) Образуване (§212) 185 б) Род, число и членуване (§213—214) 186 Умалително-гальовни числителни (§215) 187 Съществителни имена от числителни (§216) 187 Прилагателни имена от числителни (§ 217—218) 188 Наречия от числителни (§219) 188 Местоимение Семантична и граматична характеристика (§220—221) 190 Видове местоимения (§ 222) 190 Лични местоимения (§223—224) 191 Употреба на личните местоимения (§ 225) 192 Притежателни местоимения (§ 226—227) 193 Употреба на притежателните местоимения (§228) 194 Членуване на притежателните местоимения (§ 229) . . . . 195 • Възвратни местоимения (§ 230—236) 196 1. Възвратно лично местоимение (§ 231—233) !96 2. Възвратно притежателно местоимение (§ 234—236) . . . . . . . . 197 Показателни местоимения (§ 237—239) 198 Въпросителни местоимения (§ 240—242) 200 Относителни местоимения (§. 243—245) 202 Неопределителни местоимения (§ 246—249) 203 Отрицателни местоимения (§ 250—252) 205 Обобщителни местоимения (§ 253—255) 206 Глагол Семантична и граматична характеристика (§256—258) 209 Видове глаголи (§259—265) 210 Преходни и непреходни глаголи (260—262) 210 Лични и безлични глаголи (§ 263) 212 Невъзвратни и възвратни глаголи (§ 264) 213 Прости и сложни глаголи (§ 265) 214 Видове глаголни форми (266—267) 215 Лични (определени) и нелични (неопределени) глаголни форми (§ 266) . 215 Прости и сложни глаголни форми (§ 267) 215 Образуване на глаголи (268—316) 216 Образуване на глаголи чрез представки (префиксация) (§ 269—29!) . . . 2 1 6 Значения на отделните представки (§271—288) 217 Глаголи с повече представки (§289—291) 226 Образуване на глаголи чрез наставки (суфиксация) (§292—316) . . . . 227 Наставки за образуване на глаголи от I спрежение (§ 293—295) . . 228 Наставки за образуване на глаголи от II спрежение (§296—302) . . . 228 Наставки за образуване на глаголи от III спрежение (§303—316) . . 230 Граматически категории на глагола А. Лице на глагола (§317—320) 233 Б. Число на глагола'(§321—323) 235 В. Залог на глагола (§ 324—353) 236 237 Деятелен залог (§ 327—330) Форми (§327) 237 Значение и употреба (§328—330) 237 I. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (§329) 238 II. Глаголното лице съвпада с получателя на действието (въз­ вратен вариант на деятелния залог) (§ 330) 242 24 Страдателен залог (§331—353) ° 24 Форми (§331) 5 Значение и употреба (§ 332—353) г ' олг I. Глаголнот.о лице съвпада с получателя на действието (§333—351) 24Ь Употреба на възвратнострадателните форми (§ 334—340) . • 246 Употреба на причастнострадателните форми (§341—343) . . 249

507

, ри.^опии п употреоата на възвратног страдателнмте н на причастнострадателните форми (§ 344 — 351) 251 II. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (без­ личен вариант на страдатслння залог) (§ 352) 254 Мотивираност на страдателнмя залог. Модална употреба на страдателните форми (§ 353) 255 Г. Вид на глагола (§ 354—406) 258 Същност на категорията вид (§ 354—356) 258 Форми (§ 257—373) 359 Значение н употреба (§ 374—393) 269 Модална и стилистична употреба на глаголните видове (Видова кон­ куренция) (§ 394-399) " 279 Начини на глаголното действие (§400—406) 282 Д. Време на глагола (§407—451) • 288 Времето като граматическа категория. Система на глаголните времена в българския език (§ 407—409) 288 Сегашно време (презелс) (§410—416) 290 Форми (§410—411) ' 290 Ударение (§412) 292 Основна форма на глагола (§413) 292 Значение и употреба (§414—416) 292 Пренгсна употреба на сегашно време (§415) 297 Модглна употреба на сегашно време (§ 416) 300 Мингло свършено греме (аорист) (§417—424) 302 Форми (§417-419) 302 Спрежение на спомагателния глагол съм в минало свърше­ но време (§418) 303 Ударение (§419) 303 Класификация на глаголите по основата на минало свършено време (§ 420—422) 304 Значение и употреба (§ 423—424) 314 Модална употреба (§424) 317 Минало неопределено време (перфект) (§425—430) 318 Форми (§425—428) 318 Словоредни особености на формите за минало неопределено време (§426) 318 Форми на спомагателния глагол съм (§427) 318 Ударение (§ 428) 319 Значение и употреба (§ 429—430) 319 Модална употреба (§ 430) 323 Минало несвършено време (имперфект) (§431—434) 325 Форми (§43!) 325 Спрежение на спомагателния глагол съм (бъда) (§ 432) . . 327 Значение и употреба (§ 433—434) 327 Модална употреба (§ 434) 332 Минало предварително време (плусквамперфзкт) (§ 435—438) . . . 335 Форми (§ 435—436) 335 Словоредни особености на формите за мин м о предварително време (§ 436) 335 Значение и употреба (§ 437—438) 335 Модална употреба (§ 438) 337 Бъдеще време (футурум) (§439—443) 339 Форми (§439—440) 339 Словоредни особености на формите за бъдеще време (§ 440) 340 Бъдеще време на спомагателния глагол съм (§441) . . . . 340 Значение н употреба (§ 442—443) 340 Модална употреба (§ 443) 341 Бъдеще време п миналото (§ 444—446) 345 Форми (§ 444) 345 Значение и употреба (§ 445—446) 345 Модална употреба (§ 446) 345 Бъдеще предварително време (§ 447—449) 348

Форми (§ 447) Значение и употреба (§448—449) Бъдеще предварително време в миналото (§ 450) Форми (§ 450) Значение и употреба (§451) Е. Наклонение на глагола (§452—487) Наклонението като морфологична категория (§452) . . . . 1. Изявително наклонение (§453) 2. Преизказно наклонение (§ 454—464) Образуване на формите за времената в преизказно наклоне­ ние (§454) Форми и употреба на отделните преизказни времена (§455—462) . Сегашно преизказно време (§ 455) Минало свършено преизказно време (§ 456) Минало несвършено преизказно време (§457) Минало неопределено преизказно време (§ 458) Минало предварително преизказно време (§ 459) Бъдеще преизказно време (§ 460) Бъдеще в миналото преизказно време (§ 461) Бъдеще предварително преизказно време (§ 462) Общи положения при употребата на преизказните времена (§463) Форми за по-силно преизказване и употребата им (§464) . Изразяване на неочаквани действия (§ 465) Употреба на разказвателните наклонения в различни видове раз­ каз или повествуване (§ 466—474) Изявително и преизказно наклонение — разказвателни на­ клонения (§ 466) Употреба на разказвателните наклонения при предаване на исто­ рически събития (§ 467—468) Употреба на преизказно наклонение (§ 467) Употреба на изявително наклонение в особени случаи (§ 468) Употреба на разказвателните наклонения в художествен разказ (§469—474) а) В народното творчество (§ 469—470) Преизказно наклонение в народните приказки (§ 469) . . . Смесване на преизказно и изявително наклонение в народ­ ните песни (§ 470) б) В личното художествено творчество (§471—474) Изявително наклонение в разкази, повести и романи (§471) Разказвателните наклонения в легенди (§ 472) Разказвателните наклонения при повествуване във форма на лични наблюдения (§473) Изявителни и преизказни времена в пряката реч на героите (§474) 3. Повелително наклонение (§ 475—480) Форми за повелително наклонение (§ 475—478) Значение и употреба (§ 479—480) 4. Условно наклонение (§481—487) Форми (§481—482) Значение и употреба (§ 483—487) Употреба на двата вида форми за условно наклонение (§ 484) Употреба на условното наклонение в книжовния език (§485) Разграничение между условно наклонение и бъдеще време в миналото (§ 486) Употреба на глаголните времена и наклонения в условни из­ речения (§487) Нелични глаголни форми (§ 488—509) Причастия (§ 489—502) Сегашно деятелно причастие (§ 490—492) Образуване (§491) Значение и употреба (§ 492) Сегашно страдателно причастие (§ 493)

348 348 349 349 350 351 351 351 351 351 352 352 353 355 356 357 357 359 359 360 361 361 362 362 362 362 363 364 364 364 364 364 364 365 366 366 366 366 367 369 369 370 371 371 371 371 372 373 374 375 376 377

509

Минало свършено Деятелно причастие (§ 494—496) Образуване (§495) . . . . " . . . Значение и употреба (§ 496) Минало несвършено деятелно причастие (§ 497—499) Образуване (§ 498) Значение и употреба (§499) Минало страдателно причастие (§500—502) Образуване (§501) Значение и употреба (§502) Деепричастие (§ 503—505) Образуване (§ 504) Значение и употреба (§505) Отглаголни съществителни (§ 506—508) Образуване (§507) Значение и употреба (§ 508) Остатъци от инфинитив (§ 509) Наречие Семантична и граматична характеристика (§510—518) Образуване (§519—525) 1. Наречия от съществителни имена (§520) 2. Наречия от прилагателни имена (§521) 3. Наречия от числителни имена (§ 522) 4. Наречия от глаголи (§ 523) 5. Наречия от местоимения (местоименни наречия)_(§ 524) 6. Образуване на умалителни наречия (§ 525) . . " . . , . Видове наречия по значение (§ 526—535) Определителни наречия (§ 527—530) Наречия за начин (§ 528) Наречия за количество и степен (§ 529) Предикативни наречия (§ 530) Обстоятелствени наречия (§531—535) Наречия за място (§ 532) Наречия за време (§ 533) Наречия за причина и за цел (§ 534) . Наречия за логическо уточняване и за модалност (§ 535) Отношение па наречията към другите части на речта (§ 536—539) . . . . Преход на наречия в съюзи (§ 537) Преход на наречия в предлози (§ 538) Преход на наречия в частици (§ 539) Предлог Семантична и граматична характеристика (§ 540) Състав и произход на предлозите (§541—543) Предложни изрази (§544) Фонетично-акцентни особености на предлозите (§545—546) Рекция (управление) на предлозите (§ 547—548) Предлози и представки (§ 549—551) Предлози и съюзи (§552) Семантично (смислово) съдържание на предлозите (§ 553—556) Значение и употреба на предлозите (§ 557—588) Предлогът без (§557) Предлогът е (§558) Предлогът вместо (и наместо) (§559) Предлогът въпреки (и пряко) (§560) Предлогът върху (и въз, връз) (§561) Предлогът до (§ 562) Предлогът за (и заради, поради) (§ 563) Предлогът зад (§ 564) Предлогът из (и низ; предлозите иззад, изпод, измежду, извън) (§ 565) Предлогът като (§ 566) Предлогът край (§ 567) Предлогът към (и откъм) (§ 568) Предлогът между {помежду) (§ 569) . . . . . . , . ; Предлогът на (§ 570)

378 378 379 380 380 380 380 380 381 382 382 382 383 383 384 385 387 391 391 391 392 392 393 393 394 394 394 397 399 401 401 403 404 405 406 407 408 408 409 409 411 411 412 413 414 414 416 416 416 418 418 419 419 422 425 425 426 427 427 428 428

Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът Предлогът

над (§571) о (и около) (§ 572) освен (§ 573) от (и отвъд, отсам, оттатък) (§ 574) по (§ 575) под (§ 576) пред (и преди) (§ 577) през (§ 578) при (§ 579) с (§ 580) свръх (§581) след (и подир, подире) (§ 582) според (§ 583) спрямо (§ 584) сред (всред, насред, посред) (§ 585) срещу (спроти и против) (§ 586) у (§ 587) чрез (и посредством) (§ 588)

431 432 433 433 436 438 439 440 440 441 443 443 443 443 444 444 444 445

Семантична и граматична характеристика (§589—591) Акцентни особености (§ 592) Място на съюзите в изречението (§ 594—596) Състав и произход на съюзите (§ 597—605) . . . . Съюзи и съюзни думи (§ 606—608) Значение на съюзите (§ 609—610) Съчинителни съюзи (§611—615) Подчинителни съюзи (§ 616—617) Междуметие Семантична и граматична характеристика (§618—620) Място на междуметието в изречението (§621) Произход на междуметията (§ 622—624) Видове междуметия по значение (§ 625—627) Звукоподражателни думи (§ 628) Образуване на други думи от междуметия и звукоподражателни думи (§ 629) Частица Семантична и граматична характеристика (§ 630—640) Произход на частиците (§ 641) Място на частиците спрямо думите, към които се отнасят, и мястото им в изречението (§ 642) Ударение на частиците (§ 643) Семантичен анализ на частиците (§644—654) I. Видове частици със служебна роля в изречението (§ 644—652) . . 1. Частици за усилване (§645) 2. Емоционални частици (§ 646) 3. Модални частици (§ 647—653) а) Волево-подбудителни частици (§ 648) б) Утвърдителни частици (§ 649) в) Отрицателни частици (§ 650) г) Въпросителни частици (§651) д) Частици за изразяване на отношение към достоверността на факти (§ 652) 4. Частици за посочване и определяне (§ 658) II. Словообразуващи частици (§654) III. Формообразуващи частици (§ 655) Съкращения Знакове

446 447 448 450 458 459 461 464

Съюз

467 468 469 472 473 475 476 482 483 484 485 485 485 488 489 489 490 492 493 494 495 496 498 501 501

511