Доктрината "Тръмп"

ДОКТРИНАТА „ТРЪМП“

© Борислав Цеков, автор © Корица – e-Mart Authority София 2017 Институт за модерна политика ISBN 978-954-92740-9-7

СЪДЪРЖАНИЕ Уводни думи....................................................................... 7 ГЛАВА ПЪРВА Отблясъци от три епохи.................................................. 9 ГЛАВА ВТОРА Явлението „Тръмп“ и краят на една хегемония....... 14 ГЛАВА ТРЕТА Дългият път на Тръмп към Белия дом...................... 24 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА Някои особености на американския политически пейзаж........................... 32 ГЛАВА ПЕТА Неоконсерватори и неолиберали срещу традиционни (палео)консерватори............................. 37 ГЛАВА ШЕСТА Доктрината „Тръмп“..................................................... 47 ГЛАВА СЕДМА Защо Тръмп, а не Сандърс през 2016 г.?.................... 70 ГЛАВА ОСМА Пропагандни митове: “расист“, „ксенофоб“ и „хомофоб“ ли е Тръмп?.............................................. 75 ПО-ВАЖНИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЧИ НА ДОНАЛД ТРЪМП В КАМПАНИЯТА ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2016 г............ 87

Обявяване на кандидатурата за президент на Съединените щати, Тръмп тауър, Ню Йорк, 16 юни 2015.......... 87 Изявление на Доналд Тръмп във връзка с противоречивите интерпретации на речта му при обявяването на президентската му номинация в частта й за имиграционната политика, 6 юли 2015 г..................................................... 92 Реч при приемането на номинацията на Републиканската партия за президент на Съединените щати Републиканска национална конвенция, Кливлънд 21 юли 2016 г.................................................................... 96 Реч за представяне на “Договорът на Доналд Тръмп с американския избирател“. „100-дневен план, за да направим Америка велика отново”, Гетисбърг, 22 октомври 2016 г............................................................................... 114 Договор на Доналд Тръмп с американския избирател........................................................................ 120 Реч за приемане на победата в президентските избори... Ню Йорк, 9 ноември 2016 г........................................... 127

“Твърде често най-големият враг на истината не е лъжата - умишлена, скалъпена и нечестна - а митът - устойчив, убедителен и нереалистичен. Твърде често ние се придържаме здраво към клишетата на нашите предци. Разглеждаме фактите през призмата на предварително сглобени интерпретации. Наслаждаваме се на удобството да имаме мнение без да си причиняваме неудобството на размишлението”1. Джон Ф. Кенеди

1 Address by President John F. Kennedy, Yale University Commencement, June 11, 1962, изт. JFK Presidential Library and Museum https://www.jfklibrary. org/Research/Research-Aids/Ready-Reference/Kennedy-Library-Fast-Facts/YaleUniversity-Commencement-Address.aspx

Уводни думи Победата на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ на 8 ноември 2016 г. предизвиква сериозни размествания на политическите пластове отвъд океана. Отразява се мащабно и на геополитическата архитектура на света. Целта на настоящата книга не е да прави цялостен портрет на личността и публичния образ на новия американски президент, който в продължение на няколко десетилетия има свое запазено място в американската публичност, бизнес и поп-култура. Нито пък да възхвалява неговия политически успех или да критикува, подкрепя или отрича неговите политически възгледи и позиции. Целта е да бъде повдигната поне отчасти плътната пелена от пропагандни митове и откровени лъжи, тиражирани от официозните медии, които в повечето случаи безкритично се възпроизвеждат от коментатори и анализатори в целия свят. Да представи аналитично, макар и в едър щрих, някои особености на американския политически контекст и идеологически пейзаж, които често убягват, когато американската политика се разглежда през оптиката на европейския дискурс. В крайна сметка, тази книга се опитва да отвори път за един по-обективен или най-малкото повече базиран върху фактите поглед към Доналд Тръмп и неговата политика. Затова в края на книгата са поместе ни в български превод пълните текстове на най-важните негови програмни речи от президентската кампания. Дали Тръмп ще бъде успешен президент и в какъв мащаб ще съумее да осъществи своята доктрина; ще преодолее ли истеричната съпротива на своите противници; 7

ще постигне ли разумни компромиси с различните тенденции в републиканското мнозинство в Конгреса и баланс на сложните вътрешни и външни интереси – всичко това са въпроси на бъдещето. Понастоящем е ясно само, че Доналд Тръмп не е случаен минувач на американската политическа арена. Върви търпеливо към Белия дом точно три десетилетия. Неговата политическа доктрина е далеч от приписвания му миш-маш популизъм. И тъкмо заради това неговият възход създава предпоставки за истински идеологически поврат във Вашингтон след десетилетната хегемония на симбиозата между неоконсерватизма и неолибералните икономически принципи, овладели Републиканската и Демократическата партия на САЩ от края на 80-те години на ХХ век.

8

ГЛАВА ПЪРВА Отблясъци от три епохи Изтичат последните години на XIX в. Пълчища от десетки хиляди авантюристи се стичат към Клондайк край река Юкон и малкото градче Доусън сити в далечната мразовита пустош на северозападна Канада. Треска за злато. Мечти за несметни богатства, глад, студ, смърт, конфликти, къртовски усилия... Едни избират по-прекия маршрут до златоносните земи, катерейки петдесетина километра през висикопланинския проход Чилкут, носейки оскъден багаж на гръб, защото впрегатен добитък не може да премине през ледените пасажи. Други избират по-дългия, но по-лесен път през Белия проход, откъдето може да се премине с коне и мулета. Изтощените до смърт животни падат и умират с хиляди по пътя. Съвременници описват как прииждащите газят в замръзнала каша от козина, кръв и кости. Но стремежът към златото е по-силен от всички несгоди и опасности. Един човек обаче тръгва към Клондайк не непременно, за да търси злато край ледените води на Юкон – занятие трудно и доста несигурно. В главата му се върти друго - там където има остър недостиг на храна, подслон и каквито и да било условия за живот, има нужда някой да ги набавя. И хора готови да плащат, което би дало по-сигурни приходи и печалби, отколкото хазарта на златотърсачеството. В това го убеждава и тежкият преход до Клондайк. Предприемчивият ум веднага устройва палатков „ресторант“ насред Белия проход, където сервира питателна супа от конско месо, осигурявано от стотиците изтощени и изоставени от авантюристите по пътя животни. По-късно заедно със свой съдружник в градчето Бенет, 9

където авантюристите са строяли или купували лодки, за да продължат до Доусън сити, изгражда екстравагантния хотел-ресторант „Арктик“2, който предлага отдих и забавления. Отворен денонощно, сервиращ пресни плодове, месо от бели яребици и конско. След построяването на железницата през Белия проход те вдигат хотел и в градчето Уайтхорс на река Юкон, където е последната дестинация на влака. Печели предостатъчно, за да осигури семейството си, да построи прилична голяма къща в Куинс в Ню Йорк и да купи няколко парцела земя, които оставя в наследство... *** Краят на двайсетте години на XX в. - епохата на кипежа преди социалното инженерство при президента Хувър да превърне цикличната икономическа криза, лумнала през 1929 г., в протяжна, дълбока и незапомнена по тези ширини стопанска катастрофа – Голямата депресия. Той започва да строи в Куинс за появяващата се средна класа от учители, лекари, дребни собственици. Първо една къща. Продава я. Построява повече, продава ги. И така започва да се превръща в основният строитетелен предприемач в обширния квартал Джъмейка в Куинс. Депресията първоначално смачква пазара на недвижими имоти, но той бързо се адаптира. Отваря първия в квартала магазин за хранителни стоки на самообслужване. По онова време господства стария бизнес модел - клиентите се обслужват от продавач зад тезгяха. В други райони на Лонг Айлънд обаче вече си пробива път нова търговска концепция, предлагана от магазините на King Kullen3 клиентите сами вземат стоките от рафтовете и плащат на 2 Blair, Gwenda: The Trumps: Three Generations of Builders and a Presidential Candidate. Simon & Schuster, New York 2015. 3 Веригата магазини на King Kullen, която и до днес има трийсетина обекта на територията на Лонг Айлънд, е призната от Smithsonian Institution за първообраза на съвременния супермаркет. 10

касата при изхода. Това е предтеча на съвременият супермаркет. Спестява разходи за персонал и дава възможност да се продава по-евтино. В условията на кризата по-евтините продукти водят повече клиентела. Той също създава такъв супермаркет в своя квартал. Успехът е солиден и само след 6 месеца го продава на King Kullen с добра печалба. За да се върне към бизнеса, от който разбира най-много – недвижимите имоти. При рузвелтовия „Нов курс“ успява да се включи в държавно субсидираните програми за жилищно строителство и строи хиляди евтини еднофамилни къщи и кондоминиуми в Куинс и Бруклин. Предприемаческият му нюх го води и до изграждането на цял квартал с луксозни имения – Джъмейка истейт, където живеят съдии, адвокати, едри собственици. Там се устройва и самият той със семейството си. През тези години Ню Йорк и най-вече Манхатън изумява всеки пришълец с мащабите и кипежа си. Строят се шеметни сгради, които спират дъха и до днес. Не просто корпоративни централи, скучни административни офиси, хотели или жилищни кооперации, а богато орнаментирани дворци-гиганти с кули, колонади и изящни фасади. Готика, арт-деко, боз-ар... Претоварени пристанищни докове, улици с разноцветни тълпи. Индустриална мръсотия, лъскави витрини, шикозни рекламни светлини. Средоточие на милионен имигрантски поток и гравитационен център за гигантски капитали, корпорации и търговски триумфи... Той обаче остава в своя малък свят, където вече е извоювал завидно социално положение. Строи, продава, отдава под наем насред почти провинциалното спокойствие на Куинс и Бруклин. Офисът му е скромен, но за сметка на това се придвижва със зашеметяващ „Кадилак“, който носи инициалите му на регистрационната табела...

11

*** Америка вече излиза от страховете и оскъдицата на Великата депресия и Втората световна война. През 1952 г. на брега на Ийст ривър в Манхатън се установява централата на ООН, подчертавайки не само космополитната атмосфера на Града, но и усещането за световна столица, за „пъпа на света”, за „град на хълма”, в който е взряно цялото човечество. Телевизията, фотографията, изкуството и рекламата, създавани в Ню Йорк, се превръщат в могъщ източник на идеи, мечтания, илюзии и заблуди; в социокултурна матрица с глобално проникване и влияние, оформяща лайфстайла, вкусовете и разбиранията на милиарди по целия свят. В тази атмосфера, в края на 60те и началото на 70-те той започва да търси своето място под „светлините на големия град“. Макар и да не са част от класата на едрите бизнес фамилни династии, неговите родители имат прилично състояние, натрупано от бизнеса с недвижими имоти, който се побира предимно в мащабите на Куинс и Бруклин. Помага в семейния бизнес. Но погледът му отива отвъд – към грохотния Манхатън, където е сцената на големите играчи, на планетарни феномени, гигантски печалби и драматични провали. Заживява самостоятелно в един сравнително скромен апартамент в Ъпър Ийст Сайд и всекидневно пътува по бизнес дела до Куинс с лъскав „Кадилак“, носещ инициалите му на регистрационната табела. Въпреки бурния културен и политически кипеж, Градът постепенно пропада в улея на тежка икономическа и социална криза. Престъпността и безработицата нарастват главоломно, изпълвайки въздуха с несигурност. Много улици и квартали стават опасни дори за преминаване. Брайънт парк в Мидтаун чак до началото на 90-те е свърталище на наркопласьори. Улиците около Таймс скуеър в западната част са покрити като с дребна шарка от долнопробни бордеи и порнографски кина. Градинките запустяват. Влаковите мотриси на метрото са обезобразени от графити и порят из градските подземия и надземните линии като мрачни стражи на анархията и упадъка. Сметосъбирането се влошава неимоверно... 12

През 1975 г. градът фалира. С дългове надхвърлящи два милиарда долара, кметът Ейбърхам Бийм отправя отчаяно искане за федерален заем. На 29 октомври обаче на пресконференция в Националния пресклуб във Вашингтон президентът Джералд Форд оповестява своя отказ да спаси с парите на данъкоплатците лошото управление на Ню Йорк. „Дейли мирър” излиза с прословутото заглавие: „Форд към Града: гръмнете се!”4. Насред този упадък, той вижда нови възможности. Дошъл е неговият час. Купува западнали сгради на емблематични места. Превръща ги в новите градски икони на Манхантън, които гъделичкат самочувствието на нюйоркчани. Разгръща империята си с големи хотелски комплекси и казина в Атлантик сити. Чертае гигантски планове с типичното нюйорско чувство за изключителност, блясък и богоизбраност. И реализира много от тях. Превръща се не просто в преуспял милиардер, а придобива статут на истинска знаменитост – непрекъснато в центъра медийното внимание, което целенасочено търси. Критикуван, осмиван, адмириран, даже венцехвален. Пише книги. Води изключително популярно телевизионно шоу, заради което е възнаграден с мечтата на всяка истинска знаменитост в САЩ – звезда с името му на „Алеята на славата“ в Холивуд... *** Отблясъци от три епохи. Фридрих Тръмп – дядото. Фред Тръмп – бащата. И Доналд Тръмп – синът. Новоизбраният 45-ти президент на САЩ.

4 Виж повече за историята на Ню Йорк у: Цеков, Б. Ню Йорк – олтарът на модерния свят. 209 с., „Сиела“, 2011. 13

ГЛАВА ВТОРА Явлението „Тръмп“ и краят на една хегемония

На 4 януари 2017 г., 22.03 ч. българско време, търсенето в английската версия на Google дава следните резултати. Името на Барак Обама извежда 164 милиона резултата. Хилъри Клинтън - 182 милиона. Владимир Путин - 66 млн. и 800 хил. Папа Франциск - 78 млн. Търсене с ключови думи „Исус Христос“ пък показва 125 милиона резултата. А Доналд Тръмп? Цели 387 милиона резултата! Дори името на глобална поп-икона като Майкъл Джексън се свързва към този момент “само” с 243 милиона милиона публикации в Google. През последните няколко десетилетия Тръмп винаги е бил под светлината на прожекторите. Десетки хиляди публикации за него и от него по бизнес, светски и политически теми във вестници от всякакъв калибър и националност. Многочислени телевизионни и радио участия във всички престижни програми. Тръмп е на кориците на всички значими списания - Fortune (1984), Newsweek (1987), Time (1989), People (1990, 1997), Vanity Fair (1994), George (2000), Esquire (2004), Haute Living (2005), Success (2008) и десетки други. Появява се в камео роли5 в много филми, сред които „Сам в къщи 2“, „Уолстрийт 2“, „Сексът и града“, „Зулендър“, „Еди“ и др. През 1989 г. на пазара излиза „Играта Тръмп“ - подобна на прословутата „Монополи“ игра, която Тръмп лично рекламира в телевизионен спот. Името му става бранд не само в света на недвижимите имоти и лукса, но и в поп-културата. Популярността му е толкова мащабна, че някои дори 5 Камео роля е внезапното появяване във филм или театрална пиеса на популярна личност, която играе себе си и не се споменава в списъка с актьори. 14

използват името му като рекламна примамка. През 1991 г., например, вестниците Detroit Free Press, Chicago Tribune и десетки други национални и локални издания в САЩ извеждат като новина излизането на новото издание на една от най-големите американски енциклопедии – World Book Encyclopedia6. Поводът обаче е не друго, а липсата на статия за Доналд Тръмп в нея7. Както сам признава главният редактор на енциклопедията Ричард Харнет, това е рекламна стратегия – едва ли новото издание щеще да предизвика особен медиен отзвук с информацията, че е първата енциклопедия, която отразява обединението на Германия, случило се преди няколко месеца. Но липсата на Доналд Тръмп определено предизвиква медийна шумотевица. За превръщането на Тръмп в своеобразна институция на предприемачеството и ефективността, която е разпознаваема в национален мащаб допринася и случаят с ледената пързалка „Уолман“ в Сентръл парк, Ню Йорк. Ледената арена е една от емблемите на нюйоркския лайфстайл, където през зимата нюйоркчани карат кънки на лед, а през лятото слушат джаз концерти. През 1980 г. местната власт затваря пързалката за ремонт, който трябва да струва на данъкоплатците около 9 милиона долара. Изминават повече от шест години, похарчени за цели 13 милиона, но ремонтът все още не е завършен. Случаят разгневява нюйоркчани и влиза периодично в националните новини като един от шумните скандали, свързани с лошото управление и прахосването на публични средства по времето на кмета на Ню Йорк Ед Коч. Сред възмутените е и Доналд Тръмп. Той се намесва и след известна съпротива от страна на кмета, получава разрешение да ремонтира „Уолмън“ за своя сметка срещу правото да експлоатира съоръжението и прилежащия му ресторант. Поема публичен ангажимент, че ремонтът ще струва 2,5 милиона долара и ще приключи за шест 6 World Book Encyclopedia излиза в 22 тома от 1917 г. и включва повече от 14 000 статии за различни сфери на науката, техниката и обществения живот. Издава се от Scott Fetzer Company, собственост на Berkshire Hathaway. 7 Detroit Free Press, Mar 7, 1991 (Detroit, Michigan). 15

месеца. На фона на похарчените от властите 13 милиона и изтеклите вече шест години без резултат, офертата на Тръмп е повече от приемлива. Вместо за шест месеца, обновяването завършва за четири, а разходите са с четвърт милион по-малко от първоначално обявените. Тръмп и кмета Коч режат лентата. Градът е доволен, а медийното пространство е наситено за пореден път с образа и посланията на Доналд Тръмп. Но Тръмп е и перфектно потвърждение на максимата, че няма лоша реклама. Комедианти на Бродуей устройват двучасови сатирични представления, в които четат откъси от неговия бестселър „Изкуството на сделката“ и го осмиват по най-унищожителен начин. Книгата обаче има добър тираж в САЩ, издадена е и на още десетина езика. Коментатори пълнят вестникарски колони със злъч срещу него. Джери Шварц от Associated Press заявява, че „Тръмп е човекът, когото обичаме да мразим“, „той може да си купи сгради, но не и уважение“. Други додават „не, ние не го мразим, а го презираме“ 8. За трети е „полиестерен човек в света на финия памук“9. Просъществувалото от 1986 до 1998 г. жълто нюйоркско списание Spy magazine системно го окарикатурява, определя го като „късопръст простак“ и разнищва в подигравателна светлина всяка негова стъпка. Дори в един момент изважда на корицата си гръмкото заглавие „Ухааа! Малкият Доналд най-после нещастен. Последните дни на Доналд Тръмп“. На което Тръмп ядовито отговаря, че скоро това списание ще изчезне от пазара. Така и става – Spy magazine потъва в забрава, а възходът на Тръмп продължава. Иронията е, че в непрестанните опити да осмива Тръмп изданието се оказва и неочакван пророк – в броя си от януари-февруари 1988 г., то публикува статия под заглавие „Нацията към Тръмп: нуждаем се от теб“, в която в пародиен стил обявява, че Доналд най-после трябвало да се кандидатира за президент. Безпардонността, с която Тръмп отвръща на подигравките и обидите, показният му стил, превръщането на името му в истински търговски бранд, кара критици 8 The Journal News, February 19, 1989. 9 St.Louis Post-Dipatch, February 23, 1989. 16

и завистници да се ожесточават още повече. Колумнистка на Daily News се хвали, че като иска да се разведри, си пуска някоя „глупост на Тръмп“. Други го обвиняват, че залива Ню Йорк с кич и обсипват с подигравки Trump tower на Пето авеню заради водопада в лобито на сградата. Активисти изневиделица организират „обяд за бедни и бездомни“ пред аристократичната емблема на Ню Йорк – хотел „Плаза“, който за известно време е притежание на Тръмп, и го засипват с обиди, че не се е появил да сподели „трапезата“... И какво ли не още. Години, години наред. Озлоблението на голяма част от естаблишмънта към него обаче се дължи и на нещо друго – за „старите пари“ той е новобогаташ, който се бута в света на големите и привилигерованите. При това Тръмп става милиардер не с новопоявяващата се компютърна индустрия, например, а дръзва да стане ключов играч в един от бизнесите, които „старите пари“ смятат за своя запазена територия – недвижимите имоти. Тръмп е изтърсак в класата на милиардерите. И заедно с това – изтърсак, който формира тенденции, задава стандарти, има претенцията да бъде номер едно. „Старите пари“ и техните хранени хора никога няма да му простят това. Но за своите почитатели, Тръмп е забележителна личност с много енергия и визия, с която ревитализира западналия през 70-те Ню Йорк. Както пише Лоис Романо от Washington Post, сградите на Тръмп „са не просто разкошни, те са поразителни“. Лий Якока, легендарният президент на „Крайслер“, казва: „Мнозина определят Тръмп като безскрупулен. Но той просто е умен, бърз в реакциите си и наистина има нюх за добри сделки“10. Но дори и тази дългогодишно поддържана популярност изглежда твърде постно на фона на случилото откакто на 16 юни 2015 г. Тръмп обяви официално, че се впуска в надпреварата за президентските избори през 2016 г. - името му буквално заля медийните потоци. От тогава списание Time го постави на корицата си още цели 9 пъти. 10 New York Times. Trump Hints of Dreams Beyond Building, By FOX BUTTERFIELD. Published: October 5, 1987 17

През 2015-2016 г. Доналд Тръмп е споменаван в девет национални телевизионни мрежи на САЩ общо 1 361 403 пъти11. В челната тройка с общо 374 080 споменавания е CNN, следвана от MSNBC с 368 915 и 289 524 във Fox News. За сравнение, общият брой на споменаванията на Хилъри Клинтън в обхванатите от проучването телевизионни мрежи за същия период е наполовина - 646 289. Най-много са в MSNBC - 171 915, следван от CNN - 161 141 и Fox News - 157 895. По данни на аналитичната агенция mediaQuant, която остойностява съвкупното безплатно медийно време, отделено на даден търговски продукт, бранд или кандидат в избори, медийното внимание, което е получил Доналд Тръмп през 12-те месеца преди изборите е равностойно на почти 5 милиарда долара. По същия показател Хилъри Клинтън е постигнала безплатно медийно отразяване за малко над 3 милиарда долара. Това е рекорд в политическата история на САЩ. За сравнение, на предходните президентски избори през 2012 г. остойностеното медийно отразяване, което е имал Барак Обама възлиза на малко над 1 милиард долара12. Направих си и личен експеримент - през октомври миналата година, преди изборите, за 10 минути в ефира на CNN името му беше споменато 47 пъти. А няколко дни преди инагурацията на 20 януари 2017 г. - 53 пъти. Всеки коментира Тръмп и всичко е Тръмп. Тонове гневни критики, съмнения, системни обиди и клевети срещу него изпълват корпоративните медии, а шепа независими онлайн медии разрастват с милиони аудиторията си, защото подчертано го подкрепят.

11 Данните са от проучването “Analysis by the GDELT Project using data from the Internet Archive Television News Archive”. В проучването са включени: CNN, FOX News, CNBC, Aljazeera America, Bloomberg, MSNBC, FOX Business, LinkTV, Comedy Central. 12 Виж повече на сайта на агенцията - http://www.mediaquant.net/2016/11/amedia-post-mortem-on-the-2016-presidential-election/ 18

Възходът на социалните мрежи отвори нови комуникативни територии за Тръмп. Във Фейсбук, Инстаграм и особено в изключително популярния в САЩ Twitter, Тръмп не просто присъства, а е истинска „империя“, която бълва мигновени реакции, мнения, спори с опоненти, заклеймява врагове... И така ефективно контактува без посредник с избирателите, като заобикаля корпоративните медии и в много случаи ги принуждава те да следват неговия дневен ред, а не обратно. Равносметката на различните агенции за измерване на влиянието в социалните мрежи показва, че Хилъри Клинтън похарчи повече пари за телевизионна реклама и организира повече хора на терен в ключовите щати, но въпреки това Доналд Тръмп успя да достигне до много по-голяма електорална база. По данни на 4C Insights в периода от 1 октомври до изборния ден на 8 ноември, Доналд Тръмп е постигнал 58% положително отношение във Фейсбук и Туитър, докато Клинтън - 48%. Това са само част от измеренията на политико-информационното цунами, което разтърси света и американското общество. Сред причините, разбира се, е умелият маркетинг и провокативния стил, който често върви по ръба на скандала. Но политическата причина за насищането на информационното пространство с Тръмп е, че той не само успешно предизвика американското и световно обществено мнение, а се изправи срещу неоконсервативния и неолиберален консенсус, който властваше в продължение на няколко десетилетия във Вашингтон, а оттам и в Европейския съюз. Неговата изборна победа се превърна в най-реалната и непосредствена заплаха за властовата върхушка във Вашингтон и нейните съратници из други световни столици. Пороите от спекулативни и откровено лъжливи коментари и новини, свързани с неговите политически позиции и действия; търсенето “под вола теле” с всевъзможни преувеличения, предположения или скъсващи със здравия разум катастрофични прогнози; стигащата до фанатизъм омраза, с която го заливат политическите му противници, са все ясни знаци, че изборите от 2016 г. не смениха просто партийния караул в Белия дом, а разместиха ключови пластове в американската политика. Във Вашингтон е в ход истински идеологически 19

поврат. За първи път от близо четири десетилетия се очаква промяна на превърнали се почти в аксиома приоритети и посоки на американската външна политика, икономическа парадигма и вътрешнополитическа линия. Ако Тръмп успее, ерозията на неолибералния ред може да се превърне в необратим процес. Разграждането на властовата схема на неолибералите и неоконсерваторите в Америка, които контролират ключовите решения от Рейгън насам, вече започна. Почти монополният публичен дискурс на техните съюзници от официозните (мейнстрийм) медии, тинк-танковете и разнокалибрени лидери на обществено мнение, започва да бъде изтласкван в разумно полагаемите му се обществени граници. Дали и в каква степен тези очаквания и заявки ще се превърнат в реалност е твърде рано да се каже. Но истеричната съпротива на статуквото, което не подбира средства, предвещава титанична политическа битка през целия президентски мандат на Доналд Тръмп. Какъв е обаче този идеологически поврат, който се извършва във Вашингтон? Има ли Тръмп своя доктрина, базирана на ясни идеологически постановки или е откровен популист, чиито възгледи са еклектичен „миш-маш“? Ерозията на неолибералния световен ред и глобализационен модел доведе до появата на нови и смели алтернативи на статуквото в Европа и Америка. Това докарва буквално до истерия властващите върхушки на двата контитента. След края на Студената война и рухването на социалистическия лагер, неолибералният икономически ред изглеждаше без разумна алтернатива. И постепенно беше индоктриниран на политическо ниво като единствената възможна съвременна форма на пазарна икономика. В същото време неоконсервативната визия за Америка като глобален хегемон, който трябва да подчини света, беше налагана като единствена легитимна норма на международно поведение и демократично развитие. Цели поколения израстнаха с имплантираното убеждение, че няма друг път. Старите леви и десни партии в продължение на три десетилетия превърнаха в свое „символ-верую“ Вашингтонския консенсус, който постулира принципите на иконо20

мическия неолиберализъм. И до голяма степен заличиха големите идеологически различия помежду си. Симбиозата на неоконсервативния външнополитически дискурс и неолибералната икономическа доктрина завладя публичността, а адептите на този тип политика успяха да се вкоренят в структурите на властта. Ще взема назаем едно сравнение от популярната книга на Бен Шапиро13 „Хулигани: Как левичарската култура на страх и сплашване смълча Америка“. С него той описва подхода на консерваторите и на либералите (на десните и левите) в САЩ14. Но всъщност сравнението по-добре илюстрира различието между традиционните консерватори от една страна и симбиозата между неоконсерватори и неолиберали, от друга. Първите са като евангелистки мисионери - обикалят от врата на врата и се опитват да убедят хората в своите ценности. Докато вторите са като ислямски джихадисти - превземат властта, налагат шариат и насилствено обръщат в исляма цялото население. Чрез инструментите на властта, медийното влияние и щедрите финансови потоци, като тези осигурявани от организациите на Сорос и квазидържавни структури (като например функциониращата в България фондация „Америка за България“), те съумяха да изградят глобална мрежа от поддръжници, лобисти, лидери на мнение, марионетни политици, кариеристи-нагаждачи и обикновени клакьори, които отстояват неолибералната и неоконсервативна парадигма с фанатизъм и нетърпимост към различното мнение, които понякога се родеят с фанатизма на тоталитарните идеологии. Превърнаха се в своеобразна глобална идеологическа секта, която стигматизира и се опитва да заличи всеки друг демократичен възглед. Замислете се - в днешния европейски дискурс, например, автоматично се стигматизира като „евроскептицизъм“ всяка критика към устройството и политиката на Европейския съюз. Сякаш не може да има друга концепция за европейската интерграция и трансфера на суверенитет между националните държави и Брюксел. Ако сме 13 Анализатор и журналист с консервативни възгледи. Редактор в независимото онлайн издание Breitbart.com 14 Shapiro, B. Bullies: How the Left’s Culture of Fear and Intimidation Silenced America. Threshold Editions, 2013. 21

коректни, като евроскептицизъм трябва да се обозначава само отричането на необходимостта от съществуване на ЕС, но не и различните възгледи за функционирането и институциите на ЕС. Същото пропагандно стигматизиране е в ход и за появяващите се автентични леви и десни политически алтернативи, които се вслушват в гласа на хората повече отколкото в интересите на елита и догмите на неолибералния ред. Те са посрещани с истерични реакции от старите партии и техните глашатаи. Определяни са като „радикални“, „екстремистки“, „популистки“, „ксенофобски“, „националистически“. Не че някои от тях не са такива, но не всички са такива. Рефлексът на неолибералните и неоконсервативни елити поразително напомня реакциите на кастата на социалистическата номенклатура, която с падането на Берлинската стена дълго не можеше да осъзнае, че нейното историческо време е свършило и първоначално определяше като “екстремисти”, “фашисти” и “анархисти” демократичните движения, които възникнаха в Централна и Източна Европа. Глобалната секта на неоконсерватори и неолиберали разглежда себе си като „просветен елит“, който е носител на абсолютната истина и е призван да води „безпросветните“ маси. Секта, чиято визия за света е подчинена на еднополюсното мислене, пазарния фундаментализъм, интервенционизма и използването на цялата палитра от силови инструменти – от „меката сила“ на пропагандата и промиването на мозъци до грубата сила на военните агресии, които са представяни като защита на свободата, а по правило донесоха милиони жертви и разруха – Ирак, Либия, Сирия... Възходът на Тръмп предизвиква истинско земетресение и разклаща из основи доминацията на тази идеологическа секта в САЩ, а оттам и в глобален мащаб. Затова срещу него се води безжалостна война, в която е мобилизиран целият арсенал от говорещи глави, пропагандни центрове, агенти на влияние, политически субекти, специални служби... Война, в която справедливата критика към Тръмп и неговите планове в повечето случаи бледнее или дори 22

отсъства, за сметка на пропагандни лъжи, спекулации и откровени манипулации на общественото мнение. Тръмп, Brexit, отхвърлянето на „брюкселския“ референдум в Италия, българският референдум за партийната система, появата на нови леви („Подемос“, „Сириза“) и десни („Алтернатива за Германия“, ЮКИП във Великобритания, „Пет звезди“ в Италия, „Право и справедливост“ в Полша и пр.), независимо от националните особености и нюанси, имат и един общ корен - проблемите и легитимните страхове на хората, които старите партии не само не решават, но дори не желаят да чуят. По думите на Фукуяма с етикета „популизъм“ политическите елити днес обозначават политиката, която те не харесват, но е подкрепяна от обикновените хора15.

15 Fukuyama, Fr. “American Political Decay or Renewal?” - in Foreign Affairs, July/August 2016. 23

ГЛАВА ТРЕТА Дългият път на Тръмп към Белия дом

През годините се създава впечатлението, че в Европа традиционно доминират симпатии към Демократическата партия на САЩ. Вероятно това се дължи на по-близките до европейския социален модел позиции на демократите и характерната за тях по-голяма външнополитическа отвореност към Европа и евроатлантическото измерение. На стария континент се гледа на американската политика през европейска оптика или през интерпретациите на клонящи към демократите американски анализатори, медии и изследователски центрове. Това естествено прави оценките на процесите в американското общество по-едностранчиви. Затова и Европа понякога се „изненадва“ от политическите развития в САЩ. Тръмп беше именно такава „изненада“ за преобладаващото европейско обществено мнение. Често анализите, които се правят без да се слиза под повърхността на телевизионните репортажи на CNN или редакционните статии на New York Times и Washington Post, са по-скоро пример за онова, което във философията наричат „аргумент на незнанието“ – “не съм чувал за този факт, следователно не съществува“, или пък за „аргумент на личното убеждение“ - „не ми се вярва, следователно не е вярно“. Затова и за мнозина появата на Тръмп в политиката е не просто изненада, а случаен популистки каприз на един плутократ, който няма идеи, а импровизира и лавира според обществените настроения в стремежа си да печели гласове. Няма нищо по-невярно от подобни твърдения! Истината е, че Доналд Тръмп гради предпоставки за включване в президентската надпревара близо 30 години. Три десетилетия! При това основните му идеи му в общи линии не са се променили съществено. 24

Ако за мнозина политическите тези в речта на Тръмп, с която обяви кандидатурата си през юни 2015 г. или посетне в програмното му слово от Гетисбърг в разгара на предизборната кампания през 2016 г., са новост и изнедада, достатъчно е да се прегледат неговите публични прояви в края на 80-те години на ХХ в. или пък да бъдат прочетени четирите му книги, в които излага обстойно политическите си възгледи – „Америка, която заслужаваме“ (2000), „Време е да се стегнем: да направим Америка отново велика“ (2011), „Осакатената Америка. Как да направим Америка отново велика“ (2015) и „Велика отново: как да поправим осакатената Америка“ (2016) - за да разберат колко грешат. Името на Тръмп започва да се спряга като потенциален президентски кандидат доста рано - още през 1980 г. в интервю за престижната холивудска репортерка Рона Барет. На въпрос дали би искал да стане президент на САЩ, Тръмп отговаря: “Не вярвам, че ще стана, Дона... Мисля, че е доста непривлекателен живот“16. По-късно, през 1984 г., New York Magazine пише хвалебствена статия за него и също му поставя въпроса за евентуални президентски амбции. Тръмп отново отклонява темата с думите, че не би се кандидатирал заради „фалшивите усмивки“ и „бюрокрацията“. През 1987 г. обаче Тръмп публикува в New York Times, Boston Globe и Washington Post „Открито писмо до американския народ“. В него той критикува външната политика на Белия дом и формулира тезата си, че САЩ не трябва повече да поемат само за своя сметка отбраната и сигурността на богати и влиятелни държави като Япония или страните от Перийския залив: “Да накараме Япония, Саудитска Арабия и другите да си плащат за защитата, която предоставяме на нашите съюзници. 16 Видеозапис на интервюто - https://www.youtube.com/watch?v=6AP97_7g6Lg . Стенограма на интервюто е публикувана от “Вашингтон пост” - https://www. washingtonpost.com/wp-stat/graphics/politics/trump-archive/docs/rona-barrett1980-interview-of-donald-trump.pdf 25

Нека помогнем на нашите фермери, на болните и бездомните, като вземем от тези незапомнени “машини за печалби” - машини, които ние създадохме и захранваме. Да обложим с “данък” тези богати държави, а не Америка. Да премахнем огромния бюджетен дефицит, да намалим данъците и да позволим на нашата икономика да расте незатормозявана от разходи за отбрана, които държавите, чиято свобода защитаваме лесно могат да покрият”17. Три десетилетия по-късно тази теза продължава да е част от фундамента на външнополитическата визия на Тръмп - НАТО и съюзниците трябва да поемат своя дял от разходите за сигурност, а не американските данъкоплатци. Няколко седмици след публикацията на откритото писмо, когато в меродавните кръгове в Ню Йорк и Вашингтон започва да се прокрадва въпросът дали това не е началото на политическа платформа на Тръмп. New York Times отбелязва, че Тръмп гледа вече отвъд бизнеса18. Младата знаменитост провежда и своето първо политическо събрание. На 22 октомври 1987 г. той каца с хеликоптера си в Ню Хемпшир и се отправя към стария ресторант Yoken’s в Порстмут. Местният организатор на Републиканската партия Майк Дънбар го е поканил на среща в Ротари клуб, защото смята, че Тръмп е най-добрата президентска кандидатура, която след изтичането на мандата на Роналд Рейгън, републиканците могат да издигнат в президентските избори през 1988 г. Посрещат го с плакати „Тръмп президент“ и „Тръмп за 88-ма“. Дънбар по-късно разказва в медиите основните моменти от речта на Тръмп19. Тезите са същите, които 28 години по-късно 17 New York Times, September 2, 1987. 18 New York Times. Trump Hints of Dreams Beyond Building, October 5, 1987. 19 USA Today, This woodworker was the first guy who tried to make Trump president, Aug 18, 2016. 26

Тръмп ще превърне в част от платформата си за изборите през 2016 г - Америка е ограбвана от слабо управление и от лоши търговски споразумения с Япония (б.а. днес с Китай); богатите съюзници на САЩ трябва да поемат разходите по отбраната, която Вашингтон им осигурява за сметка на американските данъкоплатци; Тръмп е твърд и опитен преговарящ, който може да осигури справедливи отношения на международната арена... На 21 декември 1987 г. в един негов портрет, публикуван в малкия локален вестник Poughkeepsie Journal (щата Ню Йорк), Тръмп казва за срещата в Ню Хемпшир: „Когато отида в Ню Хемпшир – имайте предвид, че не съм кандидат-президент – аз събирам великолепна публика... Политиците събират доста по-скромна аудитория, докато за мен хората се надпреварват... Защо? Защото хората не искат да бъдат ограбвани. А страната сега е ограбвана. Мисля, че ако се кандидатирам, ще победя.“ Пак тогава, на 21 декември 1987 г., президентът (19691974) Ричърд Никсън, чиято политическа биография след Втората световна война маркира цяла епоха в развитието света и в частност на Републиканската партия, изпраща писмо на Доналд Тръмп. По повод участието на младия предприемач в популярното предаване на Фил Донахю, в писмото Никсън пише20:

20 „Шоуто на Донахю“ е в националния телевизионен ефир на САЩ 26 години. Прекратено е през 1996 г., а през 2002 г. е включено в класацията на TV Guide за „50-те най-велики телевизионни щоу-програми на САЩ“. 27

„Драги Доналд, Не съм гледал предаването, но г-жа Никсън ми каза, че сте бил великолепен в „Шоуто на Донахю“. Както можете да се досетите, тя е експерт в политиката и прогнозира, че когато и да се кандидатирате за президент, ще победите. С приятелски поздрав: Р. М. Никсън“ На следващата година в интервю за легендарната Опра Уинфри отново изниква въпрос за евентуално участие на Тръмп в президентския вот. По повод неговото открито писмо, в което критикува външната политика на Белия дом, Опра казва: „Това ми звучи като президентско говорене“ и го пита директно дали ще се кандидатира. Тръмп отговаря предпазливо: „По-скоро не бих се кандидатирал, но и не бих отхвърлил тази възможност напълно, защото наистина ми писна да гледам какво се случва с тази страна...“. За предстоящите тогава избори той изтъква преимуществото на Буш-баща от републиканския лагер и казва добри думи за две от водещите имена в борбата за номинацията на Демократическата партия - афро-американският лидер Джеси Джексън и Майкъл Дукакис, който в крайна сметка спечелва демократическата номинация за 1988 г. Опра е непоклатима нституция в американската публичност. С това интервю името на Тръмп вече се превръща в част от американския кандидат-президентски каталог. Все още е на дъното на този каталог, но важното е, че вече е сред потенциалните „заподозрени“ - признание, което дава символичното начало на трансформацията на Тръмп от влиятелен бизнес лидер и знаменитост на американската поп-култура, в политически фактор. Същата година Тръмп за първи път участва в Националната конвенция на Републиканската партия. Медиите проявяват нарастващ интерес към неговите политически 28

аспирации. На въпрос дали това не е заявка за негово кандидатиране в бъдеще, той отговаря, че би се кандидатирал, само ако прецени, че може да спечели. По-късно в една биографична книга президентът Джордж Буш-баща споменава, че името на Тръмп се е завъртяло за кратко сред потенициалните кандидатури за вицепрезидент през 1988 г., определяйки това като „странно“ и „невероятно“. Търсенето на алтернатива на неоконсервативната и неолиберална доминация в двете партии, намира израз на президентските избори през 1992 г., когато милиардерът Рос Перо получава 18,9% като независим кандидат. В резултат той създава най-успешната „трета партия“ на американската политическа сцена след Втората световна война - Реформаторската партия на САЩ. На следващите избори през 1996 г. Перо се явява като кандидат на тази партия и отново получава доста приличен резултат - 8,4 %. Реформаторската партия привлича влиятелни фигури като Пат Бюкенън, легендарният лидер на движението за защита на потребителите Ралф Нейдър, известният бивш спортист Джеси Вентура, който е избран за губернатор на щата Минесота през 1998 г. с бюлетината на партията. Включва се и Доналд Тръмп, с което прави нова крачка към Белия дом. През 2000 г. създава проучвателен комитет, който трябва да установи възможностите за спечелване на президентската номинация на Реформаторската партия. Издава книгата „Америка, която заслужаваме“, която обобщава неговата политическа платформа. Както ще видим по-нататък, тогавашните му възгледи по основни теми на американската политика не са се променили съществено в сравнение с президентската му платформа през 2016 г. В този период обаче в Реформаторската партия ескалират остри вътрешни противоречия, които значително отслабват позициите й за изборите през есента на 2000 г. Поради това Тръмп се отказва от надпреварата още преди първичните избори. “В партията вече има член на Ку

29

Клукс Клан - г-н Дюк21, един неонацист - г-н Пат Бюкенън22 и един комунист - г-жа Фулани23. Това не е компания, в която бих искал да бъда”, отсича в изявлението за оттеглянето си Тръмп. В крайна сметка след изтощителни вътрешни борби номинацията грабва Пат Бюкенън, който след невзрачния изборен резултат, който получава в президентския вот - 0,4%, се завръща в лоното на Републиканската партия. След този неуспешен опит да се включи в президентската надпревара, Тръмп се убеждава, че пътят към Белия дом преминава през големите партии. И продължава напред. На следващите два избора - през 2004 и 2008 г. в медиите се появяват спорадични слухове, че обмисля да се кандидатира. Но той избира да вложи усилията си в създаването на придобилото изключителна популярност риалити шоу „Стажантът” (The Apprentice), което му носи популярност от ранга на големите холивудски звезди, включително звезда на „Алеята на славата“ в Холивуд. Тъкмо успехът на това предаване е и публично изтъкнатият мотив, с който Доналд Тръмп отказва участие в номинациите на Републиканската партия за изборите през 2012 г. Въпреки че след оттеглянето на Майк Хакъби, потенциалната кандидатура на Тръмп придобива реални шансове да успее в първичните избори, той отново прави крачка назад, анализирайки трезво слабите шансове 21 Дейвид Дюк е американски националист, известен с крайните си възгледи и активното си участие в расистката организация Ку Клукс Клан в края на 60те и през 70-те години на ХХ в. 22 Пат Бюкенън е американски консервативен политик и анализатор. Един от идеологическите лидери на традиционните консерватори (палеоконсерваторите). Причината, поради която Тръмп го определя като “неонацист” (невярно и спекулативно определение, изречено в условията на ожесточена вътрешнопартийна битка) е изразяваната от Бюкенън позиция в негови анализи, е САЩ не е трябвало да се намесват във Втората световна война. Бюкенън подкрепи активно кампанията на Доналд Тръмп през 2016 г. 23 Ленора Фулани е политическа активистка с леви убеждения, един от лидерите на промарксистката Международна работническа партия, на чиято основа се създава партията “Нов алианс”. Тя е първата жена и афроамериканка, която успява да се класира в 50 щата с бюлетината на партия “Нов алианс” за президентски избори. През 1988 и 1992 г., получавайки под 1 % от гласовете. През 2000 г. участва в Реформаторската партия и подкрепя президентската кампания на Пат Бюкенън. 30

на републиканците да победят Обама. Преди да се оттегли обаче провежда няколко събрания, в които привлича впечатляваща аудитория и заедно с това се превръща в политическо знаме на превърналото се в истинско опозиционно движение „birthers” – които разпространяват спекулации за произхода на Обама и го призовават да покаже акта си за раждане, за да удостовери дали е роден в САЩ и следователно дали има легитимно право да бъде президент.

31

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА Някои особености на американския политически пейзаж

Американските политически партии са доста далеч от европейския модел и представа за партиен субект. Партиите в Европа по правило са йерархични структури с членска маса, центрирани около конкретна идеология. Те са основен инструмент за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Координатната система на европейското политическо пространство е по-скоро едноизмерна - ясно обособени субекти по оста ляво-дясно (в духа на традицията, установена от времето на Френската революция, когато от дясно в парламента са сядали подръжниците на „стария режим“ (ancient regime), а от ляво привържениците на революцията). Партийната лоялност и дисциплина са много по-силно изразени както поради ангажиментите, които създава членството, така и поради сравнително еднородния идеологически облик на отделните партии. Заедно с това, често лоялността към структурата доминира над верността към идеите - една партия може да е лява по своя генезис, самоопределяне и международна афилиация, а в същото време да провежда десни политики в определени периоди. И обратно. За „ренегати“ и „номади“ се смятат обикновено напусналите структурата, а не тези, които изневеряват на прокламираните идеологически постановки. В Централна и Източна Европа, и особено в България, синдромът на лоялността към партийната структура е особено засилен, като наследство от тоталитарния болшевизъм, при който „партията е права, дори когато съгреши“. Съвсем друга е характеристиката на партийните су32

бекти в САЩ. Двете основни партии - Републиканската и Демократическата - не са единни структури с членска маса, строга йерархия и еднородна идеология. Те имат характер по-скоро на широки електорални движения, състоящи се от множество течения, групи за натиск и организации, които влизат помежду си в сложни и флуидни коалиции по идеологически или териториален принцип, или по конкретни политически и социо-културни теми и проблеми. Затова и в двете партии има припокриващи се идеологически ядра. И при демократите, и при републиканците има привърженици както на неолибералната икономика и тоталната дерегулация, така и на засилената държавна намеса в икономиката; има и привърженици на имперското мислене и интервенционистичната външна политика, и изолационисти, привърженици на разведряването в международните отншения; има и леви центристи, и десни центристи; демократи-еколози и републиканци-еколози и пр. Партиите в САЩ са предимно инструмент за разпределение на публични назначения, а не толкова носители на унифицирана идеологическа парадигма. Обликът в идеологическо отношение се определя от надмощието на едно или друго течение или тематична коалиция в даден исторически период. С редица уговорки, идеологическата палитра на американските партии се илюстрира по-добре с известната диаграма на Нолън, която отива отвъд традиционното едноизмерно разделение по оста ляво-дясно и нюансира политическия спектър едновременно по два вектора - отношение към икономическата и към личната свобода. Партиите в САЩ не са конституционни субекти. Американската конституция не ги споменава и не им отрежда изрична роля в политическия процес. И това не е случайно - сред част от „бащите основатели“ съществува разбирането за непартийно управление. Първите президентски избори, когато е избран Вашингтон, както и първите избори за Камара на представителите на САЩ през 178889 г. се провеждат на непартиен принцип - гласува се за 33

личности без да се обозначава партийна принадлежност. Кандидатите не се издигат от партии, а зад кандидатите не стоят партийни машини. Едва по-късно, с формирането на джаксъновото и джеферсоновото политически течения, започва обособяването на партийни субекти в американската политика. Демократическата партия възниква след 1829 г. на базата на водената от Ендрю Джаксън фракция, т.нар. джаксънови демократи, към които се присъединяват белите робовладелци от Юга. Републиканската партия се обособява по-късно - след 1854 г., и в онзи период изразява интересите на противниците на робството. Интересно изключение от партийната система на САЩ в днешно време е щата Небраска, който освен с еднокамарния си щатски парламент, е познат и с непартийните си избори. Разбира се двете големи партии имат своите поделения там, изразяват политическа подкрепа, но в изборните бюлетини не се вписва от коя партия са издигнати кандидатите. Политическото диференциране в обществото следва социалните и ценностни разломи (кливиджи), най-трайните от които са раса, държава-религия, град-село, собственици-наемни работници, които често преминават и се пресичат през различни слоеве на обществото. Така членовете на две малцинствени групи могат да имат общи позиции по основни въпроси на гражданските права, но вътрешното им разделение на богати и бедни или на религиозни и атеисти обособява други сечения и различия между двете групи. От тази гледна точка гъвкавостта и флуидността на американските партии им позволява по-плътно да следват кливиджите в обществото и да развиват позициите си според промените в тях или появата на нови кливиджи. Това е и една от причините преминаването от една партия в друга в САЩ по правило да не се разглежда като “ренегатство” или “пребоядисване”, а по-често като привързаност към идеите и търсене на по-адекватен партиен инструмент за тяхната реализация в даден исторически момент. По-често се смята, че в името на идеологическите си разбирания, един политик следва да смени партията си, за да даде повече шанс на идеите, 34

в които вярва, отколкото да стои закрепостен към даден партиен субект, чиято политика вече не удовлетворява неговите разбирания. Важно е подреждането по теми и ценностни разломи, а не толкова партийната емблема. В американските партии няма класически тип членство молба, приемане, права, отговорности. Белег по-скоро за партийна симпатия, а не толкова за принадлежност, е регистрацията, която правят избирателите, за да могат да упражнят активното си избирателно право в изборите. При нея всеки има право да посочи, ако желае, на коя партия симпатизира, което му дава и допълнителното право да гласува в първичните избори на тази партия. Другият показател за партийна принадлежност е участието в някоя от многобройните организации, групи за натиск и комитети, които съставляват партията или пък излъчването на дадена личност за определен публичен пост на федерално или щатско ниво. В американската политическа практика не са редки случаите на пресичане на партийните граници. Емблематичен е примерът на Роналд Рейгън, който първоначално е активен демократ, но през 1964 г. преминава в републиканския лагер с подкрепата си за Бари Голдуотър в президентските избори, а по-късно, като президент, превръща идеите си, „рейгъномиката“, във водеща доктрина за Републиканската партия в продължение на години. Сред множеството подобни случаи на смяна на партийната принадлежност, разпознаваеми и у нас са имената на Хилъри Клинтън, която в началото на кариерата си е регистрирана републиканка, Кондолиза Райс, Джийн Къркпатрик, Майкъл Блумбърг, Джордж Уолъс, Лион Панета, Джеси Вентура, Пат Бюкенън, както и самият Доналд Тръмп, който бидейки първоначално регистриран републиканец, през 2000 г. се вписва като избирател на Партията на независимостта в Ню Йорк (част от Реформаторската партия на Рос Перо), след това известно време е регистриран демократ, после независим избирател, докато през 2012 г. отново се регистрира като републиканец. В интервю за „Плейбой“ през 1990 г., Тръмп заявява, че въпреки, че е консерватор би бил по-успешен президентски кандидат, ако бъде номиниран от Демократическата партия, а не от Републиканската, защото изби35

рателите, които го харесват са работниците, шофьорите на такси, обикновените хора. Неоконсерваторите, които дълго време определят облика на американската политика, особено външната, както ще видим по-нататък, първоначално се сформират като движение в рамките на Демократическата партия. В ранните си дни, когато са просто една група евреи интелектуалци от Ню Йорк, някои от тях все още са троцкисти, а други - представители на днешната партия-членка на Социнтерна - Социални демократи на САЩ (SDUSA). С възхода на Рейгън към президентския пост повечето от тях мигрират към републиканците и са обозначавани като „рейгънови демократи“.

36

ГЛАВА ПЕТА Неоконсерватори и неолиберали срещу традиционни (палео)консерватори

Често у нас и в Европа се чуват оценки, че между политиката на двете големи американски партии няма съществени различия. Особено в сферата на външната политика. И това е вярно за последните четири десетилетия. Но не за друго, а защото и в двете партии властват сходни политически течения, които се отличават помежду си както „Кока-кола“ и „Пепси“ – в нюансите, а не в основните компоненти. Това са идеологическите течения на неоконсерватизма и неолиберализма. Някъде в края на 70-те години Републиканската партия на САЩ е „обсадена“, а при Рейгън направо „отвлечена“ (по думите на Пат Бюкенън24) от едно ново политическо движение – неоконсерваторите. Техният генезис идва от средите на американската левица и на Демократическата партия. През 50-те и 60-те години бъдещите неоконсерватори са поддръжници на борбата за граждански права и движението на Мартин Лутър Кинг. За разлика от традиционните възгледи на републиканците, които са опозиция на „голямото правителство“ и държавната намеса в икономиката по време на рузвелтовия „Нов курс“, неоконсерваторите подкрепят тази линия, но са разочаровани от далеч по-активното социално инженерство, заложено в програмата за „Великото общество“ на президента Линдън Джонсън. Те не вярват в американския изолационизъм и политиката на разведряване, а привиждат в комунизма и СССР архиврага, който 24 Patrick J. Buchanan, Where the Right Went Wrong: How Neoconservatives Subverted the Reagan Revolution and Highjacked the Bush Presidency (New York: Thomas Dunne Books, 2004). 37

трябва да бъде унищожен или поне подчинен. Тежкото поражение на демократическия кандидат Макгавърн през 1972 г. от мащабния лидер на републиканците Ричард Никсън, който спечелва втори мандат с повече от 20% преднина25, мобилизира опит за обновление на Демократическата партия. Влиятелният сенатор-демократ Хенри М. Джаксън създава Коалицията за демократично мнозинство. Тази структура се превръща в инкубатор за бъдещите неоконсерватори. Един от техните идеолози – Ървин Кристол, ги определя като „либерали, ограбени от реалността“. Сенатор Джаксън е яростен антикомунист и русофоб, активен поддръжник на непрекъснато растящите бюджетни разходи за отбрана и въоръжаване, подкрепя концепцията за държава на благоденствието и ролята на профсъюзите. Сред участниците в коалицията се открояват имената на бъдещи флагмани на неоконсерватизма и неолибералната икономическа мисъл като Пол Улфовиц26, Джийн Къркпатрик27, Ървин Кристол28, Джеймс Улси29, Самюъл Хънтигтън30, Даниел Мойниън31, Норман Подхорец32 и др. Солидно 25 На президентските избори през 1972 г. Ричард Никсън печели втори мандат с 60,7% (47 млн. гласа) срещу 37,5 % млн.гласа) за Макгавърн. 26 Помощник-държавен секретар при Роналд Рейгън, зам.министър на отбраната при Джордж Буш-баща, президент на Световната банка (2005-2007). 27 Посланик на САЩ в ООН при Рейгън. 28 Журналист и теоретик. Смятан за „бащата на неоконсерватизма“. В ранните си години е троцкист и яростен противник на СССР, участва в т.нар. група на „Нюйоркските интелектуалци“. Автор и главен редактор на редица издания с политическа и идеологическа насоченост, които играят важна роля в американската политика в продължение на няколко десетилетия. Участва в неоконсервативния тинк-танк Американски институт за предприемачество (American Enterprise Institute). Неговият син Уйлям Ървинг е съосновател и главен редактор на емблематичното неоконсервативно издание The Weekly Standard, което излиза от 1995 г. 29 Заместник-министър на отбраната при Джими Картър и директор на ЦРУ при Бил Клинтън. Награден с президентски медал „Свобода“ от президента Буш-син. 30 Учен от Харвардския университет, автор на известната книга „Сблъсък на цивилизациите“, експерт към Съвета по национална сигурност в администрацията на Джими Картър. 31 Известен американски социалог и политик, заемал различни административни и дипломатически постове в администрациите на президентите Кенеди, Никсън, Форд и Джонсън, а от 1977 до 2001 г. е сенатор от щата Ню Йорк. 32 Теоретик и писател с определящо влияние за формирането на неоконсервативното течение. Участва в създаването на една от най-важните неоконсервативни структури „Проект за новия американски век“ (Project for the New 38

интелектуално влияние за формирането и налагането на неоконсервативните възгледи играят аналитичните издания The Public Interest, основано от Ървинг Кристол през 1965 г. (преустановило съществуването си през 2002 г.) и излизащото от 1955 г. без прекъсване и досега National Review. Водеща идеологическа трибуна на неоконсервативните възгледи е и The Weekly Standard33. Ерата на Рейгън привлича част от участниците в Коалицията за демократично мнозинство в Републиканската партия. Всъщност именно при Рейгън до голяма степен се формира идеологическата симбиоза между неоконсерватори (което е по-скоро партиен етикет на това крило при републиканците) и неолибералната икономическа доктрина. Конфронтация със СССР, установяване на САЩ като световен хегемон, който има неограничено право на намеса във всички точки на света, които се смятат за жизнен американски интерес, тотална приватизация, дерегулация, пазарен фундаментализъм. Краят на Студената война е припознат като триумф на този тип политика и тя започва да се прилага чрез Световната банка и Международния валутен фонд в „победените“ бивши социалистически страни в Централна и Източна Европа, както и в Русия. Нейните принципи са обобщени в т.нар. Вашингтонски консенсус, формулиран през 1989 г. от известния икономист Джон Уйлямсън34. При Буш-син неоконсерваторите разширяват значително позициите си във властта. Междувременно, останалите в редиците на Демократическата партия интелектуалци от някогашната Коалиция за демократично мнозинство, макар и с някои нюанси, главно във фискалната политика и данъците, American Century). Награден с президентски медал „Свобода“ от президента Буш-син. 33 Виж още за неоконсерватизма у: Justin Vaïsse. Neoconservatism: The Biography of a Movement. Cambridge, MA: Belknap Press of Harvard University Press, 2010; както и у: J. David Hoeveler, Watch on the Right. University of Wisconsin Press, 1991. 34 Виж: Williamson, John:  What Washington Means by Policy Reform, in: Williamson, John (ed.): Latin American Readjustment: How Much has Happened, Washington: Institute for International Economics 1989. 39

превръщат тази доктрина във водеща и в тази партия. Така републиканци и демократи се превръщат в идеологически събратя. Всъщност една „партия“ превзема двете големи партии и определя посоките на тяхната политика и идеологически облик. Това е и основната причина да няма съществена разлика, особено във външната политика, между администрациите на Рейгън и Буш-баща, от една страна и Бил Клинтън, от друга; между Бушсин, от една страна и Барак Обама и Хилъри Клинтън, от друга. Един от влиятелните съвременни флагмани на неоконсервативната идеология – Робърт Каган, който е и съпруг на помощник-държавния секретар на САЩ при Обама Виктория Нюлънд (онази с фразата „Fuck EU”), дефинира в една своя публикация35 квинтесенцията на неоконсервативната външна политика – тоталната доминация в света с военна сила и икономическа мощ, под булото на морализаторска мисия в името на правата на човека и демократичните ценности. Между другото, в началото на 2016 г., с възхода на Тръмп, Робърт Каган напусна Републиканската партия и подкрепи идеологическата си посестрима Хилъри Клинтън, определяйки Доналд Тръмп като „чудовището на Франкенщайн“ и „нов Наполеон“36. Традиционният американски консерватизъм, който за последен път е на власт по времето на Ричард Никсън, за дълго време е изтласкан и маргинализиран. Политиката на Никсън за разведряване на международните отношения и успокояване на конфронтацията със СССР, разоръжаване (договорите САЛТ 1 и САЛТ 2), нова сделка с Китай на Мао Дзедун, е напълно изоставена и заменена с нейната пълна противоположност от страна на неоконсерваторите и неолибералите в двете партии. Противоположност, която достигна екстремни нива на агресивност спрямо Русия, интервенции за „смяна на 35 Kagan, R. “Neocon Nation: Neoconservatism, c. 1776” – in World Affairs, 2008. 36 Kagan, R. “Trump is the GOP’s Frankenstein monster. Now he’s strong enough to destroy the party.”. Washington Post, February 25, 2016. 40

режими“, дрънкане на оръжия и тежка ескалация на международното напрежение. Жестоката битка за ресурси и казино-капитализма, „произведен“ от финансовия капитал, който не познава граници и се стреми към по-нататъшна дерегулация, в крайна сметка катастрофира с финансово-икономическата криза през 2008 г. Робърт Каган и Уйлям Кристъл37 синтезират доктрината на неоконсерваторите в една основна цел на американската политика - установяване на „благосклонна глобална хегемония“ на САЩ. Тази цел, според тях, предполага три основни политически императива: разрастване на военния бюджет, засилена военно-патриотична пропаганда и „морална яснота“, която се изразява в активното разпространение на американската концепция за свобода, демокрация и пазарна икономика.38 Неоконсерватизмът е скептичен към международното право и неговите институции - те са пречка за неограничената намеса на САЩ. Режимите и идеологиите, които са неприемливи за либералната демокрация трябва да бъдат сменени и демократизирани по американски образец. Каган и Кристъл критикуват „нерешителността“, с която САЩ оставят на власт Саддам Хюсеин при операция „Пустинна буря“, както и ограничаването на американската намеса само до пределите на Косово, вместо да се разпростре над цяла Сърбия39. Всъщност, възходът на неоконсертивната концепция за интервенционистка външна политика и в двете партии, заличава една от съществените разлики между тях. Исторически Демократическата партия е носител на идеята за засилена роля на САЩ в света чрез икономическо подпомагане и военна намеса. Това схващане е 37 Началник на кабинета на вицепрезидента Дан Куейл (1989-2003 г.), основател и редактор на едно от водещите неоконсервативни издания - The Weekly Standard. Съосновател и активен фактор в неоконсервативните тинк-танкове “Проект за новия американски век” и Институт Манхатън. Син е на Ървин Кристол. 38 Kristol W.,  Kagan R.  Toward a Neo-Reaganite Foreign Policy. - in. Foreign Affairs, July/August 1996.   39 Виж повече у: America at the Crossroads:  Democracy, Power, and the Neoconservative Legacy, Yale University Press, 2007. 41

базисно за доктрината на президента демократ Уудроу Уилсън в началото на ХХ в. и в него са възпитани поколения демократи и леви либерали в САЩ. Уилсънианството, както често го наричат, постулира, че Америка е призвана да разпространява демокрацията и капитализма; противопоставя се на изолационизма на традиционните консерватори в Републиканската партия и предлага имперска визия за глобалната роля на САЩ40. Обратно, традиционните американски консерватори по-скоро следват завета на Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън, които се застъпват срещу влизането в прекалено ангажиращи международни съюзи. Тази идеологическа разлика също трябва да се има предвид наред със сложните и многоаспектни причини, предизвикали американските военни ангажименти в периода от Втората световна война до възцаряването на неоконсервативната доктрина през 80-те. И Корейската, и Виетнамската война са водени от президенти, излъчени от Демократическата партия. Може би звучи парадоксално за преобладаващото европейско мислене, но през този период именно Демократическата партия играе по-скоро ролята на „партия на войната“, докато Републиканската партия, доминирана от традиционните консерватори, е по-скоро „партията на мира“. Този контраст е особено видим при Виетнамската война, която е ескалирана до крайност от демократите Джон Кенеди и Линдън Джонсън, докато републиканецът Ричард Никсън решително извежда САЩ от войната. Само през първия си мандат, въпреки съпротивата на влиятелни фактори и среди на американската политическка сцена, включително и някои могъщи продемократически настроени медии, Никсън намалява военните разходи за Виетнам от 25 милиарда долара годишно при Джонсън на 3 милиарда долара, а въоръжените сили във Виетнам от 550 000 души са сведени до 24 00041. И въпреки това, в официозните медии, а оттам и в масовото съзнание и до днес Кенеди и Джонсън са възхвалявани като президенти-миролюбци, а Никсън е 40 Steigerwald, David. Wilsonian idealism in America. Cornell University Press, p.31. 41 Джонсън, П. “Съвремеността - светът от 20-те до 90-те”, с. 528. УИ “Св. Климент Охридски”, 1993 г. 42

демонизиран като „ястреб“. Колко познато, нали? Демократът Обама получи Нобелова награда за мир и съвсем „миролюбиво“ разруши Либия и Сирия и ескалира военно-политическото напрежение с Русия, докато Тръмп е окарикатуряван като „новият Хитлер“, въпреки че заявява противоположна външнополитическа линия. Уилсънианската традиция на отворена и активна външнополитическа намеса по света е изведена на следващо стъпало от доктрината „Труман“, а по-късно неоконсерваторите я трансформират без заобикалки в доктрина за глобално политическо, икономическо и военно господство в условията на еднополюсната геополитическа архитектура на света. Неслучайно знаменитият историк Артър Шлезинджър ги определя като „уилсънианци с картечници“. Разбира се, когато говорим за икономическото измерение - неолиберализма, не трябва да се подценява обстоятелството, че в началния си етап, през 80-те и началото на 90-те, неолибералната икономическа политика в САЩ и Великобритания има и положителни резултати. Затлачената преди Рейгън в САЩ и Тачър във Великобритания икономика бележи сериозен ръст, безработицата е овладяна, доходите нарастват. Това е и една от причините неолибералната икономическа рецепта да бъде възприета на практика с консенсус в Централна и Източна Европа. В партийния живот на България днес някои се опитват изначално да демонизират неолиберализма и да си приписват със задна дата заслуги, като „активни борци“ с тази икономическа доктрина. Но историческата истина е, че всички основни партии след 1989 г., начело с БСП, приемат и прилагат неолибералната доктрина с убеждението, че това е естественият и полезен път за прехода от тоталитаризъм към демокрация. Дори прословутият план „РанЪт“, който се смята за модел на неолиберални реформи, издържани изцяло в духа на Вашингтонския консенсус, е поръчан от правителството на БСП, начело с Андрей Луканов и заляга в основата на правителствената про43

грама на неговия кабинет, която е гласувана единодушно от парламентарното мнозинство на БСП, ръководено от Александър Лилов. Архивите на VII-то Велико народно събрание са живи. Други пък, също с днешна дата, приписват на класическия либерализъм недъзите на изчерпания неолиберален модел и поставят „либерали“ и „неолиберали“ под един и същи негативен знаменател. Това е толкова вярно, колкото да се твърди, че социалдемокрацията и тоталитарния комунизъм са едно и също. Факт е обаче, че през последното десетилетие, в съчетание с възстановяването на многополюсната геополитическа архитектура, с хиперглобализацията, довела до подчинението на цели държави на транснационалните корпорации, глобализация на бедността и гигантско социално неравенство, неолибералният икономически модел пое към своя залез. На този идеологически фон, в САЩ започна постепенна реабилитация на традиционните консервативни ценности, адаптирани към съвременните реалности. Дори Фукуяма, чиято известна книга „Краят на историята“ според мнозина е едно от знамената на неоконсерватизма през 90-те, се разграничи от това идеологическо течение42. Сякаш предусещайки залеза на тоталната неоконсервативна доминация, към средата на 90-те редица от неговите идеолози се изказват все по-песимистично. Едни го наричат форма на “културна носталгия”43. Самият Ървин Кристол го определя вече като “поколенчески феномен”, а Норман Подхорец през 1996 г. написа статията “Неоконсерватизмът: Надгробно слово”44. В същото време палеоконсерватизмът, както от средата на 80-те години са обозначавани старите консервативни течения от типа на никсъновото, постепенно се 42 Fukuyama, Fr. After Neoconservatism.New York Times, 19 Feb 2006. Виж и неговата книга: America at the Crossroads:  Democracy, Power, and the Neoconservative Legacy, Yale University Press, 2007. 43 Judis, John B. Trotskyism to Anachronism. The Neoconservative Revolution. in Foreign Affairs, July/August 1995, pp. 123-9 44 Podhoretz, N. “Neoconservatism: A Eulogy”. - in Commentary, March 1, 1996. 44

връща към мейнстрийма. В един находчив текст, публикуван в Dallas Morning News, Род Дрехер45 обобщава някои от основните ценности на палеоконсерватизма: “Ние сме консерватори, които са извън консервативния мейнстрийм и затова виждаме реалностите по-ясно. Модерният консерватизъм прекалено много се фокусира върху парите, властта и трупането на вещи, а в същото време е недостатъчно загрижен за съдържаниието на нашия индивидуален и социален характер. Големият бизнес заслужава същия скептицизъм като Голямото правителство. Културата е по-важна от политиката и икономиката. Ако консерватизмът не е свързан със сдържаност, смирение и добро стопанисване, значи не е консервативен в основите си. Малкото, Местното и Особеното са почти винаги по-добри от Голямото, Глобалното, Новото и Абстрактното. Красотата е по-важна от ефикасността. Неумолимостта на движената от медиите поп-култура, умъртвява нашите сетива за автентична истина, красота и мъдрост. Споделяме убеждението на Ръсел Кърк46, че най-важната институция, която трябва да бъде съхранявана е семейството...” Водещи палеоконсервативни издания са аналитичните списания The American Conservative и Chronicles, а сред новинарските медии - DailyCaller.com и Breitbart. com, а с известни уговорки и Washington Times. Сред разпознаваемите и у нас ключови фигури в съвременното палеоконсервативно движение се открояват Пат Бюкенън, Пол Крейг Робъртс47 и Рон Пол48. 45 Редактор на изданието The American Conservative, създадено с учасието на Пат Бюкенън - http://www.theamericanconservative.com/ 46 Известен американски историк, чиято книга “The Conservative Mind”, издадена през 1953 г. има важно значение за идеологическото развитие на Репуликанската партия на САЩ. 47 Известен американски икономист, зам.финансов министър в администрацията на президента Роналд Рейгън; един от острите критици на упралението на Буш-син и войната в Ирак. 48 Републиканец и дългогодишен член на Конгреса на САЩ от щата Тексас, кандидат за президент през 2012 г. Критик на неоконсерватизма и интервенционистката външна политика. 45

Национален протекционизъм, защита на работническа класа чрез ревизия на споразуменията за свободна търговия и твърда ръка срещу нелегалната имиграция, намаляване на данъците за цялата социална стълбица, преустановяване на агресивната конфронтация на международната арена и ревизия на идеята за Америка като „световен полицай“ - това са фундаментите на палеоконсерватизма. Тъкмо тези постулати са в сърцевината на идеологическата доктрина на Доналд Тръмп.

46

ГЛАВА ШЕСТА Доктрината „Тръмп“

“За първи път не знаем какво да очакваме от новия президент”, “Силициевата долина не знае какво да очаква от Тръмп”, “Индианските племена не знаят какво да очакват от избрания президент”... Това са само част от десетки подобни заглавия в мейнстрийм медиите в САЩ - от Washington Post до държавното пропагандно радио Voice of America. Анализатори и политици в Европа също се надпреварват да твърдят, че намеренията и политиката на президента Тръмп са неясни. Изненадват се от неговите оценки за Русия или от заявките му за договаряне на нова и по-взаимоизгодна основа на американо-китайските отношения. Всъщност, като оставим настрана добросъвестната политическа критика от други идейни позиции, която все пак се чува спрямо позициите на Доналд Тръмп, тези внушения за „неяснота“ и „незнание“ са сложна смесица от истинско незнание и токсична пропаганда. Едни наистина не знаят, но и не си правят труда да научат, защото са в плен на автоматизма на безкритичното възпроизвеждане на клишета и едностранчиви оценки от мейнстрийм медиите и „говорещите глави“ на неолибералната секта от двете страни на океана. Други откровено спекулират с всеобщата неосведоменост. Колкото и гъста да е обаче тази пелена от невежество, манипулации и откровени лъжи, фактите са безпощадни - в тези избори Тръмп беше единственият кандидат и в двата партийни лагера, който е систематизирал и обосновал цялостна и дългосрочна визия за САЩ не просто в текущата си предизборна програма, изказвания и интервюта, а далеч преди 47

това. И то не в една, а в цели четири книги. Шестнайсет години преди избирането му за президент през ноември 2016 г. - през вече далечната 2000 г., Тръмп за първи път излага цялостно и обстойно възгледите си за външната и вътрешната политика, за социалната сфера, образованието, здравеопазването и имиграцията в книгата „Америка, която заслужаваме“49. През 2011 г. той развива платформата си във „Време е да се стегнем: да направим Америка отново велика“50. А след като през юни 2015 г. официално обяви кандидатурата си, актуализира тази визия с книгата „Осакатената Америка: Как да направим Америка отново велика“51. През изборната 2016 г. беше направено ново издание на тази книга под заглавие „Велика отново: как да възстановим осакатената Америка“52. Цялата кампания на Тръмп беше построена на изложената в тези четири книги политическа платформа. Посоката и много от основните му тези, речи, послания и конкретни предложения са вече формулирани в тях. Дори острата критика срещу фалшивите новини и политическата пропаганда на официозните медии е обоснована на страниците на „Осакатената Америка“. И четирите книги са шумно рекламирани през годините, коментирани са в медите и могат да се намерят във всяка книжарница. Програмната реч на Тръмп, произнесена в Гетисбърг на 22 октомври 2016 г.53, е синтез на тези идеи и заедно с това представя в повече от тридесет конкретни предложения съвсем конкретната политика, която Тръмп възнамерява да провежда като президент на САЩ. В „Договора на Доналд Тръмп с американския избирател“, който е част от 49 Trump, D.J. The America We Deserve. 304 p. Macmillan, 2000. 50 Trump, D.J. Time to Get Tough: make America great again. 256 p. Regnery Publishing, 2011. 51 Trump, D.J. Crippled America: How to Make America Great Again. 193 p. Published 2015 by Threshold Editions. 52 Trump, D.J. Great Again; How to Fix Our Crippled America. 208 p. Simon and Schuster 2016. 53 Пълен текст на Речта от Гетисбърт в български превод е поместен в тази книга, а в оригинал може да се прочете на официалния сайт на Доналд Тръмп - https://www.donaldjtrump.com/press-releases/donald-j.-trump-deliversgroundbreaking-contract-for-the-american-vote1 48

тази реч, са изброени и конкретните мерки за първите 100 дни от неговата администрация. Но противниците му, видите ли, не знаели какво да очакват от него!? Анализът на тези книги, както и на основните моменти в предизборната кампания и програмната му реч от Гетисбърг, недвусмислено показват, че политиката на Доналд Тръмп не е хаотичен сбор от неясни, популистки и разнопосочни идеи. Тръмп има доктрина - система от геополитически, икономически и вътрешнополитически идеи и принципи. Доктрината „Тръмп“ е изградена на ясна идеологическа основа - палеоконсервативна в сферата на външната, икономическата и имиграционната политика и центристка в сферата на гражданските права и социалната политика. Някога антикризисната политика на Ф. Д. Рузвелт беше обозначавана с триадата на трите „R“ - Relief, Recovery, Reform (облекчение, възстановяне, реформа). От своя страна бих обобщил доктрината „Тръмп“ в две подобни триади: във външната политика - Реализъм, Разведряване, Деглобализация; във вътрешната политика Работа, Възстановяване, Антикорупция. Реализъм, разведряване, деглобализация Външнополитическите принципи на доктрината „Тръмп“ са в основата си палеоконсервативни - отричат интервенционизма и имперския подход, вярват в американското лидерство, но не приемат ролята на САЩ като глобален хегемон, който следва да налага своите интереси, правила и ценности с икономическа и военно-политическа намеса навсякъде по света. За разлика от изолационизма, който е традиционен за старите консерватори от преди половин век, Тръмп е по-скоро реалист в международните отношения. За него САЩ имат своята водеща роля в световните дела, но отношенията с другите държави трябва да се основават не на идеологически предразсъдъци, а на взаимната изгода и поддържането на мира. 49

Принципна негова позиция е, че сигурността и отбраната на съюзниците не може повече да е едностранен ангажимент на САЩ, чиято цена се плаща от американските данъкоплатци. Германия, Южна Корея, Япония, Кувейт са част от примерите, които Тръмп обикновено дава - богати и влиятелни държави, за чиято сигурност плащат американците, а тези „машини за правене на пари“ не предоставят реципрочно някакви търговски предимства на американския бизнес. През същата призма Тръмп гледа и на НАТО: „Ще ви кажа какъв е проблемът с НАТО. Първо, ние плащаме прекалено много... НАТО е икономически неизгоден за САЩ, защото ние плащаме непропорционално много... Говоря за икономическите аспекти на тези военни въпроси, защото ние вече не можем да си позволим финансово... За времето си НАТО беше нещо добро. Днес е нужна промяна. Да се включи в приоритетите на НАТО борбата с тероризма. И да се промени от гледна точка на финансирането...“54 На 15 януари 2017 г., в интервю за за британския Times германския Bild потвърди разбирането си, че НАТО е „остаряла“ структура, защото не се занимава с тероризма. В духа на реализма е и отношението към Русия, което рязко контрастира на макартистката русофобска истерия, която стана емблема на външнополитическия курс на неоконсерваторите и в голяма степен на Обама и Хилъри Клинтън. В това отношение Тръмп следва линията на разведряване, която беше наложена от Никсън и Кисинджър в отношенията със СССР през 70-те. САЩ и Русия ще продължат да бъдат опоненти и конкуренти по много въпроси на международната арена. Но заедно с това САЩ 54 Nеw York Times, 26 March 2016 - http://www.nytimes.com/2016/03/27/us/ politics/donald-trump-transcript.html?smid=tw-nytpolitics&smtyp=cur&_r=0 50

ще зачитат легитимните руски интереси и ще търсят партньорство по ключовите проблеми, сред които водещо значение има борбата с ислямския тероризъм. В „Осакатената Америка“ и предизборната кампания през 2016 г., Доналд Тръмп прибавя и специален акцент - необходимостта от разведряване на международните отношения и опазване на мира. Така е озаглавена и посветената на външната политика глава: „Борба за мир“: „Кариерните дипломати, които ни вкараха в толкова много международни бъркотии, казват че аз нямам опит във външната политика. Те смятат, че успешната дипломация изисква дългогодишен опит и разбиране на всички нюанси, които трябва внимателно да бъдат преценени преди да се стигне до заключение. Само тогава тези бюрократи в раирани сака предприемат действие. Вижте състоянието на света сега. Ужасна бъркотия, казано вежливо. Никога не е имало по-опасно време. Така наречените опитни хора, управляващата класа във Вашингтон, са хората, които ни вкараха в тази беда. Защо трябва да им обръщаме внимание? Някои от тези така наречени експерти се опитват да плашат хората, че моят подход щял да направи света по-опасен. По-опасен от какво? По-опасен от сега?“55 Както беше споменато по-рано, Тръмп е и отколешен привърженик на прекратяване на надпреварата в ядреното въоръжаване. Още през 1986 г. публично заявява, че 55 Trump, D.J. Crippled America... Chapter 4. 51

ядрените оръжия са проблем и той може да бъде най-добрият преговарящ със СССР за намаляването им. Интервюто е на 42 стр. в... сп. „Playgirl“ по повод обявяването му за „най-секси мъж на годината“ заедно с холивудските звезди Брус Уилис, Майкъл Джей Фокс и политикът Боб Доул. “Ще ми отнеме час и половина да науча всичко необходимо за ядрените ракети. Даже мисля, че знам повечето неща”, заявява тогава Тръмп. На следващата година известният журналист Рон Розенбаум, който е автор на редица публикации и книга, посветени на проблема с ядрените въоръжения, интервюира подробно Тръмп по тази тема в излизащото по онова време списание Manhattan, Inc, където Тръмп лансира тезата, че администрацията на Рейгън следва да партнира със СССР в ядрената област, за да не се допуска разпространенитето на ядрените оръжия. В интервю за NBC през април 2016 г., Тръмп декларира, че би бил последният, който ще употреби ядрено оръжие. Според Тръмп САЩ трябва да поддържат военната си мощ, но и много по-ефективно да се борят с тероризма и неговите помагачи. „Ислямска държава“ е дефинирана като основна заплаха за Америка. Заедно с това той обявява и нови правила за военно ангажиране на САЩ - само при наличие на явна и непосредствена опасност, призната от американската общественост. В този смисъл критикува войната в Ирак по времето на Буш-син, обявена след скалъпени от разузнаването неверни данни за наличие на оръжия за масово унищожение. По отношение на Иран, Тръмп критикува споразумението, постигнато от администрацията на Обама. Иран продължава да бъде агресивно настроен към Израел и към САЩ, има ядрен потенциал, финансира терористични организации, и въпреки това е получил от Обама изгодна сделка и отмяна на санкциите, които бяха изправили иранската икономика пред сериозни трудности. Тръмп припомня максимата за успешни преговори - „страната, която се нуждае най-много от сделката, трябва да получи най-малко“.

52

За Тръмп Америка е унизена на международната арена поради слабо и недалновидно управление: „Написах тази книга, защото страната, която обичам се намира в тотална икономическа катастрофа. За начинаещи - ние имаме дълг от 15 трилиона долара, който непрекъснато нараства. Нека ви помогна да осмислите това число. Дори по някакво чудо т. нар. лидери във Вашингтон да намерят начин да спестяват 1 милиард долара дневно, ще отнеме 38 години за да се изплати главницата на дълга. Без лихвите... Всеки ден виждам как Америка е ограбвана и унижавана. Превърнали сме се в посмешище, момчето за бой, обвинявани сме за всичко, никой не ни отдава дължимото и не ни уважава. Виждате го и го чувствате навсякакъде около вас. Аз също... Знаете ли, че един от всеки седем американци е на купони за храна?“ Така започва споменатата по-горе книга „Време е да се стегнем: да направим Америка отново велика“, с която през 2011 г. Доналд Тръмп заявява еднозначно волята си да се кандидатира за президент на САЩ. Звучи познато, нали? В разгърнатата си в тази книга политическа визия, Тръмп предлага преосмисляне на едностранните ангажименти на САЩ в Близкия Изток. В съвсем прагматичен порядък критикува многомилиардните разходи на САЩ в Ирак или в подкрепа на сигурността на Саудитска Арабия, която според него трудно би оцеляла като държава без военно-политическата подкрепа на Америка, но в съ53

щото време не предоставя на Вашингтон никакви икономически изгоди. Не пести критики и към Обама за бездействието му спрямо петролния картел ОПЕК, който си играе с цените на петрола: „Извинявайте, но ОПЕК - тези 12 души, около масата - нямаше дори да съществуват, ако САЩ не гарантираха сигурността на техните страни в Близкия Изток. Къде е нашият президент? Къде е отчетността? Какво оправдание може да има един президент, който отговаря на петролната криза не с твърдост към ОПЕК, не с даване на възможност на нашите компании да добиват нефт в САЩ, а освобождава държавния резерв? Това не е лидерство, а абдикация.“ Тръмп дефинира и нова американска политика спрямо Китай, която да отрази актуалните проблеми в двустранните отношения и икономическата конкуренция между двете държави. Неговата теза е - облагайте Китай и спасявайте американски работни места. “Да си го кажем направо: Китай не е наш приятел. Те гледат на нас като на врагове. Добре е Вашингтон бързо да се пробуди, защото Китай краде нашите работни места, смазва нашето производство, ограбва нашите технологии...”, подчертава Тръмп. И формулира три основни заплахи, с които днешен Китай уврежда американските интереси: непазарните манипулации с курса на юана, чрез които се насърчава китайския износ; системните усилия да се подкопае американската производствена мощ; мащабният промишлен шпионаж 54

и кибервойната, която Китай води срещу САЩ. Според него, администрацията на Обама е твърде неориентирана в това отношение. Американският президент трябва да прояви твърдост и да изправи Пекин пред угрозата от сериозни санкции докато тези три основни заплахи не бъдат преодолени. “Да обявим, че ще въведем 25% мито върху всички китайски стоки, внасяни в САЩ, докато Пекин не върне юана на неговото реално пазарно ниво“, предлага Тръмп и се позовава на икономически оценки, според които подобна политика може да върне между 300 и 700 хиляди работни места в САЩ. Като допълнителна мярка, той предлага да се въведе законодателна възможност вносните мита да варират според степента на подценяване на съответната национална валута на страната, в която дадена стока е произведена. И заедно с това - сериозни санкции срещу кражбата на интелектуална собственост от страна на Китай. Вместо “аутсорсване”, тоест изнасяне на производства и услуги в трети страни, Тръмп настоява за “прибирането” им в САЩ. Това са целите, които американската политика трябва да постигне, за да има справедливост в американо-китайските отношения и на тази основа да се гради приятелство и партньорство с Пекин. Другият важен постулат, който може да се изведе от външнополитическите планове на Доналд Тръмп е деглобализацията. В такава посока са мерките, които той предлага, за да бъдат защитени по-добре интересите на американските работници и средната класа, а оттам и намалено социалното неравенство. С термина „деглобализация“ в последно време се обозначава процеса на преструктуриране на световната икономика и политическа система, така че да се укрепи капацитета на националната държава и националната икономика, които са под натиск за разграждане от страна на неолибералния модел на глобализация. За разлика от глобализацията, в която доминират транснационалните корпорации, в процеса на деглобализация световната икономика се интегрира около интересите и нуждите на нациите, хората и техните общности. Пак за разлика от унификацията, към която тласка неолибералната глобализация, при деглобализацията се очаква 55

да бъдат стимулирани местните специфики и разнообразието56. Доналд Тръмп е противник на споразуменията за свободна търговия от типа на NAFTA, Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) или Транстихоокеанското споразумение (TPP). Според него тези правни инструменти на глобализацията са „убийци на работни места“ и са довели до деиндустриализация на САЩ. Положителното му отношение към Brexit също би могло да се разглежда на такава плоскост. Работа, възстановяване, антикорупция. Тръмп обяви амбицията си да бъде президентът, който е създал най-много работни места в историята. В тази насока освен мерките срещу изнасянето на производства и регулирането на отношенията с Китай, той търси рецептата за икономически растеж и в намаляване на данъците за всички слоеве от населението, особено за средната класа и бедните, дебюрократизация на държавата, обновяване на гигантската инфраструктура на САЩ и възвръщане на индустриалната мощ. Още преди да е встъпил в длъжност, някои от обявените от него мерки вече дават известни резултати - автомобилните гиганти Ford, Toyota, FiatChrysler обявиха своеобразен „вот на доверие“ (по думите на Марк Фийлд, CEO на Ford) за новия президент, като се отказаха от многомилиардни инвестиции в чужбина и ги насочиха към националната икономика на САЩ. Чрез този тип политика, която дава повече възможности за инвестиции, работа и предприемачество, и заедно с това прекратява разпиляването на средства от държавата, Тръмп смята, че реално може да се намали гигантското социално неравенство. По отношение на данъците Тръмп споделя традиционното консервативно разбиране, че прекалено високите подоходни данъци обезсмислят усилията на тези, които работят извънредно и оттам намаляват производителността 56 Walden Bello, Deglobalization: Ideas for a New World Economy, Zed books, 2005. 56

и предприемчивостта, което води до икономическа стагнация и повече социално неравенство. И дава за пример социалните програми за борба с бедността при „Великото общество“ на Линдън Джонсън - те не само не намалиха бедността, а превърнаха цели поколения в зависими от държавата, пасивни потребители на социални помощи, докато бюджета за социални програми, като се отчете инфлацията, се увеличи 13 пъти от края на 60-те досега. Хората, които работят повече, които повишават квалификацията си, не трябва да бъдат наказвани с по-големи данъци. Колкото повече облагаш труда, толкова повече намалява желанието за труд; колкото повече данъци върху инвестициите поставяш, толкова по-малко инвестиции се правят. Данъци трябва да се плащат, за да се издържа социалната система и отбраната, но в разумни размери, заявява Тръмп и припомня библейската фраза „Божието Богу. Кесаревото, кесарю“, отбелязвайки, че дори според Библията се взема само десятък от изработеното от хората, а не им се отнема 40% от дохода. На всички онези, които смятат, че данъците трябва да са високи, Тръмп полу на шега препоръчва да не пречат на икономиката, като пледират за ограбване на труда на всички, а да се възползват от съществуващата възможност да внасят онази част от доходите си, която смятат, че им е в повече, в правителствения фонд „Дарения за САЩ“, създаден още през 1843 г. В този смисъл той припомня опита на създадения в щата Вирджиния фонд „Обложи ме с повече данъци“, в който желаещите да внесат повече данък от законодателно установения размер, се оказват толкова малко, че за десетина година в него са събрани едва 12 хиляди долара. “Необходима е данъчна система, която е справедлива и умна - такава, която насърчава растежа, спестяванията и инвестициите. Време е да спрем да наказваме трудолюбието и предприемчивостта“.

57

Тръмп предлага данъчна реформа в пет основни стъпки. Първо, намаляване на подоходния данък и опростяване на системата, която понастоящем е толкова усложнена от многобройни ставки, изключения, облекчения и преференции, че мнозина са принудени да плащат немалко пари на счетоводители, за да попълнят коректно данъчната си декларация. Според някои оценки, американците губят съвкупно 6,1 милиарда часа годиишно за тази цел57. Планът на Тръмп от 2011 г. за подоходния данък предвижда намаляване на данъчното бреме за всички слоеве от населението и 4-степенна прогресивна скала, при която хората с най-ниски доходи (до 30 хил.щ.д.) плащат 1%, тези от долната и средната прослойка на средната класа с доходи до 100 хил. щ.д. се облагат с 5% данък върху доходите, горната част на средната класа с доходи до 1 млн.щ.д. - 10%, а богатите с доход над 1 млн. - с 15%. “Ясно и справедливо за всички, и заедно с това може да се попълни на гърба на една пощенска картичка, с което ще спести на на американците доста пари за счетоводители и време за дешифриране на данъчния кодекс”, отсича Тръмп. Втората мярка, според него, е премахването на данък „наследство“, който достига до 35% от стойността на имуществето на починалия - не е справедливо да облагаш с данък имуществото, за което един човек е полагал усилия цял живот и за което вече е платил данъци. “Вашите деца заслужават да получат вашия собствен недвижим имот, а не федералното правителство“. Трето, намаляване на данъка върху капиталовите печалби и дивидентите. Колкото по-високи са, толкова повече работни места и инвестиции „убиват“, подчертава Тръмп. Четвърто, намаляване на корпоративния данък по същите причини. И пето, облагане на тези фирми, които изнасят произ57 Janet Novack, “Tax Waste: 6.1 Billion Hours Spent Complying With Federal Tax Code,” Forbes, January 5, 2011. 58

водства и насърчаване на онези, които остават лоялни към американските работници и система. „Ако една американска компания иска да изнесе производството си от САЩ, тя трябва да бъде сполетяна от 20% данък, а за онези, които вече са направили грешката да изнесат бизнеса си в чужбина, но го върнат обратно в САЩ - 0% данък. Печелиш, ако наемаш американски работници. Изнасяш работни места в чужбина - може и да се развиваш прекрасно, но ще плащаш данък“. Наред с това Тръмп предлага и 20% мито за вноса. “Ако искаш дял от американския пазар, трябва да си платиш. Без повече безплатен вход за “най-голямото шоу в града”. Това се отнася особено за Китай”. Няколко години по-късно, в платформата си за изборите през 2016 г., обобщена в „Осакатената Америка“, Тръмп запазва своята данъчна философия, но формулира нова цел на реформата - да премахне законовите вратички и данъчни облекчения за специалните интереси и богатите, включително и да се въведат ограничения за хедж фондовете, които спекулират на финансовия пазар, но не създават икономически растеж и работни места. Предлага нова прогресивна скала на облагане. „Ако живеете сам и печелите по-малко от 25 хиляди долара, или сте семеен и печелите по-малко от 50 хиляди, доходите ви ще са необлагаеми. Така около 75 милиона домакинства ще бъдат облекчени. Второ, данъчният кодекс ще бъде опростен и вместо 59

многобройни ставки и варианти, ще има само четири ставки: 0%, 10%, 20% и 25%.“ Предвижда отново отмяна на данък „наследство“, за да могат американските семейства да запазват за себе си придобитото от техните близки, а не да бъде отнемано от държавата. За бизнеса се предлага максимална ставка от 15%. Ако използваме аналитичния инструмент на Tax Policy Center58, чиято методика изчислява общата данъчна и осигурителна тежест, която произтича от икономическите програми на кандидат-президентите, то планът на Тръмп предвижда да се намалят реално данъците за всички. За сравнение, ефектът от предлаганата от Бърни Сандърс икономическа политика би бил обратен – увеличаване на данъчната тежест за всички – и за богатите, и за бедните. Обобщената оценка на Tax Policy Center е, че намеренията на Тръмп в сферата на икономиката могат да доведат до намаляване на подоходните и корпоративни данъци с около 9,5 трилиона долара за следващите 10 години, с което се цели сериозен икономически растеж. Политиката на Хилъри Клинтън би довела до увеличаване на данъчната тежест на домакинствата с по-високи доходи с около 1,1 трилиона долара за 10 години. Според нейните приоритети генерираните от това бюджетни приходи следва да бъдат използвани за социално подпомагане. Икономическият план на Бърни Сандърс от своя страна би имал за последица 15 трилиона допълнителни приходи за бюджета през следващото десетилетие от увеличената данъчна тежест за всички американци, като увеличението е по-голямо при богатите. Тези приходи според Сандърс могат да финансират здравно осигуряване за всички, безплатно образование в колеж и други социални придобивки. 58 Tax Policy Center авторитетен икономически тинк-танк, създаден от Urban Institite и Brookings Institution. Обикновено се смята, че анализите му клонят повече към Демократическата партия. 60

Замислете се, кого ще подкрепи при равни други условия самотната майка с едно дете, която получава доход около границата на бедността от 25 хиляди долара годишно и при Обама плаща около 2440 долара данъци (6,4%) – този, който предлага да се запази това положение (Хилъри Клинтън); кандидатът, който ще ви натовари с още 3 хиляди долара (14,3%) допълнителна данъчна тежест (Сандърс); или този, който предлага да ви намали данъците с 900 долара, така че да станат 4% (Тръмп)? Тръмп се застъпва за сериозно оптимизиране на бюрокрацията и нейните разходи и споделя максимата на Джералд Форд: “Правителство, което е толкова голямо, че може да ти даде всичко, което пожелаеш, е достатъчно голямо, за да може да ти отнеме всичко, което имаш“. Позовавайки се на статистически данни, той отбелязва, че всеки ден федералното правителство има приход от 6 милиарда долара, а харчи 10 милиарда долара. “Ако така се управлява частна компания, тя ще фалира. Трябва да имаме правителство, което можем да си позволим”. Критикувайки управлението на Обама, Тръмп изрежда поредица от примери, извадени от отчетите на американската сметна палата (Government Audit Office), как държавата пилее парите на данъкоплатците - 200 милиарда годишно отиват в повече от 2100 центрове за обработка на данни, които могат да се окрупнят, а разходите да се намалят; 601 милиона за пенсии са „изплатени“ на починали хора; през 2010 г. са изхарчени 700 хиляди за проучване на причините за оригването при кравите; 600 хиляди за създаване на видео игра, а в периода 2008-2012 г. администрацията на Обама финансира с почти 1,5 ми61

62

лиона изследване на мъжките проститутки във Виетнам. В духа на традиционното американско разбиране за личната отговорност на всеки към собствения живот и семейството, Тръмп остро критикува социалната политика на демократите и превръщането на социалните помощи и купоните за храна в постоянен начин на живот за много хора, вместо да е временна мярка за подпомагане в период на безработица. Държавата се е превърнала в постоянен донор дори на хора, които нямат такава остра социална нужда и ако липсваха предоставените от законите възможности да преживяват на социални помощи, биха се върнали на трудовия пазар и биха се справяли с живота. Социалните помощи трябва да са обвързани с квалификация и преквалификация, с последователни усилия за намиране на работа, а не да се дават „на калпак“. Тръмп дава положителна оценка на щатското законодателство във Флорида, което предвижда отпускане на социални помощи след тест за употреба на наркотици, защото не е честно данъкоплатците да субсидират нечия наркозависимост. По отношение на здравеопазването, още през 2012 г. Тръмп се обявява за незабавна отмяна на реформата, извършена от Барак Обама - „Obamacare“, защото е довела до увеличаване на стойността на здравните застраховки и удря малкия и средния бизнес. В по-ранни периоди Тръмп е изрязавал известна симпатия към канадската здравна система и въвеждането на всеобщо държавно здравно осигуряване. В „Осакатената Америка“ и във „Време е да се стегнем: да направим Америка отново велика“ той представя подробен план за ограничаване на нелагалната имиграция в САЩ. В това отношение, неговата позиция е напълно в духа на традиционното консервативно разибране. Трябва изрично да се поясни, че пропагандните твърдения, че този тип имиграционна политика бил „ксенофобски“, са напълно неоснователни. Да бъдеш нелегален имигрант не е човешко право, а е нарушение на закона, което трябва

да бъде санкционирано. Никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Нелегалната имиграция затормозява социалната система, отнема работни места на американците и често е свързана със съпътстваща престъпност - трафик на хора, на наркотици, проституция и пр. По-късно, в „Осакатената Америка“ и в кампанията през 2016 г., тази политика е препотвърдена, като са прибавени предложения за отнемане на федералните субсидии за градовете-убежища за нелегални имигранти, както и предложението, което предизвика най-много противоречиви мнения - изграждането на стена по границата с Мексико. Всъщност по тази ключова политическа тема в САЩ, Тръмп винаги е имал последователно отношение. Още през 1999 г. в едно интервю за New York Times, той се застъпва за затваряне на границата за нелегални имигранти.  В „Осакатената Америка“ Тръмп се позиционира още по-ясно като противник на статуквото и естаблишмънта: „Има хора, които ме смятат за самоуверен. Кой знае? Когато започнах да разпространявам идеите си, бях реалист. Знаех, че безжалостните и некомпетентни отрицатели от статуквото ще се нъхвърлят яростно срещу мен и те го сториха: Политиците, които говорят велики неща в предизборните кампании и действат като тотални лузъри, когато трябва да управляват в действителност, защото те просто не умеят да управляват. Лобистите и специалните интереси, които ни бъркат в джобовете от името на техните клиенти. 64

Медиите, които толкова са се отдалечили от представата за честност, че нямат понятие за разликата между факт и мнение. Нелегалните имигранти, които отнемат работни места, принадлежащи на хората, които са тук законно, а в същото време 20% от американците са безработни или временно заети... Конгресът, който е блокиран от години и е напълно неспособен да работи по най-болезнените проблеми... Междувременно, основата на нашата страна - средната класа - и тези 45 милиона американци, които са изпаднали в бедност, виждат как доходите им през последните 20 години се топят. Разбираемо е, че тяхното недоволство и гняв от случващото се, нарастват всеки ден, и става все по-лошо и по-лошо“59. Да припомним още веднъж работните триади, изведени по-горе, с които се синтезира доктрината „Тръмп“: реализъм, разведряване, деглобализация във външната политика; работа, растеж и антикорупция във вътрешната. Ето, в обобщен вид как тези триади са разгърнати в конкретни мерки, които Доналд Тръмп предлага за първите 100 дни на своята администрация:

59 Trump, D.J. Crippled America... Preface. 65

Антикорупционни мерки: 1. Конституционна промяна, с която се ограничават мандатите на членовете на Конгреса. 2. Замразяванена назначенията във федералната администрация, с изключение на сферите на отбраната, сигурността и общественото здраве. 2. Въвежданена изискване всяка нова регулация да се въвежда след отмяна на две същуствуващи държавни регулации. 3. Въвеждане на забрана за бивши служители на Белия дом и на Конгреса да стават лобисти в 5-годишен срок след напускане на държавната служба. 4. Доживотна забрана за бивши служители на Белия дом да стават лобисти на чужди правителства. 5. Пълна забрана чужди лобисти да набират средства за американските избори. 6. Приемане на нови етични правила за публичните служители, които ограничават влиянието на специалните интереси върху управлението и политиката. Външнополитически реализъм и деглобализация 1. Ще бъде обявено намерение за предоговаряне на НАФТА или оттегляне от споразумението по силата на член 2205. 2. Оттегляне от Транстихоокеанското споразумение за свободна търговия (TPP). 3. На финансовия министър ще бъде разпоредено да третира Китай като манипулатор на националната валута. 4. Ще бъде възложено на търговския министър и търговските представители на САЩ да идентифицират всич66

ки търговски практики, които несправедливо се отразяват на американските работници, след което ще бъдат предприети мерки в съотвествие с международното право за прекратяване на тези практики. 5. Ще бъдат премахнати ограниченията върху производството на стойност на стойност 50 трилиона долара, което създава работни места - американските енергийни резерви, включително и добива на шистов нефт, природен газ и чисти въглища. 6. Премахване на пречките, въведени от Обама-Клинтън пред жизненоважни енергийни инфраструктурни проекти. 7. Преустановяване на плащанията на САЩ към програите на ООН за климатичните промени и пренасочване на тези средства за опазване на водите и околната среда на Америка. Защита на върховенството на закона: 1. Отмяна на всички противоконституционни актове на президента Обама. 2. Стартиране на процеса на избиране на съдия във Върховния съд на САЩ измежду 20-те съдии във вече обявения списък с кандидати на Тръмп. Борба с нелегалната имиграция 1. Преустановяване на федералното субсидиране на градовете-убежища на нелегални имигранти. Реформа на визовия режим. 2. Депортиране на повече от 2 милиона нелегални имигранти от страната и отмяна на визите на всики граждани от държави, които отказват да приемат обратно своите нелегални имигранти. 67

3. Прекратяване на имиграцията от държави и региони, склонни към подкрепа на тероризма, при които не може да се проведе надеждно проучване на желаещите да влязат на територията на САЩ. Социална политика, работни места и данъци 1. Работа с Конгреса за приемане на Закон за данъчни облекчения за средната класа и опростяване на данъчната система. Икономически план, който е насочен към 4% растеж и откриване на поне 25 милиона нови работни места чрез масирано намаляване на данъците и опростяване на данъчното облагане, в съчетание с реформи в сферата на търговията, облекчаване на регулациите и премахване на ограниченията за американските енергийни производители. Най-големите данъчни намаления са за средната класа. Семейство от средната класа с 2 деца, ще получи намаление на данъчната тежест в размер на 35%. Данъчните ставки ще бъдат намалени от 7 до 3, а данъчните декларации значително опростени. Корпоративното облагане ще бъде намалено от 35 на 15%, а трилиони долари на американски корпорации в чужбина вече ще могат да се върнат в страната срещу данък от 10%. 2. Възможност за приспадане на разходите за отглеждане на дете и грижа за възрастен родител от данъците; стимули за работодатели, които осигуряват грижа за деца и възрастни родители на своите служители. Подпомагане на хората с ниски доходи. 3. Понастоящем фирмите имат стимули да уволняват работници и да изнасят предприятия в чужбина, където произвеждат по-евтино, след което внасят безмитно стоките си на американския пазар. Ще се работи с Конгреса за законодателна промяна.

68

Образование и здравеопазване 1. Работа с Конгреса за законодателни промени и пренасочване на финансиране, което ще даде право на родителите да избират дали да изпращат своето дете в публично, частно, религиозно или домашно училище. Отмяна на федералните единни образователни стандарти и предоставяне на тяхното изготвяне и надзор на местните общности. Подобряване на достъпа до професионално и техническо образование. 2. Работа с Конгреса за отмяна на Obamacare и въвеждане на индивидуални здравни сметки; предоставяне на възможност на хората да купуват здравни застраховки в цялата страна, а не само от щата, в който живеят - така ще се повиши конкуренцията и ще се намали стойността на застрахователните премии. Управлението на социалната здравна програма Medicaid ще се прехвърли на щатско ниво. Ще бъде намалена бюрокрацията в агенцията по лекарствата и ще се ускори одобряването на животоспасяващи лекарства. Дали и в каква степен президентът Тръмп ще успее да осъществи своя план за първите 100 дни и да следва своята доктрина през 4-годишния мандат, предстои да видим. В условията на стриктно разделение на властите, ключово значение ще имат отношенията на Тръмп с двете законодателни камари. И в двете партии има сериозен потенциал за съпротива и дори блокиране на доктрината „Тръмп“ на законодателно равнище. Във всички случаи обаче, промяна в досегашната политика ще има.

69

ГЛАВА СЕДМА Защо Тръмп, а не Сандърс през 2016 г.?

Доналд Тръмп и Бърни Сандърс се превърнаха в символ на съпротивата срещу статуквото. Независимо от различията в политическото самоопределяне – Сандърс е „демократичен социалист“, а Тръмп „традиционен консерватор с центристки уклони“ – двамата кандидати имаха и някои сходни позиции по темите антикорупция и споразумения за свободна търговия. И все пак, мнозина в Европа се питат защо Тръмп успя, а Бърни Сандърс не получи достатъчно подкрепа първичните избори. Има едно основно предизвикателство пред коментарите, които се правят в Европа за президентските кампании в САЩ – не може да се прави пълноценен анализ на американските избори с европейска оптика. Трудно, а често и доста подвеждащо, е да се оценяват политически послания, предизборни стратегии или шансове на отделни кандидати като върху американската действителност се налага европейска матрица от разбирания, ценности и приоритети. С други думи – не винаги това, което в Европа е адекватно, понятно и възприемаемо като обществена потребност или политическа цел, е такова и в САЩ. Разбира се, от гледище на американската обществено-политическа култура, Тръмп има несъмнено предимство – той е знаменитост, а знаменитостите в САЩ по правило са поставяни на особен пиедестал. Дори, когато са противоречиви и дори скандални, те са обект не толкова на тотално отрицание или завист от типа „абе, какъв е този“, а на респект, защото символизират успех и силен индивидуален характер. Но в случая това не е най-важното. Както не беше от решаващо значение и гигантската 70

финансова и политическа мощ, която беше мобилизирана в подкрепа на Хилъри – Сандърс също съумя да направи мащабно фондонабиране. Дълбоките причини за поражението на Сандърс са по-скоро в това, че възприемаемостта сред американското общество на неговото ключово послание – борбата със социалното неравенство - трудно може да можеше да му осигури достатъчна подкрепа за влизане в Белия дом. На пръв поглед това би трябвало да е могъщо послание в едно общество, в което социалните неравенства, отразявани от Gini индекса са дълбоки, по официални данни 46,5 милиона (15% от населението) са под прага на бедността, а без медицински застраховки, което на практика означава без достъп до медицинска грижа, са общо 13,4 % или 42 милиона души. Такива са реалностите в САЩ. Сандърс не само постави пръст в раната, но и предложи визия за една друга, социална Америка, която носи повече духа на Теодор Рузвелт, отколкото на Роналд Рейгън. Вероятно, в Европа подобно послание би отекнало много силно. То обаче се разминава с преобладаващите дълбинни обществени нагласи в САЩ. Социалното неравенство отвъд океана традиционно не генерира сериозна политическа подкрепа за социални програми и политики и за по-мащабна преразпределителна функция на държавата, с оглед намаляване на контрастите в доходите и социалното положение. За разлика от Европа, където въпреки значително по-малките неравенства, подкрепата за социалната държава във всички нейни проявления е традиционно висока. Това е така, защото част от генетичния код на американската нация е разбирането за бедността като индивидуален проблем, а не като проблем на социалната среда; проблем, с който трябва да се справи отделната личност, а не държавата; убеждението, че с упорит труд и усилия човек може да се качи на „социалния асансьор“ и да се качи на по-висок етаж в обществото. Бедността и безработицата са личен провал, а не проблем на държавата. Социалните помощи не се полагат и не са начин на живот, а са само временно спасение докато човек се стабилизира. За илюстрация на тази житейска философия си спомнете 71

известният филм „Cinderella Man“ с Ръсел Кроу. Той е по истинската история на боксьора Джеймс Брадок, живял в годините на Голямата депресия. Когато остана на улицата, той се принуди да потърси социална помощ, за да може семейството му да оцелее. Срамуваше се, че получава социални помощи. И първата му работа след като успя да спечели пари с няколко победи на ринга беше... да отиде до социалната служба и да върне до стотинка получените като помощи пари. Все едно държавата му беше дала заем... В Европа е тъкмо обратното. По тези въпроси има многобройни научни изследвания и анализи. Само за илюстрация тук ще приведа някои данни от сравнителното изследване на Pew Research Center от 2011 г. за ценностните различия по тези въпроси между САЩ и Европа. Така например, 58% от американците смятат, че свободата да преследват своите житейски цели без държавна намеса е по-важна от това държавата да гарантира нуждите на всички. Обратното разбиране имат само 35 %. На другия полюс са нагласите в Европа – в Испания 67% смятат, че държавата трябва да се погрижи за изравняване на социалните дисбаланси, във Франция – 64%, в Германия –62%, а във Великобритания – 55%. Отношението към ролята на държавата също е твърде различно в САЩ в сравнение с Европа. Цели 62% от американците не приемат схващането, че успехът в живота зависи от фактори, които са извън контрола на отделната личност. Докато в Германия е тъкмо обратното - 70% са убедени, че индивидуалният успех се предопределя от фактори, които са извън контрола на личността. Това схващане доминира и във Франция – 57%, Испания – 50%. С 41% Великобритания е по-близка до американските пропорции в това отношение. Сериозни са ценностните различия между САЩ и Европа по отношения на причините за бедността. В САЩ повече от половината от населението – 51% смята, че причина за бедността е в липсата на индивидуална пред72

приемчивост и трудолюбие. По този показател данните на Евробарометър показват такава нагласа едва у 14,7% от германците, 4,1% от французите и 9,3% от поданиците на Обединеното кралство. Нещо повече, САЩ са далеч напред в сравнение с други богати държави по отношението на хората към начина им на живот – като цяло американците са по-доволни от европейците. 41% от американците определят своя ден като успешен, докато във Великобритания така мислят 27 %, в Германия – 21%, а в Япония едва 8%. В този обществен контекст задачата на Бърни Сандърс беше практически невъзможна. И това не зависеше толкова от парите на Уолстрийт или от медийното присъствие на опонентите му. Неговото послание трябваше да пребори дълбоко вкоренени в голяма част от американското общество разбирания и ценности. Независимо, че в последните години според някои изследвания се наблюдават известни промени, това не променя съществено картината. В случая със Сандърс беше нереалистино и очакването на някои европейски анализатори: „и за Обама казваха, че Америка не е готова за черен президент, но той стана“. Разликата е в това, че Обама предлагаше морално послание, а не промяна на системата. Обама предлагаше промени в текущата политика, но не засягаше фундаментите, на които се гради американската икономическа и социална политика от десетилетия. И затова посланието му се вписваше в социалния контекст значително по-лесно. А фактът, че е афроамериканец беше просто допълнително символно предимство в конкретния исторически момент. Обама не трябваше да се бори за промяна на ценности, докато Сандърс трябваше да прави точно това - титанична задача в една предизборна кампания. Обратно, посланието на Тръмп през 2016 г. беше стъпило здраво на традиционни американски ценности – патриотизъм, грижа за семейството, възможности за бизнеса. Затова и социалните акценти в защита на аме73

риканските работници, изхвърлени на улицата от деиндустриализацията на Америка, причинявана от споразуменията за свободна търговия, намираха много по-лесен достъп до умовете и сърцата на широки обществени слоеве. Тръмп не искаше от тях да променят мирогледа си, а им предлагаше политика, която да реши проблемите им.

74

ГЛАВА ОСМА Пропагандни митове: “расист“, „ксенофоб“ и „хомофоб“ ли е Тръмп?

„Расист“ и “ксенофоб”, който проповядва насилие? Тръмп беше системно обрисуван от своите противници и от клонящите към тях мейнстрийм медии като „расист“ и „ксенофоб“, който проповядва насилие. Повод за това дадоха две негови позиции - за нелегалната имиграция и пограничната стена с Мексико, и за ислямския тероризъм и предлаганата временна забрана за влизане в САЩ на граждани от ислямски държави. Заедно с това, по време на кампанията бяха скалъпени няколко постановки и провокации от страна на лагера на демократите, които бяха използвани, за да бъде рамкиран именно по този начин. Като например случаят с „изгонената от предизборно събрание на Тръмп мълчаливо протестираща мюсюлманка“. Този случай предзвика лавина от коментари за политическо насилие, нетърпимост, фашизъм и какво ли не. Достатъчно е да се видят добросъвестно видеозаписите, а не да се дава ухо на коментаторите на CNN, за да се развенчае този пропаганден мит. Всъщност, жената - Роуз Хамид, беше изведена по съвсем нормален начин без никакво насилие от охраната на събитието не защото е мюсюлманка, а защото издигна плакат с лозунг, чийто подтекст беше очевидно критичен към Тръмп. Замислете се, къде по света се приема за нормално привърженици на един кандидат или партия да отиват на събрание на своите опоненти и там да ги критикуват, да демонстрират, да издигат свои лозунги? Политическата провокация, а не религията или ксенофобски 75

нагласи, са причината за „изгонването“ на Роуз Хамид. Дребна подробност е, че часове по-късно, след като медийното пространство беше залято с историята за „изгонената мълчаливо протестираща“, самата тя разказа, че провокацията е била старателно замислена и организирана от цяла група хора, тъкмо с такава цел60. В друг подобен случай, организираният от привърженици на Бърни Сандърс метеж срещу Тръмп и неговите привърженици в Чикаго, също беше интерпретиран от продемократическите среди като проява на насилие, език на омразата и нетърпимост. Но забележете - насилие, език на омразата и нетърпимост не от страна на вандалстващите привърженици на Бърни Сандърс, а от страна на Тръмп и неговите поддръжници, които трябваше да проведат мирно предизборно събрание. Видео репортажите свидетелстват как феновете на Сандърс обиждат избирателите на Тръмп, налитат на бой, трошат, палят... Но това се интепретира от CNN-ноподобните като „протест срещу насилието“ и „свобода на словото“. Къде остана свободата на словото за привържениците на Тръмп не е ясно. И кои точно демократични ценности предполагат, че е оправдано да се осуетява с насилствени средства мирно предизборно събрание?! Не протест, а откровен екстремизъм. Колко са били автентични тези акции е видно от факта, че когато Тръмп предупреди, че ще изпрати свои привърженици на събрания на Бърни Сандърс, „протестите“ секнаха като с магическа пръчка. Заради инцидентите, всички събрания на Тръмп до края на кампанията започваха с призиви да не се отговаря на провокациите на политическите опоненти. Но да се върнем на позициите на Тръмп за нелегалната имиграция и ислямския тероризъм, които бяха определени от официозните медии като “расистки” и “ксенофобски”. 60 Виж повече в The Daily Beast - http://www.thedailybeast.com/ articles/2016/01/10/the-silently-protesting-muslim-woman-at-the-trump-rally-wasnt-alone.html 76

От речта на Тръмп при обявяването на кандидатурата му през юни 2015 г. пропагандата извади от контекста едно изречение, което разгледано само по себе си, без връзка с останалата част от речта, би могло да се приеме и за смущаващо: „Когато Мексико (б.а. което означава, мексиканското правителство) изпраща своите хора, то не изпраща най-добрите. Не изпраща вас (сочи публиката). Не изпраща вас (отново сочи към публиката). Изпраща хора, които имат много проблеми, и те донасят проблемите си у нас. Внасят наркотици. Внасят престъпност. Те са изнасилвачи. А някои, предполагам, са добри хора!“ Всъщност кое точно е смущаващото в това изречение? Че не е политически коректно? И засяга в прав текст проблем, по който властите предпочитат да мълчат или да замъгляват с пелена от общи приказки. Както властите в Германия мълчаха за мигрантското насилие срещу жените в Кьолн. В изказването си Тръмп не поставя мексиканците под общ знаменател, а говори за притока от нелегални имигранти. Трябва да се подчертае отново – говори за нелегалните имигранти. Той твърди, че с тях идват престъпност, наркотици, изнасилвания, макар че освен престъпниците сред нелегалните имигранти има и добри хора. Основава тези твърдения на проучвания и статистики. С неговите твърдения, проучвания и статистики може да се спори, да бъдат опровергавани или потвърждавани. Но да бъдат етикетирани и стигматизирани като „расизъм“ и „ксенофобия“ е не просто пресилено, а съставлява недопустимо посегателство върху свободата на словото и съвестта. 77

Що се отнася до идеята за стена по границата с Мексико, без значение дали тази идея се харесва или не, звучи абсурдно да бъде определяна като ксенофобска. За сведение, в Мексико също се обсъжда издигането на стена по границата с Гватемала. А нима е проява на ксенофобия изградената ограда по българо-турската граница? Или на сръбско-унгарската? Или пък оградата, която издигнаха срещу притока на нелегални имигранти по „арктическия маршрут“ на норвежко-руската граница? Някой упреквал ли е в ксенофобия Хилъри Клинтън, която неведнъж е гласувала в Сената на САЩ за изграждането на оградни съоръжения по мексиканската граница? Въобще, опазването на границата може и трябва да бъде тема на политически дебати. Но да бъде стигматизирана като „ксенофобия“ едната гледна точка - че са необходими преградни съоръжения - е невярно и недопустимо. Трябва да е ясно, че в американския случай не става дума за бежанци от войни и заплахи, а за нелегална икономическа имиграция. Мерките за опазване на държавната граница и за спазване на имиграционното законодателство не са ксенофобия, а гарантиране на върховенството на закона и правата на гражданите. Но лицемерието, двойните стандарти и откровените лъжи на анти-Тръмп пропагандата, която се опитва да го рамкира като „расист“ и „ксенофоб“, проличават най-ясно в истеричните критики на всички официозни медии и соросоидни организации, когато става въпрос за депортацията на нелегални имигранти. Това е тема, която се дебатира остро и от години в САЩ. Когато Тръмп обяви, че ще депортира два милиона нелегални имигранти, етикетите „расист“ и „ксенофоб“ полетяха със страшна сила.

78

Но какви са фактите? По официални данни61 Барак Обама е рекордьор в това отношение – депортирал е 2,5 милиона нелегални имигранти. 91% от депортираните през 2015 г. са имали предишни криминални прояви. “Расист” и “ксенофоб” ли е Обама? При предходните администрации на Бил Клинтън и Буш-син също са депортирани по повече от 1 милион души. Някой да е определял Клинтън и Буш като „расисти“ и „ксенофоби“? При положение, че дори Human Rights Watch оценява имиграционното законодателство на Бил Клинтън, като въвеждащо „произволно задържане, бързи процедури за депортация и разделяне на семейства“62. Бил Клинтън “расист” и “ксенофоб” ли е? Ако всички те не са, защо тогава идентичното политическо намерение от страна на Доналд Тръмп се определя така? И въобще какъв „расист“ е Доналд Тръмп след като дори официалната говорителка на неговата предизборна кампания Катрина Пиърсън е цветнокожа, а през годините е подпомагал различни хуманитарни и благотворителни инициативи – от помощ за децата в бедната африканска държавица Малави, до афро-американската общност на Ню Йорк, за което лично един лидерите на афро-американците в САЩ – известният Джеси Джексън му е изказвал благодарност. Другата теза, която стана повод за сериозни критики срещу Тръмп, е неговото предложение за въвеждане на забрана за влизане на територията на САЩ на граждани от държави, които подкрепят ислямския тероризъм. Първоначално и в най-суров вид той лансира тази идея като „забрана за мюсюлмани“, но под напора на справедливата критика прецизира позицията си и въведе неутралното 61 Homeland Security - Yearbook of Immigration Statistics - https://www.dhs.gov/ immigration-statistics/yearbook 62 Human Rights Watch. US:20 Years of Immigrant Abuses Under 1996 Laws, Arbitrary Detention, Fast-Track Deportation, Family Separation April 2016 https://www.hrw.org/news/2016/04/25/us-20-years-immigrant-abuses 79

„лица от държави и региони, които подкрепят тероризма“. Това предложение може да бъде споделяно или отричано; може да е крайно или неефективно, но няма достатъчно основания да се определя като „расистко“ или „ксенофобско“. Има мотивиран с религиозни аргументи тероризъм - ислямският тероризъм. САЩ са една от основните мишени на този тероризъм. По ред причини в ислямските държави се шири открита омраза към Америка и американското. И в този контекст Тръмп нееднократно заявява, че САЩ трябва много сериозно да анализират тези реалности и докато не го сторят и догато не изработят ефективни решения, е добре да не се допуска имплантиране на ислямски тероризъм в страната. Да бъде спряна имиграцията от опредена държава или регион може да е сериозен политически проблем и политически оспорима теза, но това не е нарушение на човешките права. От никой международноправен акт не произтича човешко право на имиграция и заселване в САЩ или в която и да е друга държава. Напротив, суверенно право на всяка държава е да определя степента си на отвореност за имиграция, включително да дефинира региони, от които намира имиграцията за нежелана. САЩ са го правили неведнъж в историята, включително с въвеждането на имиграционни квоти за различни държави и региони. Що се отнася до идеята на Тръмп за проучване и регистър на имигрантите от държави, които подкрепят тероризма. В това предложение няма нищо ново. След атентатите от 11 септември, администрацията на Буш въведе изискване за специална регистрация на подбрани лица над 16-годишна възраст от 25 държави (24 ислямски държави и Северна Корея), които влизат на територията на САЩ с неимигрантски визи, в т.ч. работни и туристистически визи. Тези лица бяха задължавани да се явяват в офисите на имиграционната администрация за даване на отпечатъци и проучване. Това бе т.нар. National Security Entry-Exit Registration System, в която бяха регистрирани около 80 хиляди души. Срещу тази система за сигурност бяха повдигани сериозни възражения от правозащитни организации, атакувана бе, макар и без особен успех, в 82

съда. В крайна сметка бе отменена от администрацията на Обама. Но това е изцяло политически и правозащитен въпрос, по който може да се спори. Това, което със сигурност не е обаче, е етикета “нацизъм”, който пропагандата с лека ръка се опита да лепне на Доналд Тръмп. „Хомофоб“ ли е Тръмп? Някъде до 2008 г. Барак Обама отрича еднополовите бракове по религиозни причини. Чак до 2013 г. Хилъри Клинтън също е противник на узаконяването на еднополовите бракове и подкрепя въведения от съпруга й - президента Бил Клинтън - закон, който защитава традиционния брак. Двамата сменят позициите си. И това е естествен процес на развитие на разбиранията по тази тема, която в различна степен разделя всички общества. И вероятно тъкмо поради това никому не е хрумнало да стигматизира Обама и Клинтън като „хомофоби“. Тръмп обаче, според пропагандата, която безкритично се папагалства под път и над път, бил „хомофоб“. Истерията придобива дори налудничави размери - един репортер на Washington Post, който е с открита хомосексуална ориентация, дори се разплака след изборите по телевизията, защото... се страхувал за правата на ЛГТБ общността при управлението на Тръмп. И това въпреки че самият Тръмп никога не е имал наистина хомофобски позиции и изказвания. Според пропагандата обаче, той имал „противоречива“ история по този въпрос, защото някога преди повече от десетилетие бил казал, че не се „чувства комфортно с идеята за еднополови бракове“. Нима такова не беше отношението по този въпрос на огромното мнозинство преди десетилетие? И тези упреци към Тръмп се отправят независимо от факта, че през 2013 г. той заявява пред MSNBC, че позицията му този въпрос търпи развитие. Продължават да го определят като “хомофоб” въпреки че през 2015 г., пред Holywood Reporter63, той отново заявява, че е привърженик на традиционния брак, макар че е присъствал на гей-сватба 63 Holywood Reporter, August 19, 2015 - http://www.hollywoodreporter.com/ features/donald-trump-murdoch-ailes-nbc-816131 83

на свои приятели, а на изричен въпрос дали би подкрепил предложенията на републиканците в Конгреса за отмяна на еднополовите бракове, заявява еднозначно: „Някои хора се надяват да прокарат изменения, но това няма да стане“. През ноември 2016 г. Тръмп категорично заяви в предаването „60 минути“ по NBC, че въпросът с еднополовите бракове вече е решен от Върховния съд и няма път назад. Но видите ли, според пропандата и някои протестиращи срещу него ЛГТБ-организации, той бил се изказал противоречиво за приетия в Северна Каролина закон, който позволява на трансексуални хора да ползват тоалетни според пола, с който се идентифицират - казал, че това е преувеличен проблем в този щат и критикувал инструкциите на администрацията на Обама до училищните настоятелства по този въпрос, като заявил, че тези въпроси трябва да се решават от щатските, а не от федералните власти... Между другото въпросът за запазването на правата на отделните щати и ненамесата от страна на федерацията е един от фундаментите на консервативните възгледи в САЩ. Подигравал ли се е Тръмп на журналист заради увреждане? Това е другата лъжа, която придоби особена актуалност с речта на Мерил Стрийп на наградите „Златен глобус“. Твърди се, че Тръмп е подиграл по непристоен начин един журналист от New York Times, осмивайки неговото увреждане. Истината е, че Тръмп действително подиграва този репортер, но подигравката не е насочена към увреждането му, а към лъжата, с която журналистът си служи. Фактите са следните. По време на предизборната кампания, Доналд Тръмп, говорейки за ислямския тероризъм, един път заяви, че след атентатите на 11 септември, в Ню Джърси е имало мюксюлмани, които са празнували това. Пропагандата, начело с Washington Post, изля тонове мастило и приказки как Тръмп лъжел и това било поредна проява на неговата ксенофобия. Малко след това обаче се оказа, че 84

Тръмп не лъже. И на бял свят излезе публикация на журналиста Сердж Ковалевски от Washington Post от 18 септември 2001 г., в която той информира за извършени арести в Ню Джърси на араби, които са празвували атентатите. От архивите е изваден и телевизионен репортаж на същата тема. В интервю Ковалевски заяви, че не си спомня добре какво е писал и какво точно се е случило. И точно това, в отговор на критиките, Доналд Тръмп критикува в друга своя реч. Жестикулирайки саркастично, той разказва как Сердж Ковалевски е заявил, че не си спомня празнуващите мюсюлмани, за които е писал. Пропагандата избухна, че всъщност с тези жестикулации Тръмп осмива увреждането на двигателния апарат, което има въпросният журналист. Само че това не е вярно. Със същите жестикулации и мимики, Тръмп осмиваше и Тед Круз, който няма никакво увреждане. Пак със същите жестикулации и мимики осмиваше и някакъв неназован генерал, който нещо не бил в час... Дали ни харесва или не този тип ораторство е едно, а съвсем друго и дълбоко спекулативно е да се твърди, че Тръмп бил подигравал този журналист заради неговото увреждане. Лъжите и митовете по адрес на Тръмп са гигантски. Те обаче са твърде опасни, защото подменят нормалните стойности и ценности. Когато наричаш „расист“ някой, който очевидно не е такъв, това размива понятията и притъпява обществената чувствителност към истинските прояви на расизъм и ксенофобия. *** Тръмп не е нито случайно политическо явление, нито безпринципен популист. В продължение на три десетилетия той търпеливо си проправя път към Белия дом. Има визия за Америка и света, която може да бъде крикитувана или възхвалявана, но не и свеждана до политически миш-маш и набор от популистки лозунги. Сега, след като Тръмп вече е президент на САЩ остават открити въпросите дали и докъде ще стигне той в осъ85

ществяването на доктрината „Тръмп“. Пречките - видими и невидими - са многобройни. Съпротивата на статуквото е истерична. Републиканското мнозинство в Конгреса не е единно по всички политически предложения на Тръмп. Като подчертан реалист, президентът Тръмп ще бъде принуден да търси подкрепа и съгласие, да прави компромиси, да балансира могъщи интереси. Дали ще успее или ще се провали е въпрос на бъдещето. Но от гледната точка на днешния ден, промяната, която той може да донесе особено на международната арена, е исторически шанс за света.

86

ПО-ВАЖНИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЧИ НА ДОНАЛД ТРЪМП В КАМПАНИЯТА ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2016 г. Обявяване на кандидатурата за президент на Съединените щати Тръмп тауър, Ню Йорк 16 юни 2015 Страната ни е в сериозна беда. Никой не ни уважава. Станали сме за смях в целия свят. Получаваме удари от всички - Ислямска държава, Китай, Мексико. Всеки ни побеждава. Враговетe ни стават все по-силни, а ние сме все по-слаби. Политиците са затънали само в приказки и никакви действия. Те никога няма да бъдат в състояние да подредят страната ни. Никога няма да ни отведат до Обетованата земя. Аз повече не мога да стоя и да наблюдавам отстрани тази некомпетентност. Дами и господа, официално се кандидатирам за президент на Съединените щати. Обичам своята компания и всичко, което построих, но страната си обичам дори повече. Кога за последен път САЩ спечели в нещо? Кога беше последният път, когато победи Китай или Япония в търговията? Или Мексико на границата? Или някого в ​​преговори? Кога беше последният път, когато сме имали военна победа, която да е толкова пълна и тотална, че от другата страна просто да кажат: „Предаваме се!“ На Съединените щати това просто вече не им се случва. Страната ни се нуждае и заслужава завръщане... но няма да постигнем това завръщане с политиците. Поли87

тиците не са решение на нашите проблеми - те са проблемът. Те са почти напълно контролирани от лобистите, донорите и специалните интереси. Не вземат присърце интереси на нашия народ. Никога няма да осъществим своя пълен потенциал, ако изпратим поредния политик в Белия дом. Те ще разраснат правителствения апарат, няма да го съкратят. Ще увеличат дълга, няма да го спрат. В момента сме в огромен балон, готов да се спука. Реална безработица от порядъка на 20%, изкуствено занижени лихвени проценти и фондов пазар, загубил всяка връзка с реалността, са симптомите на нещо, което може да се окаже катастрофално. По-добре е да имаме голям лидер, който наистина разбира какво се случва. Страната ни има дълг, който скоро ще премине 20 трилиона долара. Държавните ни граници са необезопасени. Над 90 милиона американци са спрели да търсят работа. 45 милиона американци живеят на купони за храна и почти 50 милиона американци живеят в бедност. Ясно е, че нашите така наречени „лидери“ във Вашингтон ни провалят. Те не изпълняват дори свещения ни дълг да се грижим за ветераните ни и техните семейства. Те не успяват да запазят армията ни силна и жизнеспособна. Заради груба некомпетентност, даваме милиарди долари за най-висок клас военно оборудване в ръцете на нашите врагове. Президентът ни наистина си няма представа какво върши! В същото време, светът се превръща в много по-опасно място с всеки изминал ден. Иран препуска към създаването на ядрени оръжия. Китай експоненциално разширява военната си мощ. Ислямска държава обезглавява християни просто затова, че са християни. В Бенгази, ислямски терористи убиха нашите дипломати без никакви последствия. Иран и Ислямска държава, поотделно, завладяват обширни райони в Близкия изток и така завземат най-големите петролни запаси в света. Президентът ни няма план срещу това. 88

Америка, която обичаме, ще продължи да запада, защото Вашингтон е дълбоко повреден. Но никога няма да успеем да поправим Вашингтон отвътре, освен ако не изпратим там някой външен за системата. Време е правителството да се управлява ефективно и ефикасно. Време е някой да започне да върши нещата и то да ги върши правилно! Сега е нашето време да направим управлението отново управление на народа, от народа и за народа. Ето защо днес обявявам кандидатурата си за президент. Ще направя Америка велика отново! Ние заедно ще променим Вашингтон и ще победим специалните интереси. Аз не съм политик. Не мога да бъда купен. Няма да тичам из страната и да прося от хората пари за кампанията си. Няма да дължа нищо на никого. Няма да бъда задължен на никого, освен на вас, на американския народ, ако ме изберете, за да служа като ваш президент. Време е да поведем страната ни в смела нова посока. Време е да върнем американците обратно на работа. Отдавна е време да се изгради масивна стена, за да се осигури южната ни граница. И никой не може да се строи повече и по-добре от Доналд Тръмп. Една държава без граници просто не е държава. Мексико не е наш приятел. Те ни нанасят удари по границата и увреждат икономическото ни развитие. Те ни изпращат хората си, които не са желани при тях. САЩ се превръща в сметище за света. От първостепенно значение е да се погрижим за нашите ветерани и техните семейства - да сме сигурни, че всеки ветеран има достъп до отлични медицински грижи и внимание. Нашите ветерани са нашите герои, но са третирани като граждани от по-долна категория. От съществено значение е да възстановим нашата армия, за да имаме силно присъствие, което да изпраща ясно послание до нашите врагове, че Америка е лидер на 89

свободния свят. Така както президентът Рейгън доказа, че мирът съществува само чрез сила. Правителството трябва да изпълни задълженията си към нашите възрастни хора. Ние трябва да запазим социалното осигуряване, Медикеър и Медикейд без орязване на бюджетите. Докато аз съм на пост, там няма да има прахосване, измами и злоупотреби. Обамекеър трябва да бъде отменена и заменена с нещо далеч по-добро и при далеч по-малко разходи. По същия начин трябва значително да опростим нашия данъчен кодекс. Средната ни класа, която е напълно забравена, ще процъфтява отново при президента Тръмп. Време е да спрем да изпращаме работни места в чужбина чрез лоши външнотърговски сделки. Ще предоговорим нашите търговски споразумения с най-добрите преговарящи, които страната ни има. С тези, които действително са чели „Изкуството на сделката“ и знаят как да постигат големи сделки за страната си. Време е да се затворят вратичките в закона за Уолстрийт и да се създадат много повече възможности за малките предприятия. Необходимо е да инвестираме в нашата инфраструктура, да спрем да изпращаме чуждестранна помощ на страни, които ни мразят и да използваме парите, за да възстановим нашите тунели, пътища, мостове и училища. А никой не може да направи това по-добре от мен. Трябва да спрем образователната междущатска инициатива “Обща основа”. Трябва да запазим образованието местно и под родителски контрол. Не трябва вашингтонски бюрократи, които не са се явявали на избори, да определят какво е най-доброто за децата ни. Важно е нашите съюзници да знаят, че могат отново да разчитат на нас. Повече няма да прекланяме глави пред нашите врагове. 90

Ние трябва да стоим зад Израел. Ще напомним на света, че всяка заплаха срещу Израел е заплаха срещу САЩ. Трябва да спрем Иран да разработва ядрени оръжия. Не можем да позволим ядрена надпревара в Близкия изток. Време е да победим „Ислямска държава“. С подходящ план това може да се осъществи бързо и ефективно. Време е да станем твърди с китайците по въпросите на валутните манипулации и шпионажа. Ще търсим сметка на Китай за всяка лоша постъпка и ако те продължат, тогава ще им търсим сметка на още по-високо ниво. Казано много ясно, време е да въведем реално лидерство във Вашингтон. Факт е, че американската мечта е мъртва, но ако спечеля, ще я върна по-голяма, по-добра и по-силна от всякога. Заедно ще направим Америка велика отново! Благодаря!

91

Изявление на Доналд Тръмп във връзка с противоречивите интерпретации на речта му при обявяването на президентската му номинация в частта й за имиграционната политика 6 юли 2015 г. Не виждам никакво място за неразбиране или погрешно тълкуване на изявлението, което направих на 16 юни при обявяването на президентската си кандидатура. Ето какво казах тогава, което умишлено се изкривява от медиите: „Когато Мексико (което означава мексиканското правителство) изпраща своите хора, то не изпраща най-добрите. Не изпраща вас (сочи публиката). Не изпраща вас (отново сочи към публиката). Изпраща хора, които имат много проблеми, и те донасят проблемите си у нас. Внасят наркотици. Внасят престъпност. Те са изнасилвачи. А някои, предполагам, са добри хора! Но аз разговарям с граничната охрана и те ни дават информацията, с която разполагаме. Това е просто проява на здрав разум. Не ни изпращат правилните хора. Те идват не само от Мексико. Идват от цяла Южна и Латинска Америка, идват вероятно и от Близкия изток. Но ние не знаем това. Тъй като нямаме защита и нямаме компетентност, не знаем какво се случва. И това трябва да спре и то да спре бързо.“ Може ли да бъде по-простo или по-точно казано? Мексиканското правителство принуждава своите най-нежелани хора да емигрират в Съединените щати. Те са в много случаи престъпници, наркодилъри, изнасилвачи и т.н. Това стана очевидно дори само през тази седмица, когато една млада жена в Сан Франциско бе жестоко убитa 92

от пет пъти депортиран мексиканец с дълго криминално досие, който бе подтикнат принудително да влезе обратно в САЩ, защото е нежелан в Мексико. И това е само един от хиляди подобни инциденти на територията на Съединените щати. С други думи, най-лошите елементи на Мексико се пробутват в Съединените щати от мексиканското правителство. Най-големите доставчици на хероин, кокаин и други забранени наркотици са мексиканските картели, които организират мексикански имигранти, опитващи се да прекосят границите и да внесат дрога. Граничният контрол е наясно с това. По същия начин, огромни зарази нахлуват през границата. САЩ се превърна в сметище за Мексико, а в действителност и за много други части на света. От друга страна, много прекрасни хора идват от Мексико и това е добре за страната ни. Но тези хора са тук легално и са тежко засегнати от онези, които идват незаконно. Горд съм да кажа, че познавам много работливи мексиканци - много от тях работят за мен и заедно с мен. И също както е добре за страната ни, това е добре и за моята организация. Мексиканското правителство иска отворена граница, но само ако тя е отворена ЕДНОПОСОЧНО към Съединените щати. Не само че убийствено ни превъзхождат на границата, но и убийствено ни превъзхождат в търговията. Мексиканската държава прави милиарди долари от това. Имам голямо уважение към Мексико и обичам техния народ и големия дух на този народ. Проблемът обаче е, че техните лидери са далеч по-умни, по-хитри и по-добри преговарящи от нашите. Гражданите на Съединените щати, които аз ще представлявам много по-добре от всеки друг като президент, не смятат мексиканското правителство за приятел. И защо да го правят, щом взаимоотношенията ни са напълно едностранни и в тяхна полза, както по отношение на нелегалната имиграция, така и на тър93

говията? Изтъкнах това по време на моите речи и това е нещото, което Мексико не искашe да произнасям. В действителност, едва след значителния ми ръст в социологическите проучвания, Юнивижън, медия, която доскоро беше мой приятел, побесня. Вярвам, че примерите, които посочих за търговски сделки, които са лоши за Съединените щати, разтревожиха мексиканското правителство повече, отколкото това, което говоря за сигурността на границите. Аз загубих много по време на президентската кампания, защитавайки народа на Съединените щати. Бях чувал, че е много трудно за един успешен човек да се кандидатира за президент. Macy’s, NBC, Serta и NASCAR, всички те изпаднаха в слабата и много тъжна позиция на политическа коректност, независимо че така грешаха кое е добро за страната ни. По мое мнение, Univision, на която 70% от бизнесa идва от Мексико, е под диктата на мексиканското правителство. А последното нещо, което Мексико иска, е Доналд Тръмп да стане президент, защото той ще сключи големи търговски сделки в полза на Съединените щати и ще направи границата непреодолима, така че само законно одобрените имигранти да преминават лесно през нея. Интересно е, че Univision току-що обяви за намеренията си да oпита да излезе на публичния пазар, въпреки доста оскъдните си и дори отрицателни приходи, което не е добра ситуация за успешно публично предлагане или за висока цена на акциите им (да не говорим, че в момента ги съдя за неизпълнение на договор). Не забравяйте, Univision е медията, която първа започна този маскарад и е собственост на един от най-големите поддръжници на Хилъри Клинтън. След като произнесох речта си за обявяване на кандидатурата ми, имаше множество комплименти и наистина много възторжени отзиви. Имаше много малко критика. Едва седмица след това започнаха напълно да изкривяват моите много лесни за разбиране думи. Ако е имало действително некоректни изявления, 94

те щяха да бъдат изтъкнати веднага и то с с голям ентусиазъм. Проблемите, които поставям и ще продължавам да поставям, са жизнено важни стъпки, за да направим Америка велика отново! Освен това, аз ще бъда най-добрият президент, създаващ работни места, който Господ някога е сътворявал. Да се хващаме на работа!

95

Реч при приемането на номинацията на Републиканската партия за президент на Съединените щати Републиканска национална конвенция, Кливлънд 21 юли 2016 г. Приятели, делегати и сънародници, смирено и с благодарност приемам номинацията за президент на Съединените щати. Кой би повярвал, когато започнахме този път на 16 юни миналата година, че ние - и казвам „ние“, защото ние сме екип – ще получим почти 14 милиона гласа, най-много в историята на Републиканската партия и че Републиканската партия ще получи 60 процента повече гласове, отколкото преди четири години. Демократите, от друга страна, са получили почти 20% по-малко гласове, отколкото преди осем години. Заедно ние ще върнем нашата партия в Белия дом и ще върнем страната ни обратно към безопасност, просперитет и мир. Ще бъдем страна на щедростта и топлотата. Но ще бъдем също така и страна на закона и реда. Нашата конвенция се провежда в момент на криза за нацията ни. Атаките срещу нашата полиция и тероризмът в градовете ни, заплашват начина ни на живот. Всеки политик, който не разбира тази опасност, не е годен да поведе страната ни. Американците, които гледат днес това обръщение, са видели скорошните образи на насилие по нашите улици и 96

хаоса в общностите ни. Мнозина са били свидетели на това насилие лично, някои дори са били негови жертви. Имам послание за всички вас: престъплението и насилието, които днес измъчват нашия народ, скоро ще достигнат своя край. След 20 януари 2017 г. сигурността ще бъде възстановена. Най-основното задължение на правителството е да защитава живота на своите граждани. Всяко правителство, което се проваля в тази задача, е негодно да управлява. Време е най-накрая за ясна оценка на състоянието на нашата нация. Ще представя фактите ясно и честно. Вече не можем да си позволим да бъдем толкова политически коректни. Така че, ако искате да чуете корпоративните увъртания, внимателно фабрикуваните лъжи и медийните митове - демократите, провеждат своята конвенция следващата седмица. Но тук, на нашата конвенция, няма да има никакви лъжи. Ние ще почетем американския народ с истината и с нищо друго. Това са фактите: Десетилетия постигнат напредък в намаляването на престъпността, сега се обърнаха заради повсеместното намаляване на наказателното преследване, което провежда тази администрация. Миналата година убийствата в петдесетте най-големи градове в Америка са се увеличили със 17%. Това е най-голямото увеличение от 25 години насам. В столицата на нашата държава убийства са се увеличили с 50 процента. С почти 60% са се увеличили в близкия Балтимор. В Чикаго, родния град на президента, повече от 2000 души са били жертви на стрелба само за тази година. И 97

почти 4000 са били убити в района на Чикаго, откакто той встъпи в длъжност. Броят на полицаите, загинали при изпълнение на задълженията си, се е повишил с почти 50% в сравнение с този момент миналата година. Близо 180 000 нелегални имигранти с криминални досиета, с издадени заповеди за депортация от страната ни, тази вечер свободно се скитат наоколо, застрашавайки мирните граждани. Броят на новите семейства на незаконни имигранти, които са пресекли границата тази година до този момент, вече надхвърля общия сбор от 2015 г. Десетки хиляди от тях са били допуснати в нашите общности без оглед на въздействието върху обществената безопасност или ресурси. Един такъв преминал границата бе пропуснат на наша територия и се отправи към Небраска. Там той сложи край на живота на едно невинно младо момиче на име Сара Рут. Тя беше на 21 години и бе убита в деня, след като завърши колеж с отличие. След това убиецът й бе освободен за втори път и сега се укрива от закона. Срещнах се с прекрасното семейство на Сара. Но за тази администрация тяхната невероятна дъщеря беше само още един американски живот, който не си струва да се защитава. Още едно дете, което да бъде пожертвано на олтара на отворените граници. Какво да кажем за нашата икономика? Ще ви кажа отново ясните факти, които не попадат във вечерните новини и сутрешния ви вестник. Почти четири от десет американски деца живеят във бедност, а 58% от афро-американската младеж е безработна. С два милиона са повече латиноамериканците в бедност днес, отколкото преди почти 8 години, когато президентът Обама положи клетва в Овалния кабинет. Други четиринадесет милиона са напуснали изцяло 98

пазара на труда. Доходите на домакинствата са намалели с повече от четири хиляди долара за 16 години от 2000 г. насам. Дефицитът ни при търговията със стоки достигна близо 800 милиарда долара само за миналата година. Бюджетът не е в по-добро състояние. Президентът Обама почти удвои националния ни дълг до повече от 19 трилиона долара и той продължава да расте. И въпреки дълга, какво имаме насреща? Пътищата и мостове ни се разпадат, летища ни са в състояние като в Третия свят и 43 милиона от американците са на купони за храна. Сега нека разгледаме състоянието на нещата в чужбина. Нашите граждани преживяват не само вътрешните бедствия, но понасят и международни унижения, едно след друго. Всички помним кадрите на нашите моряци, принудени да коленичат под дулата на техните ирански похитители. Това беше малко преди подписването на сделката с Иран, която донесе на Иран 150 милиарда долара, а на нас не даде нищо. Тя ще остане в историята като една от най-лошите сделки, договаряни някога. Друго унижение дойде, когато президентът Обама начерта една червена линия в Сирия и целият свят знаеше, че тя не означава нищо. В Либия нашето консулство, символ на американския престиж по целия свят, бе унищожено в пламъци. Америка е далеч по-малко сигурна и светът много по-малко стабилен, откакто Обама взе решение да назначи Хилъри Клинтън да отговаря за американската външна 99

политика. Сигурен съм, че той наистина съжалява за това решение. Нейните лоши инстинкти и лоша преценка, посочени и от Бърни Сандърс, причиниха толкова много от бедствията, които се разиграват днес. Да разгледаме миналото. През 2009 г., преди Хилъри, Ислямска държава дори не съществува на картата. Либия е стабилна. Египет е спокоен. В Ирак се наблюдава намаляване на насилието. Иран е задушен от санкциите. Сирия е под контрол. След четири години на Хилъри Клинтън, какво имаме? Ислямска държава се е разпространила в целия регион, а и по света. Либия е в руини, а нашият посланик и неговите служители бяха оставени безпомощни да умрат в ръцете на жестоки убийци. Египет бе предаден в ръцете на радикалните „Мюсюлмански братя“, което принуди военните да си върнат контрола. Ирак е в хаос. Иран е на път да създаде ядрено оръжие. Сирия е погълната от гражданска война и бежанска криза, която сега заплашва да залее Запада. След петнадесет години на войни в Близкия изток, след изразходвани трилиони долари и загубени животи на хиляди хора ситуацията е по-лоша, от когато и да е било преди. Това е наследството на Хилъри Клинтън - смърт, унищожение, тероризъм и слабост. Но не е задължително наследството на Хилъри Клинтън да бъде наследство на Америка. Проблемите, пред които сме изправени в момента - на бедност и насилие у дома, война и разрушение в чужбина - ще продължават само дотогава, докогато ние продължаваме да разчитаме на същите политици, които ги създадоха. Изисква се промяна в лидерството, за да се предизвика промяна на резултатите. Тази вечер аз ще споделя с вас моя план за действие 100

за Америка. Най-важната разлика между нашия план и този на нашите опоненти, е, че нашият план ще постави Америка на първо място. Американизъм, не глобализъм, ще бъде нашето верую. Докато ни водят политици, които не поставят Америка на първо място, дотогава можем да сме сигурни, че другите народи няма да се отнасят към Америка с уважение. Всичко това ще се промени, когато встъпя в длъжност. Американският народ ще дойде на първо място отново. Моят план ще започне с безопасността у дома - което означава, безопасни квартали, сигурни граници, както и защита от тероризъм. Не може да има просперитет без закон и ред. По отношение на икономиката ще начертая реформи, които ще добавят милиони нови работни места и трилиони ново богатство, което може да се използва за възстановяването на Америка. Една част от реформите, които ще очертая тази вечер, ще срещнат съпротивата на някои от най-мощните специални интереси в нашата държава. Това е така, защото тези интереси са нагласили нашата политическа и икономическа система в тяхна изключителна полза. Едрият бизнес, елитните медии и големите донори се редят на опашка зад кампанията на опонента ми, защото знаят, че тя ще запази нашата нагласена система непокътната. Хвърлят пари за нея, защото имат пълен контрол над всичко, което тя прави. Тя е тяхната марионетка и те дърпат конците й. Ето защо посланието на Хилъри Клинтън е, че нещата никога няма да се променят. Моето послание 101

е, че нещата трябва да се променят - и те трябва да се променят в този момент. Всеки ден се събуждам, решен да постигна по-добър живот за хората в цялата тази държава, които са били пренебрегнати, забравени и изоставени. Посещавал съм домовете на уволнените работници от фабриките и общностите, смазани от нашите ужасни и нелоялни международни търговски споразумения. Това са забравените мъже и жени на нашата страна. Хората, които работят усилено, но вече нямат право на глас. АЗ СЪМ ВАШИЯТ ГЛАС. Прегръщал съм плачещи майки, загубили децата си, защото нашите политици поставят своите лични планове пред националния интерес. Аз нямам търпимост към несправедливостта, никаква толерантност към правителствената некомпетентност, никакво съчувствие към лидери, които предават своите граждани. Когато невинни хора страдат, защото на политическата ни система й липсва воля, смелост или базисно благоприличие да наложи нашите закони - или още по-лошо, е продадена на някой корпоративен лобист за пари - аз не съм в състояние да отвърна поглед на другата страна. И когато един държавен секретар незаконно съхранява имейлите си на частен сървър, изтрива 33 000 от тях, така че властите да не могат да установят престъплението й, излага нашата страна на риск, лъже за това по всевъзможни начини и не е изправена пред никакви последствия – тогава знам, че корупцията е достигнала ниво, както никога досега. Когато директорът на ФБР казва, че държавният секретар е проявила „изключителна небрежност“ и „нехайство“ при работа с нашите класифицирани тайни, знам също, че тези термини са незначителни в сравнение с това, което тя всъщност е направила. Те бяха използвани 102

само, за да я спасят да бъде изправена пред правосъдието за ужасните си престъпления. Всъщност единственото й и най-голямо постижение може да се окаже извършването на такова нечувано престъпление и успешното измъкване от отговорност за него. Особено, когато други, които са направили далеч по-малко, са платили толкова скъпо. Когато същият държавен секретар заграбва милиони долари, търгувайки с достъп и услуги за специалните интереси и чуждестранни сили, знам, че времето за действие е дошло. Включих се на политическата сцена, за да не могат вече силните да бият беззащитни хора. Никой не познава системата по-добре от мен, поради което само аз мога да я поправя. Виждал съм от първа ръка как се наглася системата срещу нашите граждани, точно така както беше нагласена срещу Бърни Сандърс - той никога не е имал шанс. Но неговите поддръжници ще се присъединят към нашето движение, защото ние ще поправим най-големият му проблем - търговските споразумения, които лишават страната ни от работни места и богатство. Милиони демократи ще се присъединят към нашето движение, защото ние ще поправим системата, така че тя да работи добре и справедливо за всеки един американец. В тази кауза съм горд да имам до себе си следващия вицепрезидент на Съединените щати – губернаторът на Индиана Майк Пенс. Ние ще донесем същия икономически успех на Америка, който Майк донесе на Индиана. Той е човек с характер и постижения. Той е правилният човек за поста. Първата задача на новата ни администрация ще бъде да освободи нашите граждани от престъпността, тероризма и беззаконието, които заплашват техните общности. Америка бе разтърсена из основи, когато полицаите ни 103

в Далас бяха брутално екзекутирани. Веднага след Далас видяхме как продължиха заплахите и насилие срещу нашите служители на реда. Служители на реда са били ранени или убити през последните дни в Джорджия, Мисури, Уисконсин, Канзас, Мичиган и Тенеси. В неделя други полицаи бяха застреляни в Батън Руж, Луизиана. Трима са били убити, а трима бяха тежко ранени. Всяка една атака срещу органите на реда е атака срещу всички американци. Обръщам се към всеки, който застрашава спокойствието на нашите улици и безопасността на нашата полиция: когато положа клетва за поста догодина, ще възстановя закона и реда в страната ни. Ще работя и ще назнача най-добрите и най-способни прокурори и служители на реда, за да си свършат работата. В тази надпревара за Белия дом, аз съм кандидатът на закона и реда. Безотговорната реторика на нашия президент, който използва амвона на президентството, за да ни разделя по раса и цвят, направи от Америка една по-опасна среда за всички ни. Тази администрация провали сититата (the inner cities) в Америка. Тя ги провали в областта на образованието. Тя ги провали по отношение на работните места. Тя ги провали по отношение на престъпността. Тя ги провали във всяко едно отношение и на всяко ниво. Когато стана президент ще работя, за да се гарантира, че всички наши деца са третирани еднакво и са защитени еднакво. При всяко действие, което предприемам, ще се питам: това прави ли живота по-добър за младите американци в Балтимор, Чикаго, Детройт, Фъргюсън, които имат същото право да изживеят мечтите си, както всяко друго дете в Америка? За да направим живота по-безопасен за всички наши граждани, ние трябва също така да отговорим на нараства104

щите заплахи, пред които сме изправени извън страната: ние ще победим варварите от Ислямска държава. За пореден път Франция стана жертва на брутален ислямистки тероризъм. Мъже, жени и деца бяха злостно покосени. Разкъсани семейства. Нация в траур. Разрушенията, които могат да бъдат причинени от ислямските радикали, се доказват отново и отново - в Световния търговски център, в офис парти в Сан Бернардино, в Бостънския маратон, във военния набирателен център в Чатануга и още много. Само преди седмици в Орландо, Флорида 49 прекрасни американци бяха дивашки избити от ислямски тероризъм. Този път, терористът се прицели в нашата ЛГБТК общност. Като президент аз ще направя всичко по силите си, за да защитим нашите ЛГБТК граждани от насилието и потисничеството на ненавистната чужда идеология. За да се предпазим от тероризма, трябва да се съсредоточим върху три неща. Ние трябва да имаме най-добре функциониращите служби за разузнавателна информация в света. Трябва да се откажем от провалилата се политика на изграждане на държави и смяна на режими, която Хилъри Клинтън наложи в Ирак, Либия, Египет и Сирия. Вместо това ние трябва да работим с всички наши съюзници, които споделят целта ни за унищожаване на Ислямска държава и изкореняването на ислямисткия терор. Това включва работа с най-голям наш съюзник в региона - Държавата Израел. Напоследък казвах, че НАТО е остаряла, тъй като не противодейства правилно на терора, а също така и защото много от страните-членки не плащат справедлив дял. Както обикновено Съединените щати покриват разходите. Малко след това бе обявено, че НАТО ще създава нова програма за борба с тероризма - една истинска стъпка в правилната посока. 105

На последно място, ние трябва незабавно да спрем имиграцията от всяка държава, компрометирана с терористични действия, докато не бъдат въведени доказано оздравителни механизми. Опонентът ми призова за радикално увеличение с 550% на сирийски бежанци, освен съществуващите масирани бежански потоци, които влизат в страната ни под ръководството на президента Обама. Тя предлага това въпреки факта, че няма начин за проверка на тези бежанци, която да установи със сигурност кои са те или от къде идват. Аз искам да допускам в нашата страна само лица, които ще подкрепят нашите ценности и обичат нашия народ. Всеки, който подкрепя насилието, омразата или потисничеството, не е добре дошъл в страната ни и никога няма да бъде. Десетилетия на рекордна имиграцията станаха причина за по-ниски заплати и по-висока безработица за нашите граждани, особено за афро-американските и латино работници. Ние ще имаме имиграционна система, която работи и то такава, която работи за американския народ. В понеделник чухме тримата родители, чиито деца са били убити от нелегални имигранти - Мери Ан Мендоса, Сабин Дърдън и Джеймиъл Шоу. Те са само трима смели представители на много хиляди, които страдат сериозно. От всичките ми пътувания в тази страна, нищо не ми повлия по-дълбоко, отколкото времето, което съм прекарал с майките и бащите, загубили деца заради насилието, което се разплисква през нашата граница. Тези семейства са без организирани групи за специални интереси, които да ги представляват. Все още няма демонстранти, които да протестират от тяхно име. Опонентът ми никога няма да се срещне с тях или да сподели болката им. Вместо това, опонентът ми иска 106

градове-убежища за бежанците. Но къде е убежището за Кейт Стейнли? Къде беше убежището за децата на Мери Ан, Сабин и Джеймиъл? Къде е убежището за всички други американци, които бяха брутално убити и които страдаха толкова ужасно? Тези ранени американски семейства са били сами. Но вече не са сами. Тази вечер този кандидат и цялата нация стоим зад тях, за да ги подкрепим, да им изпратим нашата любов и да дадем обещание в тяхна чест, че ще спасим безброй повече семейства от страданието на същата ужасна съдба. Ще изградим голяма гранична стена, която да спре нелегалната имиграция, да спре бандите и насилието и да преустанови нахлуването на наркотиците в нашите общности. Бях удостоен с честта да получа подкрепата като кандидат за президент от представителите на Граничните патрули на Америка и ще работя пряко с тях, за да се защити целостта на нашата законова имиграционна система. Щом сложим край на “хващането и пускането” на границата, ще преустановим и цикъла от трафик на хора и насилие. Незаконните гранични пунктове ще бъдат затворени. Мирът ще бъде възстановен. Когато приложим правилата по отношение на милионите, които пресрочват своите визи, нашите закони най-после ще получат уважението, което заслужават. Тази вечер аз искам всеки американец, чиито искания за имиграционна сигурност са били отказани - и всеки политик, който им е отказал - да слушат много внимателно в думите, които съм на път да кажа. На 20 януари 2017 г., в деня, когато положа клетва за поста, американците най-накрая ще се събудят в страна, където се прилагат законите на Съединените щати. Ще бъдем внимателни и състрадателни към всички. Но най-голямото ми състрадание ще бъде за нашите собствени, борещи се с трудности, граждани. 107

Моят план е пълната противоположност на радикалната и опасна имиграционна политика на Хилъри Клинтън. Американците искат освобождаване от безконтролната имиграция. Общностите искат успокоение. И въпреки това Хилъри Клинтън им предлага масова амнистия, масова имиграция и масово беззаконие. Нейният план ще смаже вашите училища и болници, още повече ще намали вашите работни места и заплати и ще направи по-трудно за скорошните имигранти да избягат от бедността и да се присъединят към средната класа. Аз имам различна визия за нашите работници. Тя започва с нова, справедлива търговска политика, която защитава нашите работни места и се противопоставя на държавите, които мамят. Това е емблематичното послание на моята кампания от първия ден и това ще бъде емблематичната черта на моето президентстване от момента, в който положа клетва на поста. Направих милиарди долари в бизнеса, сключвайки сделки - сега ще направя страната ни богата отново. Ще превърна нашите лоши търговски споразумения в превъзходни търговски споразумения. Америка е загубила почти една трета от своите работни места в производството от 1997 г. насам, след влизането в сила на катастрофалните търговски споразумения, подкрепени от Бил и Хилъри Клинтън. Не забравяйте, Бил Клинтън беше този, която подписа НАФТА, една от най-тежките икономически сделки, правени някога от нашата страна. Никога повече! Аз ще върна нашите работни места в Охайо и Пенсилвания, в Ню Йорк и Мичиган и из цяла Америка. И няма да позволя фирми да се местят в други страни, пътьом уволнявайки служителите си, без последствия. 108

Опонентът ми, от друга страна, подкрепя на практика всяко търговско споразумение, което унищожава нашата средна класа. Тя подкрепи НАФТА и поддържаше влизането на Китай в Световната търговска организация - още една от колосалните грешки на съпруга й. Тя подкрепи унищожаващото работни места търговско споразумение с Южна Корея. Тя подкрепи Транстихооеанското партньорство, което не само ще унищожи нашето производство, но и ще направи Америка подвластна на решенията на чужди правителства. Обещавам никога да не подпиша търговско споразумение, което уврежда нашите работници или намалява нашата свобода и независимост. Вместо това, ще направя отделни споразумения с отделни страни. Повече няма да влизаме в тези огромни сделки с много държави, които са хиляди страници дълги - и които никой от нас дори не чете или разбира. Ще наложим всички възможни търговски санкции срещу всяка страна, която мами. Това включва спирането на скандалната кражба на интелектуална собственост от Китай, заедно с техния незаконен стоков дъмпинг и разрушителните им валутни манипулации. Нашите катастрофални търговски споразумения с Китай, както и много други, ще бъдат напълно предоговорени. Това включва предоговаряне на НАФТА, за да постигнем много по-добра сделка за Америка и ще се оттеглим, ако не получим това, което искаме. Нашата страна ще започне да изгражда и създава нещата отново.

109

После идва реформата на нашите данъчни закони, наредби и енергийните регулации. Докато Хилъри Клинтън планира голямо увеличение на данъците, аз предложих най-голямото данъчно намаление в сравнение с всеки друг, който се кандидатира за президент тази година - демократ или републиканец. Американците и предприятията със средни доходи ще изпитват чувствително облекчение на данъчната тежест, а данъците ще бъдат значително опростени за всички. Америка е една от най-високо обложените нации в света. Намаляването на данъците ще доведе до това нови фирми и нови работни места да се втурнат обратно в нашата държава. След това ние ще се справим с въпроса за регулациите, едни от най-големите убийци на работни места. Прекомерното регулиране струва на страната ни 2 трилиона долара на година и ние ще сложим край на това. Ще вдигнем ограниченията за производство на американска енергия. Това ще доведе до повече от 20 трилиона долара в икономически дейности, създаващи работни места, през следващите четири десетилетия. Опонентът ми, от друга страна, иска да извади от работните им места великите миньори и стоманените работници на нашата страна. Това няма да се случи, докато аз съм президент. С тези нови икономически политики трилиони долари ще започнат да се вливат в страната. Ние ще изградим пътищата, магистралите, мостовете, тунелите, летищата и железниците на утрешния ден. Това, от своя страна, ще създаде още милиони работни места. Ще спасим децата от изпадане от училище като помогнем на родителите им да ги изпратят в безопасно училище по техен избор. Опонентът ми по-скоро би защитил бюрократите, отколкото да служи на американските деца. Ние ще отменим и заменим бедствената програма Оба110

макеър. Ще бъдете свободни да изберете собствения си лекар. И ще поправим Администрацията за транспортна сигурност по летищата! Ние ще работим с всички наши студенти, които затъват в дългове, за да свалим натиска от тези млади хора, едва започващи живота си като възрастни. Напълно ще възстановим нашата изтощена армия, а страните, които защитаваме на огромна за нас цена, ще бъдат помолени да плащат справедлив дял. Ние ще се погрижим за нашите героични ветерани, така както никога преди. Моят току-що обявен План в десет точки получи огромна подкрепа от ветераните. Ще гарантираме, че тези, които служат на страната ще бъдат в състояние да посетят лекар или болница по техен избор. Опонентът ми омаловажи скандала в Министерството по въпросите на ветераните - още един знак за това колко от далеч от това е тя в действителност. Ще поискаме всеки министър в правителството да предостави списък на разточителните проекти, които могат да бъдат елиминирани в първите ми 100 дни. Политиците говорят за това, аз ще го направя. Също така ще назначаваме съдии във Върховния съд на Съединените щати, които ще прилагат законите и Конституцията. Замяната на нашия любим съдия Скалия ще бъде с някой с подобни възгледи, принципи и правна философия. Това ще бъде един от най-важните въпроси, решени чрез тези избори. Опонентът ми иска по същество да премахне втората поправка. Аз, от друга страна, получих ранна и силна подкрепа от Националната оръжейна асоциация и ще защитавам правото на всички американци да пазят семействата си в безопасност. В този момент бих искал да благодаря на евангелската 111

и религиозна общност като цяло, които са били толкова добри с мен и така подкрепящи. Вие имате много, с което да допринесете за нашата политика и въпреки това законите не ви позволяват да изразявате мислите си от собствените си амвони. Изменение, прокарано от Линдън Джонсън преди много години, заплашва религиозните институции със загуба на статуса им на освободени от данъци лица, ако те открито се застъпят за политическите си възгледи. Ще работя много упорито за отмяната на тези разпоредби и в защита на свободното слово на всички американци. Можем да постигнем тези големи цели и много повече - ние всички трябва отново да повярваме в себе си и в своята страна. Време е да покажем на целия свят, че Америка се завръща - по-голяма, по-добра и по-силна от всякога. В това пътуване, аз съм толкова щастлив да имам до себе си жена ми Мелания и моите прекрасни деца Дон, Иванка, Ерик, Тифани и Барън: вие винаги ще бъдете моят най-голям източник на гордост и радост. Баща ми, Фред Тръмп, беше най-умният и най-трудолюбив мъж, когото съм познавал. Понякога се чудя какво щеше да каже той, ако беше тук, за да види тази вечер. Той е причината да науча от най-ранната си възраст да зачитам достойнството на труда и достойнството на работещите хора. Той беше човек, който се чувстваше най-удобно в компанията на зидари, дърводелци и електротехници и аз също нося много от това в мен. Освен това и моята майка, Мери. Тя беше силна, но и топла и почтена. Тя беше наистина страхотна майка. Тя беше също така един от най-честните и милосърдни хора и голям познавач на човешкия характер. На моите сестри Мери Ан и Елизабет, брат ми Робърт и покойният ми брат Фред - винаги ще имате любовта ми. Вие сте най-специални за мен. Имах един наистина велик живот в бизнеса. Но сега моята единствена и изключителна мисия е да отида да ра112

ботя за страната ни, да отида да работя за вас. Време е да се постигне победа за американския народ. Но за да направим това, трябва да се освободим от слабата политика от миналото. Америка е нация от вярващи, мечтатели и устремени, водена от група от цензори, критици и циници. Помнете, хората, които ви казват, че не можете да имате страната, каквато я искате, са същите хора, които ви казваха, че аз няма да стоя тук тази вечер. Вече не можем да разчитаме на същите тези хора в медиите и в политиката. Те са способни да кажат всичко, за да запазят нагласената система непокътната.Вместо това, ние трябва да изберем да вярваме в Америка. Историята ни наблюдава сега. Тя чака да види дали ще се издигнем до висотата на повода и дали ще покажем на целия свят, че Америка все още е свободна, независима и силна. Моля за вашата подкрепа тази вечер, за да бъда вашият защитник в Белия дом. Опонентът ми иска от своите поддръжници да рецитират обет за лоялност от три думи. Той гласи: „Аз съм с нея“. Аз избирам да декларирам друго обещание. Моето обещание гласи: „Аз съм с теб, американския народ.“ Аз съм гласът ви. Така че, към всеки родител, който мечтае за детето си, и всяко дете, което мечтае за бъдещето си, аз се обръщам тази вечер с думите: Аз съм с теб, ще се боря за теб и ще спечеля за теб. На всички американци тази вечер, във всички наши градове и във всички наши градчета правя това обещание: Ние ще направим Америка силна отново. Ние ще направим Америка горда отново. Ние ще направим Америка сигурна отново. И ние ще направим Америка велика отново. Бог да ви благослови и лека нощ. 113

Реч за представяне на “Договорът на Доналд Тръмп с американския избирател“. „100-дневен план, за да направим Америка велика отново” Гетисбърг, 22 октомври 2016 г. Чувствам се привилегирован да говоря в Гетисбърг, свещена земя, където толкова много животи бяха пожертвани в служене на свободата! Президентът Линкълн заемаше поста във времена на невиждано дотогава разделение в страната. Надявам се да можем да вземем пример от него и да изцелим разделението, в което живеем днес. Ние сме много разделена нация. Аз не съм политик и никога не съм искал да бъда политик. Повярвайте ми. Но когато видях бедите, в които изпадна страната ни, знаех, че не мога повече просто да стоя и да гледам отстрани. Страната ми беше толкова добра към мен. Обичам страната си. И почувствах, че съм длъжен да действам. Наблюдавал съм системата отблизо и лично дълги години. Бях важна част от нея. Зная какви са правилата на играта във Вашингтон и на Уолстрийт, наясно съм как нагласят правилата във вреда на обикновените американци. Правилата са нагласени. Почти един от всеки четвърти американец в разцвета на своята трудоспособна възраст не работи. Във едно от пет семейства никой няма работа. 45 милиона американци са на купони за храна, 47 милиона души живеят в бедност. Провалихме нашите ситита (inner cities) и по същия начин ще провалим нашите афро-американски и латино общности. 114

Погрешно насочихме своите военни авантюри зад граница и войните ни, които се проточват до безкрай, защото хората, които ги водят, не могат да ги спечелят. Те не знаят как да печелят войни. У дома героичните ни ветерани умират, недочакали медицинска помощ. Промяната на нашата много разбита система трябва да дойде отвън. Системата ни е разбита. Фактът, че Вашингтон и вашингтонският истаблишмънт опитват така упорито да спрат нашата кампания, е само още едно доказателство, че кампанията ни е предвестник на онзи вид промени, които се случват веднъж в живота. Системата е тотално нагласена и счупена. Първо, въпросът за изборните измами. Според изследователския център Пю в САЩ има 24 милиона регистрации на избиратели, които са или недействителни, или значително неточни. Като казвам неточни, имам предвид нечувани безобразия: като избиратели са регистрирани 1,8 милиона мъртви хора и някои от тях гласуват. Чудя се как става това. В един щат са регистрирани с 2,8 милиона души повече, отколкото са жителите. Това са цифрите. 14 % от лицата без американско гражданство са регистрирани като избиратели. Системата е нагласена и защото иначе Хилъри Клинтън изобщо нямаше да бъде допусната в президентските избори. Но ФБР и Министерството на правосъдието потулиха нейните престъпления, включително това, че тя многократно излъга ФБР и Конгреса. 39 пъти, в различни случаи, отговори на ФБР с „не помня”. Иначе помни всичко друго, освен 39-те пъти, в които произнесе “не помня”. Това също е лъжа. И после въпросът с изтриването на най-малко 33 000 имейла, след като беше получила заповедта за изискването им от Конгреса на Съединените щати. Само за сравнение, тази седмица стана известно, че високо уважаваният 115

генерал с четири звезди Джеймс Картрайт вероятно ще бъде осъден на пет години в затвора и огромна глоба за това, че в един случай е излъгал ФБР и той заяви, че е постъпил така от съображения за националната сигурност. Високоуважаван мъж. Генерал с четири звезди. Случай отпреди два дни. Как ли се чувства той? Голяма част от това колко нагласени са изборите е фактът, че Хилъри бе допусната да участва в надпреварата, независимо че е нарушила много закони в толкова много случаи. Защо я допускат да участва? Хилъри наруши много пъти различни закони, но отива на балотаж – това също е мошеничество. Защо й го позволиха? Нечестните мейнстрийм медии също са част и то главна част от корупцията. Те лъжат и фабрикуват новини за кандидатите, които не харесват и ги представят като лоши и дори опасни, когато е възможно. На много от моите срещи те или не идват, или не отразяват многолюдните събрания, но пък омаловажават всички наши събития. От друга страна, никога не показват колко малко хора идват на срещите на Хилъри, а вместо това описват огромни множества. Много малко хора. Вие го знаете. Те го знаят. Всичко го знаят. През последните два дни три високоуважавани агенции показаха, че ние сме на първо място. Една от агенциите е същата, която бе най-точна в прогнозите си в последните два изборни цикъла. Но медиите отказват да публикуват дори една дума за това. Те отказват да го отразяват. Опитват се отчаяно да потиснат вота за мен и гласа на американския народ. Ето ви един пример за властовите структури, срещу които се боря. AT&T купува Тайм Уорнър и по този начин придобива Си Ен Ен – сделка, която никога няма да бъде одобрена от моята президентска администрация, защото води до прекомерна концентрация на власт в ръцете на малцина. 116

По същия начин Amazon, които чрез собствеността си контролират Вашингтон поуст, би трябвало да плащат огромни данъци, обаче не ги плащат. Играта се води на много нечестно поле и виждате до какво води това и какво причинява на магазините из цялата страна. Много, много нечестно. И става дума за милиарди и милиарди долари, които са длъжни да платят за данъчни задължения. Освен това, сделката, с която Комкаст придоби Ен Би Си, също концентрира твърде много власт в едно гигантско образувание, което се опитва да диктува на избирателите какво да мислят и какво да правят. Такива сделки разрушават демокрацията. И ние възнамеряваме да ги развалим, а също и други като тях. Преди всичко, те не е трябвало да бъдат одобрявани. Така се опитват да отровят умовете на американските избиратели. Всички тези жени, които се опитаха да навредят на кампанията ни. Всички те лъжат. Нищо подобно не се е случвало. Щом приключат изборите, тези лъжци ще бъдат призовани в съда. Но сега е достатъчно и едно позвъняване в големите вестници или в телевизионните мрежи и лъжците получават отразяване от начало до край без каквато и да е проверка на фактите. Ето защо това е важно за вас. Ако медиите се отнасят така с мен, който имам неограничени ресурси за ответна реакция, само помислете какво могат да сторят на вас, на работните ви места, на сигурността ви, на вашето образование, на вашето здравеопазване, как могат да нарушат религиозната ви свобода, да откраднат вашата Втора поправка, загубата на заводите ви, жилищата ви и още много… Вижте какво направиха с вашите работни места. Току-що стана ясно, че насилствените протести на някои от моите митинги (като в Чикаго, където полицаи и други хора сериозно пострадаха, видяхте окървавените им лица), са причинени от платени –платени! - служители 117

в Националния демократически комитет и в кампанията на Клинтън. Не знаехме това, разбра се, само преди два дни, когато се появи запис. Бяхме изумени от насилието. Това е престъпен акт. Полицейски служители и други хора пострадаха сериозно и тези хора трябва да бъдат подведени под отговорност. Но понеже системата е нагласена, най-вероятно това няма да се случи. Точно по същия начин вероятно Националният демократически комитет и щабът на Клинтън са извадили и тези лъжещи жени с техните фабрикувани истории. Всичко това ще се разбере по-късно по съдебен път, очаквам го с нетърпение. Дизайнът на тази нагласена система има една цел – да се запазят на власт корумпираният истаблишмънт и специалните интереси и то за ваша сметка, за сметка на всички американци. Аз нямам специални интереси, освен вашите, на американските избиратели. Не бях длъжен да правя всичко това. Повярвайте ми. Нищо, свързано с него, не е лесно. Но не можех иначе. Обичам страната си. Обичам народа на тази страна и се почувствах длъжен да го направя. Всички разбираме едно – проблемите ни няма да се решат, ако разчитаме на същите политици, които ги създадоха. Хилъри Клинтън не се състезава срещу мен, тя е в надпреварата срещу промяната. Тя се състезава срещу целия американски народ и всички американски избиратели. Намираме се на много важен кръстопът. Ще повторим ли грешките от миналото или ще изберем да повярваме, че едно голямо, все още ненаписано, бъдеще стои пред нас и прекрасната ни, любима страна? Мисля, че то стои пред нас. Знам, че стои. Моят икономически план ще осигури 25 милиона работни места за едно десетилетие. Днес работните места 118

ни биват отнемани. Отиват в Мексико. Отиват в много други държави. Това е еднопосочна магистрала, по която те получават работните места, заводите, получават парите, а за нас остават наркотиците и безработицата. Това ще се промени. Вярвайте ми. И ще се промени бързо. Същото е и с другите държави. Нашите търговски споразумения с Китай, с всяка друга държава са ужасяващи и трябва да се срамуваме заради хората, които позволиха те да се случат. Споразуменията са дефектни, те знаят, че са дефектни и са допуснали дефектите им нарочно. Повярвайте ми, ще ги развалим много бързо. Ще имаме търговия. Ще имаме голяма търговска дейност, тя ще бъде свободна. Но тя ще бъде честна и действителна. Плановете са много важни. От нас отнемат работни места. Моят план за социалната сигурност ще донесе защита срещу това на най-бедните общности. Етичният ми план ще сложи край на корупцията в нашето управление. Гигантската корупция. Ще пресушим блатото във Вашингтон и ще го заменим с ново управление – на народа, чрез народа и за народа. Повярвайте. Затова избрах Гетисбърг, за да обявя моя план. Обръщам се към американския народ с призив да се издигне над шумотевицата и безпорядъка на нашата повредена политика и да прегърне голямата вяра и оптимизма, които винаги са били в сърцевината на американския характер. Няма нищо по-добро и по-силно от американския характер. Призовавам американския народ да се научи отново да мечтае. Предлагам ви моя план от 100 дни, за да направим Америка велика отново. Това е договор между Доналд Джей Тръмп и американския избирател и той започва с възстановяването на честността и отговорността и с промяна във Вашингтон.

119

ДОГОВОР НА ДОНАЛД ТРЪМП С АМЕРИКАНСКИЯ ИЗБИРАТЕЛ В първия ден след встъпването ми в длъжност моята администрация незабавно започва работа върху шест мерки за борба с корупцията и съглашателството със специалните интереси: Първо, ще бъде предложена поправка в конституцията, която да ограничи броя на мандатите на членовете на Конгреса. Второ, замразяване на нови назначения на федерални служители, което да доведе до постепенното им намаляване (с изключение на военните, служителите в обществената сигурност и здравеопазването). Трето, изискване при приемането на всяка нова федерална регулация да се отменят две от действащите. Регулациите съсипват страната ни и работните места. Четвърто, петгодишна забрана за сътрудници на Белия дом и Конгреса да стават лобисти, след като напуснат работа. Пето, пожизнена забрана за сътрудниците на Белия дом да стават лобисти на чуждестранни правителства. Шесто, пълна забрана за чуждестранните лобисти да набират средства за избирателните кампании в Америка. В същия ден ще започна прилагането на седем мерки за защита на американските работници: 120

Първо, ще обявя намерението си да предоговоря НАФТА, едно от най-лошите споразумения в историята на страната ни или за излизане от него по силата на чл. 2205. Второ, ще обявя излизане от Транстихоокеанското партньорство, което заплашва страната ни с истинска катастрофа. Трето, ще наредя на министъра на финансите да обяви Китай за валутен манипулатор. Със своите валутни игри те ни нанесоха огромни вреди. Обръщам ви внимание, не виня китайците – те просто са умни. Вината е на нашите политици, които не ги спряха, въпреки че лесно можеха да го сторят. Четвърто, ще наредя на министъра на търговията и търговските представители на САЩ да идентифицират всички чуждестранни нарушения на търговските практики, които нечестно увреждат американските работници и ще поискам да използват всяко достъпно за тях средство по американското и международното право, за да преустановят незабавно тези нарушения. Пето, ще снема ограниченията за разработка на американски енергийни ресурси, които са на стойност 50 трилиона долара и създават работни места. В това число ще премахна ограниченията върху добива на шистов газ, нефт, газ и чисти въглища. Шесто, ще премахна всички пречки, наложени от Обама и Клинтън, и ще позволя жизненоважни енергийни инфраструктурни проекти като тръбопровода „Кийстоун” да продължат развитието си. Седмо, спиране на плащанията от милиарди долари по програмите на ООН за борба с глобалното затопляне и използване на тези средства за възстановяването на американската водна и екологична инфраструктура. В допълнение, от първия си ден като президент ще се заема със следните пет мерки за възстановяване на сигур121

ността и конституционното върховенство на закона: Първо, ще отменя всички неконституционни актове, меморандуми и заповеди на президента Обама. Второ, ще започна процеса за избор на заместник на покойния съдия Скалия измежду от един от двадесетте съдии, включени в моя списък. Така, че измежду двадесет души да бъде избран достоен кандидат, който да отстоява и защитава Конституцията на САЩ. Трето, ще прекъснем федералното финансиране за всички т.нар. градове-убежища за мигранти. Четвърто, ще започнем експулсирането на повече от 2 милиона незаконни мигранти-престъпници - наркотърговци, бандити, убийци. Ако съответните страни, не приберат обратно бандитите, ще отменим визите за техните граждани. Пето, ще преустановим временно имиграцията от региони, склонни към тероризъм, при които общите процедури за проверка на имигрантите не гарантират сигурността. На следващо място, ще работя с Конгреса, като внеса следните широкообхватни законопроекти и ще се боря да бъдат приети в първите сто дни от президентския ми мандат: 1. Закон за данъчни облекчения и опростено данъчно облагане на средната класа. Икономическият ни план предвижда ръст на икономиката от 4 % годишно и създаване на не по-малко от 25 милиона нови работни места чрез мащабно намаляване и опростяване на данъците в комбинация с реформа в търговията, намаляване на регулациите и снемане на ограниченията върху американската енергетика. Най-големите данъчни облекчения ще са за средната класа. Данъкът на семейство от средната класа с две деца ще бъде намален с 35 %. Сегашният брой на данъчните ставки ще бъде намален от седем на три, а данъчните формуляри ще бъдат съответно опростени. 122

Данъкът върху бизнеса ще бъде намален от 35% на 15%, а трилионите долари, изнесени от американските корпорации зад граница, ще могат да се върнат срещу заплащане на данък от 10 %. 2. Закон за преустановяване на изнасянето на производства. Той ще въведе тарифни ограничения, които да обезсърчават компаниите от порочната практика да уволняват своите работници и да пренасочват производствата в други държави, откъдето да доставят продукцията си обратно в Съединените щати без такси. 3. Закон за американската енергетика и инфраструктура. Стимулиране на публично-частни партньорства и частни инвестиции, които да привлекат един трилион долара за десет години. Тази мярка ще бъде неутрална за данъчните приходи. 4. Закон за избор на училище и образователни възможности. Този закон ще преразпредели средствата за образование, така че да даде права на родителите да избират дали да пратят децата си в обществено, частно, независимо, специализирано, религиозно училище или да се учат в къщи. Ще отмени федералните общообразователни стандарти и ще предостави контрола върху съдържанието на местните общности. Ще разшири професионалното и техническото образование и ще направи по-достъпни двугодишните и четиригодишните колежи. Помните ли тези хора? Гениален автомеханик, със златни ръце, а пък по история – средна ръка, по физика – също. Това са прекрасни хора и заради тях трябва да върнем професионално-техническото образование. 5. Закон за отмяна и замяна на Обамакеър. Пълна отмяна на програмата Обамакеър и замяната й със здравни спестовни сметки при възможност за ползване на медицинските услуги и в други щати. Предоставяне на право на отделните щати да управляват фондовете Медикейд. Премахване на бюрокрацията на Еф Ди Ей (Службата за надзор върху качеството на хранителните продукти и лекарствата). 4000 медикамента чакат там за одобрение 123

и ние искаме да ускорим допускането на животоспасяващите. 6. Закон за достъпни детски и старчески грижи. Ще позволи на американците да приспадат от данъците си разходите за постъпване в детска градина или в старчески дом. Ще стимулира работодателите да организират детски градини по месторабота. Освен това ще бъдат освободени от данъци спестовните сметки за осигуряване на грижи за деца и възрастни с паритетни вноски за семейства с ниски доходи. 7. Закон за борба с нелегалната имиграция. Ще осигури финансиране за изграждане на стена по южната ни граница при пълното разбиране, че мексиканското правителство ще възстанови изцяло разходите на американското. Законът предвижда също задължителен минимален срок от две години федерален затвор за повторно нелегално преминаване на границата след предходна депортация. За нелегалните имигранти, които са извършили тежки престъпления или имат две присъди за малки правонарушения, или пък два пъти и повече са били депортирани, минималният срок ще е 5. Какво ще се случва – те идват, ние ги връщаме, после пак идват – пращаме ги в затвора, после пак идват – тогава ще получават пет години. А сега и по десет пъти се връщат. Такива случаи – с лопата да ги ринеш. Помните ли какво стана в Сан Франциско? Един убиец се върна пет пъти – и на петия път застреля едно момиче. Един се връща десет пъти, на десетия път също уби човек. А сега, след депортацията, ще си седи у дома, за да не стои в затвора у нас. А днес какво ги плаши – нищо! Време е да се променят и правилата за визи. Наказанията за нарушаване на сроковете трябва да се завишат, за да има гаранции, че работните места ще се предлагат първо на американци. 8. Закон за възстановяване на обществената сигурност. Ще намали престъпността, разпространението на наркотици и насилието. Ще се създаде специална структура за борба с насилствената престъпност и ще се раз124

шири финансирането на програми за обучаване и подкрепа на местната полиция. Увеличаване на ресурсите на федералните органи на реда и федералните прокурори, за да неутрализират престъпните банди и да тикнат престъпниците зад решетките. 9. Закон за възстановяване на националната сигурност. Ще възстанови нашите въоръжени сили чрез премахване на бюджетните ограничения в отбраната и разширяване на военните инвестиции. Ще даде възможност на нашите героични ветерани да се лекуват в държавните военни клиники или да ходят на частен лекар по свой избор. Нас активно ни подкрепят органите на реда, ветераните, военните. Но тези опашки по интернет на чакащи за медицински прегледи започнаха да предизвикват по 22 самоубийства на ден. Не е за вярване, но са толкова – 22 самоубийства дневно. Защото чакат шест, седем, девет дни и не стигат до лекаря. Понякога дори рутинна процедура би могла да ги спаси или обикновени лекарства, но те умират, без дори да са припарили до лекар. Възнамеряваме да им дадем възможност да отидат бързо при частен лекар или в държавна или частна болница. Има много лекари, които могат да им помогнат и ще се радват на допълнителен доход. А сметката ще платим ние. И ще бъде по-евтино, но по-важното е, че това ще бъде реална грижа за ветераните. Това, което правят с тях сега, е абсолютно неприемливо. Освен това трябва да защитим жизненоважната си инфраструктура от кибератаки. Ще се въведат нови процедури за имиграционна проверка. Тези, които допускаме в нашата страна, ще трябва да споделят ценностите на нашия народ. 10. Закон за изчистване на корупцията във Вашингтон. Предвижда строга етична реформа за “пресушаване на блатото” и намаляване на корупционното влияние на специалните интереси върху нашата политика. На 8 ноември американците ще гласуват за този 100-дневен план, за да възстановят нашата икономика, за 125

да дадат сигурност на нашите общности и почтеност в управлението ни. Това е моят обет пред вас. Ако направим тези стъпки, ще имаме народно управление от народа, чрез народа и за народа. И Америка ще бъде велика отново! Повярвайте!

126

Реч за приемане на победата в президентските избори Ню Йорк 9 ноември 2016 г. Благодаря ви, благодаря ви много. Съжалявам, че ви накарах да чакате. Сложен бизнес, сложен бизнес... Благодаря ви много. Току-що получих обаждане от секретаря Клинтън. Тя ни поздрави - това е за нас - за нашата победа. И аз поздравих нея и семейството й за много, много силно водената кампания. Тя се бори много силно. Хилъри положи много усилия, много труд в продължение на дълъг период от време и ние й дължим благодарност за службата й към нашата страна. Казвам това много искрено. Време е Америка да превърже раните от разделението. Трябва да се съберем заедно. На всички републиканци, демократи и независими в цялата нация, аз казвам: Време е да се обединим като един народ. Време е. Обещавам на всеки гражданин на нашата страна, че ще бъда президент на всички американци. Това е много важно за мен. За тези, които са избрали да не ме подкрепят в миналото, немалко хора, обръщам се към вас за вашето напътствие и вашата помощ, за да можем да работим заедно и да обединяваме нашата велика страна. Както казвам от самото начало, нашето не беше кампания, а по-скоро едно невероятно и голямо движение, съставено от милиони трудолюбиви мъже и жени, които обичат страната си и искат по-добро, по-светло бъдеще за 127

себе си и за семействата си. Това е движение, съставено от американци от всички раси, религии, произход и убеждения, които искат и очакват нашето правителство да служи на хората. И то ще служи на хората. Работейки заедно, ние ще започнем спешната задача на възстановяване на нашата нация и за подновяване на американската мечта. Аз съм прекарал живота си в бизнеса, търсейки неизползвания потенциал на проекти и хора по целия свят. Това е, което искам да правя сега за нашата страна. Огромен потенциал. Аз познавам страната ни толкова добре. Огромен потенциал. Ще бъде нещо красиво. Всеки един американец ще има възможност да реализира най-пълно своя потенциал. Забравените мъже и жени от нашата страна вече няма да бъдат забравени. Ние ще оправим нашите ситита (inner cities) и ще възстановим нашите магистрали, мостове, тунели, летища, училища, болници. Ще възстановим нашата инфраструктура и ще предоставим работа на милиони хора, докато я възстановяваме. Също така най-после ще се погрижим за нашите героични ветерани. Те са толкова лоялни, аз срещнах много от тях по време на моите 18-месечно пътуване. Времето, прекарано с тях през тази кампания, бе огромна чест за мен. Нашите ветерани са невероятни хора. Ние потегляме по пътя към национален растеж и обновяване. Ще впрегнем творческите таланти на нашия народ и ще призовем най-добрите и най-умните да приложат своите изумителни способности в полза на всички. Имаме голям икономически план. Ще удвоим нашия растеж и ще имаме най-силната икономика в света. 128

В същото време, ние ще се разбираме добре с всички други народи, които желаят да се разбират добре с нас. Ние очакваме да имаме превъзходни, превъзходни взаимоотношения. Нито една мечта не е твърде голяма, нито едно предизвикателство не е прекалено. Нищо, което желаем за бъдещето си, не е извън нашите възможности. Америка вече няма да приема нищо по-малко от най-доброто. Ние трябва да си върнем съдбата на страната ни и да мечтаем големи и смели мечти. Трябва да направим това. Ще мечтаем за нашата страна. Красиви неща и нов успех. Искам да кажа на световната общност, че ще се отнасяме справедливо с всички. Всички народи и всички други държави. Ще търсим допирни точки, не враждебност. Партньорство, не конфликт. И сега, бих искал да се възползвам от този момент, за да благодаря на някои от хората, които наистина ми помогнаха с това, което тази вечер някои наричат голяма историческа победа. Първо, искам да благодаря на моите родители, които в този момент ме гледат отгоре. Големи хора. Научих толкова много от тях. Те бяха прекрасни във всяко отношение. Имах наистина страхотни родители. Искам също така да благодаря на моите сестри, Мариан и Елизабет, които са тук с нас тази вечер. Къде са те? Те са тук някъде. И брат ми Робърт. Моят голям приятел. И те всички трябва да са на тази сцена, но и така е добре. Страхотни са. А също и покойният ми брат Фред. Голям човек, фантастичен човек. Фантастично семейство. Бях голям късметлия. Великолепни братя и сестри, страхотни невероятни родители. На Мелания, Дон, Иванка, Ерик, Тифани и Барън обичам ви и ви благодаря. И най-вече за това, че вложихте всички тези часове. Беше трудно. Беше трудно. Политическата материя е мръсна и затова е трудно. Така че искам 129

да благодаря много на семейството си. Благодаря на всички ви. И Лара, невероятна работа. Ванеса, благодаря ти, много ти благодаря. Какъв страхотен екип. Всички ми оказахте такава невероятна подкрепа и ще ви кажа: имаме една голяма група от хора. Непрекъснато повтаряха, че имаме малко персонал – съвсем не са малко, погледнете хората ни. И Келиан, Крис Руди, Стив, Дейвид. Имаме, имаме изключително талантливи хора тук и искам да ви кажа, че беше много специално. Искам да изкажа специални благодарности на бившия ни кмет, Руди Джулиани. Той е невероятен. Той пътува с нас и мина през много срещи. Къде е Руди? Къде е той? Руди. Губернатор Крис Кристи, хора, бяхте невероятни. Така че това е, както го наричат, „историческо събитие.“ Но за да бъде наистина историческо, ние трябва да се свършим много работа. И аз ви обещавам, че няма да ви разочаровам. Ще свършим страхотна работа. Очаквам с голямо нетърпение да бъда вашият президент. Да се надяваме, че в края на първите две, три или четири години - или може би дори осем години, ще кажете, че сте горди с направеното. Благодаря ви много. Мога само да кажа, че макар кампанията да приключи, работата ни в това движение е едва в началото. Започваме незабавно да работим за американския народ. И ще свършим работа, която надявам се, ще ви направи горди с вашия президент. Аз ще бъда горд. Още веднъж, това е голяма чест. Беше невероятна вечер. Бяха прекрасни две години. Обичам тази страна. Благодаря. Благодаря ви много. Благодаря на Майк Пенс. Благодаря на всички. 130

