Коментар към Мамардашвили

кодешАУ> ;ад

ДАvIIA.J>2JАШlJtUu

tи"aliie.tcJiilo Со'!'...

"АИК"

1996

©

Ваcuл ПенчеВ,

©

Веселuн ПраматароВ, хуgожнuk

©

ИзgаmелсmВо "ЛИК",

aBmop

ISBN 954-607-054-8

1996

СИ) lI:nItAH/i &

IЛIJЕ:JJЕ:fШЕ:

5 :J'А3ЦЕ:ЛIJАНЕ:

9 ол/{п-т НА НЕ:УЕ:А.,{нос.т.тА

16 СЕ:-ТАШНОС-Т

Z7 ОЛIl7O-Т НА

CIJOliOJJATA

36 CIt.дIJO.,{/{

/{

-ТАIJ-ТО.,{О-Т/{/{

УII

1JE:)f{.,{/{IJOCT 51 С'63НАН/{Е:

63

I:J о I:J е2J е Ш/С I Защо мислим? Мuслеuku, нас се

npeg нас се omkpuBa. Мuслеuku нещо, npeg

omkpuBa

не тоВа, за

koemo мислuм, koemo се оkазВа npoceka,

или просто Е, а изВестно поле от Възможности. незапьлненосm.

koemo

Помисленото

е

осВобоguло полето,

се е стелело

оmkрuло сВоята

(ga kажем, kamo Heckpumocm.

мъгла), и

Помисленото нещо СЕ" е kонgензuраЛQ,

е

обособило

u

е облеkчuло мислещия. Значи

аз през ЦЯ10mо Време гоВоря за нещо

неВероятно н.аЙ-блuзkо. от

тоВа,

наистина

mpygHo Та

за нас и

ka.kВo .може

koemo .мUСI1Я u

8 ga

аз наистина

същото Време бьgе по-6лuзkо чуВстВам

или

В

koemo се npeм.ecm13aм. Или за koemo гоВоря. И maka преgлагам слegнаma формула: най-блuзkоmо go нас, оноВа, за koemo наистина стаВа gy.мa ВаЖното. И Всuчkо

-

hau-mруgноmо, но най­

тоВа бих нареkьл сВръх­

сетиВен интерВал. В материята на опшna, В емпиричното

съзн.ание или

негоВите Взаu.моо­

mн.ошенuя с битието ние го нямаме този ин­ терВал. да се рече битие, е

ga

се рече същото,

kakВoтo е мисъл, kaзВа Пармениg. А мисъл, значи

ga

ga

се kюkе

се uзkaЖе битието.

за .меН

съзнанието е н.яka.kъВ сВръхсетиВен интерВал.. Или н.яka.kъВ ритb.l'1 и фuл.ософuяma е запис на този

риmъ.м.(1988,

42-43.)

-5-

В

maka

и щ:Вен moВa:

«Мисля» е с.

egHo. И .мисля си,

че .мисля

-gpyeo. (1988,

43.)

Например мисля емпирично за нещо. То се е яВило В

сВоята

omkpumocm, okbnaHo

В блясъk и сВетлина,

ме хипнотизират, без 9а мога 9а

omkbcHa

и 9а Ви9Я нещо 9Руго. Помисленоmo обема сВета и сВоята Сега,

omkpumocm, ga kaжем, аз

koumO

очи от нега

ckpuBa

полеmo от ВъзмоЖности. мисля не просто за нещо, а мисля

за мисленето. Мислеuku,

npeg

нас сяkaw

се оrлkpuВа.

Мислеukи мисълта, пре9 нас се omkpuВa не тя, kоято

прщ:то се оkaзВа или Е, а изВестно поле от Възмож­ ности, cmoпяВащи се В gалечинаma,

npoceka, незапъл­ koemo се е

неност. Мисълта е осВoбoguла полеmo, В стелела, и

maka е оmkрuлa сВоята Heckpumocm. koumo gBa пъти преgлаеам, egHa мета­

Но 06разъm,

фора, е kонgензиран, умътнен. Тоб се е оkaзал мислене за мисленето и тоВа го е преВърнало В

npegMem,

пogобен

на Вcuчkи gpyгu. Значи В момента, koгamo съм се опитал

ga помисля

или Виgя мисленето, то се е uзместило. Межgy

мисленето и философсku помисленото мислене слеgо8а­ телно Винаги ще има "сВръхсетиВен интерВал". Мисле­ нето може

ga се мисли BegHblk емпирично, "ga се на­ mуралuзuра", kakmo nuwe Хусерл, Втори път - чрез феноменологuчесkа реgykция ga се опишат феноменuте, u трети път - 9а се мисли чрез трансценgенmална реgykция u ga се gостигне 90 трансценgенmалноmo Его. Межgy cbBkynHocmma от феномените, "сами себе си поkазВащи В себе си" (по опреgелениеmo ка XaCigeeep) или битието u трансценgенталноmо Его (6 термина на Хусерл), npeMUHaBauku Вече kbM метафората на Ма­ марgаwВuли, би се "простирал" сВръхсеmиВнияm интер­ Вал на съзнанието, чиято gълЖuна би била "нула".

Истинсkоmo философстВане Винаги gърЖti

-6-

n09 oko

този

интерВал,

стреми

сВоето

съзнание,

ео преоgолее и

ga

maka

поняkоеа

сяkаw

жиВее В ритъма

се на

пояВата и преоgоляВанеmо на този интерВал, на сВоето

съзнание,

eguH

ритъм на ~пресkачания на сърцеmo", а

сърцето, умът и

pbkama

на философа са приборът за

улаВяне и записВане на kapguoepaмama.

Философът би могъл на пясъчни kyли,

kamo

ga

бьgе Виgян

kamo

строител

описател на нулата, на он08а,

koemo се изличаВа от съзнанието с Bceku прилиВ. Когато се опитВа ga разkaже kakВo се е случило, тои само построяВа ноВа пясъчна kyM, В kоято може ga ВярВа, че е истината (Кант, Хегел), или не (Виmгенщаuн, де­

puga). Бег

МамарgаtuВили също ВярВа, но В изпючнuk на gоброmo,

- kamo

gaHckomo

Можем ли

Слеg

се ВярВа В

kpacomama,

граж­

общестВо и циВилизацията.

го постаВя keгop и

kakmo

ga kaЖ:ем, че namoсьт на pegoM с Тертулиан, Пиетро

негаВата Вяра дамиани, Кир­

Шест08?

kamo

Кант отместВа аkценmът от Вuжgаното

ВьВ Вижgането, нашата еnoха отмести

ygapeHuemo

от

kазВаноmo В kaзВанеmЬ. МамарgаwВuли сяkаw се пита gалu т08а,

ga

koemo

СлеgоВаmелно

ще

Винаги са праВили философите, не е

отместВат.

е

ucmuHckama

отместВането:

differAnce, Ygapbffi

а

Xaugeeep -

страст на философията

оноВа,

koemo

дериgа

нарuча

онmологuчесkа разлиkа.

на сърцето В нашето съВремие е

ga

се опише

отместВането. Но не тakъB е 8ъзглеgът на Мамарgаш­

Вили:

u

cnopeg

него omмecrnВaHeтo е темата и на деkарт,

на Кант (и само В тоВа число на Марсел Пруст). ТоВа

е темата на разума и съзнанието, EВponeuckama тема, заgаgена от

Cokpam

и Платан.

Bceku

опит тя

ga

се

преоgолее (например Xaugeгep) само я ВъзстаноВяВа. Тaka наВярно

мисли

МамарgашВилu.

-7-

Но и

иначе може

ga

mьлkуВа деkарm, Кант, фuлософстВанеmo

на

се

разсыkgа6а:

Мамарgаш6uлu

Пруст от опреgеленостmа на

нашето

Време:

от тазu

елеgна

mочkа Всяkа ~мисъл на мисълта", съзнанието, kултураmа

и, разбира се, фuлософсmВанеmo тряБВа

6ug

ga

имат

npeg-

"отместВането".

А за прuз6аниеmo на философа МамарgаwВuлu ще kаж.е:

Философьт не може ва не чуВстВа себе си с80ебразна точka на npеСЦчaJ-/е на С'бщесmВeни със­ тояния

и тенвенции.

събират. И той

В

негоВиЯ топос

те

се

фШlософ тряБВа ва изВлече

kamo

от nagналия ,МУ се kbc.м.eт на загаgьчното Впе­ чатление пpaВgaтa по заkонumе на ,Мисълта и

слоВото, npаВвата за собсmEеното състояние, сВиgетелсmВащо за нещо. Тоест философьт има преви Всuчko работа със сВоето инguВиgуално сьстоян.ие и,

opиeHmиpaйkи се по

тоВа състо­

яние, е заgьлЖен ва изрази npaВgaтa на сВоето сьстояние. А тоВа е много слоЖно, gоkолkото пpaВga ,може

maka13a

и съобщи на

gpyeu

ga

се получи,

ga

се

omkpue

само по зakoните на самата

НИСЪА, без npu8насяне на нещо странично. Нито

npegубeЖgения, нито kомnлеkcи, нито, от gpyгa страна,

Вьншно nроgukmу8ани желания

угови на няkого или ОноВа,

koemo

ga

се onpaВgae нещо

се

го 1/Jl1i1, Вече е напълно gосmamьчн-о,

с uзлцщьk. да

gage

бог npаВва

сmВенwnе си състояния, за

4.

ga

u т.н.

тоВа, поВтарям, е

ga

разберем. cot)..

kak80 те трувно." (1988,

-е

гоВорят. с.

47.)

:fJАЗЦСЛI:JАНС 2 Питаме се за оноВа фунgаменmално

разцепВане. Ване

koemo

непреоgолuмо

u

праВи ВъзмоЖно Всяkо gpyгo разцеп­

многообразuеmo на сВета. Пumаме се

u maka

u

за

6ьзмоЖносmrnа за него.

Xaugeeep пише: "Връзkama на чоВеkа Bbnpeku тоВа Ние на6сяkьgе u

тъмна.

намираме

maзu 6рьзka, Винаги, kъgemo

6

с битиеmo е постоянно се

u koгamo ВСПlЬ­

пим В отнowение със, същестВуВащото. Кага бuxме моели ние

сами същестВуВащо

- 6ugeQku

u kbge 9а не

-

Встъпим В отношенuе със същестВуВащото? И се QЪP­

жим

при тоВа от Врьзkamа с битието.

същестВуВащото kзта цяло ни е

onopa u

Сам
maka

местопреби­

ВаВане. ТоВа значu: ние стоим В разлukamа на същес­

u

тВуВащото

межgу битие е

битието." 1 ТоВа разцепВане,

u

сmуgeнецъm

Бuxме моелu

u

разлukamа

същестВуВащо, В kояmо стои чоВеkъm, на

мисленето.

разцепВането мта

ga BUgUM

опре9метеното разцепВане ще бьgе gВoUku.

npegMem

Taka

та

ще бъgе същестВуВащо. Например gВoukama на знаka: означаВащо, цепВането

означаВано. Бuхме могли

kamo

битие. Например

ga

помислим раз­

фuлософсku gВoUku. Т aka то ще бьgе

gBoukama

на синтеза: теза, антитеза.

Най-сетне за разцепВането можем 9а гоВорим,

kakmo

МамарgашВили, kaтa за "сВрьхсетиВен интерВал" с ~HY­ леВа gълЖuна", или

ga

Вьзнukне и

kamo

Xaugeгep2: "Почти може

с осноВание

gaJke

9а същестВуВа мнение,

че

чрез таkэ. наречената от нас «разлuka» межgу същес­ тВуВащото и битието ние изобретяВаме и измисляме нещо

makoBa, koemo

не «е» и глаВно не се нуж.gае от

-9-

moBa,«ga бьgе»."3 ТоВа, koemo не «е", U глаВно не се нуж.gае ga «бьgен, може ga е gageHo сьс cuмВол. HanpUMep Христос kamo cuмВол, UЛU ~moчkamа на смьртта", "точ­ kama на безразлuчuеmo"4 u пр у МамарgашВuли. Преби­ BaBauku В симВол, онтUЧНQ-Qнтологuчнаmа разлиkа е само egHo изВиращо същестВуВащо или uзВиращо битие, koumo не бuха бuлu мисленu kamo налично сьщестВуВащо илu

kamo

налично битие. Например kлаcuчесkаma фuзиka

изВира от симВола на обеkmиВното, илu, по

gpye

начин

kaзано, от ~тО4kзта на отсъстВащuя субеkm"~. Нещо поВече

cnopeg

МамарgаwВили:

В uзВестен. смиСЪЛ Деkapт смята, че, собсmВен.о kaзaн.о,

само

от

Нuщото

чоВеka, koйmo го няма започВаме

ga

8

н.а

чоВеka (т.е.

он.зu

.мUСЛWl) могат

nYHkm,

от

В kойnю

слеg тоВа

ga

се

построят и обосноВат нащите uзkaзВания за сВета.

с.

(1993,

124.)

Самите феномени, "сами себе

ш", бu тряБВало

ga

cu

поkaзВащи В себе

раЗПОhОЖuм В разлиkama на биmuе

и сьщестВуВащо и mаЬ те ще бьgат изВорът на npegмemume и

ugeume.

В

makbB

случаu

феноменологията очеВиgно е момент от Всяka фШlософия.

U

В този смиСЪЛ фШlософuятa е cяkaщ

безkpаин.а kулmурна форма.

Тоест тя cьgьрЖа

В себе Си няkоu Вече заgаgени от нейната ця­ лостн.осm моменти Шlи зърна, koгa от няkого

ga

се изяВят,

koumo могат ня­ ga се разВиВат с

помощта на понятия, но самите Въз.м.оЖности

на тоВа разВитие ще се съgьр.ж.am Вече В Самия фakm на kонсmшnуupaне на фШlософuята. с.

(1992,

100.)

HaмepeHuemo

ga

опuшем феномените,

-10-

kakmo

се наgяВа

ХусеРIl, е само

gpye начин за mяхно опреgметяВане. Ako gopu и нещо kа.зВано, нещо Виgяно

те бъgam нещо М3аНО, илu

-

gopu

Вшkgано, те няма

феноменu

ga 6bgam

оноВа,

koemo

са

т.е. Вшkgанеmо, kaзВането, uзВОРl;loт на

-

Вшkgаното и kaзВаноmo. Коearnо гоВорим слеgоВателно, феноменът на оноВа,

koemo

ще kажем, е самuят фаkm,

че гоВорим. Аналоеично феноменът на мисълта е мис· лене то. ОчеВиgно, таkз погле9нато,

npoekmbffi

на 9ес­

kрuптиВнзта феноменология губи сВоя смuсъл. В kpauнa сметkз феноменът на сВета ще е негаВата ВремеВост,

koemo В примерите по-горе се изразяВаше с прехО9 от сmра9ателноmo причастие, чиuто симВОIl би могъл 9а е станалото,

kbM

ОffieJI.аеолноma същестВително

-

ста­

Ващото. Най-сетне самата ВремеВост няма 9а има фе­

номен, или

ще рече, че тя е симВол на cuм8oлuте,

koemo

по

gpye

начин

kaзано,

симВол

на

сuмВолността,

ИзВорьm, самата неулоВима разлuka межgу Бuтие и съ­

щестВуВащо, разцепВането. ТряБВа 9а гоВорим само 3а 98е:

egHomo

със сигурност

е същестВуВащото, а 9руеото: ВремеВост, .,меЖguна", битие. разцепВане, раэлиka, трансценgенция. Кой 9а е от Вmoрите термини 9а ynотребим, налице е от

метафори.

имащи

npegBug

eguH

kpьe

сВета.

Но ние бихме исkaли

ga eoBopuм просmo за наличието gBe, egHomo от koumo със сигурност е същестВу­ Ващото makoBa, kakBomo ео BwkgaMe и разkpиВаме, на

опреgмeтеноmo, обособеното. Когато сме В битиета,

npeg риВа.

нас се разстила сьщесm8у8ащоnю, Самото битие се

ckpuBa go

koemo

неулоВимия

го nokakm на

kазВанеmо, Вшkgанеmо, разбиранеmo. Но ние не проста kaз6аме, Вшkgаме, разбираме, но и ео праВим по опреgелен

-11-

начин,

maka

че 9а kазВаме, Вижgаме

тВуВащота. Тоест търсим избягВаме Въображаемото

u

миража.

u

разбираме същес

реалното

и

истината l

Tbpceuku

реалнотс

и същестВуВащото и uзбягВаukи

ga мислuм за, отхВър· ляйku, оmстраняВаОku, nogmuckaOku несъщестВуВащо­ то, npeg нас се разстила оноВа, за koemo сме се сметнали преgназначени или призВани, т.е. тъkмo същестВуВащо­

то, нашата сбьgнаma мечта. Ние сме се преgназначuлu, или сме прuзВали сами себе си, или сме се kонсmuтyuрали, или сме uзВukали сами себе си обсъжgано ЗА ДА:

ga

kbM

жиВот с

egHo

не­

разgеляме сВета на реалност

фантазия, на истина и мнение,

Hayka

на

u

и митология.

т aka

ocakameH, сВетът е станал сВят на реалносmma, Haykama (с mexHukama, kakmo поgчертаВа Xaugezep), koumo са отсяВани, съхраняВани u сkлaguрани именно kamo сВят. Неотсятоmо съотВетно не се съх­ раняВа, нито сkлаguра. ТоВа би маело 9а се kaже и maka: чоВеkът е станал Веяч, koumo mpbcka сито, nombBauku В kупчuнamа на отсятото, u нарастВането на kупчи­ истинаrna и

ната, kоято се отсяВа, уВеличаВа негаВата убеgеносm,

че тъkмo отсяВаното е сВетът. Също

maka

обаче се отсяВат митоВе, фuлософсkи

учения и проuзВеgения на uзkусmВото,

koumo също би­ kamo egHo отсято сяkaw отсятото kamo реално u истинно

Ват съхраняВани и сkлаguранu

неоmсяВано. Межgу

(koemo

В наше Време се обобщаВа от фаkmа, инсти­

туцията, mраguцияmа тото

kamo

u Hacokama

на

Haykama) и отся­ (koemo обаче, осноВание ga нас­

сяkаw нереално и неистинно

биВайkи отсяВано, има gостатъчно

тояВа за сВоята

реалност

u

истинност) се

пояВяВа

същестВуВаща разлukа, същестВуВащо разцепВане, при­

BugHO, защото е BugUMO, протuВопостаВяне на бuтuе u същестВуВащо. ТоВа би мооло ga се kаже и maka: onpegMemeHama разлukа и onpegмeтeHoтo разцепВане е

-

12-

на

BuguMocmma

различието

межgу

Hayka u

изkустВо,

межgу фаkm и траguцuя, межgу аналитична и херменеВ­ тична философия.

Ako стои заgача научни теории ga kamo униkални събития, mo неината npegметност ще е BugUMa u опреgелена от npu6ugHocmma на BugUMOffiO разцепВане. Ako феноменът на същест­ ВуВащото е отсяВане (а maka нашата епоха изпълняВа ВремеВостта), то тakaВa заgача ще има за сВоя npoceka на BuguMocm тъkмo moэu феномен на същесmВуВащото се разглеgат

kзmo отсяВане.

11 с интyuциume на този пример може

ga

се поgсkaже

феноменът на

npocekama kamo разцепВане. Ako npeg нас HeBugUMama яснота (kоято позВоляВа ga се Bugu оноВа, koemo е В нея kamo същестВуВащо, т.е. отразяВащо CBeml\UHama u рефl\еkmuруемо) на npocekama, също maka е

е фаkmьm, че В оората е проkзрана межguна, kоято я е разцеПUl\а на

gBe

ВуВащо. Че можем битие и

koe

части: ляВа

ga

kажем

u koe

gяснэ; битие и същест­ е ляВо

u koe

gясно,

koe

същестВуВащо, значu: намираме се В оп­

реgелена позиция, при kоято разцепВанеmo е не просто

разцепВане, но и нареgба,

Ako

насоченост

-

ляВо и gясно.

застанем на позицията на преgмеmа б ,

Вшkgан В

npocekama,

стане gясно и обратното. ТоВа би могло и

maka:

koumo

биВа

и поглеgнем Вижgащия, ляВото ще

ga

се kаже

битието ще стане сьщесmВуВащо, а същест­

ВуВащоmo

-

битие; разлukamа межgу тях посочВа Вшk­

gащо и Вшkgано, чието

egHo

ще бъgе същестВуВащото

onpegMemeHocmma на onpegMemeHomo опреgметя8а и разцепВането kamo налuчно. СВетлината, попаgнала Върху BUgUMOffiO В про­ сеkзта, споменаВа u че има npoceka (просеkзта kamo

и

чuето

gpyeo -

битието. А също:

-13-

същестВуВащо), и че е

npoceka (npocekama kamo битие). бuтuето на npocekama, kakmo и тези на Вижgането, мълчат за egHo послеgВащо раз­ цепВане: koe е Вижgащото и koe - ВuЖgаното. Ako истината е npoceka, тя не изисkВа с80О cy6ekm точно kakmo не uзисkВа и сВос. обеkm. Може ga се kаже и maka: ako xykнe нещо В сВетлината и ako няkоu зьрне бягащото нещо, то В npocekama ще се е състояла среща. 6uguMocmma на npocekama uзисkВа и kазВа, че са изВиkани, просто gBe: тя мьлчи за Вижgане, за Вшkgащ Но сьщестВуВането и

и Вшkgано, за съхраняВане и сkлаguране на Вugяното и hau-сеmне

egBa

ното мта

-

за съхраняВане и сkлаgиране на Виgя+

същестВуВащото

makoBa,

MkВoтo

ни из­

бира.

111 Когато отсяВаме

то,

ценното,

ното,

сьщо

случаuното,

нуЖното,

gоброто,

maka

необхоguмото,

kpacuBomo,

се смята, че отсяВаме

мимолетното,

отпаgъчното,

ното, неВярното

траОно­

истинното,

реал­

ненуЖното, злото,

гроз­

u нереалното. Преg нас растат gBe kупчuнu. ."1еЖgу gpyeomo kолkото по-ряgkо срещано е отсятоmо, mOl\koBa по-голяма ще е epaмagama на не­ желаното; kpacuBomo е nороgu.ло много банаl\НО и сиВо, необхоgимото - HukakВo, траОното - нулеВо, ценното - безлично, gоброmо - еЖеgнеВието. ОmсяВаuku ряg­ komo, отсято е чесmо срещаното. ВеЯ4ьm би Вugял себе си В npocekama межgу ерозното и kpacиBomo, gоброmо u злото, истинното и неВярното, реалното и Въобра­ жаемото. Но gHec тои се намира В npocekama межgу gBe kупчинu: нуЖното, необхоguмоmо, траиното, цен­ ното, gоброто, kpacuBomo и реално сьщестВуВащото u безличното, небиВало по размери битие. Битието на хората, а тоВа ще рече оноВа, koemo се отсяВа нео-fi-

mсяВано, е не-нуЖно, не-необхоguмо, he-mраuно, не-цен­ но, не-gобро, he-kрасuВо, не-истинно и, разбира се, не­ реално.

Taka

феноменът на нашата циВилизация се оkазВа

nokpu8aHemo на битието от същестВуВащото. Хай­

gezep kазВа, че mexHukama е В наше Време поg-сmаВkа (Ge-stell), kоято е разположена nog същестВуВащото (бих gо6аВuл, u отgеля от битието, maka че него 9а го няма осВен kamo nokpumo). Неминуемо чоВеk В наше Време се заgьлЖаВа чрез оБщестВен go-zоВор, 90-0преgеляне7

ga

се изгуби В същестВуВащото,

за

ga

се

ckpue

от

сВоето биmuе. НатрупВането на съхранено и сkлаguрано същестВу­ Ващо,

koemo gHec е

makoBa-u-mаkоВа,

Bceku

миг

HeBegoJ'1.o

nоВтаря 8 несъхранено и несkлаgирано битие. Нашата циВилuзация е фиkcuрала разцепВане (много по-фунgамен­ тално от разцепВането на обеkm и субеkт) на с-получила се

npoceka,

на с-noлучuла се онтuчно-онтологична раз­

лukа, на с-получило се бuтие. С-получената

mpaUHa

ис­

тина и с-полученото поВтарящо се бuтие с получаВа­ нето

на същесm6уВащото,

koemo е makoBa-u-mаkо6а, на EBponeuckama циВили­ зация. Изборъm, cBo6ogama и отгоВорността са cpeg същестВуВащото и битиеmo, koumo са се с-получили. опреgелят неуВерения

omgux

Въпросът за битието, гична разлukа

ga

т.е. kakВa онтиЧНQ-онтоло­

избира чоВеk, е

тяВане на неОното присъстВие

kama

ckpum чрез onpegMekamo gageHa, В просе­

на мисленето на нашата kулmура. Въпросът за

битието може 9а се постаВи избор и с-получено (В

paMkume

kamo

избор на нашата циВилизация)

ТOU може 9а се постаВи

опреgелен онтичен

на онтично-онmoлогuчния битие.

u kamo

-15 -

не-е-получен uзбор 9.

О.7ШТО:Т

НА

НСРСА.,/носпА з

значи ~ga стъпВаме эgра60 по Земята"? Тозu

Kak60

uguамаmuч.ен uзраз, постаВен в kaВuчku, означаВа 9а се прugьржаме kbM реалността, т.е, 98 не фантазuраме не бягаме от боt\k.ama

u 98

8

сВета на uлюзuиmе. да

cpaBHUМ Земята с Марс uлu с kоя 9а е gpyea планета, uли

с kоемuчесkоmо пространстВо.

Земята е планини

kama

СраВнена

оВещесmВена прukaзkа: морета

с тях,

u okeaHU,

u раВнини, множесm80 растения, HacekoMu u

жиВотни, резултатите от чо6еwk.amа

Hukama, u

geuHocrn - тех· нещо, koemo

Hau-cemнe наu-чуgкоmo нещо,

мисли, т,е, ние

-

хората. Със същестВуВащото на Зе­

мята, сраВнено с тоВа например на Марс, се е случило

нещо: то сяkaw е uзфанmaзuрано, сяkаw е илюзuя. KakВo значи

6 mak1:>B

случай ,,9а стъпВаме зgраВо оо Земята"?

"ЧоВеk желае оноВа, затоВа са

u

koemo

само В тозu СJ\учаu,

ucmUHckume

мелоguu

е неВъзможно,

ako mo

и зВуци,

желае само

е неВьзмоЖно. ТоВа kошnо nриВн.асяm

МеАанхолuя В целия ни жиВот. длыkнu сме llЗЕН U 9а заeu6аме

npu

тоВа."'С далu

зgраВо ПО Земяmа" няма 9а значu тъkм.o а

u ga

ga

"ga

ga

тВорим

стъпВаме

фанmaзuраме,

бягаме от болkаmа ВьВ Вярата?

EgHoBpeмeHHo ние разбираме,

че В осноВата на

фl.V!ософсkото умозрение, а също на религията,

8 egнakВa степен u у в8ете, леЖи евин xog и евна мисъл, че Шtа няkakьВ gpye жиВот, по-реален, оmkолkоmо онзи, koumo ние жиВеем В нашия обиkноВен,

eJkegHeBeH

жиВот. И че В този eЖeg­

н.еВен жufJоm сВетоВете npоgълЖaJ3aт, Времена­

та се уgВояВат, а там Всuчkо стои по вруг

-

/6 -

начин. И ето, kъgeтo Всичkо стои по та.м и е ucmuнckama реалност.

gpye начин, (1993, с. 37.)

и Второ, ние, чоВешkuте същестВа, по сtuЩma на Фунgа.меНrnaAН.оmо nОАоЖенце на чоВеka В

koc-

носа С/>1е makuВa, че Boguм евноВре.мен.но gВойн.­

CmВeH ЖиВот: В реЖuм на He8иou.мa реалност, nо-реал.на от ВugШ1ё1Г11а.,

u В реЖuм на Bиou.мa

реалност. При тоВа В peJku.мa на не8иgu.мa. ре­

ал.нсcm ние :Acuf3eeм с npeckaчан.uя, нарича uн.тep.м.иmeHции на сьрцето. Аko ние гоВорим за биmuе, Ващо, Втори път,

u

ako

koumo (1994,

BegHblk, u

Пруст с.

107.)

за същестВу-

настояВаме, че м.еЖgy тях,

неулоВима, има разлиka, то ще имаме

Makap

npegBug ~няkаkьВ

gpye ЖиВоm, оо-реален, оmkолkоmo онзи,

koumo

ние Жи­

Веем В нашия обиkноВен, ежеgнеВен ЖиВот". Heo6xoguм

сяkаш

е

сВят на 06щоприеманата Вяра и фантазия,

сВетът на религията и философията, отнасяни тъ!<мо kbM gеuсmВиmeлностmа на сВета. Би могло

ga

се kаже,

че 6итиеmo или Боо е сьщеcrnВуВащоmo несъщестВу­ Ващо. Значи, няkak8a фунgа.менmaлна Врьзka, ние Вшk­

ga.мe, на чоВешkuя феномен, няkakВa Врьзka сьс

сВрьхnpировното или cBьpxecmecmВeHoтo, Шlи uзВън.Временното е

същестВена за самия

този

фено.мен на чоВеka. ЧоВеk, за оа бъgе, тряб8а оа се cъomнece с нещо, kоеnю не се намира В при­ pogaтa, но koеmo npuт.eЖ.afJa

тВа, cBъpxceтuВн.и сВойстВа.

onpegeJleHU сВойс­ (1979, с. 22.)

Битието илu .Бог заgаВаm опреgелена gъл60чuна на <:ъщесm8уВащоmo, Възможността му 9а бъgе мuслено. Самата tr1€орШl, осноВата на gнешнаma

Hayka,

uзблukВа

от несъщестВуВащото, от уgВоя8анеmо на фаkта с

-

17-

неооВата сянkа

ugеята за неоо. СлеgоВателно релu­

-

гията и фuлософuята не биВа 9а се разбuрат от болkаmа на реалността

лността. Те тряБВа

ga се koumo

отпраВни mочku", от

kamo

утеха

бягстВо В нереа­

u kamo

разбuрат

kamo

"особенu

се разгръща несъщестВу­

Ващо В kaчесmВоmо му на същестВуВащо. Тaka поглеg­ нато,

XaugeeepoBomo

бuтuе

е

осноВаниеmo В

geucm-

ВиmеЛНQстта за научните абстраkцuu и теории, а също и за

gълЖuмоmo. Но философията

g06pomo, kpacu8omo u

kзто хранител на битието-изобщо не може 9а се ан­ гюkuра с формата на реалната нереалност а

- ugeume,

само с mяхната абстраkmна възмож.ност, rn.е.

лukamа, mрансценgенцияmа,

межguната и

Когато гоВорим за реалностmа нас ни се налага

ga

u

раз­

прочие.

нереалността,

на

gобаВuм реална нереалносm, изВестна

nepcnekmuBa на същестВуВащото, kоято ga му позВо­ ляВа ga се изменя ВъВ Времето. Реалната нереалност noражgа gълбочuна не само В реалността, но и В не­ реалността. Вете може

Например

ga

сВетът на

прukазkumе,

се nogложu на психоаналuза, т.е.

стВом реалttаmа нереалност нереалttосmта може изучаВана

maka, kakmo

и

мито­

nocpegga бьgе

реалността.

В изВестен смисъл реалната нереалност може 9а се разбuра lФmo

koemo

Възможносmumе,

се gомuсля, без

хоризонта

на

ga

kakmo u kamo оноВа, gageHo аkmуално, т.е. kamo

е

потенциите.

Опитът или uзбраната moчka на реална нереалност gоопреgеля реалността. ТоВа стаВа таkз: gоkолkоmо се

избира

межgу ВъобраЖаемu Възможности,

koнkpemHU

ugeu

uли

симВолu, uзборът,

т.е.

межgу

сВобоgаmа и

отгоВорността се осъщестВяВат. Избраните ugея или сuмВол gобаВяm нещо В тоВа, kbМ

u таlщ

га gо-опреgелят. СлеgВа

ga

koemo

се оmнасящ

се наВлезе В

xapakmepa

на тоВа gо6аВяне. Меж.gу нещото и ugеяmа uлu сuмВола,

koumo

оо go-опреgеляm, е рааnoложен преgел. Този преgел

-

le-

оmсяВа

u

разgеflЯ. От

ясна, самоочеВugна,

_

egHa

страна, е ugеяmа: проста,

неuзменчиВа, нереална, а от

нещото: Сflшkно,

HeonpegefleHo,

сетиВно

менлuВо, реално. До~опреgелянеmо,

koemo

gageHo,

го gо-опреgеля,

...

реалността е оноВа,

ноВо,

u

(1994,

с.

koemo

са.,..to сътВореното

kamo

koemo

нещо.

е сътВорено om~

отноВо,

е реално.

97.)

Иgеята или еталон, спрямо

сuмВольm 6сmьп8аm

koumo

рuален,

ga

остаВа

същият.

и

но и го о-преgеля

npo~

се изВършВа

чрез ugеяmа, не просто gобаВя kъм нещото още,

ga

gpyea

се uзменя,

maka.,

6

kачесmВоmо на

преgмеmъm може

ga

ga 5bge Maтe~ gopu ga

ВзаимоgеuсmВа илu

Връщайkи се kьм. КантоВата фОРl-tули­

роВЬ, аз

бих kaзaл,

Винаги тряБВа

ga

че сВетът,

се

фиkсираm

uли битието, от

нас

Ьто

неотстраними, но В същото Време и чрез няka.kъВ

Heonpege1eH "xukc" ga не uзисkВат koumo {,.xukc"J се олреgеля. Вceku

наше познание, път В заВиси­

мост от тоВа, ka.kВo е gобаВя.нето. тоВа,

kakbB

Тоест от

синтез се е осъщесmВuл. Ниkои про­

cbBn.agam, нито са изомор­ "xukc", ЗатоВа ние през цялото Bp€/'te сме gлъЖн.u ga сьхрaн.я1JaJ.щ ga noIЧНWt за него (koemo м.еЖ.gу gpyeomo означаВа ga nо.мним... бъ­ gykmu

на синтеза не

фни на този

gещето). ТоВа е Зн..aJ-tенumото "нещо В себе си",

uли HeonpegeAeнama безkраuност, kояmо посто­ янно тряБВа ва фигурира на фона на нашата мисъл,

защото

оnреgеленосrruna.

ka.kmo

Вече се kaзa, е

ca.,..tO

чрез gоl5aВяне.

Можем

kaЖем

ga

u

nослеgнаma,

ma.м, kьgemo неоn­

реgеленаma безkpайносm е била тетично,

на

onpegeAeHd

син­

(1994, 104- 105.)

че Всяkо нещо може

-/9-

ga

е нещо,

gоkолkоmо го съпътстВа оmношенuе (илu В

gpyz план - нег06uят феномен) мeJkgy няkаk6а gВouka, HanpUMep реално,

gBoukama

ugеаЛНQ UЛU

gBoukama

означаВащо,

означаВано и т.Н., т.е. gоkолkоmо го съпътстВа uзВес­

тно разцепВане. От евнаmа е нещо,

koemo

cmpaHa на тоВа разцепВане

е еталон, нняkаk6а пустата", бuтuе

пр., а от gpyгama

UЗlVlерВаното, "пространстВото",

-

същестВуВащото. А межgу тях моето

u

"uзnълненuето на

-

прuзВание":

Ето

В нашето устройВане ние

нулеВama. mочka

...

се HдМ.upaJ1e В

и тази mочka е нулеВа, за­

щото е няkak8а пустота, очakВaща от .мен из­ П.Ьлненuemо на .моето призВание. А призВанието

аз не .мога изпълня, ot1upaйku се на nрев.метиme,

koumo

ме обkpыkаВam.

Феноменът на нещо е на нещата

u

u

96.)

omнoweHuemo MeJkgy

eugoca

емnирuчното нещо. Тaka изборът на mочkа

на реална нереалност също е

с.

(1994,

maka u

go-kaзВа оноВа,

koemo

реално:

Цьлбоka ncuxологuчесka тайна е, че .мога н.anpu.мep

-

«баба ум.ира». Но

ga

зная,

тоВа знание

означаВа, че ще се оka.Жa с «npeg.мema.»

не

nocpeg-

cmВoм. общението, именуВано сьчуВстВие или съп­ режиВяВане. да наречем

koemo

сега

тоВа сьстояние,

пpegu тоВа означаВах с различни 9у.ми,

nЪЛКО присъстВие. сьnpeЖuВяВанеmо и е пълното присъстВие и без него няма участие, то не се npеguзВиkВа с

само

от npeg.мema. Вече kaзax,

чисто ВолеВо УСШlие не мега

makоВа състояние. Не мога

ga

ga

ч.е

npeguзВukaм

си зanоВяgat1.

ga

оmkрuя ноВото u затоВа ва го отkpuя. (ТО ще се

omkpue,

но по н.яkakъВ

gpye

Вече е вруг Въпрос.)

-20-

Jltеханuзьм: тоВа

Tyk

за нас е 8aЖJ.t.о ва схВанем,

е евноВременно тоВа,

koemo

че реалността

пълното мое присъстВие и

е реа.л.н.о

«У"шращат.а баба»

S

S

на

cBemд, и реалността на

тоВа число. И оноВа,

koemo

се ОmkриВа за nbЛНота nрисьстВие, е реалност

u

тази реалност nрuтеЖа13а npu.знаk, за

koumo

Пруст kaзВа, че реалността същестВуВа за нас само В онази степен, В kоято е npecьзgаgена от

мисълта. Думата «npесьзgаgена» не тряБВа ва разбираме В обukноВенuя смисъл.

Tyk

«npecьзgа~

geNa»

н.е е просто nоВторен.ие на Виgяното, ko~

гато

си га npegсmaВяш менmaлн.о

Ворш очи)

u т.н..,

(сяkaш

зат~

а означаВа ва съmJ30рuш отноВо.

Пру<:'" ~ в сlmбщ

a.mВopши ornнoВo

9"

чрез мисълта. Тоест реалн.ост.та. е оноВа,

koemo

е cьmВopeн.o поВторно, и само сътВореното noB~ торно е реално.

(1992,

с.

97.)

По същuя начuн изборът на сВят uэмежgу Вcuчku Възможнu сВеmoВе опреgеля оноВа eguHcmВeHO, е

koemo

npegcmaBeHo: И koгamo yc:maнo8wt по h-еобраmUJl1 н.ачuн kakВo

е Възприето, та с8етЬm ще бъgе оnреgелен В смисъла н.а този сВят. И

ako

оnpеgеленост

елемент на

фигурира

ВegньЖ там, В тази

mВeHa разполоЖеност и затоВа

-

пpocmpaHC:~

на оnpegеле~

ност, то тоВа значи, че е ВЬ3I10Жно /'1НоЖесmВо сВетоВе не

8

простия сJItuCbЛ

(8

смисъла на Лай6~

н.ицеВата .мн.оЖесmEeносm на сВетоВете, kоято е логичесka /'1НоЖесmВеносm на .мислшшmе c:Вe~

тоВе), а

kamo

.мноЖестВеност на сВетоВете, по

различен на.чuн: пространстВено оnpegеленц

u

чрез

тоВа по pa3.l/ичен начин сетиВно оnpegелен.u, т.е. I1JI1aЩU различни устройстВа на сетиВност, раз~

лични слеgоi3a.rrJJ?лно по тоВа,

-21-

kаk

се е опpegелuл

akтьm н.а Възприятие В този uли вруг сВят. н.ие kaЖем "Възприето ': то Вече има нещо, моЖем

Ako

koemo

Вече не NOЖе.м. Налрu..!чер ,.ВЬЭll­

u koemo

рuemo» значи, че

Вече н.е МОЖе/'!

ga

си npegсmaJ3ш.t

начuн. за npegcmaВян-е на 9руго същестВо. А во­ тогаВа? дотогаВа оноВа, ще започне

ga

koemo

слеg тоВа Кант

нарича (Х), н.ещо в себе си.

«нещо В себе си» засега

ga

Heka

наричаме незаВисимия

сВят или сВета на Всuчku ВЬЗ!10Jkни сВетоВе, а оnpеgелU.l/ИЯ се сВят с ВkлючВан.е еле.мен.ma на евна или 9руга пространстВена разположеност, оnpegелШlд. и мястото на gушаma,

В'b.3.МШkeн заВисим сВят, __

о

сВета

UAU

ще

наричаме

kamo

npеус­

(1989. 138-139"

Възприетото без Възприемането е проста налично. ОноВа,

koemo

е

налuчно,

koemo

не е

сътВоряВано

поВторно (т.е. uзстраgано), е реалност ~Cbc

3Hak минус",

реалност без нереалносm, същестВуВащо без битие, за

koemo чоВеk ga

се е преgназначил или

призВание.

отсъстВащата разлuka межgу битие

ga е намерил сВоето u същестВуВащо МамарgаwВилu използВа сuмВолukaта u на математичесkume знаци - плюс u минус. НезаВисимо от знаka големината на числото е egHa u съща, но В заВисимост от знаkа негаВата CmOUHOCm или nbk цен­ За

ност е съВсем различна:

...

реалuо

е

оноВа,

koemo

nыIн.тoo присъстВие,

ще се

omkpue npeg

или оmkриВащото

се

н.а

nbЛното npиcьcmВиe притеЖаВа rtpuзНаka реаА­ ност. Но вумите са egни и същи и npegMemume са евни и сьщи. за ва оnvшчWt тези npocmpaн.­ стВа на състоянията, еgиния npевмет ще на­ речем отрицателен, а няkitkьВ леu.

gpyz -

Пруст също liе8о//Н.о и .мн..ого

полоЖите­

често упот­

ребяВа тези термини, например h-егатиВна

-2<-

nд-

мет.

Поg негатиВна

памет за нещо,

реално присъстВие, жиВее

памет

той

без са.мото

СъотВетно ~смянаma на знаkа", тВуВащо

kbM

npegBug

nриnомнено уа

UЗnЪлнен.о от />leHe.

kamo

има

се npиnо.I'U{Я без .моето

koemo

с,

(1989,

npexogbffi

103,)

от същес­

битие, бu бил пре9назначението, или приз·

Ванието, на

ч08еka,

ТогаВа,

koгamo межgу чоВеkа U

просто налuчното се е отkрuло битuе, то rrюгaВа се е съсmoяла среща, имало е

Xaugeeep),

En;:ignis

(В тepMинuтe на

събumuе~прозренuе,

Грубо kaзaно, плюс08ume съсmoяния се отлича­ ват само по янUЯ,

egHomo

а именно

мое участие В тези състо­

UЗ1lЪAнението

Същите преуметu, НО

8

на

призВанието.

хоризонта на изпълня­

Ваното призВание (или прegн.азначение) ще имат зн.аk плюс,

Но

тряБВа уа си

myk

пpegcmaBuм

обла.ст, сяkаш защрихоВана, обхВащаща и .мину­ соВото, и плюсоВото npocmpaнcmВo

-

областта

на u.м.aeинерншnе /ВъобраЖаемиmе) числа, е необхоguмa, за уа моЖем ва. постаВим

Тя ни

nog

тази

геомеmpичесka или ма.mе.мamичесka абсmpаkция няkakВa nсuxолоеuчесka реалност.

(1989,

с,

104.)

Tьkмo ~реалнаma нереалност", "областта на Въображаемuте числа", без самата mя 9а прuнаgлежu

kbM

ре­

алността, позВоляВа 9а се осъщестВu прuзВанuето, 9а се изпълни преgназнзченuеmo, В наличноmo смисъл,

kakmo

ga имаме Ereignls,

ga

се прозре

събитuе-прозрение, илu среща,

kaзВа МамарgаwВили, същестВуВащото

ga

се на­

Пълнu с битuе. Прехоgъm от "м.инусоВите съсmояния",

koumo

са ннаl\uчносm без мене", kbМ "nлюсоВumе със­

тоянuя",

koumo

са сьщumе

npegMemu,

НО с ~Moemo пьлно

nрисъстВuе", се осъщестВяВа през ВЬ06ражаемата об­

fl.acm,

Например

kapmuHa

с ябълku

-23 -

kamo

нплюсоВо със-

тоянuе".

Бuлu

maka ga

са,

се

ka:>k.e, egHu o6ukHo6eHU

ябьлku, т.е. мJ\ШНУСОВU", преминало се е през Вьобра:>k.аема област

U ябълkumе

на

са същите тези ябълku,

kapmUHama

НО Вече "мюсоВu". Прекоgъm през Въобра:>k.аемата 06~ ласт е бил онзи миг на

нереален,

koumo

Ereignis,

събumие~прозренuе, сам

е гю3Волuл 9а се премине от безличната

наличност на ябълkи kbМ ябълku, се

maka ga

kаже,

битие и

koumo притежаВат, egHoBpeMeHHo са реални -

.,nлюсоВu" ябълku, среща, образа,

nopagu щастuето на състоялата се на ckpumomo В тях "мое пьлно npUCbcmBue". В пuше ragaMep, има прираст на битuе по oт~

ношенuе

на

преgсmaВяноmо 11 .

Оkоло областта на отрuцателната, просто налuчна реалност Витае Виртуално и мигноВено ВъобраЖаемото. Преминали през него, през опита на нереалността, се

оkазВаме отноВо там,

защото нещата

са точно същите

различно място,

"минусът"

е сmанал "плюс", защото нещата не са си

Вече същите пълно

-

от тях Вече струи битие

присъстВие", изпълненото

щестВеноmо

Akrnbffi сянkа,

kbgemo сме били, u Все nak на съВсем

на

-

OCb~

призВанuе.

npexog

kъM битие HU съпътстВа kзто наша

от kояmо оmВръщаме очи

улоВимосm

.,моето

nopagu

преgназначение,

не можем

ga

сkлаguраме. Съхраненото

u

неОната

nopagu

He~

я спрем, улоВим, съхраним

u

сkлаguраното и за тази цел

спряно и улоВено е "минусоВа" реалносm, kояmо поgсkазВа и облеkча6а няkаkВо наше прuзВанuе, но не го uзпълняВа. Кант

maka

опреgеля призВанието на чоВешkоmо

същестВо: призВанието е оноВа, ранцчено

от услоВията ц

koemo

границите

не е oг~ на

този

;ku13om, {оноВа] koemo J>юже ga се преобърне; OHO~ Ва, koemo не е ограничено и не се изчерпВа или не намира решеl-ше от услоВuятa. е призВание цли

omkpoBeHue. (1989, -2У-

u

гранuцшnе,

с.

131.)

в съхраненото

u

сkлаguраноmо,

koemo

си е струВало,

има нечие "пълно присьстВие, но то не е. Било е, но не е сега. Битиеmo е стана,\О същестВуВащо. Kapти~ ната

е

стВа

wegboBbp u е В музея. akmbm на npexog kbM битие

приета за

СъщеВременно

kamo

ни съпът·

сянkа В еже9неВнuте Въпроси. Има го и В

наu~малkаmа частица реч

-

пре9ukацuяmа. Например

{kb·

ща, бяла) и "kъщата е бяла". Просmоmo множестВо от 9уми е "минусоВа реалност". В нея пресkaча

uckpa:

е! -~

н се е преВърнала В "плюсоВа реаЛttост". "Е" не означаВа

npegMem,

а нечие "пълно присъстВие", преХО98 през pe~

алната нереалност. "Е" може

може 9а е и

ga е рутинна Врьзkа, но omkpumue. дне, негласно се acnekm на "е" може ga се почуВстВа

изумление,

приема, че тозu

например В поезияmа и В научното търсене: тогаВа нещо

се оkазВа, че е "egu-kаkВо си". Можем ли 9а

cu nneqcm~BUM kamo поетично - бuтието - ще БЪ9~

баналната преgukация "kъщаmа е бяла"

omkpumue? Ako можем, тогаВа "е" сега, ,,6 момента, kozamo... ". То няма 9а бъgе сkлаgирано, съхранено u преgпазено битие, съсmoяло се няkога 1'10етично оnЖpитие, няkога "жuВа меmафорi'l". 'Ю gHec

преВърнало се В безличен израз. да изтриВа с:\ОеВете прах от 9умите, 9а ги Връща на

omkpumue

преgложен от

и изумление

kbM

пърВичния им смисъл

е начин на философстВане,

Xaugeeep. Ako

го иЗПОi\3Ваме безлич.но, без

нашето "пълно присъстВие", uзразът "kъщата е бяла" е "минусоВа реалност", сkлаgирано битие gостъпно, но иразомагьосано

ga

се сВърши работа.

Ako

-

u maka

налично,

Всъщност пре9мет, за

успеем 9а ВъзВърнем пьрВич·

ното uзумление на Всяkа преgиkация, битието ще е сега,

u

то

nopagu

моето "пълно присъстВие" ... Например за

Пеkарm МамарgашВuлu kазВа: и тази манuаkaлнa,

почти механuчесka поВта­

ряемост е сВойстВена

на

-25-

egнa gyм.a

-

«сега»:

koeamo

i'ceгa,

мисля», «сега, koгamo гоВоря», «ce~

га, koгamo npaJ3я». Просто фантастична nоВто­ рЯ€Jolосm.

(1993,

с.

43.)

А можем ли ga опишем оноВа, тВу6ащоrno

u

неремност? Можем ли тата

на

koemo

е межgу същес~

битието, неулоВимата разt\ukа, реалнаmа_

ga

npocmpaHcm60mo

пристроим нещо В просто­ межgy тях?

А ka.kВo лрцсmpояВаме kъм тяхната npoстоma? кьм простатата IIpuсmpояВа.ме ВсяkakВu воnyс­ kaнuя и фантазии за тоlJa.

kak

е устроен С'Връх­

сетиВният сВят. У Кант зВучи, при отстраня­ Ване

на

иция

u

тези

nрuсmpойkи,

чуВстВо,

koemo

потресаВаща инту­

бих нареkъл чуВстВо за

раз.мерносm. Когато строя npuсmройku, onиcBa~ щи с8ьрхсетuВнuя сВят,

то Всичku тези тер­

мини за nоНЯ~ Вътре В нега са несъразмерни

Сре сwnуацuяma при употреба на тези mерJotЦН.и и

nочяmия,

несъразмерни с Възможностите

з

наблюgение, с ВъзмоЖностите на Вьзпрuяmиеmо

u

несъразмерни с чоВешkume за.gачu.

Сьщо

m<'lka

(1989,

и ga ka.Жем: бumuеrno (kakmo

цuята) не може 9а се описВа, защота би С'" В същестВуВащо. То сьщестВуВа само t'ъщесm6у6ащоmo, но не

kaцuяma не може

ga

u kamo

kamo

с.

132.)

u npegukanpeBbpHat\o услоВие на

същестВуВащо. Пре9и~

се описВа, защото би се преВьрнала

сама В onucaHue. Тя същестВуВа само kama yct\oBue на anucaHuemo, но не u kamo описание.

-26-

СС,7,АШНОС,7

'f ТоВа,

е битие, не може эа е сkлaguраНQ, съх­

koemo

ранено. Сkлаguраноmо

u

съхраненото е същестВуВащо­

то. В makbВ случаu бumuеmо може 9а бьgе само сега,

u

то при мсета "пълно присъстВие":

... cBe1ТJbm е Винаги ноВ (8 нега сяkaш още нищо не се е САучuло, а ще се случи само загgно с тебе) с.

(1993,

22).

доkолkоmо бumuеmo е само сега, а npоgъюka6анеmo се

оmнася

kbM

същесmВу6ащоmo,

gоkoлkomо чоВеk

разположен межgу Времето на сьщеcmВуВащоmo

е

без­

u

Времието, сееашносmmа на битието. то Въпросът за сегашносmma е Въпрос за нащеmo място, 38 негоВото

намиране, за ~пьлноmо ни присъстВие" Нд

фuлософuяmа,

kояmо

път тряБВа 9а се сьэgа6а отноВо".

"Bceku

иауkаmа се съхраняВа облukа

на същестВуВащото. Там,

maka

Ako

разрастВа, тя просто поВтаря

u

същестВуВащото се сыku8яВаm сегашно,

u 38 заgачumе

kояmо "през цялото Време е ноВа",

kakmo

kamo

битието

u

проgъNkaВащо и

се съотнасят и иауkаma и философията.

НоВостта u ВьаобноВяВанеmо на философuята (H€UHama не-научно<:т) прouзmuча от ceгaWHocmma на

Необхoguм.о е смцсм

ga

се и

отgели

ga

се

знанието

noглegн.е

на

8

този

него,

за

се nо.месfТШl\t В сВета, koйmo се описВа от

знанието,

u

ga

на gуJ'>1if1liШ

6umuemo:

maka

че В този сВят

ga

tlМ8 МЯсто

u моето мцслене. Ето Hukak8a вруга фор.мулuроВ­

за мен с моите gейсmВия

я заgачama на Кант.

ka:,

gа.же Вьобще фlLI1ософсka заgача не моЖе.ва

-27-

Ш>ta. Ako не се залочне с тоВа, то Въобще НЯ,!llа HukakBa философия. Тя през ЦЯАоmо Време е h-оВа и тя Bceku nып тряБВа ga се сьзgа.Ва отноВо, В тоВа число и н.ие тряБВа. ва mЪрсШ>1 сВоето ,,!Ясто В сВета.

(1989,

с

149.)

KakВa е заgачата на фuлософията и kakВo е прuзВанuе, MQгaт

ga

koumo

могат

ga бъgаm само 8 omHoweHuemo

бьgаm само

Hawemc

"сега", gоkолkоmс им

kbM

бumиеmо,

koemo е Винат само "сега"? Heka разuеgаме "сега" !<ата omнoweHue на "станало" u нсmаВащо". Опозuцuята »сmанало" - "стаВащо" е cъkpameH запис на по-точното "е станало" - не стаВащо". Наглеg ЗCl тях е cьomHoЦleHuemo межgу сегашни - перфеkmно и проgълЖuтелно - Времена В англиuсkuя езиk uлu тем­ noралноrno съотнасяне на пogлое и сkазуемо В cmpykтурата

на

uзречението,

Елементuте на тазu опозuцuя отразяВат 9Ва раз­ личнu acnekтa (а В сВоята съВместност на реалията

"сега".

~Сmaналоmо"

сееашния момент, но присъстВа В него

kamo

u

mопологuяmа)

е СЪЩО елемент на

kamo

резултат,

преgстаВumeлcmВо на мuналоmo.

И уgиВumелно е ва се Виви у

Bekapm

същото

усещане за наgбягВан.е с J'lUналото. Та нали Всъщ­ ност

(no-Hamambk

ще се

onu/7laJ'1.

ва го разВия

теоретично) Леkaрm разбира нещо фанmaсmич­ н.о

-

че за мисьлma най-страшният Враг е ми­

налото, защото оноВа,

се пояВяВа с makaВa

koemo се нарича J'IUНало, ckopocm, че ние не успяВаме

нито ва nо.мuслu.м., нито ва разберем, а Вече IЩ

се струВа, че сме разбрали, nо;ltислU/JИ и npе.жи8еАИ. Миналото притеЖаВа

BuguMocmma

на раз­

браното u прежиВяното просто защото н.ие ВьВ Вc.яka

cekYHga,

биgейku kpайни същестВа, н.е .мо-

-28 -

Же.r-J

ga

ga koemo

тоВа,

Bpef'le - то би - за ва рaзkъСaJ>tе (koemo аз 8 geikmBu·

бьgе/'t наВсяkьgе и НЯМдJ1е

тряБВало телност

бъgе безkрайно, сгnа13а с нас

чуВсmВd../'/,

Всичkо Вече, значенuяma.

kakmo

че сыl

Виgял), gоkолkоmо

счита Деkaрт, се е уmaш/О,

са готоВи

и

ние само ги

Вьрху прежиВяното и Възприетото. JltиНaJlО.

ОноВа,

koemo

нa.IldгaJole

Но те са

същестВуВа В езиka

nog

формата на значен.uя и С/'шсли, е I'шн.мо. И па­ метта изг.леЖgа eBин.cmВeн.o храНШlUще н.а тоВа,

koemo

сяkaш е разбрано и преЖиВяно. В

Властен. на нас

ckpum

Henog-

план на реалността це­

kampy/1i1.ll Вьрху ckopocm, наслагВайkи egHo Впе­ чатление Върху gpyeo, egUH смисъл Върху вруг, egн.a събитие Върху gpyea. А на нас ни се струВа, лият сВят се е заВъртял и се е

нас с чуgоВищна

че ние глеgа.ме неnogВшkнumе прев.мети,

че ние

се вВuЖu.м оkоло тях, а В gейсmВumелност gори

- ето аз Ви nоглеЖgа.м, а Вие NeH, - gapu В този akm no·ckopo не нашите очи се gBwkam, а пpeg/'/emиme се натрупВат В оноВа I>ШНaJlО, koemo е Врагът на мисълта. Тоест Враг на тоВа, koemo е В gеЙсmВwпелносm. (1993, с. В akтa на nоглеgа

22.) в "сега" Всuчku "станалu" неща не търпят промяна.

Те Вече са натрупани, сkлаgиранu и cъxpaHeнu. "СтаВа­ щото" присъстВа В настоящето kзmo

npoekm,

kзmo преgВшkgaне

u

geucmBue, kamo

преgnолагане на бьgещеmo.

"СтаВащите" неща са mьkмo тезu,

koumo

"сега" се uз­

менят.

При kласuчесkия

"стаВащо" гзwноmo

nogxog на отgеляне на "станало" u npexogbffi межgу тях лuпсВа, gоkолkоmо се­

U бъgещето

са заkоносъоmВеmна проеkцuя на

МUналото. НО огромни обласmu от сВета

-29-

-

"третите

неща"

ga

се

- остаВат принципно непознаВаеми . Те слеgВа Hapekam .,стаВащо-стаВащи", ~стаВащо-станали"

илu нещо nogобно. Тъkмo там е разположено нашето "пълно присъстВuе", т.е. оноВа,

karno

памет,

не

същестВуВащо, а оноВа,

cu

koemo

gоkолkоmo само

на странни съзgания,

koemo koumo

праВим не просто

същестВуВаме

cpeg

Вършим В kачесmВоmo с мъlш и

mpyg,

В неп­

pecтaHНU съмнения, несигурност и гршkа поняkога ус­ пяВат

ga

налоЖат сВouте мечти Върху сьщестВу6ащоmo.

На kатегорuчно отgеленuте ~станало" и "стаВащо" съотВетстВа eguн фантом: т. нар. прозрачно измерВане. да се разбира измерВанеmo Ьто нещо, чиUmо резул­ тат е koято

kоличесmВо, значи

mo

ношение, при moВа,

ga

се оmkазВа щеgросmта,

преgлаеа. ИэмерВанеmo е фунgаментално от­

koemo сме тръгнали opueHffiupauku се

kpаче\'.lkи,

отнесли

kbM

из няkаI<Ва мяра; с из

мярата,

сме

се

omВcpeg измереното.

Та Всъщност

kak!3o

е разбирането? Разбирането

оо принцип е намиране на мяра l'1eЖgу мен и тоВа. разбирам.

koemo

Съизмеримост.

Класичесkата рационалност не

(1979,

gonycka

с.

9.)

HukakВo битие

за измерВането. "СтаВащото" и "станалото" слеgВа

ga

бъgат оmgеленu с пропаст. Иgеяma ВстъпВа мто еталон, наслагВан Върху нещата. В gеuсm6иmeлнocm меж.gy ugеяmа и нещата Buнaги има прuнциnна cъomнocuмocт

u

несъ­

omнocuмocт . .. Станалата" ugея goгoнВa .,стаВащите" неща. Но

ako

се

стаВащото,

npueMe

неоmgелимоcmmа на станалоmо и

от ugентuчносmmа на присъстВието не

би слеgВала иgентичносmmа на физичесkuте ситуации: да gonycнeM, че

egHa

Веgнъж. на Земята очаkВаме

u

и съща устаноВм е разположена Вmoри път на Марс.

kakmo egHakВu, maka

Можем

и различнu параметри.

ga Ako

резултатите са различни, очеВugно причuната е В ня­ MkъB

ckpum

naрамеШI>Р: с egнa стойност

-30-

на Земята

и с gpyea - на Марс. Мислено ga сь6местим g6eme ycmaHoBku В egHa- egUHcmВeHa, например намираща се на Земята. Cnopeg нашия избор можем ga получаВаме

резултати или сяkaш сме на Земята, или сяkаш сме на

kamo че лu на ga си преgстаВuм, - на Марс. Ako тои не може no HukakbB начин ga си gage сметkз. че е ту на Земята, ту на Марс, тоВа е mB1I'pge груб наглеg за слоВосъчетанието ..иgенmичност на присъс­ mВиemo". (.. Иgентичносmmа на присьсmВиеmo" е "ми­ нусоВа реалност". СьотВетстВащата му .. nлюcоВа ре­ Марс. В пьрВuя случаu чоВеk присьстВа

Земята, а ВьВ Вmoрия,

алност" е тьkмo "льлноmo присъстВие".) Ше се Възрази:

"Ako gBe

системи

се gьржат различно лри

egHak6u ga бъgат наречени иgенmuчни." 12 Но Вьлреku тоВа те запазВаm изВестен acnekm на ugeHтичносm именно nopagu "иgенmичносmmа на присъст­ Вието". Не биВа ga се забраВя, че ло принцип липсВат ckpumu naраметри, koumo биха позВолuлu ga се опреgели, услоВия, те не могат

че чоВеk се намира илu на Марс, или на Земята.

*** ЧоВеk излъгВа. ОбясняВaйku тази nocmъnka, пре­ минаВа по н.я.kakВa реgица:

egHo

осно8ан.uе, осно-

8аниеmo на таВа осноВание и т.Н.

ga

обяснШt углаВното nрестЬ11.llение

Taka .моЖ€/'1 - ga оnuщем

соцuaлните причини, причините на лошото Въз­ numaние

u

т.Н. И сяkaш nocmьnkama тряБВа 9а

бъgе /(райно зВено В ca.мama тази ревица. И Кант kaзВа нещо неочаkВано,

наистина egWicm8eHo koemo ние kamo чо8ешkи същестВа можем ga осмuслШt u ga kaЖем, но В същото Време

ВъзмоЖното,

нещо съВсем неразбираемо. Но ПОМОЩ за нашата ВъзмоЖност

ga

разберем kakВo Кан.m kaзВа са

-31-

gy.мume

-

koumo

npegлозите и наречията,

употребяВа. Всичkо тоВа е

той е лошо

maka:

Bb3I1urnaн, .жиВотът е трьгнал таЬ тази npeg.мeтнa peguцa,

1l1:»/re,

там

цялата

-

но В момента, 1согаmo

-,

той напълно е uзmoчнuk на сВоята nос­

mъnka и nоравu тоВа носи за нея nьлн.а отго­ Ворност, kояmо не моЖЕ

се paзgели по

ga

ншnе зВена, изброени В тези реgицu. 1'1 е н

m а,

k

omgeJ!м О -

«8

о г а т о.» Смиелите В сВета на

Кант се случВат

maka.

«В момента, koгamo ... »

смисьлът е пpegu 8cицko

guckpemeH

сьл, че той не .моЖе

се paзgели па зВената

ga

В този сми­

на HиkakВa peguцa от обосноВаВания. JIЮJIIент се спира.

8

няkakbВ

Смисълът се изВлича от .мо­

.мента на спирането,

осноВание за koйmo

не е

ЦЯIlaта peguцa преобразоВания и не е сьgьрЖа­ нието на точkиmе, ВписВащи се В тази peguцa.

В .мо.мента,

koгamo аз сь.м

устаноВяВа

смисъльт на тоВа,

излъгал,

изцяло се аз съм

koemo

напраВил. Аз CbJI1: излъгал и сЬ.М НалЬлно отгоВорен

за тоВа ... Не, не отричам. че kъм kpaЖбama, kьx льЖата .мoгam guцama

-

тоВа тряБВа .мента,

ga

n/.l/acнam тези зВена от ре­

лошота Вьзnитание. бegНОС/1Vna. Но за

ga

се .мисли по зalroна,

че «В .1'10-

koгamo» 8сичkо е изцяло и ЦЯl/ama от­

гоВорност е еgиЮiа

u

моЖе ва не се излыke,

нegел/1Jl1a. Защото Все

не се

ga

nak

omkpagHe. (1989,

152-153.) СлеgоВаmeлно

причиннumе

обяснения могат

отнесат само kъM станалото. Можем налото е станало, 3ащото..

If,

«стаВащата стаВа, защото ...

».

ga

но не можем Ала

ga

се

kaжем «ста­

Haykama

ga

kажем

по принцип,

а и чоВеk В сВоята ежеgнеВна проеkrnиращо-nланираща и образуВащо-преобразуВаща

geuHocm

-32-

търси прuчuннu-

те Връзku. СъщестВото на причинните Връзku е

ga

се

разглеgа стаВащото мто станало, т.е. изВън Времеmo, защото

ako

няма Сееа,

няма

mo

Време.

u

ТоВа е, koгamo Вече сВетьт е kолаnсирал? koгamo

8сичkо Вече с неоБхоgu.м.ост се е СВЬРШU/lо и сега аз с леkота м.ога

разбера, че причината про­

ga

изтича от слegсmВието, защото тази Връзka Вече я l./.I'fa и мога аналитично

ga

я разлоЖа; но

осноВанието за тоВа, че eguн ров щестВуВащ В сВета,

начин същестВуВането тоВа

npegMemu -

npegMem,

СЬ­

npеguзВukВа по необхoguм на

съВършено

е неразбираемо,

gpye

ров

kазВа Кант.

Кагата Вече го има, разбира ce~ тогаВа е лесно

ga

се nоkaЖе, че слеgсmEuеmо се сьgърж.а

чината,

ga

koгamo Вече е налице. ОноВа,

koemo

се

с.

(1989,

нарича

може 9а се uзтълkyВа и

cmumyupa

8

при­

се nоkaЖе аналитично, но тоВа е само

142.)

«!\апласоВ

kamo

gетерминизъм»,

неВъзможност 9а се

същестВото на Сееа,

kOH-

а сле90Вателно и на

Времето, от принципа на kласичесkaта цВ момента,

koeamo»

Висимо от мuна,юmo,

Hayka. Обаче ako maka и maka не3а­ собстВената npegc-

аз постъпВам naмemma и

таВа 3а моето Аз, тbkмo тоеаВа реализирам «пълното си присъстВие».

момента сега

komo

същестВо

CBo6ogama

и изборът

Сега на сВoU

u

kamo

kOHcmumyupam peg kOHcmumyupa чоВеш­

сВобоgно и избиращо. ЧоВеk mъkмo

зamoВа същестВуВа само сега, защото е сВобоgен избuра. НапраВените Вече избори

налото", разгле9ано

kamo

-

ga

миналото, или "ста­

еано няkога "стаВащо"

-

биха

загубили сВоя смисъл, МО праВенияm Сега избор можеше

ga или

ги отмени, но Вcuчku напраВени избори ~станалото"

-

-

миналото,

не изчерпВат пространстВото на

Сееа. В него "BиHaгu има място за нас", за нашето «пълно

-33-

присьстВие». ЦоВешkото битие,

или може би Daseiл,

разположено межgу биmиеmo и сьщесmВуВащоmo, BиHaгu

egHo

наgxВьрляне на същестВуВащото, изисkВа терми­

нuтe Сега

u

Време. Tьkмo и само Сега може

наgxВьрли същестВуВащото

u ga

<:е

gokocHeM go

ga

се

бити­

ето, но и тьkмo и само Сега ние СМЕ чрез сВобоgата на ноВия избор или на поВторения избор. «Иgeнтичност­ та на присъстВието» В ноВия метафоричен

ga се gama

kpbl може npeg сВобо­

uзmълkуВа ({ато раВнопостаВеност на ноВия и на поВторенuя избор.

npucъcmВue"

-

«Пълното

~nлюсоВоmо" отражение на

ността на присъстВието»

-

е В тоВа,

ни

«иgенПlUЧ­

ga

се избира

ноВият или поВтореният избор Винаги ({аmo ноВ, избор,

koOmo се праВи тьkмo Сега. Ako Сега същестВуВа само gоkoлkото СъщестВуВа сега, mo Haykama kamo мислене за същестВуВащото само отчасти - т. нар. kласичесka Hayka, или "kлacuчесka рационалност" - може 9а изВира, или 9а се kOHcmumyupa, оkoло "moчkата на интензиВност" субеkm. Ц08ekът, сВоята

cB06oga,

nbk

на

отсъстВащия

бил moи и учен изслеgоВател, със

kояmо egUHcmВeHa може

ира Сега и Времеmo, се заместВа от

ga kOHCffiUmykлаcuчесkаmа Hayka

с mВbpge cuлнаma и приемана ({ато безВьпросна очеВиg­ ност (Вмеcmo мто kyлтурна

npegnocmaBka)

абстраkция

на физичесkоmо Време: раВномерно, насочено и безсm­ рykrпурно. Т08а фuзuчесkо Време,

прието

kamo

Време,

на сВоо ре9 осмисля по тВърgе сВоебразен Начин Сега,

сВo6ogата, избора, битиеmo и чоВеka. Изборът, чоВеk Сега праВи, но

тои

е

cnopeg тоВа осмисляне Вече е ckpum от него kamo неизВестен

koilmo

напраВен, заkон.

В

пространсmВomo на сkрития (неВежестВо, ПросВеще­ ние, noзитиВизъм) или сkриВания (еkсnлоатация, Крити­

М, марkcuзьм) неизВестен заkон могат 9а се разnoлоЖат

Hayku

за чоВеka: псuxолoгuя, социологuя. ОчеВиgно "со-

-ЗУ-

цuолoгuяmа и психологията на «неизВестния заkoн"" ще

са обр'ечени

ga пробягВат egHo сизифоВо, немислимо или - cnopeg gHewHama kултурна норма, maзu

мumологично

на Haykama с mexнukama ето

u

пространстВо межgу бumu­

същестВуВащото на съВременния чоВеk 13.

-35"-

О.7Ш.пт

НА

CB07J02JATA 5

CB060gama

е онmoЛОetlчесkа. Тя не е

ианието. Межgу мисълта

kama

събитие

gageHa

u

на съэ и

мисълта

kamo

съgържанuе има межguна, ~CMъpт", cl30б0gа. Се2а МUСЛЯ за нещо, а слеg малkо Но

kbge

-

за нещо gpyгo.

е гаранцията, че аз ще се срещна с ноВа

мисъл, сВързана с npеguшнama, и ще бъgа носител на тази 8рьзka? СимВолът на отсъстВието на makaВa гаранция е смъртта. Знанието е nogобно на C.Jl1bpтma, а смьрmma е makaВa,

kakВomo е

знанието. В kakъB смисъл? В този, че Вс:uчku ние знае.м, че ще умрем, но не знаем koгa тоВа ще се случи,

смъртта

-

8сuчkо е ЯСНО, 8сuчkо се

оkaзВа на /'!Яето, събира се, и ние знаем, НО нас НИ н.яма

u

ние слеgоВаm€..llНО не знаем.

исkaме мисълта,

U ние Всuчku

BbpBUJI1

kъм нея, но я u.мaмe не

чрез uckaHemo и не знаем

koea тя ще бьgе u kakВa kakmo се y5egUXN.€, от

ще бьgе. Вече изобщо,

koemo е налице myk u сега, не слеgВа нещо koemo иа е J71a.IIt u слеg тоВа (Всъщност обратното: он08а, koemo е сега, тоВа е не зараgи тоВа,

ируео,

maka

е било Вчера. Винаги е нуЖно gо11Ъ.!JНШn€.llН.О

gобаВящо се

YC!lo8ue. (1993,

с.

318.)

Бихме могли

ga мислим сВобоgаma и по gpye начин - например kamo рационален (осноВан на опреgелен kpuтерий) uзбор межgy (kpaeH брои) Възможности. Тога8а сВобоgаmа ни ще е нацаата способност за сьжgение,

kояmо няма значение gали преgсmа8яне

kamo

gonycka,

илu не uзчерпателно

алоорuтъм, аВтомат. доIФто сраВ-

-36 -

няВаме и избираме алтернатиВи, нашето съзнание yn~ раВляВа gВижението на мисълта uз сВоето съgържание,

ТоВа е физuчесku проgълЖаВащо, или траещо, НО OHтo~ лоeuчесkи

е Сега,

Мисълта

egHa,

е

Съзнанието

само

пространстВено оележgа неиното съgържание, opиeH~ тира

се и

решаВа

nak

само

пространстВено.

Тасе

оkaзВа, ~omиBa" при сВоя избор, избран по тakьB и тakъB

kpumepuU. Но слеgВа затьмнение нещо gpyeo, gopu може би тъkмo е отuшло съзнанuеmo В npegHama

ние Вече миСЛим за за оноВа,

90 koemo

мисъл. (Но може U

за нещо съВсем различно, например няkoiJ. е позВънил на Вратата.) В ноВо Сееа

npeg

мисълта се е оmkрило ноВо

съgьржание, ноВо синхронно пространстВо. СВобоgата се е оkaзала

ckpuma,

за 9а може 9а

ноВоmo Сега

omkpue

и таkз

ga е В състояние ga ео kOHcmumyupa именно kзто Сега, В koemo сВобogаmа Вече може 9а се omkpue kamo пространстВо npeg оглеgа на съзнанието. Опитът на сВобоgаmа не Винаги от

е опит на съзнаниеmo. Съзнанието е

egHama

страна на събитието

-

от негоВата

пространстВена, иероВа страна. От gpyгama страна на събитиеmo е негаВата еkзuсmeнциалност, или неопос­

peguMocm.

ga gBeme

А cВo50gama обгръща събитието. Може

се kаж.е също таkз, че тя пресkaча

u

оглежgа от

страни събитието. Веgнъж тя го noeлежgа от стра­ ната на негоВата унukaлност, ВремеВост, ckpuтocт

maka

u

успяВа

Сега, В

ga kOHcmumyupa ноВото онmолоeuчесkо koemo, само ako е Вече kOHcmumyupaHo, може

9а разгърне съпостаВимост с неео, събитието, mранстВеност и

Heckpumocm

прос­

за съзнанието. Например

go-

отишъл съм, отВорил съм Вратата, разgаВачьт е

несьл препоръчано писмо, аз съм се поgписал, прочел съм

ео,

помислил съм, kзkВото съм помислил по ПОВ09 на

сьgьржаниеmо на писмото, и изВеgнъж се

kakВo мислех,

npegu

питам

-

за

9а се зВънне. ОkaзВам се пренесен

-37-

в старото съgържанuе, но, раз6uра се,

kamo

Слеg

съgържанuеmo е същото

kamo

ново Сега.

тъи съм поръчал!

-

egHa сраВнимост, съпостаВимост, простран­ стВеност и Heckpumocm за съзнанието; може оо оноВа, koemo Хусерл нарича ugеалносm на значението. В тер­

-

то има

мините на послеgнuя сВoбogаma ще е ~пресkачане", "аг­ лежgане" на cъ6uтиemo мта случило се (еkзuстенци­ ално), пребuВаВаuku В инmeнционалностma на сьзнанu­ еmo, или В ноезuса, и kэmo съnoсrnaВяно (иероВо), об­ хожgаuku съgържанuеmo, мислеuku значението, или но­ емата.

Нем BнukнeM В начuна, по

koumo

сВобоgата

omkpuBa.

Оележgанеmo на събиmиеmo kэто еkзисmeнциално и иг­ роВа го

omkpuBa

ga

таIФ, че

може

ga

се заВърши не­

еоВото прежиВяВане. В сьgържанието се търси оноВа,

koemo

ще разреши еkэ.исmeнцuалния проблем,

ляВан от сь6итиеmo. Битието omkpuВa ВуВащо,

koemo

ОноВа,

изВестно

koemo

npegcmaB-

пита, е 6итиеmo.

съgържанuе

съзнанието ВиЖgа. Tъkмo

от

същест­

cpeg

същес­

тВуВащото съзнанието omkpuВa отгоВор на питането

gageH момент egUH, noлето koumo той omkpuBa, са пространстВо

на биmието. Въпросът е В от ВъзмоЖности,

от Възможни отгаВори. Съзнанието избира. Съзнанието

само ВuЖва сВоя избор мта cъgHa процеgypа, с kояmo може

ako

ga

разполага В наличност. Но истинсkият отгаВор,

съзнанието га намери, е онзи, от

koumo

Въпросът

изчезВа и може би се заменя с ноВ. Тзka че сВобоgата

omkpuВa

kamo

Възможност за осВобоЖ9енuе от пита­

нето на бuтиеmo. Слеg тоВа cВ060garna осВо60жgенuе от осВ050жgението, за

ноВо

ga

ckpuBa kзто ga има

може

Сееа и за 9а може ос80божgениеmо 9а е бuло

ucmuHcko. Xaugeeep започВа за хуманизма с m6bpge изВестните осмисляме

U wupoko

koмeHmupaHtl

gостатъчно

geucmBaHemo.

gYMU:

решително

"Ние gалеч не

същността

на

деистВанеmo е познато само kзmo прuчu-

-38-

нядане на няkak80 ВъзgеUсmВие. Неr08аmа gеuсmВиmел­ ност се оценяВа сгюреg ползата от неоо. НО същността на geucmВaHemo е изпълняВането. ИзпълняВане означаВа: разгръщам нещо В

пълнотата

изВежgам

нея,

тоВа,

Вече е. Но таВа,

90 koemo

producere.

на негоВата

сьщност,

За тоВа изпълнимо е само

koemo

"е"

npegu

Всuчkо,

е битиета. Мисленеmo изпълняВа отнowениеmo на би­

muemo kbM

сьщносmma на чоВеka, То не пра:Ви и не

преgизВиk8а тоВа отношение, Мисленеmo само го

nog-

нася на битиета мто тоВа, koeтa на самото него му е

npegageHo

на битието." \4 ИзпълняВането

нещо В пълнота. Емпирично може

ga

разгръща

се geucmВa maka

или иначе. Но r:ьBkynHocmma от ВъзмоЖните емпирични gеuсm8ия именно изпълняВа, т.е. разгръща нещо В пъл­

нота. Мисленето само Взема от битието и

nak ga6a

на битието. То rюсреgничи на битието ВъВ Времето, Пораgu изложенаmo и

kOMeHmupaHomo,

еmичесku паглеg­

ната, изборът на мисленеmо не построяВа, а слеgВа заkpие Въпроса на битиета,

Heka

ga

ga

заВърwи изпълнението,

Вземем пример от пcuxолoгuяma. Въпросът, на

koumo kakmo Винаги egHo съзнание ще търси отгоВор, е kak е gageHa псuxuчесkaта реалност. да kюkем чоВеk е тak'ЪB и makъ8 или nbk хомосеkсуалucm, Пcuxоаналиmиk разkриВа, ga речем, събитие В gemcm8omo. дали тоВа събитие се е случило, защото чоВеk е makbB u makbB, или чоВеk е станал makbB u makbB, защоmo му се е случило тоВа cъбumие? Таkз или иначе тоВа, че чоВеk е makbB и makbB, е mаВmологuя. Taka прието, kaчесmВоmо npegстаВляВа бuтиemo и може

ga

се разгръща В egнu или gpyгu

емnupuчесku gеОcmВия, но, разбира се, с оелеg на moВа,

ga

се

uзnълнu.

МамарgаwВилu kaзВа по noВog на деkарrn: В

cmpacmma,

koяmо съВсем не е 06яс:нwta от

npeg.мета и не е npeguзВukaна (мakap

-39-

8

нашето

ga

eмnиричесkо съзнание ~

се оrnнася kьм него

и е заrnВорена Върху него), се ВъзnpоuзВeжgа без­

ga

kpаЙн.осmmа на он.азu ценн.осП1, н.а тоВа,

услоВно,

koemo

чоВешkо

«kaчестВо»

за ч.оВеka е знач./1JЧО

kamo

ми

нещо неоmgелw1О

от него, от негоВия чоВешku облuk От

gpyea

страна,

безkраен из80Р, от

с.

(1993,

събитието е симВол,

koumo 8

kaЖ€/'1

«UЗ,fIlеренuе;},

318.)

т.е.

то е

различни Сега ще се раз­

гръщат различни пълноти. СлеgоВателно психологичес­

ga е gageHa по фа начина: kamo kamo kачестВо-maВтология - този чоВеk е makbB и makbB. Събитието-симВол е kamo бисер, npukpeneH на Воала на kачесmВото-таВтологuя. Onepupauku със събитието kamo с тяло В пространстВото на събuтията, се наgяВаме ga приgВuжим и таВтоло­

kama

реалност може

събитие-симВол и

гията, kоято сяkaw е поле, или Воал, оберъщащ тялото

- makaBa

е същността на терапията. От тоВа слеgВа,

че за сьбитието от

makaBa

глеgна точkа можем

kaЖем: а) тоВа не е поgхоgЯЩОffiО събитие

ga

заВърши

ga

изпълнението на преgхожgащо питане на битието, ето е останало от gemcmВomo насам и

б) от събитието-симВол се битието,

kakmo

koemo

и

goceea

слеgВащо питане на

е останало

omkpumo. 15

Точно

философията поражgа безkраен низ от отгоВори

на битuен ВЪПРОС,

Hukoil

от

uзпълнението на 6итиеmo, цира

ckpuBa

kogoceea omkpumo;

koumo mak.a и

незаВърwВаща пореguца

не може

ga

"kомnлеkс"

gеUсmВuя.

заВърши

penpogy-

Тозu

онаглеgяВа защо сВ060gата е осВобожgаВане

u

пример

от ос­

Вобожgениеmо И

maka

има фukсuранu точku на интензиВност,

koиmo сВързВат и npeВkлючВат потом на нашия ЖиВот, и В тях, В npоgbЛ.Jkителн:осmma на по­ лето,

koerno

е очертано от фukcupаниmе mочku

-

'10-

на интензиВност, ще /.U>laМe сВобogнu, но неиз· беЖнu ,МИСЛИ. НО тоВа е И 'меmaе,м.nupичесkото

аnосmериорu, участнuk В с.

(1993, А

kak

koemo е субеkmьm.

323.)

опитът на сВобogата е

л.енето изпълняВа

-

пише

gageH В речта? "Мис· Xau.geeep, - отношението на

бumието kъм сьщността на чоВеka. То не праВи и не npegu36ukВa moВa отношение. Мисленето само оо нася на бuтиеmo kзто тоВа, е

gOMbffi

oog·

на самото него му

от битието. ТоВа поgнасяне се СЬСП10U В

npegageHo

тоВа, че В мисленето е

koemo

ugBa

В езиka бuтuеmo. Еэиkьm

на битието. В негоВото обиталище жиВее

чоВеkьт. Мислещите и съзgаВащume поезия са пазачите на тоВа 06umaлище. Тяхното бgенuе е изnълняВанеmo

omkpumocrnma

на биmиеmo, gоkолkоmо чрез сВоята реч

те я gоВежgат и стаВа

geucmBue

съхраняВат В е-зuka.

Мисленето не

евВа koгamo от него произтича няkakь6

ефеkm или koгamo то се прилага за нещо. Мисленеmo

geucrn6ue

вейстВа, kзmo мисли. ТоВа

е Вероятно Haй~

просmoто и същеВременно наu-Висшето, защоmo 38сяга

kbM

отношението на битието

geu.cmBaHe

чоВеka. Но Всяkо Въз~

се осноВаВа на битиета и се стреми ){ЪМ

сьщестВуВащото." 15 Опитът на

c8060gama gaBa

фило~

ga ckpuBam.

софсkата и поетичесkaта реч. Т ехнияm смисъл не е

оmkрияm, а

ga omkpuBam

и

неминуемо 9а

maka

Мuсленето В тях се разгръща не В пространстВо, общност

или

съпостаВимост

на

обсыkgа науkзта, а ВъВ Времето

-

съgържание,

kamo

kakmo

kзmо осВобожgаВане

и осВобожgаВане от осВобоЖgаВането. ПространстВе~

ността на

egHO

съgърЖанuе може

тоВа няма значение

38

от поревицата отгоВори В

на битието.

TakoBa

ga

е- необятна, но

фuлосoфuяma. Тя се интересуВа

omkpumocmma

на питане

питане например е: kakьB е сми­

сълът на ЖиВота? Межgу

-

Bceku

gВa отгоВора е

УI-

ckpuBaHe.

Езukъm

на фuлософUЯПU! е езиk,

на

koumo

ние

гоВорим за сВобogаma.. за сВоята <:В0609а. Или за сВобogн.шnе яВления, да kaЖeftt "СдJ'106шnие" е същото,

kamo ga

ka.Жe,iч "сВ060оа",

ОтниЬ9е.

СамопроизВолно. Сама си gаЗа заkон. СШ18 си gaВa зakона. Но аз kaзax при тоВа, съВестта е тоВа

koemo от н.аС не заВиси. Стран.на сВобogа, koe ВъВ фuл.ософu.яma се нарича еВо6oga. Вь8 фUAософuяma c8060ga се нарича 8ъm­ 8

н.ас,

нали? Ето

решнaгna н.еобхoguмосm. Необхоgu.м.осmma. на са­

мия себе си. Нашата сВобоgа не заВи<:u от нас.

(1979,

с.

71)

Поетичната тВорба СЪЩО иэблиkВа от няkakьf3 cuм­ f30Л. ТЯ ще

npegage

moзи cuмВол. СимВолът. от

поетичната тВорба изВира, е

npegageH

koumo

чрез сьgържание

ло uзkyсmВен или uграВо-uзбран начин. Читателят ог­

лежgа изВестно rюemuчно сWштuе. ТOU преckaча от чуВ­ crПЮmo. uлu cuмВола, В нево6ата еkэuсmeнцuалноc:rn kъм речеВия им игроВи израз и обраmно. Тaka е В опита на с80б0gаmа.

Фuлософсkaта тВорба се Тя ще

npegage

omkpu6a

лософсkаmа тВорба изВира, е ПО Възможен

u

от няkakъ8 Въпрос.

moзu Въпрос. Bbnpocъrn. от

npegageH

koumo

фи­

чрез съgържанuе

инmелеkmуален начин. Читателят оележgа

изВестно фuлософсkо събитие. Тou пресkача от Въпроса. В нееоВата еkзu(;mенциалносm omroВop и обратно. Тaka

nak

kbM

играВия му мислоВеi1

е В опиrnа на сВобogаmа.

Но осВен тоВа опитът на сВобogата е училище З<1 мисленеmo. Всяka преgukaцuя сьgържа зърноmo на сВо­ боgата.

kak60

Преguцирането е

еоин

отгоВор на Въпроса:

е субеkmьт? Преgukamьm заВършВа uзпълнеttuеmo

на Въпроса, оmkpuл се

6 су6еkПIа. CBo50gama u биmuеmо, u gBeme са 6 uзречениеmо. и В езиka. А науkзта се cmpeMu ga се ос80боgu от тазu фунgаменmалнос:m на езukа -

0/2-

посреg-сmВом понятията. Вира от симВола

Иgеалът на понятиеmo из­

на отсъстВащия сu.мВол.

Сьобразно

сВоя симВол noнятuеmo ВьВ Всяkо ноВо Сега слеgВа 9а бъgе

egHo

и също,

слеgоВателно Вечно, а не ВремеВо.

Замисълът е от понятието питането на битието е отстранено. В

makbB

ga

случаu понятието ще описВа

същестВуВащота без запитВането на биmиеmo. ПОНЯ­ тието се наgяВа

пребиВаВа В

ga

безkраина по Време,

omkpumocm, kояmo е

т.е.

6 egHo безkраuно Сега, или 6cenpegcma6eHocm. Но Сега, koemo е беэkраu.но, няма omkъge 98 почерпи сВоята ceгaWHOCm, kояmо е cBo6oga. Обаче cuмВолъm на Haykama, т.е. тоВа, от koemo тя изВира, също ще е еkзисmeнциален, kakmo Bceku gpyz симВол. ЗатоВа Haykama е от битието, kakmo u Вcuчko gpyzo, преgcmаВяно само kamo съgьрЖание. Разбuранеmо на научна теория, поетична тВорба и фuлософсkо учение

В

kpauHa cMemka

е еguносьщияm опит на сВoбogаmа.

Но научната теория може за разлuka от поетичната тВорба а

ga

от фuлософсkоmо учение

u

се операцuоналuзuра

разбuране, а не с

kamo

ga

използВа. Разбирането

u

е

еguносъщияm опит

Разбираukи, оглежgаме разбираното от

kamo

еkзuстенцuален

симВол и

на

kзто

на съgьржанието прехВърля мост стълба Веgнъж усВоен. преgосmаВя

ga

му стра­

сьgьрж.анuе Ра.збиранеmo

kbM

симВола,

ноВи сьgържания В

ноВи Сега, СВобоgаma е онтолoгuчесka.

Аз мисля, сега е разбираемо В kakъB смисъл тях­ ната [на фиkцииmе] чиста npеgостаmъчносm или интензиВност, koяmо не се nрegизВukВа от

мет,

се съзgаВа

cnopeg -

npeg-

деkapm от произВолно

УЗ-

га

сВобоgата.

gBeme

(игроВо, мислимо) В опита на сВобоgamа.

koO.mo

kamo

операционализиране и uзползВане,

само gнешнаmа ВарВарсм епоха може

koumo

оmъжgесmВяВа,

ни:

не се разбира,

gy- от nроизВол­ н,а «жuВотин'сkиmе gyxoBe»? ТоВа не J1оЖ€.N. произВолно ga ги nреgиз­ nak 8елиkaтa с.ян.kа н,а оН,зи, kouтo

в8шkен'ие на «вухоВете», н,а «.жuВотиН,сkumе хобе». дейстВително kakВo зН,ачи н,о gВшkеН,uе значи, че Hue

BukВa.мe. Ето

kakmo

деkaрт Въобще Всичkо разбира н,а този

бял сВят, В тоВа число и .мисълта, cтpacтm.a, чуВсmВomо. Ние не моЖ€.N. произВОАНо Ваме Он'оВа,

koemo

е наи-ценно за нас.

ga изВuk­ (1993, с.

зза.)

и тbkмo затоВа

... Възnpu.яmuяmа,

усещан'u.яma

и

т.Н.

ga

могат

Бъgаm неВерни, но неВерни страсти не се сре­ щащ. gоkолkоmо страстите са испщн.нu ... И Де­ Ьрт разВиВа тази akcuaмa: знаем,

БОАНото се gърЖи,

Memume

на

реженияma

на

kaзaно, не на

co6cm13eHo

cтpacтm.a,

а

на

че непроиз­

сцетиенuятa

«жиВотинсkumе

gyxoBe»

npeg-

и

н'аn­

у

нас.

Послеgншnе не .моЖем произВолно ва Въз5уgu..м. gоkолkоmо например

ako

люБоВта kbМ npeвмета.

произтичаше от kaчесm13аma на тя щеше

ga

npegMema,

npевмema. тоест оценяВаме npeg.мета gобър

u

мил

то

Nоже ва се получи ч.рез мuсьлmа за

-

и го обичаме. Но не

-

kakьB е

-

не се ли

разиграят
ako

стане,

ako

«жиВо­

тинсkшnе вухоВе» се захВанат за «фиkцuuте» .моето ВъоБраЖение, В .моята

u

8

чуВстВителност

аз усетя ч.у.;kgama болka, то тоВа, разБира се,

е греtиka па оmношен.ие разглeJkgане на разполо­ женията на .моите ореани, но

kamo

е ucmuннa. НеВерни страсти ня.м.а.

-

уу-

страст

(1993,

-

тя

с.33].)

Можем

ga kaжем, че страстта е еkзuстенциалнаma "CffiOUHOcm" на cъбuтиеmo. Тя не gonycka onocpegcmВане. В този смисъл страстта сама е битuе и не се нуж.gае от филосoфuя. Лkо страстта наистина е бuтие, то не се нужgаем можем

ga

kaжем, че

mBbpge

от съ-биmuе. Нещо поВече,

съ-6итието 6ъзнukВа

6 cBo6ogama

kзто лоkaлuзuране на битието В пространстВото на Сега, uлu

karno ВъзмоЖност за чуж.guя поглеg на мис­ koumo nooлеg 9а заВърши оzлеgа на сВобоgаma. МислоВната или играВата CmouHocm на сьбитието съ­ gържа питане (ako играта, или мисленето, се разглеgam kamo битие) за сВоята еkзuсmенциална CInOUHOCffi. Нап­ ример - В kakВa страст помисленото или kaзаноmо може 9а се omkpue. Самото същестВуВане на философuяmа ymВържgаВа egHa особена страст - на мuсленето или ленето,

гоВоренеmo. Но сьщо можем 9а kaЖ:ем, че фuлософията на Kupkeгop я gВшku страстта

kъM (uли

Регина Олсен. МамарgашВuлu споменаВа, че на

cmpacmma

Mbkama

по)

npegMembffi

не я преguзВuk6а, а само я означаВа. Съ­

ako myk си позВоля ga ga omkpue npegм.eтa на cmpacmma, таkз че ako тO-U се gocmu2He, оmkрuлоmо се В пълнота, или изпълняВането, ga заВърши. В makbB случаu философията е egHa безkраuна страст, kояmо е построена maka, че ga няма npegMem, koumo ga wBbpwu HeuHomo изпълняВане. Без~ райната аеонuя на Христа, за kояmo еоВори Пасkал, или Вярата на Kupkeeop В Христос, разбирана kamo e9,~oBpeMeHHocт!7, са gopu не щеВременно по-горе обсьжgах,

перuфразирам, че мuсленеmo тряБВа

просто

само Възможни

crnpacrn, Kupkeeop

но неини алегории. Межgу нас

метафори

на

е бил Вече ФроQg, ето защо,

фuлософсkата

u

Времето на

eoBopeQku за gатсkuя философ, сме сkлонни ga заместим egHa алегория и egHo име - Христос - с gpyгa алегория u gpyгo име - Регина Олсен. ГлаВното, или общото, е, че u gBarna

- ys-

обеkта

-

Христос и PeгuHa Олсен

-

са,

Makap

и В различен

смисъл, неgосmиЖuми. Неgосmшkuмостта на полагаем обеkm на

щата страст,

филосoфuяmа гарантира

В kоято

egUH npegHecmuxBa-

пребиВаВа философът и

от

kоято из6лиkВ.ат мислоВните, или игроВи, kонструkции.

Мисленето чрез сВоето изтощаВане утоляВа фuлософ­

ckama

страст, kоято слеg

ВъзобноВяВа

u

9Ва или

geH,

тоВа? Сеkсуалнuяm обеkm е също

kakmo този

на философията. Таkз

философстВат.

omkpumocm,

чоВеk и жиВее,

или от страстта

таkэ

се търси и може

ga

се

няkаkъВ симВол (или страст),

неgостшkuм,

kakmo част от хората т.е. - В нестихВаща на ЖиВота.

Мисленето не mолkоВа е насочено

koumo

сеgмица се

изисkВа сВоето утоляВане. KakВo напомня

kbM

сВоя обеkm,

Bugu ясно, а изблиkВа от koomo е gageH, но не се

8uЖgа. Обеkmъm на мисленеmo само "симВолuзира" или

nbk, ga

го kажем иначе, н06еkmиВuзира" cuмВола,

е изВор на мисленето. досmuгаuku

go

koumo

обеkma-оmгоВор

(или uзmощаВаuku способността за търсене на обеkm,

koumo ga

"обеkmиВизира" симВола, или страстта), Сега

се изпълняВа и ни осВобожgаВа от Вобожgениеmо от

omkpumocmma

omkpumocmma.

затоВа МамарgаwВили използВа смъртта ра за осВобожgенuе

от

(Ос­

на жиВота е смъртта,

kamo

метафо­

omkpumocm.)

да обобщим; "межgу" битието и същестВуВащото е областта на нереалното, на симВолите и страстите, от

koumo

тост

мисленеmо uзблиkВа В сегашност и oтkpu­

Опитът на сВобоgаmа не можем

раме. Страстта ще

omkpue npeg

ga

kонmроли­

нас ограничена оrn­

kpumocm, В kояrnо ще се помъчим 9а omkpueM преgмета, В

koumo се е сkрила. НО тя не може 9а се е сkрила В koemo е omkpumo npeg нас. Тя е просто за9 гърба ни. Все nak има нещо, koemo, ako оо напраВим, страстта ще изчезне, Сега ще сВърши, kakmo и изпълняВането на

нещо,

-

0/6-

бuтuето, Страстта е само gотолkо6а,

BUHazu истuнна, а мисленето omkpue оноВа, от koemo UЛU по gpyz начuн kaзано, от­

gоkолkото

страстта ще uзчезне,

гоВора на nuтaHemo на бuтuето. Всuчkо тоВа е опитът на

с60боgата.

-

У7-

.т.ABYO.,/Ojtttt

еttдво.,/tt

6 Межgу страстта

gBe

uзпълняВанuя

u

мисленеmо има межguна, межgу

затъмнение.

-

ЧоВеkъm е 90бьр. Защо? добър е, защото е 90бьр. Межguнаma, или затъмнението, не

прuчuнно~слеgсmВена Връзka

gonyckam ga

Me1kgy

премине

gВe Сега (поgчерma­

Вам именно тяхната сегашносm). Mogycъm, илu бити­ ето, на "Защо?" преgполагаm 9а се мислят Вcuч.ku Сега

kamo

eguHHO общо пространстВо, мамр

нареgба

u nocoka,

от страстта на

изВира от бumuеmo на

koumo

тип мислене,

koemo

Винаги ще има пауза. 906ър чо6еk,

9а gобаВяме

u

Сега. Този

.. Защо?",

MOgyC,

е на опреgелен

търси прuчuнно-слеgсmВенu Връзku.

Онmолоeuчесku Времеmo е

kamo

egHo

тоВа

межgу

guckpemHo:

gBe

Сега

ноВоmo Сега чо6еk nocтъnВa

Ako 6

не произтича онmолoгuчесku

от нещо,

koemo

се е случило В старо Сега. Разбира се,

можем

ga

kaжем: зараgu

Mogyca

на "Защо?". ОтгоВорьт В moЗU

my(J U myil - но тоВа ще е В

MOgyC

проuзтuча

от питането на бuтието на "Защо?", но не от битието на

gобрата

постьпka.

страст, или битие. А битиеmo В

Mogyca

добрата постьпkа

се опитаме

ako

мЗащо?",

ga

е

просто

преgстаВuм

неминуемо gocmuгaMe

таВтология.

Ето koгamo, е, емnиричесkи интереси, желания и тн.,

maka постъпВа, egu-kak8a си нация или kyk myk nocmьnka., kоят.о не npо­

затоВа и затоВа чоВеk

npинаgлеЖейkи kьм тура, и uзВеgныk

uзтича от нищо от тоВа, ние тогаВа kaзВаме

-

личностно

ност,

осноВание.

WlИ личностно.

-

ПОСn1bnuA е

kamo лич­

Тоест не зараgи

~8-

ygoBOk

90

стВието,

nopagu

m.e.

maka ga

няма

wunерес,

изВьн самия чоВеk,

обясня.Ва.ме, нито

може ва 6ьве фиkсupaн.

koumo

т.е. В ukоно/·/Ичесkarп.a нап­

ример оргаН/дация на отношенията или на об­ щестВените ну.;kgи.

Интерес,

но той сьщест­

ВуВа отgелн.о изВьн самия чоВеk. НяkakВo Вьншно осноВание за негоВото noВegekue. Норма, kояmо също моЖе

ga

бьgе Външно фukсирана, kaтo Вьн.­

шно осноВание на чоВешkото nоВegение. ЗaJcон, обичай и ета, koгamo нищо makoВa няма, а nос­

mbnka

има

-

е, личностно е nОС!11Ьnил.

Той е

постъпил, сам. noeмa.йku Вьрху себе си Целия цяла:та. отгоВорност и без

ga

k1tkЛtA ~ ocВtш: caмmтш maэu Личностно.

(1979,

с.

В

HukakbB

~затоВа, защото",

е самО.Qосmaтьчна, тя не

причинен

Разбира се ние можем

-

-

ga

nocmbt1.ka.

44.)

Личностната постьnka

nonaga

puck,

има за тоВа ни­

peg - .. заmoВа,

эащоmo".

я: 06яснuм тъkм.o по този начин

но само слeg Ьто Вече се е случила.

Личностната постъпм не се намира и В HиMkВo М­ тиВно целеполагане

ga", Ра.эбuра се, ние можем ga я: onpaBgaeM или обосноВем - "постьпих (постъпВам, ще постъпя) там, за ga (egu що си)", - но CВI>'Io слеg kamo Вече се е случила (поне мmo npoekm, kbM ko(Jmo се е насочила нашата 20ЛЯ). Личностната nocmbnka не про­ -

"за

изтича от и не е насочена kъM емпиричното, или съ­

щест6уВащото, и

често е в разрез с техните

gopu

заkони. Пораgu тоВа и само от глеgна moчka на емпи­ ричното, или същестВуВащоmo. личнocmн:ото е таВmo­ логuчно.

Но Все е

cpeg

nak

тя изВира от няkakъВ симВол,

сьщеcmВуВащоmo, т.е. е е

koiimo cpeg mрансценgенцияmа cpeg несъщестВуВащоmo.

сьщеcmВуВащото, а

почерпена

от

опшnа

на

-

нереалносmma.

У9-

не на

Тя

Ето таkз nocpeвcmВoм moВа,

koemo

бих нареkъл

празни понятия, т.е. понятия, kошnо н.я.м.ат мет,

а geucmВam,

слegо8атеАНО

на симВоли. Дy.м.ama

и т.Н.

-

В

npeg-

kaчестВото

чоВеk, стол, gъpBo, зgания

Всичkи тези BYМU WIШn npegм.emu. Пос­

рщсmВaм тези gуJIШ означаВаме npщмети В сВе­ та.

Тези npеgмеnщ са ни Bocmъnн.и

мата, Boctnbnни са ни В опита... Л

nokpau ву­ u.мa. и gYMU,

и те ВьВ философията се срещат .много често,

koumo н.ям.am gageH nokpau egШ1

npщмет, koйmo би могъл

onuma.

gумшnе на

ga

бьgе

Ето например

от тези nрegмеnш е срещащата се В ре­

Kakmo

лигиите вума Бог.

е

изВестно,

тakbB

npевмет няма. Но тоВа не е щинсmВен.ama 9!JМд., kоято

н.я.м.а npщ.мет.

(1979, 33-4.)

СлеgоВателно личностната

nocmbnka uзВира от CUMgageH kamo npegMem и затоВа c:ьBkynHocmma на npegMemHocmma,

Вол. СимВолът не ни е той не се ВписВа В

илu същестВуВащото. Той эатоВа и не опреgеля В при­ чинен

peg -

от преgмeт

kbM

преgмет uли от мuналото

kbМ сегашното иЛU бъgещето. СимВолът е гашен. ~Бое е само сега". И

kamo npegMem

BUHaw

се­

той, сuмВолът,

се изчерпВа с смисъл

nocmbnkama, В kояmо се е изразил. В тозu - kamo npegMem - постъnkата е таВmолoгtlчна,

защото не симВолът я е обосноВал В kачесmВото

npegMem.

СлеgоВателно, разеле9ан

kamo

u на

преgмещ cuм­

Волът е просто таВmолоeuя. Думата битие, понеже Все

nak

е

gyмa

и

nopagu

тоВа npegмeт,

е

не

поВече от

преgелна mаВmoлoeuя. Тя значи: оноВа, сега оноВа,

koemo

е сега. Бихме

"е" е ~e". Но и етиМQлoeuята на

koemo е сега, е могли ga kажем и maka: битие е тъkмo makaBa;

отглаголно същестВително от отмрелия инфинитuВ на ~e" (на

pycku -

"Бы
ь'') •. Думата битие

ugBa

9а означи,

че проеkцияma на трансценgентиращото е само и Ви-

-50-

HaZ\J

таВmoлoгuя

cpeg

същестВуВащото. СлеgоВателно

битие kзаВа: Винаги uмa

gBe, egHomo е същестВуВащо, gpyromo може ga има различни имена, но нега Вата проеkция cpeg същестВуВащото е "нулеВа". То е "сВръх­ сетиВен интерВал", а npegMemHocmma му е преgелна mаВmолoгuя. Обратно, kou ga е npegMem се проецира В сВета на нереалносmmа просто kamo оноВа, koemo не е, т.е. kзmо сuмВол. И ako nak се Върне В сферата на npegмemнocттa, от nюзu "npegMem", станал симВол, или страст, ще изВира не само този npegMem (и gopu самият тои no-ckopo не), а и множестВо gpyгu, абе­ тpakmнo поглеgнато, целият същестВуВащ сВят. Ako пре9мет е иэВЪРWllЛ npexog през зоната на cuмВолноcrn­ та и се заВърнал cpeg същестВуВащоmо Вече kamo "npegMem". т.е. kзто симВол, или страст, или omkpuа

moст,

то moи Вече

npegMemu

има

битие

или абстраkmно

W ,

"преgмеmрm-В-gругu­

поглеgнamо,

"npegMembffi-

B-gруzumе-преgмеmu" . В moзи момент на Вьпросьm,

kak

изложението

Вече

npegмelТlbm същестВуВа или

е

Възможен

kak

сьщес­

m8уВащоmo същестВуВа. Също Вече, зkо изпитаме по906на нуЖgа, можем

ga

опишем същестВуВащото чрез

несьщестВуВащоmo и 9а Buguм

mo

същестВуВа

nokpau

kak

и несъщестВуВащо­

причинните обяснения, целепо­

лагания и запретнатите ръkзВи на

НоВоеВропеuсkия

чо8еk. Лkо npegмeтъm, преВърнал се В симВол се прос­ MykВa, или се изразяВа, В gpyгume

npegMemu, mo

таи

се и изразяВа чрез gpyгume преgмети, или те се прос­ MykВaт В

него. Tъkмo

битието "gругumе-пре9меmu-В­

npegMema" kOHcmumyupa npegMema. Ako заместим и 060бщuм: същестВуВащото

същес­

тВуВа чрез същестВуВащото. СъщестВуВането на съ­ щестВуВащото не изисkВа битие. Но същестВуВащото,

cBegeHo go 6езkраен

преgметност, Винаги gопьлВа неизразим и

ocmampk - битието. И наи-сетне: сьщесmВу-S/~

Ващото същестВуВа kзта има

egHa

npegMemHocffi, - бuтиеmo.

6езkраuна moчkа

В kояmо Винаги Тази безkраuна

точkа, разположена В отсъстВащата разлиka на битие и същестВуВащо, е симВолът на мисленето.

Kakmo

!<ла­

cuчесkата иgея за обеkmиВно uзВuра от точkата на отсъстВащия субеkm, таkз и мисленоmо от нас мислене изВира

бumие

от

u

moчkama на

отсъстВащата разлиka

межgу

същестВуВащо. ТОВа са ~moчkama на uнmeH3U6-

ност", "сВрьхсеrru6нuяm интерВал",

koumo koHCmumyupam

философията. Битието

"gругume-пре9меmu-В-преgмеmа"

че gpyгume ността,

npegMemu са преминали зоната ga се Въз8ьрнат съположени В

за

означаВа, на cuм80Л­ пропорци­

оналн.осmmа на npe9мema, или kaПlо проnoрционалн.ост

на сьучастието си

8 npegMema.

ТоВа може

ga

се kaЖ.е

и таiш: "за 9а има бели ky606е, тряБВа 9а има черни

kbA6ema, kakmo "бели kуб08е", тВуВащото.

тряБВа

ga

и 8сичkо осmанало • Ние иckaм.e 9а има U

koemo

Оттам

го има

u

значи 9а ги оmgелим от същес­

Hamarnbk

3а.

ga

има бели kубоВе,

Всичkо останало.

Битието "gругume-пре9меmu-В-преgмеmа" има истин­ ност, kояmo тряБВа

Може и таkз

ga

ga

се мисли kзто уют и съзВучие.

се kaЖе: точkumе на уют и съзВучие

на битиета "gpугumе-преgмеmu-В-преgмеmа" са тъkмo

на сВос.

peg

npegмernume. Битието "npegмembm-B-gpy­

гите-преgмети има истинност, kояmо тряБВа мисли

kamo

изmъk6ане и

наgnяВане, или там,

ga се kakmo

обиkно8ено мислим иСП1Uната. Тоест истинността съ­ gържа поне: Веgнъж истина, Втори път трети път

-

- omkpumocrn,

уют и съзВучие.

МамарgаwВили и Пяmигорсkuu

nuwam:

ПьрВо, сwФольm за нас, тоВа е оноВа, koeтo не просто се сьоmнaся със сьgърЖатеАносmma на

сьзнанието, а оноВа

kOHkper'l1Ho -52-

нещо [Вещьj,

ko-

ето koHkpemнo и ВещестВен.о се сьотнася с н.ещо опреgелено

8 сьgьрЖamелносm.ma на съзнанието. makoBa разглeЖg8не сu.м80лът Въобще сma.Вя kamo оноВа, koemo В евиния

Тоест при ни се прев­ си {(рай е

потопено В тоВа опрegелен.о сьgърЖание на съз­ нанието, а В вругия си

kpau

хичесkama еkзucmeнция,

k:bgemo

е потопено В пси­

се изработВат

няkak8u cъgърЖam.елн.осmu на съзнанието. Но ра­

ботата н.е е само В тоВа, а по 8cяka Вероятност

u В тоВа, че самата .материя на симВола В ня­ kзkъВ трансформиран, странно неnptulичащ на сВоята

(om страна на ncuxukama) koHkpemHocm Bug, също се сьgърЖа В съзнанието. (1982, с. 179.)

npexog u се е преВърнал В cuм60л, uлu страст, този npexog, илu маmерuя на симВола, ще бъgе gageH мто няkakВu kOHkpemHu Bpb3ku, a6cтpakmнo noглеgнато - kamo бuтuе "npegAko

преgмеmъm е uзВършuл moзu

меmьm-В-gругumе-преgмеmu", мто метафора, илu от­ ношенuе

Me1kgy npegMemu

В негоВото ВглъбяВане. Преg­

метъm, станал cuмВол, ще е самата метафорuчност илu

Вглъбеността

u

мнооозначurnелносmmа на

egHo 06uчаино - kamo egHa не­

емnuрично отношенuе. Именно тaka

gouзkaзaноcm, "странно неприлuчаща" на преgмеmа, ста­ нал симВол

-

таи, npegMemьrn, преВърнал се В симВол,

ще е В "сферата на преамет

u

сьзнаниеrnо". Всмуkал се В gpyг

заеgно с gрyгuя преgмет ще образуВа мета­

образоВание

-

"прагмема".

Но работата е В тоВа, че тези метаuзkaэВания за npeg.метumе, мент

евн.оВременно яВяВащи се еле­

от фунkцион.upането на

.мoгam ва

бьgam вавени

U

сьВършено обеkmиВна форма,

-53-

ва

този

npegмeт,

сьщестВуВат В

kamo

npeg.мemu или

kamo обеkmuВацuu, ako желаете. Ще се услоВим ga наричаме makUJ3a м.еmaобразоВания пра г N е м и, т.е. makuSa обеkтнu образоВания, koumo сьщестВуВат по

силата на

nрагl'lаmичесkama

Врьзka на чоВеka със ситуаццяm.a

на негоВата

gейност,

koumo Вьзниk8aт по cU/laтa на тази nрагматичесka Врьзka kamo обеkти, kоито я

06сАуЖВаm.

(1982,

В мноео по-ранна

с. ЗО.) работа

-

превращенныle ФОРl1bl.

О необхogимости upрацИОн.аАЬНЬiX 8ыра.женUЙ

gаw8uли nосоч8а, оналноmо

maka ga

се

-

Мамар­

kwke, "обеkmиВно" ираци­

-''nреВьрнаmumе форми"

- kamo

разлиkа на

битие и съзнание, ТоВа е ugея, почерпена от mьлkу6ане наработите на

ga

Поняkога се налага

Mapkc.

се оперира с понятието за eguHeH kонnщН,уум

бuтие-съзн.аН,ие и Ва се разглe.жgam ,.бшnuето" и "съзнанието" само

8

kaчесmВото на различни

него8и моменти, uмaйkи прев8ив области, kьBe­ то губят смисъл kлaсичесkuте различия на обеkm

u

субеkm, реалност

и

начин

на npеgсmaВяне,

geucmВUmeAHO и ВъобраЖаемо и т.Н. Но mbkl'lo myk и се пояВяВат (и се запазВат В теории, npеmен.guращu на обеkmuВн.осm на метова на оnисан'ие) nреВьрнаmите обеkmи (ирационалните

шрази, "Жьлmите логарumмu") kamo знаци, "сВи­ gетелстВа" на неотстранимото различие меЖgу

битие и съзнание,

kamo

симВоли на тоВа, че при

цялата сЛЯlnосm В н.яkakъ8 общ koHmUkYYM би­ тието и СЪЗнанието не могат

ga

бьgarn оП1b1k­

gecmВeHu. Наличието на оператора "npеВЬРн'а­ тост" В kонцеnmyалlШ теория nDCочЕа W1.eHHO то8а.

(1992,

с.

281.)

-5У-

Особено BHuмaHиe слеgВа

сянето на

"npeBbpHamume

ga

се оmgелu на съотна­

ФОРМU" от по-ранната ра­

бота с "прагмемите" от no-kъснзma.

те

форми

тряБВа

ga

Cpeg

обслуЖВат праkmичесkamа ситуация на

Веkз. ЧоВеkьm

kamo

преВьрнати­

се отсеят прагмемите,

koumo

geuHocm

на чо­

Веяч отсеи8а същестВуВащото. И

moгаВа "Жълтите лоеаритми" се оkaз6ат

38g

мuсленеmo,

uли межgу битието и мисленеmo, а "натуралните ло­

гаритми"

(kamo аналоо на примера, koiimo аналоо Вече

е прагмема)

мисленеmo, uли межgy мисленето и

npeg

същестВуВащоmo. Мисленето за мисленеmo,

koemo

из­

Вира от "mочkaта на интензиВност" на отсъстВаща разлиka на битие и същестВуВащо, сьщеВременно на­ режgа: битието

-

оmэag, същестВуВащото

- omnpeg.

ТоВа може 9а се kaЖе и там: мисленето за мисленеmo

ckpuBa бumието и omkpuea сьщестВуВащото. Но за ga се сети чоВеk например за натуралните логаритми,

kaЖем

ga

kaчесm80то им на решение на kOHkpemнa

- 8

заgача, е необхоguма страст, или симВол, В метафорuч­

Hocmma, Ako

egHtl

или странната неgouэkaзанocm, на

логариmми"

"жълти

.

езukът

HauCffiUHa

беше само от страната на

същестВуВащото и не притежаВаше необяснимата си способност за трансценgенция, то тои щеwе

ga

cьBkynHocm от

истини.

Синтезъm,

та8толооии, uли

koumo

аналиmични

е жиВецът на езuka, uзВира от симВол,

или страст, т.е. В

kpauHa cMemka

от жиВота. Не го­

Ворим за сk:лаguранuте и сьхранените синтези, могат т.е

забраВени,

онези

сuнтези,

а страстите им

-

чиито

симВоли

8

сьщестВу­

Ващото е таВтолoгuяmа, а на същестВуВащото симВолът. Преgметът, преминал

-$$-

са

отмрели и оmа8учали.

да обобщим. Проеkцuяmа на битието

-

koumo

се БЬ6ряm поgобно на аналиmичните истини,

ga

не гoBopuм за

тието

бъgе

Bcpeg

8

Би­

биmи-

еmo, uлu преВърнал се В симВол, се заВръща

Bcpeg съ· npegMembm·B·gpyeume· npegMemu" . Този механизъм на симВолизацията на npeg· мет ни поgсkазВа kak бu могъл eguH лреgмет ga Възнukне - kзmo съзВучна или уютна пропорция от gpyeume 00тиета ~преgметъm·В·gрyгuте·лреgмеmи". CbBkYnHocm· та (Вече не е заgьлЖtiтелно ga е уютна и съзВучна) от gpyeume ООmuета "npegмemъm-B-gpyгume-npegмemu" мо­ жем ga наречем битие ~gругumе-преgмеmu-В-преgмеma" u чрез нега eguH преgмет се kOHcmUffi}''Upa (egBa В процеса на kOHcmumyupaHe Вече уютно и съзВучно) kamo същес­ щесmВуВащоmо

"битие

kamo

тВуВащ. Самото същестВуВащо не се нуж.gае от битие,

rюнеже не се нуЖ9а~ от kонституц'Uя. Но за

kOHcmumyupa

обхоguмо, за 9а се mаkз че

ga

се

лреgмеm, е необхоguмо битие. То е не­ трансформира с;ъщестВуВащото,

mo ga cm8He

cbBkynнocm от

Л8гането на същестВуВащо

u

g8 се изВърши npegMembffi може ga таkз g8 обслуЖВа опита

npegMemHocm,

npegMemu. Съno· g8 има - gалu само? - от

битие, таkз че

може

езukа. В езиka

фунlщионuра kзmo

ФмВол и

на нереалността,

Езиkът съgьржа таВmoлогuu, сkлаguранu

u

съхранени

синтези и ноВи синтезu, Битuеmo на езuka са симВо­

"ите, или страстите,

koumo

осъщестВяВат ноВите

cuнтези, Мисленето чрез езuka-сmанало е оглеg на музеu

от таВтолoгuи и съхранени и сkлаgирани синтези. Тряб­ Ва 9а се почита само страcmrла на езиk8 МтО симВол (или и

nbk

защо не и karпо храм-музеu) на cuмВолноcrnma

страстността,

-56-

ве;клt/ВОС.т

7 Kak

ФuлоСОФьm е, или kakВo е битието на фuлософа?

ВеJkлuВОСffi.

ВеЖлuВостта, разбира се, слеg6а

ga

mаmЪЧНQ шuроko. ВеЖлuВо е например

се разелеgа

Cokpam ga

чаwата с отроВа, защоmo там са реwuли

goc-

изпие

CblprokgaHume

му. ВеЖлuВост е Пywkuн 9а се gyелuра, защото maka uзuсk6а общестВеното мнение. ВеЖлuВост е Деkaрm 9а се

npocrnygu u

maka

Вnocлеgcm8\.1е фатално

ga

заболее, эащоmo

желае wВegckama kралuца. ВеЖлuВост е Мaмapgaw­

Вили 9а умре на леmuщеmo В gенонощно чаkaне на полет. И тоВа тряБВа лU3осmma е

ga

6UmJe

се има npegВug

kamo

6eЖлtiЮcm ВеЖ­

на фuлocoфa. H8'IJН, оо

kOUmO

mo(i е.

Ние сме uзпълнени със страсти, uли симВоли, от koumo черпим опита на сВобоgаrna, или мисленето. Деkaрm.-фuзuолоеъm знае, че нас ни тресат kOHВУ/lсuи (<<жиВоmuнсku вухо8е», kakmo той пише), 8 kanaнa на koumo nоnagат нашите ч.уВстВа u страсти. И ни тресат nоняkога.

моЖе

ga

maka

СWlно, не

оВлagееш тоВа, нищо не .моЖеш ва нап­

раВиш със себе си. И Дещт kaзВa, /сата чоВеk 8ьзnumан, gьрЖait В

Pbka шпага и може би на gа.ми

ръце целу8ал., че В този случай остаВа само евна ВъзмоЖност

- ва kонmpоAUраш себе сц. КонВул­

сuwnе тресат, но ВеЖлиВият чоВеk koн.mpолupa. сВоите ЖестоВе и още поВече

- gyми. У Деkapт

няма kонВулсuu на By.миme. В kонВулсuuте

pa>kga

се

сВетьт, но той не UЗМbч8а със сВоите

преЖиВяВания. Не ни !JМоряВа с тях, kakтo слeg тоВа,

В Х/Х и хх

Bek, ./ItНOгo фUllософu ще го

праВят ВеЖлыВосm.

(1993,

-$7-

с.

22.)

СлеgоВаmеllНО ВежлиВостта е

ga се разбира ckpu~ ckpumomo, на kонВулcuиme и юkuВотинсku~ те gyxoBel>, В koumo се palkga сВетът. ОноВа, koemo може ga се поkаж.е, е omkpumomo, nbk Heka gopu u moстma на

оmkpиВащоmo се. мите mочku, от

Onumbm на сВобоgаmа В неназоВи~ koumo uзблиkВа u приkлючВа съзнани~

еrrю, или «борбата със съзнанието», осВобожgаВанеmo

от осВобожgениеmo, е нещо лично и cъkpoBeHo, също таЬ нещо.неспоgелuмо и неВъзпроиэВеguмо Ьто опит.

Лkо чоВеk поgрежgа и отсъжgа същесmВу6ащomo, фu­ лосoфъm оо глеgа, приема

u

отминаВа.

МамарgawВuли разkaэВа: обърнали се kьM Фроug ПО

0080g

на нацистите. А Фрооg r.:e оmgръnнал. Те разбиха

ЖиВота ми, отеоВорuл moи. разтуриха gелоmo ми, раз­ ООниха

учениците ми

-

обърнете

Фuлософъm просто е преминал В В опита на сВобogamа. и сВоя пьт,

npueмauku

maka

се

kьM няkoU

gpyoo

пространстВо,

слеgВа уютно

ВеЖлuВо участта

gpye.

u

съзВучно

си:

Томазо Кампанела, мъченukьm, и Галuлео Галuлеu, отреkлuяm се: Камл.ан.ела фakтичесku е бил Влюбен В Галилей и му пише пламенни, почти любоВни писма от сВо­

ята mь.мницa и Галилей изпитВа яВно ня.ka.kl30 смущение, полуЧ,аВайkи тези послания и, естес­ тВено, Жали МЪч'ен.uka. Но борбата на Кампанела не е бl.Llla борбата на ГалШlей, също

kakmo

бор­

бата с цъpkВarna не е била борбата на деkэpm.. и Дещт, и Галилей без гняВ и

са

npe.мuнaли и пребиВаВат В

ynpek просто gpyeo uз.мерен.ие.

Те

U3/1еняm самата почВа, н.а kояmо тече борбата. за дещm я н.я.ма борбата за сВобogа на .мисълта протиВ аВторитета на цьрk8ama.

kume

gpaмu: ВзaшtНото

Heн.a8ucmm.a,

Тоест Всич­

HegoBepue. 03ll0бленuеmо, героuз.мьm u .мыkecтВoтo, koumo -58-

ВьэнukВаm,

инвуцирани

от сьщеcmВуВанеmo

на

тоВа исmорuчесkо протиВостоене, за философа не същестВуВат Той просто е преJlШн.a.!l В вруго

пространстВо

u

там ЖuJ3ее, занu.мaВайku се с

онази работа, kояmо е работата на философа. ЗатоВа аз kaзax,

ч.е фakmuч.есku ра60тата на

'ФWlОсофа е той самият, а не изпраВянето на gpyeume хорг. (1993, с. 17.) КаkБо може

- ga

Cokpam?

ТоВа,

koemo

може

mOU

самият

изпие чашата с отроВа. KakВo може самият Ма­

марgашВuли? да чаkа на летището. KakВo може П}'Ulkин? КakВo може деkарm? HaO-сетне kakВo може ... Исус Хрис-

тос?

!

НО също

maka

можем и

ga

се оплачем. Не ни рaaбuрam.

УбиВат ни. РазпьВат ни. УморяВат ни. нота. Не съзнаВат noслеguцuте от А

kak

ItIckam неВьзмож­ nocmbnkume си.

ни приВързВат kъм себе си 06ekтиme на

нашите Жа.лби1 И ние теглим тази Верига и сме гоrлоВи Винаги ва чуkaмe по npoзорчеmо на ниkога непрoэupaщото сърце.

Makap

че се нagяВаме

mbk-

мо на прозрение u попраВяне. Ей сега .•. Утре! кak

maka?!

Не може ва бьgе! ТоВа е неgора.эу.менuе!

Н.яkak сяkaш с .магuчесka gy.мa (само kou знае защо не сме я още на.мерwш) Всичkо ще бьgе постаВено на мястото си, .мpakbm и неgоразуменuеmо ще се разсеят, Всичkо ще бogе

и ще Бъgе ВъзмоЖно

ga

kakmo

npegи gобре

се npоgьлЖu ва се обича ...

Но деkaрm е kлaсuчесka gyша. И той е В със­

тояние ва uэgьржи мисълта, npegполaгai1Jш.

че

не тряБВа ва се cтpeмuм k:bм попраВяне на оm­

gелни грешkи или пороци. а ва се omkъcHe

kope-

нъm, ва се промени cиcme.мama на koopguнamume.

(1993,

с.

36.)

-59-

Да се npOMeHU koopguHamHama cucmeMa, моЖем u таkз

ga

го kажем, значu

ga

жuВееш ВьВ ~Вьmрешна емuграцuя",

"жuВоm на шпuонuн". МамарgашВuлu

оmгоВаря;

Аз сьм грузинец и фUAОСоф, от 1VIЭ.gосmma си се на.мира.м. ВъВ Вътрешна емиграция. добре разби~ рам kakВo е

си шпионин. Необхogu.мо услоВие

ga

за успешна lШ1Uонсka уеиносm, а неряgkо и за т80Рч.естВо е cxogcmВomo с обkpьЖа8ащиmе.

Флобер kaзВaл, че

8

личния си Жиl30m moй е еснаф,

koemo

му оаВа абсолютна с8обogа

рата.

ТВърве /1JiOeo енергия оrrшвa оа се носи

шankama на

тряБВа боgата

неза8исим, сВобоgен

8

чо8еk...

ga ocmal3a. незабелеЖим, без си: mo& е maka8a mрууна

нуЖно уа

u се

литерamy~ ЧоВеk

уа губи еВо­ зagача, че е

посВетят ВсUчkц сВои си/щ за

театралните атрибути просто нищо не оста­ Ва. ;\uчно аз не съм сkлонен kь.м теarnpaлносm

(1992,

с.

353.)

ОтсъстВието на желания е eguн. от Велukиme зakони

8

u koiimo

жu130ma на шпионите, за жиВея.

ВеЖлuВоспunа

е

(1992,

u

с.

koUmo

ео80рих

355.)

няkakВu преgразсъgьцu uлu npeg~

nocmaBku:

...

праВя още egHO npegуnpeЖgение

uмaйku работа с фUAосОФuяma,

-

слegното:

maka kakmo с

обичайните ч.о8ешku ситуации, kъgemo е необ~ хоуимо npaВцло за хигиена, наричано ВeJkлu8осm,

т.е.

-

тоВа е yonyckaнemo, че gругuяm чоВеk не

е no~лош от теб и не е глуnak. Значи Ш1В забрана на няkои неща,

koumo

.ми ио8аm В гЛаВата от­

носно gругuя чоВеk. дори

u

оа си ти gошли

8

глаВата, ти не тряБВа уа ги uзраэя.8аш ИАи уа

-60-

позВоляВаш ва се noчуВстВат.

ТаIш

Забрана?

че ВъВ фuлософсkоmо занятие има евно

праВило, също ka.kтno В праВото. И там аналог на

ВеЖлиВостта е

на Вина,

ako

gonyckaHemo

за отсъстВие

тя не е gоkaзaн.a. Тоест npeзу.мrt~

цията за неВиноВност. ВъВ философията има презумпцията за ум. По оnpеgеление,

kншkka В

Pbka,

с

ako

Вземеш

и сьgбоВно име

ka.k8omo

ga

се

нарича аВторът,

gpye,

има

epbk ли, Платон ЛИ, или няkoй npeзyмtЩШl, ВеЖлиВа npезУl1ll4UЯ - за

ума на философа. Защото ситото ма историята,

на Времето очеВugно не е устроено случайrLо, то

gynkume

е makoВa, makuВa са

му, че то оmcейВа,

боkлуka оmcейВа, и оmсейВа, а Всuчkо,

koemo

би

тряБВаАО ва

ocmaJote и остаВа. Всuчkо забраВено ga бьgе забраВено, а Вcuчkо, koemo е gостойн.о ga се nQЮtи, то се помни. Нищо не проnagа В този смисъл на 9YJ"fdma. (1979, 35-6.) тряБВа

Но е

u

Heka

раэглеgаме

u

по-отблuзо ВеЖлuВосmma. Тя

оmношениеmo kъM същестВуВащота. да, сьщест·

ВуВащото същестВуВа. Любuмата Все там проgьлжаВа

ga

uзменя,

poguHama

Все там npogъNkaBa

ga

бьgе ма·

щеха.

Съмн-ениеmo е... тВьрвение, Все

че

същестВуВа, то caJ10

nak

ako изобщо myk, и сега и

нещо нищо

не ,моЖе

ga се npogbJvkaBa, nоgобряВа или изменя, ga се намери uзточ}-щkъm u ma.r-t сам ga се изменя. (1993, с. 36.)

а тряБВа

[чоВekj

CbМНeHuemo е ВеЖлuВост. Или съмнение, НезаангаЖираност

ЖLiраw с нещо, ({akВomo

u ga

u

nbk

ВеЖлиВостта е

нежеланuе

е то,

ga

koemo

се заанга·

сьщестВуВа.

ПраВuw го може бu, но не точно ти, ТВоята емпирична

сянka, тоВа,

koemo

хората Вземат за теб,

-61-

maka kakmo

Вземат за себе си сВоите емпирични

ceHku.

И

Cokpam

ВеЖлиВо ще изпие чаwата с отроВа. Защо не? Пywkuн

ще се gуелира. МамарgаwВили ще чаka на летuщеmo. деkарт

kakmo

е

запоВяgала

kpалицата. Наистина, защо не? Смьртта

ще

стаВа

рано

сутрин,

u

женитбата

са от голямо значение за хората. А за философите

-

но тоВа е само noза, ще отВърнат с гняВ хората на

същестВуВащота

-

няkak си е Въпрос на ВеЖлuВосm.

Да, безспорно същестВуВащото сьщестВуВа

u

този

фаkm е от значеl1ие, gоkолkоmо няkоu ео намира за значuм

u

смислен. И

ako

няkои оо намира за значим

е Вьпрос на ВеЖлиВосm,

ga

се приеме

-62-

u смuслен, kamo makDB.

С3ЗlfАlше е

Може

се kmke, че за Мамарgащ6uлu проблемът за - gopu В бumoВаmа му оmсянkа на съВест u нраВстВеност - е централен. Рззглежgанеmо на СЬЗ~

ga

съзнанието

наниеmo kзто мяра за noВegeHue ео срogя6а с деkарm

u

Кант. У МамарgаwВuлu присъстВа просВеmumeлсku

naтос: 8З мисля, слеgоВаmeлно аз мага, 8З -

на

през

сам, нищо

а още по-мaлkо зараgu аВmoритет, Всuчkо

g06epue,

горнuлоmo

на

Cbмнeнuemo.

При Хусерл проблемът за съзнаниеrno СЪЩО е цент· релен.

НО се uзслеgВа аналитично. Да се мислu, не е

Въпрос на съgбa, kзkmo е у демрт gаwВuлu. Мисля, значи съм 9а мисли, за

Kakmo

у МамарgаwВuлu е борба

-

nоkaзВа семантичният анаАUЗ на

формула няма е"

е у Мамар­

ga 6bge.

тната формула на Деkapm

той

u kakmo

8

npegBug,

CftIUcмa

изВес­

{cogito ergo sum],

тази

че ,Деkaрm мисли, защото

на няkakВa

причинна 8рьзka,

за него "мисля" и "сьм", т.е. за него

ga

сьэнаВаш

u ва бъgеш леЖат В npegелumе на еуна cmpykmypa на съзнанието, на раВнището

и съща на nси­

хuчесkama обргбоmka В онзи Bиg kyлmyрн.а gей­

ност, kойmо наричаме фwroсофuя. Хората не мислят, за

ga

са, а за

с.

(1982,

ga

211.)

сВършат нещо.

А фuлософът затоВа е (остаВаuIш ВеЖлuВ kъM същес­ тВуВащоmо)

за

-

ga

мuслu. Ето защо ще

МамарgаwВuлu е сВоебразен

kажа,

че

~еkзuсmенцuалuсm на сьз~

нанuеmo". ЧоВеwkaта еkзистенцuя е мисълта. Или съВ­ сем лаkонuчно Но

за

ga

се

-

еkзucmeнция у МамарgаwВuли е мисъл.

оkаж.е

еkзuсmенцuяmа

-63-

мисъл,

мuсьлта е

напрегната

go kpaeH

преgел и само

по този начин може

EguHcmBeHO немислимият

присъстВие;

синтез

llekapm u

maka 98 се

kлаcuчност и

Кант,

е еkзиcmенцuя.

напраВи сяkaш

еkзистенциално

прочеmени

и разkaзани

kamo лична съgба. Ние не просто мислим или гoBopuм за С'Ьзнаниеmo,

но сме

тоВа съзнание,

koemo

мисли

и

гоВори. Този

"еkзистенциализьм на съзнанието" е неочаkВаният на­ чин, по

ерузинсkuят философ преnogнася: само­

kol1mo

оmнасянеmo, хаР8kmерно за философсkama реч.. Без

ga

се приеме тази съgбоВнocm на съзнанието у

МамарgаwВuли, негоВите размиwления ще останат Вст­ рани.

Но тoU е еkзuсmeнциалисm на

неочаkВан kpumичесku смисъл, Фроug

u

koumo ео

съзнанието и В

СР09яВа с Хусерл,

Мapkc. Лkо хората не мислящ за

9а сВършат нещо,

koeamo

те Все

nak

ga

са, а за

просто мислят,

напрuмер за себе си, те Вижgат мираЖu, отраЖения, преВърнати форми, иgеолоeuзации

-

В термините на Хусерл

npugo6umu

от наВиците,

ycmaHoBka,

от

-

u

рационализации, или

не моеат 9а се отърВат

от мисленеmо В естестВена

мисленето,

"зз

ga

се

сВърши

нещо".

Необхоguма е kpиmич.есka работа, kояmо сяkаw разkриВа нещо,

срещу чието разkрuВане

инmелеkmуални от

kyлmурна

са се

,НаВици, изmласkВане,

глеgна mочka

тази

праВи приемлиВо нещо, koeто

съпротиВляВали интереси.

Обаче

kpиmичесkа работа

maka

или иначе е В съз­

нанието. СлеgоВателно kpumuчесkamа работа се схВаща от МамарgашВuлu

npokapBaHe

no-ckopo

В хорuзонтален план

-

kзто

на мостоВе, оmkолkоmо ВЬВ 6ерmukaлен

-

разkриВане и uзраВяне.

Taka kakmo межgу битие

феноменът е В отсъстВащата разлuka

u

отсъстВащата

същестВуВащо,

maka u

cuм60льm е В

разлukа межgy психиkз и съзнание.

-60/-

Всьщносm koгamo гоВорим за с/.LI'!Вола В собст­ Вения смиСЪЛ на тази 9!:J1'1Э., то ние гоВорим за

makoBa

/-lещо,

е неоmgелuмо от жmа на

koemo

СЬЗНд/-lие. Именно затоВа отличие не

може

от ва

няkаkВо

с и ,/>t В о лът

знаkа

се

nрие,J'lа,

отлично

о з н а ч а В ано.

с.

(1982,

ПосmаВемоmо от аВторите

mueopckuu - 6

(В

Въобще) че

от

има

него

180.)

-

МамарgаwВuли и Пя­

разреgka Верояmмо е перифраза на оп­

реgелението на Xaugeгep за феномен от "Битие и Време"

-

~caм себе

cu

поkaзВащ В себе

cu".

АВторите проgъл­

жа6аm: Просто у нещото, наричано сu.мВол, има страна, koяmо ние Вшkgаме от

но

ncuxukama,

caJotomo

тоВа нещо ни н.аЙ-.мaлko не се изменя, биgейkи иначе Виgu.мо от cmpaнa.ma на сьзнанuеmo. (Паk там.)

Сим60ЛЪm, можем

xukama

ga

kажем, е разположен межgy

и съзнанието, gоkолkоmо има

gBe

страни

-

ncu-

Всяka

6uguмa или от

ncuxukama, или от съзнанието. Протя:ж.­ kbM ncuxukama е gageHa В съзнанuето по алогичен, ирационален начин - ga си спомним ~жъл­ тите логариmмu" - kamo меmафоричност, илu Вглъбе­ ността на симВола

ност, на обuчаuно емпирично отliошение. По този начuн съgържанuето на симВола, или

на съзнанието, обрастВа

BuguMomo

от страната

с метаизkазВанuя

- koumo

заеgно със съgържаниеmо образуВат праемеми. Нещо поВече: не можем

Всичkо може

HeBegoMo разгръща

ga

ga

kaЖем

се mълkу6а

съgърЖание.

В

koe е съgържание на cuм60ла. kamo метаизkaзВане kъM egHo тоэu

kamo mekcm, koumo

е

смисъл

съзнанието

kOMeHmap

се

на симВол или

на симВоли, сами ПО себе си неиэВестни. СимВолъm не

-65-

се разkpиВа чрез kрuтuчесkа работа kзто

бразен, мuслоВен, но Все

ga се kаже, nopagu тоВа

е хорuзонтално съположен на не слеgВа

ga

сВое­

eguH

преамет. СимВолът, може

nak

се

mekcma

разkpие и изрие

и

чрез

отстраняВане на наслоенuя. Т ос. е mочkа на инmензиВ­

ност или точkaта на безkраuносmта и се отнася kъM изВира от него,

mekcma, koumo

същестВуВащото или moВа симВолът

kamo

kзlшJо битието

kbM

психиkз и съзнание. Пораgu

същестВуВа само kзmo

Нали­

mekcm.

чието на iФkВаmo и 9а е част от съотВетстВащия

гоВори за налuчuеmo на симВола и позВоляВа

mekcm

негоВото безkраuно разгъВане произВолна

gpyгa

МамаР9аwВилu

u

част.

u

чеmeнеmo чрез него на

Аналогичен

механизьм споре9

Пятигорсku разгръща

uнguВиgyaлните съзнания

kулmураma,

-

-

съполаеаuku

kоято

оkазВа по принцип безkpаен същестВуВащ

maka се mekcm. Лkо

eguH mekcm се чете не просто kзmo 3HakoВa или сигнална система - В този случаu moс. просто се знае, - а karno безkраuно разгръщане на симВол или симВоли, то тогаВа

mekcrnbffi

ga не gpyea

не просто се знае (нещо поВече, може

се знае), а се разбира. Лkо kyлmура илu

просто

ga

ео знаем

от

gpyeo

kamo

собстВените симВоли,

npeg

фаkm илu

koemo

нас е

съзнание, то

ga

gopu

mekcm ние

от

можем

ео разбираме чрез

значи kзто част от соб­

стВената kyлmура илц сьзн:ание,

цли

пороgяm сВоебразни xuбриgни симВоли

наи-сетне 9а се

-

на guалоеа или

на хермене8muчноmо mълkуВане.

Но межgу феномен и симВол има разлиka и mя се състou В слеgноmо: В нашето uзmьлkyВане "феноменът" се преВръща

В оnреgелен.

Bug

сu.мSoл, koгamo имаме

npegBug

оnpеgелен. тип съотношения, сnpeгн.атосm J>1еЖ­

gy

нашето "nсuxичесkо" знание (т.е. нашето мис­

лене, ЖиВот, езuk и т.и.)

-

8

негоВата униВерсална

66-

фuлософсka моgифukaцuя И жиВота на съзнани­ ето. При тakaВa интерпретация ние В поняти­ ето феномен Влага."'lе

нещо ped.lJНo сьщестВуВа­

що, gоkолkото тоВа

реално

преминало

през

напълно

о

uнguВиgуална обрабоmka, съзнанието

u

същестВуВащо е пре

и

(1982,

е.

с.

на

Н а

знание

216.)

разглеgаме схематично пcuxоанали­

ga

mичната процеgура

В

неuния

пърВоначален

преgложен от ФроUg. Пациентът разkaзВа

mo

Тоест

с и м В О А

СЪБИТИЕ

u

а

спрягаща ЖиВота на

оnреgелено

Като пример

е лен

работата на ncuxukaтa.

ние Вшkgаме В него именно с ь з нан

9

Вариант,

mekcm, koQ-

яВно прuнаgлеЖti на негоВото собстВено съзнание

и изВира от няkakВи неизВестни симВоли. Анализиращи­ ят Възприема частите от

mekcma,

собстВените тьлkуВания на пациента

но отстраняВа

kamo .. рациона­

лизации" и ги mълkyВа Въз осноВа на сВоето разбиране, т.е. Въз осноВа на симВолите на псuxоанализата. Про­ еkцията на

Bceku

разглеgано kзто

cpeg същестВуВащото, В случая mekcm, е mаВтологuя, например В с

симВол

случая с псuxоаналиэаma неuният сuмВол би бил таВто­

легията "сеkсуалност е сеkсуалност". СимВолът

npameHuk

на битиеmо

cpeg

kamo

същестВуВащоmo е близосm,

kояmо сьnoлага и поgрежgа същестВуВащото kзто неп­

pekbcHamocm.

Тaka

nocpegcmBoM

посреgничесmВото на

симВола или симВолите на пcuxоаналuэаma пациента биВа

npenogpegeH kamo

mьлkуВан". ТоВа преnogрежgане е

mekcmbm на mekcm, или "раз­ трансформирало mekноВ

ста на пациента от

egHa

В gpyгa.

знаkоВа система,

В

ноВата

знаkоВа или cuгнална система тази,

kояmо е

nopogeHa от психоанализата, знаци има само там, kbgemo означаВащото и означаВаното биВат сьположени от блuзoсmmа на maВтолoгuята "сеkсуалносm е cekcy-67-

kbgemo egHa част от mekcma (раз­ nouckaHa nog формата на Въпрос от анализиращия) може ga се разглеgа kamo означаВащо на няkаkВа gpyгa част от mekcma (отноВо разkaзана от пациента или поисkанз nog формата на Въпрос от алност" . НаВсяkъgе,

kазана от naциента uли

анализиращия), kояmо е означаВаното, е налице специ­ фичната за психоанализата Връзka межgу означаВащо и означаВано, порmkgащоmо нейната знаk06а система, или близостта,

kоято

тя

uли проеkцията

gonycka,

близост на нейния симВол Върху

mekcma.

kamo

Тъй kзто зна­

koВama система uзВира (еgнообразно и монотонно) от еkзистенциалното при послеgоВаmелното посреgничес­ тВо на симВола, таВтологuята и близостта,

мото съполаеане на части от

mekcma kamo

gonycmu-

означаВащо

и означаВано, т.е. търсенето на знаци не е kонВенци­

онално или произВолно, а игроВо. (При kонВенционалноmо съполаеане се приема, че случайно или от прагматични

съображения, например за уgобстВо, се избира изВестна знаkоВа система и чрез абстраkция и gеgуkция се uзВеЖ9а нейната близост kзто kонВенция. В този случай Венцията е Въпрос на избор на чоВеka, или, по

kaзано, спрямо

koumo

mekcma

gpye

kOH-

начин

е необхоgим Външен елеменm,

осъщестВяВа избор, опреgеляuku знаkоВата сис­

mekcm, или негоВата kонВенцuя.) При този nogxog caмokoHcmumyupaHemo на mekcm остаВа заеаgkа - В съзнанието Винаги е необхоgимо малkо чоВече, koemo ga глеgа kakBo е напраВило съзнанието u ga omcblkga, и по-наffiаmьk В лоша безkраuност проб­ лемът се пояВяВа pekypeHffiHo. тема на moзи

Обяснителният механизъм на т. нар. от Мaмapgaw­ Вили и Пятиоорсkиu «сuмВолология» е kоренно различен: симВолът,

UHakbB,

от

koumo mekcmbffi

а напраВо 9руг спрямо kоя

изВира,

ga

е

не

просто

е част на

mek.cma.

Ako тekcmъm е същестВуВащото, то симВолът е не­ геВото gопълнение

90

битието. -6К-

СuмВолът е gопълнumeлен

MexaHuka,

(gopu

В смuсьла на

kBaHmekcma. Hue сме uли В cuмВола, uлu В mekcma .• Илu - uлu". Hue сме uлu В еkэuсmенцuалноmo, uлu В uzpoBomo; uлu В cmpacmma, uлu В неОното onocpegcmBaHe чрез мuсленеmо; илu В ckpuBaHemo, uлu В omkpuВaHemo... Илu - uлu", илu goпълнuтелносmmа, тоВа е cBo6ogama. "Илu - uли" - тоВа не е просmранcrnВенuят uз60Р на Cb3HaHUemo, а Вре­ мето, koemo може 9а се kOHcmumyupa само kamo пос­ леgоВателни оmkриВания u сkрuВанuя (еВентуално на сьзнанието, т.е може ga се kOHcmumyupa само egHoВ­ ременно kakmo от Cb3HaHUe, maka u от «борба със тоВата

uлu на Нuлс Бuр) на

съзнанuеmo»).

Разлиkaта межgу игроВо от тоВа, че

npegBug

u kонВенцuонално се опреgеля npu uepoBomo, uли при съзнанието, се uмa

Времеmo. Играта, uлu съзнанието, се е оmkрuла

от няkakВа страст, uлu cuмВол, kояmo В самата е

uepa

странно - мrno "Жълтu логарumмu", метафо­ u неgоuзkазаност. Обаче cmpaHHocmma на при­ cbcmBuemo на тазu страст cpeg mekcma на играта, В неОната ynоmреба, се операцuонализuра u сВежgа go таВтологuя, uли близост, илu праВuла на uepama. Пра­ Вuлamа на uepama, послеgната разбирана съВсем wupoko, имат обща незабелеЖима особеност - те BUHazu оп­ реgелят koгa uzpama проgълЖ.аВа и koгa е сВърwuла. ТоВа

gageHa

рuчност

тяхно kaчестВо сВиgеmелстВа за проuзхоgа uм от он· толoгuчесkaта сВo6ogа.

СимВолът, или феноменът,

uMam acnekm u

на

си", В термините на Хусерл. Те присъстВат не В

u u

не В същестВуВащото, а монотонен

kpumepuu

Bcpeg

"eugomekcma

тях. Те са еgноо6разен

за цялост,

cъomВemнo за знаk

uлu за гещалm. Например мнаго елементu от няkаkВа част

на

mekcma на пацuента можем ga Варираме, но знаkът ще cu остаВа същuяm. Но ako променим gpyгu елементu В същата часm, то u знаkът ще се оkаже Вече -69-

gpYG.

Аналогично можем

ga

променяме размерите на kуб,

негоВото оцВетяВане или материята, от kояrrю е нап­ раВен, но

Все си остаВа kyб.

mou

Ako

обаче променим

Взаимното разположение на ръбоВете, kубът ще прес­ тане

ga

бъgе kуб. СимВолъm, или феноменът

-

и може

би тоВа е осноВното различие межgy феноменологияma на Хусерл и

неuния прочит от Дериеа

същестВуВащо, те не магат или

Hapeg, nog

или

Hag

- не са нещо gagam незаВисимо отgелн.о) от mekcma,

се

ga

(глаВното е

или от същестВуВащото. За 9а обознэ\.jU този момент на

собстВеното

си

отличие от Хусерл

(и

може би

близост с дерugа), МамарgаwВилu използВа метафорите "сВърхсетиВен интерВал", kO-UffiО е с мнулеВа gълЖuна"

и ето защо е "mочkа", "начало" (значи

nak

Makap

и на

"интензиВност",

mочka) ~Ha система на отчитане".

Преgпочитанаmа от мен метафора е "изВор" и "из­ Виране". ИзВорът е noчти mочkоВ, т.е. несъщестВуВащ, и е

ckpum

от поглеgа,

се разсmила потоkьт

npeg koumo

или реkэта на съзнаниеmo или на kу'Лmурата се

mekcm.

СъотВетно си

общности, или kpъeoВe

-

kamo леещ

слуЖа с цели метафорични

например изВор, симВол, фе­

номем, отсьсmВаща разлиkа межgу битие

същестВу­

u

Ващо, "сВръхсетиВен интерВал", "moчkа на uнтензuВ­ мост" и пр. Метафоричният пренос от философсkи тип

пораж.gа "система от изВори", съполага обособени стоВе kэmo част от eguM€H от изВори" имплицира

Ako

симВол, или uзВор.

kamo

понятие, философстВането прес­

таВа 9а БЪ9е ЖиВ, леещ се

mekcm,

еВемтуално kэmo монументален

би за 9а бъgе ЖиВ, леещ се

а се ВkaменяВа, маkэр

naMemHtlk.

mekcm

Tъkмo може

негоВото философ­

стВане, МамарgаwВили преgпочиma 9а ооВори

- ga

mek-

а на "системата

близостта, kоято позВоляВа метафоричния пре­

нос, се фukсuра

u

mekcm,

пише. Казаното, за разлиka от писания

-10-

npeg тоВа mekcm, е

Винаги незаВърwено леgнаmа страница и

нето спре

-

не можеw

-

ga

ga

отгърнеш на пос­

прочетеш kрая. Коеато kaз8а­

Вcuчkо е kaзано,

фаkmичесkи kOMyнuka­

-

цията е приkлючила, играта е uзuграна, сВобоgаmа е осВобоguла от ОСВобоЖgениеmо. ЗаВършената .мисм Въобще н.е се npegaВa. Може

ga

се пpegaВa незаВършената .мисb.IJ, неразбираема

U за са.мtlЯ аВтор U.IIU незаgълЖumeлно разбираема.

(1982,

с,

218.)

Доkолkоmо kомyнukацияma се осноВаВа на разгръща­

нето на няkаkъВ симВол, то тя принципно няма 9а се заВърwи, или, kaзано по

ga

gpye

ga

може

начин, Винаги ще може

се ВъзобноВи.

Ako

се nозaмuc.llUМ нag тези особености,

koumo

се omkpuВam ВъВ фakma на тази незаВШ:Ш1.ост на симВола, то ние бux.ме .могли съВсем иначе ва r1Qa.11egHeм на приВичните начини за kо.мунukaцuя

на знанието В uзВecтншnе ни kyлmyРНU симВоли.

Tyk прев нас Въобще има ня-kakьВ 9руг принцип на kо.мунukaцuя,

gpya

принцип на построяВане на

самото kо.муницuруем.о знание, принцип. за

koUmo

моЖе ва се kaЖe слеgноmо; заВършеното знание Въобще не .може ва се kо.муницupa, или мо нещо стане

се kамун.ицupа, то тоВа ще е незаВър­

u

шено знание.

(Пak

maJ1.)

СлеgВаuku mози ХО9 на мuслu, лежащо на

gageH8

egHo

I1Oслание,

npUHag-

kyлrnура, има mолkоВа поВече шансоВе

9а Влезе В kо.мунukацuя с 9руеа kулrnура, kолkоmо е ... 110нелогично В

paмkume

на собстВената kyлтура.

Вьпросът за UHmepcy6ekmuВHocmma В ще се решаВа kзmo наличие на симВол на симВол у

cb6ecegHuka.

makbB САУчаu или npoBokupaHe

Тekcmbffi на guалога ще

-7/-

uм-

nлицира сВоб симВол, разлuчен от тезu на събесеgнu­

цuте. Всяkа отВетна реnлukа ще бъgе преизтълkуВане, uлu лрепоgрежgане, на

стВенuя

В

npegxogHama

paMkume

на соб­

uли Въз осноВа на сВоя симВол.

mekcm.

Не

просто разбuрането, а Взаuмноmo разбиране ще се стре­ ми и

лри успех

ще

kлони

метафорuчна общност на

kbM kOHcmumyupaHemo на симВолите, koemo за Bceku

от събесеgнuциmе ще се лре9стаВя мто обобщаВане

на собстВения симВол.

от тези,

Bceku

koumo

гоВоряm,

приема или не приема обобщаВане на собстВения cuмВол. В noслеgнuя случail се noяВяВа CUtv\80льт на нераз6uранеmo, от

изВира мълчание kаггю преkъc6ане (а не kaгrю

koUrrIO

приkлючВане) на kомyнukaцияmа. Съзнанието е

ВъВ Времето. То се

guckpemHo

от страстта, или симВола, и е Винаги В

лоeuчесku момент Сега (незаВисимо kолkо

omkpuBa eguH онто­ трае kamo

физuчесka ПРОQbлЖиmeлност). "смьртта" е cuмВол на на Времето.

guckpemHocmma

И тогаВа "смъртта" ни се яВяВа Вече не В честВото на особена

kacmpykmypa на съзнанието,

аВkaчесmВотон.а.

симВол

не на Времето, а

на

BpeMemo,u.xeHHO g и с k р е тно С т -

н а

т а

на Времето. Или по-точно

т а"

е

на

с и м В о л и ч н О

еgин

от

kbM

тан а

Време

gpye

на

оноВа,

битието,

В

koemo koemo го е

ще

ga

момен­

отношение kатегорuя­

СЪЗ нан и ето.

Сьзнаниеmo търси, там смърт.

по

"с мър т-

О 3 Н а чен и е

guckpemHocmma

тите

вис­

на

kpemHoc:mma

(l9?2,

с.

221.)

се kаже, сВоята малka

уgоВлетВорu

оmkрило, за

ga

ckpumomo,

или

"Възkръсне" съз­

нанието В ноВ онтолoгuчесkи момент Сега. Но съзна­ нието може 9а е

maka omkpumo -72-

от Бuтието,

че 9а

не

gonycka сВоеmo (на omkpumo, съзнанието сьэнаВането,

Битието) уgоВлетВоряВане.

Taka

ще е В нестuxВащия nламъk на

съзнание без

смърт,

жрец на

koemo

е

философията. ТоВа съзнание без смърт е cuмВол на Jkяkо съзнание. на емпиричното съзнание,

koemo

уgоВлеmВо­

ряВа битието.

ga

се kaже и не mолk.оВа ласkаВо: съзна­

нието,

ТоВа може

по

egHu

еmo

чиито страЖ е т. нар. иgеалисmичесkа

koemo битие u

или gpyгu причини отхВърля сВо­

фuлософия, изобретяВа Бumиеmo

maka,

оmkpиrrю и В тази Вечна оrпkpиmocт

ОчеВиgна е близостта на

че

ga бъgе Винаги - nak пърВично.

makoBa Вшkgане go egHa от

осноВните goгмu на марkcuзма:

6um'Jemo

опреgеля съз­

наниеnю.

Онmологията В

makbB

случай, при

nogxoga на Мамар­

gаwВuли и Пятuгорсkuu, ще бъgе меmameорuя на съз­ нанието. Още поВече че съзнанието-изобщо не

gonycka

теория, защоmo Всяka теория, образуВана от съзнани­ ето, разглежgаuku себе си kзmo 06еkrп, ще остаВа В съэнаниеmo

u maka

няма

ga omkpuBa

бumuеmo,

koemo

е я отkpuло (иgеологuзацuu, рационалuзации, Вторични, или псеВgо-, симВоли). Нещо поВече, тя ще еенералuзира

egHa на

частна

cmpykmypa

на съзнанието В kaчестВоmo

съзнаН\re-uзобщо. Даgеностmа на "смъртта"

ето е

(kamo

симВол) В съзнани­

"Аз-ьm~.

По makъB начин "I\з-ът ", koйmo Кант ВъВеЖgа, npegуnpeJkgаВайku, че тоВа не е субстанция, се ВъВеЖgа от Буgа

kamo

с и .м

n

че няkoи неща ние (т.е. онези, за те)

н е

е ,.Аз-ът",

3 н а е м,

(1982,

с,

u

том на тоВа,

koumo

той kaзВа

сш-mmо.м: на тоВа незнание

221-222,)

-73-

двата симВола "Аз" и "Смърт" са полярни. И koгamo kaзВаме "НЯ/оlд .,Аз", И

koeamo ka.эВаме: C/'tbpm", myk mBbpge просто се устаноВяВа аналогия нд gBe яВления на съзнанието: egHomo - негатиВно, gpyeomo - позитиВно. (1982, с. 219.)

"WIд

В

go

makbB

случаu "Аз-ъm" е gолълнениеmо на съзнанието

битието, просто и ясно kазано, Възмmkносmmа за

ВъзобноВяВане на сьзнанuето В ноВ момент Сега, таkз

мkпlо

"CMbpmma"

е Вьзможността за преkратяВане на

сьзнанието В момента Сега. ОчеВиgно "Смърт" и ,.Аз" kзто

gageHocmu

В съзнанието са полярнu и не същес­

kakmo

тВуВат по gpyг начин осВен kзто симВоли. Сьщо

чрез играВо и еkзuсmeнциално (НО В 9руго измерение), чрез "Аз" и "Смърт" се оглежgа сВобоgата .. От cuмВола на "Аз-а" изВира eguнcmВomo на moВете в различните моменти Сега,

Bceku

mekckoumo makbB

от

е захранен от собстВен симВол, или страст. В

случаu .,Аэ" ще е симВолъm на kонmеkсmуалнocmmа на

Вcuчkи Сега и

maka -

на Времето. В uзмерениеmо на

cuмВолиme "Аз" ще е симВол на общността на разгръ­ щаща се система от cuмВоли. Бихме могли че "Аз" е меmacuмВол, cnрямо грьщат kзто псеВgо-,

mekcmoBe,

симВоли

В тakъB случаu

u

има

kaжем,

или че те са Вторични, или

gopu

при изчерпВане на

ga

gageH

симВол

се nogHoВu на осноВата

таВа ще бъgе отноВо същата

ниkацuя, kомуниkацията межgу същите

kOHmakm.J

ga

симВолuте се раз­

на Аз-а.

kомуниkaцияmа Винаги може на ноВ симВол

koiJmo

gBa

kOMY-

"Аз-а".

В

межgу kyлmури аналoгu4На на "Аз-а" фунkция

тъЖgесmВеносmmа.

kyлmура сама със себе

ТъжgесmВеносmmа

си позВоляВа

поВторно kомунukaцияma с gpyгa.

-7У-

ga

на

Всяkа

се Възражgа

OnumBauku

се

ga

cьeguHu mеорu.яma на с:ьзнан.иеmо

сьс собсmВеноmо оmношенuе gашВuлu

kbM

философията, Мамар·

nuwe:

,.. 8 он08а, kak се разбира .мисленето В е8роnеЙс· kama mpаguция, Вече изначално се cьgьрЖа СЬЗ­ HaHue за uнakВоrrю. Този u.нakь8 или gpye с8ят моЖе

ga

бьgе уруг чоВеk, вруга глegн.а точka,

gpyгa nepcnekmиВa, Въобще уруг сВят или уруг

koCJl1.oc.

&ичku тези неща сmoяm В egшt реу и

са разшифроВk:a. на gy.мaтa «инakьB». Инa.kВa ре.

алносm!

Taka

че оноВа,

koemo

чуВстВах, ВъобразяВах за

себе си, очеВиgн.о е и било съзнанието за тоВа

uнakВo,

koemo

.ме .мъчеше

u koemo

uсш

шифроВам. Аз mогаВа още не знаех,

ga

раз­

че езukьm,

на kОЙП10 се разшифроВат сВugеm.eлсmВama на съзнанието,

е

k:ъcHo и сега,

kakmo

ga

го сnogел.я.

Може бu тakьB

философията.

(1988, mekcm

блukа фuлософuяmа

Научих тоВа

по­

ми се струВа, го знам и мога с.

38.)

nogсkaзВа симВола, от

на МамарgаwВuлu ...

-75-

koumo

БЕЛЕЖКИ:

1 Xai:igeeeep. М. 2. СтаноВището

Вре,чя и быmuе. М,

1993, с, 151 Xaugeeep е примерно слеg­ той [XaugeeepJ притежаВаше

HёI МамарgawВuлu за

ното: .ОчеВиgно с6ьрэано е с тоВа, че

тамнт rю-ckоро поетичен, omkолkomo фuлософcku, 9а у~ща реаr.нuя

жиВот на фцлосoфckurnе понятия ц npe~ цялоmо Bpe~ сВежgа

Mak-

OJМёlЛНО оmgалеч.щumе се В оmВлеченocm фurюсофcku xogoВe, ООНЯfnUЯ

u абcmраkцuu kьм. mеxнuя изначален Жuэнен смuсьл, kt>М mяхноmo мясmо В няkakВo ЖuзнеуcmроUcmВо."

3 4.

(1994.

с.

61» 1993,

}(абаеsгер, М. Вречя и бытuе. М., ,Да gоnycнем, че

makaBa

степен. В kояmо ние размuшляВаме за нея. наwuя режим

lia

с.

151.

фukсuрана rnочka е CМ'l>pmma В онаэu

Ako размишляВаме,

тя uзменя

жиВот. ТоВа t\ е rnочka на uнmензuВноc:m TakuВa mочku

не са много. Бог е

maka&

rnочka. И uзuеЖgа, те са ЦЭАцwнu, безполезни.

От тях НЯI'\i! ниIшkВа утuлитарна noмa. И В moзu СМUCbЛте са uэлuщнu, беэrюлеэнu. Но се оkaзВа, че Все

nak

тряБВа

ga

има

makuBa

uзлuшнu

точku. беэсмucлената В сВоята uэлuwнocm uнтенэuВноcm оkоло тях

uзменя CМUCfIume на нашuя ЖuВот. Cмueдиrne ни са HeaOCТnЪnHи неразбupaеми. Да kaжем, kakВomo

ga

сме М\.Iслuлu за СМЬртта, те

<:u

u ga

сме МUС/ШАu за 5o~

u

u

kолkото

ocmaВam за нас пюлk06а неnoнЯl"nНU,

kзkmo

u В началоmo на размuwленuето. Но нещо ще се с:дучu с нас. Илu makaBa moчka е mочkarм на .. 5езразлuчuemo~. (1993, с. 33.) 5. Трансценgенmалноcmma kзто uзхоg kbМ ugeален пьрВuчен uэ­ точнU<. uлu начало еgl·юВреNенно означаВа 11bA110 абстрахиране от чо8еkа kamo няkakВo особено, частно u случа Оно В тозu <:Мuсьл сьщеcmВо.· Самият фаkm, че Hue сме ornkpuлu феномена на осьзна­ Ването,

праВи

феНО'lена на на

mазu абстраlщUя позВолена,

защomо аналuзьт на

ос:ъзнаВанеmo nokaзВа, че тезu akmoВe на мuсьлmа uли

CWHaHuemo, koumo

се ОС}>щеcmВяВаm Вьтре ВЬВ феНОNена на

осьзнаВанеmo, не uэuckВаm за сВоето случВане

u

разбиране

gопуckaнuя относно сетиВните opгaHU на чо6еka. Не uэuсkВaт gопусkaнuя за няkakВu спецuaлнU kaчесmВа

u

HukakBu HukakBu

cnособнocmu на наблю­

gаВащоrnо С1>щеcmВо. ТоВа е не6ероятн<s абс:траkцuя,

но тя се

реализира. С\еа тоВа, реалuэuр<ма се, тя

на нашето фuэuчеckо знанuе че е uэВЬршена лu

cu

makaBa

u Hue

Вече

ckpumo Влuза В осноВанuята не C"U gaBaMe О>\етм за тоВа,

абcrnраlщuя. Но неэаВucuмо от тоВа, gaBaмe

смеПlka за тоВа uли не, на тазu абcmраkцuя е осноВана самата

наща 6wможнocm

91'1

се формулuрат няkаkВu фuэuчеcku

тарям, фuзuчеdruте заkщщ не заВuсят

-16 -

orn u

3akOHU.

ПоВ­

не СЪQbржаm В сВоята

формулuроВka нukak80 позоВаВане на случаuнocmmа на тозu фаkт, че процесumе, формулuранu В заkонuте, се наблюgaВат от чоВеka. ЗатоВа

зgанuemo на фuзuчeckuте науIш тряБВа

ga

се строи

неза6ucuмо от СЛУ4д.Uносmта на тоВа, че нце сме на onpegeлeнu сьщеonва."

б.

EguH

6

u

реално се cтpou

c6erм В I<гIчl!Cm6omо

(1993, 123-124.)

много Важен фUf\ОСОфcku Въпрос бu бил

kak60 'CU

м,:н;,\яm"

превметите.

7.

СтаВа gyмa за nреgназначенuеmo, эащото: ~Прu тоВа, пpouэ­

насяuku gyмama i(Т\реgнaэначенuе~, ние uмaMe

се осьщеcmВяВi!I

gопЬАНЯ тoзu аЮn илu ва с.

93.) 8. ТряEi6a ga

npegBug, че тоВа събuтие Moza В тазu точka ga сВоето състоянuе." (1994,

В онаЗU crnепен, аko i!lз

Ci!lMO

w

gо-опреgеля сьс

се гоВори "за аоста сложната тема за сВета,

трае ВъВ Времеmo

u

koumo

се преС1>ЭgаВа ВьВ Всяka точka (по израза на

Пруст тоа Вceku ПЬП1 отноВо се пресьзgaВа), uмeHHO В оназu точka, В kояmо се намират хората. В тазu moчka на няkakь6 сВящ ВъзнukВащ

npeg

нас тога6а, !югата

HU се ygaBa нещо ga BUgUM за пьрВu пьт, koemo аз Hapekox преgназначенuе, а Пруст 93.)

НUe ще nOМear'lUll'l оноВа,

-

пpuэВанuе.~

9.

(1994,

с.

_И таЬ ние се намираме В зоната на бе3f10МОЩНocmma, В kояmo

Вече поместихме IiiIреченоmo от нас прuзВанuе. Да уточним: пpuз­ Ванието не се праВи Вмеcmo мен, тоВа е оноВа,

koemo

мога

u

сьм

прuзВан ga напраВя само аз. От rтюВа ·(само аз", щото ние аа оо разберем, mр!lБВа

911 II'\aXЖ!Jl'l Всuчku <:omoBu смuслu u эначенuя.~ (1994, с. 94.) 10. БАuc, Р. Что makoe gзэН? - В: Что makoe gзэн? Л.,ВоВ - КиеВ, 1994, с. 177. 11. Oadamer, Н.-О. Wahrheit uпd Methode. ТUblngen, 19БО, S. 133-134. 12. ВиЬ, J. The /nterpreta.tion о{ Quantum Mechan1cs. Dordrecht, 1979, р. 50. 13. ТоВа, разбuра се, е път, цлu XePMeHeBmuka, от Хаааегер u Мамаpgaщ6илu kbм Въэглеga, защuтаван от фykо. - В. Фуkо, М. Думите и нещата. С., 1992, 487-488. 14. Xa6geгep, М. Същности. С, 1993, с. 129. 15. Ето kak наnpuмер се ontк:611 терапuя, 0<:t10BaHa на гещалm­ псuxологuяma: " ... понятuето ((гещалm •.. се опреgеля kamo makoBa В}>Зnрuяmue на Ц!'lЛОmo (СbCТnОЯЩО се от фон u форма), koemo е обуслоВено от uнmeнцuяma

на

наблюgаmeля.

Колkото ПО-СUЛ/1а

е

uнтенцuята, томоВа по-отчетлuВо се Възпрuема формата. Отначало това понятue се U3f10лзВа за Вьзпрuятuето, слеg тоВа Се разпрос­ траняВа ВЬРХУ цялата споменuте образуВат

пcuxuчесka {(гещалт

geuHocm. Мислuте, чуВcmВаmа u "; u eguH от негоВume елементu е

-77-

gомuНUращ на общuя фон

kt>M

ГлаВната ugея на тозu

тоВа, че нашuте отношенuя

kDM

преgметцте

u

Memog

се сВежga

жцВцте Сt>щеonВа

се опреgелят от пomребностma. Лkо тазц потребtlоcm се уgоВлет­ ВоряВа, гоВорят за заВt>ршВаtl€ на гещаflта отtlОШ€НUllта не могат

Лkо по няkakВа прuчuна

goB€gam 90 d30Я kpao, гещаflтът се счuma за незаВършен, тоВа ПРUЧUНllВа cmpagaHuII, прeguзВuk6a фрус­ трацuя, треВога, неВрозu." (Тра/tсформацuя. личности. Ogec:ca, 1995, с.

ga

се

12)

16 Xaugeeep, М. Сьщносmv. С, 1993, с. 129 17. Bbg80peHue 8 .q:>исmuя/;сm80mо започВа със слеgНUII пасаж: ~Иэмuналu са ос:емнаасет c:mолетUII, omkak Исус Xpuc:moc е брogел по земята; ала тоВа не е божем събuтuе от poga на сJ>6uтuята, koumo, слеg kamo са Вече отмuналu, отиВат отначаflО В uстоpuята, а тюr.ле, koгamo са Вече omga6Ha оrnмuналu - В забраВа. Не, негоВото прucъстВие myk, на земята, не стаВа ниВга мuнало, а оттам u Все ПО-g;'lлечно u по-gалечно МUtl8ЛО - c:muгa само Впрочем ga се среща Bllpd по земята; защomo uHak тоВа, че е ЖUВIIЛ, oтuВa мцгом gалеч 6 мuналото. Обратнато. 9Okamo uмa ВярВащ, тоб, за ga c:maнe makt>B, тРllБВа 9а е бuл и, бugеCiku ВярВащ. ga е понастоящем е9НОВременно с него maka, kЭokПIо moгaBawHume му съВременнцци; mаэu egнoВpe­ MeHнoc:m е услоВuеmo на B"J'ama ЦЛЦ, опреgелено по-точно, таВа е Вярата" (Kupkeeop, С. fЗbg8ореНU€ 8 .-puCnluянсm80mо. С., 1994, с,9.)

-111-

ЦИТLIPАНИ РАБОТИ НА МАМАРдАШВИЛИ,

[1979] леkцuu,

1979

История

философии

прочиmанных

kak философия. (Курс nepeg аспuрантами ВГИКа.) М.,

(неофuцальная публukацuя).

[1982] Сuм80л. и сознание (м'етафuзuчесkuе рассуж~ gенuя о сознанuи, cuмJJo.lluke ПяmuеорсkUЙ. Иерусалим,

[1988] -

1988, 2.

КaнmuaHckиe Варuaции.

соВрet1ен.ИОСI11b.

[1992]

языkе). СоаВmoр А.М.

Пробл.ема сознания и фuлософсkое призВание.

Вопросы фuлосoфuu.

[1989]

u

1982.

-

В: Эmukа Канта и

Puea, 1989.

кak я nонu.маю фUllософuю? М.,

1992.

[1993) Карmезuaнсkие размышл€нuя. М. 1993.

[1994}

КоnгенuaдbНОС1ПЬ МЫСJШ. О фw/Ософе Мерабе

Ма.маpgашВUAU.

М.,

1994.

ДРУГИ ЦИТИРАНИ РАБОТИ,

1.

Блuс, Р. Что

makoe gзен.? - В: Что makoe gзен?

Л.ВаВ,

1995. 2. Kupkeeop, 1994.

С. BъgBopeн.ue В християнстВото. С,

3.

Трансформация личности.

4.

Фуkо. М. Дy.мume и нещата.

Ogecca, 1995, с., 1992. 5. Хайвеггер, М. Вpe.rt1Я U бытия. М., 1993. б. ХаЙвегер. М. Същности, с., 1993. 7. ВиЬ, J. The lmerpretation о{ Quantum Mechaпics. Dordrecht, 1979. 8. Oadamer, Н.·О. Wahrheit und Methode. Tueblngen. 1960.

-

'19-